Преглед на кода на Лидер

Лидерството до голяма степен е изкуство. То е поведение и дейност, която отчита ценностната система на хората, техните интереси, като същевременно ги мотивира да изпълняват задачите, които са им възло-жени, по най-добрия начин, както и да развива тяхното творчество и потенциал в полза на предприятието.

Лидерството е неизменна част от ефективното управление. В своето определение известният теоретик на мениджмънта Питър Дракър казва, че “Лидерство е способността да се изведе ефективността на човешката дейност на равнището на по-високи стандарти, а също и способността да се формира личност, излизайки зад обикновените ограничаващи рамки”.

Лидерството се проявява в междуличностните отношения. То се свързва с постигането на цели така, че последователите да ги възприемат като свои собствени. Ефективното управление е невъзможно без лидерство.

Предприемачът-лидер трябва да има ясна представа за желаните бъдещи резултати, за начините за тяхното постигане и най-важното - знание и умения да организира и да мотивира хората си така, че те да следват избрания от него път като свой.

При лидерството е силно изразена активната позиция за достигане на дадена цел. Лидерът използва различни методи, техники и средства, за да постигне определена цел. В този смисъл лидерството означава действие докато властта е по-скоро състояние.

Лидерството е част от мениджмънта, без да е тъждествено с незо. То изразява способността да се мотивират усилията на сътрудниците за изпълнение стратегията на фирмата. То се възприема и като процес на въздействие върху подчинените. Това въздействие е доброволно, споделяно от двете страни, основано на еднопосочни интереси и ценностни ориентации.

Лидер е този ръководител, който съумее да обедини сътрудниците си, да ги вдъхновява в съвместната дейност, да ги „обрича" на идеи, които надхвърлят непосредствените им интереси.

Три са силните страни на влияния на лидера като мениджър;

- неговият статус;

- знанията и авторитетът му;

- доверието на подчинените.

Въпреки многобройните изследвания в теорията няма единно мнение за личностовите качества на лидера. Съществуват обаче -много емпирични доказателства в полза на тезата, че за различни управленски ситуации са необходими различни способности, знания и практически опит.

Естествено лидерът притежава определена съвкупност от личностови качества, в частност достатъчно високо равнище на инициатива и активност, опит и навици за организаторска дейност, заинтересованост от постигане на групови цели, достатъчна общителност и лична привлекателност, изразена във висок престиж и авторитет.

По своята същност лидерството предполага определена връзка и взаимодействие между мениджмънта на фирмата и нейните сътрудници. В социален аспект лидерът спонтанно налага своята роля в условията на определена и достатъчно значима ситуация.

Типологията на лидерството може да бъде установена на основата на три начала: съдържание, стил и характер на дейността. Според съдържанието си лидерството най-често се проявява като вдъхновител, като организатор за изпълнение на съвместната дейност; според стила то може да е авторитарно или демократичено; според характера на дейността - постоянно проявяващо се или ситуативно, т.е. проявяващо се при определени ситуации. Няма единство от гледна точка на разглеждането на лидерството поради сложността на феномена.

В теоретико-практичен план с определена значимост е и социалната (обществената) отговорност на лидера. Като висша интеграция на всички прояви на интелектуалното развитие на човека отговорността е водещо качество на лидера. Тя се проявява в различни форми на поведение, а в съдържателен аспект означава точност, лоялност при изпълнение на задълженията, съпричастност към очакваните резултати. Основна характеристика на отговорността са задълженията, изразени безусловно в изпълнението на ролевите функции.

Друга насока на изследването на лидерството е спецификата на неговото въздействие (влияние). Този проблем е свързан с разкриване на механизма за възприемане на управленските въздействия. Какви фактори влияят върху това възприемане? Защо въздействията в едни случаи дават положителни резултати, а в други са безрезултатни или малко ефективни? В теорията няма единна интерпретация на този проблем. Най-често се налага въздействията да се „срещат" със значително сложни социално-икономически условия, с противоречиви стремежи и потребности на персонала, когато мотивите и предпочитанията, регулиращи тяхното поведение, имат разнороден характер.

Управленските въздействия подформата на решения, разпореждания, конкретни задачи за изпълнение се отправят към отделните структурни звена на фирмата, към отделните категории търговски персонал. Тяхното усвояване предполага наличие на дълбочинно проникване и благоприятно възприемане на стратегическите цели на фирмата, които се превръщат в убеждения, в лоялност към нея и мотивират поведението на сътрудниците. В сложния процес на възприемане на разнообразните въздействия, “отдадени” от лидера, имат предимства, от една страна, че допринасят за добрите доверителни отношения, изразени в сходството или съгласието с неговите действия и в непосредствения контакт със сътрудниците, от друга страна, разглеждан като възможност за бързо регулиране на негативни фактори и скрити преживявания, които рязко намаляват ефективността на мениджмънта, насочват интелектуалния потенциал на отделната личност към търсене на възможност за оцеляване, за запазване на постигнатия професионален статус.

Обобщено казано, чрез теорията за лидерството са разкрити и се изследват разнообразни емпирични характеристики на лидера:

Сила на въздействие - способността да се упражнява влияние; т.е. способността за промяна на мненията или поведението на групата.

Влияние – всяка дейност или конкретно поведение, които водят до промяна в мнението или поведението на отделната личност или група.

Спечелено доверие - вяра, убеденост и съгласие в лидерските действия; способност за спечелване на последователи чрез правотата на своето поведение.

Лидерството е сложен и едновременно труден за изследване проблем. Съвременната теория предлага три подхода за неговото изучаване: поведенски, ситуационен, подход от позициите на личните качества.

2. Лидер и мениджър 
В организацията лидерството често се противопоставя на мениджмънта. Мениджмънтът се разбира като възможност да се изпълняват задачи чрез други хора. Лидерското е умението да се влияе върху хората така, че те да желаят да изпълнят задачата. От тази гледна точка, се прави разлика между мениджър и лидер. Мениджърът влияе върху своите подчинени от позициите на длъжността и властта произтичаща от нея. Лидерът определя посоката и чрез психологическото си въздействие влияе върху хората, които доброволно го следват . Отношенията, които се изграждат от мениджъра са в посока “ръководител-подчинен”, а при лидерството “лидер-последовател”. Издигането на лидера следва демократичния принцип “от долу-  на горе”. Обикновено, мениджърът се назначава “от горе”.
[[file:lider1.png]]
==Вижте още==
*[[Лидерски стилове]]
*[[Лидерски качества]]
*[[Видове лидери]]
*[[Двуфакторна теория на лидерството]]
==Източници==
*[http://www.referati.org/liderstvo-i-stil-na-rykovodstvo-vlast-i-vliqnie/64518/ref Лидерство и стил на ръководство]
*[http://bg.convdocs.org/docs/index-21951.html Лидерство и лидерски стилове]
*[http://www.marketing.bg/%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B5/ Лидерски стилове]
[[category:Основи на управлението]]