Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]

Пазар

2011-12-19T04:43:43Z

Teodora Doktorska: /* Видове пазари: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

'' местен;

национален(вътрешен);  

регионален(външен);

световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

'' пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

пазар на факторите на производството;

финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''високо развит;

формиращ се;

възникващ;

регулиран;

свободен;

монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

[[www.minfin.bg]]

Пазар

2011-12-19T04:43:33Z

Teodora Doktorska: /* Видове пазари: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

'' местен;

национален(вътрешен);  

регионален(външен);

световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

'' пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''високо развит;

формиращ се;

възникващ;

регулиран;

свободен;

монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

[[www.minfin.bg]]

Пазар

2011-12-19T04:43:11Z

Teodora Doktorska: /* Функции на пазара: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

[[www.minfin.bg]]

Файл:Finansov Pazar.jpg

2011-12-19T04:41:25Z

Teodora Doktorska:

Пазар

2011-12-19T04:41:14Z

Teodora Doktorska: /* Източници: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

[[www.minfin.bg]]

Пазар

2011-12-19T04:41:05Z

Teodora Doktorska: /* Източници: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

[www.minfin.bg]

Файл:Uchebnik.jpg

2011-12-19T04:40:46Z

Teodora Doktorska:

Пазар

2011-12-19T04:40:32Z

Teodora Doktorska: /* Видове пазари: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

www.minfin.bg

Пазар

2011-12-19T04:40:21Z

Teodora Doktorska: /* Видове пазари: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:===

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

www.minfin.bg

Пазар

2011-12-19T04:40:04Z

Teodora Doktorska: /* Според териториалните граници и неговите мащаби: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:
''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова[[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:===

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

www.minfin.bg

Пазар

2011-12-19T04:39:45Z

Teodora Doktorska: /* Според териториалните граници и неговите мащаби: */

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:===

''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:===

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова[[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:===

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

www.minfin.bg

Файл:Otkrit Pazar.jpg

2011-12-19T04:39:25Z

Teodora Doktorska:

Пазар

2011-12-19T04:39:06Z

Teodora Doktorska: Нова страница: Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито ...

Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за открито или закрито място, на което се търгува, както и за самите потребители и купувачи. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена стока като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като '''борса, чаршия, пазарище, панаир, мегдан''' и др.

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|left|alt=plodove I zelenchuci.|обществен пазар]]

==Функции на пазара:==

#селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те продукти

#алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

#дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

#балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари:==

=== Според териториалните граници и неговите мащаби:===

''

''# местен;

#национален(вътрешен);  

#регионален(външен);

# световен (външен);

Според обекта на продажба:===

''

''# пазар на стоки и услуги, стокова[[борса]]; 

#пазар на факторите на производството;

#финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

Според степента на зрялост на пазарните отношения:===

'''

'''# високо развит;

#формиращ се;

#възникващ;

#регулиран;

#свободен;

#монополен;

Видове вътрешни пазари:==

'' '''''Обществени пазари''' - Организацията и управлението на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

Специализирани пазари -  два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

=== Стокови борсови пазари===

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между брокерите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|помощни материали.]]

'''Пазар на финансови активи''' - могат да се разграничат два вида пазари:

Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е акционерно дружество. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички  членове на борсата , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение; 

Българска агенция за инвестиции:

Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още:==

[[икономика на труда]]

[[икономически пазари]]

[[търговия с акции]]

[[търсене и предлагане]]

[[пазар на труда]]

[[автомобилен пазар]]

==Източници:==

[[Капиталови пазари – Явор Русинов]]

www.minfin.bg

Адам Смит

2011-12-19T04:36:06Z

Teodora Doktorska: /* Произведения: */

'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален [[философ]] и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].

[[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|alt=Портрет.]]

==Биография:==

[[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|alt=Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди.]]

===Ранни години ===

Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .

От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет , където учи морална философия при [[Френсис Хътчесън]] . Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото . През 1740 година той получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет .

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд , което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в "''Богатството на народите''": "В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават "Също там той коментира ниското Качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж , които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква .

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на [[Дейвид Хюм]] " ''Трактат за човешката природа'' ", му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот, Оксфорд почти НЕ оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.

Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

===Преподавателска кариера===

Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат успех.

През 1750 г., той се запознава с философа [[Дейвид Хюм]], който е по-възрастен с повече от десетилетие. В техните писания за история, политика, философия, икономика, и религия, Смит и Хюм споделят по-близки интелектуални и личностни възгледи в сравнение с други важни фигури на шотландското просвещение.

През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.

===Късни години===

През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.

==Произведения:==

* ''„Теория на моралните чувства“''

Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.

„''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от Дейвид Хюм, но която обхваща идеята за съчувствие, и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на [[Хюм]]. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.

Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

* ''„Богатството на народите“''

[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]

През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

== Виж също:==

* [[Франсис Хъчесън]]
* [[Дейвид Хюм]]
* [[Франсоа Кене]]
* [[Ан Робер Жак Тюрго]]

==Източници:==

* '''('''(en)''')''' Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
* '''('''(en)''')''' Buchholz, Todd. New ideas from Dead Economists: An introduction to modern economic thought. Penguin Books, 1999. ISBN 0140283137.
* '''('''(en)''')''' Bussing-Burks, Marie. Influential Economists. Minneapolis, The Oliver Press, 2003. ISBN 1-881508-72-2.
* '''('''(en)''')''' Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.

==Външни препратки:==

* ''Кой е Адам Смит?
* http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски)
* http://metalibri.wikidot.com/title:an-inquiry-into-the-nature-and-causes-of-the-wealth-of-nations:smith-a The Wealth of Nations] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library
* http://metalibri.wikidot.com/title:theory-of-moral-sentiments:smith-a The Theory of Moral Sentiments] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Адам Смит

2011-12-19T04:35:45Z

Teodora Doktorska: /* Виж също: */

'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален [[философ]] и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].

[[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|alt=Портрет.]]

==Биография:==

[[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|alt=Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди.]]

===Ранни години ===

Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .

От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет , където учи морална философия при [[Френсис Хътчесън]] . Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото . През 1740 година той получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет .

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд , което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в "''Богатството на народите''": "В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават "Също там той коментира ниското Качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж , които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква .

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на [[Дейвид Хюм]] " ''Трактат за човешката природа'' ", му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот, Оксфорд почти НЕ оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.

Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

===Преподавателска кариера===

Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат успех.

През 1750 г., той се запознава с философа [[Дейвид Хюм]], който е по-възрастен с повече от десетилетие. В техните писания за история, политика, философия, икономика, и религия, Смит и Хюм споделят по-близки интелектуални и личностни възгледи в сравнение с други важни фигури на шотландското просвещение.

През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.

===Късни години===

През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.

==Произведения:==

* ''„Теория на моралните чувства“''

Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.

„''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от Дейвид Хюм, но която обхваща идеята за съчувствие, и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на [[Хюм]]. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.

Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

* ''„Богатството на народите“''

[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]

През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

[[Image:Adam_Smith_statue|thumb|right|alt=Статуя на Адам Смит в Единбург.]]

== Виж също:==

* [[Франсис Хъчесън]]
* [[Дейвид Хюм]]
* [[Франсоа Кене]]
* [[Ан Робер Жак Тюрго]]

==Източници:==

* '''('''(en)''')''' Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
* '''('''(en)''')''' Buchholz, Todd. New ideas from Dead Economists: An introduction to modern economic thought. Penguin Books, 1999. ISBN 0140283137.
* '''('''(en)''')''' Bussing-Burks, Marie. Influential Economists. Minneapolis, The Oliver Press, 2003. ISBN 1-881508-72-2.
* '''('''(en)''')''' Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.

==Външни препратки:==

* ''Кой е Адам Смит?
* http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски)
* http://metalibri.wikidot.com/title:an-inquiry-into-the-nature-and-causes-of-the-wealth-of-nations:smith-a The Wealth of Nations] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library
* http://metalibri.wikidot.com/title:theory-of-moral-sentiments:smith-a The Theory of Moral Sentiments] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Wealth of Nations.jpg

2011-12-19T04:35:16Z

Teodora Doktorska:

Адам Смит

2011-12-19T04:34:59Z

Teodora Doktorska: /* Произведения: */

'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален [[философ]] и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].

[[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|alt=Портрет.]]

==Биография:==

[[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|alt=Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди.]]

===Ранни години ===

Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .

От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет , където учи морална философия при [[Френсис Хътчесън]] . Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото . През 1740 година той получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет .

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд , което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в "''Богатството на народите''": "В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават "Също там той коментира ниското Качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж , които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква .

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на [[Дейвид Хюм]] " ''Трактат за човешката природа'' ", му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот, Оксфорд почти НЕ оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.

Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

===Преподавателска кариера===

Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат успех.

През 1750 г., той се запознава с философа [[Дейвид Хюм]], който е по-възрастен с повече от десетилетие. В техните писания за история, политика, философия, икономика, и религия, Смит и Хюм споделят по-близки интелектуални и личностни възгледи в сравнение с други важни фигури на шотландското просвещение.

През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.

===Късни години===

През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.

==Произведения:==

* ''„Теория на моралните чувства“''

Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.

„''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от Дейвид Хюм, но която обхваща идеята за съчувствие, и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на [[Хюм]]. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.

Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

* ''„Богатството на народите“''

[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]

През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

[[Image:Adam_Smith_statue|thumb|right|alt=Статуя на Адам Смит в Единбург.]]

== Виж също:==

* [[Франсис Хъчесън]]
* [[Дейвид Хюм]]
* [[Франсоа Кене]]
* [[Ан Робер Жак Тюрго]]

==Източници:==

* '''('''(en)''')''' Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
* '''('''(en)''')''' Buchholz, Todd. New ideas from Dead Economists: An introduction to modern economic thought. Penguin Books, 1999. ISBN 0140283137.
* '''('''(en)''')''' Bussing-Burks, Marie. Influential Economists. Minneapolis, The Oliver Press, 2003. ISBN 1-881508-72-2.
* '''('''(en)''')''' Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.

==Външни препратки:==

* ''Кой е Адам Смит?
* http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски)
* http://metalibri.wikidot.com/title:an-inquiry-into-the-nature-and-causes-of-the-wealth-of-nations:smith-a The Wealth of Nations] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library
* http://metalibri.wikidot.com/title:theory-of-moral-sentiments:smith-a The Theory of Moral Sentiments] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Адам Смит

2011-12-19T04:34:25Z

Teodora Doktorska: /* Късни години */

'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален [[философ]] и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].

[[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|alt=Портрет.]]

==Биография:==

[[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|alt=Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди.]]

===Ранни години ===

Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .

От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет , където учи морална философия при [[Френсис Хътчесън]] . Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото . През 1740 година той получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет .

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд , което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в "''Богатството на народите''": "В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават "Също там той коментира ниското Качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж , които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква .

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на [[Дейвид Хюм]] " ''Трактат за човешката природа'' ", му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот, Оксфорд почти НЕ оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.

Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

===Преподавателска кариера===

Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат успех.

През 1750 г., той се запознава с философа [[Дейвид Хюм]], който е по-възрастен с повече от десетилетие. В техните писания за история, политика, философия, икономика, и религия, Смит и Хюм споделят по-близки интелектуални и личностни възгледи в сравнение с други важни фигури на шотландското просвещение.

През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.

===Късни години===

През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.

==Произведения:==

* ''„Теория на моралните чувства“''

[[Image:theory-of-moral-sentiments|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Теория на моралните чувства“(1759)''.]]

Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.

„''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от Дейвид Хюм, но която обхваща идеята за съчувствие, и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на [[Хюм]]. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.

Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

* ''„Богатството на народите“''

[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]

През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

[[Image:Adam_Smith_statue|thumb|right|alt=Статуя на Адам Смит в Единбург.]]

== Виж също:==

* [[Франсис Хъчесън]]
* [[Дейвид Хюм]]
* [[Франсоа Кене]]
* [[Ан Робер Жак Тюрго]]

==Източници:==

* '''('''(en)''')''' Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
* '''('''(en)''')''' Buchholz, Todd. New ideas from Dead Economists: An introduction to modern economic thought. Penguin Books, 1999. ISBN 0140283137.
* '''('''(en)''')''' Bussing-Burks, Marie. Influential Economists. Minneapolis, The Oliver Press, 2003. ISBN 1-881508-72-2.
* '''('''(en)''')''' Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.

==Външни препратки:==

* ''Кой е Адам Смит?
* http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски)
* http://metalibri.wikidot.com/title:an-inquiry-into-the-nature-and-causes-of-the-wealth-of-nations:smith-a The Wealth of Nations] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library
* http://metalibri.wikidot.com/title:theory-of-moral-sentiments:smith-a The Theory of Moral Sentiments] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Kirkcaldy.png

2011-12-19T04:33:58Z

Teodora Doktorska:

Файл:Adam smith.jpg

2011-12-19T04:33:47Z

Teodora Doktorska:

Адам Смит

2011-12-19T04:33:29Z

Teodora Doktorska: Нова страница: '''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален философ и един от основоположниците ...

'''Адам Смит''' (16 юни 1723 - 17 юли 1790) е шотландски социален [[философ]] и един от основоположниците на политическата икономика. Той е една от ключовите фигури на Шотландското просвещение. Смит е автор на „[[''Теория на моралните чувства]]''“ и „[[''Изследване на природата и причините за богатството на народите]]''“. Втората от тези книги, обикновенно наричана само „''Богатството на народите''“, се смята за неговия ''magnum opus'' (велико дело) и за първия труд на съвременната [[икономика]] . Тя му донася голяма слава и се превръща в един от най-влиятелните икономически трудове в историята. Смит често е наричан баща на съвременната икономика и на [[капитализма]].

[[Image:adam_smith.jpg|thumb|right|alt=Портрет.]]

==Биография:==

[[Image:Kirkcaldy.png|thumb|left|alt=Паметна плоча на Смит в родния му град Киркалди.]]

===Ранни години ===

Адам Смит е роден през 1723 година в шотландския град Кърккалди . Негова майка е Маргарет Дъглас, а баща му, също с името Адам Смит, е юрист и държавен чиновник, който умира два месеца преди раждането на сина си. Точната дата на раждането му е неизвестна, но кръщението му е регистрирано на 16 юни (5 юни стар Стил). Сведенията за детството на Смит са ограничени. Според неговия биограф от 19 век Джон Рей, на четиригодишна възраст той е отвлечен за кратко от цигани .

От 1729 до 1737 година той учи в училището Бърг в Кърколди, смятано за едно от най-добрите в Шотландия по това време. Там той изучава латински език, [[математика]], история и писане.

Четиринадесетгодишен, Смит постъпва в Глазгоуския университет , където учи морална философия при [[Френсис Хътчесън]] . Тук той развива своята страст към свободата, разума и свободата на словото . През 1740 година той получава стипендия, която му дава възможност да постъпи в Бейлиъл Колидж в Оксфордския университет .

Самият Адам Смит оценява обучението си в Глазгоу като далеч по-добро от това в Оксфорд , което намира за задушаващо в интелектуално отношение. По-късно той пише в "''Богатството на народите''": "В Оксфордския университет по-голямата част от преподавателите са се отказали, след толкова много години, дори от претенцията да обучават "Също там той коментира ниското Качество на обучението и слабата интелектуална активност в английските университети, в сравнение с шотландските. Той отдава това на големите финансови фондове на колежите в Оксфорд и Кеймбридж , които правят доходите на преподавателите независими от тяхната способност да привличат студенти, както и на факта, че изтъкнати учени могат да живеят още по-удобно като висши свещенослужители на Англиканската църква .

Смит се оплаква на свои приятели, че когато служители на университета откриват, че чете книгата на [[Дейвид Хюм]] " ''Трактат за човешката природа'' ", му отнемат книгата и му налагат строго наказание. Според Уилям Робърт Скот, Оксфорд почти НЕ оказва влияние върху бъдещите приноси на Смит към икономиката.

Въпреки това, Адам Смит използва времето в си в Оксфорд, за да се самообразова, прочитайки много книги от богатите библиотеки на университета. Съдейки по писмата му, останалото му време там съвсем не е щастливо. Към края на престоя си в Оксфорд той започва да страда от треперещи припадъци, вероятно симптоми на нервен срив. Той напуска Оксфордския университет през 1746 година, преди пълното изтичане на стипендията.

===Преподавателска кариера===

Смит започва представянето на публични лекции през 1748 в Единбург, спонсориран от Философското дружество на Единбург под патронажа на лорд Хенри Кеймс. Темите на лекциите му включват риторика и художествена литература, и по-късно предметa за "напредъка на разкоша" . На тази последната тема, той за първи път излага икономическата си [[философия]] на "очевидната и проста [[система]] на натуралната свобода ". Въпреки че Смит не е вещ в публични изказвания, неговите лекции срещат успех.

През 1750 г., той се запознава с философа [[Дейвид Хюм]], който е по-възрастен с повече от десетилетие. В техните писания за история, политика, философия, икономика, и религия, Смит и Хюм споделят по-близки интелектуални и личностни възгледи в сравнение с други важни фигури на шотландското просвещение.

През 1751, Смит получава професорско място в Университета в Глазгоу и е назначен за ръководител на Катедра „Логика“. През 1752 г. Смит е избран за член на Философското дружество на Единбург, където е въведен от лорд Кеймс. Когато ръководителят на Катедра „ Морална философия“ умира, на следващата година Смит поема позицията. Той работи като преподавател там през следващите тринадесет години, които са характеризирани от самия него като най-щастливият и следователно най-полезният период от живота му.

===Късни години===

През май 1773, Смит е избран за сътрудник на Кралското общество на Лондон , както и за член на Литературения клуб през 1775. През 1778, Смит е назначен на поста Комисар на митниците в Шотландия и отива да живее с майка си в Единбург. От 1787 до 1789 той заема почетната позиция ректор на Университета на Глазгоу. Адам Смит умира в Единбург на 17 юли 1790г.

[[Image:Adam_Smith_Grave|thumb|right|alt=Гробът на Адам Смит в Единбург.]]

==Произведения:==

* ''„Теория на моралните чувства“''

[[Image:theory-of-moral-sentiments|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Теория на моралните чувства“(1759)''.]]

Първата книга на Смит, която му донася известност, e „''Теория на моралните чувства''“, издадена през 1759г. Смит смята книгата за свой основен труд, за което се съди по това, че посвещава последните години от живота си на нейните преиздавания.

„''Теория на моралните чувства''“ (1759) полага основите за обща система от морални ценности. Тя представя теория на въображението, която Смит наследява от Дейвид Хюм, но която обхваща идеята за съчувствие, и че в някои отношения е по-сложна от всичко в областта на философията на [[Хюм]]. С помощта на съчувствие и психическо изграждане на безпристрастен зрител, Смит формулира изключително оригинална теория на съвестта, на моралната преценка и добродетелите. Трайното наследство от работата му е реконструкция на идеите на Просвещението за морала и обществото, науката, която обхваща политическа икономика и теория на правото и правителството.

Смит твърди, че моралът е нещо, с което се раждаме, а не е продукт на закона и неговите норми. „Моралът е продукт на природата, а не на човешкия мозък“, казва той.

* ''„Богатството на народите“''

[[Image: Wealth_of_Nations.jpg|thumb|right|alt=Първата страница на книгата „''Богатството на народите“(1776)''.]]

През 1764 напуска катедрата в Глазгоуския университет и става възпитател на младия херцог Баклу . Определят му пенсия, която получава до края на своя живот. Заедно с младия благородник отива за Две години на учение в Европа (1764-1766) и най-вече във Франция , където Смит се запознава с [[Франсоа Кене]] и [[Тюрго]] .

Завръща се отново в родната Шотландия и започва работа по “''Богатството на народите: Изследване на неговата Природа и причини''” ( 1776 ), в която застъпва [[дедуктивния метод]] , който тръгва от природата на човека , неговите егоистични мотиви , които управляват общественото производство. Прилага с успех [[индуктивния метод]], започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда oбщи заключения. Служи си с [[емпирично описателния метод]], като изхожда от външното, емпирично изследване и oписание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. Има голям успех и още приживе преиздава труда си четири пъти (1778, 1784, 1786 и 1789).

Във всяко общество цената на всяка стока се свежда в последна сметка до едната или до другата, или до всичките тези три части (б.а. - труд, капитал и земя) и във всяко цивилизовано общество и Трите влизат повече или по-малко като съставни части в цената на повечето стоки.

[[Image:Adam_Smith_statue|thumb|right|alt=Статуя на Адам Смит в Единбург.]]

== Виж също:==

* [[Франсис Хъчесън]]
* [[Дейвид Хюм]]
* [[Франсоа Кене]]
* [[Ан Робер Жак Тюрго]]

==Източници:==

* '''('''(en)''')''' Buchan, James. The Authentic Adam Smith: His Life and Ideas. W. W. Norton & Company, 2006. ISBN 0393061213.
* '''('''(en)''')''' Buchholz, Todd. New ideas from Dead Economists: An introduction to modern economic thought. Penguin Books, 1999. ISBN 0140283137.
* '''('''(en)''')''' Bussing-Burks, Marie. Influential Economists. Minneapolis, The Oliver Press, 2003. ISBN 1-881508-72-2.
* '''('''(en)''')''' Rae, John. [http://books.google.com/?id=V80JAAAAIAAJ&printsec=frontcover&dq=Adam+Smith+-inauthor:"Adam+Smith" Life of Adam Smith]. New York City, Macmillan Publishers, 1895. ISBN 0722226586.

==Външни препратки:==

* ''Кой е Адам Смит?
* http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски)
* http://metalibri.wikidot.com/title:an-inquiry-into-the-nature-and-causes-of-the-wealth-of-nations:smith-a The Wealth of Nations] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library
* http://metalibri.wikidot.com/title:theory-of-moral-sentiments:smith-a The Theory of Moral Sentiments] в [http://metalibri.wikidot.com/ MetaLibri Digital Library

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Пиер Ферма

2011-12-19T04:31:06Z

Teodora Doktorska: /* Източници: */

'''Пиер Ферма''' ( 17 Август 1601 - 12 Януари 1665) е френски юрист в Парламента на Тулуза и [[математик]] с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и [[теорията на числата]]. Ферма е известен е със своя метод за намиране на най-голяма и най-малка ордината на крива. Неговите изследвания в теорията на числата го издигат до основател на съвременната теория в тази област. Ферма има значителен принос в [[аналитичната геометрия]] и [[теорията на вероятностите]].

[[Image:Pier_Ferma.jpg|thumb|right|alt=Пиер дьо Ферма.]]

==Живот и работа==

Пиер дьо Ферма е роден на 17 Август 1601 в град Беамонт дьо Ломане, Франция. Той е от баски произход. Бащата на Ферма е богат търговец на кожи и втори консул на Беамонт дьо Ломане. Има малко информация за неговото училищно образование.

Той постъпва в Университета в Тулуза , преди да се премести в Бордо през 20-те години на 17 век. В Бордо, той започва първите си сериозни математически изследвания и през 1629 година, предава копие от работите си за възстановяването на ''De Locis Planis'' на [[Аполоний Пергски]], на местен математик. По това време той е бива повлиян от произведенията на известния математик [[Франсоа Виет]].

От Бордо, Ферма заминава за Орлеан , където той учи право в местния университет . Там той получава степен по гражданско право преди, през 1631 г., да получи титлата Съветник на Върховния съд на юрисдикции в Тулуза. На този пост, той прекарва останалата част от живота си. Владее френски, латински, класически гръцки, италиански и испански език.

Той съобщава по-голямата част от работата си в писма до приятели, подкрепяни често с малко или никакво доказателство за неговите теореми. Това разбира се довежда до отричане на теориите на Ферма от съвременниците му като [[Декарт]] и [[Уолис]]. По това време Ферма развива тясно сътрудничество с [[Блез Паскал]].

[[Image:France_Toulouse_Capitole_Fermat.jpg|thumb|right|alt=Бюст в зала des illustres в Общината на Тулуза.]]

==Научна дейност==

Първият труд на Ферма в аналитичната геометрия е разпространен във формата на ръкописи през 1636г., преди публикуването на прочутата „''La Géométrie“ ''на Рене Декарт.

В ''„Methodus ad disquirendam maximam et minima“ ''и'' ''в'' „De tangentibus linearum curvarum“'', Ферма разработва метод за определяне на максимуми, минимуми и допиране към различни криви са еквивалентни на диференциация. В тези работи, Ферма разработва техника за намирането на центровете на тежестта на различни равнини и твърди фигури, което довеждат до неговата допълнителна работа в [[числената интеграция]].

Ферма е първият човек, който успява да изчисли интеграл от основните функции. Използвайки един гениален трик, той успял да намали тази оценка на сумата на [[геометрична прогресия]]. Получената формула по-късно помага на [[Нютон]], а след това и на [[Лайбниц]], когато те разработват самостоятелно [[основната теорема за смятане]].

В теория на числата, Ферма изучава [[уравнението на Пел]], [[перфектните числа]], [[приятелските числа]], които по-късно ще се превърнат в [[числата на Ферма]]. Докато проучва перфектните числа, той открива [[малката теорема]]. Той изобретява [[метод на факторизациите]], както и техниката за доказване на [[безкрайния произход]], която той използва за да докаже Последната теорема на Ферма в случай '''n=4'''. Ферма разработва [[теорема за суми от две полета]] и [[многоъгълна числова теорема]], която гласи, че всяко число е сбор от три триъгълни числа , четири квадратни числа , пет петоъгълни числа , и така нататък.

Въпреки, че Ферма твърди, че е доказал всичките си аритметични теореми, едва няколко записа на неговите доказателства са оцелели. Много математици, включително и [[Гаус]], се съмняват в някои от твърденията на Ферма, особено с оглед на трудността за решаване и доказване на някои от математическите проблеми и ограничените математически инструменти на разположение на Ферма. Неговата известна Последна теорема е откритa за първи път от сина му, написана в полето на едно издание на Diophantus и съдържа твърдение на Пиер Ферма, че полето е твърде малко, за да приложи доказателство към нея. Тази теорема остава недоказана до 1994 г., когато се използвали техники, недостъпни за Ферма и неговите съвременници.

Чрез кореспонденцията си с [[Паскал]] през 1654 г., Ферма и Паскал помогат за поставянето на основите на фундаменталната [[теория на вероятностите]]. От това кратко, но продуктивно сътрудничество по [[проблема на точките]] , сега те са разглеждани като основателите на теорията на вероятностите . Ферма е кредитиран с провеждането на първoтo по рода си строгo Изчисляване на вероятностите.

[[Принципът на най-малко време]] (който, Ферма използва за получаване на [[право на Снел]] през 1657) е първият [[вариационен принцип]], формулиран в областта на физиката. По този начин Ферма е признат като ключова фигура в историческото развитие на фундаменталния [[принцип на най-малкото действие]] във физиката.

[[Image: Statuq_na_Ferma.jpg|thumb|left|alt=Статуята на Ферма в Беамонт дьо Ломане.]]

==Смърт==

Пиер дьо Ферма умира на 12 януари, 1665г. в Кастр, Лангедок. Най-старата и най-престижната гимназия в Тулуза е кръстена на него. Като данък, френският скулптор Теофил Баро прави мраморна статуя в чест на Ферма, намираща се сега в Общината на Тулуза.

[[Image: Fermat_burial_plaque.jpg|thumb|right|alt=Гробът на Пиер дьо Ферма.]]

==Оценка на работата му==

Заедно с Рене Декарт , Ферма е един от двамата водещи математици от първата половина на 17-ти век. Според Питър Л. Бърнстейн, в книгата си „''Срещу боговете''“, Ферма "е бил математик с изключителни сили. Той е независим създател на аналитичната геометрия, той допринася за ранното развитие на смятането, той е правил изследване на теглото на земята, и той е работил за развитие на оптиката. В хода на това, което се оказа продължителна кореспонденция с Паскал, той направи значителен принос към теорията на вероятностите. Но върховното постижение на Ферма е в теорията на числата ".

Що се отнася до работата на Ферма в анализ, [[Исак Нютон]] пише, че неговите ранни идеи за смятане идвали директно от „Начин на рисуване допирателни." на Ферма.

==Последна теорема на Ферма:==

Твърдението, наречено "Последна теорема на Ферма", гласи:

Уравнението''' '''''xn + yn ≠ zn''''' няма решение '''в положителни цели числа при ''n>2'''''.'''

[[Image: posledna_teorema.jpg|thumb|left|alt=.]]

Тове е може би най-известната математическа задача.

Формулирана за пръв път от Ферма през 1637 г., тя е обобщение на [[диофантовото уравнение]]''' '''''x2 + y2 ≠ z2'', известно и изследвано през древността и свързано с [[теоремата на |Питагор]] и [[Питагоровите триъгълници]].

Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването й са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност, тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години.

==Виж още:==

[[Исак Нютон]]

[[Рене Декарт]]

[[Блез Паскал]]

[[теорията на вероятностите]].

==Източници:==

Mahoney, Michael Sean (1994). ''The mathematical career of Pierre de Fermat, 1601 - 1665''. Princeton Univ. Press. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/0691036667 0691036667].

Singh, Simon (2002). ''Fermat's Last Theorem''. Fourth Estate Ltd. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/1841157910 1841157910].

==Препратки:==

* Modular Elliptic Curves and Fermat's last theorem (оригиналната работа на Ендрю Уайлз, англ.). ''Annals of Mathematics'' '''141''' (1995), 443–55
* http://fermatslasttheorem.blogspot.com/2005/05/fermats-achievements.html Fermat's Achievements
* http://www.mathpages.com/home/kmath195/kmath195.htm Fermat's Fallibility] at MathPages
* http://ns33717.ovh.net/spokus/default/EN/all/tpe_felix/ History of Fermat's Last Theorem (French)
* The [http://www.maths.tcd.ie/pub/HistMath/People/Fermat/RouseBall/RB_Fermat.html Life and times of Pierre de Fermat (1601 - 1665)] from [http://en.wikipedia.org/wiki/Rouse_History_of_Mathematics W. W. Rouse Ball's History of Mathematics
* http://cgd.best.vwh.net/home/flt/flt01.htm The Mathematics of Fermat's Last Theorem
* http://en.wikipedia.org/wiki/John_J._O'Connor_(mathematician) O'Connor, John J.]; [http://en.wikipedia.org/wiki/Edmund_F._Robertson Robertson, Edmund F.], [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Fermat.html "Pierre de Fermat", ''http://en.wikipedia.org/wiki/MacTutor_History_of_Mathematics_archive MacTutor History of Mathematics archive''], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_St_Andrews University of St Andrews.

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Posledna teorema.jpg

2011-12-19T04:30:48Z

Teodora Doktorska:

Файл:Fermat burial plaque.jpg

2011-12-19T04:30:34Z

Teodora Doktorska:

Файл:Statuq na Ferma.jpg

2011-12-19T04:30:20Z

Teodora Doktorska:

Файл:Pier Ferma.jpg

2011-12-19T04:30:08Z

Teodora Doktorska:

Пиер Ферма

2011-12-19T04:29:58Z

Teodora Doktorska:

'''Пиер Ферма''' ( 17 Август 1601 - 12 Януари 1665) е френски юрист в Парламента на Тулуза и [[математик]] с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и [[теорията на числата]]. Ферма е известен е със своя метод за намиране на най-голяма и най-малка ордината на крива. Неговите изследвания в теорията на числата го издигат до основател на съвременната теория в тази област. Ферма има значителен принос в [[аналитичната геометрия]] и [[теорията на вероятностите]].

[[Image:Pier_Ferma.jpg|thumb|right|alt=Пиер дьо Ферма.]]

==Живот и работа==

Пиер дьо Ферма е роден на 17 Август 1601 в град Беамонт дьо Ломане, Франция. Той е от баски произход. Бащата на Ферма е богат търговец на кожи и втори консул на Беамонт дьо Ломане. Има малко информация за неговото училищно образование.

Той постъпва в Университета в Тулуза , преди да се премести в Бордо през 20-те години на 17 век. В Бордо, той започва първите си сериозни математически изследвания и през 1629 година, предава копие от работите си за възстановяването на ''De Locis Planis'' на [[Аполоний Пергски]], на местен математик. По това време той е бива повлиян от произведенията на известния математик [[Франсоа Виет]].

От Бордо, Ферма заминава за Орлеан , където той учи право в местния университет . Там той получава степен по гражданско право преди, през 1631 г., да получи титлата Съветник на Върховния съд на юрисдикции в Тулуза. На този пост, той прекарва останалата част от живота си. Владее френски, латински, класически гръцки, италиански и испански език.

Той съобщава по-голямата част от работата си в писма до приятели, подкрепяни често с малко или никакво доказателство за неговите теореми. Това разбира се довежда до отричане на теориите на Ферма от съвременниците му като [[Декарт]] и [[Уолис]]. По това време Ферма развива тясно сътрудничество с [[Блез Паскал]].

[[Image:France_Toulouse_Capitole_Fermat.jpg|thumb|right|alt=Бюст в зала des illustres в Общината на Тулуза.]]

==Научна дейност==

Първият труд на Ферма в аналитичната геометрия е разпространен във формата на ръкописи през 1636г., преди публикуването на прочутата „''La Géométrie“ ''на Рене Декарт.

В ''„Methodus ad disquirendam maximam et minima“ ''и'' ''в'' „De tangentibus linearum curvarum“'', Ферма разработва метод за определяне на максимуми, минимуми и допиране към различни криви са еквивалентни на диференциация. В тези работи, Ферма разработва техника за намирането на центровете на тежестта на различни равнини и твърди фигури, което довеждат до неговата допълнителна работа в [[числената интеграция]].

Ферма е първият човек, който успява да изчисли интеграл от основните функции. Използвайки един гениален трик, той успял да намали тази оценка на сумата на [[геометрична прогресия]]. Получената формула по-късно помага на [[Нютон]], а след това и на [[Лайбниц]], когато те разработват самостоятелно [[основната теорема за смятане]].

В теория на числата, Ферма изучава [[уравнението на Пел]], [[перфектните числа]], [[приятелските числа]], които по-късно ще се превърнат в [[числата на Ферма]]. Докато проучва перфектните числа, той открива [[малката теорема]]. Той изобретява [[метод на факторизациите]], както и техниката за доказване на [[безкрайния произход]], която той използва за да докаже Последната теорема на Ферма в случай '''n=4'''. Ферма разработва [[теорема за суми от две полета]] и [[многоъгълна числова теорема]], която гласи, че всяко число е сбор от три триъгълни числа , четири квадратни числа , пет петоъгълни числа , и така нататък.

Въпреки, че Ферма твърди, че е доказал всичките си аритметични теореми, едва няколко записа на неговите доказателства са оцелели. Много математици, включително и [[Гаус]], се съмняват в някои от твърденията на Ферма, особено с оглед на трудността за решаване и доказване на някои от математическите проблеми и ограничените математически инструменти на разположение на Ферма. Неговата известна Последна теорема е откритa за първи път от сина му, написана в полето на едно издание на Diophantus и съдържа твърдение на Пиер Ферма, че полето е твърде малко, за да приложи доказателство към нея. Тази теорема остава недоказана до 1994 г., когато се използвали техники, недостъпни за Ферма и неговите съвременници.

Чрез кореспонденцията си с [[Паскал]] през 1654 г., Ферма и Паскал помогат за поставянето на основите на фундаменталната [[теория на вероятностите]]. От това кратко, но продуктивно сътрудничество по [[проблема на точките]] , сега те са разглеждани като основателите на теорията на вероятностите . Ферма е кредитиран с провеждането на първoтo по рода си строгo Изчисляване на вероятностите.

[[Принципът на най-малко време]] (който, Ферма използва за получаване на [[право на Снел]] през 1657) е първият [[вариационен принцип]], формулиран в областта на физиката. По този начин Ферма е признат като ключова фигура в историческото развитие на фундаменталния [[принцип на най-малкото действие]] във физиката.

[[Image: Statuq_na_Ferma.jpg|thumb|left|alt=Статуята на Ферма в Беамонт дьо Ломане.]]

==Смърт==

Пиер дьо Ферма умира на 12 януари, 1665г. в Кастр, Лангедок. Най-старата и най-престижната гимназия в Тулуза е кръстена на него. Като данък, френският скулптор Теофил Баро прави мраморна статуя в чест на Ферма, намираща се сега в Общината на Тулуза.

[[Image: Fermat_burial_plaque.jpg|thumb|right|alt=Гробът на Пиер дьо Ферма.]]

==Оценка на работата му==

Заедно с Рене Декарт , Ферма е един от двамата водещи математици от първата половина на 17-ти век. Според Питър Л. Бърнстейн, в книгата си „''Срещу боговете''“, Ферма "е бил математик с изключителни сили. Той е независим създател на аналитичната геометрия, той допринася за ранното развитие на смятането, той е правил изследване на теглото на земята, и той е работил за развитие на оптиката. В хода на това, което се оказа продължителна кореспонденция с Паскал, той направи значителен принос към теорията на вероятностите. Но върховното постижение на Ферма е в теорията на числата ".

Що се отнася до работата на Ферма в анализ, [[Исак Нютон]] пише, че неговите ранни идеи за смятане идвали директно от „Начин на рисуване допирателни." на Ферма.

==Последна теорема на Ферма:==

Твърдението, наречено "Последна теорема на Ферма", гласи:

Уравнението''' '''''xn + yn ≠ zn''''' няма решение '''в положителни цели числа при ''n>2'''''.'''

[[Image: posledna_teorema.jpg|thumb|left|alt=.]]

Тове е може би най-известната математическа задача.

Формулирана за пръв път от Ферма през 1637 г., тя е обобщение на [[диофантовото уравнение]]''' '''''x2 + y2 ≠ z2'', известно и изследвано през древността и свързано с [[теоремата на |Питагор]] и [[Питагоровите триъгълници]].

Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването й са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност, тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години.

==Виж още:==

[[Исак Нютон]]

[[Рене Декарт]]

[[Блез Паскал]]

[[теорията на вероятностите]].

==Източници:==

 Mahoney, Michael Sean (1994). ''The mathematical career of Pierre de Fermat, 1601 - 1665''. Princeton Univ. Press. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/0691036667 0691036667].

 Singh, Simon (2002). ''Fermat's Last Theorem''. Fourth Estate Ltd. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/1841157910 1841157910].

==Препратки:==

* Modular Elliptic Curves and Fermat's last theorem (оригиналната работа на Ендрю Уайлз, англ.). ''Annals of Mathematics'' '''141''' (1995), 443–55
* http://fermatslasttheorem.blogspot.com/2005/05/fermats-achievements.html Fermat's Achievements
* http://www.mathpages.com/home/kmath195/kmath195.htm Fermat's Fallibility] at MathPages
* http://ns33717.ovh.net/spokus/default/EN/all/tpe_felix/ History of Fermat's Last Theorem (French)
* The [http://www.maths.tcd.ie/pub/HistMath/People/Fermat/RouseBall/RB_Fermat.html Life and times of Pierre de Fermat (1601 - 1665)] from [http://en.wikipedia.org/wiki/Rouse_History_of_Mathematics W. W. Rouse Ball's History of Mathematics
* http://cgd.best.vwh.net/home/flt/flt01.htm The Mathematics of Fermat's Last Theorem
* http://en.wikipedia.org/wiki/John_J._O'Connor_(mathematician) O'Connor, John J.]; [http://en.wikipedia.org/wiki/Edmund_F._Robertson Robertson, Edmund F.], [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Fermat.html "Pierre de Fermat", ''http://en.wikipedia.org/wiki/MacTutor_History_of_Mathematics_archive MacTutor History of Mathematics archive''], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_St_Andrews University of St Andrews.

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Пиер Ферма

2011-12-19T04:29:27Z

Teodora Doktorska:

'''Пиер Ферма''' ( 17 Август 1601 - 12 Януари 1665) е френски юрист в Парламента на Тулуза и [[математик]] с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и [[теорията на числата]]. Ферма е известен е със своя метод за намиране на най-голяма и най-малка ордината на крива. Неговите изследвания в теорията на числата го издигат до основател на съвременната теория в тази област. Ферма има значителен принос в [[аналитичната геометрия]] и [[теорията на вероятностите]].

[Image:Pier_Ferma.jpg|thumb|right|alt=Пиер дьо Ферма.]

==Живот и работа==

Пиер дьо Ферма е роден на 17 Август 1601 в град Беамонт дьо Ломане, Франция. Той е от баски произход. Бащата на Ферма е богат търговец на кожи и втори консул на Беамонт дьо Ломане. Има малко информация за неговото училищно образование.

Той постъпва в Университета в Тулуза , преди да се премести в Бордо през 20-те години на 17 век. В Бордо, той започва първите си сериозни математически изследвания и през 1629 година, предава копие от работите си за възстановяването на ''De Locis Planis'' на [[Аполоний Пергски]], на местен математик. По това време той е бива повлиян от произведенията на известния математик [[Франсоа Виет]].

От Бордо, Ферма заминава за Орлеан , където той учи право в местния университет . Там той получава степен по гражданско право преди, през 1631 г., да получи титлата Съветник на Върховния съд на юрисдикции в Тулуза. На този пост, той прекарва останалата част от живота си. Владее френски, латински, класически гръцки, италиански и испански език.

Той съобщава по-голямата част от работата си в писма до приятели, подкрепяни често с малко или никакво доказателство за неговите теореми. Това разбира се довежда до отричане на теориите на Ферма от съвременниците му като [[Декарт]] и [[Уолис]]. По това време Ферма развива тясно сътрудничество с [[Блез Паскал]].

[[Image:France_Toulouse_Capitole_Fermat.jpg|thumb|right|alt=Бюст в зала des illustres в Общината на Тулуза.]]

==Научна дейност==

Първият труд на Ферма в аналитичната геометрия е разпространен във формата на ръкописи през 1636г., преди публикуването на прочутата „''La Géométrie“ ''на Рене Декарт.

В ''„Methodus ad disquirendam maximam et minima“ ''и'' ''в'' „De tangentibus linearum curvarum“'', Ферма разработва метод за определяне на максимуми, минимуми и допиране към различни криви са еквивалентни на диференциация. В тези работи, Ферма разработва техника за намирането на центровете на тежестта на различни равнини и твърди фигури, което довеждат до неговата допълнителна работа в [[числената интеграция]].

Ферма е първият човек, който успява да изчисли интеграл от основните функции. Използвайки един гениален трик, той успял да намали тази оценка на сумата на [[геометрична прогресия]]. Получената формула по-късно помага на [[Нютон]], а след това и на [[Лайбниц]], когато те разработват самостоятелно [[основната теорема за смятане]].

В теория на числата, Ферма изучава [[уравнението на Пел]], [[перфектните числа]], [[приятелските числа]], които по-късно ще се превърнат в [[числата на Ферма]]. Докато проучва перфектните числа, той открива [[малката теорема]]. Той изобретява [[метод на факторизациите]], както и техниката за доказване на [[безкрайния произход]], която той използва за да докаже Последната теорема на Ферма в случай '''n=4'''. Ферма разработва [[теорема за суми от две полета]] и [[многоъгълна числова теорема]], която гласи, че всяко число е сбор от три триъгълни числа , четири квадратни числа , пет петоъгълни числа , и така нататък.

Въпреки, че Ферма твърди, че е доказал всичките си аритметични теореми, едва няколко записа на неговите доказателства са оцелели. Много математици, включително и [[Гаус]], се съмняват в някои от твърденията на Ферма, особено с оглед на трудността за решаване и доказване на някои от математическите проблеми и ограничените математически инструменти на разположение на Ферма. Неговата известна Последна теорема е откритa за първи път от сина му, написана в полето на едно издание на Diophantus и съдържа твърдение на Пиер Ферма, че полето е твърде малко, за да приложи доказателство към нея. Тази теорема остава недоказана до 1994 г., когато се използвали техники, недостъпни за Ферма и неговите съвременници.

Чрез кореспонденцията си с [[Паскал]] през 1654 г., Ферма и Паскал помогат за поставянето на основите на фундаменталната [[теория на вероятностите]]. От това кратко, но продуктивно сътрудничество по [[проблема на точките]] , сега те са разглеждани като основателите на теорията на вероятностите . Ферма е кредитиран с провеждането на първoтo по рода си строгo Изчисляване на вероятностите.

[[Принципът на най-малко време]] (който, Ферма използва за получаване на [[право на Снел]] през 1657) е първият [[вариационен принцип]], формулиран в областта на физиката. По този начин Ферма е признат като ключова фигура в историческото развитие на фундаменталния [[принцип на най-малкото действие]] във физиката.

[[Image: Statuq_na_Ferma.jpg|thumb|left|alt=Статуята на Ферма в Беамонт дьо Ломане.]]

==Смърт==

Пиер дьо Ферма умира на 12 януари, 1665г. в Кастр, Лангедок. Най-старата и най-престижната гимназия в Тулуза е кръстена на него. Като данък, френският скулптор Теофил Баро прави мраморна статуя в чест на Ферма, намираща се сега в Общината на Тулуза.

[[Image: Fermat_burial_plaque.jpg|thumb|right|alt=Гробът на Пиер дьо Ферма.]]

==Оценка на работата му==

Заедно с Рене Декарт , Ферма е един от двамата водещи математици от първата половина на 17-ти век. Според Питър Л. Бърнстейн, в книгата си „''Срещу боговете''“, Ферма "е бил математик с изключителни сили. Той е независим създател на аналитичната геометрия, той допринася за ранното развитие на смятането, той е правил изследване на теглото на земята, и той е работил за развитие на оптиката. В хода на това, което се оказа продължителна кореспонденция с Паскал, той направи значителен принос към теорията на вероятностите. Но върховното постижение на Ферма е в теорията на числата ".

Що се отнася до работата на Ферма в анализ, [[Исак Нютон]] пише, че неговите ранни идеи за смятане идвали директно от „Начин на рисуване допирателни." на Ферма.

==Последна теорема на Ферма:==

Твърдението, наречено "Последна теорема на Ферма", гласи:

Уравнението''' '''''xn + yn ≠ zn''''' няма решение '''в положителни цели числа при ''n>2'''''.'''

[[Image: posledna_teorema.jpg|thumb|left|alt=.]]

Тове е може би най-известната математическа задача.

Формулирана за пръв път от Ферма през 1637 г., тя е обобщение на [[диофантовото уравнение]]''' '''''x2 + y2 ≠ z2'', известно и изследвано през древността и свързано с [[теоремата на |Питагор]] и [[Питагоровите триъгълници]].

Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването й са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност, тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години.

==Виж още:==

[[Исак Нютон]]

[[Рене Декарт]]

[[Блез Паскал]]

[[теорията на вероятностите]].

==Източници:==

 Mahoney, Michael Sean (1994). ''The mathematical career of Pierre de Fermat, 1601 - 1665''. Princeton Univ. Press. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/0691036667 0691036667].

 Singh, Simon (2002). ''Fermat's Last Theorem''. Fourth Estate Ltd. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/1841157910 1841157910].

==Препратки:==

* Modular Elliptic Curves and Fermat's last theorem (оригиналната работа на Ендрю Уайлз, англ.). ''Annals of Mathematics'' '''141''' (1995), 443–55
* http://fermatslasttheorem.blogspot.com/2005/05/fermats-achievements.html Fermat's Achievements
* http://www.mathpages.com/home/kmath195/kmath195.htm Fermat's Fallibility] at MathPages
* http://ns33717.ovh.net/spokus/default/EN/all/tpe_felix/ History of Fermat's Last Theorem (French)
* The [http://www.maths.tcd.ie/pub/HistMath/People/Fermat/RouseBall/RB_Fermat.html Life and times of Pierre de Fermat (1601 - 1665)] from [http://en.wikipedia.org/wiki/Rouse_History_of_Mathematics W. W. Rouse Ball's History of Mathematics
* http://cgd.best.vwh.net/home/flt/flt01.htm The Mathematics of Fermat's Last Theorem
* http://en.wikipedia.org/wiki/John_J._O'Connor_(mathematician) O'Connor, John J.]; [http://en.wikipedia.org/wiki/Edmund_F._Robertson Robertson, Edmund F.], [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Fermat.html "Pierre de Fermat", ''http://en.wikipedia.org/wiki/MacTutor_History_of_Mathematics_archive MacTutor History of Mathematics archive''], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_St_Andrews University of St Andrews.

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:France Toulouse Capitole Fermat.jpg

2011-12-19T04:28:24Z

Teodora Doktorska:

Пиер Ферма

2011-12-19T04:28:01Z

Teodora Doktorska: Нова страница: '''Пиер Ферма''' ( 17 Август 1601 - 12 Януари 1665) е френски юрист в Парламента на Тулуза и математик ...

'''Пиер Ферма''' ( 17 Август 1601 - 12 Януари 1665) е френски юрист в Парламента на Тулуза и [[математик]] с голям принос в развитието на съвременния математически анализ и [[теорията на числата]]. Ферма е известен е със своя метод за намиране на най-голяма и най-малка ордината на крива. Неговите изследвания в теорията на числата го издигат до основател на съвременната теория в тази област. Ферма има значителен принос в [[аналитичната геометрия]] и [[теорията на вероятностите]].

[[Image:Pier_Ferma.jpg|thumb|right|alt=Пиер дьо Ферма.]

==Живот и работа==

Пиер дьо Ферма е роден на 17 Август 1601 в град Беамонт дьо Ломане, Франция. Той е от баски произход. Бащата на Ферма е богат търговец на кожи и втори консул на Беамонт дьо Ломане. Има малко информация за неговото училищно образование.

Той постъпва в Университета в Тулуза , преди да се премести в Бордо през 20-те години на 17 век. В Бордо, той започва първите си сериозни математически изследвания и през 1629 година, предава копие от работите си за възстановяването на ''De Locis Planis'' на [[Аполоний Пергски]], на местен математик. По това време той е бива повлиян от произведенията на известния математик [[Франсоа Виет]].

От Бордо, Ферма заминава за Орлеан , където той учи право в местния университет . Там той получава степен по гражданско право преди, през 1631 г., да получи титлата Съветник на Върховния съд на юрисдикции в Тулуза. На този пост, той прекарва останалата част от живота си. Владее френски, латински, класически гръцки, италиански и испански език.

Той съобщава по-голямата част от работата си в писма до приятели, подкрепяни често с малко или никакво доказателство за неговите теореми. Това разбира се довежда до отричане на теориите на Ферма от съвременниците му като [[Декарт]] и [[Уолис]]. По това време Ферма развива тясно сътрудничество с [[Блез Паскал]].

[[Image:France_Toulouse_Capitole_Fermat.jpg|thumb|right|alt=Бюст в зала des illustres в Общината на Тулуза.]]

==Научна дейност==

Първият труд на Ферма в аналитичната геометрия е разпространен във формата на ръкописи през 1636г., преди публикуването на прочутата „''La Géométrie“ ''на Рене Декарт.

В ''„Methodus ad disquirendam maximam et minima“ ''и'' ''в'' „De tangentibus linearum curvarum“'', Ферма разработва метод за определяне на максимуми, минимуми и допиране към различни криви са еквивалентни на диференциация. В тези работи, Ферма разработва техника за намирането на центровете на тежестта на различни равнини и твърди фигури, което довеждат до неговата допълнителна работа в [[числената интеграция]].

Ферма е първият човек, който успява да изчисли интеграл от основните функции. Използвайки един гениален трик, той успял да намали тази оценка на сумата на [[геометрична прогресия]]. Получената формула по-късно помага на [[Нютон]], а след това и на [[Лайбниц]], когато те разработват самостоятелно [[основната теорема за смятане]].

В теория на числата, Ферма изучава [[уравнението на Пел]], [[перфектните числа]], [[приятелските числа]], които по-късно ще се превърнат в [[числата на Ферма]]. Докато проучва перфектните числа, той открива [[малката теорема]]. Той изобретява [[метод на факторизациите]], както и техниката за доказване на [[безкрайния произход]], която той използва за да докаже Последната теорема на Ферма в случай '''n=4'''. Ферма разработва [[теорема за суми от две полета]] и [[многоъгълна числова теорема]], която гласи, че всяко число е сбор от три триъгълни числа , четири квадратни числа , пет петоъгълни числа , и така нататък.

Въпреки, че Ферма твърди, че е доказал всичките си аритметични теореми, едва няколко записа на неговите доказателства са оцелели. Много математици, включително и [[Гаус]], се съмняват в някои от твърденията на Ферма, особено с оглед на трудността за решаване и доказване на някои от математическите проблеми и ограничените математически инструменти на разположение на Ферма. Неговата известна Последна теорема е откритa за първи път от сина му, написана в полето на едно издание на Diophantus и съдържа твърдение на Пиер Ферма, че полето е твърде малко, за да приложи доказателство към нея. Тази теорема остава недоказана до 1994 г., когато се използвали техники, недостъпни за Ферма и неговите съвременници.

Чрез кореспонденцията си с [[Паскал]] през 1654 г., Ферма и Паскал помогат за поставянето на основите на фундаменталната [[теория на вероятностите]]. От това кратко, но продуктивно сътрудничество по [[проблема на точките]] , сега те са разглеждани като основателите на теорията на вероятностите . Ферма е кредитиран с провеждането на първoтo по рода си строгo Изчисляване на вероятностите.

[[Принципът на най-малко време]] (който, Ферма използва за получаване на [[право на Снел]] през 1657) е първият [[вариационен принцип]], формулиран в областта на физиката. По този начин Ферма е признат като ключова фигура в историческото развитие на фундаменталния [[принцип на най-малкото действие]] във физиката.

[[Image: Statuq_na_Ferma.jpg|thumb|left|alt=Статуята на Ферма в Беамонт дьо Ломане.]]

==Смърт==

Пиер дьо Ферма умира на 12 януари, 1665г. в Кастр, Лангедок. Най-старата и най-престижната гимназия в Тулуза е кръстена на него. Като данък, френският скулптор Теофил Баро прави мраморна статуя в чест на Ферма, намираща се сега в Общината на Тулуза.

[[Image: Fermat_burial_plaque.jpg|thumb|right|alt=Гробът на Пиер дьо Ферма.]]

==Оценка на работата му==

Заедно с Рене Декарт , Ферма е един от двамата водещи математици от първата половина на 17-ти век. Според Питър Л. Бърнстейн, в книгата си „''Срещу боговете''“, Ферма "е бил математик с изключителни сили. Той е независим създател на аналитичната геометрия, той допринася за ранното развитие на смятането, той е правил изследване на теглото на земята, и той е работил за развитие на оптиката. В хода на това, което се оказа продължителна кореспонденция с Паскал, той направи значителен принос към теорията на вероятностите. Но върховното постижение на Ферма е в теорията на числата ".

Що се отнася до работата на Ферма в анализ, [[Исак Нютон]] пише, че неговите ранни идеи за смятане идвали директно от „Начин на рисуване допирателни." на Ферма.

==Последна теорема на Ферма:==

Твърдението, наречено "Последна теорема на Ферма", гласи:

Уравнението''' '''''xn + yn ≠ zn''''' няма решение '''в положителни цели числа при ''n>2'''''.'''

[[Image: posledna_teorema.jpg|thumb|left|alt=.]]

Тове е може би най-известната математическа задача.

Формулирана за пръв път от Ферма през 1637 г., тя е обобщение на [[диофантовото уравнение]]''' '''''x2 + y2 ≠ z2'', известно и изследвано през древността и свързано с [[теоремата на |Питагор]] и [[Питагоровите триъгълници]].

Теоремата няма значими математически следствия, но опитите за решаването й са довели до откриването на множество важни за математиката твърдения. Поради своята простота и елегантност, а по-късно и заради явната си сложност, тя става едно от главните предизвикателства пред математиците за период от 358 години.

==Виж още:==

[[Исак Нютон]]

[[Рене Декарт]]

[[Блез Паскал]]

[[теорията на вероятностите]].

==Източници:==

 Mahoney, Michael Sean (1994). ''The mathematical career of Pierre de Fermat, 1601 - 1665''. Princeton Univ. Press. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/0691036667 0691036667].

 Singh, Simon (2002). ''Fermat's Last Theorem''. Fourth Estate Ltd. [http://en.wikipedia.org/wiki/International_Standard_Book_Number ISBN] [http://en.wikipedia.org/wiki/Special:BookSources/1841157910 1841157910].

==Препратки:==

* Modular Elliptic Curves and Fermat's last theorem (оригиналната работа на Ендрю Уайлз, англ.). ''Annals of Mathematics'' '''141''' (1995), 443–55
* http://fermatslasttheorem.blogspot.com/2005/05/fermats-achievements.html Fermat's Achievements
* http://www.mathpages.com/home/kmath195/kmath195.htm Fermat's Fallibility] at MathPages
* http://ns33717.ovh.net/spokus/default/EN/all/tpe_felix/ History of Fermat's Last Theorem (French)
* The [http://www.maths.tcd.ie/pub/HistMath/People/Fermat/RouseBall/RB_Fermat.html Life and times of Pierre de Fermat (1601 - 1665)] from [http://en.wikipedia.org/wiki/Rouse_History_of_Mathematics W. W. Rouse Ball's History of Mathematics
* http://cgd.best.vwh.net/home/flt/flt01.htm The Mathematics of Fermat's Last Theorem
* http://en.wikipedia.org/wiki/John_J._O'Connor_(mathematician) O'Connor, John J.]; [http://en.wikipedia.org/wiki/Edmund_F._Robertson Robertson, Edmund F.], [http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Fermat.html "Pierre de Fermat", ''http://en.wikipedia.org/wiki/MacTutor_History_of_Mathematics_archive MacTutor History of Mathematics archive''], [http://en.wikipedia.org/wiki/University_of_St_Andrews University of St Andrews.

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Dilemata na zatvornika.jpg

2011-12-19T04:21:39Z

Teodora Doktorska:

Дилема на затворника

2011-12-19T04:21:13Z

Teodora Doktorska: Нова страница: '''Дилемата на затворника''' е най-популярната игра на стратегия в социалната наука, анализир...

'''Дилемата на затворника''' е най-популярната игра на [[стратегия]] в социалната наука, анализирана в [[теория на игрите]]. Тя е психологически модел на поведение, намиращ отражение в [[бизнес]]а, [[политика]]та и [[икономика]]та.

==Същност на дилемата==

Концепцията на дилемата на затворника е разработена от учените от ''RAND Corporation'' [[Мерил Флууд]] и [[Мелвин Дрешър]] през 1950 г. А през 1984 г. пламва интерсът към нея, заради книгата на политологът [[Робърт Акселрод ]] ''„Еволюция на сътрудничеството“'' и през 1992 г. е официално представена от [[Албърт Тъкър]], математик в Принстън.

Дилемата на затворника е канонически пример за [[игра]], който показва, защо двама души не могат да си [[сътрудничество|сътрудничат]], дори и ако изглежда, че е в техен [[интерес]] да го направят. В теорията на игрите, дилемата на затворника се нарича вид [[игра]] от отворен тип, т.е. игра, в която един участник може да спечели/загуби, може всички да спечелят, а може и всички да загубят (при затворения тип сбора от резултатите на участниците е константен). Един класически пример за дилемата на затворника е представен както следва:

Двама души, извършили престъпление, са заподозряни и биват разпитвани в отделни помещения. Ако единият предаде другия, а вторият – не, то първият арестуван го освобождават, а вторият получава 10 г. затвор. Ако и двамата запазят мълчание получават по 1 г. затвор, а ако се предадат взаимно – по 5 г. затвор. В тази игра участникът ще извлече най-голяма полза за себе си, независимо от решението на другия, ако реши да го предаде: така ако и другият го е предал, ще получи само 5 г. затвор, а не 10 г., а ако пък другият е мълчал ще бъде освободен, вместо да прекара 1 г. в затвора.

{| class="prettytable"
|-
|
''' Играч Б '''

'''Играч А '''

|
<center>Мълчание</center>

|
<center>Предадетеслтво</center>

|-
|
<center>Мълчание</center>

|
<center>+1</center>

|
<center>+10\0</center>

|-
|
<center>Предадетлство</center>

|
<center>0\+10</center>

|
<center>+5</center>

|}

Играта получава името си от хипотетична [[ситуация]], в която двама престъпника са арестувани по подозрение в извършване на престъпление - заедно. Въпреки това полицията не разполага с достатъчно доказателства, за да ги осъди. Двамата затворници са изолирани един от друг и полицията посещава всеки един от тях, като им предлага [[сделка]]: онзи, който предостави доказателства срещу другия, ще бъде освободен. Ако никой от тях не приеме офертата, т.е. ако в действителност и двамата си сътрудничат срещу полицията, и двамата ще получат само малко наказание - поради липса на доказателства, т.е. и двамата [[печалба|печелят]]. Все пак, ако единият от тях издаде другия, изповядвайки се на полицията, предателят ще спечели повече, тъй като ще е освободен, а онзи, който мълчи - от друга страна, ще получите пълното наказание, тъй като не помага на полицията, а тя вече има достатъчно доказателства. Ако и двамата се предадат взаимно - ще бъдат наказани, но по-малко, отколкото, ако са се отказали да говорят. Дилемата се основава на факта, че всеки затворник има избор само между два [[вариант]]а, но не може да постигне добро [[решение]], без да знае какво ще направи другият.

[[Image:dilemata_na_zatvornika.jpg|thumb|left|alt=dilemata_na_zatvornika|Дилемaта на затворника.]]

==Приложение на дилемата==

Дилемата на затворника има приложение в [[икономика]]та,[[ бизнес]]а,[[ социология]]та, [[политика]]та, [[психология]]та , околната среда, дори и в Дарвиновия естествен подбор.

===В икономиката===

[[Реклама]]та е понякога се цитира като истински пример за живота на дилемата на затворника. Когато реклама на цигари е законна в САЩ, [[конкуренция|конкуриращи]] се производители на цигари, трябваше да решат колко пари да се харчат за реклама. [[Ефективност]]та на фирмата за реклама е частично определяща се от рекламата, проведена от фирма Б. По същия начин, печалбата, получени от реклама за Фирма Б се влияе от реклама, проведено от фирма А. Ако и двете фирма А и фирма Б изберат да рекламират по едно и също време, рекламата се отменя и постъпленията остават постоянни и разходи се увеличават поради разходите за реклама. И двете фирми ще се възползват от намаление в областта на рекламата. Въпреки това, ако фирма Б избире да не рекламира, фирма А може да се възползва до голяма степен от реклама.

===В политиката===

В политиката, често се използва за илюстриране на [[проблем]]а с двете държави, ангажирани в надпревара във въоръжаването . Те имат две [[възможност]]и, или да увеличат военните разходи или да се направи споразумение за намаляване на оръжията. Или държавата ще се възползва от военна експанзия, независимо от това какво прави другата държава. [[Парадокс]]ът е, че двете страни действат рационално , но очевидно ирационален резултат. Това би могло да се счита за последица на възпиране на теорията .

===В проучвания в областта на околната среда===

В проучвания в областта на околната среда , дилемата е изразена като глобалното изменение на климата . Всички страни ще се възползват от стабилен климат, но всяка една страна често се колебае за ограничаване на емисиите на въглероден диоксеид. Непосредствена полза за отделната страна, за да се поддържа сегашното [[поведение]] се възприема като по-голяма от евентуалната [[полза]] за всички страни, ако поведението е променено, поради което обяснява сегашната безизходица относно [[промяна]]та на климата .

==Използвани източници==

* [[http://en.wikipedia.org/wiki/Prisoner's_dilemma http://en.wikipedia.org/wiki/Prisoner's_dilemma] Prisoner's dilemma]
* [http://www.how2manage.com/component/content/article/197-Дилемата-на-затворника-(The-Prisoners) Дилема на затворника]

==Вижте още==

* [[Теория на игрите]]
* [[Игра]]
* [[Пътническа дилема]]
* [[Етична дилема]]
* [[Равновесия на Наш]]

==Външни препратки==

* [http://serendip.brynmawr.edu/playground/pd.html Играй Дилемата на затворника]
* [http://pespmc1.vub.ac.be/PRISDIL.html The Prisoner's Dilemma]
* [http://www.investopedia.com/terms/p/prisoners-dilemma.asp#axzz1f6w98hY7 Prisoner's Dilemma]
* [http://www.youtube.com/watch?v=IotsMu1J8fA&feature=related Game Theory: The Prisoner's Dilemma(video)]

[[category:Управленски решения и риск|Моделиране и прогнозиране в управлението]]

Бифуркация

2011-12-19T04:19:36Z

Teodora Doktorska: Нова страница: '''Бифуркация''' (от лат. ''bifurcus'', „раздвоен“) е термин, който се използва в много и различни нау...

'''Бифуркация''' (от лат. ''bifurcus'', „раздвоен“) е термин, който се използва в много и различни научни дисциплини и обозначава [[ситуация]], в която настъпва качествено изменение по раздвояване на даден [[обект]] или [[процес]].

==Бифуркация в математиката и информатиката ==

Бифуркацията е термин, който може да се използва в математиката и информатиката в различни контекстове. Съобразно ситуацията, в [[математика]]та терминът е приложим, когато някой обект зависи от [[параметър]] λ (не задължително скаларен) и във всяка околност на някоя стойност λ0 на последния изследваните качества на обекта се оказват различни за всички λ. Тази стойност λ0 се нарича бифуркационна [[стойност]] или точка на бифуркация.

Бифуркационната теория е теория за равновесните решения на нелинейни [[диференциални уравнения]]. В точките на бифуркация възникват множество [[решение|решения]].

Бифуркационният метод в [[информатика]]та включва избор на някакво условие С и елиминирането му от таблицата на решенията като се генерират две подтаблици от решения, отговарящи на случаите, когато С е вярно, или не е. Методът се прилага рекурсивно до всички подтаблици, като в крайна сметка от първоначалната таблица на решенията се извежда [[дърво на решенията]], всеки възел от което представлява условие, поддърветата - подтаблици на решенията, а листата - правила.

==Бифуркация в социалните науки ==

Терминът бифуркация във [[философия]]та, [[икономика]]та и [[социология]]та се ползва предимно като синоним на момент на [[дестабилизация]] на социалната или икономическата [[система]]. Акцент се поставя върху необратимостта и непрогнозируемостта на процеса след точката на бифуркация.

==Бифуркация в кибернетични системи ==

Терминът бифуркация се използва в [[кибернетка|кибернетичните системи]], когато системата се превключва от едно стабилно [[състояние]] към друго, то незначителните колебания могат да изиграят решаваща [[роля]] в решаването на изхода на системата.

==Използвани източници==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бифуркация Бифуркация]

==Вижте още==

* [[бифуркационна теория]]
* [[бифуркационен метод]]
* [[теория на хаоса]]

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Приложна математика

2011-12-19T04:17:39Z

Teodora Doktorska: Нова страница: Приложната математика е клон на математиката, който се занимава с математически методи, ко...

Приложната математика е клон на [[математика]]та, който се занимава с математически методи, които най-често се използват в науката, инжинерните науки, бизнеса и индустрията. От това следва, че проложната математика е математическа наука с специализирани знания. Термина приложна математика също така описва професионаланата специализация, в която математиците работят върху определени проблеми. Приложната математика се фокусира върху формулирането и изучаването на математическите модели. В миналото практическо то приложение е подпомагало развитето на математическите теории, които след това са излодвани от чистата математика. От това следва, че развитието на приложната математика подпомага развитието на чистата математика.

==Разделение==

Няма точно обособено разделение на приложната математика заради начина, по който се мени математиката и науката през времето.

Исторически, приложната математика се състои главно от приложен анализ, най-вече от диференциални уравнения, теория на сближаването и теория на вероятностите. Тези области на математиката са тясно свързани с развитието на класическата механика, и всъщност границата между математика и физика не е била ясно очертана до средата на 19 век. Както физиката така иинжинерните науки, и компютърните науки, използват приложната математика.

Днес приложната математика се използва в горе посочените дисциплини, както и в нови дисциплини, които са станали доста важни в приложенията. Дори и теория на числата, която е част от чистата математика, е важна при приложенията. Понякога термина приложна математика се използва за отличаването между традиционната проложна математика и области на математиката приложими в реални проблеми.

==Полезност==

Исторически, математика е била най-важна в природните науки и инжинерните науки. Но след Втората световна война се създават други направления на математиката, като [[теория на игрите]] и теория на социалния избор, които прерастват в икономически съображения, или невронни межи, които произлизат от изучавания на мозъка в невробиологията.

Появата на компютъра създава нови приложения: изучаване и използване на новата компютърна технология, използване на компютри за изучаване на възникващи проблеми в други области на науката, и изучаване математиката на изчисляване. Статистиката е най-използваната математическа наука в социалните науки, но и други области на математиката са все по полезни в тези дисциплини, най-вече в иконимиката.

Файл:Wiki tarantula.jpg

2011-12-19T04:05:21Z

Teodora Doktorska:

Психология

2011-12-19T04:02:48Z

Teodora Doktorska: /* Външни препратки */

'''Психологията''' (от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцки_език гръцки]: ''ψυχή —'' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Душа душа]'','' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дух дух]'','' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пеперуда пеперуда]'', λόγος —'' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наука наука]) е [http://bg.wikipedia.org/wiki/Научна_дисциплина научна дисциплина], изучаваща [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психични_процеси умствените процеси] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението] на хора или животни, като често прилага [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Научен_метод научния метод]]] при лабораторни изследвания. Психолозите се стремят да разберат ролята на умствените процеси в индивидуалното и обществено поведение, както и причиняващите ги [http://bg.wikipedia.org/wiki/Физиология физиологични] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Неврология неврологични] процеси. Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания.

Основни обекти на изследване на психологията са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Възприятие възприятията], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Познавателна_способност познавателната способност], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Внимание вниманието], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоциите], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мотивация мотивацията], функционирането на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Главен_мозък главния мозък], [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психология_на_личността психологията на личността]]], поведението и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Междуличностни_отношения&action=edit&redlink=1 междуличностните отношения]. Някои учени, особено привържениците на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Дълбинна_психология дълбинната психология]]], включват в този списък и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Несъзнавано несъзнаваното]. В своите изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и корелационни връзки между различни психосоциални променливи. В допълнение или вместо емпиричните и дедуктивни методи, някои [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Клинична_психология клинични психолози]]] разчитат на интерпретация на символи и други индуктивни техники.

==Корените на психологията ==

Първото [http://bg.wikipedia.org/wiki/Философия философско] учение за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Душа душата] се нарича [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Анимизъм анимизъм]]] (от латински: ''anima'' - душа). Според него душата е независима същност, отделена от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тяло тялото] и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. п.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.Според основоположниците на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Атомизъм атомическото учение]]] [http://bg.wikipedia.org/wiki/Левкип Левкип] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Демокрит Демокрит] светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Атом атоми]]]. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици.

Почти по същото време възниква и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Идеализъм идеалистическото обяснение]]] на душевните явления. Според него душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прераждане прераждане]]то]) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.

[[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Механицизъм&action=edit&redlink=1 Механистическото учение]]] възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Емпиризъм Емпиризмът]]] (от емпирия — опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Лок Джон Лок]]] човек се ражда като „[[чиста дъска]]“ ,върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.

==Съвременната психология ==

През 1879 година германецът [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Вилхелм_Вунд Вилхелм Вунд]]], често определян като основоположник на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Експериментална_психология експерименталната психология]]], създава първата в света психологична лаборатория в [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лайпцигски_университет&action=edit&redlink=1 Лайпцигския университет]]]. Основен метод на изследване в нея е [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интроспекция интроспекция]]та] или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Софийски_университет Софийския униврситет "Св. Климент Охридски]]"].

През 1880 г. американският философ [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Уилям_Джеймс Уилям Джеймс]]] публикува книгата си „Принципи на психологията“ в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Функционализъм функционализъм]]] и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Херман_Ебингхаус Херман Ебингхаус]]], пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне, и руският физиолог [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Павлов Иван Павлов]]], който открива ролята на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Условен_рефлекс условните рефлекси]]] в процеса на учене.[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психология [8]]

През 90-те години на 19 век австрийският философ [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Зигмунд_Фройд Зигмунд Фройд]]] създава метод на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психотерапия психотерапия], известен като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психоанализа психоанализа]. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интроспекция интроспекция]]та] и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психопатология психопатология]. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сексуалност сексуалността] и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били [http://bg.wikipedia.org/wiki/Табу табу] по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.

Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бихевиоризъм бихевиоризмът]]]. Създаден от психолози като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Уотсън Джон Уотсън]]] и [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_Толмен&action=edit&redlink=1 Едуард Толмен]]], бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.

==Обект на психологията ==

Психологията описва и се опитва да обясни [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнанието], поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнанието] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мозък мозъка] или [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Нервна_система нервната система]]]. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?

==Основни дялове на съвременната психология ==

Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания — фундаментален и приложен.

===Фундаментален дял ===

Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни.

===Биологична психология===

Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Централна_нервна_система централната нервна система]]], затова е важно да се изучи как функционира [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мозък мозъка], за да бъде разбрано [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението].

===Възрастова психология ===

Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Възраст&action=edit&redlink=1 възрастта] им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.

===Генетическа психология ===

Генетическата психология изучава наследствените механизми на психиката и поведението и доколко [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Наследственост наследственост]]та] има значение във формирането на личността.

===Диференциална психология ===

Диференциалната психология изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората и причините за тяхното възникване и развитие. Включва изучаването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Знание знанията], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способностите], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Настроение настроенията]. Възникнала е в опит да се измери [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интелигентност интелигентност]]та], но сега се фокусира върху измерването на личността, настроенията и вярванията, професионални постижения и здравни въпроси. Измерването на тези феномени е трудно и са възникнали много нови методи в опит да се определят тези феномени.

===Зоопсихология и сравнителна психология ===

В българската и руската наука зоопсихологията е този вид психология, която търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоции], да [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мисъл мислят], имат ли [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнание]. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението] им. На английски този тип психология е известна под названието comparative psychology или компаративна (сравнителна) психология и има по-различен обсег от зоопсихологията в изследванията, които тук са свързани не толкова с фокусирането върху психология на животните, колкото в сравнителния подход между човешката психология и тази на животните от гледна точка на възможни еволюционни връзки.

Компаративната психология се занимава с изучаването на поведението и умствения живот на животните, свързана е с дисциплини извън психологията, които изучават поведението на животните като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Етология етология]]та]. Макар, че полето на психологията е основно заинтересовано от хората, поведението и умствените процеси на животните също са важна част от психологическите изследвания. Това или като предмет сам по себе си (например възприятие при животните и етология) или със силно ударение върху еволюционните ръзки, а понякога по-скоро спорно като начин за вникване в човешката психология. Това се постига с начините на сравняване или чрез животинските модели на емоции и поведенчески системи, като наблюдавани в неврологията, например неврология на афектите и социалната неврология.

===Когнитивна психология ===

''Основна статия: ''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Когнитивна_психология Когнитивна психология'']

Когнитивната психология изучава процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света. Използва обработването на информация като рамка за разбиране на ума. [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Възприятие Възприятие]]то], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Учене научаването], разрешаването на проблеми, [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памет паметта], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Внимание вниманието], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Език езиците] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоциите] са добре разработени области. Когнитивната психология е преди всичко интердисциплинарен клон на науката. Еквивалент на когнитивната психология е гносеологията в рамките на философската наука. Когнитивните психолози не просто изучават произхода на психичните явления, но и анализират принципите,върху които човешкият разум структурира и организира своя опит. В рамките на когнитивното направление се извършва задължителна ратификация на универсалната структура на филогенетичните познания и строго индивидуалните метаморфози в онотогенетичното развитие на човека. Когнициите, подобно на компютърната томография или електроенцефалографията, визуализират нервната система като биологично поле или функционално равнище на психична активност. Когнитивната психология осъществява своята функционална предназначеност да съхранява в паметовите следи на дълготрайната памет специфичните кодове,които идентифицират условнорефлекторното значение на психогенезата.За разлика от от бихевиористичната парадигма, когнитивната психология разглежда психичната топография не като прост математически сбор от механистични стумули и реакции ,а като култивирано поле,в което са дислоцирани познанието и емпирията.Изследователските методи на когнитивната психология не подценяват поведенческата стратегия,върху която акцентира вниманието бихевиористичната концепция,а просто търсят други пътища,които да символизират социалните аспекти на съзнателната преработка на постъпващата информация от заобикалящата ни среда.Пример за подобни теоретични конфигурации са социо-когнитивните теории на Джуииан Ротър и Албърт Бандура.

===Психология на личността ===

Психологията на личността изучава психологическите модели на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведение], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мисъл мисли] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоции], често наричани индивидуалност, както и устойчивостта на личността. В тази област съществуват десетки теории, които се опитват да определят факторите на личността. Според [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Ханс_Айзенк Ханс Айзенк]]] личността има три измерения: [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Екстравертност екстравертност]]]-интровертност, [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Невротизъм невротизъм]]]-емоционална стабилност и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психотизъм психотизъм]]]. [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Реймънд_Кател&action=edit&redlink=1 Реймънд Кател]]] предлага теория от 16 личностни фактора. Различен, но много известен подход към личността е този на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Зигмунд_Фройд Зигмунд Фройд]]]. Според неговата структурна теория на личността тя се разделя на То ([[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Ид Ид]]]), Аз ([[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Его&action=edit&redlink=1 Его]]]) и Свръх-Аз ([[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Супер-Его Супер-Его]]]).

===Социална психология ===

[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Социална_психология Социалната психология]]] изучава природата и причините за социалното поведение на човек с акцент върху това как мислят хората и как общуват. Социалната психология се стреми да разбере как извличаме смисъл от различни социални ситуации. Основна задача на социалната психология е да изследва човека не като индивид, а като част от формални и неформални групи, както и начина на функциониране и развитие на тези групи. Социалните когниции са популярен подход и включват когнитивни и експериментални методи за разбиране на социалното поведение. Изследването на груповата динамика е друга важна зона от проучванията в социалната психология. В последните години много социални психолози стават все по-заинтересовани от имплицитните мерки, медиативни модели и взаимодействието между личността и социалните изменения за отчитане на поведението.

===Патопсихология ===

[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Патопсихология Патопсихология]]та] е наука, изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени. Патопсихологията изучава природата на психопатологията и нейните причини, и това знание се прилага в клиничната психология за лечението на пациенти с психологически разстройства.

===Военна психология===

Военната психология изучава психическите качества и процеси на хората в отбранителна готовност. Анализира как им се отразява напрежението, способността им за вземане на решения в кризисни ситуации, както и инстинктите за самосъхранение.

===Медицинска психология===

Медицинската психология е прилагането на психологичните теории и изследвания към [http://bg.wikipedia.org/wiki/Здраве здравето], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Болест болестите] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лечение лечението]. Докато клиничната психология се съсредоточава върху психическото здраве и неврологични болести, здравната психология се заема с много по-широк спектър от поведения, свързани със здравето, включително здравословно хранене, връзката доктор-пациент, разбирането на пациента за здравето му и силата на убеждението при болестите.

===Инженерна психология ===

Инжeнерната психология наблюдава, описва и се опитва да разбере връзката човек-машина.

===Педагогическа психология ===

Педагогическата психология, или психология на образованието, изучава как хората учат, ефективността на различните обучения, психология на преподаването и социална психология на училища и организации. Работата на педагози като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Лев_Виготски Лев Виготски]]] и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Жан_Пиаже Жан Пиаже]]] е спомогнала много за изграждането на методи за преподаване и учене.

===Психология на дейността ===

Психологията на дейността включва трудовата и организационна психология. Занимава се с трудовите процеси, управлението на човешките ресурси, изследването и подбирането на персонал, както и всички дейностни процеси, свързани със заетите лица. Дейностната психология е една от най-комплексните, защото обхваща почти всички други останали дялове.

===Икономическа психология [[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Психология&action=edit&section=26 редактиране]]===

''Основна статия: [[''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономическа_психология Икономическа психология'']'']].''

===Психодиагностика ===

Психодиагностиката изучава методите, които позволяват най-прецизно да се изследват психическите характеристики на хората. Тук не става дума само за психични характеристики. Психодиагностиката по-скоро се занимава с психологически изследвания, насочени към подпомагане при определянето на психичното разстройство у даден човек. Крайната ѝ цел е подбиране на възможно най-ефективно и адекватно лечение.

===Спортна психология ===

Спортната психология изучава професионалната дейност на спортистите и как тя може да бъде подобрена и описана чрез методите на психологията.

===Трудова психология ===

Трудовата психология изследва психичните компоненти на трудовата дейност. Тя е един от най-новите дялове на психологията. Занимава се с подобряване, оценяване и предсказване на трудовото представяне, включва още социалната психология на работното място.

===Юридическа психология ===

Юридическата психология прилага психологическите методи в юридическата сфера. Обикновено е свързана с кличинен анализ на някой индивид и провеждането на психо-юридически въпроси. Наблюдава как хората се съобразяват с правните норми и правилата на поведение. Работата на юридическия психолог е да разбере има ли връзка между определен инцидент и неврологични промени в мозъка на даден човек.

==Методи на изследване в психологията ==

Психологията разполага с множество различни методи за изследване на човешката психика. Ето някои от основните:

* наблюдение
* беседа
* контролирани експерименти
* дългосрочно изучаване
* неврологични методи
* психологически тестове
* интервюта
* анкети
* компютърно моделиране

==Източници==

# [[[http://www.bls.gov/oco/ocos056.htm Psychologists]]]. // Occupational Outlook Handbook, 2010-11 Edition. Bureau of Labor Statistics, U.S. Department of Labor, 2009.
# Ърдоус, Ричард и др. Митове и легенди на северноамериканските индианци.[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:Източници_на_книги/9543210454 ISBN 9543210454]]]
# Кун, Н.А. Старогръцки легенди и митове. [[ISBN 9545286555]]
# Shields, Christopher.[[ [http://plato.stanford.edu/entries/aristotle-psychology/ Aristotle's Psychology]]]. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2010.
# Kim, Alan. [[[http://plato.stanford.edu/entries/wilhelm-wundt/ Wilhelm Maximilian Wundt]]]. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2006.
# [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Уилям_Джеймс James, William]]]. The Principles of Psychology. Harvard University Press, 1983, [1890].
# Wozniak, Robert H. [[[http://psychclassics.yorku.ca/Ebbinghaus/wozniak.htm Introduction to memory: Hermann Ebbinghaus (1885/1913)]]]. // Classics in the History of Psychology. York University, Toronto, Ontario, 1999.
# Windholz, G. Ivan P. Pavlov: An overview of his life and psychological work. // ''American Psychologist'' '''52'''. 1997. с. 941-946.
# Mandler, G. A history of modern experimental psychology: From James and Wundt to cognitive science. Cambridge, MA, MIT Press, 2007.

==Вижте още ==

[[Социална психология]]

[[История на възникване на психологията]]

==Външни препратки ==

http://www.psychology.org/

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Психология

2011-12-19T04:02:24Z

Teodora Doktorska: Нова страница: '''Психологията''' (от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцки_език гръцки]: ''ψυχή —'' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Душа душа]''...

'''Психологията''' (от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Гръцки_език гръцки]: ''ψυχή —'' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Душа душа]'','' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дух дух]'','' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пеперуда пеперуда]'', λόγος —'' [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наука наука]) е [http://bg.wikipedia.org/wiki/Научна_дисциплина научна дисциплина], изучаваща [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психични_процеси умствените процеси] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението] на хора или животни, като често прилага [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Научен_метод научния метод]]] при лабораторни изследвания. Психолозите се стремят да разберат ролята на умствените процеси в индивидуалното и обществено поведение, както и причиняващите ги [http://bg.wikipedia.org/wiki/Физиология физиологични] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Неврология неврологични] процеси. Психологията обхваща също прилагането на това знание в различни сфери, включително проблеми от ежедневния живот и лечение на психически заболявания.

Основни обекти на изследване на психологията са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Възприятие възприятията], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Познавателна_способност познавателната способност], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Внимание вниманието], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоциите], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мотивация мотивацията], функционирането на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Главен_мозък главния мозък], [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психология_на_личността психологията на личността]]], поведението и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Междуличностни_отношения&action=edit&redlink=1 междуличностните отношения]. Някои учени, особено привържениците на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Дълбинна_психология дълбинната психология]]], включват в този списък и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Несъзнавано несъзнаваното]. В своите изследвания психолозите използват емпирични методи за определяне на причинните и корелационни връзки между различни психосоциални променливи. В допълнение или вместо емпиричните и дедуктивни методи, някои [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Клинична_психология клинични психолози]]] разчитат на интерпретация на символи и други индуктивни техники.

==Корените на психологията ==

Първото [http://bg.wikipedia.org/wiki/Философия философско] учение за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Душа душата] се нарича [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Анимизъм анимизъм]]] (от латински: ''anima'' - душа). Според него душата е независима същност, отделена от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тяло тялото] и способна да управлява всички живи и неживи предмети. То възникнало около 10 000 г. п.н.е. Чрез това учение древните си обяснявали каква е разликата между будния и заспалия човек, между живия и мъртвия. Духовете им давали добро обяснение за това, тъй като смятали, че те са всеобхватни и владеят всичко във Вселената. Така например, считали, че душата е напуснала мъртвия завинаги, а при заспалия душата му временно се е изселила и се връща при него на сутринта.Според основоположниците на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Атомизъм атомическото учение]]] [http://bg.wikipedia.org/wiki/Левкип Левкип] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Демокрит Демокрит] светът е изграден от множество малки неделими частици, наречени[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Атом атоми]]]. Най-малките и най-подвижните от тях са атомите на душата. Според това учение всичко е възникнало от взаимодействието на невидими тела, като атомите се сблъсквали, отскачали и свързвали в безкрайната празнота. Атомистите отричали божествената намеса в сътворението на всичко, твърдейки, че светът е изцяло създаден от физическо взаимодействие на тела и частици.

Почти по същото време възниква и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Идеализъм идеалистическото обяснение]]] на душевните явления. Според него душата е безсмъртна (тоест, приема идеята за [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прераждане прераждане]]то]) и нематериална, тя усеща, мисли, помни и преживява. Защитава идеята, че психиката е свръхествествено явление, което не може да бъде обяснено с материална причина.

[[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Механицизъм&action=edit&redlink=1 Механистическото учение]]] възниква за първи път през XVII век и според него всички естествени процеси се определят на механическо равнище и се обясняват от законите на физиката, химията, математиката и др. Отрича се съществуването на вътрешния свят. [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Емпиризъм Емпиризмът]]] (от емпирия — опит) е учение от началото на XVIII век, според което знанието се придобива само чрез чувствения опит. Според основателят му [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Лок Джон Лок]]] човек се ражда като „[[чиста дъска]]“ ,върху която времето може да запише различни неща. Според това разбиране човек не се ражда добър или лош, умен или глупав, а именно социалната му среда формира качествата, талантите и пороците му.

==Съвременната психология ==

През 1879 година германецът [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Вилхелм_Вунд Вилхелм Вунд]]], често определян като основоположник на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Експериментална_психология експерименталната психология]]], създава първата в света психологична лаборатория в [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Лайпцигски_университет&action=edit&redlink=1 Лайпцигския университет]]]. Основен метод на изследване в нея е [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интроспекция интроспекция]]та] или самонаблюдение. През 1904 г. двама от българските ученици на Вунд създават първата в България лаборатория по психология в [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Софийски_университет Софийския униврситет "Св. Климент Охридски]]"].

През 1880 г. американският философ [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Уилям_Джеймс Уилям Джеймс]]] публикува книгата си „Принципи на психологията“ в която очертава много от основните въпроси на психологията. Школата на Джеймс става известна като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Функционализъм функционализъм]]] и се занимава с ролята на разума за адаптиране на организма към обкръжаващата го среда. Други учени с по-значителен принос към психологията на 19 век са германецът [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Херман_Ебингхаус Херман Ебингхаус]]], пионер в експерименталните изследвания на паметта, който открива кривите на научаване и забравяне, и руският физиолог [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Павлов Иван Павлов]]], който открива ролята на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Условен_рефлекс условните рефлекси]]] в процеса на учене.[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психология [8]]

През 90-те години на 19 век австрийският философ [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Зигмунд_Фройд Зигмунд Фройд]]] създава метод на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психотерапия психотерапия], известен като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психоанализа психоанализа]. Разбиранията на Фройд за ума са базирани на интроспективните методи и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интроспекция интроспекция]]та] и се фокусират главно в разрешаване на умствени проблеми и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Психопатология психопатология]. Теориите на Фройд стават много известни, главно защото разглеждат теми като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сексуалност сексуалността] и въздържанието от научна гледна точка. Тези теми били [http://bg.wikipedia.org/wiki/Табу табу] по онова време и Фройд ги поднася за свободно обсъждане в обществото. Въпреки че днес теориите на Фройд търпят силна критика и не се използват широко в съвременните психологични отдели, неговата идеи за приложението на психологията като медицинско лечение имат своята стойност.

Отчасти като реакция на съзнаваното и неосъзнаваното в психологията на Фройд и фокусирането му върху възстановяване на детските спомени, през първите десетилятия на 20 век възниква [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Бихевиоризъм бихевиоризмът]]]. Създаден от психолози като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Джон_Уотсън Джон Уотсън]]] и [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Едуард_Толмен&action=edit&redlink=1 Едуард Толмен]]], бихевиоризмът почива на изучаване на животинското поведение. Според бихевиористите психологията трябва да е наука за поведението, за поведенческите актове, а не за ума и отхвърлят идеята, че умствени идеи като вярванията, желанията или целите трябва да се изучват научно. Бихевиоризмът оказва голямо влияние в психологията през първата половина на 20 век.

==Обект на психологията ==

Психологията описва и се опитва да обясни [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнанието], поведението и социалното поведение. Емпиричната психология е посветена главно на описване на човешкия опит и поведение. През последните 20 години психологията започна да изследва връзката между [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнанието] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мозък мозъка] или [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Нервна_система нервната система]]]. Все още не е ясен начинът, по който си взаимодействат: дали съзнанието определя състоянията на мозъка или състоянията на мозъка определят съзнанието, или и двете?

==Основни дялове на съвременната психология ==

Психологията може условно да се раздели на два относително самостоятелно развиващи се направления на научните изследвания — фундаментален и приложен.

===Фундаментален дял ===

Резултатите от изследванията на фундаменталната психология имат общо значение за разбирането и обяснението на поведението на хора и животни.

===Биологична психология===

Биологичната психология е научно изследване за биологичните корени на поведението и състоянията на ума. Поведението се контролира от [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Централна_нервна_система централната нервна система]]], затова е важно да се изучи как функционира [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мозък мозъка], за да бъде разбрано [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението].

===Възрастова психология ===

Фокусира се върху развитието на човешкия ум през жизнения му път и се опитва да разбере как хората започват да възприемат, разбират, действат и как тези процеси се променят с [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Възраст&action=edit&redlink=1 възрастта] им. Изследванията на деца включват много уникални методи като специално разработени игри и постановки, които са както приятни за децата, така и полезни за учените. Измислени са начини за проучване дори на новородени.

===Генетическа психология ===

Генетическата психология изучава наследствените механизми на психиката и поведението и доколко [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Наследственост наследственост]]та] има значение във формирането на личността.

===Диференциална психология ===

Диференциалната психология изучава индивидуалните различия в психическите процеси и поведението на хората и причините за тяхното възникване и развитие. Включва изучаването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Знание знанията], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Способност способностите], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Настроение настроенията]. Възникнала е в опит да се измери [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Интелигентност интелигентност]]та], но сега се фокусира върху измерването на личността, настроенията и вярванията, професионални постижения и здравни въпроси. Измерването на тези феномени е трудно и са възникнали много нови методи в опит да се определят тези феномени.

===Зоопсихология и сравнителна психология ===

В българската и руската наука зоопсихологията е този вид психология, която търси отговорите на въпроси като могат ли животните да изпитват [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоции], да [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мисъл мислят], имат ли [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съзнание съзнание]. Занимава се с цялостната психика на животните и как тяхната нервна система влияе на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведението] им. На английски този тип психология е известна под названието comparative psychology или компаративна (сравнителна) психология и има по-различен обсег от зоопсихологията в изследванията, които тук са свързани не толкова с фокусирането върху психология на животните, колкото в сравнителния подход между човешката психология и тази на животните от гледна точка на възможни еволюционни връзки.

Компаративната психология се занимава с изучаването на поведението и умствения живот на животните, свързана е с дисциплини извън психологията, които изучават поведението на животните като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Етология етология]]та]. Макар, че полето на психологията е основно заинтересовано от хората, поведението и умствените процеси на животните също са важна част от психологическите изследвания. Това или като предмет сам по себе си (например възприятие при животните и етология) или със силно ударение върху еволюционните ръзки, а понякога по-скоро спорно като начин за вникване в човешката психология. Това се постига с начините на сравняване или чрез животинските модели на емоции и поведенчески системи, като наблюдавани в неврологията, например неврология на афектите и социалната неврология.

===Когнитивна психология ===

''Основна статия: ''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Когнитивна_психология Когнитивна психология'']

Когнитивната психология изучава процесите, чрез които човек получава и преработва информация за света. Използва обработването на информация като рамка за разбиране на ума. [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Възприятие Възприятие]]то], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Учене научаването], разрешаването на проблеми, [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памет паметта], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Внимание вниманието], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Език езиците] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоциите] са добре разработени области. Когнитивната психология е преди всичко интердисциплинарен клон на науката. Еквивалент на когнитивната психология е гносеологията в рамките на философската наука. Когнитивните психолози не просто изучават произхода на психичните явления, но и анализират принципите,върху които човешкият разум структурира и организира своя опит. В рамките на когнитивното направление се извършва задължителна ратификация на универсалната структура на филогенетичните познания и строго индивидуалните метаморфози в онотогенетичното развитие на човека. Когнициите, подобно на компютърната томография или електроенцефалографията, визуализират нервната система като биологично поле или функционално равнище на психична активност. Когнитивната психология осъществява своята функционална предназначеност да съхранява в паметовите следи на дълготрайната памет специфичните кодове,които идентифицират условнорефлекторното значение на психогенезата.За разлика от от бихевиористичната парадигма, когнитивната психология разглежда психичната топография не като прост математически сбор от механистични стумули и реакции ,а като култивирано поле,в което са дислоцирани познанието и емпирията.Изследователските методи на когнитивната психология не подценяват поведенческата стратегия,върху която акцентира вниманието бихевиористичната концепция,а просто търсят други пътища,които да символизират социалните аспекти на съзнателната преработка на постъпващата информация от заобикалящата ни среда.Пример за подобни теоретични конфигурации са социо-когнитивните теории на Джуииан Ротър и Албърт Бандура.

===Психология на личността ===

Психологията на личността изучава психологическите модели на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Поведение поведение], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мисъл мисли] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Емоция емоции], често наричани индивидуалност, както и устойчивостта на личността. В тази област съществуват десетки теории, които се опитват да определят факторите на личността. Според [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Ханс_Айзенк Ханс Айзенк]]] личността има три измерения: [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Екстравертност екстравертност]]]-интровертност, [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Невротизъм невротизъм]]]-емоционална стабилност и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Психотизъм психотизъм]]]. [[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Реймънд_Кател&action=edit&redlink=1 Реймънд Кател]]] предлага теория от 16 личностни фактора. Различен, но много известен подход към личността е този на [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Зигмунд_Фройд Зигмунд Фройд]]]. Според неговата структурна теория на личността тя се разделя на То ([[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Ид Ид]]]), Аз ([[[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Его&action=edit&redlink=1 Его]]]) и Свръх-Аз ([[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Супер-Его Супер-Его]]]).

===Социална психология ===

[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Социална_психология Социалната психология]]] изучава природата и причините за социалното поведение на човек с акцент върху това как мислят хората и как общуват. Социалната психология се стреми да разбере как извличаме смисъл от различни социални ситуации. Основна задача на социалната психология е да изследва човека не като индивид, а като част от формални и неформални групи, както и начина на функциониране и развитие на тези групи. Социалните когниции са популярен подход и включват когнитивни и експериментални методи за разбиране на социалното поведение. Изследването на груповата динамика е друга важна зона от проучванията в социалната психология. В последните години много социални психолози стават все по-заинтересовани от имплицитните мерки, медиативни модели и взаимодействието между личността и социалните изменения за отчитане на поведението.

===Патопсихология ===

[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Патопсихология Патопсихология]]та] е наука, изучаваща анормалните поведения с цел да ги опише, предвиди, обясни и промени. Патопсихологията изучава природата на психопатологията и нейните причини, и това знание се прилага в клиничната психология за лечението на пациенти с психологически разстройства.

===Военна психология===

Военната психология изучава психическите качества и процеси на хората в отбранителна готовност. Анализира как им се отразява напрежението, способността им за вземане на решения в кризисни ситуации, както и инстинктите за самосъхранение.

===Медицинска психология===

Медицинската психология е прилагането на психологичните теории и изследвания към [http://bg.wikipedia.org/wiki/Здраве здравето], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Болест болестите] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лечение лечението]. Докато клиничната психология се съсредоточава върху психическото здраве и неврологични болести, здравната психология се заема с много по-широк спектър от поведения, свързани със здравето, включително здравословно хранене, връзката доктор-пациент, разбирането на пациента за здравето му и силата на убеждението при болестите.

===Инженерна психология ===

Инжeнерната психология наблюдава, описва и се опитва да разбере връзката човек-машина.

===Педагогическа психология ===

Педагогическата психология, или психология на образованието, изучава как хората учат, ефективността на различните обучения, психология на преподаването и социална психология на училища и организации. Работата на педагози като [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Лев_Виготски Лев Виготски]]] и [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Жан_Пиаже Жан Пиаже]]] е спомогнала много за изграждането на методи за преподаване и учене.

===Психология на дейността ===

Психологията на дейността включва трудовата и организационна психология. Занимава се с трудовите процеси, управлението на човешките ресурси, изследването и подбирането на персонал, както и всички дейностни процеси, свързани със заетите лица. Дейностната психология е една от най-комплексните, защото обхваща почти всички други останали дялове.

===Икономическа психология [[http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Психология&action=edit&section=26 редактиране]]===

''Основна статия: [[''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Икономическа_психология Икономическа психология'']'']].''

===Психодиагностика ===

Психодиагностиката изучава методите, които позволяват най-прецизно да се изследват психическите характеристики на хората. Тук не става дума само за психични характеристики. Психодиагностиката по-скоро се занимава с психологически изследвания, насочени към подпомагане при определянето на психичното разстройство у даден човек. Крайната ѝ цел е подбиране на възможно най-ефективно и адекватно лечение.

===Спортна психология ===

Спортната психология изучава професионалната дейност на спортистите и как тя може да бъде подобрена и описана чрез методите на психологията.

===Трудова психология ===

Трудовата психология изследва психичните компоненти на трудовата дейност. Тя е един от най-новите дялове на психологията. Занимава се с подобряване, оценяване и предсказване на трудовото представяне, включва още социалната психология на работното място.

===Юридическа психология ===

Юридическата психология прилага психологическите методи в юридическата сфера. Обикновено е свързана с кличинен анализ на някой индивид и провеждането на психо-юридически въпроси. Наблюдава как хората се съобразяват с правните норми и правилата на поведение. Работата на юридическия психолог е да разбере има ли връзка между определен инцидент и неврологични промени в мозъка на даден човек.

==Методи на изследване в психологията ==

Психологията разполага с множество различни методи за изследване на човешката психика. Ето някои от основните:

* наблюдение
* беседа
* контролирани експерименти
* дългосрочно изучаване
* неврологични методи
* психологически тестове
* интервюта
* анкети
* компютърно моделиране

==Източници==

# [[[http://www.bls.gov/oco/ocos056.htm Psychologists]]]. // Occupational Outlook Handbook, 2010-11 Edition. Bureau of Labor Statistics, U.S. Department of Labor, 2009.
# Ърдоус, Ричард и др. Митове и легенди на северноамериканските индианци.[[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Специални:Източници_на_книги/9543210454 ISBN 9543210454]]]
# Кун, Н.А. Старогръцки легенди и митове. [[ISBN 9545286555]]
# Shields, Christopher.[[ [http://plato.stanford.edu/entries/aristotle-psychology/ Aristotle's Psychology]]]. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2010.
# Kim, Alan. [[[http://plato.stanford.edu/entries/wilhelm-wundt/ Wilhelm Maximilian Wundt]]]. // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Metaphysics Research Lab, CSLI, Stanford University, 2006.
# [[[http://bg.wikipedia.org/wiki/Уилям_Джеймс James, William]]]. The Principles of Psychology. Harvard University Press, 1983, [1890].
# Wozniak, Robert H. [[[http://psychclassics.yorku.ca/Ebbinghaus/wozniak.htm Introduction to memory: Hermann Ebbinghaus (1885/1913)]]]. // Classics in the History of Psychology. York University, Toronto, Ontario, 1999.
# Windholz, G. Ivan P. Pavlov: An overview of his life and psychological work. // ''American Psychologist'' '''52'''. 1997. с. 941-946.
# Mandler, G. A history of modern experimental psychology: From James and Wundt to cognitive science. Cambridge, MA, MIT Press, 2007.

==Вижте още ==

[[Социална психология]]

[[История на възникване на психологията]]

==Външни препратки ==

[http://www.psychology.org/]

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Proces.png

2011-12-19T04:00:20Z

Teodora Doktorska:

Файл:Obgrushtashta sreda.png

2011-12-19T04:00:09Z

Teodora Doktorska:

Отворена система

2011-12-19T03:59:37Z

Teodora Doktorska: Нова страница: Отворена система е система , която непрекъснато взаимодейства с околната среда. Взаимодейс...

Отворена система е [[система]] , която непрекъснато взаимодейства с околната среда. Взаимодействието може да вземе формата на информация, енергия, или трансфери на материал в или извън границите на системата, в зависимост от дисциплината, която дефинира понятието (виж по-долу). Отворена система трябва да се контрастира с концепцията на [[изолирана система]] , която обмен нито енергия, материя, нито информация с околната среда .

==Концепция на Отворената система==

Концепцията на "отворена система" е била оформена в рамките на една рамка, която да позволи да взаимодействат помежду си на теорията на [[организма]] , термодинамиката , и еволюционната. Тази концепция беше допълнена с появата на [[теория]]та на информацията и впоследствие теорията на системите. Днес понятието има своите приложения в естествените и социалните науки.

В [[естествен]]ите науки една отворена система, чиято граница е пропусклива за двете [[енергия]] и [[маса]] . В [[физика]] една [[затворена система]] , напротив, е пропусклива за енергия, но няма значение.

===Характеристика на Отворената система===

Отворените системи имат редица последствия. [[Затворена система]] съдържа ограничена енергия. Определението на една отворена система предполага, че има доставки на енергия, които не могат да бъдат изчерпани, на практика, тази енергия се доставя от някакъв източник в заобикалящата среда, които могат да бъдат третирани като безкраен за целите на обучение. Един вид на отворена система е така наречената лъчиста [[енергия]] система, който получава енергията си от [[слънчевата радиация]] - енергиен източник, който може да се разглежда като неизчерпаем за всички практически цели.

В същото време почти всички организации с редки изключения (църквата например) са отворени системи, което значи, че те постоянно и интензивно си взаимодействат с околната среда. Това предполага обмен на материали, услуги, хора и информация. Организацията постоянно получава нещо отвън, което използва по определен начин и го трансформира в определен продукт или резултат, който връща в околната среда. Чрез този процес се осъществява положителна или отрицателна обратна връзка със средата, която показва ефекта от взаимодействието и съответно подсказва какво трябва да бъде поведението на системата (организацията), за да може тя да запази своята стабилност и равновесие. Такава обратна връзка се осъществява и вътре в организацията между различните й подсистеми. Тя показва кои от тях имат общи интереси и цели и при кои от тях те са в конфликт. Това е основата, върху която се осъществява мениджмънтът и се формира ОП.

===Влияние на околната среда върху Отворената система===

Отворена е системата, която взаимодейства с околната среда, подложена е на влияния от страна на околната среда, които се проявяват на входа й, и оказва въздействие върху нея чрез своя изход.

#открити – взаимодействат с външната среда;

#енергията;

#информацията;

#материалите са обекти на обмяна;

#откритите системи имат свойството да се приспособяват към измененията на външната среда и да продължават своето функциониране

Отворената система и да е саморегулираща се, то тя НЕ е изолирана система, която функционира отделно от средата.

Всеки [[елемент]] от системата, се влияе в по-голяма или по-малка степен от средата.

Повлияният от средата [[елемент]], влияе по свой начин върху останалите [[елемент]]и на [[система]]та, която съставлява.

[[Среда]]та представлява [[съвкупност]] от други системи.

В този смисъл, всяка отворена система, се явява среда за по-малките суб-системи и тя действа върху тях по същия начин както „голямата” външна среда.

Следователно, взаимоотношенията в системата и неговите суб-системи са „отворени” за взаимодействие ([[комуникация]]), още повече, че те имат потребност от средата.

Пример за взаимодействие със средата е факта, че един член на системата може да бъде включен в различни суб-системи, с различни функции в тях. С други думи, както отделните [[елемент]]и, така и отделните суб-системи, могат да се препокриват с други суб-системи.

[[Image:Obgrushtashta sreda.png|thumb|left|alt=Otvorena sistema.|Обгръщаща среда]]

==Свойства на отворените системи==

===Цялост===

Система е цялостна. Тя е сложна, комплексна система.Всеки един член е обвързан с други членове. Всяка една суб-система, е обвързана и се влияе от друга подсистема.

При промяна в който и да е [[елемент]] от суб-системата, винаги настъпва промяна в качеството на останалите [[елемент]]и (суб-системи).

Нещо повече, при промяната в един [[елемент]], последващият ефект в останалите [[елемент]]и, се появява и изразява в пъти повече, отколкото при отделния елемент.

===Обратна връзка===

В сложните комплексни саморегулиращи се отворени системи, е от съществена важност да се проследяват комуникационните взаимодействия, тъй като те не са каузални, т.е. един [[елемент]] въздейства (комуникира) върху друг [[елемент]] – т.е. е налице една [[циркулярност]] (кръговост), а не [[линеарност]] (проста каузалност) във взаимоотношенията между отделните [[елемент]]и.

Осъзнаването, че [[информация]]та за [[ефект]]а, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата [[стабилност]] и [[адаптация]] към промяната на [[средата]], не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова [[епистемология]],но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в биологията, психологията, социологията, икономиката и други области.

[[Image:Proces.png|thumb|right|alt=Otvorena sistema.|Отворена система - процес]]

===Проведени изследвания===

Верига, в която събитие А, влияе върху събитие B, а след това влияе върху C, C на свой ред причинява D и т.н., ще има свойствата на детерминистична линейна система. Ако обаче D води /доведе/ до обратно до А, системата става кръгова и функционира по съвършено различен начин.Тя проявява поведение , по същество аналогично на поведението на явленията , които не са се подавали на анализ в термините на строгия линеен детерминизъм.

В това направление са насочени изследванията на голям брой учени още от Аристотел. Изследват го още Хегел, Кант, Шелинг, Енгелс, Афанасиев, Тюрин, Берталанфи, Блауберг, Юдин, българските учени М. Марков, Ив. Николов, Н. Стефанов и много други. Невъзможно е да се изброят всички, а с цитирането на тези авторитети в развитието на науката се подчертава както важността на темата,

Отворената система е дефинирана от Лудвиг фон Берталанфи, който определя живия организъм като „отворена система”, която непрекъснато отдава и приема материя на и от външния свят (средата на функциониране) като при този обмен запазва устойчивото си състояние. Отворената система е естествено състояние на всички обекти, доколкото тяхното взаимодействие със средата е неизбежно.

==Вижте също==

#[[наука "скелет на науката”]] (Боулдинг);

#[[обща теория на системните теории]] (Садовски);

#[[теория на абстрактните модели]] (Месарович);

#[[теория на абстрактните системи]] или [[абстрактна теория на системите]] (Брусиловский).

==Източници==

#Атанасова, Т., Компютърни информационни системи, ИК «Кръг», Варна, 1999 г.

#http://pinchoftaste.blogspot.com/2011/10/blog-post_7408.html

#Лудвиг фон Берталанфи

Контрол

2011-12-19T03:55:46Z

Teodora Doktorska: /* Проверка и видове проверки */

Понятието “'''контрол'''” произлиза от френската дума “''controle''”, която означава '''проверка'''. '''Контролът''' е основна управленска функция свързана с установяване поведението на системата, нейната възможност да се развива в набелязаните параметри.

==Контролът като управленкса [[функция]]==

<center></center>

Контролирането е управленска [[функция]], чрез която [[мениджър]]ът определя степента на съответствие между текущото и желаното, залегнало в плана състояние във всеки момент и предприема корекции в работата, когато се установяват недопустими [[отклонениe]]я между планираните и регистрираните стойности на параметри описващи състоянието. Следователно чрез функцията контролиране, мениджърът подържа вярната посока и избрания от фирмата курс на действие.

Става ясно, че между управленските функции [[планиране]] и контролиране има много тясна връзка, те се допълват в един непрекъснато повтарящ се цикъл, целящ усъвършенстването дейността на фирмата. Тази непрекъсната [[оценка]] е основата за текущото усъвършенстване на плановете и тяхното изпълнение.

Както планирането, така и контролирането се осъществява за всяка отделна дейност и за всяко ниво на управление на фирмата.

Управленската система за контрол има две основни направления на действие, от една страна, тя следи за правилността на посоката, в която се движи фирмата, тоест непрекъснато оценява доколко избраната и изпълнявана [[стратегия]] е целесъобразна и адекватна на условията, в които функционира фирмата. От друга страна, тя текущо преценява [[резултат]]ите от дейността на фирмата – доколко се постигат набелязаните [[цел]]и и задачи, спазват ли се графиците, на желаното ниво ли са приходите, разходите [[печалба]]та и т.н.

==Основни етапи в [[процес]]а на контролиране==

# Определяне показатели за сравняване. Те са израз на [[резултат]]ите, които фирмата желае да достигне от съответната дейност на съответното място и за точно определено време. Желателно е показателите да имат количествено измерение, качествено измерение и да са посочени за точно определено време.
# Измерване на резултатите от [[дейност]]та. Този е най-трудоемкият и скъп [[етап]], защото е свързан с набирането и обработването на голямо количество специфична информация. Освен това информацията трябва да е максимално точна.
# Сравнение и [[оценка]] на действителните [[резултат]]и и поставените стандарти. Това сравнение показва в каква степен постигнатите резултати се различават от желаните, а следователно и в каква степен фирмената дейност съответства на планираната.
# Информиране на заинтересованите за установените [[отклонениe]]я от набелязаните стандарти. От ключово значение тук е информацията за установените отклонения да е акуратна, да достигне по предназначение и точно на време.
# Предприемане на коригиращи действия, ако е необходимо. Всяка [[дейност]] се съпътства с определени отклонения от очакваните резултати. Ето защо много важно е да се определи, кое отклонение от стандартите е достатъчно голямо и носи реална заплаха, за да се изисква предприемане на специални коригиращи мерки. Понякога коригиращите мерки са свързани с предефиниране на фирмените [[цел]]и и стратегии, а това води и до съответната [[промяна]] в стандартите за контрол.

[[Image:strategi4eski kontrol.gif|thumb|right|alt=Стратегически контрол.| контрол.]]

==Видове управленкси контрол==

Управленския контрол може да бъде класифициран по различни критерии и така да се дефинират различните видове контрол.

# В зависимост от това кога се провежда контрола се дели на: предварителен, текущ и последващ.

А) Предварителният се провежда преди началото на изпълнението на набелязаните фирмени [[дейност]]и. [[Цел]]та ме е да разкрие навреме евентуалните грешки в [[план]]овете и да предотврати неправилното изразходване на ресурси.

Б) Текущият се изпълнява по време на изпълнението на набелязаните дейности и има задача да разкрива текущо евентуалните нежелани отклонения от набелязаните междинни цели и резултати.

В) Последващият се провежда, след като съответните планирани дейности вече са извършени и цели да установи съответствието на постигнатите резултати с набелязаните цели.

# Особено важно е делението на контрола на стратегически и оперативен.

А) Стратегическият контрол е главно предварителен и текущ. Той има за цел да прецени до колко стратегията на фирмата е правилно избрана, да проследи и контролира нейното изпълнение, навреме да разкрива възникналите проблеми и заплахи и да предприема необходимите корекции.

Такива условия, като тези на средата са правните, демографските и социални промени, информацията, лихвените проценти, технологичното развитие и появата на продуктови заместители, засилването на конкуренцията, промяната на потребителските желания, проблеми с данъците и много други. Неочакваните изменения на тези условия могат да направят избраната стратегия нецелесъобразна или неизпълнима.

Контролът върху изпълнението на [[стратегия]]та е насочен към [[оценка]]та на това до колко добре се изпълнява начертаната стратегия и трябва да се провери дали се налага тя да бъде променена, поради ниската и ефективност, или поради допуснати слабости в прилагането и.

Стратегическият обзор се състои в непрекъснато следене и [[оценка]] на всички събития, [[факт]]и и въздействия във и извън фирмата, които по някакъв начин могат да заплашат изпълнението на фирмената стратегия или да я направят нецелесъобразна.

[[Оценка]]та на внезапни събития и въздействия е разновидност на вече посочените видове контрол. Насочен е към изграждането на процедури за бърза [[оценка]] на неочаквани събития и въздействия, изискващи драстични промени в изпълняваната стратегия, както и за навременното осъществяване на тези промени.

[[Image: strategicheskkontrol 2.gif|thumb|лефт|alt= контрол.| Стратегически контрол.]]

Б) Оперативния контрол по своята същност с текущ и последващ контрол. Чрез него ръководството на предприятието текущо оценява постигнатите резултати, сравнява ги с поставените [[цел]]и и задачи и взема коригиращи мерки. Тоя се осъществява в рамките на сравнително кратки периоди от време – обикновено от един месец до една година. В резултат на провеждането му се контролират оперативните резултати от дейността на фирмата. Преценява се до колко се постигат набелязаните цели и задачи, спазват ли се графиците, на желаното ниво ли са приходите, разходите, печалбата, и др. Всичко това е необходимо за гарантиране на висока [[ефективност]] на [[дейност]]та на предприятието и с условие за изпълнение на набелязаните стратегически задачи.

==Видове контрол ==

Най-общо контролът може да се раздели на основни и конкретни форми на контрол.

Основни са тези форми на контрол, които имат по-голяма представителност и се смятат за базови.

===Основни видове контрол===

===Държавен и обществен контрол===

Държавният контрол се осъществява от специално създадени институции. Той произтича от правото на държавата да управлява своята собственост и да защитава своите интереси. Типични представители на държавния контрол са финансовия, стопанския, контрола осъществяван от сметната палата и др.

Контролът осъществяван от държавните органи е строго регламентиран. Оценките му са документирани по определен от закона ред, а изводите и указанията са императивно представени;

Общественият контрол е сравнително слабо проявен, но е израз на критичното отношение към поведението на държавни институции, служебни лица, към личностните прояви в отделни [[организация]]и.

===Вътрешен и външен===

Според мястото на субекта и [[обект]]а , контролът е вътрешен и външен.

Вътрешен е контролът , когато субекта и [[обекта]] са в непосредствена близост или са в една система.

Външен е контролът, при който имаме отдалеченост на субекта от [[обект]]а, т.е. те са в различни системи. Външният контрол показва наличие на [[йерархия]] в управлението.

===Независим контрол ===

Той е особен род проявление на контролната [[функция]]. Приема се ,че независим е контрола, който се подчинява единствено на закона и не принадлежи към никоя държавна или друга институция. В развитите икономически страни независимия контрол се осъществява в две форми:

Държавен одит – извършва се от сметната палата и се подчинява само на Парламента;

Независим одит – контрол на одиторите , които имат призната по съответния законодателен ред правоспособност да проверяват и заверяват годишни счетоводни отчети.

===Материален и документален контрол===

Контролът се разглежда като материален и документален въз основа на специфични особености на [[обект]]а и субекта на въздействие.

Документален е контрола върху цялата документация и съдържащото се в нея.

Материален е контрола върху съдържащите се в документа процеси, които може да се разглеждат и като инвентаризация.

===Дистанционен контрол===

При него няма контакт между субекта и обекта. Този вид контрол все повече ще намира място в управлението. При него само сателитна връзка позволява да се наблюдават и контролират някои процеси.

==Конкретни видове контрол==

Осъществяват се в различни условия по различни начини и биват следните разновидности:

===Проверка и видове проверки===

Проверката е една от формите при който има непосредствен контакт между субект и обект на контрол. Проверяват се параметрите при които се развива системата. Проверката може да бъде планова и извънпланова, пълна и репрезентативна, частична , тематична, компромисна, предметна, формална, документална и т.н.

Тематичната е свързана с проверка на изпълнени задачи.

Формалната проверка е по форма, т.е. за формата на документи и неговото съдържание от гледна точка на съдържанието.

Документалната проверка е свързана с проверката на документи.

===Ревизия===

Включва в състава си различни процедури и представлява последваща форма на контрола. Ревизията винаги представлява пълен контрол. В нея се включват проверки от материален и документален характер, насрещни и кръстосани проверки.

===Проучване ===

Чрез него не само се констатира определено събитие, но се извършва анализ и оценка на събитията, изследват се факторите и условията които ги пораждат.

===[[Наблюдения]] ===

Дългосрочна контролна форма за системно и продължително изследване на [[процес]]ите и на комплекси от [[процес]]и и явления. В резултат на [[наблюдениe]]ята се извършва съответно регулиране. Наблюдението има следните задачи:

* Да се информират съответните управленски органи за съществуващите отклонения в наблюдаваните обекти;
* Да се окаже съдействие за отстраняване на отклоненията и за достигане на необходимото равнище в рамките на проблема;
* Да се предотвратят възможните отрицателни резултати в бъдещето състояние на контролните параметри. Изборът на тематика за наблюдение зависи от значимостта на отделните параметри на системите.

===Систематичен контрол===

Той се осъществява върху реализацията на избрана стратегия. Обект на този контрл са условията и предпоставките за решаване на стратегически задачи.

Стратегическият контрол е дългосрочен и служи за допълване и усъвършенстване на системата.

===Прогностичен контрол===

[[Обект]] са условията в които се развива даден контрол, неговото минало и настояще. От тази изходна позиция се прогнозира поведението на дадена система или процес към определен момент. За да се осъществи този контрол е необходимо да се разполага с богата информация за системата. Обектите на прогностичния контрол могат да бъдат всички ситеми в обществото.

==Анализът като форма на контрол==

Той е сомостоятелна форма на контрол, която се проявява чрез петте основни елемента на функцията контрол. Необходимата информация се събира целево по предварително определени признаци и показатели. Обект на този анализ са различно протичащи по време [[явлениe]]я и [[процес]]и.

==Вижте също: ==

* [[Контрольор]]
* [[Управленско решение]]
* [[Прогнозиране]]

==Източници==

* http://www.marketing.bg/ http://www.marketing.bg
* http://www.referati.org/ www.referati.org
* http://www.bg-ikonomika.com/2010/07/1.html http://www.bg-ikonomika.com/2010/07/1.html

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Файл:Strategicheskkontrol 2.gif

2011-12-19T03:55:26Z

Teodora Doktorska:

Файл:Strategi4eski kontrol.gif

2011-12-19T03:55:15Z

Teodora Doktorska:

Контрол

2011-12-19T03:54:45Z

Teodora Doktorska: Нова страница: Понятието “'''контрол'''” произлиза от френската дума “''controle''”, която означава '''проверка'''. '...

Производителност на труда

2011-12-19T03:51:52Z

Teodora Doktorska: /* Естествени условия */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

геоложки условия

качество на материалите

[[климат]]ични условия

съдържание на вредни [[газ]]ове

[[шум]] и вибрации

[[осветление]] и цветово оформление

физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

трудов [[морал]]

материална и морална заинтересованост

инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

обработваемост на материалите

степен на използване

степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

Производителност на труда

2011-12-19T03:51:45Z

Teodora Doktorska: /* Естествени условия */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

геоложки условия

качество на материалите

[[климат]]ични условия

съдържание на вредни [[газ]]ове

[[шум]] и вибрации

[[осветление]] и цветово оформление

#физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

трудов [[морал]]

материална и морална заинтересованост

инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

обработваемост на материалите

степен на използване

степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

Производителност на труда

2011-12-19T03:51:28Z

Teodora Doktorska: /* Обществени условия */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

#геоложки условия

#качество на материалите

#[[климат]]ични условия

#съдържание на вредни [[газ]]ове

#[[шум]] и вибрации

#[[осветление]] и цветово оформление

#физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

трудов [[морал]]

материална и морална заинтересованост

инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

обработваемост на материалите

степен на използване

степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

Производителност на труда

2011-12-19T03:51:13Z

Teodora Doktorska: /* Предметите на труда */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

#геоложки условия

#качество на материалите

#[[климат]]ични условия

#съдържание на вредни [[газ]]ове

#[[шум]] и вибрации

#[[осветление]] и цветово оформление

#физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

#трудов [[морал]]

#материална и морална заинтересованост

#инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

обработваемост на материалите

степен на използване

степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

Производителност на труда

2011-12-19T03:51:04Z

Teodora Doktorska: /* Средствата на труда */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

#геоложки условия

#качество на материалите

#[[климат]]ични условия

#съдържание на вредни [[газ]]ове

#[[шум]] и вибрации

#[[осветление]] и цветово оформление

#физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

#трудов [[морал]]

#материална и морална заинтересованост

#инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

#обработваемост на материалите

#степен на използване

#степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

Производителност на труда

2011-12-19T03:50:50Z

Teodora Doktorska: /* Работна сила */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

#геоложки условия

#качество на материалите

#[[климат]]ични условия

#съдържание на вредни [[газ]]ове

#[[шум]] и вибрации

#[[осветление]] и цветово оформление

#физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

#трудов [[морал]]

#материална и морална заинтересованост

#инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

#степен на механизация и [[автоматизация]]

#производителност на средствата на труда

#продължителност на ползване

#степен на натоварване

===Предметите на труда===

#обработваемост на материалите

#степен на използване

#степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов