Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]

Принцип на Парето

2012-02-19T12:40:28Z

Kristina.Manoleva:

[[Анализ]]ът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ [[ефект]]. При него се използва [[принцип]]ът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.

Принципът е предложен през 1937 г. от гуруто в [[мениджмънт]]а [[Джоузеф M. Джуран]] и е кръстен на италианския икономист [[Вилфредо Парето]], който през 1906 г. прави добре известното изказване, че 80% от имуществото в [[Италия]] е собственост на 20% от италианското [[население]]. Той въвежда [[концепция]]та за „Парето ефективността” и помага за развитието на [[микроикономика]]та с идеи като криви на безразличието.

Вилфредо Парето (15.07.1848 г., Франция – 19.08.1923 г., Лозана, Швейцария) прави няколко важни приноса в [[икономика]]та, [[социологията]] и моралната [[философия]], особено в изучаването на разпределението на доходите и при анализите на изборите на отделните [[индивид]]и. Неговите теории повлияват на Бенито [[Мусолини]] и на развитието на италианския [[фашизъм]].

[[Image:Princip_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Princip na Pareto.|Принцип на Парето.]]

==Приложение на Принципа на Парето==

Принципът 80/20 може да се използва от всеки интелигентен човек във всекидневния му живот. Той може да увеличи [[рентабилност]]та на [[корпорация]]та, както и [[ефективност]]та на всяка [[организация]] или индивид. [[Ценност]]та на принципа на Парето за [[мениджър]]а е, че е нужно да се съсредоточим върху онези 20%, които са от истинско значение. От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение. Тези 20% произвеждат 80% от [[резултат]]ите ни. Целта е да ги идентифицираме и да се фокусираме върху тях.

Анализът на Парето ни помага да категоризираме и напластяваме неща като грешки, [[дефект]]и, закъснения, клиентски оплаквания или други индикатори като резултат от качеството на нашия процес, така че да можем да идентифицираме различни класове или типове проблеми, както и графично да покажем своите резултати, така че най-значимите проблеми да изплуват от общия фон.

===Осъществяване на Анализа на Парето===

    Анализът на Парето се подпомага най-често чрез направата на т. нар. диаграма на Парето. Процесът на нейното създаване може да се осъществи чрез изпълнение на следните стъпки:

# Вземане на решение относно начина на класифициране на проблемите. Това може да включва разглеждане на цитираните причини за върнат или отхвърлен [[материал]], разговори с [[клиент]]а или преработване на [[аспект]]и на даден [[процес]].
# Създаване на предварителен списък на проблемни категории. Трябва да се опитаме да ограничим този списък до не повече от шест или седем категории. Същевременно можем да изменяме този списък в течение на анализа.
# Определяне на времева рамка или други ограничения за обхвата на обсъждания материал. Избраната времева рамка или обхват трябва да бъдат представителни за целия процес, подлежащ на разглеждане.
# Съотнасяне на събитията при всяко класифициране на проблем. Ако цената или времето са проблемните области, може да искаме съотнасяне на разходите и сроковете за всеки класифициран проблем. Ако даден проблем не се вмества в някой от нашите класификации, го отнасяме в графа „други”.
# Определяне на броя случаи на събитията във всяка класификация. Впоследствие събираме тези общи стойности за всички събития за създаване на цялостен общ сбор.
# Разделяне на стойността на всяка класификация на общия сбор за определяне на процента, който всеки индивидуално класифициран проблем представлява спрямо  всички проблеми взети заедно.
# Подреждане на класифицираните проблеми в реда от най-високата стойност, или най-често случващите се, до най-ниската стойност, или най-рядко случващите се.
# Начертаване на хоризонтална и две вертикални оси. Маркиране на лявата вертикална ос в стъпки от нула до общия сбор на всички класифицирани проблеми. Маркиране на дясната вертикална ос в стъпки от 0% до 100%.
# Създаване на вертикална „бар” [[диаграма]] (стълбова диаграма), започвайки от ляво с най-висок процент за класифициране и продължаване с другите, намалявайки до най-ниския процент. Височината на всеки стълб трябва да съответства на стойността или на броя случаи по лявата ос и процент от общото по дясната ос.
# Надписване на стълбовете по хоризонталната ос.
# Започвайки от лявата „нулева” точка, изчертаване на линия, която показва кумулативния общ процент, достигнат с добавянето на всеки класифициран проблем. Линията трябва да приключи на ниво 100% по дясната вертикална ос.
# Изчертаване на вертикална линия, преминаваща през точката, където кумулативният общ процент има стойност от 80%, и през хоризонталната ос към даден класифициран проблем. Проблемите, които остават от лявата страна на пресечната точка с хоризонталната ос, са тези с най-голямо относително тегло.
# Надписване на графиката. Добра идея е също така и да се напише кратко резюме, което да описва как и кога са събрани данните, които са използвани за създаването на диаграмата на Парето.
# Първото преминаване през диаграмата на Парето може да идентифицира значителен проблем, който все още е твърде голям, за да можем да работим върху него. Възможно е да е необходимо извършването на втори анализ на Парето, който да раздроби този най-важен проблем на по-малки части, върху които е реалистично да бъде работено.

[[Image:Diagrama_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Diagrama na Paretp.| Диаграма на Парето.]]

===Диаграма на Парето===

Диаграмата на Парето е полезен инструмент за привличане на вниманието и стимулиране на [[сътрудничество]]то на всички заинтересовани страни при решаването на най-важните проблеми, засягащи качеството. Тя ни казва върху кои проблеми да работим преди всичко останало. При нейното приложение е за предпочитание първо значително да се намали даден голям проблем, след което да се премине към друг. Ако открием обаче малък проблем, който е лесен за разрешаване, не трябва да го игнорираме. Важно е техниките за събиране на данни да бъдат едни и същи и при създаването на нова диаграма на Парето. Тя ще ни покаже как сме се справяли с проблемите до момента и как да идентифицираме и целепоставим новите, най-значими проблеми.

Диаграмите на Парето могат да се използват за идентифициране на проблеми, върху които да работим. Те ни помогнат да имаме по-голяма ефективност, да спестим [[ресурс]]и, да намалим разходи или да повишим [[безопасност]]та. Те са най-полезни обаче, когато въвлечем и своя клиент, който получава нашите продукти или услуги – който да ни помогне да определим предварително категориите на проблемите.

==Вижте още==

[[Джоузеф M. Джуран]];

[[Вилфредо Парето]];

[[Aнализ ]];

[[Мениджмънт]];

==Източници==

http://bg.wikipedia.org/ http://bg.wikipedia.org

http://www.referati.org/ http://www.referati.org

http://www.how2manage.com/ http://www.how2manage.com/

==Външни препратки==

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_analysis http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_analysis

[[category: Методи за изследване в бизнеса]]

Принцип на Парето

2012-02-19T12:38:51Z

Kristina.Manoleva: /* Външни препратки */

[[Анализ]]ът на Парето е статистическа техника при вземането на решения, която се използва за избор на ограничен брой задачи, които произвеждат значителен общ [[ефект]]. При него се използва [[принцип]]ът на Парето. Познат като правилото 80/20, принципът на Парето гласи, че с извършване на 20% от работата си постигаме 80% от ползите от извършването на цялата работа.

Принципът е предложен през 1937 г. от гуруто в [[мениджмънт]]а [[Джоузеф M. Джуран]] и е кръстен на италианския икономист [[Вилфредо Парето]], който през 1906 г. прави добре известното изказване, че 80% от имуществото в [[Италия]] е собственост на 20% от италианското [[население]]. Той въвежда [[концепция]]та за „Парето ефективността” и помага за развитието на [[микроикономика]]та с идеи като криви на безразличието.

Вилфредо Парето (15.07.1848 г., Франция – 19.08.1923 г., Лозана, Швейцария) прави няколко важни приноса в [[икономика]]та, [[социологията]] и моралната [[философия]], особено в изучаването на разпределението на доходите и при анализите на изборите на отделните [[индивид]]и. Неговите теории повлияват на Бенито [[Мусолини]] и на развитието на италианския [[фашизъм]].

[[Image:Princip_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Princip na Pareto.|Принцип на Парето.]]

==Приложение на Принципа на Парето==

    Принципът 80/20 може да се използва от всеки интелигентен човек във всекидневния му живот. Той може да увеличи [[рентабилност]]та на [[корпорация]]та, както и [[ефективност]]та на всяка организация или индивид. [[Ценност]]та на принципа на Парето за [[мениджър]]а е, че е нужно да се съсредоточим върху онези 20%, които са от истинско значение. От всичко, което правим през деня, само 20% от нещата са от реално значение. Тези 20% произвеждат 80% от [[резултат]]ите ни. Целта е да ги идентифицираме и да се фокусираме върху тях.

Анализът на Парето ни помага да категоризираме и напластяваме неща като грешки, [[дефект]]и, закъснения, клиентски оплаквания или други индикатори като резултат от качеството на нашия процес, така че да можем да идентифицираме различни класове или типове проблеми, както и графично да покажем своите резултати, така че най-значимите проблеми да изплуват от общия фон.

===Осъществяване на Анализа на Парето===

    Анализът на Парето се подпомага най-често чрез направата на т. нар. диаграма на Парето. Процесът на нейното създаване може да се осъществи чрез изпълнение на следните стъпки:

# Вземане на решение относно начина на класифициране на проблемите. Това може да включва разглеждане на цитираните причини за върнат или отхвърлен материал, разговори с клиента или преработване на [[аспект]]и на даден [[процес]].
# Създаване на предварителен списък на проблемни категории. Трябва да се опитаме да ограничим този списък до не повече от шест или седем категории. Същевременно можем да изменяме този списък в течение на анализа.
# Определяне на времева рамка или други ограничения за обхвата на обсъждания материал. Избраната времева рамка или обхват трябва да бъдат представителни за целия процес, подлежащ на разглеждане.
# Съотнасяне на събитията при всяко класифициране на проблем. Ако цената или времето са проблемните области, може да искаме съотнасяне на разходите и сроковете за всеки класифициран проблем. Ако даден проблем не се вмества в някой от нашите класификации, го отнасяме в графа „други”.
# Определяне на броя случаи на събитията във всяка класификация. Впоследствие събираме тези общи стойности за всички събития за създаване на цялостен общ сбор.
# Разделяне на стойността на всяка класификация на общия сбор за определяне на процента, който всеки индивидуално класифициран проблем представлява спрямо  всички проблеми взети заедно.
# Подреждане на класифицираните проблеми в реда от най-високата стойност, или най-често случващите се, до най-ниската стойност, или най-рядко случващите се.
# Начертаване на хоризонтална и две вертикални оси. Маркиране на лявата вертикална ос в стъпки от нула до общия сбор на всички класифицирани проблеми. Маркиране на дясната вертикална ос в стъпки от 0% до 100%.
# Създаване на вертикална „бар” [[диаграма]] (стълбова диаграма), започвайки от ляво с най-висок процент за класифициране и продължаване с другите, намалявайки до най-ниския процент. Височината на всеки стълб трябва да съответства на стойността или на броя случаи по лявата ос и процент от общото по дясната ос.
# Надписване на стълбовете по хоризонталната ос.
# Започвайки от лявата „нулева” точка, изчертаване на линия, която показва кумулативния общ процент, достигнат с добавянето на всеки класифициран проблем. Линията трябва да приключи на ниво 100% по дясната вертикална ос.
# Изчертаване на вертикална линия, преминаваща през точката, където кумулативният общ процент има стойност от 80%, и през хоризонталната ос към даден класифициран проблем. Проблемите, които остават от лявата страна на пресечната точка с хоризонталната ос, са тези с най-голямо относително тегло.
# Надписване на графиката. Добра идея е също така и да се напише кратко резюме, което да описва как и кога са събрани данните, които са използвани за създаването на диаграмата на Парето.
# Първото преминаване през диаграмата на Парето може да идентифицира значителен проблем, който все още е твърде голям, за да можем да работим върху него. Възможно е да е необходимо извършването на втори анализ на Парето, който да раздроби този най-важен проблем на по-малки части, върху които е реалистично да бъде работено.

[[Image:Diagrama_na_Pareto.jpg|thumb|right|alt=Diagrama na Paretp.| Диаграма на Парето.]]

===Диаграма на Парето===

Диаграмата на Парето е полезен инструмент за привличане на вниманието и стимулиране на сътрудничеството на всички заинтересовани страни при решаването на най-важните проблеми, засягащи качеството. Тя ни казва върху кои проблеми да работим преди всичко останало. При нейното приложение е за предпочитание първо значително да се намали даден голям проблем, след което да се премине към друг. Ако открием обаче малък проблем, който е лесен за разрешаване, не трябва да го игнорираме. Важно е техниките за събиране на данни да бъдат едни и същи и при създаването на нова диаграма на Парето. Тя ще ни покаже как сме се справяли с проблемите до момента и как да идентифицираме и целепоставим новите, най-значими проблеми.

Диаграмите на Парето могат да се използват за идентифициране на проблеми, върху които да работим. Те ни помогнат да имаме по-голяма ефективност, да спестим [[ресурс]]и, да намалим разходи или да повишим [[безопасност]]та. Те са най-полезни обаче, когато въвлечем и своя клиент, който получава нашите продукти или услуги – който да ни помогне да определим предварително категориите на проблемите.

==Вижте още==

[[Джоузеф M. Джуран]];

[[Вилфредо Парето]];

[[Aнализ ]];

[[Мениджмънт]];

==Източници==

http://bg.wikipedia.org/ http://bg.wikipedia.org

http://www.referati.org/ http://www.referati.org

http://www.how2manage.com/ http://www.how2manage.com/

==Външни препратки==

http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_analysis http://translate.google.bg/translate?hl=bg&langpair=en|bg&u=http://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_analysis

[[category: Методи за изследване в бизнеса]]

Производителност на труда

2012-02-19T12:38:23Z

Kristina.Manoleva: /* Източници */

Производителността на труда най-общо представлява резултатност от вложения труд. Тя апликира [[ефективност]]та от експлоатирането на средствата за [[производствo]] – дълготрайни материални [[активи]] и човешкото участие – труда на хората по отношение на количеството произведена продукция.

==Характеристики на производителността на труда==

#С повишаване на производителността на труда нараства [[обем]]ът на произвежданата продукция, разширява се [[производствo]]то, намалява се себестойността и като цяло се повишава рентабилността на производството и богатството на [[фирма]]та.

#С повишаване на производителността на труда се намалява себестойността на промишлената [[продукция]], което се сължи на икономията както на жив, така и на овеществен труд, на намаляване на разходите на работна [[заплата]] и социални осигуровки в единица [[продукция]], на намаляване относителния дял на условно-постоянните разходи и на амортизационните отчисления.

#С повишаване на производителността на труда нараства [[БВП]], увеличават се номиналните и реалните [[доход]]и на работещите в предприятията.

Повишаването на производителността на труда е основен фактор за подобряване на икономическите показатели, финансовото състояние и [[ефективност]]та на производствено-стопанската дейност на фирмата.

[[Image:Proizvoditelnost na truda.jpg|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda.|Производителност на труда]]

==Показатели и методи за измерване на производителността на труда==

Производителността на труда се определя чрез измерване на нейното равнище и [[динамика]].

Равнището на производителността на труда е достигналата към дадан момент производителност на едно заето [[лице]] или това е равнището на индивидуалната производителност.

[[Динамика]]та на производителността на труда се характеризира чрез темповете на нейното изменение, нейното нарастване или намаляване за определен период от време година, тримесечие, месец и т.н.

Раннището на индивидуалната производителност на труда се определя чрез два основни показателя:

#изработка колечеството продукция произведено за единица работно време.

#трудопоглъщаемост [[време]]то, необходимо за [[производствo]]то на единица [[продукция]].

[[Image:Proizvoditelnost na trudaІ1.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_1.|Производителност на труда]]

При оценката на равнището и динамиката на производителността се изисква показателите да отразяват вярно и обективно [[процес]]ите, свързани с производителността на труда, да бъдат сравними и съпоставими за различни периоди от време и за различни фирми, да отчитат влиянието на номенклатурата, асортимента на продукцията, различните суровини, кооперирани доставки и други.

В зависимост от това какъв измерител се използва, си различават три метода за определяне равнището на производителността:

#Натурален метод производителността на труда се определя като количество произведена продукция за единица време (в натурални измерители).

[[Image:Proizvoditelnost na truda_3.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_3.|Производителност на труда]]

Производителността, определена по този начин, представлява изработката за единица време или на един работник.

Реципрочните отношения биха ни дали представа за трудопогъщаемостта на изделията. Тези показатели от гледна точка на времето( Т) могат да се определят за: година годишна производителност на труда; [[Месец]] месечна производителност на труда; [[Ден]] дневна производителност на труда; [[Час]] часова производителност на труда.

Този метод на измерване е сравнително най-точен, характеризира производителността на труда, а оттук и резултатите от цялостната производствено-стопанска дейност на предприятието. Това се отнася най-вече да предприятия, ноито произвеждат еднородна и едновидова продукция (в енергетиката, добивната, металургичната, [[химическата промишленост]] и други.). Известно е обаче, че те заемат по-малък относителен дял в структурата на промишленото производство. Ето защо неговото приложение е ограничено.

В практиката се прилагат още и условно-натурали измерители. В този случай обемът на продукцията (Q) се взема в условно-натурални единици за един от видовете продукция. Като правило този вид е профилиращ за фирмата и има най-голям относителен дял в общия обем на произвежданата продукция. Всички останали си привеждат към него чрез преводни коефициенти, отразяващи характерен признак, основно свойство и т.н. (трудоемкост, [[калории]], [[мощност]] и т.н.).

#Трудов метод. С него се определя равнището и динамиката на производителността в поделенията на фирмата работно място, участък, цех, като се изпорзва измерителя трудопоглъщаемост. Този метод отразява приблизително точно резултатите от дейността на тези звена, при условие, че има добре разработени научно-обосновани норми за разход в единица продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_4.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_4.|Производителност на труда]]

#Стойностен метод. Засега намира най-широко прилажение за измерване на производителността на труда в различните предприятия от отделните отрасли, подотрасли и дейности с разнородна по своя състав продукция и на динамиката на производителността за различни периоди от време. Като измерители се използват съпоставими цени на продукцията. Обемът на продукцията най-често се взема като реализирана или стокова продукция.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_5.png|thumb|left|alt=Proizvoditelnost na truda_5.|Производителност на труда]]

С оглед обосноваността на [[оценка]]та на равнището на производителността при използването на този метод следва да се отчетат задължително промените, които настъпват в номенклатурата и асортимента на промишлената продукция, в състава и структурата на използваните суровини, материали, горива, резервни части и полуфабрикати, в динамиката на цените и ценообразуването. Това нещо ще повиши точността на оценяването и риалността на изводите и препоръките.

==Условия и фактори за повишаване на производителността на труда==

Разкриването и използването на резервите за повишаването на производителността на труда предполага познаване на факторите (причините), определящи възможностите за повишаване на производителността на труда и условията, при които се проявява тяхното действие.

==Условия за повишаване на производителността на труда==

Това са дадености, които създават предпоставките за изменение на тази производителност, които се делят на естествени и обществени.

===Естествени условия===

геоложки условия

качество на материалите

[[климат]]ични условия

съдържание на вредни [[газ]]ове

[[шум]] и вибрации

[[осветление]] и цветово оформление

физическо натоварване на работниците.

===Обществени условия===

трудов [[морал]]

материална и морална заинтересованост

инициативи на работещите.

[[Image:Proizvoditelnost na truda_2.jpg|thumb|right|alt=Proizvoditelnost na truda_2.|Производителност на труда]]

==Фактори за повишаване на производителността на труда==

Те са движещите сили на производството и включват:

===Работна сила===

квалификация

трудови умения

физическа трудоспособност

===Средствата на труда===

степен на механизация и [[автоматизация]]

производителност на средствата на труда

продължителност на ползване

степен на натоварване

===Предметите на труда===

обработваемост на материалите

степен на използване

степен на стандартизация

====[[Технология]]та на производството====

Този фактор се изразява в използване на нови технологии.

===[[Организация]]та на производството===

==Вижте също==

#[[Работна сила]]

#[[Труд]]

#[[Производствен процес]]

#[[Производствен фактор]]

#[[Икономика]]

#[[Безработица]]

#[[Икономическа система]]

#[[Икономическо равновесие]]

#[[Търсене и предлагане]]

==Източници==

#Микроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономика – Трайчо Спасов

#Макроикономикс – Трайчо Спасов

[[category: Икономикс]]

Поведенческа школа на управление

2012-02-19T12:37:19Z

Kristina.Manoleva: /* Външни препратки */

'''Поведенческа'''та (Бихевиористката) '''школа''' в [[управление]]то обръща внимание на различните аспекти на социалното взаимодействие, [[мотивация]]та, характера на властта и [[авторитет]]а, [[организационната структура]], [[комуникации]]те в [[организация]]та, [[лидерство]]то и качеството на трудовия живот.

Поведенческата школа има две направления – движението Човешки отношения (с представители Елтън Мейо, Мери Паркър Фолет, Честър Бърнард, Ейбрахам Маслоу, Ренсис Ликърт и др.) и Научно-бихевиористичен подход към управлението (с представители Дъглас Макгрегър, Фредерик Хърцбърг, Крис Арджирис, Дейвид Макклелънд, Джейкъб Морено, Виктор Врум, Курт Левин и др.).

==Движение „Човешки отношения“==

Движението „Човешки отношения“ обхваща периода 1930-1950г., а застъпената идея е, че по-голямата загриженост на [[ръководител]]ите за работните условия на служителите и работниците ще създаде по-висока степен на удовлетвореност и ще доведе до по-голяма [[производителност]].

===Елтън Мейо (1880 – 1949) ===

Елтън Мейо е американски социолог и организационен психолог роден на 26 декември 1880 г. в Аделаида, Австралия. След пристигането си в Съединените щати той постъпва на работа в Харвардския бизнес факултет. Заедно с [[Фриц Ротлисбъргър]], Уилям Диксън и други Мейо формулира теории, които засягат факторите, повишаващи човешката [[мотивация]] и удовлетвореност, които впоследствие се превръщат в основа на направлението в [[мениджмънт]]а, отнасящи се до човешките взаимоотношения.

Той за първи път доказва ролята на междуличностните отношения за повишаване [[производителностт]]а на труда чрез серия от научни експерименти. Елиминирайки ролята на материалните условия, Мейо доказва, че човек като емоционално същество не му е безразлично с кого ще работи и какво ще бъде отношението към него. Към това са особено чувствителни хората, които се занимават с творчески труд, т.е. управленските работници.

През 1927г. Мейо е поканен да се включи в провеждането на експерименти в предприятие в град Хотърн, известни като [[Хотърнски експерименти]]. Целта е да се установят кои фактори оказват влияние върху [[производителност]]та на труда.

През първия етап задачата е била да се изясни влиянието на техническите условия, на осветеността върху [[производителност]]та на работниците. За да оценят осветеността върху работниците, експериментаторите са формирали две групи - експериментална и контролна. Първата е трябвало да работи при променяща се осветеност, а втората - при неизменлива. Направени са многобройни опити, но не се наблюдава никакво различие върху производителността на двете групи. Става очевидно, че не съществува пряка връзка между степента на осветеност и равнището на производителност. [[Image:hawthorne.jpg|thumb|right|alt=Hawthorne|Хотърнски експеримент]]

През вторият етап е била избрана само една група от шест работнички, на която е било обяснено предварително за целите на [[експеримент]]а. Тя била отделена в помещение, същото като останалите с тази разлика, че в това помещение са били поставени апарати за измерване на температурата, влагата, времето за индивидуален монтаж на едно реле и др. Те били съпътствани само от един от експериментаторите, който е разговарял с тях, съветвал ги е и е бил е изцяло на тяхно разположение. През цялото времетраене на опитите производителността е нараствала и се задържала на едно високо равнище, вместо 2400 релета те монтирали 3000 релета. Изследователите правят два извода. Първият е, че производителността се увеличава в следствие на подобрените условия. И второ, че намаляването на умората у работничките е пътят за увеличаване на [[производителност]]та.

За да проверят верността на направените изводи, експериментаторите решили да отнемат всички подобрения на работничките и да наблюдават производителността им. За тяхно учудване производителността на работничките в този момент била по- висока. Изследователите се отказват от изводите и стигат до заключението, че са на лице други фактори.

През третия етап се включва и Елтън Мейо, чиято задача е била да анализира получените [[резултат]]и. Според него търсените фактори се крият в моралното състояние на изследваните работнички. По време на [[експеримент]]а работничките са се превърнали в група и по тази причина реакциите на работничките са продукт на вътрешните връзки в групата, а не на тяхното индивидуално състояние. Стига се до извода, че неформалните работни групи вътре в една организация оказват положително влияние върху [[производителност]]та. Натискът от страна на групата, а не от страна на управляващите оказва най-силно влияние върху производителността.

Елтън Мейо твърди, че работниците не са „живи машини”, а същества със социални нужди. За да работят ефективно и ефикасно те трябва да бъдат мотивирани и да имат изпълнени със смисъл взаимоотношения на работното място.

===Мери Паркър Фолет (1868 – 1933)===

Мери Паркър Фолет е американски социален работник, консултат и автор на книги, свързани с демокрацията, човешките отношения и [[мениджмънт]]а. Тя е родена и израснала в заможно семейство в Масачузетс, а през 1898г. завършва колежа Радклиф.

Според нея, вместо доминиращата власт в [[организация]]та, характерна за класическата школа, следва да се възприеме идеята за съвместна власт, при която интегрирането на дейностите на всички звена ще осигури максимална ефективност. Фолет твърди, че заповедната форма на [[управление]] винаги предизвиква определена съпротива.

===Честър Бърнард (1886 – 1961г.) ===

Честър Бърнард е роден в Масачузетс. Още в ранна детска възраст работи в ферма, а по-късно учи [[икономика]] в Харвард. През 1909г. започва работа в American Telephone and Telegraph Company, а през 1927г. става президент на New Jersey Bell Telephone Company. В периода 1948-1952г. е президент на Rockefeller Foundation, а от 1952г. до 1954г. е президент на Националната научна фондация.

Честър Бернард определя [[организация]]та като “[[система]] от съзнателно координирани дейности на двама или повече души”. Организацията е социална система. За да може някаква група от двама или повече души със съзнателно координирани дейности да се нарича организация, тя трябва да отговаря още на следните изисквания: да има най-малко една цел, която се приема от членовете на групата като обща и двама или повече членове, които да работят съвместно с намерение да достигнат значимата за всички цел (цели). Той твърди, че организациите в повечето случаи са с кратък живот, защото не могат да постигнат [[ефективност]] и [[ефикасност]]. [[Ефективност]]та е способността за постигане на целите, докато [[ефикасност]]та е степента, до която организацията може да задоволява [[потребност]]ите на отделния индивид. Докато [[организация]]та може да задоволява потребностите на членовете ѝ, и едновременно с това да постига поставените цели, сътрудничеството между членовете и [[организация]]та ще продължи.

===Ейбрахам Маслоу (1908 – 1970г.) ===

Роден на 1 април 1908 в Бруклин, Ню Йорк, САЩ. той е първото от седемте деца в семейството на руско-еврейски емигранти. Родителите му били необразовани, но държали синът им да следва право. Първоначално Маслоу отстъпва пред желанията им и се записва в колеж. Три семестъра по-късно обаче се мести в университет в Уисконсин, където придобива бакалавърска степен (през 1930), магистърска степен (1931) и докторат по [[психология]] (1934). Първоначално психологът преподава в Бруклин Колидж. През този период се запознава с известни европейски психолози като Алфред Адлер, Ерих Фром и Макс Вертхаймер – един от основателите на гещалт [[психология]]та. През 1951 Маслоу открива психологически факултет към университета Брандайс (Brandeis University). Негов ръководител е до 1968. Същевременно (1967-1968) е президент на Американската психологическа асоциация. От 1968 до смъртта си е член на съвета на калифорнийския благотворителен фонд "Лафлин". Пенсионира се в Калифорния, където умира от сърдечен удар след години боледуване на 8 юни 1970. [[Image:maslow_pyramid.png|thumb|left|alt=Piramida na Maslow.|Пирамида на потребностите на Ейбрахам Маслоу]]

През 1954 г. Маслоу дефинира своята пирамида (йерархия) на човешките потребности, която играе ключова роля за развитието на човешките ресурси и [[теорията за мотивацията]]. Според него човекът е мотивиран да постигне лични цели и това придава значение и смисъл на живота му. Той е “желаещо същество” което рядко достига състояние на удовлетворение, винаги когато една потребност е задоволена на нейно място се появява друга която насочва усилията и вниманието му. Пирамидата се състои от следните пет нива:

# На най-ниско ниво са физиологическите нужди: за въздух, вода, храна, сън и основните изисквания за поддържане на живота.
# Нуждата от безопасност, сигурност и спокойствие.
# Социални потребности от одобрение, привързаност и любов.
# Потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение.
# Потребност от себеутвърждаване (себеактуализация) - най-високото и абстрактно ниво в пирамидата.

Маслоу вярва, че потребностите от по-ниските нива са по-силни от тези от по-високите и че всяка потребност от по-ниско ниво трябва да бъде сравнително добре задоволена, преди да се появи потребност от по-високо ниво. Така например, човекът, чиито физиологически потребности и потребност от сигурност са задоволени, ще има мотивация да задоволи и социалните си потребности, докато гладният бездомник ще е напълно обзет от мисълта да си намери храна и подслон.

===Ренсис Ликърт (1903 – 1981г.) ===

Ренсис Ликърт е роден на 5 август 1903г. в Шейен, Уайоминг, в семейството на Джон Хърбърт Ликърт и Кора А. Ликърт. През 1926г. завършва Социология в университета в Мичигън, а през 1932г. получава докторска степен по Психология от Колумбийския университет. В своята дисертация той описва скала (таблица) за изследване на нагласите и показва, че този метод е по-ефикасен от останалите, които са известни, и може да събере повече [[информация]]. Ликърт е създател на Института за социални изследвания към Мичиганския университет и е негов директор от създаването му през 1946г. до 1970г. Той отдела сериозно внимание и на изследването на организациите. През 60-те и 70-те години на 20-и век неговите книги в областта на управленската теория стават много популярни в Япония и оказват влияние върху компаниите от това време.

Ренсис Ликърт доразвива някои представи за властта и [[авторитет]]а, издигнати от Честър Барнърд, и добавя към тях собствени наблюдения. Управленският авторитет или [[власт]]та, по мнението на Ренсис Ликърт, зависи от това какви са пределите на влияние на [[мениджър]]а върху работещите. Той смята, че работниците по-скоро биха почувствали своята съпричастност при вземането на решения, при споделянето на целите на организацията и в още по-голяма степен биха се подложили на въздействие, ако имат възможност да участват във формирането на целите. [[Авторитет]]ът, с който [[мениджър]]ът се ползва пред своите висши ръководители, а също по хоризонтал с равните на него по ранг, обуславя отношението и [[авторитет]]а, с който той се ползва от страна на подчинените. Ако той има доверието и поддръжката на своя началник, то разумно е да се предположи, че ще получи и доверието на подчинените си, когато неговите действия не съответстват на техните цели.

==Научно-бихевиористичен подход в управлението (Организационно поведение)==

При този подход основната цел е ефективното използване на човешкия потенциал. За изучаване на човешките взаимоотношения в организационна среда се използват научни методи, подходи и идеи от различни науки – [[психология]], политология, антропология, социология и др.

===Дъглас Макгрегър (1906 – 1964)===

Дъглас Макгрегър е роден през 1906г. в Детройт, Мичигън. Получава своето образование в Градския колеж в Детройт и в Школата по науки и изкуства. Бил е професор по Мениджмънт в Масачузетския технологичен институт.

Макгрегър създава два подхода към [[управление]], известни като Теории Х и У. „Х“ се основава на механизмите на контролиране и методите на принуда, които заставят работниците да извършват поставената им [[задача]]. Предпоставка за тази теория е изхождането от някои характеристики за някои хора, които предпочитат да бъдат водени и да не поемат отговорност и които предпочитат материалните стимули пред добре свършената работа. „У“ акцентира върху някои неща: Създаване на благоприятни условия за изява на всеки служител и възможност за инициативност и самостоятелност. [[Image:theories_x_y_mcgregor.jpg|thumb|right|alt=Teorii XY|Теории Х и У]]

Въз основа на тези теории, Макгрегър разграничава два стила на [[управление]] – Х и У. В основата на стила Х лежи възгледа, че човек по природа е ленив, безотговорен, неамбициозен, че оставен без контрол и външен натиск работникът не би предприел никаква или творческа инициатива. Затова той би се трудил старателно само по принуда, подтикван от непосредствено [[управление]] и строг [[контрол]]. [[Ръководител]]ите, ориентирани към теория Х използват прости дейности и [http://www.referati.org/dyglas-makgregyr-i-negovite-populqrni-teorii-x-i-y/55699/ref/p4 технологии], замислят организационни структури, които се характеризират с малко участие на подчинените при вземането на решения и високо равнище на авторитарна централицация и формализация на работните процедури. Такива ръководители централизират колкото се може повече [http://www.referati.org/ право]мощия, структурират работата на подчинените си, не им дават почти никаква свобода за вземане на решения, следят отблизо изпълнението на цялата работа, като правило оказват икономически натиск чрез заплахи.

Управленски стил Y се основава на разбирането, че за човека потребността от труд и от реализация на собствените творчески сили е също така естествена, както всички други потребности, че човек е готов чрез инициатива и активност да заслужи признанието и оценката на другите. Той не бяга от отговорност и е готов да я поеме. [[Ръководител]]ят, привърженик на теорията Y прилага демократичен стил на ръководство и използва такива механизми на влияние, които способстват за удовлетворяване на потребностите от принадлежност към [[организация]]та, постигане на високи цели, автономност на [http://www.referati.org/dyglas-makgregyr-i-negovite-populqrni-teorii-x-i-y/55699/ref/p6 действие] и самоизява на подчинените. [[Ръководител]], който е с нагласата на теорията Y формира [[организация]] с висока степен на децентрализация на пълномощията.

===Фредерик Хърцбърг (1923 – 2000г.) ===

Фредерик Хърцбърг, роден на 18 април 1923г. в Масачузетс, е американски психолог, който се превръща в една от най-влиятелните личности в областта на бизнес [[мениджмънт]]а. От неговата публикация „Още веднъж: Как да мотивирате служителите си?“ са продадени 1,2 милиона копия за периода 1968 (когато е издадена)–1987г. и е била най-търсената статия в Harvard Business Review. Хърцбърг учи в Градския колеж в Ню Йорк, а по-късно преподава в университетите в Питсбърг, Кливланд и Юта.

Фредерик Хърцбърг създава двуфакторната теория за [[мотивация]]та въз основа на данните, получени от интервюта, проведени на различни работни места, в различни професионални групи и в различни страни. От интервюираните се е искало да опишат три 3 позитивни ситуации, в които са се чувствали напълно удовлетворени и 3 негативни ситуации, в които са се чувствали напълно неудовлетворени от работата си. Той изтъква, че ако се изучат причините, които предизвикват удовлетворение, ще се открият средства, които да ги мотивират. Базисното му допущане е, че удовлетворението и неудовлетворението са независими променливи. В резултат на изследванията си Херцберг заключава, че върху [[мотивация]]та влияят две основни групи фактори. Първата нарича задоволяващи или мотивационни. Те предизвикват удовлетворение, когато са на нужното равнище в организацията. Колкото са по-високи стойностите им, толкова по-силна е и [[мотивация]]та за работа. Втората група нарича незадоволяващи или хигиенни фактори. Те предизвикват неудовлетворение и са демотивиращи, когато равнището им в организацията не е достатъчно високо. Но в същото време, след достигане на някакви определени гранични стойности, повишаването на равнището им не води до увеличаване на мотивацията. Иначе казано, при ниски стойности на хигиенните фактори желанието за работа е потиснато. При граничните им стойности желанието за работа е нормално. По-нататъшното подобряване на равнището на хигиенните фактори, обаче, не води до нарастващо желание (мотивация) за работа. Към мотиваторите Херцберг отнася постиженията, предизвикателствата в работата, възможността за растеж, работата сама по себе си. Към хигиенните фактори причислява заплащането, средствата за контрол, условията на труд, правилата за работа и общата политика на [[организация]]та.

===Дейвид Маклеланд (1917 – 1998г.) ===

Маклеланд, роден в Маунт Върнън в щата Ню Йорк, е бакалавър на изкуствата от Университета Уеслиян и магистър по хуманитарни науки от Университета в Мисури. Получава докторската си степен от Йейлския университет и учи в Колежа на Кънектикът и Университетът Уеслиян преди да се присъедини през 1956 към Харвардския университет. Там работи 30 години като председател на Департамента по социални връзки. Мести се в Бостънския университет през 1987 г., където е награден от американската психологична асоциация за Забележителни научни приноси. Известен е с работата си върху мотивацията за постижение и съзнание. Публикува редици трудове и има участие в създаването на оценителна система за Тематичения аперцептивен тест. [[Image:d_mcclelland.jpg|thumb|left|alt=David Mcclelland|Дейвид Маклелънд]]

Според теорията на Маклеланд хората имат три първостепенни висши потребности: от власт, от постижения и от привързаност. Потребността от власт е желанието да се въздейства и да се влияе върху другите. Потребността от постижения и от успех е желанието да се доведе нещо до успешен край. Потребността от привързаност е желанието и необходимостта от благоприятни взаимоотношения с другите, от взаимна помощ с тях, от топло и приятелско отношение помежду им. По този начин, тези три основни потребности мотивират хората в тяхната работа. И когато човек ги познава добре, може да въздейства чрез тях върху поведението на работниците с цел те да постигат задоволителни трудови резултати в работата си.

===Курт Левин (1890 – 1947) ===

Курт Левин е роден на 2 септември 1890 година в едно село в пруската провинция Позен. Той е второто от четиритте деца. Баща му е собственик на магазин. През 1905 година семейството се преселва в Берлин, където Левин завършва средно образование. След това постъпва в университета във Фрайбург, където смята да учи медицина, но скоро се отказва от тази идея. През 1910 година се завръща в Берлин, за да изучава психология в местния университет. Негов учител е Карл Щумпф, експериментален психолог, с висока репутация. През 1914 година получава докторска степен, но в продължение на четири години служи като пехотинец в германската армия, като от редови войник стига до званието “лейтенант”. В края на войната се връща в Берлинския университет в качеството си на преподавател и асистент-изследовател на Психологическия институт. През 1926 година става професор. За времето, в което пребивава в университета, Левин и неговите студенти публикуват редица блестящи [[експеримент]]ални и теоретични работи. Когато на власт идва Хитлер, Левин работи по покана в Стендфордския университет. Той се връща в Германия, за да уреди делата си, и отново се връща в САЩ, където прекарва остатъка от живота си. В течение на две години (1933 - 1935) Курт Левин е професор по детска [[психология]] в Корнейлския унинерситет. По-късно е поканен в Държавния университет в Айова в качеството си на професор по [[психология]] на детското здраве. През 1945 година става ръководител на Изследователския център по групова динамика в Масачусетския технически институт. В същото време е ръководител на Комисията по обществени взаимоотношения на Американския еврейски конгрес, където се изследват обществени проблеми.

В американския си период от своето творчество разработва предимно социално-психологични проблеми. В общата си методологична ориентация той е релативист, създава релационна теория за личността известна още като теория за полето или за жизненото пространство. В тази теория, която е лице на неговото творчество, прилага гещалт подход към анализа на личността и нейното поведение. Описва функционирането на човека в жизненото пространство с редица понятия, взети от естествознанието и топологията. Той контекстно пледира за изследване на човека и неговото обкръжение по начин, който удовлетворява постигането на истината. За него сложните психични образувания като мотиви, потребности, взаимоотношения, ценности, претенции и проблеми могат да се изследват успешно в естествена среда. Изучава от динамичната гледна точка: фрустрация и регресия (1937 - 1941), ниво на аспирации (1936 -1944), учене (1942). Левин държи психическия експеримент да моделира успешно това, което се случва с личността в реалния живот. Дава началото на така наречените ситуационни концепции за човешката психика.

===Джейкъб Морено (1889 – 1974) ===

Джейкъб Морено е роден на 18 май 1889г. в Букурещ, Румъния. Неговият баща, Морено Несим Леви, е еврейски търговец, роден през 1856г. в днешния български град Плевен (тогава част от Османската империя). Дядото на Джейкъб - Buchis – се преместил в Плевен от Константинопол, където неговите предци се заселили, след като напуснали Испания през 1492г. Предполага се, че бащата на Джейкъб напуска Плевен и се установява в Букурещ по време на Руско-турската война през 1877-1878г. През 1895г. семейството му се мести във Виена, където Джейкъб учи медицина, математика и философия в Университета във Виена, а през 1917г. получава докторска степен по медицина. [[Image:j_moreno_house.jpg|thumb|right|alt=Moreno's house in Pleven.|Къщата, в която е живял бащата на Джейкъб Морено в Плевен, България.]]

Морено печели популярност с новаторската си работа с групи, които анализира и третира съгласно сложната теория за груповия процес, наречена социометрия. Според него психологическото благополучие на личността се определя от мястото й в [[система]]та на междуличностните отношения, детерминирани от емоционалните връзки, взаимните симпатии и антипатии, взаимното привличане и отблъскване. Изучавайки областта между социологията и психологията, Морено става пионер в развитието на груповия подход към проблемите на социалната организация и психичното здраве.

Социометрията е разработената от Морено психологическа теория на обществото и едновременно с това социално-психологически тест, използван за оценка на междуличностните емоционални връзки в групата. Същината на социометрията се корени в идеята, че групите имат свой собствен вътрешен живот и че този живот може да се разбере най-добре, когато се проследи какви избори правят един спрямо друг членовете им във всеки определен момент. Всички страни на социалния живот – икономически, политически – могат да се обяснят със състоянието на емоционалните отношения между хората, техните симпатии и антипатии един спрямо друг.

[[Социограма]]та е графично изражение на математическата обработка на [[резултат]]ите, получени с помощта на социометричен тест при изследване на междуличностните отношения в малки групи. [[Социограма]]та нагледно показва сложното преплитане на взаимни симпатии и антипатии, наличие на социометрични “любимци” (избирани от повечето разпитвани), “аутсайдери” (от които всички се отказват) и [[йерархия]] от междинни звена между тези полюси. Социограмата позволява нагледно да се представи структурата на отношенията в групата, да се направи предположение за стила на [[лидерство]]то и за организираността на групата като цяло.

===Крис Арджирис (1923 - ) ===

Крис Арджирис разработва резултатите от хотърнските опити, като поставя под съмнение основните предположения на класическата школа, засягащи [[мотивация]]та и удовлетвореността на работниците. Аргирис твърди, че прекаленото контролиране от страна на [[ръководител]]ите подтиква работниците към пасивност, зависимост, подчинение и безотговорност. В резултат на това те са разочаровани и недоволни от работното си място и или напускат работа, или възприемат поведение, което затруднява постигането на организационните цели. Много от идеите на Аргирис произтичат от неговата вяра, че с достигането на зрелост хората развиват нови отношения и поведения, влияещи върху начина им на живот. Някои от тези отношения и поведения са стремеж към независимост, към разширяване на интересите, към по-голямо разнообразие на дейности и желание за придобиване на по-голям [[контрол]] върху собствения си живот. В действителност организациите, наблягащи върху [[контрол]]а, третират индивидите като незрели.

==Вижте още==

[[Бъръс Фредерик Скинър]]

[[Ефективност на управлението]]

[[Система]]

[[Обратна връзка]]

[[Поведенчески науки]]

[[Количествен подход в управлението]]

[[Ситуационен подход в управлението]]

[[Научен подход в управлението]]

[[Административна школа на управление]]

[[Школа на научното управление]]

[[Психология]]

==Източници==

Марчев, А., "Основи на управлението - част 1: Кибернетика и теория на системите" - Лекционен курс, Университет за национално и световно стопанство, София

[http://www.referati.org/razvitie-na-upravlenskata-teoriq-i-praktika/32803/ref http://www.referati.org/razvitie-na-upravlenskata-teoriq-i-praktika/32803/ref]

[http://www.referati.org/shkola-za-choveshkite-otnosheniq-1/26229/ref http://www.referati.org/shkola-za-choveshkite-otnosheniq-1/26229/ref]

[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/1.html http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/1.html]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Chester_Barnard http://en.wikipedia.org/wiki/Chester_Barnard]

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Ейбрахам_Маслоу http://bg.wikipedia.org/wiki/Ейбрахам_Маслоу]

[http://www.referati.org/vlastta-v-upravlenieto/33194/ref/p3 http://www.referati.org/vlastta-v-upravlenieto/33194/ref/p3]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Rensis_Likert http://en.wikipedia.org/wiki/Rensis_Likert]

[http://www.novavizia.com/169.html http://www.novavizia.com/169.html]

[http://www.referati.org/dyglas-makgregyr-i-negovite-populqrni-teorii-x-i-y/55699/ref/p2 http://www.referati.org/dyglas-makgregyr-i-negovite-populqrni-teorii-x-i-y/55699/ref/p2]

[http://www.studentskigrad.com/znanie/data/SA6TNOST NA MOTIVACIQTA.php http://www.studentskigrad.com/znanie/data/SA6TNOST%20NA%20MOTIVACIQTA.php]

[http://www.clevman.com/read.php?id=22 http://www.clevman.com/read.php?id=22]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Frederick_Herzberg http://en.wikipedia.org/wiki/Frederick_Herzberg]

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Дейвид_Маклеланд http://bg.wikipedia.org/wiki/Дейвид_Маклеланд]

[http://rabota-bg.blogspot.com/2011/01/0164.html http://rabota-bg.blogspot.com/2011/01/0164.html]

сп. „Психология журнал“ - (10) брой 64/2009г.

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Курт_Левин http://bg.wikipedia.org/wiki/Курт_Левин]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Jacob_L._Moreno http://en.wikipedia.org/wiki/Jacob_L._Moreno]

[http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=11041&df=46&dflid=3 http://psychology.dir.bg/_wm/diary/diary.php?did=11041&df=46&dflid=3]

==Външни препратки==

[http://www.novavizia.com/9369.html Крис Арджирис]

[http://www.business.illinois.edu/Working_Papers/papers/10-0102.pdf Chester Barnard and the Systems Approach to Nurturing Organizations]

[http://www.novavizia.com/11331.html Честър Бърнард]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Two-factor_theory Двуфакторна теория на Хърцбърг]

[http://www.infed.org/thinkers/et-lewin.htm Курт Левин]

[http://magazine.amstat.org/blog/2010/09/01/rensislikertsep10/ Rensis Likert: Creator of Organizations]

[http://www.youtube.com/watch?v=Gker50FvUl0 Ренсис Ликърт – Презентация]

[http://www.haygroup.com/downloads/my/David_McClelland.pdf David C. McClelland: Biographical Statement and Synopsis of His Work]

[http://www.managers-net.com/Biography/mcgregor.html Дъглас Макгрегър. Биография]

[http://en.wikipedia.org/wiki/Theory_X_and_theory_Y Теории Х и У на Макгрегър]

[http://psychclassics.yorku.ca/Maslow/motivation.htm A theory of human motivation. A Maslow]

[[category:Основи на управлението]]

Поведенческа школа на управление

2012-02-19T12:36:49Z

Kristina.Manoleva: /* Източници */

Поведенческа школа на управление

2012-02-19T12:36:30Z

Kristina.Manoleva: /* Източници */

Поведенческа школа на управление

2012-02-19T12:36:05Z

Kristina.Manoleva: /* Вижте още */

Поведенческа школа на управление

2012-02-19T12:35:46Z

Kristina.Manoleva: /* Вижте още */

Панелно проучване

2012-02-19T12:33:49Z

Kristina.Manoleva:

'''Панелните проучвания''' се характеризират с това, че едни и същи данни от определени променливи се събират периодично от една и съща представителна [[извадка]] от единици. В [[маркетинговите изследвания]] под [[панел]] се разбира съвкупност от лица, домакинства, магазини и др. единици, които са дали съгласието си и участват в предоставянето на данни относно тяхното поведение, отнасящо се до определени категории и марки за даден вид. Чрез тях се постига знание за динамиката на пазара, за измененията, трендовете, колебанията. Осъществява се от различни специализирани институции. Данните от [[панелните проучвания]] са полезен източник на [[вътрешна информаци]]я за маркетинговите специалисти. За търговския [[бизнес]] са от особено значение, тъй като дават възможност за анализ и проникване със собствени марки на търговеца на онези продуктови категории, които бележат най-силно развитие. Те осигуряват също така много по-голяма надеждност на резултатите и отчитането н измененията във времето, отколкото измерванията, получени от отделните независими извадки. Обикновено се използват за осигуряване на количествена информация от по-общо естество.

==Търговски панели==

Търговският панел съставлява [[представнителна извадка]] от търговски обекти на дребно, чието заредждане, запаси и наличности от [[стока|стоки]] от определени продуктови категории се записват и отчитат на редвни инервали. За целта участващите в панела обекти предоставят данни за запасите, останали в края на предходния период, зардеждането със стоки в рамките на настоящия и остатъцие в края на настоящия период. Въз основа на тези данни става възможно да се изчислят обемите на продажбите намарките в рамките на наблюдаваните продуктови категории.

В миналото придобиването на тези данни ставаше изключитено ръчно, но подастоящем се преминава лъм изцяло или частично електронен начин на събиране на тези данни, икономисващ много средсва и време и изискващ много малко полеви [[сътрудник|сътрудници]].

У нас търговски панел предлага Neilsen България.

== Нужда от информацията от търговските панели==

[[Информацията]], придобивана от [[търговските панели]], е нужна както на [[производителите]], така и на търговците. Първите се борят за по-добри [[цена|цени]], по-видима и по-голяма търговска площ по лавиците, по-съвършвнни промоционни действия в местата на продажба, по-ефективна реклама и т.н.

За да разберат своето място в сравнение с това на [[конкурентите]], за да могат да оценят действителния ефект от едно или друго маркетингово въздействие, те се нуждаят от постоянно наблюдение на поведението на собствените марки и това на марките на конкурентите.

==Продуктови категории, изучавани с търговски панели==

[[Търговските панели]] първоначално бяха разпространени изключително върху класа на пакетираните бързооборотни потребителски [[продукт]]и. Напоследък обаче тенавлизат и в нови територии, като включват и други категории търговски обекти. Друго естествено развитие е увеличаването на броя на наблюдаваните от панелите [[марки]] и варианти. Съвременните търговски панели се распростират върху различни като предмет търговски обекти (супермаркети, аптеки бензиностанции и др.)

Основните продуктови типове, които се наблюдават в рамките на общите търговски панели са: хранителни продукти, напитки, тоалетни продукти и миещи препарати.

За нуждите на определени [[клиент]]и се разработват и оперират и специализиране търговски панели. Обикновено те покриват особени продуктови категории като място и начин на продажбата, цикъл на използване и т.н.

==Събиране на данни==

Основните начини за събиране на данни при търговските панели са четири вида:

1. Извличане на данни от [[счетоводни документи]];

2. Оглед и записване съдържанието на лавиците и другите места в магазина;

3. Попълване от търговците на [[въпросници]];

4. Компютърно събиране чез сканиращи устройства и база данни.

==Извадкова практика==

Основните въпроси, свързани с извадката при търговските панели, са следните:

Изчерпателно и точно описание на целевата съвкупност;

Излъчване на извадката;

Поддържане и осъвременяване на извадката.

Изчерпателното и точно описание на целевата съвкупност е нужно поради няколко съображения:

1. Изследователите се нуждаят от надеждна основа на извадката.

2. По този начин става възможно да се определи на единица наблюдаван полазател в извадката колко единици в съвкупноста съответсват.

3. Необходимостта да се събере [[информация]], с помоща на която, при наличието на сериозни откази от предоставяне на данни от страна на търговските обекти, да се реконструира една достатъчно реалистична картина на съвкупността.

Излъчване на [[извадката]] - обичайно от операторите на търговски панели се използва [[диспропорционален стратифициран подбор]].

Поддържане и осъвременяване на извадката. Поради оттегляне по време на функциониране на панела от страна на някои обекти се налага тяхното своевременно заместване. В този случай се подбират обекти с подобни на тях характерситики.

Заместването на отпадналите обекти може да се превърне в голям проблем най-общо в два случая: когато отпаднат големи вериги или когато броят на отказалите се малки и средни единични магазини е твърде голям. Осъвременяването на извадката се прави с оглед тя да представлява по-добре съвкупността.

==Анализ на данните==

Показатели, които се следят и докладват. Търговските панели следят и докладват множество показатели, които могат да бъдат групирани в две големи категории: показатели за продажбите и показатели за наличностите.

Основните показатели за продажбите са: дял от продажбите в обем, дял от продажбите в стойност, дял от продажбите в бройки,средна цена на единица, средна цена на вариант.

Основни показатели за наличностите са; дял от наличностите в обем, дял от наличностите в магазина, дял в покупките на търговците, обща наличност.

Използване на резултатите от търговските панели. Резулатите от [[търговските панели]] се използват за изработване както на стратегически, така и на тактически и оперативни решения. Те са от изключителна важност за дейноста на четири рода специалисти в една компания:

Резултатите от панелите позволяват на изпълнителния директор да оцени силните и слабите страни на [[компанията]], да идентифицира перспективите и конкурентните заплахи, да формулира стратегически цели, да разработи програми и планове за постигане на целите и т.н.

Маркетинг мениджърите се нуждаят от резултатите от търговските панели за решаването на следните задачи: анализ на пазарните обеми и тенденции, определяне на пазарните дялове на собствената марка, продуктови екстанзии.

[[Мениджърит]]е от продажбите използват данните от панелите,за да определят ефективността на собствената дистрибуция и тази на конкурентите и да формулират или преформулират дистрибуционната си политика.

Продуктовите [[мениджър]]и се нуждаят от панелите, за да определят производствената си програма.

'''''''''Потребителски панели'''

При потребителските панели предмет на изучаване са покупките в домакинствата по продуктови категориии марки. Най- често става дума за продуктови категории на бързооборотни потребителски стоки. То вид изследвания се основават на представителна извадка от домакинства.

На всяко от домакинствата в началото на всеки отчетен период се раздават дневници за самонаблюдение, в които лицата вписват покупките си. Освен марката на продукта се вписват и закупеното количество, разфасовката, цената, отстъпките и т.н.

==Разновиднсоти на потребителските панели==

Съвременните потребителски панели могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии, по-важните от които са:

Продуктови категории, които са включени в панела (бързооборотни потребителски продукти, дълготрайни продукти, полудълготреаини продукти)

Измерваните от панела променливи (строго поведенчески-вид и брой на покупките,честота и пр.; оценъчни- имидж и нагласи спрямо марките).

Състав на извадката на панела (общи панели, специализирани панели)

Използваният метод за събиране на данни (самоподпълване на дневник, електронни записващи устрйства и пр.)

Единица на изследване (лице или домакинство)

==Измервани прменливи от потребителските панели==

Потребителските панели са насочени предимно към събиране и обобщаване на поведенчески фактологични данни. Към този род данни спадат:

Вид на покупката

Размер на единиците

Количество

Цена на единица

Дата на покупка

Място на покупка

Начин на заплащане и др.

==Произвеждани от панела показатели и стандартни доклади==

Стандартен информационен продукт.

Елементите на стандартния информационен продукт предлаган от [[потребителските панели]] са следните:

1. [[Обеми на продажбите]] (за целия пазар; за всяка марка; за всеки неин вариант)

2. Потребителски разходи по настоящи пазарни цени ( за целия пазар; за всяка марка; за всеки неин вариант)

3. [[Пазарни дялове]] за всяка марка

4. [[Пазарно проникване]]

5. [[Средни покупни цени]]

6. Специални оферти или купони

7. Потребности за специалните оферти или купони.

Специализирани информационни продукти.

Към тях спадат: анализ по класификационни променливи, трендови анализ, анализ на покупателскито поведение, прогнози за пазарни дялове и други показатели.

'''''Излъчване на извадката'''''

При [[потребителските панели]] могат да се използват два различни вида извадка:

- Собствена – от базата данни, скоито разполага изследователската агенция

- Общодостъпни основи – телефонни указатели, избирателни списъци, [[ведомствени бази с данни]] и др.

При потребителските панели за излъчване на първоначалната извадка се използват случйни и квотни извадки. В случите на липсваща информация за единиците на целевата съвкупност обикновено се прибягва до някаква форма на клъстърна извадка.

==Събиране на данни==

Могат да бъдат откроени четири основни метода за събиране на данни при потребителските панели:

Самонаблюдение чрез попълване на дневник

Телефонно допитване и използване на дневник от полеви сътрудник

Домакински одит

Използване на скенер за отчитане на покупките

При първия метод информацията, която се записа е строго фактологическа и се отнася до наименованието на закупената марка, размера, варианта, цената, количеството и т.н. Повечето от дневниците включва закрити въпроси, което улеснява попълването.

Метода с [[телефоното допитване]] и попълването на дневниците от полевите сътрудници има важни предимства като това, че тои може да се окаже по-надежден, ако стане ясно, че голяма част от респондентите не попълват редовно дневниците, могат по-бързо да се обработват и предоставят събраните данни и пр.

[[Домакинския одит]] се съсътой в посещениена полевия сътрудник в дома на участника в панела и до инспекция на напревените полупки в рамките на съответния период.

При изпоолзването на скенера за отчитането на покупките се отчитат чрез сканиращо устройство, което разчита уникалния продуктов код на всеки закупен артикул.

Предимствата му са:

* става възможно включването на много по-голям набор от продуктови категории, марки, вариянти

* повишава се надеждността

* наразства бързината на обработването и предоставянето на данните

* става възможно провеждането на нови анализи въз основа на съпоставката межди потребителските и търговските панели.

'''Заключение'''

В заключение може да се направи извода, че метода за събиране на данните е съществен както за качеството на информацията, така и за продължаване на изследванията. В практиката на големите изследователски компании се прилага метода на анкетата чрез използването на големи анкетни карти, разработени във формата на дневници. Чрез използването на панелите се постига знание за движението и промяната на динамиката на пазара, за измененията, трендовете, колебанията. Най – често панелните изследвания се осъществяват се специализирани компании. Данните от тези проучвания са полезен източник на вътрешна информация за маркетинговите специалисти. За търговския бизнес са от особено значение, тъй като дават възможност за анализ и проникване със собствени марки на търговеца на онези продуктови категории, които бележат най-силно развитие.

==Използвана литература==

1. Маркетингови изследвания, Желев, С., Университетско издателство «Стопанство»

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Оптимизация

2012-02-19T12:11:35Z

Kristina.Manoleva:

Оптимизацията е целенасочена [[дейност]] за намиране на [[алтернатива]], която да е с най-голям '''ефект''' или с най-голяма възможна '''производителност''', осъществена при дадени '''ограничения''' чрез '''увеличаване''' на желан '''фактор''' или '''намаляване''' на нежелан такъв. '''Оптимизация''' е '''термин''', свързан с '''подобряването''' на изпълнението, който най-често намира приложение в сферата на : математиката - намиране на максимум или минимум на дадена '''функция''' за решаване на проблеми; компютърните науки- подобряване на една система, така че да се намали натоварването ѝ, пропускателната способност, изискванията по отношение на паметта или друга характеристика; програмирането - подобряване на системата за намаляване на времето за изпълнение, трафик, изисквания за памет или друго имущество на системата, наречено [[СЕО]] (SEO - Search Engine Optimization)

Обект на може да бъде както производствен процес или част от него, намирайки се в стадий на или , така и човешката дейност, разглеждана в определен период от време. За осъщесвяване на ефективна оптимизация трябва да се спазят следните :

# '''Избор ''' т.е. реалните възможности за постигане на главната цел;
# '''за постигане на целта''' при удоволетворяване на ограниченията.

За намирането на се използват които могат да бъдат наречени още и екстремни задачи. За решаването на този тип задачи се използват точно определени , които се наричат оптимизационни методи . Различните методи за оптимизация са ориентирани към решаване на определени класове от задачи, сложността на които се определя от размите на параметрите, структурата на ограниченията и свойствата на целевата функция.

==Локална оптимизация==

===Оптимизационен модел. ===

В най-общ смисъл изследователските модели се делят на две групи – '''експериментални''' (натурни) и '''теоритични''' (умозрителни). Теоритичните модели са изестни и като математичен. '''Математичният модел''''' ''на конкретен обект е неговото описание със средствата на '''математиката''' и използване на закономерностите от една или няколко науки в съответствие с избрания аспект на разглеждане. Възможно е моделът да бъде коригиран и допълван до тогава, докато получените чрез него резултати съответстват в желана степен на реалния обект. Теоритичните модели се делят на два вида – '''детерминирани''' (класически) и '''стахостически''' ( експериментално- статистически).

===Едномерна оптимизация. ===

Оптимизационните задачи, при които трябва да се определи '''минимума''' на целевата функция, която зависи само от '''една променлива''', се наричат едномерни. Това са '''най-простият тип оптимизационни задачи,''' но в практиката те се срещат много рядко.

Едномерните методи от своя страна се делят на '''преки''' и '''непреки''' такива.

Особеност на преките методи е това, че при тях се взима само '''стойностите''' на целевата функция намиращи се в интервала [a,b], без да се взимат нейните производни.

Към преките едномерни методи за оптимизация спадат следните методи:

# Сканиране '''с постоянна стъпка'''-при този метод интервалът се разделя на равни части, а постоянната стъпка е δ = (b-a)/n;
# '''Метод на дихотомията'''- последователно търсене, при което при всяко повторение на процеса областта на търсене се намалява два пъти;
# '''Метод на “златното сечение'''”-минимумът на целевата функция може да се намери с по-малко изчисления, ако интервалъ [a,b] е разделен на части, които спазват правилото за „златното сечение”, (отношението на първата част на дадена отсечка към втората част, трябва да е както отношението на цялата отсечка към първата част )
# '''Полиномна апроксимация'''- изпозлва се, когато целевата функция може да се прогнозира достатъчно точно чрез полином, в близост до минимума.

'''Непреките едномерни методи''' се използват, когато целевата функция е неопределена или два пъти диференцируема, при намирането на минимума й и се използват нейните производни. Непреките методи включват:

# '''Метод на средната точка'''- използва се връзката между знака на първата производна на целевата функция и характера на изменението на самата функция;
# '''Метод на Нютон-''' изпозва се за намирането на корените на реални функции;
# '''Метод на кубичната апроксимация'''- за определянето на апроксимиращия полином се изпозлват както стойностите на целевата функция, така и на нейните производни

Намирането на '''локален минимум''' на функция на една променлива в зададен интервал с помощта на ''Matlab ''се извършва с програмата ''fmin''. Алгоритъмът, използван в тази програма, съчетава методите на златното сечение и на '''квадратичната интерполация'''. Целевата функция трябва да бъде '''непрекъсната'''.

Повикващият израз на програмата е

[x,opt]=fmin(‘fun’,x1,x2,options,p1,p2,…)

===Многомерна оптимизация===

(''x k ''= ''x k-1 ''+ ''skd k'', ''k ''= 1, 2, … ,)

Многомерната оптимизация представлява '''задача, за минимизация''' на целевата функция, зависеща от много променливи. Към големият брой '''управляващи параметри''' и сложността на целевата функция, се добавяр многобройни ограничения.

Методите за многомерна оптимизация се делят на '''преки и непреки'''.

Голяма част от преките безусловни методи не се обосновават на '''теоритична обосновка''', а на '''евристични съображения'''. Този вид методи използват информация само за целевата функция, стойностите на която се изчисляват в следствие на ясно дефинирана стратегия. Методите, които спадат към групата на преките безусловни такива са:

* '''Метод на покоординатното спускане'''- последователна едномерна минимизация на целевата функция по всяка от координатите на n- мерното пространство
* '''Методи''' '''на случайното търсене'''- това е голяма група от методи, в която стойностите на целевата функция се изчисляват в точки, генерирани по някакъв случаен закон
* '''Симплекс метод'''- едновременно изследва и премества към минимума чрез точки, които образуват симплекс в управляващо параметрите пространство Непреките безусловни методи се отличават от преките по това, че при тях освен стойностите на целевата функция се използват и нейните първа и втора производни. Съществуват четири метода, които спадат към тази група:
* '''Метод на най-стръмното спускане'''- при този метод се изчислява '''антиградиентът''' на целевата функция в една точка, което превръша задачата в едномерна минимизационна такава, а посоката на търсене се задава от антиградиентът (нейното най-голямо намаляване)
* '''Метод на спрегнатите градиенти'''- стъпката от всяко повторение не е в посоката на антиградиентите, а се изчислява от антиградиентите от предходното и текущо повторение
* '''Метод на Нютон'''- намирането на минимума на целева функция с непрекъснати първа и втора производни, чрез използването на градиент ∇f (x) и Хесиан H(x).
* '''Квазинютонови методи'''- група методи, съчетаващи предимствата на метода на най-стръмното спускане и метода на Нютон

==Глобална оптимизация. ==

Определянето на най-малката (или най-голямата) стойност на '''многоекстремална''' функция се осъществява със специализирани методи за '''глобална''''' ''(многоекстремална) '''оптимизация'''. Несъществуването на '''универсален ефективен метод''' за решаване на задачите за глобална оптимизация е причина за създаването на множество методи, ориентирани към определени типове задачи. Като правило никой метод не може да гарантира успешно решаване на многоесктремани задачи със сложна структура. Глобалната оптимизация също както и локалната се дели '''едномерна и многомерна.'''

===Методи за едномерна глобална оптимизация===

Характерна особеност на ефективните методи за глобална оптимизация е, че в околностите на глобалния минимум и на локалните минимуми с близки стойности до търсения оптимум, плътността на точките от минимизиращите редици {''x k''} и {''y k''} е по-висока.

* '''Обобщен алгоритъм'''
* '''Метод на случайното търсене'''
* '''Метод на глобалното търсене'''

==Методи за многомерна глобална оптимизация==

* '''Методи на случайното търсене'''- различава се от другите методи с това, че при него се въвежда елемент на случайност в процедурата на търсене;
* '''Метод Монте Карло'''- основава се на предположението, че локалните екстремуми на целевата функция са разпределени равномерно в допустимото пространство П. Чрез този метод се осъществява сондиране и изследване на цялото допустимо множество;
* '''Метод на детерминираното сондиране'''

===Многокритериална оптимизация===

По- голямата част от съвременните изследователски и '''приложни оптимизациони задачи''' са многокритериални и принципно '''конфликтни'''. Изборът на система от критерии за оценка и '''ранжирането''' им по степен на важност няма еднозначно тълкуване и поражда '''субективни решения'''. Друга важна особеност на многокритериалните задачи е, че те нямат само едно единствено решение. Обикновено резултатът от решаването им е множество от т. нар. Парето- оптимални решения, получени в следствие на предложения от Вилфред Парето принцип за съгласувана оптималност. Тъй като никое от получените Парето-оптимални решения не е по-добро от другото е необходимо да се намери еднозначно решение, за което е нужна допълнителна информация и нечие субективно виждане за компромис.

Две са главните цели при многокритериалната оптимизация:

'''• да се намерят решения, близки до действителните Парето-оптимални решения;'''

'''• определените решения да се различават съществено едно от друго.'''

Постигането на първата цел означава, че се '''удовлетворяват''' условията за съгласувана оптималност, а на втората – че '''няма смесване''' на различните критерии.

===Методи за многокритериална оптимизация===

Най-общо съществуващите методи за многокритериална оптимизация могат да бъдат разделени на две групи:

* '''Методи, основани на оптимизирането на обобщен критерий, определен в рамките на предварително избрана компромисна стратегия'''

* ''''''Методи, основани на определянето на приблизително Парето-оптимално множество Тегловен метод'''

Методът, предложен от ''L. Zadeh'' през 1963 година, '''реализира линейна компромисна схема '''. Многокритериалната задача се '''трансформира''' в еднокритериална с помощта на '''линейна комбинация''' от отделните критерии с предварително избрани коефициенти w (тегловни коефициенти):

minx∈X F(x),

# '''Метод на ε-ограниченията'''

Това е '''процедура''' предложена от Haimes'', Lasdon, Wismer'' през 1971 година с цел да '''преодолява недостатъците''' на тегловните методи, които се дължат на неизпъкналост на Парето-множеството. При тази компромисна схема един от критериите се избира за основен и се минимизира, а останалите критерии се приемат за ограничения от вида

<center>fν (x) ≤ εν , ν = 1, 2, ..., r, ν ≠ μ.</center>

<center></center>

Методът позволява да бъдат '''определени Парето-оптимални''' решения и по неизпъкнал участък от границата

# '''Метод на достигане на целта'''

Този метод включва '''задаване на цел''' z° = [z1°, …, zr°]T, която съответства на критерия f(x) = [f1(x), …, fr(x)]T. Доближаването до целта да бъде '''двупосочно – отдолу или отгоре'''. Процесът се управлява от '''тегловен вектор''' w = [w1,w2, …, wr]T.

Тегловният вектор w позволява въвеждането на мярка за '''относителния компромис''' между целите. Задачата за векторна оптимизация се преобразува в еднокритериална задача от вида

<center>minγ, ''x''∈''D ''γ,</center>

# '''Минимаксен метод'''

За да се избегнат случаи с недопустимо лоши стойности на някои критерии е препоръчително в структурата на задачата за векторна оптимизация да се въведат и критериални ограничения

# '''Метод на глобалния критерий'''

При метода на глобалния критерий се минимизира разстоянието между някаква зададена точка в критериалното пространство и точките от достижимото множество. Обикновено за точка ''z''осе избира утопичната точка ''U''. Ако всички критерии са еднакво важни, тегловните коефициенти се приемат еднакви ''w''v= 1.

# '''Метод с нелинейна компромисна схема'''

Компромисната схема, предложена от А. Н. Воронин през 1984 година, свежда задача за векторна оптимизация до еднокритериална задача

'''Обобщеният критерий на Воронин'''

<center>F(x) = Σ rv=1 (1 /ρν)</center>

<center></center>

има '''адаптивни свойства''' при различна “'''напрегнатост'''” на компромисните ситуации в зависимост от стойностите на събираемите 1/ρν . Когато стойността на някой от '''частните критерии''' започне да се доближава до своята граница (напрегнат компромисен режим), критерият F рязко нараства и '''минимизирането на цялата сума''' се свежда до минимизиране на '''най-лошото''' събираемо. Ако частните критерии са далече от пределно допустимите им стойности (спокоен компромисен режим) схемата реализира принципа на интегрална оптималност.

# '''PSI-метод'''

PSI-методът (съкратено от ''Parametric Space Investigation'') е в основата на '''универсална изчислителна''' технология за решаване на приложни многокритериални задачи, които намират приложение в оптималното проектиране на технически обекти и процеси.

За прилагането на PSI-метода е необходимо наличието на '''математичен модел''' '''симулатор''' на оптимизируемия обект, в който освен обичайните за нелинейното оптимиране ограничения могат да се въвеждат и '''вариращи''' ограничения върху изменението на критериите. Решената по този начин оптимизационна задача изисква формирането на допустимото параметрично множество да става в процеса на

решаване на оптимизационната задача.

Програмно реализирания PSI-метод предлага :

• '''информация за интервалите на изменение''' на отделните критерии;

• '''вариране на управляващите параметри''' в зависимост от наложените ограничения;

'''• възможност за обоснован избор''' на областни и критериални ограничения;

• '''възможност за интерпретиране''' на ограниченията като псевдокритерии;

• '''диалогов режим на вземане на решения''' от излъчено приблизително

'''Парето-оптимално множество;'''

• '''възможност за открояване''' на зависими критерии;

• '''таблично оформяне и лесно сортиране '''на резултатите по различни

признаци.

==Оптимизационни задачи==

===Необходими предпоставки за оптимизационните задачи===

# '''Обект за оптимизация'''
# '''Критерий за оптималност'''- Числен показател, по който се оценява [[ефективност]]та от функционирането на обекта за оптимизация

# '''Управляемост на обекта''- '''''Наличие на управляващи параметри (температура, налягане, концентрация), които се изменят независимо един от друг, вследствие на което се получават множество варианти на състоянието на обекта, от които се избира най-добрият.

# ''''''Метод за оптимизация- '''Методът за оптимизация е най-важната '''предпоставка''' за решение на оптимизационните задачи, тъй като той осъществява процеса на търсене на най-добрия резултат, независимо от характера на обекта за оптимизация.

'''Обща формулировка на оптимизационните задачи'''

В най-общ вид една оптимизационна задача се дефинира по следния начин. Търси се максимум на целевата функция maxQ(x) = maxQ(x1, x2,…,xn) в пространството определено от управляващите параметри x ∈ Гx и наложените ограничения от други функции:

φ i (x1, x2,…,xn) = φ 0il , i = 1,2,…,ml < n

ψ j (x1, x2, …,xn) ≥ ψ 0j , j = 1,2,…,m2

Целта на задачата за оптимизация е да се намерят такива стойности на управляващите параметри x* ''= ''(''x1*, x2*,…, xn*'')'', ''за които се изпълнява условието:

<center>Q(x*) = Q(''x1*, x2*,…, xn''*) = Qmax > Q(''x1, x2,…, xn'')</center>

при спазване на ограниченията

x* ∈ Гx

φ ''i ''(''x1*, x2*,…,xn''*) = 0''i '', ''i ''= 1,2,…,''m''l < ''n''

ψ ''j ''(''x1*, x2*, …,xn''*) = 0''j '', ''j ''= 1,2,…,''m''2 ,

т.е. x* ∈Г''x, φ, ψ''

Множеството от точки, които удовлетворяват наложените ограничения, се нарича '''множество на допустимите решения''' за целевата функция Q(x) или за

краткост допустима област - x* ∈ Г''x, φ, ψ''

'''Видове оптимизационни задачи'''

Поради голямото '''разнообразие''' от обекти, с които са свързани оптимизационните задачи, последните могат да се '''класифицират''' по много признаци. Някои от тях са:

'''1) Според характера на решавания проблем:'''

• '''задача за структурна оптимизация''' на разглеждания обект – се иска да се проектира съд с минимална повърхнина при зададен обем и няколко за дадени възможни геометрични форми.

• '''задача за параметрична оптимизация '''– Търсят се параметрите на обекта така, че критерият да получи оптимална стойност

'''2) Според типа на математичния модел:'''

• '''статична оптимизационна задача '''– възниква, когато обектът се разглежда в стационарно (равновесно) състояние. Изменението на управляващите параметри води до мигновена промяна в стойността на критерия. Ограниченията в нея се описват с алгебрични уравнения и неравенства. Целевата функция е възможно да се формира като интегрална оценка или въз основа на избрана стойност на някоя характеристика на обекта.

• '''динамична оптимизационна задача '''– възниква, когато състоянието на обектa, който се оптимизира, се моделира с помощта на диференциални уравнения, (освен пространствено се изменя и времево). Обектът, подлежащ на оптимизация, притежава способността да натрупва енергия или вещество, в резултат на което той не реагира мигновено на изменението на управляващите параметри. В тези случаи диференциалните уравнения представляват ограничения от тип равенство, а целевата функция обикновено е интегрална оценка.

'''3) Според броя на управляващите параметри:'''

• '''едномерна '''(еднопараметрична) оптимизационна задача – тя има само един управляващ параметър, т.е. x∈Ε 1.

• '''многомерна''' (многопараметрична) оптимизационна задача – броят на управляващите параметри е ξ >1, т.е. x∈Ε ξ.

'''4) Според характера на зависимостта на критерия или/и на ограниченията от параметрите:'''

• '''нелинейни оптимизационни задачи''' – целевата функция или поне едно от наложените функционални ограничения е нелинейна функция на управляващите параметри.

• '''линейни оптимизационни задачи''' – критерият и всички ограничения в задачата са линейни функции на управляващите параметри.

• '''квадратични оптимизационни задачи''' – критерият е квадратична функция на управляващите параметри, а ограниченията са линейни.

'''5) Според наличието на ограничения:'''

• '''задача за условна оптимизация'''. Тази задача съдържа освен интервални и други

ограничения.

• '''задача за безусловна оптимизация'''. Тази задача не съдържа никакви ограничения или съдържа само интервални ограничения. От гледна точка на математиката задачата за безусловна оптимизация без интервални ограничения се характеризира с неограничено изме нение на управляващите параметри, т.е. u − → −∞ и u + → +∞. В практическите задачи обаче, винаги се задават някакви интервални ограничения.

Задачите за условна оптимизация е възможно да се преобразуват в задачи за безусловна оптимизация. Това става чрез подхода на “наказателните” функции. Той се състои в изграждане на обобщена целева функция, която съдържа както целевата функция, така и всички ограничения.

Честа практика е пренебрегването на някои ограничения с цел оптимизиране на задачата.За да има решение една оптимизационна задача трябва всички ограничения да са съвместими, т.е. да съществува непусто допустимо параметрично множество Du и целевата функция да е дефинирана в него.

'''6) Според вида на търсения минимум:'''

• '''задача за локална оптимизация''' – свързана е с определяне на локален минимум на целевата функция.

• '''задача за глобална оптимизация''' – изисква се определяне на глобален минимум на целевата функция.

'''7) Според броя на критериите:'''

• '''еднокритериална задача''' – притежава само един критерий, подлежащ на оптимизиране.

• '''многокритериална задача''' – съдържа няколко критерия.

===Графично онагледяване на оптимизационни задачи===

Онагледяването на една оптимизационна задача (когато това е възможно) изисква '''изображението''' на нейната целева функция да се допълни с '''графично''' представяне на наложените ограничения.

==Избор на алгоритъм за нелинейна оптимизация ==

'''Избор на алгоритъм за оптимизация'''

1. Задачи за едномерно търсене (n = 1);

2. Задачи за многомерно търсене (с малка n = 4 ÷ 5, средна 5<n<20 и голяма размерност n > 20);

3. Задачи с пълна и непълна информация за параметрите в математичния модел;

4. Задачи в барицентрично, Декартово или смесено пространство на управляващите параметри;

5. Задачи с непрекъснати, дискретни и смесени управляващи параметри;

6. Задачи със зададена или незададена начална точка при търсене на оптимума;

7. Задачи със зададена абсолютна или относителна точност на локализация на екстремума по всеки управляващ параметър.

'''В зависимост от целевата функция'''

1. Методи за едноцелева оптимизация;

2. Методи за многоцелева оптимизация;

3. Със зададени и незададени производни на целевата функция;

4. Зададена или незададена точност на локализация на екстремума по целева функция;

5. Оптимизация при едноекстремални или многоекстремални целеви функции;

6. Оптимизация при експериментално определена или аналитично зададена целева функция.

'''В зависимост от ограниченията'''

1. Без ограничения;

2. С факторни ограничения;

3. С функционални и смесени ограничения;

4. Оптимизация в изпъкнали, неизпъкнали и несвързани допустими области

'''Основни изисквания към оптимизационните алгоритми'''

1. '''Сходимост.'''

2. '''Бърза сходимост '''- получаване на решение за '''кратко време '''с '''малък брой изчисления на целевата функция'''.

3. '''Малка заемана памет '''от програмата на ИМ.

4. '''Лесна подготовка на условията на задачата '''за алгоритъма и минимална входна информация за работата на програмата.

5. Сигурно '''изпълнение на критерия за спиране на търсенето '''съобразно зададената точност.

6. '''Изпълнение на всички ограничения''', наложени от задачата.

7. '''Универсалност'''.

==Вижте още: ==

=[[Алгоритъм за оптимизация по метода на мравките]]=

==Източници: ==

* http://www.iit.bas.bg/esf40/phd-lecture-01-10-10/S_Stoianov/S_Stoianov_ppt.pdf
* http://ecet.ecs.uni-ruse.bg/else/subjects/index.php?active=5

==Външни препратки: ==

* [[http://krizata.blog.bg/drugi/2010/05/21/optimizaciia-na-nacionalnata-ikonomika-chrez-leontievata-sis.549078|Оптимизация на националната икономика чрез Леонтиевата система]]
* [[http://ecet.ecs.uni-ruse.bg/else/subjects/emo/download/eMO_08.pdf| Многокриетериална оптимизация на зъбните предавки в двъстепенната скоростна кутия]]

Облигация

2012-02-19T12:09:39Z

Kristina.Manoleva:

'''Облигация''' – Bond (''от лат. obligatio – задължение'') – е [[ценна книга]], издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията в продължение на даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на [[кредитор]]а, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния [[кредит]] или на държавните заеми. [[Кредитор]]ите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, наречен [[държавна облигация]]. Такива документи издават и общините ([[общинска облигация]]), а така също някои държавни [[предприятие|предприятия]], осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от [[държава]]та.

Облигацията дава право на своя притежател:

* да получава регулярно предварително договорената [[лихва]] от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията
* да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от [[облигация]]та; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент спрямо [[номиналната стойност]] на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са [[ценна книга|ценни книги]], чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги.

Характерното за тях е, че лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им, а погасяването им е по номинал. Именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в [[централна банка|централната банка]].

==Издаване на облигации==

Отначало облигации са издавали само държавата, общините и други публично-правни тела, но след Втората световна война и особено през последните десетилетия започват все по-активно да прилагат облигационни заеми и от големите [[предприятие|предприятия]]. Така възникват и се утвърждават т.нар. индустриални или корпоративни облигации.

Издаването на облигации чрез публично предлагане може да стане след две години. От регистрацията на ТД и приемането на двугодишен счетоводен отчет от общото събрание. Това изискване отпада за облигации издадени или гарантирани от държавата или банки.

По правната си същност издаването на облигации е форма на публичен заем за [[потребление]]. Като АД е заемател а облигационерите са заемодатели.

От икономическа гледна точка инвестирането в [[акция|акции]] е средство за финансиране на АД, а облигациите средство за кредитиране.

Издаване на облигации включва :

# Решение на Общото Събрание , на Съвета на директорите или Управителния Съвет ако са упълномощени
# Откриване на [[подписка]], се публикува в ДВ
# Записване на облигации
# Да е налице емисионен [[договор]] между АД и някоя банка или инвеститор [[посредник]]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Облигация

2012-02-19T11:07:24Z

Kristina.Manoleva:

'''Облигация''' – Bond (''от лат. obligatio – задължение'') – е [[ценна книга]], издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията в продължение на даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на [[кредитор]]а, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния [[кредит]] или на държавните заеми. [[Кредитор]]ите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, наречен [[държавна облигация]]. Такива документи издават и общините ([[общинска облигация]]), а така също някои държавни [[предприятие|предприятия]], осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от [[държава]]та.

Облигацията дава право на своя притежател:

* да получава регулярно предварително договорената [[лихва]] от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията
* да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от [[облигация]]та; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент спрямо [[номиналната стойност]] на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са [[ценна книга|ценни книги]], чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги.

Характерното за тях е, че лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им, а погасяването им е по номинал. Именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в [[централна банка|централната банка]].

==Издаване на облигации==

Отначало облигации са издавали само държавата, общините и други публично-правни тела, но след Втората световна война и особено през последните десетилетия започват все по-активно да прилагат облигационни заеми и от големите предприятия. Така възникват и се утвърждават т.нар. индустриални или корпоративни облигации.

Издаването на облигации чрез публично предлагане може да стане след две години. От регистрацията на ТД и приемането на двугодишен счетоводен отчет от общото събрание. Това изискване отпада за облигации издадени или гарантирани от държавата или банки.

По правната си същност издаването на облигации е форма на публичен заем за [[потребление]]. Като АД е заемател а облигационерите са заемодатели.

От икономическа гледна точка инвестирането в [[акция|акции]] е средство за финансиране на АД, а облигациите средство за кредитиране.

Издаване на облигации включва :

# Решение на Общото Събрание , на Съвета на директорите или Управителния Съвет ако са упълномощени
# Откриване на [[подписка]], се публикува в ДВ
# Записване на облигации
# Да е налице емисионен [[договор]] между АД и някоя банка или инвеститор посредник

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Конкуренция

2012-02-19T11:03:50Z

Kristina.Manoleva:

Конкуренцията възниква и се развива заедно със стоковото [[производство]] и потребление. Терминът “конкуренция” произлиза от латинската дума “co cure”, което означава бягам към [[цел]]та. В ежедневната лексика, тя има смисъл на съперничество между хората за постигане на определена [[цел]].Тя поражда предприемчивост, рационалност, изобретателност в действията на стопанските субекти.

[[Image:konkurenciq.jpg|thumb|right|alt=konkurenciq.|Конкуренция.]]

==Основни функции на конкуренцията==

Конкуренцията е сложно икономическо [[явление]], както по своята същност и съдържание, така и по [[формa]]ите на своето проявление.Нейната същност се изразява чрез следните основни [[функция]]и: информационна, стимулираща и контролираща.

Информационната [[функци]]я на конкуренцията се изразява в това, че в хода на конкурентната борба, тя информира [[пазар]]ните участници за съотношението между търсене и предлагане, като база за вземане на [[пазар]]ни решения.Стимулиращата [[функция]] на конкуренцията се изразава в това, че всеки участник се стреми към подобряване на [[пазар]]ните поведения.Конкуриращата се изразява в това, че чрез нея непряко се влияе върху [[пазар]]ното [[поведение]].

==Форми на конкуренцията==

Конкуренцията се проявява в различни форми.

===Съвършена конкуренция ===

Съвършената (свободна, перфектна) конкуренция е такъв [[модел]] на съперничество, при който голям брой малки и средни фирми се съревновават по между си при [[производство]]то и реализацията на еднородна продукция в условията на свободен достъп до [[пазар]]а и информацията и има мобилност на производствените [[фактор]]и.

====Съвършената конкуренция протича при следните условия:====

* Наличие на голям брой независимо действащи един от друг продавачи и купувачи, които предлагат и купуват еднородна продукция.
* Еднородност (хомогенност) на продукцията или производствените [[фактор]]и (капитали и труд), така че да няма възможност да се предпочете един или друг продавач или [[фактор]].
* Свободен достъп до всеки отрасъл и [[пазар]] и свободно влизане и излизане от тях (т.е. да няма никакви законодателни, технологически, финансови и др. бариери за това).
* Пълна прозрачност на [[пазар]]а. Фирмите участнички знаят цените на всички суровини и стоки, технолигиите на производство, продуктите или пазарите и прочее. Това им позволява да предприемат съответните стъпки за защита на своите интереси.
* Свободно движение на хора и капитали, свободен пазар на земя.

===Несъвършена конкуренция===

====Представлява [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пазар пазарна] структура, при която са нарушени условията на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършена_конкуренция съвършената конкуренция], която дава възможност на даден [[пазар]]ен субект да влияе върху [http://bg.wikipedia.org/wiki/Търсене_и_предлагане търсенето, предлагането] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Цена цената] на даден [[продукт]].В зависимост от силата на влиянието на несъвършената конкуренция различаваме чист монопол, при който изобщо няма конкуренция, монопилистична конкуренция, олигопол, монопсон и олигопсон.====

====Монопол====

====Монополът е [[пазар]]на структура със строго определен единствен продавач, който произвежда продукция без близки заместители. Монополът е пълно отрицание на конкуренцията. При чистия монопол на пазара има само един производител, които доминира на [[пазар]]а и манипулира цената на [[стокa]]ите, които предлага, тъй като те нямат заместители. Възможни са форми и с няколко производители. Цената, на която монопола продава, се нарича монополна и винаги е по - висока от равновесната. Това осигурява свръх[[печалба]] на монополистите и поражда неефективно използване на ресурсите и неравномерно разпределение на доходите.====

====Монополистична конкуренция====

Монополистична конкуренция при тази конкуренция на [[пазар]]а има много фирми, които произвеждат и продават близки по своите качества [[стокa]]и, което ги прави лесно заменими. Съществуващото разнообразие между предлаганите на [[пазар]]а [[стокa]]и е най-важната характеристика на монополистичната конкуренция. [[Продукт]]овата диференциация се изразява в разграничаването на [[продукт]]ите по търговски марки, знаци, гаранционно обслужване и реклама.

'''''Олигопол'''''

Олигопол представлява пазарна структура, при която малък брой фирми контролират производството и реализацията на еднородна или близка по предназначение [[продукция]]. На такъв [[пазар]] съществува сложна сис[http://www.referati.org/ тема] от взаимоотношения и връзки, при които [[печалба]]та, обема на производството и цялостното поведение на фирмите зависят и от [[политика]]та на конкурентите.

'''''Монопсон'''''

Монопсонът е единствен купувач на [[пазар]]а. Като такъв представлява монопол от страна на [[пазар]]ното търсене. Монопсонът налага монополно ниска цена на купуваните от него [[продукт]]и или [[фактор]]и на производство . По този начин монопсона присвоява дохода на самите продавачи.

'''''Олигопсон'''''

Олигопсонът е форма на несъвършена конкуренция,която съществува,когато на [[пазар]]а се установи влиянието на няколко купувача,всъщност олигопсона е групов монопол,осъществяван по отношение на продавачите чрез сис[http://www.referati.org/ тема] от монополно ниски цени.Олигопсонът най-често се наблюдава на [[фактор]]ните [[пазар]]и като негово противодействие е профсъюзното движение.

===Ценова конкуренция===

Ценовата конкуренция се използва главно от дребните предприятие в борбата им с монополите, за съперничество с които те нямат сили и възможности в сферата на неценовата конкуренция. Освен това, ценови [[метод]]и на конкуренция се използват за навлизането в даден [[пазар]] с нови [[стокa]]и, а така също и за укрепване на позициите на рязко изостряне на проблемите, свързани с продажбите.

При пряката ценова конкуренция предприятията широко рекамират намалението на цените на произвежданите и наличните на [[пазар]]а стоки.При скритата ценова конкуренция предприятията въвеждат на [[пазар]]а нови [[стокa]]и със съществено подобрени потребителски свойства, а повишават цената непропорционално малко.

===Неценова конкуренция===

Неценовата конкуренция поставя на преден план по-високото [[качество]], отколкото при конкурентите.

Към неценови [[метод]]и на конкуренция се отнасят и предоставянето на по-голям комплект [[услугa]]и на купувачите, намаленото потребление на енергия, екологично чиста продукция и други аналогични подобрения на потребителските свойства, които се наредиха през последните години сред най-важните [[аргумент]]и за конкурентноспособността на дадена [[стока]].[[Маркетинг]]овите [[метод]]и и средства за определение на предприятието също могат да бъдат отнесени към неценовите форми на конкуренцията. Едно от най-силните оръжия на неценова конкуренция е рекламата.

===Вътрешноотраслова конкуренция===

Вътрешноотрасловата е конкуренция за [[пазар]]и за реализация за най-доходно пласиране на [[стокa]]и и [[услугa]]и между фирми които функционират в един сектор на [[икономика]]та. Вътрешноотрасловата конкуренция характеризира отношенията между бизнесорганизациите от един бранш. Тя определя мястото и ролята на производителите на даден [[продукт]] на [[пазар]]а съобразно спецификата на тяхното развитие.

===Междуотраслова конкуренция===

Междуотрасловата е конкуренция за най-доходно приложение на [[капитал]]ите между конкуриращи се организации,които оперират в различни сектори на [[икономика]]та. Междуотрасловата конкуренция преследва по-изгодно инвестиране.

===Вътрешна и Външна конкуренция===

От гледна точка на източниците, конкуренцията се дели на вътрешна и външна. Вътрешната се нарича още национална и се отнася за дадено национално стопанство, а външната – когато в нея участват и икономически субекти в международен [[план]].

===Лоялна и Нелоялна конкуренция===

В зависимост от това до колко конкуренцията се съобразява със законови и морални норми, можем да говорим за лоялна и нелоялна, честна и нечестна конкуренция.Към лоялната конкуренция се отнасят тези форми и [[метод]]и на съперничество, които се прилагат при спазване изискванията на закона и добросъвестната търговска практика, основаваща се на етичните норми в бизнеса.Нелоялната конкуренция е тази, която не е съобразена с тези норми и не подбира средствата си.

==Източници==

* http://www.easibulgaria.org/competition.php http://www.easibulgaria.org/competition.php
* http://www.ikonomikabg.com/съвременна-конкуренция.html http://www.ikonomikabg.com/%D1%81%D1%8A%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F.html
* http://www.referati.org/syshtnost-i-vidove-konkurenciq/25662/ref http://www.referati.org/syshtnost-i-vidove-konkurenciq/25662/ref

[[category: Икономикс]]

Интернет базирано проучване

2012-02-19T11:01:03Z

Kristina.Manoleva:

'''Интернет базираните проучвания''' създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна [[информация]] т. нар. Екологическа валидност на информацията, получена в реални, максимално близки до полевите условия.

==Увод==

[[Интернет]] започва да се използва активно от социолозите за провеждане на масови допитвания към края на 20-ти век. Особено привлекателни за изследователите са предоставяните възможности за провеждане на [[глобални изследвания]] по актуални проблеми, за ускоряване събирането на първична социологическа информация, за изследване на бурно протичащите социални процеси. Първоначално [[online]]-допитванията практически по нищо не се отличават от традиционните групови допитвания, с изключение на използването на компютърна техника. Технологиите за [[организация]] и провеждане на мрежовите интернет изследвания обаче стремително се развиват, в следствие на което възникват множество нови и все по-усъвършенствани online технологии. Всичко това в последно време предизвиква засилен научен и практически интерес към интернет базираните проучвания. Този интерес е напълно оправдан като се има предвид множеството техни предимства в сравнение с традиционните техники.

Може да се твърди, че българският [[бизнес]] ясно осъзнава полезността от присъствието в [[интернет]]. Почти 90% от използващите интернет са се свързали с мрежата, поради осъзната полза за техния бизнес, както се вижда от графиката.

===Предимства:===

====По отношение на извадката ====

потенциално голямото количество респонденти

възможност осъществяване на сложни целеви извадки

ускорено посторояване на експертни извадки

лесно провеждане на интернационални допитвания

====По отношение на организацията на допитванията и обработката на данните====

икономия на време, средства и [[човешки ресурси]]

бързина на обработка на данните

възможност за оперативно коригиране на инструментариума

възможност за стимулиране на участието

извършване на програмен контрол върху изпълнението на заданието

социален контрол на различни етапи от получаването и обработката на резултатите

====По отношение на взаимодействието между социолога и респондента====

осъществяване на индивидуална обратна връзка непосредствено след попълване на въпросника

възникване у респондента на усещане за лично въздействие върху социалните процеси

осъзнаване собствения принос към науката

====По отношение на качеството на получената информация от респондентите====

[[Интернет базираните проучвания]] създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна информация(т. нар. Екологическа валидност на информацията,получена в реални, максимално близки до полевите условия) , а именно:

Респондентът се намира в естествената, обичайна за него ситуация

Респондентът избира удобно за себе си време

Различна комуникативна ситуация породена от липсата на пряк визуален контакт, която позволява да се снижи психологическия дискомфорт и да се повиши равнището на искреност

по-голяма обезпеченост на анонимността на респондентите, предразполагаща към по-откровени отговори (особено при изследване на деликатни теми като наркомания, проституция, престъпно поведение и др.)

====По отношение на анализа на съдържанието на отговорите:====

Благоприятна възможност за цялостното и точно протичане на отговорите

ефективен анализа за който дорпинася в голяма степен и компютърния въпросник, който не е просто екранна версия на хартиен текст,а е много „по-умна” версия която се постига с незначителни усилия.

автоматично разнасяне на отговорите на въпроси ,основани на предходен отговор на респондента и по този начин се намалява тяхното взаимно влияние.

ограничаване на възможността за фиксиране от респондента на нелогичен отговор

===Недостатъци:===

Успоредно с всичко съществуват естествено и редица [[технически]] и [[методологическ]]и проблеми при използването на интернет-базираните проучвания.Свързани са с :

ограничен достъп на много хора до [[интернет]] в страната

потенциална възможност за многократно участие на едни и същи лица

вероятност за получаване на огромен масив от данни ,в следствие на което се стесняват възможностите за техния качествен анализ.

риск от произволни отговори на въпросите

най-важен е проблемът за валидността или за „изкривяването на извадката”. Това означава, че в интернет базираните проучвания участие взимат:

хора,принадлежащи към определени социално-демограафски групи и идеи,поради което случайната извадка трудно може да се приеме за репрезентативна

явяват се най-активни последователи ,имащи по-добри канали за връзка ,по-бързи компютри,повече свободно време.т.е несъмнено притежават някои характеристики ,които биха могли да окажат влияние върху отговорите на въпросите ,като посоката на това влияние е трудно да се предвиди

може да отговарят на въпросите нечестно и това не би могло да бъде проверено и проконтролирано.

===Видове:===

В днешната социологическа практика особено популярни са следните технологии за провеждане на [[online]]-изследванията :

1) разпращане на текстови въпросници по електронната поща

2) дискусионни групи или групи по интереси(newgroups)

3) интернет форуми или телеконференции

4) [[web]] –страници (анкета във формат [[HTML]])

5) [[web-въпросник]]

6) [[online-фокус група]]

===Електронна поща===

Най-ранните социологически изследвания се провеждат с помощта нан [[електронната поща]]. [[Електронна поща]] имат почти всички ползватели на Мрежата, а техниките на самото изследване много малко се отличават от традиционната техника на допитвания с помощта на „молив”и „хартия”Анкетите се разпращат на респондентите в електронни писма.Дължината на въпросника трябва да бъде ограничена до 20-25 въпроса. За разпращането на писмата се използват списъци на e-mail-адресите ,които могат да се формират по различен начин:

от базата електронни адреси ,които се събират от изследователските и супервайзорските компании.

от [[web]] –сайтовете

от [[базите данни]] на специализирани списания

от [[дискусионни листове]]

За повишаване равнището на събираемост на анкетите ,които започват да постъпват някъде около третия ден след разпращането ,е добре повторно да се разпратят напомнящи писма.

Характерно за [[електронната поща]] в сравнение с конвенционалната пощенска анкета е, че постига значително по-висока възвръщаемост ,което е от значение за валидността на получената информация. При разпращането по електронната анкета възвръщаемостта е в порядъка от 70 до 90%. При това много по-голяма е оперативността на възвръщаемостта:средно попълнените електронни версии се връщат за 9,16 дни ,а хартиените за-14,4 дни.Още в деня на изпращането се връщат 18% от електронните въпросници ,а половината от тях се връщат преди да се получи обратно първия попълнен хартиен въпросник.

При това голямо предимство на е-mail-допитванията е,че те са пределно прости, евтини и осигуряват висока скорост на събирането на данни.

Като слаби страни на[[е-mai]] - допитванията могат да се посочат :невъзможността да се избегне участието на ненадеждни респонденти в изследването; евентуална промяна на отговорите по всеки пункт на въпросника или дори на формулировката на въпроса от респондентите по време на попълване на анкети;ограничени възможности за проследяване логиката на попълване на анкетите.

===Дискусионните групи или групи по интереси (newgroups)===

За разполагане на анкети могат да се използват също [[дискусионните]] групи или групи по интереси ([[newgroups[[).Такива групи се създават за обсъждане на определени теми и привличат големи аудитории ползватели.Всяла група има свой списък на участниците ,който може да се използва за съставяне на списък на извадката. Анкетата се изпраща във вид на текстово съобщение на сайта на групата. Данните от респондентите постъпват във вид на текстове и изискват самостоятелна обработка. За провличане на нови посетители към допитването е необходимо редовно да се възобновява разпращането на [[анкетите]] - примерно 1 път на седмица.Преди разпращането на текстовете на анкетите на основното допитване се извършва допитване с избрани участници на групата за изясняване на техните основни характеристики.тези данни,които изследователят получава предварително могат да служат като база за формиране на извадката.

Този вид допитвания са особено пригодни за целеви групи ,които са трудно достижими за изследване в реалността ,чиито участници имат определена „рядка”специфична ориентация (анонимни алкохолици, търговци на наркотици)Именно такива социални групи могат да бъдат много лесно открити чрез интернет.По-нататък много зависи от социолога ,от неговите умения ефективно да използва интернет в конкретната изследователска работа;за разкриване на всички дискусионни групи с дадена ориентация ,за обезпечаване анонимността на респондентите и др.

===Интернет-форуми===

Технологията за провеждане на допитвания в [[Интернет-форумите]] или [[телеконференциите]] е относително проста и не изисква големи времеви или финансови разходи. Информацията се събира по време на определен промеждутък от време.За това е необходимо да се намери [[телеконференция]] с интересуваща изследователя аудитория. Целесъобразно е известно време да се следят дискусиите в определена телеконференция, след което да се вземе активно участие в тях.След това могат да се поместят в телеконференцията въпроси,на които изследователя очаква да получи отговор.Желателно е да се предложи целия въпросник,а не смао част от него.Към пълната анкета която е разположена на [[Web-сайт]],се прави препратка.

Респондентите като правило по-охотно взимат участие в такива допитвания.При това техните отговори са по-пълни отколкото при традиционното допитване.Тази технология е особено добра в случаи ,когато за допитване се привличат група експерти.

===Мрежови страници (Web старници)===

По-нова технология се явяват мрежовите страници([[Web]] старници)Това е обичайната текстова анкета но в [[HTML]]-формат,която се разполага интернет. Всички въпроси на такава анкета се разполагат последователно и приемат формата на единна дълга страница. За нейното преглеждане и попълване респондента постоянно „превърта” екрана на монитора., което го подлага на определено напрежение. ”Плоската”Web-страница може да съдържа неограничен брой въпроси.За построяването на такива накети се използва специален език на скриптовете.;на макросите([[GGI]]),с помощта на който данните се събират в база и могат да бъдат автоматически обработени.В зависимост от инструкцията в кода на скрипта отговорите на участниците могат да бъдат непосредствено записани в [[базата данни]] или прехвърлени на определен адрес от електронната поща в реално време (възможна е и комбинация от двете процедури)Предимствата на [[Web]]-страниците обаче могат да се превърнат в недостатък ,тъй като тяхното създаване изисква определени технически навици.Сравнително от скоро вече се предлагат програми,които опростяват значително създаването на Web-страниците.

Характерна особеност на тази технология е, че доста трудно може да ес ограничава времето за попълване на анкетите и да се проследи количеството на поправките в отговорите. За бързи и прости изследвания обече, където не е нужна комплексна обработка на данните, [[Web]]-страницата се оказва много ефективна. Например 80% от всички данни от допитвания, събрани чрез интернет, се появявт благодарение на използването на технологията на [[Web]]-страниците.

Повечето [[HTML]]-анкети са разположени не самостоятелно, а на тематични [[Web]]-сайтове и се попълват от посетителите без затруднения. Но възможността да се прави подбор и целенасочено да се привличат респонденти към участие в допитването при дадена методика е минимална. Изследователят е принуден просто да чака данните, които ще се появят в резултата на случайното (и доброволно) попълване на анкетата от посетителите на [[Web]]-сайта. Тази методика е подходяща за регистрация на ползвателите и за незадълбочени изследвания (рейтингови допитвания, изучаване на емоционалните предпочитания и др.)

===Web-въпросник ===

Стандартният [[Web]]-въпросник е програма, съдържаща въпросник в [[HTML]]-формат. В нейната основа е хипертекст и визуализация на информацията, с използване на мултимедийни елементи – картинки, графики, звуци и т.н. В това се изразява отличието от по-ранните [[online]]-допитвания. Web-въпросниците имат някои уникални предимства. Те могат да бъдат направени с максимално привлекателни шрифтове и графики, дават максимални пояснения на респондента.

Стандартният [[Web]]-въпросник съдържа няколко [[Web]]-страници, които се отварят последователно или в случаен ред. При пускането на програмата отначало се появява страница с анотация на изследването и с инструкция към [[анкетата]]. Много често, освен въпроса и вариантите за отговор, на отдалната страница на [[Web]]-въпросника са разположени броячи на времето и на попълнените въпроси. Технически времето за отговор на един въпрос може да се ограничи, а също и да се блокира прелистването напред назад на целия въпросник. На отделна страница респондентът попълва своите лични данни, ако се изискват, е след това изпраща целия масив от отговори в базата за обработка. Голямо преимущество на технологията на [[Web]]-въпросника се явява възможността да се саздават по-сложни (структурирани ) анкети. Но от друга страна, работата по тази технология изисква много време да се приведе в действие допитването, и е достатъчно сложна от гледна точка на техническото създаване. Не всеки социолог умее самостоятелно да програмира и да модифицира програми. За това пък с разбработката на програмни пакети за [[Web]]-въпросници се занимават специализирани фирми. Стойността на изследването, проведено с използване на [[Web]]-въпросник е значително по-висока в сравнение с e-mail и newgroups. Въпреки това разходите си струват.

===Online-фокус-група===

[[Online-фокус-групата]] е технология на [[Online]]-изследванията, необходима за събирането на качествена информация. По същество тук става дума за Online-интервю в реално време с няколко респонденти едновременно. Респондентите влизат в сеанс на дискусия чрез интернет, откриват на екраните на мониторите предлаганите от модераторите въпроси и след това въвеждат своите отговори. В тези фокус-групи, както и в традиционните, логическите и управляващите механизми се осъществяват от много квалифициран модератор, изискванията към когото нарастват в [[Online]]-сеансите. Основното предимство технологията на [[Online-фокус-групите]] е събирането на респондентите без никакви разходи за помещение, аудио- и видеооборудване. Работата на [[Online-фокус-групите]] често се усложнява от това, че при индивидуалното включване нито модераторът, нито участниците могат да усетят груповото качество на обсъждането. Фактически изследователят получава няколко едновременно протичащи дълбочинни интервюта. Натоварването на модератора е много голямо, а резултатът е по-мълак от обикновено. Модераторът не може да застави респондентите да вземат участие в дискусията – във всеки един момент някой участник може да стане от компютъра и да отиде в кухнята да пие кафе. При глобални и междунационални изследвания, обхващащи територии в различни часови пояси, е трудно да се съчетае времето за участие на всички респонденти.

Компании провеждащи интернет базирани проучвания у нас:

„Гемиус” е най-голямата агенция за онлайн изследвания в Централна и Източна Европа. „Гемиус” предлага широк набор интернет изследвания на клиентите си - известни търговски марки от цяла Европа. Предоставя данни за поведението на интернет потребителите (gemiusTraffic), за профила на интернет аудиторията (gemiusProfile) или за ефективността на онлайн рекламни кампании (gemiusEffect). Продуктът gemiusAudience представлява рекламната онлайн валута в цяла Централна и Източна Европа, където „Гемиус” – чрез съвместна работа с браншови организации и други участници на пазара – предоставя точно и качествено измерване на онлайн аудиториите за целите на медийните планьори, купувачите и продавачите.

==Заключение:==

Общият извод, който може да се направи от всичко казано до тук, е, че независимо от някои все още нерешени проблеми, интернет базираните проучвания навлизат широко в практиката на социологическите изследвания. Те постоянно търпят качествени изменения както по отношение на търсенето на адекватно програмно обезпечение, така и по отношение ан възможностите на изследователите оптимално да управляват ситуацията на допитването в условията на интерактивна комуникация. На преден план в тази връзка все по-осезаемо излиза потребността от тясно сътрудничество между социолозите-пролижници и компютърните специалисти-програмисти.

==Външни препратки==

[http://www.audience.bg/Gemius]

[http://www.nielsen-online.com/ Nielsen Online]

[http://gemius.bg/ Gemius]

[http://www.pragmatica.bg/index.php/PRAGMATICA]

[http://jtnresearch.com/bg/index.html/JTN RESEARCH]

[http://358.bg/surveys/358 internet marketing solutions]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Инвестиционен портфейл

2012-02-19T10:59:36Z

Kristina.Manoleva: /* Съвременна теория за инвестиционният портфейл */

'''Инвестиционният портфейл''', представлява комбинирано вложение в повече от една [[акция]], [[облигация]], недвижимо имущество или други [[актив]]и, притежавани от един [[инвеститор]] (индивид или институция).

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за [[инвестиране]]. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия [[риск]], приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от [[стратегия]], наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], [[недвижими имоти]], [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност.

==Управление на портфейл==

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).

==Доходност==

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==

Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за [[риск]] и [[доход]] доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.

Неговите фундаментални постижения включват:

Предложен измерител за риск

Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)

Набор от оптимални портфейли

Критерий за избор на оптимален портфейл

Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни

Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти

Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват

==Източници==

Markowitz, H.M. (March 1952). [http://jstor.org/stable/2975974 "Portfolio Selection"]. ''The Journal of Finance'' '''7''' (1): 77–91.

[http://www.riskcog.com/portfolio.jsp Risk Minimization in Financial Portfolios]

[http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=927331 Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management]

[[category: Стратегическо управление]]

Инвестиционен портфейл

2012-02-19T10:59:00Z

Kristina.Manoleva: /* Доходност */

'''Инвестиционният портфейл''', представлява комбинирано вложение в повече от една [[акция]], [[облигация]], недвижимо имущество или други [[актив]]и, притежавани от един [[инвеститор]] (индивид или институция).

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за [[инвестиране]]. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия [[риск]], приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от [[стратегия]], наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], [[недвижими имоти]], [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност.

==Управление на портфейл==

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).

==Доходност==

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==

Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.

Неговите фундаментални постижения включват:

Предложен измерител за риск

Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)

Набор от оптимални портфейли

Критерий за избор на оптимален портфейл

Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни

Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти

Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват

==Източници==

Markowitz, H.M. (March 1952). [http://jstor.org/stable/2975974 "Portfolio Selection"]. ''The Journal of Finance'' '''7''' (1): 77–91.

[http://www.riskcog.com/portfolio.jsp Risk Minimization in Financial Portfolios]

[http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=927331 Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management]

[[category: Стратегическо управление]]

Инвестиционен портфейл

2012-02-19T10:58:42Z

Kristina.Manoleva:

'''Инвестиционният портфейл''', представлява комбинирано вложение в повече от една [[акция]], [[облигация]], недвижимо имущество или други [[актив]]и, притежавани от един [[инвеститор]] (индивид или институция).

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за [[инвестиране]]. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия [[риск]], приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от [[стратегия]], наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], [[недвижими имоти]], [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност.

==Управление на портфейл==

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).

==Доходност==

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==

Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.

Неговите фундаментални постижения включват:

Предложен измерител за риск

Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)

Набор от оптимални портфейли

Критерий за избор на оптимален портфейл

Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни

Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти

Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват

==Източници==

Markowitz, H.M. (March 1952). [http://jstor.org/stable/2975974 "Portfolio Selection"]. ''The Journal of Finance'' '''7''' (1): 77–91.

[http://www.riskcog.com/portfolio.jsp Risk Minimization in Financial Portfolios]

[http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=927331 Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management]

[[category: Стратегическо управление]]

Инвестиционен портфейл

2012-02-19T10:57:52Z

Kristina.Manoleva:

'''Инвестиционният портфейл''', представлява комбинирано вложение в повече от една [[акция]], [[облигация]], недвижимо имущество или други [[актив]]и, притежавани от един [[инвеститор]] (индивид или институция).

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за инвестиране. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия риск, приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от стратегия, наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], недвижими имоти, [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност.

==Управление на портфейл==

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).

==Доходност==

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==

Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.

Неговите фундаментални постижения включват:

Предложен измерител за риск

Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)

Набор от оптимални портфейли

Критерий за избор на оптимален портфейл

Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни

Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти

Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват

==Източници==

Markowitz, H.M. (March 1952). [http://jstor.org/stable/2975974 "Portfolio Selection"]. ''The Journal of Finance'' '''7''' (1): 77–91.

[http://www.riskcog.com/portfolio.jsp Risk Minimization in Financial Portfolios]

[http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=927331 Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management]

[[category: Стратегическо управление]]

Инвестиционен портфейл

2012-02-19T10:57:37Z

Kristina.Manoleva: /* Управление на портфейл */

'''Инвестиционният портфейл''', представлява комбинирано вложение в повече от една [[акция]], [[облигация]], недвижимо имущество или други [[актив]]и, притежавани от един [[инвеститор]] (индивид или институция).

Смисълът на портфейла е подобряването на условията за инвестиране. На съвкупността от инвестиционни инструменти се придават такива инвестиционни характеристики, които са недостижими от позицията на отделния инструмент и са възможни само при тяхната комбинация. Отчитайки инвестиционните качества на отделните инструменти, може да се сформират различни портфейли, във всеки от които да има баланс между съществуващия риск, приемлив за рационалния инвеститор и очаквания доход в определен период от време.

Обособяването на инвестициите в портфейл е част от стратегия, наричана [[диверсификация]], която има за цел да намали несистематичния риск, тоест тази част от общия [[риск]] на портфейла, която може да бъде намалена чрез комбиниране с други рискови активи. Активите в портфела могат да включват банкови [[депозит]]и, акции, облигации, [[опция|опции]], [[варант]]и, [[златен сертификат|златни сертификати]], недвижими имоти, [[фючърс]]и, или всякакви други активи, които се очаква да повишат своята стойност.

==Управление на портфейл==

Инвестирането в портфейл, за разлика от останалите видове инвестиции, се характеризира с динамизъм, поради което тази дейност се нуждае от [[управление на портфейл|управление]]. Постоянно променящите се показатели на [[актив]]ите, непрекъснато прояващите се нови възможности за инвестиране и др. изискват от инвеститора да следи без прекъсване своите активи и да предприема нови инвестиционни действия.

Управлението на портфейла включва избора на активите, какво количество от тях и в кой момент от времето да се закупят или продадат, като се вземат предвид целите на [[инвеститор]]а и допустимия [[риск]]. Тези решения винаги трябва да включват някакъв вид измерване на резултатите, най-често [[очаквана възвръщаемост|очакваната възвръщаемост]] на портфейла, и рисковете, свързани с тази възвръщаемост. (например, [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] на очакваната възвръщаемост).

==Доходност==

Има много различни методи за изчисляване на доходността на портфейла. Традиционният метод е използването на тримесечна или месечна парично-претеглена възвръщаемост (''money-weighted return''). След като се изчисли на месечна или тримесечна база предполага, че нормата на възвръщаемост след този период е постоянна. Но тъй като доходността се колебае ежедневно, парично-претеглената възвръщаемост за избрания период от време може да даде единствено приблизителна представа за действителната възвръщаемост на портфейла. Тези грешки могат да се получат поради движението на паричните потоци през базисния период. Размерът на грешките зависи от три променливи: размерът на паричните потоци, тайминга на паричните потоци по време на базисния период и подвижността на портфейла.

По-точен метод за изчисляване на доходността на портфейла е метода на претегляне в реално време (''true time-weighted method''). Метода предполага преоценка на портфейла на всяка дата, на която е осъществен паричен поток, като след това отделните нива на възвръщаемост се калкулират за целия период.

==Съвременна теория за инвестиционният портфейл==

Преди СТИП [[инвеститор]]ите използват концепциите за риск и доход доста свободно. Въпреки че те като цяло са имали понятие за [[риск]]а, обикновено той не е бил оценяван количествено. Години наред са знаели интуитивно, че е необходимо диверсифициране, но през 50те години на XX век Хари Марковиц създава прост модел на портфейл, в опит да обясни явлението “[[деверсификация]]”(и други) научно.

Неговите фундаментални постижения включват:

Предложен измерител за риск

Обяснение на диверсификацията (портфейлен риск)

Набор от оптимални портфейли

Критерий за избор на оптимален портфейл

Инвеститорите търгуват инструменти заради бъдещи [[доход]]и, ето защо моделите на портфейли трябва да бъдат формулирани “ex ante” въз основа на “ex-post” данни

Най-лесният подход е да се използват вероятностни оценки за бъдещите доходи от финансови инструменти

Но всякакви други методи (“предиктори”) могат да се използват

==Източници==

Markowitz, H.M. (March 1952). [http://jstor.org/stable/2975974 "Portfolio Selection"]. ''The Journal of Finance'' '''7''' (1): 77–91.

[http://www.riskcog.com/portfolio.jsp Risk Minimization in Financial Portfolios]

[http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm?abstract_id=927331 Simultaneous Consumption Planning and Portfolio Management]

[[category: Стратегическо управление]]

Информация

2012-02-19T10:35:11Z

Kristina.Manoleva: /* Видове информация */

'''Информацията''' (от латински: ''informare'', „обучавам“) представлява налично, използваемо [[знание]], но понятието се използва в сравнително широк кръг от [[значение|значения]]. Информацията може да се създава, унищожава, предава, приема, съхранява и обработва.

В най-тесния технически смисъл информацията е подредена редица от символи. Тя е обект на изследване от информатиката. Информационите технологии са дял на техниката, чиято основна задача е автоматизиране и систематизиране на работата с информация с помоща на изчислителна техника.

Терминът „информатика“ е тясно свързан с понятия като комуникация, система за [[управление]], [[образование]], [[значение]], [[стимул]], [[възприятие]].

==Видове информация==

* По начина на възприемане: визуална, аудио, тактилна, обонятелна, вкусова
* По формата на представяне: текстова, числова, графична, звукова, таблична
* По обществено значение: масова, специална, лична
* По съдържание: икономическа, химическа, биологическа и т.н.

Информацията се дели още на:

- статична (постоянна) и динамична (променяща се)

- първична (входна), производна (междинна) и изходна (резултатна)

- обективна и субективна

[[Човек]] възприема обектите и процесите в реалния свят и обществото чрез свойте сетива и разум и с помоща на рисунка, текст, говор или други средства може да представи възприетата информация, като създава нови информационни обекти. Често информационния обект е комбинация от информация, възприета от различни източници (евентуално по различно време) и преобразувана в зависимост от преследваната цел.

Има две категории информация – отразена информация и материализирана информация.

Отразена (лична) информация е тази, която хората събират чрез сетивата си и която съхраняват и обработват в съзнанието си, като използват собствените си умствени възможности. Отразената информация не е достъпна непосредствено за други лица.

Материализираната (общодостъпната) информация представя върху физически носители сведения за обекти събития, процеси и връзки между тях. Тя може да бъде използвана от всяко лице, както и от технически устройства – напр. компютри. Материализирана информация е предмет на''''' '''''информатиката.

Информацията може да съществува във вид :

* текстов, рисунка, чертеж, фотография ;
* светлинни или звукови сигнали ;
* радиовълни ;
* електрически и нервни импулси ;
* магнитни записи ;
* жестове и мимики;
* мирис и вкусови усещания;
* хромозоми, посредством които се предават по наследство признаци и свойства на организмите и т.н.

С навлизането на компютрите в ежедневието на хората все по-често се използва комбинираното представяне на видео и аудио информация (картина, звук и текст), наричано мултимедия.

==Свойства на информацията==

- пълнота (изчерпателност) ;

- достоверност ;

- съдържателност (без излишна информация) ;

- оригиналност (новост) ;

- актуалност ;

- краткост ;

- надеждност ;

Информацията е достоверна, ако отразява истинското положение на нещата. Невярната информация може да доведе към неправилно разбиране или вземането на грешно (неправилно) решение.

'''Достоверната информация''' с течение на времето може да стане невярна, тъй като тя притежава свойството да остарява, или престава да отразява истинското положение на нещата.

'''Информацията е пълна''', ако е достатъчна за разбиране и вземане на решение. Когато е непълна, а така също и с невярно съдържание трябва да се въздържаме от вземане на решение, което би довело до грешки.

'''Точността на информацията''' определя степента на нейната близост с реалното състояние на обекта, процеса, явлениено и т.н.

'''Ценността на информацията''' зависи от това, доколко тя е важна за решение на дадена задача, а също и от това, доколко в бъдеще тя ще има приложение в дейността на човек.

Само '''своевременно получената информация''' може да донесе очакваната полза. Еднакво са нежелателни както преждевременото подаване на информация (когато още не може да бъде усвоена), така и нейното закъснение.

Ако ценна и своевременна информация е изобразена по непонятен начин, тя може да стане безполезна.

'''Информацията става разбираема''', ако е изразена на езика, на който говорят тези, за които е предназначена тази информация.

'''Информацията трябва да се поднася в достъпна''' (по ниво за възприемане) форма. Затова едни и същи въпроси се излагат по различен начин в училищните и научните издания.

==Характеристики на информационното общество==

С развитието на [[общество]]то ролята на информацията бързо нараства. Светът навлиза в информационното общество, в което физическата работа се измества от умствената, информационните дейности стават основно занятие на мнозинството от хората, а информационните [[услуга|услуги]] и [[продукт|продукти]] стават все по-търсени и ценени. Информационното общество е немислимо без развита информационна [[инфраструктура]] (електронните медии, телефонната мрежа, Интеренет), която обхваща целия свят и преодолява границите между страните.

Информационното общество се базира на информационните и високите технологии, а хората и техните знания стават най-ценния капитал на обществото. Основна задача на информационното общество е съхраняването на информацията за културното, историческото и културното наследство на човечеството. Неотменими правила на всеки член на информационното общество са правото на достъп до информация и неприкосновеността на личната информация.

==Параметри на информацията==

* '''Съдържание''' - Определя предметната област, за която се отнася информацията. Неразривно е свързан с параметъра обхват.

* '''Обхват''' - Определя, ограничава и описва съдържание.

* '''Обем''' -Общо [[количество]] информация.

* '''Пълнота'''- Съотношение между наличната и достъпна информация.

* '''Достатъчност''' - Възможност за достигане на целите с наличната достъпна информация.

* '''Време'''- Фиксира момента или периода на осъществяване на информационно взаимодействие.

* '''Източник'''- Идентифицира произхода на информация. Неразривно е свързан с параметъра обхват.

* '''[[Качество]] '''- Определя свойствата, отразяващи степента на пригодност на информацията за достигане на поставена цел.

* '''[[Уникалност]]'''- Информация в единствен екземпляр.

* '''Съответствие на [[потребност]]ите'''- Необходимост в получаване на информация за решаване на конкретни задачи.

* '''Потребителска стойност'''- Съответствие съдържанието на информацията на потребностите на потребителя.

* '''Релевантност''' - Отношение на смислена близост между съдържанието на информацията и заявката на [[потребител]]я.

* '''Пълнота'''- Отношение на релевантната информация към наличната.

* '''Проверяемост''' - Достъпност на източника за потвърждаване на истинността на информацията.

* '''Начин на фиксиране''' - Закрепяне на информацията към едни или други носители.

* '''Език'''- Средство за информационно взаимодействие. Езиковата бариера снижава възможността за създаване и използване на информация.

* '''[[Стойност]]''' - Овеществен в продукта обществен труд.

==Философия==

Информацията се определя като отразено разнообразие, възникнало в [[резултат]] на взаимодействие на обекти.

При изменение на един материален обект под въздействието на друг, всички особености на предаващия обект по някакъв начин се възпроизвеждат (отразяват) от приемащия обект. В процеса на отразяване става предаване на информация, т.е. информацията е резултат на отразяване.

В съответствие с тази теория, информацията е съществувала и ще съществува вечно. Тя се съдържа във всички елементи и системи на материалния свят. Информацията, заедно с веществото и енергията се явява атрибут на материята.

==Бит ( житейски аспект)==

Информацията се определя като отразено разнообразие, възникнало в резултат на взаимодействие на обекти.

При изменение на един материален [[обект]] под въздействието на друг, всички особености на предаващия обект по някакъв начин се възпроизвеждат (отразяват) от приемащия обект. В процеса на отразяване става предаване на информация, т.е. информацията е резултат на отразяване.

В съответствие с тази теория, информацията е съществувала и ще съществува вечно. Тя се съдържа във всички елементи и системи на материалния свят. Информацията, заедно с веществото и енергията се явява атрибут на материята.

==Техника==

За програмистите и инженерите информацията е съобщение във формата на знак или подредени (модулирани) дискретни или аналогови сигнали, съхранявани, предавани или обработвани с помощта на технически устройства. Те не се интересуват от съдържанието на приеманите и обработвани съобщения.

==Кибернетика ( теория на управлението)==

“Информация - обозначаване на съдържание, получено от външния свят в процеса на приспособяване на човек към него и приспособяване към него на човешките чувства” (Н.Винер).

Информацията представлява тази част от знанието, която се използва за ориентиране при вземане на решения за активно действие в управлението, с цел съхранение и усъвършенстване развитието на системите (Н.Винер). Практически Винер поставя знак за равенство между [[управление]] и информация.

Теорията на Винер не дава отговор на въпросите:

* Информация ли са неизползваните знания?
* Информация ли са неосмислените данни в компютъра?
* Информация ли е информацията, получена от една система и подадена на друга за преработка?

За преодоляване на тези непълноти академик В.П.Афанасиев въвежда понятието информационни данни.

==Социология==

При тези науки под информация се разбира сведения, данни, понятия, отразени в човешкото съзнание и изменящи представите на човека за реалния свят.

'''Социална информация ''' - информацията, циркулираща в човешкото общество и участваща във формирането на обществено съзнание.

==Използвани източници==

# [http://bg.wikipedia.org/wiki/Информация http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F]
# [http://tuj.asenevtsi.com/Inf sistem/IS030.htm http://tuj.asenevtsi.com/Inf%20sistem/IS030.htm]

==Външни препратки==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Информационни_технологии Информационни технологии]
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Носител_на_информация Носител на информация]

[[category: Основи на управлението]]

Изследователски доклад

2012-02-19T10:31:40Z

Kristina.Manoleva: /* Стъпка 7 */

'''Изследователският доклад''' е вид писмен документ, който често се използва в [[науката]], [[инженерство]]то и [[психологията]]. Целта при изготвянето на такъв тип доклад е да се опише ясно и кратко изследователската тема, така че читателят да може лесно да разбере целта и резултатите от изследването.

==Структура==

===[[Доклад]]ът обикновено се състои от три основни части: ===

предварителна

основна

допълнителна

Всеки от разделите има различно съдържание.

===Разделение и части на доклада===

Предварителен материал

Наименование на доклада

Съдържание (не винаги се изисква)

Резюме / Кратък обзор

”Тяло” на доклада

Въведение

Преглед на литературата (понякога включен във въведението)

[[Методология]]

Резултати

Дискусия

Заключение

Препоръки (понякога се включват в заключението)

Допълнителни материали

Източници или Библиография

Приложения

===Стъпка 1 ===

Анализ на задачата - както при всяка [[задача]], първо трябва да анализирме това, което се очаква от нас. Това включва внимателен прочит на зададената задача, както е посочено в [[информация]]та в учебника.

Следните въпроси могат да бъдат полезни при анализа на задачата.

Каква е целта на доклада? (анализ, убеждаване и отчетност на [[изследване]]то)

Коя е аудиторията на доклада?

Какво е ограничението за думи?(по-често ограничението се отнася само за основната част)

Каква е темата на [[доклада]]? (темата може да бъде определена / или имаме възможност за избор)

Какъв е очакваният формат на доклада?

===Стъпка 2===

Създаване на груб план

Включване на заглавията на разделите в плана;

Оформяне на теза или твърдение, което изяснява общата цел на отчета;

Нахвърляне на всичко, което вече знаем по темата, в съответните раздели.

===Стъпка 3 ===

Извършване на изследването

Стъпки 1 и 2 ще ръководят нашите изследвания. Може да се наложи да бъде изготвен [[доклад]] за други изследвания на определена тема или се направят някои собствени изследвания.

Трябва да се придържаме към анализа и основния план, докато правим нашите изследвания, за да сме сигурни, че оставаме в правилната посока, за да сме сигурни, че оставаме в правилната посока.

Трябва да си дадем достатъчно време за тази стъпка, тъй като изследователският етап на работата обикновено отнема най-много време в сравнение с всяка стъпка в изготвянето на отчета.

Трябва да се уверим, че пазим точните библиографски данни за всички материали, които могат да бъдат използвани по-нататък в отчета.

===Стъпка 4 ===

“Скициране” на основната част на доклада

Въведение- посочва целта на отчета.

Теза.

Основна [[информация]] - показваме изследването си “пред света”. Тя може да включва кратък преглед на наличната литература по темата, така че да можем да поставим изследването си на ‘открито поле’, някои кратки детайли за нашите методи, както и преглед на структурата на доклада.

Преглед на литературата- ако се иска отделен преглед на специализираната литература, внимателно трябва да структурираме констатациите си. Може да е полезно да се направи хронологичен формат, където може да се дискутират от първите до последните проучвания, поставяйки нашето проучване на подходящото място в хронологията.

Тематично писане- очертаваме различни теми, които сме открили в изследванията си. Ще трябва да отбележим къде се вписва нашето проучване.

[[Методика]] - ясно се очертава каква методология сме използвали в изслеването, например какво сме направили и как сме го направили.

Тя трябва да бъде ясно написана, така че да бъде лесно за друг [[изследовател]] да използва изследванията ни, ако пожелае.

Обикновено е написана в страдателен залог, а не в деятелен залог.

Ясно посочване на всеки материал, който сме използвали от други източници. Трябва да се уверим, че те са свъразни с изследването и го подпомагат, а не посто да дублираме това, което сме казали.

Ясно наименуване и номериране на всички схеми, диаграми и графики.

Не трябва да включваме или обсъждаме резултатите тук.

[[Резултати]] - Това е мястото, където трябва да посочим какво сме открили в своето проучване.

Отбелязваме резултатите от нашето изследване, но не ги тълкуваме.

[[Дискусия]] - можем да обсъдим значението на резултатите си и как разкритията ни засягат други изследвания в тази област. Тя също ще е свързана с литературния преглед и първоначалната теза.

Заключение - обобщение на най-значимите резултати / изводи.

Не трябва да включваме никакъв нов материал в този раздел.

Можем да посочим някои области, в които изследването ни има граници.

Препоръки - предложения за онова, което трябва да се направи като резултат на откритията ни. Препоръките обикновено са изброени в низходящ ред по важност.

===Стъпка 5 ===

Посочване на допълнителни материали

[[Източници]] или [[библиография]] - включва всички източници, използвани в отчета или посочени за допълнителна информация.

Приложения - те трябва да добавят допълнителна информация към отчета.

Ако включим приложенията, те трябва да бъдат посочени в основната част на отчета и трябва да имат ясна причина, за да бъдат включени.

Всяко приложение трябва да бъде наименувано и номерирано.

===Стъпка 6 ===

Оочертаване на подготвителния план

Заглавие на доклада – да бъде ясно и да показва точно това, което изследваме.

Съдържание - Списък на всички секции, подзаглавия, таблици / графики и приложения, номериране на страниците на всяко от тях

Резюме / Кратък обзор - дава много кратък преглед на доклада в съкратена форма.

===Стъпка 7 ===

Оформяне на отчета

Последната стъпка е проверка на отчета за да се уверим,че следваме всички насоки, очертани в дадената информация.

Редактиране на грешки.

Оформяне на текста.

==Източници==

[http://www.adelaide.edu.au/clpd/all/learning_guides/learningGuide_writingAResearch/ Hipp, H., Writing a Research Report]

[http://portal.acs.org/portal/fileFetch/C/CTP_005606/pdf/CTP_005606.pdf/ Preparing a Research Report, Committee on Professional Training]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Изследователски доклад

2012-02-19T10:31:28Z

Kristina.Manoleva: /* Стъпка 6 */

Изследователски доклад

2012-02-19T10:31:18Z

Kristina.Manoleva: /* Стъпка 5 */

Изследователски доклад

2012-02-19T10:30:58Z

Kristina.Manoleva: /* Стъпка 4 */

Изследователски доклад

2012-02-19T10:30:33Z

Kristina.Manoleva:

Организационна структура

2012-02-19T10:29:15Z

Kristina.Manoleva: /* Матрична структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и [[отговорност]]и; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; [[ръководител]]ят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на [[управление]]то; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура. Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие. Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства [[продукция]]та. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:28:25Z

Kristina.Manoleva: /* Линейно-функционална структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и [[отговорност]]и; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; [[ръководител]]ят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на [[управление]]то; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура. Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:28:05Z

Kristina.Manoleva: /* Функционална структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и [[отговорност]]и; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; [[ръководител]]ят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители. Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя, като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на [[управление]]то; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:27:28Z

Kristina.Manoleva: /* Линейна */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и [[отговорност]]и; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; [[ръководител]]ят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители.Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя,като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:26:36Z

Kristina.Manoleva: /* Матрична структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители.Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя,като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:26:27Z

Kristina.Manoleva: /* Матрична структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители.Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя,като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-19T10:26:17Z

Kristina.Manoleva: /* Матрична структура */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители.Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя,като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]

Отворена система

2012-02-19T10:24:54Z

Kristina.Manoleva: /* Цялост */

Отворена система е [[система]] , която непрекъснато взаимодейства с околната среда. Взаимодействието може да вземе формата на [[информация]], енергия, или трансфери на [[материал]] в или извън границите на системата, в зависимост от дисциплината, която дефинира понятието (виж по-долу). Отворена система трябва да се контрастира с концепцията на [[изолирана система]] , която обмен нито енергия, материя, нито информация с околната среда .

==Концепция на Отворената система==

Концепцията на "отворена система" е била оформена в рамките на една рамка, която да позволи да взаимодействат помежду си на теорията на [[организма]] , термодинамиката , и еволюционната. Тази концепция беше допълнена с появата на [[теория]]та на информацията и впоследствие теорията на системите. Днес понятието има своите приложения в естествените и социалните науки.

В [[естествен]]ите науки една отворена система, чиято граница е пропусклива за двете [[енергия]] и [[маса]] . В [[физика]] една [[затворена система]] , напротив, е пропусклива за енергия, но няма значение.

===Характеристика на Отворената система===

Отворените системи имат редица последствия. [[Затворена система]] съдържа ограничена енергия. Определението на една отворена система предполага, че има доставки на енергия, които не могат да бъдат изчерпани, на практика, тази енергия се доставя от някакъв източник в заобикалящата среда, които могат да бъдат третирани като безкраен за целите на обучение. Един вид на отворена система е така наречената лъчиста [[енергия]] система, който получава енергията си от [[слънчевата радиация]] - енергиен източник, който може да се разглежда като неизчерпаем за всички практически цели.

В същото време почти всички организации с редки изключения (църквата например) са отворени системи, което значи, че те постоянно и интензивно си взаимодействат с околната среда. Това предполага обмен на материали, [[услуга|услуги]], хора и информация. Организацията постоянно получава нещо отвън, което използва по определен начин и го трансформира в определен [[продукт]] или резултат, който връща в околната среда. Чрез този процес се осъществява положителна или отрицателна обратна връзка със средата, която показва ефекта от взаимодействието и съответно подсказва какво трябва да бъде поведението на системата (организацията), за да може тя да запази своята стабилност и равновесие. Такава обратна връзка се осъществява и вътре в организацията между различните й подсистеми. Тя показва кои от тях имат общи интереси и цели и при кои от тях те са в конфликт. Това е основата, върху която се осъществява [[мениджмънт]]ът и се формира ОП.

===Влияние на околната среда върху Отворената система===

Отворена е системата, която взаимодейства с околната среда, подложена е на влияния от страна на околната среда, които се проявяват на входа й, и оказва въздействие върху нея чрез своя изход.

#открити – взаимодействат с външната среда;

#енергията;

#информацията;

#материалите са обекти на обмяна;

#откритите системи имат свойството да се приспособяват към измененията на външната среда и да продължават своето функциониране

Отворената система и да е саморегулираща се, то тя НЕ е изолирана система, която функционира отделно от средата.

Всеки [[елемент]] от системата, се влияе в по-голяма или по-малка степен от средата.

Повлияният от средата [[елемент]], влияе по свой начин върху останалите [[елемент]]и на [[система]]та, която съставлява.

[[Среда]]та представлява [[съвкупност]] от други системи.

В този смисъл, всяка отворена система, се явява среда за по-малките суб-системи и тя действа върху тях по същия начин както „голямата” външна среда.

Следователно, взаимоотношенията в системата и неговите суб-системи са „отворени” за взаимодействие ([[комуникация]]), още повече, че те имат потребност от средата.

Пример за взаимодействие със средата е факта, че един член на системата може да бъде включен в различни суб-системи, с различни функции в тях. С други думи, както отделните [[елемент]]и, така и отделните суб-системи, могат да се препокриват с други суб-системи.

[[Image:Obgrushtashta sreda.png|thumb|left|alt=Otvorena sistema.|Обгръщаща среда]]

==Свойства на отворените системи==

===Цялост===

Система е цялостна. Тя е сложна, комплексна система.Всеки един член е обвързан с други членове. Всяка една суб-система, е обвързана и се влияе от друга подсистема.

При промяна в който и да е [[елемент]] от суб-системата, винаги настъпва промяна в качеството на останалите [[елемент]]и (суб-системи).

Нещо повече, при промяната в един [[елемент]], последващият ефект в останалите [[елемент]]и, се появява и изразява в пъти повече, отколкото при отделния елемент.

===Обратна връзка===

В сложните комплексни саморегулиращи се отворени системи, е от съществена важност да се проследяват комуникационните взаимодействия, тъй като те не са каузални, т.е. един [[елемент]] въздейства (комуникира) върху друг [[елемент]] – т.е. е налице една [[циркулярност]] (кръговост), а не [[линеарност]] (проста каузалност) във взаимоотношенията между отделните [[елемент]]и.

Осъзнаването, че [[информация]]та за [[ефект]]а, ако е правилно осигурена на причинилия ГО, ще гарантира неговата [[стабилност]] и [[адаптация]] към промяната на [[средата]], не само отваря вратите за конструирането на машини от по-висок ред (т.е констроирани за грешки, целенасочени) и води до постулирането на кибернетиката като нова [[епистемология]],но осигурява съвършено нови прозрения за функционирането на много сложни взаимодействащи си системи,откривани в [[биология]]та, [[психология]]та, [[социология]]та, [[икономика]]та и други области.

[[Image:Proces.png|thumb|right|alt=Otvorena sistema.|Отворена система - процес]]

===Проведени изследвания===

Верига, в която събитие А, влияе върху събитие B, а след това влияе върху C, C на свой ред причинява D и т.н., ще има свойствата на детерминистична линейна система. Ако обаче D води /доведе/ до обратно до А, системата става кръгова и функционира по съвършено различен начин.Тя проявява поведение , по същество аналогично на поведението на явленията , които не са се подавали на анализ в термините на строгия линеен детерминизъм.

В това направление са насочени изследванията на голям брой учени още от Аристотел. Изследват го още Хегел, Кант, Шелинг, Енгелс, Афанасиев, Тюрин, Берталанфи, Блауберг, Юдин, българските учени М. Марков, Ив. Николов, Н. Стефанов и много други. Невъзможно е да се изброят всички, а с цитирането на тези авторитети в развитието на науката се подчертава както важността на темата,

Отворената система е дефинирана от Лудвиг фон Берталанфи, който определя живия организъм като „отворена система”, която непрекъснато отдава и приема материя на и от външния свят (средата на функциониране) като при този обмен запазва устойчивото си състояние. Отворената система е естествено състояние на всички обекти, доколкото тяхното взаимодействие със средата е неизбежно.

==Вижте също==

#[[наука "скелет на науката”]] (Боулдинг);

#[[обща теория на системните теории]] (Садовски);

#[[теория на абстрактните модели]] (Месарович);

#[[теория на абстрактните системи]] или [[абстрактна теория на системите]] (Брусиловский).

==Източници==

#Атанасова, Т., Компютърни информационни системи, ИК «Кръг», Варна, 1999 г.

#http://pinchoftaste.blogspot.com/2011/10/blog-post_7408.html

#Лудвиг фон Берталанфи

[[category: Основи на управлението]]

Мрежа

2012-02-19T10:23:28Z

Kristina.Manoleva: /* Според топологията */

==[[image:network.jpg|thumb|right|alt=network|Локална мрежа.]]==

==Мрежа==

Локалната мрежа ( на английски: LAN – Local Area Network ) е вид малка [[компютърна мрежа]], обслужваща компютри и други устройства ( напр. мрежови принтери или скенери ), свързани помежду си. За разлика от големите WAN – мрежи, локалната мрежа се разполага обикновено в една сграда. Най- разпространените технологии на свързване в днешно време са Ethernet или Wi-Fi , докато в минало предпочитани са били ARCNET и Token ring.

==Употреба==

Повечето LAN мрежи са свързани с работни станции и [[персонал]]ни компютри. Всеки индивидуален [[компютър]] в локалната мрежа има свой собствен CPU, с който той изпълнява програми, но тя също е в състояние за достъп на данни и устройства навсякъде в локалната мрежа.Товао означава че много [[потребител]]и могат да споделят скъпи устройства, като например лазерни скенери и различни видове данни.Потребители могат да използват LAN мрежата и за [[комуникация]] помежду си, като си изпращат имейли или чрез чат кореспонденция.

==Достъп==

Локалните мрежи в състояние на предаване на [[данни]] с много бързи темпове, много по бързи от тези които се предават по телефонната линия, но разтоянията са ограничени, а и има лимит за броя на компютрите които могат да бъдат прикрепени към един LAN.

==Дефиниция на локалните компютърни мрежи==

Локалната компютърна мрежа ( LAN – Local Area Network ) образуват два или повече компютри, които са свързани помежду си с помощта на някаква физическо средство ( коаксилен кабел, кабел с усукани двойки проводници и др. ) Свързаните по този начин компютри могат да обменят своите данни и да използват общи периферни устройства, като скоростта при на преноса на данни е обисновенно висока, поне 1 MB/сек. Свързаните компютри са разположени върху ограничена площ, например в рамките на един етаж.

За локална компютърна мрежа засега ще смятаме такова свързване на компютри (става дума за IBM PC съвместими компютри, но всички основни термини ще важат и в общия случай), което им позволява да комюникират помежду си. Това е един специфичен вид комуникация, която има за цел да осигури такъв достъп до отдалечени устройства (дискове,принтери и т.н.), физически свързани към други включени в мрежата компютри, така че ние да използуваме по същият начин, както ако те са част от нашия собствен компютър.

==Групи локални мрежи==

Свързаните в мрежа компютриможем да разделим на две групи според тяхната локална мрежа: работни станции (workstation) и облужващи станции за които се използува английското наименование сървер (server).

* Работни станции - Работните станции са свързаните в мрежата компютри, на които работи обикновеният [[потребител]], т.е. компютрите на които се извършва обработка на данните по начин, който на пръв поглед не се различава от начина, по който се работи с персонален компютър. Разликата между работната станция и несвързания в мрежата персонален компютър е в това, че работната станция използува различни услуги, предлагани и от локалната мрежа, в които е включена. От казаното дотук се разбира, че ще се използуват други услуги, т.е. услуги предлагани от друг вид станции в мрежата – сърверите.
* Сервер - Сърверът е компютър, който предлага на другите включени в мрежата компютри някои свои услуги и периферни устройства, като по този начин се осигурява функционирането на мрежата като такава. Наличието и дейността на сърверите е абсолютно необходимо условие за работата на мрежата. Сърверите могат да бъдат специализирани в извършването на отделни дейности и [[услуга|услуги]].

==Видове локални мрежи==

===Според организацията ===

Според организацията на управлението локалните мрежи са два основни вида:

Мрежи с равноправен достъп (peer-to-peer)

Мрежи клиент-сървър (client-server)

При мрежите клиент-сървър един от компютрите има централна роля и се нарича сървър, а останалите се наричат клиенти. Те ползват [[услуга|услугите]], осигурени от сървъра. Персоналните компютри, които са клиенти в мрежата, често се наричат работни станции.

При мрежите с равноправен достъп се позволява всеки компютър в мрежата да работи и като клиент, и като сървър. Този вид мрежи премахват нуждата от скъп сървър, но имат извести недостатъци. Споделените файлове са разпръснати из цялата мрежа, което затруднява тяхната защита. Администирането на мрежата като цяло е трудно, защото на всеки компютър трябва се поддържа списък на [[потребител]]ите.

===Според топологията===

Основните типове топологично структуриране са: звездовидно, token ring (токен ринг, букв. "маркеров кръг") и шина (Bus). Топологичните деления се различават по начина на пренос на данни:

Най-разпространената мрежова структура която се използва днес е тип „звезда“. При нея всеки един компютър се свързва чрез кабел директно към комутатора - суич или рутер.

Мрежа тип „token ring“

При структурата token ring всеки компютър е свързан само с двата съседни, като така се получава затворен кръг. [[Информация]]та може да се движи само в една посока, като се задава централно, кой компютър може да предава данни в даден момент. Това се извършва чрез маркера (token), който представлява 3 битов сигнал и циркулира по кръга. Този вид мрежа е структурирана така, че когато даден компютър получил сигнала, той се активира и може да предава информация към съседния компютър. За да се активира съседния компютър, той първо трябва да изчака маркера, който фактически определя кой компютър да ползва комуникационния канал.

Най-старият вид е топологията тип — шина. При нея всички компютри са свързани с един кабел. Тъй като мрежата има начало и край, трябва да се добави терминатор в двата края на мрежата. Терминаторът предпазва линията от т.нар. „отскачане на сигнала”. Ако липсва терминатор сигналът, достигайки до края на линията, отскача и се връща обратно, което пречи на останалите изпратени сигнали. При тази система всеки компютър изпраща своите съобщения едновременно към всички останали, а компютърът получател приема само пакетите, които са адресирани до него. Всички останали биват игнорирани. Ако няколко компютъра се опитат да предават данни по едно и също време се получава колизия (сблъсък) на пакетите.

===Според йерархията===

Йерархичното деление е основно на два типа: работна група (Workgroup) и домейн (Domain). При работната група всички компютри са равнопоставени, докато в домейна йерархичната структура е пирамидална.

==Предимства и недостатъци на типовете мрежи==

Например случая с мрежата клиент – сървер, предимството е опростеното управление на мрежовите данни. В този случай по – голямата част от тях са съсредоточени на едно място – в компютъра, който служи за сървер. Системата на защита на данните и на цялата мрежа като такава е също опростена. Недостатък е това, че каквато и повреда да се случи в сървера, моментално е застрашена дейността на цялата мрежа.

Основното [[предимство]] при изграждане на мрежите от типа peer – to – peer е, че при тях практически може да се използват всички компютри, които досега са работили самостоятелно. Първата инвестиция в такъв тип мрежа обикновено е по – ниска, отколкото в мрежа клиент - сървер, където възможностите на закупените по – рано компютри се използуват много ограничено. Допълнителна изгода са и по – ниските изисквания към техническото осигуряване на сървера що се отнася до паметта, големината и скоростта на твърдите дискове ( това се отразява върху скоростта на цялата система, която обикновено при системите peer – to – peer е по – ниска ).

==Виж също==

[[MAN]]

[[WAN]]

[[Token ring]]

[[Мрежови топологии]]

[[category: Информатика]]

Мрежа

2012-02-19T10:23:05Z

Kristina.Manoleva:

Многокритериална оптимизация

2012-02-19T10:22:25Z

Kristina.Manoleva: /* Изграждане на обединена целевата функция (AOF) */

'''Многокритериалната оптимизация''' (на англ. [[Multi-objective optimization]]) или [[програмиране]], известна също като оптимизация с няколко [[критерий|критерия]] или няколко атрибута, е [[процес]] на [[оптимизиране]] едновременно на две или повече противоречиви [[цел]]и при спазване на определени [[ограничение|ограничения]].

[[Проблем]]и за многокритериалната оптимизация могат да се намерят в различни области: [[продукт]]и в процеса на проектиране, [[финансиране]], конструкция на въздухоплавателни средства, петролна и газова [[промишленост]], автомобилен дизайн или където трябва да се вземат оптимални [[решения]] в присъствието на компромиси между две или повече противоречиви цели. Повишаването на [[приходи]]те и намаляването на стойността на продукта; увеличаването на производителността и свеждането до минимум [[разход]]а на гориво на превозното средство; свеждане до минимум на теглото като същевременно се увеличава максималното съдържание на даден компонент са примери за многоцелеви проблеми на оптимизацията.

Ако многокритериалният проблем е добре оформен не трябва да има отделно решение, което едновременно намалява всяка цел, към своята най-голяма. Във всеки случай, една цел трябва да е достигнала връх така, че когато се опитва да оптимизира целта по-нататък, другите цели „страдат” като резултат. Намирането на такова решение и определяне с какво това решение е по-добро в сравнение с многото други такива решения е целта при създаването и решаването на един проблем, свързан с многокритериалната оптимизация.

==Въведение==

От математическа гледна точка, многокритериалния проблем може да се запише като

min(x) [µ1(x), µ2(x), …, µn(x) ]'
при следните ограничения
g(x) ≤ 0
h(x) = 0
xi ≤ x ≤ xu

където μ i е i-та целева [[функция]], g и h са неравенства и ограничени равенства, съответно, и х е векторът на оптимизиране, или променливо решение. Решението на по-горния проблем е множеството от точки на [[Парето]] (на англ. [[Set of Pareto points]]. По този начин, вместо да бъде уникално решението на проблема, решението на многокритериалния проблем е вероятно безкрайно множество от точки на Парето.

Дизайнът на точка в обективното пространство μ* се нарича оптималност на Парето (на англ. [[Pareto optimality]]) , ако не съществува друга възможна цел за проектиране на вектор μ такaва, че µi ≤ µi* за всяко i ={1,2,…,n} и µi < µi* , за най-малко един индекс на j, j = ={1,2,…,n} .

==Методи за решение==

Съществуват много методи за намиране на решение на проблема многокритериална оптимизация, някои от които са обяснени по-долу:

===Изграждане на обединена целевата функция (AOF) ===

Това е интуитивен подход към решаването на многокритериалния проблем. Основната идея е да се обединят всички обективни функции в единна функционална форма, наречена AOF, също позната като претеглена линейна сума на целите.

Например, ако някой се опита да увеличи силата на компонентите на една машина и да минимизира производствените разходи, и ако по-високото тегло е определено за обективен разход в сравнение със силата, решението ще бъде това, което благоприятства по-ниска цена за сметка на по-висока здравина.

Важно е да се отбележи, че [[методът на претеглената сума]] е по същество субективен, поради това решителният мениджър (DM) трябва да достави теглата. Освен това този подход не може да установи решенията, които не са доминиращи, а само решенията, които са разположени на изпъкналата предна част на Парето могат да бъдат намерени.

Обективният начин за решаване на многокритериални проблеми изискващи Парето – отстъпчив [[класификационен метод]], отнасящ се до не-доминиращите решения, както се вижда в многокритериалните еволюционни подходи, като например NSGA-II и SPEA2.

===Методи NBI, SPO, DSD===

Методите NBI (Normal Boundary Intersection или Нормални Гранични Пресечки), NC (Normal Contraint или Нормални Ограничения), SPO (Successive Pareto Optimization или Последователна Оптимизация на Парето) и DSD (Directed Search Domain или Пряко Търсене на Доминиране) се използват за решаване на многокритериални оптимизационни проблеми чрез изграждане на няколко AOF-а. Решението на всяка AOF „ражда” точка на Парето.

Методите NC и DSD предполагат две различни процедури за [[филтриране]], за да се отстранят точките на Парето на местно ниво. AOF са изградени с цел получаване на равномерно разпределени точки на Парето, които дават добро впечатление (приближаване) на действителните групи до точките на Парето.

Методите DSD, NC и SPO генерират решения, които описват някои периферни райони от множеството от точки на Парето, за повече от 2 обекта, които се знае, че не са представени от решенията генерирани с метода NBI.

===Еволюционни алгоритми===

Еволюционните [[алгоритми]] са популярни подходи за решаване на многокритериална оптимизация. В днешно време, най-еволюционно оптимизиране използва Парето - базиран на [[рангови схеми]]. Генетичните алгоритми, като например за неразпространение на доминиращото сортиране на генетичен алгоритъм-II (NSGA-II) и силата на еволюционния подход на Парето 2 (SPEA-2) са станали стандартни подходи, въпреки че някои схеми, базирани на частиците „рояк” оптимизация и симулираното техническо закаляване са значителни.

===Други методи===

* Многокритериална оптимизация използваща еволюционни алгоритми (MOEA - Multiobjective Optimization using Evolutionary Algorithms)
* Повърхностно размножаване на изпъкнали многокритериални случаи на Парето (PGEN - Pareto surface generation for convex multiobjective instances)    
* Непряка оптимизация на базата на самоорганизация (IOSO - Indirect Optimization on the basis of Self-Organization)

==Източници==

* Steuer, R.E. (1986). ''Multiple Criteria Optimization: Theory, Computations, and Application''. New York: John Wiley & Sons
* Sawaragi, Y.; Nakayama, H. and Tanino, T. (1985). ''Theory of Multiobjective Optimization (vol. 176 of Mathematics in Science and Engineering)''. Orlando, FL: Academic Press Inc
* Deb, K.: Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms. Wiley, 2002
* Das and J. E. Dennis. Normal-Boundary Intersection: A New Method for Generating the Pareto Surface in Nonlinear Multicriteria Optimization Problems. SIAM Journal on Optimization
* A Messac and C. A. Mattson: Normal constraint method with guarantee of even representation of complete Pareto frontier
* Deb, K. Multi-Objective Optimization using Evolutionary Algorithms John Wiley & SonsCoello Coello, C. A.; Lamont, G. B. & Van Veldhuizen, D. A. Evolutionary Algorithms for Solving Multi-Objective Problems Springer, 2007.

==Външни препратки==
* [http://www.calresco.org/lucas/pmo.htm Практическа многокритериална оптимизация]
* [http://demonstrations.wolfram.com/EvolutionaryMultiobjectiveOptimization/ Еволюционна многокритериална оптимизация]

[[category:Управленски решения и риск]]

Многокритериална оптимизация

2012-02-19T10:22:13Z

Kristina.Manoleva: /* Методи NBI, SPO, DSD */

Математика

2012-02-19T10:19:41Z

Kristina.Manoleva: /* Област на математиката */

'''Математиката''' представлява съвкупността от [[знания]], изучаващи понятия като количество, [[структура]], пространство и промяна. Думата математика произлиза от старогръцката дума μάθημα (''ма̀тема''), която означава „наука, знание, познание“, но още в Древна Гърция се използва и в смисъла на „математическа наука“.

==Същност на понятието==

[[Image:Математика.jpg|thumb|right|aut=Математическа задача|Математика]]

Математиката би могла да се дефинира като [[наука]], която се занимава с усвояване и разшифроване на пространствените форми и количествените отношения. Бенджамин Пърс я определя като „науката, която съставя необходими заключения“. Други специалисти по математика твърдят, че математиката е наука за моделите и че математиците търсят модели (закономерности) в областта на числата, пространството, науката, компютрите и т.н. Математиците често изследват подобни понятия с цел да формулират нови хипотези и да установят тяхната достоверност, служейки си с първични понятия, аксиоми, теореми, доказателства, спазвайки правилата на [[логика]]та. Има някои вътрешни за математиката дисциплини, които служат за обосноваване на получените от нея резултати, за намиране и изучаване на общи за различните математически дисциплини закономерности и за подпомагането им. Такива са, например теорията на множествата, математическата логика, алгебрата, топологията и функционалния анализ. Математиката може да се раздели на чиста и приложна. -''' '''приложна математика е клон на математиката, който използва математически техники за приложението на математическо знание в области като:компютърните науки, статистиката, актуарни изчисления и изследване на операциите -чистата математика е свързана с решаването на определени математически ребус и задачи, чрез специфични формули и методи на решаване

==Основи на математиката==

През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност. Днес математическите дялове, изучаващи обосноваващи математиката методи и теории, е прието да се обединяват под общото име '''Основи на математиката'''.Изследванията, развили тези направления обикновено започват като опити за разрешаване на математически парадокси - абсурдни твърдения, чието обяснение е било извън възможностите на съвременниците. Математическото изследване има различни аспекти — математическото откритие и доказателство имат интуитивна природа и обикновено са плод на индивидуални усилия. Признаването на едно доказателство обаче е чисто обществен акт и изисква излагането на доказателството във възможно най-строго формален вид. Избягването на парадокси и изискването за строга съгласуваност на математическите знания също налагат прецизен подбор на инструментите, методите за работа и приеманите без доказателства основни истини — аксиомите.

'''Античност ''' Първите появи на математически знания са опити за описание на реалността. Древните Шумери използвали няколко различни обозначения за едно и също число, в зависимост от вида реалност, която описва, примерно в записите „5 работника“ и „5 хляба“ имало различно обозначение за числото 5.Постепенно била осъзната абстрактната същност на математическите обекти. Питагорейците гледали на числата като мистични, надарени с вълшебни свойства обекти. Те първи доказали, че диагоналът на квадрата не може да се съизмери със страната му (квадратен корен от 2 не е рационално число), което е може би първият добре поставен проблем на основите на математиката. Парадоксите на Зенон, отричащи движението, насърчили изследвания, които ги обяснили задоволително едва след 20 века. Платон поставил твърдо математическите обекти в света на идеите, но гърците все още изисквали аксиомите да отразяват реални истини. Първите опити за обосноваване на математическите методи принадлежат на [[Аристотел]], смятан за създател на логиката, а първото строго изложение на математиката прави Евклид в неговите Елементи.

'''Средновековие ''' Въвеждането на нулата и позиционната бройна система от индийците и разпространението на идеята от арабите позволило ефективно да се изписват произволно големи числа с крайна азбука от цифри. Това е важна стъпка към възникването на формалните математически теории.Арабските математици развили основите на алгебрата, описвайки методи за решаване на уравнения. Малко преди великите географски открития италиански математици открили алгоритъм за решаване на алгебрични уравнения от трета степен. Когато такова уравнение има 3 реални корена, намирането на 2 от тях преминава през намиране на квадратен корен от отрицателно число. Тази напълно незаконна от гледна точка на реалността ситуация води до намирането на съвсем правилно решение и обосновава необходимостта от употребата на имагинерни числа — математически обекти, за които трудно намираме физическа интерпретация.

'''Модерна епоха '''Няколко големи открития през 14-[http://bg.wikipedia.org/wiki/18_век 18 век] са ключови за изграждането на съвременните основи на математиката: -Въвеждането на съвременните обозначения в алгебрата (използването на скоби, обозначаването с букви на неизвестните величини и параметри) е важна стъпка към изграждането на формални теории. - Смятането с безкрайно малки величини позволило да се решат парадоксите на Зенон и други важни задачи, наследени от древността. -Обединяването на новооткрития закон за гравитацията и античните знания за коничните сечения демонстрирали действителната мощ на абстрактните математически конструкции — изградена била единна теория, позволяваща предсказване с голяма точност на движението на планетите, артилерийските снаряди и узрелите ябълки. -Създаването на аналитичната геометрия свързало геометрията и знанията за числата, подсилвайки усещането за единност и всеобща значимост на математическите истини.

'''XIX век '''За Западноевропейската цивилизация този век е връх в развитието. През него тя доминира целия свят и определя културни, социални и научни тенденции. Можем да го наречем век на победилия позитивизъм, когато се смятало, че развитието може да е безкрайно и рационализмът, науката и технологиите могат да създават нови ценности и ресурси неограничено.

Математиката на 19 век не прави изключение от този оптимизъм. Откриването на теорията на групите в началото на века демонстрирало, че един напълно формален математически механизъм може да реши разнообразни задачи — била доказана нерешимостта на някои древни задачи за построение с линийка и пергел, както и неизразимостта с радикали на решенията на уравнения от 5-та степен. Към средата на века бил доказан и първият важен резултат на дисциплините, които днес наричаме „Основи на математиката“ — независимостта на постулата на Евклид за успоредните прави от останалите аксиоми на геометрията. Възможността за независимо съществуване на различните геометрии — класическата на Евклид, на Лобачевски и на Риман, както и постиженията на алгебрата, оформили съвременната концепция за аксиоматизация на математиката, а именно: 1. Аксиомите и логическите закони на една математическа (формална) теория се приемат като базови истини без да се иска съответствието им с реална действителност, т.е. те се приемат като начални верни формули, от които тръгва изграждането на формалната теория. 2. За другите твърдения в теорията се прави опит да се докажат или опровергаят, като стриктно се спазват логическите правила за извод, т.е. формалното доказателство е поредица от тривиални стъпки, чиято правилност може да се провери чрез ефективна процедура (в съвременната трактовка — от компютърна програма).

'''XX век '''През 1901 г. Бъртранд Ръсел открил парадокс в Теория на множествата. Това събитие разтърсило и отрезвило всички, занимаващи се с изграждането на основите на математиката. Фреге не се заема с работата над един първоначално предвиден трети том на капиталното му съчинение ''Основни закони на аритметиката'', а останалите разработили различни ограничения, позволяващи избягване на парадокса. Кризата, предизвикана от парадокса на Ръсел, продължава и до днес, но най-сериозните работи по преодоляването ѝ били извършени през първата половина на века. Били създадени по-строги аксиоматики на Теорията на множествата, които не допускат съществуването на парадоксалното множество на Ръсел. Някои математици търсели разрешение на кризата в ограничаване на правилата на логиката и в методите на извършване на математическите доказателства (Брауер, Ръсел, Уайтхед). Опитвайки се да даде ясно определение на понятието математическо доказателство, Алън Тюринг създал основите на компютърните науки, давайки първите математически определения за [[компютър]] и алгоритъм. През 1939 г. Алонсо Чърч забелязал универсалната идея за изчислимост.

Освен че поставили началото на научни дисциплини с голямо практическо значение, тези открития имат фундаментално значение за [[философия]]та и обществените науки.

==Област на математиката==

Математиката най-общо може да се раздели на изследване на количествата, структурите, пространството и измененията – аритметика, алгебра, геометрия и анализ. В допълнение към тези основни подразделения има и няколко други, изследващи връзките между ядрото на математиката и други научни, философски и технически области.

'''Аритметика ''' Аритметиката (от гръцки αριθμός = число) е най-старият дял на математиката. Има широко приложение както в ежедневието (например за преброяване на някакви обекти), така и в науката (за най-различни сложни изчисления). Аритметиката изучава свойствата на числата и операциите в числови множества.Карл Фридрих Гаус посвещава на аритметиката знаменитата фраза: "''Математиката е кралицата на науките, а аритметиката е кралицата на математиката.''" Терминът „аритметика“ се използва понякога като синоним на „теория на числата“. Това е сравнително старо значение и понастоящем не е много популярно. Теорията на числата се е наричала също така „висша аритметика“, но и този термин е отпаднал от употреба. Това значение на термина аритметика не трябва да се бърка с елементарната аритметика.Основните действия съдържащи се в аритметиката са:събиране, изваждане, деление и умножение

'''Алгебра '''Алгебрата е дял на математиката, изучаващ свойствата на операциите и релациите, както и произтичащите от тях структури и концепции, като членове, полиноми, уравнения и алгебрични системи. Наред с геометрията, анализа, топологията, комбинаториката и теорията на числата, алгебрата е един от основните клонове на чистата математика. Елементарната алгебра е част от програмите в основното образование и разширява обхвата на изучаваната преди това аритметика с използването на буквени означения за числата и с въвеждането на концепцията за променливите. Изрази, използващи променливи, се манипулират с помощта на правилата на операциите, прилагани и върху числата, като с това се постигат различни цели, например решаване на уравнения. Алгебрата има много по-широк обхват от елементарната алгебра, като изследва и прилагане на операции с различно поведение или операции, извършвани върху обекти, които не са числа. Събирането и умножението могат да бъдат обобщени, а прецизното им дефиниране е свързано с абстрактни алгебрични системи, като групи, пръстени и полета, които са предмет на изучаване на абстрактната алгебра. Наред с фундаменталната роля на алгебрата вътре в математиката тя има и голямо приложно значение, например във физиката (представяне на крайните групи в квантовата механика, дискретните групи в кристалографията), в [[кибернетика]]та (теорията на автоматите), в [[икономика]]та (линейните неравенства).

'''Геометрия ''' '''Геометрията''' (на старогръцки: γεωμετρία; ''geo-'' „земя“, ''-metri'' „измерване“) e клон на математиката, първоначално изучаващ отношенията в пространството, както и формата, големината и позицията на различни фигури. Тя е една от най-старите научни области и една от двете сфери на традиционната математика, наред с изучаването на числата. В наши дни геометричните идеи са силно обобщени и към тях се прилагат методи на математическия анализ и абстрактната алгебра, като много съвременни клонове на геометрията трудно могат да бъдат оприличени на ранната геометрия. Отначало геометрията е практична наука, която изучава разстояния, площи и обеми, докато през III век пр.н.е. е създадена Евклидовата геометрия, която установява стандарти за следващите столетия. [[Архимед]] разработва техники за изчисляване на площи и обеми, които залягат в основата на интегралното смятане. Въвеждането на координати от Рене Декарт и развитието на алгебрата бележи нов стадий на геометрията. Геометрията е обогатена по-нататък от Ойлер и Карл Фридрих Гаус, което води до създаването на топологията и диференциалната геометрия. Основните дялове на геометрията са:стереометрия, евклидова геометрия, топология, неевклидова геометрия, аналитична геометрия, диференциална геометрия

'''[[Imagine:'''Геометрия.jpg|thumb|right|aut=различни измервателни средства|Геометрия]]

'''Анализ ''' Математически анализ е клон от математиката, който се занимава с изследване на поведението на математическите функции. Той има две основни подразделения – диференциално смятане и интегрално смятане. Диференциалното смятане изследва скоростта на изменение на функциите, а интегралното смятане се занимава с натрупванията на стойности вследствие от някаква функция. Например, ако познаваме по какъв начин се изменя положението на някакъв обект с течение на времето, то с помощта на диференциалното смятане можем да определим скоростта на този обект във всеки момент от неговото придвижване. И обратното, ако знаем как се е изменяла скоростта му във времето, то с помощта на интегралното смятане можем да определим местоположението му във всеки момент.

Основните понятия, с които работи математическият анализ, са:

* диференциал, което означава безкрайно малка промяна на някаква стойност;
* граница и сходимост на функция;
* диференциране, или изчисляване на стръмността на функция;
* интегриране, или изчисляване на натрупването на някаква стойност.

==Виж още==

[[знания]]

[[структура]]

[[наука]]

[[логика]]

[[Аристотел]]

[[компютър]]

[[кибернетика]]

[[икономика]]

[[философия]]

==Външни източници==

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Същност на математиката

http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката

==Външни препратки==

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Математическа логика

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 История на математиката

[[category:Математика]]

Математика

2012-02-19T10:19:30Z

Kristina.Manoleva: /* Област на математиката */

Математика

2012-02-19T10:19:15Z

Kristina.Manoleva: /* Област на математиката */

'''Математиката''' представлява съвкупността от [[знания]], изучаващи понятия като количество, [[структура]], пространство и промяна. Думата математика произлиза от старогръцката дума μάθημα (''ма̀тема''), която означава „наука, знание, познание“, но още в Древна Гърция се използва и в смисъла на „математическа наука“.

==Същност на понятието==

[[Image:Математика.jpg|thumb|right|aut=Математическа задача|Математика]]

Математиката би могла да се дефинира като [[наука]], която се занимава с усвояване и разшифроване на пространствените форми и количествените отношения. Бенджамин Пърс я определя като „науката, която съставя необходими заключения“. Други специалисти по математика твърдят, че математиката е наука за моделите и че математиците търсят модели (закономерности) в областта на числата, пространството, науката, компютрите и т.н. Математиците често изследват подобни понятия с цел да формулират нови хипотези и да установят тяхната достоверност, служейки си с първични понятия, аксиоми, теореми, доказателства, спазвайки правилата на [[логика]]та. Има някои вътрешни за математиката дисциплини, които служат за обосноваване на получените от нея резултати, за намиране и изучаване на общи за различните математически дисциплини закономерности и за подпомагането им. Такива са, например теорията на множествата, математическата логика, алгебрата, топологията и функционалния анализ. Математиката може да се раздели на чиста и приложна. -''' '''приложна математика е клон на математиката, който използва математически техники за приложението на математическо знание в области като:компютърните науки, статистиката, актуарни изчисления и изследване на операциите -чистата математика е свързана с решаването на определени математически ребус и задачи, чрез специфични формули и методи на решаване

==Основи на математиката==

През дългата си история математиката често се е сблъсквала с проблеми свързани със собствената ѝ същност. Днес математическите дялове, изучаващи обосноваващи математиката методи и теории, е прието да се обединяват под общото име '''Основи на математиката'''.Изследванията, развили тези направления обикновено започват като опити за разрешаване на математически парадокси - абсурдни твърдения, чието обяснение е било извън възможностите на съвременниците. Математическото изследване има различни аспекти — математическото откритие и доказателство имат интуитивна природа и обикновено са плод на индивидуални усилия. Признаването на едно доказателство обаче е чисто обществен акт и изисква излагането на доказателството във възможно най-строго формален вид. Избягването на парадокси и изискването за строга съгласуваност на математическите знания също налагат прецизен подбор на инструментите, методите за работа и приеманите без доказателства основни истини — аксиомите.

'''Античност ''' Първите появи на математически знания са опити за описание на реалността. Древните Шумери използвали няколко различни обозначения за едно и също число, в зависимост от вида реалност, която описва, примерно в записите „5 работника“ и „5 хляба“ имало различно обозначение за числото 5.Постепенно била осъзната абстрактната същност на математическите обекти. Питагорейците гледали на числата като мистични, надарени с вълшебни свойства обекти. Те първи доказали, че диагоналът на квадрата не може да се съизмери със страната му (квадратен корен от 2 не е рационално число), което е може би първият добре поставен проблем на основите на математиката. Парадоксите на Зенон, отричащи движението, насърчили изследвания, които ги обяснили задоволително едва след 20 века. Платон поставил твърдо математическите обекти в света на идеите, но гърците все още изисквали аксиомите да отразяват реални истини. Първите опити за обосноваване на математическите методи принадлежат на [[Аристотел]], смятан за създател на логиката, а първото строго изложение на математиката прави Евклид в неговите Елементи.

'''Средновековие ''' Въвеждането на нулата и позиционната бройна система от индийците и разпространението на идеята от арабите позволило ефективно да се изписват произволно големи числа с крайна азбука от цифри. Това е важна стъпка към възникването на формалните математически теории.Арабските математици развили основите на алгебрата, описвайки методи за решаване на уравнения. Малко преди великите географски открития италиански математици открили алгоритъм за решаване на алгебрични уравнения от трета степен. Когато такова уравнение има 3 реални корена, намирането на 2 от тях преминава през намиране на квадратен корен от отрицателно число. Тази напълно незаконна от гледна точка на реалността ситуация води до намирането на съвсем правилно решение и обосновава необходимостта от употребата на имагинерни числа — математически обекти, за които трудно намираме физическа интерпретация.

'''Модерна епоха '''Няколко големи открития през 14-[http://bg.wikipedia.org/wiki/18_век 18 век] са ключови за изграждането на съвременните основи на математиката: -Въвеждането на съвременните обозначения в алгебрата (използването на скоби, обозначаването с букви на неизвестните величини и параметри) е важна стъпка към изграждането на формални теории. - Смятането с безкрайно малки величини позволило да се решат парадоксите на Зенон и други важни задачи, наследени от древността. -Обединяването на новооткрития закон за гравитацията и античните знания за коничните сечения демонстрирали действителната мощ на абстрактните математически конструкции — изградена била единна теория, позволяваща предсказване с голяма точност на движението на планетите, артилерийските снаряди и узрелите ябълки. -Създаването на аналитичната геометрия свързало геометрията и знанията за числата, подсилвайки усещането за единност и всеобща значимост на математическите истини.

'''XIX век '''За Западноевропейската цивилизация този век е връх в развитието. През него тя доминира целия свят и определя културни, социални и научни тенденции. Можем да го наречем век на победилия позитивизъм, когато се смятало, че развитието може да е безкрайно и рационализмът, науката и технологиите могат да създават нови ценности и ресурси неограничено.

Математиката на 19 век не прави изключение от този оптимизъм. Откриването на теорията на групите в началото на века демонстрирало, че един напълно формален математически механизъм може да реши разнообразни задачи — била доказана нерешимостта на някои древни задачи за построение с линийка и пергел, както и неизразимостта с радикали на решенията на уравнения от 5-та степен. Към средата на века бил доказан и първият важен резултат на дисциплините, които днес наричаме „Основи на математиката“ — независимостта на постулата на Евклид за успоредните прави от останалите аксиоми на геометрията. Възможността за независимо съществуване на различните геометрии — класическата на Евклид, на Лобачевски и на Риман, както и постиженията на алгебрата, оформили съвременната концепция за аксиоматизация на математиката, а именно: 1. Аксиомите и логическите закони на една математическа (формална) теория се приемат като базови истини без да се иска съответствието им с реална действителност, т.е. те се приемат като начални верни формули, от които тръгва изграждането на формалната теория. 2. За другите твърдения в теорията се прави опит да се докажат или опровергаят, като стриктно се спазват логическите правила за извод, т.е. формалното доказателство е поредица от тривиални стъпки, чиято правилност може да се провери чрез ефективна процедура (в съвременната трактовка — от компютърна програма).

'''XX век '''През 1901 г. Бъртранд Ръсел открил парадокс в Теория на множествата. Това събитие разтърсило и отрезвило всички, занимаващи се с изграждането на основите на математиката. Фреге не се заема с работата над един първоначално предвиден трети том на капиталното му съчинение ''Основни закони на аритметиката'', а останалите разработили различни ограничения, позволяващи избягване на парадокса. Кризата, предизвикана от парадокса на Ръсел, продължава и до днес, но най-сериозните работи по преодоляването ѝ били извършени през първата половина на века. Били създадени по-строги аксиоматики на Теорията на множествата, които не допускат съществуването на парадоксалното множество на Ръсел. Някои математици търсели разрешение на кризата в ограничаване на правилата на логиката и в методите на извършване на математическите доказателства (Брауер, Ръсел, Уайтхед). Опитвайки се да даде ясно определение на понятието математическо доказателство, Алън Тюринг създал основите на компютърните науки, давайки първите математически определения за [[компютър]] и алгоритъм. През 1939 г. Алонсо Чърч забелязал универсалната идея за изчислимост.

Освен че поставили началото на научни дисциплини с голямо практическо значение, тези открития имат фундаментално значение за [[философия]]та и обществените науки.

==Област на математиката==

Математиката най-общо може да се раздели на изследване на количествата, структурите, пространството и измененията – аритметика, алгебра, геометрия и анализ. В допълнение към тези основни подразделения има и няколко други, изследващи връзките между ядрото на математиката и други научни, философски и технически области.

'''Аритметика ''' Аритметиката (от гръцки αριθμός = число) е най-старият дял на математиката. Има широко приложение както в ежедневието (например за преброяване на някакви обекти), така и в науката (за най-различни сложни изчисления). Аритметиката изучава свойствата на числата и операциите в числови множества.Карл Фридрих Гаус посвещава на аритметиката знаменитата фраза: "''Математиката е кралицата на науките, а аритметиката е кралицата на математиката.''" Терминът „аритметика“ се използва понякога като синоним на „теория на числата“. Това е сравнително старо значение и понастоящем не е много популярно. Теорията на числата се е наричала също така „висша аритметика“, но и този термин е отпаднал от употреба. Това значение на термина аритметика не трябва да се бърка с елементарната аритметика.Основните действия съдържащи се в аритметиката са:събиране, изваждане, деление и умножение

'''Алгебра '''Алгебрата е дял на математиката, изучаващ свойствата на операциите и релациите, както и произтичащите от тях структури и концепции, като членове, полиноми, уравнения и алгебрични системи. Наред с геометрията, анализа, топологията, комбинаториката и теорията на числата, алгебрата е един от основните клонове на чистата математика. Елементарната алгебра е част от програмите в основното образование и разширява обхвата на изучаваната преди това аритметика с използването на буквени означения за числата и с въвеждането на концепцията за променливите. Изрази, използващи променливи, се манипулират с помощта на правилата на операциите, прилагани и върху числата, като с това се постигат различни цели, например решаване на уравнения. Алгебрата има много по-широк обхват от елементарната алгебра, като изследва и прилагане на операции с различно поведение или операции, извършвани върху обекти, които не са числа. Събирането и умножението могат да бъдат обобщени, а прецизното им дефиниране е свързано с абстрактни алгебрични системи, като групи, пръстени и полета, които са предмет на изучаване на абстрактната алгебра. Наред с фундаменталната роля на алгебрата вътре в математиката тя има и голямо приложно значение, например във физиката (представяне на крайните групи в квантовата механика, дискретните групи в кристалографията), в [[кибернетика]]та (теорията на автоматите), в [[икономика]]та (линейните неравенства).

[[Imagine: Алгебра.jpg|thumb|right|aut=алгебрична задача|Алгебра]]

'''Геометрия ''' '''Геометрията''' (на старогръцки: γεωμετρία; ''geo-'' „земя“, ''-metri'' „измерване“) e клон на математиката, първоначално изучаващ отношенията в пространството, както и формата, големината и позицията на различни фигури. Тя е една от най-старите научни области и една от двете сфери на традиционната математика, наред с изучаването на числата. В наши дни геометричните идеи са силно обобщени и към тях се прилагат методи на математическия анализ и абстрактната алгебра, като много съвременни клонове на геометрията трудно могат да бъдат оприличени на ранната геометрия. Отначало геометрията е практична наука, която изучава разстояния, площи и обеми, докато през III век пр.н.е. е създадена Евклидовата геометрия, която установява стандарти за следващите столетия. [[Архимед]] разработва техники за изчисляване на площи и обеми, които залягат в основата на интегралното смятане. Въвеждането на координати от Рене Декарт и развитието на алгебрата бележи нов стадий на геометрията. Геометрията е обогатена по-нататък от Ойлер и Карл Фридрих Гаус, което води до създаването на топологията и диференциалната геометрия. Основните дялове на геометрията са:стереометрия, евклидова геометрия, топология, неевклидова геометрия, аналитична геометрия, диференциална геометрия

'''[[Imagine:'''Геометрия.jpg|thumb|right|aut=различни измервателни средства|Геометрия]]

'''Анализ ''' Математически анализ е клон от математиката, който се занимава с изследване на поведението на математическите функции. Той има две основни подразделения – диференциално смятане и интегрално смятане. Диференциалното смятане изследва скоростта на изменение на функциите, а интегралното смятане се занимава с натрупванията на стойности вследствие от някаква функция. Например, ако познаваме по какъв начин се изменя положението на някакъв обект с течение на времето, то с помощта на диференциалното смятане можем да определим скоростта на този обект във всеки момент от неговото придвижване. И обратното, ако знаем как се е изменяла скоростта му във времето, то с помощта на интегралното смятане можем да определим местоположението му във всеки момент.

Основните понятия, с които работи математическият анализ, са:

* диференциал, което означава безкрайно малка промяна на някаква стойност;
* граница и сходимост на функция;
* диференциране, или изчисляване на стръмността на функция;
* интегриране, или изчисляване на натрупването на някаква стойност.

==Виж още==

[[знания]]

[[структура]]

[[наука]]

[[логика]]

[[Аристотел]]

[[компютър]]

[[кибернетика]]

[[икономика]]

[[философия]]

==Външни източници==

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Същност на математиката

http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката

==Външни препратки==

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D0%BA%D0%B0 Математическа логика

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0 История на математиката

[[category:Математика]]

Модел

2012-02-19T10:18:08Z

Kristina.Manoleva:

'''Моделът''' се създава с определена цел от изследователя, т.е. [[моделиране]]то е целесъобразна дейност. Моделът се конструира така,че да отразява характеристиките на обекта (свойствата, взаимовръзките, структурните и функционалните му параметри и т.н.), съществени за целите на изследването, на основа на предварителното изучаване на обекта. Mоделирането като правило води към опростен образ на обекта.

==Модел в областта на науката.==

Модел в областта на науката е [[физика|физическо]], [[математика|математическо]] и логическо представяне на система от лица, явления или процеси. Модел е опростен абстрактен поглед върху сложната реалност. Официално моделът е интерпретация, която се занимава с емпирични субекти, явления и физични процеси по математически и логически начин.[1]

За учените модел е и начинът, по който човешките мисловни процеси могат да бъдат засилени.

Модели обикновено се използват, когато е или невъзможно или е непактично да се създаде експериментална среда, в която учените могат да измерват пряко резултати. Прякото измерване при контролирани условия винаги ще бъде по-точно отколкото моделирана оценка на резултатите. При прогнозиране на резултатите, моделте използват предположения, докато измервания не. Когато броят на предположенията в модела се увеличава, точността и приложимостта на модела намаляват.

==Език на моделиране==

Език на моделиране е всеки изкуствен език, който може да се използва за представяне на [[информация]] или знания в структура, която се определя от последователен набор от правила. Правилата са използвани за тълкуване на смисъла на компонентите в структурата. Примери за езици на моделиране са Unified Modeling Language (UML) за компютърни системи, IDEF за процеси и VRML за 3-D компютърни графични модели, предназначени специално за използване с World Wide Web. [2]

==Имитационен модел==

В [[имитационно моделиране]] имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.

При имитационните модели (за разлика от аналитичните) не е необходимо да се получи математическо описание на системата, имащо решения в явен вид спрямо изследваните величини. Достатъчно е да се намерят правдоподобни математически описания за отделните блокове в модела. Този тип моделиране е близък до директния експеримент.

==Аналитични модели==

За аналитичните модели е характерно,че процесите на функциониране на елементите на сложните системи се записват във вид на някакви функционални състояния (алгебрически,интегро-диференциални, разноостни и т.н.) или логически условия.

Най-пълно изследване може да се проведе в случаите, когато са получени явни зависимости, свързващи търсените величини с параметрите на системата и началните условия. Обаче такъв резултат се получава само при сравнително простите системи.

Ако изследваната [[система]] е достатъчно сложна, то заради получаване на аналитическото решение на задачата, се налагат големи ограничения върху модела и се прибягва до опростявания. Налага се да се пренебрегнат някои особености на системата и следователно създаденият модел строго казано вече престава да отговаря на своето основно предназначение - да бъде средство за изучаване на разглежданата сложна система.

Може да се каже, че аналитичният модел се решава, докато имитационният се проиграва. Получените с негова помощ резултати, обаче, нямат аналитична общност и се отнасят само за определена система, функционираща в определени условия.

==Статистичски модел==

Статистически модел е набор от математически уравнения, които описват поведението на даден обект на проучване в улсовията на случайни величини. Ако моделът има само едно уравнение се нарича модел с едно уравнение, докато ако има повече от едно уравнение, се нарича модел с няколко уравнения.

Три понятия са достатъчни да опишат всички статистически модели.

* Ние избираме една статистическа единица, като човек, която да наблюдаваме директно. Няколко наблюдения на една и съща единица във времето се нарича надлъжно изследване.
* Нашият интерес трябва да е в статистическата популация от подобни единици, отколкото във всяка отделна единица.
* Нашият интерес може да се фокусира върху статистическа съвкупност, където да изпитаме функционалните подединици на статистическата единица. Например, физиологичното моделиране изследва на органите, които съставят единицата. Популярен модел от този тип изследвания е моделът стимул-реакция. [3]

==Математически модел ==

Математическият модел използва математически език за описание на [[система]]та. Математически модели се използват не само в природните науки и инженерните специалности (като физика, биология, науки за земята, метеорологията и инженерство), но и в социалните науки (като икономика, психология, социология и политически науки). Също така физични, инженерни , компютърни специалисти и икономисти често използват математически модели. Процесът на разработване на математическия модел се нарича "математическо моделиране"(или моделиране).

Ейкхов (1974 г.) е дефинирал математически модел, като "представителство на основните аспекти на съществуваща система (или бъдеща система), която представя знанието за тази система в достъпна форма" .

Математическите модели могат да приемат различни форми, включително динамични системи, статистически модели, диференциални уравнения, или теоретични игрови модели. [4]

==Икономически модел==

В [[икономика]]та, модел е теоретична конструкция която представлява икономическите процеси с помощта на набор от променливи и набор от логически и / или количествени отношения между тях. Икономическият модел е опростена рамка, която илюстрира сложните процеси често, но не винаги, използвайки математически техники. Често икономически модели, използват структурни параметри. Структурните параметри са основните параметри на един модел или група модели. Един модел може да има различни параметри и тези параметри могат да се променят за да създадат различни свойства.

В общи линии, икономическите модели имат две функции : първо като опростяване и извличане от взетата информация, и второ, като средство за подбор на данни, базирани на парадигмата на иконометричната наука. [5]

==Приложения на икономическия модел ==

Икономическите модели имат следните приложения :

* [[Прогнозиране]] на стопанската дейност по начин, по който заключенията са логически свързани с предположенията;
* Предлагане на икономическата политика да променя бъдещата стопанска дейност;
* Представяне на разумни аргументи, за да се обоснове политически икономическата политика на национално ниво, за да обясни и повлияе на [[стратегия]]та на [[компания]]та на фирмено равнище, или да предостави интелигентни съвети за икономическите решения на домакинството на равнището на самото домакинство.
* [[Планиране]] и разпределяне, в случай на централно планирани икономии, и при по-малък мащаб в областта на логистиката и управлението на бизнеса.
* Във финансите модели за предвиждане са били използвани от 1980 г. насам за търговия (инвестиции и спекулации), например пазарните облигации често са търгувани заради икономически модели предвиждащи растежа на развиващите се нации, който ги издават. От 90-те години на ХХ век много дългосрочни модели за управление на риска са включени в икономическите отношения между симулирани променливи, в опит да се постигне по-голяма надеждност на бъдещите сценарии (често чрез Монте Карло метод).

==Вижте също:==

* Факторно-базиран модел
* Математически модели във физиката
* Макроикономически модел

==Източници:==

[1]http://en.wikibooks.org/wiki/Business_Intelligence/Test_Causal_Link_Map

[2] http://en.wikipedia.org/wiki/Modeling_language

[3] http://www.physorg.com/tags/statistical+model/

[4] http://www.tutorvista.com/bow/mathematical-models-in-economics

[5] http://en.wikipedia.org/wiki/Conceptual_model

==Външни препратки : ==

* http://www.econmodel.com/classic/
* http://www.sciencedaily.com/articles/m/mathematical_model.htm

[[category: Моделиране и прогнозиране в управлението]]

Машина

2012-02-19T10:16:29Z

Kristina.Manoleva:

Машината е
[[механизъм]], който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Значението на машината е широко разпространено в производствената дейност,всеки производствен цикъл се свързва с използването на машини. Без машините производителността на труда на работната сила е по-малка. Те освен, че благоприятстват производствените процеси, помагат и на служителите като подпомагат и улесняват тяхната дейност.

Машината е сложен механизъм или съчетание от механизми, които изпълняват механични движения за преобразуване на енергия и [[материал]]и, за извършване на работа, за събиране, предаване, съхранение, обработка и използване на [[информация]]. Чрез машината се облекчава, механизира и автоматизира физическият и интелектуалният труд на човека и се повишава неговата [[производителност]].Тя е средство и показател за развитие.

==Видове машини==

В зависимост от основната цел на преобразуването се разграничават три вида машини:

'''1) енергетични (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател двигателни''']''' или трансформиращи)'''

'''2) работни (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Транспорт транспортни''']''' или технологични) '''

'''3) информационни'''

Енергетичните машини са предназначени за преобразуване на всякакъв вид енергия в механична енергия, и се наричат [[двигател]]и.Това са например електродвигатели,двигатели с вътрешно горене, турбини, компресори, парна машина и други. Разпространени са и екетрогенераторите. Работната машина превръща механичната енергия в полезна работа. Работните машини се разделят на технологични и транспортни. В технологичните машини обработваният материал може да бъдат в твърдо, течно или газообразно състояние. Целта на трансформацията на материала в тези машини е да се промени формата, свойствата, състоянието или местоположението му. В транспортните машини материалът е пренасяният обект, като превръщането му се състои в промяна на неговото положение. Към технологичните машини се отнасят металорежещите машини, валцуващите машини (прокатни станове), опаковащите машини,печатарски машини. Към транспортните машини се отнасят транспортните средства – автомобили,самолети,хеликоптери,елеватори. Информационните машини са предназначени за преобразуване на информация. Ако информацията е представена под формата на числа, машината се нарича сметачна или изчислителна, като например аритмометър, механичен интегратор, механична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] е конструирал машина за изчисление на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логаритъм логаритми] и други [http://bg.wikipedia.org/wiki/Функция функции] през 1837 г. Неговата машина ''Difference engine'' е първият механичен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Калкулатор калкулатор] и се счита за предшественик на днешните [http://bg.wikipedia.org/wiki/Компютър компютри]. Но те, макар и известни в началото на разработването им като [http://bg.wikipedia.org/wiki/ЕИМ електронно-изчислителни машини], строго погледнато не са машини, тъй като в тях механичните движения се изпълняват само при спомагателни дейности, но името е запазено поради историческата приемственост от сметачните машини. Машина, в която всички трансформации на енергия, материали, информация, се извършват без пряка намеса на човека, се нарича машина-автомат, или просто [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомат автомат]. Наборът от автомати, свързани в серия един с друг и предназначени да изпълняват специфични процеси, образува автоматизирана линия.

==История на машината==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прост_механизъм Простите механизми] се използват от хората от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Праистория праисторически] времена. Те променят големината и посоката на приложена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сила сила]. Такива механизми са най-простият начин за прилагане на ефекта на „силата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста]“, за да се увеличи приложената сила . Това са елементарните "тухли" от които се строят по-сложните машини. Историята на изучаването им датира още от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Архимед Архимед], който е изучавал [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Макара макарата] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Винт_(прост_механизъм)&action=edit&redlink=1 винта]. По-късно [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс Ренесансовите] учени добавят към тях още няколко: [http://bg.wikipedia.org/wiki/Колело_и_ос колело и ос], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наклонена_равнина наклонена равнина] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Клин клин].

По-сложни машини, използващи силата на човека, животинска тяга или задвижвани от силата на водата и вятъра датират от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Античност античността]. Човешката сила е задвижвала лебедки и макари, понякога с помощта на въжета. При военни действия са били използвани обсадни машини— например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Обсадна_кула обсадна кула]. Към 1-ви век се е използвала животинска тяга в мелници и воденици.

==Двигатели ==

Първата парна машина е построена през 17 век от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дени_Папен Дени Папен] и представлявала цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара. Окончателни усъвършенствания в парната машина били направени от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Уат Джеймс Уат] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1769 1769] г. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_турбина Парната турбина] е изобретена от сър [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чарлс_Алджернон_Парсънс&action=edit&redlink=1 Чарлз Парсънс] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1884 1884] г. Турбината постепенно бива усъвършенствана и заедно с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател_с_вътрешно_горене двигателя с вътрешно горене] през ХХ век постепенно изместват парната машина поради по-високия си коефициент на полезно действие (КПД).

Двигател с вътрешно горене е изпробван за първи път във Франция през 1807 от Исак де Риваз който направил автомобил с двигател, движен от възпламеняващ се въглищен газ. Първият истински тритактов двигател с вътрешно горене и водно охлаждане е дело на Барзанти и Маточи, а след изобретяването на цикъла на Ото от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Николаус_Ото Николаус Ото] през 1877 става ясно, че този тип двигатели има много предимства пред парните двигатели. През 1877 г. Ото и фабриката за газови двигатели ''Дойц'' патентоват четиритактовия процес. През 1884 г. той въвежда и електрическото запалване на двигателите. След това нововъведение става възможно използването и на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бензин течни горива] и настъпва ерата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила].

==Работни машини ==

Модел на предачна машина от 18 в. от музея във [http://bg.wikipedia.org/wiki/Вупертал Вупертал], Германия

Машините играят основна роля за настъпването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция индустриалната революция]. В началото на 18 в. английската текстилна промишленост разчита на домашно произведени суровини и то основно вълна, тъй като изготвянето на нишки от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лен лен] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памук памук] изисква по-съвършена обработка и тези платове се внасят от чужбина. През втората половина на века в се появяват текстилните манифактури в които работата се механизира и след появата на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Предачна_машина&action=edit&redlink=1 предачната машина] през (1768), патентована от Ричард Аркрайт и механизирания [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тъкачен_стан тъкачен стан] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Водно_колело&action=edit&redlink=1 водни колела]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души.

След това водното колело бива заменено от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_машина парния двигател]. В периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна.

Развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Машиностроене машиностроенето] е невъзможно без подходящи обработващи машини. Те са предназначени за изработване на отделните части (компоненти) и са задвижвани с електричество, хидравлика или с трансмисия. Отначало при изработката на частите се използва дърво и кожа, но скоро те биват заменени от метал. При обработката му се използва натрупаният опит в изработване на механични части от майсторите на часовници и научни инструменти. Механичните части на ранните текстилни машини понякога се наричат „часовникарски“, защото съдържат метални шпиндели и предавки. Растящото производство привлича такива майстори и така се поставят основите на съвременното машиностроене.

Освен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Струг струговете], първата голяма металообработваща машина е цилиндрична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бормашина бормашина], използвана за пробиване на силиндри с голям диаметър за първите парни двигатели.

==Информационни машини==

Най-старата машина за програмиране (това е машина, чието поведение може да се контролира от промените на програма) е програмният хуманоиден робот на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ал_Джазари&action=edit&redlink=1 Ал Джазари] през 1206 г. Външният вид на робота на Ал Джазари е механизирана лодка с четирима автоматични музиканти, която се носи по езерото и забавлява гостите по време на кралските балове. Неговият механизъм включва програмируеми барабани с ключе, захванати на малка ръчка, които отмерват ритъма. Барабанистът е можел да изпълнява различни ритми в зависимост от положението на ключето.

Често за образец на ранно машинно програмиране е считан станът за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Жакард жакардови] тъкани, създаден през 1801 г. В тази машина се използвали картонени карти с дупки по тях, като дупките показват извивките на дрехата. Така в зависимост от картите, които му се поставят, станът можел да произвежда напълно различни дрехи. Такива карти е използвал и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] през 1830 г., за да управлява своята [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. Тук отворите се използват за контрол на машината.

==Машинни елементи==

Машините се състоят от машинни елементи.Те се разделят на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм механизми], които контролират движението по различни начини и структурни компоненти като рама и крепежни елементи. Съвременните машини съдържат също сензори, активатори и компютърни контролери. Формата, видът и цветът на корпусите на машините са обект на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Промишлен_дизайн промишления дизайн].

==Механизми ==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм Механизмите] контролират движението по различни начини.Най-общо механизмите се класифицират като предавки, трансмисии, валове, спирачки, съединители и свързващи механизми, макар че има и други видове като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Спирачка спирачка] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Предавателна_кутия предавателна кутия].

==Контролери==

Контролерите съчетават [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сензор сензори], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логика логика] и изпълнителни устройства (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''actuators''), за да може компонентите на машината да изпълнят предназначението си. Може би най-известният е този на парната машина, наречен центробежен регулатор (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''centrifugal governor''). Други примери са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Реле релето] и термостатът, който при определена температура задействува някакъв клапан (например в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Система_за_охлаждане_на_двигатели_с_вътрешно_горене охладителната система] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила]). В компютрите се използват програмируеми логически контролери. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Серво-мотор Сервомоторите], които прецизно позиционират даден вал вследствие на електрическа команда са друг пример, като те правят възможно развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Робот роботите].

==Източници==

http://www.lideka.com/BG_MACHINERY_MAIN.html http://www.lideka.com/BG_MACHINERY_MAIN.html

http://prodajba.net

http://rechnik.info

[[category: Икономикс]]

Задача за решаване

2012-02-18T12:56:17Z

Kristina.Manoleva: /* Видове проблем */

'''''Проблем-'' '''

1. негативно явление -отклонение от нормата,

2. научен въпрос

==Въведение и синоними==

Думата проблем има най-различни синоними като някои от тях са : трудност, лишение, мъка, страдание, зор, беда, изпитание, усилие, нужда.

Проблемът е отклонение от нормата, което се среща при всеки един човек. Нужно е ясно да бъде дефиниран проблема, да се установят причините за неговото възникване и да се намери най-ефективния начин за неговото разрешаване с цел отстраняване на възникналия дискомфорт и противоречия. Има няколко етапа , през които се преминава , за да се стигне до правилното решение за дадения проблем, който обстойно се разглежда и определя.

==Видове проблем==

Има най-различни видове проблеми. Някои от тях са свързани с работата .
''' [[Проблеми с екипа]]-'''

1. Недостиг или липса на умения у някои от членовете

Последствия: проекта няма да се развива толкова бързо, колкото е необходимо, или може да “зацикли”.

2. Даден член напуска [[екип|екипа]]

Причини: тук не можем да фиксираме конкретни причини за напускане на даден член, но несъмнено неговото отсъствие ще повлияе на работата на екипа. В повечето случаи тези причини не зависят пряко или косвено от ръководител проекта.

'''[[Междуличностни проблеми]]'''

1. Членовете на екипа са твърде близки

Последствия: членовете на екипа прекарват прекалено време в приятелски разговори и обсъждане на лични проблеми

2. Липса на [[гъвкавост]] в екипа

Последствия: участника в екипа смята, че неговият подход е най-правилен и трудно прилага нови методи на работа. По този начин се оказва пряко влияние върху неговата работа

3. [[Конфликт]]и вътре в екипа

Последствия: тук различията в стила на работа, най-вече различия в характера, експертните мнения и т.н. оказват едно от най-големите въздействия върху дейността по даден [[проект]] и по самата работата на хората

'''[[Проблем с производителността]] – '''

1. Погрешни задачи, в следствие на което се губи време

Последствия: причините се крият в лошото управление на времето. Тук може да се включи и неправилното приоритезиране на задачите и предпочитанията на някои членове на екипа за дадена задача, независимо от нейната категория или приоритет. Понякога се случва и самият [[ръководител]] проект да не е успял правилно да дефинира задачите, които трябва да се изпълнят.

Препоръчителни действия: Винаги обяснявайте на екипа кои задачи са важни и кои трябва да се изпълнят първо. Питайте ги, ако има неясноти дайте повече [[информация]] за даденият проблем или задача. Осигурете [[ресурс]]и на членовете на екипа, за да подобрят уменията си за [[управление на времето]].

2. Лошо [[качество]] на работата

Последствия: последствията може да настъпят от това, че даден член на екипа не е разбрал правилно какво се иска от него и какви са изискванията на работата. Проблем може да възникне и ако работата се измерва в различни, а не точно определени и стандартизирани показатели, както и ако даден член на екипа няма нужните умения, за да изпълни дадената задача.

3. Изтощение от прекалената работа

Последствия: тук може да се зародят проблеми и да се стигне до изтощение на член от екипа от прекалената му отдаденост в проекта или се ангажира с изпълнението на твърде много задачи в службата и извън работното време. Също така, често явление за изтощение е, ако даден член на екипа работи прекалено дълго по дадена задача.

==Виж още==

*[[мъка]]

*[[изпитание]]

*[[лишение]]

*[[зор]]

==Източници==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Начална_страница http://bg.wikipedia.org/wiki/]

[http://www.referati.org/ http://www.referati.org/]

[[category:Управленски решения и риск]]

Задача за решаване

2012-02-18T12:55:55Z

Kristina.Manoleva: /* Въведение и синоними */

'''''Проблем-'' '''

1. негативно явление -отклонение от нормата,

2. научен въпрос

==Въведение и синоними==

Думата проблем има най-различни синоними като някои от тях са : трудност, лишение, мъка, страдание, зор, беда, изпитание, усилие, нужда.

Проблемът е отклонение от нормата, което се среща при всеки един човек. Нужно е ясно да бъде дефиниран проблема, да се установят причините за неговото възникване и да се намери най-ефективния начин за неговото разрешаване с цел отстраняване на възникналия дискомфорт и противоречия. Има няколко етапа , през които се преминава , за да се стигне до правилното решение за дадения проблем, който обстойно се разглежда и определя.

==Видове проблем==

Има най-различни видове проблеми. Някои от тях са свързани с работата .
''' [[Проблеми с екипа]]-'''
1. Недостиг или липса на умения у някои от членовете

Последствия: проекта няма да се развива толкова бързо, колкото е необходимо, или може да “зацикли”.

2. Даден член напуска [[екип|екипа]]

Причини: тук не можем да фиксираме конкретни причини за напускане на даден член, но несъмнено неговото отсъствие ще повлияе на работата на екипа. В повечето случаи тези причини не зависят пряко или косвено от ръководител проекта.

'''[[Междуличностни проблеми]]'''

1. Членовете на екипа са твърде близки

Последствия: членовете на екипа прекарват прекалено време в приятелски разговори и обсъждане на лични проблеми

2. Липса на [[гъвкавост]] в екипа

Последствия: участника в екипа смята, че неговият подход е най-правилен и трудно прилага нови методи на работа. По този начин се оказва пряко влияние върху неговата работа

3. [[Конфликт]]и вътре в екипа

Последствия: тук различията в стила на работа, най-вече различия в характера, експертните мнения и т.н. оказват едно от най-големите въздействия върху дейността по даден [[проект]] и по самата работата на хората

'''[[Проблем с производителността]] – '''

1. Погрешни задачи, в следствие на което се губи време

Последствия: причините се крият в лошото управление на времето. Тук може да се включи и неправилното приоритезиране на задачите и предпочитанията на някои членове на екипа за дадена задача, независимо от нейната категория или приоритет. Понякога се случва и самият [[ръководител]] проект да не е успял правилно да дефинира задачите, които трябва да се изпълнят.

Препоръчителни действия: Винаги обяснявайте на екипа кои задачи са важни и кои трябва да се изпълнят първо. Питайте ги, ако има неясноти дайте повече [[информация]] за даденият проблем или задача. Осигурете [[ресурс]]и на членовете на екипа, за да подобрят уменията си за [[управление на времето]].

2. Лошо [[качество]] на работата

Последствия: последствията може да настъпят от това, че даден член на екипа не е разбрал правилно какво се иска от него и какви са изискванията на работата. Проблем може да възникне и ако работата се измерва в различни, а не точно определени и стандартизирани показатели, както и ако даден член на екипа няма нужните умения, за да изпълни дадената задача.

3. Изтощение от прекалената работа

Последствия: тук може да се зародят проблеми и да се стигне до изтощение на член от екипа от прекалената му отдаденост в проекта или се ангажира с изпълнението на твърде много задачи в службата и извън работното време. Също така, често явление за изтощение е, ако даден член на екипа работи прекалено дълго по дадена задача.

==Виж още==

*[[мъка]]

*[[изпитание]]

*[[лишение]]

*[[зор]]

==Източници==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Начална_страница http://bg.wikipedia.org/wiki/]

[http://www.referati.org/ http://www.referati.org/]

[[category:Управленски решения и риск]]

Задача за решаване

2012-02-18T12:54:45Z

Kristina.Manoleva: /* Видове проблем */

'''''Проблем-'' '''

1. негативно явление -отклонение от нормата,

2. научен въпрос

==Въведение и синоними==

Думата проблем има най-различни синоними като някои от тях са : трудност, лишение, [[мъка]], страдание, [[зор]], беда, изпитание, усилие, [[нужда]].

Проблемът е отклонение от нормата, което се среща при всеки един човек. Нужно е ясно да бъде дефиниран проблема, да се установят причините за неговото възникване и да се намери най-ефективния начин за неговото разрешаване с цел отстраняване на възникналия дискомфорт и противоречия. Има няколко етапа , през които се преминава , за да се стигне до правилното решение за дадения проблем, който обстойно се разглежда и определя.

==Видове проблем==

Има най-различни видове проблеми. Някои от тях са свързани с работата .
''' [[Проблеми с екипа]]-'''
1. Недостиг или липса на умения у някои от членовете

Последствия: проекта няма да се развива толкова бързо, колкото е необходимо, или може да “зацикли”.

2. Даден член напуска [[екип|екипа]]

Причини: тук не можем да фиксираме конкретни причини за напускане на даден член, но несъмнено неговото отсъствие ще повлияе на работата на екипа. В повечето случаи тези причини не зависят пряко или косвено от ръководител проекта.

'''[[Междуличностни проблеми]]'''

1. Членовете на екипа са твърде близки

Последствия: членовете на екипа прекарват прекалено време в приятелски разговори и обсъждане на лични проблеми

2. Липса на [[гъвкавост]] в екипа

Последствия: участника в екипа смята, че неговият подход е най-правилен и трудно прилага нови методи на работа. По този начин се оказва пряко влияние върху неговата работа

3. [[Конфликт]]и вътре в екипа

Последствия: тук различията в стила на работа, най-вече различия в характера, експертните мнения и т.н. оказват едно от най-големите въздействия върху дейността по даден [[проект]] и по самата работата на хората

'''[[Проблем с производителността]] – '''

1. Погрешни задачи, в следствие на което се губи време

Последствия: причините се крият в лошото управление на времето. Тук може да се включи и неправилното приоритезиране на задачите и предпочитанията на някои членове на екипа за дадена задача, независимо от нейната категория или приоритет. Понякога се случва и самият [[ръководител]] проект да не е успял правилно да дефинира задачите, които трябва да се изпълнят.

Препоръчителни действия: Винаги обяснявайте на екипа кои задачи са важни и кои трябва да се изпълнят първо. Питайте ги, ако има неясноти дайте повече [[информация]] за даденият проблем или задача. Осигурете [[ресурс]]и на членовете на екипа, за да подобрят уменията си за [[управление на времето]].

2. Лошо [[качество]] на работата

Последствия: последствията може да настъпят от това, че даден член на екипа не е разбрал правилно какво се иска от него и какви са изискванията на работата. Проблем може да възникне и ако работата се измерва в различни, а не точно определени и стандартизирани показатели, както и ако даден член на екипа няма нужните умения, за да изпълни дадената задача.

3. Изтощение от прекалената работа

Последствия: тук може да се зародят проблеми и да се стигне до изтощение на член от екипа от прекалената му отдаденост в проекта или се ангажира с изпълнението на твърде много задачи в службата и извън работното време. Също така, често явление за изтощение е, ако даден член на екипа работи прекалено дълго по дадена задача.

==Виж още==

*[[мъка]]

*[[изпитание]]

*[[лишение]]

*[[зор]]

==Източници==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Начална_страница http://bg.wikipedia.org/wiki/]

[http://www.referati.org/ http://www.referati.org/]

[[category:Управленски решения и риск]]

Екип

2012-02-18T12:48:10Z

Kristina.Manoleva: /* Етапите при изграждането на екип са: */

'''Екип''' е малка [[група]] от хора, която възниква (създава се) по специален повод, нейните участници са еднакво силно съпричастни към постигането на обща [[[http://www.novavizia.com/2710.html цел]]] и работят заедно в постоянна взаимна [[зависимост]] помежду си, за да изпълнят целта.

Думата “екип” не е синоним на думата “група”. Резултатите от научните изследвания и открития за [[фрупово поведение|груповото поведение]] още в началото на ХХ век показват, че в групата може да има и [[сътрудничество]], и обща работа, и взаимна зависимост.

==Същност==

[[Image:Team Work Multicultural 2.jpg|thumb|right|alt=People holding hands |The Wikepede edits’’[[A Team]].]]
Екипът не е просто съвкупност от хора ([[служител]]и, колеги, [[партньор]]и), които работят заедно. Една група от хора наричаме “екип” само тогава, когато са налице две характеристики на тази група:

* Обща цел;
* Взаимна зависимост между хората при изпълнение на техните работни задачи;

Общата цел (цели) и взаимната зависимост на група от хора са двете причини, поради които е необходимо да се създава и развива екип.

==Разлика между екип и група==

Екипът е различен от групата, защото притежава четири специфични характеристики, за разлика от групата:

# Много ясни обстоятелства около неговото създаване и това са неструктурираните, нерутинните проблеми и задачи, както и силният натиск от външната [[среда]] ([[конкурент]]и, [[потребител]]и) и спешна корекция на показателите за [[ефективност]] на [[компанията]].
# Специфична екипна [[структура]], която включва строги изисквания за големина на екипа, участниците, баланс на ролите, които участниците изпълняват, специфични екипни [[ценност]]и ([[норма|норми]]) на работа, силно [[съпричастие]] към екипната цел, силно [[доверие]] и изявено [[лидерско поведение]].
# Специфичен механизъм на работа, който се изразява в обща работа (всички заедно) за постигане на целта, силна [[интерактивност]] между участниците, силна зависимост на ефективността на работа от конкретни фактори.
# Нужда от специфична среда за екипа – институционализиране на екипа в структурата на компанията, овластяване на екипа, “напасване” на [[организационната структура]], [[култура]] и практики на [[управление на човешките ресурси]] към спецификата на екипа.

Според ''[[Katzenbach]]'' и ''[[Smith]] ''(1993) eкипът и екипната работа имат големи преимущества, в сравнение с индивидуалната работа и груповата работа. Той постига три необичайни резултата, които нито индивидите, нито групите от индивиди могат да постигнат.

Това са:

* Необичайният екипен [[продукт]], който не е по силите на отделен [[служител]] или група от служители (напр. цялостна концепция за [[нов продукт]], координация между [[отдел]]и, [[иновация]], [[проект]]).
* Мощен принос за [[ефективност]]та и [[конкурентоспособност]]та на компанията, което не е по силите на отделен служител или една група.
* Мощно развитие на професионалния и личностен потенциал на участниците в екипа в сравнение с другите традиционни форми за развитие на служителите в компанията.

==Процес на изграждане на екип==

Екип е група хора, работещи за постигането на обща цел. Изграждане на екип е [[процес]]ът, който дава възможност на тази група хора да постигнат своята цел. Следователно то е въпрос в компетенциите на [[ръководството]], а най-ефективната форма за изграждане на екип по-скоро е тази, която е изпълнена като форма на [[консултация|консултации]] от ръководството, отколкото чистото [[обучение]] (макар че има роля и за обучението в рамките на програмата за изграждане на екипа).

==Етапите при изграждането на екип са: ==

* Да се изяснят [[цел]]ите на екипа;
* Да се установят онези проблеми, които пречат на екипа да постига своите цели;
* Да се започне работа върху тези проблеми, да се премахнат пречките и да се направи възможно постигането на целите.

Главните [[умения]] в този процес са правилно разпознаване на проблемите и решаването им по подходящ начин и в подходяща последователност. Изграждането на екип може да приеме различна форма в зависимост от размера и естеството на екипа. Когато се работи по проект, където съставът на екипа се мени постоянно, ударението трябва да бъде върху развитие у отделните личности на умения, които да ги правят ефективни членове на екипа. При екипи, чиито членове са постоянни – обикновено в ръководни екипи – начинът, по който отделните личности в екипа се отнасят помежду си може да има силно отражение върху постиженията на екипа.

==Видове екипи==

Видовете екипи са важни, доколкото от избора на екип зависи и целите, които ще преследва той, както и средствата, с които ще се постигат тези цели.

Според ''[[Hackman]]'' (1990), критериите за групиране на екипите в различни видове са степента на [[автономия]] и степента на [[контрол]] върху екипа от страна на компанията.

В този смисъл, възможни са следните видове екипи:

* Екипи, ръководени от [[мениджър]]и.
* Екипи, които се самоуправляват.
* Екипи, които се самосъздават и самоуправляват.
* Екипи, които се самосъздават, самоуправляват и самонасочват (напр., мениджърският екип).

Според ''[[Robbins]]'' и ''[[Coulter]]'' (2004) са възможни четири критерия за групиране на екипите в различни видове – каква е [http://www.novavizia.com/2710.html целта], каква е [[структура]]та на екипа, какво е членството в него, за''' '''какъв''' '''срок е създаден екипът.

Според ''[[Katzenbach]]'' и ''[[Smith]]'' (1993) основен критерий за разграничаване на екипите е степента на тяхната ефективност, т.е. доколко изпълняват [http://www.novavizia.com/2644.html трите екипни резултата].

Според ''[[S. Mohram]]'', ''[[S. Cohen]]'' и ''[[А. Mohram]]'' (1995), както и според ''[[Mankin]]'' и ''[[Bikson]] ''(1998), критерият за видовете екипи е тяхното предназначение, т.е. за''' '''какво''' '''са''' '''създадени и каква е тяхната основна''' '''[[функция]].

На основа на този критерий авторите различават пет различни вида екипи, т.е. пет формата на екипна работа:

* [http://www.novavizia.com/2667.html Работен екип] - [http://www.novavizia.com/2644.html екип], който е създаден с предназначението да произвежда продължително'' ''време някакъв [[продукт]], чиято стойност мощно подпомага [[компания]]та да се справя с перманентно възникващи проблеми в организационната [[ефективност]], [[конкуренция]]та, [[пазар]]ите и [[потребител]]ите.
* [http://www.novavizia.com/2791.html Проектен екип] - [http://www.novavizia.com/2644.html екип], който е създаден с предназначението да произведе еднократен резултат.
* [http://www.novavizia.com/2806.html Паралелен екип] - [http://www.novavizia.com/2644.html екип], който се създава с предназначението да формулира независими от ръководството препоръки, идеи, предложения във връзка с бързото разрешаване на някакъв проблем в [[качество]]то, координацията между отделите, подобряването на изпълнението на някоя дейност в компанията.
* [http://www.novavizia.com/2815.html Мениджърски екип] - [http://www.novavizia.com/2644.html екип], който се създава с предназначение да подобри координацията между мениджърите на отдели (в “най-високата” йерархия на компанията), за да преодолее натиска на [[конкурентна среда|конкурентната среда]] или да подобри показателите на организационната ефективност.
* [http://www.novavizia.com/2832.html Неформален екип] - [http://www.novavizia.com/2644.html екип], чието предназначение е насърчаването на по-голямо [[сътрудничество]] и [[координация]] в компанията.

==Вижте още==

# [[Екипни роли]]
# [[Работа в екип]]
# [[Екипна ефективност]]
# [[Менторство]]
# [[Коучинг]]

==Източници==

# [[www.novavizia.com]]
# Христова, Т., Тодор Христов, Симеон Христов, [http://www.sitamanagement.com/1.html 10-те златни правила за работа в екип], София, “Сиела”, 2006

[[category:Управление на човешките ресурси]]

Екип

2012-02-18T12:47:42Z

Kristina.Manoleva: /* Видове екипи */

Зависимост

2012-02-18T12:45:50Z

Kristina.Manoleva:

'''Зависимост – '''пониятието [[зависимост]] означава връзка между две или повече променливи величини.Когато зависимостта е изразена математически, тя се нарича [[функция]].Най-общият аналитичен вид на една зависимост е: Y=f(x), където “X” и “Y” са метрично скалирани променливи.

==Основни характеристики==

Зависимостите имат три основни характеристики – вид, форма и сила.

Видът на зависимостта се определя от броя на факторите,които изследват:

* Обикновенна –изследва се влиянието на един фактор: Y=f(x)
* Множествена – изследва се влиянието на два или повече фактора: Y=(x1,x2…xn)

В зависимост от [[математическия]] и [[графичен]] модел на зависимостта:

* Линейна – промяната на фактора (X) води до пропорционална промяна на функцията (Y).Графиката е права линия.
* Криволинейна – промяната на фактора (X), води до непропорционална промяна в (Y).Графиката е крива линия.

В зависимост от степента на съвпадение фактическите стойностти на (Y) с теоритичните:

* Функционална – пълна зависимост в [[регресионния модел]] участват всички фактори влияещи върху (Y)
* Корелационна – непълна зависимост в [[регресионния модел]] не участват всички фактори влияещи върху (Y), а само част от тях.

==Видове зависимости==

Според броя на променливите различаваме:

* [[Еднофакторна корелация]] – измерва се връзката между един факторен признак (ФП) и един резултативен признак (РП) .
* [[Множествена корелация]] – между комплекс от факторен признак и един резултативен признак
* [[Частна корелация]] – между един факторен и един резултативен признак,като влиянието на останалите факторни признаци, които действат върху останалите резултативни признаци заедно с изследващия фактор се елиминират.

Според характера на връзката:

* Пряка зависимост – налице е еднопосочност в измененията на ФП и РП
* Обратна зависимост – налице е разнопосочност в измененията на РП и ФП
* Смесена зависимост - параболична

==Регресионен анализ==

Служи за определяне формата на зависимостта и за изграждане на аналитичен вид на функцията.

Формата на зависимостите се установява чрез [[диаграма на разсейване]]:

* Абсцисата се скалира в съответствие със стойностите на незевисимата променлива (X)
* Ординатата със значенията на независимата променлива (Y)

В полето на графиката се нанасят точки с координати на наблюденията (X1) и (Y1) за всяко едно изследвано лице.

По конфигурацията от точки се заключение за формата на зависимостта.Ако тя наподобява елипса, зависимостта е [[линейна]].

[[Image:zavisimost1.jpg|thumb|right|alt=Picture1.|Зависимост между човешкия ръст и тегло]]

==Линейна зависимост==

Аналитичният вид на обикновенната линейна зависимост е (Y=a+bx),където (X) и (Y) са променливите величини – съответно независима и зависима [[променлива]] (аргуметн и функция).

Със символите “a” и “b” се означават параметрите на функцията.

* Параметърът “a” се нарича свободен член на функцията и представлява разстоянието от началото на координатната система до пресечената точка на графиката на функцията с ординатата.
* Параметърът “b” се нарича коефициент на [[регресия]] и носи информация за ъгъла,който графиката на функцията , сключва с положителната посоки на абсцисата.

[[Image:Zavisimost2.gif|thumb|right|alt=Picture2.|Линейна функционална зависимост]]

==Вижте още==

[[функция]]

[[регресионен модел]]

[[диатрама на разсейване]]

==Източници==

[http://www.nsa-virtualeducation.com/document/lecture_3ip.pdf]

[http://www.fontoteque.hit.bg/08_statistics_1dec.pdf]

[[category:Статистика]]

Код

2012-02-18T12:45:01Z

Kristina.Manoleva:

'''Kодът'''е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В [[комуникация|комуникациите]] и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. '''Декодирането ''' е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.

[[image:code.png|thumb|right|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]]

==Теория на кодиране==

Теория на кодиране е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [[компресиране на данни]], [[криптография]], корекция на грешките и за кодиране на [[мрежата|Internet]]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като теория на информацията, [[eлектротехника]], [[математика]] и [[компютърни науки]] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва откриване и корекция на грешки в предадените данни.

===Код с променлива дължина===

В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.

===Откриване и корекция на грешки===

В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [[телекомуникации]]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.

==Виж също==

* [[линeен код]]
* [[генетичен код]]
* [[изходен код]]

==Източници==

http://en.wikipedia.org/ http://en.wikipedia.org

http://ru.wikipedia.org/ http://ru.wikipedia.org

http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/

[[category:Управленски решения и риск]]

Организационна структура

2012-02-18T12:41:08Z

Kristina.Manoleva: /* Виж още */

Терминът '''структура''' е пряко свързан с процесите на [[управление]] във всяка една [[фирма]] или [[организация]].Чрез него се определят броят и облика на всички звена свързани с процеса на дейност в фирмата. От организационната структура на една организация зависи цялата й [[ефективност]].

==Организационно управленска структура==

===Характеристика===

Организационно управленската структура се свързва с управляващата подсистема. Изгражда се на основа на органите на управление на различни равнища и на връзките между управляващи и управлявани. Организационно управляваната структура е съвкупност от отделни елементи, които са йерархично подредени и взаимодействат помежду си за реализиране на поставената [[цел]]. Една от основните задачи на всеки висш [[мениджър]] е да формира организационната структура на [[управление]] на компанията, както и своевременно да я променя, когато има такава нужда. Организационната структура на управление е едно от най-мощните средства в усилията на мениджърите [[организация]]та им да е ефективна и конкурентоспособна. [[Питър Дракър]] отбелязва, че изискванията към организационната структура на управление са:

* да създаде организация на бизнес действие
* да има възможно най-малък брой нива на управление
* да е предпоставка за обучение и проверка на утрешните висши управляващи

===Ниво на йерархия ===

В най-общ вид организационно-управленската структура има следния пирамиден вид: висше управленско равнище, средно управленско равнище, оперативно управленско равнище, обект на управление. -към висшето управленско равнище спадат: Президент, вицепрезидент, генерален директор, зам.генерален директор, изпълнителен директор -редно управленско равнище включва ръководителите на структурните отдели (звена) -към оперативно управленското равнище спадат тези, които ръководят дейността на изпълнителите

===Основни елементи===

Основни елементи, изграждат съдържанието на организационно-управленската структура:

# Органи на управление-това са обособена съвкупност от длъжностни лица, които формират определено звено. Те са обединени от обща [[власт]], формираща необходимото поведение за постигане на общата [[цел]].
# Властта в основата на всяко управленско отношение.
# [[Комуникационни канали]] (връзки) те съединяват управленските органи и осъществяват взаимодействието между тях.

Познати са различни критерии за диференциране на цялата дейност в организация: количествен, временен, технологичен, функционален, матричен, проектен, програмно.целеви и девизионен и др.

==Типове организационно управленска структура==

===Линейна===

[[Image: lineina struktura.jpg |thumb|right|alt=свързани в линейна структура звена и длъжности|линейна структура]]

Притежава само вертикални връзки. Основната характеристика е, че един [[ръководител]] изпълнява всички функции. Всяко звено в нея притежава пълни, но неголеми възможности за решаване на функционални въпроси. [[Линейната структура]] е първата възникнала организационна форма на [[управление]]. Днес тя се прилага главно за малки организации. Решаването на оперативните въпроси доминира над стратегическите. Позволява точно да се регулират всички [[комуникация|комуникации]] по вертикала и да се осигури единоначалие. Не съществуват връзки между отделните звена на едно равнище. Отговорността е само в рамките на звеното.

'''Основни предимства''' – точно разграничаване на права и отговорности; надеждни комуникации; лесен и ефективен [[контрол]]; подходяща за решаване на рутинни задачи; прости и ясни връзки между отделните управленски нива; възможности за бързо вземане на решения; ръководителят е напълно отговорен за своята работа

'''Недостатъци''' – претоварват се ръководителите; претоварени комуникационни канали; опасност от бюрократизиране; ръководителят не е компетентен по всички проблеми; трудно се приспособява към нови задачи; при отсъствие на ръководителя възникват трудности; липсват възможности за развитие; отсъствие за възможности за координация

===Функционална структура===

При нея управленските функции се изпълняват от няколко функционални ръководители.Всеки подчинен има няколко функционални ръководителя,като различните ръководители изпълняват и отговарят за различни функции. Всеки функционален ръководител притежава всички права на разпоредителство по въпроси, влизащи в компетенцията на неговата длъжност. В рамките на определена функция се създават различни управленски звена

'''Преимущества''' – повишава се компетентността на управлението; по-добро разделение на управленския труд; възможност за специализация и квалификация; обхващат се всички управленски функции

'''Недостатъци''' – нарушава се единството на разпоредителството; липса на ясно разграничена отговорност; сложни връзки и трудна координация; липса на ясна и точно отговорност

===Линейно-функционална структура===

Още се нарича линейно-щабна структура.Тази структура е комбинация от предишните два вида. Основната характеристика е създаването на функционални звена от специалисти, които подпомагат линейните ръководители в управленския процес. Целта е да се събира обработва и систематизира информацията и да предлага варианти за вземане на решения. Щабовете от специалисти са функционално компетентни като са им предоставени ограничени права на ръководство и вземане на решение. Налице е съчетаване между функционална специализация, характерна за функционални звена и щабове и предмета на която се свързва с линейните ръководители.

'''Предимства''' – значително се повишава [[качество]]то на вземаните управленски решения; разтоварват се линейните ръководители

'''Недостатъци''' – забавя се процесът на [[вземане на решение|вземане на решения]]; възможност за неоправдано разрастване на функционалните звена /бюрократизиране/

===Матрична структура===

Най-иновативната фирмена структура,целяща да реорганизира основните компоненти на управлението и да адаптира всички фирмени елементи към средата на действие.Това е много фокусна структура, в която и продуктите и функциите имат еднакво значение. Това е единствената структура, която позволява много ускорено да се реализират научно изследователски проекти.

'''Предимства на матричната структура-'''Дава възможност да се използват сложни задачи в условията на нестабилна [[външна среда]]. Позволява и да се развиват професионалните качества на сътрудниците, и да се повишава качеството и да се усъвършенства продукцията. Осигурява гъвкаво разпределение на човешките [[ресурси]] между видовете [[продукт]]и и [[проект]]и. подходяща е за организации със средни размери и по-голяма [[номенклатура]] на [[продукция]]та работещи в относително по нестабилна [[външна среда]].

'''Недостатъци на матричната структура''' -има двувластие един работник да се подчинява на двама [[ръководител]]и; твърде времеемка е, изискват се чести срещи и преговори за отстраняване на [[конфликт]]ите; специалистите трябва да имат много добри навици на общуване и специална подготовка.

==Виж още==

[[фирма]]

[[организация]]

[[ефективност]]

[[цел]]

[[управление]]

[[Питър Дракър]]

[[власт]]

[[Комуникационни канали]]

[[ресурси]]

[[външна среда]]

==Източници==

http://www.novavizia.com/624.html Характеристика на организационната структура

http://money.bg/news/id_571131061 Организационни структури

[[category:Управленски решения и риск]]