Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]

Интернет базирано проучване

2012-06-07T20:06:47Z

Dilyana.vasileva:

'''Интернет базираните проучвания''' '''създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна [[информация]]''' т. нар. Екологическа валидност на информацията, получена в реални, максимално близки до полевите условия.

==История==

[[Интернет]] започва да се използва активно от социолозите за провеждане на масови допитвания към края на 20-ти век. Особено привлекателни за изследователите са предоставяните възможности за провеждане на [[глобални изследвания]] по актуални проблеми, за ускоряване събирането на първична социологическа информация, за изследване на бурно протичащите социални процеси. Първоначално [[online]]-допитванията практически по нищо не се отличават от традиционните групови допитвания, с изключение на използването на компютърна техника. Технологиите за [[организация]] и провеждане на мрежовите интернет изследвания обаче стремително се развиват, в следствие на което възникват множество нови и все по-усъвършенствани online технологии. Всичко това в последно време предизвиква засилен научен и практически интерес към интернет базираните проучвания. Този интерес е напълно оправдан като се има предвид множеството техни предимства в сравнение с традиционните техники.

Може да се твърди, че българският [[бизнес]] ясно осъзнава полезността от присъствието в [[интернет]]. Почти 90% от използващите интернет са се свързали с мрежата, поради осъзната полза за техния бизнес, както се вижда от графиката.

===Предимства===

====По отношение на извадката ====

*потенциално голямото количество респонденти

*възможност осъществяване на сложни целеви извадки

*ускорено посторояване на експертни извадки

*лесно провеждане на интернационални допитвания

====По отношение на организацията на допитванията и обработката на данните====

*икономия на време, средства и [[човешки ресурси]]

*бързина на обработка на данните

*възможност за оперативно коригиране на инструментариума

*възможност за стимулиране на участието

*извършване на програмен контрол върху изпълнението на заданието

*социален контрол на различни етапи от получаването и обработката на резултатите

====По отношение на взаимодействието между социолога и респондента====

*осъществяване на индивидуална обратна връзка непосредствено след попълване на въпросника

*възникване у респондента на усещане за лично въздействие върху социалните процеси

*осъзнаване собствения принос към науката

====По отношение на качеството на получената информация от респондентите====

[[Интернет базираните проучвания]] създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна информация(т. нар. Екологическа валидност на информацията,получена в реални, максимално близки до полевите условия) , а именно:

Респондентът се намира в естествената, обичайна за него ситуация

Респондентът избира удобно за себе си време

Различна комуникативна ситуация породена от липсата на пряк визуален контакт, която позволява да се снижи психологическия дискомфорт и да се повиши равнището на искреност

по-голяма обезпеченост на анонимността на респондентите, предразполагаща към по-откровени отговори (особено при изследване на деликатни теми като наркомания, проституция, престъпно поведение и др.)

====По отношение на анализа на съдържанието на отговорите:====

Благоприятна възможност за цялостното и точно протичане на отговорите

ефективен анализа за който дорпинася в голяма степен и компютърния въпросник, който не е просто екранна версия на хартиен текст,а е много „по-умна” версия която се постига с незначителни усилия.

автоматично разнасяне на отговорите на въпроси ,основани на предходен отговор на респондента и по този начин се намалява тяхното взаимно влияние.

ограничаване на възможността за фиксиране от респондента на нелогичен отговор

===Недостатъци===

Успоредно с всичко съществуват естествено и редица [[технически]] и [[методологическ]]и проблеми при използването на интернет-базираните проучвания.Свързани са с :

*ограничен достъп на много хора до [[интернет]] в страната

*потенциална възможност за многократно участие на едни и същи лица

*вероятност за получаване на огромен масив от данни ,в следствие на което се стесняват възможностите за техния качествен анализ.*

*риск от произволни отговори на въпросите

Най-важен е проблемът за валидността или за „изкривяването на извадката”. Това означава, че в интернет базираните проучвания участие взимат:

*хора,принадлежащи към определени социално-демограафски групи и идеи,поради което случайната извадка трудно може да се приеме за репрезентативна

*явяват се най-активни последователи ,имащи по-добри канали за връзка ,по-бързи компютри,повече свободно време.т.е несъмнено притежават някои характеристики ,които биха могли да окажат влияние върху отговорите на въпросите ,като посоката на това влияние е трудно да се предвиди

*може да отговарят на въпросите нечестно и това не би могло да бъде проверено и проконтролирано.

===Видове===

В днешната социологическа практика особено популярни са следните технологии за провеждане на [[online]]-изследванията :

#разпращане на текстови въпросници по електронната поща
#дискусионни групи или групи по интереси(newgroups)
#интернет форуми или телеконференции
#[[web]] –страници (анкета във формат [[HTML]])
#[[web-въпросник]]
#[[online-фокус група]]

===Електронна поща===

Най-ранните социологически изследвания се провеждат с помощта нан [[електронната поща]]. [[Електронна поща]] имат почти всички ползватели на Мрежата, а техниките на самото изследване много малко се отличават от традиционната техника на допитвания с помощта на „молив”и „хартия”. Анкетите се разпращат на респондентите в електронни писма.Дължината на въпросника трябва да бъде ограничена до 20-25 въпроса. За разпращането на писмата се използват списъци на e-mail-адресите ,които могат да се формират по различен начин:

*от базата електронни адреси ,които се събират от изследователските и супервайзорските компании.

*от [[web]] –сайтовете

*от [[бази данни|базите данни]] на специализирани списания

*от [[дискусионни листове]]

За повишаване равнището на събираемост на анкетите ,които започват да постъпват някъде около третия ден след разпращането ,е добре повторно да се разпратят напомнящи писма.

Характерно за [[електронната поща]] в сравнение с конвенционалната пощенска анкета е, че постига значително по-висока възвръщаемост ,което е от значение за валидността на получената информация. При разпращането по електронната анкета възвръщаемостта е в порядъка от 70 до 90%. При това много по-голяма е оперативността на възвръщаемостта:средно попълнените електронни версии се връщат за 9,16 дни ,а хартиените за-14,4 дни.Още в деня на изпращането се връщат 18% от електронните въпросници ,а половината от тях се връщат преди да се получи обратно първия попълнен хартиен въпросник.

При това голямо предимство на е-mail-допитванията е,че те са пределно прости, евтини и осигуряват висока скорост на събирането на данни.

Като слаби страни на[[е-mai]] - допитванията могат да се посочат :невъзможността да се избегне участието на ненадеждни респонденти в изследването; евентуална промяна на отговорите по всеки пункт на въпросника или дори на формулировката на въпроса от респондентите по време на попълване на анкети;ограничени възможности за проследяване логиката на попълване на анкетите.

===Дискусионните групи или групи по интереси (newgroups)===

За разполагане на анкети могат да се използват също [[дискусионните]] групи или групи по интереси ([[newgroups[[).Такива групи се създават за обсъждане на определени теми и привличат големи аудитории ползватели.Всяла група има свой списък на участниците ,който може да се използва за съставяне на списък на извадката. Анкетата се изпраща във вид на текстово съобщение на сайта на групата. Данните от респондентите постъпват във вид на текстове и изискват самостоятелна обработка. За провличане на нови посетители към допитването е необходимо редовно да се възобновява разпращането на [[анкета|анкетите]] - примерно 1 път на седмица.Преди разпращането на текстовете на анкетите на основното допитване се извършва допитване с избрани участници на групата за изясняване на техните основни характеристики.тези данни,които изследователят получава предварително могат да служат като база за формиране на извадката.

Този вид допитвания са особено пригодни за целеви групи ,които са трудно достижими за изследване в реалността ,чиито участници имат определена „рядка”специфична ориентация (анонимни алкохолици, търговци на наркотици)Именно такива социални групи могат да бъдат много лесно открити чрез интернет.По-нататък много зависи от социолога ,от неговите умения ефективно да използва интернет в конкретната изследователска работа;за разкриване на всички дискусионни групи с дадена ориентация ,за обезпечаване анонимността на респондентите и др.

===Интернет-форуми===

Технологията за провеждане на допитвания в [[Интернет-форумите]] или [[телеконференция|телеконференциите]] е относително проста и не изисква големи времеви или финансови разходи. Информацията се събира по време на определен промеждутък от време.За това е необходимо да се намери [[телеконференция]] с интересуваща изследователя аудитория. Целесъобразно е известно време да се следят дискусиите в определена телеконференция, след което да се вземе активно участие в тях.След това могат да се поместят в телеконференцията въпроси,на които изследователя очаква да получи отговор.Желателно е да се предложи целия въпросник,а не смао част от него.Към пълната анкета която е разположена на [[Web-сайт]],се прави препратка.

Респондентите като правило по-охотно взимат участие в такива допитвания.При това техните отговори са по-пълни отколкото при традиционното допитване.Тази технология е особено добра в случаи ,когато за допитване се привличат група експерти.

===Мрежови страници (Web старници)===

По-нова технология се явяват мрежовите страници([[Web]] старници)Това е обичайната текстова анкета но в [[HTML]]-формат,която се разполага интернет. Всички въпроси на такава анкета се разполагат последователно и приемат формата на единна дълга страница. За нейното преглеждане и попълване респондента постоянно „превърта” екрана на монитора., което го подлага на определено напрежение. ”Плоската”Web-страница може да съдържа неограничен брой въпроси.За построяването на такива накети се използва специален език на скриптовете.;на макросите([[GGI]]),с помощта на който данните се събират в база и могат да бъдат автоматически обработени.В зависимост от инструкцията в кода на скрипта отговорите на участниците могат да бъдат непосредствено записани в [[база данни|базата данни]] или прехвърлени на определен адрес от електронната поща в реално време (възможна е и комбинация от двете процедури)Предимствата на [[Web]]-страниците обаче могат да се превърнат в недостатък ,тъй като тяхното създаване изисква определени технически навици.Сравнително от скоро вече се предлагат програми,които опростяват значително създаването на Web-страниците.

Характерна особеност на тази технология е, че доста трудно може да ес ограничава времето за попълване на анкетите и да се проследи количеството на поправките в отговорите. За бързи и прости изследвания обече, където не е нужна комплексна обработка на данните, [[Web]]-страницата се оказва много ефективна. Например 80% от всички данни от допитвания, събрани чрез интернет, се появявт благодарение на използването на технологията на [[Web]]-страниците.

Повечето [[HTML]]-анкети са разположени не самостоятелно, а на тематични [[Web]]-сайтове и се попълват от посетителите без затруднения. Но възможността да се прави подбор и целенасочено да се привличат респонденти към участие в допитването при дадена методика е минимална. Изследователят е принуден просто да чака данните, които ще се появят в резултата на случайното (и доброволно) попълване на анкетата от посетителите на [[Web]]-сайта. Тази методика е подходяща за регистрация на ползвателите и за незадълбочени изследвания (рейтингови допитвания, изучаване на емоционалните предпочитания и др.)

===Web-въпросник ===

Стандартният [[Web]]-въпросник е програма, съдържаща въпросник в [[HTML]]-формат. В нейната основа е хипертекст и визуализация на информацията, с използване на мултимедийни елементи – картинки, графики, звуци и т.н. В това се изразява отличието от по-ранните [[online]]-допитвания. Web-въпросниците имат някои уникални предимства. Те могат да бъдат направени с максимално привлекателни шрифтове и графики, дават максимални пояснения на респондента.

Стандартният [[Web]]-въпросник съдържа няколко [[Web]]-страници, които се отварят последователно или в случаен ред. При пускането на програмата отначало се появява страница с анотация на изследването и с инструкция към [[анкета|анкетата]]. Много често, освен въпроса и вариантите за отговор, на отдалната страница на [[Web]]-въпросника са разположени броячи на времето и на попълнените въпроси. Технически времето за отговор на един въпрос може да се ограничи, а също и да се блокира прелистването напред назад на целия въпросник. На отделна страница респондентът попълва своите лични данни, ако се изискват, е след това изпраща целия масив от отговори в базата за обработка. Голямо преимущество на технологията на [[Web]]-въпросника се явява възможността да се саздават по-сложни (структурирани ) анкети. Но от друга страна, работата по тази технология изисква много време да се приведе в действие допитването, и е достатъчно сложна от гледна точка на техническото създаване. Не всеки социолог умее самостоятелно да програмира и да модифицира програми. За това пък с разбработката на програмни пакети за [[Web]]-въпросници се занимават специализирани фирми. Стойността на изследването, проведено с използване на [[Web]]-въпросник е значително по-висока в сравнение с e-mail и newgroups. Въпреки това разходите си струват.

===Online-фокус група===

[[Online-фокус групата]] е технология на [[Online]]-изследванията, необходима за събирането на качествена информация. По същество тук става дума за Online-интервю в реално време с няколко респонденти едновременно. Респондентите влизат в сеанс на дискусия чрез интернет, откриват на екраните на мониторите предлаганите от модераторите въпроси и след това въвеждат своите отговори. В тези фокус-групи, както и в традиционните, логическите и управляващите механизми се осъществяват от много квалифициран модератор, изискванията към когото нарастват в [[Online]]-сеансите. Основното предимство технологията на [[Online-фокус-групите]] е събирането на респондентите без никакви разходи за помещение, аудио- и видеооборудване. Работата на [[Online-фокус-групите]] често се усложнява от това, че при индивидуалното включване нито модераторът, нито участниците могат да усетят груповото качество на обсъждането. Фактически изследователят получава няколко едновременно протичащи дълбочинни интервюта. Натоварването на модератора е много голямо, а резултатът е по-мълак от обикновено. Модераторът не може да застави респондентите да вземат участие в дискусията – във всеки един момент някой участник може да стане от компютъра и да отиде в кухнята да пие кафе. При глобални и междунационални изследвания, обхващащи територии в различни часови пояси, е трудно да се съчетае времето за участие на всички респонденти.

Компании провеждащи интернет базирани проучвания у нас:

„Гемиус” е най-голямата агенция за онлайн изследвания в Централна и Източна Европа. „Гемиус” предлага широк набор интернет изследвания на клиентите си - известни търговски марки от цяла Европа. Предоставя данни за поведението на интернет потребителите (gemiusTraffic), за профила на интернет аудиторията (gemiusProfile) или за ефективността на онлайн рекламни кампании (gemiusEffect). Продуктът gemiusAudience представлява рекламната онлайн валута в цяла Централна и Източна Европа, където „Гемиус” – чрез съвместна работа с браншови организации и други участници на пазара – предоставя точно и качествено измерване на онлайн аудиториите за целите на медийните планьори, купувачите и продавачите.
==Вижте още==

*[[Индивидуално интервю]]
*[[Извадка]]
*[[Резултат]]
*[[Копие]]
*[[Обобщение]]

==Източници==

* Don A. Dillman, Internet, Mail, and Mixed-Mode Surveys: The Tailored Design Method
* Don A. Dillman, Mail and Internet Surveys: The Tailored Design Method -- 2007 Update with New Internet, Visual, and Mixed-Mode Guide
* Valerie M. Sue, Conducting Online Surveys
* Unavailable, Internet captures eyeballs away from TV viewing in Egypt.(EGYPT): An article from: Iraq Telecom
* Mick Couper, Designing Effective Web Surveys
* Charles V. Balch, Internet Survey Methodology
* Gordon Graham, The Internet: A Philosophical Inquiry
* Yana Weinstein, Flash Programming for the Social & Behavioral Sciences: A Simple Guide to Sophisticated Online Surveys and Experiments

==Външни препратки==

*[http://www.audience.bg/Gemius Гемиус]
*[http://www.nielsen-online.com/ Nielsen Online]
*[http://www.pragmatica.bg/index.php/PRAGMATICA Прагматика]
*[http://jtnresearch.com/bg/index.html/JTN JTN RESEARCH]
*[http://358.bg/surveys/358 Интернет решения за маркетинга]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Анкетно проучване

2012-06-07T20:00:41Z

Dilyana.vasileva:

'''Анкетата''' е '''изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси''', зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени съвкупности и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.

==Историята на анкетирането==

“Знанието, в смисъл на информацията, е [[оборотен капитал]], необходим ресурс задопълнително разследване, откриване на нови неща. Често се разглежда като самоцел, а след това целта става трупане на информация, която да бъде използвана, когато е необходимо.” John Dewey

Дори още през Античността се загатва за същността на [[анкета|анкетирането]] и неговата роля в човешкия живот. [[Сократ]] е вярвал, че знанието е жизнено важно и може да оцелее в динамичната [[среда]] на човека, само чрез анкетирането. Завещанието на Сократ е продължено от [[Платон]], който е основал Академия през 387 пр.н.е. С цел да продължи метода на Сократ за анкетирането.

Изказани са много мъдри мисли, разкриващи природата на анкетирането. Ето няколко примера за това:

“Бидейки анкетирани и анкетирайки другите, ние преследваме истината” Pierre Abelard 1079 – 1142

“Веднъж открити, истините са лесни за възприемане,въпросът е да ги открием” Галилео Галилей

В тази първа точка на разработката ни, ние целим да ви покажем, че под анкетирането не трябва да се разбира само новото и модерното разбиране за него. То съществува години преди новата ера и още тогава се е ползвал като изключително важен и съществен елемент от човешкото съществуване.

==Предизвикателствата на 21 век==

Векът, в който живеем, е много по-различен от времената ,когато се е зародило анкетирането. Днес всичко около нас се развива и променя постоянно и ние често сме в центъра на тази промяна. Докато преди анкетирането се е ползвало главно за отриване на истината, днес ролята му е много по-модифицирана. Пред какво сме изправени сега:

*Откриване на [[проблем]]ите –трябва да откриваме проблемите и да се научим да се справяме с тях, защото те са постоянен елемент от нашето съществуване.

*Изграждане на цялото от многобройни източници и медия

*Мислете критично - трябва да се научим да бъдем по критични, да се научим да критикуваме, за да се изграждаме постоянно, за да се развиваме и да бъдем мотивирани да се справяме с градивните критики

*Работете в сътрудничество

*Научете се как да се учите - тук е важно да знаем какво точно да учим, кога да се учим, от какви източници, защото времето е ценно и не трябва да се пропилява.

Важно е да се запомни, че анкетирането започва с желанието да се разбере:

*[[Проблем]]

*[[Въпрос]]

*Разногласие

*[[Идея]]

*Объркване, учудване

“Всички хора по природа искат да знаят”

[[Аристотел]]

==Цикъл на анкетирането==

[[Image:anketno_prouchvane.jpg|right|Анкетно проучване]]

==Същност на анкетирането и анкетите==

[[Анкетиране]]то е разследване на [[идея]], [[въпрос]], [[проблем]] или последица. То включва събиране на [[информация]], изграждане на знание и създаване на разбиране. Ученето, базирано на анкетирането, обхваща процеса на поставяне на проблема, събиране на информация, творческо мислене за възможностите, вземането на решения и извеждането на [[заключение]] и [[извод]]и.

Анкетата е изследване, с което се набира необходимата информация чрез отговори на целенасочена система от въпроси, зададени на определена група от населението. По своята същност анкетите са статистически проучвания, тъй като се отнасят до определени [[съвкупност]]и и третират тези съвкупности като самостоятелен познавателен обект.

Тук, както и при останалите [[статистическо проучване|статистически проучвания]], се отчитат разнообразни признаци на единиците на съвкупността и се изследват общите тенденции и степени на различие по отношение на отделни признаци, взаимните зависимости между признаците и др.

Съществуват обаче значителни разлики между анкетните и останалите статистически проучвания:

- При анкетите необходимите данни се набират от самите анкетирани лица

- Основен белег на анкетните проучвания е това, че част от получените [[данни]] се отнасят до мненията на анкетираните лица. Ето защо анкетите са статистически проучвания, които имат социологически елемент. Тази същност осигурява много широка приложимост на анкетния метод при пазарните изследвания.

Всяко анкетно проучване в областта на изследването на пазара може да се извърши както изчерпателно, така и частично [[стохастично-репрезентативно]].

При изчерпателните [[анкетно проучване|анкетни проучвания]], количеството /съвкупността/ на анкетираните не се ограничава от никакви критерии. При тях се анкетира цялата генерална съвкупност.

При частичните [[стохастично-репрезентативни анкетни]] проучвания се анкетира само част от генералната съвкупност.

Най-издържан и прецизен метод за частично анкетно проучване е стохастично-репрезентативният. Точността на резултатите при този метод може да бъде предварително определена. Затова се предлага той да намери широко приложение в маркетинговите изследвания.

===Свойства на въпросите===

Качеството на всяко допитване зависи в много голяма степен от качеството на въпросите, които се използват. Не са далеч от истината онези изследователи, които смятат, че няма друг единичен елемент на едно проучване, който да е по-важен от въпроса. Основните свойства на един добър въпрос са точност, краткост и яснота.

- Точност - способността му да пита за онова, което се изисква да разберем. Дали притежава това свойство, може да се разбере от онези елементи на изследователската програма, които указват информационните нужди за изследването: [[цел]]ите, основните изследователски въпроси и [[хипотеза|хипотезите]].

- Краткост - Съществуват няколко основания да се изисква въпросите да бъдат възможно най-кратки. Дългите въпроси в общия случай се явяват по-трудни за разбиране, а значи и за отговаряне от [[респондентите]]. Те се схващат или четат по-трудно, лесно се забравят предходните части от въпроса, защото лицата се съсредоточават върху настоящите и пр. Нещо повече, дългите въпроси са трудни за изпълнение и от страна на полевите сътрудници. Те отнемат повече усилия и време за произнасянето им. По-нататък дългите въпроси е по-вероятно да страдат от [[точност]] и [[яснота]], отколкото късите. Най-после дългите въпроси заемат повече място в един въпросник, което в някаква степен го оскъпява.

- Яснота - Под яснота се разбира свойството на един въпрос неговото съдържание да е напълно понятно на изследваните лица. Казано с други думи, един въпрос е ясен, когато всички респонденти-по един и същ начин разбират неговото [[съдържание]]. Яснотата на въпроса не се отнася до понятността на неговите думи. Един въпрос може да е построен с разбираеми думи, но пак да не е ясно неговото съдържание.

Езикът, с който са построени въпросите, има две измерения: използваните думи или речник и използваните изрази или граматика.

===Речникът на въпроса===

Ако въпросът се състои от думи, които не са разбираеми за някои респонденти те не биха го разбрали и не биха могли да му отговорят. Всеки човек има три равнища на речник: основен речник, който той използва и се изразява обичайно,; разширен речник, включващ думи, които не се използват или се използват по изключение от лицето, но чието значение е ясно; страничен речник състоящ се от думи, които са непонятни за лицето. Такива думи има всеки човек, независимо колко обоснован е.

Общото правило е въпросите да бъдат построявани с думи от основния речник на изучаваната съвкупност. Ако тя е много разнообразна, обхваща различни лица по образователно равнище, занятия, поколения, трябва да се използва възможно най-подходящия речник, разбираем за всички без изключения.

Съвременният български език е проникнат от много [[чуждици]], които обикновено навлизат като доста отвлечени понятия. Те са ясни на изследователя, но в голяма степен са неясни за редица изследвани лица. Внимателно трябва да бъде отношението и към жаргонните думи. Да се отрича тяхното използване в изследователския език е недопустимо. Но също толкова недопустимо е и прекомерното им използване. Ако една жаргонна дума е влязла в основния речник, т.е. разбираема е от всички представители на определена целева съвкупност, няма нищо страшно в нейното използване. Прекомерното използване на жаргонни думи крие поне три риска: първо, да се включат такива, които не са разбираеми от всички; второ, някои от тях да се разбират нееднозначно от различни части на съвкупността; трето, въпросникът да не изглежда достатъчно сериозно в очите на изследваните.

Граматиката на въпросите - Подходящият речник е необходимото, но не и достатъчно условие, за да се създаде един добър въпрос. Към него трябва да се прибави подходящото свързване на думите в изречения.

Общото правило, което трябва да се спазва, е да се използват прости изречения. Те лесно се разбират от изследваните лица и не пораждат необходимост от поясняване или разяснения.

===Изисквания към въпросите===

- Да се избягват [[въпроси]], изискващи трудни припомняния-те поставят пред изпитание паметта на респондентите.

- Да се избягват въпроси, даващи възможност за съучастие - Могат да идентифицират кой поръчител стои зад изследването, те са склонни да дават по-положителни преценки и [[отзив]]и по въпросите, засягащи поръчителя

- Да се избягват въпроси, даващи възможности за свръхизява. Като правило респондентите желаят на тях да се гледа като на успели хора. Ето защо при въпроси, които могат да се изтълкуват като поставящи под съмнение техния успех, състояние или постижения, е твърде вероятно да станем свидетели на свръхизява с цел издигане в очите на полевия сътрудник и отстраняване на всяка възможност за съмнение.

- Да не се употребяват подвеждащи и внушаващи въпроси - Подвеждащите и внушаващите отговор въпроси представляват построения, в които се използват оценъчно натоварени думи, изрази или порядък, често изразяващи самото отношение на изследователя към определен продукт, марка или фирма, поради което на изследваните лица не се дава възможност безпристрастно и точно да изразят своето действително [[становище]].

- Да не се допускат въпроси с множествено съдържание. Под въпроси с множествено съдържание се разбират онези, които по синтаксис представляват един единствен въпрос, но по смисъл включват два или повече подвъпроса.

===Видове въпроси===

Основната класификация на въпросите е според критерия дали предварително са формулирани някакви отговори или на изследваните лица се предоставя в свободна форма да изразят своите мнения и оценки. От гледна точка на този критерий въпросите се делят на:

- Открити (отворени, свободни),

- Закрити (затворени).

- Полузакрити (полуоткрити).

====Открити въпроси====

Открити са онези въпроси, които позволяват [[респонден]]ът да формулира свободно своя отговор, без да бъде принуждаван да се вмества в някакви предварително зададени граници. Те се задават, когато: /1/изследователите не са в състояние да формулират изчерпателен набор от опции на отговор /2/съществува вероятност опциите на отговор, които бъдат предложени на изследваните, да изкривят техния отговор.

Откритите въпроси са подходящи при изучаването на сложни теми като потребителската [[мотивация]] за някаква покупка например.

Откритите въпроси са, така да се каже, възможно най-много "изтеглени" към самия отговарящ. Те са в най-голяма степен запазени от някакви силни вътрешни искания на съставителите на въпросника и дават възможност за неограничени и разнообразни отговори. Тези въпроси създават чувство за значим контрол върху процеса на питане и отговаряне у респондента; той се намира в активна позиция.

Към достойнствата на откритите въпроси трябва да се причислят още три: първо, те водят до периодично освежаване и актуализиране на езика на изследователите, който има тенденция да се консервира и да закостенява (в него се привнася кръв от ежедневния език, на който говорят изследваните лица); второ, чрез откритите въпроси могат да бъдат експлицирани интерпретативните модели на респондентите, което е от изключителна важност за фазата на анализа и интерпретиране на обобщената емпирична информация; трето, отделни фрази и ключови думи могат да се окажат готови формули за решение на специфични проблеми (например от послание на рекламна кампания и др.).

Недостатъци и ограничения на откритите въпроси

Основните недостатъци и ограничения на откритите въпроси, засягащи полевата работа, са:

- При записването на отговорите е възможна голяма и често недопустима намеса на [[интервюиращ]]ия. Последният преразказвайки, изчиствайки или съкращавайки реално даден [[отговор]], може да го изкриви или дори да го подмени. В този случай самия той се превръща в придатък към респондента

- Съществени проблеми възникват и във връзка със сравнимостта на индивидуалните отговори. При условие, че съществува намеса - била тя малка или голяма - на интервюерите и че тази намеса варира значително между тях, неприятностите във връзка със сравнимостта са лесно обясними, но за съжаление - трудно отстраними.

- При старание за точно записване на отговорите от страна на полевите сътрудници съществува известен риск респондентите да се отегчат от повторения,израждания и обясняване на мисълта си. В такива случаи комуникацията между интервюера и респондента става прекалено суха и изкуствена с всички последствия, произтичащи от това.

- Полевата ситуация, която създават откритите въпроси, може да стимулира настроените словоохотливо и изповедално лица, което прави трудна задачата на [[интервюера]]: от една страна, той трябва да изслуша внимателно всеки респондент, а от друга страна -да изпълни в ограниченото му време цялото интервю.

- Намесата на [[интервюера]] може да приема и форми, по-различни от обсъжданите. Така например отделните интервюери могат да прекъсват различните изследвани лица на различни места (фрази) в отговора, като по този начин се внася определен интервюерски нюанс и в стила на прекъсване, и в ограничаването на респондента.

Недостатъци и ограничения на откритите въпроси при обработката на данните.

Основните проблеми, с които се сблъскваме при обработката на откритите въпроси, могат да бъдат класифицирани, както следва:

#Поглъщането на много време и необходимостта от съответните [[парични средства]] за посрещането на разходите по обработката,
#Рисковете от недостатъчно добро схващане на отговорите при построяването на класификационните категории.
#Рисковете от вторично тълкуване на отговорите при отнасянето им към категориите на класификатора.
#Сериозен проблем, който обикновено възниква при откритите въпроси, е вътрешно присъщата им способност да изкривяват общия масив от информация по посока към по-високо [[ерудиран]]ите и образованите респонденти, тъй като последните са по-способни да дават добре формулирани и богати отговори.
#При някои открити въпроси от по-общ характер се получават толкова различни модели на отговор, че практически е почти невъзможно да се разработи релевантен класификатор!

====Закрити въпроси====

Закрити (затворени) са въпросите с предварително формулирани варианти на отговор, сред които изследваните лица трябва да отбележат ония от тях, който покрива най-пълно тяхното мнение. От гледна точка на броя на възможните отговори закритите въпроси се делят на въпроси с възможност за един отговор и въпроси с възможност за повече от един отговор. Това деление има смисъл главно при обработката на данните, когато всеки въпрос и неговите отговори трябва да се преобразуват в променливи. Полевият сътрудник кодира отговорите съобразно предварително уточнените опции. Тези въпроси са известни с наименованието въпроси без подсказване или още неподпомогнати въпроси.

Трябва да се има предвид, че когато се пита в режим "без подсказване", отговорите трябва да бъдат лесно разграничими от полевите изследователи с оглед на точното отнасяне на съответното мнение в зададените опции.

Основните предимства на закритите по отношение на откритите въпроси са следните:

#Значително е занижена, а в множество случаи и сведена до нула възможността за неоправдана намеса на интервюера; в този случай той като правило играе ролята на безпристрастен регистратор на информация.
#Отговарянето на въпросите става по-бързо и по-равномерно във времето.
#Регистрацията на отговорите е несравнимо по-лесна.
#Обработката става бързо и лесно, без типичните за тази фаза трудности, които възникват при откритите въпроси.

На закритите въпроси са присъщи и някои слабости и [[достатъци]]които трябва добре да се познават, за да се отчитат и избягват.

Първо, този тип въпроси предоставят възможност и на лица, които нямат отговори по същество (без "не зная", "не желая да отговоря" и др. под.), да се включат с 'отговор".

Второ ограничение и недостатък на закритите въпроси е принудата изследваното лице да си намери място във формулираните опции на отговор. Това в някои случаи довежда до закръгляне на действителното му мнение.

Трето, някои респонденти силно се смущават и негодуват от липсата на отговори като „техните", факт, който може да изнерви полевата ситуация и да компрометира по-нататъшната работа.

Четвърто, при закритите въпроси е важно да се има предвид, че подредбата на отговорите е от съществено значение.

Особена разновидност на закритите въпроси са дихотомните. При тях отговорите представляват две взаимоизключващи се алтернативи. Най-често това са утвърдително-отрицателни построения от рода "да" - "не". "Досега случвало ли се е да ползвате подобрители за масло с личния си автомобил?" е пример за такъв въпрос.

====Полузакрити въпроси====

Полузакрити въпроси са онези, при които наред с изредените възможности за отговор е включена и допълнителна възможност от рода на "друго, посочете какво". С този тип въпроси се преодоляват свързаните с изчерпателността на отговорите проблеми, съпътстващи закритите въпроси. Не е необходимо да се спираме пространно на техните предимства и недостатъци. Трябва да споменем само, че те включват както положителни, така и отрицателни страни на откритите и закритите въпроси.

==Разновидности==

При пряката анкета респондентът сам попълва [[анкетната карта]], докато при [[косвената анкета]], анкетьорът набира информация от ралични лица - познати и колеги на респондента и сам попълва картата. Косвената анкета се използва много рядко само при по - особенни проблеми, когато се счита, че респондента не би отговорил откровенно на въпросите.

===[[Пряка анкета]]===

'''Домашна анкета''' - много използван метод за набиране на данни, който има и предимсва и недостатъци.

Анкетата е форма на писмено разпитване, при която изследваните лица отговарят чрез писмено поставени въпроси и отговори, подредени във [[въпросник]] (анкетна карта) за набиране на първична емпирична информация относно мнението, отношението, мотивацията, ценностната ориентация, социалната позиция и роля на разпитваните лица.

Положителни страни

*Анкетиране за кратко време на голям брой лица;

*Не са необходими много анкетьори;

*Осигурява анонимността

*Добро качество на събраната информация;

*Удобна за провеждане при организирани колективи;

*Удобна за бързи оперативни цели

Слаби страни

*Изисква много техническа подготовка (помещения, време, консумативи)

*Броят на членовете на проучваната група не трябва да е под 8-10 и над 35-40 човека

*Не е удобна за неорганизирани колективи

*Въпросите в инструментариума не трябва да са повече от 25-30

'''Пряка индивидуална анкета'''

Положителни страни

*Въпросникът достига до всяко лице, което е включено в изследваната група

*Лицето отговаря в удобно за него време и място

*Не изисква допълнителни организационно-технически усилия (зали и т.н.)

Слаби страни

*Съмнение в анонимността

*Увеличаване на времето на провеждане (бавна)

*Възможност от повлияване на отговорите от трети лица

*Невъзможност за контрол на респондентите

*Броят на въпросите не трябва да е голям

'''Пряка пощенска анкета'''

Положителни страни

*Не са необходими анкетьори

*Голям обхват от хора за кратко време

*Лицето попълва анкетата в удобно време и място

*По-икономична

Слаби страни

*Непълна възвръщаемост на въпросниците

*Неподходяща за проучване на знания

*Възможност за повлияване от трети лица

===Косвена анкета ===

Положителни страни

*Няма ограничения в броя на въпросите

*Използват се всички източници на информация

*Възможност за отговор на всички или почти всички въпроси

*Не се съобразява с равнището на култура на анкетираните

*Могат да се обхванат всички лица

Слаби страни

*Съществува възможност за изопачаване на информацията

*Скъпа – голям брой анкетьори

*Необходимост от обучение на анкетьорите

*Изисква много време

*Сложна организация на набиране на информация

В зависимост от степента на идентификация на обекта на изследване те биват: Явни – съдържащи достатъчно данни, даващи информация за личността на лицето и Анонимни – не съдържащи информация идентифицира личността на анкетирания.

В зависимост от характера на изискваните отговори на въпросите Закрити – изискват „да”, „не” Открити – анкетираният дава самостоятелен отговор, съобразно собственото си разбиране по дадения въпрос Смесени – при един въпрос могат безалтернативни свободни отговори близки по съдържание и значение да бъдат допуснати.

==Разработване==

===Предназначение на анкетата===

Използването на въпросници в допитванията до такава степен е станало рутинна и самоподразбираща се работа, че на изследователите рядко им идва на ума да обясняват какъв е смисълът на всичко това. Защо се използват въпросници, в които всеки въпрос си има строга [[формулировка]], място и роля? Не може ли вместо това да се мине с един свободен разговор, на който само основната насока е известна, но полевият сътрудник има възможност съобразно респондента в течението на разговора да избира един или друг подход (така както става при дълбочинните интервюта)?

===Цели на въпросниците===

*Да се съберат нужните данни
Един лошо направен [[въпросник]] не би се справил с целта да се съберат нужните за изследването данни. Последните се предопределят от изследователския проблем, целите, основните изследователски въпроси и хипотезите. Няколко са възможните слабости на такъв въпросник:
- Да се съберат само част от нужните данни. Такъв въпросник би показал една незавършена картина на изследвания предмет и не би постигнал [[цел]]ите на изследването, не би отговорил на всички основни изследователски въпроси и не би дал възможност за проверка на всички издигнати хипотези.
- Да се съберат всички пухени данни, но и излишните. В този случай напразно ще бъдат изхабени усилията на респондентите - да мислят и отговарят на не нужни въпроси, на интервюерите - да четат тези въпроси и записват техните отговори, на [[анализатор]]ите - да анализират безсмислена информация, идваща от тези въпроси. Такъв въпросник би довел до излишни разходи за отпечатване и главно за заплащане на полевата работа.
- Да се съберат част от нужните данни и заедно с това излишните. Това е възможно най-вредното съчетание, защото информационната недостатъчност на първия от описаните случаи се съчетава с икономическата безсмисленост на втория.
За да не се допускат тези грешки, изследователят трябва да гледа на създаването на един въпросник не като на самоцел, а на дейност, строго подчинена на информационните нужди на изследването, идващи от неговия проблем, цели, основни въпроси и [[хипотеза|хипотези]].

*Да се осигури сравнимост на данните - за да се осигури сравнимост на данните, е нужно на всеки респондент да се задават едни и същи [[въпрос]]и, в един и същ порядък, по един и същ начин, така че всеки от тях да разбира едно и също съдържание.

*Да се минимизира възможността за изкривяване на данните - Средствата за това са:

- Подбор на подходящи думи и изрази, които не биха подвели респондента или внушили някакъв отговор.

- Правилно подреждане на въпросите, така че техният ред да не прави някои отговори по-предпочитани от други, ако в действителност нещата не стоят така.

- Указания как точно трябва да се изпълняват дадени въпроси или техники, така че да не се дава възможност сътрудникът да внася елемент на изкривяване.

*Да се мотивира респондентът и да се съберат нужните данни - Тази цел има поне три съставки: първо, да се спечели респондентът да участва в изследването; второ, да се осигурят неговите точни отговори; трето, да се обезпечи цялостното изпълнение на въпросника.

Разбираемо формулираните въпроси и отговори, ясните преходни [[фрази]] и [[препратки]], логическата подредба на въпросника осигуряват отговорите на респондента.

==Структура==

[[Въпросникът]] може да се разглежда като обособен в три части, без значение дали той се изпълнява в рамките на анкета или на интервю:

*Въведение - трябва да запознае изследваните лица с полевия сътрудник, агенцията, която представлява той, и предмета на проучването. Неговите главни [[цел]]и са две: (1) да спечели благоразположението на [[респондент]]а за участие в изследването; (2) да го запознае със задачите, които се очаква той да изпълни.
*Основна част - В основната си част въпросникът съдържа въпроси по предмета на изследването. Освен тях в нея са включени препратки, [[указания]] за попълване, пояснения и по-рядко картинки, представящи продукти, [[прототип]]и, реклами и др.
*Заключение - състои от класификационни въпроси, отнасящи се до различни характеристики на респондента - пол, възраст, образование, големина на домакинството му, доходи и т.н. Въз основа на тези въпроси при анализа респондентите се групират в хомогенни [[категории]], като се търси общото и различното между тези категории по отношение на предметните признаци. Първо, като правило това са въпроси от деликатно естество и на тях може да се осигурят верните отго¬вори, когато вече е създадено нужното доверие към изследването; в края такова вече има. Второ, поставянето им в началото рискува изобщо да осуети спечелване участието на респондента. Едно допитване в този случай започва твърде много да изглежда на разпит "Каква Ви е възрастта"? "Какво Ви е образованието"? "Какво Ви е занятието"? "Какъв Ви е доходът"?: Трето, дори и в случаите, когато някои лица отказват да отговорят на всички или на някои от класификационните въпроси, ние все пак сме свършили по-съществената част от работата - вече сме придобили данни по предметните въпроси.

В основната част на въпросника/анкетата трябва да се групират въпросите. Тази групировка трябва да бъде по следните признаци:

- Групиране по въпросите по предмет

- Групиране на въпросите по изучавани предмети

- Групиране на въпросите по изучавани обекти

- Групиране на въпросите по техники

- Групиране по повече от един критерий

==Разработване на въпросника==

===ФАЗА I: Осъзнаване на общите ръководни съображения===

*Каква [[информация]] е нужна?

*Кои са нашите респонденти?

*Какъв [[метод]] за събиране на данни е избран?

*С какво време за провеждане на полевата работа разполагаме?

*Как ще бъдат обработвани [[данни]]те?

===ФАЗА ||: Разработване на блокова структура===

*Какви блокове от въпроси трябва да присъстват?

*Как да бъдат подредени блоковете?

*Какви [[препратки]] и [[преход]]и са нужни?

===ФАЗА III: Избор на техники и видове въпроси===

*Какви специфични техники ще бъдат използвани?

*Разработване на отделните въпроси и отговори.

*Подредбата на въпросите в блоковете, разработване на указания, препратки,преходи.

===ФАЗА IV: Графично оформление===

*Избор на вид и големина на шрифтовете за отделните компоненти на въпросите. Избор на формат на отговорите.

*Подходящо разположение на въпросите, отговорите, указанията, препратките, преходите и пр.

*Изписване на номерата на въпросите.

*Страниране на документа.

===ФАЗА V: Тестване и коригиране===

*Отпечатване на екземпляри за тестване.

*Тестване на въпросника.

*Обсъждане на [[резултат]]ите от тестването.

*Внасяне на нужните поправки и промени във въпросника.

*Окончателна редакция.

===ФАЗА VI: Размножаване===

*Отпечатване на въпросника и другите документи на паус или друг носител.

*Размножаване на въпросника и другите документи в печатница.

*Приемане на отпечатаните документи.
==Вижте още==

*[[Маркетинг]]
*[[Анализ]]
*[[Обобщение]]
*[[Конфигурация]]
*[[Систематизация]]
*[[Търсене]]
*[[Допитване]]
==Източници==

*Желев.С., Маркетингови изследвания, София 2008 година
*Earl R. Babbie, Survey Research Methods, Second Edition
*Priscilla Salant, Don A. Dillman, How to Conduct Your Own Survey
==Външни препратки==

*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:6DOzCc5OackJ:www.uni-sofia.bg/index.php/bul/content/download/56852/466824/version/1/file/MagistyrskiTezi-StopanskoUpravlenie2009.doc+%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%8F+%D0%BD%D0%B0+%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShz_z2OoktxmWCxlKEErQ1D5eUMWdJPwZxHmeR52VtfsZLhy5mXXHXAvNlkEq3uRkPPD0DtDSVhEZ00c4mNg1CaxKM38evLmAc1XKwi5ZK_nhxSHQe3keCEhzPafRlqyi2mlUta&sig=AHIEtbRm2i5-6OlScjt-h26UVbQMRzFluw Стопанско управление]
*[http://www.referati.org/chastna-inovacionna-strategiq-na-firmata-opredelqshti-faktori-pri-razrabotvane-na-inovacionna-strategiq/21680/re Частна иновационна стратегия на фирмата. Определящи фактори при разработване на иновационна стратегия]
*[http://zorry.log.bg/article.php?article_id=8223 Стратегически мениджмънт]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Пазарно проучване

2012-06-07T19:55:52Z

Dilyana.vasileva:

'''Проучването на пазара''' представлява '''изследване с определени цели чрез възприета методика: събиране, обработка, анализ и оценка на данните'''. Изследването от своя страна подпомага вземането на [[управленско решение|управленски решения]]. Основните задачи са насочени в бъдеще:

*Да се разкрият нови [[пазарни възможности]];
*Използване на възможностите на съществуващите [[пазар]]и.

==Методика на проучване на пазара==

Специфично за пазарните изследвания е, че те са сложни и разнообразни, съществуват ограничения за провеждане на експерименти и опасност от субективност.

===Етапи на процеса на проучване на пазара===

*Подготовка на изследването и разработка на програмата

*Събиране на данни

*Обработка и анализ на данните

*Оценка и представяне на изследванията

===Типове пазарни проучвания===

*За стратегическа ориентация – при него се прилагат следните действия: проучване за откриване на нови възможности; продуктови изследвания, за решаване на възникнали проблеми;

*Според [[жизнен цикъл|жизнения цикъл]] на продукта;

*За подпомагане на [[управленско решение|управленските решения]];

*Според източниците на данни;

*Според режима на ползване на [[информация]];

*Според принципа на получаване на [[информация]];

*Според прилаганата стратегия - формулативна, дестриктивна, експериментална.

*Програма за пазарни проучвания - включва теоретична, изследователска и организационна част.

==Стратегии и методи за събиране на данни==
===Стратегии===
Използват се три вида стратегии:

*Формулативна – чрез изследванията се цели да се формулират проблеми, [[хипотеза|хипотези]], по-конкретни [[цел]]и и [[задача|задачи]]. Следователно част от изследванията на пазара, които имат формулативна стратегия са не да решат проблемите в момента, а да се формулират бъдещите проблеми, [[хипотезa|хипотези]], [[задача|задачи]], [[очекван резултат|очаквани резултати]]. Целта е да се види дали настоящата дейност е перспективна в бъдеще, какви проблеми биха възникнали, какви са начините за решаването им.

*Дестриктивна – на базата на формулирани проблеми, цели и задачи се прави едно комплексно задълбочено проучване, за да се разкрие състоянието, развитието, тенденциите, [[причинно-следствена връзка|причинно-следствената връзка]]. Те са важна част от проучванията, за да се направи по-задълбочен количествен, качествен анализ и анализ на вътрешните фактори.

*Експериментална – осъществява се на базата на експеримент - цели да разкрие количественото влияние на факторите, да докаже определени състояния и взаимовръзки. Експериментът изисква определени условия, честота на връзките, той е по-труден. Всички изследвания се основават на данни, които биват първични и вторични. Първични са данни, получени в момента за изследването като анкети и различни методи. Вторични - които са събрани по друг повод и на друго място - в статистика, агенции, министерства. Те се групират и се представят в таблици, диаграми и пр. в маркетинговите изследвания. В икономическите изследвания съществуват различия в определенията. Първичните са събрани и обобщени на базата на реални фирми, обекти, които се публикуват в статистиката. [[вторични данни|Вторичните данни]] са получани в резултат на обработка на първични данни. В икономическите изследвания [[първични данни|първичните данни]] са за [[ресурс]]и, разходи, [[работна заплата]], а [[вторични данни|вторичните данни]] са обработени и съпоставени с [[първични данни|първичните данни]].

Във връзка с използването на данните трябва да се следят следните обстоятелства: дали данните са представителни; дали са пълни или репрезентативни; подходящи ли са данните (трябва да се знае с какава цел са събирани и коя организация ги е събирала); каква методология е приложена при събирането на данните. Когато изследванията са направени на базата на първични данни трябва да се знае чрез какви методи са събрани.

===Методи===

Съществуват 4 групи методи: качествени методи, методи на наблюдение, методи на допитване, методи на експеримент.

====Качествени методи====

Качествени методи за събиране на данни – използват се главно при формулативните стратегии, когато трябва да се формулират идеите, хипотезите и пр. В състава на качествените методи се включват:

*Метод на [[неструктурирано (дълбочинно) интервю]] – ненасочено (свободно) и насочено (полусвободно). При ненасоченото интервю (без предварително подготвени въпроси) има свободен разговор. Основното е да се подберат подходящите хора, от разговора да може да се формулират проблемите и какви са начините за преодоляването им. От този метод не може дасе обработват данните, да се стуктурират. Насоченото-във формата на разговор, но има определен кръг въпроси, които се знаят от присъстващите. Най-важното е качеството на хората, с които ще бъде проведено интервю. Най-важна е извадката, тя да бъде представителна, за даэсе генерират важни идеи за бъдеще.

*Дискусия във [[фокус групи|фокусни групи]] – Подходящи за реализиране на задълбочени [[мотивационно проучване|мотивационни проучвания]], [[когнитивни тестове]], тестване на концепции и проекти за рекламни и комуникационни кампании, имиджови стратегии, изграждане на политики. Специализиран екип извършва прецизен предварителен скрининг и подбор на участниците. Дискусиите се провеждат в групи до 10 души. Водят се от професионални модератори.

*Проективни методи – използват се при индивидуални [[неструктурирани интервюта]], препоръчва се да се използват следните техники: [[асоциативни техники]]; [[тестове за допълване]]; [[интерпретация на образи]]; [[косвени въпроси]] за трети лица; [[ролеви игри]].

*[[Експертно оценяване]] – група експерти, които дават мнението си по определени въпроси и проблеми за дадено изследване.

*Изследване на отделни случаи – изследване, което може да пробуди интерес в бъдеще и да придобие положителен резултат.

====Метод на наблюдението====

*Метод на наблюдението е подходящ, когато трябва да се наблюдава поведение. Видове:

*Обикновено наблюдение - неструктурирано и структурирано. Неструктурираното е по-свободно, неопределено, без точен сценарий. Трябва да се определи обекта на наблюдение. То е по-трудно. Докато при структурираното има ясно определени задачи, методика, сценарий. Главно се използва при дестриктивните наблюдения.

*[[Включено наблюдение]] – при него и този, който извършва наблюдението е наблюдаван. Наблюдението може да бъде тайно и явно.

*Наблюдение по записани данни – стари данни, събрани за предишно проучване.

*[[Симулационен метод]] – въвеждат се данни, в резултат на това се симулират определени ситуации. Резултатите от този метод показват неща, които може да не се видят при експеримента, а и ако се направят може да доведат до негативни последствия.

====Допитване====

Допитването като метод за събиране на данни е сред най-широко използваните методи. Осъществява се по два начина - чрез [[анкета]] и чрез интервю.

Търси се мнението на купувачите, техните предпочитания, интереси, отношенията им към цената, към стоките. Чрез допитването се регистрират факти. Най-важното е какво, как, къде и кога да се попита интервюирания.

[[Анкета]]та е писмено допитване на основата на въпросници - може да съдържа открити или закрити въпроси. При въпросника е важно да е ясно защо се прави анкетата, какви са нейните цели. Трябва въпросите да не са двусмислени и във въпроса да не се съдържа отговора. Може да има встъпителни и заключаващи въпроси.

Видове анкети:

*В жилището или работното място – по-спокойно, въпросника може да се остави или да се изчака;

*По пощата - основното е как да се подберат адресите, на които да се изпрати анкетата. Анкетата се попълва и се връща обратно. Обикновено до 50-60% връщат анкетите. Тук няма пряк достъп между анкетиращия и анкетирания и въпросите трябва да са много точно формулирани.

*Чрез вестници и други печтни издания – разновидност на анкетата по пощата. Извадката са читателите на печатното издание. Трябва да се прецени тиража и какъв процент отговори ще бъдат получени.

*На улицата или обществени места – по-достъпен начин за събиране на данни. Препоръчва се въпросниците да може да се попълнят до 10 минути.

*При [[интервю]]то данните се събират в процеса на разговор. Тук има по-голяма свобода за разлика от анкетата. По различен начин може да се записват данните – [[магнетофон]], интервюиращия записва и др. Има два вида интервю: [[полуструктурирано интервю|полуструктурирано]] - по-общи въпроси и [[структурирано интервю|структурирано]] – максимално закрито.

*Интервюто може да бъде: персонално (лице в лице); групово (под формата на дискусия); телефонно (най-бърз начин за събиране на информация, не трябва да бъде дълго, извадката е случайна).

====Експеримент====

Чрез експеримента се изследват причинно-следствените връзки, които се смята, че не са случайни. Биват лабораторни и полеви. Експерименталните техники може да се различават по два подхода:

*дали има предварителни изследвания;
*дали извадката е случайна или предварително подбрана.

Техники при експериментите:

*Преди – след – без контролна група – т.е. експериментите се правят от различни групи и се обобщават резултатите преди и след, извадката е различна при различните експерименти, обобщават се факторите, проблемите.

*След – с контролна група – когато е взето някакво решение след известно време да се проверят резултатите, мненията, проблемите. Може многократно да се прави експеримента. Недостатъкът е, че може да има влияние на контролната група.

*Само след – със съпоставими групи – различни групи, които се съпоставят, защото при определени условия и носоки са съпоставими (напр. супермаркети).

*Само след – със случайно подбрани групи – по-голяма неопределеност при този експеримент, не се следят определени тенденции и не се търсят насоки.

*Техника на блоков дизайн – формират се два блока, които участват в експеримента. В всяка част се формират две групи – експериментална и контролна. Извадката е случайна – не се търсят тенденции.

*Техника на четирите групи на Соломон – подобна на предходната. Има две експериментални групи и две контролни и резултатите се наблюдават преди и след.

*[[лонгитюдно изследване|Лонгитюдни]] – изследвания на едни и същи показатели в различно време, търси се динамиката и тенденцията. Има два варианта: трендови изследвания на динамични редове и панелни - на една и съща извадка.

Грешки при експериментирането.

*[[скрита факторна променлива|Скрити факторни променливи]] – не са отчетени и повлияват на резултатите, следователно изследването не е обмислено добре;

*Съзряване на промените у наблюдаваните;

*Отпадане на част от наблюдаването – например част от [[анкета|анкетите]] не се връщат или експерименталната група намалява броя им по различни причини;

*Отражения на първоначалното измерване – тези, които се експериментират се допитват първоначално, след определен период от време те се допитват по същите въпроси. Анкетиращите може да помнят отговорите.

*Ефект на тестването – възможно е като се тества нещо по различни признаци да не дават точни резултати;

*Грешки при подбора на лицата в извадката.

==Извадкови изследвания при проучване на пазара==

[[извадково изследване|Извадковите изследвания]] са вид [[неизчерпателно изследване]]. При тях характиристиките на общата съвкупност на пазара се изследват чрез обхващане само на представителна част от него – извадка. Извадковите изследвания имат редица предимства: разходите на финансови, материални, кадрови ресурси намаляват, тъй като те са пропорционални на броя на изследваните единици. Извадковите изследвания позволяват разширяване на изследователската програма с включване на различни характеристики на пазара. Подобен подход не винаги е възможен при изчерпателните изследвания. Крайните резултати от извадковите изследвания винаги са по-актуални от изчерпателните изследвания, тъй като времето за подготовка и провеждането им е значително по-кратко.

Главните обекти на извадковите изследвания са:

*Проучване на равнището на разходите в търговията;

*Проучване на [[икономическа активност|икономическата активност]], [[заетост]], [[безработица]];

*Контрол на [[качество]]то;

*Проучване на различни характеристики на стоковия пазар, пазара на услугите, фондовия пазар и т.н.

==Представителни извадки==

Те са част от единицата на общата съвкупност и трябва да представляват умален модел на общата съвкупност. Това може да се постигне само при излъчване на единиците им, като се ликвидира всякаква външна намеса. Представителните извадки биват следните типове:

===Извадки при прост, случаен подбор===

Формират се чрез последователно извличане на единиците от генералната съвкупност. Подборът им може да се извършва след като обема на извадката е езчислен с таблици от случайни числа и чрез разиграване на лотария. Таблиците от случайни числа се използва при извличане на извадки от генералната съвкупност, не са големи по обем. Напр. с единици в грениците от 1000 до 100000. Таблицата от случайни числа са получени чрез разиграване на механични лотарии. Разиграването на лотария включва изчерпателно описване на всички единици на генералната съвкупност и тяхното номериране от 1 до n. След това тези числа се записват на билетчета, като се сгъват и поставят в черна кутия. След това се разиграва лотария в два варианта:

*Безвъзвратен подбор – при него всички изтеглени единици от генералната съвкупност не се връщат обратно в нея. Последователното изтегляне на единиците се извършва като билетчетата в кутията предварително се разбъркват. При безвъзвратния подбор генералната съвкупност съдържа крайно число единици. Увеличаването на обема на извадките може да доведе до съвпадането й с генералната съвкупност и да превърне извадковото изучаване в изчерпателно.

*При възвратния подбор изтеглената единица от генералната съвкупност чрез билетче с № от нея, след записването на номера се връща обратно. При възвратния подбор генералната съвкупност клони към безкрайност. Тя е неизчерпаема.

*Видът на подбора на единиците (безвъзвратен и възвратен) се отразява върху формулите за изчисляване на обема на извадките, на средните случайни грешки, с които са обременени оценките на параметрите по нея.

===Извадки при систематичен подбор===

Той е разновидност на прост и случаен подбор. Нарича се още механичен подбор. Процедурата при извличане на извадки по него е следната:

*Съставя се списък с всички единици на генералната съвкупност, които се номерират с натурални числа от 1 до N;

*За извличане на единиците в извадките избираме една от единиците на генералната съвкупност. Тя се нарича стартова единица. Числото, с което е номерирана се нарича стартово число. То формира структурата на извадка;

*След определяне на стартовото число се намира крачката на подбора К по формулата: К=N/n;

*Определянето на номерата на единиците в извадката се основава на последователно прибавяне и изваждане на крачката на подбора от стартовото число.

*Систематичният подбор по своето съдържание се основава на простия случаен подбор комбиниран с едностепенен гнездови подбор.

===Гнездови извадки===

[[Гнездови подбор|Гнездовия подбор]] е предпочитан поради удобствата, които предлага. При него [[извадка]]та се формира на 1, 2 или 3 степени. При едностепенен подбор на единиците в извадката, тя се формира не от индивидуално подбрани единици от генералната съвкупност, а от цели гнезда единици. При двустепенни гнездови подбор на първа степен се подбират гнезда единици от генералната съвкупност, а на втора степен отделни единици от тях по метода на проста степен подбор. Проектирането на извадките при гнездовия подбор се основава на изчерпателни данни за преброителните участници на населението за България техния брой за страната е над 30000.

===Извадки при райониране на генералната съвкупност===

При районирания подбор генералната съвкупност се разделя на райони. Когато те са определени от всеки район се извличат независими извадки. Подборът на единиците в тях може да се извърши в три варианта:

*При равномерно разпределение на подбираните единици;

*При пропорционално разпределение на подбираните единици;

*При оптимално разпределение на подбираните единици.

Районираният случаен подбор се прилага за осигуряване на представителност в извадката на отделните райони на генералната съвкупност. Той е особено подходящ при изследване сегментите на пазара.

===Взаимнопроникващи се извадки===

Те се прилагат когато дадена извадка трябва да се проведе на няколко последователни етапа. За целта е необходимо излъчваната извадка от генералната съвкупност, от един избран от изследователя метод, да се раздели на подизвадки. Тези подизвадки се наричат взаимнопроникващи се. Те притежават преимуществото, че може да се използват при различни извадкови сравнения на получените резултати, осигуряват взаимна проверка на тяхната работа и качеството на получената информация.

==Вижте още==

*[[Пазарна ниша]]
*[[Маркет-мейкър]]
*[[Теория на решенията]]
*[[Дърво на решенията]]
*[[Дялова вноска]]
*[[Акционер]]
*[[Консултант]]

==Източници==

*Котлър, Ф., Котлър за маркетинга: как да създаваме, печелим и управляваме пазарите. „Класика и стил“, 2000
*Mercer, D., Marketing Strategy: the Challenges of the External Environment, Penguin Books, 1998.
*Димитър Атанасов Шопов, Лалко Стойчев Дулевски, Любомир Минчев Стефанов, Марин Александров Паунов, Христо Георгиев Малешков, Изследване на пазара на труда и на индустриалните отношения в България след 1990 година
*Ръков. проект Николай Щерев, Изследване на пазарната ориентация на български индустриални фирми
*Науч. рък. Димитър Шопов, Изследвания на пазара на труда и индустриалните отношения в България след 1990 година

==Външни препратки==

*[http://www.mysteryshoppingbg.com/job1.html Качествени пазарни проучвания]
*[http://www.referati.org/razrabotvane-programa-na-marketingovo-prouchvane/28373/ref Разработване на програма за маркетингово проучване]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:F4EusIfgrmUJ:www.eumayors.eu/IMG/pdf/BG_thematic_leaflet_3_web.pdf+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj2hkQe9L0AbB7_SoMtyk9diS8XTrCef0d_jlFhv_tGh94pG4FZJLvp5VHAfeCE6Hx00JW-yr2CSNgCz1qU3cbx2qMZW9B-wXWxDmhuCqCmVNtpMjRh1s-lXRT6G_KnTWY23rEc&sig=AHIEtbTrcB858QBfFFNL3KLyA4PqN1yfsQ Вдъхновяващи схеми за финансиране]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Пазарно проучване

2012-06-07T19:54:39Z

Dilyana.vasileva:

'''Проучването на пазара''' представлява '''изследване с определени цели чрез възприета методика: събиране, обработка, анализ и оценка на данните'''. Изследването от своя страна подпомага вземането на [[управленско решение|управленски решения]]. Основните задачи са насочени в бъдеще:

*Да се разкрият нови [[пазарни възможности]];
*Използване на възможностите на съществуващите [[пазар]]и.

==Методика на проучване на пазара==

Специфично за пазарните изследвания е, че те са сложни и разнообразни, съществуват ограничения за провеждане на експерименти и опасност от субективност.

===Етапи на процеса на проучване на пазара===

*Подготовка на изследването и разработка на програмата

*Събиране на данни

*Обработка и анализ на данните

*Оценка и представяне на изследванията

===Типове пазарни проучвания===

*За стратегическа ориентация – при него се прилагат следните действия: проучване за откриване на нови възможности; продуктови изследвания, за решаване на възникнали проблеми;

*Според [[жизнен цикъл|жизнения цикъл]] на продукта;

*За подпомагане на [[управленско решение|управленските решения]];

*Според източниците на данни;

*Според режима на ползване на [[информация]];

*Според принципа на получаване на [[информация]];

*Според прилаганата стратегия - формулативна, дестриктивна, експериментална.

*Програма за пазарни проучвания - включва теоретична, изследователска и организационна част.

==Стратегии и методи за събиране на данни==
===Стратегии===
Използват се три вида стратегии:

*Формулативна – чрез изследванията се цели да се формулират проблеми, [[хипотеза|хипотези]], по-конкретни [[цел]]и и [[задача|задачи]]. Следователно част от изследванията на пазара, които имат формулативна стратегия са не да решат проблемите в момента, а да се формулират бъдещите проблеми, [[хипотезa|хипотези]], [[задача|задачи]], [[очекван резултат|очаквани резултати]]. Целта е да се види дали настоящата дейност е перспективна в бъдеще, какви проблеми биха възникнали, какви са начините за решаването им.

*Дестриктивна – на базата на формулирани проблеми, цели и задачи се прави едно комплексно задълбочено проучване, за да се разкрие състоянието, развитието, тенденциите, [[причинно-следствена връзка|причинно-следствената връзка]]. Те са важна част от проучванията, за да се направи по-задълбочен количествен, качествен анализ и анализ на вътрешните фактори.

*Експериментална – осъществява се на базата на експеримент - цели да разкрие количественото влияние на факторите, да докаже определени състояния и взаимовръзки. Експериментът изисква определени условия, честота на връзките, той е по-труден. Всички изследвания се основават на данни, които биват първични и вторични. Първични са данни, получени в момента за изследването като анкети и различни методи. Вторични - които са събрани по друг повод и на друго място - в статистика, агенции, министерства. Те се групират и се представят в таблици, диаграми и пр. в маркетинговите изследвания. В икономическите изследвания съществуват различия в определенията. Първичните са събрани и обобщени на базата на реални фирми, обекти, които се публикуват в статистиката. [[вторични данни|Вторичните данни]] са получани в резултат на обработка на първични данни. В икономическите изследвания [[първични данни|първичните данни]] са за [[ресурс]]и, разходи, [[работна заплата]], а [[вторични данни|вторичните данни]] са обработени и съпоставени с [[първични данни|първичните данни]].

Във връзка с използването на данните трябва да се следят следните обстоятелства: дали данните са представителни; дали са пълни или репрезентативни; подходящи ли са данните (трябва да се знае с какава цел са събирани и коя организация ги е събирала); каква методология е приложена при събирането на данните. Когато изследванията са направени на базата на първични данни трябва да се знае чрез какви методи са събрани.

===Методи===

Съществуват 4 групи методи: качествени методи, методи на наблюдение, методи на допитване, методи на експеримент.

====Качествени методи====

Качествени методи за събиране на данни – използват се главно при формулативните стратегии, когато трябва да се формулират идеите, хипотезите и пр. В състава на качествените методи се включват:

*Метод на [[неструктурирано (дълбочинно) интервю]] – ненасочено (свободно) и насочено (полусвободно). При ненасоченото интервю (без предварително подготвени въпроси) има свободен разговор. Основното е да се подберат подходящите хора, от разговора да може да се формулират проблемите и какви са начините за преодоляването им. От този метод не може дасе обработват данните, да се стуктурират. Насоченото-във формата на разговор, но има определен кръг въпроси, които се знаят от присъстващите. Най-важното е качеството на хората, с които ще бъде проведено интервю. Най-важна е извадката, тя да бъде представителна, за даэсе генерират важни идеи за бъдеще.

*Дискусия във [[фокус групи|фокусни групи]] – Подходящи за реализиране на задълбочени [[мотивационно проучване|мотивационни проучвания]], [[когнитивни тестове]], тестване на концепции и проекти за рекламни и комуникационни кампании, имиджови стратегии, изграждане на политики. Специализиран екип извършва прецизен предварителен скрининг и подбор на участниците. Дискусиите се провеждат в групи до 10 души. Водят се от професионални модератори.

*Проективни методи – използват се при индивидуални [[неструктурирани интервюта]], препоръчва се да се използват следните техники: [[асоциативни техники]]; [[тестове за допълване]]; [[интерпретация на образи]]; [[косвени въпроси]] за трети лица; [[ролеви игри]].

*[[Експертно оценяване]] – група експерти, които дават мнението си по определени въпроси и проблеми за дадено изследване.

*Изследване на отделни случаи – изследване, което може да пробуди интерес в бъдеще и да придобие положителен резултат.

====Метод на наблюдението====

*Метод на наблюдението е подходящ, когато трябва да се наблюдава поведение. Видове:

*Обикновено наблюдение - неструктурирано и структурирано. Неструктурираното е по-свободно, неопределено, без точен сценарий. Трябва да се определи обекта на наблюдение. То е по-трудно. Докато при структурираното има ясно определени задачи, методика, сценарий. Главно се използва при дестриктивните наблюдения.

*[[Включено наблюдение]] – при него и този, който извършва наблюдението е наблюдаван. Наблюдението може да бъде тайно и явно.

*Наблюдение по записани данни – стари данни, събрани за предишно проучване.

*[[Симулационен метод]] – въвеждат се данни, в резултат на това се симулират определени ситуации. Резултатите от този метод показват неща, които може да не се видят при експеримента, а и ако се направят може да доведат до негативни последствия.

====Допитване====

Допитването като метод за събиране на данни е сред най-широко използваните методи. Осъществява се по два начина - чрез [[анкета]] и чрез интервю.

Търси се мнението на купувачите, техните предпочитания, интереси, отношенията им към цената, към стоките. Чрез допитването се регистрират факти. Най-важното е какво, как, къде и кога да се попита интервюирания.

[[Анкетата]] е писмено допитване на основата на въпросници - може да съдържа открити или закрити въпроси. При въпросника е важно да е ясно защо се прави анкетата, какви са нейните цели. Трябва въпросите да не са двусмислени и във въпроса да не се съдържа отговора. Може да има встъпителни и заключаващи въпроси.

Видове анкети:

*В жилището или работното място – по-спокойно, въпросника може да се остави или да се изчака;

*По пощата - основното е как да се подберат адресите, на които да се изпрати анкетата. Анкетата се попълва и се връща обратно. Обикновено до 50-60% връщат анкетите. Тук няма пряк достъп между анкетиращия и анкетирания и въпросите трябва да са много точно формулирани.

*Чрез вестници и други печтни издания – разновидност на анкетата по пощата. Извадката са читателите на печатното издание. Трябва да се прецени тиража и какъв процент отговори ще бъдат получени.

*На улицата или обществени места – по-достъпен начин за събиране на данни. Препоръчва се въпросниците да може да се попълнят до 10 минути.

*При [[интервю]]то данните се събират в процеса на разговор. Тук има по-голяма свобода за разлика от анкетата. По различен начин може да се записват данните – [[магнетофон]], интервюиращия записва и др. Има два вида интервю: [[полуструктурирано интервю|полуструктурирано]] - по-общи въпроси и [[структурирано интервю|структурирано]] – максимално закрито.

*Интервюто може да бъде: персонално (лице в лице); групово (под формата на дискусия); телефонно (най-бърз начин за събиране на информация, не трябва да бъде дълго, извадката е случайна).

====Експеримент====

Чрез експеримента се изследват причинно-следствените връзки, които се смята, че не са случайни. Биват лабораторни и полеви. Експерименталните техники може да се различават по два подхода:

*дали има предварителни изследвания;
*дали извадката е случайна или предварително подбрана.

Техники при експериментите:

*Преди – след – без контролна група – т.е. експериментите се правят от различни групи и се обобщават резултатите преди и след, извадката е различна при различните експерименти, обобщават се факторите, проблемите.

*След – с контролна група – когато е взето някакво решение след известно време да се проверят резултатите, мненията, проблемите. Може многократно да се прави експеримента. Недостатъкът е, че може да има влияние на контролната група.

*Само след – със съпоставими групи – различни групи, които се съпоставят, защото при определени условия и носоки са съпоставими (напр. супермаркети).

*Само след – със случайно подбрани групи – по-голяма неопределеност при този експеримент, не се следят определени тенденции и не се търсят насоки.

*Техника на блоков дизайн – формират се два блока, които участват в експеримента. В всяка част се формират две групи – експериментална и контролна. Извадката е случайна – не се търсят тенденции.

*Техника на четирите групи на Соломон – подобна на предходната. Има две експериментални групи и две контролни и резултатите се наблюдават преди и след.

*[[лонгитюдно изследване|Лонгитюдни]] – изследвания на едни и същи показатели в различно време, търси се динамиката и тенденцията. Има два варианта: трендови изследвания на динамични редове и панелни - на една и съща извадка.

Грешки при експериментирането.

*[[скрита факторна променлива|Скрити факторни променливи]] – не са отчетени и повлияват на резултатите, следователно изследването не е обмислено добре;

*Съзряване на промените у наблюдаваните;

*Отпадане на част от наблюдаването – например част от [[анкета|анкетите]] не се връщат или експерименталната група намалява броя им по различни причини;

*Отражения на първоначалното измерване – тези, които се експериментират се допитват първоначално, след определен период от време те се допитват по същите въпроси. Анкетиращите може да помнят отговорите.

*Ефект на тестването – възможно е като се тества нещо по различни признаци да не дават точни резултати;

*Грешки при подбора на лицата в извадката.

==Извадкови изследвания при проучване на пазара==

[[извадково изследване|Извадковите изследвания]] са вид [[неизчерпателно изследване]]. При тях характиристиките на общата съвкупност на пазара се изследват чрез обхващане само на представителна част от него – извадка. Извадковите изследвания имат редица предимства: разходите на финансови, материални, кадрови ресурси намаляват, тъй като те са пропорционални на броя на изследваните единици. Извадковите изследвания позволяват разширяване на изследователската програма с включване на различни характеристики на пазара. Подобен подход не винаги е възможен при изчерпателните изследвания. Крайните резултати от извадковите изследвания винаги са по-актуални от изчерпателните изследвания, тъй като времето за подготовка и провеждането им е значително по-кратко.

Главните обекти на извадковите изследвания са:

*Проучване на равнището на разходите в търговията;

*Проучване на [[икономическа активност|икономическата активност]], [[заетост]], [[безработица]];

*Контрол на [[качество]]то;

*Проучване на различни характеристики на стоковия пазар, пазара на услугите, фондовия пазар и т.н.

==Представителни извадки==

Те са част от единицата на общата съвкупност и трябва да представляват умален модел на общата съвкупност. Това може да се постигне само при излъчване на единиците им, като се ликвидира всякаква външна намеса. Представителните извадки биват следните типове:

===Извадки при прост, случаен подбор===

Формират се чрез последователно извличане на единиците от генералната съвкупност. Подборът им може да се извършва след като обема на извадката е езчислен с таблици от случайни числа и чрез разиграване на лотария. Таблиците от случайни числа се използва при извличане на извадки от генералната съвкупност, не са големи по обем. Напр. с единици в грениците от 1000 до 100000. Таблицата от случайни числа са получени чрез разиграване на механични лотарии. Разиграването на лотария включва изчерпателно описване на всички единици на генералната съвкупност и тяхното номериране от 1 до n. След това тези числа се записват на билетчета, като се сгъват и поставят в черна кутия. След това се разиграва лотария в два варианта:

*Безвъзвратен подбор – при него всички изтеглени единици от генералната съвкупност не се връщат обратно в нея. Последователното изтегляне на единиците се извършва като билетчетата в кутията предварително се разбъркват. При безвъзвратния подбор генералната съвкупност съдържа крайно число единици. Увеличаването на обема на извадките може да доведе до съвпадането й с генералната съвкупност и да превърне извадковото изучаване в изчерпателно.

*При възвратния подбор изтеглената единица от генералната съвкупност чрез билетче с № от нея, след записването на номера се връща обратно. При възвратния подбор генералната съвкупност клони към безкрайност. Тя е неизчерпаема.

*Видът на подбора на единиците (безвъзвратен и възвратен) се отразява върху формулите за изчисляване на обема на извадките, на средните случайни грешки, с които са обременени оценките на параметрите по нея.

===Извадки при систематичен подбор===

Той е разновидност на прост и случаен подбор. Нарича се още механичен подбор. Процедурата при извличане на извадки по него е следната:

*Съставя се списък с всички единици на генералната съвкупност, които се номерират с натурални числа от 1 до N;

*За извличане на единиците в извадките избираме една от единиците на генералната съвкупност. Тя се нарича стартова единица. Числото, с което е номерирана се нарича стартово число. То формира структурата на извадка;

*След определяне на стартовото число се намира крачката на подбора К по формулата: К=N/n;

*Определянето на номерата на единиците в извадката се основава на последователно прибавяне и изваждане на крачката на подбора от стартовото число.

*Систематичният подбор по своето съдържание се основава на простия случаен подбор комбиниран с едностепенен гнездови подбор.

===Гнездови извадки===

[[Гнездови подбор|Гнездовия подбор]] е предпочитан поради удобствата, които предлага. При него [[извадка]]та се формира на 1, 2 или 3 степени. При едностепенен подбор на единиците в извадката, тя се формира не от индивидуално подбрани единици от генералната съвкупност, а от цели гнезда единици. При двустепенни гнездови подбор на първа степен се подбират гнезда единици от генералната съвкупност, а на втора степен отделни единици от тях по метода на проста степен подбор. Проектирането на извадките при гнездовия подбор се основава на изчерпателни данни за преброителните участници на населението за България техния брой за страната е над 30000.

===Извадки при райониране на генералната съвкупност===

При районирания подбор генералната съвкупност се разделя на райони. Когато те са определени от всеки район се извличат независими извадки. Подборът на единиците в тях може да се извърши в три варианта:

*При равномерно разпределение на подбираните единици;

*При пропорционално разпределение на подбираните единици;

*При оптимално разпределение на подбираните единици.

Районираният случаен подбор се прилага за осигуряване на представителност в извадката на отделните райони на генералната съвкупност. Той е особено подходящ при изследване сегментите на пазара.

===Взаимнопроникващи се извадки===

Те се прилагат когато дадена извадка трябва да се проведе на няколко последователни етапа. За целта е необходимо излъчваната извадка от генералната съвкупност, от един избран от изследователя метод, да се раздели на подизвадки. Тези подизвадки се наричат взаимнопроникващи се. Те притежават преимуществото, че може да се използват при различни извадкови сравнения на получените резултати, осигуряват взаимна проверка на тяхната работа и качеството на получената информация.

==Вижте още==

*[[Пазарна ниша]]
*[[Маркет-мейкър]]
*[[Теория на решенията]]
*[[Дърво на решенията]]
*[[Дялова вноска]]
*[[Акционер]]
*[[Консултант]]

==Източници==

*Котлър, Ф., Котлър за маркетинга: как да създаваме, печелим и управляваме пазарите. „Класика и стил“, 2000
*Mercer, D., Marketing Strategy: the Challenges of the External Environment, Penguin Books, 1998.
*Димитър Атанасов Шопов, Лалко Стойчев Дулевски, Любомир Минчев Стефанов, Марин Александров Паунов, Христо Георгиев Малешков, Изследване на пазара на труда и на индустриалните отношения в България след 1990 година
*Ръков. проект Николай Щерев, Изследване на пазарната ориентация на български индустриални фирми
*Науч. рък. Димитър Шопов, Изследвания на пазара на труда и индустриалните отношения в България след 1990 година

==Външни препратки==

*[http://www.mysteryshoppingbg.com/job1.html Качествени пазарни проучвания]
*[http://www.referati.org/razrabotvane-programa-na-marketingovo-prouchvane/28373/ref Разработване на програма за маркетингово проучване]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:F4EusIfgrmUJ:www.eumayors.eu/IMG/pdf/BG_thematic_leaflet_3_web.pdf+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESj2hkQe9L0AbB7_SoMtyk9diS8XTrCef0d_jlFhv_tGh94pG4FZJLvp5VHAfeCE6Hx00JW-yr2CSNgCz1qU3cbx2qMZW9B-wXWxDmhuCqCmVNtpMjRh1s-lXRT6G_KnTWY23rEc&sig=AHIEtbTrcB858QBfFFNL3KLyA4PqN1yfsQ Вдъхновяващи схеми за финансиране]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Интернет базирано проучване

2012-06-07T19:35:35Z

Dilyana.vasileva:

'''Интернет базираните проучвания''' '''създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна [[информация]]''' т. нар. Екологическа валидност на информацията, получена в реални, максимално близки до полевите условия.

==История==

[[Интернет]] започва да се използва активно от социолозите за провеждане на масови допитвания към края на 20-ти век. Особено привлекателни за изследователите са предоставяните възможности за провеждане на [[глобални изследвания]] по актуални проблеми, за ускоряване събирането на първична социологическа информация, за изследване на бурно протичащите социални процеси. Първоначално [[online]]-допитванията практически по нищо не се отличават от традиционните групови допитвания, с изключение на използването на компютърна техника. Технологиите за [[организация]] и провеждане на мрежовите интернет изследвания обаче стремително се развиват, в следствие на което възникват множество нови и все по-усъвършенствани online технологии. Всичко това в последно време предизвиква засилен научен и практически интерес към интернет базираните проучвания. Този интерес е напълно оправдан като се има предвид множеството техни предимства в сравнение с традиционните техники.

Може да се твърди, че българският [[бизнес]] ясно осъзнава полезността от присъствието в [[интернет]]. Почти 90% от използващите интернет са се свързали с мрежата, поради осъзната полза за техния бизнес, както се вижда от графиката.

===Предимства===

====По отношение на извадката ====

*потенциално голямото количество респонденти

*възможност осъществяване на сложни целеви извадки

*ускорено посторояване на експертни извадки

*лесно провеждане на интернационални допитвания

====По отношение на организацията на допитванията и обработката на данните====

*икономия на време, средства и [[човешки ресурси]]

*бързина на обработка на данните

*възможност за оперативно коригиране на инструментариума

*възможност за стимулиране на участието

*извършване на програмен контрол върху изпълнението на заданието

*социален контрол на различни етапи от получаването и обработката на резултатите

====По отношение на взаимодействието между социолога и респондента====

*осъществяване на индивидуална обратна връзка непосредствено след попълване на въпросника

*възникване у респондента на усещане за лично въздействие върху социалните процеси

*осъзнаване собствения принос към науката

====По отношение на качеството на получената информация от респондентите====

[[Интернет базираните проучвания]] създават по-благоприятни условия за добиване на достоверна информация(т. нар. Екологическа валидност на информацията,получена в реални, максимално близки до полевите условия) , а именно:

Респондентът се намира в естествената, обичайна за него ситуация

Респондентът избира удобно за себе си време

Различна комуникативна ситуация породена от липсата на пряк визуален контакт, която позволява да се снижи психологическия дискомфорт и да се повиши равнището на искреност

по-голяма обезпеченост на анонимността на респондентите, предразполагаща към по-откровени отговори (особено при изследване на деликатни теми като наркомания, проституция, престъпно поведение и др.)

====По отношение на анализа на съдържанието на отговорите:====

Благоприятна възможност за цялостното и точно протичане на отговорите

ефективен анализа за който дорпинася в голяма степен и компютърния въпросник, който не е просто екранна версия на хартиен текст,а е много „по-умна” версия която се постига с незначителни усилия.

автоматично разнасяне на отговорите на въпроси ,основани на предходен отговор на респондента и по този начин се намалява тяхното взаимно влияние.

ограничаване на възможността за фиксиране от респондента на нелогичен отговор

===Недостатъци===

Успоредно с всичко съществуват естествено и редица [[технически]] и [[методологическ]]и проблеми при използването на интернет-базираните проучвания.Свързани са с :

*ограничен достъп на много хора до [[интернет]] в страната

*потенциална възможност за многократно участие на едни и същи лица

*вероятност за получаване на огромен масив от данни ,в следствие на което се стесняват възможностите за техния качествен анализ.*

*риск от произволни отговори на въпросите

Най-важен е проблемът за валидността или за „изкривяването на извадката”. Това означава, че в интернет базираните проучвания участие взимат:

*хора,принадлежащи към определени социално-демограафски групи и идеи,поради което случайната извадка трудно може да се приеме за репрезентативна

*явяват се най-активни последователи ,имащи по-добри канали за връзка ,по-бързи компютри,повече свободно време.т.е несъмнено притежават някои характеристики ,които биха могли да окажат влияние върху отговорите на въпросите ,като посоката на това влияние е трудно да се предвиди

*може да отговарят на въпросите нечестно и това не би могло да бъде проверено и проконтролирано.

===Видове===

В днешната социологическа практика особено популярни са следните технологии за провеждане на [[online]]-изследванията :

#разпращане на текстови въпросници по електронната поща
#дискусионни групи или групи по интереси(newgroups)
#интернет форуми или телеконференции
#[[web]] –страници (анкета във формат [[HTML]])
#[[web-въпросник]]
#[[online-фокус група]]

===Електронна поща===

Най-ранните социологически изследвания се провеждат с помощта нан [[електронната поща]]. [[Електронна поща]] имат почти всички ползватели на Мрежата, а техниките на самото изследване много малко се отличават от традиционната техника на допитвания с помощта на „молив”и „хартия”. Анкетите се разпращат на респондентите в електронни писма.Дължината на въпросника трябва да бъде ограничена до 20-25 въпроса. За разпращането на писмата се използват списъци на e-mail-адресите ,които могат да се формират по различен начин:

*от базата електронни адреси ,които се събират от изследователските и супервайзорските компании.

*от [[web]] –сайтовете

*от [[базите данни]] на специализирани списания

*от [[дискусионни листове]]

За повишаване равнището на събираемост на анкетите ,които започват да постъпват някъде около третия ден след разпращането ,е добре повторно да се разпратят напомнящи писма.

Характерно за [[електронната поща]] в сравнение с конвенционалната пощенска анкета е, че постига значително по-висока възвръщаемост ,което е от значение за валидността на получената информация. При разпращането по електронната анкета възвръщаемостта е в порядъка от 70 до 90%. При това много по-голяма е оперативността на възвръщаемостта:средно попълнените електронни версии се връщат за 9,16 дни ,а хартиените за-14,4 дни.Още в деня на изпращането се връщат 18% от електронните въпросници ,а половината от тях се връщат преди да се получи обратно първия попълнен хартиен въпросник.

При това голямо предимство на е-mail-допитванията е,че те са пределно прости, евтини и осигуряват висока скорост на събирането на данни.

Като слаби страни на[[е-mai]] - допитванията могат да се посочат :невъзможността да се избегне участието на ненадеждни респонденти в изследването; евентуална промяна на отговорите по всеки пункт на въпросника или дори на формулировката на въпроса от респондентите по време на попълване на анкети;ограничени възможности за проследяване логиката на попълване на анкетите.

===Дискусионните групи или групи по интереси (newgroups)===

За разполагане на анкети могат да се използват също [[дискусионните]] групи или групи по интереси ([[newgroups[[).Такива групи се създават за обсъждане на определени теми и привличат големи аудитории ползватели.Всяла група има свой списък на участниците ,който може да се използва за съставяне на списък на извадката. Анкетата се изпраща във вид на текстово съобщение на сайта на групата. Данните от респондентите постъпват във вид на текстове и изискват самостоятелна обработка. За провличане на нови посетители към допитването е необходимо редовно да се възобновява разпращането на [[анкетите]] - примерно 1 път на седмица.Преди разпращането на текстовете на анкетите на основното допитване се извършва допитване с избрани участници на групата за изясняване на техните основни характеристики.тези данни,които изследователят получава предварително могат да служат като база за формиране на извадката.

Този вид допитвания са особено пригодни за целеви групи ,които са трудно достижими за изследване в реалността ,чиито участници имат определена „рядка”специфична ориентация (анонимни алкохолици, търговци на наркотици)Именно такива социални групи могат да бъдат много лесно открити чрез интернет.По-нататък много зависи от социолога ,от неговите умения ефективно да използва интернет в конкретната изследователска работа;за разкриване на всички дискусионни групи с дадена ориентация ,за обезпечаване анонимността на респондентите и др.

===Интернет-форуми===

Технологията за провеждане на допитвания в [[Интернет-форумите]] или [[телеконференция|телеконференциите]] е относително проста и не изисква големи времеви или финансови разходи. Информацията се събира по време на определен промеждутък от време.За това е необходимо да се намери [[телеконференция]] с интересуваща изследователя аудитория. Целесъобразно е известно време да се следят дискусиите в определена телеконференция, след което да се вземе активно участие в тях.След това могат да се поместят в телеконференцията въпроси,на които изследователя очаква да получи отговор.Желателно е да се предложи целия въпросник,а не смао част от него.Към пълната анкета която е разположена на [[Web-сайт]],се прави препратка.

Респондентите като правило по-охотно взимат участие в такива допитвания.При това техните отговори са по-пълни отколкото при традиционното допитване.Тази технология е особено добра в случаи ,когато за допитване се привличат група експерти.

===Мрежови страници (Web старници)===

По-нова технология се явяват мрежовите страници([[Web]] старници)Това е обичайната текстова анкета но в [[HTML]]-формат,която се разполага интернет. Всички въпроси на такава анкета се разполагат последователно и приемат формата на единна дълга страница. За нейното преглеждане и попълване респондента постоянно „превърта” екрана на монитора., което го подлага на определено напрежение. ”Плоската”Web-страница може да съдържа неограничен брой въпроси.За построяването на такива накети се използва специален език на скриптовете.;на макросите([[GGI]]),с помощта на който данните се събират в база и могат да бъдат автоматически обработени.В зависимост от инструкцията в кода на скрипта отговорите на участниците могат да бъдат непосредствено записани в [[база данни|базата данни]] или прехвърлени на определен адрес от електронната поща в реално време (възможна е и комбинация от двете процедури)Предимствата на [[Web]]-страниците обаче могат да се превърнат в недостатък ,тъй като тяхното създаване изисква определени технически навици.Сравнително от скоро вече се предлагат програми,които опростяват значително създаването на Web-страниците.

Характерна особеност на тази технология е, че доста трудно може да ес ограничава времето за попълване на анкетите и да се проследи количеството на поправките в отговорите. За бързи и прости изследвания обече, където не е нужна комплексна обработка на данните, [[Web]]-страницата се оказва много ефективна. Например 80% от всички данни от допитвания, събрани чрез интернет, се появявт благодарение на използването на технологията на [[Web]]-страниците.

Повечето [[HTML]]-анкети са разположени не самостоятелно, а на тематични [[Web]]-сайтове и се попълват от посетителите без затруднения. Но възможността да се прави подбор и целенасочено да се привличат респонденти към участие в допитването при дадена методика е минимална. Изследователят е принуден просто да чака данните, които ще се появят в резултата на случайното (и доброволно) попълване на анкетата от посетителите на [[Web]]-сайта. Тази методика е подходяща за регистрация на ползвателите и за незадълбочени изследвания (рейтингови допитвания, изучаване на емоционалните предпочитания и др.)

===Web-въпросник ===

Стандартният [[Web]]-въпросник е програма, съдържаща въпросник в [[HTML]]-формат. В нейната основа е хипертекст и визуализация на информацията, с използване на мултимедийни елементи – картинки, графики, звуци и т.н. В това се изразява отличието от по-ранните [[online]]-допитвания. Web-въпросниците имат някои уникални предимства. Те могат да бъдат направени с максимално привлекателни шрифтове и графики, дават максимални пояснения на респондента.

Стандартният [[Web]]-въпросник съдържа няколко [[Web]]-страници, които се отварят последователно или в случаен ред. При пускането на програмата отначало се появява страница с анотация на изследването и с инструкция към [[анкета|анкетата]]. Много често, освен въпроса и вариантите за отговор, на отдалната страница на [[Web]]-въпросника са разположени броячи на времето и на попълнените въпроси. Технически времето за отговор на един въпрос може да се ограничи, а също и да се блокира прелистването напред назад на целия въпросник. На отделна страница респондентът попълва своите лични данни, ако се изискват, е след това изпраща целия масив от отговори в базата за обработка. Голямо преимущество на технологията на [[Web]]-въпросника се явява възможността да се саздават по-сложни (структурирани ) анкети. Но от друга страна, работата по тази технология изисква много време да се приведе в действие допитването, и е достатъчно сложна от гледна точка на техническото създаване. Не всеки социолог умее самостоятелно да програмира и да модифицира програми. За това пък с разбработката на програмни пакети за [[Web]]-въпросници се занимават специализирани фирми. Стойността на изследването, проведено с използване на [[Web]]-въпросник е значително по-висока в сравнение с e-mail и newgroups. Въпреки това разходите си струват.

===Online-фокус група===

[[Online-фокус групата]] е технология на [[Online]]-изследванията, необходима за събирането на качествена информация. По същество тук става дума за Online-интервю в реално време с няколко респонденти едновременно. Респондентите влизат в сеанс на дискусия чрез интернет, откриват на екраните на мониторите предлаганите от модераторите въпроси и след това въвеждат своите отговори. В тези фокус-групи, както и в традиционните, логическите и управляващите механизми се осъществяват от много квалифициран модератор, изискванията към когото нарастват в [[Online]]-сеансите. Основното предимство технологията на [[Online-фокус-групите]] е събирането на респондентите без никакви разходи за помещение, аудио- и видеооборудване. Работата на [[Online-фокус-групите]] често се усложнява от това, че при индивидуалното включване нито модераторът, нито участниците могат да усетят груповото качество на обсъждането. Фактически изследователят получава няколко едновременно протичащи дълбочинни интервюта. Натоварването на модератора е много голямо, а резултатът е по-мълак от обикновено. Модераторът не може да застави респондентите да вземат участие в дискусията – във всеки един момент някой участник може да стане от компютъра и да отиде в кухнята да пие кафе. При глобални и междунационални изследвания, обхващащи територии в различни часови пояси, е трудно да се съчетае времето за участие на всички респонденти.

Компании провеждащи интернет базирани проучвания у нас:

„Гемиус” е най-голямата агенция за онлайн изследвания в Централна и Източна Европа. „Гемиус” предлага широк набор интернет изследвания на клиентите си - известни търговски марки от цяла Европа. Предоставя данни за поведението на интернет потребителите (gemiusTraffic), за профила на интернет аудиторията (gemiusProfile) или за ефективността на онлайн рекламни кампании (gemiusEffect). Продуктът gemiusAudience представлява рекламната онлайн валута в цяла Централна и Източна Европа, където „Гемиус” – чрез съвместна работа с браншови организации и други участници на пазара – предоставя точно и качествено измерване на онлайн аудиториите за целите на медийните планьори, купувачите и продавачите.
==Вижте още==

*[[Индивидуално интервю]]
*[[Извадка]]
*[[Резултат]]
*[[Копие]]
*[[Обобщение]]

==Източници==

* Don A. Dillman, Internet, Mail, and Mixed-Mode Surveys: The Tailored Design Method
* Don A. Dillman, Mail and Internet Surveys: The Tailored Design Method -- 2007 Update with New Internet, Visual, and Mixed-Mode Guide
* Valerie M. Sue, Conducting Online Surveys
* Unavailable, Internet captures eyeballs away from TV viewing in Egypt.(EGYPT): An article from: Iraq Telecom
* Mick Couper, Designing Effective Web Surveys
* Charles V. Balch, Internet Survey Methodology
* Gordon Graham, The Internet: A Philosophical Inquiry
* Yana Weinstein, Flash Programming for the Social & Behavioral Sciences: A Simple Guide to Sophisticated Online Surveys and Experiments

==Външни препратки==

*[http://www.audience.bg/Gemius Гемиус]
*[http://www.nielsen-online.com/ Nielsen Online]
*[http://www.pragmatica.bg/index.php/PRAGMATICA Прагматика]
*[http://jtnresearch.com/bg/index.html/JTN JTN RESEARCH]
*[http://358.bg/surveys/358 Интернет решения за маркетинга]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Комплексност

2012-06-07T19:31:13Z

Dilyana.vasileva:

Най – често '''комплексността''' (комплексната тенденция) се използва за '''характеризиране на нещо с много части''', които са в сложна комбинация. Изучаването на тези сложни връзки е основна цел на мрежовата теория и [[наука]]. В науката има редица подходи, характеризиращи комплексността, много от които са отразени в тази статия. В контекста на бизнеса комплексният [[мениджмънт]] е метод за минимизиране на унищожаващата ценностна комплексност и ефикасното контролиране на добавящата ценностна комплексност чрез съчетаващ функции подход.

Определенията често са свързани с понятието „[[система]]” - набор от части или елементи, които имат връзки между тях различаващи се от връзките с другите елементи извън релационния режим. Много определения са склонни да допускат, че комплексността изразява състоянието на множеството елементи в системата и множество форми на връзки между елементите. В същото време, това, което е сложно и това, което е просто е относително и се променя с времето.

Уорън Уивър (на англ. [[Warren Weaver]]) постулира, че сложността на дадена [[система]] е в степента на трудност при прогнозирането на свойствата й, ако свойствата на частите на системата са дадени. Според него комплексността се проявява в 2 форми: дисорданизирана (неорганизирана) комплексност и организирана комплексност. Статиите на Уивър са повлияни от съвременното мнение за комплексност.

Подходите, които въплъщават в себе си понятия за системи, множество елементи, множество релационни режими, както и държавни помещения могат да се обобщят, което означава, че сложността произтича от броя на различимите релационни режими (и свързаните с тях държавни помещения), в определена система.

Някои определения се отнасят до алгоритмичнaта основа за изразяване на комплексно явление, модел или математически израз, както по-късно се посочва в него.

[[Image: Complexity.png||right|alt=Карта на комплексната наука (уеб версията на тази карта предоставя интернет връзки с много от водещите учени и изследователски области в комплексната наука) | Карта на комплексната наука (уеб версията на тази карта предоставя интернет връзки с много от водещите учени и изследователски области в комплексната наука)]]

==Организирана комплексност срещу неорганизирана комплексност==

Един от проблемите, в решаването на въпросите за скомплексността е концептуално разграничаване между големия брой различия във връзките, които съществуват в случайните колекции, а понякога и по-малкият брой на връзките между елементите на системите, в които ограниченията (свързани със съответствието на иначе независимите елементи ) едновременно редуцират вариациите от елементи и създават отличителен режими еднообразни, корелирани връзки или взаимодействия.

Уивър възприема и решаване на този проблем, по най-малкия прелиминарен начин, като прави разлика между "неорганизирана комплексност" и "организирана комплексност".

Според него сложността произтича от конкретната система, която има много голям брой части (милиони части или много повече). Въпреки, че взаимодействието на частите в "неорганизираната комплексна" ситуация може да се разглежда до голяма степен като произволно, свойствата на системата като цяло могат да се разберат чрез използването на [[вероятност]]и и статистически методи.

Основен пример за неорганизирана комплексност е газ в един съд с газовите молекули като частици. Някои предполагат, че система та на неорганизираната комплексност може да се сравни например с (сравнително) опростените [[планетарни орбити]] – последните могат да бъдат обяснени с прилагането на [[Законите на Нютон]].

Организираната комплексност според Уивър се крие в липсата на случайни или поставени в съотношение взаимодействия между различните части. Тези свързващи връзки създават диференцираната структура, която може като система, да взаимодейства с други системи. Координираната система проявява свойства, които не са продиктувани от отделните части.

Броят на частите не трябва да бъде много голям. Системата на организираната комплексност може да бъде разбрана чрез използването на [[моделиране]]то и [[симулация]]та, особено моделирането и симулацията с компютри. Един пример за организирана комплексност е градът с кварталите като механизъм за живеене, заедно със съседите като части на системата.

==Източници и фактори на комплексност==

Източник на неорганизираната комплексност е големият брой частици в системата на интереси, както и липсата на зависимост между елементите в [[система]]та.

В момента не се е стигнало до консенсус по отношение на източниците за организираната комплексност, въпреки, че липсата на случайност предполага съотношения между елементите. Например отношението на Робърт Улановиц (на англ. [[Robert Ulanowicz]]) към екосистемите . В съответствие с предварителните изявления тук, броят на частиците (и вида на частиците) в системата и броят на връзките между тях трябва да бъде незначителен, обаче, не съществува общо правило според което да се разделят "значителното" от "незначителното ".

Комплексността на обектите или системите е относително свойство. Например, за много функции (проблеми), такава изчислителна комплексност като времето за изчисляване е по-малка, когато се използва [[машината на Тюринг]] с повече ленти, отколкото когато се използва тази с една лента. [[Паметта с произволен достъп]] (RAM) позволява намаляне на цомплексността на времето, докато индуктивните машини на Тюринг могат да намалят дори комплексният клас от функции и езици. Това показва, че инструментите на дейността могат да бъдат важен фактор за комплексност.

==Специфични значения на комплексността==

В няколко научни области „комплексността” има специфични значения:

* В изчислителната комплексна теория (част от Компютърната теория) размерът на средствата, необходими за изпълнение на [[алгоритъм|алгоритмите]] е проучен. Най – популярните видове изчислителна комплексност са времевата комплексност на проблемите, равняваща се на броя на стъпките, които трябва да се направят, за да се реши отделен проблем като [[функция]] от размера на входовете (обикновенно се измерва в бит-ове), като се използва най – ефективният алгоритъм и пространствената комплексност на проблема, равняваща се на обема от [[памет]], която се използва от алгоритъма (напр. клетките на лентата), за да се разреши отделен проблем като функция от размера на входовете (обикновенно се измерва в бит-ове), като се използва най – ефективният алгоритъм. Един аксиоматичен подход към изчислителната комплексност е разработен от Мануел Блум (на англ. [[Manuel Blum]] ). Той позволява да се извлекат много свойства на конкретни мерки за комплексност, като времева и пространствена комплексност, от свийствата на аксиоматично определените мерки.

* В алгоритмичната информационна теория
(Колмогорова комплексност или още наричана описателна комплексност, алгоритмична комплексност или алгоритмична ентропия) [[низ]] е дължината на най – кратката двуична [[програма]], чиято продукция е този низ. Различните видове Колмогорова комплексност изучават: еднаквата комплексност, монотонната комплексност, времево-ограничената Колмогорова комплексност, както и пространствено-ограничената Колмогорова комплексност. Един аксиоматичен подход за Колмогоровата комплексност се базира на аксиомите на Блум ([[Blum complexity axioms]]) въведени от Марк Бъргин (на англ. [[Mark Burgin]]) в дукумент предоснавен за побликуване от [[Андрей Колмогоров]]. Aксиоматичният подход включва различни подходи за Колмогоровата комплексност. Той е доразвит в книгата (Burgin 2005) и прилаганият метричен софтуер (Burgin and Debnath, 2003; Debnath and Burgin, 2003).

* В информационния процес, комплексността е сумата от общият брой на елементите предадени от даден обект и открити от наблюдател. Такова събиране на елементи, често се отнася за състояние.

* В бизнеса, комплексността описва измененията и техните последствия в различните области като [[пазар]]и, пазарни сегменти, местоположения, производствена мрежа, клиентско и производствено портфолио, информационни системи, [[организация]], [[процес]]и и др.

* В [[математика]]та Крон-Родовата комплексност (на англ. [[Krohn-Rhodes complexity]])е важна тема в изучаването на ограничените полу-групи и автомати.

* В [[софтуерно инженерство|софтуерното инженерство]], програмираната комплексност е мярка за взаимодействието на различните елементи на софтуера. Това се различава от изчислителна сложност, описани по-горе, тъй като е мярка за дизайна на софтуера.Това се различава от изчислителната комплексност, описана по-горе, тъй като е мярка за дизайна на софтуера.

Има различни специфични форми на комплексност:

* В смисъл на това колко сложен е проблемът от гледна точка на лицето,което се опитва да го решим, границите на комплексността се измерени използвайки термин от [[когнитивната психология]], а именно [[hrair limit]] (Магическият номер седем, плюс или минус две).
* Комплексната адаптивна система представлява системи, които имат някои или всички от изброените по - долу характеристики:
** броят на частиците (и вида на частиците) в системата и броят на връзките между тях трябва да бъде незначителен, обаче, не съществува общо правило според което да се разделят "значителното" от "незначителното ";
** системата има памет или включва обратна връзка;
** системата може да се адаптира в съответствие с неината история или обратна връзка;
** връзките между системата и околната среда са незначителни или нелинейни;
** системата може да бъде повлиян от околната среда или може да се адаптира към нея;
** системата е силно чувствителна към първоначалните условия;

==Изследване на комплексността==

Комплексността винаги е бил част от заобикалящата ни среда, и за това много научни области, се занимават със сложни системи и явления. Наистина, някои биха казали, че само това, което е някак си комплексно (сложно) заслужава към него да се прояви интерес.

Използването на терминът комплексност, често се бърка с термина сложност. В съвременните системи това е разликата между безбройните “stovepipes” (системи, които са осигурени и разработен за решаване на конкретен проблем, който се характеризира с ограничен интерес и функционалност, като ще съдържа данни, които не могат лесно да бъдат споделени с други системи) и ефективно "интегрирани" решения. Това означава, че комплекността е обратното на независим, а сложстта е обратното на прост.

Въпреки, че това е довело някои области да използват конкретни определения за комплексност, съществуват неотдавнашно групирани наблюдения за различните области на изучаване на комплексността, дали тя се появява в мравуняци, в мозъците на хората или [[фондов пазар|фондовитe пазари]].

==Комплексни теми==

'''Комплексно поведение'''

За поведението на комплексната система често се казва, че се дължи на появата и [[самоорганизация]]та. [[Теория на хаоса|Теорията на хаоса]] изследва чувствителността на системите при промените на първоначалните условия, като една от причините за комплексното поведение.

'''Комплексен механизми'''

Последните развития около [[изкуствения живот]], еволюционните изчисления и генетичните алгоритми водят до увеличаване на акцента върху комплексността и комплексните адаптивнисистеми.

'''Комплексни системи'''

Системната теория отдавна се занимава с изучаването на комплексните системи. Тези системи могат да бъдат [[биологични]], [[икономически]], [[технологични]] и т.н Сложността е естествената област на интереси от реалната световна социо – познавателна система и нововъзникващите системни изследвания. Комплексните системи имат тенденция да бъдат високо измерими, нелинейни и трудно да се моделират.

'''Комплексност на данни'''

В информационната теория, алгоритмичната информационна теория е свързана с комплексността на [[низове]] от данни.

Комплексните низове са по – трудни за компресиране. Докато интуицията ни казва, че това може да зависи от [[кодека]], използван за компресиране на низа (кодека може да бъде теоретично създаден във всеки произволен език, включително в един, в който много малката команда „X” може да доведе компютъра до извеждане на много сложен [[низ]] като „18995316” ), всеки два Тюринг езика могат да се изпълняват от всеки друг, което означава, че дължината на две кодировки на различни езици ще варира най - вече от дължината на „преведения” език - което в крайна сметка ще бъде незначителено за големите низове от данни.

Тези алгоритмични мерки на комплексността са с тенденция да определят високите стойности на [[случаен шум|случайния шум]]. Въпреки това изучаването на комплексните системи няма да разглежда [[случайност]]та като сложност.

В информационната теория [[ентропия]]та също се използва за означаване на комплексността.

==Употреба==

Изчислителната комплексна теотия е наука за комплексността (сложността) на проблемите – това е и трудността при тяхното решаване. Проблемите могат да бъдат класифицирани по комплексни категории в зависимост от времето, необходимо на един алгоритъм, обикновено на компютърна програма, за да ги реши в зависимост от големината на проблема. Някои проблеми са трудни за решаване докато други са лесни. Например, някои трудни проблеми се нуждаят от алгоритми, които се вземат през експоненциален период от време по отношение на размера на проблема за решаване. Например проблемът на пътуващият продавач. Той може да бъде решен за време О (n22n), където N е размера на мрежата за посещение, да речем броя на градовете, които пътуващият търговец трябва да посети само веднъж. Тъй като размерът на мрежата от населени места нараства, времето което е необходимо, за да се намери марширута се увеличава експоненциално.

Въпреки, че с изчисленията проблемът по принцип може да бъде решен, в практиката може да не е толкова просто. Тези проблеми могат да изискват много време или необикновено количество пространство. Изчислителната комплексност може да се разгледа от различни аспекти. Може да се изследва на база на времето, паметта и другите ресурси, използвани за решаването на проблема. Време и пространство са две от най-важните и популярни съображения, когато се анализират проблемите на комплексността.

Съществува определен клас проблеми, които въпреки че са решими по принцип изискват толкова много време и пространство, че не е практично да се опитваме да ги решаваме. Тези проблеми се наричат нерешими.

Съществува и друга форма на комплексност – йерархична комплексност. Тя е ортогонална на формите на комплексност обсъдени до сега (те се наричат хоризонтална комплексност).

==Вижте още==

*[[Сбор]]
*[[Разделяне]]
*[[Определяне]]
*[[Разглеждане]]
*[[Анализ]]

==Източници==

* Lewin, Roger (1992). ''Complexity: Life at the Edge of Chaos''. New York: Macmillan Publishing Co;
* Waldrop, M. Mitchell (1992). ''Complexity: The Emerging Science at the Edge of Order and Chaos''. New York: Simon & Schuster;
* Czerwinski, Tom; David Alberts (1997). ''Complexity, Global Politics, and National Security''. National Defense University;
* Smith, Edward (2006). ''Complexity, Networking, and Effects Based Approaches to Operations;''
* Greenlaw, N. and Hoover, H.J. ''Fundamentals of the Theory of Computation'', Morgan Kauffman Publishers, San Francisco, 1998;
* Blum, M. (1967) On the Size of Machines, ''Information and Control'', v. 11, pp. 257–265;
* Mark Burgin (2005), ''Super-recursive algorithms'', Monographs in computer science, Springer;
* Meyers, R.A., (2009) "Encyclopedia of Complexity and Systems Science;

==Външни препратки==

*[http://www.calresco.org/lucas/quantify.htm Класификация на комплексните системи]

*[http://cscs.umich.edu/~crshalizi/notebooks/complexity-measures.html Статия за изобилието на не толкова използваните комплексни мерки]

*[http://eclectic.ss.uci.edu/~drwhite/center/cac.html Науките за човека и комплексността]

*[http://comdig.unam.mx/ Мрежа от комплексна общност]

*[http://www.santafe.edu/ Участия в научни изследвания свързани с темата комплексност]

*[http://web.cecs.pdx.edu/~mm/ExploringComplexityFall2009/index.html Уводен курс за комплексните системи от Мелани Мишел]

[[category:Управленски решения и риск]][[category:Кибернетика]]

Борсов арбитраж

2012-06-07T19:24:11Z

Dilyana.vasileva:

[[Касови сделки]] на [[фондовата борса]] са тези, при които [[финансовите активи]] се предават непосредствено след сключването на сделката и заплащането на сумата. Предаването на [[ценните книжа]] на практика се извършва от 1 до 3 дни от сключването на сделката. Касовите сделки могат да се сключват и със спекулативна цел като се използва '''разликата между "курс купува" и "курс продава" на определен вид ценни книжа на различните [[борса|борси]]''', това е т.нар. "'''борсов арбитраж'''".

==Борсов Арбитраж==

Арбитраж (борсов) – [[борсова сделка]], която се основава на използуването на разликите в цените, курсовете или лихвите на една и съща борсова стока, ценна книга, [[валута]] или злато на различните [[пазар|пазари]] или борси.

===Същност===

Арбитражът представлява използването на моментни дисбаланси между цената на един и същ актив на два или повече пазара, като печалба се формира на база разликите в цените между тях.

Пазарен арбитраж- едновременна покупка и продажба на даден вид с цел получаване на без рисков доход. Без рисковия характер на дохода означава, че в даден момент съществуват две различни цени за една и съща стока. Осигурява възможност да се купи по ниска и да се продаде по висока. Двупосочност. Резултат изравняване на цените на съответната стока. За достигане на резултата е необходимо наличието на следните условия:

* Еднородност на стоките обект на арбитраж. Всички различия в качеството прибавят в механизма на арбитража стоково заместване.
* Достатъчно развита пазарна [[инфраструктура]]. Посредници и връзки между тях и максимално развита [[конкуренция]].

Арбитражът основно се прилага на финансовите пазари при търгуване на ценни книжа, [[деривати]], валути, [[стоки]] и др., като е възможно да се реализира в следните случаи:

* Един и същ актив не се търгувана на еднаква цена на всички пазари;
* Инструменти с еднакъв краен паричен поток не се търгуват на една и съща цена;
* Актив с известна цена в бъдещето не се търгува днес на неговата бъдеща цена, [[дисконтирана]] с безрисковата норма на възвръщаемост (вземат се предвид и разходите за съхранение, транспорт и т.н.).

За пример ще вземем валутните пазари: в Ню Йорк 1250 долара се разменят за 700 паунда, докато в Лондон в същия момент 1250 долара са равни 650 паунда. Купувайки 1250 долара срещу 650 паунда в Лондон и продавайки ги за 700 паунда в Ню Йорк, се формира 50 паунда печалба. Това е най-простият пример за арбитраж, като са възможни комбинации между няколко валути и кросове, както и спот-фючърсен арбитраж и др.

Като пример за спот-фючърсен арбитраж можем да дадем цените на акция на NYSE и цената на фючърсния контракт за същата ценна книга на CME. Когато тези цени не са равновесни, може де се извлече печалба, като се купува на по-ниската цена, а в същото време се продава на по-високата.

===Особености===

Наблюдаването на много пазари и цени не е възможно да се осъществи без компютри и софтуер, които следят цените и изпълняват автоматично поръчките. При условие че ценовите разлики са малки, трябва да се вземат предвид и [[транзакционни разходи|транзакционните разходи]], които могат да обезсмислят [[операция]]та. Средният [[инвеститор]] трудно може да се конкурира с [[маркет-мейкърите]] при реализирането на безрисковите арбитражи. Последните имат по-голям капитал, бърз достъп до информация, достъп до директни терминали за търговия, повече човешки и технически ресурс, по-ниски транзакционни разходи и т.н.

Арбитражът допринася цените на различните пазари да се събират в един момент. Валутните курсове, цените на стоките, на ценните книжа имат тенденцията да се доближават до едно ниво на всички пазари и във всяка категория. Скоростта, с която това се осъществява, е измерение за пазарната ефективност.

===Безрисков арбитраж===

Горните примери са за тъй нареченият безрисков арбитраж. На практика обаче някакво ниво на [[риск]] съществува. Понякога е невъзможно да се извършат две транзакции точно в един и също момент. Като си имат предвид малките различия в цената, е възможно при осъществяване на едната сделка да последва бърза промяна в цената и съответно възможност да се реализира дори и загуба.

Има и риск за неизпълнение на задълженията или част от тях от другата страна по сделката, особено и като се имат предвид големите количества, които се търгуват с цел да се реализира печалба от малки ценови разлики.

===Рисков арбитраж===

Пример за втората група т.нар. рисков арбитраж е случай на бъдещо поглъщане от една компания на друга. Първоначално пазарната цена на акцията е под предложената за изкупуване и, закупувайки акции на компанията, ще се реализира печалба от разликата. Тук разбира се е налице рискът поглъщането да се провали, в резултат на което цената да падне.

Друг пример за рисков арбитраж е този при евентуална [[ликвидация]]. Когато дадена компания се търгува на цена под ликвидационната стойност на акция, може да се извлече печалба от ликвидацията или продажбата и на части.

===Видове===

Борсовите Арбитражи биват преки и непреки в зависимост от това дали се извършват на две или повече борси.

Валутният Арбитраж бива:

* Конверсионен - когато има просто превръщане на едва валута в друга и диференциален-когато със спекулативна цел се купуват и продават няколко валути, за да се получи печалба от разликите в курсовете.
* Диференциален - при него се възстановява същата валута, с която е започнала операцията.

При лихвените арбитражи се използува разликата между равнищата на лихвите на паричните или капиталовите пазари, за да се получи по-висока лихва по авоарите в чужда валута или да се плаща по-ниска такава по задълженията. Валутните и лихвените арбитражи обикновено са обвързани.

==Борсов арбитражен съд==

Арбитражът в правото е форма на (алтернативно) разрешаване на спор - алтернатива на [[съдопроизводство]]то, което разрешаване се осъществява от трето лице (арбитър), овластено от страните по спора с това право. В исторически план, арбитражът предхожда държавното (съдебно) правосъдие, а де факто към този момент арбитражът е договорна алтернатива на страните в случаите, когато спорът не се отнася задължително до държавната юрисдикция (у нас такива са, например, въпросите и споровете относно недвижими имущества). Понастоящем арбитражът е изключително приложим във външнотърговските отношения и морското право.

===Борсовият арбитраж в България===

Едно от задължителните изисквания към борсата, необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗЦКФБИД, членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на [[сделка|сделки]] с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.

Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки.

Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от трима [[арбитор|арбитори]]. Страните по спора назначават по един арбитер. Назначаваните арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът на арбитрите се [[консолидира]] с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането им.

Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа от арбитри. Броят на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.

Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение.

==Вижте още==

*[[Борса]]
*[[Фондова борса]]
*[[Ценни книжа]]
*[[Риск]]

==Източници==

*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/pazaren-arbitraj,39451/ Пазарен арбитраж за начинаещи]
*[http://econ.bg/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6_l.l_i.126425.html Същност на арбитража]

==Външни препратки==

*[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Брокерска комисионна

2012-06-07T19:11:32Z

Dilyana.vasileva:

'''Брокерската комисионна''' е '''[[компенсация]]та, платена на лицензирано упълномощено лице''' – [[брокер]] за [[услуга]]та, която същото извършва. Брокерът е посредникът в сделката, лицето което изпълнява търговските поръчки срещу [[възнаграждение]]. В зависимост от размера на [[сделка]]та – общата [[стойност]] на единиците във [[валута]] ([[евро]], [[долар]] или др.), варира и самия размер на комисионната, която взима брокерът.

Брокерски такси, както също биват наричани комисионните, могат да се получат не само от конкретно [[физическо лице]], а също от упълномощени [[фирма|фирми]], при тяхно участие в дадена сделка/сделка, чрез улесняване продажбата между [[купувач]] и [[продавач]] или предлагането на качествени съвети при [[преговор]]ите. Комисионните, събирани от брокерите за извършването на сделките на техните [[клиент]]и могат да бъдат съставени като процент от стойността на [[договoр]]а или пък да са фиксирани независимо от стойността на сделката. В някои случаи [[такса|таксите]] в сделките са смес от двата метода. [[финансова операция|Финансовите операции]] могат да се извършват между две или повече страни [[контрагент]]и.

==Същност==

Най-често брокерските комисионни се реализират при [[покупко-продажба]]та на [[финансов актив|финансови активи]]. Когато искат да купуват и продават [[позиция|позиции]], като [[акция|акции]] и [[облигация|облигации]], [[инвеститор]]ите прибягват до услугите на [[джобър]]ите. Към реалната сделка за комисионната могат да бъдат добавяни и експертни съвети от страна на посредниците. Услугата се таксува като процент от общата [[сума]] на сделката или като [[функция]] от броя на вложените общи [[парична единица|парични единици]].

Илюстрация на структурата на една възможна [[посредническа такса]]. При [[начисление]] от брокерът на фиксирана цена от 10 долара до 200 единици с пределния размер на $ 0,03 , таксуването е на допълнителна единица над 200 единици. Инвеститор, който желае да закупи 250 единици (акции) на [[запаси]] ще се таксуват както следва :

($ 10, определен за 200 акции) + $ 3500 допълнително акции (50*$ 0.03) = $ 13 в брокерски такси.

==Приложение==

Приложението на брокерските такси, се отнася главно при операциите с активи и [[застрахователна сделка|застрахователни сделки]]. Поради тази причина такси за посредничество за съответните услуги (продажба на жилища, на активи и [[застрахователна полица|застрахователни полици]]), получават агентите на недвижими имоти, [[застраховатерни агенти|застрахователните агенти]] и [[брокер|брокерите на ценни книжа]].

==Дуелът : фирмените индивидуални комисионни срещу брокерските такси==

Често, брокерска тип фирма ([[застрахователна агенция]] или [[инвестиционна къща]]) предлага на своите служители (брокери) комисионни като [[стимул]] за увеличаване на своите [[приход от продажби|приходи от продажби]] или на определен брой успешно [[финализирана сделка|финализирани сделки]]. Служителите биват възнаградени с определени [[бонус]]и при увеличението на финализирани сделки над определени суми. Етичните съображения показват че по този начин брокерите могат да се фокусират предимно върху собствението си интереси, вместо тези на своите клиенти. При отсъствие на определен [[контрол]] се увеличава възможността от нарастване броя на излъгани [[клиент]]и (инвеститори). Тъй като [[финансов|ия пазар]] се отличава с широта и гъвкавост, необходимостта от качествени [[брокерски услуги]] винаги бива задоволена и това се отразява на %-ът на доволните клиенти спрямо общия брой. Най-важният фактор при [[първоначална инвестиция]] от собствениците на определено количество пари е те да са наясно със стратегията си на [[планиране на средствата]] и каква част от тях би могла да се отдели за брокерски услуги.

==Възможности за избягване от комисионните==

В световен мащаб съществуват достатъчно на брой [[брокерска фирма|брокерски фирми]], които взимат напълно ненужни такси за предлаганите услуги. При добавянето на тези такси във времето [[парични спестявания|паричните спестявания]] лесно могат да ерозират и да намалеят драстично. Съществуват брокерски къщи, предлагащи [[изследване|изследвания]] на изключително високи, нереални цени. При определяне нуждите по отношение на [[клиентски|клиентските услуги]] е възможно да се намери [[посредничество]] което ще намали до минимум таксите във времето.

В своята статия „Как да избегнем излишните комисионни” професионалния [[финансов анализатор]] [[Стив Джонсън]] извежда 3 основни стъпки за минимизарането на таксите на посредници:

# Определяне на нужните от нас изследвания. Съществуват брокерски къщи, които провеждат курсове с различни компании и имат изградени становища по отношение на [[финансов анализ|финансовия анализ]], който техните анализатори са провели. При събирането само на такива изследвания от готови източници, не е нужно скъпо посредничество, а с минимални допълнителни изследвания таксите биха били много ниски.
# Дефиниране нуждите на услугите, които да се предложат на преките клиенти. Ако се предпочете поръчките да бъдат изпълнени чрез [[брокерска помощ]] това би увеличило таксите, които се понасят. Ако и клиентът е доволен от минали примери на използване на фирмена [[брокерска онлайн платформа]] това би намалило разходите от прякото обслужване на клиенти
# Стратегическо пресмятане на минималната сума на комисионните. Някои брокерски къщи предлагат единна ставка за всички сделки, докато други [[плаващи такси]] (променящи се с течение на времето). Ако често се търгува е изгодно да се използва [[методна плоския процент|метода на плоския процент]], при който размера на комисионната ще се минимизира

==Сравнителен брокерски калкулатор==

При избора на брокер на [[ценни книжа]] вариантите са три, в зависимост от вида им те биват : класически, [[брокер с отстъпка]] и [[онлайн модел]]. Опитните търговци търсят предимно добра система на изпълнение на сделката и ниски такси, докато начинаещите предпочитат най-вече високо ниво на техническа и [[аналитична подкрепа]].

По отношение на всекидневните нужди от [[онлайн брокерски услуги]], редица [[специализирани интернет сайтове]] създават свои онлайн сравнителни калкулатори, основната задача на които е да открият най-евтиния брокер сред множество и да калкулират възможните [[транзакционни разходи]], които ще се направят от инвеститорите.

С помощта на тези [[интернет калкулатори]], има възможност да се сравнят разходите за търговията сред най-популярните [[фондов брокер|фондови брокери]], когато става въпрос за [[търговия с акции]] или [[Борсово търгувани фондове]] [[ETFs]] . Това е полезно, тъй като много пъти е трудно да се мине през дългите списъци на цените на [[брокерска къща|брокерски къщи]], предлагащи няколко други услуги, което го прави трудно за начинаещи, за да се разбере, какви разходи се отнасят само за обикновена търговия.

Важно е да се отбележи че [[онлайн модул|онлайн модула]] за сравнение на [[брокерски услуги|брокерските услуги]] не може да намери най-евтиния брокер, тъй като не се включват всички такси, а само на [[транзакционни разходи|транзакционните разходи]], свързани с акции или [[ETFs търговия]].

В таблицата могат да се видят, колко би струвало търгуването чрез различни [[американски брокери]] (изброени по азбучен ред) за [[онлайн търговия]], автоматизирани и с добавена цена при избор на [[телефонна услуга]] или [[брокер подкрепа]].

[[Image: Bk.jpg||center|Oнлайн калкулатор за изчисляване на брокерски комисионни]]

==Вижте още ==

* [[Валутен курс]]
* [[Поръчка]]
* [[Дневна търговия]]
* [[Фючърс]]
* [[Лиценз]]
* [[Недействащи активи]]
* [[Акция на приносител]]

==Източници==

* Johnson, S., eHow contributor “How to Avoid Brokerage fees”
* Sisson, N., eHow contributor “Definition of a Brokerage fee”
* Madison, N., “What are brokerage fees ?”
* Dolenc, G., “Are you paying too much fees to your broker? This brokerage fees comparison calculator reveals how much you could save by trading with another broker”

==Външни препратки==

* [http://www.tbmagazine.net/video/za-brokerite-na-imoti-i-nuzhdata.html/ “За брокерите на имоти и нуждата от тях”]
* [http://markets.varchev.com/index.php?request=cobos/ “Полезна информация за инвеститори”]
* [http://www.bulgarianproperties.com/bg/Bulgaria_articles/Property_Agents_Commissions:_what_are_we_paying_for_2308.html/ “Комисионните на брокерите на имоти – за какво се плаща”]
* [http://brokeragefees.org/ Структура, същност, видове брокерски комисионни]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Брокерска комисионна

2012-06-07T19:00:35Z

Dilyana.vasileva:

'''Брокерската комисионна''' е '''[[компенсация]]та, платена на лицензирано упълномощено лице''' – [[брокер]] за [[услуга]]та, която същото извършва. Брокерът е посредникът в сделката, лицето което изпълнява търговските поръчки срещу [[възнаграждение]]. В зависимост от размера на [[сделка]]та – общата [[стойност]] на единиците във [[валута]] ([[евро]], [[долар]] или др.), варира и самия размер на комисионната, която взима брокерът.

Брокерски такси, както също биват наричани комисионните, могат да се получат не само от конкретно [[физическо лице]], а също от упълномощени [[фирма|фирми]], при тяхно участие в дадена сделка/сделка, чрез улесняване продажбата между [[купувач]] и [[продавач]] или предлагането на качествени съвети при [[преговор]]ите. Комисионните, събирани от брокерите за извършването на сделките на техните [[клиент]]и могат да бъдат съставени като процент от стойността на [[договoр]]а или пък да са фиксирани независимо от стойността на сделката. В някои случаи [[такса|таксите]] в сделките са смес от двата метода. [[финансова операция|Финансовите операции]] могат да се извършват между две или повече страни [[контрагент]]и.

==Същност==

Най-често брокерските комисионни се реализират при [[покупко-продажба]]та на [[финансов актив|финансови активи]]. Когато искат да купуват и продават [[позиция|позиции]], като [[акция|акции]] и [[облигация|облигации]], [[инвеститор]]ите прибягват до услугите на [[джобър]]ите. Към реалната сделка за комисионната могат да бъдат добавяни и експертни съвети от страна на посредниците. Услугата се таксува като процент от общата [[сума]] на сделката или като [[функция]] от броя на вложените общи [[парична единица|парични единици]].

Илюстрация на структурата на една възможна [[посредническа такса]]. При [[начисление]] от брокерът на фиксирана цена от 10 долара до 200 единици с пределния размер на $ 0,03 , таксуването е на допълнителна единица над 200 единици. Инвеститор, който желае да закупи 250 единици (акции) на [[запаси]] ще се таксуват както следва :

($ 10, определен за 200 акции) + $ 3500 допълнително акции (50*$ 0.03) = $ 13 в брокерски такси.

==Приложение==

Приложението на брокерските такси, се отнася главно при операциите с активи и [[застрахователна сделка|застрахователни сделки]]. Поради тази причина такси за посредничество за съответните услуги (продажба на жилища, на активи и [[застрахователна полица|застрахователни полици]]), получават [[агент|ите на недвижими имоти]], [[застрахователни|те агенти]] и [[брокер|ите на ценни книжа]].

==Дуелът : фирмените индивидуални комисионни срещу брокерските такси==

Често, брокерска тип фирма ([[застрахователна агенция]] или [[инвестиционна къща]]) предлага на своите служители (брокери) комисионни като [[стимул]] за увеличаване на своите [[приход от продажби|приходи от продажби]] или на определен брой успешно [[финализирана сделка|финализирани сделки]]. Служителите биват възнаградени с определени [[бонус]]и при увеличението на финализирани сделки над определени суми. Етичните съображения показват че по този начин брокерите могат да се фокусират предимно върху собствението си интереси, вместо тези на своите клиенти. При отсъствие на определен [[контрол]] се увеличава възможността от нарастване броя на излъгани [[клиент]]и (инвеститори). Тъй като [[финансов|ия пазар]] се отличава с широта и гъвкавост, необходимостта от качествени [[брокерски услуги]] винаги бива задоволена и това се отразява на %-ът на доволните клиенти спрямо общия брой. Най-важният фактор при [[първоначална инвестиция]] от собствениците на определено количество пари е те да са наясно със стратегията си на [[планиране на средствата]] и каква част от тях би могла да се отдели за брокерски услуги.

==Възможности за избягване от комисионните==

В световен мащаб съществуват достатъчно на брой [[брокерска фирма|брокерски фирми]], които взимат напълно ненужни такси за предлаганите услуги. При добавянето на тези такси във времето [[парични|те спестявания]] лесно могат да ерозират и да намалеят драстично. Съществуват брокерски къщи, предлагащи [[изследване|изследвания]] на изключително високи, нереални цени. При определяне нуждите по отношение на [[клиентски|те услуги]] е възможно да се намери [[посредничество]] което ще намали до минимум таксите във времето.

В своята статия „Как да избегнем излишните комисионни” професионалния [[финансов анализатор]] [[Стив Джонсън]] извежда 3 основни стъпки за минимизарането на таксите на посредници:

# Определяне на нужните от нас изследвания. Съществуват брокерски къщи, които провеждат курсове с различни компании и имат изградени становища по отношение на [[финансовия анализ]], който техните анализатори са провели. При събирането само на такива изследвания от готови източници, не е нужно скъпо посредничество, а с минимални допълнителни изследвания таксите биха били много ниски.
# Дефиниране нуждите на услугите, които да се предложат на преките клиенти. Ако се предпочете поръчките да бъдат изпълнени чрез [[брокерска помощ]] това би увеличило таксите, които се понасят. Ако и клиентът е доволен от минали примери на използване на фирмена [[брокерска онлайн платформа]] това би намалило разходите от прякото обслужване на клиенти
# Стратегическо пресмятане на [[минимална|та сума]] на комисионните. Някои брокерски къщи предлагат единна ставка за всички сделки, докато други [[плаващи такси]] (променящи се с течение на времето). Ако често се търгува е изгодно да се използва [[метод|а на плоския процент]], при който размера на комисионната ще се минимизира

==Сравнителен брокерски калкулатор==

При избора на брокер на [[ценни книжа]] вариантите са три, в зависимост от вида им те биват : класически, [[брокер с отстъпка]] и [[онлайн модел]]. Опитните търговци търсят предимно добра система на изпълнение на сделката и ниски такси, докато начинаещите предпочитат най-вече високо ниво на техническа и [[аналитична подкрепа]].

По отношение на всекидневните нужди от [[онлайн брокерски услуги]], редица [[специализирани интернет сайтове]] създават свои онлайн сравнителни калкулатори, основната задача на които е да открият най-евтиния брокер сред множество и да калкулират възможните [[транзакционни разходи]], които ще се направят от инвеститорите.

С помощта на тези [[интернет калкулатори]], има възможност да се сравнят [[разходи|те за търговия|та]] сред най-популярните [[фондови брокери]], когато става въпрос за [[търговия с акции]] или [[Борсово търгувани фондове]] [[ETFs]] . Това е полезно, тъй като много пъти е трудно да се мине през дългите списъци на цените на [[брокерска къща|брокерски къщи]], предлагащи няколко други услуги, което го прави трудно за начинаещи, за да се разбере, какви разходи се отнасят само за обикновена търговия.

Важно е да се отбележи че [[онлайн модул|а]] за сравнение на [[брокерски|те услуги]] не може да намери най-евтиния брокер, тъй като не се включват всички такси, а само на [[транзакционни|те разходи]], свързани с акции или [[ETFs търговия]].

В таблицата могат да се видят, колко би струвало търгуването чрез различни [[американски брокери]] (изброени по азбучен ред) за [[онлайн търговия]], автоматизирани и с добавена цена при избор на [[телефонна услуга]] или [[брокер подкрепа]].

[[Image: Bk.jpg||center|Oнлайн калкулатор за изчисляване на брокерски комисионни]]

==Вижте още ==

* [[Валутен курс]]
* [[Поръчка]]
* [[Дневна търговия]]
* [[Фючърс]]
* [[Лиценз]]
* [[Недействащи активи]]
* [[Акция на приносител]]

==Източници==

* Johnson, S., eHow contributor “How to Avoid Brokerage fees”
* Sisson, N., eHow contributor “Definition of a Brokerage fee”
* Madison, N., “What are brokerage fees ?”
* Dolenc, G., “Are you paying too much fees to your broker? This brokerage fees comparison calculator reveals how much you could save by trading with another broker”

==Външни препратки==

* [http://www.tbmagazine.net/video/za-brokerite-na-imoti-i-nuzhdata.html/ “За брокерите на имоти и нуждата от тях”]
* [http://markets.varchev.com/index.php?request=cobos/ “Полезна информация за инвеститори”]
* [http://www.bulgarianproperties.com/bg/Bulgaria_articles/Property_Agents_Commissions:_what_are_we_paying_for_2308.html/ “Комисионните на брокерите на имоти – за какво се плаща”]
* [http://brokeragefees.org/ Структура, същност, видове брокерски комисионни]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Ситуационен анализ

2012-06-07T18:00:36Z

Dilyana.vasileva:

'''Ситуационният анализ''' е '''процесът на идентифициране и оценяване на всички фактори, свързани с дадена ситуация'''. Този подход може да заеме място като средство за откриване на нещо, което не работи правилно в рамките на проект или процес на производство, или начин за проектиране на потенциалния разход за някакво действие, отчитайки обстоятелствата, които преобладават към момента. Когато се използва ефективно, процесът на ситуационен анализ може да намали финансовите загуби, да тласне/подсили маркетинговите кампании и обикновено прави възможно това да се достигнат или дори да се надминат очакванията от даден проект.

==Ситуационен анализ се извършва на два основни принципа==

*Сканиране на средата – процес на “разлагане” на средата на определени фактори и събиране на [[информация]] за тенденциите в изменението им в посоката на влиянето им. Целта на сканирането им е да се определят източниците на пазарни възможности и заплахи
*Анализ – процес на оценка и интерпретиране на [[маркетингова информация|маркетинговата информация]], утановяване на бъдещи изменения, бъдещи тенденциии, разработване на прогнози.

Едно от обичайните приложения на ситуационния анализ е маркетинга. Тук ударението пада върху наблюдението на най-важните фактори, които определят успеха или провала на дадена маркетингова [[кампания]]. За да се максимизира потенциала на [[кампания]]та, маркетинговите професионалисти могат да разгледат спецификите на набелязаната база потребители и да оценят кои методи могат да се използват, за да се достигнат с най-голям ефект тези потребители. [[цена на продукт|Цената на продуктите]] или услугите, които се продават на потребителите, също се наблюдава внимателно, тъй като идеята е да се печели, продавайки тези продукти. Накрая маркетинговите професионалисти ще разгледат внимателно и конкуренцията и ще определят какво би могло да бъде направено, за да се подтикнат потребителите да се отдръпнат от конкурентите ни и вместо тях да се отнесат благосклонно към продуктите, отбелязани в кампанията. Този процес най-често се нарича модел на трите сили и може да бъде приложен в почти всички маркетингови планове.

[[ситуационен анализ|Ситуационният анализ]] също така работи много добре, когато наблюдаваме вътрешни за бизнеса процедури. Например, ако разходите за производство за по-високи, отколкото мениджмънта смята, че трябва да са, изследването на ситуацията в детайли може да разкрие следи какво да бъде направено, за да се намалят общите разходи. Като част от анализа, фактори като труда, цената за ресурсите, производителността на съораженията, използвани в процеса на производство, и дори цената за опаковането, биват внимателно разглеждани. Ако е разработен правилно, анализът ще идентифицира всички области, в които могат да бъдат направени подобрения и какъв ефект биха имали те върху общите разходи за производство.

Една от формите на ситуационен анализ, която се използва обичайно в много различни ситуации, е позната като [[SWOT анализ]]. При този модел целта е да се идентифицират и оценят силните и слабите страни, потенциалните възможности и вероятните заплахи, свързани с даден процес или проект. Този основен продход може да бъде използван за всичко от изпълнението на операционните процеси до спечелването на конкурентни предимства на [[агресивен пазар|агресивния пазар]].

Освен изброените дотук, обичайно се използва моделът на петте конкурентни сили на М. Портър (5 C’s of marketing), който анализира следните компоненти:

*Company - организацията
*Collaborators - сътрудниците
*Customers - потребители
*Competitors - конкурентите
*Climate – бизнес климата

===Организация (Company) ===

Какво прави бизнесът ни? Какво продаваме? Какви позиции притежаваме на пазара? Какво мислят хората за организацията ни? Какви са силните и слабите ни страни? Къде искаме да бъдем в бъдеще?

Най-важното е да бъдем честни със себе си, когато мислим за организацията си. Когато получим отговори на тези въпроси трябва да се запитаме как се чувстваме.

*[[продуктова линия]] – представлява набор от всички продукти и единици, които определен продавач предлага на купувачите (Ф. Котлър)
*[[имидж]] на пазара
*технология и опит
*[[култура]] – определя ценностите, убежденията и нормите в организацията.

===Сътрудници (collaborators)===

С кого работим, за да оперира бизнесът ни? Кой ни е доставчик? Кой ни снабдява със софтуер? Кой се занимава с операциите, свързани със склада и инвентара? С какви партньори работим в момента?

Сътрудниците са ключът към ефективността. Трябва да разгледаме всеки партньор, за да видим как можем да подобрим и заздравим взаимоотнишенията си.

*[[дистрибутор]]и - Дистрибутор е търговец, който има изключително право на продажба на даден вид продукт. Дистрибуторът купува стоки от производителя и ги продава в определен район. Има две правоотношения – първото е с производителя, а второто – с клиентите.

*[[доставчици]] – ролята на доставците може да се изпълнява от отделни лица или организации, които осигуряват необходимите на фирмата фактори за производство. Това е причината, поради която доставчиците влияят съществено и непосредствено върху отношенията между конкретен производител и неговите потребители.

===Потребители (customers)===

Коя е целевата ни аудитория? Кои в момента използва продуктите / услугите ни? Какво е поведението на потребителите ни? Кое е важно за оформянето на решението им за покупка? Какъв тип хора купуват и какъв тип не купуват?

Тези въпроси са изключително важни при насочването на комуникационната стратегия. В сложната пазарна среда на успех могат да се радват само тези производители, които добре познават потребителите си.

*сегменти на пазара – потребителите, които образуват даден пазарен сегмент, имат сходни характеристики, обуславящи еднаквото или близкото им потребителско поведение.

*ползи, които потребителят търси – материални и нематериални

*мотивация за покупката - стойността и ползите за потребителя срещу цената на продукта/услугата

*канал на продажбата – къде точно клиентът закупува продукта?

*Източници на информация за клиента – от къде получава информация за продукта?

*Процес на вземане на решение при покупка – импулсивно решение (не включва съзнателно планиране, а силен подтик и незабавно решение) и вземане на решение след съзнателно планиране (то бива 3 вида: рутинно, ограничено и разширено)

*Честота на закупуване, сезонни фактори

*Количество на покупка

*[[Тренд]]ове – как нуждите и предпочитанията на клиентите се изменят с времето

===Конкуренти (competitors)===

Кои са главните ни конкуренти? Има ли нововъзникващи компании, които биха могли да ни засегнат? Какви са техните силни и слаби страни? Как мислят потребителите за другите компании?

За всяка фирма познаването на целите и стратегиите, на силните и слабите страни на конкурентите, техния маркетингов инструментариум и други са детерминанти, определящи областите на конкурентни предимства и пазарна позиция. От навременната и вярната диагностика на конкурентите зависи правилният избор на конкурентна фирмена стратегия.

*съществуващи и потенциално навлизащи в отрасъла фирми ;

*директни (тези, които предлагат същия продукт/услуга) и индиректни (тези, които предлагат заместители на продукта/услугата);

*продукти заместители (субситути) – конкурентни продукти със сходни характеристики, които могат да доведат до снижаване на печалбата.

*[[Позициониране]]

*[[пазарен дял]]

*силни и слаби страни на конкурентите – възможностите на конкурента, неговите силни и слаби страни определят способността му да реализира целите и стратегията си, да реагира на конкурентните ходове и промените в средата.

===Бизнес климат (Climate)===

Какво се случва с индустрията? Има ли нови [[технологии]] или [[тренд]]ове, които да ни въздействат? Има ли нови закони или нормативни рамки, за които трябва да знам? Как настоящата икономическа обстановка влияе върху потребителското поведение?

Върху поведението на производителите влияние оказват фактори, които са елементи на макромаркетинговата среда. Характерното за тях е, че въздействат не само върху конкретен производител, а върху всички такива.

Демографска среда – има за свои елементи отделните лица, които се групират в различни по размер и състав домакинства. Те образуват пазара на крайните потребители, чрез чието поведение се определя действието на производителите. Тази среда осигурява основния фактор на производството – работната сила.

Икономиката може да бъде определена като [[система]], тъй като отделните й елементи са в режим на взаимна обусловеност. Всеки производител чрез дейността си и с резултатите от нея оказва влияние не само върху непосредствените си контрагенти, но и върху всички стопански субекти включени в системата. Влияе и чрез покупателната способност на населението, а също така и текущото състояние на икономиката и прогнозиране на бъдещите й параметри.

[[Природна среда]] – тя оказва влияе върху поведението на производителите и търсенето на продуктите на фирмата чрез обема и продуктовата структура на производството, тъй като те зависят от първичните природни ресурси и по линия на опазването на околната среда.

[[Технологична среда]] – тя е фактор, обединяващ въздействието на други елементи на макросредата. Отличителни характеристики са:

* неограничено въздействие и проявление

* всяка човешка дейност се интересува от иновациите

* специфична технология на финансиране и обосновка на разходите за развитието й.

* най - висока динамика на промяна на елементите й.

* всяко ново технологично решение се приема като „съзидателно унищожение”

[[Култура]]та - определя ценностите, убежденията и нормите, детерминиращи поведението на обществото като цяло. Тези ценности и убеждения могат да се обособят като първични и вторични. Всяка култура се състои от различни субкултури - комплекс от ценности, нагласи и убеждения на групи от населението, обособена на основата на расова, религиозна или малцинствена принадлежност.

==Модел на Буено за “десетте сили” на конкурентната среда==

Моделът на Буено описва една значително по-обхватна и богата на връзки структура на средата.

Модел на „десетте сили” на Буено

#[[Клиенти]]
#[[Доставчици]]
#Равнище на съществуваща конкуренция. Действителни конкуренти
#Новосъздадени фирми
#[[Международна конкуренци]]я
#Конкуренти от други бизнес области
#Продукти заместители
#[[Собственици]]
#Публична сила „Власт”
#Социални сили и агенти на съобщности

==Главните отличителни характеристики на модела могат да се обобщят в следните насоки:==

#Отрасловата среда се формира под влиянието на десет определящи фактора с различен произход и роля в структурата на конкуренция.
#Движещите сили са обособени в две групи – икономически и неикономически.
#Към групата на икономическите сили освен клиенти и доставчици е причислена и силата на собствениците, чиято роля в конкретния механизъм е най-малкото равностойна.
#Заплахата от конкуренти е представена двупосочно – чрез натиска на нови конкуренти и нови продукти. Продуктите заместители са една от силите в групата на новите продукти (за разлика от позицията й в модел на Портър).
#Дефинирането на четирите фактора на “входа” на отрасъла отразява различните равнища на конкуренция (от продуктово до родово). Същевременно тяхното присъствие в модела е индикация за промяната в границите и интензивността на конкуренцията като обективна съвременна тенденция.
#Двете сили в модела – публична сила „власт” и социални сили и агентура отрязват съответно влиянието на институциите на държавната власт (от различни равнища) и на неправителствените организации.

За да се анализира средата на конкуренцията, трябва да се определи силата на всеки от факторите. Съвместното въздействие на силите определя интензивността и динамиката на конкуренция. Анализите на конкурентната среда са важна входяща информация при оценките на: привлекателността на отрасъла, шансовете, рисковете и възможностите за промяна на средата, алтернативите за избор на конкурентна стратегия.

==Пример==

[[Ситуационият анализ]] намира широко практическо приложение, както от малки [[фирми]], така и от големи [[организации]], опериращи в частни и в [[публичния сектор]]. Той се използва като инструмент и от [[държавните органи]], които го употребяват за анализирането на различни проблеми в отделни области. Така например е направен анализ на тема „Храни и хранене” от [[Министерският съвет]] на България, а изводите които са направени са следните:

В периода на икономически преход основните проблеми, свързани с храненето са:

*Свръх консумация общо на мазнини; висок прием както на наситени, така и на полиненаситени мастни киселини;
*Повишаване консумацията на маргарин и други храни, съдържащи хидрогенерирани масла, източници на транс-мастни киселини;
*Нисък прием на плодове и зеленчуци през зимата и пролетта;
*Висока употреба на готварска сол;
*Недостатъчна консумация на мляко и млечни продукти, особено на кисело мляко;
*Ниска консумация на риба;
*Недостатъчна консумация на пълнозърнести храни;
*Увеличаване разпространението на недохранването и наднорменото тегло, особено сред деца, юноши, млади жени и стари хора с нисък социално-икономически статус;
*Нисък хранителен прием на много от витамините и минералните вещества, особено на желязо, калций и фолиева киселина в детско-юношеската възраст, при младите жени, при бременните, при старите хора;
*Висок относителен дял на новородените с наднормено тегло, свързано в голяма степен с недохранването и нездравословното хранене при бременните жени;
*Ниско разспространение на „изключиелното” кърмене(хранене на кърмачето само с вода), кратка продължителност на кърменето и неправилно захранване на кърмачетата;
*Широко разпространение на свръхтегло и затлъстяване сред възрастното население, както и на наднормено тегло сред децата и юношите, свързано с нездравословен модел на хранене и ниска физическа активност;
*Увеличаване при момичетата след пубертета и при младите жени на нарушенията в хранителното поведение, свързани със сериозни здравословни проблеми.
*Висока заболеваемост и смъртност от хронични заболявания свързани с храненето: сърдечно-съдови болести, диабет тип 2, ракови заболявания, остеопороза и кариес;

==Вижте още==

*[[Синтез]]

*[[Система]]

*[[Финансов анализ]]

*[[Анализ на средата]]

==Източници==

*Тужаров, Х., [http://tuj.asenevtsi.com/BIS09/Index.htm Информатизация на бизнеса]
*Lars Ahlfors, Complex Analysis
*Walter Rudin, Principles of Mathematical Analysis, Third Edition
*James Douglas Hamilton, Time Series Analysis
*David J. Lieberman, Instant Analysis
*H. A. Priestley, Introduction to Complex Analysis

==Външни препратки==

*[http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
*[http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]
*[http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]
*[http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]

[[category:Основи на управлението]]
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Дърво на решенията

2012-06-07T17:54:27Z

Dilyana.vasileva: /* Елементи на дървото на решенията */

[[Image:Manual_decision_tree.jpg|thumb|right|Дърво на решенията.]]

'''Дървото на решенията''' е '''графичен [[метод]] за избор на [[алтернатива]]''' чрез изследване на последователни и взаимно свързани [[решение|решения]] и [[резултат]]ите от тях. Дървото на решенията дава възможност за избор на рационално [[управленско решение]], когато за всяка алтернатива решенията са известни или могат да бъдат предвидени стойността на възможните резултати и [[вероятност]]ите за постигане на един или друг резултат.

==Елементи на дървото на решенията==
[[File:durvo_na_resheniqta1.jpg|left]]

Дървото на решенията е графа, изградена от два типа възли:
възел – решение ; възел – резултат; и от “клони”, които свързват възлите. Възлите – решения са точките, при които са налице [[алтернатива|алтернативи]], измежду които следва да се вземе решение на база изчисление на [[очакван резултат|очаквания резултат]]. Възлите –резултати са точките, при които дървото на решенията се разклонява на база различните възможни резултати от предприетите действия.

==Алгоритъм за избор на решение по метода “дърво на решенията”==

[[File:durvo_na_resheniqta2.jpg|thumb|right]]

Състои от две фази
• конструиране на дървото
• изчислителна фаза
I фаза – конструиране на дървото:
1. Разчертава се дървото на решенията, като последователно, от ляво на дясно се изобразяват възлите – решения и възлите – резултати.Отразява се [[логическа връзка|логическата връзка]] между действията и тяхната [[хронологична последователност]].
2. Оценяват се вероятностите за всеки от “клоните” на дървото, излизащи от възлите – резултати. Възможно е някои от вероятностите да не са зададени по условие. Тогава те трябва да бъдат изчислени допълнително.
II фаза – изчислителна.
1. Изчислява се [[очаквана стойност|очакваната стойност]] на дохода за всеки от възлите – резултати, като се имат предвид възможните [[доход]]и и вероятностите за получаване на всеки от възможните доходи, асоциирани с “клоните” на дървото. Изчисленията се правят от дясно наляво.
2. Когато се достигне до възел – решение се прави избор на решение, при което се избира “клонът” с по-висок [[очакван доход]].
Пример: Възможен е избор на два варианта за решение – А и В. Разходите и за двата варианта са по 500 лв. Ако бъде избран вариант А, то съществува 80% вероятност да се спечелят 1000 лв. и 20% вероятност де не се спечели нищо. Ако бъде избран вариант В, то съществува 60% вероятност да се спечелят 5000 лв. и 40% вероятност де се загубят 2000 лв. Изберете вариант за решение и обосновете избора си, като използвате метода “дърво на решенията”.

==Етапи на метода==

*Дефинирайте проблема, който ще решавате точно, ясно и конкретно.
*Вземете лист хартия и нарисувайте малък квадрат, като запишете в него проблема.
*От квадрата направете стрелки към дясната страна на листа. Всяка от стрелките съответства на дадено решение. Запишете ясно и кратко формулирано решението по дължината на стрелките. При по-разгърнати решения направете стрелките по-раздалечени една от друга и запишете необходимата информация.
*Ако резултатът от дадената идея - решение е [[несигурен]], непосредствено след стрелката направете малко кръгче. В случай, че решението води до решаване на друг проблем, непосредствено след стрелката нарисувайте квадратче. Квадратите представляват възникнал проблем, който трябва да бъде решен, стрелките са [[генерирани решения]] на проблема, а кръгчетата предствляват [[несигурни решения]]. Ако решението не води до нововъзникнал проблем, оставето мястото след стрелката празно.
*Цел на метода е да се [[генерират]] възможно най-много решения по поставените проблеми.
*Етап на анализ. В него внимателно разглеждате всяко квадратче и кръгче и правите [[подробен анализ]].
*Етап на оценка. На този етап се прави оценка на всички дадени решения по проблемите. Тук трябва да прецените, коя от дадените възможности е най-ценна за вас.
*Етап “стойностен измерител”. Определете [[парична стойност|паричната стойност]] за всеки възможен резултат. Трябва да прецените реално колко ще ви струва, в случай че изберете това решение. В случай, че решите да комбинирате няколко дадени решения, сумирайте получените крайни стойности за всяко от тях.

==Приложение==

[[File:durvo_na_resheniqta4.jpg||left]]

Методът е приложим при ситуации, при които е необходимо да се вземат последователни във времето и [[взаимно свързани решения]]. Това е [[графичен метод]], който дава възможност за избор на рационално управленско решение ако са известни алтернативите за всяко решение, необходимите разходи за вяска алтернатива, [[възможни резултати|възможните резултати]] и вероятностите за постигане на един или друг резултат при избор на всяка от [[алтернатива|алтернативите]].Трудностите при използване на метода са: при усложняване на моделираната ситуация, сложността на дървото нараства [[експоненциално]]; неточност при [[субективна оценка|субективната оценка]] на вероятностите за настъпване на един или друг резултат при избор на [[определена алтернатива]] (проект). Този метод е един от основните начини за схематично представяне на проблемите, свързани с вземането на решения. И тук ръководителят има възможност да съпоставя алтернативите по отделни критерии, като същевременно отчита и вероятността за тяхната [[реализация]]. Дървото на решенията се използва в ситуации, когато се налага да се вземат няколко [[последователни решения]].
Пример: Определянето на „Критични Контролни Точки” (ККТ) е извършено с използването на "Дърво на решенията”.
Въпрос 1а Прави ли се измерване на този етап, за да се контролира възможната опасност / възможна ли е честата и проява?
Този въпрос означава дали може да се контролира чрез измерване в определения етап идентифицираната опасност или доколко идентифицираната опасност е вероятно да се прояви. При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на Въпрос 2. Ако отговорът е "НЕ", т.е. на дадения етап идентифицираната опасност не се контролира трябва да се отговори ясно дали е необходим допълнителен контрол на идентифицираната опасност на този етап – преминава се на Въпрос 1б.
Въпрос 1б Необходим ли е допълнителен контрол на този етап, за да се осигури безопасността?
Ако такъв контрол е необходим, т.е. отговорът е „ДА” следва да се промени етапа, процеса или продукта и след това да се върнем отново към Въпрос 1а. Ако отговорът е „НЕ”, това не е ККТ и следва да се посочи програмата или процедурата, чието изпълнение намалява нивата на възможната проява на опасността, така че да не е необходим [[допълнителен контрол]].
Въпрос 2 Този етап елиминира ли /намалява ли до приемливи нива/ вероятността от поява на опасността?
Ако етапът/стъпката от процеса е специално проектиран да елиминира дадена опасност (биологична, химична, физична) отговорът на Въпрос 2 е "ДА" и този етап се регистрира в последната колона като ККТ. При отрицателен отговор /"НЕ"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 3.
Въпрос 3 Възможна ли е проява на идентифицираната опасност над допустимите нива до неприемливи нива?
Отговорът на Въпрос 3 е свързан с оценка на риска, базиращ се на опита на НАССР екипа и Организацията като цяло. При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 4. Ако отговорът е "НЕ" етапът не е ККТ и се преминава на следващата идентифицирана опасност.
Въпрос 4 Има ли последващ етап, който ще елиминира или намали възможната поява на опасността до приемливо равнище?
Този въпрос е свързан с опасности, за които има информация, че съществуват над допустимите нива или могат да нараснат до такива. В случай, че за такива идентифицирани опасности технологичния процес не предвижда тяхното елиминиране или намаляване до допустими нива отговорът на въпроса е "НЕ" и тази опасност се означава като ККТ. Ако отговорът на въпроса е положителен /"ДА"/ - задължително се посочва етапът, на който идентифицираната опасност се елиминира или намалява до [[допустими нива]] и се преминава на следващата опасност. Правилното извършване на Aнализа на опасностите се проверява по време на извършваните Верификации, като се събират и обобщават данни за потвърждаване на [[безопасност]]та на хранителните продукти.

==Решение в условия на неопределеност==

За подпомагане на вземането на решение в условията на неопределеност се построява дърво на решенията. В това дърво се описват възлите на решенията и неопределеност, заедно с всички разклонения във всеки възел. Определят се вероятностите за всички дъги на неопределеност, като се дават условията за всяка дъга. Записват се печалбите (или загубите) на [[финалните дъги]]. Могат да се изчислят математическите очаквания във възлите на неопределеност, да се [[максимизира печалбата]] (минимизира загубата) и по такъв начин да се определят най-добрите действия. Общият примерен вид на едно дърво на решенията може да бъде следният:
[[File:durvo_na_resheniqta5.jpg|left]]

Решенията в [[икономическата област]] обикновено се нуждаят от проверка във времето. Затова постъпването на нова информация за състоянията на природата уточнява предварителното знание и прави по-точно и правилно вземаното решение. Вземащият решение разполага при това положение с [[априорното]] (предварително) разпределение на вероятностите за състоянието на природата. След постъпване на нова информация чрез наблюдение, експеримент или някакъв друг начин за състоянието на природата се получава ново или апостериорно (последващо) разпределение на вероятностите. Обикновено проверката се прави след настъпването на някакво събитие, например взетото [[решение от управляващия]].

===Предимства===

*Не е сложен за разбиране и тълкуване. Хората са в състояние да разберат метода „Дърво на решенията” след кратко обяснение.
*Съставя се със сравнително прости стойности и данни. Някои важни изводи могат да се направят на базата на [[експертна оценка|експертните оценки]], описва ситуацията (нейните [[алтернатива|алтернативи]], [[вероятност]]и и [[разход]]и) и поставя на преден план предпочитаните за резултати.
*Ако даден резултат, се налага да се обясни чрез метода, обяснението на резултата е лесно, основавайки се само на [[проста математика]].
*Може да се комбинира с други техники за решение.
*Ръководителя има възможност да съпоставя вариантите по отделни критерии и да отчита вероятността за тяхната реализация
*Използва се в ситуации когато се налага да се вземат няколко последователни решения
*Дървото на решенията’ осигурява [[ефективна структура]], в която разполагате опциите и отразявате за всяка няколко възможни последствия, с отбелязани [[валентност]] и [[тежест]]. Получава се цялостна картина на ситуацията, която Ви дава възможност по-лесно да оцените рисковете и позитивите в сравнение.

==Алгоритъм за построяване на дърво на решенията==

===Метод===

Метод за построяване на “дърво на решенията”. Допълва [[ситуационен анализ|ситуационния анализ]], като в провеждания анализ се включват и възможните изходни и съответни решения. Така се получава верига от [[възможни ситуации]] и решения със съответен изход /ефект, [[печалба]], [[полза]] и т.н. При разработването на дърво на решенията трябва да се имат предвид три основни ситуации:
- решения в условията на определеност;
- решения в условия на неопределеност;
- решения в условията на конфликт.
Първата ситуация е обикновено рядко срещана. Втората ситуация е най-често срещана, тъй като в икономиката не съществуват [[безрискови ситуации]] и операции. В условията на [[неопределеност]] е невъзможно да се определи точна количествена оценка на [[вероятните изходи]]. В условията на конфликт вземането на решение се усложнява от отчитането на осъзнатото и актив ното [[противодействие]] на участниците в “конфлик тната” ситуация.
Съществуват ефективни алгоритми за построяване на дървета на решенията от наблюдаваните данни. Построеното в резултат от работа на даден [[алгоритъм]] дърво се използва директно за решаване на [[класификационни задачи]].
===Алгоритъм ID3===

[[Итеративен алгоритъм]]. Избира по случаен начин подмножество от обучаващите примери (наречено прозорец) и построява по него дърво на решенията, което класифицира правилно всеки пример от прозореца. Ако има неразгледани примери, които се класифицират неправилно, те се прибавят към прозореца и дървото се построява отново. [[Експеримент]]ите са показали, че такъв итеративен метод е по-ефективен от опита да се построи дървото направо от всички данни. [[Евристика]]та, използвана от ID3 за избор по кой атрибут да се разклонява дървото, е да се избере проверката, от която ще се спечели най-много [[информация]]. Тази евристика почива на аналогии с [[математическа теория|математическата теория]] на информацията (Клод Шенън) и се определя като търсене на минимална [[информационна ентропия]], тъй като да се увеличи [[спечелената информация]] означава да се намали [[неопределеност]]та или [[безпорядък]]а.
ID3 е бил прилаган успещно към големи [[обучаващи множества]], както и (адаптиран) към зашумени и [[непълни данни]]. Неговата простота и [[ефективност]] го правят добра алтернатива на методите за придобиване на знания, ако разполагаме с достатъчно количество подходящи данни. За разлика от метода на пространството на версиите той не е [[инкрементален]] - прибавянето на нови примери води до построяване на нова класификация с участие и на по-рано разгледаните примери. Не е гарантирано намиране на най-просто дърво на решенията, тъй като използуването на оценяваща функция от теорията на информацията всъщност е [[евристика]]. Практическите приложения са показали сравн. прости дървета на решенията и добра класификация на нови обекти.
В последните години са разработени и [[инкрементални алгоритми]] за [[самообучение]], работещи върху класификационни дървета (дървета на решенията).
==„Дървото на решенията” като инструмент за вземане на стратегически решения==

[[File:durvo_na_resheniqta6.jpg|thumb|]]
Един от инструментите за вземане на стратегически решения в сложна и несигурна среда е метода „дърво на решенията”. Той е подходящ за проблемни ситуации с решения свързани и произтичащи едно от друго. При такава форма на последователни решения се говори за „верига на решенията”. Дървото на решенията се явява метод за описание на проблема, осигурява [[систематизация]] и нагледност на стъпките при вземането на решение. Клоните на „дървото” представляват различни алтернативи за избор, а разгръщането им отразява възможните резултати от действията. Методът се използва както за [[оптимизация]] на решенията, така и като поддържаща функция на веригата за вземане на решение. На следващата фигура дървото представя в подредена форма „точките на решения” на фирмата и „възможните събития”, които не са под неин контрол.

Като използва дървото на решенията на фигурата фирмата може да проследи стратегията си и [[заключение|заключенията]] от нея. В началото (лявата част на дървото) фирмата има две възможни решения: да навлезе или да не навлезе. Тези точки на решения са обозначени на дървото с квадрати и се наричат “възлови точки на решение”. Ако решението на фирмата е да не навлиза, няма нужда да продължаваме нататък. Никакви подробности от историята на отрасъла няма да имат значение освен като източник на съжаление за фирмата. Ако фирмата навлезе, съществуват две възможности. Титулярите могат да се приспособят към това и по този начин [[пазарна цена|пазарната цена]] може да остане [[стабилност|стабилна]], или титулярите могат да се борят, причинявайки [[ценови спад]]. Всъщност възможностите са много по-сложни, тъй като отговорът на конкуренцията може да бъде тих или бурен. Но тук, за целите на изследването, сме обединили тези реакции в една. Различните възможности относно реакциите на [[титуляр]]ите се наричат „възлови точки на възможно въздействие” и са изобразени на дървото като кръгчета. Тези клони са извън контрола на взимащия решение, но имат голямо значение. Първата функция на дървото на решенията е [[фокус]]ирането на планиращия върху това какво е и какво не е под негов контрол.
При конструирането на тази точка от клона, потенциалният новонавлизащ трябва да помни, че тези разглеждани възможности трябва да бъдат [[изчерпателни]] и [[взаимноизключващи]] се. Потенциалните новонавлизащи трябва да се концентрират много силно върху важните събития, които са извън техния контрол като начин за разбиране на [[рискова област|рисковите области]] на пазара За да направи някои количествени анализи, фирмата трябва да определи стойностите на вероятността за настъпване на възможните събития, на които може да се натъкне. На дървото на фигурата вземащият решение може да добави вероятност р1 към събитието, означаващо “приспособяване” и [[вероятност]] (1 - р1) към събитието “намаляване на цените”. Сборът на тези две стойности е равен на 1, тъй като двете събития трябва да са взаимноизключващи се. Цените могат да паднат или да се вдигнат, но тези две събития не могат да се случат едновременно. След като видим какво може да се случи с цените, стигаме до втората възлова точка на решение. Тук фирмата отново може да избира дали да остане на пазара или да го напусне. Ако първоначално титулярите се [[приспособяване|приспособят]] и фирмата излезе от пазара, тя печели доход, отбелязан като R1. В този пример R1 обикновено има отрицателна стойност и представлява загубите от [[неуспешното навлизане]]. Събитието, включващо битка, водеща до напускане на пазара, е отбелязано с R3. В общия случай R3 също има [[отрицателна стойност]], но тя е по-голяма от стойността на R1. Ако фирмата остане на пазара след приспособяването ще има доход в размер на R2. Той ще е резултат на [[успешна стратегия]] на навлизане, докато R4 ще бъде следствие от [[враждебен отговор]]. При по-сложните стратегии дървото може да бъде продължено и след тази точка. Например, фирмата решава да остане на втората възлова точка на решение и тя се сблъсква с възможното събитие на движения на цените. С цел опростяване на [[разсъждениеразсъжденията]] сме ограничили клона до тази точка. В идеалния случай би било добре на дървото да се отразят всички решения, които имат [[критично значение]] в плановия период. Стратегията ще съдържа целият набор от предположения за движение по протежение на клоните на дървото. Като използваме дървото на фигура 2 първата възможна стратегия може да бъде навлизане, и ако цените паднат - излизане (или ако цените са стабилни - оставане в пазара). Втората [[алтернативна стратегия]] може да бъде навлизане и ако цените паднат, оставане и напускане само при положение, че цените не се върнат на предишните си равнища. Както отбелязахме по-рано същността на стратегията включва решение за избор на една алтернатива измежду няколко възможности. Видяхме, че дървото на решенията е полезно средство за изясняване на всички [[логическа възможност|логически възможности]], свързани с решението. Но в много случаи няма да имаме цялата или дори по- голямата част от необходимите данни за цялостно изграждане на дървото на решенията. Този познавателен инструмент има огромна [[евристична сила]], защото той ни помага да разясним всички възможни варианти и да си зададем [[критичен въпрос|критични въпроси]] от типа “какво - ако”? Можем да разгледаме дървото на решенията просто като начин за налагане на ред или структуриране на процеса на [[стратегическо планиране]]. Понякога можем да използваме дървото за избор между стратегии, които са изложени на него, особено при положение, в което [[количествена информация|количествената информация]] е по-изчистена. На всяка крайна точка на дървото се показва размера на дохода, свързан с този [[стратегически път]]. Обикновено тази възвръщаемост ще се получи от по-сложни предварителни отчети за приходите и разходите, които са свързани с характеризиращия клона [[сценарий]]. По този начин можем да открием [[очаквана стойност|очакваната стойност]] на всяка стратегия чрез умножаване на вероятността за настъпване на всяко [[възможно събитие]], предвидено в стратегията, с възвръщаемостта, произтичаща от комбинацията “стратегия - възможно събитие”. За да илюстрираме това можем да използваме отново дървото на фигурата, за да изчислим дохода от навлизането за тази фирма. Стратегията на навлизане и оставане ще има за резултат доход, който се изчислява по следния начин:
Доход = pl(R2) + (1-рl)(R4)

От друга страна от стратегията на навлизане и след това напускане, ако цените паднат, се очаква доход, който се изчислява по следния начин:
Доход = рl (R2) + (l-рl)(R3)

Вероятността за навлизане на фирмата ще зависи от специфичния размер на дохода, който е свързан с всяка [[входна стратегия]]. Колкото по-висок е доходът, при равни други условия, толкова по-голяма е [[вероятност]]та за навлизане
===Бариери при навлизане===

С помощта на дървото на решенията, могат да се посочат пътищата, по които да бъдат моделирани [[перспектива|перспективите]] за започване на [[нов бизнес]]. Този способ също така е доста полезен и при идентифициране на факторите, които влияят върху вида на входа на отрасъла, в който се формират [[свръхпечалба|свръхпечалби]]. Чрез използването му за моделиране на това как фирмите смятат да навлязат в отрасъла, можем да определим тези фактори, които пречат на новонавлизащите. В традиционната литература факторите, имащи склонност да пречат на навлизането, са известни като “ бариери на входа”. Полезно е тези бариери да бъдат систематизирани и анализирани в рамките на реално вземаните [[управленско решение|управленски решения]] в процеса на навлизане на [[нов пазар]]. Бариерите на входа са отраслови характеристики, които увеличават размера на разходите при навлизане над [[максималнодопустимите]] им равнища за задържане в отрасъла. Тези бариери са изключително важни, защото те до голяма степен определят степента на [[дружелюбност]] на средата, в която ще се конкурира организацията, докато завърши началният период в еволюцията на отрасъла. Те определят какво се случва в началните и в по-късните периоди на развитие на пазара. Няколко фактора влияят на очакваната от фирмата [[рентабилност]] при [[стратегията на навлизане]]. От изключителна важност са тези фактори, които определят очакванията на фирмата за вероятните реакции на титулярите във връзка с появата на нови играчи на пазара. Доказателствата за висока вероятност от спадане на цените след навлизане, ще бъдат главната “спирачка” на входа. Очакванията на фирмата за цените, които ще се установят на пазара след нейното навлизане, са в по-голяма степен свързани с това решение, отколкото равнището на текущите пазарни цени. Равнището на цените след навлизане зависи от това каква реакция се очаква от страна на титулярите на пазара. Очакванията за реакциите на [[титуляр]]ите,влияят на навлизането на нови фирми на пазара. Втората група от фактори, които натежават при вземане на решение за навлизане, са размерите на [[доходна фирма|доходите на фирмата]], получени вследствие на осъществено навлизане. На дървото на фигурата доходите от навлизането се съдържат в стойностите на R2 и R4. Преобладаващата цена на пазара може да позволи получаването на свръхпечалби за титулярите и дори ако сметката е вярна, тя може да е все още недостатъчно висока, за да обезпечи навлизането на новите фирми поради характерната за тях [[структура на разходите]]. Няколко са фактоpите, които [[систематичност|систематично]] намаляват доходите на новите фирми в сравнение с тези на съществуващите и те могат да бъдат доста силни. Те позволяват на настанилите се фирми да получават свръхпечалби без да насърчават желанието на други да навлязат на пазара. Размерът на доходите влияе на желанието за навлизане на пазара.
Други фактори, явяващи се “спирачки” на входа, са тези, водещи до големи загуби от напускането на пазара или това са Rl и R3 на фигурата. По своята същност навлизането на нови пазари е [[високорискова операция]] и всички [[новонавлизащи]] трябва да имат предвид реалната възможност, че могат да не оцелеят в новият за тях отрасъл. Разходите за провал ще бъдат критични в процеса на определяне на това, дали да се осъществи навлизането или не. Разходите за излизане влияят върху размера на входа на отрасъла Някои анализатори предполагат дори, че разбирането на фактора “разходи за провал или напускане” фактически ни разкрива цялата картина на [[отрасловата динамика]].
Например, да предположим, че разходите за напускане на пазара на даден продукт бяха равни на нула. При това положение няма значение какви стойности на вероятността за настъпване на различните възможни събития или какви доходи сме определили като успешен старт на бизнеса. И в двата случая стойността на дохода от навлизането ще бъде положителна. Ако разходите за напускане са равни на нула, фирмата ще влезе в пазара без да се интересува колко малки са шансовете за успех или колко ниска е [[възвръщаемост]]та. Както в повечето игри се изисква залог за влизане, повечето навлизания изискват поне няколко неизбежни инвестиции и по такъв начин известни разходи. При разходи за напускане на пазара, дори те да са малки, цялата поредица от съображения за навлизане става [[уместна]]. Ето защо разходите за напускане са изключително важни, въпреки че не показват цялата картина. Същността на много от традиционните бариери на входа може да бъде разчетена с помощта на горните три изчисления. Задачата ще бъде разбирането на резултата от [[стратегическия избор]] във вечноизменящото се [[пазарно пространство]]. При това не бива да пропускаме критичната роля на информацията. Процесът на вземане на всички тези [[стратегическо решение|стратегически решения]] протича със [[съмнение|съмнения]] и [[несигурност]] за реалните факти от действителността, на които се натъкват организацията и нейните [[конкуренти]]и. Разбира се несигурността е едно от нещата, които правят процеса на управление едновременно по-интересен и по-предизвикателен. Целта е да намерим пътищата за намаляване [[степен на несигурност|степента на несигурност]].

==Вижте още==

*[[Алгоритмично решение]]
*[[Алтернатива]]
*[[Вероятност]]
*[[Ефективност]]
*[[Експеримент]]
*[[Информация]]
*[[Критерий]]
*[[Матрица на решенията]]
*[[Модел]]
*[[Многокритериална оптимизация]]
*[[Научен подход]]
*[[Оптималност]]
*[[План на действие]]
*[[Предвиждане]]
*[[Прогноза]]
*[[Променлива]]
*[[Рационално решение]]

==Източници==

*Introduction to Data Mining and its Applications, S. Sumathi, S. N. Sivanandam, In series: "Studies in Computational Intelligence" No. 29, Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2006
*A Guide to the Project Management Body of Knowledge, Project Management Institute, North Carolina, 1996.
*Chapman, Ch., St. Ward, Project Risk Management – Processes, Techniques and Insights, John Wiley & Sons, 1997.
*Godeth, Michael, Scenarios and Strategic Management, Butterworth Scientific, London, 1987.
*Pollack-Johnson, Bruce, Matthew J. Liberatore, Project Planning Under Uncertainty Using Scenario Analysis, Project Management Journal, March 2005.
*Saaty T., K. Kearns, Analytical Planning. The Organization of Systems, Pergamon Press, 1985).
*Schnaars, Steven, Paschalina Ziamou, The Essentials of Scenario Writing, Business Horizons, July-August 2001.
*Smith, Pr., Managing Risk as Product Development Schedule Shrink, Research-Technology Management Sep/Oct, 1999.
*Top Eleven Ways to Manage Technical Risk, Department of the Navy, USA, 1998
*Vertzberger, Yaacov., Y., Making and Taking Risky Decisions, Nordic Journal of International Studies, v. 33, 1998.
*Manning, Ñ., P. Raghavan, H. Schultze. Introduction to Information Retrieval, Web Information Systems and Technologies. Springer Berlin Heidelberg, 2009.
*Chen, L. and Ê. Sycara WebMate: A Personal Agent for Browsing and Searching, 1998, Carnegie Mellon University.
*Claire Cardie, Nicholas Nowe. Improving Minority Class Prediction Using Case Specific Feature Weights. Proceedings of the Fourteenth International Conference on Machine Learning, July 08-12, 1997
*Daniel Jurafsky and James H. Martin. Speech and Language Processing: An Introduction to Natural Language Processing, Computational Linguistics, and Speech Recognition, Prentice Hall series in artificial intelligence, 2000.

==Външни препратки==

*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rjbEL36pQvgJ:www.freewebs.com/salchev/Glava_12.ppt+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESheJiL1iCKmSScoc3erwQTkwTut0IPFYl_IW-noDDfdPTLKjKt1MDd1guETR2-9doh3kuNIv3buC6dyZ8DLa5rxwdJpo8R8jAypKSwnZewH1EEsl5IdrxZkhg_5Hi4IStCqiRjX&sig=AHIEtbQwh6H5pderhYxMX7h0b3D1j_64OA Икономически методи]
*[http://www.vitamina-bg.com/?tag=%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 Дърво на решенията - въвеждане на международни стандарти]
*[http://www.math.bas.bg/~iad/course/AIlearn.pdf Класификационни дървета]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vcJ6SVU2tTAJ:www.unwe.acad.bg/docs/doktoranti/25.doc+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiBZVcdeflg3UEWtqxOb2a6OF4GC0fBGZTA5USoSu1nBuTzf_syYya04ZMDQ4i7Z_vXZW1p58TXwELjpFB1F13TeRQ2JZNgW4LDv6F5cu6NWRJbBw3U_sVhkMmdGNlgd3P6dyrW&sig=AHIEtbSLTYMF_4hrjd7zn4yFMSE0h-82mQ Икономически анализи и иновации]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:2ShEY9AklAwJ:amartbg.com/component/option,com_docman/task,doc_download/gid,832/Itemid,99999999/+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESitPhoRKMytcYYr8Knyf3sHKegRCh1ozIIk4dzQN17kDEblh2RKv26NN_Vz0J6DuBs5GgQakJ0x-MrHUss09xhRauk4Ut4o5vZRQ2vxhde90VUBZcQFnESnXK0ruj8ApZlx8rRK&sig=AHIEtbSV9ueejXS7cagKYf-Szm5qOw1o2w Модели при вземането на решения]
*[http://www.ometeo.com/pdf/text&tab.pdf Анализ на опасностите и контрол]
*[http://www.febalumni.org/web/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=14&id=78&Itemid=86&lang=bg_BG Методи при реализирането на уменията]
*[http://bgm8.bg/referati/view/27944/finansov_analiz Финансови анализи]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vcJ6SVU2tTAJ:www.unwe.acad.bg/docs/doktoranti/25.doc+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiBZVcdeflg3UEWtqxOb2a6OF4GC0fBGZTA5USoSu1nBuTzf_syYya04ZMDQ4i7Z_vXZW1p58TXwELjpFB1F13TeRQ2JZNgW4LDv6F5cu6NWRJbBw3U_sVhkMmdGNlgd3P6dyrW&sig=AHIEtbSLTYMF_4hrjd7zn4yFMSE0h-82m Икономика и управление]
*[http://svyat.com/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC/ Математически модели и методи за вземане на решения]

[[category:Управленски решения и риск]][[category:Управление на операциите]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Дърво на решенията

2012-06-07T17:53:50Z

Dilyana.vasileva:

[[Image:Manual_decision_tree.jpg|thumb|right|Дърво на решенията.]]

'''Дървото на решенията''' е '''графичен [[метод]] за избор на [[алтернатива]]''' чрез изследване на последователни и взаимно свързани [[решение|решения]] и [[резултат]]ите от тях. Дървото на решенията дава възможност за избор на рационално [[управленско решение]], когато за всяка алтернатива решенията са известни или могат да бъдат предвидени стойността на възможните резултати и [[вероятност]]ите за постигане на един или друг резултат.

==Елементи на дървото на решенията==
[[File:durvo_na_resheniqta1.jpg|left]]

Дървото на решенията е графа, изградена от два типа възли:
възел – решение ; възел – резултат; и от “клони”, които свързват възлите. Възлите – решения са точките, при които са налице [[алтернативи]], измежду които следва да се вземе решение на база изчисление на [[очаквания резултат]]. Възлите –резултати са точките, при които дървото на решенията се разклонява на база различните възможни резултати от предприетите действия.

==Алгоритъм за избор на решение по метода “дърво на решенията”==

[[File:durvo_na_resheniqta2.jpg|thumb|right]]

Състои от две фази
• конструиране на дървото
• изчислителна фаза
I фаза – конструиране на дървото:
1. Разчертава се дървото на решенията, като последователно, от ляво на дясно се изобразяват възлите – решения и възлите – резултати.Отразява се [[логическа връзка|логическата връзка]] между действията и тяхната [[хронологична последователност]].
2. Оценяват се вероятностите за всеки от “клоните” на дървото, излизащи от възлите – резултати. Възможно е някои от вероятностите да не са зададени по условие. Тогава те трябва да бъдат изчислени допълнително.
II фаза – изчислителна.
1. Изчислява се [[очаквана стойност|очакваната стойност]] на дохода за всеки от възлите – резултати, като се имат предвид възможните [[доход]]и и вероятностите за получаване на всеки от възможните доходи, асоциирани с “клоните” на дървото. Изчисленията се правят от дясно наляво.
2. Когато се достигне до възел – решение се прави избор на решение, при което се избира “клонът” с по-висок [[очакван доход]].
Пример: Възможен е избор на два варианта за решение – А и В. Разходите и за двата варианта са по 500 лв. Ако бъде избран вариант А, то съществува 80% вероятност да се спечелят 1000 лв. и 20% вероятност де не се спечели нищо. Ако бъде избран вариант В, то съществува 60% вероятност да се спечелят 5000 лв. и 40% вероятност де се загубят 2000 лв. Изберете вариант за решение и обосновете избора си, като използвате метода “дърво на решенията”.

==Етапи на метода==

*Дефинирайте проблема, който ще решавате точно, ясно и конкретно.
*Вземете лист хартия и нарисувайте малък квадрат, като запишете в него проблема.
*От квадрата направете стрелки към дясната страна на листа. Всяка от стрелките съответства на дадено решение. Запишете ясно и кратко формулирано решението по дължината на стрелките. При по-разгърнати решения направете стрелките по-раздалечени една от друга и запишете необходимата информация.
*Ако резултатът от дадената идея - решение е [[несигурен]], непосредствено след стрелката направете малко кръгче. В случай, че решението води до решаване на друг проблем, непосредствено след стрелката нарисувайте квадратче. Квадратите представляват възникнал проблем, който трябва да бъде решен, стрелките са [[генерирани решения]] на проблема, а кръгчетата предствляват [[несигурни решения]]. Ако решението не води до нововъзникнал проблем, оставето мястото след стрелката празно.
*Цел на метода е да се [[генерират]] възможно най-много решения по поставените проблеми.
*Етап на анализ. В него внимателно разглеждате всяко квадратче и кръгче и правите [[подробен анализ]].
*Етап на оценка. На този етап се прави оценка на всички дадени решения по проблемите. Тук трябва да прецените, коя от дадените възможности е най-ценна за вас.
*Етап “стойностен измерител”. Определете [[парична стойност|паричната стойност]] за всеки възможен резултат. Трябва да прецените реално колко ще ви струва, в случай че изберете това решение. В случай, че решите да комбинирате няколко дадени решения, сумирайте получените крайни стойности за всяко от тях.

==Приложение==

[[File:durvo_na_resheniqta4.jpg||left]]

Методът е приложим при ситуации, при които е необходимо да се вземат последователни във времето и [[взаимно свързани решения]]. Това е [[графичен метод]], който дава възможност за избор на рационално управленско решение ако са известни алтернативите за всяко решение, необходимите разходи за вяска алтернатива, [[възможни резултати|възможните резултати]] и вероятностите за постигане на един или друг резултат при избор на всяка от [[алтернатива|алтернативите]].Трудностите при използване на метода са: при усложняване на моделираната ситуация, сложността на дървото нараства [[експоненциално]]; неточност при [[субективна оценка|субективната оценка]] на вероятностите за настъпване на един или друг резултат при избор на [[определена алтернатива]] (проект). Този метод е един от основните начини за схематично представяне на проблемите, свързани с вземането на решения. И тук ръководителят има възможност да съпоставя алтернативите по отделни критерии, като същевременно отчита и вероятността за тяхната [[реализация]]. Дървото на решенията се използва в ситуации, когато се налага да се вземат няколко [[последователни решения]].
Пример: Определянето на „Критични Контролни Точки” (ККТ) е извършено с използването на "Дърво на решенията”.
Въпрос 1а Прави ли се измерване на този етап, за да се контролира възможната опасност / възможна ли е честата и проява?
Този въпрос означава дали може да се контролира чрез измерване в определения етап идентифицираната опасност или доколко идентифицираната опасност е вероятно да се прояви. При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на Въпрос 2. Ако отговорът е "НЕ", т.е. на дадения етап идентифицираната опасност не се контролира трябва да се отговори ясно дали е необходим допълнителен контрол на идентифицираната опасност на този етап – преминава се на Въпрос 1б.
Въпрос 1б Необходим ли е допълнителен контрол на този етап, за да се осигури безопасността?
Ако такъв контрол е необходим, т.е. отговорът е „ДА” следва да се промени етапа, процеса или продукта и след това да се върнем отново към Въпрос 1а. Ако отговорът е „НЕ”, това не е ККТ и следва да се посочи програмата или процедурата, чието изпълнение намалява нивата на възможната проява на опасността, така че да не е необходим [[допълнителен контрол]].
Въпрос 2 Този етап елиминира ли /намалява ли до приемливи нива/ вероятността от поява на опасността?
Ако етапът/стъпката от процеса е специално проектиран да елиминира дадена опасност (биологична, химична, физична) отговорът на Въпрос 2 е "ДА" и този етап се регистрира в последната колона като ККТ. При отрицателен отговор /"НЕ"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 3.
Въпрос 3 Възможна ли е проява на идентифицираната опасност над допустимите нива до неприемливи нива?
Отговорът на Въпрос 3 е свързан с оценка на риска, базиращ се на опита на НАССР екипа и Организацията като цяло. При положителен отговор на въпроса /"ДА"/ се преминава на следващия въпрос - Въпрос 4. Ако отговорът е "НЕ" етапът не е ККТ и се преминава на следващата идентифицирана опасност.
Въпрос 4 Има ли последващ етап, който ще елиминира или намали възможната поява на опасността до приемливо равнище?
Този въпрос е свързан с опасности, за които има информация, че съществуват над допустимите нива или могат да нараснат до такива. В случай, че за такива идентифицирани опасности технологичния процес не предвижда тяхното елиминиране или намаляване до допустими нива отговорът на въпроса е "НЕ" и тази опасност се означава като ККТ. Ако отговорът на въпроса е положителен /"ДА"/ - задължително се посочва етапът, на който идентифицираната опасност се елиминира или намалява до [[допустими нива]] и се преминава на следващата опасност. Правилното извършване на Aнализа на опасностите се проверява по време на извършваните Верификации, като се събират и обобщават данни за потвърждаване на [[безопасност]]та на хранителните продукти.

==Решение в условия на неопределеност==

За подпомагане на вземането на решение в условията на неопределеност се построява дърво на решенията. В това дърво се описват възлите на решенията и неопределеност, заедно с всички разклонения във всеки възел. Определят се вероятностите за всички дъги на неопределеност, като се дават условията за всяка дъга. Записват се печалбите (или загубите) на [[финалните дъги]]. Могат да се изчислят математическите очаквания във възлите на неопределеност, да се [[максимизира печалбата]] (минимизира загубата) и по такъв начин да се определят най-добрите действия. Общият примерен вид на едно дърво на решенията може да бъде следният:
[[File:durvo_na_resheniqta5.jpg|left]]

Решенията в [[икономическата област]] обикновено се нуждаят от проверка във времето. Затова постъпването на нова информация за състоянията на природата уточнява предварителното знание и прави по-точно и правилно вземаното решение. Вземащият решение разполага при това положение с [[априорното]] (предварително) разпределение на вероятностите за състоянието на природата. След постъпване на нова информация чрез наблюдение, експеримент или някакъв друг начин за състоянието на природата се получава ново или апостериорно (последващо) разпределение на вероятностите. Обикновено проверката се прави след настъпването на някакво събитие, например взетото [[решение от управляващия]].

===Предимства===

*Не е сложен за разбиране и тълкуване. Хората са в състояние да разберат метода „Дърво на решенията” след кратко обяснение.
*Съставя се със сравнително прости стойности и данни. Някои важни изводи могат да се направят на базата на [[експертна оценка|експертните оценки]], описва ситуацията (нейните [[алтернатива|алтернативи]], [[вероятност]]и и [[разход]]и) и поставя на преден план предпочитаните за резултати.
*Ако даден резултат, се налага да се обясни чрез метода, обяснението на резултата е лесно, основавайки се само на [[проста математика]].
*Може да се комбинира с други техники за решение.
*Ръководителя има възможност да съпоставя вариантите по отделни критерии и да отчита вероятността за тяхната реализация
*Използва се в ситуации когато се налага да се вземат няколко последователни решения
*Дървото на решенията’ осигурява [[ефективна структура]], в която разполагате опциите и отразявате за всяка няколко възможни последствия, с отбелязани [[валентност]] и [[тежест]]. Получава се цялостна картина на ситуацията, която Ви дава възможност по-лесно да оцените рисковете и позитивите в сравнение.

==Алгоритъм за построяване на дърво на решенията==

===Метод===

Метод за построяване на “дърво на решенията”. Допълва [[ситуационен анализ|ситуационния анализ]], като в провеждания анализ се включват и възможните изходни и съответни решения. Така се получава верига от [[възможни ситуации]] и решения със съответен изход /ефект, [[печалба]], [[полза]] и т.н. При разработването на дърво на решенията трябва да се имат предвид три основни ситуации:
- решения в условията на определеност;
- решения в условия на неопределеност;
- решения в условията на конфликт.
Първата ситуация е обикновено рядко срещана. Втората ситуация е най-често срещана, тъй като в икономиката не съществуват [[безрискови ситуации]] и операции. В условията на [[неопределеност]] е невъзможно да се определи точна количествена оценка на [[вероятните изходи]]. В условията на конфликт вземането на решение се усложнява от отчитането на осъзнатото и актив ното [[противодействие]] на участниците в “конфлик тната” ситуация.
Съществуват ефективни алгоритми за построяване на дървета на решенията от наблюдаваните данни. Построеното в резултат от работа на даден [[алгоритъм]] дърво се използва директно за решаване на [[класификационни задачи]].
===Алгоритъм ID3===

[[Итеративен алгоритъм]]. Избира по случаен начин подмножество от обучаващите примери (наречено прозорец) и построява по него дърво на решенията, което класифицира правилно всеки пример от прозореца. Ако има неразгледани примери, които се класифицират неправилно, те се прибавят към прозореца и дървото се построява отново. [[Експеримент]]ите са показали, че такъв итеративен метод е по-ефективен от опита да се построи дървото направо от всички данни. [[Евристика]]та, използвана от ID3 за избор по кой атрибут да се разклонява дървото, е да се избере проверката, от която ще се спечели най-много [[информация]]. Тази евристика почива на аналогии с [[математическа теория|математическата теория]] на информацията (Клод Шенън) и се определя като търсене на минимална [[информационна ентропия]], тъй като да се увеличи [[спечелената информация]] означава да се намали [[неопределеност]]та или [[безпорядък]]а.
ID3 е бил прилаган успещно към големи [[обучаващи множества]], както и (адаптиран) към зашумени и [[непълни данни]]. Неговата простота и [[ефективност]] го правят добра алтернатива на методите за придобиване на знания, ако разполагаме с достатъчно количество подходящи данни. За разлика от метода на пространството на версиите той не е [[инкрементален]] - прибавянето на нови примери води до построяване на нова класификация с участие и на по-рано разгледаните примери. Не е гарантирано намиране на най-просто дърво на решенията, тъй като използуването на оценяваща функция от теорията на информацията всъщност е [[евристика]]. Практическите приложения са показали сравн. прости дървета на решенията и добра класификация на нови обекти.
В последните години са разработени и [[инкрементални алгоритми]] за [[самообучение]], работещи върху класификационни дървета (дървета на решенията).
==„Дървото на решенията” като инструмент за вземане на стратегически решения==

[[File:durvo_na_resheniqta6.jpg|thumb|]]
Един от инструментите за вземане на стратегически решения в сложна и несигурна среда е метода „дърво на решенията”. Той е подходящ за проблемни ситуации с решения свързани и произтичащи едно от друго. При такава форма на последователни решения се говори за „верига на решенията”. Дървото на решенията се явява метод за описание на проблема, осигурява [[систематизация]] и нагледност на стъпките при вземането на решение. Клоните на „дървото” представляват различни алтернативи за избор, а разгръщането им отразява възможните резултати от действията. Методът се използва както за [[оптимизация]] на решенията, така и като поддържаща функция на веригата за вземане на решение. На следващата фигура дървото представя в подредена форма „точките на решения” на фирмата и „възможните събития”, които не са под неин контрол.

Като използва дървото на решенията на фигурата фирмата може да проследи стратегията си и [[заключение|заключенията]] от нея. В началото (лявата част на дървото) фирмата има две възможни решения: да навлезе или да не навлезе. Тези точки на решения са обозначени на дървото с квадрати и се наричат “възлови точки на решение”. Ако решението на фирмата е да не навлиза, няма нужда да продължаваме нататък. Никакви подробности от историята на отрасъла няма да имат значение освен като източник на съжаление за фирмата. Ако фирмата навлезе, съществуват две възможности. Титулярите могат да се приспособят към това и по този начин [[пазарна цена|пазарната цена]] може да остане [[стабилност|стабилна]], или титулярите могат да се борят, причинявайки [[ценови спад]]. Всъщност възможностите са много по-сложни, тъй като отговорът на конкуренцията може да бъде тих или бурен. Но тук, за целите на изследването, сме обединили тези реакции в една. Различните възможности относно реакциите на [[титуляр]]ите се наричат „възлови точки на възможно въздействие” и са изобразени на дървото като кръгчета. Тези клони са извън контрола на взимащия решение, но имат голямо значение. Първата функция на дървото на решенията е [[фокус]]ирането на планиращия върху това какво е и какво не е под негов контрол.
При конструирането на тази точка от клона, потенциалният новонавлизащ трябва да помни, че тези разглеждани възможности трябва да бъдат [[изчерпателни]] и [[взаимноизключващи]] се. Потенциалните новонавлизащи трябва да се концентрират много силно върху важните събития, които са извън техния контрол като начин за разбиране на [[рискова област|рисковите области]] на пазара За да направи някои количествени анализи, фирмата трябва да определи стойностите на вероятността за настъпване на възможните събития, на които може да се натъкне. На дървото на фигурата вземащият решение може да добави вероятност р1 към събитието, означаващо “приспособяване” и [[вероятност]] (1 - р1) към събитието “намаляване на цените”. Сборът на тези две стойности е равен на 1, тъй като двете събития трябва да са взаимноизключващи се. Цените могат да паднат или да се вдигнат, но тези две събития не могат да се случат едновременно. След като видим какво може да се случи с цените, стигаме до втората възлова точка на решение. Тук фирмата отново може да избира дали да остане на пазара или да го напусне. Ако първоначално титулярите се [[приспособяване|приспособят]] и фирмата излезе от пазара, тя печели доход, отбелязан като R1. В този пример R1 обикновено има отрицателна стойност и представлява загубите от [[неуспешното навлизане]]. Събитието, включващо битка, водеща до напускане на пазара, е отбелязано с R3. В общия случай R3 също има [[отрицателна стойност]], но тя е по-голяма от стойността на R1. Ако фирмата остане на пазара след приспособяването ще има доход в размер на R2. Той ще е резултат на [[успешна стратегия]] на навлизане, докато R4 ще бъде следствие от [[враждебен отговор]]. При по-сложните стратегии дървото може да бъде продължено и след тази точка. Например, фирмата решава да остане на втората възлова точка на решение и тя се сблъсква с възможното събитие на движения на цените. С цел опростяване на [[разсъждениеразсъжденията]] сме ограничили клона до тази точка. В идеалния случай би било добре на дървото да се отразят всички решения, които имат [[критично значение]] в плановия период. Стратегията ще съдържа целият набор от предположения за движение по протежение на клоните на дървото. Като използваме дървото на фигура 2 първата възможна стратегия може да бъде навлизане, и ако цените паднат - излизане (или ако цените са стабилни - оставане в пазара). Втората [[алтернативна стратегия]] може да бъде навлизане и ако цените паднат, оставане и напускане само при положение, че цените не се върнат на предишните си равнища. Както отбелязахме по-рано същността на стратегията включва решение за избор на една алтернатива измежду няколко възможности. Видяхме, че дървото на решенията е полезно средство за изясняване на всички [[логическа възможност|логически възможности]], свързани с решението. Но в много случаи няма да имаме цялата или дори по- голямата част от необходимите данни за цялостно изграждане на дървото на решенията. Този познавателен инструмент има огромна [[евристична сила]], защото той ни помага да разясним всички възможни варианти и да си зададем [[критичен въпрос|критични въпроси]] от типа “какво - ако”? Можем да разгледаме дървото на решенията просто като начин за налагане на ред или структуриране на процеса на [[стратегическо планиране]]. Понякога можем да използваме дървото за избор между стратегии, които са изложени на него, особено при положение, в което [[количествена информация|количествената информация]] е по-изчистена. На всяка крайна точка на дървото се показва размера на дохода, свързан с този [[стратегически път]]. Обикновено тази възвръщаемост ще се получи от по-сложни предварителни отчети за приходите и разходите, които са свързани с характеризиращия клона [[сценарий]]. По този начин можем да открием [[очаквана стойност|очакваната стойност]] на всяка стратегия чрез умножаване на вероятността за настъпване на всяко [[възможно събитие]], предвидено в стратегията, с възвръщаемостта, произтичаща от комбинацията “стратегия - възможно събитие”. За да илюстрираме това можем да използваме отново дървото на фигурата, за да изчислим дохода от навлизането за тази фирма. Стратегията на навлизане и оставане ще има за резултат доход, който се изчислява по следния начин:
Доход = pl(R2) + (1-рl)(R4)

От друга страна от стратегията на навлизане и след това напускане, ако цените паднат, се очаква доход, който се изчислява по следния начин:
Доход = рl (R2) + (l-рl)(R3)

Вероятността за навлизане на фирмата ще зависи от специфичния размер на дохода, който е свързан с всяка [[входна стратегия]]. Колкото по-висок е доходът, при равни други условия, толкова по-голяма е [[вероятност]]та за навлизане
===Бариери при навлизане===

С помощта на дървото на решенията, могат да се посочат пътищата, по които да бъдат моделирани [[перспектива|перспективите]] за започване на [[нов бизнес]]. Този способ също така е доста полезен и при идентифициране на факторите, които влияят върху вида на входа на отрасъла, в който се формират [[свръхпечалба|свръхпечалби]]. Чрез използването му за моделиране на това как фирмите смятат да навлязат в отрасъла, можем да определим тези фактори, които пречат на новонавлизащите. В традиционната литература факторите, имащи склонност да пречат на навлизането, са известни като “ бариери на входа”. Полезно е тези бариери да бъдат систематизирани и анализирани в рамките на реално вземаните [[управленско решение|управленски решения]] в процеса на навлизане на [[нов пазар]]. Бариерите на входа са отраслови характеристики, които увеличават размера на разходите при навлизане над [[максималнодопустимите]] им равнища за задържане в отрасъла. Тези бариери са изключително важни, защото те до голяма степен определят степента на [[дружелюбност]] на средата, в която ще се конкурира организацията, докато завърши началният период в еволюцията на отрасъла. Те определят какво се случва в началните и в по-късните периоди на развитие на пазара. Няколко фактора влияят на очакваната от фирмата [[рентабилност]] при [[стратегията на навлизане]]. От изключителна важност са тези фактори, които определят очакванията на фирмата за вероятните реакции на титулярите във връзка с появата на нови играчи на пазара. Доказателствата за висока вероятност от спадане на цените след навлизане, ще бъдат главната “спирачка” на входа. Очакванията на фирмата за цените, които ще се установят на пазара след нейното навлизане, са в по-голяма степен свързани с това решение, отколкото равнището на текущите пазарни цени. Равнището на цените след навлизане зависи от това каква реакция се очаква от страна на титулярите на пазара. Очакванията за реакциите на [[титуляр]]ите,влияят на навлизането на нови фирми на пазара. Втората група от фактори, които натежават при вземане на решение за навлизане, са размерите на [[доходна фирма|доходите на фирмата]], получени вследствие на осъществено навлизане. На дървото на фигурата доходите от навлизането се съдържат в стойностите на R2 и R4. Преобладаващата цена на пазара може да позволи получаването на свръхпечалби за титулярите и дори ако сметката е вярна, тя може да е все още недостатъчно висока, за да обезпечи навлизането на новите фирми поради характерната за тях [[структура на разходите]]. Няколко са фактоpите, които [[систематичност|систематично]] намаляват доходите на новите фирми в сравнение с тези на съществуващите и те могат да бъдат доста силни. Те позволяват на настанилите се фирми да получават свръхпечалби без да насърчават желанието на други да навлязат на пазара. Размерът на доходите влияе на желанието за навлизане на пазара.
Други фактори, явяващи се “спирачки” на входа, са тези, водещи до големи загуби от напускането на пазара или това са Rl и R3 на фигурата. По своята същност навлизането на нови пазари е [[високорискова операция]] и всички [[новонавлизащи]] трябва да имат предвид реалната възможност, че могат да не оцелеят в новият за тях отрасъл. Разходите за провал ще бъдат критични в процеса на определяне на това, дали да се осъществи навлизането или не. Разходите за излизане влияят върху размера на входа на отрасъла Някои анализатори предполагат дори, че разбирането на фактора “разходи за провал или напускане” фактически ни разкрива цялата картина на [[отрасловата динамика]].
Например, да предположим, че разходите за напускане на пазара на даден продукт бяха равни на нула. При това положение няма значение какви стойности на вероятността за настъпване на различните възможни събития или какви доходи сме определили като успешен старт на бизнеса. И в двата случая стойността на дохода от навлизането ще бъде положителна. Ако разходите за напускане са равни на нула, фирмата ще влезе в пазара без да се интересува колко малки са шансовете за успех или колко ниска е [[възвръщаемост]]та. Както в повечето игри се изисква залог за влизане, повечето навлизания изискват поне няколко неизбежни инвестиции и по такъв начин известни разходи. При разходи за напускане на пазара, дори те да са малки, цялата поредица от съображения за навлизане става [[уместна]]. Ето защо разходите за напускане са изключително важни, въпреки че не показват цялата картина. Същността на много от традиционните бариери на входа може да бъде разчетена с помощта на горните три изчисления. Задачата ще бъде разбирането на резултата от [[стратегическия избор]] във вечноизменящото се [[пазарно пространство]]. При това не бива да пропускаме критичната роля на информацията. Процесът на вземане на всички тези [[стратегическо решение|стратегически решения]] протича със [[съмнение|съмнения]] и [[несигурност]] за реалните факти от действителността, на които се натъкват организацията и нейните [[конкуренти]]и. Разбира се несигурността е едно от нещата, които правят процеса на управление едновременно по-интересен и по-предизвикателен. Целта е да намерим пътищата за намаляване [[степен на несигурност|степента на несигурност]].

==Вижте още==

*[[Алгоритмично решение]]
*[[Алтернатива]]
*[[Вероятност]]
*[[Ефективност]]
*[[Експеримент]]
*[[Информация]]
*[[Критерий]]
*[[Матрица на решенията]]
*[[Модел]]
*[[Многокритериална оптимизация]]
*[[Научен подход]]
*[[Оптималност]]
*[[План на действие]]
*[[Предвиждане]]
*[[Прогноза]]
*[[Променлива]]
*[[Рационално решение]]

==Източници==

*Introduction to Data Mining and its Applications, S. Sumathi, S. N. Sivanandam, In series: "Studies in Computational Intelligence" No. 29, Springer-Verlag Berlin Heidelberg 2006
*A Guide to the Project Management Body of Knowledge, Project Management Institute, North Carolina, 1996.
*Chapman, Ch., St. Ward, Project Risk Management – Processes, Techniques and Insights, John Wiley & Sons, 1997.
*Godeth, Michael, Scenarios and Strategic Management, Butterworth Scientific, London, 1987.
*Pollack-Johnson, Bruce, Matthew J. Liberatore, Project Planning Under Uncertainty Using Scenario Analysis, Project Management Journal, March 2005.
*Saaty T., K. Kearns, Analytical Planning. The Organization of Systems, Pergamon Press, 1985).
*Schnaars, Steven, Paschalina Ziamou, The Essentials of Scenario Writing, Business Horizons, July-August 2001.
*Smith, Pr., Managing Risk as Product Development Schedule Shrink, Research-Technology Management Sep/Oct, 1999.
*Top Eleven Ways to Manage Technical Risk, Department of the Navy, USA, 1998
*Vertzberger, Yaacov., Y., Making and Taking Risky Decisions, Nordic Journal of International Studies, v. 33, 1998.
*Manning, Ñ., P. Raghavan, H. Schultze. Introduction to Information Retrieval, Web Information Systems and Technologies. Springer Berlin Heidelberg, 2009.
*Chen, L. and Ê. Sycara WebMate: A Personal Agent for Browsing and Searching, 1998, Carnegie Mellon University.
*Claire Cardie, Nicholas Nowe. Improving Minority Class Prediction Using Case Specific Feature Weights. Proceedings of the Fourteenth International Conference on Machine Learning, July 08-12, 1997
*Daniel Jurafsky and James H. Martin. Speech and Language Processing: An Introduction to Natural Language Processing, Computational Linguistics, and Speech Recognition, Prentice Hall series in artificial intelligence, 2000.

==Външни препратки==

*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:rjbEL36pQvgJ:www.freewebs.com/salchev/Glava_12.ppt+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESheJiL1iCKmSScoc3erwQTkwTut0IPFYl_IW-noDDfdPTLKjKt1MDd1guETR2-9doh3kuNIv3buC6dyZ8DLa5rxwdJpo8R8jAypKSwnZewH1EEsl5IdrxZkhg_5Hi4IStCqiRjX&sig=AHIEtbQwh6H5pderhYxMX7h0b3D1j_64OA Икономически методи]
*[http://www.vitamina-bg.com/?tag=%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0 Дърво на решенията - въвеждане на международни стандарти]
*[http://www.math.bas.bg/~iad/course/AIlearn.pdf Класификационни дървета]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vcJ6SVU2tTAJ:www.unwe.acad.bg/docs/doktoranti/25.doc+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiBZVcdeflg3UEWtqxOb2a6OF4GC0fBGZTA5USoSu1nBuTzf_syYya04ZMDQ4i7Z_vXZW1p58TXwELjpFB1F13TeRQ2JZNgW4LDv6F5cu6NWRJbBw3U_sVhkMmdGNlgd3P6dyrW&sig=AHIEtbSLTYMF_4hrjd7zn4yFMSE0h-82mQ Икономически анализи и иновации]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:2ShEY9AklAwJ:amartbg.com/component/option,com_docman/task,doc_download/gid,832/Itemid,99999999/+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESitPhoRKMytcYYr8Knyf3sHKegRCh1ozIIk4dzQN17kDEblh2RKv26NN_Vz0J6DuBs5GgQakJ0x-MrHUss09xhRauk4Ut4o5vZRQ2vxhde90VUBZcQFnESnXK0ruj8ApZlx8rRK&sig=AHIEtbSV9ueejXS7cagKYf-Szm5qOw1o2w Модели при вземането на решения]
*[http://www.ometeo.com/pdf/text&tab.pdf Анализ на опасностите и контрол]
*[http://www.febalumni.org/web/index.php?option=com_content&task=category&sectionid=14&id=78&Itemid=86&lang=bg_BG Методи при реализирането на уменията]
*[http://bgm8.bg/referati/view/27944/finansov_analiz Финансови анализи]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:vcJ6SVU2tTAJ:www.unwe.acad.bg/docs/doktoranti/25.doc+%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%BE+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiBZVcdeflg3UEWtqxOb2a6OF4GC0fBGZTA5USoSu1nBuTzf_syYya04ZMDQ4i7Z_vXZW1p58TXwELjpFB1F13TeRQ2JZNgW4LDv6F5cu6NWRJbBw3U_sVhkMmdGNlgd3P6dyrW&sig=AHIEtbSLTYMF_4hrjd7zn4yFMSE0h-82m Икономика и управление]
*[http://svyat.com/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE%D0%B4%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC/ Математически модели и методи за вземане на решения]

[[category:Управленски решения и риск]][[category:Управление на операциите]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Качество

2012-06-07T17:05:27Z

Dilyana.vasileva:

'''Качество''' - '''комплексно понятие, характеризиращо ефективността на всички страни''' от дейността: разработка на [[стратигия|стратегии]], организация на [[производство]]то, [[маркетинг]] и т.н.

==Квалиметрия==

[[Наука]] за начините за измерване и [[квантификация]] на показателите за качество. Идеята за такъв подход принадлежи на холандските учени [[Дж. Ван Етингеру]] и [[Дж. Ситигу]].

Квалиметрията позволява да се дават количествени оценки на качествените характеристики на [[продукт]]ите. Квалиметрията се базира на факта, че качеството зависи от голям брой свойства на разглеждания [[продукт]], които могат да бъдат групирани по степен на важност за конкретните условия на използване на продукта и изразени в цифров вид. Това дава възможност качеството да се измерва и следователно, несъответствието на продукта към поставените изисквания да бъде изразено с някаква постоянна мерна [[единица]], която обикновено представлява парична стойност.

==Показатели на качеството==

#Технически, характеризиращи техническото равнище на изделието – [[мощност]], [[скорост]], [[КПД]] и др,
#[[Икономически]], свързани с разходите по производство и експлоатация - себестойност, материалоемкост, енергоемкост и др,
#[[Екологичност]],
#[[Ергономични]], цвързани със санитарни психофизиологични и др. изисквания,
#Естетични, свързани с благоприятното психологическо влияние върху хората.В зависимост от това, дали характеризират едно или няколко свойства или ни дават обобщаваща представа за качеството, показателите биват,
#Частни - характеризират отделни свойства на продукцията:а)характеризиращи производството - материало- и енергоемкост, себестойност, трудоемкост,б)характеризиращи експлоатацията – [[дълготрайност]], [[ремонтопригодност]], [[производителност]]. Комплексни - характеризират няколко параметъра на изделието, тук типичен пример е [[надеждност]]та,
#Обобщаващи - дават най-обща представа за равнището на качеството – [[продаваемост]]та, наличието на [[рекламации]], например интегралния показател на качеството.

==Пирамида на качеството==

[[Image: TQM02.4.gif|right|Пирамида на качеството]]
===TQM ( Тотално Управление на Качеството)===

Съвременните [[пазар]]ни условия поставят нови изисквания пред [[фирма|фирмите]]. В тази връзка качеството е един от решаващите фактори за повишаване на тяхната [[конкурентоспособност]]. Сред множеството от [[концепция|концепции]], които са разработени в тази връзка се откроява концепцията за тотално управление на качеството (TQM – Total Quality Management). Родоначалник на концепцията за „тотален контрол на качеството е [[А. Файгенбаум]], който разглежда управлението на качеството като функция в производствената система.

По късно [[Е.Деминг]] през 40 те години, Дж. Джуран, К.Ишикава, Г.Тагучи и Ф.Крозби имат основни приноси за разработването и приложението на концепцията за тотално управление на качество. Според [[Дж. Оакланд]] качеството е най-силно конкурентно предимство, а TQM е всеобхватен подход за подобряване на конкурентоспособността, ефективността и гъвкавостта на цялото предприятие.

В същността на концепцията се откроява, че фирмата трябва да работи не само над качеството на продукцията си, но и над качеството на [[организация]]та ката цяло, включително и над работата на [[персонал]]а. По този начин се разчупват някои догми към съществуващите теории, насочени само към управление на качеството на продукта.

===Качество на организацията===

Основната отговорност при въвеждане TQM е дълг на висшето ръководство. Организационната структура трябва да осигурява творческо участие на всички служители, респ. използуване на [[процедура|процедури ]]за подбор, израстване, развитие и оценка на [[ефективност]]та на провежданите [[обучение|обучения]]. Именно човешкият капитал е един от най-важния ресурс в рамките на тоталното управление на качеството.

===Качество на работата===

Качеството на работа е всеобщо задължение и отговорността на всеки един от [[служител]]ите. Висшето ръководство на организацията напълно осъзнава задължението и отговорността си да развива и поддържа Интегрираната система за управление в съответствие с [[изискване|изискванията]]. Качеството на работата включва обоснованост на приеманите управленски решения. Особено значение има качеството на работа, непосредствено свързана с изходящата продукция (контрол за качеството на технологичните процеси, своевременно откриване на брак и т.н.).

===Качество на продуктите===

Качеството е съвкупност от свойства и характеристики, които притежава дадено [[изделие]] (услуги), определящи способността му да задоволи определени или предполагаеми потребности и изисквания в зависимост от неговото предназначение и от конкретните условия на експлоатация или на [[потребление]].

Не всяка съвкупност от свойства обаче е гаранция за високо качество. При това чести са случаите, когато продукти с еднакво предназначение задоволяват в различна степен нуждите на потребителите. Това се дължи на факта, че имат различна потребителна стойност, т.е. изделията са от различно качество. От това следва, че качеството на продуктите е мярка за тяхната [[полезност]].

Пазарната [[икономика]] изисква високо качество, обуславящо се от различни фактори [[технически фактори|технически]], [[организационни фактори|организационни]] и [[икономически фактори|икономически]], действащи в сферата на проектирането, [[производство]]то, реализацията (обръщението) и потреблението. Всички те задължително се имат предвид при осигуряване на т.нар. оптимално равнище на качеството, т.е. на суровини, на материали и готова продукция с показатели за качество, съответстващи в максимална степен на народностопанските интереси.

==Съвременни системи за управление на качеството==

Управлението на качеството е дейност, свързана с определяне, осигуряване и повишаване равнището на качеството на продукти през целия процес на тяхното създаване или на част от него. Управлението на качеството е съвкупност от [[организационна структура|организационната структура]], процедурите, процесите и необходими ресурс.

Осъществява се на различни равнища на управление чрез системен контрол и въздействие върху условията и [[фактор]]ите, които влияят върху качеството.

Тоталното управление на качеството е дългосрочна [[стратегия]] за глобално управление, основаваща се на участието на всички членове дадена организация, с цел постигане на траен успех за задоволяване на потребителя. Крайната цел на системата за тотално управление на качеството е постигането на възможно най-високо качество на продуктите и на [[услуга|услугите]].

Системата за управление на качеството на дадена организация (предприятие, фирма) се разработва за задоволяване на вътрешните потребности при управлението на организацията. Нейният обхват трябва да бъде съобразен е постигането на поставените цели за подобряване на качеството.

Политиката в областта на управление на качеството, провеждана от ръководството на дадено [[предприятие]], има изключително значение за успехите на това [[предприятие]], за неговите финансови резултати. Тя трябва да е изградена по начин, който в най-голяма степен да ангажира всеки член на колектива на предприятието за постигане на поставените цели. Документното оформление на политиката в областта на качеството дава възможност на всички – [[работник|работници]], доставчици и потребители, да получат ясна представа за политиката на ръководство-за качеството на произвежданата продукция и въобще.

==Сертификат и сертифицирне на система по качеството==

Част от Учебни записки по СУК, използвани от Алфа Куолити Интернешънъл през 1996 - 98 г. за вътрешни обучения на фирми-клиенти и публични семинари. Международните стандарти за организация и управление (стандартите на ISO от серията 9000) почиват на идеята, че качеството на продукта се определя от качеството на управлението на фирмата, която го създава. Една качествено управлявана фирма по-лесно и безпроблемно произвежда качествен [[продукт]]. Така качеството на системата за управление на качеството е един вид гаранция за качество на продукта. Сертификатът за съответствие с изискванията на избран модел за външно осигуряване (ISO 9001, ISO 9002 или ISO 9003) доказва пред търговски и други контрагенти, че фирмата има ефективна система за осигуряване на качеството. Със сертификата фирмата гарантира, че работата й (също и продуктът й – той е резултат от работата й) удовлетворява всички заложени в избрания модел (ISO 9001, ISO 9002 или ISO 9003) изисквания за постигане и поддържане на качеството, което е идентифицирано като необходимо за клиента.

=Цитати=

* ''Според Джуран: Качеството е съответствие на употребата. ''

* ''Според Файгенбаум: Най-добрите изделия, изработени по спецификация на потребителя.''

* ''Според Кросби: Съответствие с изискванията.''

* ''Според Деминг: Най-полезните стоки, желани от потребителя.''

* ''Според Оксфордския речник: Степен на съвършенство.''

* ''Според ISO 9000:2000: Съвкупност от свойства и характеристики на продукт, система или процес, свързани със способността му да удовлетворява изисквания на потребители и други заинтересовани страни. С този термин могат да се използват прилагателните "лошо, добро, отлично" ''

* ''Според БДС EN ISO 8402 тоталното управление на качеството е „Начин на управление на дадена организация, насочен към качеството, основан на участието на всички нейни членове, с цел постигане на дълготраен успех на задоволяване на потребителя и полза за всички членове на организацията и обществото”''

=Вижте още=

* [[ISO 9000]]
* [[Управлвние]]
* [[Мениджър]]
* [[Икономика]]
* [[Производство]]
*[[Пазар]]
*[[Пазарен дял]]
*[[Безработица]]
*[[Борса]]
==Източници==

*Ed. by M. Joseph Sirgy, Don Rahtz, A. Coskun Samli, Advances in Quality-of-Life Theory and Research 2003
*Ed. by M. Joseph Sirgy, Don Rahtz, David Swain, Community Quality-of-Life Indicators 2006 Springer
*Марин Hейков, Качество на информационния продукт 1986 Г.Бакалов 181с.
*Ed. by A. Coskun Samli, Marketing and the Quality - of - Life Interface 1987 Quorum Books
*Ed. by M. Joseph Sirgy, A. Coskun Samli, New Dimensions in Marketing / Quality - of - Life Research
*Ed. by Daniel T.L. Shek, Paul S. N. Lee, Ying Keung Chan, Quality-of-Life Research in Chinese, Western and Global Contexts
*Nigel Slack, Stuart Chambers, Robert Johnston, Operations Management 2010
*Ръков. проект Иван Стойчев, WEB - базирана онлайн система за провеждане на анкети сред студентите за удовлетвореност от качеството на обучение съгласно СУК в УНСС
* [http://www.kaminata.net/upravlenie-na-kachestvoto-t46853.html Управление на качеството]
* Вучков, И. Н. (2005), Статистика, ХТМУ, С.,Учебен материал за магистърски курс по управление на качеството, 2005

==Външни препратки==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Качество Качество]
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/ Качество в бизнеса]
* [http://www.аds-consult.com/системи-за-управление-на-качеството_28_32 Системи за управление на качеството]
[[category:Основи на управлението]]

Стратегия

2012-06-07T17:02:14Z

Dilyana.vasileva:

'''Стратегия''' «strategos» произхожда от две гръцки думи – stratos (войска) и ago (водя) , т.е. стратегията е '''наука и изкуство за водене на война или по точно – крупни военни операции'''.

Стратегия е дългосрочен план за действия, насочени към постигане на определена цел.

==Същност==
Стратегия, в първоначалния си смисъл (от гръцката дума strategos) е военен термин, който характеризира умението на военачалника да съставя план за разполагане и маневриране на силите за осъществяването на целта – разгромяване на вражеската армия. Теоретикът на изкуството на войната от XIX век [[Карл фон Клаусевиц]] описва стратегията като „занимаваща се с очертаването на [[план]] за войната и оформянето на отделните операции, а в тях – решаването какви да бъдат отделните битки”. В [[мениджмънт]]а, понятието стратегия предстравлява план , който има за цел да даде на предприятието [[конкурентно предимство]].
Много от авторите се опитват да дадат най-точното и ясно определение на понятието стратегия. Сред дефинициите са:
*"Стратегия-това е определянето на дългосрочни цели и задачи на компанията и изработването на направлението на действията и разпределението на ресурсите,необходими за постигането на тези цели" /[[Чандлър]] 62 г./.

*"Стратегия - това е съвкупност от фундаментално или принципно важни решения по отношение на целите и средствата на самото предприятие" /[[Чилд]] 72 г./.

*"Стратегията е свързана с изработване на дългосрочното направление на движение и определяне на мащаба на работата на компанията.Тя също така е тясно свързана с позиционирането на организацията по отношение на условията на външната среда и особено кьм конкурентите... задачата на стратегията е да се сформира възможно максимално стабилно [[конкурентно предимство]] не по пътя на тактическите маневри,а на основата на приемане на общата дългосрочна перспектива" /[[Джонсън]] 92 г./.

*"Определянето на посоката и мащаба на работата на организацията в максимално възможна дългосрочна перспектива,която дава възможност да се съгласуват ресурсите на компанията с изменящите се условия във външната среда и особено с пазарите,с потребителите и клиентите с цел да се удовлетворят потребностите на заинтересованите страни"/[[Джонсън и Шулс]] 93 г./.

*Стратегия от гледна точна на силните и слабите страни на една компания и с какви възможности разполага, т.е. външната среда на възможности и заплахи – [[Кенет Ангрюс]] ( The Concept of Corporate Strategy).

*„Широка формула за начина, по който команията възнаерява да се конкурира” - професор [[Майкъл Портър]].

*„Стратегията е преднамерено търсене на план за действие, който ще развие и се увеличи конкурентното предимство на компанията.” – [[Брус Хендерсън]] (основателят на The Boston Consulting Group).
Като обобщаващо определение можем да кажем, че стратегията се отнася до разбирането какво правим, какво искаме да стане и – най-важното – фокусирането върху начина, по който планираме да стигнем там. Солидната стратегия, приложена умело, идентифицира целите и посоката, от които се нуждаят мениджърите и служителите на всяко равнище, за да дефинират работата си и организацията им да постига успехи. Стратегията действа както на корпоративно, така и на оперативно ниво.
Процесът на стратегията
Подобно на повечето важни неща в бизнеса към създаването на стратегия и нейното приложение трябва да се подхожда като към процес, т.е. набор от дейности, които трансформират вложенията в продукция. Създаването на стратегияя се определя от мисията на компанията, която дефинира нейната цел и какво възнамерява да прави тя за клиентите си. Старшото ръководство постава цели, които се използват за измерване на процеса. Тези цели трябва да се основават на прагматично разбиране както на външната среда, така и на вътрешната. Създаването на стратегия обикновено започва с широко изследване и анализ, както и процес, чрез който старшото ръководство насочва всичките си усилия към най-приоритетните въпроси, с които компанията трябва да се справи. Процесът е описан графично на фигурата.
[[Image:Процесът на стратегията.jpg|thumb|lright|alt=Процесът на стратегията.| Процесът на стратегията.]]

==Видове стратегия==
===Стратегии според жизнения цикъл на организациите===
*Стратегии на растеж – растежът на всяка организация преминава през основните етапи: проникване на пазара, развитие на изделието, развитие на самия пазар и диверсификация. Те се приемат за първични [[стратегия|стратегии]] и с насочванетоо им към съответните локални, национални, интернационални и [[глобален пазар|глобални пазари]] стават вторични.
*Стратегията за проникване е насочена към постигане на растеж на съществуващите пазари чрез увеличаване на пазарния дял. При стратегията за развитие на пазара, организацията търси нови пазари за своите стоки и/или услуги. Тя е [[ефективност|ефективна]], ако пазарът се разширява. При стратегията за развитие на изделието, съществуващите пазари обслужват с новосъздадени или съществено усъвършенствани стоки и/или услуги, тъй като организацията се ползва с доверие и авторитет сред потребителите. При стратегиите на диверсификация организацията търси нови изделия и/или услуги за нови пазари.

===Стратегии на стабилност и преживяване на трудностите===
Тези стратегии са насочени кум запазване на достигнатите позиции, т.е. те се основатат на дефанзивно отношение към очакваните промени. При такива стратегии организацията се опитва да следва лидера както технологично, така и в чисто пазарните и финансовите операции. Същността на този вид стратегии се състои в ограничаване на [[риск]]овете и същевременно в запазване на ползите от създадения вече физически [[капацитет]] и от заетите позиции в съответното географско, пазарно или друго поведенско пространство.
===Конкурентни стратегии===
*Стратегии на лидерство в разходите – в тази стратегия продуктът или услугата обикновено са едни и същи като тези, предлагани от конкурентите. Може да е стока за широко потребление като валцована стомана или домакински електроуред.
Ключът към успеха е да се осигурява очакваното ниво на стойност от клиентите на цена, която гарантира адекватно равнище на доходност.
[[Image: Очакквана стойност.jpg|thumb|right|alt=Тази фигура е адаптирана от модел, приложен за пръв път от [[Адам Бранденбъргър]] и [[Хапборн Стюарт]]. Вертикалното разстояние между готовността на клиентите да плащат и стойността на осигуряването на самия продукт представлява диапазона на ценообразуването.| Очаквана стойност.]]

Както вече стана ясно, ключът за запазване на [[лидерство]]то в ниските разходи е поддржане на по-ниска цена на осигуряването на стоките или услугите от тази на [[конкурент]]ите. Това е постоянно предизвикателство, тъй като съперниците също раборят усилено за намаляване на разходите си повече от нас. Това обаче може да бъде постъгнато по няколко начина: непрекъснато подобрение на оперативната [[ефикасност]] - философията [[kaizen]], използване на кривата на опита, ненадмината верига на доставките, препроектиране на продукта – често се получават огромни намаления на разходите.
*Стратегии на диференциация – има смисъл само тогава, когато потребностите на клиентите са толкова различни, че не могат да бъдат задоволени със силно страндартизираните изделия или услуги. С подобна стратегия се цели уникалност на организацията изобщо или на някоя от съставнитв й части. Логически този вид стратегия изисква организацията да притежава определени способности и компетентност, които да й позволяват да постиа, поддържа и развива тази диференциация. От друга страна, самата стратегия действа като бариера на входа или като защита срещу конкуренцията, измествайки конкурентната борба от цените и разходите в създаването на специфична оферта. По такъв начин диферсификацията предизвиква [[лоялност]]та на купувачите към предлаганите стоки и към създателите им. Тази стратегия позволява също така и по-високи цени за маржове от тези на организации с по-малка диференциация.
*Стратегия „Пазарна ниша” - фокусиране на усилията върху точна позиция на пазара – пазарен сегмент, потребителска група. Подходяща е когато организацията няма сили да покрие по-голяма част от пазара и когато са налице повече различаващи се сегменти на пазара и тя избере подходящ за себе си. Сегмента трябва да е достатъчно голям, за да може организацията да се издържа от него и да формира необходимата и печалба Организацията трябва да разполага с достатъчно ресурс за да го заеме. Сегментът трябва да има възможност да нараства с добър темп. Той трябва ада не бъде интерес за конкурентите, както и да не е ключов фактор з успеха на конкурентите. Ще е добре ако е трудно и скъпо на конкурентите да навлизат в него, ако нишата може да се защитава от лоялността на клиентите.

Рискове:
*сегментът да стане силно атрактивен, така че да привлече и други организации.
*Възможност клиентът да се пренасочи към друга организация или друг продукт. Това означава организацията да бъде изтласкана от нишата или да я загуби.

===В бизнеса===

*Корпоративна стратегия-поредица от решения от високо ниво за управление, които помагат на придвижване в посока на [[корпорация]]та по отношение на продукти, пазари, насърчаване и нивата на цените

*Бизнес стратегия-изкуството и науката да се даде възможност на организацията да постигне [[цел]]та си

- маркетингова стратегия-процес, който позволява на организацията да увеличи продажбите и да постигнат конкурентно предимство

- техническа стратегия-информационните технологии трябва да се използва като част от бизнес стратегията

- дигитална стратегия-процесът на определяне процеси на една организация да разположи онлайн активи

*Търговска стартегия-предварително зададен набор от правила, приложими в областта на финансите

===В геополитиката и военното планиране===

*Геостратегия-стратегията на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Велики_сили великите сили] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Външна_политика външнополитическите] [http://bg.wikipedia.org/wiki/Субект субекти] предвид [http://bg.wikipedia.org/wiki/География географското] положение и фактори на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Държава държавите]

*Гранд стратегия-военната стратегия на ниво на цялата нация или държава империята ресурси

*Военна стратегия-планиране на поведението на война

===В игрите===

*Стратегия за игра-игра, в която решението на играчите умения за вземане определя изхода, а не рефлекси

*Стратегия(теория на игрите)-цялостен план за действие в игра или в бизнес средите

*Стратегия(играта)-пасианс, игра на карти

==Елементи на стратегията==

- идентификация на състоянието на даден обект

- очертаване на бъдещото му състояние

- процеса на преобразуването му от сегашното му състояние към бъдещото желано състояние

Според [http://ru.wikipedia.org/wiki/Минцберг Г. Минцберг] съществуват пет елемента на стратегията:

- Стратегията като план;

- Стратегията като позиция;

- Стратегията като начин на действие;

- Стратегията като принцип на поведение;

- Стратегията като перспектива.

==Компоненти на стратегията==

Стратегическото управление или стратегически мениджмънт е ръководство на [http://bg.wikipedia.org/wiki/План планирането], имплементацията и оценяването на функционално пресичащи се решения, които да позволят на една [http://bg.wikipedia.org/wiki/Организация организация] да постигне дългосрочни цели. Стратегическият мениджмънт е комплексното [http://bg.wikipedia.org/wiki/Управление управление] на стратегията на дадена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Организация организация], която от своя страна е пътят, по който една организация постига своите цели и реализира [http://bg.wikipedia.org/wiki/Мисия мисията] си.

Стратегическо управление не е задача, а по-скоро набор от [[управленски умения]], които трябва да се прилагат в цялата организация.

Стратегическо управление се отнася до изкуството на планиране на бизнеса на най-високо възможно ниво.Това е задължение на водача на дружеството.

==SWOT анализ ==
===Същност на SWOT анализа===
Анализът съставя в себе си изводите от [[стратегически анализ|стратегическите анализи]] на вътрешната и външната среда за определяне на силни и слаби страни на организацията, както и външните възможности и заплахи. SWOT анализа е техника, свързана с разработването на матрица. Целта е добре да се съчетаят силните и слабите страни на организацията и външните възможности и заплахи. SWOT анализ е ситуационен анализ, за разлика от дуги анализи, които използват пазарен, продуктов или някакъв друг подход. Това означава, че той трябва да бъде определен във времето, за което са поставени стратегически цели. Факторите от вътрешната и външната среда, чието време е определено е правилно при разработка на SWOT анализа (над матрицата да се изписва организацията и датата, за която се отнася). При [[динамична среда|динамичната]] и бързо развиваща се среда той ще бъде различен в различните периоди от време, съответстващ на [[стратегическа цел|стратегическите цели]].

===Полза от SWOT анализа===
Подробното изписване на всички посочени елементи в него, което позволява да се направи оценка на ситуацията. Прилага се при всички [[управленско решение|управленски решения]], в т.ч. стратегически. Има важно значение при оценка на дейността на организацията, определяне на текуща стратегическа [[позиция]] и избора на стратегия. С него се определят [[конкурент]]ните [[предимство|предимства]] и ключовата уязвимост на организацията.

===Цел на SWOT анализа===
Максимизиране на лявата част на матрицата (силни страни и външни възможности) и минимизиране на дясната (слаби страни и заплахи) чрез избора на стратегия.
*Силни страни - съществуващи позитивни фактори в компанията които благоприятстват реализирането на мисията на компанията (завоювани пазарни позиции, висока квалификация на персонала, регистрирани патенти и други обекти на интелектуалната собственост, които осигуряват уникалност и високо качество на продукцията и др ).
*Слаби страни - съществуващи негативни вътрешни фактори от гледна точкареализацията на мисията на компанията (ниско ниво на продажбите, недостиг на финансови ресурси за инвестиции, ниско ниво на [[оперативен мениджмънт|оперативния мениджмънт]], недостатъчна квалификация на част от персонала, отсъствие на система за стимулиране, мотивираща персонала и др.).
*Възможности - положителни външни фактори, които Благоприятстватреализирането на мисията и конкретните цели на компанията (очертаващи се тенденции за разширяване на пазара, възможности за бърз и лесен достъп до финансови ресурси благоприятни възможности за коопериране с научно изследователски организации и др.)
*Заплахи - негативни външни фактори за реализацията на мисията и текущата дейност на компанията (икономическа рецесия, висока цена на привлечени външни финансови ресурси, неблагоприятни нормативни регулации и ограничения по отношение на продуктите и услугите производствената и търговска дейност на компанията наличие на [[нелоялна конкуренция]], лесен достъп на други фирми до бизнеса и др.)
===Рамката на Портър за петте сили===
Анализът на петте заплахи, разработен от [[Майкъл Портър]] през [[1979г]] е една от основите на анализа на индустрията и създаването на [[бизнес стратегия]]. Той извежда пет заплахи (сили), които определят наситеността на [[конкуренция]]та, а от там и атрактивността на пазара. Портър отнася тези 5 заплахи към микрообкръжението. Това са силите близо до компанията, които влияят на способността и да задоволява [[клиент]]ите си и да има печалба. Изменение в някоя от заплахите (силите) обикновено изисква компанията да направи преоценка на мястото си в пазара. Този модел представя индустрията като повлияна от тези пет сили. Стратегическият бизнес мениджър, търсещ предимство пред фирмите [[съперник|съперници]], може да използва този анализ, за да придобие едно по – добро разбиране за контекста на пазара, в който фирмата извършва дейността си.
*Конкуренция в индустрията – в традиционния икономически модел конкуренцията свежда печалбите до нула. Но съвършената конкуренция не съществува и фирмите имат свобода относно ценообразуването. Вместо това фирмите се стремят да постигнат конкурентно предимство пред другите фирми. Силата на конкуренцията между фирмите е различна в различните индустрии и икономическите анализатори се интересуват от тези различия.
*Икономистите измерват конкуренцията чрез индикаторите за концентрация на индустрията. Такъв индикатор е степента на концентрация (CR – [[Concentration Ratio]]). CR представлява процента от пазарен дял, държан от четирите най – големи фирми. Висока стойност на CR означава, че голяма част от пазара се държи от четири фирми – индустрията е концентрирана. В тази ситуация, когато само няколко фирми държат голяма част от пазара, конкуренцията в индустрията е слаба. Ниска стойност на CR означава, че индустрията се характеризира с множество малки фирми, никоя от които няма водещо положение на пазара. Конкуренцията в индустрията в такъв тип пазар е висока. Степента на концентрация не е е единственият показател за измерване на [[концентрация]]та (а от там и конкуренцията) в индустрията. Насоката е индустриите да се определят с термини, които включват в себе си повече от разпределението на пазара.

В търсене на предимство пред съперниците си, дадена фирма може да избере от няколко варианта за действие:
*Промяна в цените – фирмата може да намали или увеличи цените на продуктите или услугите си, за да получи конкурентно предимство
*Подобряване на продуктовата диференциация – подобряване на характеристиките на продукта, въвеждане на иновации в производствения процес и в самия продукт
*Възползване от връзката с доставчиците

Интензивността на конкуренцията се влияе от следните особености на индустрията:
*Голям брой фирми увеличава интензивността на конкуренцията, защото повече фирми трябва да се борят за същия брой клиенти и ресурси. Конкуренцията става по – интензивна, ако фирмите имат приблизително еднакъв дял от пазара, защото това води до борба за лидерство
*Бавен растеж на пазара кара фирмите да се борят за пазарен дял. В растящ пазар фирмите могат да увеличат приходите си просто заради увеличаването на пазара.
*Високите постоянни разходи водят до икономика на мащаба, което увеличава интензивността на конкуренцията. Когато пълните разходи се състоят предимно от постоянни разходи (Fixed Costs), фирмата трябва да произвежда толкова продукти, колкото и позволяват възможностите, за да поддържа възможно най – ниска цена на продукта. Понеже фирмите трябва да продадат големите количества продукти, които са произвели, интензивността на конкуренцията се увеличава.
*Малотрайните стоки или стоките, които са скъпи за съхранение кара производителите да се стремят да продадат продуктите си възможно най – бързо. Ако и други производители се опитват да продадат стоката си възможно най – бързо, интензивността на конкуренцията се увеличава.
*Ниски разходи за използване на продукт заместител – ако клиентите могат лесно и с ниски разходи да сменят продукта, който ползват и да започнат да използват продукт заместител, възниква борба за спечелване и задържане на клиенти.
*Ниска степен на продуктова [[диференциация]] се счита за свързана с интензивната конкуренция. Продуктовата диференциация от друга страна намалява интензивността на конкуренцията.
*Стратегическите залози са високи, когато фирмата губи позициите си на пазара или, когато има големи възможности за развитие. Това увеличава интензивността на конкуренцията.
*Високите бариери за напускане правят изоставянето на продукта скъпо струващо. Фирми, които произвеждат такива продукти се стремят да останат в пазар дори, когато са на загуба. Честа причина за това е, че за производството на някои продукти е необходима специална техника, която при спиране на производството не може да бъде продадена. Стремежът на фирмите да останат в пазара с такъв продукт и да възвърнат печалбите си увеличава интензивността на конкуренцията.
*Голямото разнообразие на конкуренти с различна [[култура]], история и философия прави индустрията нестабилна. Конкуренцията е интензивна.
*Препълване на индустрията – растящият пазар и потенциалът за големи печалби кара множество фирми да навлязат на пазара и да произвеждат голямо количество от своите продукти. Достига се до точка, където предлагането превишава търсенето. Това води до интензивна конкуренция, ценови войни и провали на компании.

Заплаха от продукти заместители – според модела на Портър продуктите заместители са продукти извън индустрията. За икономиста заплаха от продукти заместители съществува, когато търсенето на даден продукт се влияе от промяната в [[цена]]та на продукт заместител. Ценовата еластичност на продукта се влияе от [[продукт заместител|продуктите заместители]] – с появата на заместители търсенето става по – еластично. Причината за това е наличието на множество [[алтернатива|алтернативи]] за клиента. Близък продукт заместител ограничава възможността на фирмата да увеличава цената на продукта, който произвежда. Конкуренцията, създадена от продуктите заместители, идва извън индустрията.

Сила на купувача – силата на купувача е влиянието, което клиентите оказват на индустрията. Когато силата на купувача е голяма, ситуацията се доближава до това, което икономистите наричат [[монопсония]] (от древногръцки μόνος (монос) "един" + ὀψωνία (опсония) "купувам") – При такива маркетингови условия купувача определя цената.

Сила на доставчиците – индустрията изисква сурови материали – труд, материали и други доставки. Тези изисквания водят до отношения от типа [[купувач]] – [[доставчик]] между индустрията и фирмите, които доставят материали за производствената дейност. Доставчиците, ако имат влияние, могат да оказват влияние на произвеждащата индустрия, като например да продават сурови материали на висока цена, за да придобият част от печалбата на индустрията.

Заплаха от нови участници на пазара / бариери за влизане на пазара – не само настоящите съперници представляват заплаха за фирмата, но и възможността за навлизане на нови фирми също влияе на конкуренцията. На теория всяка фирма трябва да може свободно да има свободен достъп до пазара и изход. На практика обаче индустриите притежават особености, които защитават печалбите на фирмите в тях и ограничават възможността за навлизане на нови конкуренти в отрасъла. Това са бариерите за влизане на пазара.

Бариерите са нещо повече от нормалните изменения, които настъпват на пазара с цел постигане на равновесие. Например ако печалбите се увеличат е нормално повече фирми да навлязат в индустрията. Ако печалбите намалеят или има очаквания за малки печалби е нормално някои фирми да се оттеглят. Ако обаче фирми индивидуално (колективните действия са незаконни) поддържат ниски цени, такова ценообразуване, поставено с цел да затрудни навлизането на пазара, е бариера за влизане на [[пазар]]а.

Бариерите за влизане на пазара са уникални характеристики на индустриите. Бариерите намаляват темпа на навлизане на нови фирми в индустрията, като по този начин запазват повечето печалби за фирмите, които вече са част от индустрията. От стратегическа гледна точка, [[бариера|бариерите]] могат да бъдат създавани, за да увеличат конкурентните предимства на фирмата. Бариери могат да възникнат и поради някои от средните причини.
*Бариери, създадени от [[правителство]]то
*Патенти и собственическо знание могат да затруднят навлизането на нови фирми в индустрията
*Необходимостта от специална техника или ресурси за провеждане на производствената дейност
*Организационни икономии на мащаба

Както съществуват бариери за влизане на пазара, така съществуват и бариери за изход от пазара. Такива бариери увеличават интензивността на конкуренцията – понеже фирмата не може да напусне пазара, е принудена да се бори за постигане на предимство. Тези бариери действат на принцип, подобен на принципа на бариерите за влизане на пазара.

==Критерии за избор на стратегия==
Три категории критерии:
*Доколко подходяща е една стратегия (suitability)
*Доколко е физически осъществима (feasibility)
*Доколко е приемлива (acceptability)
При оцената на степента доколко е подходяща една стратегия, се преследва по-пълно разбиране за самата организация и за околната среда, в която тя функционира. Това е критерий за оценка на възможните начини как трябва да сезадържи конкурентната позиция на организацията, ако тя е приета за печеливша.
При втория критерий трябва да се обърне внимание на качеството на предлаганите столи и/или услуги, ниовто на обслужване на клиенти, дали е възможно да се финансират бъдещи дейности технология и други.
Третият критерий, отнасящ се за приемливостта на стратегията, се прилага успоредно с първите два. Тук въпросите могат да бъдат формулирани по следния начин: Какво ще бъде финансовото представяне на организацията от цялостната дейност?, Какъв ще е финансовият риск при изпълнение на стратегическите намерения?, Какъв ще бъде ефектът върху капиталовата структура и рентабилността на капитала и на инвестициите? И др.
Изборът на стратегия оказва голямо влияние върху цялата организация. Затова е много важно преди да се предприемат действия, да се разгледат всички видове стратегии, да се анализират и чак след това да се избере най-подходящата от тях.

==Вижте още==

*[[Маркетинг]]
*[[Управление]]
*[[Администрация]]
*[[Консултант]]
*[[Планиране]]
*[[Прогноза]]

==Източници==

*Пауль Фишер, Прямые иностранные инвестиции для России
*Р. И. Хендерсон ; Перев. с англ. , Компенсационный менеджмент : Стратегия тактика формирования заработной платы и других выплат
*Стефан Христов, Бизнес и стратегия
*Александр Иванович Шумилин, Энергетическая стратегия России и США на Ближнем Востоке и в Центральной Азии
*Отг. ред. К. И. Микульский, Экономическая стратегия социализма:Актуальные очерки
*Джен Ягер ; Перев. с англ. , Деловой протокол 2005 Альпина Бизнес Букс ; МПБ "Деловая культура"
*Владимир Александрович Ядов, Стратегия социологического исследования. Описание, обьяснение, понимание социальной реальности
*Мирчев, М., Шереметов, Г., Стоянова, Цв. – Стратегическо управление, унив. изд. „Стопанство”, 2009г.
*Люки, Ричард – Стратегия (поредица Harvard Business Essentials), изд. „Класика и Стил”, 2008г.
* Портър, М. - Конкурентна стратегия: Техники за анализ на индустрии и конкуренти, изд. „Класика и Стил”
*Stern , C., Deimler , M. - The Boston Consulting Group on Strategy: Classic Concepts and New Perspectives, 2006
*Диксит, A., Нейлбъф, B. – Изкуството на стратегията, изд. Локус, 2010г.

==Външни препратки==

* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО ПЛАНИРАНЕ НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]

[[category:Стратегическо управление]]

Уязвимост

2012-06-07T16:48:59Z

Dilyana.vasileva:

'''Уязвимост''' (на англ. [[vulnerability]]) е '''податливостта към физическа или емоционална травма или атака'''. Уязвимостта се отнася до състоянието на един човек да бъде изложен на някакво поддаване, като [[манипулация]], [[убеждение]], [[изкушение]].

Прозорецът на уязвимостта ( на англ. [[window of vulnerability]], понякога съкратено wov) е времева рамка, в която защитните мерки са намалени, изложени на [[риск]] или липсват.

==Уязвимости, експлоатирани от манипулатори==

Според Брейкър [[манипулатор]]ите използват следните уязвимости (бутони), които могат да съществуват в жертви:

* „болестта да се моля”
* пристрастяване към спечелване одобрението и приемането от другите
* страх от негативни емоции
* липса на [[увереност]] и способност да се каже "не"
* опетнено чувство за самоличност
* липса на [[самостоятелност]]

Според Саймън, манипулаторите използват следните уязвимости, които могат да съществуват в жертви:

* наивност - жертвата счита, че е твърде трудно да се приеме идеята, че някои хора са хитри, подли и жестоки или е "в [[отричане]]", ако тя е жертва
* [[добросъвестност]] - жертвата е твърде склонна да дава на манипулатора ползи за съмнение и да види неговата страна на нещата, в които той обвинява жертвата
* ниско [[самочувствие]] - жертвата се съмненява, липсва и увереност и самочувствие, може да отиде в отбранителна позиция твърде лесно
* свръх [[интелектуалност]] - жертвата се опитва твърде трудно да се разбере и смята, че манипулаторът има някои разбираеми причини, за да я нарани
* емоционална [[зависимост]] - жертвата е покорна или зависима личност. Колкото по-емоционално зависима е жертвата, толкова по-уязвима е за [[експлоатация]] и [[манипулация]].

Манипулаторите като цяло отделият време, за да определят обхвата на характеристиките и уязвимите места на техните жертви.

Според Кантор, следните са уязвими от психопати манипулатори:

* прекалено [[доверчив]]и - хора, които са честни често предполагат, че всички останали са честни. Те се обвързват с хора, които почти не познават, без да проверят информацията за тях.
* твърде [[алтруистични]] - точно обратното на психопати; твърде прями, твърде справедливи, твърде съпричастни.
* твърде [[чувствителни]] - прекалено прелъстени от свалячи. Например, те могат да гласуват за „фалшивия” политик, който целува бебета.
* твърде [[наивни]] - не могат да повярват, че има непочтени хора в света.
* твърде [[мазохистични]] - липсва им самоуважение и несъзнателно позволяват на психопатите да се възползват от тях. Мислят, че са виновни и заслужават точно това.
* твърде [[нарцистични]] - нарцистистите са склонни да чувстват влечение към незаслужени ласки.
* прекалено [[алчни]] - алчните и нечестните могат да станат жертва на психопат, който може лесно да ги примами да действат по неморален начин.
* [[материалисти]] - лесна плячка за [[лихвари]] или за проектите „стани богат бързо”
* твърде [[зависими]] - зависимите хора имат нужда да бъдат обичани и за това са наивни и могат да кажат "да" на нещо, за което е трябвало да кажат "не".
* твърде самотни - самотните хора могат да приемат всяко предложение за контакт с хората.
* твърде [[импулсивни]] – пряват светкавични решения, например, какво да купят или за кого да се оженят без да се консултират с другите.
* твърде [[скромни]] - не могат да кажат "не" на сделка, дори и да са запознати с причините защо е толкова изгодна.

==Общи приложения==

По отношение на [[опасностите]] и [[бедствията]], уязвимостта е понятие, което свързва връзката, която хората имат с [[околната среда]] за социални сили и институции и културните ценности, които ги поддържат и оспорват. Понятието за уязвимост изразява многостранния характер на бедствията, като фокусира вниманието си върху съвкупността на отношенията в дадена социална ситуация, която представлява състояние, което в комбинация със силите в околната среда причинява бедствия.

Това е също и пространството, чиито промени биха могли да навредят на системата или от които общността може да бъде засегнато в зависимост от опасността.

В [[глобалното затопляне]], уязвимостта е степента, в която дадена система е чувствителна или не може да се справи с неблагоприятните последици от [[промените в климата]], включително [[климатичните колебания]] и крайности.

==Нови научни изследвания==

Проучването за уязвимостта обхваща комплекса, [[мултидисциплинарна област|мултидисциплинарната област]], включително изучаването на [[развитие]]то и [[бедност]]та, [[обществено здраве|общественото здраве]], изучаването на [[климат]]а, [[безопасност]]та, [[инжинерство]]то, [[география]]та, политическата [[екология]], бедствията и [[управление на риска|управлението на риска]]. Това изследване е особено важно и интересно за организациите, които се опитват да намалят уязвимостта - особено във връзка с бедността. Много институции провеждат интердисциплинарни изследвания на уязвимост. Форум, който събира заедно много от сегашните изследователи на уязвимостта е Експертната Работна Група (на англ. [[Expert Working Group]], съкратено EWG). Изследователите в момента работят за усъвършенстване определенията за "уязвимост", измервания и [[метод за оценка|методи за оценка]] и ефективна комуникация на научните изследвания за вземащите решения.

==Основни изследователски въпроси==

В основата на [[литература]]та, свързаните с уязвимостта големи изследователски потоци включват въпроси свързани с [[методология]]та като: измерване и оценка на уязвимостта, включително и намиране на подходящи показатели за различните аспекти на уязвимост, увеличаващите - намаляващи методи и методите за участие.

Подкатегория на изследването на уязвимостта е социалната уязвимост, където все повече изследователи говорят за проблемите на сложните човешки взаимодействия, уязвимостта на определени групи от хора, както и въздействието на удара от природните бедствия, изменението на климата, както и другите видове смущения срещу човешката общност. Важността на проблема се изразява в създаването на надарени катедри в университетите, за да се проучи социалната уязвимост.

==Военна уязвимост==

Във военните кръгове уязвимостта е подмножество на [[оцеляване]]то (останалите са [[чувствителност]] и [[оползотворяване]]). Уязвимостта се дефинира по различен начин в зависимост от нацията и сервиза за оръжия, но като цяло се отнася за почти моментално въздействие на оръжейната атака. В някои определения, възстановяването (увреждащ контрол, борба с пожарите, възстановяване на способността) е включено в уязвимостта.

==Неуязвимост==

Неуязвимостта е обща черта открита във [[видео игри]]те. Това прави играча, непроницаем за болка, щета или загуба на здравето. Тя може да се намери под формата на "[[power-ups]]" (увеличаване на силата) или “[[cheat]]s” (кодове за измама). Когато се използват cheat-ове, те често се позовават до „[[God Mode]]” (разработен код, който улеснява тестването на играта ). Като цяло, те не защитават играчите от някои опасности, които могат да доведат до мигновенна смърт, особенно „бездънните” ями, от които играчът, дори и да е оцелял при падането, не може да избяга. Като правило, неуязвимостта, предоставена от „power-ups” е временна и намалява след определен период от време, докато неуязвимостта, предоставена от „cheat-овете” след като е активирана, остава в сила докато бъде дезактивирана или докато края на нивото бъде достигнат. В зависимост от играта, неуязвимост към злополука може или не може да предпази играчите от странични ефекти причиняващи щети, като това да бъдат обездвижени или изпратени летейки.

В [[комикс]]ите, някои супергерои се считат за неуязвими, въпреки че това обикновено се отнася само до определено ниво. Например [[Супермен]] е неуязвим за физически атаки от нормалните хора, но не и за изключително мощните атаки на [[Doomsday]] (неговият убиец).

==Експертна работна група по уязвимост==

Експертната работна група (на англ. [[Expert Working Group]] - EWG) по уязвимост е група експерти, обединени заедно от Университета на ООН, Института по околна среда и сигурност на хората (UNU-EHS). Общата цел на експертната работна група е да постигне напредък в концепцията за [[сигурност]]та на хората по отношение на уязвимостта на тези общества от опасностите с естествен [[произход]]. Експертната работна група обменя идеи за развитието на [[методология|методологии]], [[подход]]ите и показателите за измерване на уязвимостта. Това е ключова задача за изграждането на мост между теоретичната концептуализация на уязвимостта и нейното практическо приложение в процесите на [[вземане на решение]]. Експертната работна група е платформа за обмен на експерти и практици от различни научни среди и региони на света, занимаващи се с определянето и измерването на уязвимостта. Акцентира се върху идентифицирането на различните черти и характеристики на уязвимостта, способностите за справяне и [[стратегия|стратегиите]] за адаптиране на различните [[социална група|социални групи]], сектори на [[икономика]]та и компонентите на [[околна среда|околната среда]].

==Вижте още==

*[[Психология]]
*[[Когниция]]
*[[Хипноза]]
*[[Самовнушение]]
*[[Самохипноза]]
*[[Метод]]
*[[Подход]]

==Източници==

* Bankoff, Greg, George Frerks and Dorothea Hilhorst. 2004. ''Mapping Vulnerability''. Sterling: Earthscan.
* Birkmann, Joern (editor). 2006. ''Measuring Vulnerability to Natural Hazards – Towards Disaster Resilient Societies''. UNU Press.
* Thywissen, Katharina. 2006. “Components of Risk: A comparative glossary." SOURCE No. 2/2006. Bonn, Germany.
* Villagran, Juan Carlos. "“Vulnerability: A conceptual and methodological review." SOURCE. No. 2/2006. Bonn, Germany.

==Външни препратки==

*[http://projects.stefankienberger.at/vulmoz/ Оценка на уязвимостта]
*[http://www.ehs.unu.edu/ Университет на обединените нации, Институт по околна среда и сигурност на хората]
*[http://www.sans.org/top-cyber-security-risks/?ref=top20 Компютърна уязвимост]
*[http://www.fas.org/spp/eprint/at_sp.htm Спътникова уязвимост]
*[http://www.munichre-foundation.org/StiftungsWebsite/ Munich Re Foundation, От знание към действие]
*[http://www.global-greenhouse-warming.com/glossary-climate-change.html Речник на климатичните промени]
*[http://bugtraq.totalh.com/ Видове уязвимост]
*[http://www.articlesbase.com/self-improvement-articles/emotional-manipulation-techniques-dirty-tricks-people-use-to-manipulate-others-1163191.html Техники за емоционална манипулация]

[[category:Управленски решения и риск]]

Игра с нулева сума

2012-06-07T16:43:18Z

Dilyana.vasileva:

При '''игрите с нулева сума''' с двама участници '''печалбата на единия играч е числено равна на загубата на другия играч''', т.е. налице е антагонистичен конфликт между тях. Такива игри се наричат антагонистични. За участниците в антагонистични игри не е изгодно нито да се отклоняват от своите стратегии, нито да се договарят предварително за избор на съвместни стратегии.

==Основни положения==

Антагонистичните игри са [[подклас]] на безкоалиционните игри, т.е. една антагонистична игра се задава със системата (X ,Y ,H), където x- множеството от стратегиите на първия играч;y- множеството от [[стратегия|стратегиите]] на втория играч; h- печалбата на първия играч; Антагонистични игри, в които всеки играч има крайно множество стратегии се наричат [[матрични игри]]. Безкрайните [[антагонистични игри]] се различават от матричните по това, че поне един от играчите разполага с безкраен брой стратегии. При игрите с нулева сума играчите могат да печелят или губят едновременно и затова в много случаи за тях е много по-изгодно да действат съвместно. Игрите с нулева сума се решават по-сложно. По принцип играта с [[ненулева сума]] може да се сведе ди изкуствена игра с нулева сума чрез въвеждането на [[фиктивен играч]], който получава печалба в размер, равен на разликата между общата сума на печалбата и сумата на печалбите от различните играчи. В този случай се увеличава броя на играчите с 1, но допълнителният не е равностоен на останалите, в резултат, на което полученият приход не е [[безусловен изход]] от [[конфликтна ситуация]]. Крайна игра с двама играчи с ненулева сума се нарича био-[[метрична игра]], т.е. Г(X ,Y , H 1 , H 2 );

* Според фактора време:
** статични игри;
** динамични игри.
* Според броя на коалициите на действието
** стратегически;
** не стратегически.
** според формата на задаване
** игри в разгърната форма;
** игри в нормална форма.

==Структура==

Определение: системата Г(X ,Y ,H ) където x,y-[[непразни множества]], H=H(x,y)-функция на две [[променливи]], наричаме [[антагонистична игра]]. Определение: ако множеството х и у са крайни то играта Г(X ,Y ,H) наричаме крайна антагонистична игра. Множеството х и у множества на стратегиите. Елементите хε Х наричаме стратегии( чисти стратегии) на първия играч, елементите у ε У чисти стратегии на втория играч, функцията H=H(x,y) [[платежна функция]]( функция на печалбата) на първия играч, а двойката (х,у)- ситуация в [[чиста стратегия|чисти стратегии]]. Функцията H(x,y)наричаме платежна функция.

===Максиминни и минимаксни стратегии===

Нака първия играч избира стратегията [[File:igrasnulevasuma1.png]], то играч две изибира такава страегия , y ε Y при която печалбата на първия играч ще бъде най-малкото от числата [[File:igrasnulevasuma2.png]] , т.е. [[File:igrasnulevasuma3.png]].

Ето защо, първия играч ще избере своята стратегия [[File:igrasnulevasuma4.png]] така, че тази минимална печалба да бъде най-голяма, т.е. равна на [[File:igrasnulevasuma5.png]].
Величината [[File:igrasnulevasuma6.png]] наричаме [[долна граница]] на играта [[File:igrasnulevasuma7.png]].

Стратегията [[File:igrasnulevasuma4.png]] на първия играч наричаме максиминна чиста стратегия. Принципа, който следва първия играч наричаме принцип на максиминна. Аналогично стратегията [[File:igrasnulevasuma8.png]] се нарича минимаксна стратегия на втория играч. Величината [[File:igrasnulevasuma9.png]]наричаме горна цена на играта [[File:igrasnulevasuma10.png]]. Принципа, който следва втория играч се нарича [[принцип на минимакса]].

===Равновесни ситуации===

Нека приемем за [[оптимална ситуацията]] в играта Г=(X ,Y ,H), такава ситуация [[File:igrasnulevasuma11.png]], от което следва нито един от играчите няма интерес да се отклони. Такава ситуация [[File:igrasnulevasuma12.png]] се нарича равновесна (седлова точка ), а [[принципа на оптималност]], основан на построяването на [[равновесната ситуация]] принцип на равновесието.

Определение: в антагонистична игра Г=(X ,Y ,H) ситуацията нарича равновесна или седлова ако: [[File:igrasnulevasuma13.png]]

[[File:igrasnulevasuma12.png]] се [[File:igrasnulevasuma14.png]]

Определение: случайна величина, стойностите на която са стратегиите на играчите, наричаме [[смесена стратегия|смесени стратегии]]. Спектър на смесената стратегия на даден играч в [[крайна антагонистична]]

(матрична) игра, наричаме множеството от чистите му стратегии, които той използва с [[положителна вероятност]]. Двойката (p, q) от смесените стратегии на играчите в матричната игра Г се нарича ситуация в смесени стратегии.

Ситуацията [[File:igrasnulevasuma16.png]]е играта [[File:igrasnulevasuma17.png]]
[[File:igrasnulevasuma18.png]] е цена на играта, ако за всяко [[File:igrasnulevasuma19.png]]е равновесна (седлова точка), а числото е изпълнено:

[[File:igrasnulevasuma20.png]]

Всяка матрична игра има [[равновесна ситуация]] (седлова точка) в смесени стратегии. Тройката [[File:igrasnulevasuma21.png]] наричаме решение на [[матричната игра]].

==Вижте още==

* [[Теория на игрите]]
* [[Задача за решаване]]
* [[Модел]]
* [[Алгоритъм]]
* [[Метод]]
* [[Матрица на решенията]]
* [[Решение]]
* [[Избор]]
* [[Информация]]
* [[Критерий]]
* [[Вероятност]]
* [[Случай]]
* [[Научен подход]]

==Източници==

* Manuel F. Ayau (Author) - Not a Zero Sum Game
* Guy Sorman - Economics Does Not Lie: A Defense of the Free Market in a Time of Crisis
* Philip D. Straffin - Game Theory and Strategy (Mathematical Association of America Textbooks) (Sep 5, 1996)
* Avinash K. Dixit and Barry J. Nalebuff - The Art of Strategy: A Game Theorist's Guide to Success in Business and Life (Jan 4, 2010)
* Joel Watson - Strategy: An Introduction to Game Theory, 2nd Edition (Oct 16, 2007)
* Morton D. Davis - Game Theory: A Nontechnical Introduction (Jul 1, 1997)
* Len Fisher - Rock, Paper, Scissors: Game Theory in Everyday Life (Nov 4, 2008)
* Avinash K. Dixit and Barry J. Nalebuff - Thinking Strategically: The Competitive Edge in Business, Politics, and Everyday Life (Apr 17, 1993)
* Adam Brandenburger and Barry J. Nalebuff - Right Game: Use Game Theory to Shape Strategy (Harvard Business Review Classics) (Oct 5, 2009)

==Външни препратки==

* [http://www.byxal.com/%D0%91%D0%B5%D0%B7%D0%BA%D0%BE%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8-%D1%81-%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B0-%D0%90%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B8-%D0%A0%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%81%D0%B8%D0%B5-%D0%B2-%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%B8-%D1%81-view-599.html Безкоалиционни игри с нулева сума. Антагонистични игри. Равновесие в чисти и смесени стратегии]
* [http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=6771 Теория на игрите]
* [http://www.ted.com/talks/lang/bul/robert_wright_the_evolution_of_compassion.html Робърт Райт: Еволюцията на състраданието]
* [http://www.easibulgaria.org/guide/garelo3.php Динамиката на взаимодействието]
* [http://72.3.218.115/talks/lang/bul/paul_collier_s_new_rules_for_rebuilding_a_broken_nation.html Новите правила на Пол Колиър за възстановяване на една разбита нация]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:wQpF6932ZDgJ:www.easibulgaria.org/assets/var/docs/glosar/6_Razmjana.doc+%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0+%D1%81+%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D0%B0+%D1%81%D1%83%D0%BC%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShlMj9nAM2qBcGcoE9Iv5chT2wBi3Qp4T1V2HUud4bPKN_uKK4WZdwffsMvq_3ROoXgkuhGIUyKTxJDvr3r4-pC3u-I-qEHexS3LcR0xuWyU9jW12PmQssZCiNhgQUdRiJew4Oj&sig=AHIEtbQpOCObB8KTFW0KB9Gx07_3ttcMQQ Размяна]
* [http://e-edu.nbu.bg/course/info.php?id=13300 Количествени методи в икономиката]

[[category:Управленски решения и риск]]

Непрекъснат финансов пазар

2012-06-07T16:40:42Z

Dilyana.vasileva:

'''Непрекъснатият финансов пазар''' е този, '''където търгуването на [[ценни книжа]] и други [[финансови активи]] може да се извърши по всяко време на денонощието'''. На него няма ограничения на отделни промеждутъци от време, когато могат да се осъществяват [[сделка|сделки]].

[[Image:Barcelona_Stock_exchange.jpg|thumb|right|alt=Sedalishteto na barselonskata fondova borsa.|Седалището на барселонската фондова борса.]]

==Същност==
Непрекъснатите пазари са [[пазар]]и, които имат достатъчно по обем дейност, такава при която [[търговия]] с определени размери може да се извърши по всяко време, без това да повлияе на текущата [[пазарна цена]].

Това са пазари, които генерират нива на дейност, достатъчно здрави, за да се позволи търговията без да се създава несигурност и отрицателно влияние върху текущата пазарна цена. Докато търговията има възможност да бъде извършвана, пазарът остава достатъчно [[постоянен]], че дейността му да не доведе до [[показател]]и с огромна стойност, които да примамят [[инвеститор]]ите, за да се започне масово изпълнение на големи поръчки за [[покупка]] или [[продажба]]. Непрекъснатия пазар се явява относително стабилна структура, преживяваща последователни нива на търговия, и склонна да поддържа [[справедлив]]а пазарна цена.

Финансовите анализатори са основна движеща част от [[текущо|то състояние]] на всеки един пазар. Те изследват информацията и [[операция|операциите]], които биват извършвани всеки ден, всяка седмица, месец, година след година. Непрекъснатия пазар се проявява в множество свои разновидности ([[валутна борса|валутни борси]], [[стокови пазари]] и др.). Съществуват едно - единствено [[обстоятелство]], което обособява един пазар като постоянен или като непостоянен. Това е наличието или липсата на такaва при ограничаването във времето на извършването на определените финансови операции.

Синоними : перманентен, непрекъснат, свободен пазар

==Променливост на непрекъснатия пазар==

[[перманентен|Перманентния]] пазар се променя за определен период от време, когато някои по смели и [[агресия|агресивни]] инвеститори изпълняват сделки, чрез които генерират огромна печалба за сравнително малък [[интервал]] от време. Тогава, въз основа действията на инвеститорите се проявява [[пазарна нестабилност]], водеща съответно до малки, резки промени и преминаването на пазара от прекъснато в [[непрекъснато състояние]].

==Примери==

* [[Непрекъснатия Двоен търг]] или още ''CDA'' е [[пазарна институция]], която играе основна роля в [[световна икономика|световната икономика]]. Това е основният формат за търговия на стоковите пазари, [[капиталови борси]], [[валута]]та и [[пазар|ите на деривати]], открит от [[Ерик Смит]] през 60-те години на 20-и век. Примери от реалния свят на CDA – пазари се включват още [[NYSE]] - ''New York Stock Exchange'' и ''Chicago Mercantile Exchange. ''CDAs обединява'' два основни варианта на търговия:

:*първият е с дневно отваряне и затваряне на [[позиция|позиции]] т.е. периодично попълване на пазара - ''PR''

:*вторият вариант включва непериодично или непрекъснато попълване на [[търгов пазар|търговия пазар]] с [[финансови операции]] - ''CR''

* ''Forex ''пазарът е най-големият, най-[[ликвиден|ликвидният]] и най-стария финансов пазар в света. Работи 24 часа в денонощието 5 дни в седмицата чрез търгуването на различни видове [[чуждестранна валута]] (USD, CHF, GBP, JPY). Валутите на света са на [[плаващ валутен курс]], и те винаги се търгуват по двойки. Около 85% от всички дневни транзакции, свързани с търговията на основни валути. Четири основни валути, свързани по двойки обикновено се използват за [[инвестиционни цели]]. Те са: [[евро]]то спрямо [[американски|я долар]] (EUR / USD), щатски долар срещу [[японска|та йена]] (USD / JPY), [[британски|я паунд]] срещу американския долар (GBP / USD) и щатски долара срещу [[швейцарски|я франк]] (USD / CHF)

* Барселонската фондова борса осигурява [[оптимален достъп]] до непрекъснат пазар (SIBE), което гарантира, че всеки национален или [[чуждестранен инвеститор]] получава, чрез членовете на [[фондова борса|фондовата борса]], най-добрата цена във всеки един момент на този пазар и същата [[ликвидност]] и скорост в изпълнение на транзакциите, както на всеки друг от [[испанската фондова борса]]

==Предимства на непрекъснатите финансови пазари==

* лесно купуване и продаване на различни видове ценни книжа
* малки, но по-сигурни печалби от една сделка
* нисък размер на [[нестабилност]] на бъдещата финансова операция
* по-голям обхват на сделките 24/5

==Вижте още==

* [[Прекъснат финансов пазар]]
* [[Валутна двойка]]
* [[Идеален пазар]]
* [[Марта Посада]]
* [[Мартин Шмид]]
* [[Чарела-Йори модел]]
* [[Дас модел]]
* [[Смит-Фармър-Джилмот-Кришнамърти модел]]

==Източници==

* Smith, V., „An experimental study of competitive market behavior”, Journal of Political Economy, 2008
* Schmiedel, H. and Schonenberger, A., “Integration of securities market infrastructures in the Euro Area” , July 2005
* Kennedy, M., “Continuous Market”
* Матеев, М.- Особености и управление на финансовите пазари по света и в България,С., сп. Финанси на фирмата № 8, 1998.

==Външни препратки==

* [http://www.cs.toronto.edu/pub/reports/na/Guo-05.msc.pdf/ Агент-базирана информация на двойно търгуемите пазари]
* [http://www.mendeley.com/research/agenthuman-interactions-in-the-continuous-double-auction-1/ Взаимодействията брокер - клиент в непрекъсната двойна търговия]
* [http://www.investopedia.com/exam-guide/cfa-level-1/securities-markets/exchange-market-structure.asp#axzz1qAEL24ml/ Пазарите на ценни книжа – обмен и пазарна структура]
* [http://www.bankofcanada.ca/2008/11/speeches/building-continuous-markets/ “Изграждането на непрекъснатите пазари”]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Видове прогнозиране

2012-06-07T16:35:13Z

Dilyana.vasileva: /* Прогнозиране чрез регресионен модел */

'''Прогнозирането''' е '''изкуството и науката за предсказване на бъдещи събития'''. [[Прогноза|Прогнозите]] за търсенето са решаващ вход за плановите решения във всички функционални области на стопанската дейност. Различните решения изискват различни методи за прогнозиране, включително и решенията, свързани с проектирането на [[процес]]а, планирането на капацитета и управлението на наличностите. Съществуващите методи могат да бъдат класифицирани като качествени, времеви редове и каузални методи.

==Качествени методи==

Четири от най-важните качествени методи са "Делфи", пазарните изследвания, аналогията на жизнения цикъл и груповата експертна оценка. Тези методи са най-полезни, когато липсват исторически данни или данните не са подходящи за предсказване на бъдещето. Качествените методи се използват главно за дългосрочно и средносрочно прогнозиране, необходимо при проектирането на процеса и планирането на капацитета на производствените единици.Качествените методи са субективни и оценъчни методи, основани на съждения и оценки.

==Метод „Делфи”==

Методът "Делфи" се наложи като относително най-надеждния метод на колективна експертна оценка. Ефективността на метода зависи от стриктното спазване на следните правила:
а/ разработване на унифицирана програма за индивидуално [[анкета|анкетиране]] на експертите
б/ провеждане на анкетирането в няколко тура, като на всеки следващ тур въпросите се уточняват
в/ запазване анонимността на експертите, с което се преодолява неблагоприятното психологично въздействие на авторитета на ръководителите и неудобството при публичен отказ от вече изказано мнение
г/ използуване на количествени оценки на отговорите на [[експерт]]ите
д/ статистическа обработка на информацията за осредняване и обективизация на мненията на експертите с отчитане на тяхната компетентност
е/ информиране на експертите след всеки тур замнението на мнозинството, както и за чувствително различаващите се от него мнения
ж/ изискване на допълнителни аргументи от експертите, които изказват мнение, чувствително различаващо се от мнението на мнозинството.

===Пазарните изследвания===

Пазарните проучвания обхващат проблематиката за изучаване на пазара и научното изясняване на методите, подходите и средствата за събиране на информация, на основата, на която са де вземат определени решения за бъдещото развитие на пазара. Обект на изучаване са съответните видове пазари, техните основни характеристики, пазарния дял на фирмата, потребителите, структурата на търговските обекти и др. На основата на пазарните прoучвания установяваме подходящите показатели за оценка на пазарното състояние и неговото бъдещо развитие.
Класификацията на методите за събиране на данни се осъществява според вида на източниците на [[информация]]. На тази основа те се разделят на първични и вторични.
* Първичните източници на информация са вътрешни източници по отношение на фирмата – първични счетоводни документи, [[счетоводен баланс|счетоводни баланси]], предишни пазарни проучвания.
* Вторичните са външни източници на информация, получават се извън фирмата – икономически [[анализ]]и, доклади на държавни институци, [[публикация|публикации]], компютърни бази данни и др. Вторичните данни са тези, които са събирани и обработени по друг повод, съхранени са и са лесно достъпни. Предимствата са, че информацията е по-лесно и бързо достъпна и по принцип са началото на всяко пазарно проучване. Недостатъци са, че трудно се откриват подходящи цели за съответното проучване, често липсват [[показател]]и за точност.

===Аналогия на жизнения цикъл===

Метод за прогнозиране, базиран на анализ на [[жизнен цикъл|жизнения цикъл]] на аналогична [[стока]] или услуга.

===Групова експертна оценка===

Един от подходите за получаване на информация, необходима за изучаване на определен обект и за вземане на решение.
* Използват се в случаи, когато тази информация не може да бъде получена по експериментален път
* Определят се лица, специалисти в областта на обекта, за който се търси експертна информация. По приета методика те изказват свои становища, от които се формират обобщени резултати провеждането на експертни оценки.
Определят се:
* [[обект]]ът, за който се провежда експертиза
* целите на експертното изследване
* видът на експертизата
* видът и съдържанието на експертните оценки
* множеството на допустимите стойности на оценките
* списъкът на [[експерт]]ите
* начинът и правилата на провеждане на експертизата

==Прогнозиране с времеви редове==

Прогнозирането на времевите редове се използва за декомпозиране на данните за търсенето на техните основни компоненти, след което тяхното историческо развитие се проектира в бъдещето. Главното им използване е за краткосрочно и средносрочно прогнозиране, предназначено за решенията, свързани с [[наличност]]ите и [[план-графиk|план-графиците]]. Някои от най-добре познатите методи за прог нозиране на временни редове са пълзящата средна, [[експоненциално изглаждане|експоненциалното изглаждане]], иконометричните модели и методът на Бокс-Дженкинс.

===Пълзяща средна===

Най-простият метод за прогнозиране на времеви редове е методът на пълзящата средна. При този метод се приема, че [[времеви ред|времевият ред]] има само компонента "равнище" плюс случайна компонента. Не се предполага да се търси сезонна компонента, [[тренд]] или циклична компонента. По-съвременните версии на пълзящата средна могат обаче да включват и всичките останали компоненти на времевия ред.
Общо правило е, че колкото е по-дълъг периодът на осредняване, толкова по-бавен е отговорът на измененията в [[търсене]]то. По-дългият период дава предимство в осигуряването на стабилност в прогнозата, но има недостатък - откликва по-бавно на измененията на [[търсене]]то. Анализиращият прогнозата трябва да избере под ходящия компромис между стабилността и скоростта на реакция при измененията чрез избора на дължина на периода за oсредняване N. Когато се използва пълзящата средна, се избира определен брой периоди N за изчислението. Тогава средното търсене А, за изминалите N периоди от време се изчислява по следния начин:

[[file:formula1.jpg]]

- търсенето за даден период t
- прогнозното търсене през период t+1
- средната, изчислена за период t

Тъй като се приема, че времевият ред е стационарен (или хоризонтален на оста на времето), най-добрата [[прогноза]] за периода t+1 може да се получи чрез просто продължаване на средното търсене, намерено в период t. Следователно имаме:

[[file:formula2.jpg]]

След като F,+, е изчислено, в средната се включват данните, получени за най-новото търсене, а данните за най-старото търсене отпадат. Тази процедура следи търсенето за N периода назад, поради което средната "пълзи" след появяването на новите [[данни]]. Прогнозната грешка се получава като разлика между действителното и прогнозираното търсене, като за целта винаги се използва прогнозата (F,), а не средната (А,) за периода t. Желателно е изходните данни и прогнозите да бъдат представяни графически, преди да бъдат правени сравнения и изводи.

Общо правило е, че колкото е по-дълъг периодът на [[осредняване]], толкова по-бавен е отговорът на измененията в търсенето. По-дългият период дава предимство в осигуряването на стабилност в прогнозата, но има недостатък - отклик ва по-бавно на измененията на търсенето. Анализиращият прогнозата трябва да избере подходящия компромис между стабилността и скоростта на реакция при измененията чрез избора на дължина на периода за усредняване N
Един от начините да се накара пълзящата средна да отговаря по-бързо на про мените в търсенето е да се присвоят относително по-големи тегла на по-новите данни в сравнение с тези, които са по-назад в миналото. Този метод се нарича "претеглена пълзяща средна".

[[image: formula3.jpg]]

При претеглената пълзяща средна могат да се изберат целенасочено вся какви тегла, стига тяхната сума да бъде равна на единица. Трябва да се отбележи, че простата пълзяща средна е частен случай на претеглената пълзяща средна с равни тегла:

W= const=1/N

Един от недостатъците на претеглената пълзяща средна е този, че всичките данни за търсенето през N-те периода трябва да бъдат съхранявани за целите на изчисленията. Освен това прогнозата чрез претеглената пълзяща средна не може да бъде променяна без промяна на всяко едно от теглата. За да се преодолеят тези недостатъци, може да се използва т.нар. "[[метод на експоненциално изглаждане]]".

===Експоненциално изглаждане===

Метод за прогнозиране, основан на допускането, че по-актуалните стойности на времевия ред отразяват по-точно промените в търсенето, в сравнение с тези, които са отдалечени във времето.
Експоненциалното изглаждане е един от най-често използваните методи за прогнозиране на времеви редове. Техниката на експоненциалното изглаждане е приемлива за широк кръг специалисти поради следните основни предимства:
1) Експоненциалните модели са сравнително точни.
2) Относително лесно формулиране на модела.
3) Изискват се малко изчисления, които могат да се извършат [[автоматизиранe|автоматизирано]] чрез компютър.
4) Не е необходимо съхраняването на голям обем данни за миналото.
5) Лека процедура за тестване на точността на модела.

Експоненциалното изглаждане се основава на много простата идея, че новата средна трябва да бъде изчислена от старата средна и по-новополученото [[търсене]]. За да се формализира горепосочената логика, средната се изразява:

[[file:formula4.jpg]]

В този случай A(t-1) е средната от предходния период, D, е текущо получената величина на търсенето, а α е относителното тегло, давано на новото търсене спрямо старата средна (0 <α<1 ).
Ако желаем А, да отговаря по-бързо на промените в текущото търсене, е необходимо да бъде избрана по-голяма стойност на α. Обратно - ако желаем А, да отговаря по-бавно на промените, тогава коефициентът α трябва да има по-малка стойност. В повечето от случаите на α се дават стойности от 0,1 до 0,3 с цел да се получи приемлива стабилност на прогнозите.
При простото експоненциално изглаждане, аналогично на пълзящата средна, се приема, че времевият ред е гладък, без [[цикъл|цикли]], сезонна компонента и тренд. Тогава експоненциално изгладената прогноза за следващия период е просто средната, получена от текущия период, а именно:

[[file:formula5.jpg]]

В този случай прогнозата също е равна на изгладената средна от предходния период. Можем да заместим предходното равенство и да получим следното:

[[ file:formula6.jpg]]

Понякога тази алтернативна форма на представяне на простото експоненциално изглаждане (или изглаждане от първи ред) е по-удобна за използване, отколкото уравнението за средната поради това, че използва директно прогнозните величини вместо средните.
Друг начин за представяне на експоненциалното изглаждане може да се получи чрез следното преобразуване:

[[file:formula7.jpg]]

Тази форма на представяне показва, че новата прогноза е равна на старата прогноза плюс част от грешката между наблюдаваното търсене и старата прогноза. Частта от грешката, с която става корекцията, се контролира чрез избора на α.
Критерият за избор на стойността на α е свързан с грешката на прогнозите. Необходимо е да се направят прогнози при множество различни стойности на а. Ако някоя от стойностите дава прогнози с по-малки отклонения от останалите, тогава тя е за предпочитане.

===Метод на Бокс-Дженкинс ===

Статистически метод за анализ на времеви редове, базиран на Байесово [[апостериорно разпределение]], отличаващ се с голяма степен на точност.

==Каузални методи за прогнозиране ==

Каузалните методи за прогнозиране включват [[регресия]]та, иконометричните модели, входно-изходните модели и имитационните модели. Тези методи опитват да установят причинно-следствена връзка между търсенето и други променливи.
Каузалните методи могат да предскажат моментите на промяна в данните на временния ред и поради това са най-полезни за средносрочно и дългосрочно прогнозиране.

===Прогнозиране чрез регресионен модел===

Простата линейна регресия илюстрира принципите на каузалното прогнозиране.Прогнозата на търсенето е свързана с една или повече променливи,които се приемат за независими.[[Анализатор]]ът трябва да определи подходящи каузални променливи и дали зависимостите са линейни,нелинейни,адитивни или мултипликативни.Формата на модела за [[прогнозиране]] трябва да бъде специфицирана изцяло от анализатора.
Когато липсват данни за различни променливи е възможно тяхното обобщено влияние да се представи чрез една единствена променлива.Обикновено за такава се приема времето (t).Счита се,че тя ще обхване съвкупното влияние на [[фактор]]ите,предизвикващи промени в търсенето с течение на времето.За нейни стойности обикновено се приемат целите числа от 1 до N,които съвпадат с номерата на наблюденията за търсенето във времевия ред.Полученият особен вид каузален метод е вид модел на [[тренд]]а,получен като функция на времето.
Най- простия случай е линейният модел с една независима променлива:

[[file:formula8.jpg]]

Където:
Y-оцененото търсене
X-независимата променлива фактор (причиняващ промените в Y)
a-свободния член на модела(стойност на Y при X=0)
b-регресионният коефициент, измерващ наклона на регресионната линия

Единичната регресия може да бъде разширена множествена регресия,при която се използват повече от една независими променливи.Поради допълнителните променливи множествената регресия се използва повече в практиката от простата регресия.Тези допълнителни променливи могат да помогнат да се обясни по-пълно [[вариация]]та на продажбите на съответния продукт.

===Иконометрични модели===

Иконометричният модел е конкретизирана форма на икономико-математическия модел. Преминаването от икономико-математически в иконометричен модел е свързано с промени в характера на съотношенията между променливите, които от детерминирани се модифицират в стохастични или квазистохастични.

===Имитационни модели===

Разглежда се случая когато системата - обект на изследване е достатъчно сложна и се изключва възможността за съставяне на [[аналитичен модел]]. В този случай изучаването на обекта се извършва чрез имитационното моделиране, т.е. многократно изпитване на модел с различни входни данни, определяне на тяхното влияние върху изходните резултати и прецизиране на модела на основата на критерии за близост. Изборът на имитационния модел зависи от задачите, които си поставя изследването. Имитационните модели се класифицират по три основни критерия, а именно:
-cтатичен, динамичен.
* Статичен: Системата се разглежда в определен момент от време т.е. времето не се взема под внимание като фактор (например по [[метод Монте Карло]] ).
* Динамичен: Системата се разглежда с промените, които настъпват във времето.
-детерминиран, стохастически
* Детерминиран:Моделът не съдържа вероятностни (случайни) компоненти. Такъв модел е системата от диференциални уравнения, описващи определен процес. В този случай се получава решение при наличие на всички необходими входни величини.
* Стохастически: Въвеждат се входни данни, които са случайни величини. В тези случаи се получават резултати, които по своя характер са оценки на търсените параметри и се определят доверителните интервали за тези величини.
-Непрекъснат, дискретен
* Непрекъснат: Процесът се разглежда във времето, при което всяка променлива на състоянието се променя плавно и непрекъснато. Най-често моделът се изразява чрез [[диференциално уравнение|диференциални уравнения]] относно променливата време (съдържа функции на времето). В случаите, когато аналитичното решение не е възможно, се прилагат методи за числено интегриране.
* Дискретен: Дискретният модел отразява изменението на състоянието на [[обект]]а, респективно на променливите на състоянието в определени моменти от времето. Когато тези промени се разглеждат като резултат от настъпването на определени събития, моделите се определят като дискретно-събитийни.

==Избор на метод за прогнозиране==

Методът за прогнозиране трябва да бъде избиран на основата на пет фактора: потребителя и сложността на системата, времето и наличните ресурси,характеристиките на използването или на решението, наличността на данни и характера на данните.

==Вижте още==

*[[Системен анализ]]
*[[Аналитичност]]
*[[Изследване]]
*[[Комбинация]]
*[[Иновация]]
*[[Работа в екип]]
*[[Планиране]]

==Източници==

*Michael K. Evans, Practical Business Forecasting
*John E. Hanke, Dean W. Wichern, Business Forecasting and Student CD Package (8th Edition)
*Steve Morlidge, Steve Player, Future Ready: How to Master Business Forecasting
*Ron Person, Balanced Scorecards and Operational Dashboards with Microsoft Excel [Paperback]

==Външни препратки==

*[http://www.priv.government.bg/ Агенция за приватизация и следприватизационен контрол]
*[http://www.minfin.bg/bg/page/178 Финансов контрол]
*[http://www.zastrahovatel.com/company.php?co=50 Комисия за финансов надзор]
*[http://vbiznes.vx3.ru/pazarnoto_trsene_pazaren_mehanizm Пазарното търсене - Пазарен механизъм]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:5LERCvCjDQkJ:www.koronal.com/downloads/FINANSOV%2520ANALIZ%2520NA%2520FIEMA.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgFnmX0b4VOGthge4hrWczphU1jh68paB_CdOysi1HUo-Wd-i2gto8qCil6LNunFbA8ETQjMd9vOed8C7Lwof_fJJqJuTBdrkcQF1rjBcfO1-Bfr-_2ILdiRazNKsAN-o7ANUcB&sig=AHIEtbTGrWDf8Pi7D_3famnsFzOAaA0N2g Финансов анализ на фирмата]

[[category:Моделиране и прогнозиране в управлението]][[category:Управленски решения и риск]]

Видове прогнозиране

2012-06-07T16:33:38Z

Dilyana.vasileva: /* Имитационни модели */

Разход

2012-06-07T16:31:39Z

Dilyana.vasileva:

Значението на думата „'''разход'''” в тълковния речник е '''материално средство, парични средства които се дават за издръжка или за поддържане на нещо'''. „Разход” също бива това което се изразходва и употребява.
==История на понятието==
[[Лудвиг фон Мизес]] който е роден в австрия а след това получава американско гражданство е един от най-именитите и известни икономисти. Той също е философ, писател либерал и използва думата или понятието „разход” в смисала на „алтернативната цена” или на английски “opportunity cost”. „Разходът” според Мизес бива стоиността на това, което всеки един от нас губи във времето, харчим или похарчваме. Интересна статистика показва, че хората по целия свят харчат или похарчват повече, отколкото имат. Хората харчат своите пари когато правят своят избор за това какво искат на придобият или когато искаме да извършим дадено нещо което е свързано с пари. Под „алтернатива цена” най-често се разбира най-добрата, най-вероятната или най-очевидната друга полза, която би могла да се случи, но в крайна сметка не се случва в следствие на направения от хората избор. Затова на български истинския превод на този израз „алтернативна цена” е „пропуснатата възможност”. С „пропуснатата възможност” най-често ние обозначаваме същинската [[полза]], която ние хората пожертваме за постигането на определените от нас цели. В икономиката и икономическия начин на мислене на хората именно това е основния и истински смисал на думата „разход”. Според Лудвиг фон Мизес същинското определение на икономиката като наука е това, което всеки от нас губи, когато печелим и за това, което печелим, когато ние губим.
==Видове==
Разходът може да бъде с много различен характер, например живот, време, пари, нерви, [[труд]], болка, дълг и всичко останало което абсолютно всеки един човек на земята взима предвид или наистина цени в решенията си в преследване на своята цел. Изборът на всички индивиди попринцип отразява очакванията му за това кокво той ще пропусне или усилията които ще положи; т.е. „разход” е величина, която характеризира субективната преценка към момента на действието. Последната винаги е субективна и индивидуална и не може да се докаже или да се опровергае. Тя се проявява последващото решение или действие на всеки отделен индивид.
Всяко едно [[взаимодействие] на пазара е процес на откриване на разходите и на стойността, при срещането на субективни оценки на абсолютно всички участници. В този ред на мисли, [[предприемач]]ът извършва определена [[дейност]], ако очакваните ползи от нея превишават очакваните разходи. Ако очакванията са еднакви и съвпаднат с разходите и ползите, които са преценени субективно от самия предприемач след извършването на стопанската операция. Тогава може да се каже, че тои реализира [[печалба]], а ако не - загуба.
==Видове разходи в икономиката==

===Разходи по икономически елементи===

*Водят се по способа на активните сметки
*[[Транзит]]ни – нямат начално и крайно салдо; приключват се в края на [[период]]а като разходите по ик.елементи се отнасят за някоя от дейностите (основна, спомагателна, административна). Водят се с “чисти” [[оборот]]и, т.е. всички корекции на счетоводни грешки се извършват чрез способа на червеното [[сторно]].

Разходи за материали:
*Вложени материали в [[производство]]то
*Закупени и вложени канцеларски материали
*Разходи за ел.енергия и вода, горива, природен газ и др.
*Закупени активи с характер на ДА, със стойност под възприетия минимален стойностен праг на същественост за ДА в предприятието.

Разходи за материали(счетоводни статии):
*За отразяване на разхода за материали:
Дт с/ка Разходи за материали
Кт с/ка Материали
или Кт с/ка Доставчици, [[каса]], Разпл.сметка
*За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка разходи за материали

Разходи за външни услуги(състав на разходите):
*Разходи за транспорт, товарене, разтоварване
*Разходи за телефон, интернет
*Охрана
*Различни [[консултант]]ски услуги
*Наем
*Застраховки
*Абонаменти
*Ремонт
*Изплатени възграждения по граждански договори и др.

Разходи за външни услуги(счетоводни статии):
*За отразяване на разходите за външни услуги:
Дт с/ка Разходи за външни услуги
Кт с/ка Доставчици, Каса, Разпл.сметка
*За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка Разходи за външни услуги

Разходи за амортизации(състав на разходите):
Като разходи за амортизации се отчитат начислените амортизации на ДМА и НДА съгласно счетоводния [[амортизационен план]] на предприятието, т.е. това представляват т.нар. амортизационни квоти за съответните активи.

===Разходи за амортизации(счетоводни статии)===

*За отразяване на разходите за амортизации:
Дт с/ка Разходи за амортизации
Кт с/ка Амортизация на ДМА
*За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка Разходи за амортизации

Разходи за работни заплати(същност и състав на разходите):
Като разходи за работни заплати се отчитат начислените брутни възнаграждения на работещите по трудови и приравнените към тях правоотношения, както и всички начисления към основното трудово възнаграждение, платени отпуски и др. различни обезщетения – за вредни условия, [[нощен труд]] и т.н, добавки и начисления в полза на персонала съгл. КТ и др. нормативни актове.

Разходи за работни заплати(счетоводни статии):
*За отразяване на разходите за работни заплати:
Дт с/ка Разходи за заплати
Кт с/ка [[Персонал]]
*За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка Разходи за заплати

Разходи за социални и здравни осигуровки (същност и състав):
Като такива се отчитат само начислените социални и здравни осигуровки, които са за сметка на
осигурителите (работодателите). Осигуровките, които са за сметка на осигурените лица
представляват [[удръжка]] от брутното възнаграждение на работниците.

Разходи за социални и здравни осигуровки(счетоводни статии):
*За отразяване на разходите за социални и здравни осигуровки (СЗО):
Дт с/ка Разходи за СЗО
Кт с/ка Задължения по соц.осигуряване
*За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка Разходи за СЗО
*За начисляване на осигуровките, които са за сметка на осигурените лица (работниците):
Дт с/ка Персонал
Кт с/ка Задължения по соц.осигуряване

===Други разходи(състав на разходите)===

*Разходите за командировки, включващи пътни, дневни и квартирни пари, съгл.Наредбата за командировките
*Разходи от лиси и брак, които за са сметка на предприятието, както и разходите в резултат на естествени фири
*Отписани вземания от продажби, глоби и неустойки
*Други разходи(счетоводни статии):

За начислеване на разходите
Дт с/ка Други разходи
Кт с/ка Подотчетни лица
или Кт с/ки за ДА, МЗ, Каса, Разпл.сметка

За отнасяне на разхода като разход за дейността:
Дт с/ка Разходи за дейността
Кт с/ка Други разходи

==Вижте още==

*[[Приход]]
*[[Доход]]
*[[Данък]]
*[[Облагане]]
*[[Лихва]]
*[[Закон]]
*[[Глоба]]

==Източници==

*Мая Руменова Ламбовска, Управление на разходите на предприятието
*Мая Руменова Ламбовска, Управление на разходите за стопанска дейност
*Камелия Димитрова Савова, Съвременни подходи за счетоводно отчитане на приходите и разходите в публичния сектор
*Ръков. проект Светла Бонева, Сближаване на българската икономика с европейската - разходи и ползи за България

==Външни препратки==

*[http://www.zastrahovamse.com/zastrahovki/zastrahovka-jivot.html Застраховка живот]
*[http://www.referati.org/prihod-i-dohod-na-firmata/26372/ref Приход и доход на фирмата]
*[http://balans.bg/779-5-7-2-prihod-ot-usluga/ Приход от услуга]
*[http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=taxes&Number=1937235523&page=20&view=collapsed&sb=5 Разлика между приход и доход]

[[category: Управленски решения и риск]]

Видове прогнозиране

2012-06-07T16:30:30Z

Dilyana.vasileva:

'''Прогнозирането''' е '''изкуството и науката за предсказване на бъдещи събития'''. [[Прогноза|Прогнозите]] за търсенето са решаващ вход за плановите решения във всички функционални области на стопанската дейност. Различните решения изискват различни методи за прогнозиране, включително и решенията, свързани с проектирането на [[процес]]а, планирането на капацитета и управлението на наличностите. Съществуващите методи могат да бъдат класифицирани като качествени, времеви редове и каузални методи.

==Качествени методи==

Четири от най-важните качествени методи са "Делфи", пазарните изследвания, аналогията на жизнения цикъл и груповата експертна оценка. Тези методи са най-полезни, когато липсват исторически данни или данните не са подходящи за предсказване на бъдещето. Качествените методи се използват главно за дългосрочно и средносрочно прогнозиране, необходимо при проектирането на процеса и планирането на капацитета на производствените единици.Качествените методи са субективни и оценъчни методи, основани на съждения и оценки.

==Метод „Делфи”==

Методът "Делфи" се наложи като относително най-надеждния метод на колективна експертна оценка. Ефективността на метода зависи от стриктното спазване на следните правила:
а/ разработване на унифицирана програма за индивидуално [[анкета|анкетиране]] на експертите
б/ провеждане на анкетирането в няколко тура, като на всеки следващ тур въпросите се уточняват
в/ запазване анонимността на експертите, с което се преодолява неблагоприятното психологично въздействие на авторитета на ръководителите и неудобството при публичен отказ от вече изказано мнение
г/ използуване на количествени оценки на отговорите на [[експерт]]ите
д/ статистическа обработка на информацията за осредняване и обективизация на мненията на експертите с отчитане на тяхната компетентност
е/ информиране на експертите след всеки тур замнението на мнозинството, както и за чувствително различаващите се от него мнения
ж/ изискване на допълнителни аргументи от експертите, които изказват мнение, чувствително различаващо се от мнението на мнозинството.

===Пазарните изследвания===

Пазарните проучвания обхващат проблематиката за изучаване на пазара и научното изясняване на методите, подходите и средствата за събиране на информация, на основата, на която са де вземат определени решения за бъдещото развитие на пазара. Обект на изучаване са съответните видове пазари, техните основни характеристики, пазарния дял на фирмата, потребителите, структурата на търговските обекти и др. На основата на пазарните прoучвания установяваме подходящите показатели за оценка на пазарното състояние и неговото бъдещо развитие.
Класификацията на методите за събиране на данни се осъществява според вида на източниците на [[информация]]. На тази основа те се разделят на първични и вторични.
* Първичните източници на информация са вътрешни източници по отношение на фирмата – първични счетоводни документи, [[счетоводен баланс|счетоводни баланси]], предишни пазарни проучвания.
* Вторичните са външни източници на информация, получават се извън фирмата – икономически [[анализ]]и, доклади на държавни институци, [[публикация|публикации]], компютърни бази данни и др. Вторичните данни са тези, които са събирани и обработени по друг повод, съхранени са и са лесно достъпни. Предимствата са, че информацията е по-лесно и бързо достъпна и по принцип са началото на всяко пазарно проучване. Недостатъци са, че трудно се откриват подходящи цели за съответното проучване, често липсват [[показател]]и за точност.

===Аналогия на жизнения цикъл===

Метод за прогнозиране, базиран на анализ на [[жизнен цикъл|жизнения цикъл]] на аналогична [[стока]] или услуга.

===Групова експертна оценка===

Един от подходите за получаване на информация, необходима за изучаване на определен обект и за вземане на решение.
* Използват се в случаи, когато тази информация не може да бъде получена по експериментален път
* Определят се лица, специалисти в областта на обекта, за който се търси експертна информация. По приета методика те изказват свои становища, от които се формират обобщени резултати провеждането на експертни оценки.
Определят се:
* [[обект]]ът, за който се провежда експертиза
* целите на експертното изследване
* видът на експертизата
* видът и съдържанието на експертните оценки
* множеството на допустимите стойности на оценките
* списъкът на [[експерт]]ите
* начинът и правилата на провеждане на експертизата

==Прогнозиране с времеви редове==

Прогнозирането на времевите редове се използва за декомпозиране на данните за търсенето на техните основни компоненти, след което тяхното историческо развитие се проектира в бъдещето. Главното им използване е за краткосрочно и средносрочно прогнозиране, предназначено за решенията, свързани с [[наличност]]ите и [[план-графиk|план-графиците]]. Някои от най-добре познатите методи за прог нозиране на временни редове са пълзящата средна, [[експоненциално изглаждане|експоненциалното изглаждане]], иконометричните модели и методът на Бокс-Дженкинс.

===Пълзяща средна===

Най-простият метод за прогнозиране на времеви редове е методът на пълзящата средна. При този метод се приема, че [[времеви ред|времевият ред]] има само компонента "равнище" плюс случайна компонента. Не се предполага да се търси сезонна компонента, [[тренд]] или циклична компонента. По-съвременните версии на пълзящата средна могат обаче да включват и всичките останали компоненти на времевия ред.
Общо правило е, че колкото е по-дълъг периодът на осредняване, толкова по-бавен е отговорът на измененията в [[търсене]]то. По-дългият период дава предимство в осигуряването на стабилност в прогнозата, но има недостатък - откликва по-бавно на измененията на [[търсене]]то. Анализиращият прогнозата трябва да избере под ходящия компромис между стабилността и скоростта на реакция при измененията чрез избора на дължина на периода за oсредняване N. Когато се използва пълзящата средна, се избира определен брой периоди N за изчислението. Тогава средното търсене А, за изминалите N периоди от време се изчислява по следния начин:

[[file:formula1.jpg]]

- търсенето за даден период t
- прогнозното търсене през период t+1
- средната, изчислена за период t

Тъй като се приема, че времевият ред е стационарен (или хоризонтален на оста на времето), най-добрата [[прогноза]] за периода t+1 може да се получи чрез просто продължаване на средното търсене, намерено в период t. Следователно имаме:

[[file:formula2.jpg]]

След като F,+, е изчислено, в средната се включват данните, получени за най-новото търсене, а данните за най-старото търсене отпадат. Тази процедура следи търсенето за N периода назад, поради което средната "пълзи" след появяването на новите [[данни]]. Прогнозната грешка се получава като разлика между действителното и прогнозираното търсене, като за целта винаги се използва прогнозата (F,), а не средната (А,) за периода t. Желателно е изходните данни и прогнозите да бъдат представяни графически, преди да бъдат правени сравнения и изводи.

Общо правило е, че колкото е по-дълъг периодът на [[осредняване]], толкова по-бавен е отговорът на измененията в търсенето. По-дългият период дава предимство в осигуряването на стабилност в прогнозата, но има недостатък - отклик ва по-бавно на измененията на търсенето. Анализиращият прогнозата трябва да избере подходящия компромис между стабилността и скоростта на реакция при измененията чрез избора на дължина на периода за усредняване N
Един от начините да се накара пълзящата средна да отговаря по-бързо на про мените в търсенето е да се присвоят относително по-големи тегла на по-новите данни в сравнение с тези, които са по-назад в миналото. Този метод се нарича "претеглена пълзяща средна".

[[image: formula3.jpg]]

При претеглената пълзяща средна могат да се изберат целенасочено вся какви тегла, стига тяхната сума да бъде равна на единица. Трябва да се отбележи, че простата пълзяща средна е частен случай на претеглената пълзяща средна с равни тегла:

W= const=1/N

Един от недостатъците на претеглената пълзяща средна е този, че всичките данни за търсенето през N-те периода трябва да бъдат съхранявани за целите на изчисленията. Освен това прогнозата чрез претеглената пълзяща средна не може да бъде променяна без промяна на всяко едно от теглата. За да се преодолеят тези недостатъци, може да се използва т.нар. "[[метод на експоненциално изглаждане]]".

===Експоненциално изглаждане===

Метод за прогнозиране, основан на допускането, че по-актуалните стойности на времевия ред отразяват по-точно промените в търсенето, в сравнение с тези, които са отдалечени във времето.
Експоненциалното изглаждане е един от най-често използваните методи за прогнозиране на времеви редове. Техниката на експоненциалното изглаждане е приемлива за широк кръг специалисти поради следните основни предимства:
1) Експоненциалните модели са сравнително точни.
2) Относително лесно формулиране на модела.
3) Изискват се малко изчисления, които могат да се извършат [[автоматизиранe|автоматизирано]] чрез компютър.
4) Не е необходимо съхраняването на голям обем данни за миналото.
5) Лека процедура за тестване на точността на модела.

Експоненциалното изглаждане се основава на много простата идея, че новата средна трябва да бъде изчислена от старата средна и по-новополученото [[търсене]]. За да се формализира горепосочената логика, средната се изразява:

[[file:formula4.jpg]]

В този случай A(t-1) е средната от предходния период, D, е текущо получената величина на търсенето, а α е относителното тегло, давано на новото търсене спрямо старата средна (0 <α<1 ).
Ако желаем А, да отговаря по-бързо на промените в текущото търсене, е необходимо да бъде избрана по-голяма стойност на α. Обратно - ако желаем А, да отговаря по-бавно на промените, тогава коефициентът α трябва да има по-малка стойност. В повечето от случаите на α се дават стойности от 0,1 до 0,3 с цел да се получи приемлива стабилност на прогнозите.
При простото експоненциално изглаждане, аналогично на пълзящата средна, се приема, че времевият ред е гладък, без [[цикъл|цикли]], сезонна компонента и тренд. Тогава експоненциално изгладената прогноза за следващия период е просто средната, получена от текущия период, а именно:

[[file:formula5.jpg]]

В този случай прогнозата също е равна на изгладената средна от предходния период. Можем да заместим предходното равенство и да получим следното:

[[ file:formula6.jpg]]

Понякога тази алтернативна форма на представяне на простото експоненциално изглаждане (или изглаждане от първи ред) е по-удобна за използване, отколкото уравнението за средната поради това, че използва директно прогнозните величини вместо средните.
Друг начин за представяне на експоненциалното изглаждане може да се получи чрез следното преобразуване:

[[file:formula7.jpg]]

Тази форма на представяне показва, че новата прогноза е равна на старата прогноза плюс част от грешката между наблюдаваното търсене и старата прогноза. Частта от грешката, с която става корекцията, се контролира чрез избора на α.
Критерият за избор на стойността на α е свързан с грешката на прогнозите. Необходимо е да се направят прогнози при множество различни стойности на а. Ако някоя от стойностите дава прогнози с по-малки отклонения от останалите, тогава тя е за предпочитане.

===Метод на Бокс-Дженкинс ===

Статистически метод за анализ на времеви редове, базиран на Байесово [[апостериорно разпределение]], отличаващ се с голяма степен на точност.

==Каузални методи за прогнозиране ==

Каузалните методи за прогнозиране включват [[регресия]]та, иконометричните модели, входно-изходните модели и имитационните модели. Тези методи опитват да установят причинно-следствена връзка между търсенето и други променливи.
Каузалните методи могат да предскажат моментите на промяна в данните на временния ред и поради това са най-полезни за средносрочно и дългосрочно прогнозиране.

===Прогнозиране чрез регресионен модел===

Простата линейна регресия илюстрира принципите на каузалното прогнозиране.Прогнозата на търсенето е свързана с една или повече променливи,които се приемат за независими.[[Анализатор]]ът трябва да определи подходящи каузални променливи и дали зависимостите са линейни,нелинейни,адитивни или мултипликативни.Формата на модела за [[прогнозиране]] трябва да бъде специфицирана изцяло от анализатора.
Когато липсват данни за различни променливи е възможно тяхното обобщено влияние да се представи чрез една единствена променлива.Обикновено за такава се приема времето (t).Счита се,че тя ще обхване съвкупното влияние на [[фактор]]ите,предизвикващи промени в търсенето с течение на времето.За нейни стойности обикновено се приемат целите числа от 1 до N,които съвпадат с номерата на наблюденията за търсенето във времевия ред.Полученият особен вид каузален метод е вид модел на [[тренд]]а,получен като функция на времето.
Най- простия случай е линейният модел с една независима променлива:

[[file:formula8.jpg]]

Където:
Y-оцененото търсене
X-независимата променлива фактор (причиняващ промените в Y)
a-свободния член на модела(стойност на Y при X=0)
b-регресионният коефициент, измерващ наклона на регресионната линия

Единичната регресия може да бъде разширена множествена регресия,при която се използват повече от една независими променливи.Поради допълнителните променливи множествената регресия се използва повече в практиката от простата регресия.Тези допълнителни променливи могат да помогнат да се обясни по-пълно [[вариация]]та на продажбите на съответния продукт.

===Иконометрични модели===

Иконометричният модел е конкретизирана форма на икономико-математическия модел. Преминаването от икономико-математически в иконометричен модел е свързано с промени в характера на съотношенията между променливите, които от детерминирани се модифицират в стохастични или квазистохастични.

===Имитационни модели===

Разглежда се случая когато системата - обект на изследване е достатъчно сложна и се изключва възможността за съставяне на [[аналитичен модел]]. В този случай изучаването на обекта се извършва чрез имитационното моделиране, т.е. многократно изпитване на модел с различни входни данни, определяне на тяхното влияние върху изходните резултати и прецизиране на модела на основата на критерии за близост. Изборът на имитационния модел зависи от задачите, които си поставя изследването. Имитационните модели се класифицират по три основни критерия, а именно:
-cтатичен, динамичен.
* Статичен: Системата се разглежда в определен момент от време т.е. времето не се взема под внимание като фактор (например по [[метод Монте Карло]] ).
* Динамичен: Системата се разглежда с промените, които настъпват във времето.
-детерминиран, стохастически
* Детерминиран:Моделът не съдържа вероятностни (случайни) компоненти. Такъв модел е системата от диференциални уравнения, описващи определен процес. В този случай се получава решение при наличие на всички необходими входни величини.
* Стохастически: Въвеждат се входни данни, които са случайни величини. В тези случаи се получават резултати, които по своя характер са оценки на търсените параметри и се определят доверителните интервали за тези величини.
-Непрекъснат, дискретен
* Непрекъснат: Процесът се разглежда във времето, при което всяка променлива на състоянието се променя плавно и непрекъснато. Най-често моделът се изразява чрез [[диференциални уравнения]] относно променливата време (съдържа функции на времето). В случаите, когато аналитичното решение не е възможно, се прилагат методи за числено интегриране.
* Дискретен: Дискретният модел отразява изменението на състоянието на [[обект]]а, респективно на променливите на състоянието в определени моменти от времето. Когато тези промени се разглеждат като резултат от настъпването на определени събития, моделите се определят като дискретно-събитийни.

==Избор на метод за прогнозиране==

Методът за прогнозиране трябва да бъде избиран на основата на пет фактора: потребителя и сложността на системата, времето и наличните ресурси,характеристиките на използването или на решението, наличността на данни и характера на данните.

==Вижте още==

*[[Системен анализ]]
*[[Аналитичност]]
*[[Изследване]]
*[[Комбинация]]
*[[Иновация]]
*[[Работа в екип]]
*[[Планиране]]

==Източници==

*Michael K. Evans, Practical Business Forecasting
*John E. Hanke, Dean W. Wichern, Business Forecasting and Student CD Package (8th Edition)
*Steve Morlidge, Steve Player, Future Ready: How to Master Business Forecasting
*Ron Person, Balanced Scorecards and Operational Dashboards with Microsoft Excel [Paperback]

==Външни препратки==

*[http://www.priv.government.bg/ Агенция за приватизация и следприватизационен контрол]
*[http://www.minfin.bg/bg/page/178 Финансов контрол]
*[http://www.zastrahovatel.com/company.php?co=50 Комисия за финансов надзор]
*[http://vbiznes.vx3.ru/pazarnoto_trsene_pazaren_mehanizm Пазарното търсене - Пазарен механизъм]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:5LERCvCjDQkJ:www.koronal.com/downloads/FINANSOV%2520ANALIZ%2520NA%2520FIEMA.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgFnmX0b4VOGthge4hrWczphU1jh68paB_CdOysi1HUo-Wd-i2gto8qCil6LNunFbA8ETQjMd9vOed8C7Lwof_fJJqJuTBdrkcQF1rjBcfO1-Bfr-_2ILdiRazNKsAN-o7ANUcB&sig=AHIEtbTGrWDf8Pi7D_3famnsFzOAaA0N2g Финансов анализ на фирмата]

[[category:Моделиране и прогнозиране в управлението]][[category:Управленски решения и риск]]

Панелно проучване

2012-06-07T16:29:13Z

Dilyana.vasileva:

'''Панелните проучвания''' се характеризират с това, че '''едни и същи данни от определени променливи се събират периодично от една и съща представителна [[извадка]] от единици'''. В [[маркетингово изследване|маркетинговите изследвания]] под [[панел]] се разбира съвкупност от лица, домакинства, магазини и др. единици, които са дали съгласието си и участват в предоставянето на данни относно тяхното поведение, отнасящо се до определени категории и марки за даден вид. Чрез тях се постига знание за динамиката на пазара, за измененията, трендовете, колебанията. Осъществява се от различни специализирани институции. Данните от [[панелно проучване|панелните проучвания]] са полезен източник на [[вътрешна информаци]]я за маркетинговите специалисти. За търговския [[бизнес]] са от особено значение, тъй като дават възможност за анализ и проникване със собствени марки на търговеца на онези продуктови категории, които бележат най-силно развитие. Те осигуряват също така много по-голяма надеждност на резултатите и отчитането н измененията във времето, отколкото измерванията, получени от отделните независими извадки. Обикновено се използват за осигуряване на количествена информация от по-общо естество.

==Търговски панели==

Търговският панел съставлява [[представнителна извадка]] от търговски обекти на дребно, чието заредждане, запаси и наличности от [[стока|стоки]] от определени продуктови категории се записват и отчитат на редвни инервали. За целта участващите в панела обекти предоставят данни за запасите, останали в края на предходния период, зардеждането със стоки в рамките на настоящия и остатъцие в края на настоящия период. Въз основа на тези данни става възможно да се изчислят обемите на продажбите намарките в рамките на наблюдаваните продуктови категории.

В миналото придобиването на тези данни ставаше изключитено ръчно, но подастоящем се преминава лъм изцяло или частично електронен начин на събиране на тези данни, икономисващ много средсва и време и изискващ много малко полеви [[сътрудник|сътрудници]].

У нас търговски панел предлага Neilsen България.

=== Нужда от информацията от търговските панели===

[[Информация]]та, придобивана от [[търговски панел|търговските панели]], е нужна както на [[производител|производителите]], така и на търговците. Първите се борят за по-добри [[цена|цени]], по-видима и по-голяма търговска площ по лавиците, по-съвършвнни промоционни действия в местата на продажба, по-ефективна реклама и т.н.

За да разберат своето място в сравнение с това на [[конкурент]]ите, за да могат да оценят действителния ефект от едно или друго маркетингово въздействие, те се нуждаят от постоянно наблюдение на поведението на собствените марки и това на марките на конкурентите.

===Продуктови категории, изучавани с търговски панели===

[[Търговски панел|Търговските панели]] първоначално бяха разпространени изключително върху класа на пакетираните бързооборотни потребителски [[продукт]]и. Напоследък обаче тенавлизат и в нови територии, като включват и други категории търговски обекти. Друго естествено развитие е увеличаването на броя на наблюдаваните от панелите [[марка|марки]] и варианти. Съвременните търговски панели се распростират върху различни като предмет търговски обекти (супермаркети, аптеки бензиностанции и др.)

Основните продуктови типове, които се наблюдават в рамките на общите търговски панели са: хранителни продукти, напитки, тоалетни продукти и миещи препарати.

За нуждите на определени [[клиент]]и се разработват и оперират и специализиране търговски панели. Обикновено те покриват особени продуктови категории като място и начин на продажбата, цикъл на използване и т.н.

===Събиране на данни===

Основните начини за събиране на данни при търговските панели са четири вида:

#Извличане на данни от [[счетоводни документи]];
#Оглед и записване съдържанието на лавиците и другите места в магазина;
#Попълване от търговците на [[въпросник|въпросници]];
#Компютърно събиране чез сканиращи устройства и база данни.

===Извадкова практика===

Основните въпроси, свързани с извадката при търговските панели, са следните:

#Изчерпателно и точно описание на целевата съвкупност;
#Излъчване на извадката;
#Поддържане и осъвременяване на извадката.

Изчерпателното и точно описание на целевата съвкупност е нужно поради няколко съображения:

#Изследователите се нуждаят от надеждна основа на извадката.
#По този начин става възможно да се определи на единица наблюдаван полазател в извадката колко единици в съвкупноста съответсват.
#Необходимостта да се събере [[информация]], с помоща на която, при наличието на сериозни откази от предоставяне на данни от страна на търговските обекти, да се реконструира една достатъчно реалистична картина на съвкупността.
#Излъчване на [[извадка]]та - обичайно от операторите на търговски панели се използва [[диспропорционален стратифициран подбор]].
#Поддържане и осъвременяване на извадката. Поради оттегляне по време на функциониране на панела от страна на някои обекти се налага тяхното своевременно заместване. В този случай се подбират обекти с подобни на тях характерситики.
#Заместването на отпадналите обекти може да се превърне в голям проблем най-общо в два случая: когато отпаднат големи вериги или когато броят на отказалите се малки и средни единични магазини е твърде голям. Осъвременяването на извадката се прави с оглед тя да представлява по-добре съвкупността.

===Анализ на данните===

Показатели, които се следят и докладват. Търговските панели следят и докладват множество показатели, които могат да бъдат групирани в две големи категории: показатели за продажбите и показатели за наличностите.

Основните показатели за продажбите са: дял от продажбите в обем, дял от продажбите в стойност, дял от продажбите в бройки,средна цена на единица, средна цена на вариант.

Основни показатели за наличностите са; дял от наличностите в обем, дял от наличностите в магазина, дял в покупките на търговците, обща наличност.

Използване на резултатите от търговските панели. Резулатите от [[търговски панел|търговските панели]] се използват за изработване както на стратегически, така и на тактически и оперативни решения. Те са от изключителна важност за дейноста на четири рода специалисти в една компания:

#Резултатите от панелите позволяват на изпълнителния директор да оцени силните и слабите страни на [[компания]]та, да идентифицира перспективите и конкурентните заплахи, да формулира стратегически цели, да разработи програми и планове за постигане на целите и т.н.
#Маркетинг мениджърите се нуждаят от резултатите от търговските панели за решаването на следните задачи: анализ на пазарните обеми и тенденции, определяне на пазарните дялове на собствената марка, продуктови екстанзии.
#[[Мениджър]]ите от продажбите използват данните от панелите,за да определят ефективността на собствената дистрибуция и тази на конкурентите и да формулират или преформулират дистрибуционната си политика.
#Продуктовите [[мениджър]]и се нуждаят от панелите, за да определят производствената си програма.

==Потребителски панели==

При потребителските панели предмет на изучаване са покупките в домакинствата по продуктови категориии марки. Най- често става дума за продуктови категории на бързооборотни потребителски стоки. То вид изследвания се основават на представителна извадка от домакинства.

На всяко от домакинствата в началото на всеки отчетен период се раздават дневници за самонаблюдение, в които лицата вписват покупките си. Освен марката на продукта се вписват и закупеното количество, разфасовката, цената, отстъпките и т.н.

===Разновиднсоти на потребителските панели===

Съвременните потребителски панели могат да бъдат класифицирани въз основа на различни критерии, по-важните от които са:

*Продуктови категории, които са включени в панела (бързооборотни потребителски продукти, дълготрайни продукти, полудълготреаини продукти)

*Измерваните от панела променливи (строго поведенчески-вид и брой на покупките,честота и пр.; оценъчни- имидж и нагласи спрямо марките).

*Състав на извадката на панела (общи панели, специализирани панели)

*Използваният метод за събиране на данни (самоподпълване на дневник, електронни записващи устрйства и пр.)

*Единица на изследване (лице или домакинство)

===Измервани прменливи от потребителските панели===

Потребителските панели са насочени предимно към събиране и обобщаване на поведенчески фактологични данни. Към този род данни спадат:

*Вид на покупката

*Размер на единиците

*Количество

*Цена на единица

*Дата на покупка

*Място на покупка

*Начин на заплащане и др.

===Произвеждани от панела показатели и стандартни доклади===

Стандартен информационен продукт.

Елементите на стандартния информационен продукт предлаган от [[потребителски панел|потребителските панели]] са следните:

*[[Обем на продажби|Обеми на продажбите]] (за целия пазар; за всяка марка; за всеки неин вариант)
*Потребителски разходи по настоящи пазарни цени ( за целия пазар; за всяка марка; за всеки неин вариант)
*[[Пазарен дял|Пазарни дялове]] за всяка марка
*[[Пазарно проникване]]
*[[Средни покупни цени]]
*Специални оферти или купони
*Потребности за специалните оферти или купони.

Специализирани информационни продукти.

Към тях спадат: анализ по класификационни променливи, трендови анализ, анализ на покупателскито поведение, прогнози за пазарни дялове и други показатели.

===Излъчване на извадката===

При [[потребителски панел|потребителските панели]] могат да се използват два различни вида извадка:

- Собствена – от базата данни, скоито разполага изследователската агенция

- Общодостъпни основи – телефонни указатели, избирателни списъци, [[ведомствени бази с данни]] и др.

При потребителските панели за излъчване на първоначалната извадка се използват случйни и квотни извадки. В случите на липсваща информация за единиците на целевата съвкупност обикновено се прибягва до някаква форма на клъстърна извадка.

===Събиране на данни===

Могат да бъдат откроени четири основни метода за събиране на данни при потребителските панели:

*Самонаблюдение чрез попълване на дневник

*Телефонно допитване и използване на дневник от полеви сътрудник

*Домакински одит

*Използване на скенер за отчитане на покупките

При първия метод информацията, която се записа е строго фактологическа и се отнася до наименованието на закупената марка, размера, варианта, цената, количеството и т.н. Повечето от дневниците включва закрити въпроси, което улеснява попълването.

Метода с [[телефоното допитване]] и попълването на дневниците от полевите сътрудници има важни предимства като това, че тои може да се окаже по-надежден, ако стане ясно, че голяма част от респондентите не попълват редовно дневниците, могат по-бързо да се обработват и предоставят събраните данни и пр.

[[домакински одит|Домакинския одит]] се съсътой в посещениена полевия сътрудник в дома на участника в панела и до инспекция на напревените полупки в рамките на съответния период.

При изпоолзването на скенера за отчитането на покупките се отчитат чрез сканиращо устройство, което разчита уникалния продуктов код на всеки закупен артикул.

Предимствата му са:

* става възможно включването на много по-голям набор от продуктови категории, марки, вариянти

* повишава се надеждността

* наразства бързината на обработването и предоставянето на данните

* става възможно провеждането на нови анализи въз основа на съпоставката межди потребителските и търговските панели.

==Вижте още==

*[[Пазарно проучване]]
*[[Пазар на труда]]
*[[Консултант]]
*[[Анализ]]
*[[Статистика]]
*[[Отдел]]
*[[Администрация]]

==Източници==

*Маркетингови изследвания, Желев, С., Университетско издателство «Стопанство»
*Mercer, D., Marketing Strategy: the Challenges of the External Environment, Penguin Books, 1998.
*Димитър Атанасов Шопов, Лалко Стойчев Дулевски, Любомир Минчев Стефанов, Марин Александров Паунов, Христо Георгиев Малешков, Изследване на пазара на труда и на индустриалните отношения в България след 1990 година
*Ръков. проект Николай Щерев, Изследване на пазарната ориентация на български индустриални фирми
*Науч. рък. Димитър Шопов, Изследвания на пазара на труда и индустриалните отношения в България след 1990 година

==Външни препратки==

*[http://www.decentralization.government.bg/doc/library/09BG.PDF ПРОУЧВАНЕ НА НАГЛАСИТЕ НА МЕСТНАТА ВЛАСТ КЪМ ФИСКАЛНАТА ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ]
*[http://www.arbitrageresearch.com/ Арбитраж]
*[http://www.bst.dir.bg/docs/documents/interview.pdf Видове интервюта]
*[http://www.referati.org/metodi-za-marketingovi-izsledvaniq/56525/ref/p2 Методи за маркетингови изследвания]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Фючърсен контракт

2012-06-07T16:16:27Z

Dilyana.vasileva: /* Характеристика */

'''Фючърсния контракт''' (на англ. futures contract) е '''сделка за размяна на договорено количество и качество на базовата стока'''' в определено време в бъдещето за цена, определена чрез [[котировка]] при сключването на фючърсния контракт.

==Същност==
За разлика от [[форурден контракт|форуърдния контракт]] е стандартизиран. Активът, който се търгува, е определен като количество и дата на осъществяване на сделката. Търговията става на [[борса]]. Сделки осъществяват търговци, които са на противоположно мнение относно пазарната [[цена на актив]]а към датата на [[падеж]]а. Продавачите очакват цената на актива да е по-ниска от този в договора, а купувачите очакват обратното - цената на актива да е по-висока от договорената. При сключване на фючърса, страните (продавач и купувач) се договарят само за цената и срокът на доставка. Останалите параметри на актива (количество, качество, опаковка, маркировка и др.) са договорени предварително в спецификацията на борсовия контракт. Страните носят отговорност пред борсата до изпълнение на фючърса. Другата важна особеност на фючърсната търговия е анонимният характер на търговията и отсъствие на [[риск]] за успешно приключване на сделките. Последното се гарантира от [[клирингова къща|клиринговата къща]] с нейните многостепенни осигурителни мерки.
Например през март един търговец би могъл да продаде юлски фючърсен контракт за пшеница на цена 105$. По този начин, още през март, той има една действителна цена, по която трябва да достави стоката през юни. Фючърсният контракт може да завърши с физическа доставка на основната стока или да бъде заплатен. Паричното уреждане изисква да се плати в деня на доставка, което е съпроводено с разлики между началната фючърсна цена и цената на базовия продукт при заплащането.За да стане възможна търговията с фючърси, борсите трябва да разработят стандартизирани фючърсни контракти. Двете страни във фючърсния контракт не е необходимо да се познават, а това изисква борсата да създаде механизъм, който гарантира сделката. [[фючърсен пазар|Фючърсните пазари]] са стартирали с храни и влакна, но сега включват животновъдни продукти, скъпоценни метали, петрол, енергийни продукти, между банкови депозити, валути и пр.

==Характеристика==

Фючърсните контракти са пределно стандартизирани, което зна-чително улеснява търговията с тях. Пълното описание на търгуваните фючърсни контракти на определена стокова борса е включено в правилата за функциониране на борсата.
Всеки фючърсен контракт се базира върху [[базова стока]]. Базовите стоки трябва да отговарят на определени изисквания. В [[еволюция]]та на борсовата и фючърсната търговия са се установили определени правила, на които трябва да отговаря определена стока, за да бъде обект на фючърсна търговия. По-важните от тях са:

*Стоките трябва да са [[хомогенни]].
Това изисква от стоковите единици да бъдат до голяма степен еднородни, лесно и бързо измервани и окачествявани. Разбира се, това изискване е свързано със спецификата на отделната стока. Така например за фючърси върху пшеница се определят [[стандарт]]и за влажност, процент на счупени зърна, минимално количество глутен, хек-толитрово тегло, процент на културните, вредните примеси и на зърната с повреден зародиш. Аналогични качествени изисквания се въвеждат за всяка стока, обект на борсова търговия и при условие, че стоките отговарят на тези изисквания, те се смятат за хомогенни. Това изискване за хомогенност позволява да се уеднакви представата на [[търговец|търговците]] за търгувания от тях актив, като направи фючърсите върху определена стока напълно равностойни и взаимно заменяеми, що се отнася до базовия актив.
*Стоките трябва да са дълготрайни и да позволяват дълго съх-ранение.
Съхранението е изискване, свързано със спецификата на фючър-сния контракт, тъй като често дадена стока трябва да престои в скла-довете за относително дълъг период от време, очаквайки доставната дата или подходящ момент за реализация.
*Стоките трябва да имат качествени описания с допустими от-клонения.
Това изискване е до голяма степен свързано с изискването за хо-могенност на стоките. Качествените отклонения в борсовата търговия обикновено се свързват с цената на стоката, като за доставени партиди с по-ниско или по-високо от базовото качество са предвидени ценови отстъпки или надбавки. Освен това, при съставянето на качествените характеристики трябва да се отчете основното предназначение на стоката. Така например при пшеницата основното, което интересува търговците, е количеството брашно, което може да бъде произведено. При слънчогледа основно се набляга на масленото съдържание и белтъчното съдържание на остатъчния продукт. С тези основни потребителски характеристики се свързват и определени качествени характеристики на базовия актив, за което се съставя определена качествена скала.
*Стоките трябва да са масови.
Това гарантира големи обеми в [[търсене]]то и [[предлагане]]то на съответната стока. Масовите стоки позволяват на широк кръг от лица (независими производители, потребители и [[посредник|посредници]]) да се вклю-чат в търговията със съответната стока. Сключвайки голям брой сделки, те формират една [[равновесна пазарна цена]] при условия, близки до [[съвършената конкуренция]].
*Цените на стоката трябва да се движат свободно.
Големите [[флуктуации]] в цените са резултат предимно от неста-билността и честите промени в търсенето и предлагането на съответната стока. Това изискване е задължително, за да бъде една стока обект на фючърсна търговия, поради самата специфика на фючърсния контракт. Еволюцията на борсовата търговия изобилства от примери, при които стоки, които първоначално са обект на фючърсна търговия и които впоследствие излизат от обращение при стабилизирането на тяхното търсене или производство за продължителен период от време.
*Предлаганата стока трябва да се реализира на [[спот-пазар]]а.
Това означава, че както търсенето и предлагането на стоката, така и нейната цена трябва да се формират на [[кешов пазар|кешовия пазар]] при естествената, свободна [[конкуренция]] на [[пазарен участник|пазарните участници]]. Неподходящи за борсова и фючърсна търговия са стоки, характеризиращи се с монополно положение на предлагането или потреблението, както и стоки, при които държавата регулира цените им, като ги фиксира или установява горни и долни граници.
Трябва да се отбележи, че първите три изисквания се отнасят до всички стоки, обект на борсова търговия, и оттук конкретно за фючърсите. Това изискване се разпростира върху фючърсните контрак-ти въз основа на включената в тях опция за реална доставка, играеща по същество връзката между фючърсния и спот пазара на [[реален актив|реални активи]]. Като се вземе предвид изключително рядкото реално изпълнение на фючърсните контракти, разбираема е появата на фючърси върху [[нематериални стоки]], каквито са [[борсов индекс|борсовите индекси]] и [[лихвен процент|лихвените проценти]]. При тях не е нужно да се дефинира качеството на стоката.

Основните стоки, обект на фючърсна търговия в световен мащаб са:

*Енергоносители - нефт и нефтопродукти.
*Метали - основно се търгува с цветни метали - алуминий, мед, цинк, никел, калай, олово, както и с благородни метали - злато, сребро, платина, паладий.
*Селскостопански и хранителни продукти - основно обект на фю-чърсна търговия са зърно - пшеница (хлебна и фуражна), царевица, слънчоглед, ечемик, овес, соеви зърна, кафе, какао. Освен тях обект на борсова търговия са редица влакнодайни култури - предимно памука, а също така вълна и коприна в някои страни, основни производители и потребители. Обект на борсова търговия са и живи животни - предимно свине и говеда, а също така и замразени бройлери. Към хранителните продукти, обект на фючърсна търговия, могат да бъдат отнесени и някои основни стоки като брашно, захар, олио.
*Нематериални стоки - това е новопоявила се група стоки. Тук спадат фючърси върху борсови индекси и лихвени проценти.

==Спецификация на фючърса==

Спецификация на фючърса е документ, утвърден от борсата, в който са договорени основните условия на фючърсния контракт.
В спецификациите на фючърса са включени следните параметри:
*име на контракта
*условно наименование (съкращение)
*тип на контракта (финансов сетълмент/физически сетълмент)
*размер контракта — количество на базовия актив в един договор
*срокът на договора
*дата на доставката
*минималното изменение на цената
*стойността на минималната стъпка на изменение
Най-активните участници на фючърсния пазар – [[спекуланти]]те, поемат риска да търгуват фючърси, за да реализират печалба от промяната на цените в бъдеще, без да е необходимо да участват в реални операции. Вторият вид участници на фючърсния пазар – [[хеджъри]]те, сключват фючърсни сделки, за да противодействат на ценовия и на търговския риск, които носят като [[контрагенти]] по реални търговски сделки. Фючърсните сделки се използват за изграждане на две борсови стратегии – [[спекулиране]] и [[хеджиране]], които могат да бъдат реализирани само при много добро познаване на механизма им и на конкретните им разновидности.

===Определяне на фючърсната цена?===

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. [[приемлива печалба]]. Това е възможно при [[дефицит]] на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава [[приемлива печалба]] (на англ. [[convenience yield]]): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти.
Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

[[file:f1.jpg]]

където:
F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т;
Cb t - цената на базовата стока в период t;
CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т;
Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните [[вариации]] на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на [[стоковия пазар]].
На [[стоковите борси]] се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др.
[[Фючърсната търговия]] може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити.
Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл.
Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата.
Търговията с фючърси е немислима без [[клирингова къща]].
Всеки търговец трябва да има [[фючърсна сметка]]. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите [[отворени позиции]]. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат [[вариационен маржин]] (на англ. [[variational margin]] или [[settlement variation]]).

Вариационният маржин се намира по формулата:

[[file:f2.jpg]]

където:
Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден;
Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден;
P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната [[разчетна цена]] (на англ. [[settlement price]]) и броят на откритите позиции на всеки участник;
Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника;
Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Ценна книга]]
*[[NASDAQ]]
*[[Централен депозитар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Токийска фондова борса]]

==Източници==

*Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
*Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
*Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

==Външни препратки==

*[http://www.investopedia.com/terms/f/futurescontract.asp#axzz1qRHqyBGt Дефиниция за фючърсен контракт]
*[http://www.wikinvest.com/wiki/Futures Какво точно е фючърсния контракт]
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=7 Същност на фючърсния контракт]
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/fiuchyrsni-kontrakti,38929/ Фючърсни контракти]
*[http://www.riskglossary.com/link/future.htm Фючърси]
*[http://globaltrader.elana.net/products_futures_faq.asp Oсобенности на фючърсния контракт]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Фючърсен контракт

2012-06-07T16:16:00Z

Dilyana.vasileva: /* Характеристика */

'''Фючърсния контракт''' (на англ. futures contract) е '''сделка за размяна на договорено количество и качество на базовата стока'''' в определено време в бъдещето за цена, определена чрез [[котировка]] при сключването на фючърсния контракт.

==Същност==
За разлика от [[форурден контракт|форуърдния контракт]] е стандартизиран. Активът, който се търгува, е определен като количество и дата на осъществяване на сделката. Търговията става на [[борса]]. Сделки осъществяват търговци, които са на противоположно мнение относно пазарната [[цена на актив]]а към датата на [[падеж]]а. Продавачите очакват цената на актива да е по-ниска от този в договора, а купувачите очакват обратното - цената на актива да е по-висока от договорената. При сключване на фючърса, страните (продавач и купувач) се договарят само за цената и срокът на доставка. Останалите параметри на актива (количество, качество, опаковка, маркировка и др.) са договорени предварително в спецификацията на борсовия контракт. Страните носят отговорност пред борсата до изпълнение на фючърса. Другата важна особеност на фючърсната търговия е анонимният характер на търговията и отсъствие на [[риск]] за успешно приключване на сделките. Последното се гарантира от [[клирингова къща|клиринговата къща]] с нейните многостепенни осигурителни мерки.
Например през март един търговец би могъл да продаде юлски фючърсен контракт за пшеница на цена 105$. По този начин, още през март, той има една действителна цена, по която трябва да достави стоката през юни. Фючърсният контракт може да завърши с физическа доставка на основната стока или да бъде заплатен. Паричното уреждане изисква да се плати в деня на доставка, което е съпроводено с разлики между началната фючърсна цена и цената на базовия продукт при заплащането.За да стане възможна търговията с фючърси, борсите трябва да разработят стандартизирани фючърсни контракти. Двете страни във фючърсния контракт не е необходимо да се познават, а това изисква борсата да създаде механизъм, който гарантира сделката. [[фючърсен пазар|Фючърсните пазари]] са стартирали с храни и влакна, но сега включват животновъдни продукти, скъпоценни метали, петрол, енергийни продукти, между банкови депозити, валути и пр.

==Характеристика==

Фючърсните контракти са пределно стандартизирани, което зна-чително улеснява търговията с тях. Пълното описание на търгуваните фючърсни контракти на определена стокова борса е включено в правилата за функциониране на борсата.
Всеки фючърсен контракт се базира върху [[базова стока]]. Базовите стоки трябва да отговарят на определени изисквания. В [[еволюция]]та на борсовата и фючърсната търговия са се установили определени правила, на които трябва да отговаря определена стока, за да бъде обект на фючърсна търговия. По-важните от тях са:

*Стоките трябва да са [[хомогенни]].
Това изисква от стоковите единици да бъдат до голяма степен еднородни, лесно и бързо измервани и окачествявани. Разбира се, това изискване е свързано със спецификата на отделната стока. Така например за фючърси върху пшеница се определят [[стандарти]] за влажност, процент на счупени зърна, минимално количество глутен, хек-толитрово тегло, процент на културните, вредните примеси и на зърната с повреден зародиш. Аналогични качествени изисквания се въвеждат за всяка стока, обект на борсова търговия и при условие, че стоките отговарят на тези изисквания, те се смятат за хомогенни. Това изискване за хомогенност позволява да се уеднакви представата на [[търговец|търговците]] за търгувания от тях актив, като направи фючърсите върху определена стока напълно равностойни и взаимно заменяеми, що се отнася до базовия актив.
*Стоките трябва да са дълготрайни и да позволяват дълго съх-ранение.
Съхранението е изискване, свързано със спецификата на фючър-сния контракт, тъй като често дадена стока трябва да престои в скла-довете за относително дълъг период от време, очаквайки доставната дата или подходящ момент за реализация.
*Стоките трябва да имат качествени описания с допустими от-клонения.
Това изискване е до голяма степен свързано с изискването за хо-могенност на стоките. Качествените отклонения в борсовата търговия обикновено се свързват с цената на стоката, като за доставени партиди с по-ниско или по-високо от базовото качество са предвидени ценови отстъпки или надбавки. Освен това, при съставянето на качествените характеристики трябва да се отчете основното предназначение на стоката. Така например при пшеницата основното, което интересува търговците, е количеството брашно, което може да бъде произведено. При слънчогледа основно се набляга на масленото съдържание и белтъчното съдържание на остатъчния продукт. С тези основни потребителски характеристики се свързват и определени качествени характеристики на базовия актив, за което се съставя определена качествена скала.
*Стоките трябва да са масови.
Това гарантира големи обеми в [[търсене]]то и [[предлагане]]то на съответната стока. Масовите стоки позволяват на широк кръг от лица (независими производители, потребители и [[посредник|посредници]]) да се вклю-чат в търговията със съответната стока. Сключвайки голям брой сделки, те формират една [[равновесна пазарна цена]] при условия, близки до [[съвършената конкуренция]].
*Цените на стоката трябва да се движат свободно.
Големите [[флуктуации]] в цените са резултат предимно от неста-билността и честите промени в търсенето и предлагането на съответната стока. Това изискване е задължително, за да бъде една стока обект на фючърсна търговия, поради самата специфика на фючърсния контракт. Еволюцията на борсовата търговия изобилства от примери, при които стоки, които първоначално са обект на фючърсна търговия и които впоследствие излизат от обращение при стабилизирането на тяхното търсене или производство за продължителен период от време.
*Предлаганата стока трябва да се реализира на [[спот-пазар]]а.
Това означава, че както търсенето и предлагането на стоката, така и нейната цена трябва да се формират на [[кешов пазар|кешовия пазар]] при естествената, свободна [[конкуренция]] на [[пазарен участник|пазарните участници]]. Неподходящи за борсова и фючърсна търговия са стоки, характеризиращи се с монополно положение на предлагането или потреблението, както и стоки, при които държавата регулира цените им, като ги фиксира или установява горни и долни граници.
Трябва да се отбележи, че първите три изисквания се отнасят до всички стоки, обект на борсова търговия, и оттук конкретно за фючърсите. Това изискване се разпростира върху фючърсните контрак-ти въз основа на включената в тях опция за реална доставка, играеща по същество връзката между фючърсния и спот пазара на [[реален актив|реални активи]]. Като се вземе предвид изключително рядкото реално изпълнение на фючърсните контракти, разбираема е появата на фючърси върху [[нематериални стоки]], каквито са [[борсов индекс|борсовите индекси]] и [[лихвен процент|лихвените проценти]]. При тях не е нужно да се дефинира качеството на стоката.

Основните стоки, обект на фючърсна търговия в световен мащаб са:

*Енергоносители - нефт и нефтопродукти.
*Метали - основно се търгува с цветни метали - алуминий, мед, цинк, никел, калай, олово, както и с благородни метали - злато, сребро, платина, паладий.
*Селскостопански и хранителни продукти - основно обект на фю-чърсна търговия са зърно - пшеница (хлебна и фуражна), царевица, слънчоглед, ечемик, овес, соеви зърна, кафе, какао. Освен тях обект на борсова търговия са редица влакнодайни култури - предимно памука, а също така вълна и коприна в някои страни, основни производители и потребители. Обект на борсова търговия са и живи животни - предимно свине и говеда, а също така и замразени бройлери. Към хранителните продукти, обект на фючърсна търговия, могат да бъдат отнесени и някои основни стоки като брашно, захар, олио.
*Нематериални стоки - това е новопоявила се група стоки. Тук спадат фючърси върху борсови индекси и лихвени проценти.

==Спецификация на фючърса==

Спецификация на фючърса е документ, утвърден от борсата, в който са договорени основните условия на фючърсния контракт.
В спецификациите на фючърса са включени следните параметри:
*име на контракта
*условно наименование (съкращение)
*тип на контракта (финансов сетълмент/физически сетълмент)
*размер контракта — количество на базовия актив в един договор
*срокът на договора
*дата на доставката
*минималното изменение на цената
*стойността на минималната стъпка на изменение
Най-активните участници на фючърсния пазар – [[спекуланти]]те, поемат риска да търгуват фючърси, за да реализират печалба от промяната на цените в бъдеще, без да е необходимо да участват в реални операции. Вторият вид участници на фючърсния пазар – [[хеджъри]]те, сключват фючърсни сделки, за да противодействат на ценовия и на търговския риск, които носят като [[контрагенти]] по реални търговски сделки. Фючърсните сделки се използват за изграждане на две борсови стратегии – [[спекулиране]] и [[хеджиране]], които могат да бъдат реализирани само при много добро познаване на механизма им и на конкретните им разновидности.

===Определяне на фючърсната цена?===

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. [[приемлива печалба]]. Това е възможно при [[дефицит]] на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава [[приемлива печалба]] (на англ. [[convenience yield]]): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти.
Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

[[file:f1.jpg]]

където:
F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т;
Cb t - цената на базовата стока в период t;
CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т;
Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните [[вариации]] на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на [[стоковия пазар]].
На [[стоковите борси]] се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др.
[[Фючърсната търговия]] може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити.
Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл.
Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата.
Търговията с фючърси е немислима без [[клирингова къща]].
Всеки търговец трябва да има [[фючърсна сметка]]. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите [[отворени позиции]]. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат [[вариационен маржин]] (на англ. [[variational margin]] или [[settlement variation]]).

Вариационният маржин се намира по формулата:

[[file:f2.jpg]]

където:
Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден;
Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден;
P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната [[разчетна цена]] (на англ. [[settlement price]]) и броят на откритите позиции на всеки участник;
Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника;
Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Ценна книга]]
*[[NASDAQ]]
*[[Централен депозитар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Токийска фондова борса]]

==Източници==

*Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
*Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
*Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

==Външни препратки==

*[http://www.investopedia.com/terms/f/futurescontract.asp#axzz1qRHqyBGt Дефиниция за фючърсен контракт]
*[http://www.wikinvest.com/wiki/Futures Какво точно е фючърсния контракт]
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=7 Същност на фючърсния контракт]
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/fiuchyrsni-kontrakti,38929/ Фючърсни контракти]
*[http://www.riskglossary.com/link/future.htm Фючърси]
*[http://globaltrader.elana.net/products_futures_faq.asp Oсобенности на фючърсния контракт]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Фючърсен контракт

2012-06-07T16:14:23Z

Dilyana.vasileva: /* Същност */

'''Фючърсния контракт''' (на англ. futures contract) е '''сделка за размяна на договорено количество и качество на базовата стока'''' в определено време в бъдещето за цена, определена чрез [[котировка]] при сключването на фючърсния контракт.

==Същност==
За разлика от [[форурден контракт|форуърдния контракт]] е стандартизиран. Активът, който се търгува, е определен като количество и дата на осъществяване на сделката. Търговията става на [[борса]]. Сделки осъществяват търговци, които са на противоположно мнение относно пазарната [[цена на актив]]а към датата на [[падеж]]а. Продавачите очакват цената на актива да е по-ниска от този в договора, а купувачите очакват обратното - цената на актива да е по-висока от договорената. При сключване на фючърса, страните (продавач и купувач) се договарят само за цената и срокът на доставка. Останалите параметри на актива (количество, качество, опаковка, маркировка и др.) са договорени предварително в спецификацията на борсовия контракт. Страните носят отговорност пред борсата до изпълнение на фючърса. Другата важна особеност на фючърсната търговия е анонимният характер на търговията и отсъствие на [[риск]] за успешно приключване на сделките. Последното се гарантира от [[клирингова къща|клиринговата къща]] с нейните многостепенни осигурителни мерки.
Например през март един търговец би могъл да продаде юлски фючърсен контракт за пшеница на цена 105$. По този начин, още през март, той има една действителна цена, по която трябва да достави стоката през юни. Фючърсният контракт може да завърши с физическа доставка на основната стока или да бъде заплатен. Паричното уреждане изисква да се плати в деня на доставка, което е съпроводено с разлики между началната фючърсна цена и цената на базовия продукт при заплащането.За да стане възможна търговията с фючърси, борсите трябва да разработят стандартизирани фючърсни контракти. Двете страни във фючърсния контракт не е необходимо да се познават, а това изисква борсата да създаде механизъм, който гарантира сделката. [[фючърсен пазар|Фючърсните пазари]] са стартирали с храни и влакна, но сега включват животновъдни продукти, скъпоценни метали, петрол, енергийни продукти, между банкови депозити, валути и пр.

==Характеристика==

Фючърсните контракти са пределно стандартизирани, което зна-чително улеснява търговията с тях. Пълното описание на търгуваните фючърсни контракти на определена стокова борса е включено в правилата за функциониране на борсата.
Всеки фючърсен контракт се базира върху [[базова стока]]. Базовите стоки трябва да отговарят на определени изисквания. В [[еволюция]]та на борсовата и фючърсната търговия са се установили определени правила, на които трябва да отговаря определена стока, за да бъде обект на фючърсна търговия. По-важните от тях са:

*Стоките трябва да са [[хомогенни]].
Това изисква от стоковите единици да бъдат до голяма степен еднородни, лесно и бързо измервани и окачествявани. Разбира се, това изискване е свързано със спецификата на отделната стока. Така например за фючърси върху пшеница се определят [[стандарти]] за влажност, процент на счупени зърна, минимално количество глутен, хек-толитрово тегло, процент на културните, вредните примеси и на зърната с повреден зародиш. Аналогични качествени изисквания се въвеждат за всяка стока, обект на борсова търговия и при условие, че стоките отговарят на тези изисквания, те се смятат за хомогенни. Това изискване за хомогенност позволява да се уеднакви представата на [[търговец|търговците]] за търгувания от тях актив, като направи фючърсите върху определена стока напълно равностойни и взаимно заменяеми, що се отнася до базовия актив.
*Стоките трябва да са дълготрайни и да позволяват дълго съх-ранение.
Съхранението е изискване, свързано със спецификата на фючър-сния контракт, тъй като често дадена стока трябва да престои в скла-довете за относително дълъг период от време, очаквайки доставната дата или подходящ момент за реализация.
*Стоките трябва да имат качествени описания с допустими от-клонения.
Това изискване е до голяма степен свързано с изискването за хо-могенност на стоките. Качествените отклонения в борсовата търговия обикновено се свързват с цената на стоката, като за доставени партиди с по-ниско или по-високо от базовото качество са предвидени ценови отстъпки или надбавки. Освен това, при съставянето на качествените характеристики трябва да се отчете основното предназначение на стоката. Така например при пшеницата основното, което интересува търговците, е количеството брашно, което може да бъде произведено. При слънчогледа основно се набляга на масленото съдържание и белтъчното съдържание на остатъчния продукт. С тези основни потребителски характеристики се свързват и определени качествени характеристики на базовия актив, за което се съставя определена качествена скала.
*Стоките трябва да са масови.
Това гарантира големи обеми в [[търсене]]то и [[предлагане]]то на съответната стока. Масовите стоки позволяват на широк кръг от лица (независими производители, потребители и [[посредник|посредници]]) да се вклю-чат в търговията със съответната стока. Сключвайки голям брой сделки, те формират една [[равновесна пазарна цена]] при условия, близки до [[съвършената конкуренция]].
*Цените на стоката трябва да се движат свободно.
Големите [[флуктуации]] в цените са резултат предимно от неста-билността и честите промени в търсенето и предлагането на съответната стока. Това изискване е задължително, за да бъде една стока обект на фючърсна търговия, поради самата специфика на фючърсния контракт. Еволюцията на борсовата търговия изобилства от примери, при които стоки, които първоначално са обект на фючърсна търговия и които впоследствие излизат от обращение при стабилизирането на тяхното търсене или производство за продължителен период от време.
*Предлаганата стока трябва да се реализира на [[спот-пазар]]а.
Това означава, че както търсенето и предлагането на стоката, така и нейната цена трябва да се формират на [[кешовия пазар]] при естествената, свободна [[конкуренция]] на [[пазарните участници]]. Неподходящи за борсова и фючърсна търговия са стоки, характеризиращи се с монополно положение на предлагането или потреблението, както и стоки, при които държавата регулира цените им, като ги фиксира или установява горни и долни граници.
Трябва да се отбележи, че първите три изисквания се отнасят до всички стоки, обект на борсова търговия, и оттук конкретно за фючърсите. Това изискване се разпростира върху фючърсните контрак-ти въз основа на включената в тях опция за реална доставка, играеща по същество връзката между фючърсния и спот пазара на [[реален актив|реални активи]]. Като се вземе предвид изключително рядкото реално изпълнение на фючърсните контракти, разбираема е появата на фючърси върху [[нематериални стоки]], каквито са [[борсов индекс|борсовите индекси]] и [[лихвен процент|лихвените проценти]]. При тях не е нужно да се дефинира качеството на стоката.

Основните стоки, обект на фючърсна търговия в световен мащаб са:

*Енергоносители - нефт и нефтопродукти.
*Метали - основно се търгува с цветни метали - алуминий, мед, цинк, никел, калай, олово, както и с благородни метали - злато, сребро, платина, паладий.
*Селскостопански и хранителни продукти - основно обект на фю-чърсна търговия са зърно - пшеница (хлебна и фуражна), царевица, слънчоглед, ечемик, овес, соеви зърна, кафе, какао. Освен тях обект на борсова търговия са редица влакнодайни култури - предимно памука, а също така вълна и коприна в някои страни, основни производители и потребители. Обект на борсова търговия са и живи животни - предимно свине и говеда, а също така и замразени бройлери. Към хранителните продукти, обект на фючърсна търговия, могат да бъдат отнесени и някои основни стоки като брашно, захар, олио.
*Нематериални стоки - това е новопоявила се група стоки. Тук спадат фючърси върху борсови индекси и лихвени проценти.

==Спецификация на фючърса==

Спецификация на фючърса е документ, утвърден от борсата, в който са договорени основните условия на фючърсния контракт.
В спецификациите на фючърса са включени следните параметри:
*име на контракта
*условно наименование (съкращение)
*тип на контракта (финансов сетълмент/физически сетълмент)
*размер контракта — количество на базовия актив в един договор
*срокът на договора
*дата на доставката
*минималното изменение на цената
*стойността на минималната стъпка на изменение
Най-активните участници на фючърсния пазар – [[спекуланти]]те, поемат риска да търгуват фючърси, за да реализират печалба от промяната на цените в бъдеще, без да е необходимо да участват в реални операции. Вторият вид участници на фючърсния пазар – [[хеджъри]]те, сключват фючърсни сделки, за да противодействат на ценовия и на търговския риск, които носят като [[контрагенти]] по реални търговски сделки. Фючърсните сделки се използват за изграждане на две борсови стратегии – [[спекулиране]] и [[хеджиране]], които могат да бъдат реализирани само при много добро познаване на механизма им и на конкретните им разновидности.

===Определяне на фючърсната цена?===

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. [[приемлива печалба]]. Това е възможно при [[дефицит]] на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава [[приемлива печалба]] (на англ. [[convenience yield]]): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти.
Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

[[file:f1.jpg]]

където:
F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т;
Cb t - цената на базовата стока в период t;
CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т;
Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните [[вариации]] на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на [[стоковия пазар]].
На [[стоковите борси]] се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др.
[[Фючърсната търговия]] може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити.
Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл.
Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата.
Търговията с фючърси е немислима без [[клирингова къща]].
Всеки търговец трябва да има [[фючърсна сметка]]. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите [[отворени позиции]]. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат [[вариационен маржин]] (на англ. [[variational margin]] или [[settlement variation]]).

Вариационният маржин се намира по формулата:

[[file:f2.jpg]]

където:
Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден;
Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден;
P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната [[разчетна цена]] (на англ. [[settlement price]]) и броят на откритите позиции на всеки участник;
Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника;
Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Ценна книга]]
*[[NASDAQ]]
*[[Централен депозитар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Токийска фондова борса]]

==Източници==

*Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
*Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
*Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

==Външни препратки==

*[http://www.investopedia.com/terms/f/futurescontract.asp#axzz1qRHqyBGt Дефиниция за фючърсен контракт]
*[http://www.wikinvest.com/wiki/Futures Какво точно е фючърсния контракт]
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=7 Същност на фючърсния контракт]
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/fiuchyrsni-kontrakti,38929/ Фючърсни контракти]
*[http://www.riskglossary.com/link/future.htm Фючърси]
*[http://globaltrader.elana.net/products_futures_faq.asp Oсобенности на фючърсния контракт]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Фючърсен контракт

2012-06-07T16:13:33Z

Dilyana.vasileva: /* Същност */

'''Фючърсния контракт''' (на англ. futures contract) е '''сделка за размяна на договорено количество и качество на базовата стока'''' в определено време в бъдещето за цена, определена чрез [[котировка]] при сключването на фючърсния контракт.

==Същност==
За разлика от [[форурден контракт|форуърдния контракт]] е стандартизиран. Активът, който се търгува, е определен като количество и дата на осъществяване на сделката. Търговията става на [[борса]]. Сделки осъществяват търговци, които са на противоположно мнение относно пазарната [[цена на актив]]а към датата на [[падеж]]а. Продавачите очакват цената на актива да е по-ниска от този в договора, а купувачите очакват обратното - цената на актива да е по-висока от договорената. При сключване на фючърса, страните (продавач и купувач) се договарят само за цената и срокът на доставка. Останалите параметри на актива (количество, качество, опаковка, маркировка и др.) са договорени предварително в спецификацията на борсовия контракт. Страните носят отговорност пред борсата до изпълнение на фючърса. Другата важна особеност на фючърсната търговия е анонимният характер на търговията и отсъствие на [[риск]] за успешно приключване на сделките. Последното се гарантира от [[клиринговата къща]] с нейните многостепенни осигурителни мерки.
Например през март един търговец би могъл да продаде юлски фючърсен контракт за пшеница на цена 105$. По този начин, още през март, той има една действителна цена, по която трябва да достави стоката през юни. Фючърсният контракт може да завърши с физическа доставка на основната стока или да бъде заплатен. Паричното уреждане изисква да се плати в деня на доставка, което е съпроводено с разлики между началната фючърсна цена и цената на базовия продукт при заплащането.За да стане възможна търговията с фючърси, борсите трябва да разработят стандартизирани фючърсни контракти. Двете страни във фючърсния контракт не е необходимо да се познават, а това изисква борсата да създаде механизъм, който гарантира сделката. [[фючърсен пазар|Фючърсните пазари]] са стартирали с храни и влакна, но сега включват животновъдни продукти, скъпоценни метали, петрол, енергийни продукти, между банкови депозити, валути и пр.

==Характеристика==

Фючърсните контракти са пределно стандартизирани, което зна-чително улеснява търговията с тях. Пълното описание на търгуваните фючърсни контракти на определена стокова борса е включено в правилата за функциониране на борсата.
Всеки фючърсен контракт се базира върху [[базова стока]]. Базовите стоки трябва да отговарят на определени изисквания. В [[еволюция]]та на борсовата и фючърсната търговия са се установили определени правила, на които трябва да отговаря определена стока, за да бъде обект на фючърсна търговия. По-важните от тях са:

*Стоките трябва да са [[хомогенни]].
Това изисква от стоковите единици да бъдат до голяма степен еднородни, лесно и бързо измервани и окачествявани. Разбира се, това изискване е свързано със спецификата на отделната стока. Така например за фючърси върху пшеница се определят [[стандарти]] за влажност, процент на счупени зърна, минимално количество глутен, хек-толитрово тегло, процент на културните, вредните примеси и на зърната с повреден зародиш. Аналогични качествени изисквания се въвеждат за всяка стока, обект на борсова търговия и при условие, че стоките отговарят на тези изисквания, те се смятат за хомогенни. Това изискване за хомогенност позволява да се уеднакви представата на [[търговец|търговците]] за търгувания от тях актив, като направи фючърсите върху определена стока напълно равностойни и взаимно заменяеми, що се отнася до базовия актив.
*Стоките трябва да са дълготрайни и да позволяват дълго съх-ранение.
Съхранението е изискване, свързано със спецификата на фючър-сния контракт, тъй като често дадена стока трябва да престои в скла-довете за относително дълъг период от време, очаквайки доставната дата или подходящ момент за реализация.
*Стоките трябва да имат качествени описания с допустими от-клонения.
Това изискване е до голяма степен свързано с изискването за хо-могенност на стоките. Качествените отклонения в борсовата търговия обикновено се свързват с цената на стоката, като за доставени партиди с по-ниско или по-високо от базовото качество са предвидени ценови отстъпки или надбавки. Освен това, при съставянето на качествените характеристики трябва да се отчете основното предназначение на стоката. Така например при пшеницата основното, което интересува търговците, е количеството брашно, което може да бъде произведено. При слънчогледа основно се набляга на масленото съдържание и белтъчното съдържание на остатъчния продукт. С тези основни потребителски характеристики се свързват и определени качествени характеристики на базовия актив, за което се съставя определена качествена скала.
*Стоките трябва да са масови.
Това гарантира големи обеми в [[търсене]]то и [[предлагане]]то на съответната стока. Масовите стоки позволяват на широк кръг от лица (независими производители, потребители и [[посредник|посредници]]) да се вклю-чат в търговията със съответната стока. Сключвайки голям брой сделки, те формират една [[равновесна пазарна цена]] при условия, близки до [[съвършената конкуренция]].
*Цените на стоката трябва да се движат свободно.
Големите [[флуктуации]] в цените са резултат предимно от неста-билността и честите промени в търсенето и предлагането на съответната стока. Това изискване е задължително, за да бъде една стока обект на фючърсна търговия, поради самата специфика на фючърсния контракт. Еволюцията на борсовата търговия изобилства от примери, при които стоки, които първоначално са обект на фючърсна търговия и които впоследствие излизат от обращение при стабилизирането на тяхното търсене или производство за продължителен период от време.
*Предлаганата стока трябва да се реализира на [[спот-пазар]]а.
Това означава, че както търсенето и предлагането на стоката, така и нейната цена трябва да се формират на [[кешовия пазар]] при естествената, свободна [[конкуренция]] на [[пазарните участници]]. Неподходящи за борсова и фючърсна търговия са стоки, характеризиращи се с монополно положение на предлагането или потреблението, както и стоки, при които държавата регулира цените им, като ги фиксира или установява горни и долни граници.
Трябва да се отбележи, че първите три изисквания се отнасят до всички стоки, обект на борсова търговия, и оттук конкретно за фючърсите. Това изискване се разпростира върху фючърсните контрак-ти въз основа на включената в тях опция за реална доставка, играеща по същество връзката между фючърсния и спот пазара на [[реален актив|реални активи]]. Като се вземе предвид изключително рядкото реално изпълнение на фючърсните контракти, разбираема е появата на фючърси върху [[нематериални стоки]], каквито са [[борсов индекс|борсовите индекси]] и [[лихвен процент|лихвените проценти]]. При тях не е нужно да се дефинира качеството на стоката.

Основните стоки, обект на фючърсна търговия в световен мащаб са:

*Енергоносители - нефт и нефтопродукти.
*Метали - основно се търгува с цветни метали - алуминий, мед, цинк, никел, калай, олово, както и с благородни метали - злато, сребро, платина, паладий.
*Селскостопански и хранителни продукти - основно обект на фю-чърсна търговия са зърно - пшеница (хлебна и фуражна), царевица, слънчоглед, ечемик, овес, соеви зърна, кафе, какао. Освен тях обект на борсова търговия са редица влакнодайни култури - предимно памука, а също така вълна и коприна в някои страни, основни производители и потребители. Обект на борсова търговия са и живи животни - предимно свине и говеда, а също така и замразени бройлери. Към хранителните продукти, обект на фючърсна търговия, могат да бъдат отнесени и някои основни стоки като брашно, захар, олио.
*Нематериални стоки - това е новопоявила се група стоки. Тук спадат фючърси върху борсови индекси и лихвени проценти.

==Спецификация на фючърса==

Спецификация на фючърса е документ, утвърден от борсата, в който са договорени основните условия на фючърсния контракт.
В спецификациите на фючърса са включени следните параметри:
*име на контракта
*условно наименование (съкращение)
*тип на контракта (финансов сетълмент/физически сетълмент)
*размер контракта — количество на базовия актив в един договор
*срокът на договора
*дата на доставката
*минималното изменение на цената
*стойността на минималната стъпка на изменение
Най-активните участници на фючърсния пазар – [[спекуланти]]те, поемат риска да търгуват фючърси, за да реализират печалба от промяната на цените в бъдеще, без да е необходимо да участват в реални операции. Вторият вид участници на фючърсния пазар – [[хеджъри]]те, сключват фючърсни сделки, за да противодействат на ценовия и на търговския риск, които носят като [[контрагенти]] по реални търговски сделки. Фючърсните сделки се използват за изграждане на две борсови стратегии – [[спекулиране]] и [[хеджиране]], които могат да бъдат реализирани само при много добро познаване на механизма им и на конкретните им разновидности.

===Определяне на фючърсната цена?===

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. [[приемлива печалба]]. Това е възможно при [[дефицит]] на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава [[приемлива печалба]] (на англ. [[convenience yield]]): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти.
Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

[[file:f1.jpg]]

където:
F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т;
Cb t - цената на базовата стока в период t;
CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т;
Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните [[вариации]] на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на [[стоковия пазар]].
На [[стоковите борси]] се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др.
[[Фючърсната търговия]] може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити.
Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл.
Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата.
Търговията с фючърси е немислима без [[клирингова къща]].
Всеки търговец трябва да има [[фючърсна сметка]]. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите [[отворени позиции]]. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат [[вариационен маржин]] (на англ. [[variational margin]] или [[settlement variation]]).

Вариационният маржин се намира по формулата:

[[file:f2.jpg]]

където:
Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден;
Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден;
P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната [[разчетна цена]] (на англ. [[settlement price]]) и броят на откритите позиции на всеки участник;
Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника;
Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Ценна книга]]
*[[NASDAQ]]
*[[Централен депозитар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Токийска фондова борса]]

==Източници==

*Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
*Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
*Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

==Външни препратки==

*[http://www.investopedia.com/terms/f/futurescontract.asp#axzz1qRHqyBGt Дефиниция за фючърсен контракт]
*[http://www.wikinvest.com/wiki/Futures Какво точно е фючърсния контракт]
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=7 Същност на фючърсния контракт]
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/fiuchyrsni-kontrakti,38929/ Фючърсни контракти]
*[http://www.riskglossary.com/link/future.htm Фючърси]
*[http://globaltrader.elana.net/products_futures_faq.asp Oсобенности на фючърсния контракт]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Фючърсен контракт

2012-06-07T16:12:33Z

Dilyana.vasileva:

'''Фючърсния контракт''' (на англ. futures contract) е '''сделка за размяна на договорено количество и качество на базовата стока'''' в определено време в бъдещето за цена, определена чрез [[котировка]] при сключването на фючърсния контракт.

==Същност==
За разлика от [[форурден контракт|форуърдния контракт]] е стандартизиран. Активът, който се търгува, е определен като количество и дата на осъществяване на сделката. Търговията става на [[борса]]. Сделки осъществяват търговци, които са на противоположно мнение относно пазарната [[цена на актива]] към датата на [[падеж]]а. Продавачите очакват цената на актива да е по-ниска от този в договора, а купувачите очакват обратното - цената на актива да е по-висока от договорената. При сключване на фючърса, страните (продавач и купувач) се договарят само за цената и срокът на доставка. Останалите параметри на актива (количество, качество, опаковка, маркировка и др.) са договорени предварително в спецификацията на борсовия контракт. Страните носят отговорност пред борсата до изпълнение на фючърса. Другата важна особеност на фючърсната търговия е анонимният характер на търговията и отсъствие на [[риск]] за успешно приключване на сделките. Последното се гарантира от [[клиринговата къща]] с нейните многостепенни осигурителни мерки.
Например през март един търговец би могъл да продаде юлски фючърсен контракт за пшеница на цена 105$. По този начин, още през март, той има една действителна цена, по която трябва да достави стоката през юни. Фючърсният контракт може да завърши с физическа доставка на основната стока или да бъде заплатен. Паричното уреждане изисква да се плати в деня на доставка, което е съпроводено с разлики между началната фючърсна цена и цената на базовия продукт при заплащането.За да стане възможна търговията с фючърси, борсите трябва да разработят стандартизирани фючърсни контракти. Двете страни във фючърсния контракт не е необходимо да се познават, а това изисква борсата да създаде механизъм, който гарантира сделката. [[фючърсен пазар|Фючърсните пазари]] са стартирали с храни и влакна, но сега включват животновъдни продукти, скъпоценни метали, петрол, енергийни продукти, между банкови депозити, валути и пр.

==Характеристика==

Фючърсните контракти са пределно стандартизирани, което зна-чително улеснява търговията с тях. Пълното описание на търгуваните фючърсни контракти на определена стокова борса е включено в правилата за функциониране на борсата.
Всеки фючърсен контракт се базира върху [[базова стока]]. Базовите стоки трябва да отговарят на определени изисквания. В [[еволюция]]та на борсовата и фючърсната търговия са се установили определени правила, на които трябва да отговаря определена стока, за да бъде обект на фючърсна търговия. По-важните от тях са:

*Стоките трябва да са [[хомогенни]].
Това изисква от стоковите единици да бъдат до голяма степен еднородни, лесно и бързо измервани и окачествявани. Разбира се, това изискване е свързано със спецификата на отделната стока. Така например за фючърси върху пшеница се определят [[стандарти]] за влажност, процент на счупени зърна, минимално количество глутен, хек-толитрово тегло, процент на културните, вредните примеси и на зърната с повреден зародиш. Аналогични качествени изисквания се въвеждат за всяка стока, обект на борсова търговия и при условие, че стоките отговарят на тези изисквания, те се смятат за хомогенни. Това изискване за хомогенност позволява да се уеднакви представата на [[търговец|търговците]] за търгувания от тях актив, като направи фючърсите върху определена стока напълно равностойни и взаимно заменяеми, що се отнася до базовия актив.
*Стоките трябва да са дълготрайни и да позволяват дълго съх-ранение.
Съхранението е изискване, свързано със спецификата на фючър-сния контракт, тъй като често дадена стока трябва да престои в скла-довете за относително дълъг период от време, очаквайки доставната дата или подходящ момент за реализация.
*Стоките трябва да имат качествени описания с допустими от-клонения.
Това изискване е до голяма степен свързано с изискването за хо-могенност на стоките. Качествените отклонения в борсовата търговия обикновено се свързват с цената на стоката, като за доставени партиди с по-ниско или по-високо от базовото качество са предвидени ценови отстъпки или надбавки. Освен това, при съставянето на качествените характеристики трябва да се отчете основното предназначение на стоката. Така например при пшеницата основното, което интересува търговците, е количеството брашно, което може да бъде произведено. При слънчогледа основно се набляга на масленото съдържание и белтъчното съдържание на остатъчния продукт. С тези основни потребителски характеристики се свързват и определени качествени характеристики на базовия актив, за което се съставя определена качествена скала.
*Стоките трябва да са масови.
Това гарантира големи обеми в [[търсене]]то и [[предлагане]]то на съответната стока. Масовите стоки позволяват на широк кръг от лица (независими производители, потребители и [[посредник|посредници]]) да се вклю-чат в търговията със съответната стока. Сключвайки голям брой сделки, те формират една [[равновесна пазарна цена]] при условия, близки до [[съвършената конкуренция]].
*Цените на стоката трябва да се движат свободно.
Големите [[флуктуации]] в цените са резултат предимно от неста-билността и честите промени в търсенето и предлагането на съответната стока. Това изискване е задължително, за да бъде една стока обект на фючърсна търговия, поради самата специфика на фючърсния контракт. Еволюцията на борсовата търговия изобилства от примери, при които стоки, които първоначално са обект на фючърсна търговия и които впоследствие излизат от обращение при стабилизирането на тяхното търсене или производство за продължителен период от време.
*Предлаганата стока трябва да се реализира на [[спот-пазар]]а.
Това означава, че както търсенето и предлагането на стоката, така и нейната цена трябва да се формират на [[кешовия пазар]] при естествената, свободна [[конкуренция]] на [[пазарните участници]]. Неподходящи за борсова и фючърсна търговия са стоки, характеризиращи се с монополно положение на предлагането или потреблението, както и стоки, при които държавата регулира цените им, като ги фиксира или установява горни и долни граници.
Трябва да се отбележи, че първите три изисквания се отнасят до всички стоки, обект на борсова търговия, и оттук конкретно за фючърсите. Това изискване се разпростира върху фючърсните контрак-ти въз основа на включената в тях опция за реална доставка, играеща по същество връзката между фючърсния и спот пазара на [[реален актив|реални активи]]. Като се вземе предвид изключително рядкото реално изпълнение на фючърсните контракти, разбираема е появата на фючърси върху [[нематериални стоки]], каквито са [[борсов индекс|борсовите индекси]] и [[лихвен процент|лихвените проценти]]. При тях не е нужно да се дефинира качеството на стоката.

Основните стоки, обект на фючърсна търговия в световен мащаб са:

*Енергоносители - нефт и нефтопродукти.
*Метали - основно се търгува с цветни метали - алуминий, мед, цинк, никел, калай, олово, както и с благородни метали - злато, сребро, платина, паладий.
*Селскостопански и хранителни продукти - основно обект на фю-чърсна търговия са зърно - пшеница (хлебна и фуражна), царевица, слънчоглед, ечемик, овес, соеви зърна, кафе, какао. Освен тях обект на борсова търговия са редица влакнодайни култури - предимно памука, а също така вълна и коприна в някои страни, основни производители и потребители. Обект на борсова търговия са и живи животни - предимно свине и говеда, а също така и замразени бройлери. Към хранителните продукти, обект на фючърсна търговия, могат да бъдат отнесени и някои основни стоки като брашно, захар, олио.
*Нематериални стоки - това е новопоявила се група стоки. Тук спадат фючърси върху борсови индекси и лихвени проценти.

==Спецификация на фючърса==

Спецификация на фючърса е документ, утвърден от борсата, в който са договорени основните условия на фючърсния контракт.
В спецификациите на фючърса са включени следните параметри:
*име на контракта
*условно наименование (съкращение)
*тип на контракта (финансов сетълмент/физически сетълмент)
*размер контракта — количество на базовия актив в един договор
*срокът на договора
*дата на доставката
*минималното изменение на цената
*стойността на минималната стъпка на изменение
Най-активните участници на фючърсния пазар – [[спекуланти]]те, поемат риска да търгуват фючърси, за да реализират печалба от промяната на цените в бъдеще, без да е необходимо да участват в реални операции. Вторият вид участници на фючърсния пазар – [[хеджъри]]те, сключват фючърсни сделки, за да противодействат на ценовия и на търговския риск, които носят като [[контрагенти]] по реални търговски сделки. Фючърсните сделки се използват за изграждане на две борсови стратегии – [[спекулиране]] и [[хеджиране]], които могат да бъдат реализирани само при много добро познаване на механизма им и на конкретните им разновидности.

===Определяне на фючърсната цена?===

Фючърсната цена при стоковите фючърси се определя на базата на концепцията за т.нар. [[приемлива печалба]]. Това е възможно при [[дефицит]] на достъпните физически стоки. Такъв пазарен дефицит се среща, когато притежателите на физически стоки не желаят да се раз-делят с тях. При подобна ситуация се казва, че стоката притежава [[приемлива печалба]] (на англ. [[convenience yield]]): т.е. има една вероятна печалба (или възвръщаемост) от простото притежаване на стоката. Тази печалба не се нуждае от парично възвръщане или възвръщаемост, която е твърде жалка. Тя би могла да бъде подразбираща се печалба, която фирмата очаква да получи от своите материални запаси, снабдявайки без прекъсване своите дългосрочни клиенти.
Основната формула, използвана за формиране на фючърсната цена, е следната:

[[file:f1.jpg]]

където:
F t,T -фючърсната цена в период t за доставка във време Т;
Cb t - цената на базовата стока в период t;
CC t,T - обща стойност на разходите за съхранение на базовата стока от време t до време Т;
Y t,T,/1/ - приемлива печалба за периода от време t до Т.

Предсказването на стоковите фючърсни цени е трудно поради неочакваните [[вариации]] на приемливите печалби. Затова е нужно да се познава детайлно икономическата основа на [[стоковия пазар]].
На [[стоковите борси]] се търгуват земеделски стокови фючърси, които често се наричат меки стокови фючърси. Това са какао, кафе, за-хар и памук. В САЩ се търгуват зърно, живи животни и др.
[[Фючърсната търговия]] може да бъде от голяма полза за производителя. От една страна, той може да раздели риска от нежелано изменение не цените, а, от друга, да облекчи кредитирането на своята дейност, залагайки фючърсите пред банките при отпускане на кредити.
Така се осигурява възможност за допълнително кредитиране на земеделските производители, които изпитват големи затруднения при стартирането на новия производствен цикъл.
Например, ако производителят е стоял твърдо на спот-пазара, той би загубил. Оперирайки на спот пазара и на фючърсния пазар, той ограничава загубата.
Търговията с фючърси е немислима без [[клирингова къща]].
Всеки търговец трябва да има [[фючърсна сметка]]. В тази сметка става ежедневно остойностяване на неговите [[отворени позиции]]. Пе-чалбата (загубата) по фючърсните позиции се определя всекидневно и се наричат [[вариационен маржин]] (на англ. [[variational margin]] или [[settlement variation]]).

Вариационният маржин се намира по формулата:

[[file:f2.jpg]]

където:
Vm [i] - вариационният маржин за i-ти търговски ден;
Nc[i] - брой контракти (открити позиции) в i-ти търговски ден;
P[i] - цена на фючърса в i-ти търговски ден.

Естествено е, че при откриване на позиция Vm [i] = 0.

Въвеждането на ежедневно коригиране на фючърсните позиции решава едновременно няколко задачи:

Първо - Тази техника за отчитане на откритите позиции е проста за организация. Вместо многобройните двойки купувач-продавач има само два показателя: последната [[разчетна цена]] (на англ. [[settlement price]]) и броят на откритите позиции на всеки участник;
Второ - При откриване на позиции и тяхното последващо закри-ване разликата в цените на покупката и продажбата незабавно е на-числена по сметката на участника;
Трето - Вариационният маржин е част от системата за гарантиране на сделките, предприемани от клиринговата къща за осигуряване на задълженията на участниците във фючърсната търговия.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Ценна книга]]
*[[NASDAQ]]
*[[Централен депозитар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Токийска фондова борса]]

==Източници==

*Bodie, Zvi; Kane, Alex; Markus, Alan (2009). Investments (eight edition)
*Lioui, Abraham; Poncet, Patrice (2005). Dynamic Asset Allocation with Forwards and Futures
*Valdez, Steven (2000). An Introduction To Global Financial Markets (third edition). Basingstoke, Hampshire: Macmillan Press

==Външни препратки==

*[http://www.investopedia.com/terms/f/futurescontract.asp#axzz1qRHqyBGt Дефиниция за фючърсен контракт]
*[http://www.wikinvest.com/wiki/Futures Какво точно е фючърсния контракт]
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=7 Същност на фючърсния контракт]
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/fiuchyrsni-kontrakti,38929/ Фючърсни контракти]
*[http://www.riskglossary.com/link/future.htm Фючърси]
*[http://globaltrader.elana.net/products_futures_faq.asp Oсобенности на фючърсния контракт]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Българска фондова борса

2012-06-07T16:10:02Z

Dilyana.vasileva:

'''Българската фондова борса – София АД ''' (Bulgarian Stock Exchange-Sofia) е '''единствената действаща [[фондова борса]] в [[Република България]]''', създала се след сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. Учредена е на 6 юни 1997 год., получила [[лиценз]] на 09.10.1997 год. от [[Държавна комисия по ценни книжа|Държавната комисия по ценни книжа]] за извършване на дейност като [[фондова борса]] и първата сключена сделка е на 21 октомври 1997 год. Предметът й на дейност включва следните [[операции|операция]]:
# Организиране на търговия с [[ценни книжа]] и други [[финансови инструменти]];
# Организиране и поддържане на информационна система за търговия с [[ценни книжа]];
# Създаване и поддържане на [[клиринг]]ова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с [[ценни книжа]].
Основната [[мисия]] на Българската фондова борса е да подпомага създаването и развитието на организиран [[капиталов пазар]]. Борсовите членове и клиентите, за които работят имат равен достъп до пазарната информация и еднакви условия за извършване на [[търговска дейност]].

==Историческа ретроспекция==

Българският [[капиталов пазар]] се заражда в началото на 20 век. През 1907 год. се приема първия закон за фондовата борса. С царският указ от 15 април 1914 год. се учредява Софийската фондова борса като „[[тържище]]“, на което се срещат членове на борсовата корпорация и [[борсови посредници|борсов посредник]] за продажба и покупка на публични и частни ценни книжа“. На фондовата борса се реализира значителен [[оборот]] през 30-те години, но след края на Втората световна война борсата прекратява своята дейност. След приемането на [[Търговски закон|Търговския закон]] през 1991 год. отново възстановява дейността си, но под ново име- Първа българска фондова борса. В периода от 1992-1994 год. се създават около 20 фондови борси. След приемането на [[Закона за ценните книжа и фондовите борси]] през 1995 год. пазарът става регулиран и с конкретни правила на търговия. Спрямо закона се създава и [[Комисия по ценните книжа и фондовите борси]], а в края на 1996 год. се учредява и [[Централен депозитар]]. В края на 1995 год. борсите се обединяват в една под наименованието Българска фондова борса, като тя става единствената действаща борса на територията на Република България. През 1999 год. Народното събрание приема [[Закон за публичното предлагане на ценни книжа]]. Той има за основа да защити [[инвеститор]]ите, да осигури сигурност на пазара, следи за спазване на принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките.

==Управителен орган==

[[Управителен орган]] е [[Съветът на директорите|Съвет на директорите]]. Той определя условията за извършване на [[срочни сделки|срочна сделка]] и изискванията на членовете на [[борса]]та и техните [[борсов посредник|борсови последници]]. Друг орган е [[Вътрешната борсова комисия|Вътрешна борсова комисия]], в която влизат представители на борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на [[емитент]]ите на ценни книжа. Комисията се състои от пет члена, които се избират за срок от една година като могат да се преизбират и самите членове избират председател и секретар на комисията. Възникналите спорове във връзка с дейността на борсата се решават от [[Арбитражен съд]], който се придържа към определен правилник. Под ръководството на изпълнителен директор са 4 дирекции и 2 отдела, които са следните:

# дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа
# дирекция Търговия, [[клиринг]] и [[сетълмент]]
# дирекция Информационни системи
# дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността
# отдел „Надзор“
# отдел „Счетоводство“

==Собственици==

[[Мажоритарен акционер]] в БФБ-София е държавата чрез [[Министерство на финансите]] с дял от 50.05 % с 3 294 721 броя [[акция|акции]] с [[номинал]] от 1 лев. Самите ценни книжа се качват на борсата вторично, което означава, че не е набиран предварително [[капитал]]. Останалите 49.95 % с 3 288 139 [[акция|акции]] влизат в групата на „други“ [[акционер]]и. Със стартирането на [[публична търговия|публичната търговия]] с акции на БФБ отпада и изискването членовете на борсата да поддържат минимум 20 хил. броя акции, за да могат да присъстват на пазара.

==Права на акционерите==

Правата на [[акционер]]ите се делят най-общо на имуществени и неимуществени.

===Имуществени права===

# Право на участие в разпределението на [[печалба]]та и право на [[дивидент]]
# Право на [[ликвидационен дял]]
# Право на записване на част от новите акции при увеличаване [[капитал]]а на БФБ-София

===Неимуществени права===

# Право на глас в [[Общо събрание|Общото събрание]] на акционерите на БФБ-София
# Право на свикване на ОСА на БФБ-София
# Включване на допълнителни въпроси в дневния ред на ОСА
# Право да избира и да бъде избиран в управителните органи на БФБ-София
# Право на сведения
# Право на защита на [[акционерно участие|акционерното участие]]
# Право на предявяване на иск за търсене на отговорност от членовете на Съвета на директорите

==Търговия==

Системата за търговия на [[Дойче Бьорзе]] на Българската фондова борса е [[Xetra]], която е въведена на 16 Юни 2008год. Тя притежава повече функции от предходната RTS и може да осъществява повече видове поръчки, а участниците могат да търгуват с над 17 000 финансови инструмента . Чрез [[COBOS]] борсата улеснява подаването на поръчки чрез интернет, като от своето въвеждане през 2003 год. системата търпи постоянно усъвършенстване- включват се допълнително модули, повишава се качеството на работа на системата и др. Сделките с [[финансови инструменти|финансов инструмент]], допуснати до търговия на борсата се осъществяват въз основа на въведените поръчки за покупка и продажба от борсовите членове и на [[котировка|котировките]] на [[маркет-мейкър]]ите. Времето, за което ще се извърши една сделка зависи от инструмента и от пазара, на който е регистриран. Сделките се приключват при спазването на принципа „доставка срещу плащане“- прехвърлянето на инструмента става веднага след неговото плащане. Тези действия се извършват от [[Централен депозитар]] по безкасов път.

==Вижте още==

*[[Токийска фондова борса]]
*[[Лондонска борса за ценни метали]]
*[[Акция]]
*[[Облигация]]
*[[Ценна книга]]
*[[Капиталов пазар]]

==Източници==

* [http://www.dnevnik.bg/biznes/profile/BSO/ Български национален всекидневник „Дневник“, секция „Бизнес“, Актуални новини за Българската фондова борса]
* [http://www.bse-sofia.bg/ Официален сайт на Българската фондова борса]
* [http://www.jobs.bg/hc/hcnews/1551 „Human capital“ издание за мениджмънт и кариера, 6 Януари 2011год.]
* [http://vasil.elliott-wave.info/2010/02/1590 Даков, В., „Историческа ретроспекция на Българска фондова борса“, 13.12.2010 год.]

==Външни препратки==

* [http://www.csd-bg.bg/index.php?menu=home Централен депозитар]
* [http://www.odit.info/?s=2&i=1945 Търговски закон]
* [http://www.arbitrage.bg/ Арбитражен съд София]
* [http://www.minfin.bg/ Министерство на финансите]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Акционерно дружество

2012-06-07T16:05:32Z

Dilyana.vasileva:

'''Акционерно дружество (АД)''' е '''дружество, чийто капитал е разделен на [[акция|акции]]'''.То отговаря пред кредиторите си до размера на своето имущество. АД е организационна форма, в която функционира едрият [[бизнес]]. То се различава от другите търговски дружества главно с това, че при него [[капитал]]ът е разделен на части под формата на акции. Чрез закупуване на акции много физически и [[юридическо лице|юридически лица]] могат да инвестират и да станат съсобственици на корпоративния капитал

==Характеристика==

* Капиталът на дружеството се разпределя на равни части наречени [[акция|акции]]
* Акционерното дружество е най-подходящата форма за привличането на крупни капиталовложения
* При него се намалява стопанския [[риск]] на собствениците при извършване на дадена дейност, който в известна степен се прехвърля върху кредиторите на акционерното дружество
* Акционерното дружество дава възможност за сравнително най- лесно прехвърляне на дялово участие върху други лица
* Акционерното дружество е най -подходящата дружествена форма за [[приватизация]] на държавна собственост чрез създаване на еднолично акционерно дружество с държавен инвентар
* Най-същественият елемент на акционерното дружество е ,че капиталът му се разделя на равни части ,които задължително се материализират в акции
* Акционерното дружество е юридическо лице с изключителна отговорност, като акционерите не отговарят за задълженията на акционерното дружество.

==Учредяване==

Акционерното дружество се образува без наличието на подписка . При учредяването му трябва да се проведе учредително събрание,на което да се вземат важни решения . Те са свързани с учредяване на [[акционерно дружество]], приемане на [[устав]], установяване размера на разноските по учредяването, избор на надзорен съвет или на съвет на директорите. Изпълнението на тези задачи както и целия процес на учредяване се контролира от съда при регистрация. Решенията за учредяването на акционерно дружество трябва да се приемат единодушно и да се протоколират по реда, по който се протоколират решенията на общото събрание на акционерите. Решенията, които касаят установяване на размера на разноските по учредяване и за избор на надзорен съвет се приемат според установения ред за гласуване на от самото учредително събрание. При образуване на акционерно дружество трябва да се прави разлика между обявен, записан и реално внесен капитал.Размерът на обявения и записан капитал трябва да е равен. Ако няма акционери, които да инвестират в ценни книжа, обявеният капитал трябва да се редуцира до записаният, като се спазва определеният минимум в закона. Реално внесеният капитал не трябва да е по-малко от 25 % от записаният капитал. Образуването на акционерното дружество подлежи на [[обнародване]] в [[“ Държавен вестник “]]

==Права и задължения на акционерите ==

===Имуществени права===

* [[Дивидент]]ът е основно имуществено право, което е съразмерно на номиналната стойност на притежаваните [[акция|акции]].
* Правото на [[лихва]] върху направените вноски – то е изключение, тъй като противостои на правото на дивидент. При акционерното дружество може да има лихвен процент, но той е голямо изключение. За получаване на лихва не е достатъчно решение на общото събрание, то трябва да е изрично предвидено в устава. Правото на лихва основно се признава в два случая – когато акционерите изплащат акциите си в различно съотношение (в този случай лихвата се изчислява върху разликата в повече, с която отделните акционери изплащат в повече) и когато акционерното дружество не може да започне дейност в определения период след регистрацията (няма да има и дивидент)
* Правото на [[ликвидационен дял]] е облигационно право, а не вещно, тъй като акционерите не са съсобственици, а само кредитори на акционерното дружество. Те имат облигационни права, а не вещни. Висшия конституционен съд категорично привежда тази разлика. Ликвидационния дял може да се състои и от имущество, т.е. той не винаги е в пари, но Висшия конституционен съд допуска той да се определи във вещи при невъзможност да бъде изплатен в пари.

===Неимуществени права===

* Управителни – акционерите имат право на участие в управлението и да бъдат избирани в органите за управление.Акционерите имат право на глас в общото събрание, който е съразмерен на притежаваните от тях акции. Могат да бъдат издавани и [[безгласна акция|безгласни акции]], т.е. акции, без право на глас, както и многогласни, т.е. право на два или повече гласа. Правото на глас е гарантирано в значителна по – голяма степен от правото на дивидент. Правото на дивидент може да бъде отнето от Общото събрание с квалифицирано мнозинство.
* Контролни – това е правото на информация, което е най – актуалното право в последните години. У нас това право не е гарантирано, макар че е предвидено в Търговския закон. Други контролни права са право да се преглеждат счетоводните и търговски книги и правото да се иска отмяна на решение на [[Общото събрание]] пред съда, в който е регистрирано дружеството.

===Имуществени задължения===

* Изразяват в това да се внесе стойността незаписаните акции чрез вноски, които биват парични, непарични или смесени. Вноските трябва да се направят реално. Не се допуска опрощаване или прихващане за акционер, който има вземане от акционерно дружество. При невнасяне стойността на записаните акции те могат да се обявят за невалидни. На тяхно място се записват нови акции или капиталът се намалява.
* Задължението за плащане на законна лихва или [[обезщетение]] за вреди при невнасяне на непарична вноска. В устава може да се определи и неустойка, която има това предимство, че се дължи винаги, дори и да няма вреди.
* Акционерите нямат неимуществени задължения

==Системи за управление на Акционерното дружество==

* Едностепенна –общо събрание и съвет на директорите
* Двустепенна-общото събрание на акционерите, надзорен и управителен съвет.
* Смесена система-акционерното дружество може да избира между двете системи.При този вид [[система]] приоритетна е едностепенната

В никакъв случай не се допуска смесване между едностепенната и двустепенната система. Съвета на директорите и Управителния съвет са различни органи, макар понякога компетентността им да съвпада само от части. По-широка компетентност има едностепенната система за управление в сравнение с Управителния съвет.Надзорния съвет има [[функция|функции]] вътре в акционерното дружество и не бива да се смесва и няма нищо общо с Контролния съвет. Надзорният съвет има право да избира и освобождава членове на Управителния съвет и то по целесъобразност.Съвета на директорите взема решение самостоятелно и няма контролен орган. Управителния съвет или съвета на директорите са изпълнителни или представителни органи. Двата съвета могат да възложат [[управление]]то и представителството на изпълнителни членове. Изпълнителните членове са от категорията на законния представител и са по- особени .Общото събрание на акционерите не е върховен орган за управление. То не е такъв защото решаването на редица въпроси е отнесено в компетентността на Съветите. В тях по принцип участват лица, които не са акционери.

==Акционерно дружество с особен правен режим==

===Същност===

Такива са банките, застрахователните дружества, стоковите и фондовите борси, инвестиционните дружества, приватизационните фондове. Правният режим на тези дружества е общ и особен. Общият се съдържа в [[търговски закон|Търговския закон]], а специалният в съответните специални закони, които имат пряко приложение. Pри тези акционерни дружества размерът на минималния капитал е значително по – висок.Специфичната структура на капитала и вида на вноските при този вид дружества се определят от специфичен закон или от съответния държавен орган по оперативен ред .С оглед вида на акциите им ,някои акционерни дружества могат да издават само [[поименна акция|поименни акции]] ,това се отнася най-вече за [[приватизационен Фонд|приватизационните фондове]]. С оглед гласовете, които притежават, някои от тези акционерни дружества могат да издават акции само с един глас (фондови и стокови борси). Спрямо управлението , някои от тези акционерни дружества трябва да прилагат едностепенна система (борсите).

При тоз вид дружества съществува специален административно -правен режим на санкции- глобите са много високи и са ограничени възможностите за обжалване.

Също така при тях съществува специален режим за чуждестранно участие – чуждестранно лице може да извършва дейност само ако регистрира клон (клонът не е юридическо лице).

Минимален брой членове, който се изисква за някои акционерни дружества - например стоковите борси е 50 члена.

===Основни характеристики===

* Ограничена правоспособност и дееспособност. Изразява се във възможността да се сключват определени сделки. Нарушаването на това изискване води до нищожност на съответната сделка
* Във връзка с образуването по разрешително нормативната система се включват три елемента:

- приемане на учредителния акт

- разрешение от държавен орган

- регистрация
* Упражнява се два вида капитал – за целесъобразност при даване на разрешението и за законосъобразност при съдебната регистрация.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Бизнес]]
*[[Капитал]]
*[[Риск]]
*[[Приватизация]]
*[[Държавен вестник]]
*[[Лихва]]
*[[Търговски закон]]

==Източници==

*[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=140&t=14430 Същност на акционерното дружество]
*James Robert Parish, Ronald L. Bowers, T. Allan Taylor, The MGM Stock Company: The Golden Era
*John Micklethwait, Adrian Wooldridge, The Company: A Short History of a Revolutionary Idea (Modern Library Chronicles)
*W. Dean Frischknecht, Old Deseret Live Stock Company: A Stockman's Memoir
*T. Roy Jackson, The Red Stock Company
*Aswath Damodaran, The Little Book of Valuation: How to Value a Company, Pick a Stock and Profit (Little Books. Big Profits)

==Външни препратки==

*[http://fbm.uni-ruse.bg/d/mmt/L-mmt-7.pdf Маркетингова информационна система и маркетингови изследвания]
*[http://prosperiteta.com/?p=345 Топ 5 актуални маркетингови стратегии]
*[http://www.referatite.com/Marketingovi_strategii_v-234.html Маркетингови стратегии в етапите на “жизнения цикъл” на продукта]
*[http://bgm8.bg/referati/view/5979 Контролинг в застраховането]
*[http://www.zastrahovatel.com/dokumenti/Irena%20Misheva-doklad.pdf СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ДРУЖЕСТВО]
*[http://www.trainmor-knowmore.eu/B08E28A3.bg.aspx SWOT анализ на организационните знания]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Акционерно дружество

2012-06-07T14:09:50Z

Dilyana.vasileva:

'''Акционерно дружество (АД)''' е '''дружество, чийто капитал е разделен на [[акции]]'''.То отговаря пред кредиторите си до размера на своето имущество. АД е организационна форма, в която функционира едрият [[бизнес]]. То се различава от другите търговски дружества главно с това, че при него [[капитал]]ът е разделен на части под формата на акции. Чрез закупуване на акции много физически и [[юридическо лице|юридически лица]] могат да инвестират и да станат съсобственици на корпоративния капитал

==Характеристика==

* Капиталът на дружеството се разпределя на равни части наречени [[акции]]
* Акционерното дружество е най-подходящата форма за привличането на крупни капиталовложения
* При него се намалява стопанския [[риск]] на собствениците при извършване на дадена дейност, който в известна степен се прехвърля върху кредиторите на акционерното дружество
* Акционерното дружество дава възможност за сравнително най- лесно прехвърляне на дялово участие върху други лица
* Акционерното дружество е най -подходящата дружествена форма за [[приватизация]] на държавна собственост чрез създаване на еднолично акционерно дружество с държавен инвентар
* Най-същественият елемент на акционерното дружество е ,че капиталът му се разделя на равни части ,които задължително се материализират в акции
* Акционерното дружество е юридическо лице с изключителна отговорност, като акционерите не отговарят за задълженията на акционерното дружество.

==Учредяване==

Акционерното дружество се образува без наличието на подписка . При учредяването му трябва да се проведе учредително събрание,на което да се вземат важни решения . Те са свързани с учредяване на [[акционер|акционерно дружество]], приемане на [[устав]], установяване размера на разноските по учредяването, избор на надзорен съвет или на съвет на директорите. Изпълнението на тези задачи както и целия процес на учредяване се контролира от съда при регистрация. Решенията за учредяването на акционерно дружество трябва да се приемат единодушно и да се протоколират по реда, по който се протоколират решенията на общото събрание на акционерите. Решенията, които касаят установяване на размера на разноските по учредяване и за избор на надзорен съвет се приемат според установения ред за гласуване на от самото учредително събрание. При образуване на акционерно дружество трябва да се прави разлика между обявен, записан и реално внесен капитал.Размерът на обявения и записан капитал трябва да е равен. Ако няма акционери, които да инвестират в ценни книжа, обявеният капитал трябва да се редуцира до записаният, като се спазва определеният минимум в закона. Реално внесеният капитал не трябва да е по-малко от 25 % от записаният капитал. Образуването на акционерното дружество подлежи на [[обнародване]] в [[“ Държавен вестник “]]

==Права и задължения на акционерите ==

===Имуществени права===

* [[Дивидент]]ът е основно имуществено право, което е съразмерно на номиналната стойност на притежаваните [[акции]].
* Правото на [[лихва ]]върху направените вноски – то е изключение, тъй като противостои на правото на дивидент. При акционерното дружество може да има лихвен процент, но той е голямо изключение. За получаване на лихва не е достатъчно решение на общото събрание, то трябва да е изрично предвидено в устава. Правото на лихва основно се признава в два случая – когато акционерите изплащат акциите си в различно съотношение ( в този случай лихвата се изчислява върху разликата в повече, с която отделните акционери изплащат в повече ) и когато акционерното дружество не може да започне дейност в определения период след регистрацията ( няма да има и дивидент)
* Правото на [[ликвидационен дял]] е облигационно право, а не вещно, тъй като акционерите не са съсобственици, а само кредитори на акционерното дружество. Те имат облигационни права, а не вещни. Висшия конституционен съд категорично привежда тази разлика. Ликвидационния дял може да се състои и от имущество, т.е. той не винаги е в пари, но Висшия конституционен съд допуска той да се определи във вещи при невъзможност да бъде изплатен в пари.

===Неимуществени права===

* Управителни – акционерите имат право на участие в управлението и да бъдат избирани в органите за управление.Акционерите имат право на глас в общото събрание, който е съразмерен на притежаваните от тях акции. Могат да бъдат издавани и [[безгласна акция|безгласни акции]], т.е. акции, без право на глас, както и многогласни, т.е. право на два или повече гласа. Правото на глас е гарантирано в значителна по – голяма степен от правото на дивидент. Правото на дивидент може да бъде отнето от Общото събрание с квалифицирано мнозинство.
* Контролни – това е правото на информация, което е най – актуалното право в последните години. У нас това право не е гарантирано, макар че е предвидено в Търговския закон. Други контролни права са право да се преглеждат счетоводните и търговски книги и правото да се иска отмяна на решение на [[Общото събрание]] пред съда, в който е регистрирано дружеството.

===Имуществени задължения===

* Изразяват в това да се внесе стойността незаписаните акции чрез вноски, които биват парични, непарични или смесени. Вноските трябва да се направят реално. Не се допуска опрощаване или прихващане за акционер, който има вземане от акционерно дружество. При невнасяне стойността на записаните акции те могат да се обявят за невалидни. На тяхно място се записват нови акции или капиталът се намалява.
* Задължението за плащане на законна лихва или [[обезщетение]] за вреди при невнасяне на непарична вноска. В устава може да се определи и неустойка, която има това предимство, че се дължи винаги, дори и да няма вреди.
* Акционерите нямат неимуществени задължения

==Системи за управление на Акционерното дружество==

* Едностепенна –общо събрание и съвет на директорите
* Двустепенна-общото събрание на акционерите, надзорен и управителен съвет.
* Смесена система-акционерното дружество може да избира между двете системи.При този вид [[система]] приоритетна е едностепенната

В никакъв случай не се допуска смесване между едностепенната и двустепенната система. Съвета на директорите и Управителния съвет са различни органи, макар понякога компетентността им да съвпада само от части. По-широка компетентност има едностепенната система за управление в сравнение с Управителния съвет.Надзорния съвет има [[функция|функции]] вътре в акционерното дружество и не бива да се смесва и няма нищо общо с Контролния съвет. Надзорният съвет има право да избира и освобождава членове на Управителния съвет и то по целесъобразност.Съвета на директорите взема решение самостоятелно и няма контролен орган. Управителния съвет или съвета на директорите са изпълнителни или представителни органи. Двата съвета могат да възложат [[управление]]то и представителството на изпълнителни членове. Изпълнителните членове са от категорията на законния представител и са по- особени .Общото събрание на акционерите не е върховен орган за управление. То не е такъв защото решаването на редица въпроси е отнесено в компетентността на Съветите. В тях по принцип участват лица, които не са акционери.

==Акционерно дружество с особен правен режим==

===Същност===

Такива са банките, застрахователните дружества, стоковите и фондовите борси, инвестиционните дружества, приватизационните фондове. Правният режим на тези дружества е общ и особен. Общият се съдържа в [[търговски закон|Търговския закон]], а специалният в съответните специални закони, които имат пряко приложение. Pри тези акционерни дружества размерът на минималния капитал е значително по – висок.Специфичната структура на капитала и вида на вноските при този вид дружества се определят от специфичен закон или от съответния държавен орган по оперативен ред .С оглед вида на акциите им ,някои акционерни дружества могат да издават само [[поименна акция|поименни акции]] ,това се отнася най-вече за [[приватизационен Фонд|приватизационните фондове]]. С оглед гласовете, които притежават, някои от тези акционерни дружества могат да издават акции само с един глас (фондови и стокови борси). Спрямо управлението , някои от тези акционерни дружества трябва да прилагат едностепенна система (борсите).

При тоз вид дружества съществува специален административно -правен режим на санкции- глобите са много високи и са ограничени възможностите за обжалване.

Също така при тях съществува специален режим за чуждестранно участие – чуждестранно лице може да извършва дейност само ако регистрира клон (клонът не е юридическо лице).

Минимален брой членове, който се изисква за някои акционерни дружества - например стоковите борси е 50 члена.

===Основни характеристики===

* Ограничена правоспособност и дееспособност. Изразява се във възможността да се сключват определени сделки. Нарушаването на това изискване води до нищожност на съответната сделка
* Във връзка с образуването по разрешително нормативната система се включват три елемента:

- приемане на учредителния акт

- разрешение от държавен орган

- регистрация
* Упражнява се два вида капитал – за целесъобразност при даване на разрешението и за законосъобразност при съдебната регистрация.

==Вижте още==

*[[Акция]]
*[[Бизнес]]
*[[Капитал]]
*[[Риск]]
*[[Приватизация]]
*[[Държавен вестник]]
*[[Лихва]]
*[[Търговски закон]]

==Източници==

*[http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=140&t=14430 Същност на акционерното дружество]
*James Robert Parish, Ronald L. Bowers, T. Allan Taylor, The MGM Stock Company: The Golden Era
*John Micklethwait, Adrian Wooldridge, The Company: A Short History of a Revolutionary Idea (Modern Library Chronicles)
*W. Dean Frischknecht, Old Deseret Live Stock Company: A Stockman's Memoir
*T. Roy Jackson, The Red Stock Company
*Aswath Damodaran, The Little Book of Valuation: How to Value a Company, Pick a Stock and Profit (Little Books. Big Profits)

==Външни препратки==

*[http://fbm.uni-ruse.bg/d/mmt/L-mmt-7.pdf Маркетингова информационна система и маркетингови изследвания]
*[http://prosperiteta.com/?p=345 Топ 5 актуални маркетингови стратегии]
*[http://www.referatite.com/Marketingovi_strategii_v-234.html Маркетингови стратегии в етапите на “жизнения цикъл” на продукта]
*[http://bgm8.bg/referati/view/5979 Контролинг в застраховането]
*[http://www.zastrahovatel.com/dokumenti/Irena%20Misheva-doklad.pdf СТРАТЕГИЧЕСКИЯТ ПОДХОД В УПРАВЛЕНИЕТО НА ЗАСТРАХОВАТЕЛНОТО ДРУЖЕСТВО]
*[http://www.trainmor-knowmore.eu/B08E28A3.bg.aspx SWOT анализ на организационните знания]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Банка

2012-06-07T13:52:14Z

Dilyana.vasileva:

'''Банката''' е '''институция предлагаща широк кръг от [[финансови услуги]]'''.Основните й функции са свързани със съхранение на ценности и [[кредитиране]].

==Определение==

Думата банка идва от италианското ''banca'', което на свой ред идва от немски и означава пейка. Терминът [[банкрут]] идва аналогично от ''banca rotta'', което означава банка, прекратила дейността си, като нейната пейка е физически счупена. [[Заемодател]]ите в Северна Италия първоначално работели на открито или в големи зали, където всеки заемодател имал собствена пейка или маса.

Днес под термина банка се разбира институция,на която е даден [[банков лиценз]] за извършването на основни банкови услуги като приемане на [[депозити]] и даване на [[заеми]].Този лиценз се издава от съответната [[институция за финансов надзор]]. Съществуват и финасови институции, които извършват някои банкови услуги без да покриват юридическото определение на банка.

Обикновено същността на банките се свежда до едно от следните три определения:

* посредник при извършването на операции с [[пари]] и парични капитали
* превръща парите в капитал
* специфично [[стопанско предприятие]], което произвежда и предлага на пазара широк набор от [[парично-кредитни и финансови услуги]]

==Същност на съвременните банки==

*'''Първият аспект''' от същността на банките е генетичният. Той дава представа за родовата връзка на банките с породилите ги материални процеси и отношения в [[икономика]]та, с кредитното движение на стойността и заемните операции и отношения. Банките са закономерен резултат от историческото развитие на парично-кредитните процеси и отношения. Независимо от факта, че банките възникват като стихийна реакция срещу лихварството, тяхното създаване е закономерен процес. На определен етап от развитието на обществено значимите икономически и социални отношения те се институционализират. В банките и банковото дело парично-кредитните отношения намират своята обществено необходима институционална форма на проявление. Банката, като нова иснституция, не е само ново явление в икономическия и социален живот, но и важен елемент на обществената организация на кредитните отношения. Благодарение на това кредитът от случайно явление, постепенно става масова практика.

*'''Вторият аспект '''от същността на банките е свързан с тяхното място и роля в осъществяването на стопанските процеси в съвременната икономика. Това е функционалният аспект на същността на съвременните банки. Те са специфични стопански предприятия, които "произвеждат" и предлагат на [[пазар]]а специфична [["продукция"]], която се търси и купува. Банките са предприятия, които търгуват с пари и парични капитали. Разликата в цените, по които купуват и продават тази [["стока"]], формира дохода на банките. Те работят с пари и парични капитали, които в преобладаващата си част не са тяхна собственост. "Продукцията" на банките, която те предлагат на пазара, най-общо може да се характеризира като услуги. Това са специфични парично-кредитни и финансови услуги. Формира се дори цяла [["индустрия"]] на банковите услуги, която се счита за една от най-динамичните сфери на съвременния стопански живот. Съвременните банки не само извършват операции с пари и парични капитали, но създават пари и парични капитали. Това са операции на [[емисионната банка]] по [[емитиране]]то на [["централните пари"]] и на [[търговска банка|търговските банки]] при увеличаването на паричната маса чрез така наречените[["депозитни пари"]]. Друга важна стопанска дейност на съвременните банки е [[капиталообразуване]]то. Най-общо тази дейност се характеризира с това, че банките привличат [[спестявания]]та и ги превръщат в капитал за кредитиране и [[инвестиране]] в отраслите на икономиката.

*'''Третият аспект''' от същността на съвременните банки е управленският. Той произтича от мястото и ролята на банките в условията на съвременната икономика. Все още обаче се счита, че банките са само един обикновен посредник при осъществяване на стопанските процеси. Съвременните банки не са само обикновени посредници. Засилва се тяхното участие в управлението на икономиката и останалите сфери на социалния живот. Това се дължи на: спецификата на съвременното стопанско управление; ролята и мястото на банките и банковата система в съвременната икономика.

Съвместното стопанско управление се характеризира с използването преди всичко на икономически средства и методи за управленско въздействие върху материалните интереси на стопанските субекти. Основни икономически регулатори, като [["пари"]], [["кредит"]] и [["лихва"]], са инструменти на банката, на банковото въздействие. Поради това на съвременните банки е присъщо използването на[[ икономически регулатори]]. И никой друг не може да си служи по-добре и по-ефективно с тях.

==История==

Началото на банковата система се определя преди повече от '''3000 г.във''' [['''Вавилон''']]. Причината за откриването й е [[злато]]то.За притежателите на злато е било неудобно да носят със себе си тежкия метал,затова те го оставяли на съхранение у някой свой приятел, на когото се доверявали. Той от своя страна им давал къс [[пергамент] или кожа със своя подпис или печат. По-късно всеки, който представи тази разписка на пазача, може да получи златото. С течение на времето тази система става по-популярна. Специални и все по-квалифицирани хора стават пазачи на златото и те започват да съхраняват съкровищата на повечето богаташи. В търговските си сделки притежателите на злато започват да обменят помежду си тези разписки, така че вече не е необходимо златото да се изтегля от пазача. Става само прехвърляне и смяна на собственика. По този начин у пазача се натрупват злато и скъпоценности. Въпреки че скъпоценния метал не им принадлежи, пазачите започват да го дават назаем на други търговци, които им изплащат някакъв процент за използването му. По-късно тези пазачи на скъпоценности стават известни под името [[лихвари]].

==Видове банки==

Разграничават се три вида банки:

[[Емисионни банки]] това са тези, които емитират съответната национална парична единица. Най-често това е [[държавна банка]].

Пример:[[ БНБ]] '''Българската народна банка''', играеща ролята и на централна банка за страната.

[[Търговски банки]] - това са тези, които пряко осъществяват парично-кредитното обслужване на икономическите агенти.

Пример: Алианц Банк България, Райфайзен Банк и тн.

[[Банкоподобни институции ]]това са тези, които не извършват пълния обем банкови операции. (депозитни операции, емисионни и тн.).През последните години се сближава дейността на банкоподобните институти и на банките.

Пример: [[спестовни каси]], [[застрахователни дружества]],[[ финансови къщи]] и пр.

==Централна банка==

'''Централната банка''' е посредник между държавата и банките в дадена държава (или техен съюз). Тя е призвана да регулира паричните и кредитните отношения чрез определени средства, установени от законодателството.

'''Основни функции'''

* емитиране на [[банкноти]] и [[монети]];
* провеждане на парично-кредитна политика;
* провеждане на [[валутна политика]];
* [[рефинансиране]] на кредитно-банковите учреждения;
* регулиране дейността на кредитните учреждения;
* [[финансов агент]] на правителството.

==Десетте най-големи банкови холдинга в света по обем на печалбата за 2003 ==

* Citigroup 20 млрд. долара
* Bank of America 15 млрд. долара
* HSBC 10 млрд. долара
* Royal Bank of Scotland - 8 млрд. долара
* Wells Fargo - 7 млрд. долара
* JP Morgan Chase - 7 млрд. долара
* UBS AG- 6 млрд. долара
* Wachovia- 5 млрд. долара
* Morgan Stanley- 5 млрд. долара
* Merrill Lynch- 4 млрд. долара

==Вижте още==

* [http://en.wikipedia.org/wiki/Finance Finance]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Fractional-reserve_banking Fractional-reserve banking]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Hedge_fund Hedge fund]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Internet_banking Internet banking]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Investment_banking Investment banking]
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Money Money]
* [[Bank regulation]]
* [[List of banks ]]
* [[Credit union]]

==Източници==

* Macesich, George (30 June 2000). "Central Banking: The Early Years: Other Early Banks". Issues in Money and Banking. Westport, Connecticut: Praeger Publishers (Greenwood Publishing Group). p. 42. doi:10.1336/0275967778. ISBN 978-0-275-96777-2. Retrieved 2009-03-12. "The first state deposit bank was the Bank of St. George in Genoa, which was established in 1407."
* "For Banks, Wads of Cash and Loads of Trouble" article by Eric Lipton and Andrew Martin in The New York Times July 3, 2009
* Boland, Vincent (2009-06-12). "Modern dilemma for world’s oldest bank". Financial Times. Retrieved 23 February 2010.

==Външни препратки==

* [http://www.guardian.co.uk/news/datablog+business/banking Guardian Datablog – World's Biggest Banks]
* [http://ucblibraries.colorado.edu/govpubs/us/banking.htm Banking, Banks, and Credit Unions - from UCB Libraries GovPubs]

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Профил на конкурента

2012-06-07T13:50:13Z

Dilyana.vasileva:

За '''конкурент''' се приема '''този, чиято [[продукция]] е сходна (еднаква), предлага се на същия [[пазар]] и цените са аналогични'''. Това е най-видимата страна на [[конкуренция]]та, определена от участниците на първото продуктово равнище на [[конкуренция]]. Реално границите на [[конкуренция]] са по-широки и обхващат както настоящите, така и потенциалните конкуренти на фирмата.

==Какво трябва да включва профилът на конкурента?==
Профилът на конкурента може да включва различни образи и форми в зависимост от решението, което трябва да се направи.
Всеки профил на конкурента трябва да бъде съставен така, че да бъде подготвен във всички аспекти.За да успее една [[организация]] в осъществяването на големи продажби тя трябва да знае конкурентната ситуация:
*Кой друг предлага подобни продукти и услуги?
*Как?
*На каква цена?
*През кой канал?
*Какви промоционални материали се използват?
*Какви тактики се използват при продажбите?
И така нататък.

==Какво съдържа профилът на конкурента?==
Каква информация трябва да включва конкурентския профил?Каква информация може да бъде полезна?
Ето и някои съвети, които биха могли да помогнат при създаването на [[профил на конкурент]]:
*Основни данни за контакт. Това включва името и / или юридическо име, адрес, телефон, факс, интернет и т.н. ... Обикновено можете да намерите тази информация на своята интернет страница;
*Структурата-дали е [[еднолична собственост]], [[корпорация]] или [[партньорство]];
*Публична или частна? Дали компанията е публична или частна? Научете колкото се може повече информация за собствеността;
*Същност на конкуренцията.Каква [[заплаха]] е това [[дружество]] за Вас? Дали пряко или косвено се конкурира с Вашия бизнес?
*[[Патент]]и и [[търговска марка|търговски марки]]. Дали не притежава [[патент]]и или [[търговска марка|търговски марки]]? Консултирайте се с правителството и / или патентна служба;
*Каква е тяхната марка.Силните компании обикновено имат ‘[[запазена марка]]’ или функция, която ги прави видими за потребителите;
*Техният продукт / услуга. Списък на техните продукти и / или услуги, възможно най-подробно.Как подкрепят своите продукти/услуги?
*Определете качеството. Като цяло, как е качеството? Още по-важно, как хората възприемат тяхното качество?Доволни ли са клиентите?
*Лоялност. Калко са лоялни клиентите им?
*Разработване на продукта. Може ли да се определи нещо за процеса на разработване на продукта?
*Ресурсите им. Може ли да се определи нещо за наличните им [[ресурс]]и, (вътрешни и външни)? Какви са техните служители? Какво образование се изисква за позициите? Какви видове оборудване използват? Какви са ползите?
*Продажбите им. Каква информация можете да научите повече за техните продажби? Какви са техните [[приход]]и? Каква част от целия [[пазар]] представляват тези цифри? Какъв е техният екип по продажбите? Колко е голям?
*На пазара. Какъв е тяхният целеви пазар? Дали планират разширяване? Може ли да се определи тяхната [[пазарна стратегия]]? Каква е цената на техните продукти?
*Разпространение на техния продукт. Как те разпространяват продуктите си? Къде ги разпространяват? Дали те имат международно присъствие? Какво е тяхното разпределение на канала?
*[[Обслужване на клиенти]]. Как може да се определи тяхното обслужване на клиентите?Можете дори да се поучите от техния опит.Как клиентите им възприемат техните умения за [[обслужване на клиенти]]?
*Решения. Кой взема решенията в компанията?Едно физическо лице или съвет? Какви умения притежават вземащите решения, които ги отличават от останалите в компанията?Планират ли промени в управлението?
*Финанси.Какво може да се определи за финансите им? Имат ли [[актив]]и? Дали са в [[несъстоятелност]]? Как ще управляват парите си? Проучете колкото се може повече информация за техните финанси. Ако това е публично [[дружество]], не трябва да има проблем.

Най-често фирмите смятат, че лесно могат да определят своя [[конкурент]] или конкурентите си. При определянето на основните[[конкурент]]и фирмите използват предимно два подхода: отраслов и пазарен.
От гледна точка на отрасъла [[конкуренция]] възниква между фирмите, предлагащи еднакви продукти или клас продукти, които са близки [[заместител]]и. Групата от взаимозаменяеми продукти, формиращи [[отрасъл]]а, се характеризира с „висока [[ценова еластичност]] и висока кръстосана ценова еластичност на търсенето”.
При втория подход за избор на конкурентите – от гледна точка на пазара, конкуренти ще бъдат всички фирми, които имат сходни задачи, т.е. се стремят да удовлетворят същите потребности на купувачите на същия пазар (сегмент). Очевидно [[пазарен подход|пазарният подход]] дава по-широк обхват на конкуренцията, разпростирайки се върху реалните и потенциалните конкуренти на трето и четвърто равнище на [[конкуренция]].

==Вижте още==

*[[SWOT анализ]]
*[[PEST анализ]]
*[[PERT анализ]]
*[[Извличане на знания от данни]]
*[[Анализ на данните]]
*[[Продукт]]
*[[Процес]]
*[[Продуктово позициониране]]

==Източници==

*Hugh Davidson, Offensive marketing or how to make your competitors followers 1987 Penguin Books
*Steven L. Goldman, Roger N. Nagel, Kenneth Preiss Agile competitors and virtual organizations: Strategies for enriching the customer 1995 Van Nostrand Reinhold
*Michael E. Porter Competitive Strategy 1998 The Free Press
*Leonard M. Fuld, Competitor intelligence : how to get it, how to use it

==Външни препратки==

*[http://competitive-intelligence.mirum.net/introduction-to-profiles/what-goes-in-a-competitor-profile.html What Goes In A Competitor Profile]
*[http://www.marketing-intelligence.co.uk/services/CI/profiles.htm Competitor Profiles]
*[http://www.marketing.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE/ Анализ на конкурентите - Реактивен профил]
*[http://www.marketing.bg/%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D1%80%D0%BE-2/ Анализ на конкурентите. Реактивен профил – част ІІ]
*[http://www.smarketing.org/read/Strategicheski/08-Konkurentna_sreda.pdf Конкурентна среда]

[[category:Основи на управлението]]

Ефективност на управлението

2012-06-07T13:45:37Z

Dilyana.vasileva:

'''Ефективността на управлението''' на една организация отразява '''взаимовръзката между поставените управленски цели''', съществуващите условия, ефектите от дейността на управленския субект, крайните резултати на организацията и изразходваните [[ресурс]]и. За нейното определяне е необходимо да се знае, както най-общия характер на тези зависимости, така и тяхното измерване там, където е възможно. Тази ефективност зависи в голяма степен от качеството на формулираната [[управленска политика]], но не е идентична с него.

==Ефективност==

Ефективността е едно от основните оценъчни понятия на [[управление]]то. Тя е сложно понятие, което се определя от множество фактори. Обикновено при управлението на бизнес организациите се използват две понятия – [[икономическа ефективност]] и [[социална ефективност]].

[[Икономическата ефективност]] се свежда до определяне величината на управленските ресурси по отношение на управленските ефекти.

[[Социалната ефективност ]]се определя чрез получените ефекти от социален характер, като: подобряване условията на труд, повишаване степента на [[удовлетвореност]] у работещите, съвпадение на формалната с неформалната [[организация]], подобряване на социалния и психологическия климат в [[организация]]та и други.

Правилно формулираното управление на всяка организация трябва да осигури оптимално съчетаване на тези два вида ефективност. Много примери от практиката на редица бизнес организации показват, че постигането на само един от тези два вида за дълъг период от време е невъзможно, тъй като те взаимно се обуславят.

Ефективността намира израз в изпълнение на работи с най-малки [[разход]]и на [[ресурс]]и. Този частен сегмент на дефиниране на феномена „ефективност” поражда и редица спорове особено когато става въпрос за изследване на ефективността на управлението.

===Различия между ефективостта в частните и публичните организации==

Необходимо е да се направи уточнение относно различията в съдържанието на понятието „ефективност" в частните и в публичните организации. В [[частните организации ]] (фирми) е възможно да се установява поотделно ефективността на [[производство]]то и ефективността на управлението. В тези организации ефективността на управлението се разглежда, измерва и оценява в пряка връзка и зависимост от ефективността на производството. Преобладават мненията на авторите, че ефективността на управлението в частните организации се свежда главно до получаването на максимални производствени резултати при минимални [[разход]]и на труд от управленските работници.

За да се изясни [[ефективността на публичните организации]], се използват две групи показатели за определяне на техническата и икономическата ефективност. Чрез тези показатели се извършва оценка на дейността, която позволява да се определи и [[качество]]то на работата в [[публична организация|публичните организации]].

[[Техническата ефективност]] характеризира постигането на [[цел]]ите на организацията. [[Полезност]]та на този подход се изразява във възможността да се формулират целите на публичната организация като критерии за ефективност. В количествено изражение коефициентът на ефективност е частно между фактическия резултат и целите (евентуално стандарта) на публичната организация.

[[Икономическата ефективност]] характеризира икономичността и традиционно се определя като съотношение между получените крайни резултати и обуславящите ги [[разход]]и, или обратно. Тя е свързана с обема на предоставените [[услуга|услуги]], което е възможно да се осигури при определени ресурси. Когато ръстът на икономическата ефективност позволява, може да се разшири кръга на предоставените [[услуга|услуги]], при които се наблюдава по-малко търсене, или да се направи икономия на средства, които да се насочат за финансиране на други услуги, което ще доведе до удовлетворяване на определени потребности на [[общество]]то.

Понякога един показател за икономическа ефективност отразява няколко характеристики. Но разбира се, много често са необходими няколко индикатора, които да характеризират ключови аспекти на техническата и икономическата ефективност – [[цел]], [[разход]]и и [[резултат]]и. Особено важно за публичните организации е да се знае, че при тях е необходимо да се използва многомерна оценка, като при всяка се отчита степента на съответствие на извършената услуга с потребностите на обществото.

==Измерване на ефективността на управлението==

Сложността на точното и цялостно измерване на ефективността на дадена [[управленска политика]] произтича от наличието на човешкия фактор в организациите и големия обем фактори, имащи влияние, както върху резултатите на [[управленски процес|управленския процес]], чрез който тази политика се реализира, така и върху крайните производствени, икономически и социални резултати. Това налага общата оценка на ефективността да включва както количествени, така и качествени характеристики.

Слабата структуризация на задачите т.е. преобладаването на качествените оценки над количествените. Важна особеност е и ролята на [[ръководител]]я с неговите уникални [[способност]]и да разработва собствени [[цел]]и, [[стратегия|стратегии]] и [[метод]]и за техните [[постижения]].

Друга съществена черта е динамичното [[поведение]] на бизнес организациите. То се отличава с това, че причините и последствията в тях не винаги са тясно свързани във времето и пространството. Управляемостта на бизнес организациите се затруднява още и от трудности при използването на формални методи, голяма размерност и разнообразие на изпълняваните задачи, значително число взаимовръзки и други.

[[Измерването и оценяването на ефективността]] на управлението на организацията може да съдържа както обективни, така и субективни елементи. Обективността се състои в показателите, чиито величини са определени реално, но тъй като се прави и [[качествен анализ]], е възможно и допустимо и наличието на субективен елемент. Той не би трябвало да изменя по същество съдържанието на оценката, а може да внесе личен почерк и нюанс при нейното оформяне. Субективният елемент е свързан и със способностите и опита на този, който извършва оценката.

Въху ефективността на управлението оказват влияние много и различни [[фактори]]. При различните бизнес организации и в различни случаи силата и постоянството на тяхното влияние е различно. Такива фактори могат да бъдат:

*Oт организационен характер – структурни изменения, разпределението на ресурсите, своевременност на доставянето им, [[дистрибуция]] и [[продажба|продажби]] и други;

*Oт субективен характер. Това са фактори, свързани с взаимоотношенията между хората, работещи в бизнес организацията;

*Oт икономически характер. Свързани са с действието на [[цена|цени]], [[лихвен процент|лихвени проценти]] и други от този вид;

*Oт технически характер – промяна в [[технология|технологиите]], нови [[машина|машини]] и [[съоръжение|съоръжения]], използването на нови [[материал]]и и други.

===Система с балансирани показатели ( Balanced Scorecard )===

[[Image:Balansirana karta.jpg |thumb|left|alt=схема на Балансирана карта1.| Балансирана карта]]

Развитието на теорията за управление довежда до появата на концепцията '''''Balanced Scorecard'''''(''BSC''), която нейните създатели - [[Робърт Каплан]] и [[Дейвид Нортън]] - определят като ”инструмент, позволяващ трансформиране на [[мисия]]та и [[стратегия]]та на [[организация]]та в изчерпателен набор от показатели за [[дейност]]та, които служат като основа на системите за [[стратегическо управление]] и [[контрол]]”.

Тази теория днес се радва на всеобщо признание и независимо от наличието на множество аналогични методики и все по-често се възприема като „стандарт де-факто”.

[[Система]]та с балансирани показатели, в своя класически вариант съдържа четири перспективи, отразяващи жизнено важни за функциониране на организацията дейности.

Всяка перспектива съдържа в себе си въпрос, с който тя се асоциира. Отговорите на тези въпроси се явяват цели, достигането на които гарантира изпълнението на стратегията. Между перспективите съществуват ясно очертани [[причинно-следствена връзка|причинно-следствени връзки]].

[[Image:Balansirana karta2.jpg ||left|alt=схенма на Балансирана карта 2.|Балансирана карта]]

Оценката на дейността на организацията, традиционно формирана въз основа на нейните [[финансов резултат|финансови резултати]], е недостатъчно адекватна в днешно време, когато нематериалните активи като [[имидж]]ът и силата на [[търговска марка|търговската марка]], [[качество]]то на продукта, [[иновация|иновациите]], квалификацията на [[човешки ресурси|човешките ресурси]] и т.н., са същинските фактори за успех. Балансираната система от показатели за ефективност измерва и прогнозира постиженията на организацията на базата на подбор на количествени индикатори (показатели), групирани в четири основни направления (перспективи), описващи най-важните аспекти на нейната дейност:

# Финансови резултати;
# Отношение с клиентите;
# Вътрешни процеси;
# Обучение и развитие;

===Стратегически карти===

В основата на [[стратегическа карта|стратегическата карта]] стои моделът на Балансираната система от показатели за ефективност, включващ стратегически цели, разположени в 4 перспективи.Характерно за стратегическата карта е, че тя добавя към Балансираната система от показатели, нова система от елементи, илюстриращи времевата динамика на организационното развитие. Стратегическата карта определя причинно-следствените връзки между целите и факторите за успех и дава възможност на [[компания|компаниите]] да анализират как стратегическите цели си влияят една на друга. Елементите на картата са интегрирани в единен склад за данни и са на разположение за разнообразни анализи.

Стратегическата карта предоставя единен и последователен механизъм за описание на стратегията на производствената организация, базиран на установяването, измерването и управлението на целите и показателите й. Така стратегическата карта се явява липсващата брънка между формулирането на стратегията и нейното изпълнение и установявайки директна връзка между вложените парични ресурси и стратегическите цели, допринася за осигуряването на максимална [[възвращаемост]] на инвестициите в производствената организация.

Потребността от стратегически карти в производствените организации е продиктувана от нуждата да се постигане консенсус относно стратегическите цели на организацията. Проектирането и разработването на стратегически карти цели удобното и разбираемо разпространение на формулираната [[стратегия]]. Така те се явяват един от мощните [[инструмент]]и за катализиране на комуникацията относно стратегията с помощта на нейното визуално представяне.

Стратегическата карта е модел, адаптиран към конкретната стратегия на дадена организация, който описва как [[нематериален актив|нематериалните активи]] генерират подобрения в ефективността на вътрешните процеси на организацията, които имат решаващата роля за създаване на [[стойност]] за клиентите, [[акционер]]ите и обществото.

[[Image:Strategicheska karta1.png |thumb|left|alt=Схема на стратегическа карта1.|Стратргическа карта]]

==Фирмена ефективност чрез процесен подход==

Процесният подход разглежда [[организация]]та като съвкупност от взаимосвързани процеси. Основното му предимство е че дава възможност за [[управление]], [[контрол]] на взаимодействието между отделните процеси и функциите в организацията. На практика организациите се управляват вертикално, като са структурирани в [[йерархия]] на [[функционално звено|функционални звена]]. При този начин на управление обаче, често крайният клиент остава невидим за голяма част от участниците, което води до изместване на фокуса към [[функция]]та, а не към крайния резултат. Процесният подход въвежда хоризонталното управление, което преминава границите на отделните функции и фокусира вниманието към постигане на общите цели на организацията.

Процесният подход притежава редица предимства, които водят до:

* разбиране и удовлетворяване изискванията на всички заинтересовани лица;
* измерване [[ефикасност]]та на процесите и от там на цялостната дейност на организацията;
* по-ниски разходи, чрез ефективно използване на ресурсите;
* непрекъснати подобрения в следствие на резултатите от измерванията на процесите;
* прозрачност на дейностите в рамките на организацията;
* насърчаване участието на хората и изясняване на техните [[отговорност]]и.

==Ефективна управленска политика==

[[Управленската политика]] на една бизнес [[организация]] е ефективна тогава, когато осигурява:

* Поставянето и постигането на [[цел]]и.
* [[Адаптация]] на организацията към [[околна среда|околната среда]].
* Интегриране и координиране на дейностите в [[бизнес организацията]].
* Запазване и развитие на социалната [[структура]] в организацията.

[[Ефективност]]та на функциониране на всяка бизнес организация е в пряка и определяща зависимост от правилно формулираната [[политика]] и нейната реализация в съществуващата система на управление. Ето защо, на настоящия етап, особено значение придобива проблемът за усъвършенстването на управленските системи на бизнес организациите. Актуална и значима става задачата за разкриване и мобилизиране на съществуващите резерви при използване на наличните ресурси в организациите. Остротата на проблема за повишаване на управленската ефективност на бизнес организациите се засилва и от рязко нарасналите изисквания към качеството на управленските решения, от дефицита на някои ресурси и необходимостта от интензивното и рационалното им използване. Всичко това обективно налага търсенето на подходящи методи, които да ориентират ръководителите на бизнес организациите към повишаване на качествените и количествените ефекти от използването на разполагаемия управленски потенциал и към намирането на резерви, позволяващи реализацията на управленската политика с необходимите минимални ресурси. Един от методите, който съдържа значителни възможности в това отношение, е [[функционално-стойностен анализ|функционално-стойностният анализ]] (ФСА).

==Виж още==

* [[Гъвкавост]]
* [[Управление на риска]]
* [[Ключови показатели за ефективност (KPIS)]]
* [[Робърт Каплан и Дейвид Нортън]]
* [[Анализ на ефективността]]
* [[ФСА]]
* [[Модел на картите ( tableau de bord )]]
* [[Модел за отлична дейност на EFQM]]
* [[Концепция EVA –  икономическа добавена стойност]]

==Източници ==

* Доц д-р Христов, Х., „Измерване ефективността на публичните организации” , статия.
* Kaplan R., D. Norton, The Balanced Scorecard: translating strategy into action, 1996.
* Kaplan R., D. Norton, The strategy-focused organization: how balanced scorecard companies thrive in the new business environment, 2001.
* [http://www.tuj.asenevtsi.com/BSC/BSC30.htm История на Балансираните карти]
* [http://www.imbility.com/services/performance-management Управление на ефективността]
* [http://bgbusinesshelp.com/process-approach/ Фирмена ефективност чрез процесен подход]
* [http://www.valuebasedmanagement.net/methods_strategy_maps_strategic_communication.html Стратегически карти]

==Външни препратки==

* [http://www.efficient-soft.com/download/resources/BPM-20080530.pdf Ефективност в процесите на управление- презентация;]
* [http://www.kaminata.net/topic-t46196.html Ефективност на управлението по пример на Питър Дракър;]
* [http://www.quality.government.bg/upload/docs/Presentation_BSc_1.pdf Балансирана система от показатели за ефективност;]
* [http://www.novavizia.com/1753.html Балансирани карти ;]
* [http://www.balancedscorecard.org/BSCResources/AbouttheBalancedScorecard/tabid/55/Default.aspx Балансирани карти- основи];
* [http://www.tuj.asenevtsi.com/BSC/BSC34.htm Структира на балансираните карти;]

[[category:Основи на управлението]]

Фондова борса

2012-06-07T13:43:58Z

Dilyana.vasileva:

'''Фондовата борса''' е '''организиран [[пазар]] на [[ценни книжа]], концентриращ [[търсене]]то и [[предлагане]]то на приети за търговия ценни книжа'''. Равният достъп до пазарната информация и равните условия за участие в [[търговия]]та се осигуряват именно от фондовата борса. Чрез фондовата борса може да се организира и свободен пазар на ценни книжа, като търговията е [[присъствена борса|присъствена]] и/или [[неприсъствена борса|неприсъствена]]. С развитието на интернет технологиите и [[глобализация]]та все повече се осъществява неприсъствената търговия на борсата.

==Произход и развитие==

Етимологията на думата “борса” произхожда от фамилията на белгийския благородник Van Ler Burse от гр. Брюге, в чиято къща през XV век се срещали [[търговец|търговци]] и [[банкер]]и, за да извършват своите парични [[сделка|сделки]]. Символ на борсата става гербът на тази фамилия, състоящ се от три кесии, а самата къща е наречена бурса, а в последствие борса.

Възникването на този вид борси се свързва с развитието на държавните [[заем]]и. Така се постига превръщане на държавните документи за дълг в предмет на покупко-продажба. Появата и развитието на на [[акционерно дружество|акционерните дружества]] дават силен тласък в развитието на фондовите борси, чийто акции са предмет на борсовата търговия.

Първата фондова борса с международно значение е основана в Антверпен през 1531г. За нея била построена специална сграда, на фасадата, на която било изписано : “ За търговци от всички страни, говорещи на различни езици.”

През следващите векове възникват множество борси. Първоначално в Лондон през 1554г. , по-късно в Амстердам през 1688г. Откриват се борси и в Хамбург, Франкфурт на Майн, Париж – 1711г. , Берлин – 1760г. , Швейцария – 1850г. , Япония – 1878г, и др.

==Учредяване и управление на фондовите борси==

Фондовата борса е организирано тържище на ценни книжа, което чрез дейността си осигурява на членовете си и на техните клиенти работни места. Заявителят трябва да има внесен капитал в размер не по-малко от 100 хил. лв. Не по-малко от 25 на сто от капитала трябва да бъде внесен към момента на подаване на заявлението за издаване на разрешението, а останалата част – към момента на получаване на разрешението. Най-малко 2/3 от [[капитал]]а на борсата трябва да бъде притежаван от [[банка|банки]], [[инвестиционен посредник|инвестиционни посредници]], [[финансова къща|финансови къщи]] и [[застрахователно дружество|застрахователни дружества]]. Капиталът на борсата подлежи на промяна. Решението за увеличаване на капитала се взема с мнозинство на Общото събрание.

Фондовата борса издава само поименни акции с право на един глас. Изгражда се [[клирингова система]] за гарантиране на поетите задължения по сделките с ценни книжа, които се извършват чрез нея.

Ръководно място на фондовата борса заема съветът на директорите. Този съвет може да приема борсовия правилник и правилника на [[арбитражния съд]]; да осигурява спазването на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, устава и борсовия правилник от участниците в борсовата търговия; да приема ценни книжа за търговия и прекратява временно или окончателно търговията с определени ценни книжа при условията и по реда на борсовия правилник; да приема членове на борсата и ги отстранява временно или окончателно от борсовата търговия при условията и по реда на борсовия правилник. Съветът приема решения и издава нареждания във връзка с упражняването на правата си, като има право и да налага санкции на членовете.

==Организация на фондовата борса==

Елементите на борсата са нейните устройствени правила, правилници и други правни актове ( като правилата за членство, търгуване и приключване на сделките, изискванията за [[нотиране]], изискванията пред фирмите, чиито ценни книжа се допускат за нотиране и правила на информационното обслужване), ръководещи дейности на членовете и тяхната дейност по сделките с нотирани ценни книжа, т.е. приета за борсово търгуване.

Различават се два вида борсови организации в зависимост от степента на контрол от страна на държавата биват свободни борси и борси на свободни борсови [[корпорации]].

Борсовата корпорация е юридическо лице и организира и управлява борсата.

Страни по борсовите сделки са две категории участници – джобери и брокери:

# Джоберите са “търговци на едро”, които сключват сделки с ценни книжа за своя сметка и получават доход от разликата между цените по покупката и продажбата. Джоберите осъществяват търговски контакти само с членовете на борсата. Функцията им е да осигуряват пазара на ценни книжа, като така променят цените, че да се установи баланса между търсенето и предлагането.
# Брокерите са посредници на [[ инвеститорите]] – приемат поръчки за [[купуване]] или за [[продажба]] на ценни книжа от външни лица, за което получават комисионна. Макар че е член на борсата, брокерът не е задължен да сключи сделки за своя клиент на самата борса: ако бъде инструктиран да купи ценни книжа, той може да извърши това извън този пазар, но не преди да е предложил на участниците в борсата сделка при същите условия. Макар че главните задължения на брокера са към неговия клиент, той също изпълнява задължения и към борсата, и към нейните индивидуални членове. Брокерът сключва сделки с други членове от свое име. Тогава, когато клиентът се окаже недобросъвестен, брокерът е задължен сам да уреди изпълнението на сделката, като не разкрива самоличността на своя клиент . В резултата на това джоберът не може да избира хората, с които търгува (косвено) – не му е известно дали са платежоспособни или не.

В проекта за указ на борсите в Република България се възприема друга възможна организация на дейността по сделките . Тук страни по сделката са борсов представител (изпълняващ функции подобно на брокера) и [[борсов посредник]]. Борсовият посредник не може да извършва борсови сделки за своя сметка или извън борсата. Борсовите представители правят своите предложения за покупка и продажба на ценни книжа пред борсовия посредник. Сделките се считат за сключени, когато борсовият посредник ги впише в своя дневник.

Всяка фондова борса трябва да поддържа висока степен на защита на инвеститорите независимо от промените в организацията й. Пред [[фирмите]] членки на борсата се поставят значителни изисквания, при тяхното кандидатстване за членство и в отношенията им с клиентите и другите членове на борсата.

==Борсови инструменти, сделки и операции==

Инструментите, с които търгува фондовата борса са:

* [[Облигации]] - които са ценна книга за дълг.Те могат да се разграничат на [[държавни]], [[общински]], на [[публично-правни]] и [[корпоративни]]. Този вид книжа удостоверяват величината на предоставената сума на [[кредит]] от притежателя на облигацията на нейния[[ емитент]].
* [[Акции]] –ценна книга за дял от собствеността на акционерното дружество. Тя изразява дела на нейния притежател в реалния капитал на фирмата-емитент. Акциите биват най-рназлични. Най-популярните видове акции са обикновени и привилегировани, поименни и на преносител, които се [[котират]] и които не се котират на фондовата борса и други.
* Благородни метали и чужди[[валутти]].
* [[Опции]] - право да се закупят или да се продадат дадено количество ценни книжа по предварително уговорена [[цена]] и в рамките на предварително фиксиран срок. Опцията може да се разграничи на:
# опция за покупка (кол опция);
# опция за продажба (пут опция).
* Финансови срочни сделки или контракти, които са известни като [[фючърси]], т.е. бъдещи сделки. Фючърсите като форма на бъдещи сделки или на настоящи сделки при бъдещи условия са едно от най-новите явления в борсовата търговия. Фючърсите биват :
# стокови фючърси;
# финансови фючърси.

Фючърсите са стандартни срочни контракти, които се сключват между продавачи или емитенти, от една страна, и купувачи, от друга страна, за попупко-продажба на определени финансови активи или инструменти по предварително договорени цени, но след определен период от време, т.е. в бъдеще. Предмет на такива сделки е разликата в курсовете на финансовите активи, които са валидни в момента на сключването на контракта.

==Основни световни фондови борси==

===Лондонска фондова борса===

[[Image:london.jpg|thumb|left|alt=londonska fondova borsa|Лондонска финансова борса]]

Лондонската фондова борса е най-голямата в света. Членовете й се делят на [[маркет-мейкър|маркет-мейкъри]]. Те осигуряват непрекъснатия пазар и [[брокер-дилъри]], които пък предлагат акции от собствените си пакети или действат като агенти на инвеститорите. Първокласните маркетмейкъри се занимават с маркетмейкинг на държавни ценни книжа. Водещите маркетмейкъри на Лондонската борса, както и брокерите са свързани с банките, или с други [[финансови институции]], като могат да се обединяват,за да образуват големи къщи за ценни книжа. По-дребните и местните брокери са независими, а повечето по-големи предприятия на фондовата борса наемат [[инвестиционни аналитици]], които проучват компаниите за различни инвестиционни въпроси по поръчка на клиента.

===Ню-Йоркска фондова борса (NYSE)===

[[Image:NYSESecurity.jpg|thumb|right|alt=NYSE|Ню-Йоркска фондова борса]]

Значението на Ню-Йоркската фондова борса е голямо, тъй като на нея се извършва около 80% от операциите а ценни книжа на САЩ. На NYSE се търгуват повече от 3060 акции на 2570 компании от цял свят и над 200 чужди компании от седем страни. Борсата има 1 366 члена или места, по-голямата част от които са притежание на брокерски фирми. Стойността на 1 място през 1988г. е с най-ниска цена 580 000$, а най-висока 820 000$. На NYSE се търгуват държавни ценни книжа, корпоративна система за приемане и изпълнение на поръчки. Системата позволява въвеждането на клиентски поръчки в момента на получаването им от представителите на брокерската фирма. Системата дава поръчката до пода на борсата и осигурява обратна информация до клиента за изплащането й. Чрез системата днес се търгуват около 85% от поръчките на NYSE.

===Токийска фондова борса===

[[Image:TokyoStock.jpg|thumb|left|alt=Tokiiska fondova borsa|Токийска фондова борса]]

Официалното основаване на Токийката фондова борса е в 1949 г., а през 1956 започва търговията с облигации, акции и държавни ценни книжа. Автоматичното въвеждане и изпълнение на поръчките става през 1974г. , когато се въвеждат и компютрите. В наши дни през Токийската борса преминава около 80% от вносната търговия с ценни книжа. В 1982 г. чрез автоматичната система [[С.О.R.Е.S.]] се обхващат всички акции и някои слабо търгувани акции. Извън автоматизираната търговия остават 200 най-търгувани акции, чиято покупка и продажба се извършва в основан салон на борсата.

На борсата се търгуват корпоративни акции и облигации на японски и чуждестранни компании, държавни ценни книжа – на японското правителство и на правителството на САЩ, валути, опции и фючъри.

===Франкфурската фондова борса===

[[Image: Boerse_Frankfurt_front.jpg|thumb|right|alt=Frankfurtska fondova borsa|Франкфурската фондова борса]]

През 1402г. консулът на свободния имперски град Франкфурт основава първия борсов офис в Рьомерберг , а през 1585г. на борсата започват валутни сделки. Първите два века на своето съществуване ФВБ се занимава с чеков обмен. След втората световна война валутната борса е отворена отново в 1953г. във Франкфурт, като е разрешено търговия на четири валути : белгийски и френски франкове, датски и шведски крони, а в последствие и щатския долар и др.

==Вижте още==

*[[Борса]]
*[[Борсов индекс]]
*[[Ценни книжа]]
*[[Трейдър]]
*[[Анализ]]
*[[Оценка]]
*[[Инвестиция]]

==Източници==

*В. Стоянов, Пари, банки борси. София 1999г.
*Венчо Стоянов, “Основи на финансите” – София 1997г.
*ИК “Труд и право”
*“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.
*Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.
*“Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.

==Външни препратки==

*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софииска фондова борса]
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]
*[http://bmfn.eu/bg/ BMFN]

[[category: Финансови пазари и инструменти]]

Пазар

2012-06-07T13:38:46Z

Dilyana.vasileva:

[[Image:otkrit Pazar.jpg|thumb|right|alt=plodove I zelenchuci.|Обществен пазар]]
Понятието '''пазар''' има няколко значения, но най-често се използва като обобщаващо за '''открито или закрито място, на което се търгува''', както и за самите [[потребител]]и и [[купувач]]и. Изразява взаимодействието между продаваните [[стоки]] и услуги и продавачите, в резултат на което се установяват [[цени]]те и количествата. То е мястото, на което се срещат търсенето и предлагането на дадена [[стока]] като съвкупност от [[икономически]] отношения в сферата на обкръжението. В разговорния език се срещат и други думи, които имат същото значение като[[борса]], чаршия, пазарище, панаир, мегдан и др.

==Функции на пазара==

*селективна- пазарът извършва подбор на [[търсени]]те [[продукт]]и

*алокативна- осигурява ефикасно разпределение и разполагане на производствените фактори

*дистрибутивна- разпределя новосъздадените продукти между [[субект]]ите на производство на основата на господстващата собственост върху капиталовите блага

*балансираща, регулираща, измерителна

Пазарът характеризира какво се продава, в какво количество се предлага, местоположението на самия пазар и процентното участие на дадена [[фирма]] в продажбата на определена стока или услуга.

==Видове пазари==

===Според териториалните граници и неговите мащаби===

*местен;

*национален(вътрешен);

*регионален(външен);

*световен (външен);

===Според обекта на продажба===

*пазар на стоки и услуги, стокова [[борса]];

*пазар на факторите на [[производство]]то;

*финансов пазар: паричен, валутен и капиталов;

===Според степента на зрялост на пазарните отношения===

*високо развит;

*формиращ се;

*възникващ;

*регулиран;

*свободен;

*монополен;

==Видове вътрешни пазари==

Обществени пазари - [[Организация]]та и [[управление]]то на обществените пазари се осъществяват от ОС чрез създаване на фирми „Общински пазари”. [[Община]]та и тези фирми изграждат необходимата материално-техническа база, които са свързани със създаване на благоприятните условия за дейност. Финансовите средства необходими за [[функциониране]]то на обществените пазари се осигуряват чрез формиране на инвестиционен фонд от печалбата на фирмата „Общински пазари” или от целеви средства отпуснати от общината както и от др. физически и [[юридически]] лица. ОС определя размера на таксите за ползване на място на обществения пазар и заетите площи на обществени места съгласно [[тарифа]]та за местните данъци и такси. Обществените пазари се разделят на:

*Универсални пазари – организират се за продажба на селскостопански, хранителни, нехранителни и промишлени стоки и услуги.

*Специализирани пазари - два вида: за продажба на живи домашни животни и за търговия за употребявани, но годни за употреба стоки.

*Събори, които се изграждат по случай традиционни местни празници.

== Стокови борсови пазари==

Борсовият пазар е организиран, регулиран, осигуряващ гаранции и улеснения в търговията на едро. В зависимост от ролята, която изпълняват биват няколко вида: световни, регионални, национални и местни. В зависимост от предмета на извършвани търговски [[сделки]], борсовите пазари биват специализирани и универсални. Според специализацията борсовите пазари биват 3 вида: стокови, фондови и валутни пазари. 

Стоковите борсови пазари според спецификата на механизма на сключване на сделки са няколко вида:

Аукционен - механизмите на действие на аукционите се свежда до явен [[търг]], в които наддаването е свободно, но цената се изменя само в една посока, при което се цели бързата покупко-продажба на максимална цена. [[Заплащане]]то на стоките става веднага и доставката се осъществява в момента на плащането;

Стокови тържища - това е  стоков борсов пазар за търговия на едро със налични стоки. Механизмът на търгуване се свежда до договаряне на [[цена]]та между продавача и [[купувач]]а. Заплащането става на място и купувача получава стока.

Тържища на контракти - те са стокови борсови пазари на едро. Механизмът на търгуване се свежда до открита свободна дискусия между [[брокер]]ите и купувачите по време на сесията, при което движението на цените е свободно и в двете посоки;

Стокови борси - високо организиран орган, на който се сключват сделки за покупко-продажба на масови, еднородни, количествено равностойни и партидно заменяеми стоки, при предварително определени и задължителни за участниците условия. Съвремените СБ гарантират лоялна [[конкуренция]]. Търговията на СБ с контракти облекчава покупко-продажбата и гарантира минимални колебания на пазарните цени. СБ се изграждат като акционерни дружества или дружества с ограничена отговорност. СБ не е страна по сделките, а е техен организатор, решаваща организационно [[управление|управленска]] предпоставка и условие за ефективно осъществяване на борсовите операции.

[[Image:uchebnik.jpg|thumb|left|alt=stokovi borsi.|Помощни материали.]]

===Пазар на финансови активи===

Могат да се разграничат два вида пазари:

*Пазар на банкови кредити – осъществяват се взаимоотношения по повод платени възвръщаеми [[заем]]и без да се оформят специални документи със самостоятелна [[стойност]];

*Пазар на ценни книжа /капиталов пазар/ – уреждат се два вида отношения – кредитни /дългови/ и отношения на съвпадение. Видове пазари на ЦК са първичен (процесът на първоначална [[емисия]]) и вторичен (ЦК извършват вторичен [[оборот]], фондовата борса). Целта на фондовата борса е да създава концентрация на търсенето и предлагането и намирането на оптимални цени на основата на реална неманипулирана [[конюнктура]]. БФБ осъществява своята [[дейност]] върху няколко правни основи, като търговския закон и закона за публично предлагане на цени книжа. БФБ е [[акционерно дружество]]. БФБ работи с две [[национални институции]] на капиталовия пазар: Държавна комисия и Централен депозитор., който организира прехвърлянето на корпоративни ценни книжа. Негови членове са всички членове на [[борса]]та , големите търговски банки, БНБ, [[Министерство на финансите]]. Функциите му са водене на сметки с ценни книжа, осъществяване на плащания на ценни книжа, като не се формира [[печалба]].

[[Image:finansov Pazar.jpg|thumb|right|alt=finansovi aktivi.|Финанси.]]

Областният [[управител]] осигурява провеждането на държавната [[политика]] за насърчаване на инвестициите на територията на областта и организира разработването на мерки за насърчаване на инвестициите и координира тяхното изпълнение. Той координира работата на органите на изпълнителната власт и на техните администрации на територията на [[област]]та.

Кметът на общината осигурява провеждането на политиката за насърчаване на инвестициите на територията на общината при разработването и изпълнението на общинския план за развитие и на програмата за неговото изпълнение;

===Българска агенция за инвестиции===

*Осъществява информационно обслужване на [[инвеститор]]ите;

*Извършва инвестиционен [[маркетинг]], като представя и рекламира в чужбина възможностите за инвестиране в страната;

*Осъществява индивидуално административно обслужване на инвеститори;

*Изготвя годишен план за привличане и обслужване на инвеститори и го представя за одобряване на министъра на икономиката и енергетиката;

*Изготвя годишен доклад за инвестициите в страната и за условията за тяхното насърчаване;

*Поддържа информация за инвестиционния и бизнес [[климат]] в страната, терени и индустриални зони за осъществяване на инвестиции по региони в страната с икономически и инвестиционен профил на региона, формуляри и образци за кандидатстване за получаване на [[сертификат]] за инвестиция и ползване на насърчителните мерки. 

==Вижте още==

*[[Финансов пазар]]
*[[Капиталов пазар]]
*[[Икономика на труда]]
*[[Икономически пазар]]
*[[Търговия с акции]]
*[[Търсене и предлагане]]
*[[Пазар на труда]]
*[[Автомобилен пазар]]

==Източници==

*Явор Русинов, Капиталови пазари
*Ed. by Frank J. Fabozzi, Accessing Capital Markets through Securitization
*Roy E. Bailey, The Economics of Financial Markets
*Christopher B. Barry, John W. Peavy, Mauricio Rodriguez, Emerging Stock Markets : Risk, Return and Performance
*David W. Blackwell, Mark D. Griffiths, Drew B., Winters Modern Financial Markets
*Keith C. Brown, Frank K. Reilly, Analysis of Investments and Management of Portfolios
*K. Alec Chrystal, Richard G. Lipsey, Economics for business and management

==Външни препратки==

*[http://www.referati.org/elementarna-teoriq-na-pazara-vidove-pazar-konkurenciq-ikonomicheski-formi-za-razpredelenie-na-produkta-i-tqhnoto-cenoobrazuvane/58585/ref Елементарна теория на пазара. Видове пазар, конкуренция, икономически форми за разпределение на продукта и тяхното ценообразуване]
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/2_14.html Международни пазари]
*[http://www.easibulgaria.org/guide/courses2.php Как работи пазарът?]
*[http://www.kaminata.net/zastrahovatelen-i-osiguritelen-pazar-t63810.html Застрахователен и осигурителен пазар]

[[category: Финансови пазари и инструменти]][[category:Икономикс]]

Уязвимост

2012-06-07T13:37:20Z

Dilyana.vasileva:

'''Уязвимост''' (на англ. [[vulnerability]]) е '''податливостта към физическа или емоционална травма или атака'''. Уязвимостта се отнася до състоянието на един човек да бъде изложен на някакво поддаване, като [[манипулация]], [[убеждение]], [[изкушение]].

Прозорецът на уязвимостта ( на англ. [[window of vulnerability]], понякога съкратено wov) е времева рамка, в която защитните мерки са намалени, изложени на [[риск]] или липсват.

==Уязвимости, експлоатирани от манипулатори==

Според Брейкър [[манипулатор]]ите използват следните уязвимости (бутони), които могат да съществуват в жертви:

* „болестта да се моля”
* пристрастяване към спечелване одобрението и приемането от другите
* страх от негативни емоции
* липса на [[увереност]] и способност да се каже "не"
* опетнено чувство за самоличност
* липса на [[самостоятелност]]

Според Саймън, манипулаторите използват следните уязвимости, които могат да съществуват в жертви:

* наивност - жертвата счита, че е твърде трудно да се приеме идеята, че някои хора са хитри, подли и жестоки или е "в [[отричане]]", ако тя е жертва
* [[добросъвестност]] - жертвата е твърде склонна да дава на манипулатора ползи за съмнение и да види неговата страна на нещата, в които той обвинява жертвата
* ниско [[самочувствие]] - жертвата се съмненява, липсва и увереност и самочувствие, може да отиде в отбранителна позиция твърде лесно
* свръх [[интелектуалност]] - жертвата се опитва твърде трудно да се разбере и смята, че манипулаторът има някои разбираеми причини, за да я нарани
* емоционална [[зависимост]] - жертвата е покорна или зависима личност. Колкото по-емоционално зависима е жертвата, толкова по-уязвима е за [[експлоатация]] и [[манипулация]].

Манипулаторите като цяло отделият време, за да определят обхвата на характеристиките и уязвимите места на техните жертви.

Според Кантор, следните са уязвими от психопати манипулатори:

* прекалено [[доверчив]]и - хора, които са честни често предполагат, че всички останали са честни. Те се обвързват с хора, които почти не познават, без да проверят информацията за тях.
* твърде [[алтруистични]] - точно обратното на психопати; твърде прями, твърде справедливи, твърде съпричастни.
* твърде [[чувствителни]] - прекалено прелъстени от свалячи. Например, те могат да гласуват за „фалшивия” политик, който целува бебета.
* твърде [[наивни]] - не могат да повярват, че има непочтени хора в света.
* твърде [[мазохистични]] - липсва им самоуважение и несъзнателно позволяват на психопатите да се възползват от тях. Мислят, че са виновни и заслужават точно това.
* твърде [[нарцистични]] - нарцистистите са склонни да чувстват влечение към незаслужени ласки.
* прекалено [[алчни]] - алчните и нечестните могат да станат жертва на психопат, който може лесно да ги примами да действат по неморален начин.
* [[материалисти]] - лесна плячка за [[лихвари]] или за проектите „стани богат бързо”
* твърде [[зависими]] - зависимите хора имат нужда да бъдат обичани и за това са наивни и могат да кажат "да" на нещо, за което е трябвало да кажат "не".
* твърде самотни - самотните хора могат да приемат всяко предложение за контакт с хората.
* твърде [[импулсивни]] – пряват светкавични решения, например, какво да купят или за кого да се оженят без да се консултират с другите.
* твърде [[скромни]] - не могат да кажат "не" на сделка, дори и да са запознати с причините защо е толкова изгодна.

==Общи приложения==

По отношение на [[опасностите]] и [[бедствията]], уязвимостта е понятие, което свързва връзката, която хората имат с [[околната среда]] за социални сили и институции и културните ценности, които ги поддържат и оспорват. Понятието за уязвимост изразява многостранния характер на бедствията, като фокусира вниманието си върху съвкупността на отношенията в дадена социална ситуация, която представлява състояние, което в комбинация със силите в околната среда причинява бедствия.

Това е също и пространството, чиито промени биха могли да навредят на системата или от които общността може да бъде засегнато в зависимост от опасността.

В [[глобалното затопляне]], уязвимостта е степента, в която дадена система е чувствителна или не може да се справи с неблагоприятните последици от [[промените в климата]], включително [[климатичните колебания]] и крайности.

==Нови научни изследвания==

Проучването за уязвимостта обхваща комплекса, [[мултидисциплинарна област|мултидисциплинарната област]], включително изучаването на [[развитие]]то и [[бедност]]та, [[общественото здраве]], изучаването на [[климат]]а, [[безопасност]]та, [[инжинерство]]то, [[география]]та, политическата [[екология]], бедствията и [[управление на риска|управлението на риска]]. Това изследване е особено важно и интересно за организациите, които се опитват да намалят уязвимостта - особено във връзка с бедността. Много институции провеждат интердисциплинарни изследвания на уязвимост. Форум, който събира заедно много от сегашните изследователи на уязвимостта е Експертната Работна Група (на англ. [[Expert Working Group]], съкратено EWG). Изследователите в момента работят за усъвършенстване определенията за "уязвимост", измервания и [[метод за оценка|методи за оценка]] и ефективна комуникация на научните изследвания за вземащите решения.

==Основни изследователски въпроси==

В основата на [[литературата]], свързаните с уязвимостта големи изследователски потоци включват въпроси свързани с [[методологията]] като: измерване и оценка на уязвимостта, включително и намиране на подходящи показатели за различните аспекти на уязвимост, увеличаващите - намаляващи методи и методите за участие.

Подкатегория на изследването на уязвимостта е социалната уязвимост, където все повече изследователи говорят за проблемите на сложните човешки взаимодействия, уязвимостта на определени групи от хора, както и въздействието на удара от природните бедствия, изменението на климата, както и другите видове смущения срещу човешката общност. Важността на проблема се изразява в създаването на надарени катедри в университетите, за да се проучи социалната уязвимост.

==Военна уязвимост==

Във военните кръгове уязвимостта е подмножество на [[оцеляването]] (останалите са [[чувствителност]] и [[оползотворяване]]). Уязвимостта се дефинира по различен начин в зависимост от нацията и сервиза за оръжия, но като цяло се отнася за почти моментално въздействие на оръжейната атака. В някои определения, възстановяването (увреждащ контрол, борба с пожарите, възстановяване на способността) е включено в уязвимостта.

==Неуязвимост==

Неуязвимостта е обща черта открита във [[видео игрите]]. Това прави играча, непроницаем за болка, щета или загуба на здравето. Тя може да се намери под формата на "[[power-ups]]" (увеличаване на силата) или “[[cheat]]s” (кодове за измама). Когато се използват cheat-ове, те често се позовават до „[[God Mode]]” (разработен код, който улеснява тестването на играта ). Като цяло, те не защитават играчите от някои опасности, които могат да доведат до мигновенна смърт, особенно „бездънните” ями, от които играчът, дори и да е оцелял при падането, не може да избяга. Като правило, неуязвимостта, предоставена от „power-ups” е временна и намалява след определен период от време, докато неуязвимостта, предоставена от „cheat-овете” след като е активирана, остава в сила докато бъде дезактивирана или докато края на нивото бъде достигнат. В зависимост от играта, неуязвимост към злополука може или не може да предпази играчите от странични ефекти причиняващи щети, като това да бъдат обездвижени или изпратени летейки.

В [[комиксите]], някои супергерои се считат за неуязвими, въпреки че това обикновено се отнася само до определено ниво. Например [[Супермен]] е неуязвим за физически атаки от нормалните хора, но не и за изключително мощните атаки на [[Doomsday]] (неговият убиец).

==Експертна работна група по уязвимост==

Експертната работна група (на англ. [[Expert Working Group]] - EWG) по уязвимост е група експерти, обединени заедно от Университета на ООН, Института по околна среда и сигурност на хората (UNU-EHS). Общата цел на експертната работна група е да постигне напредък в концепцията за [[сигурността]] на хората по отношение на уязвимостта на тези общества от опасностите с естествен [[произход]]. Експертната работна група обменя идеи за развитието на [[методологиите]], [[подходите]] и показателите за измерване на уязвимостта. Това е ключова задача за изграждането на мост между теоретичната концептуализация на уязвимостта и нейното практическо приложение в процесите на [[вземане на решение]]. Експертната работна група е платформа за обмен на експерти и практици от различни научни среди и региони на света, занимаващи се с определянето и измерването на уязвимостта. Акцентира се върху идентифицирането на различните черти и характеристики на уязвимостта, способностите за справяне и [[стратегиите]] за адаптиране на различните [[социални групи]], сектори на [[икономиката]] и компонентите на [[околната среда]].

==Вижте още==

*[[Психология]]
*[[Когниция]]
*[[Хипноза]]
*[[Самовнушение]]
*[[Самохипноза]]
*[[Метод]]
*[[Подход]]

==Източници==

* Bankoff, Greg, George Frerks and Dorothea Hilhorst. 2004. ''Mapping Vulnerability''. Sterling: Earthscan.
* Birkmann, Joern (editor). 2006. ''Measuring Vulnerability to Natural Hazards – Towards Disaster Resilient Societies''. UNU Press.
* Thywissen, Katharina. 2006. “Components of Risk: A comparative glossary." SOURCE No. 2/2006. Bonn, Germany.
* Villagran, Juan Carlos. "“Vulnerability: A conceptual and methodological review." SOURCE. No. 2/2006. Bonn, Germany.

==Външни препратки==

*[http://projects.stefankienberger.at/vulmoz/ Оценка на уязвимостта]
*[http://www.ehs.unu.edu/ Университет на обединените нации, Институт по околна среда и сигурност на хората]
*[http://www.sans.org/top-cyber-security-risks/?ref=top20 Компютърна уязвимост]
*[http://www.fas.org/spp/eprint/at_sp.htm Спътникова уязвимост]
*[http://www.munichre-foundation.org/StiftungsWebsite/ Munich Re Foundation, От знание към действие]
*[http://www.global-greenhouse-warming.com/glossary-climate-change.html Речник на климатичните промени]
*[http://bugtraq.totalh.com/ Видове уязвимост]
*[http://www.articlesbase.com/self-improvement-articles/emotional-manipulation-techniques-dirty-tricks-people-use-to-manipulate-others-1163191.html Техники за емоционална манипулация]

[[category:Управленски решения и риск]]

Риск

2012-06-07T13:33:56Z

Dilyana.vasileva:

Понятието “'''риск'''” (от латинската дума ''risico'' - “опасност”, “несигурност”) е решение, начинание или постъпка, резултатът от които е неизвестен. [[Априорно]], в повечето тълкувания, се разглежда негативната страна на риска, като '''възможност за настъпване на [[вреда]] или [[загуба]]'''. Позитивните аспекти се откриват в тълкуванието на риска като “'''[[шанс]]'''” или '''възможност за [[печалба]]'''. Рискът е неизбежен по своя характер и засяга всички сфери на съзнателната и несъзнателната човешка дейност. Практически всяко [[действие]] (а и бездействие) е свързано с поемането на някакъв риск. Поради тази своя всеобхватност и многоаспектност, а и поради разнопосочността на неговото проявление, рискът се явява сложен [[феномен]], който подлежи на различни дефиниции.

==Природен (естествен) риск==

Общото проявление на риска, несвързано директно с каквато и да е дейност се идентифицира най-често като “'''природен риск'''”, като се разглежда негативната му страна (опасност от [[природни бедствия|природно бедствие]], заболявания, заплахи от околната среда и т.н.). Превенцията на природния риск е фундаментален дял от много сфери на науката ([[медицина]], [[сеизмология]], както и дялове от почти всяка друга природна дисциплина) и една от основните цели на научно-техническия прогрес.

==Психологически аспекти==

Навлизайки в сферата на човешката дейност, най-честото проявление на риска е свързано с неговия индивидуално-психологически аспект, като избор на алтернатива с несигурен резултат. Практически всяко действие (или бездействие) на един индивид произтича от такова решение. [[Субект]]ът (съзнателно или не) отчита обективните и субективните вероятности за постигане на желания от решението/действието си резултат и на база тази си [[оценка]], избира измежду възможните алтернативи. Налице е така наречената “'''[[рискова ситуация]]'''”, която се характеризира с неувереност в постигането на желания резултат (вероятност за постигането му, възможност за отклонение от предвидените [[цел]]и или реализиране на потенциални загуби от конкретния [[избор на алтернатива]]). От тази гледна точка рискът може да бъде разглеждан и като [[отклонение]] от [[очаквана стойност]] на резултат от бъдещо събитие.

Степента на влияние на субективните фактори при оценяването на вероятностите за постигане на желания резултат при избора на алтернатива се детерминира както от вродения [[характер]] на личността, така и от различни когнитивни процеси, обединени в понятието “[[предекспозиция]]”. Конкретният избор на алтернатива в дадена рискова ситуация е резултат от оценката на съвкупност от ситуационни фактори (обусловени от външната среда) и самата предекспозиция на субекта, вземащ решението. Самата склонност към поемане на риск, като наблюдавана повтаряемост на избор при сходни ситуации формира така наречения “'''[[индивидуален рисков профил]]'''”, като ниските и стойности се отъждествяват с “[[песимизъм]]”, а високите с “[[оптимизъм]]”. От тази гледна точка рискът се разглежда в неговите абсолютни стойности като опасност от загуба или възможност за печалба. В ежедневието тази концепция се свързва най-често с [[хазарт]]ните игри, а нейният [[емпиричен аспект]] в по-ограничен обхват се прилага в криминалистиката.

==Социално-икономически аспекти==

[[Икономика]]та е основна сфера от [[социалните науки|социални науки]], в които понятието “риск” намира напълно самостоятелно теоретично и приложно значение и бива определян в частност като '''“[[предприемач]]ески риск'''”, като се набляга на неговата измеримост и необходимостта от управлението му. Обособени са две теории – ''класическа'' (с най-ярки представители [[Джон Мил]] и Н. Сеньор), в която рискът се измерва с математическото очакване на загубите, които могат да настъпят като резултат от конкретно предприемаческо решение и ''неокласическа'' (развита през 20-те и 30-те години на 20-ти век от [[Алфред Маршал]] и Артур Пигу, допълнена по-късно от [[Джон Менард Кейнс]]), в която поведението на предприемача се обуславя от концепцията за [[пределна полезност]] и в която рискът се разглежда като възможност за поява на отклонение от очаквания резултат, или в частност – несъвпадане на очаквания резултат с фактическия.

В същото време следва да се отчита и психологическия аспект на риска, като форма на възприятие, реализирана от субекта, вземащ решение в условията на [[неопределеност]]. И докато в избора на определена алтернатива посредством [[оценка]] на [[вероятност]]ите се проявява субективната страна на риска, то размерът му се възприема като обективна величина, като качествено-количествено изражение на реално съществуващата [[неопределеност]]. Тази обективност е свързана с наличието на фактори, които са реални процеси в икономиката и не зависят от действията на икономическите агенти. Така че, изхождайки от класическата теория за предприемаческия риск, [[управление на риска|управлението на риска]] има за цел да елиминира или поне да ограничи влиянието на рисковите фактори, докато през призмата на неокласическата теория този процес целi оптимизирането/максимизирането на [[полезност]]та (печалбата).

==Видове предприемачески риск==

Ефективността на [[Управление на риска|мениджмънта на риска]] до голяма степен зависи от идентифицирането на видовете риск. Рискът може да се класифицира според различни критерии:

* според възможния резултат – чист (като възможност за получаване на негативен резултат) или спекулативен (свързан с възможността за печалба);
* според начина на възникване – субективен (свързан с личността на вземащия решение) или обективен;
* според сферата на възникване – външен или вътрешен;
* според възможността за застраховането му – застраховаем и незастраховаем;
* според възможността за диверсификация – систематичен (присъщ за дадена дейност и имащ масов характер на проявление) или специфичен ( с единично, немасово проявление);
* според степента на допустимост – минимален (с вероятност за проявление до 25%), повишен (25-50%), критичен (50-70%) или недопустим (над 75%) – тази класификация се използва често и при оценяване на риска на работното място в сферата на управлението на [[човешки ресурси|човешките ресурси]];
* според сферата на дейността – производствен, търговски, имуществен, транспортен, иновационен, финансов.

Последната класификация най-често се отнася към определението “стопански риск”, като най-честата асоциация на термина е свързана с финансовия риск. Той от своя страна се подразделя на риск свързан с [[покупателна способност|покупателната способност]] на финансовите [[актив]]и ([[ликвидност|ликвиден]], инфлационен/дефлационен, [[валута|валутен]] и др.) и [[инвестиция|инвестиционен]] риск (пропуснати ползи, преки финансови загуби или намаление на доходите). В този случай в ролята на неизвестната променлива, като резултат от избора на алтернатива се явява нормата на възвращаемост ([[rate of return]]) – колкото по-променлива е тя, толкова по-рискова е от гледна точка на инвеститорите. Така, в сферата на [[финанси]]те, рискът се проявява в абсолютно количествено отношение под формата на “рискова премия”, като съставен компонент на изискваната от инвеститорите възвращаемост (която от своя страна е сума от премиите за поетия ликвиден, матуритетен и инфлационен риск и рискът, свързан с надежността на емитентите), заедно с нормата на безрискова възвръщаемост (най-често приравнявана с основния лихвен процент на съответната [[централна банка]] или средната проста годишна доходност на тримесечните [[Държавни ценни книжа|сконтови съкровищни бонове]] при продажбата им на първичния пазар).

===Ликвиден риск===

Ликвидността на финансовите активи се детерминира от текущата им платежоспособност. Парите в брой са съвършено ликвиден актив. Всички останали активи са по-малко ликвидни, т.е. винаги съществува несигурност отностно тяхната обратимост в текуща платежоспособност. За инвеститорите тази несигурност е тъждествена на опасност от финансови загуби и те я възприемат като ''ликвиден риск''.

===Матуритетен риск===

Това е рискът, свързан със ''срочността'' на очакваните постъпления. През преиода, в който [[Капитал|капиталът]] е инвестиран и следователно е в неликвидна форма съществува вероятност от настъпване на определени събития, които да повлияят неблагоприятно върху постъпленията от тази инвестиция. Затова и срочността на инвестицията определя нейната степен на риск. Колкото по-краткосрочна е тя, толкова е и по- безрискова, тъй като е по-малка и вероятността от настъпване на неблагоприятни събития в икономическата среда.

===Инфлационен риск===

Този риск е свързан до известна степен с матуритетния риск и отразява възможността от загуби, свързани с обезценяването на финансовия актив през времето, в което той е инвестиран. По-дългосрочните инвестиции предполагат по-малка защитеност от инфлация и следователно са носители на по-голям инфлационен риск.

===Пазарен и специфичен риск===

Инвестиционната премия за всеки един от горепосочените видове риск обаче гарантира доходността в рамките на техните очаквани параметри. Затова по своята същност инвестиционният риск се свежда до несигурността на очакваните постъпления от инвестициите, техния вероятностен характер и колебанията в тяхната доходност. Поради тази причина инвестиционната теория прави и друго разграничение на риска. ''Пазарният риск'', като компонент от инвестиционния риск, се разглежда като вероятност за колебания в доходността на инвестициите вследствие на фактори, влиящи на икономиката като цяло. В тази класификация се включват ''лихвеният риск'' (промени в лихвените проценти, които респективно оказват влияние на нормата на възвращаемост), ''инфлационният риск'', ''валутният риск'' (свързан с колебанията на валутните курсове), ''нормативно-правният риск'' (свързан с промени в правната уредба – данъци, акцизи, мита и др.) и други рискове, произтичащи от турболентността на външната среда като източник на възможности и заплахи (виж още [[SWOT analysis]]). Пазарният риск засяга едновременно всички икономически единици и въздействието му е перманентно. Поради това той се възприема и като ''системен риск''. Другият компонент на инвестиционния риск е така наречения ''специфичен или уникален риск'', произтичащ от фактори свързани с конкретната икономическа единица и/или конкурентната и среда. Тази класификация включва понятията ''бизнесриск ''(произтичащ от конкретния пазар, на който оперира), ''капиталов риск'' (произтичащ от капиталовата структура и най-вече от дълговото финансиране в общия обем на капитала) и ''емисионен риск'' (свързан с емисионните условия на ценни книжа и тяхното обезпечаване, ако е налице такова финансиране). Специфичният риск няма перманентен характер, поради което се приема за ''несистемен риск''.

==Управление на предприемаческия риск==

В управленската теория и практика могат да се разграничат четири общи подхода за управление на риска – избягване, външен трансфер на риска ([[Joint venture]]), вътрешен трансфер на риска (чрез диверсификация на ресурсите, с цел намаляване вероятността от абсолютна загуба) и поемане на риска. Основните принципи, които се следват в така наречения риск-мениджмънт са ''максимална печалба, максимална вероятност, минимални колебания ''в очаквания резултат'' ''и'' оптимално съчетаване ''на печалбата с размера на риска''.'' Това води и до необходимостта рискът да бъде измерван точно и чрез подходящи показатели.

В рамките на инвестиционната теория това измерване се свежда до изчисляване на вероятности чрез статистически показатели като размах (разликата от най-добър и най-лош очакван резултат), дисперсия или средноквадратично отклонение (от среднопретегления очакван резултат), заложени в модела на [[Марковиц|Хари Марковиц]] за очакваната възвращаемост на инвестиционен портфейл, теоремата на [[Джеймс Тобин|Тобин]] за прерастване на инвестиционните решения във финансови и модела за оценка на капиталови активи [[CAPM]].

Проблемът с управлението и измерването на предприемаческия риск е обект на по-задълбочено изследване в теорията на мениджмънта, като за целта е обособен в дисциплината “Управленски решения и риск”. Моделите, използвани в теорията за вземане на управленски решения в условията на риск (или неопределеност), кореспондират с така наречените “''игрови стратегии''” от клонът на приложната математика, наречен [[Теория на игрите]]. Популярен модел за управление на риска е и така нареченото “[[дърво на решенията]]”. Прилагат се и различни симулационни методи, като например [[метод Монте Карло|метода “Монте Карло”]], базиран на вероятностното разпределение характерно за хазартните игри, данните от което се ползва за априорен профил на риска при оценка на вероятността за реализиране на загуба или за отклонение от очакваната печалба, както и най-вероятната печалба.

==Вижте още==

* [[Извод]]
* [[Множество]]
* [[Теория]]
* [[Система]]
* [[Анализ вход-изход]]
* [[Критерий]]
* [[Променлива]]
* [[Константа]]
* [[Прогноза]]
* [[Причинно-следствена връзка]]

==Източници==

* ''Александрова, М.,'' “Управленски решения и риск”, изд. Авангард Прима, София, 2009; ''ISBN 978-954-323-606-0''
* ''Николова, Н.'', “Принципи на корпоративните финанси”, изд. Сиела, София, 2100; ''ISBN 978-954-28-0741-4''
* ''Mill, J.S., ''Principles of Political Economy with Some of Their Applications to Social Philosophy, Oxford University Press, 1954
* ''Jorion, P., ''Financial Risk Manager Handbook, Wiley; ''ISBN 047-047-961-2''
* ''Марчев, А., Мирчев, М., Шереметов, Г., Марчев-младши, А.,'' Курс лекции и семинарни занимания “Основи на управлениетo I и II”, УННС, София, 2009-2010
* ''Александрова, М., Марчев-младши, А., ''Курс лекции и семинарни занимания “Управленски решения и риск”, УННС, София, 2010

==Външни препратки==

*[http://www.marketing.bg/%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5/ Маркетингово проучване]
*[http://businessplan8.com/ Бизнес план]
*[http://forextradings.org/fin_bul-bg-finansov_analiz.html Финансов анализ]

[[category:Управленски решения и риск]][[category:Финансови пазари и инструменти]]

Техника за преглед и оценка на програми

2012-06-07T13:27:28Z

Dilyana.vasileva:

'''ПЕРТ''' (''PERT - Program Evaluation and Review Technique'') или '''Техника за преглед и [[оценка]] на [[програма|програми]]''', е техника за определяне на [[график]] в [[управление на проекти|управлението на проекти]]. Тя е разработена в края на 50-те години на миналия век. В основата й е [[статистическа теория]], която е валидна само в случаите на [[проект]]и с много задачи (над 100), за които има достатъчно [[статистика]]. Това рядко се случва на практика, но методиката може да се използва като добро първо приближение и отправна точка за преговори относно срока на изпълнение.

==Определяне времето за изпълнение на дадена задача==
Използвайки статистическия модел, ПЕРТ определя следните формули за очакваното време за изпълнение на дадена задача

* очакваното време (ET) = (оптимистичното + 4 * най-вероятното + песимистичното) / 6
* стандартното отклонение (SD) = (песимистичното време – оптимистичното време) / 6

Втората величина, SD се използва за изчисляване на вероятното [[отклонение]] на времето за изпълнение на задачата от очакваното време.

==Определяне времето за целия проект==

Изчисляването на времето за целия проект става по следния начин:

* Очакваното време на проекта ETP е [[сума]] от очакваните времена на задачите от критичния път.
* Изчисляваме [[стандартно отклонение|стандартното отклонение]] за целия проект SDP като [[корен квадратен]] от сумата на квадратите на стандартните отклонения на задачите от критичния път (т.е. за всяка от задачите на критичния път изчисляваме SD, SD2 и събираме получените числа. Накрая изчисляваме квадратен корен от сумата).
* С вероятност 95% можем да твърдим, че проектът ще приключи за време не по-дълго от ETP + 2 * SDP (песимистична оценка за продължителността на проекта).

Сега вече разполагаме с две времена: очаквано време на проекта ETP и песимистична оценка, изчислена на стъпка 3. Може да се докаже математически (и да се провери с примери), че така изчислената [[песимистична оценка]] за продължителността на проекта е значително по-малка от получената по [[класическия метод]], при който събираме песимистичните времена на всяка задача от критичния път. Тази оценка трябва да защитаваме при преговорите за срока на проекта.

Разликата между песимистичното и очакваното времена за изпълнение осигурява резервен [[буфер]] от време, който можем да използваме за защита на проекта от закъснение. ПЕРТ методиката не ни казва как да направим това. Един популярен метод е да зададем за всяка от задачите по [[критичен път|критичния път]] срок равен на средното й време и да добавим буферно време така, че да увеличим [[шанс]]а [[задача]]та да приключва без закъснение. Това ни води до т. нар. [[буфериран план на проекта]].

Виждаме, че общото време на проекта, изчислено по ПЕРТ е по-кратко. Няма нужда да се буферират задачи, които не са на критичния път – обикновено те имат достатъчно собствен [[резерв]] във вид на [[float time]].

Следващият практически въпрос е как да определим буферите за всяка задача? Най-просто е общото резервно време да се разпредели [[пропорционалност|пропорционално]] според продължителността на всяка задача. По-задълбоченият [[подход]] може да взема предвид други [[съображение|съображения]] - например оценката на свързания с всяка задача [[риск]], т.е. задачи с по-голям риск получават по-голям буфер.

==ПЕРТ [[диаграма]]==

[[Image:PERT.jpg]]

==Вижте още==

*[[PEST анализ]]
*[[Swot анализ]]
*[[Анализ нз средата]]
*[[Програмно осигуряване]]
*[[Проучване]]
*[[Анализ]]

==Източници==

*Михаил Михайлов Константинов, Петко Христов Петков Пертурбационен анализ в линейната алгебра и теория на управлението
*Отг. ред. М. Б. Великовский Системы сетевого планирования и управления: Программированное введение в перт

==Външни препратки==

* [http://www.netmba.com/operations/project/pert/ PERT Chart]
* [http://cio.bg/1433_planirane_na_vremeto_za_proektite_ili_kak_da_sakratim_srokovete_i_sashtevremenno_da_gi_spazim Планиране на времето за проектите или как да съкратим сроковете и същевременно да ги спазим]
* [http://www.efficient-soft.com/index.php?option=com_content&task=view&id=35&Itemid=58&limit=1&limitstart=1 Величината Време за изпълнение на задача]
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Услуга

2012-06-07T13:25:53Z

Dilyana.vasileva:

'''Услуга ''' се '''счита за нематериалния еквивалент на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]'''. Предоставянето на услуга е икономическа активност, при която купувачът не придобива като цяло, освен при специален договор, собственост върху това, което се купува, за разлика от покупката на стоки. Услугите водят до промяна на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител потребителите], на предметите притежавани от тях или на някаква нематериална [[ценност]].

[[Image: usluga.png|thumb|right|alt=Usluga.| Вид услуга – [[доставка]].]]

==Определение==

Повечето продукти съдържат и материални и нематериални компоненти, като винаги един от тях преобладава. Това определя дали продуктът е [[стока]], услуга или идея. В този смисъл услугите се определят като нематериално доминирани продукти, резултат от прилагането на определени усилия към хора или предмети.

Услугите съставят третичния сектор в икономиката

==Основни характеристики==

* Нематериалност – тя е [[резултат]] от това, че услугите представляват действия. Те не могат да се видят, пипнат, опитат или помиришат, нито пък да се притежават.

* Неразделяемост между [[производство]]то и [[потребление]]то, която е свързана с нематериалността. В повечето случаи услугите се произвеждат в момента, когато се консумират.

* Загиваемост, която е причина неизползваният капацитет в един период да не се натрупва в запас за бъдещ период.

* Хетерогенност, тъй като повечето услуги са трудовоинтензивни. Невинаги хората извършват една услуга по един и същи начин.

==Що е услуга?==

За някои хора услугите означават обслужване или персонални услуги, подобни на прислуга, личен шофьор или почистване и пране. Днес такова разбиране е напълно погрешно. Съществуват такива професионални услуги като [[здравеопазване]], [[право]], [[образование]], [[архитектура]], и т. н. Съществуват високо интензивни по отношение на капитала услуги, такива като автотранспорт, болници и др. Съществуват масови услуги, такива като търговията на едро и търговията на дребно. Само една малка част от услугите (под 1%) се отнасяткъм персоналните услуги.

Досега в [[икономика|икономическата]] литература можеха да се намерят различни определения за услуга; по-долу са показани някои от най-типичните. Съпоставянето им с икономическите блага, които днес се считат за услуги, дава интересен материал за размишление.

Услугите понякога назовават действие, не създаване на самостоятелен продукт, материален обект или материална [[ценност]]. Това не е вярно в случай, че услугата се състои в шиене на дрехи или изработка на обувки от материал, предоставени от клиента.

Доста често може да се срещне определение на услугата, '''като полезно действие, дело, постъпка или действие като цяло'''. Очевидно това определение е твърде общо.

==Видове услуги==

Услугите са много различна група продукти, които могат да се разделят в пет категории, които определят ограниченията в капацитета на предоставяне на услугата, в зависимост от:

* Вида на пазара – услугите биват потребителски и индустриални;

* Степента на трудова интензивност – според този критерий услугите се делят на трудово-интензивни (фризьорство, образование) и капиталово-интензивни (обществен транспорт, телекомуникации). Трудовоинтензивните услуги са по- чувствителни към хетерогенност от услугите, които използват предимно оборудване.

* Степента на контакт с потребителите – с висок и с нисък контакт. При услугите с висок контакт е необходимо лично присъствие.

* Умението на този, който извършва услугата – професионални и непрофесионални услуги.

[[Цел]]та на този, който предоставя услугата – за печалба и не за печалба.

[[Image:autsorting_na_uslugi.jpg|thumb|right|alt=Autsorting na uslugi |Аутсортинг на [[производство]] и услуги.]]

==Икономическа теория за услуга==

[[Икономическа теория|Икономическата теория]] и практика в сферата на услугите днес съществуват отделно една от друга. Преди всичко, това се забелязва от този, който се опитва да раздели общото в тези видове дейности, които в съответствие с различните класификации се отнасят към услугите. Например, за услуга се счита [[управление]]то на [[финансов актив|финансовите активи]] на клиента, шиене на индивидуални модели рокли, монтиране на перална машина и обучение. Обектите и резултатите в приведените примери съществено се различават. При все това, те с пълно право могат да се нарекат услуги в съответствие с практическото им приложение. [[К. Греноос]] описва процеса на появяването на официална [[статистика]] в сферата на услугите така: „това, което не е било включено в промишления и аграрния сектор било наречено услуги”. До днес, изчисленията за приноса на сферата на услугите в народното стопанство продължава да има подобен образ, който К. Гренроос справедливо нарича остарял.

==Вижте още==

* [[ Производство на услугите ]]

* [[ Икономика на услугите ]]

* [[ Статистика ]]

* [[ Управление на финансови активи ]]

==Източници==

*Марк Джойнър ; Прев. от англ. Весела Василева, Неустоимото предложение 2006
*Златка Иванова, Красимира П. Стоилова, Тодор А. Стоилов, Портфейлна оптимизация - информационна услуга в Интернет
*Национално проучване на нагласите към услугата "Приемна грижа" в България
*Ал Рийс, Лаура Рийс, [Двадесет и два] 22 неизменни закона на брендинга: Как да превърнем един продукт или услуга в търговска марка
*Светла Драганова Цветкова, Управление на маркетинга на транспортната услуга

==Външни препратки==

*[http://www.fakturirane.bg/1/docs/primerni-dogovori/item/81-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B0 Договор за услуга]
*[http://www.biznesipari.com/ Десетте закона на Мърфи, относно управление на времето]
*[http://kalinm.typepad.com/ Бизнес идеи]

[[category: Икономикс]]

Услуга

2012-06-07T13:18:28Z

Dilyana.vasileva:

'''Услуга ''' се '''счита за нематериалния еквивалент на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]'''. Предоставянето на услуга е икономическа активност, при която купувачът не придобива като цяло, освен при специален договор, собственост върху това, което се купува, за разлика от покупката на стоки. Услугите водят до промяна на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител потребителите], на предметите притежавани от тях или на някаква нематериална [[ценност]].

[[Image: usluga.png|thumb|right|alt=Usluga.| Вид услуга – [[доставка]].]]

==Определение==

Повечето продукти съдържат и материални и нематериални компоненти, като винаги един от тях преобладава. Това определя дали продуктът е [[стока]], услуга или идея. В този смисъл услугите се определят като нематериално доминирани продукти, резултат от прилагането на определени усилия към хора или предмети.

Услугите съставят третичния сектор в икономиката

==Основни характеристики==

* Нематериалност – тя е [[резултат]] от това, че услугите представляват действия. Те не могат да се видят, пипнат, опитат или помиришат, нито пък да се притежават.

* Неразделяемост между [[производство]]то и [[потребление]]то, която е свързана с нематериалността. В повечето случаи услугите се произвеждат в момента, когато се консумират.

* Загиваемост, която е причина неизползваният капацитет в един период да не се натрупва в запас за бъдещ период.

* Хетерогенност, тъй като повечето услуги са трудовоинтензивни. Невинаги хората извършват една услуга по един и същи начин.

==Що е услуга?==

За някои хора услугите означават обслужване или персонални услуги, подобни на прислуга, личен шофьор или почистване и пране. Днес такова разбиране е напълно погрешно. Съществуват такива професионални услуги като [[здравеопазване]], [[право]], [[образование]], [[архитектура]], и т. н. Съществуват високо интензивни по отношение на капитала услуги, такива като автотранспорт, болници и др. Съществуват масови услуги, такива като търговията на едро и търговията на дребно. Само една малка част от услугите (под 1%) се отнасяткъм персоналните услуги.

Досега в [[икономика|икономическата]] литература можеха да се намерят различни определения за услуга; по-долу са показани някои от най-типичните. Съпоставянето им с икономическите блага, които днес се считат за услуги, дава интересен материал за размишление.

Услугите понякога назовават действие, не създаване на самостоятелен продукт, материален обект или материална [[ценност]]. Това не е вярно в случай, че услугата се състои в шиене на дрехи или изработка на обувки от материал, предоставени от клиента.

Доста често може да се срещне определение на услугата, '''като полезно действие, дело, постъпка или действие като цяло'''. Очевидно това определение е твърде общо.

==Видове услуги==

Услугите са много различна група продукти, които могат да се разделят в пет категории, които определят ограниченията в капацитета на предоставяне на услугата, в зависимост от:

* Вида на пазара – услугите биват потребителски и [[индустриални]];

* Степента на трудова интензивност – според този критерий услугите се делят на трудово-интензивни (фризьорство, образование) и капиталово-интензивни (обществен транспорт, телекомуникации). Трудовоинтензивните услуги са по- чувствителни към хетерогенност от услугите, които използват предимно оборудване.

* Степента на контакт с потребителите – с висок и с нисък контакт. При услугите с висок контакт е необходимо лично присъствие.

* Умението на този, който извършва услугата – професионални и непрофесионални услуги.

[[Цел]]та на този, който предоставя услугата – за печалба и не за печалба.

[[Image:autsorting_na_uslugi.jpg|thumb|right|alt=Autsorting na uslugi |Аутсортинг на [[производство]] и услуги.]]

==Икономическа теория за услуга==

[[Икономическа теория|Икономическата теория]] и практика в сферата на услугите днес съществуват отделно една от друга. Преди всичко, това се забелязва от този, който се опитва да раздели общото в тези видове дейности, които в съответствие с различните класификации се отнасят към услугите. Например, за услуга се счита [[управление]]то на [[финансов актив|финансовите активи]] на клиента, шиене на индивидуални модели рокли, монтиране на перална машина и обучение. Обектите и резултатите в приведените примери съществено се различават. При все това, те с пълно право могат да се нарекат услуги в съответствие с практическото им приложение. [[К. Греноос]] описва процеса на появяването на официална [[статистика]] в сферата на услугите така: „това, което не е било включено в промишления и аграрния сектор било наречено услуги”. До днес, изчисленията за приноса на сферата на услугите в народното стопанство продължава да има подобен образ, който К. Гренроос справедливо нарича остарял.

==Вижте още==

* [[ Производство на услугите ]]

* [[ Икономика на услугите ]]

* [[ Статистика ]]

* [[ Управление на финансови активи ]]

==Източници==

*Марк Джойнър ; Прев. от англ. Весела Василева, Неустоимото предложение 2006
*Златка Иванова, Красимира П. Стоилова, Тодор А. Стоилов, Портфейлна оптимизация - информационна услуга в Интернет
*Национално проучване на нагласите към услугата "Приемна грижа" в България
*Ал Рийс, Лаура Рийс, [Двадесет и два] 22 неизменни закона на брендинга: Как да превърнем един продукт или услуга в търговска марка
*Светла Драганова Цветкова, Управление на маркетинга на транспортната услуга

==Външни препратки==

*[http://www.fakturirane.bg/1/docs/primerni-dogovori/item/81-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B0 Договор за услуга]
*[http://www.biznesipari.com/ Десетте закона на Мърфи, относно управление на времето]
*[http://kalinm.typepad.com/ Бизнес идеи]

[[category: Икономикс]]

Услуга

2012-06-07T13:16:47Z

Dilyana.vasileva:

'''Услуга ''' се '''счита за нематериалния еквивалент на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стока стоките]'''. Предоставянето на услуга е икономическа активност, при която купувачът не[[ придобива ]] като цяло, освен при специален договор, собственост върху това, което се купува, за разлика от покупката на стоки. Услугите водят до промяна на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Потребител потребителите], на предметите притежавани от тях или на някаква нематериална [[ценност]].

[[Image: usluga.png|thumb|right|alt=Usluga.| Вид услуга – [[доставка]].]]

==Определение==

Повечето продукти съдържат и материални и нематериални компоненти, като винаги един от тях преобладава. Това определя дали продуктът е [[стока]], услуга или идея. В този смисъл услугите се определят като нематериално доминирани продукти, резултат от прилагането на определени усилия към хора или предмети.

Услугите съставят третичния сектор в икономиката

==Основни характеристики==

* Нематериалност – тя е [[резултат]] от това, че услугите представляват действия. Те не могат да се видят, пипнат, опитат или помиришат, нито пък да се притежават.

* Неразделяемост между [[ производството]] и [[потреблението]], която е свързана с нематериалността. В повечето случаи услугите се произвеждат в момента, когато се консумират.

* Загиваемост, която е причина неизползваният капацитет в един период да не се натрупва в запас за бъдещ период.

* Хетерогенност, тъй като повечето услуги са трудовоинтензивни. Невинаги хората извършват една услуга по един и същи начин.

==Що е услуга?==

За някои хора услугите означават обслужване или персонални услуги, подобни на прислуга, личен шофьор или почистване и пране. Днес такова разбиране е напълно погрешно. Съществуват такива професионални услуги като [[здравеопазване]], [[право]], [[образование]], [[архитектура]], и т. н. Съществуват високо интензивни по отношение на капитала услуги, такива като автотранспорт, болници и др. Съществуват масови услуги, такива като търговията на едро и търговията на дребно. Само една малка част от услугите (под 1%) се отнасяткъм персоналните услуги.

Досега в [[икономическата]] литература можеха да се намерят различни определения за услуга; по-долу са показани някои от най-типичните. Съпоставянето им с икономическите блага, които днес се считат за услуги, дава интересен материал за размишление.

Услугите понякога назовават действие, не създаване на самостоятелен продукт, материален обект или материална [[ценност]]. Това не е вярно в случай, че услугата се състои в шиене на дрехи или изработка на обувки от материал, предоставени от клиента.

Доста често може да се срещне определение на услугата, '''като полезно действие, дело, постъпка или действие като цяло'''. Очевидно това определение е твърде общо.

==Видове услуги==

Услугите са много различна група продукти, които могат да се разделят в пет категории, които определят ограниченията в капацитета на предоставяне на услугата, в зависимост от:

* Вида на пазара – услугите биват потребителски и [[индустриални]];

* Степента на трудова интензивност – според този критерий услугите се делят на трудово-интензивни (фризьорство, образование) и капиталово-интензивни (обществен транспорт, телекомуникации). Трудовоинтензивните услуги са по- чувствителни към хетерогенност от услугите, които използват предимно оборудване.

* Степента на контакт с потребителите – с висок и с нисък контакт. При услугите с висок контакт е необходимо лично присъствие.

* Умението на този, който извършва услугата – професионални и непрофесионални услуги.

[[Цел]]та на този, който предоставя услугата – за печалба и не за печалба.

[[Image:autsorting_na_uslugi.jpg|thumb|right|alt=Autsorting na uslugi |Аутсортинг на [[производство]] и услуги.]]

==Икономическа теория за услуга==

[[Икономическа теория|Икономическата теория]] и практика в сферата на услугите днес съществуват отделно една от друга. Преди всичко, това се забелязва от този, който се опитва да раздели общото в тези видове дейности, които в съответствие с различните класификации се отнасят към услугите. Например, за услуга се счита [[управление]]то на [[финансов актив|финансовите активи]] на клиента, шиене на индивидуални модели рокли, монтиране на перална машина и обучение. Обектите и резултатите в приведените примери съществено се различават. При все това, те с пълно право могат да се нарекат услуги в съответствие с практическото им приложение. [[К. Греноос]] описва процеса на появяването на официална [[статистика]] в сферата на услугите така: „това, което не е било включено в промишления и аграрния сектор било наречено услуги”. До днес, изчисленията за приноса на сферата на услугите в народното стопанство продължава да има подобен образ, който К. Гренроос справедливо нарича остарял.

==Вижте още==

* [[ Производство на услугите ]]

* [[ Икономика на услугите ]]

* [[ Статистика ]]

* [[ Управление на финансови активи ]]

==Източници==

*Марк Джойнър ; Прев. от англ. Весела Василева, Неустоимото предложение 2006
*Златка Иванова, Красимира П. Стоилова, Тодор А. Стоилов, Портфейлна оптимизация - информационна услуга в Интернет
*Национално проучване на нагласите към услугата "Приемна грижа" в България
*Ал Рийс, Лаура Рийс, [Двадесет и два] 22 неизменни закона на брендинга: Как да превърнем един продукт или услуга в търговска марка
*Светла Драганова Цветкова, Управление на маркетинга на транспортната услуга

==Външни препратки==

*[http://www.fakturirane.bg/1/docs/primerni-dogovori/item/81-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%83%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B3%D0%B0 Договор за услуга]
*[http://www.biznesipari.com/ Десетте закона на Мърфи, относно управление на времето]
*[http://kalinm.typepad.com/ Бизнес идеи]

[[category: Икономикс]]

Явление

2012-06-07T13:14:04Z

Dilyana.vasileva:

'''Явление''' е '''всяко наблюдаемо събитие'''. Физическо явление, факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие. Важно събитие ,особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.

[[File:qvlenie.jpg|right|thumb|Пламък на свещ с неговата проекция като явление.]]

==В естествените науки==

Физическо явление факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие.

Във физиката, физичните явления са обекта във всички наблюдения. Явление може да е свойството на веществата, енергия или пространство във времето, както и други.

==Във философията==

През средните векове явлението е [[феномен]] , обект на чувствено съзерцание, чувствено постижимо явление.

В модерната философия [[явление]] означава, феномен който е възможно да се постигне чрез научен подход.

==Оптично явление==

Оптичен феномен е [[природно явление]], при което човешкото [[око]] възприема визуални факти, които не съответстват на реалността.При всички случаи появата на такива феномени е обусловена от цял комплекс метереологични условия – влажност на въздуха, температура и географски фактори – [[релеф]] и т.н.Тези феномени днес са лесно обясними от гледна точка на [[физика]]та , но в миналото са били възприемани от [[мистика|мистична]] гледна точка.По известни оптически феномени са [[мираж|миражите]].

==Физични явления==

Общото название на различните физични процеси ( [[разтваряне]] , [[втвърдяване]] , [[топене]] , [[втечняване]], протичане на електлически ток и други. При физичните явления веществата се запазват – не се превръщат в други вещества, тоест градивните им частици не се променят по вид.

==Пример за явление в икономиката==
Дълбоките рецесии, съпроводени от анемично възстановяване, ще се превърнат в норма, вместо в изключение, тъй като работната сила нараства с по-бавни темпове, посочват водещи икономисти, цитирани от Bloomberg.

Типичното свиване на икономиката „ще е по-стръмно, а възстановяването на производството и заетостта по-бавно“, се посочва в доклад на Джеймс Сток от Харвардския университет и [[Марк Уотсън]] от Университета в [[Принстън]].

„Може да очакваме, че високата безработица ще е типична за възстановяванията от бъдещи рецесии“, изтъкват те. „Те ще са сходни с възстановяванията, наблюдавани след последните две рецесии“.

Според икономистите, които са членове на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ – институцията, която определя продължителността на всеки бизнес цикъл – дълбочината, продължителността и последствията от 18-месечната рецесия, която приключи през юни 2009 г., са предвидими на базата на паралели с предишни спадове.

Заключенията на Сток и Уотсън също така са в противоречие с изследване на [[Кармен Рейнхарт]] и [[Кенет Рогоф]], според което възстановяването от рецесии, причинени от финансови сривове, е различно.
Според Сток и Уотсън, „последната рецесия е резултат от серия сътресения, които просто са били по-мащабни от наблюдавани в миналото сходни икономически трусове. При това реакцията на макропоказателите към тези сътресения са почти идентични с историческите“.

Авторите идентифицират 6 икономически шока, които могат да обяснят протичането на всяка рецесия, включително спада от 2007 г. - 2009 г. „Изследването на измененията на цените на [[петрол]]а, валутната политика, [[продукт]]ивността, [[несигурност]]та, ликвидния и финансов [[риск]] и фискалната политика е достатъчно, за да се направят изводи за евентуалните последствия от всяка рецесия“, посочват те.

Анализът на последния спад разкрива, че "икономиката е била засегната от серия последователни, необичайно тежки сътресения, всички от които са били наблюдавани и преди, макар и не в подобни мащаби или за толкова кратко време“, посочват авторите.

Последната рецесия е предизвикана от първоначално шоково нарастване на цената на петрола, последвано от финансовата криза, колапс на финансовите пазари и продължителна несигурност, породена от политически проблеми.

Въпреки че анемичният характер на последното възстановяване може да е индикатор, че този път нещата стоят различно, авторите подчертават, че това по-скоро е следствие от дългосрочните структурни икономически промени, отколкото от рецесията.

През първите 8 тримесечия на възстановяването, което започна през юни 2009 г., щатската икономика нарасна с 5% в сравнение със средно 9,2% след 7-те рецесии между 1960 г. и 2001 г. За периода [[заетост]]та е нараснала с едва 0,6% вместо с 4%, както в периодите на предишните възстановявания, се посочва в [[изследване]]то.

Измененията в дългосрочните тенденции или фундаменталната структура на икономиката, а не самата рецесия, са основна причина за забавянето на възстановяването на заетостта, твърдят Сток и Уотсън.

Негативните тенденции във фундаменталната структура на икономиката от друга страна се обясняват почти изцяло с демографски проблеми.

==Вижте още==

*[[Оазис]]
*[[Хипноза]]
*[[Психология]]
*[[Преброяване]]
*[[Земетресение]]
*[[Човек]]
*[[Работа]]
*[[Репресия]]
*[[Икономика]]
*[[Пазарен дял]]
*[[Пазар на труда]]
*[[Борсов индекс]]
*[[Безработица]]
*[[Анализ]]

==Източници==

* [http://www.signlanguage-bg.com/ Явление]
*Георги Марков, "Балканизацията" геополитическо явление в конфликтознанието 2011
*Татьяна Александровн Марченко, Потребность как социальное явление

==Външни препратки==
*[http://liternet.bg/publish8/mslavova/9.htm Явление на книжния пазар]
*[http://www.bezposrednik.net/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/26_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8_%E2%80%93_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B8.htm Ново явление на българския пазар на имоти – Коледни промоции]
*[http://www.dimitech.net/news.php?readmore=36939 Acer: увеличаването на ултрабуци и таблети на пазара ще бъде краткотрайно явление]
*[http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/01/28/849679_davos_golemite_durjavni_dulgove_sa_trevojno_iavlenie/?forumsort=2 Давос: Големите държавни дългове са тревожно явление]

[[category:Основи на управлението]]

Явление

2012-06-07T13:13:39Z

Dilyana.vasileva:

'''Явление''' е '''всяко наблюдаемо събитие'''. Физическо явление, факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие. Важно събитие ,особен случай с голямо значение. Това е явление в нашия културен живот.

[[File:qvlenie.jpg|right|thumb|Пламък на свещ с неговата проекция като явление.]]

==В естествените науки==

Физическо явление факт, потвърдимо събитие. В този смисъл терминът се използва без непременно да се разглеждат причините за това събитие.

Във физиката, физичните явления са обекта във всички наблюдения. Явление може да е свойството на веществата, енергия или пространство във времето, както и други.

==Във философията==

През средните векове явлението е [[феномен]] , обект на чувствено съзерцание, чувствено постижимо явление.

В модерната философия [[явление]] означава, феномен който е възможно да се постигне чрез научен подход.

==Оптично явление==

Оптичен феномен е [[природно явление]], при което човешкото [[око]] възприема визуални факти, които не съответстват на реалността.При всички случаи появата на такива феномени е обусловена от цял комплекс метереологични условия – влажност на въздуха, температура и географски фактори – [[релеф]] и т.н.Тези феномени днес са лесно обясними от гледна точка на [[физика]]та , но в миналото са били възприемани от [[мистика|мистична]] гледна точка.По известни оптически феномени са [[миражите]].

==Физични явления==

Общото название на различните физични процеси ( [[разтваряне]] , [[втвърдяване]] , [[топене]] , [[втечняване]], протичане на електлически ток и други. При физичните явления веществата се запазват – не се превръщат в други вещества, тоест градивните им частици не се променят по вид.

==Пример за явление в икономиката==
Дълбоките рецесии, съпроводени от анемично възстановяване, ще се превърнат в норма, вместо в изключение, тъй като работната сила нараства с по-бавни темпове, посочват водещи икономисти, цитирани от Bloomberg.

Типичното свиване на икономиката „ще е по-стръмно, а възстановяването на производството и заетостта по-бавно“, се посочва в доклад на Джеймс Сток от Харвардския университет и [[Марк Уотсън]] от Университета в [[Принстън]].

„Може да очакваме, че високата безработица ще е типична за възстановяванията от бъдещи рецесии“, изтъкват те. „Те ще са сходни с възстановяванията, наблюдавани след последните две рецесии“.

Според икономистите, които са членове на Националното бюро за икономически изследвания (NBER) в САЩ – институцията, която определя продължителността на всеки бизнес цикъл – дълбочината, продължителността и последствията от 18-месечната рецесия, която приключи през юни 2009 г., са предвидими на базата на паралели с предишни спадове.

Заключенията на Сток и Уотсън също така са в противоречие с изследване на [[Кармен Рейнхарт]] и [[Кенет Рогоф]], според което възстановяването от рецесии, причинени от финансови сривове, е различно.
Според Сток и Уотсън, „последната рецесия е резултат от серия сътресения, които просто са били по-мащабни от наблюдавани в миналото сходни икономически трусове. При това реакцията на макропоказателите към тези сътресения са почти идентични с историческите“.

Авторите идентифицират 6 икономически шока, които могат да обяснят протичането на всяка рецесия, включително спада от 2007 г. - 2009 г. „Изследването на измененията на цените на [[петрол]]а, валутната политика, [[продукт]]ивността, [[несигурност]]та, ликвидния и финансов [[риск]] и фискалната политика е достатъчно, за да се направят изводи за евентуалните последствия от всяка рецесия“, посочват те.

Анализът на последния спад разкрива, че "икономиката е била засегната от серия последователни, необичайно тежки сътресения, всички от които са били наблюдавани и преди, макар и не в подобни мащаби или за толкова кратко време“, посочват авторите.

Последната рецесия е предизвикана от първоначално шоково нарастване на цената на петрола, последвано от финансовата криза, колапс на финансовите пазари и продължителна несигурност, породена от политически проблеми.

Въпреки че анемичният характер на последното възстановяване може да е индикатор, че този път нещата стоят различно, авторите подчертават, че това по-скоро е следствие от дългосрочните структурни икономически промени, отколкото от рецесията.

През първите 8 тримесечия на възстановяването, което започна през юни 2009 г., щатската икономика нарасна с 5% в сравнение със средно 9,2% след 7-те рецесии между 1960 г. и 2001 г. За периода [[заетост]]та е нараснала с едва 0,6% вместо с 4%, както в периодите на предишните възстановявания, се посочва в [[изследване]]то.

Измененията в дългосрочните тенденции или фундаменталната структура на икономиката, а не самата рецесия, са основна причина за забавянето на възстановяването на заетостта, твърдят Сток и Уотсън.

Негативните тенденции във фундаменталната структура на икономиката от друга страна се обясняват почти изцяло с демографски проблеми.

==Вижте още==

*[[Оазис]]
*[[Хипноза]]
*[[Психология]]
*[[Преброяване]]
*[[Земетресение]]
*[[Човек]]
*[[Работа]]
*[[Репресия]]
*[[Икономика]]
*[[Пазарен дял]]
*[[Пазар на труда]]
*[[Борсов индекс]]
*[[Безработица]]
*[[Анализ]]

==Източници==

* [http://www.signlanguage-bg.com/ Явление]
*Георги Марков, "Балканизацията" геополитическо явление в конфликтознанието 2011
*Татьяна Александровн Марченко, Потребность как социальное явление

==Външни препратки==
*[http://liternet.bg/publish8/mslavova/9.htm Явление на книжния пазар]
*[http://www.bezposrednik.net/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/26_%D0%9D%D0%BE%D0%B2%D0%BE_%D1%8F%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F_%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80_%D0%BD%D0%B0_%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D1%82%D0%B8_%E2%80%93_%D0%9A%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B8.htm Ново явление на българския пазар на имоти – Коледни промоции]
*[http://www.dimitech.net/news.php?readmore=36939 Acer: увеличаването на ултрабуци и таблети на пазара ще бъде краткотрайно явление]
*[http://www.dnevnik.bg/biznes/2010/01/28/849679_davos_golemite_durjavni_dulgove_sa_trevojno_iavlenie/?forumsort=2 Давос: Големите държавни дългове са тревожно явление]

[[category:Основи на управлението]]

Едуард Лоренц

2012-06-07T13:12:30Z

Dilyana.vasileva:

'''Едуард Лоренц''' е '''един от създателите на [[теория на хаоса|теорията на хаоса]]'''. Това е раздел от математиката, чието разработване започва през 60-те години на 20-и век. Едуард Лоренц е разработил и научната концепция за "[[ефекта на пеперудата]]", според която незначителни въздействия могат да станат причина за сериозни промени.

==Биографични факти==

[[Image:eduardlorenz1.jpg|thumb|right|alt=A picture of a man.|Снимка на Едуард Лоренц]]

Едуард Лоренц е роден в [[Уест Хартфорд]], [[Кънектикът]]. Едуард Лоренц, е бащата на теорията на хаоса. За избора си на професия Лоренц казва:"Като малък винаги съм се интересувал от числата и освен това бях очарован от промените във времето". Той учи математика в Dartmouth College в [[Ню Хемпшир]] и Харвардския университет в [[Кеймбридж]] , Масачузетс. От 1942 до 1946 г., той е синоптик за военновъздушните сили на САЩ. След завръщането си от войната , той решава да учи метеорология. Лоренц печели награди в областта, от Масачузетския технологичен институт , където по-късно е професор в продължение на много години. Той е почетен професор в Масачузетския технологичен институт от 1987 г. до смъртта си. През 1950 г. Лоренц е бил скептичен по отношение на целесъобразността на линейните статистически модели в [[метеорология]]та, тъй като повечето [[атмосферни явления]], свързани с [[прогнозиране]] на времето са нелинейни. Работата му по темата довела до публикуването на неговия труд през 1963 - Deterministic Nonperiodic Flow във вестник за атмосферни науки. В него е заложена основата на теорията на хаоса. Лоренц публикува резултатите от изследванията си, но за съжаление единственото място, в което го прави, е метеорологично списание. Едва години по-късно математиците откриват Лоренц, така както той е открил теорията на хаоса. Много научни работници смятат, че 20-и век ще се запомни с три теории-на [[отосителност]]та, [[квантова]]та теория и теорията на хаоса. Първият истински [[експериментатор]] относно хаоса е [[метеоролог]]ът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с [[прогноза]]та на времето.н Описанието му на действието на пеперудите последва през 1969 г. Лоренц получава награда Киото за науки, свързани със [[Земя]]та и планетарни науки, през 1991 г. Получава и наградата Buys Ballot Award през 2004г. и наградата Tomassoni през 2008 година. В последните си години, той живее в Кеймбридж, Масачузетс. Той е запален по спортове навън, и се радва на туризъм, [[катерене]] и ски-бягане. Той е практикувал тези занимания до много късно в живота си, и е успял да работи по трудовете си до няколко седмици преди смъртта си. Според дъщеря му Шерил Лоренц, Лоренц е завършил последния си труд седмица преди смъртта си и е кореспондирал с колега, по повода. На 16 април 2008 г., Лоренц умира в дома си в Кеймбридж, на възраст от 90, след боледуване от [[рак]].

[[Image:eduardlorenz4.png|thumb|left|alt=A picture of a man.| Едуард Лоренц през 1994г.]]

==Теория на хаоса==

[[Теория на хаоса|Теорията на хаоса]] е [[математически апарат]], опериращ на базата на поведението на нелинейни динамични системи и описващ явление, известно като хаос или като чувствителност към началните условия. Тези [[детерминирана ситема|системи са детерминирани]] /подчинени на някакъв строг закон/. Теорията на квантовия хаос е област на [[физика]]та, изучаваща недетерминираните [[система|системи]], действащи по законите на квантовата [[механика]].Откриването на възможността за определяне параметрите на хаоса, определяне поведението на нелинейни системи се счита за третото голямо откритие на ХХ век наред с теорията на относителността и квантовата механика. Всичко може и се третира от позициите на теорията на хаоса: социална [[организация]], цикличности в развитието, движение на [[пазар]]ите, биологични [[популации]], [[турбуленция]] на [[флуиди]]те т.н.

===Инструменти на теорията на хаоса===

Феноменът, известен като теория на [[хаос]]а, е познат и като зависимостта на чувствителните системи от началните условия. Съвсем малки изменения в началните условия могат в дългосрочен план да доведат до драстични промени в системата. Със стартово число 2 крайният резултат е изцяло различен в сравнение със стартово число 2,00000001. Теорията на хаоса оперира с атрактори и фрактали. Атракторът (attract- притеглям) е геометрична структура, характеризираща поведението във фазовото пространство в продължение на дълго време. [[Фазово пространство]] – това е абстрактно пространство, координатите на което представляват степените на свобода на системата. Например, при движение на [[махало]]то имаме две степени на свобода. Това движение е напълно определено от началната скорост на махалото и положението му. Ако на движението на махалото не се оказва съпротивление, то [[фазово пространство|фазово]]то му пространство ще бъде затворена крива. В реалността на Земята на движението на махалото влияе силата на триене. В този случай фазовото пространство ще бъде [[спирала]].

* Атрактори - [[Атрактор]] е това, към което се стреми системата, към което тя е привлечена. Атракторът е област в пространството на възможните състояния, в които системата може да се движи, без да може да се откъсне от тях. Атракторът е подобен на "[[черна дупка]]" в [[пространство]]то, постоянно всмукваща материя и никога не позволяваща нещо да се измъкне. Тази област може да има различни измерения: като [[нулевомерния точков атрактор]], [[едномерния граничен цикъл]], които са най-простите случаи. [[Точков]]ия [[атрактор]] може да се представи във вид на едномерна линия, [[цикличния атрактор]] като множество линии (необезателно прави) в [[двумерна плоскост|двумерната плоскост]], [[тороидалнен атрактор|тороидалният атрактор]] е множество линии в [[тримерно простронство|тримерното пространство]]. Странният атрактор е по-сложен. Първият странен атрактор е атрактора на Лоренц. Хаосът в атмосферата е един от първите обекти на съвременната теория на хаоса, защото самият Едуард Лоренц бил метеоролог. Неговият труд за детерминирано непериодично течение (Edward N. Lorenz, "Deterministic non-periodic flow'' Journal of Atmospheric Sciences, 20, 130-41 (1963)) се смята от мнозина, че полага началото на теорията на хаоса. В него поведението на [[газообразна система]], Лоренц опростява до система от три [[нелинейно диференциално уравнение|нелинейни диференциални уравнения]]:
*:* dx / dt = a (y - x)
*:* dy / dt = x (b - z) - y
*:* dz / dt = xy - c z

<gallery>
File:eduardlorenz17.png
File:eduardlorenz18.png
File:eduardlorenz19.png
File:eduardlorenz20.png
File:eduardlorenz21.png
File:eduardlorenz22.png
File:eduardlorenz23.png
File:eduardlorenz24.png
</gallery>

Странният (хаотичният) атрактор е вече с нецяло ([[фрактално]]) измерение, със стойности над 3, 4 дори 10 (четвъртото измерение не е само [[математическа абстракция]]). Това, което при повърхностен поглед се възприема като [[абсолютен хаос]], в който не се забелязва никакъв ред, има определен порядък, базиращ се на странния атрактор, ако наблюдението се води от [[четвърто]]то [[измерение]]. Странният атрактор може да се представи като множество пулсиращи линии в тримерното пространство, подобни на вибриращи струни. Четиримерността на странния атрактор се получава за сметка на добавените [[пулсации]] (вибрации). Когато се намираме под действието на първите три атрактори, ние сме манипулирани, и ставаме предсказуеми. Само в [[диапазон]]а на странния атрактор можем да сме действително свободни, можем да влияем на обкръжаващия ни свят.

[[File: eduardlorenz2.png|thumb|left]]

[[File: eduardlorenz16.png|thumb|right]]

"Коя е крайната точка - атрактор за човека? Ако разглеждаме човека само като физическо тяло, то негов атрактор при всякакви начални условия е... смъртта. За щастие физическо тяло е само обвивка на духовната ни същност, еволюцията на която е движението към Бог. Така че атракторът за нашата духовна същност е по-високото състояние на съзнанието. Именно това състояние е всъщност странния атрактор." - казва руския учен М.И.Беляев

* [[Фрактал]]и - Фракталът е [[геометричен]] обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал(от латинското ''fractus'', счупен) е въведен през 1975от Беноа Манделборт за да привлече вниманието към тези обекти. Различни видове фрактали са първоначално изучавани като математически обекти и терминът „фрактал“ е получил различни точни дефиниции. Фракталната геометрия е клон от математиката, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в науката , техниката и компютърното изкуство. Фракталите са с негладка повърхност. Фрактали се срещат често в [[природа]]та - облаци, планини, водосборни басейни и кръвоносни системи. Дърветата и [[папрат]]ите са естествени фрактали.

==Фрактали==

[[File:eduardlorenz6.png]]
[[File:eduardlorenz7.png]]
[[File:eduardlorenz12.png]]

==Ефект на пеперудата==

[[File: eduardlorenz3.png|thumb|right]]

[[Физика]]та разполага с две Теории за Хаоса - Обща Теория на Хаоса и Теория на квантовия Хаос. От психологическа гледна точка различията в тях са без значение. Важното е, че те доказват съществуването на закони, които дори Хаосът не може да наруши.[[Ерго]], по [[аналогия]], процесите на мислене и чувстване се подчиняват на също такива железни закони, валидни за всички нас, без оглед на пол, възраст, раса и религиозна принадлежност. Съществува и едно обединяващо двете теории понятие, което може да се ползва като мост към Теорията за Хаоса в мисленето ни. Това понятие е „чувствителност към началните условия” и именно то лежи в основата на добре известния на кино маниаците „[[ефект на пеперудата]]”, чиято елементарна същност е формулирана и доказана от Едуард Лоренц и гласи: „И най-малкото отклонение от началните условия може да доведе до огромни различия в резултата.”

Ефектът на пеперудата от една страна дава метафоричен отговор на въпроса защо всички психолози и психотерапевти се ровят ентусиазирано из миналото ни, стремейки се понякога неистово да ни накарат да си припомним ранно младенческите си и детски отношения с родителите ни; и от друга, отнесено към настоящето ни дава възможността да интерпретираме и реинтепретираме дотолкова свободно актуалните си преживявания, [[мисли]] и [[чувства]], че да можем да доказваме без проблеми сами на себе си, че черното е бяло и бялото черно (казано метафорично). В него се изучават привидно случайното или много сложното поведение на [[детерминирани динамични системи]], състоянието на които са променя във времето според фиксирани математически правила.

Според известната пословица: "Когато в дъждовните гори на Амазония една переруда размаха крилца - тя предизвиква ураган в Мексико". Дали наистина можем да разчитаме на пеперудите и дали това е възможно? Малки вариации в първоначалните условия на динамичните системи водят до непредсказуеми огромни промени в крайните резултати. Или с други думи-всяко наше решение отваря пропаст между бъдещето преди и след вземане на решението. Първият истински експериментатор относно хаоса е метеорологът Едуард Лоренц. През 60-те той е работил върху проблема с прогнозата на времето. Един ден през 1961 год той е искал да види някакви частични следствия в прогнозата си и, за да спести време, е поставил данните от средата, а не от началото на компютърната си програма и е оставил принтера да разпечатва данните. Когато се върнал след 1 час, резултатите били съвсем различни от тези с началните данни. Лоренц проследил какво се е случило и установил, че разминаването между начални данни и въведените от средата имали разминаване след третия знак след десетичната запетая. Оригиналните данни били ,506127, а при новата схема въведени били само ,506... При всички [[конвенционални изследвания]] се считало, че разликата след четвъртия [[десетичен знак]] е минимална и резултатите тряба да бъдат сходни.

Научните работници се считали за щастливи, ако могат да направят опити и измерят резултати с точност до третия десетичен знак. Смятало се, че от четвъртия десетичен знак-по принцип невъзможен за отчитане-крайните резултати имат незначителни отклонения и могат да бъдат пренебрегнати. Лоренц доказал, че това е грешна идея. Този ефект е известен в научните среди като ефекта на пеперудата. Размахването на крилете на една единствена пеперуда днес предизвиква фини промени в атмосферата. С времето атмосферните промени се увеличават и държанието на атмосферата започва да се различава от това, което би било преди размахването на крилете на пеперудата. След месец време торнадото, което би трябвало да се случи на индонезийския бряг, не се случва. Или може би се случва [[торнадо]], което първоначално не е трябвало да се случи.

==Вижте още==

* [[Алтернатива]]
* [[Вероятност]]
* [[Вселена]]
* [[Черна дупка]]
* [[Оптимизация]]
* [[Теория]]
* [[Хипотеза]]
* [[Космос]]
* [[Хаос]]
* [[Прогноза]]
* [[Метеорология]]
* [[Физика]]
* [[Химия]]
* [[Решаване на задача]]
* [[Математическо очакване]]
* [[Отклонение]]
* [[Алгоритъм]]
* [[Рационално решение]]
* [[Логика]]
* [[Експеримент]]
* [[Планета]]
* [[Система]]

==Източници==

* Edward Lorenz - The Essence Of Chaos (The Jessie and John Danz Lecture Series)
* Garnett P. Williams - Chaos Theory Tamed
* Steven H. Strogatz - Nonlinear Dynamics And Chaos: With Applications To Physics, Biology, Chemistry, And Engineering (Studies in Nonlinearity)
* Neil Johnson - Simply Complexity: A Clear Guide to Complexity Theory
* Lenny Smith - Chaos: A Very Short Introduction (Very Short Introductions)
* Uri Merry - Coping with Uncertainty: Insights from the New Sciences of Chaos, Self-Organization, and Complexity
* Stephen H. Kellert - In the Wake of Chaos: Unpredictable Order in Dynamical Systems (Science and Its Conceptual Foundations series)
* Heinz-Otto Peitgen - Chaos and Fractals: New Frontiers of Science
* Stephen H. Kellert - Borrowed Knowledge: Chaos Theory and the Challenge of Learning across Disciplines

==Външни препратки==

* [http://zheleva-martins.com/2010/10/30/%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%86%D0%B8%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%B4%D0%B8%D0%BE-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BA%D1%82%D0%BE/ ОТ ПРОПОРЦИИТЕ НА ПАЛАДИО КЪМ АТРАКТОРA НА ЛОРЕНЦ]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Q5e2joVb8G4J:www.dnes.bg/world/2010/09/28/biala-peperuda-predpazila-dvama-miniori-pri-srutvaneto.99840+%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4+%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86&cd=23&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Бяла пеперуда предпазила двама миньори при срутване]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:3rmkN0aDl8AJ:forum.optitroyan.net/index.php%3Fshowtopic%3D16578+%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4+%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86&cd=21&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Теория на хаоса]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:atnS-9ZNGV0J:otves.org/bg/index.php%3Foption%3Dcom_content%26task%3Dview%26id%3D34%26Itemid%3D28%26limit%3D1%26limitstart%3D2+%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4+%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86&cd=24&hl=bg&ct=clnk&gl=bg МАСОНСТВОТО В УСЛОВИЯТА НА СВЕТОВНОТО РИСКОВО ОБЩЕСТВО]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:k85rvIZsQAgJ:rdsc.md.government.bg/BG/Activities/InfoBull/Bulletin%2520Rachev%2520New%25202010%2520last.pdf+%D0%B5%D0%B4%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B4+%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86&cd=35&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Информационен бюлетин]
* [http://www.unwe.acad.bg/yearbook/2008/04.pdf Еволюционните концепции за управлението на организациите]

[[category:Кибернетика]]

Геометрия

2012-06-07T13:10:14Z

Dilyana.vasileva:

[[image:geo.png|thumb|right|alt=geometriq|Геометрия]]

Думата произлиза от старогръцки: γεωμετρία; geo - „земя“,metri - „измерване“. '''Геометрията''' e '''клон на математиката, първоначално изучаващ отношенията в пространството''', както и формата, големината и позицията на различни фигури. Тя е една от най-старите научни области и една от двете сфери на традиционната математика, наред с изучаването на числата.

==Възникване==

Отначало геометрията е практична наука, която изучава разстояния, площи и обеми, докато през III век пр.н.е. е създадена Евклидовата геометрия, която установява стандарти за следващите столетия. [[Архимед]] разработва техники за изчисляване на площи и обеми, които залягат в основата на интегралното смятане. Въвеждането на [[координати]] от [[Рене Декарт]] и развитието на Алгебрата бележи нов стадий на геометрията. Геометрията е обогатена по-нататък от [[Ойлер]] и [[Карл Фридрих Гаус]], което води до създаването на топологията и диференциалната геометрия.
По Евклидово време не се прави ясна разлика между физическо и геометрично пространство. От XIX век с откритието на неевклидовата геометрия понятието за пространство претърпява драстична и радикална трансформация, а през XX век изгубва интуитивното си съдържание и се превръща в абстрактно понятие.

==Геометрията днес==

Днес геометрията има близки връзки с [[физика]]та, най-вече между псевдоримановото многообразие и общата теория на относителността. Една от най-новите теории във физиката - теория на струните е също геометрична в основата си.

==Видове геометрия==

===Евклидова геометрия===

Евклидовата геометрия е математическа система, разработена в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Египет Египет] от древногръцкия математик [http://bg.wikipedia.org/wiki/Евклид Евклид от Александрия] през III век пр.н.е. Неговото съчинение „[http://bg.wikipedia.org/wiki/Елементи Елементи]“ е завършен труд върху геометрията, който става една от най- известните и влиятелни книги в математиката и историята на човечеството като цяло. Евклид въвежда малък на брой [http://bg.wikipedia.org/wiki/Аксиома аксиоми] - 22, и на тяхна основа доказва много други твърдения ([http://bg.wikipedia.org/wiki/Теорема теореми]). Той пръв показва как тези твърдения могат да се обобщят в една дедуктивна логическа математична система. „Елементите“ на Евклид започват с равнинна геометрия и съдържат първите примери за математически доказателства. Те също така включват и пространствена геометрия в тримерно пространство, наричана още [http://bg.wikipedia.org/wiki/Стереометрия стереометрия]. Евклидовата геометрия е разширена и за някои крайни измерения. Аксиомите на Евклид са съвсем очевидни и лесно доказуеми в практиката, не е трудно човек да се убеди във верността им, затова те остават единствените в продължение на 2000 години.

===Неевклидова геометрия===

Неевклидовата геометрия е общ термин, обединяващ [http://bg.wikipedia.org/wiki/Хипербола хиперболичната] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Елипса елиптичната] геометрия или всяка друга геометрия, която не е евклидова. Макар да е обобщено понятие, под него обикновено се подразбира [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Сферична_геометрия&action=edit&redlink=1 сферична геометрия] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Геометрия_на_Лобачевски&action=edit&redlink=1 геометрия на Лобачевски]. Основната разлика между евклидовата и неевклидовата геометрия е естеството на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Успоредност успоредните прави ] . В евклидовата геометрия, ако са дадени права 'l' и точка 'A', нележаща на 'l', то през 'A' може да се прекара само една права, успоредна на 'l'. В хиперболичната геометрия съществуват
http://bg.wikipedia.org/wiki/Безкрайност безброй ] много прави през ''A'', успоредни на ''l'', а в елиптичната геометрия не съществуват паралелни прави.

==Разлики между видовете геометрия==

Друг начин да се опишат разликите между тези геометрии е ако човек си представи две прави в една двумерна повърхност, които са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Перпендикуляр перпендикулярни ] на трета права. В евклидовата и хиперболичната геометрия тези две прави са успоредни. В евклидовата геометрия обаче тези две прави остават на еднакво [http://bg.wikipedia.org/wiki/Разстояние разстояние ] една от друга, докато в хиперболичната геометрия те се отдалечават една от друга, увеличавайки разстоянието помежду си с отдалечаването от точката на пресичане с общия перпендикуляр. В елиптичната геометрия линиите се приближават една към друга и на края се пресичат — следователно в елиптичната геометрия не съществуват успоредни линии.

==Аналитична геометрия==

Аналитичната геометрия е дял от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Математика] математиката , която с помощта на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Алгебра алгебрични ] средства изследва геометричните обекти въз основа на въведени [http://bg.wikipedia.org/wiki/Координати координати ] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Координатна_система координатни системи ] . Тя дава възможността на геометричните обекти ( [http://bg.wikipedia.org/wiki/Точка точки ] , [http://bg.wikipedia.org/wiki/Права прави ] , [http://bg.wikipedia.org/wiki/Крива криви ] , [http://bg.wikipedia.org/wiki/Равнина_(математика) равнини ] , [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Повърхнина&action=edit&redlink=1 повърхнини ] ) да се съпоставят [http://bg.wikipedia.org/wiki/Число числа ] , които ги отличават едни от други.

Основите на тази математическа дисциплина са поставени от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Рене_Декарт Рене Декарт ] (1596-1650) и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Пиер_дьо_Ферма Пиер дьо Ферма ] (1601-1665), а детайлното ѝ развитие е дело на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Леонард_Ойлер Леонард Ойлер ] (1707-1783). Терминът „аналитична“ е въведен от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Исак_Нютон Исак Нютон ] (1643-1727) в негов труд от 1671 г., издаден посмъртно през 1736 г. Аналитичната геометрия служи за основа за нови клонове на математиката, като например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Диференциална_геометрия диференциалната геометрия ] , в която е внесен инструментариумът на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Математически_анализ математическия анализ ] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Алгебрична_геометрия алгебричната геометрия ] , където се прилага теорията на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Алгебрична_система&action=edit&redlink=1 алгебричните системи ] .

==Диференциална геометрия==

Диференциалната геометрия е дял от геометрията, в който геометричните обекти се изучават с методите на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Математически_анализ математическия анализ ] и по-специално [http://bg.wikipedia.org/wiki/Диференциално_и_интегрално_смятане диференциалното смятане ] и теорията на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Диференциално_уравнение диференциалните уравнения ] . Основен принос за обособяването на диференциалната геометрия като отделен дял от геометрията има [http://bg.wikipedia.org/wiki/Карл_Фридрих_Гаус Карл Фридрих Гаус ].

При изследвания на пространства и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Многообразие многообразия ] в диференциалната геометрия се въвеждат [http://bg.wikipedia.org/wiki/Координати координати ] по подобие на въвеждането на координати в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Аналитична_геометрия аналитичната геометрия ] . В тези пространства се влагат други геометрични обекти — например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Крива криви ] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Повърхнина&action=edit&redlink=1 повърхнини ] , които се задават чрез [http://bg.wikipedia.org/wiki/Уравнение уравнения ] и достатъчен брой пъти [http://bg.wikipedia.org/wiki/Диференцируемост диференцируеми ] функции.

==Десктриптивна геометрия==

Дескриптивната геометрия ни дава методи за изобразяване на пространствените фигури върху една равнина, която обикновено се нарича [[чертожна равнина]]. Дескриптивната геометрия дава още и правила за решаване и на обратната задача, т.е. на задачата да разчитаме чертежи.

==Основни задачи==

Основните задачи на дескриптивната геометрия се свеждат до:

#Даване на методи за пълното и точното изобразяване на пространствените фигури в чертожната равнина;
#Даване на правилата за четенето на чертежа, така че от него да можем да съдим точно за вида, формата и размерите на фигурата, представена на чертежа.

Това се постига чрез различни проекционни методи, които съставят и предмета на дескриптивната геометрия. Изобразяването на пространствените фигури в чертожната равнина дескриптивната геометрия постига главно чрез проектирането.

==Аксиоми в геометрията==

* ''Аксиома 1:'' Всяка права има безброй много точки.
* ''Аксиома 2:'' През две различни точки минава само една права.
* ''Аксиома 3:'' Аксиома за еднозначно нанасяне на отсечка върху лъч: Ако две равни отсечки се нанесат върху лъч, краищата им съвпадат.
* ''Аксиома 4:'' Аксиома за еднозначно нанасяне на ъгъл: Ако два равни ъгъла се нанесат в една полуравнина с общо рамо върху контура й вторите им рамене съвпадат.
* ''Аксиома 5:'' През точка, нележаща на дадена права, минава не повече от една права, успоредна на дадената.

За нуждите на стереометрията, освен посочените пет аксиоми, ще вземем и следните четири:

* ''Аксиома 6:'' Ако две различни точки от една права лежат в една равнина, то и правата лежи в равнината.
* ''Аксиома 7:'' Ако две различни равнини имат обща точка, то те имат поне още една обща точка.
* Аксиома 8:'' През всеки три точки, нележащи на една права, минава точно една равнина.
* ''Аксиома 9:'' Всяка равнина разделя пространството на две части така, че съединителната отсечка на две точки от една част няма обща точка с равнината, а съединителната отсечка на две точки от различни части, има обща точка с равнината.
Основните геометрични фигури и тела са: триъгълник;четириъгълник (квадрат; правоъгълник; успоредник; трапец; произволен четириъгълник) ;окръжност; кръг;правилен многоъгълник; куб; паралелепипед ;правилна призма;правилна пирамида; прав кръгов цилиндър; прав кръгов конус; сфера и кълбо.
==Вижте още==

*[[Питагорова теорема]]
*[[Формула Брахмагупта]]
*[[Херонова формула]]
*[[Синусова теорема]]
*[[Косинусова теорема]]
*[[Подобни триъгълници]]
*[[Първи признак за еднаквост на триъгълници]]
*[[Втори признак за еднаквост на триъгълници]]
*[[Трети признак за еднаквост на триъгълници]]
*[[Лице на триъгълник]]
*[[Периметър]]
*[[Умножение]]
*[[Деление]]
*[[Полагане]]

==Източници==

*John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers
*Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series)
*Michael Spivak, Calculus, 4th edition
*S. MacLane, Mathematics: Form and Function

==Външни препратки==

*[http://www.math.bas.bg/infos/files/2008-09-30-komb_konf_7_klas.pdf Комбинаторни конфигурации]
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:uwR6hdFaRqoJ:elearning-phys.uni-sofia.bg/~vgi/Lect4.pdf+комбинаторика+формули&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESiD0diBTNUWAx8eqKFRtKok_F-dk-fPl09wWHRzpRuzZTSIdRdOq34XpSDVTycpd_S5XeVmU10f8Um2Oj426JSUvCdZwuon0NfZuwmdO9_iI4z_LW4huTjg37SpxlsqMUSTiSMU&sig=AHIEtbRj33jt-6ujHjJwZdyBRuqEtcux1g Основни формули на комбинаториката]
*[http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html Теория на вероятностите]
*[http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката]
[[category:Математика]]

Закон за големите числа

2012-06-07T13:09:19Z

Dilyana.vasileva:

[[Image:LLN30.png|thumb|right|Илюстрация на Закона за големите числа използвайки хвърлянето назарове. Тъй като броят на заровете увеличава хвърлянията, средната стойност на всички хвърляния е 3.5.]]

В [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]], '''законът за големите числа''' (на англ. [[Law of large numbers]] - LLN) е '''[[теорема]], която описва резултата от извършването на същия експеримент голям брой пъти'''.

Според закона [[средната стойност]] на резултатите получени от голям брой опити трябва да бъде близка до [[очакваната стойност]] и ще са склонни да станат по близки, тъй като се извършват повече проучвания.

Например, едно зарче със шест страни може да изведе едно от числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, всяко с еднаква [[вероятност]]. Следователно очакваната стойност на единичния зар е.

[[Image:LLN1.png]]

Според закона за големите числа, ако голяма част от заровете са хвърлени, средните на техните стойности е вероятно да са близки до 3.5, като точността се увеличава, кагато повече зарове са хвърлени.

Друг пример може да бъде: Средното тегло на 10 ябълки взети от куп със 100 ябълки е вероятно по-близо до истинското средно тегло на 100-те ябълки отколкото средното тегло на 3 ябълки взети от същия куп. Това е така, защото мострата от 10 ябълки е по-голяма от мострата от 3 ябълки и по-добре представлява цялата група. По същия начин, ако се вземе средното тегло на 99 ябълки, то ще е почти същото като средното тегло на всичките сто ябълки.

От закона за големите числа следва, че [[емпирична вероятност|емпиричната вероятност]] за успех, в поредица от опити на [[Якоб Бернули|Бернули]], ще се приближи до теоретичната вероятност. За случайната променлива на Бернули, очакваната стойност е теоретичната вероятност на успех и средната ''n'' стойност като променлива (въпреки, че са независими и тъждествено разпределени, на англ. [[i.i.d.]]) е именно относителната честота.

Например , опитът на Бернули с подхвърлянето на една [[честна монета]] (на англ. [[fair coin]]). Когато честната монета се хвърли веднъж, теоретичната вероятност тя да бъде с лице нагоре равнява на 1/2. Поради това, в съответствие със закона за големите числа пропорцията монетата да е с лице нагоре при хвърлянето на голям брой монети "трябва да бъде" приблизително 1/2. По специално, делът на пропорцията след обръщане на ''n почти със сигурност ще бъде '' 1/2 когато ''n'' клони към безкрайност.

Това е [[вероятност]]та, при която [[абсолютна разлика|абсолютната разлика]] е малко число, приближаващо се до нула, когато броят на хвърлянията се увеличава. Също така почти със сигурност съотношението на абсолютната разлика на броя на хвърлянията се приближава до нула.

Закона за големите числа е важен, защото „гарантира” стабилни резултати за [[случайно събитие|случайни събития]] в дългосрочен план. Например докато в казино можеш да загубиш пари с едно завъртане колелото на рулетката твоята печалба ще е склонна към предвидим процент вурху голям брой завъртания. Всяка печеливша серия от играч в крайна сметка ще бъде преодоляна чрез параметрите на играта. Важно е да запомните, че закона за големите числа се прилага само (както показва името), когато ''голям брой'' наблюдения са взети под внимание. Не е принцип, че малък брой наблюдения ще клонят към очакваната стойност, или че серия от една стойност, веднага ще бъде "балансирана" от другите. Виж [[Заблуда на комарджията]].

==История==

[[Image:LLN28.gif|right|Дифузията е пример за закона за големите числа, прилаган в химията.]]

Италианският математик [[Героламо Кардано]] (1501-1576) посочва, без доказателство, че точността на [[емпиричните статистически данни]] е склонна да се подобри с броя на опитите. Специалната форма на Закона за големите числа (за [[бинерни случайни променливи]]) пръв доказал [[Якоб Бернули]]. Повече от 20 години той разработва достатъчно строги математически доказателства, които са публикувани в "Изкуството на предполагането” през 1713 год. Той нарича това своята "Златна Теорема", но тя става известна като "[[теорема на Бернули]]”. Това не бива да се бърка с принципа в областта на [[физика]]та, който е със същото наименование, но носи името на племенника на Якоб Бернули – [[Даниел Бернули]].

През 1835 г., С. Д. Пойсонс (на англ. [[S.D. Poisson]]) допълнително я описва под името " La loi des grands nombres " ("Законът на големите числа").

След като Бернули и Пойсонс публикуват своите усилия, други математици също допринасят за усъвършенстването на закона, включително Чебушев, [[Марков]] , [[Борел]], [[Кантели]] и [[Колмогоров]] и [[Кинчин]] (който най-накрая предоставя пълни доказателства за закона за големите числа за произволни [[случайна величина|случайни величини]] ). Тези допълнителни изследвания водят до две известни форми на закона за големите числа. Едната е наречена "слаб" закон и другата"силен" закон. Тези форми не описват различни закони, но се отнасят до различни начини за описание на начина на [[сближаване]] на кумулативната проба към очакваната стойност и силната форма загатваща слабата.

==Форми==

И двете версии на закона посочват .. с виртуална сигурност – примерното средно равнище

[[image:LLN2.png]]

клонящо към очакваната стойност

[[image:LLN3.png]]

където ''X'' 1, ''X'' 2, ... е безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени [[IID]] случайни величини, с ограничена очаквана стойност E ''(X'' 1)= E ''(X'' 2) = ... = ''µ'', където ''µ'' < ∞.

Поемането на крайни [[противоречие|противоречия]] Var ''(X'' 1) = Var ''(X'' 2) = ... = ''σ'' 2 < ∞ не е необходимо'''.''' Голямо или безкрайно противоречие ще направи сближаването по-бавно, но закона за големите числа е в сила винаги. Това допускане се използва често, защото прави доказателствата по-лесни и по-кратки.

===Слаб закон===

[[image:LLN29.gif|thumb|left|Симулация, илюстрираща Закона за големите числа.]]

Слабият закон на големите числа определя, че [[средната извадка]] се доближава до [[очакваната стойност]]

[[image:LLN4.png]]

Това означава, че за всяко положително ''ε'' число,

[[image:LLN5.png]]

Тълкуване на този резултат е, че слабият закон по същество посочва, че за нула определен марж, без значение колко малък, с достатъчно голяма извадка, ще има много голяма вероятност, че средните стойност на изследванията ще бъдат близо до очакваната стойност, т.е. в рамките на маржа.

Приближената вероятност се нарича слаба [[конвергенция]] на [[случайни величини]]. Тази версия се нарича слаб закон, защото случайни величини могат да се сближат слабо (по вероятност) както по-горе, без да сесближават силно (почти със сигурност) по-долу.

===Силен закон===

Силният закон на големите числа гласи че извадката средно се доближава почти със сигурнос към очакваната стойност

[[image:LLN6.png]]

Това е,

[[image:LLN7.png]]

Доказателството за това е по-сложно от тава на слабия закон. С този закон се оправдава интуитивното тълкуване на очакваната стойност на случайна величина като дългосрочните средни стойности при многократно вземане на проби

Конвергенция се нарича силното сближаване на случайни величини. Тази версия се нарича силен закон, тъй като случайните величини, които се събират силни (почти със сигурност) са гарантирани за сближаване на слаби (в вероятност). Силният закон предполага слаб закон.

Освен това, ако събираемите са независими, но не еднакво разпределени, тогава

[[image:LLN8.png]]

при условие че всяка ''к X'' е ограничена до вторият момент и

[[image:LLN9.png]]

Това изявление е известен като [[силен закон на Колмогоров]].

===Разлики между силен закон и слаб закон===

Слабият закон гласи, че за определени големи величини ''n,'' средната [[image:LLN10.png]] е вероятно да е близка до ''μ.'' По този начин остава отворена възможността, че [[image:LLN11.png]] се случва безкрайно много пъти, макар и на редки интервали.

Силното право показва, че почти сигурно това няма да се случи. По-специално, това предполага, че с вероятност 1 имаме, че за всяко ε > 0, неравенството

[[image:LLN12.png]] се отнася и за всички достатъчно големи n.

===Единен закон за големите числа===

Да предположим, е (х, θ) е [[функция]], определена за θ ∈ Θ, и [[непрекъсната]], θ. Тогава за всяка фиксирана θ, последователността {F (X1, θ), е (X2, θ), ...} ще бъде поредица от независими и еднакво разпределени случайни величини, така че средната стойност на извадката на тази поредица да се доближава с [[вероятност]] до Е [е (X, θ)].

Единният закон за големите числа излага условията, при които конвергенцията се случва по еднакъв начин в θ. Ако

#Θ е компактен,
#е (х, θ) е непрекъсната във всяка Θ θ ∈ за почти всички Х,
#съществува доминираща функция d (х), така че E [d (X)] < ∞, и

[[image:LLN13.png]]

Тогава E[f(X,θ)] е непрекъсната в θ, и

[[image:LLN14.png]]

===Закон на Борел за големите числа===

В закона на Борел за големите числа (на името на [[Емил Борел]]) се посочва, че ако [[експериментът]] се повтаря голям брой пъти, независимо при същите условия, тогава частта от времето, в която всяко специфично събитие се случва приблизително се равнява на вероятността от настъпване на събитието при всеки частен случай; по-големият брой повторения, по-добра тенденция за сближаване. По-точно, ако Е е въпросното събитие, р вероятността от грешка и Nn(E) броя събитията E случващи се през първите n опити с вероятност 1

[[image:LLN15.png]]

Тази теорема прави строга интуитивната представа за вероятност, както в дългосрочен план относителната честота на настъпването на събитието. Това е частен случай при някои по-общи закони на големите числа в теорията на вероятностите.

==Доказателство==

Като се има предвид X1, X2, ... безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени [[i.i.d.]] случайни величини, с ограниченa очаквана E стойност (X1) = E (X2) = ... = μ <∞, ние сме заинтересовани от сходството на примерната средна

[[image:LLN16.png]]

Слабият закон на големите числа:

Теорема: [[image:LLN17.png]]

===Доказателство използващо неравенството на Чебушев===

Това доказателство използва допускането на крайно [[противоречие]] [[image:LLN18.png]] (за всяко i). Независимостта на случайни величини предполага липса на корелация между тях, а ние имаме, че

[[image:LLN19.png]]

Общото значение μ на поредицата е средната стойност на:

[[image:LLN20.png]]

Използвайки неравенството на Чебушев за [[image:LLN21.png]]

резултатът е:

[[image:LLN22.png]]

Това може да се използва, за да се получи следното:

[[image:LLN23.png]]

Когато n клони към безкрайност изразът се доближава до 1. И по дефиниция на сходство във вероятностите (Вж. [[Сходство на случайни величини]] ) получаваме:

[[image:LLN24.png]]

===Доказателство използващо сходство на характерни функции===

При [[теоремата на Тейлър]] за [[комплексна функция]] характерната функция на всяка случайна величина, X, с ограничено значение μ, може да се запише като

[[image:LLN25.png]]

Всички X1, X2, ... имат същата характерна функция, така че ние просто ще означаваме това ''φX''.

Сред основните свойства на характерните функции са

[[image:LLN26.png]]

Тези правила могат да бъдат използвани за изчисляване на характеристиките на функцията [[image:LLN21.png]] през период ''φX. ''

[[image:LLN27.png]]

[[Граница]]та ''eit''μ  е характерна функция на постоянната случайна променлива μ и следователно от [[теоремата за последователност на Леви]], клони в разпределението към μ:

[[image:LLN24.png]]

Μ μ е константа което означава, че сближаването в областта на дистрибуцията на μ и сближаването вероятността на μ са еквивалентни. (Вж. [[Сходство на случайни величини]]). Това означава, че

[[image:LLN4.png]]

Това доказателство посочва, че средната стойност на извадката клони по вероятност до производната на функцията характеристика на произхода, при условие че той съществува.

==Вижте още==

*[[Якоб Бернули]]
*[[Пермутация]]
*[[Вариация]]
*[[Факториел]]
*[[Графика]]
*[[Граница на функция]]

==Източници==

* Grimmett, G. R. and Stirzaker, D. R. (1992). ''Probability and Random Processes, 2nd Edition''. Clarendon Press, Oxford.
* Richard Durrett (1995). ''Probability: Theory and Examples, 2nd Edition''. Duxbury Press. 
* Martin Jacobsen (1992). ''Videregående Sandsynlighedsregning (Advanced Probability Theory) 3rd Edition. HCØ-tryk, Copenhagen. ''
* Loève, Michel (1977). ''Probability theory 1'' (4th ed.). Springer Verlag. 
* Newey, Whitney K.; McFadden, Daniel (1994). ''Large sample estimation and hypothesis testing''. Handbook of econometrics, vol.IV, Ch.36. Elsevier Science. pp. 2111–2245. 
* Ross, Sheldon (2009). ''A first course in probability'' (8th ed.). Prentice Hall press.
* Sen, P. K; Singer, J. M. (1993). ''Large sample methods in statistics''. Chapman & Hall, Inc.

==Външни препратки==

* [http://animation.yihui.name/prob:law_of_large_numbers Демонстрация на закона за големите числа]
* [http://mathworld.wolfram.com/WeakLawofLargeNumbers.html Слаб закон за големите числа]
* [http://mathworld.wolfram.com/StrongLawofLargeNumbers.html Силен закон за големите числа]
* [http://mathforum.org/library/drmath/view/52799.html Закон за големите числа, форум по математика]
* [http://www.investopedia.com/terms/l/lawoflargenumbers.asp Закон за големите числа, дефиниция]
* [http://thismatter.com/money/insurance/law-of-large-numbers.htm Закон за големите числа]
* [http://planetmath.org/encyclopedia/KolmogorovsStrongLawOfLargeNumbers.html Колмогоров закон за големите числа]

[[category:Статистика]]

Лорд Келвин

2012-06-07T13:06:13Z

Dilyana.vasileva:

[[Image:lord_kelvin_photograph.jpg|thumb|right|alt='''Лорд Келвин (Уилям Томсън), Роден:''' 26-ти юни, 1824 год.; Белфаст, Ирландия, '''Починал:''' 17-ти декември 1907 година.|Лорд Келвин (Уилям Томсън)]]

'''Лорд Келвин (Уилям Томсън)''' е роден в Белфаст, Ирландия на 6-ти юни, 1824 година. Умира през 1907 г., като след смъртта си е погребан до Исак Нютон в Уестминстърското абатство. Уилям Томсън е '''изключителен физик и математик''', който допринася много за различни клонове на физиката. Научните му работи са в много области на [[физика]]та – термодинамиката, хидродинамиката, електромагнетизма, еластичността, топлината, [[математиката]] и техниката.

==Биография==

===Начално образование===

Той е дете-чудо в областта на математиката, изучавана от баща му, когато на 11 години, той постъпва в университета в Глазгоу. Ръководейки се от баща си и интереса си към образованието, Томсън отива в университета в Кеймбридж през 1845 г. и прави следдипломна работа в Париж с Regnault, включително проучване и демонстрация на техники на науката. През цялото си образование, Томсън демонстрира компетентност и има публикувани научни статии по математика, за първи път когато е бил на 16. След като става професор по философия в Физическият университет в Глазгоу, Шотландия през 1846 г. той заема поста в продължение на половин век. Той създава първата лаборатория по физика в британския университет. През същата година, той изчислява възрастта на земята, теория основана на създаване от температурата на слънцето, и изчисляване коефициента на охлаждане и големината на земното тяло. Неговата оценка от около 100 милиона години, обаче, е направена без знанието за топлинния ефект на радиоактивност в земното ядро. Той упорито защитава тези изчисление през целия си живот, и оспорва дори заключенията на Дарвин за еволюцията като невъзможна в този период от време.. През 1841 г. Уилям Томсън влиза в Peterhouse,през 1845 г. се дипломира като втори Wrangler, за която чест той обявява, на първата награда на Смит. Старши Wrangler в неговата година е Стивън Паркинсон, човек с много различен вид на ума, но човек, който е влиятелна фигура в Кеймбридж в продължение на много години. По това време имало няколко възможности за изучаване на експерименталната наука във Великобритания . В Кеймбридж науката прогресирала малко от времето на Исак Нютон. Tомсън прибягнал до пътуване до Париж, и за една година работил в лабораторията на Regnault, където по това време били ангажирани с класическите му изследвания на топлинните свойства на парата.

===Основна творческа дейност===

През 1846 г., когато е на само двадесет и две години, той приема председателството на катедрата по естествената философия в университета в Глазгоу, което той заема за петдесет и три години, където ще достигне широко признание като един от най-великите физици на своето време. Институтът Глазгоу е бил източник на вдъхновение за всички научни мъже за повече от половин век, както и много от най-модерните изследвания на други физици са се родили в резултат от предложенията, които Томсън „ражда” като искри от наковалня.В един от най-ранните си документи се занимава с възрастта на земята,което го въвежде в сблъсък с геолози на Uniformitarian училище, които са убедени за формирането на стратифицирани части от земната кора от милиони години. Изчисленията на Томсън за провеждането на топлина показат, че по някое време между двадесет милиона и четиристотин милиона, може би някъде около сто милиона години назад, физическото състояние на земята трябва да е напълно различно от това, което вече е налице. Това довежда до дълги спорове, за физическите принципи . През 1847 г. Томсън среща за първи път Джеймс Прескот Джаул по време на срещата в Оксфорд на Британската асоциация. През 1848 г. въвежда понятието абсолютна температура и абсолютна температурна скала, носеща неговото име – Келвинова скала. Показва как температурата на кипене на течността в зависимост от налягането е свързана с топлината на парообразуване, обема на течността и образуваната от нея пара, през 1870 г. открива, че еластичността на наситените пари зависи от формата на течността. Заедно с Дж.Джаул установява през 1853 – 1854 г, че температурата на газ, който преминава бавно, адиабатно и стационарно през пореста преграда, се промемя – ефект на Джаул и Томсън. Използването на този ефект е един от основните методи на получаването на ниски температури. През 1851 г. формулира независимо от Р.Клаузиус втори принцип на термодинамиката: в природата е невъзможен процеса, единственият резултат от който да е механичната работа, извършена за сметка на охлаждането на топлинен резервоар. С тази формулировка на втория принцип на термодинамиката се доказва невъзможността на вечен двигател от втори род. Томсън прилага широко термодинамичния метод за обяснение на различни физични явления. През 1856 г. открива третия термодинамичен ефект – ефект на Томсън: ако по дължината на проводник по който протича електричен ток, има разлика в температурата, то освен джауловата топлина във взависимост от посоката на тока в обема на проводника се отделя или поглъща някакво количество топлина. Томсън разработва термодинамична теория на термоелектричните явления. Томсън работи и в областта на електричните и магнитните явления, като по – специално изучава магнитните свойства на кристалите. Той конструира редица високочувствителни електромери и галванометри, универсален компас, изучава процесите в трептящият кръг, като извежда през 1853 г. формулата за зависимостта на периода на собствените му трептения от неговия капацитет и индуктивност. Известни са и неговите изследвания върху топлопроводимостта, които той се опитва да използва за пресмятане на възрастта на Земята, стига до извода, че морските приливи и отливи оказват влияние върху въртенето на Земята. Предлага хипотеза за природата на атомите, пресмята размерите на молекулите.

==Известни мисли==
[[Image:watermachine.jpg|thumb|left|alt:водна машина| Водна машина]]

* “Навсякъде около нас ние откриваме изумителни доказателства за съществуването на един интелигентен и добронамерен Божествен замисъл. И дори ако понякога някоя научна или метафизична дилема отклонява временно погледа ни от тези доказателства, те винаги се връщат при нас с неудържима сила и ни показват, че в природата действа една Свободна Воля, и ни учат, че всички живи същества зависят от един вечно съществуващ Творец и Господ.”
* “Ние знаем, че способността да изследваме установените от Бога закони, които поддържат хармонията и стабилността на Неговите творения, е най-благородната привилегия, която Бог е дал на нашия човешки интелект. И колкото по-дълбоки стават нашите прозрения за великолепните дела на Бога, толкова по-силни стават нашите чувства на възхищение и благоговение, когато съзерцаваме тези дела и се опитваме да се доближим до техния Творец.”
* “Не се страхувайте да бъдете свободомислещи'''*'''. Ако се замислите достатъчно задълбочено, вие ще бъдете принудени от науката да се насочите към вярата в Бога, която е фундамент на цялата религия. Тогава ще разберете, че науката е помощник, а не противник на религията.”
* “Аз твърде отдавна съм забелязал едно общо впечатление, загнездило се у хората от ненаучния свят. Те си мислят, че учените вярват, че науката е открила някакви начини да обясни всички факти в природата, без да се обръща към вярата в Бога. Винаги съм смятал, че това впечатление е напълно безпочвено.”
* “Атеистичната идея е толкова безсмислена, че аз не мога да я изразя с думи.”
* “Науката може да помогне твърде малко за осъществяването на целите на нашето общество. Но тя може да направи нещо, което е жизнено важно и фундаментално: тя трябва да покаже, че всичко това, което ние виждаме в света на мъртвата материя и в света на живите организми, не е просто резултат от случайно струпване на атоми.”

==Oсновни теории и открития==

[[Image:i3.jpg|thumb|right|alt:огледален галванометър| Огледален галванометър]]

* формулиране на втория принцип на термодинамиката
* въвеждането на абсолютната температурна скала
* развиване динамичната теория на топлинните явления
* математичния анализ на електричните и магнитните явления
* приноси в хидродинамиката
* чрез геофизични съображения е определил възрастта на Земята
* Келвинова скала
* Термодинамичен ефект
* Огледален галванометър
* Водна машина

==Вижте още==

* [[Топлинни свойства на парата]]
* [[Възраст на Земята]]
* [[Wrangler]]
* [[Джеймс Прескот Джаул]]
* [[Температурна скала]]
* [[Келвинова скала]]
* [[Принципи на термодинамиката]]
* [[Ефект на Томсън]]

==Източници==

* Perry, R.H. and Green, D.W.. Perry's Chemical Engineers' Handbook. McGraw-Hill Book Co., 1984. ISBN 0-07-049479-7.
* Bimalendu Narayan Roy. Fundamentals of Classical and Statistical Thermodynamics. Wiley, 2002. ISBN 0-470-84313-6.
* Wayne C. Edmister and Byunk Ik Lee. Applied Hydrocarbon Thermodynamics. 2nd edition (Volume 1). Gulf Publishing, 1984. ISBN 0-87201-855-5.

==Външни препратки==

* [http://ossem.eu/article.aspx?pg=arl100 Възлите в космоса]
* [http://euro2001.net/index.shtml/issues/6_2001/index.shtml?page=statia&file=issues/5_2008/stat_24.html Известни учени]
* [http://dictionnaire.sensagent.com/%D0%95%D0%A4%D0%95%D0%9A%D0%A2%20%D0%9D%D0%90%20%D0%94%D0%96%D0%90%D0%A3%D0%9B%20%D0%A2%D0%9E%D0%9C%D0%A1%D0%AA%D0%9D/bg-bg/ Ефекта Джаул-Томсън]
* [http://www.physics-help.hit.bg/bio15.htm Джаул]

[[category:Управленски решения и риск]]

Чарлз Бабидж

2012-06-07T13:04:05Z

Dilyana.vasileva:

[[Image:jpgbabbage.jpg|thumb|ringht|alt=carles babbge|Чарлз Бабидж]]

'''Чарлз Бабидж''' е роден (на 13 август 1791-18 октомври 1871 година)  в Лондон. '''Формулира основните [[принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]]''' от принципно нов тип. Математик, философ, изобретател, професор по математика в Кембридж, влиза в историята на [[компютрите|компютър]] с две велики [[изобретения|изобретение]], [[различаваща машина]] и [[аналитична машина]].

==Ранни години==

Чарлз Бабидж  е роден на 13 август 1791год. в Лондон в семейството на банкери. Поради влошено здраве той до 11-годишен не посещавал училище а е обучаван в домът си. След това се записва в едно от най-добрите частни училища на Англия, където  веднага бил впечатлен от богатата библиотека, впечатляваики го математическите науки. Към тази науки той се отнасял с трепет през целия си живот. Също така бил впечатлен от [[изобретателите|изобретател]] и тяхното творческо мислене. Например, попадайки на операта "Дон Жуан", адски му доскучало и само след минути напуснал залата, за  да погледне как е устроен [[механизмът|механизъм]] на сцената.

[[Image:jpg1babbage.jpg|thumb| left |alt=carles babbge|Чарлз Бабидж]]

==Принципна характеристика==

В началото на 19 век Бабидж формулира основните [[принцип]]и, които трябва да залегнат в основите на конструкцията на [[изчислителна машина]] от принципно нов тип. В машината трябва да има "склад" за съхраняване на цифрова информация /в съвременните компютри това е запомнящото устройство.В машината трябва да има устройство, осъществяващо [[операции|операция]] над числа, извлечени от "склада". Бабидж наричал това устройство "мелница" / в съвременните компютри това е аритметическото устройство/. В машината трябва да има устройство за [[управление]] на последователността на [[изпълнение]] на [[операциите|операция]], предаването на числа от "склада" към "мелницата" и обратно, т.е. [[устройство]] за [[управление]]. В машината трябва да има [[устройство]] за въвеждане на изходни данни и показване на [[резултат]]и, т.е. [[устройство]] за [[вход-изход]].

Тези изходни [[принцип]]и, формулирани преди повече от 150 години, изцяло са реализирани в съвременните електронно-изчислителни машини, но за 19-ти век те се оказват преждевременни. Бабидж  прави [[опит]] да създаде машина от такъв тип на основата на механическия аритмометър, но нейната конструкция се оказала много скъпа, и работата по изработката на действаща машина така и не успяла да приключи.

===Различаващата машина===

"Различаващата машина" е решавала полиномни [[уравнение|уравнения]] по [[метод]]а на разликите. Бабидж работи върху нея в продължение на десет години, като идеята му е била да бъде напълно автоматична, задвижвана с пара и дори да печата резултатите на хартия. За жалост този проект не е реализиран, защото професора изоставя идеята и се захваща с още по-впечатляващ [[проект]].

[[Image:jpg3babbage.jpg|thumb| left |Различаваща машина]]

==Аналитична машина==

В епохата, когато параходите и паровозите все още се считали за многообещаваща новина, Чарлз Бабидж  решил да избави хората от тормоза на рутинните [[изчисление|изчисления]].
През 1834 година конструкторът за първи път в света замислил създаването на механично[[ устройство]], способно не просто да сумира, но и да [[управление|управлява]] хода на собствената си работа, в зависимости от заложена [[програма]] и резултатите от междинните изчисления!

Прародителят на IBM бил наречен "[[Аналитична машина]]". Бабидж измислил всички основни части, които сега съставят [[компютър]]а: [[памет]] за съхраняване на числата, аритметическо устройство, механизъм, [[управляващ]] последователността на [[операциите|операция]], [[устройство|устроиства]] за вход и изход на данните. Преди него никой дори  не бил [[опит]]ал да създаде истински универсален изчислител. Ако такава аналитична машина би била завършена , то по оценката на Бабидж, за събиране и изваждане ще са необходими 2 секунди , а за умножение и деление – 1 минута.

Бабидж бил готов и на най-екзотичните авантюри, за да намери средства за построяване на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]".   Чак след смъртта на Бабидж неговият син Хенри  успял да построи по чертежите на баща си централния възел на "[[аналитична машина|Аналитичната машина]]" - аритметическото [[устройство]], което през 1888 година изчислявало произведението на числото "пи" с естествените числа от 1 до 32 с точност до 29 знака! Машината на Бабидж се оказала работоспособна, но Чарлз така и не видял това.

[[Image:jpg4babbage.jpg|thumb|ringht|Аналитична машина]]

==Програмна част ==
[[Image:jpg5babbage.jpg|thumb| left |Ада Лъвлейс]]
Последователността на изчисленията в машината на Бабидж се определяла от перфокарти с програма. А първият в света програмист станала лейди Ада Лъвлейс. Дъщеря на Джордж Байрон - тя проявявала несравнимо по-голям интерес към математиката, отколкото към поезията.Ада била позната с много учени от онова време, те често  й гостували у дома, а  тя била активен участник в научните спорове.

Бабидж "заразил" Ада с идеята за създаване на програмируема [[изчислителна машина]], и тя съставила няколко програми за нея. Те така и не могли да бъдат използвани, но затова пък лейди Лавлейс  разработила всички основни принципи на [[програмиране]]то, използвани и до днес. На нейно име даже бил наречен един от компютърните езици - ‘[[АДА]]’.

==Заключение ==

Всъщност гледката, изникваща във въображението ми, не е най-важното - най-важната идея, която проф. Бабидж представя пред света, е перфокартата като входно устройство. Точно тези перфокарти, използвани от Херман Холерит стават причина за основаването на Tabulating Machine Co. станала известна по-късно под името IBM, чието място в историята на персоналния [[компютър]] предстои да разберем.

==Вижте още ==

*[[Джон Атанасов]]
*[[RAM памет]]
*[[ROM памет]]
*[[Web сайт]]
*[[Мрежа]]
*[[Интернет]]
*[[Връзка]]
*[[Комуникация]]
*[[Общуване]]
*[[Лаптоп]]
*[[Дънна платка]]

==Източници==

*Списание на БАН / JOURNAL OF THE BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCES
*Charles Babbage: Pioneer of the Computer
*The ninth Bridgewater treatise, a fragment
*An elementary treatise on the differential and integral calculus

==Външни препратки==

*[http://www.slideshare.net/sarnichka/ss-9615211 Устройство на компютъра]
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:xLt958-KyXkJ:www.naval-acad.bg/MEremieva/Windows%2520XP1.doc+&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESjfInKbrXm363O13W1-zQyGfaLWfdKyJ9QjMAtoGoEzOuDKF4HYYJ-IQy_yyNxYEdMh_puPgbsO21n7u6Mah9y-7Bz2aFK2rbGGSrmvocXu9p2KV4R4V-EfRGSBEZ6PZK5HCaHN&sig=AHIEtbTgl-MRtrX3ZrPGeIYKLi9qlkdnWg Кратко ръководство за Уиндоус ХР]
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/Add-a-Bluetooth-enabled-device-to-your-computer Добавяне на Bluetooth]
*[http://pchelp.cablebg.net/Tutorials/Comp_gram/El_school/Hardware.htm Хардуер]
*[http://www.phys.uni-sofia.bg/~burova/index1.htm Локална мрежа]
*[http://www.virusdefence.org/computer-viruses-types-and-definitions-page-1.html Компютърни вируси]

[[category:Кибернетика]]

Качество

2012-06-07T13:01:00Z

Dilyana.vasileva:

'''Качество''' - '''комплексно понятие, характеризиращо ефективността на всички страни''' от дейността: разработка на [[стратегии]], организация на [[производството]], [[маркетинг]] и т.н.

==Квалиметрия==

[[Наука]] за начините за измерване и [[квантификация]] на показателите за качество. Идеята за такъв подход принадлежи на холандските учени [[Дж. Ван Етингеру]] и [[Дж. Ситигу]].

Квалиметрията позволява да се дават количествени оценки на качествените характеристики на [[продуктите]]. Квалиметрията се базира на факта, че качеството зависи от голям брой свойства на разглеждания [[продукт]], които могат да бъдат групирани по степен на важност за конкретните условия на използване на продукта и изразени в цифров вид. Това дава възможност качеството да се измерва и следователно, несъответствието на продукта към поставените изисквания да бъде изразено с някаква постоянна мерна [[единица]], която обикновено представлява парична стойност.

==Показатели на качеството==

#Технически, характеризиращи техническото равнище на изделието – [[мощност]], [[скорост]], [[КПД]] и др,
#[[Икономически]], свързани с разходите по производство и експлоатация - себестойност, материалоемкост, енергоемкост и др,
#[[Екологичност]],
#[[Ергономични]], цвързани със санитарни психофизиологични и др. изисквания,
#Естетични, свързани с благоприятното психологическо влияние върху хората.В зависимост от това, дали характеризират едно или няколко свойства или ни дават обобщаваща представа за качеството, показателите биват,
#Частни - характеризират отделни свойства на продукцията:а)характеризиращи производството - материало- и енергоемкост, себестойност, трудоемкост,б)характеризиращи експлоатацията – [[дълготрайност]], [[ремонтопригодност]], [[производителност]]. Комплексни - характеризират няколко параметъра на изделието, тук типичен пример е [[надеждността]],
#Обобщаващи - дават най-обща представа за равнището на качеството – [[продаваемостта]], наличието на [[рекламации]], например интегралния показател на качеството.

==Пирамида на качеството==

[[Image: TQM02.4.gif|right|Пирамида на качеството]]
===TQM ( Тотално Управление на Качеството)===

Съвременните [[пазарни]] условия поставят нови изисквания пред [[фирмите]]. В тази връзка качеството е един от решаващите фактори за повишаване на тяхната [[конкурентоспособност]]. Сред множеството от [[концепции]], които са разработени в тази връзка се откроява концепцията за тотално управление на качеството (TQM – Total Quality Management). Родоначалник на концепцията за „тотален контрол на качеството е [[А. Файгенбаум]], който разглежда управлението на качеството като функция в производствената система.

По късно [[Е.Деминг]] през 40 те години, Дж. Джуран, К.Ишикава, Г.Тагучи и Ф.Крозби имат основни приноси за разработването и приложението на концепцията за тотално управление на качество. Според [[Дж. Оакланд]] качеството е най-силно конкурентно предимство, а TQM е всеобхватен подход за подобряване на конкурентоспособността, ефективността и гъвкавостта на цялото предприятие.

В същността на концепцията се откроява, че фирмата трябва да работи не само над качеството на продукцията си, но и над качеството на [[организацията]] ката цяло, включително и над работата на [[персонал]]а. По този начин се разчупват някои догми към съществуващите теории, насочени само към управление на качеството на продукта.

===Качество на организацията===

Основната отговорност при въвеждане TQM е дълг на висшето ръководство. Организационната структура трябва да осигурява творческо участие на всички служители, респ. използуване на [[процедури ]]за подбор, израстване, развитие и оценка на [[ефективност]]та на провежданите [[обучение|обучения]]. Именно човешкият капитал е един от най-важния ресурс в рамките на тоталното управление на качеството.

===Качество на работата===

Качеството на работа е всеобщо задължение и отговорността на всеки един от [[служител]]ите. Висшето ръководство на организацията напълно осъзнава задължението и отговорността си да развива и поддържа Интегрираната система за управление в съответствие с [[изискване|изискванията]]. Качеството на работата включва обоснованост на приеманите управленски решения. Особено значение има качеството на работа, непосредствено свързана с изходящата продукция (контрол за качеството на технологичните процеси, своевременно откриване на брак и т.н.).

===Качество на продуктите===

Качеството е съвкупност от свойства и характеристики, които притежава дадено [[изделие]] (услуги), определящи способността му да задоволи определени или предполагаеми потребности и изисквания в зависимост от неговото предназначение и от конкретните условия на експлоатация или на [[потребление]].

Не всяка съвкупност от свойства обаче е гаранция за високо качество. При това чести са случаите, когато продукти с еднакво предназначение задоволяват в различна степен нуждите на потребителите. Това се дължи на факта, че имат различна потребителна стойност, т.е. изделията са от различно качество. От това следва, че качеството на продуктите е мярка за тяхната [[полезност]].

Пазарната [[икономика]] изисква високо качество, обуславящо се от различни фактори [[технически фактори|технически]], [[организационни фактори|организационни]] и [[икономически фактори|икономически]], действащи в сферата на проектирането, [[производство]]то, реализацията (обръщението) и потреблението. Всички те задължително се имат предвид при осигуряване на т.нар. оптимално равнище на качеството, т.е. на суровини, на материали и готова продукция с показатели за качество, съответстващи в максимална степен на [[народностопанските]] интереси.

==Съвременни системи за управление на качеството==

Управлението на качеството е дейност, свързана с определяне, осигуряване и повишаване равнището на качеството на продукти през целия процес на тяхното създаване или на част от него. Управлението на качеството е съвкупност от [[организационна структура|организационната структура]], процедурите, процесите и необходими ресурс.

Осъществява се на различни равнища на управление чрез системен контрол и въздействие върху условията и [[фактор]]ите, които влияят върху качеството.

Тоталното управление на качеството е дългосрочна [[стратегия]] за глобално управление, основаваща се на участието на всички членове дадена организация, с цел постигане на траен успех за задоволяване на потребителя. Крайната цел на системата за тотално управление на качеството е постигането на възможно най-високо качество на продуктите и на [[услуга|услугите]].

Системата за управление на качеството на дадена организация (предприятие, фирма) се разработва за задоволяване на вътрешните потребности при управлението на организацията. Нейният обхват трябва да бъде съобразен е постигането на поставените цели за подобряване на качеството.

Политиката в областта на управление на качеството, провеждана от ръководството на дадено [[предприятие]], има изключително значение за успехите на това [[предприятие]], за неговите финансови резултати. Тя трябва да е изградена по начин, който в най-голяма степен да ангажира всеки член на колектива на предприятието за постигане на поставените цели. Документното оформление на политиката в областта на качеството дава възможност на всички – [[работник|работници]], доставчици и потребители, да получат ясна представа за политиката на ръководство-за качеството на произвежданата продукция и въобще.

==Сертификат и сертифицирне на система по качеството==

Част от Учебни записки по СУК, използвани от Алфа Куолити Интернешънъл през 1996 - 98 г. за вътрешни обучения на фирми-клиенти и публични семинари. Международните стандарти за организация и управление (стандартите на ISO от серията 9000) почиват на идеята, че качеството на продукта се определя от качеството на управлението на фирмата, която го създава. Една качествено управлявана фирма по-лесно и безпроблемно произвежда качествен [[продукт]]. Така качеството на системата за управление на качеството е един вид гаранция за качество на продукта. Сертификатът за съответствие с изискванията на избран модел за външно осигуряване (ISO 9001, ISO 9002 или ISO 9003) доказва пред търговски и други контрагенти, че фирмата има ефективна система за осигуряване на качеството. Със сертификата фирмата гарантира, че работата й (също и продуктът й – той е резултат от работата й) удовлетворява всички заложени в избрания модел (ISO 9001, ISO 9002 или ISO 9003) изисквания за постигане и поддържане на качеството, което е идентифицирано като необходимо за клиента.

=Цитати=

* ''Според Джуран: Качеството е съответствие на употребата. ''

* ''Според Файгенбаум: Най-добрите изделия, изработени по спецификация на потребителя.''

* ''Според Кросби: Съответствие с изискванията.''

* ''Според Деминг: Най-полезните стоки, желани от потребителя.''

* ''Според Оксфордския речник: Степен на съвършенство.''

* ''Според ISO 9000:2000: Съвкупност от свойства и характеристики на продукт, система или процес, свързани със способността му да удовлетворява изисквания на потребители и други заинтересовани страни. С този термин могат да се използват прилагателните "лошо, добро, отлично" ''

* ''Според БДС EN ISO 8402 тоталното управление на качеството е „Начин на управление на дадена организация, насочен към качеството, основан на участието на всички нейни членове, с цел постигане на дълготраен успех на задоволяване на потребителя и полза за всички членове на организацията и обществото”''

=Вижте още=

* [[ISO 9000]]
* [[Управлвние]]
* [[Мениджър]]
* [[Икономика]]
* [[Производство]]
*[[Пазар]]
*[[Пазарен дял]]
*[[Безработица]]
*[[Борса]]
==Източници==

*Ed. by M. Joseph Sirgy, Don Rahtz, A. Coskun Samli, Advances in Quality-of-Life Theory and Research 2003
*Ed. by M. Joseph Sirgy, Don Rahtz, David Swain, Community Quality-of-Life Indicators 2006 Springer
*Марин Hейков, Качество на информационния продукт 1986 Г.Бакалов 181с.
*Ed. by A. Coskun Samli, Marketing and the Quality - of - Life Interface 1987 Quorum Books
*Ed. by M. Joseph Sirgy, A. Coskun Samli, New Dimensions in Marketing / Quality - of - Life Research
*Ed. by Daniel T.L. Shek, Paul S. N. Lee, Ying Keung Chan, Quality-of-Life Research in Chinese, Western and Global Contexts
*Nigel Slack, Stuart Chambers, Robert Johnston, Operations Management 2010
*Ръков. проект Иван Стойчев, WEB - базирана онлайн система за провеждане на анкети сред студентите за удовлетвореност от качеството на обучение съгласно СУК в УНСС
* [http://www.kaminata.net/upravlenie-na-kachestvoto-t46853.html Управление на качеството]
* Вучков, И. Н. (2005), Статистика, ХТМУ, С.,Учебен материал за магистърски курс по управление на качеството, 2005

==Външни препратки==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Качество Качество]
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/ Качество в бизнеса]
* [http://www.аds-consult.com/системи-за-управление-на-качеството_28_32 Системи за управление на качеството]
[[category:Основи на управлението]]

Фокусирана диференциация

2012-06-07T12:57:13Z

Dilyana.vasileva:

[[file:wikipicture.jpg|right|300px]]
'''Фокусирана диференциация''' (на англ. focused differentiation) е '''концентрирането на самата диференциация като основно средство за постигане на конкурентно предимство'''. Също така тя представлява осигуряване на по-висока стойност на възприеманата [[стока]] или [[услуга]], към избран [[пазарен сегмент]] (или нисша), което оправдава значително вискоката и [[цена]]. [[Продукт]]ите могат да бъдат както първокласни така и маркови например.

==Същност==

Диференциацията, може да се съсредоточи върху широк [[пазар]] или на определен сегмент на [[пазар]]а.

Изборът на пазарното поле има важни последствия за търсения [[анализ]].

Създаването на широка основна диференциация, изисква [[фирма]]та да установи общите нужди, че [[продуктът]] отговаря на изискванията и какви са по-честите [[клиенти]], с оглед на тяхната [[мотивация]] и критерии за избор.

Създаването на фокусирана диференциация включва концентриране върху факторите на този сегмент на [[пазара]]. Съчетаването на диференциация с ефективност на разходите обикновено означава, че дружеството създава уникалност, докато все още е привлекателно за широкия кръг от [[клиент]]и.

Всички средства на диференциацията, които са отворени за диференциатора са на негово разположение.

Въпросът е, че фокусираната компанията развива бизнес [[модел]], който позволява успешно да се позиционира в конкуренцията с диференциатора.

==Диференцирана стратегия==

Диференцираната стратегия призовава [[фирми]]те да разработват даден [[продукт]] (или [[услуга]]), който предлага уникални [[качества]], които се оценяват от [[потребител]]ите. Диференцираните [[организации]], понасят допълнителни разходи в създаването на конкурентните предимства. Тези разходи трябва да се компенсират от нарастването на приходите от продажби. Разходите трябва да бъдат възстановени. Тази стратегия обикновено се свързва с възможност за висока [[цена]] на [[продукт]]а - често в тази [[цена]] да се отразят по-високите производствени разходи и допълнителни [[функции]] с добавена стойност, предвидени за [[потребител]]ите. Високата [[цена]], е следствие на това че тя трябва да покрие повече от допълнителни производствени разходи, и покаже на [[клиент]]ите ясно причините да предпочитат нейните [[продукт]]и в сравнение с други, по-малко различни продукти на [[конкуренция]]та.

Възможно е също така всяка възможна диференциация да може да бъде копирана от конкурентите. Затова винаги трябва да има стимул за обновяване и непрекъснато се да се подобрява.

[[фирма|Фирмите]], които успяват да прилагат диференцирана [[стратегия]] често притежават следните силни, вътрешни [[качества]]: достъп до водещи [[научно изследване|научни изследвания]], висококвалифицирани и творчески служители, корпоративна [[репутация]] за [[качество]] и [[иновация|иновациии]].

Фирмите, които са насочени към диференцирана стратегия произвеждат [[продукт]]и по поръчка за малки пазарни сегменти. Те могат да бъдат успешни, когато включените количества, са малки като цяло, за цялата [[промишленост]] на конкурентите.

При диференцирата [[стратегия]] обхватът на вниманието е насочено към един тесен сегмент, а не към [[производство]]то.

С диференциацирания фокус [[фирма]]та създава конкурентно предимство чрез диференциране в ниша или сегмент. Потенциален проблем е че малките, специализирани ниши могат да изчезнат в дългосрочен план.

==Фокусирана стратегия==

Фокусът е съсредоточен върху [[стратегия]]та за един тесен сегмент и в този сегмент се опитва да се постигне едно предимство на диференциация.

Предпоставката е, че нуждите на [[група]]та може да бъдат по-добре обслужвани, като се съсредоточат изцяло върху него. [[Фирма]]та, с помощта на фокус [[стратегия]]та често се радва на висока степен на лоялност на [[клиент]]ите и това укрепва лоялността и възпира другите [[фирма|фирми]] да се конкурират директно.

[[фирма|Фирмите]], които провеждат фокусирана стратегия предлагат [[продукт]]и и [[услуга|услуги]], които нямат близки заместитетли, което от своя страна води до по-големи разходи за [[клиент]]ите на дадената [[фирма]].

Някои от [[риск]]овете на фокус [[стратегия|стратегиите]] включват имитация и промени в целевите сегменти.
==Вижте още==
*[[Лидерство в минимизацията на разходите]]
*[[Продуктова диферециация]]
*[[Bowman's Strategy Clock]]
*[[Сегментиране на пазара]]
*[[Монополистична конкуренция]]
*[[Диференциация]]

==Източници==

* Тараго, Ф. С., М. Мирчев, Г. Шереметов, Стратегическо управление, УИ "Стопанство", С., 1999.
* [http://expertscolumn.com/content/focused-differentiation-%E2%80%93-strategy-which-can-work-you Фокусирана стратегия]
* [http://www.quickmba.com/strategy/generic.shtml Диференцирана стратегия и фокус стратегия (фокусирана стратегия)]
* [http://www.openlearningworld.com/olw/courses/books/Business%20Strategies/Business%20Strategy/Focus%20Strategies.html Фокусирана стратегия]
* [http://www.blackwellpublishing.com/grant/5thEdition/pdfs/CSA5eC09.pdf Диференциация]
* [http://www.powerhomebiz.com/vol150/differentiation.htm Фокусирана диференциация]
* [http://books.google.bg/books?id=CzIK9ELsyYwC&pg=PA163&lpg=PA163&dq=focused+differentiation&source=bl&ots=AUo2TzbKnR&sig=RcgI6JvPklF8XS_SqhlYpgHAaPg&hl=bg&ei=bC4OTeOYNs7usga5yY3DA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=10&ved=0CGAQ6AEwCTgU#v=onepage&q=focused%20differentiation&f=false Фокусирана диференциация]
* [http://books.google.bg/books?id=SmjnLQwlSdsC&pg=PT267&lpg=PT267&dq=focused+differentiation&source=bl&ots=HcSFBUNPKF&sig=ro3u_ee5uvdj72SJcO3FOdCJwP4&hl=bg&ei=bC4OTeOYNs7usga5yY3-DA&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=5&ved=0CDoQ6AEwBDgU#v=onepage&q=focused%20differentiation&f=false Фокусирана диференциация ]

==Външни препратки==

* [http://www.quickmba.com/strategy/generic.shtml Focus strategy and differentiation strategy]
* [http://www.strategy-train.eu/index.php?id=290&L=3 Стратегия на диференциацията ]
* [http://www.globalshiksha.com/content/focused-differentiation-strategy Focused Differentitation ]
[[category:Основи на управлението]]