<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
	<id>https://wiki.basaga.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Detelina+Staneva</id>
	<title>Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://wiki.basaga.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Detelina+Staneva"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Detelina_Staneva"/>
	<updated>2026-11-11T00:32:13Z</updated>
	<subtitle>Потребителски приноси</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.35.0</generator>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B0&amp;diff=15303</id>
		<title>Видове валута</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B0&amp;diff=15303"/>
		<updated>2014-04-10T08:13:31Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: Нова страница: '''В теорията се разграничават няколко вида валута'''. ==Конвертируема и неконвертируема==  ===С...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''В теорията се разграничават няколко вида валута'''.&lt;br /&gt;
==Конвертируема и неконвертируема==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Свободно конвертируема ===&lt;br /&gt;
Свободно конвертируема валута (Free convertible currency) – валутата на страна, в която няма валутни ограничения. &lt;br /&gt;
===Частично конвертируема ===&lt;br /&gt;
Частично конвертируема валута (Partly convertible currency) – когато в държавата съществуват известни ограничения на валутните операции. &lt;br /&gt;
===Неконвертируема===&lt;br /&gt;
Неконвертируема (Inconvertible currency) е валутата, която международният валутен пазар не признава. &lt;br /&gt;
===Вътрешна конвертируемост ===&lt;br /&gt;
Вътрешна конвертируемост – обратимост на валутата в друга валута в дадена страна. &lt;br /&gt;
===Външна конвертируемост ===&lt;br /&gt;
Външна конвертируемост – обратимост на валутата в чужда валута извън страната. &lt;br /&gt;
===Фактическа валутна конвертируемост ===&lt;br /&gt;
Фактическа валутна конвертируемост – когато националната валута се приема на международния валутен пазар независимо от отношението на властта в дадената страна. &lt;br /&gt;
===Юридическа конвертируемост ===&lt;br /&gt;
Юридическа конвертируемост – когато по официален път държавата обявява националната валута за конвертируема и др. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Свободно използваема и свободно обръщаема==&lt;br /&gt;
Валутите се разграничават на свободно използваеми и свободно обръщаеми. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Свободно използваема===&lt;br /&gt;
Свободно използваемите валути (Freely usable currency) са валутите на водещите в световната икономика страни, имащи пълна конвертируемост, в които се осъществяват международните разплащания и се формират валутните резерви на страните, т.е. те са международни платежни и резервни средства. Понятието е въведено от МВФ през 1976 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Свобоедно обръщаема===&lt;br /&gt;
Свободно обръщаемите валути (Freely exchangeable currency) са конвертируеми, международните валутни пазари ги приемат, но не са международни платежни и резервни средства. Практиката разграничава мека (слаба) и твърда (силна) валута. Мека е валутата (Soft currency), която продължително време е подложена на инфлационна нестабилност. Твърда е валутата (Hard currency), която почти перманентно е в стабилно състояние, без особена стойностна динамика.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Национална и международна==&lt;br /&gt;
Могат да се разграничат още национални международни валути и международни колективни валути. Национална международна валута е националната валута на една страна, която се използва като международно платежно и резервно средство. За това са необходими няколко условия. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Национална===&lt;br /&gt;
Националната икономика да е силно развита и авангардна в световното стопанство, да има водещ дял в международната търговия и международното движение на капитали, да притежава развита банково-кредитна система и либерален валутен режим, валутата й да е конвертируема и да има развит валутен пазар, стабилни златно-валутни резерви и т.н. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Международна===&lt;br /&gt;
Международна (ненационална) колективна валута е валутата, създадена по силата на решение, която изпълнява ролята на международно резервно, ликвидно и платежно средство. Тя не е свързана с една национална парична единица. Такива са Специалните права за тираж и Европейската парична единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[NASDAQ]]&lt;br /&gt;
*[[Фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Финансов пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Опция]]&lt;br /&gt;
*[[Централен депозитар]]&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Светлин Минев,	Приложен форекс	2010&lt;br /&gt;
*Доника Симеонова, Румен Тодев	Търговия с опции на валутния пазар Форекс&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.marketwatch.com/Game/ Virtual Stoch Exchange]&lt;br /&gt;
*[http://bmfn.eu/mainpages/platforms/unitrader.html Платформа на Унитрейдър]&lt;br /&gt;
*[http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135556966 Закон за пазарите на финансовите инструменти]&lt;br /&gt;
*[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_bonds_bg.pdf Закон за публично предлагане на ценни книжа]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B0&amp;diff=15302</id>
		<title>Валута</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B0&amp;diff=15302"/>
		<updated>2014-04-10T08:06:22Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: Нова страница: '''Валутата''' е понятие, което в теорията се дефинира различно. Неговото практическо използв...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Валутата''' е понятие, което в теорията се дефинира различно. Неговото практическо използване също има различен контекст. Най-общо валутата (Currency) се '''определя като парична единица на дадена страна. '''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
В същото време под валута се разбират всички чужди платежни и кредитни средства. Би трябвало да се забележи, че обект на сделки на валутните пазари са средствата, чрез които се осъществяват прехвърлянията по сметки в банките и които изпълват съдържанието на понятието валута. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Такива са телеграфните преводи и кредитните документи (менителница, запис на заповед, чек, пътнически чек). Следователно валутата не съществува само в банкноти и монети. Такова разграничение в миналото е наложило използването на понятието “девизи” (Foreign currency). Тогава под “валута” се е разбирало само банкноти и монети, а платежните и кредитните документи в чужда парична единица са били девизи. Тоест понятието “девизи” съответства на използваното сега понятие “валута”. Но и днес под “девизи” се разбират документите, въз основа на които се осъществява безналично движение на валута.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Валутата е пари, следователно изпълнява функциите на парите. Когато реализира функциите на средство за обръщение и платежно средство, тя опосредства международната търговия. Търсенето и предлагането на валута е вторично и зависи от търсенето и предлагането на стоки и услуги. Като средство за запазване и увеличаване на богатството валутата е финансов актив. В този случай нейното търсене и предлагане няма вторичен характер и се определя от доходността на валутата. Трябва да се отбележи, че в съвременните валутни отношения пазарът на валутата като финансов актив заема приоритетно положение. Тази тенденция увеличава значението на международния лихвен арбитраж (International interest arbitrage), който може да се тълкува като едновременна покупка и продажба на финансови активи в различни валути, за да се запази богатството и да се получат доходи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Националната парична единица е законно, общоприето платежно средство в рамките на националната икономика. Когато икономическите отношения надхвърлят националните граници, тогава се налага тя да бъде съпоставена и превърната във валутата на друга страна. Тази обратимост на една валута в друга се изразява с понятието конвертируемост (Convertible). Конвертируемостта има различна степен, определена от характеристиките на международната валутна система (МВС), от паричната и валутна политика на страната и др. За да бъде една валута конвертируема, тя трябва свободно да се обменя в друга валута по пазарен курс, без ограничения по отношение на обектите на плащане и на субектите, осъществяващи операциите. Това означава, че страната разполага със значителни производствени ресурси, стокови и валутни резерви и е в състояние да поддържа стабилен пазарен валутен курс.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По тълкуванията на МВФ, една валута е конвертируема, когато в страната не се въвеждат ограничения за плащанията по текущата сметка на платежния баланс, когато не се осъществява валутна дискриминация, когато тя изкупува националната си валута, натрупана по сметки на други страни. Когато държавата конролира валутните разходи и определя разрешителен режим за тях, валутата е неконвертируема.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Видове валута]]&lt;br /&gt;
*[[NASDAQ]]&lt;br /&gt;
*[[Фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Финансов пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Опция]]&lt;br /&gt;
*[[Централен депозитар]]&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Светлин Минев,	Приложен форекс	2010&lt;br /&gt;
*Доника Симеонова, Румен Тодев	Търговия с опции на валутния пазар Форекс&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.marketwatch.com/Game/ Virtual Stoch Exchange]&lt;br /&gt;
*[http://bmfn.eu/mainpages/platforms/unitrader.html Платформа на Унитрейдър]&lt;br /&gt;
*[http://www.lex.bg/laws/ldoc/2135556966 Закон за пазарите на финансовите инструменти]&lt;br /&gt;
*[http://www.bnb.bg/bnbweb/groups/public/documents/bnb_law/laws_bonds_bg.pdf Закон за публично предлагане на ценни книжа]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0&amp;diff=15301</id>
		<title>Българска фондова борса</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B0&amp;diff=15301"/>
		<updated>2014-04-09T13:03:21Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:bulgarskafondovaborsa.jpg|right|thumb|300px|Биковете пред сградата на БФБ]]&lt;br /&gt;
'''Българската фондова борса – София АД ''' (Bulgarian Stock Exchange-Sofia) е '''единствената действаща [[фондова борса]] в [[Република България]]''', създала се след сливането на Първата българска фондова борса и Софийска фондова борса. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БФБ е учредена на 6 юни 1997 год.,  получила [[лиценз]] на 09.10.1997 год. от [[Държавна комисия по ценни книжа|Държавната комисия по ценни книжа]] за извършване на дейност като [[фондова борса]] и първата сключена сделка е на 21 октомври 1997 год. Предметът й на дейност включва следните [[операции|операция]]:&lt;br /&gt;
# Организиране на търговия с [[ценни книжа]] и други [[финансов инструмент|финансови инструменти]];&lt;br /&gt;
# Организиране и поддържане на информационна система за търговия с [[ценни книжа]];&lt;br /&gt;
# Създаване и поддържане на [[клиринг]]ова система за гарантиране на поетите задължения по сделките с [[ценни книжа]].&lt;br /&gt;
Основната [[мисия]] на Българската фондова борса е да подпомага създаването и развитието на организиран [[капиталов пазар]]. Борсовите членове и клиентите, за които работят имат равен достъп до пазарната информация и еднакви условия за извършване на [[търговска дейност]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Официалният сайт на БФБ, можете да намерите [http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg тук].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Българският [[капиталов пазар]] се заражда в началото на 20 век. През 1907 год. се приема първия закон за фондовата борса. С царският указ от 15 април 1914 год. се учредява Софийската фондова борса като „[[тържище]]“, на което се срещат членове на борсовата корпорация и [[борсови  посредници|борсов посредник]] за продажба и покупка на публични и частни ценни книжа“. На фондовата борса се реализира значителен [[оборот]] през 30-те години, но след края на Втората световна война борсата прекратява своята дейност. След приемането на [[Търговски закон|Търговския закон]] през 1991 год. отново възстановява дейността си, но под ново име- Първа българска фондова борса. В периода от 1992-1994 год. се създават около 20 фондови борси. След приемането на [[Закона за ценните книжа и фондовите борси]] през 1995 год. пазарът става регулиран и с конкретни правила на търговия. Спрямо закона се създава и [[Комисия по ценните книжа и фондовите борси]], а в края на 1996 год. се учредява и [[Централен депозитар]]. В края на 1995 год. борсите се обединяват в една под наименованието Българска фондова борса, като тя става единствената действаща борса на територията на Република България. През 1999 год. Народното събрание приема [[Закон за публичното предлагане на ценни книжа]]. Той има за основа да защити [[инвеститор]]ите, да осигури сигурност на пазара, следи за спазване на принципите на равнопоставеност на участниците, прозрачност и необратимост на сделките.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Управителен орган==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Управителен орган]] е [[Съветът на директорите|Съвет на директорите]]. Той определя условията за извършване на [[срочни сделки|срочна сделка]] и изискванията на членовете на [[борса]]та и техните [[борсов посредник|борсови последници]]. Друг орган  е [[Вътрешната борсова комисия|Вътрешна борсова комисия]], в която влизат представители на борсата, на членове на борсата, на акционерите, на борсовите посредници и на [[емитент]]ите на ценни книжа. Комисията се състои от пет члена, които се избират за срок от една година като могат да се  преизбират и самите членове избират председател и секретар на комисията. Възникналите спорове във връзка с дейността на борсата се решават от [[Арбитражен съд]], който се придържа към определен правилник. Под ръководството на изпълнителен директор са 4 дирекции и 2 отдела, които са следните:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# дирекция Допускане и регистриране на ценни книжа&lt;br /&gt;
# дирекция Търговия, [[клиринг]] и [[сетълмент]]&lt;br /&gt;
# дирекция Информационни системи&lt;br /&gt;
# дирекция Международно сътрудничество и връзки с обществеността&lt;br /&gt;
# отдел „Надзор“&lt;br /&gt;
# отдел „Счетоводство“&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Собственици==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Мажоритарен акционер]] в БФБ-София е държавата чрез [[Министерство на финансите]] с дял от 50.05 % с 3 294&amp;amp;nbsp;721 броя [[акция|акции]] с [[номинал]] от 1 лев. Самите ценни книжа се качват на борсата вторично, което означава, че не е набиран предварително [[капитал]]. Останалите 49.95 % с 3 288&amp;amp;nbsp;139 [[акция|акции]] влизат в групата на „други“ [[акционер]]и. Със стартирането на [[публична търговия|публичната търговия]] с акции на БФБ отпада и изискването членовете на борсата да поддържат минимум 20 хил. броя акции, за да могат да присъстват на пазара.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Права на акционерите==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Правата на [[акционер]]ите се делят най-общо на имуществени и неимуществени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Имуществени права:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:# Право на участие в разпределението на [[печалба]]та и право на [[дивидент]]&lt;br /&gt;
:# Право на [[ликвидационен дял]]&lt;br /&gt;
:# Право на записване на част от новите акции при увеличаване [[капитал]]а на БФБ-София&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Неимуществени права:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:# Право на глас в [[Общо събрание|Общото събрание]] на акционерите на БФБ-София&lt;br /&gt;
:# Право на свикване на ОСА на БФБ-София&lt;br /&gt;
:# Включване на допълнителни въпроси в дневния ред на ОСА&lt;br /&gt;
:# Право да избира и да бъде избиран в управителните органи на БФБ-София&lt;br /&gt;
:# Право на сведения&lt;br /&gt;
:# Право на защита на [[акционерно участие|акционерното участие]]&lt;br /&gt;
:# Право на предявяване на иск за търсене на отговорност от членовете на Съвета на директорите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Търговия==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системата за търговия на [[Дойче Бьорзе]] на Българската фондова борса е [[Xetra]], която е въведена на 16 Юни 2008год. Тя притежава повече функции от предходната RTS и може да осъществява повече видове поръчки, а участниците могат да търгуват с над   17 000 финансови инструмента . Чрез [[COBOS]] борсата улеснява подаването на поръчки чрез интернет, като от своето въвеждане през 2003 год. системата търпи постоянно усъвършенстване- включват се допълнително модули, повишава се качеството на работа на системата и др. Сделките с [[финансов инструмент|финансови инструменти]], допуснати до търговия на борсата се осъществяват въз основа на въведените поръчки за покупка и продажба от борсовите членове и на [[котировка|котировките]] на [[маркет-мейкър]]ите. Времето, за което ще се извърши една сделка зависи от инструмента и от пазара, на който е регистриран. Сделките се приключват при спазването на принципа „доставка срещу плащане“- прехвърлянето на инструмента става веднага след неговото плащане. Тези действия се извършват от [[Централен депозитар]] по безкасов път. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Токийска фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Лондонска борса за ценни метали]]&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Ценна книга]]&lt;br /&gt;
*[[Капиталов пазар]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.dnevnik.bg/biznes/profile/BSO/ Български национален всекидневник „Дневник“, секция „Бизнес“, Актуални новини за Българската фондова борса]&lt;br /&gt;
* [http://www.bse-sofia.bg/ Официален сайт на Българската фондова борса]&lt;br /&gt;
* [http://www.jobs.bg/hc/hcnews/1551 „Human capital“ издание за мениджмънт и кариера, 6 Януари 2011год.]&lt;br /&gt;
* [http://vasil.elliott-wave.info/2010/02/1590 Даков, В., „Историческа ретроспекция на Българска фондова борса“, 13.12.2010 год.]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.csd-bg.bg/index.php?menu=home  Централен депозитар]&lt;br /&gt;
* [http://www.odit.info/?s=2&amp;amp;i=1945 Търговски закон]&lt;br /&gt;
* [http://www.arbitrage.bg/ Арбитражен съд София]&lt;br /&gt;
* [http://www.minfin.bg/ Министерство на финансите]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0&amp;diff=15300</id>
		<title>Борсови правила</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0&amp;diff=15300"/>
		<updated>2014-04-09T13:02:24Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Борсовите правила''' се '''вписват и съхраняват в Борсовия правилник'''.''' '''[[фондова борса|Фондовите борси]] разменят пари и [[ценни книжа]] по определени борсови правила,в определени срокове и начини.''' '''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Търговските сесии са ежедневни. Всяка борса обявява нетърговски дни, които съвпадат обикновено с официалните празници на съответната страна. Търговски сделки се сключват само по време на търговските сесии. В сесиите могат да участват само [[оторизирани]] на съответната борса [[брокери]].&lt;br /&gt;
* Търговията се ръководи от служители на борсата, които следят за спазване на борсовите правила и нормално протичане на търговските сесии. Отделните ценни книги се търгуват наотделни кръгове (pits) или на едно място, когато обемите са по-малки. На борсата много от параметрите на търговията са стандартизирани. Това улеснява търговията и я ускорява. Брокерите не губят време за уточняване характеристиките на търгуваната &amp;quot;стока&amp;quot;. По същата причина на борсата могат да се търгуват само &amp;quot;стоки&amp;quot;, които подлежат на лесно унифициране. Единствените параметри, които се договарят, са обемите и цените.&lt;br /&gt;
* Всеки брокер може да сключи неограничен брой сделки по време на борсовата сесия. Всяка сключена сделка се удостоверява с попълване на специален формуляр-потвърждение.&lt;br /&gt;
* Борсите установяват минимални пазарни партиди за всеки вид ценна книга с оглед интересите на клиента и поддържане ред на пазара. Тези партиди се смятат за минимални количества при [[котиране]] и минимални единици при редовни пазарни сделки. В американската борсова практика минималната партида се нарича [[лот]] (LOT).&lt;br /&gt;
* Освен със стандартни партиди на борсата могат да се търгуват и нестандартни такива. Обикновено те са по-ниско от установените.&lt;br /&gt;
* [[Поименните акции]] се [[джиросват]](прехвърлят) според изискванията на [[закона]] (у нас по Търговския закон). Собствеността върху ценните книжа се отбелязва на гърба на последните или се придружава от съответен документ за прехвърляне на права. Попълват се данните на купувача и продавача и се удостоверяват с техните подписи.&lt;br /&gt;
* Ценните книжа на приносител се предават от брокера на купувача без допълнителни изисквания.&lt;br /&gt;
* При безналичните ценни книжа прехвърлянето е свързано с издаване на сертификат на новия собственик. Сделката се отразява и в [[депозитара]] (мястото, където се регистрира собствеността и се съхраняват ценните книжа). Собствеността се отписва от стария собственик и се отразява новият. За целта както брокерите, така и борсата са задължени да изпратят копие от документа за сключена сделка до депозитара в определен срок (обикновено деня след сключване на сделката).&lt;br /&gt;
* Главният източник на информация са борсовите бюлетини. Те са дневни или статистически, базирани на информация за минали периоди. В дневните бюлетини се отразяват цените от търговията (най-високи, най-ниски, цени при отваряне и затваряне на борсата) и обемите на сключените сделки за всяка търгувана ценна книга. Публикуват се измененията на цените по отношение на предишния търговски ден.&lt;br /&gt;
* Обобщените данни от търговията намират отражение в [[борсовите индекси]], които също имат място в дневните бюлетини.&lt;br /&gt;
* Борсите издават седмични, месечни и годишни статистически бюлетини, които отразяват обобщена информация за движението на цени и обеми през съответния период. Тази информация е особено интересна за тези, които се занимават с технически анализ на цените на ценните книжа. [[Индивидуалните инвеститори]] могат да получат тази информация чрез своя брокер или директно от [[терминалите]], ако притежават такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Борсов бюлетин]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов арбитражен съд]]&lt;br /&gt;
*[[Риск]]&lt;br /&gt;
*[[Българска фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Лондонска борса за ценни метали]]&lt;br /&gt;
*[[Сингапурска фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Токийска фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова операция]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова симулация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.&lt;br /&gt;
*Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.vsekiden.com/20549/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%B8/ Правилата на фондовите борси]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2011/11/12_26.html Процедура на търговия на фондовите борси]&lt;br /&gt;
* [http://www.bse-sofia.bg/download/Part_I-General%20Rules.pdf БФБ - Правилник за дейността]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15299</id>
		<title>Борсова симулация</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D0%BC%D1%83%D0%BB%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15299"/>
		<updated>2014-04-09T13:02:08Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Симулацията на фондовта борса''' представлява '''компютърно регламентиран модел на пресъздаване на борсова игра, чрез използване на съответните технически и технологични компоненти.'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Virtual Stock Exchange е симулация на онлайн брокер, предлагащ виртуално търгуване на ценни книжа от главните фондови борси на САЩ. Играта има обучаваща цел и е предназначена за всички, които се стремят да научат правилата и тънкостите на фондовите пазари. Интернет адреса на симулатора е www.virtualstockexchange.com.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Той може да се играе от екипи (поемащи роля на дилърски отдел на средномалка компания) или се състезават самостоятелно. Целта е в края на игровия период притежаваният инвестиционен портфейл да е с най-голяма капитализация. Може да търгувате с огромен спектър от ценни книжа - всички акции и дялове на взаимни фондове. Не могат да се търгуват - корпоративни облигации, държавни ценни книжа, фючърсите и опциите. При отчитане на крайния резултат симулацията не отчита изплатените [[дивидент]]и от акциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За да започнете да създавате своя портфейл, трябва да изберете &amp;quot;Trading&amp;quot;. След това се попълват полетата - вид на сделката, съкратеното наименование на ценната книга, техния брой и цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Virtual Stock Exchange няма ограничения за броя сделки, които можете да сключвате, или сумата за всяка отделна покупка. Изисквания за броя на сделките обаче могат да се въведат предварително в настройките от инструктора на играта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
* [[Борсови правила]]&lt;br /&gt;
* [[Инвестиране]]&lt;br /&gt;
* [[Индекс на Българската фондова борса]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов бюлетин]]&lt;br /&gt;
* [[Извънборсов пазар]]&lt;br /&gt;
* [[Слаби сигнали]]&lt;br /&gt;
* [[Играта като човешка дейност]]&lt;br /&gt;
* [[Симулация]]&lt;br /&gt;
*[[Игри и симулатори за управление на портфейлни инвестиции]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*В. Стоянов, Пари, банки борси. София 1999г.&lt;br /&gt;
*Венчо Стоянов, “Основи на финансите” – София 1997г.&lt;br /&gt;
*ИК “Труд и право”&lt;br /&gt;
*“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.&lt;br /&gt;
*Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.&lt;br /&gt;
*“Ценни книжа и фондови борси” София 1995г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.dolceta.eu/bulgaria/Mod2/-Kak-da-investirame-na-fondovata-.html Как да инвестираме на фондовата борса]&lt;br /&gt;
* [http://www.Smartstocks.com Smartstocks]&lt;br /&gt;
* [http://www.Darikfinance.bg Darikfinance]&lt;br /&gt;
*[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD&amp;diff=15298</id>
		<title>Борсов бюлетин</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B1%D1%8E%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD&amp;diff=15298"/>
		<updated>2014-04-09T13:01:20Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Борсовият бюлетин''' е '''официално издание на всяка борса. '''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При цитирането на борсова информация от кой да е информационен емитор е длъжно позоваването на него. Той може да се публикува самостоятелно или да излиза като притурка в някои вестник. В борсовия бюлетин се публикува информация не само от [[борса]]та му, но и по-важната информация за борсовия пазар навсякъде по света.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Съдържание===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Обобщение на актуалната ситуация на пазара&lt;br /&gt;
* Информации за световните борси (САЩ, Америка и Азия)&lt;br /&gt;
* Информации за водещите [[валута|валути]]&lt;br /&gt;
* Информации за най-важните метали&lt;br /&gt;
* Мнението на посредника относно развитието на търговията в близките дни&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Приложение==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Борсово-дневно издание – винаги актуална [[информация]]&lt;br /&gt;
* Този бюлетин се изготвя от активни търговци, т.е. изготвящите го сами търгуват на борсите&lt;br /&gt;
* Бюлетина съдържа само най-значимото, и засяга точно същността&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Маркет-мейкър]]&lt;br /&gt;
*[[Сингапурска фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[NASDAQ]]&lt;br /&gt;
*[[Борсови правила]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
*[[Борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова симулация]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова операция]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.wordnik.com/words/stock list Stock definitions]&lt;br /&gt;
* [http://www.scribd.com/doc/48069133/Борсова-търговия Борсова търговия]&lt;br /&gt;
*[http://www.oocities.org/economist_bg/essays/stockexchange.doc Курсова работа на тема: Борси (Сваляне)]&lt;br /&gt;
*ИК “Труд и право”&lt;br /&gt;
*“Ценни книжа, фондови борси, инвестиционни дружества” София 1995г.&lt;br /&gt;
*Велев, Тодор Стефанов, “Търговски форми и борсите” – София 1993г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
* [http://www.arbitrage.bg/ Арбитражен съд София]&lt;br /&gt;
* [http://www.minfin.bg/ Министерство на финансите]&lt;br /&gt;
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4&amp;diff=15297</id>
		<title>Борсов арбитражен съд</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BE%D0%B2_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D1%81%D1%8A%D0%B4&amp;diff=15297"/>
		<updated>2014-04-09T13:01:06Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Едно от задължителните изисквания към борсата,'''  необходимо още с оглед издаването на разрешение за такава дейност, е '''създаването на правилник за арбитражен съд като особена юрисдикция към борсата.''' &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съгласно чл. 31,  ал. 1 от ЗЦКФБИД,  членове на борсата са лица, получили разрешение за извършване на [[сделка|сделки]] с ценни книжа, които са допуснати при условията и по реда на борсовия правилник да извършват сделки на борсата. Отказът да  се приеме едно лице за член на борсата може да се оспори пред арбитражен съд.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Арбитражният съд е компетентен да разглежда две категории спорове: оспорване на отказ за приемане на член и искове срещу членове на борсата във връзка със сключване и изпълнение на борсовите сделки. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Арбитражният съд разглежда и решава спорове в състав от  трима [[арбитор|арбитори]]. Страните   по спора назначават по един арбитер. Назначаваните  арбитри съвместно избират председател на арбитражния съд. Изборът  на арбитрите се [[консолидира]] с одобрението на комисията по ценните книжа и фондовите борси. Заместниците  на председателя на арбитражния съд, изпълняват функциите на председател, ако той е възпрепятстван. Мандатът на председателя и заместниците му поначало  е тригодишен, като следва по-скоро да се счита, че общото събрание на фондовите борси може да ги замени по всяко време. Няма обаче ограничения и за преизбирането  им. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Законът явно предпоставя, че арбитражния съд има листа  от арбитри. Броят  на арбитрите и попълването на листата, както и изискванията към подготовката на арбитрите, които липсват в закона, следва да са в компетентността на съвета на директорите, за да се даде превес на професионализма и опита.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Арбитражният съд решава споровете възоснова на закона за ценните книжа, фондовите борси и инвестиционните дружества, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. Арбитражното решение се постановява с мнозинство  от страна на арбитрите и е окончателно, следователно подлежи на незабавно изпълнение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Борса]]&lt;br /&gt;
*[[Фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Ценна книга]]&lt;br /&gt;
*[[Риск]]&lt;br /&gt;
*[[Пазарен арбитраж]]&lt;br /&gt;
*[[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
*[[Видове борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/pazaren-arbitraj,39451/ Пазарен арбитраж за начинаещи]&lt;br /&gt;
*[http://econ.bg/%D0%90%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6_l.l_i.126425.html Същност на арбитража]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bcci.bg/bulgarian/arbitration/bg/index.html Българска търговско-промишлена палата]&lt;br /&gt;
*[http://www.bse-sofia.bg/index.php?site_lang=bg Софийска фондова борса]&lt;br /&gt;
*[http://www.unitrader.com/ Unitrader]&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=15296</id>
		<title>Беноа Манделброт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=15296"/>
		<updated>2014-04-09T12:59:32Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:bm.jpg|thumb|right|Беноа Манделброт]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Беноа Манделброт''' е '''създател на Фракталната геометрия.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ранни години===&lt;br /&gt;
[[Image:Mandelpart2.jpg|thumb|right|При изобразяването на известното множество на Манделброт, (на картинката фрактал) за всяка точка от комплексната равнина се решава рекурсивно зададено уравнение. Ако резултатът не се отдалечава от нула, съответната точка е оцветена с черно. Останалите цветове представят броя итерациите, необходими за отдалечаването на резултата на дадено разстояние от нула.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манделброт е роден във Варшава в еврейско семейство от Литва със силна академична традиция - майка му е лекар; научен е на математика от двама свои чичовци, единият от които, [[Шолем Манделброт]] , е математик, живял в Париж. Въпреки това баща му изхранва семейството с  търговия . Семейството избягва от Полша към Франция през 1936 г., поради заплаха от Фашистка Германия.  Манделброт се изучава в Лицей Ролен в [[Париж]] до началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], когато семейството му се премества в Тюл, Франция. През 1944 г. се завръща в Париж. Учи в Лицей дьо Парк в Лион и през 1945-47 учи в Политехнически институт, където учи при [[Гастон Юлия]] и [[Пол Леви]]. От 1947 до 1949 г. учи в Калифорнийския технологичен институт, където получава магистърска степен по аеронавтика. Завръщайки се във Франция, той получава докторска степен по Математически науки в Университета на Париж през 1952 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Кариера===&lt;br /&gt;
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център  ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил &amp;quot;Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него теория за [[фрактал]]ите – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той публикува труда си &amp;quot;Фракталната геометрия на природата&amp;quot;, според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 2004 Best Business Book of the Year Award&lt;br /&gt;
* AMS Einstein Lectureship&lt;br /&gt;
* Barnard Medal&lt;br /&gt;
* Caltech Service&lt;br /&gt;
* Casimir Funk Natural Sciences Award&lt;br /&gt;
* Charles Proteus Steinmetz Medal&lt;br /&gt;
* Franklin Medal&lt;br /&gt;
* Harvey Prize&lt;br /&gt;
* Honda Prize&lt;br /&gt;
* Humboldt Preis&lt;br /&gt;
* Fellow, American Geophysical Union&lt;br /&gt;
* IBM Fellowship]&lt;br /&gt;
* Japan Prize]&lt;br /&gt;
* John Scott Award]&lt;br /&gt;
* Légion d'honneur &lt;br /&gt;
* Medaglia della Presidenza della Repubblica Italiana&lt;br /&gt;
* Médaille de Vermeil de la Ville de Paris&lt;br /&gt;
* Nevada Prize&lt;br /&gt;
* Science for Art&lt;br /&gt;
* Sven Berggren-Priset&lt;br /&gt;
* Władysław Orlicz Prize&lt;br /&gt;
* Wolf Foundation Prize for Physic&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Фрактална геометрия на Манделброт]]&lt;br /&gt;
*[[Едуард Лоренц]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на хаоса]]&lt;br /&gt;
*[[Обект (управление)]]&lt;br /&gt;
*[[САЩ]]&lt;br /&gt;
*[[Персонал]]&lt;br /&gt;
*[[Търговия]]&lt;br /&gt;
*[[Видове фрактали]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.significancemagazine.org/details/webexclusive/876927/Mathematical-pioneer-Benoit-Mandelbrot.html Mathematical pioneer: Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature &lt;br /&gt;
*Mandelbrot, &amp;quot;How Long Is the Coast of Britain? Statistical Self-Similarity and Fractional Dimension&amp;quot;, 1967 &lt;br /&gt;
*Yurij Baryshev, Pekka Teerikorpi, Benoit B. Mandelbrot, Discovery of Cosmic Fractals&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Mandelbrot.html Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/integrali/tablica-osnovni-integrali.html Таблица на основните интеграли]&lt;br /&gt;
*[http://stancho.roncho.net/HighMath3/Prob/Var/Discr/Char/Char.html Числови характеристики на дискретна случайна величина, математическо очакване и дисперсия]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/algebra/kombinatorika.html Комбинаторика]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=15295</id>
		<title>Беноа Манделброт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=15295"/>
		<updated>2014-04-09T12:59:23Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:bm.jpg|thumb|right|Беноа Манделброт]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Беноа Манделброт''' е '''създател на Фракталната геометрия.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ранни години===&lt;br /&gt;
[[Image:Mandelpart2.jpg|thumb|right|При изобразяването на известното множество на Манделброт, (на картинката фрактал) за всяка точка от комплексната равнина се решава рекурсивно зададено уравнение. Ако резултатът не се отдалечава от нула, съответната точка е оцветена с черно. Останалите цветове представят броя итерациите, необходими за отдалечаването на резултата на дадено разстояние от нула.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манделброт е роден във Варшава в еврейско семейство от Литва със силна академична традиция - майка му е лекар; научен е на математика от двама свои чичовци, единият от които, [[Шолем Манделброт]] , е математик, живял в Париж. Въпреки това баща му изхранва семейството с  търговия . Семейството избягва от Полша към Франция през 1936 г., поради заплаха от Фашистка Германия.  Манделброт се изучава в Лицей Ролен в [[Париж]] до началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], когато семейството му се премества в Тюл, Франция. През 1944 г. се завръща в Париж. Учи в Лицей дьо Парк в Лион и през 1945-47 учи в Политехнически институт, където учи при [[Гастон Юлия]] и [[Пол Леви]]. От 1947 до 1949 г. учи в Калифорнийския технологичен институт, където получава магистърска степен по аеронавтика. Завръщайки се във Франция, той получава докторска степен по Математически науки в Университета на Париж през 1952 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Кариера===&lt;br /&gt;
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център  ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил &amp;quot;Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него теория за [[фрактал]]ите – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той публикува труда си &amp;quot;Фракталната геометрия на природата&amp;quot;, според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена местност. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 2004 Best Business Book of the Year Award&lt;br /&gt;
* AMS Einstein Lectureship&lt;br /&gt;
* Barnard Medal&lt;br /&gt;
* Caltech Service&lt;br /&gt;
* Casimir Funk Natural Sciences Award&lt;br /&gt;
* Charles Proteus Steinmetz Medal&lt;br /&gt;
* Franklin Medal&lt;br /&gt;
* Harvey Prize&lt;br /&gt;
* Honda Prize&lt;br /&gt;
* Humboldt Preis&lt;br /&gt;
* Fellow, American Geophysical Union&lt;br /&gt;
* IBM Fellowship]&lt;br /&gt;
* Japan Prize]&lt;br /&gt;
* John Scott Award]&lt;br /&gt;
* Légion d'honneur &lt;br /&gt;
* Medaglia della Presidenza della Repubblica Italiana&lt;br /&gt;
* Médaille de Vermeil de la Ville de Paris&lt;br /&gt;
* Nevada Prize&lt;br /&gt;
* Science for Art&lt;br /&gt;
* Sven Berggren-Priset&lt;br /&gt;
* Władysław Orlicz Prize&lt;br /&gt;
* Wolf Foundation Prize for Physic&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Фрактална геометрия на Манделброт]]&lt;br /&gt;
*[[Едуард Лоренц]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на хаоса]]&lt;br /&gt;
*[[Фрактал]]&lt;br /&gt;
*[[Набиране и подбор на пероснал]]&lt;br /&gt;
*[[Юджийн Фама]]&lt;br /&gt;
*[[Обект (управление)]]&lt;br /&gt;
*[[САЩ]]&lt;br /&gt;
*[[Персонал]]&lt;br /&gt;
*[[Търговия]]&lt;br /&gt;
*[[Видове фрактали]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.significancemagazine.org/details/webexclusive/876927/Mathematical-pioneer-Benoit-Mandelbrot.html Mathematical pioneer: Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature &lt;br /&gt;
*Mandelbrot, &amp;quot;How Long Is the Coast of Britain? Statistical Self-Similarity and Fractional Dimension&amp;quot;, 1967 &lt;br /&gt;
*Yurij Baryshev, Pekka Teerikorpi, Benoit B. Mandelbrot, Discovery of Cosmic Fractals&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Mandelbrot.html Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/integrali/tablica-osnovni-integrali.html Таблица на основните интеграли]&lt;br /&gt;
*[http://stancho.roncho.net/HighMath3/Prob/Var/Discr/Char/Char.html Числови характеристики на дискретна случайна величина, математическо очакване и дисперсия]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/algebra/kombinatorika.html Комбинаторика]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%8A%D0%BC&amp;diff=15294</id>
		<title>Бенджамин Греъм</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%B4%D0%B6%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%BD_%D0%93%D1%80%D0%B5%D1%8A%D0%BC&amp;diff=15294"/>
		<updated>2014-04-09T12:58:52Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[File:bgre.jpg|thumb|right|Бенджамин Греъм]]&lt;br /&gt;
'''Бенджамин Греъм''' ( на англ.Benjamin Graham) (8 май 1894-21 септември 1976) е '''британско-американски [[икономика|икономист]] и професионален [[инвеститор]]. '''Считан е за първия поддръжник на [[инвестиция|инвестиционния подход]], който започва да преподава в бизнес училището в Колумбия през 1928 год. '''Считан е за първия поддръжник на [[инвестиционния подход]],който започва да преподава в бизнес училището в Колумбия през 1928 год.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Семейство===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според „The Snowball” (биография на [[Уорън Бъфет]]), Греъм е имал афера с Мари Луиз Амингес-приятелката на починалия му син. Той често използвал пътуванията си до Франция, за да я посещава. По-късно съпругата му Истий отхвърля идеята му за живот - 6 месеца в Ню Йорк и останалите 6 – във Франция. Затова те се  разделят. Мари Луиз е принудена да живее с Бен без брак, тъй като той никога не се развежда със съпругата си Истий.&lt;br /&gt;
===Ранни години===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бенджамин Греъм е роден в Лондон, Англия  под името Бенджамин Гросбаум. Родителите му са евреи.  Заедно със семейството си се премества в [[Ню Йорк]], когато навършва една година. Малко след преместването им  баща му умира и майка му губи семейните спестявания поради кризата през 1907 год. След смъртта на баща си живее в бедност, но въпреки това става добър студент в Колумбийския университет и завършва образованието си на 20 годишна възраст. Поканен е да работи като учител по английски език, [[математика]] и философия, но Греъм решава да започне работа на [[Уол Стрийт]], създавайки партньорството Греъм-Нюман. Скоро той започва да печели около $ 500,000 годишно, което изобщо не е зле за 25 годишен младеж.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това не ознначава,че Греъм не преминава през трудни моменти в живота си. През 1929 г.той едва запазва партнъорството си поради настъпилата финансова катастрофа. Съпругата на Греъм е принудена да се върне обратно на работа като учител по танци. Партнъорството оцелява благодарение на продажбата на повечето лични активи на партнъорите. Партнъорството между Греъм и Нюман продължава до 1956г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Заедно  с [[Дейвид Дод]] издават така известната книга „Анализ на сигурността“(Security Analysis).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои от последователите на Греъм са: [[Уилям Руан]], [[Ървинг Кан]], [[Хани Анклис]], [[Уолтър Шлос]], [[Уорън Бъфет]] (Бъфет споделя, че след собствения му баща, Греъм е втория най-влиятелен човек в живот му.) Греъм нарича двама от учениците си (Бъфет и Кан) свои синове.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Греъм умира през 1976 г.познат като „Бащата на анализът на сигурността“.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Кариера===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Книгата„Анализ на сигурността“ с автори Греъм и[[ Дод]] е публикувана през 1934 год.Тя е смятана за библията на всички сериозни инвеститори.Втората най-уважавана негова книга е „Интелигентният инвеститор“, публикувана през 1949г. Греъм и Дод въвеждат концепцията за „вътрешна стойност“, откроявайки кое е ценното при покупката на стоки с отстъпка от тази стойност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Уорън Бъфет]] описва „Интелигентният инвестиор“ като „най-добрата книга за инвестиране писана някога“. Греум увещава участниците на [[фондов пазар|фондовия пазар]] да правят основно разграничение между [[инвестиция|инвестиции]]  и [[спекулация|спекулации]]. В книгата си „Aнализ на сигурността“,той дефинира инвестицията като пише: “Инвестиционният проект е този,който след задълбочен анализ обещава безопасност на [[главница]]та и адекватна [[възвръщаемост]]“. Спекулативните операции не отговарят на тези изисквания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Греъм пише, че собственикът на дяловия капитал  предоставя част от собствеността си на бизнеса. С тази перспектива в ума собственикът на дяловия капитал не трябва да бъде прекалено загрижен за хаотичните колебания в цените на [[акция|акции]]те, тъй като истинската стойност в цената на акциите ше бъде отразена в дългосрочен план.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен това Греъм прави разграниченние между пасивния и активния [[инвеститор]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пасивния инвеститор е познат още като дефанзивен инвеститор. Той инвестира внимателно,търси стойност на запасите и купува в дългосрочен план. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Активния инвеститор от друга страна е този, който притежава повече време, интерес и специализирани знания относно търсенето на добри оферти на пазара. Греъм препоръчва на инвеститорите да отделят повече време, за да анализират финансовото състояние на компаниите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Греъм твърди, че действията на  собствениците на дялов капитал не могат да се определят като правилни или погешни, независимо  дали останалите са или не са съгласни с тях.Инвеститорите са прави, когато фактите и анализите им се оказват правилни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Добре е инвеститорът да се съсредоточи върху реалната производителност и живота на фирмите си и  върху получаването на [[дивидент]]и, вместо често да се тревожи относно нерационалното поведение на „Г-н Пазар“.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Греъм отправя постоянни критики към компаниите по своето време, тъй като финансовата им отчетност е завоалирана и нередовна. А това прави трудна възможността инвеститорите да различат истинското състояние на финансите в бизнеса.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Завещание==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През последните години подходът „Г-н Пазар“ на Греъм се оспорва от т.нар. съвремена [[Теория на инвестиционния портфейл|теория на портфолиото]]. Според нея, което и да е физическо лице е невъзможно да надхитри пазара като цяло. Тази теория се преподава в американските и британски бизнес училища. Въпреки това подходът на Греъм запазва своето разпространение и последователи. Многобройните му научни изследвания включват: “противоречаща инвестиционна екстраполация и риск“; “напречно сечение на очакваната възвръщеаемост на акциите“; “оценяване на наличностите:още едно доказателство за ефективността на пазара“ и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Основни инвестиционни принципи на Бенджамин Греъм]]&lt;br /&gt;
*[[Уорън Бъфет]]&lt;br /&gt;
*[[Инвестиране]]&lt;br /&gt;
*[[Институционален инвеститор]]&lt;br /&gt;
*[[Извънборсов пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Инвеститор]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Benjamin Graham, &amp;quot;The Intelligent Investor&amp;quot;, 4 ed., 2003, Chapter 1.&lt;br /&gt;
* Benjamin Graham, &amp;quot;The Intelligent Investor&amp;quot;, 4 ed., 2003, Chapter 20.&lt;br /&gt;
* Buffett, Warren E.: &amp;quot;Benjamin Graham&amp;quot;, Financial Analyst Journal, November/December 1976.&lt;br /&gt;
* Snowball, Page 164&lt;br /&gt;
* Snowball, Page 391&lt;br /&gt;
* Graham and Dodd. 1934. Security Analysis: Principles and Technique, 1E. New York and London: McGraw-Hill Book Company, Inc.&lt;br /&gt;
* Benjamin Graham. 1949. The Intelligent Investor, 1E. Harper&amp;amp;Brothers, New York, 264 pp&lt;br /&gt;
* Benjamin Graham. 1959. The Intelligent Investor, 2E revised. Harper&amp;amp;Brothers, New York, 292 pp&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www. ModernGraham.com - Сайт посветен на изследванията на Греъм]&lt;br /&gt;
* [http://www.grahaminvestor.com/ The Graham Investor]&lt;br /&gt;
* [http://www.stockopedia.co.uk/screens/benjamin-graham-defensive-investor-screen-9/ Stock screener based on Graham &amp;quot;Defensive Investor&amp;quot; strategy]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD&amp;diff=15293</id>
		<title>Аукцион</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D1%83%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD&amp;diff=15293"/>
		<updated>2014-04-09T12:54:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Аукционът е периодично действащ организиран стоков пазар''', вид търг, на който чрез публично или тайно наддаване се извършва продажба на определени видове и качества стоки.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Същност== &lt;br /&gt;
Възниква през Средните векове в италианските търговски центрове, след това в Испания, Холандия, Англия и др.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
По-ограничено се среща и днес:&lt;br /&gt;
*за кожи и кожени изделия - в Санкт Петербург, Ню Йорк, Монреал, Лондон, Лайпциг, Копенхаген, Осло, Стокхолм;&lt;br /&gt;
*за непрана вълна - в Лондон, Ливърпул, Сидни, Мелбърн, Кейптаун, Уелингтън;&lt;br /&gt;
*за чай - в Калкута, Коломбо, Амстердам и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Риск]]&lt;br /&gt;
*[[Държавни ценни книжа]]&lt;br /&gt;
*[[Ценна книга]]&lt;br /&gt;
*[[Къса позиция]]&lt;br /&gt;
*[[Репо сделка]]&lt;br /&gt;
*[[Вторичен пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Борсови правила]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*Месечен бюлетин, “Държавни заеми и ценни книжа” - 1991-1997 г., изд. МФ и БНБ, гр. София&lt;br /&gt;
*Иванка Петкова, “Сделки с ценни книжа”, 1993г.&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bnb.bg Българска народна банка]&lt;br /&gt;
*[http://antipropaganda.comxa.com/debts.html Външен дълг]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&amp;diff=15292</id>
		<title>Антропоморфизъм</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%84%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC&amp;diff=15292"/>
		<updated>2014-04-09T12:53:48Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Виж още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Антропоморфизъм''' е всяко '''приписване на човешки характеристики (или характеристики, които се предполага, че принадлежат само на хората) на нечовешки животни, неживи неща, [[явление|явления]], предмети или абстрактни понятия, като духове или божества'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Възникване==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Термин]]ът е въведен в средата на 1700г. Примери за това са животни и растения, както и силите на природата, като вятър, дъжд или  слънце, изобразявани като същества с човешка мотивация и / или способност за общуване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Етимология ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Терминът произлиза от комбинацията на гръцката Аνθρωπος (ánthrōpos),&amp;quot;човек&amp;quot; и  μορφή (morphē), &amp;quot;форма&amp;quot;.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==В религията и митологията==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В [[религия]]та и [[митология]]та, антропоморфизъм се отнася до възприемането на божествено същество или същества в човешка [[форма]] или признаване на човешките качества в тези същества. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Много митологии са с антропоморфни божества, които изразяват човешки характеристики като ревност, омраза или любов. Гръцки богове като Зевс и Аполон,  често са били изобразявани в човешка форма. Антропоморфизъм в този случай се посочва като [[антропотеизъм]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От гледна точка на привърженици на религии, в които хората са били създадени под формата на божественото, това явление може да се счита като  [[теоморфизъм]] или придаване на божествени качества на хората.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==В литературата==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Басни===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Антропоморфизмът  понякога, сочен като персонификация, е добре установено [[литература|литературно]] понятие още от древни времена. Той се простира от басни на [[Езоп]] - 6 век пр. Хр, Гърция, както и в  колекции от свързани басни от Индия, приказки Джатака  и Панчатантра, които вземат антропоморфирани животни, за да илюстрират принципите на живота. Много от [[стереотип]]ите на животни, които са признати и днес, като гордия лъв, могат да бъдат намерени в тези колекции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Приказки===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Антропоморфни [[мотив]]и са често срещани в приказките от най-древни примери в митологичен контекст, великолепни колекции от Братя Грим и Перо. Приказката за двама братя (Египет, 13-ти век пр. Хр.), които притежават няколко говорещи крави, както и при разказите за Купидон и Психея (Рим, 2-ри век сл. Хр.), където Зефирус - вятърът от запад, отнася Психея. По-късно една мравка изпитва съжаление към нея и й помага. Герои от историята &amp;quot;Алиса в страната на чудесата”  са чудесни примери на антропоморфизъм.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==В модерната литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Фентъзи жанрът е разработен от митологични  приказки и понякога с антропоморфни животни. Най-продаваните примери от жанра са -  „ Хобитът” (1937) и &amp;quot;Властелинът на пръстените&amp;quot;  (1954-1955), и двете от Дж. Р. Р. Толкин, книги, населени с говорещи същества като гарвани, паяци и змейове и множество антропоморфни таласъми и елфи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 20 век [[пазар]]ът за детски рисувани книги се разширява значително. Може би мнозинството от рисувани книжки с картинки  притежават някакъв антропоморфизъм. Антропоморфизмът в литературата и други [[медии]], довел до суб-[[култура]],известна като Furry fandom, която насърчава и създава разкази и произведения на изкуството, включващи антропоморфни животни, а също така и изследване и тълкуване на човечеството чрез антропоморфизъм. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Във филмите и телевизията==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От 1960 до 1990, антропоморфизмът е бил включен в различни тв шоута като „Байкър мишките от Марс”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В средата на 2000 г.,  в Канадско - Нова Зеландско-Американско анимационно телевизионно [[шоу]], наречено &amp;quot;Турбо Кучета&amp;quot; участва  куче антропо-герой. През 2010 г. френско-американско анимационно тв шоу &amp;quot;Загадките на Алфред Хидчкок&amp;quot;  най-често се състои от  горски антропоморфни символи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 2006 филмът „Колите”, както и продължението му от 2011 година са изцяло антропоморфични, тъй като всички герои са или коли, или други видове превозни средства.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==В науката==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Идеи за обективност===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В научната общност, използването на антропоморфен език,  предполага, че животните имат чувства и емоции и е непрепоръчително да се показва липса на обективност. Биолозите избегват предположението, че животните споделят същите умствени, социални и емоционални способности като хората, като  разчитат  на строго наблюдавани [[доказателство|доказателства]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[наука|Научният]] [[метод]] включва [[наблюдение]], определяне и измерване на [[обект]] на разследване. [[Eмпатия]]та  обикновено не  се разглежда като полезен [[инструмент]]. Не е известно дали  учените не грешат относно антропоморфизма, за да направят обектите на проучването си по-човешки разбираеми или запомнящи се.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Употреба на антропоморфизма===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Проучването на човекоподобни маймуни в собствената им [[среда]]  е променило отношението към антропоморфизма. Сега  по-широко се приема, че [[емпатия]]та има важна роля в областта на научните изследвания. Франс де Ваал пише: &amp;quot;да бъдат предоставени на животните  човешки емоции, отдавна са научно табу. Но ако ние не го направим, има опасност да пропуснем нещо, което е от съществено значение както за животните, така и за нас&amp;quot;. Наред с това е помогнало и за повишаване [[информация|информираността]] на езиковите [[умение|умения]] на човекоподобни маймуни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==В спортовете ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Антропоморфни животни често се използват като талисмани за спортни отбори или спортни събития, като биват представени  от хора, облечени  в костюми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Анимизъм]]&lt;br /&gt;
* [[Антропология]]&lt;br /&gt;
* [[Хуманоид]]&lt;br /&gt;
* [[Зооморфизъм]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Lorraine Daston, Thinking with Animals: New Perspectives on Anthropomorphism&lt;br /&gt;
*Robert W. Mitchell, Nicholas S. Thompson and H. Lyn Miles, Anthropomorphism, Anecdotes, and Animals (SUNY Series in Philosophy and Biology) &lt;br /&gt;
*J. S. Kennedy, The New Anthropomorphism&lt;br /&gt;
*Olive A. Wheeler, Anthropomorphism and science: a study of the development of ejective cognition in the individual and the race&lt;br /&gt;
*James M Court, Anthropomorphism In Code &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.psychology.org/ Всичко за психологията]&lt;br /&gt;
*[http://www.moeto.narod.ru/ekzist.html Екзистенциализъм]&lt;br /&gt;
*[http://www.vuzove.com/kursovi/13-philosophy/29-ekzistencialna-filosofia Екзистенциална философия]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Философия]][[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BB&amp;diff=15291</id>
		<title>Анри Файол</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D1%80%D0%B8_%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BE%D0%BB&amp;diff=15291"/>
		<updated>2014-04-09T12:53:18Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:administrativna_shkola.jpg|thumb|right|alt=Anri Faiol (frenski uchen).|Анри Файол (френски учен)]]&lt;br /&gt;
'''Анри Файол (1841-1925), както повечето от представителите на [[административна школа на управление|Административната школа]], прави своите теоретически обобщения и изводи на базата на богат мениджърски опит.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
Най-значителната фигура сред представителите на класическата школа извън [[САЩ]] безпорно е Анри Файол (1841-1925). Неговата книга „Обща и промишлена [[администрация]]” той издава през 1916г. т.е. 28 години след като е ръководил крупната френска рудодобивна и металургична фирма „Комамбо”. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според Файол всички дейности и операции в дадено предприятие могат да се разпределят в шест дейности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Технически&lt;br /&gt;
* Търговски&lt;br /&gt;
* Финансови&lt;br /&gt;
* Осигурителни (протекция на благата и личностите)&lt;br /&gt;
* Операции по отчетността&lt;br /&gt;
* Административни - Файол посочва, че да администрираш означава: &lt;br /&gt;
::*Да предвиждаш, &lt;br /&gt;
::*Да организираш, &lt;br /&gt;
::*Да разпореждаш, &lt;br /&gt;
::*Да координираш, &lt;br /&gt;
::*Да [[контрол]]ираш.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Мениджмънт]]&lt;br /&gt;
*[[Административна школа на управление]]&lt;br /&gt;
*[[Управление]]&lt;br /&gt;
*[[Управленски школи]]&lt;br /&gt;
*[[Макс Вебер]]&lt;br /&gt;
*[[Принципи на Файол]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*Pattie Odgers, B. Lewis Keeling, Administrative Office Management&lt;br /&gt;
*James Stroman, Kevin Wilson, Jennifer Wauson, Administrative Assistant's and Secretary's Handbook&lt;br /&gt;
*Zane K. Quible, Administrative Office Management (8th Edition)&lt;br /&gt;
*Judith Read, Mary Lea Ginn, Records Management&lt;br /&gt;
*Patsy Fulton-Calkins, Dianne Rankin, Kellie A. Shumack, The Administrative Professional: Technology &amp;amp; Procedures [Spiral-Bound]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8&amp;diff=15290</id>
		<title>Анализ на документи</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8&amp;diff=15290"/>
		<updated>2014-04-09T12:52:28Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Анализ на документи'''  е  '''набор от техники за преподаване и процедурите''', използвани за извличане на  изследване на социални процеси и явления с цел да се отговори на специфичните изследователски цели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Причини за използване на анализа на документи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вземане на решения за [[стратегическо планиране]]&lt;br /&gt;
* Разпределение на [[ресурс]]ите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства и недостатъци==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Предимства===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Преодоляване на трудностите и насърчаване за участие от страна на [[потребител]]ите&lt;br /&gt;
* Ниски разходи за decision making and strategic planning&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Недостатъци===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Не е подходящ за оценка на потребителски умения, нужди или удовлетвореност от услуги&lt;br /&gt;
* някои документи не са публично достъпни&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Мениджър]]&lt;br /&gt;
*[[Пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Видове документи]]&lt;br /&gt;
*[[Методи за анализ на документи]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://ebox.nbu.bg/secsist/sk3_2.html Байрактаров, M., Методът „анализ на документи“, 2009 год.]&lt;br /&gt;
* [http://bglog.net/Obrazovanie/13379 Контент анализ]&lt;br /&gt;
* [http://translate.google.bg/translate?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://www.evalued.bcu.ac.uk/tutorial/4e.htm Анализ на документи]&lt;br /&gt;
* [http://www.mit.edu/course/21/21.guide/docutyp.htm Types of documents]&lt;br /&gt;
* [http://www.school-for-champions.com/techwriting/documents_needed.htm Документи]&lt;br /&gt;
* [http://smallbusiness.chron.com/different-types-business-documents-22045.html Видове бизнес документи]&lt;br /&gt;
* Желев, С., „Маркетингови изследвания“, УИС, София, 2008г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/dokumentooborot-2/31984/ref Документооборот]&lt;br /&gt;
*[http://www.n-zoom.com/ N-zo0m]&lt;br /&gt;
*[http://computerworld.bg/pr/182_administrativna_informacionna_sistema_e__dokumentooborot Административна информационна система]&lt;br /&gt;
*[http://www.odit.info/?s=6&amp;amp;i=236275&amp;amp;f=668 Регистрация в бюрото по труда]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=15289</id>
		<title>Анализ на данните</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7_%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5&amp;diff=15289"/>
		<updated>2014-04-09T12:52:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;След като данните са събрани от представителната извадка на генералната съвкупност, следващата стъпка е да се '''анализират''', така че '''изследователските хипотези да бъдат проверени'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Преди да можем да анализираме данните , обаче е нужно да се направят някои предварителни стъпки. Тези стъпки ни помагат да подготвим данните за анализ, да гарантираме че получените данни са сравнително добри и ще ни позволят [[резултат]]ите да бъдат тълкувани. Имаме 4-ри стъпки при анализира на данните: &lt;br /&gt;
*получаване на данните за анализ (редактиране, [[обработка]], програмиране), &lt;br /&gt;
*получаване на представа за данните (средна, [[стандартно отклонение]], корелации); &lt;br /&gt;
*проверка на качеството на данните (надеждност и валидност); &lt;br /&gt;
*проверка на хипотезите (подходящи статистически манипулации). &lt;br /&gt;
Получаване на данните за анализ (това е точно между етапа на  събирането на данните и анализа на данни.&lt;br /&gt;
След като са получени отговорите от въпросниците или интервютата или данни от наблюденията, данните трябва да бъдат редактирани. Празните (пропуснатите) отговори, ако има такива, трябва да бъдат обработени по някакъв начин (редактирани), данните трябва да бъдат кодирани (срещу определено значение, отговор код, число), категоризирани, въведени и трябва да бъдат взети решения относно как ще бъдат компютърно [[анализ]]ирани.&lt;br /&gt;
===Цели===&lt;br /&gt;
При анализа на данните имам 3 цели: &lt;br /&gt;
*Първата цел - получаването на представа за данните - ще ни даде предварителни идеи за това колко добри са избраните скали, как е направено кодирането и въвеждането на данните и тнк. На базата на средната, [[дисперсия]]та ще разберем много за това как е проведено събирането на [[анализ на данните|данни]]те. &lt;br /&gt;
*Втората цел - проверката на качеството на данните ([[надеждност]] и [[валидност]]) - може да бъде постигнато чрез прилагане на факторен анализ, тестване на надеждността на инструментите и тнк. &lt;br /&gt;
*Третата цел - проверка на разработените хипотези на изследването - се постига чрез програмиране на компютър, за да се провери всяка хипотеза с подходящия статистически тест, резултатите от които ще определят дали хипотезите могат или не могат да бъдат потвърдени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След анализа на данните следва тяхната интерпретация, дискусия и се вижда дали са дадени отговори на изследователските въпроси, като на края се изготвя изследователски доклад, който може да бъде прост, кратък или подобрен, сложен, в който се описва всичко в зависимост от целта и това, което се изисква от нас да постигнем с [[доклад]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Изследователски процес]]&lt;br /&gt;
*[[Извличане на знания от данни]]&lt;br /&gt;
*[[PEST анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на съдържанието]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
*[[Включено наблюдение]]&lt;br /&gt;
*[[Групово интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Допускане]]&lt;br /&gt;
*[[Дърво на решенията]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Експерт]]&lt;br /&gt;
*[[Електронно интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Задача]]&lt;br /&gt;
*[[Извадков метод]]&lt;br /&gt;
*[[Изследователски доклад]]&lt;br /&gt;
*[[Изследователски метод]]&lt;br /&gt;
*[[Изследователски процес]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационно моделиране]]&lt;br /&gt;
*[[Интернет базирано проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Интернет интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Информационно осигуряване]]&lt;br /&gt;
*[[Казусен метод]]&lt;br /&gt;
*[[МИБ Речник]]&lt;br /&gt;
*[[Неструктурирано интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Пазарно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Панелно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Принцип на Парето]]&lt;br /&gt;
*[[Проблемна ситуация]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Структурирано интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Телефонно интервю]]&lt;br /&gt;
*[[Техника за преглед и оценка на програми]]&lt;br /&gt;
*[[Фази на изследователския процес]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Фундаментален анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Хипотеза]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*Uma Sekaran, Research methods for business&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://ec.europa.eu/bulgaria/press_corner/news/181010-digital_bg.htm Научни изследвания в областта на информационните и комуникационните технологии: Комисията подкрепя проект за идентифициране на системните рискове на финансовите пазари]&lt;br /&gt;
*[http://justicedevelopment.org/?p=1493 Нови изследвания в областта на дискриминацията и правната защита срещу нея]&lt;br /&gt;
*[http://www.letsplayculture.com/cpra-2012/ Изследване в областта на културната политика]&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:WA7m9tW2n-sJ:medfac.mu-sofia.bg/ksmzm/sites/default/files/news/pre.ashx.ppt+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEEShnXZvYelGle0yqVpH3JQ0oIf2gY1ZRBpKlW-BcLsa55a_oOc5VhVrCKoRtiUamZr6P2TjIMaV_8vhyVohz-L2jnuuxueoK-5PpbLwOzo42gOTHN5O9e6FHdkjknqUGk2NwmXLB&amp;amp;sig=AHIEtbSAJbMhZgD55LlP45eCrGKyfUR90g Изследвания в областта на общественото здраве в България]&lt;br /&gt;
[[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15288</id>
		<title>Алтернативи за решение при агрегатното планиране</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B8_%D0%B7%D0%B0_%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B8_%D0%B0%D0%B3%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15288"/>
		<updated>2014-04-09T12:50:00Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Съществуват различни '''алтернативи за решение при агрегатното планиране.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Пазарното търсене може да бъде повлияно по няколко начина:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Чрез цената - Диференциалното определяне на цените често се използва за намаляване на търсенето в пиковите периоди или за създаване на търсене извън тях. &lt;br /&gt;
# Чрез рекламата или промоцията – [[Реклама]]та като цяло се използва за промоция на търсенето в периодите на застой или за изместване на търсенето от пиковите периоди в периодите на застой. &lt;br /&gt;
# Чрез въвеждане на система за резервации - Ефективен начин за въздействие върху търсенето е въвеждане на система за резервации, при която клиентите чакат за изпълнение на своите поръчки и се осъществява резервиране на [[капацитет]] за бъдещо използване. Като резултат търсенето се премества от пиковите периоди в периодите на застой. &lt;br /&gt;
# Чрез разработване на допълващи продукти – [[организация|Бизнес-организации]], чието търсене на [[продукт]]а е силно сезонно могат да се опитат да разработят [[продукт|продукти]], които имат обратно сезонно търсене. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Съществуват и множество променливи, които са в състояние да модифицират предлагането чрез агрегатното планиране:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Наемане и освобождаване на работници &lt;br /&gt;
# Използване на извънредно работно време и престои. &lt;br /&gt;
# Използване на почасово-наета или временна работна сила. &lt;br /&gt;
# Поддържане на наличности.&lt;br /&gt;
# Сключване на [[субконтракт]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Методи за агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Стратегии при агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Прогноза]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Бенчмаркинг]]&lt;br /&gt;
*[[Алтернатива]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/agregatno-planirane/57389/ref/p4 Агрегатно планиране]&lt;br /&gt;
* Григоров, Н., “Производствен мениджмънт и бенчмаркинг”, Авангард, С., 2002.&lt;br /&gt;
* Stevenson, W.J., “Production Operations Management”, 7th edition, McGraw-Hill, 2001.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.uctm.edu/departments/economic/BG/conspect/55_1_Agragate_planing_theory.pdf Оптимизиране на разходите за обслужване на материалните запаси чрез агрегатно планиране]&lt;br /&gt;
* [http://nitc.ac.in/nitc/bulletin/files/opt_25512_2085776769.pdf Допълнителна информация и приложение на агрегатното планиране] (на английски език)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управление на операциите]][[category:Моделиране и прогнозиране в управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD&amp;diff=15287</id>
		<title>Алберт Айнщайн</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82_%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD&amp;diff=15287"/>
		<updated>2014-04-09T12:49:02Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Родословие */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:ein2.jpg|thumb|right|Снимка на геният Айнщайн]]&lt;br /&gt;
'''Алберт Айнщайн''' е '''създал теорията на относителността и е допринесъл значително за развитието на квантовата механика, cтатистическата механика и космологията'''. &lt;br /&gt;
==Живот==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година. На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и зубраческата [[система]] там. През 1896 година влиза в Политехническия [[институт]] в Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[file:nob.jpg|left|thumb|160px|Официалната снимка на Айнщайн след получаване на Нобелова награда през 1921]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с пълна сила. [[теория на относителността|Теорията на отноосителността]] е само едно от няколкото значителни негови открития по това време.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин.&lt;br /&gt;
[[file:ein.jpg|thumb|160px|right|Прословутата изплезена снимка на Айнщайн]]&lt;br /&gt;
Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава [[Нобелова награда]] по физика.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато нацистите взимат властта в Германия в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него, така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия. Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края на живота си. Умира на 18 април 1955 година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Прочутата снимка с изпплезен език е направена, когато Айнщайн е на 72 години. Бил в автомобил между свой колега и неговата съпруга, когато го нападнали репортери и той им се изплезил. За популярността на снимката обаче е виновен самият учен, която я разпраща като картичка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Родословие===&lt;br /&gt;
[[file:tree.gif|center|thumb|600px|Родословно дърво]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Семейство==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Умната сръбска студентка Милева Марич е първата съпруга на Айнщайн, въпреки че семейството му било против този брак. През 1902 младоженецът най-после намира постоянно място като “технически експерт трети клас” в Бюрото за патенти в Берн. Но приходите, с които живее семейството, са скромни. Алберт обичал да играе с двамата си синове Ханс Алберт и Едуард. Отношението му към второто дете е затруднено заради растящото напрежение между съпрузите. На 20-годишна възраст Едуард се разболява от [[шизофрения]], умира в психиатрия през 1965.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През юни 1919 Айнщайн се жени за братовчедката си Елза, в която е влюбен отдавна, и се мести при нея и двете и дъщери Илзе и Маргот. Новата му съпруга се посвещава изцяло на грижи за него, но също се наслаждава на славата на гения и го придружава в неговите пътувания.&lt;br /&gt;
В Принстън Айнщайн води скромен живот. След като втората му съпруга умира през 1936, за него се грижи сестра му Мая. Преди обедите ученият прекарва в института. След-обед свири и се разхожда с приятели в университетския парк. Благодарение на него Принстън се превръща във водещ научен център.&lt;br /&gt;
През 1948 лекарите му откриват [[аневризъм]] (разширение) на коремната аорта, който се проявява години по-късно. На 18 април 1955 Айнщайн умира в болницата в Принстън. Дни по-рано той е подписал [[манифест]] срещу [[атом]]ното въоръжаване. По негово желание е кремиран и пепелта е разпръсната на неизвестно място. По-късно се оказва, че при аутопсията патологът е откраднал мозъка на гения за научни цели. Някога на въпрос страхува ли се от смъртта Айнщайн отговаря: “Чувствам се така солидарен с всичко живо, че ми е все едно къде започва и къде свършва отделният човек.”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Формулата!==&lt;br /&gt;
[[file:20-3.jpg|left|thumb|Формулата, написана от самия Айнщайн]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1905 кариерата на Айнщайн навлиза в решаващата си фаза. В списанието Annalen der Physik той публикува четири статии, които преобръщат физиката. Ученият доказва, че елекромагнитното лъчение се състои от светлинни кванти, и излага принципите на специалната [[теория на относителността]] с нейните нови схващания за пространството и времето. В тази най-значима година Айнщайн извежда и прочутата формула, с която се доказва [[еквивалент]]ността на масата и [[енергия]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Нобелова награда==&lt;br /&gt;
[[file:nobel.jpg|right|thumb|През 1921 година получава Нобелова награда за приноса си към теоретичната физика и особено за откриването на закона за фотоелектричния ефект]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За Нобелова награда Айнщайн е предложен не заради своята [[теория на относителността]], а заради [[закон за фотоелектричния ефект|закона за фотоелектричния ефект]]. Новината, че получава наградата, го застига на път за Япония през 1922. Медала взима със закъснение през 1923, премията оставя на съпругата си Милева, с която се е развел през 1919.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Таланти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От млади години Айнщайн свири превъзходно на цигулка. Никога не тръгва на път без своята “Лине”, както нежно я нарича.[[file:cig.jpg|left|thumb|200px|Айнщайн свири на цигулка]] Използва всяка възможност, за да свири с други хора. Съвсем импровизирано прави трио с двама пътници на борда на парахода “Германия” през март 1931 на връщане от Принстън, САЩ, където е бил гостуващ професор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Теория на информацията]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на решенията]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Интелигентност]]&lt;br /&gt;
*[[Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
*[[Клод Шенън]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Инерция]]&lt;br /&gt;
*[[Физика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.freewebs.com/aeinstein/biografiq.html Биография]&lt;br /&gt;
*[http://albert-einstein.hit.bg/web/biogrf.htm Гений]&lt;br /&gt;
*[http://www.zapiski.info/940/%D0%90%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%90%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD-%D0%91%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F Живот]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://bogatstvo.net/citati/%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B5%D1%80%D1%82-%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D1%89%D0%B0%D0%B9%D0%BD/ Цитати от Айнщайн]&lt;br /&gt;
*[http://kjelqzkov.log.bg/article.php?article_id=18883 Мисли и афоризми на Айнщайн]&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/proverka-zakona-na-ainshtain-za-vynshniq-fotoefekt/13474/ref Проверка на Закона на Айнщайн за външния фотоефект]&lt;br /&gt;
[[category:Математика]][[category:Управленски решения и риск]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15286</id>
		<title>Стойност на акция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15286"/>
		<updated>2014-04-09T12:48:36Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* пазарна стойност */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Акциите формират четири вида стойности.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Номинал==&lt;br /&gt;
Номинална стойност – тя е отразена върху лицевата страна на акцията е следва да бъде цяло число. Важно е да се прави разграничение между акция и [[копюра]]. &lt;br /&gt;
==Емисия==&lt;br /&gt;
[[емисия|Емисионна]] – по която учредителите при учредяването поемат акциите. Тази стойност задължително е по-голяма или равна на номиналната стойност. Разликата между двете се нарича “ажио” и отива в свободното [[имущество]], а не в [[капитал]]а.&lt;br /&gt;
==Балансова стойност==&lt;br /&gt;
Балансова стойност, тя също е наричана счетоводна, вътрешна, реална и действителна. Тази стойност отговаря на дружествения дял в едно [[ООД]]. Това е съответната част от имуществото, която отговаря на емисионната стойност на акциите.&lt;br /&gt;
==Пазарна стойност==&lt;br /&gt;
Пазарна стойност – акцията се [[котировка|котира]] на вторичния [[капиталов пазар]]. Тази стойност е около балансовата, но може да се отклонява от нея. Тази стойност се отразява също като курсова. АД задължително формира т.нар. [[фонд резервен]], който се образува от разликата между номиналната и емисионната стойност на акциите. Към всяка акция има т.нар. [[купон]]и, които обикновено се издават за 20 г. Срещу тези купони всеки може да получи своя дивидент за изтеклата финансова година. Временните удостоверения, издадени от АД се прехвърлят като поименните акции.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Емитент]]&lt;br /&gt;
*[[Акционер]]&lt;br /&gt;
*[[Акционерно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[Сделка]]&lt;br /&gt;
*[[Лихва]]&lt;br /&gt;
*[[Лихвен процент]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Видове акции]]&lt;br /&gt;
*[[Командитно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[ЕТ|Едноличен търговец]]&lt;br /&gt;
*[[Кредит]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Уолш, К., „Ключовите коефициенти в мениджмънта”, ИнфоДАР&lt;br /&gt;
* [http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/184-shares-poniatie.html Акция. Понятие. Видове]&lt;br /&gt;
* [http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]&lt;br /&gt;
* [http://www.gechev.com/ Акции, история, същност и видове]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ценна_книга Ценна книга]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Капитал Капитал]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Акционерно_дружество Aкционерно дружество]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Имущество Имущество]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]][[category:Счетоводство]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15285</id>
		<title>Стойност на акция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D0%B0%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15285"/>
		<updated>2014-04-09T12:48:26Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: Нова страница: '''Акциите формират четири вида стойности.'''  ==Номинал== Номинална стойност – тя е отразена в...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Акциите формират четири вида стойности.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Номинал==&lt;br /&gt;
Номинална стойност – тя е отразена върху лицевата страна на акцията е следва да бъде цяло число. Важно е да се прави разграничение между акция и [[копюра]]. &lt;br /&gt;
==Емисия==&lt;br /&gt;
[[емисия|Емисионна]] – по която учредителите при учредяването поемат акциите. Тази стойност задължително е по-голяма или равна на номиналната стойност. Разликата между двете се нарича “ажио” и отива в свободното [[имущество]], а не в [[капитал]]а.&lt;br /&gt;
==Балансова стойност==&lt;br /&gt;
Балансова стойност, тя също е наричана счетоводна, вътрешна, реална и действителна. Тази стойност отговаря на дружествения дял в едно [[ООД]]. Това е съответната част от имуществото, която отговаря на емисионната стойност на акциите.&lt;br /&gt;
==пазарна стойност==&lt;br /&gt;
Пазарна стойност – акцията се [[котировка|котира]] на вторичния [[капиталов пазар]]. Тази стойност е около балансовата, но може да се отклонява от нея. Тази стойност се отразява също като курсова. АД задължително формира т.нар. [[фонд резервен]], който се образува от разликата между номиналната и емисионната стойност на акциите. Към всяка акция има т.нар. [[купон]]и, които обикновено се издават за 20 г. Срещу тези купони всеки може да получи своя дивидент за изтеклата финансова година. Временните удостоверения, издадени от АД се прехвърлят като поименните акции.&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Емитент]]&lt;br /&gt;
*[[Акционер]]&lt;br /&gt;
*[[Акционерно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[Сделка]]&lt;br /&gt;
*[[Лихва]]&lt;br /&gt;
*[[Лихвен процент]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Видове акции]]&lt;br /&gt;
*[[Командитно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[ЕТ|Едноличен търговец]]&lt;br /&gt;
*[[Кредит]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Уолш, К., „Ключовите коефициенти в мениджмънта”, ИнфоДАР&lt;br /&gt;
* [http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/184-shares-poniatie.html Акция. Понятие. Видове]&lt;br /&gt;
* [http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]&lt;br /&gt;
* [http://www.gechev.com/ Акции, история, същност и видове]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ценна_книга Ценна книга]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Капитал Капитал]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Акционерно_дружество Aкционерно дружество]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Имущество Имущество]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]][[category:Счетоводство]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15284</id>
		<title>Акция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15284"/>
		<updated>2014-04-09T12:47:19Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Акцията (дял, част, запас, наличност)''' (''на английски: share, stock, action'').&lt;br /&gt;
В Търговския закон е определена като '''[[ценна книга]], която удостоверява, че притежателят й участва с посочената от нея [[номинална стойност]] в [[капитал]]а на [[акционерно дружество]]'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Image:Akcii1.jpg|thumb|right|alt=Първата емитирана акция.|300px|Първата емитирана акция през 1620 г.]]&lt;br /&gt;
Капиталът, с който се създава едно такова дружество е разделен на определен брой акции с точно определена номинална стойност (''на английски: par value''). Акцията&amp;amp;nbsp;е&amp;amp;nbsp;[[ценна книга]], която е носител на право на&amp;amp;nbsp;[[собственост]]&amp;amp;nbsp;върху&amp;amp;nbsp;[[капитал]].&lt;br /&gt;
Капиталът на&amp;amp;nbsp;[[акционерно дружество|акционерното дружество]]&amp;amp;nbsp;(АД) е разделен на акции. Акцията е:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Част от капитала – книжният еквивалент на съответната част от капитала.&lt;br /&gt;
# Ценна книга, която материализира права, които могат да се упражняват чрез предявяването й.&lt;br /&gt;
# Документ, който материализира участието в дружеството, тоест тя е [[титул]] за участие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За пръв път акция е била емитирана през 1620г. от фирмата „VOC“ в Холандия, Амстердам.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Главно чрез акции се набират огромните [[капитал]]и на акционерните дружества, които са двигатели на съвременната [[икономика]]. Същевременно акцията е средство за спестяване за стотици милиони хора навсякъде по света. В повечето&amp;amp;nbsp; развити страни покупката на акции е предпочитано средство за спестяване пред [[влог]]овете в банка. Чрез акцията парите отиват направо от спестителя в предприятията. Без да минават през [[банка]]. Вложените&amp;amp;nbsp; пари в банка също се насочват към предприятията под формата на [[кредит]]и, но част от парите остават в банката, която плаща по-малка лихва на влоговете, а събира по- голяма от кредитите. Поради това, общо взето,лихвите по банковите влогове са по- ниски от дивидентите, получавани чрез акциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сделки с акции==&lt;br /&gt;
[[Image:Akcii3.png|thumb|right|alt=Сделка с акции.|250px|Примерно движение на пазарните индекси]]&lt;br /&gt;
Акциите са ценни книги и могат да участват в [[оборот]]а. Най-често се извършва продажба както на регулираните (като фондова [[борса]]) и нерегулираните пазари. Има изисквания, на които акциите трябва да отговарят, за да могат да участват на&amp;amp;nbsp;фондовата [[борса]]. На т.нар. около-борсови пазари (нерегулираните пазари) също се продават акции. Акциите могат да се заменят, даряват, завещават, залагат. Залагането на акциите зависи от вида им. Поименната акция се залага чрез заложно&amp;amp;nbsp;[[джиро]]. Заложният [[джиратар]] не придобива членствени права върху нея. Акциите на приносител се предават на залогоприемателя, който не може да се легитимира като акционер. Акциите могат и да се дават на заем. Това, което е специфично за акциите е поемането на акции. Това става при т.нар. първичен пазар на ценни книги (когато дружеството се учредява и [[емитира]] акции, които трябва да се придобият от учредителите, а също и при увеличаване на капитала). Поемането на акции става от инвестиционни дружества, които придобиват ново-емитираните акции, за да могат последните да бъдат предоставени на учредителите. Поемателят нито в един момент не придобива членствени права.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Стойност на акция]]&lt;br /&gt;
*[[Емитент]]&lt;br /&gt;
*[[Акционер]]&lt;br /&gt;
*[[Акционерно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[Сделка]]&lt;br /&gt;
*[[Лихва]]&lt;br /&gt;
*[[Лихвен процент]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Видове акции]]&lt;br /&gt;
*[[Командитно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[ЕТ|Едноличен търговец]]&lt;br /&gt;
*[[Кредит]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Уолш, К., „Ключовите коефициенти в мениджмънта”, ИнфоДАР&lt;br /&gt;
* [http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/184-shares-poniatie.html Акция. Понятие. Видове]&lt;br /&gt;
* [http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]&lt;br /&gt;
* [http://www.gechev.com/ Акции, история, същност и видове]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ценна_книга Ценна книга]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Капитал Капитал]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Акционерно_дружество Aкционерно дружество]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Имущество Имущество]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]][[category:Счетоводство]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15283</id>
		<title>Акция</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=15283"/>
		<updated>2014-04-09T12:47:08Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Стойности */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Акцията (дял, част, запас, наличност)''' (''на английски: share, stock, action'').&lt;br /&gt;
В Търговския закон е определена като '''[[ценна книга]], която удостоверява, че притежателят й участва с посочената от нея [[номинална стойност]] в [[капитал]]а на [[акционерно дружество]]'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Image:Akcii1.jpg|thumb|right|alt=Първата емитирана акция.|300px|Първата емитирана акция през 1620 г.]]&lt;br /&gt;
Капиталът, с който се създава едно такова дружество е разделен на определен брой акции с точно определена номинална стойност (''на английски: par value''). Акцията&amp;amp;nbsp;е&amp;amp;nbsp;[[ценна книга]], която е носител на право на&amp;amp;nbsp;[[собственост]]&amp;amp;nbsp;върху&amp;amp;nbsp;[[капитал]].&lt;br /&gt;
Капиталът на&amp;amp;nbsp;[[акционерно дружество|акционерното дружество]]&amp;amp;nbsp;(АД) е разделен на акции. Акцията е:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Част от капитала – книжният еквивалент на съответната част от капитала.&lt;br /&gt;
# Ценна книга, която материализира права, които могат да се упражняват чрез предявяването й.&lt;br /&gt;
# Документ, който материализира участието в дружеството, тоест тя е [[титул]] за участие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За пръв път акция е била емитирана през 1620г. от фирмата „VOC“ в Холандия, Амстердам.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Главно чрез акции се набират огромните [[капитал]]и на акционерните дружества, които са двигатели на съвременната [[икономика]]. Същевременно акцията е средство за спестяване за стотици милиони хора навсякъде по света. В повечето&amp;amp;nbsp; развити страни покупката на акции е предпочитано средство за спестяване пред [[влог]]овете в банка. Чрез акцията парите отиват направо от спестителя в предприятията. Без да минават през [[банка]]. Вложените&amp;amp;nbsp; пари в банка също се насочват към предприятията под формата на [[кредит]]и, но част от парите остават в банката, която плаща по-малка лихва на влоговете, а събира по- голяма от кредитите. Поради това, общо взето,лихвите по банковите влогове са по- ниски от дивидентите, получавани чрез акциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сделки с акции==&lt;br /&gt;
[[Image:Akcii3.png|thumb|right|alt=Сделка с акции.|250px|Примерно движение на пазарните индекси]]&lt;br /&gt;
Акциите са ценни книги и могат да участват в [[оборот]]а. Най-често се извършва продажба както на регулираните (като фондова [[борса]]) и нерегулираните пазари. Има изисквания, на които акциите трябва да отговарят, за да могат да участват на&amp;amp;nbsp;фондовата [[борса]]. На т.нар. около-борсови пазари (нерегулираните пазари) също се продават акции. Акциите могат да се заменят, даряват, завещават, залагат. Залагането на акциите зависи от вида им. Поименната акция се залага чрез заложно&amp;amp;nbsp;[[джиро]]. Заложният [[джиратар]] не придобива членствени права върху нея. Акциите на приносител се предават на залогоприемателя, който не може да се легитимира като акционер. Акциите могат и да се дават на заем. Това, което е специфично за акциите е поемането на акции. Това става при т.нар. първичен пазар на ценни книги (когато дружеството се учредява и [[емитира]] акции, които трябва да се придобият от учредителите, а също и при увеличаване на капитала). Поемането на акции става от инвестиционни дружества, които придобиват ново-емитираните акции, за да могат последните да бъдат предоставени на учредителите. Поемателят нито в един момент не придобива членствени права.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[ЕООД]]&lt;br /&gt;
*[[Емитент]]&lt;br /&gt;
*[[Акционер]]&lt;br /&gt;
*[[Акционерно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[Сделка]]&lt;br /&gt;
*[[Лихва]]&lt;br /&gt;
*[[Лихвен процент]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Видове акции]]&lt;br /&gt;
*[[Командитно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[ЕТ|Едноличен търговец]]&lt;br /&gt;
*[[Кредит]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Уолш, К., „Ключовите коефициенти в мениджмънта”, ИнфоДАР&lt;br /&gt;
* [http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/184-shares-poniatie.html Акция. Понятие. Видове]&lt;br /&gt;
* [http://lex.bg/laws/ldoc/-14917630 Търговски закон]&lt;br /&gt;
* [http://www.gechev.com/ Акции, история, същност и видове]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ценна_книга Ценна книга]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Капитал Капитал]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Акционерно_дружество Aкционерно дружество]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Имущество Имущество]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]][[category:Счетоводство]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80&amp;diff=15282</id>
		<title>Акционер</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B5%D1%80&amp;diff=15282"/>
		<updated>2014-04-09T12:45:23Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[image:akcioner2.jpg|thumb|400px|right|Акционер]]&lt;br /&gt;
'''Акционер''' е '''притежател на [[акция]], участник с акции.''' Може да бъде както юридическо така и физическо лице. На английски shareholder, stockholder. В банковата система акционер е този който притежава акции в [[акционерно дружество]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Акционерите са хората които притежават и управляват дадено [[акционерно дружество]].Те имат право да свикват общо събрание на акционерите за да взимат някакво решение във връзка с управляваната компания.По това колко акции притежават акционерите имат определени права.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Независимо от това, кой акционер колко притежава това неможе да му попречи да бъде и да участва в общата среща , както и да получава възнаграждение , което да съответства на количеството акции които притежава този акционер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Видове===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Единствен акционер – собственик на 100% акции.&lt;br /&gt;
* Мажоритарен акционер (основен) – притежателя има правото да участва в управлението.&lt;br /&gt;
* Миноритарен – лице което има малък брои акции. &lt;br /&gt;
* Дребен акционер – с под 1 % акции няма права освен правото да присъства на общото събрание&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Права и задължения===&lt;br /&gt;
[[image:akcioner1.jpg|right|200px]]&lt;br /&gt;
Тези дейности са определени от броя акции.Особеното е , че тези права са установени в закона по един и същ начин за всеки един акционер.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Правата и задълженията биват – имуществено , неимуществени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Имуществени права:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::*Право на дивидент – зависи от наличната печалба , финансовия отчет, размерът на акциите  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::*Право на ликвидационен дял – появява се когато дружеството се ликвидира.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::*Право на [[лихва]] – трябва да бъде вписана в договора и да се установи на какво основание е възникнало, както и размера на лихвата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Неимуществени права:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::*Управителни права: Всеки акционер има право да участва в работата на ОС; Право на глас – принципът е, че всяка акция е равна на 1 глас. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::*Контролни права. Всъщност става дума само за едно право – право на информация&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Задължения:&lt;br /&gt;
:::*Най-важното и почти единственото уредено от [[закон]]а задължение на акционерите е задължението за вноска. Акционерите нямат задължение за лично участие, те трябва да внесат имущество, срещу което им се дължи дивидент. Вноските могат да бъдат както парични така и непарични. Могат да се правят и частични вноски в различни съотношения. Вноските не могат да се правят със средства на дружеството, със заем от дружеството или със заем, по който дружеството е [[гарант]] (в началото на дружествената практика със заем от дружеството се е ставала мажоритарен акционер). Вноската не може да се прихваща нито от дружеството нито от акционера, тя не може и да се опрощава. Вноската трябва да се направи във срок, определен в устава, но не по-дълъг от 2 години (законово изискване) от учредяването или от увеличаването на [[капитал]]а. Последици от забавата на задължението за вноска. Ако вноската е парична се начислява лихва. Ако вноската е непарична се търси обезщетение за вреди, които се доказват от дружеството и неустойка ако е уговорена. Според чл. 86 ЗЗД дружеството има и иск за реално изпълнение. Най-неприятната последица е, че акционерът може да бъде изключен от дружеството и неизпълнението на това задължение е единственото основание за изключване. Законът предвижда, че ако акционерът е изпаднал в забава и му се направи едномесечно писмено предизвестие той се смята за изключен. Предупреждението следва да се обнародва в ДВ, според Калайджиев това изискване е прекалено, но то е въведено, за да не се накърнят правата на [[малцинство]]то.  Ако за акциите са винкулирани не е необходимо да се прави такова предизвестие – това правило не е много ясно. Според Бузева идеята на това правило, е че щом акциите са винкулирани, то те са поименни и следователно се знаят техните притежатели, така че дружеството може да им изпрати писмена покана, а не е длъжно да ги им отправи предизвестие чрез ДВ. С изключването си акционера губи акциите си и направените вноски. Акциите се обезсилват и [[ООД|дружество]]то ако не намали капитала си има право да предложи нови акции, а вноските се внасят във фонд “Резервен”.          &lt;br /&gt;
:::*Задължение за обезпечаване на вноската – може да се предвиди в устава.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
*[[Варант]]&lt;br /&gt;
*[[Акционерно дружество]]&lt;br /&gt;
*[[Пазарно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Норма на дисконтиране]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Видове акции]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/180-a-d.html Права и задължения на акционера]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Акционерно_дружество Aкционерно дружество]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Имущество Имущество]&lt;br /&gt;
*[http://www.trainmor-knowmore.eu/B08E28A3.bg.aspx SWOT анализ на организационните знания]&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2&amp;diff=15281</id>
		<title>Актив</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%82%D0%B8%D0%B2&amp;diff=15281"/>
		<updated>2014-04-09T12:44:59Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;В икономическата си същност '''актив''' означава '''„ нещо, което носи облага/полза на притежателя си”'''.В [[счетоводство|счетоводен аспект]] според [[МСФО]] и [[НСФОМСП]] най-уместното му дефиниране е: ресурс, контролиран от предприятието в резултат на минали събития, от който се очаква някаква бъдеща изгода.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Оценката на активите и [[пасив]]ите е проблем, който възниква от тяхното придобиване и приключва, след като те бъдат отписани, независимо от причините за това. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Оценяване на активите и пасивите като процедури, като действия и като счетоводни решения ще бъдат обект на внимание в следните групи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Дълготрайни материални активи - Изискванията за тях се съдържат в [[НСС 16]] - Дълготрайни материални активи, или [[МСС 16]] - Имоти, машини, съоръжения и оборудване. Съгласно тези счетоводни [[стандарт]]и предприятието има възможност да избере прилагането на препоръчителния или на алтернативния подход за последващо оценяване.&lt;br /&gt;
* Дълготрайни нематериални активи - Изискванията за последващи оценки на дълготрайните нематериални активи принципно не се различават от посоченото за дълготрайните материални активи. По тази причина те няма да бъдат обект на самостоятелно разглеждане.&lt;br /&gt;
* Инвестиции в дъщерни и асоциирани предприятия -  Те могат да се отчитат, като се прилагат два подхода: препоръчителен (капиталов метод) или алтернативен (себестойностен метод). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се прилага себестойностният метод, то не следват процедури за последващо тяхно оценяване. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се прилага капиталовият метод на отчитане на инвестициите, трябва своевременно през годината да се осчетоводят увеличенията или намаленията в стойността на тези инвестиции съобразно отчетените финансови резултати в дъщерните и асоциираните предприятия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Инвестиционни имоти - Изискванията на приложимия [[счетоводен стандарт]] за отчитане на инвестиционните имоти предполага тези активи да се представят в годишния финансов отчет по справедливи стойности или по историческа цена. А това означава, че в края на годината трябва да се извърши преоценка, тези имоти се оценяват по справедливи цени.&lt;br /&gt;
* Финансови инструменти - В зависимост от счетоводните [[трактовка|трактовки]] финансовите инструменти се групират в 4 групи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::- Финансови активи или пасиви, държани за търгуване &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::- Финансови активи, държани до падежа &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::- [[Кредит]]и и вземания, възникнали в предприятието &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:::- Финансови активи, обявени (налични) за продажба &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В зависимост от вида и естеството на финансовите инструменти могат да се извършат последващи оценки на тях в края на годината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Материални запаси - Съгласно приложимия счетоводен стандарт (НСС 2 и МСС 2) материалните запаси се представят в годишния финансов отчет по по-ниската от доставната и [[нетна стойност|нетната реализуема стойност]]. Тази постановка налага да се извърши преглед на материалите, продукцията, стоките и другите активи от групата на материалните запаси, който да установи има ли материални запаси, чиято нетна реализуема стойност е по-ниска от доставната им стойност.&lt;br /&gt;
* Чуждестранна валута - Чуждестранната валута е обект на счетоводно третиране, след като се осигуряваше възможност за директното й получаване и използване от [[нефинансовo предприятие|нефинансовите предприятия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Пасив]]&lt;br /&gt;
* [[Счетоводен баланс]]&lt;br /&gt;
* [[Видове активи]]&lt;br /&gt;
* [[Метод на счетоводството]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*Leo M tilman, Asset/Liability Management of Financial Institutions: Maximising Shareholder Value through Risk-Conscious Investing &lt;br /&gt;
*Frank Fabozzi, Atuso Konishi, The Handbook of Asset/Liability Management: State-of-Art Investment Strategies, Risk Controls and Regulatory Required &lt;br /&gt;
*Moorad Choudhry, Bank Asset and Liability Management: Strategy, Trading, Analysis (Wiley Finance)&lt;br /&gt;
*Alexandre Adam, Handbook of Asset and Liability Management: From Models to Optimal Return Strategies (The Wiley Finance Series) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-finansi.info/lekciqmik8.html Оценка на активите и пасивите в баланса]&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/ikonomika-na-predpriqtieto/427/ref Икономика на предприятието]&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/ocenka-na-aktivi-i-pasivi/22108/ref Оценка на Активи и Пасиви]&lt;br /&gt;
*[http://www.iki.bas.bg/bg/archive_im Архив на списание Икономическа мисъл]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Счетоводство]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=15280</id>
		<title>Аксиоми в геометрията</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BE%D0%BC%D0%B8_%D0%B2_%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;diff=15280"/>
		<updated>2014-04-09T12:44:16Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[image:geo.png|thumb|right|alt=geometriq|Чертеж от геометрията]]&lt;br /&gt;
'''Геометрията се обуславя от няколко основни аксиоми.'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* ''Аксиома 1:'' Всяка права има безброй много точки. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 2:'' През две различни точки минава само една права. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 3:'' Аксиома за еднозначно нанасяне на отсечка върху лъч: Ако две равни отсечки се нанесат върху лъч, краищата им съвпадат. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 4:'' Аксиома за еднозначно нанасяне на ъгъл: Ако два равни ъгъла се нанесат в една полуравнина с общо рамо върху контура й вторите им рамене съвпадат. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 5:'' През точка, нележаща на дадена права, минава не повече от една права, успоредна на дадената. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За нуждите на стереометрията, освен посочените пет аксиоми, ще вземем и следните четири: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* ''Аксиома 6:'' Ако две различни точки от една права лежат в една равнина, то и правата лежи в равнината. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 7:'' Ако две различни равнини имат обща точка, то те имат поне още една обща точка. &lt;br /&gt;
*   Аксиома 8:'' През всеки три точки, нележащи на една права, минава точно една равнина. &lt;br /&gt;
* ''Аксиома 9:'' Всяка равнина разделя пространството на две части така, че съединителната отсечка на две точки от една част няма обща точка с равнината, а съединителната отсечка на две точки от различни части, има обща точка с равнината.&lt;br /&gt;
Основните геометрични фигури и тела са: триъгълник;четириъгълник (квадрат; правоъгълник; успоредник; трапец; произволен четириъгълник) ;окръжност; кръг;правилен многоъгълник; куб; паралелепипед ;правилна призма;правилна пирамида; прав кръгов цилиндър; прав кръгов конус; сфера и кълбо.&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Геометрия]]&lt;br /&gt;
*[[Фрактална геометрия на Манделброт]]&lt;br /&gt;
*[[Комбинаторика]]&lt;br /&gt;
*[[Джон Стюарт Мил]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на хаоса]]&lt;br /&gt;
*[[Странен атрактор]]&lt;br /&gt;
*[[Блез Паскал]]&lt;br /&gt;
*[[Абрахам Валд]]&lt;br /&gt;
*[[Беноа Манделброт]]&lt;br /&gt;
*[[Фрактал]]&lt;br /&gt;
*[[Прости хаотични схеми]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*John H. Conway, Richard Guy, The Book of Numbers&lt;br /&gt;
*Ian Stewart, Galois Theory, Third Edition (Chapman Hall/CRC Mathematics Series)&lt;br /&gt;
*Michael Spivak, Calculus, 4th edition&lt;br /&gt;
*S. MacLane, Mathematics: Form and Function&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.math.bas.bg/infos/files/2008-09-30-komb_konf_7_klas.pdf Комбинаторни конфигурации]&lt;br /&gt;
*[http://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:uwR6hdFaRqoJ:elearning-phys.uni-sofia.bg/~vgi/Lect4.pdf+комбинаторика+формули&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESiD0diBTNUWAx8eqKFRtKok_F-dk-fPl09wWHRzpRuzZTSIdRdOq34XpSDVTycpd_S5XeVmU10f8Um2Oj426JSUvCdZwuon0NfZuwmdO9_iI4z_LW4huTjg37SpxlsqMUSTiSMU&amp;amp;sig=AHIEtbRj33jt-6ujHjJwZdyBRuqEtcux1g Основни формули на комбинаториката]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/algebra/veroiatnosti.html Теория на вероятностите]&lt;br /&gt;
*[http://harta-bg.info/statia/99 Развитие на математиката]&lt;br /&gt;
[[category:Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B4&amp;diff=15279</id>
		<title>Абрахам Валд</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%90%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC_%D0%92%D0%B0%D0%BB%D0%B4&amp;diff=15279"/>
		<updated>2014-04-09T12:42:59Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:Abraham_Wald_in_his_youth.jpg|thumb|right|Снимка на Абрахам Валд]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Абрахам Валд''' (1902-1950г.) е '''математик''', роден в Клуж, днешна Румъния (тогава в Австро-Унгария, родоначалник на [[Последователен анализ|последователния анализ]], допринесъл в полетата на [[Геометрия|геометрията]], [[иконометрия]]та и [[Теория на решенията|теорията на решенията]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Абрахам Валд е роден на 31 октомври 1902г. в семейството на [[Юдаизъм|eврейски]] интелектуалци. Поради стриктното практикуване на религията си не посещава училище, тъй като образователната система в тогавашна Австро-Унгария задължава учебните часове в събота. Членовете на семейството му се заемат с обучението му. От образователна гледна точка домашното му обучение не се оказва недостатък. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След края на [[Втора световна война|Втората световна война]] [[Клуж]] става част от Румъния и на Валд му е позволено да посещава университета в Клуж. Въпреки трудностите, породени от вероизповеданието му, отличителните му умения по [[Математика|математика]] му позволяват да предприеме [[математически изследвания]] и през 1927 г. Валд влиза във [[Виенски университет|Виенския]] университет. Там изучава [[Геометрия|геометрия]] при Карл Менгер (Karl Menger;  да не се бърка с [[Карл Менгер|баща му]], Carl Menger). Валд получава докторската си степен през 1931 г&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въпреки способностите си, Валд не успява да се реализира като университетски преподавател. Причина за това са [[Антисемитизъм|антисемитските настроения]] в Австрия (настроения, които се засилват през 1938 г. в резултат на [[Националсоциализъм|нацистката]] инвазия). Валд успява да емигрира в САЩ, където работи в Комисията за Икономически проучвания, основана от Алфред Коулс през 1932.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1939 г. Валд намира работа в [[Колумбийски университет|Колумбийския университет]] в Ню Йорк.  Лекциите му се отличават с точност и яснота, а записките на много от студентите му достигат до студенти от други университети в Щатите. Освен като преподавател, Валд изявява възможностите си и като работи върху военни проекти по времето, когато САЩ навлизат във Втората световна война. Експертните му познания в областта на [[Статистика|статистиката]] му помагат да разработи метод за изчисляването на уязвимостта на военните самолети.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като емигрира в САЩ, Валд се запознава с Лусил Ланг и се жени за нея. През 1950 г. получава покана от индийското правителство да проведе серия от лекции по [[статистика]]. Двамата с жена му заминават за [[Индия]], където намират смъртта си в самолетна катастрофа на 13 декември 1950 г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Разработки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Валд тест===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;quot;[[Валд тест]]ът&amp;quot; принадлежи към тестовете за [[статистическа проверка на хипотези]].  Той може да бъде изполван за тестване на реалната стойност на [[Параметър|параметрите]], основани на извадкови изчисления. Чрез &amp;quot;Валд тестът' се измерва значимостта на [[Независима променлива|независимите променливи]] – [[Регресия|регресията]] на една [[бинарна]] зависима и на една или повече [[Независима променлива|независими променливи]]. Тестът се прилага изключително често в [[иконометрия]]та. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[file:wald_equation1.jpg|300px]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Критерий на Валд===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Критерият на Валд е по своята същност критерий за [[вземане на решение]] в условия на [[неопределеност]]. Той се прилага с цел да се намали [[риск]]ът от неблагоприятни последствия след дадено решение. Oпределя се като песимистичен [[критерий]], според който [[вероятност]]та за възникване на даден [[резултат]] е правопропорционална на неговата неблагоприятност. Съответно [[алтернатива]]та, която следва да бъде избрана, е тoзи от най-неблагоприятните изходи за всеки ред, който носи възможно най-добър резултат. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Сериен тест - Валд-Волфиц===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Серийният тест или още Валд-Волфиц тест, получил името си от Абрахам Валд и Джейкъб Волфиц, е непараметричен [[статистически тест]], който служи за проверка на случайността на едно следствие. Той се използва за тестване на [[хипотеза]]та, че [[елемент]]ите на серията са взаимно независими. Той може да бъде проведен, за да се провери стационарността или съответно липсата на [[корелация]] в един ред или друга серия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Значими публикации==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (1939). &amp;quot;A New Formula for the Index of Cost of Living&amp;quot;. ''Econometrica'' (Econometrica, Vol. 7, No. 4) '''7''' (4): 319–331. doi:10.2307/1906982. [http://jstor.org/stable/1906982]. Retrieved 2008-06-27.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (1939). &amp;quot;Contributions to the Theory of Statistical Estimation and Testing Hypotheses&amp;quot;. ''Annals of Mathematical Statistics'' '''10''' (4): 299–326. doi:10.1214/aoms/1177732144.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (1940). &amp;quot;The Fitting of Straight Lines if Both Variables Are Subject to Error&amp;quot;. ''Annals of Mathematical Statistics'' '''11''' (3): 284–300. doi:10.1214/aoms/1177731868.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (June 1945). &amp;quot;Sequential Tests of Statistical Hypotheses&amp;quot;. ''The Annals of Mathematical Statistics'' '''16''' (2): 117–186. doi:10.1214/aoms/1177731118.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (1947). ''Sequential Analysis''. New York: John Wiley and Sons. ISBN&amp;amp;nbsp;0471918067. &amp;quot;See Dover reprint: ISBN 0-486-43912-7&amp;quot;&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
* Wald, Abraham (1950). ''Statistical Decision Functions''. John Wiley and Sons, New York; Chapman and Hall, London. p.&amp;amp;nbsp;ix+179.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Валд тест]]&lt;br /&gt;
*[[Критерий на Валд]]&lt;br /&gt;
*[[Обучение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., &amp;quot;Abraham Wald&amp;quot;, ''MacTutor History of Mathematics archive'', University of St Andrews&lt;br /&gt;
* Матилда Александрова, ''&amp;quot;Управленски решения и риск&amp;quot;'', издателство Авангард Прима, IBAN 978-954-323-606-0,София 2009&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://fizika.books.officelive.com/default.aspx Забавна физика]&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:OkEEe-19vdgJ:www1.znam.bg/zmonres/edu/Matematika_12_ORAK/math12/pres_konus/text.doc+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESjAUKml-5uwUsZt6zdr1yu8sAbjnFyuQD2XBe4PBEzloDnIWV-nO0mota8_4kRoi2flmd3WE09BMuQVEDnImGziRjdu_Y5cq_PHXIOSoJZvu-XU6HeqXsLcNpnklzrWhE9Ch-P6&amp;amp;sig=AHIEtbRMgkr72WmXQtIuvnG9_wU-_-jOSQ Конус]&lt;br /&gt;
*[http://learn.bg/read/827/ Алкани, Алкени, Алкини]&lt;br /&gt;
*[http://www.kaminata.net/statistikata-kato-nauka-i-praktika-t60123.html Статистиката като наука]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15278</id>
		<title>Етапи на PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15278"/>
		<updated>2014-04-09T12:41:33Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Прогнозиране */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''ПЕСТ анализът се състои от следните етапи'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сканиране==&lt;br /&gt;
Oрганизациите сканират (наблюдават)обкръжаващата среда, за да разкрият индикаторите или сигналите за текущите и потенциалните промени или за новите проблеми, възникващи в политическата, икономическата, социално-културната и технологична среда. Сканирането позволява на организацията да се информира за бъдещите заплахи и възможности ([[шанс]]ове). По този начин организацията може своевременно да разгледа алтернативни варианти за действие и да предприеме необходимите мерки, за да се адаптира към промените.&lt;br /&gt;
==Мониторинг==&lt;br /&gt;
Включва в себе си проследяване на конкретна промяна на [[макросреда]]та във времето. Аналитиците от организацията наблюдават и проследяват еволюцията на разкритите чрез сканирането проблеми. Така те подпомагат формирането на отношението на организацията към слабите сигнали, уловени чрез сканирането.&lt;br /&gt;
==Прогнозиране==&lt;br /&gt;
Целта на [[прогнозиране]]то е да се разработят възможните параметри на мащаба, направлението, скоростта и интензивността на промените, осъществяващи се във външната среда. Могат да се разграничат два типапрогнозиране:&lt;br /&gt;
===Първи тип===&lt;br /&gt;
В основата на първия тип стоят очевидни тенденции, за които може да се очаква, че като цяло ще се съхранят в продължение на определено време - такива са демографските тенденции.&lt;br /&gt;
===Втори тип===&lt;br /&gt;
Втория тип прогнозиране се базира на разработването на алтернативни варианти на бъдещето, които на свой ред са базирани върху т.нар. неочаквани събития ([[неопределеност]]и). За разкриването на алтернативните варианти на бъдещето се използват прогнозни сценарии.&lt;br /&gt;
===Трети тип===&lt;br /&gt;
Оценяване на този етап фирмата оценява как и защо прогнозираните тенденции влияят върху стратегията на организацията; как фирмата може да промени своята стратегия, за да се адаптира към промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15277</id>
		<title>Етапи на PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15277"/>
		<updated>2014-04-09T12:41:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''ПЕСТ анализът се състои от следните етапи'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сканиране==&lt;br /&gt;
Oрганизациите сканират (наблюдават)обкръжаващата среда, за да разкрият индикаторите или сигналите за текущите и потенциалните промени или за новите проблеми, възникващи в политическата, икономическата, социално-културната и технологична среда. Сканирането позволява на организацията да се информира за бъдещите заплахи и възможности ([[шанс]]ове). По този начин организацията може своевременно да разгледа алтернативни варианти за действие и да предприеме необходимите мерки, за да се адаптира към промените.&lt;br /&gt;
==Мониторинг==&lt;br /&gt;
Включва в себе си проследяване на конкретна промяна на [[макросреда]]та във времето. Аналитиците от организацията наблюдават и проследяват еволюцията на разкритите чрез сканирането проблеми. Така те подпомагат формирането на отношението на организацията към слабите сигнали, уловени чрез сканирането.&lt;br /&gt;
==Прогнозиране==&lt;br /&gt;
Целта на [[прогнозиране]]то е да се разработят възможните параметри на мащаба, направлението, скоростта и интензивността на промените, осъществяващи се във външната среда. Могат да се разграничат два типапрогнозиране:&lt;br /&gt;
* В основата на първия тип стоят очевидни тенденции, за които може да се очаква, че като цяло ще се съхранят в продължение на определено време - такива са демографските тенденции.&lt;br /&gt;
* Втория тип прогнозиране се базира на разработването на алтернативни варианти на бъдещето, които на свой ред са базирани върху т.нар. неочаквани събития ([[неопределеност]]и). За разкриването на алтернативните варианти на бъдещето се използват прогнозни сценарии.&lt;br /&gt;
* Оценяване на този етап фирмата оценява как и защо прогнозираните тенденции влияят върху стратегията на организацията; как фирмата може да промени своята стратегия, за да се адаптира към промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15276</id>
		<title>Етапи на PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15276"/>
		<updated>2014-04-09T12:40:57Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Прогнозиране */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''ПЕСТ анализът се състои от следните етапи'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сканиране==&lt;br /&gt;
Oрганизациите сканират (наблюдават)обкръжаващата среда, за да разкрият индикаторите или сигналите за текущите и потенциалните промени или за новите проблеми, възникващи в политическата, икономическата, социално-културната и технологична среда. Сканирането позволява на организацията да се информира за бъдещите заплахи и възможности ([[шанс]]ове). По този начин организацията може своевременно да разгледа алтернативни варианти за действие и да предприеме необходимите мерки, за да се адаптира към промените.&lt;br /&gt;
==Мониторинг==&lt;br /&gt;
Включва в себе си проследяване на конкретна промяна на [[макросреда]]та във времето. Аналитиците от организацията наблюдават и проследяват еволюцията на разкритите чрез сканирането проблеми. Така те подпомагат формирането на отношението на организацията към слабите сигнали, уловени чрез сканирането.&lt;br /&gt;
==Прогнозиране==&lt;br /&gt;
Целта на [[прогнозиране]]то е да се разработят възможните параметри на мащаба, направлението, скоростта и интензивността на промените, осъществяващи се във външната среда. Могат да се разграничат два типапрогнозиране:&lt;br /&gt;
* В основата на първия тип стоят очевидни тенденции, за които може да се очаква, че като цяло ще се съхранят в продължение на определено време - такива са демографските тенденции.&lt;br /&gt;
* Втория тип прогнозиране се базира на разработването на алтернативни варианти на бъдещето, които на свой ред са базирани върху т.нар. неочаквани събития ([[неопределеност]]и). За разкриването на алтернативните варианти на бъдещето се използват прогнозни сценарии.&lt;br /&gt;
* Оценяване на този етап фирмата оценява как и защо прогнозираните тенденции влияят върху стратегията на организацията; как фирмата може да промени своята стратегия, за да се адаптира към промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Етапи на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15275</id>
		<title>Етапи на PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%95%D1%82%D0%B0%D0%BF%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15275"/>
		<updated>2014-04-09T12:40:48Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: Нова страница: '''ПЕСТ анализът се състои от следните етапи'''  ==Сканиране== Oрганизациите сканират (наблюдав...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''ПЕСТ анализът се състои от следните етапи'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сканиране==&lt;br /&gt;
Oрганизациите сканират (наблюдават)обкръжаващата среда, за да разкрият индикаторите или сигналите за текущите и потенциалните промени или за новите проблеми, възникващи в политическата, икономическата, социално-културната и технологична среда. Сканирането позволява на организацията да се информира за бъдещите заплахи и възможности ([[шанс]]ове). По този начин организацията може своевременно да разгледа алтернативни варианти за действие и да предприеме необходимите мерки, за да се адаптира към промените.&lt;br /&gt;
==Мониторинг==&lt;br /&gt;
Включва в себе си проследяване на конкретна промяна на [[макросреда]]та във времето. Аналитиците от организацията наблюдават и проследяват еволюцията на разкритите чрез сканирането проблеми. Така те подпомагат формирането на отношението на организацията към слабите сигнали, уловени чрез сканирането.&lt;br /&gt;
==Прогнозиране==&lt;br /&gt;
Целта на [[прогнозиране]]то е да се разработят възможните параметри на мащаба, направлението, скоростта и интензивността на промените, осъществяващи се във външната среда. Могат да се разграничат два типапрогнозиране:&lt;br /&gt;
** В основата на първия тип стоят очевидни тенденции, за които може да се очаква, че като цяло ще се съхранят в продължение на определено време - такива са демографските тенденции.&lt;br /&gt;
** Втория тип прогнозиране се базира на разработването на алтернативни варианти на бъдещето, които на свой ред са базирани върху т.нар. неочаквани събития ([[неопределеност]]и). За разкриването на алтернативните варианти на бъдещето се използват прогнозни сценарии.&lt;br /&gt;
** Оценяване на този етап фирмата оценява как и защо прогнозираните тенденции влияят върху стратегията на организацията; как фирмата може да промени своята стратегия, за да се адаптира към промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Етапи на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15274</id>
		<title>PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15274"/>
		<updated>2014-04-09T12:39:54Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Анализ ПЕСТ /PEST/ '''е второто '''широко използвано [[средство]] за [[анализ на среда]]та''', в която работи дадено предприятие, и е известно като анализ ПЕСТ. Политическите и социални фактори, съчетани с напредъка в технологиите, могат да оказват значително по-силно влияние. Поради това за тях анализът ПЕСТ е уместен. Тук се разглеждат социалните, технологичните, икономическите и политическите фактори, които имат влияние върху средата. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Политически фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*В резултат на държавната политика за въвеждане на средата като пълноправен участник в националната система на [[здравеопазване]], участието й в предоставянето на здравни грижи ще се разшири подчертано. Целта е подобряване достъпността до здравеопазване и създаване на равни възможности за цялото население. Това ще доведе до редица разширени отговорности, включително в дългосрочна перспектива на предписване на лекарства от фармацевти и [[мониторинг]] на лекарствената терапия (фармацевтични грижи). &lt;br /&gt;
*Значително по-ниските цени на генеричните лекарства и схемата за регулиране на фармацевтичните надценки ще намалят разходите за лекарства и, вследствие на това, приходите на аптеките. &lt;br /&gt;
*Държавната регулация на заетостта, безопасността, планирането, [[данък|данъци]]те, [[ДДС]] и дори регламентите на ЕС са фактори, които се отразяват на текущата дейност. Политическите решения в някои европейски страни след [[дерегулация]]та на кварталните аптеки, например в Италия и Холандия, насочва големите играчи към подобни пазари, където в момента те масово придобиват аптеки. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Икономически фактори=== &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Фактори като лихвени равнища, [[обменни курсове]], [[брутен вътрешен продукт|БВП]], парично предлагане и стопанските цикли засягат както фондовата [[борса]], така и разполагаемия доход на населението. Наемите и цената на недвижимите имоти също са повлияни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Режийни]]те разходи се влияят от общото положение на икономиката. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*По-високата [[инфлация]] води до по-високи разходи за заплати. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Добрата икономика създава пълна заетост и така става трудно да се наеме квалифициран персонал в някои райони. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Социални фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Резкият спад на [[раждаемост]]та в края на ХХ в. доведе до значителен брой на застаряващо население над 65 г. възраст. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Компютърната грамотност създаде възможности за електронна търговия. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Понастоящем загрижеността за здравето сред обществеността все още не е достатъчно силно изразена, както във водещите страни членки на ЕС. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Социалните фактори влияят върху поведението на потребителите на лекарства, както и на персонала в фирмата и това има отражение върху ефективното управление и функциониране на една фирма. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Демографският профил на района, в който се намира фирмата, определя поведението на купувачите и влияе върху обема на поддържаните стокови наличности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Технологични фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Технологичният напредък доведе до широко използване на интернет и вътрешни мрежи, подобряване на съобщенията и т.н. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Налице са пилотни проекти за е-здравеопазване, предаване на рецепти и връзка с лекарите, което ще подобри и ускори обработката на рецептите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вътрешните мрежи на съсловните организации могат да облекчат потока от информация. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Напредъкът при [[ПОС-терминал]]ите и [[бар-код]]овете ще улесни управлението на стоковите наличности. Терминали с бар-код четци и магнитни банкови карти спомагат за съкращаване на разходи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Етапи на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15273</id>
		<title>PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15273"/>
		<updated>2014-04-09T12:39:31Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Анализ ПЕСТ /PEST/ '''е второто '''широко използвано [[средство]] за [[анализ на среда]]та''', в която работи дадено предприятие, и е известно като анализ ПЕСТ. Политическите и социални фактори, съчетани с напредъка в технологиите, могат да оказват значително по-силно влияние. Поради това за тях анализът ПЕСТ е уместен. Тук се разглеждат социалните, технологичните, икономическите и политическите фактори, които имат влияние върху средата. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Политически фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*В резултат на държавната политика за въвеждане на средата като пълноправен участник в националната система на [[здравеопазване]], участието й в предоставянето на здравни грижи ще се разшири подчертано. Целта е подобряване достъпността до здравеопазване и създаване на равни възможности за цялото население. Това ще доведе до редица разширени отговорности, включително в дългосрочна перспектива на предписване на лекарства от фармацевти и [[мониторинг]] на лекарствената терапия (фармацевтични грижи). &lt;br /&gt;
*Значително по-ниските цени на генеричните лекарства и схемата за регулиране на фармацевтичните надценки ще намалят разходите за лекарства и, вследствие на това, приходите на аптеките. &lt;br /&gt;
*Държавната регулация на заетостта, безопасността, планирането, [[данък|данъци]]те, [[ДДС]] и дори регламентите на ЕС са фактори, които се отразяват на текущата дейност. Политическите решения в някои европейски страни след [[дерегулация]]та на кварталните аптеки, например в Италия и Холандия, насочва големите играчи към подобни пазари, където в момента те масово придобиват аптеки. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Икономически фактори=== &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Фактори като лихвени равнища, [[обменни курсове]], [[брутен вътрешен продукт|БВП]], парично предлагане и стопанските цикли засягат както фондовата [[борса]], така и разполагаемия доход на населението. Наемите и цената на недвижимите имоти също са повлияни. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Режийни]]те разходи се влияят от общото положение на икономиката. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*По-високата [[инфлация]] води до по-високи разходи за заплати. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Добрата икономика създава пълна заетост и така става трудно да се наеме квалифициран персонал в някои райони. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Социални фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Резкият спад на [[раждаемост]]та в края на ХХ в. доведе до значителен брой на застаряващо население над 65 г. възраст. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Компютърната грамотност създаде възможности за електронна търговия. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Понастоящем загрижеността за здравето сред обществеността все още не е достатъчно силно изразена, както във водещите страни членки на ЕС. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Социалните фактори влияят върху поведението на потребителите на лекарства, както и на персонала в фирмата и това има отражение върху ефективното управление и функциониране на една фирма. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Демографският профил на района, в който се намира фирмата, определя поведението на купувачите и влияе върху обема на поддържаните стокови наличности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Технологични фактори===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Технологичният напредък доведе до широко използване на интернет и вътрешни мрежи, подобряване на съобщенията и т.н. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Налице са пилотни проекти за е-здравеопазване, предаване на рецепти и връзка с лекарите, което ще подобри и ускори обработката на рецептите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вътрешните мрежи на съсловните организации могат да облекчат потока от информация. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Напредъкът при [[ПОС-терминал]]ите и [[бар-код]]овете ще улесни управлението на стоковите наличности. Терминали с бар-код четци и магнитни банкови карти спомагат за съкращаване на разходи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Етапи ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ПЕСТ анализът се състои от следните етапи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Сканиране]] организациите сканират (наблюдават)обкръжаващата среда, за да разкрият индикаторите или сигналите за текущите и потенциалните промени или за новите проблеми, възникващи в политическата, икономическата, социално-културната и технологична среда. Сканирането позволява на организацията да се информира за бъдещите заплахи и възможности ([[шанс]]ове). По този начин организацията може своевременно да разгледа алтернативни варианти за действие и да предприеме необходимите мерки, за да се адаптира към промените.&lt;br /&gt;
* [[Мониторинг]] включва в себе си проследяване на конкретна промяна на [[макросреда]]та във времето. Аналитиците от организацията наблюдават и проследяват еволюцията на разкритите чрез сканирането проблеми. Така те подпомагат формирането на отношението на организацията към слабите сигнали, уловени чрез сканирането.&lt;br /&gt;
* Прогнозиране целта на [[прогнозиране]]то е да се разработят възможните параметри на мащаба, направлението, скоростта и интензивността на промените, осъществяващи се във външната среда. Могат да се разграничат два типапрогнозиране:&lt;br /&gt;
** В основата на първия тип стоят очевидни тенденции, за които може да се очаква, че като цяло ще се съхранят в продължение на определено време - такива са демографските тенденции.&lt;br /&gt;
** Втория тип прогнозиране се базира на разработването на алтернативни варианти на бъдещето, които на свой ред са базирани върху т.нар. неочаквани събития ([[неопределеност]]и). За разкриването на алтернативните варианти на бъдещето се използват прогнозни сценарии.&lt;br /&gt;
** Оценяване на този етап фирмата оценява как и защо прогнозираните тенденции влияят върху стратегията на организацията; как фирмата може да промени своята стратегия, за да се адаптира към промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Етапи на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Графично представяне на PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15272</id>
		<title>Графично представяне на PEST анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%93%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BE_%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_PEST_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=15272"/>
		<updated>2014-04-09T12:39:04Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''PEST анализът''' е '''рамка, която стратезите използват за да сканират външната макро среда, в която организацията оперира.''' &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
PEST е съкращение от следните фактори: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Political (Политически)&lt;br /&gt;
* Economic (Икономически)&lt;br /&gt;
* Social (Социални)&lt;br /&gt;
* Technological (Технологични)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Факторите PEST играят важна роля при избора на [[стратегия]]. Те са извън контрола на фирмата и трябва да се считат или като заплахи или като възможности. Важно е да се отбележи, че макро икономическите фактори могат да се различават в различните континенти, страни и дори региони. Затова PEST анализа обикновено се изготвя на ниво - страна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изготвянето на PEST Анализ е относително просто и може да бъде извършено по време на [[семинар]], чрез използване на техниката [[''brainstorm]]''.&amp;amp;nbsp; Използването на PEST Анализа може да варира от стратегическо планиране на фирмата, през маркетингово планиране, до планиране развитието на определен продукт. Като варианти на PEST Анализа, понякога се използва [[SLEPT]] (+ Legal - правни фактори) или STEEPLE Анализ (Социално/демографски; Технологични, Икономически, Природни, Политически, Правни и Етични фактори). В някои случаи географските фактори могат да имат важно въздействие. Целта на ПЕСТ анализа е да се идентифицират, проследят, прогнозират и оценят промените, осъществяващи се в политическата, икономическата, социално-културната и технологичната среда на фирмата. Като правило тези промени въздействат върху целия отрасъл. Събитията, които предизвикват тези промени се наричат движещи сили.&lt;br /&gt;
[[File:pestanaliz.jpg|550px|center]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[PEST анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда]]&lt;br /&gt;
* [[SWOT анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
* [[Мисия]]&lt;br /&gt;
* [[Администрация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://vip-consult.net/bg/EconomicAnalyses/page-4-29.html Икономически Анализи]&lt;br /&gt;
* [http://www.helpos.com/archive/preview-web/11_053_11_index.html Анализ на стратегията на предприятието чрез нетрадиционни методи и съвременни активни методи]&lt;br /&gt;
* [http://download.pomagalo.com/568515/vynshna+sreda+i+pest+analiz+na+google+inc/?search Външна среда и анализ на Гугъл Инк]&lt;br /&gt;
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:LO4pnNTTqFsJ:portal.shoumen-cci.com/attachments/trainings/strategishesko_planirane_NPO.pps+pest+%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;amp;cd=24&amp;amp;hl=bg&amp;amp;ct=clnk&amp;amp;gl=bg СТРАТЕГИЧЕСКО  ПЛАНИРАНЕ  НА ДЕЙНОСТТА НА НПО]&lt;br /&gt;
* [http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ.]&lt;br /&gt;
* [http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Методи за изследване в бизнеса]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=ERP-%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80&amp;diff=15271</id>
		<title>ERP-мениджър</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=ERP-%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80&amp;diff=15271"/>
		<updated>2014-04-09T12:38:03Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''ERP-Мениджъра'''  - '''новото действащо лице в управлението'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес информационни системи]]&lt;br /&gt;
*[[Внедряване на ERP-система]]&lt;br /&gt;
*[[Интегрирана система за управление на бизнеса]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15270</id>
		<title>12-те правила на Код</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15270"/>
		<updated>2014-04-09T12:37:39Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Множеството разработени СУБД (система за управление на бази от [[Анализ на данните|данни]]), които са обявени за релационни, всъщност не отговарят напълно на изискванията на релационния модел. Поради това, Код формулира '''едно основно и 11 допълнителни правила''', които '''определят критериите за оценка дали даден [[софтуер]] може да се приеме за релационна СУБД'''.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Основно правило на Код==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка релационна СУБД трябва да може да управлява БД посредством възможностите на Релационния модел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Допълнителни правила на Код==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
[[file:bd.jpg|right|thumb|500px|Отчет на база данни в Аccess]]&lt;br /&gt;
1. Представяне на [[информация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Цялата информация на релационната БД се представя на логическо ниво и по единствен начин – чрез стойностите в таблиците.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
2. Гарантиран достъп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка атомарна [[стойност]] в релационната БД е  логически достижима чрез името на [[таблица]]та, стойността на първичния ключ и името на [[колона]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
3. Системно третиране на стойността “nul”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стойностите “nul” се поддържат от СУБД по системен път, независимо от типовете данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
4. Динамичен интерактивен [[каталог]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Описанието на данните се представя на логическо ниво по същия начин както и самите данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
5. Сложен език  на заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*СУБД трябва да предоставя поне един език, с който да се изразяват:&lt;br /&gt;
*Дефинирането на данните;&lt;br /&gt;
*Дефинирането на [[потребител]]ските представи;&lt;br /&gt;
*Обработка на данните;&lt;br /&gt;
*Ограниченията на целостта;&lt;br /&gt;
*Правилата за [[достъп]];&lt;br /&gt;
*Границите на транзакциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6. Обновяване на потребителските представи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребителските представи се обновяват от СУБД.&lt;br /&gt;
*Обновяване на данните на високо [[ниво]].&lt;br /&gt;
*Обновяването на данните трябва да може да се извършва на ниво таблица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Физическа независимост на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна на методите на достъп или представянето в паметта, приложните програми не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8. Логическа [[независимост]] на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна в таблиците, наложена от разработването на нови приложения, старите приложения не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
9. Независимост на ограниченията за цялостност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ограниченията за цялостност се задават с езика за заяви и се съхраняват в каталога, а не в приложните програми.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
10. Независимост на [[разпределение]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приложната [[програма]], която се обръща към дадена СУБД, трябва да работи и при разпределение на БД по възлите на [[мрежа]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
11. Защита на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Достъп]]ът до данните се контролира изцяло от СУБД и нейната цялостност не може да бъда нарушена без знанието на [[администратор]]а или потребителя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Компютър]]&lt;br /&gt;
*[[Машина]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Линеен код]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/DB2007/BD29.htm Изисквания за релационна база данни]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:H1uqA9Imv4sJ:lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2009/02/80_20.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgAXSoAFNln9SyqKyqnXb8w3bLVc0wOktcO4VM-dyKmP0RJGB2qs4li5tWHJ8F7XPJcO5YoYKbFx6otY1wPWDbufMuOfoudem7awEFq5qJ3qiNkXQLpfWjqQxbUaDscpnr3Utxl&amp;amp;sig=AHIEtbQL4q0B2_7lbmkb3fFaspzhynPiUg Добри правила при писане на код]&lt;br /&gt;
*[http://www.integriert-studieren.jku.at/idol/bg/databases.html Използване на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://office.microsoft.com/bg-bg/access-help/HA001224247.aspx Основи на проектирането на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://www.grao.bg/nbd.html Национална база данни ГРАО]&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15269</id>
		<title>12-те правила на Код</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15269"/>
		<updated>2014-04-09T12:37:23Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Множеството разработени СУБД (система за управление на бази от [[Анализ на данните|данни]]), които са обявени за релационни, всъщност не отговарят напълно на изискванията на релационния модел. Поради това, Код формулира '''едно основно и 12 допълнителни правила''', които '''определят критериите за оценка дали даден [[софтуер]] може да се приеме за релационна СУБД'''.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Основно правило на Код==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка релационна СУБД трябва да може да управлява БД посредством възможностите на Релационния модел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Допълнителни правила на Код==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
[[file:bd.jpg|right|thumb|500px|Отчет на база данни в Аccess]]&lt;br /&gt;
1. Представяне на [[информация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Цялата информация на релационната БД се представя на логическо ниво и по единствен начин – чрез стойностите в таблиците.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
2. Гарантиран достъп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка атомарна [[стойност]] в релационната БД е  логически достижима чрез името на [[таблица]]та, стойността на първичния ключ и името на [[колона]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
3. Системно третиране на стойността “nul”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стойностите “nul” се поддържат от СУБД по системен път, независимо от типовете данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
4. Динамичен интерактивен [[каталог]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Описанието на данните се представя на логическо ниво по същия начин както и самите данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
5. Сложен език  на заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*СУБД трябва да предоставя поне един език, с който да се изразяват:&lt;br /&gt;
*Дефинирането на данните;&lt;br /&gt;
*Дефинирането на [[потребител]]ските представи;&lt;br /&gt;
*Обработка на данните;&lt;br /&gt;
*Ограниченията на целостта;&lt;br /&gt;
*Правилата за [[достъп]];&lt;br /&gt;
*Границите на транзакциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6. Обновяване на потребителските представи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребителските представи се обновяват от СУБД.&lt;br /&gt;
*Обновяване на данните на високо [[ниво]].&lt;br /&gt;
*Обновяването на данните трябва да може да се извършва на ниво таблица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Физическа независимост на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна на методите на достъп или представянето в паметта, приложните програми не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8. Логическа [[независимост]] на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна в таблиците, наложена от разработването на нови приложения, старите приложения не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
9. Независимост на ограниченията за цялостност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ограниченията за цялостност се задават с езика за заяви и се съхраняват в каталога, а не в приложните програми.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
10. Независимост на [[разпределение]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приложната [[програма]], която се обръща към дадена СУБД, трябва да работи и при разпределение на БД по възлите на [[мрежа]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
11. Защита на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Достъп]]ът до данните се контролира изцяло от СУБД и нейната цялостност не може да бъда нарушена без знанието на [[администратор]]а или потребителя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Компютър]]&lt;br /&gt;
*[[Машина]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Линеен код]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/DB2007/BD29.htm Изисквания за релационна база данни]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:H1uqA9Imv4sJ:lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2009/02/80_20.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgAXSoAFNln9SyqKyqnXb8w3bLVc0wOktcO4VM-dyKmP0RJGB2qs4li5tWHJ8F7XPJcO5YoYKbFx6otY1wPWDbufMuOfoudem7awEFq5qJ3qiNkXQLpfWjqQxbUaDscpnr3Utxl&amp;amp;sig=AHIEtbQL4q0B2_7lbmkb3fFaspzhynPiUg Добри правила при писане на код]&lt;br /&gt;
*[http://www.integriert-studieren.jku.at/idol/bg/databases.html Използване на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://office.microsoft.com/bg-bg/access-help/HA001224247.aspx Основи на проектирането на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://www.grao.bg/nbd.html Национална база данни ГРАО]&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15268</id>
		<title>12-те правила на Код</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15268"/>
		<updated>2014-04-09T12:37:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Множество]]то разработени СУБД (система за управление на бази от [[Анализ на данните|данни]]), които са обявени за релационни, всъщност не отговарят напълно на изискванията на релационния модел. Поради това, Код формулира '''едно основно и 12 допълнителни правила''', които '''определят критериите за оценка дали даден [[софтуер]] може да се приеме за релационна СУБД'''.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Основно правило на Код==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка релационна СУБД трябва да може да управлява БД посредством възможностите на Релационния модел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Допълнителни правила на Код==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
[[file:bd.jpg|right|thumb|500px|Отчет на база данни в Аccess]]&lt;br /&gt;
1. Представяне на [[информация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Цялата информация на релационната БД се представя на логическо ниво и по единствен начин – чрез стойностите в таблиците.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
2. Гарантиран достъп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка атомарна [[стойност]] в релационната БД е  логически достижима чрез името на [[таблица]]та, стойността на първичния ключ и името на [[колона]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
3. Системно третиране на стойността “nul”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стойностите “nul” се поддържат от СУБД по системен път, независимо от типовете данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
4. Динамичен интерактивен [[каталог]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Описанието на данните се представя на логическо ниво по същия начин както и самите данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
5. Сложен език  на заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*СУБД трябва да предоставя поне един език, с който да се изразяват:&lt;br /&gt;
*Дефинирането на данните;&lt;br /&gt;
*Дефинирането на [[потребител]]ските представи;&lt;br /&gt;
*Обработка на данните;&lt;br /&gt;
*Ограниченията на целостта;&lt;br /&gt;
*Правилата за [[достъп]];&lt;br /&gt;
*Границите на транзакциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6. Обновяване на потребителските представи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребителските представи се обновяват от СУБД.&lt;br /&gt;
*Обновяване на данните на високо [[ниво]].&lt;br /&gt;
*Обновяването на данните трябва да може да се извършва на ниво таблица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Физическа независимост на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна на методите на достъп или представянето в паметта, приложните програми не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8. Логическа [[независимост]] на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна в таблиците, наложена от разработването на нови приложения, старите приложения не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
9. Независимост на ограниченията за цялостност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ограниченията за цялостност се задават с езика за заяви и се съхраняват в каталога, а не в приложните програми.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
10. Независимост на [[разпределение]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приложната [[програма]], която се обръща към дадена СУБД, трябва да работи и при разпределение на БД по възлите на [[мрежа]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
11. Защита на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Достъп]]ът до данните се контролира изцяло от СУБД и нейната цялостност не може да бъда нарушена без знанието на [[администратор]]а или потребителя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Компютър]]&lt;br /&gt;
*[[Машина]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Линеен код]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/DB2007/BD29.htm Изисквания за релационна база данни]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:H1uqA9Imv4sJ:lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2009/02/80_20.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgAXSoAFNln9SyqKyqnXb8w3bLVc0wOktcO4VM-dyKmP0RJGB2qs4li5tWHJ8F7XPJcO5YoYKbFx6otY1wPWDbufMuOfoudem7awEFq5qJ3qiNkXQLpfWjqQxbUaDscpnr3Utxl&amp;amp;sig=AHIEtbQL4q0B2_7lbmkb3fFaspzhynPiUg Добри правила при писане на код]&lt;br /&gt;
*[http://www.integriert-studieren.jku.at/idol/bg/databases.html Използване на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://office.microsoft.com/bg-bg/access-help/HA001224247.aspx Основи на проектирането на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://www.grao.bg/nbd.html Национална база данни ГРАО]&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15267</id>
		<title>12-те правила на Код</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15267"/>
		<updated>2014-04-09T12:36:59Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Множество]]то разработени СУБД (система за управление на бази от [[Анализ на данните|данни]]), които са обявени за релационни, всъщност не отговарят напълно на изискванията на релационния модел. Поради това, Код формулира '''едно основно и 12 допълнителни правила''', които '''определят критериите за оценка дали даден [[софтуер]] може да се приеме за релационна СУБД'''.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Основно правило на Код==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка релационна СУБД трябва да може да управлява БД посредством възможностите на Релационния модел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Допълнителни правила на Код==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
[[file:bd.jpg|right|thumb|500px|Отчет на база данни в Аccess]]&lt;br /&gt;
1. Представяне на [[информация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Цялата информация на релационната БД се представя на логическо ниво и по единствен начин – чрез стойностите в таблиците.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
2. Гарантиран достъп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка атомарна [[стойност]] в релационната БД е  логически достижима чрез името на [[таблица]]та, стойността на първичния ключ и името на [[колона]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
3. Системно третиране на стойността “nul”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стойностите “nul” се поддържат от СУБД по системен път, независимо от типовете данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
4. Динамичен интерактивен [[каталог]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Описанието на данните се представя на логическо ниво по същия начин както и самите данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
5. Сложен език  на заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*СУБД трябва да предоставя поне един език, с който да се изразяват:&lt;br /&gt;
*Дефинирането на данните;&lt;br /&gt;
*Дефинирането на [[потребител]]ските представи;&lt;br /&gt;
*Обработка на данните;&lt;br /&gt;
*Ограниченията на целостта;&lt;br /&gt;
*Правилата за [[достъп]];&lt;br /&gt;
*Границите на транзакциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6. Обновяване на потребителските представи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребителските представи се обновяват от СУБД.&lt;br /&gt;
*Обновяване на данните на високо [[ниво]].&lt;br /&gt;
*Обновяването на данните трябва да може да се извършва на ниво таблица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Физическа независимост на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна на методите на достъп или представянето в паметта, приложните програми не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8. Логическа [[независимост]] на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна в таблиците, наложена от разработването на нови приложения, старите приложения не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
9. Независимост на ограниченията за цялостност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ограниченията за цялостност се задават с езика за заяви и се съхраняват в каталога, а не в приложните програми.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
10. Независимост на [[разпределение]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приложната [[програма]], която се обръща към дадена СУБД, трябва да работи и при разпределение на БД по възлите на [[мрежа]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
11. Защита на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Достъп]]ът до данните се контролира изцяло от СУБД и нейната цялостност не може да бъда нарушена без знанието на [[администратор]]а или потребителя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Компютър]]&lt;br /&gt;
*[[Машина]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Линеен код]]&lt;br /&gt;
*[[Изходен код]]&lt;br /&gt;
*[[Програмиране]]&lt;br /&gt;
*[[База данни]]&lt;br /&gt;
*[[Офис пакет]]&lt;br /&gt;
*[[Рам памет]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/DB2007/BD29.htm Изисквания за релационна база данни]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:H1uqA9Imv4sJ:lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2009/02/80_20.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgAXSoAFNln9SyqKyqnXb8w3bLVc0wOktcO4VM-dyKmP0RJGB2qs4li5tWHJ8F7XPJcO5YoYKbFx6otY1wPWDbufMuOfoudem7awEFq5qJ3qiNkXQLpfWjqQxbUaDscpnr3Utxl&amp;amp;sig=AHIEtbQL4q0B2_7lbmkb3fFaspzhynPiUg Добри правила при писане на код]&lt;br /&gt;
*[http://www.integriert-studieren.jku.at/idol/bg/databases.html Използване на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://office.microsoft.com/bg-bg/access-help/HA001224247.aspx Основи на проектирането на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://www.grao.bg/nbd.html Национална база данни ГРАО]&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15266</id>
		<title>12-те правила на Код</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=12-%D1%82%D0%B5_%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9A%D0%BE%D0%B4&amp;diff=15266"/>
		<updated>2014-04-09T12:36:46Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Множество]]то разработени СУБД (система за управление на бази от [[Анализ на данните|данни]]), които са обявени за релационни, всъщност не отговарят напълно на изискванията на релационния модел. Поради това, Код формулира '''едно основно и 12 допълнителни правила''', които '''определят критериите за оценка дали даден [[софтуер]] може да се приеме за релационна СУБД'''.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
==Основно правило на Код==&lt;br /&gt;
[[file:bd.jpg|right|thumb|500px|Отчет на база данни в Аccess]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка релационна СУБД трябва да може да управлява БД посредством възможностите на Релационния модел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Допълнителни правила на Код==&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
1. Представяне на [[информация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Цялата информация на релационната БД се представя на логическо ниво и по единствен начин – чрез стойностите в таблиците.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
2. Гарантиран достъп.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всяка атомарна [[стойност]] в релационната БД е  логически достижима чрез името на [[таблица]]та, стойността на първичния ключ и името на [[колона]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
3. Системно третиране на стойността “nul”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стойностите “nul” се поддържат от СУБД по системен път, независимо от типовете данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
4. Динамичен интерактивен [[каталог]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Описанието на данните се представя на логическо ниво по същия начин както и самите данни.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
5. Сложен език  на заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*СУБД трябва да предоставя поне един език, с който да се изразяват:&lt;br /&gt;
*Дефинирането на данните;&lt;br /&gt;
*Дефинирането на [[потребител]]ските представи;&lt;br /&gt;
*Обработка на данните;&lt;br /&gt;
*Ограниченията на целостта;&lt;br /&gt;
*Правилата за [[достъп]];&lt;br /&gt;
*Границите на транзакциите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
6. Обновяване на потребителските представи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребителските представи се обновяват от СУБД.&lt;br /&gt;
*Обновяване на данните на високо [[ниво]].&lt;br /&gt;
*Обновяването на данните трябва да може да се извършва на ниво таблица.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
7. Физическа независимост на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна на методите на достъп или представянето в паметта, приложните програми не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
8. Логическа [[независимост]] на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При промяна в таблиците, наложена от разработването на нови приложения, старите приложения не се променят логически.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
9. Независимост на ограниченията за цялостност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ограниченията за цялостност се задават с езика за заяви и се съхраняват в каталога, а не в приложните програми.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
10. Независимост на [[разпределение]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приложната [[програма]], която се обръща към дадена СУБД, трябва да работи и при разпределение на БД по възлите на [[мрежа]]та.&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
11. Защита на данните.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Достъп]]ът до данните се контролира изцяло от СУБД и нейната цялостност не може да бъда нарушена без знанието на [[администратор]]а или потребителя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Компютър]]&lt;br /&gt;
*[[Машина]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
*[[Кевин Уоруик]]&lt;br /&gt;
*[[Линеен код]]&lt;br /&gt;
*[[Изходен код]]&lt;br /&gt;
*[[Програмиране]]&lt;br /&gt;
*[[База данни]]&lt;br /&gt;
*[[Офис пакет]]&lt;br /&gt;
*[[Рам памет]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/DB2007/BD29.htm Изисквания за релационна база данни]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:H1uqA9Imv4sJ:lubo.elsys-bg.org/wp-content/uploads/2009/02/80_20.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgAXSoAFNln9SyqKyqnXb8w3bLVc0wOktcO4VM-dyKmP0RJGB2qs4li5tWHJ8F7XPJcO5YoYKbFx6otY1wPWDbufMuOfoudem7awEFq5qJ3qiNkXQLpfWjqQxbUaDscpnr3Utxl&amp;amp;sig=AHIEtbQL4q0B2_7lbmkb3fFaspzhynPiUg Добри правила при писане на код]&lt;br /&gt;
*[http://www.integriert-studieren.jku.at/idol/bg/databases.html Използване на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://office.microsoft.com/bg-bg/access-help/HA001224247.aspx Основи на проектирането на бази данни]&lt;br /&gt;
*[http://www.grao.bg/nbd.html Национална база данни ГРАО]&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D1%85%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15265</id>
		<title>Видове хеджиране</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D1%85%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15265"/>
		<updated>2014-04-09T12:35:14Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: Нова страница: '''Може да се хеджира с фючърси и опции'''. ==Хеджиране с фючърси==  По своята същност хеджингът ...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Може да се хеджира с фючърси и опции'''.&lt;br /&gt;
==Хеджиране с фючърси==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По своята същност хеджингът е сключване на фючърсна сделка и заемане на равностойни, но обратни позиции на [[пазар]]а с налични [[актив]]и (стоки или ценни книжа) и на фючърсния пазар, за да се защити дадена позиция на [[спот]] пазара от загуба на колебания в цените. Хедижирането е възможно благодарение на обстоятелството, че цените на пазарите на налични стоки и [[ценна книга|ценни книжа]] и цените на фючърсните пазари имат тенденция да се променят еднопосочно, но не пропорционално, тъй като те реаргират на едни и същи ценообразуващи фактори.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рисковете от колебания та на цените на стоки, услуги,ценни книжа не могат изцяло да се избегнат с хеджинга, но те могат да се ограничат и сведат до минимум при поставянето на целите и плdнирането на печалбата.  Затова и хеджирането е особено важна характерна черта на съвремените [[борси|борса]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Стратегия]]та на [[хеджор]]ите се определя от техните очаквания за промяна на цените за бъдещ период на двата пазара – спот и фючърсния пазар. С наближаване на месеца на доставка по фючърсния контракт цените на спот пазара и и на фючърсния пазар проявяват [[тенденция]] на сближаване на една към друга, като разликата между тях се нарича [[база]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с фючърси сереализира в два варианта, познати в борсовата практика като дълго хеджиране (покупно) и късо (продажно).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Дълго хеджиране===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дълго хеджират потребителите и търговците на борсови стоки, които се страхуват от повишаване на цената в бъдещ момент, когато трябва да купавят тези стоки на спот пазара. Дългото хеджиране започва с откриване на [[дълга позиция]] на фючърсния пазар в деня на поставяне на хеджа и прключва със закриване на позицията на фючърсния пазар с продажба на същия брой и вид [[Фючърсна сделка|фючърс]]и в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Икономическия ефект]] от дългото хеджиране зависи от изменението на базата в деня на вдигане на хеджа. Възможни изходи са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база&lt;br /&gt;
* Хеджорът, който хеджира дълго понася относителна загуба, равна по стойност на тази, с която се увеличава базата. Загубата е относителна, защото покупната цена е по-висока от очакваната в резултат на хеджирането, но е по-ниска от действителната спот цена в бъдеще. Тоест ,хеджирайки,произодителят  е спестил.&lt;br /&gt;
* [[Нетната покупна цена]], получена от дългото хеджиране при увеличаване на базата, се запазва и в случай че опасенията на хеджиращия дълго се окажат неоснователни и цената в бъдеще спадне. Хеджорът пропуска печалба, но целта на хеджирането е постигната –запазване на цената, която може да се договори за бъдещ момент и отказ от печалба, за да не се поеме риск. Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база. Реализира се абсолютна [[печалба]], равна по стойност на стойността , с която се увеличава базата. Печалбата е абсолютна,защото постигната покупна цена е по- ниска не само от спот цената в бъдеще, но и от очакваната в резултат на хеджирането цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Късо хеджиране с фючърси===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Късо хеджират производителите и търговците на борсовите стоки, които се страхуват от понижаване на цаната в бъдещ период, когато трябва да продават тези стоки на спот пазара Късото хеджиране започва с откриване на къса позиция на фючърсния пазар в деня на поставяне на [[хедж]]а и проключва със закриване на  позицията на фючърсния пазар с покупкаа на същия брой и вид фючърси в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база –реализира се абсолютна печалба&lt;br /&gt;
# Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база- относителна загуба, равна по стойност  на стойността, с коята е отслабнала базата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Хеджирането изисква задължително наличие на позиция на спот пазара&lt;br /&gt;
* Хеджирането намалява значително риска от неблагоприятното изменение на цените в определенмомент в бъдещето, когато хеджорът ще бъде длъжен да изпълни търговска опреация на спот пазара, като го заменя с  много по-малкия риск от изменение на базата&lt;br /&gt;
* Ефектът на хеджирането зависи от промяната на базата спрямо очакванията. При увеличаване на базата хеджиращият късо печели, а хеджиращшят дълго губи. При отслабване на базата хеджиращият късо губи, а хеджиращият дълго печели.&lt;br /&gt;
* Хеджирнаето с фючърси следва да се предпочита пред други начини за хеджиране, когато търговецът има достатъчно основания да очаква неблагоприятно изменение на цените. При положително развитие на цените хеджирането води до пропускане на печалба от спот пазара.&lt;br /&gt;
* Дългото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се купи реално стоката. Късото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се продаде реално стоката.&lt;br /&gt;
* Хеджирането с фючърси дава възможност на производителите и на потребителите на борсови стоки да запазят търговските си връзки със своите редовни клиентии доставчици, дори когато те не могат да се обвържат дългосрочно с изгодна цена. В този случай хеджирането на фючърсния пазар се оказва източник на печалба , която може да подобри резултатите от реалната сделка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Хеджиране с опции==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегията хеджиране с [[варант|опции]] възпроизвежда принципите на хеджирането с фючърси.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
То се реализира в два варианта в зависимост от позицията на спот пазара, която хеджорът трябва да заеме в бъдеще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Хеджиране срещу очаквано повишаване (понижаване) на цената===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Срещу очакваното повишаване (понижаване)на цената хеджират потребителите на борсови стоки и търговцие, които в бъдеще ще купуват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Възможностите са две:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Покупка на [[кол опция]] (пут) опции, ако хеджорът има средства да плати премията и желае да лимитира риска в момента на поставяне на хеджа&lt;br /&gt;
* Продажбата на [[пут|пут опция]] (кол) опции,  ако хеджорът не разполага със средства за плащане на премията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай на неблагоприятно развитие на цената хеджирането с [[варант|опции]] органичава по-слабо риска от повишаване (понижаване) на цената, отколкото клосическото хеджиране, защото&lt;br /&gt;
* При покупка на кол (пут) опции част от печалбата от фючърсния пазар се губи за покриване на разходите за премията&lt;br /&gt;
* При продажбата на пут (кол) опции се пропуска печалбата от фючърсния пазар и бъдещата спот цена намалява само с получената премия &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай, че прогнозата за повишаване (понижаване) на цената не се реализира и цената се развие благоприятно (неблагоприятно), хеджирането с опции е по-целесъобразно от класическото хеджиране&lt;br /&gt;
* С покупката на кол (пут) опции се избягва загубата от фючърсния пазар и се запазва възможността за получаване на допълнителна печалба от благоприятната спот цена&lt;br /&gt;
* С продажбата на пут (кол) опции загубата от фючърсния пазар се намалява с получената премия и това подобрява нетната покупна цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Краен извод===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с опции е по-ефективно от хеджирането с фючърси, когато не може да се предвиди еднозначно движение на цената.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Хеджиране]]&lt;br /&gt;
* [[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
* [[Спекулант]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Елазаров С.,&amp;amp;nbsp;Миленков Х.,&amp;amp;nbsp;Симов В. „Стокови борси”&lt;br /&gt;
* Каракашева Л. , Маркова Б. „Борси и борсова политика”&lt;br /&gt;
* Ковачева В. , „Организирани пазари и борсова търговия”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.finpipe.com/hedge.htm Какво е хеджиране? Защо компаниите хеджират? EN]&lt;br /&gt;
* [http://www.youtube.com/watch?v=eXhljnuQx8Y To Hedge or Not to Hedge-Forex Trading]&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/k-maksimova-hedjiraneto-vse-poveche-se-izpolzva-ot-nashite-klienti,116654/ К. Максимова: Хеджирането все повече се използва от нашите клиенти - интервю описващо една гледна точка към хедж пазарът в България]&lt;br /&gt;
*[http://borsi.blog.bg/biznes/2009/04/14/hedjirane-hedjing.322343/ Хеджиране – Хеджинг]&lt;br /&gt;
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=10/ Хеджиране с фючърси]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15264</id>
		<title>Хеджиране</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15264"/>
		<updated>2014-04-09T12:34:27Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Операциите по '''хеджиране''' представляват '''сделки, чрез които се фиксира размерът на потенциалните загуби или печалби и се изолира първоначалната финансова сделка от влиянието на пазарните колебания'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Английската дума ''hedging'' буквално означава ограждам се, предпазвам се. За хеджиране се използват различни [[финансов инструмент|финансови инструменти]] като [[фючърсен контракт|фючърсните контракти]] и [[варант|опции]]те. Иначе казано означава [[застраховане]] от даден вид [[риск]], било то валутен, лихвен, фондов или стоков.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Видове хеджиране]]&lt;br /&gt;
* [[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
* [[Спекулант]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Елазаров С.,&amp;amp;nbsp;Миленков Х.,&amp;amp;nbsp;Симов В. „Стокови борси”&lt;br /&gt;
* Каракашева Л. , Маркова Б. „Борси и борсова политика”&lt;br /&gt;
* Ковачева В. , „Организирани пазари и борсова търговия”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.finpipe.com/hedge.htm Какво е хеджиране? Защо компаниите хеджират? EN]&lt;br /&gt;
* [http://www.youtube.com/watch?v=eXhljnuQx8Y To Hedge or Not to Hedge-Forex Trading]&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/k-maksimova-hedjiraneto-vse-poveche-se-izpolzva-ot-nashite-klienti,116654/ К. Максимова: Хеджирането все повече се използва от нашите клиенти - интервю описващо една гледна точка към хедж пазарът в България]&lt;br /&gt;
*[http://borsi.blog.bg/biznes/2009/04/14/hedjirane-hedjing.322343/ Хеджиране – Хеджинг]&lt;br /&gt;
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=10/ Хеджиране с фючърси]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15263</id>
		<title>Хеджиране</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15263"/>
		<updated>2014-04-09T12:10:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Операциите по '''хеджиране''' представляват '''сделки, чрез които се фиксира размерът на потенциалните загуби или печалби и се изолира първоначалната финансова сделка от влиянието на пазарните колебания'''. Английската дума ''hedging'' буквално означава ограждам се, предпазвам се. За хеджиране се използват различни [[финансов инструмент|финансови инструменти]] като [[фючърсен контракт|фючърсните контракти]] и [[варант|опции]]те. Иначе казано означава [[застраховане]] от даден вид [[риск]], било то валутен, лихвен, фондов или стоков.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Хеджиране с фючърси==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По своята същност хеджингът е сключване на фючърсна сделка и заемане на равностойни, но обратни позиции на [[пазар]]а с налични [[актив]]и (стоки или ценни книжа) и на фючърсния пазар, за да се защити дадена позиция на [[спот]] пазара от загуба на колебания в цените. Хедижирането е възможно благодарение на обстоятелството, че цените на пазарите на налични стоки и [[ценна книга|ценни книжа]] и цените на фючърсните пазари имат тенденция да се променят еднопосочно, но не пропорционално, тъй като те реаргират на едни и същи ценообразуващи фактори.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рисковете от колебания та на цените на стоки, услуги,ценни книжа не могат изцяло да се избегнат с хеджинга, но те могат да се ограничат и сведат до минимум при поставянето на целите и плdнирането на печалбата.  Затова и хеджирането е особено важна характерна черта на съвремените [[борси|борса]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Стратегия]]та на [[хеджор]]ите се определя от техните очаквания за промяна на цените за бъдещ период на двата пазара – спот и фючърсния пазар. С наближаване на месеца на доставка по фючърсния контракт цените на спот пазара и и на фючърсния пазар проявяват [[тенденция]] на сближаване на една към друга, като разликата между тях се нарича [[база]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с фючърси сереализира в два варианта, познати в борсовата практика като дълго хеджиране (покупно) и късо (продажно).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Дълго хеджиране===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дълго хеджират потребителите и търговците на борсови стоки, които се страхуват от повишаване на цената в бъдещ момент, когато трябва да купавят тези стоки на спот пазара. Дългото хеджиране започва с откриване на [[дълга позиция]] на фючърсния пазар в деня на поставяне на хеджа и прключва със закриване на позицията на фючърсния пазар с продажба на същия брой и вид [[Фючърсна сделка|фючърс]]и в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Икономическия ефект]] от дългото хеджиране зависи от изменението на базата в деня на вдигане на хеджа. Възможни изходи са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база&lt;br /&gt;
* Хеджорът, който хеджира дълго понася относителна загуба, равна по стойност на тази, с която се увеличава базата. Загубата е относителна, защото покупната цена е по-висока от очакваната в резултат на хеджирането, но е по-ниска от действителната спот цена в бъдеще. Тоест ,хеджирайки,произодителят  е спестил.&lt;br /&gt;
* [[Нетната покупна цена]], получена от дългото хеджиране при увеличаване на базата, се запазва и в случай че опасенията на хеджиращия дълго се окажат неоснователни и цената в бъдеще спадне. Хеджорът пропуска печалба, но целта на хеджирането е постигната –запазване на цената, която може да се договори за бъдещ момент и отказ от печалба, за да не се поеме риск. Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база. Реализира се абсолютна [[печалба]], равна по стойност на стойността , с която се увеличава базата. Печалбата е абсолютна,защото постигната покупна цена е по- ниска не само от спот цената в бъдеще, но и от очакваната в резултат на хеджирането цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Късо хеджиране с фючърси===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Късо хеджират производителите и търговците на борсовите стоки, които се страхуват от понижаване на цаната в бъдещ период, когато трябва да продават тези стоки на спот пазара Късото хеджиране започва с откриване на къса позиция на фючърсния пазар в деня на поставяне на [[хедж]]а и проключва със закриване на  позицията на фючърсния пазар с покупкаа на същия брой и вид фючърси в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база –реализира се абсолютна печалба&lt;br /&gt;
# Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база- относителна загуба, равна по стойност  на стойността, с коята е отслабнала базата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Хеджирането изисква задължително наличие на позиция на спот пазара&lt;br /&gt;
* Хеджирането намалява значително риска от неблагоприятното изменение на цените в определенмомент в бъдещето, когато хеджорът ще бъде длъжен да изпълни търговска опреация на спот пазара, като го заменя с  много по-малкия риск от изменение на базата&lt;br /&gt;
* Ефектът на хеджирането зависи от промяната на базата спрямо очакванията. При увеличаване на базата хеджиращият късо печели, а хеджиращшят дълго губи. При отслабване на базата хеджиращият късо губи, а хеджиращият дълго печели.&lt;br /&gt;
* Хеджирнаето с фючърси следва да се предпочита пред други начини за хеджиране, когато търговецът има достатъчно основания да очаква неблагоприятно изменение на цените. При положително развитие на цените хеджирането води до пропускане на печалба от спот пазара.&lt;br /&gt;
* Дългото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се купи реално стоката. Късото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се продаде реално стоката.&lt;br /&gt;
* Хеджирането с фючърси дава възможност на производителите и на потребителите на борсови стоки да запазят търговските си връзки със своите редовни клиентии доставчици, дори когато те не могат да се обвържат дългосрочно с изгодна цена. В този случай хеджирането на фючърсния пазар се оказва източник на печалба , която може да подобри резултатите от реалната сделка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Хеджиране с опции==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегията хеджиране с [[варант|опции]] възпроизвежда принципите на хеджирането с фючърси.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
То се реализира в два варианта в зависимост от позицията на спот пазара, която хеджорът трябва да заеме в бъдеще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Хеджиране срещу очаквано повишаване (понижаване) на цената===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Срещу очакваното повишаване (понижаване)на цената хеджират потребителите на борсови стоки и търговцие, които в бъдеще ще купуват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Възможностите са две:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Покупка на [[кол опция]] (пут) опции, ако хеджорът има средства да плати премията и желае да лимитира риска в момента на поставяне на хеджа&lt;br /&gt;
* Продажбата на [[пут|пут опция]] (кол) опции,  ако хеджорът не разполага със средства за плащане на премията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай на неблагоприятно развитие на цената хеджирането с [[варант|опции]] органичава по-слабо риска от повишаване (понижаване) на цената, отколкото клосическото хеджиране, защото&lt;br /&gt;
* При покупка на кол (пут) опции част от печалбата от фючърсния пазар се губи за покриване на разходите за премията&lt;br /&gt;
* При продажбата на пут (кол) опции се пропуска печалбата от фючърсния пазар и бъдещата спот цена намалява само с получената премия &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай, че прогнозата за повишаване (понижаване) на цената не се реализира и цената се развие благоприятно (неблагоприятно), хеджирането с опции е по-целесъобразно от класическото хеджиране&lt;br /&gt;
* С покупката на кол (пут) опции се избягва загубата от фючърсния пазар и се запазва възможността за получаване на допълнителна печалба от благоприятната спот цена&lt;br /&gt;
* С продажбата на пут (кол) опции загубата от фючърсния пазар се намалява с получената премия и това подобрява нетната покупна цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Краен извод:===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с опции е по-ефективно от хеджирането с фючърси, когато не може да се предвиди еднозначно движение на цената.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Видове хеджиране]]&lt;br /&gt;
* [[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
* [[Спекулант]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Елазаров С.,&amp;amp;nbsp;Миленков Х.,&amp;amp;nbsp;Симов В. „Стокови борси”&lt;br /&gt;
* Каракашева Л. , Маркова Б. „Борси и борсова политика”&lt;br /&gt;
* Ковачева В. , „Организирани пазари и борсова търговия”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.finpipe.com/hedge.htm Какво е хеджиране? Защо компаниите хеджират? EN]&lt;br /&gt;
* [http://www.youtube.com/watch?v=eXhljnuQx8Y To Hedge or Not to Hedge-Forex Trading]&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/k-maksimova-hedjiraneto-vse-poveche-se-izpolzva-ot-nashite-klienti,116654/ К. Максимова: Хеджирането все повече се използва от нашите клиенти - интервю описващо една гледна точка към хедж пазарът в България]&lt;br /&gt;
*[http://borsi.blog.bg/biznes/2009/04/14/hedjirane-hedjing.322343/ Хеджиране – Хеджинг]&lt;br /&gt;
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=10/ Хеджиране с фючърси]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15262</id>
		<title>Хеджиране</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=15262"/>
		<updated>2014-04-09T12:08:25Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Операциите по '''хеджиране''' представляват '''сделки, чрез които се фиксира размерът на потенциалните загуби или печалби и се изолира първоначалната финансова сделка от влиянието на пазарните колебания'''. Английската дума ''hedging'' буквално означава ограждам се, предпазвам се. За хеджиране се използват различни [[финансов инструмент|финансови инструменти]] като [[фючърсен контракт|фючърсните контракти]] и [[варант|опции]]те. Иначе казано означава [[застраховане]] от даден вид [[риск]], било то валутен, лихвен, фондов или стоков.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Хеджиране с фючърси==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По своята същност хеджингът е сключване на фючърсна сделка и заемане на равностойни, но обратни позиции на [[пазар]]а с налични [[актив]]и (стоки или ценни книжа) и на фючърсния пазар, за да се защити дадена позиция на [[спот]] пазара от загуба на колебания в цените. Хедижирането е възможно благодарение на обстоятелството, че цените на пазарите на налични стоки и [[ценна книга|ценни книжа]] и цените на фючърсните пазари имат тенденция да се променят еднопосочно, но не пропорционално, тъй като те реаргират на едни и същи ценообразуващи фактори.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Рисковете от колебания та на цените на стоки, услуги,ценни книжа не могат изцяло да се избегнат с хеджинга, но те могат да се ограничат и сведат до минимум при поставянето на целите и плdнирането на печалбата.  Затова и хеджирането е особено важна характерна черта на съвремените [[борси|борса]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Стратегия]]та на [[хеджор]]ите се определя от техните очаквания за промяна на цените за бъдещ период на двата пазара – спот и фючърсния пазар. С наближаване на месеца на доставка по фючърсния контракт цените на спот пазара и и на фючърсния пазар проявяват [[тенденция]] на сближаване на една към друга, като разликата между тях се нарича [[база]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с фючърси сереализира в два варианта, познати в борсовата практика като дълго хеджиране (покупно) и късо (продажно).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Дълго хеджиране===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дълго хеджират потребителите и търговците на борсови стоки, които се страхуват от повишаване на цената в бъдещ момент, когато трябва да купавят тези стоки на спот пазара. Дългото хеджиране започва с откриване на [[дълга позиция]] на фючърсния пазар в деня на поставяне на хеджа и прключва със закриване на позицията на фючърсния пазар с продажба на същия брой и вид [[Фючърсна сделка|фючърс]]и в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Икономическия ефект]] от дългото хеджиране зависи от изменението на базата в деня на вдигане на хеджа. Възможни изходи са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база&lt;br /&gt;
* Хеджорът, който хеджира дълго понася относителна загуба, равна по стойност на тази, с която се увеличава базата. Загубата е относителна, защото покупната цена е по-висока от очакваната в резултат на хеджирането, но е по-ниска от действителната спот цена в бъдеще. Тоест ,хеджирайки,произодителят  е спестил.&lt;br /&gt;
* [[Нетната покупна цена]], получена от дългото хеджиране при увеличаване на базата, се запазва и в случай че опасенията на хеджиращия дълго се окажат неоснователни и цената в бъдеще спадне. Хеджорът пропуска печалба, но целта на хеджирането е постигната –запазване на цената, която може да се договори за бъдещ момент и отказ от печалба, за да не се поеме риск. Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база. Реализира се абсолютна [[печалба]], равна по стойност на стойността , с която се увеличава базата. Печалбата е абсолютна,защото постигната покупна цена е по- ниска не само от спот цената в бъдеще, но и от очакваната в резултат на хеджирането цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Късо хеджиране с фючърси===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Късо хеджират производителите и търговците на борсовите стоки, които се страхуват от понижаване на цаната в бъдещ период, когато трябва да продават тези стоки на спот пазара Късото хеджиране започва с откриване на къса позиция на фючърсния пазар в деня на поставяне на [[хедж]]а и проключва със закриване на  позицията на фючърсния пазар с покупкаа на същия брой и вид фючърси в деня на вдигане на хеджа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Базата се запазва равна на обичайната, очаквана база – реализира се пълно хеджиране&lt;br /&gt;
# Базата се увеличава спрямо обичайната,очаквана база –реализира се абсолютна печалба&lt;br /&gt;
# Базата отслабва спрямо обичайната,очаквана база- относителна загуба, равна по стойност  на стойността, с коята е отслабнала базата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Хеджирането изисква задължително наличие на позиция на спот пазара&lt;br /&gt;
* Хеджирането намалява значително риска от неблагоприятното изменение на цените в определенмомент в бъдещето, когато хеджорът ще бъде длъжен да изпълни търговска опреация на спот пазара, като го заменя с  много по-малкия риск от изменение на базата&lt;br /&gt;
* Ефектът на хеджирането зависи от промяната на базата спрямо очакванията. При увеличаване на базата хеджиращият късо печели, а хеджиращшят дълго губи. При отслабване на базата хеджиращият късо губи, а хеджиращият дълго печели.&lt;br /&gt;
* Хеджирнаето с фючърси следва да се предпочита пред други начини за хеджиране, когато търговецът има достатъчно основания да очаква неблагоприятно изменение на цените. При положително развитие на цените хеджирането води до пропускане на печалба от спот пазара.&lt;br /&gt;
* Дългото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се купи реално стоката. Късото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се продаде реално стоката.&lt;br /&gt;
* Хеджирането с фючърси дава възможност на производителите и на потребителите на борсови стоки да запазят търговските си връзки със своите редовни клиентии доставчици, дори когато те не могат да се обвържат дългосрочно с изгодна цена. В този случай хеджирането на фючърсния пазар се оказва източник на печалба , която може да подобри резултатите от реалната сделка.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Хеджиране с опции==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегията хеджиране с [[варант|опции]] възпроизвежда принципите на хеджирането с фючърси.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
То се реализира в два варианта в зависимост от позицията на спот пазара, която хеджорът трябва да заеме в бъдеще&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Хеджиране срещу очаквано повишаване (понижаване) на цената===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Срещу очакваното повишаване (понижаване)на цената хеджират потребителите на борсови стоки и търговцие, които в бъдеще ще купуват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Възможностите са две:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Покупка на [[кол опция]] (пут) опции, ако хеджорът има средства да плати премията и желае да лимитира риска в момента на поставяне на хеджа&lt;br /&gt;
* Продажбата на [[пут|пут опция]] (кол) опции,  ако хеджорът не разполага със средства за плащане на премията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Изводи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай на неблагоприятно развитие на цената хеджирането с [[варант|опции]] органичава по-слабо риска от повишаване (понижаване) на цената, отколкото клосическото хеджиране, защото&lt;br /&gt;
* При покупка на кол (пут) опции част от печалбата от фючърсния пазар се губи за покриване на разходите за премията&lt;br /&gt;
* При продажбата на пут (кол) опции се пропуска печалбата от фючърсния пазар и бъдещата спот цена намалява само с получената премия &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В случай, че прогнозата за повишаване (понижаване) на цената не се реализира и цената се развие благоприятно (неблагоприятно), хеджирането с опции е по-целесъобразно от класическото хеджиране&lt;br /&gt;
* С покупката на кол (пут) опции се избягва загубата от фючърсния пазар и се запазва възможността за получаване на допълнителна печалба от благоприятната спот цена&lt;br /&gt;
* С продажбата на пут (кол) опции загубата от фючърсния пазар се намалява с получената премия и това подобрява нетната покупна цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Краен извод:===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджирането с опции е по-ефективно от хеджирането с фючърси, когато не може да се предвиди еднозначно движение на цената.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Борсова котировка]]&lt;br /&gt;
* [[Спекулант]]&lt;br /&gt;
* [[Борсов арбитраж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Елазаров С.,&amp;amp;nbsp;Миленков Х.,&amp;amp;nbsp;Симов В. „Стокови борси”&lt;br /&gt;
* Каракашева Л. , Маркова Б. „Борси и борсова политика”&lt;br /&gt;
* Ковачева В. , „Организирани пазари и борсова търговия”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.finpipe.com/hedge.htm Какво е хеджиране? Защо компаниите хеджират? EN]&lt;br /&gt;
* [http://www.youtube.com/watch?v=eXhljnuQx8Y To Hedge or Not to Hedge-Forex Trading]&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/k-maksimova-hedjiraneto-vse-poveche-se-izpolzva-ot-nashite-klienti,116654/ К. Максимова: Хеджирането все повече се използва от нашите клиенти - интервю описващо една гледна точка към хедж пазарът в България]&lt;br /&gt;
*[http://borsi.blog.bg/biznes/2009/04/14/hedjirane-hedjing.322343/ Хеджиране – Хеджинг]&lt;br /&gt;
*[http://schetovoditeli.net/%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B8/57-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B8?start=10/ Хеджиране с фючърси]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A6%D0%B5%D0%BB&amp;diff=15261</id>
		<title>Цел</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A6%D0%B5%D0%BB&amp;diff=15261"/>
		<updated>2014-04-09T12:07:50Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;За понятието '''цел''' могат да се дадат следните определения, в зависимост от контекста на използване:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#'''Знак и/или постижение''' към които съзтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.&lt;br /&gt;
#'''Крайното предназначение''', или последен [[момент]], към които [[задача]]та или човекът се стреми да постигне или придобие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Екипна цел е “бъдещо и желано състояние, което екипът иска да постигне.” “Целта” е белег на екипността. Основава се на теорията за определяне на цели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Katzenbach и Smith препоръчват екипната цел да се възприема като разграничител между групата, псевдоекипа, потенциалния екип, истинския екип и високопроизводителния екип. (Katzenbach, J., Douglas Smith. The Wisdom of Teams, 1993).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Екипната цел е съставена е от няколко елемента. Когато участниците я чуят от своя мениджър, те трябва да разберат:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Какво се иска от тях да направят или какъв трябва да е техният екипен продукт.&lt;br /&gt;
* Защо трябва да създадат този екипен продукт и какъв ще е неговият принос за организацията.&lt;br /&gt;
* В какъв [[срок]] трябва да свършат работата.&lt;br /&gt;
* Защо трябва да се заемат сериозно с работата, която се иска от тях.&lt;br /&gt;
* Какви ще са критериите и начините за оценяване на постиженията им.&lt;br /&gt;
* Кой ще носи отговорност за изпълнението на целта. (Виж Христова, Т., Тодор Христов, Симеон Христов. 10-те златни правила за работа в екип, София, “Сиела”, 2006)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
“Целта на нашия екип е до края на годината да разработим нов [[модел]] бойлер, който да увеличи продажбите на компанията ни с 25 % до 2 години.”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако е подходящо дефинирана, екипната цел изпълнява три важни функции:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Енергетизира, насочва и мотивира поведението на екипа. Екип, който знае каква е неговата цел е мотивиран, работи в оживена атмосфера, постига видими резултати. Това е ефективен [[екип]].&lt;br /&gt;
# Фокусира поведението на екипа върху най-подходящата организация на работа''. Kогато екипът знае какво е това, което трябва да постигне (каква е целта), той се насочва по-бързо към конкретни практически задачи, в състояние е да планира и организира своите ресурси.&lt;br /&gt;
# Своевременно контролира и коригира своята работа, без някой да изисква това от екипа. Периодичният преглед на изпълнението на екипната цел отрезвява участниците в екипната работа и ги могивира да се коригират. Ако екипът няма цел (тази цел е неизвестна), не е коректно от управленска гледна точка да се оценява, че екипът е ефективен, съответно неефективен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Практиката на компаниите показва, че целите на различни екипи са често пъти свързани и произтичат от стратегиите на компанията. Успешна техника за определяне на екипна цел е техниката SMART.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Конкурентен пазар]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Ульрих Хальцбаур, Эдвин Йеттингер, Бернхард Кнаусе, Ральф Мозер, Маркус Целлер ; Перев. с немец. , Event - менеджмент&lt;br /&gt;
*Леонид И. Абалкин, К цели через кризис : Спустя гсд &lt;br /&gt;
*Лидия Ангелова, Димитър Димитров, Зърнените култури - източник на протеин за фуражни цели в България&lt;br /&gt;
*Архимандрит Георги /Капсанис/, Обожението като цел на човешкия живот	2001	Св. Евстатий Плакида&lt;br /&gt;
*Кэтлин Бенко, Ф. Уоррен Мак-Фарлан, Управление портфелями проектов	2007&lt;br /&gt;
*Стенли Бинг, Как би постъпил Макиавели?: Целта оправдава подлостта	2001	&amp;quot;Класика и Стил&amp;quot; ООД&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://ikonomika.start.bg/article/Misiia_i_celi_na_organizaciiata/9721 Мисия на организацията]&lt;br /&gt;
*[http://ec.europa.eu/regional_policy/how/index_bg.cfm Цели на Евросъюза]&lt;br /&gt;
*[http://info.host.bg/HL483421 Започване на собствен бизнес]&lt;br /&gt;
*[http://www.zakarierata.com/section-1 Моята професионална цел]&lt;br /&gt;
*[http://www.sitamanagement.com/1.html 10-те златни правила за работа в екип]&lt;br /&gt;
*[http://www.novavizia.com/532.html Техниката SMART]&lt;br /&gt;
*[http://www.hallmark.com/webapp/wcs/stores/servlet/home|10001|10051|-1?landingPage=homepage Hallmark Card]&lt;br /&gt;
*[http://websita.com/9.html Прочетете всичко за системата за екипен одит &amp;quot;Промакс&amp;quot;]&lt;br /&gt;
*[http://websita.com/new-book/ Вижте къде незабавно можете да узнаете 1000 пъти повече неща за екипите]&lt;br /&gt;
[[category:Стратегическо управление]][[category:Кибернетика]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A6%D0%B5%D0%BB&amp;diff=15260</id>
		<title>Цел</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A6%D0%B5%D0%BB&amp;diff=15260"/>
		<updated>2014-04-09T12:07:16Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;За понятието '''цел''' могат да се дадат следните определения, в зависимост от контекста на използване:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#'''Знак и/или постижение''' към които съзтезателите се стремят в състезание. Достигането му може да означава начало или край на състезанието или играта.&lt;br /&gt;
#'''Крайното предназначение''', или последен [[момент]], към които [[задача]]та или човекът се стреми да постигне или придобие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Етимология==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
рус. ''цель''  пол. ''сеl''  ср.в.нем. ''zil'' „цел“.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Синоними==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* намерение, мисъл, умисъл, план, стремление, стремеж, прицел, обект, резултат, край&lt;br /&gt;
* предназначение, назначение, определение&lt;br /&gt;
* идеал, мечта&lt;br /&gt;
* задача, интерес, право&lt;br /&gt;
* направление, насока, тенденция, смисъл&lt;br /&gt;
* мишена, висота&lt;br /&gt;
* причина, подбуда&lt;br /&gt;
* същност, същина, поанта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Екипна цел==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Екипна цел е “бъдещо и желано състояние, което екипът иска да постигне.” “Целта” е белег на екипността. Основава се на теорията за определяне на цели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Katzenbach и Smith препоръчват екипната цел да се възприема като разграничител между групата, псевдоекипа, потенциалния екип, истинския екип и високопроизводителния екип. (Katzenbach, J., Douglas Smith. The Wisdom of Teams, 1993).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Екипната цел е съставена е от няколко елемента. Когато участниците я чуят от своя мениджър, те трябва да разберат:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Какво се иска от тях да направят или какъв трябва да е техният екипен продукт.&lt;br /&gt;
* Защо трябва да създадат този екипен продукт и какъв ще е неговият принос за организацията.&lt;br /&gt;
* В какъв [[срок]] трябва да свършат работата.&lt;br /&gt;
* Защо трябва да се заемат сериозно с работата, която се иска от тях.&lt;br /&gt;
* Какви ще са критериите и начините за оценяване на постиженията им.&lt;br /&gt;
* Кой ще носи отговорност за изпълнението на целта. (Виж Христова, Т., Тодор Христов, Симеон Христов. 10-те златни правила за работа в екип, София, “Сиела”, 2006)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
“Целта на нашия екип е до края на годината да разработим нов [[модел]] бойлер, който да увеличи продажбите на компанията ни с 25 % до 2 години.”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако е подходящо дефинирана, екипната цел изпълнява три важни функции:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Енергетизира, насочва и мотивира поведението на екипа. Екип, който знае каква е неговата цел е мотивиран, работи в оживена атмосфера, постига видими резултати. Това е ефективен [[екип]].&lt;br /&gt;
# Фокусира поведението на екипа върху най-подходящата организация на работа''. Kогато екипът знае какво е това, което трябва да постигне (каква е целта), той се насочва по-бързо към конкретни практически задачи, в състояние е да планира и организира своите ресурси.&lt;br /&gt;
# Своевременно контролира и коригира своята работа, без някой да изисква това от екипа. Периодичният преглед на изпълнението на екипната цел отрезвява участниците в екипната работа и ги могивира да се коригират. Ако екипът няма цел (тази цел е неизвестна), не е коректно от управленска гледна точка да се оценява, че екипът е ефективен, съответно неефективен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Практиката на компаниите показва, че целите на различни екипи са често пъти свързани и произтичат от стратегиите на компанията. Успешна техника за определяне на екипна цел е техниката SMART.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Повече за “Екипна цел”===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По-долу ви насочваме към списък с [[ресурс]]и на тема “екипна цел”:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Първият български [http://www.websita.com/ сайт за работа в екип] – с много голям брой подробни статии за екипите и екипната организация на работа.&lt;br /&gt;
* [http://www.websita.com/44.html Как се определя екипна цел]&lt;br /&gt;
* [http://www.novavizia.com/177.html Как да създадем добър екип]&lt;br /&gt;
* [http://www.websita.com/93.html Хората не се мотивират от само себе си]&lt;br /&gt;
* [http://www.novavizia.com/557.html Как градят “екип” европейските чиновници]&lt;br /&gt;
* От предаването “Стажантът”: [http://www.novavizia.com/1650.html Работата в екип не е самоцел!]&lt;br /&gt;
* От предаването “Стажантът”: [http://www.novavizia.com/1509.html Никога не губи самообладание!]&lt;br /&gt;
* [http://www.novavizia.com/554.html Работата в екип изисква промяна. Как да я проведем?]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Как се определя екипна цел===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Hallmark Card е американска компания, която произвежда над 40 000 поздравителни картички годишно. В средата на 90-те години на XX век организационна й структура била реорганизирана в екипна. На мястото на старите отдели “производство”, “маркетинг”, “художествен” и “продажби” били създадени множество постоянни работни екипи. Всеки екип получил задачата да проектира, произвежда и продава поздравителни картички за точно определени празници. Работните екипи обединили усилията на художници, текстописци, [[литограф]]и, маркетолози, търговци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бизнесът с поздравителни картички е особен. Навременното производство и продажби на картички по случай Коледа, Великден и др. празници, при това с нов дизайн за всяка година, е критично важно за финансовата стабилност на цялата компания. Целта на Hallmark Card била рязко да се съкрати времето за производство на продуктите (картичките). Така, компанията искала да увеличи производителността си, а според мениджърите в Hallmark екипната организация била начин за постигане на целта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Резултатите на Hallmark Card накратко - по-голяма акуратност в крайните срокове, нови и оригинални картички, по-голяма съпричастност към фирмените цели, професионално израстване и придобиване на разностранен [[трудов опит]] от страна на участниците в екипите. Благодарение на това - по-висока ефективност на фирмената дейност като цяло.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този пример откроява два важни момента. Първо, наличието на организационна цел – “рязко увеличаване на производителността”. Второ, дефиниране на задача на всеки екип, която е подчинена на организационната цел – “екипите да проектират, произвеждат и продават поздравителни картички за точно определен празник”. Така, примерът за Hallmark Card показва, че мениджъмънтът на компанията отдава голяма почит на “целта”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Наличието на цел е задължително за екипа и екипната работа. Това не е случайно. Изследвания на различни екипи в различни организации доказват, че екипната цел има изключително важни функции. Преди всичко целта е движеща сила на екипа – тя мотивира поведението на участниците в екипа и го фокусира точно върху това, което е нужно. Същевременно целта показва каква трябва да бъде [[посока]]та на решенията, действията, работата. Целта означава яснота за бъдещето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Екипът, който има цели притежава силни преимущества пред “екипа”, който няма цели, въпреки че участниците в него се наричат “екип”. Тези преимущества са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Всички в екипа са наясно какво става и какво предстои да се прави.&lt;br /&gt;
# Има установена атмосфера на сътрудничество, коопериране на усилията, взаимна помощ, вместо съревнование и съперничество.&lt;br /&gt;
# Налице са ентусиазъм и стремеж към производителна работа, приповдигнато настроение, което стимулира производителността и най-вече реални резултати, т.е. изпълнение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Коментар на Тодор Христов===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Честа практика е работният екип да получава своята екипна цел от ръководителя на екипа или от някой над него. В този случай “екипната цел” е почти синоним на “екипна задача”. Важно е ръководителят на екипа да дефинира екипната задача и да обясни на хората, че тя има точно определен принос за постигане на точно определена организационна цел. Отговорността да се осигури съпричастието на екипа към целта е на [[мениджър]]ите. Това следва да става с общи дискусии и срещи на хората в екипа (както и други комуникативни техники) и почти никога под формата на заповед.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Доц. д-р Татяна Христова===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Ако става дума обаче за мениджърски, паралелен или проектен екип, екипната цел се дефинира от самите екипи. Например, мениджърският екип може да дефинира своята цел като “разработка на визия на компанията” или “развитие на стратегията на организацията”. Паралелният екип може да дефинира своята екипна цел като “съставяне на проект за внедряване на политика за грижи към [[клиент]]ите на организацията”. Проектният екип може да дефинира своята цел като “разработка и внедряване на нов [[продукт]]”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обикновено неудачите за екипа започват именно от неудачното определение (формулировка) на екипната цел. Тогава, как се определя добра екипна цел? Спазването на три простички условия биха ви помогнали много:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Определете екипна цел, която има смисъл и вдъхновява.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Точно така е определена екипната цел на екипите в Hallmark Card. Демобилизиращо влияние оказва тази формулировка на екипна цел, която е като клише, лозунг и звучи толкова общо, че хората в екипа не знаят какво е това, което трябва да направят. Ето една формулировка на цел, която се среща в българската практика - “нашата цел е да повишаваме качеството на продукта, който произвеждаме”. Това е лоша цел - обща и скучна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Включете в формулировката на екипната цел начина, по който ще се измерва постигането на целта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например, “рязко увеличаване на производителността”. Още по-добре е, ако екипната цел бъде формулирана така – “Съкращаване с 18% на срока на въвеждане на нови продукти на пазара при запазване на текущото ниво на разходи в рамките на следващата година”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Запишете екипната цел в официални фирмени [[документ]]и - [[протокол]]и, [[доклад]]и, планове и други.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това задължава много силно екипа да работи в посока на изпълнение на целта си. Докато една цел не се запише на хартия, тя е просто добро пожелание, идея или мечта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато знаете тези три условия за дефиниране на екипната цел, вие ще можете по-успешно да се справяте с управлението на екипа. Не е толкова трудно да го направите, щом като вече знаете как.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Стратегическа цел==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегия на електронния бизнес===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегията и тактиката са термини взаимствани от военното дело.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегия е наука за печелене на войната.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тактиката е наука с която се печели битката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегическа цел===&lt;br /&gt;
Стратегическа цел - формулиране на цел, която да бъде достигната в рамките на някакъв период.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В електронния бизнес са формирани три изисквания към целта: Трябва да бъде амбициозна, поради динамиката (високо поставяне на летвата, която бизнеса трябва да прескочи); Трябва да бъде достижима, реалистична (стратегическата цел); Целта да бъде измерима като се препоръчва целта да има количествени измерители, за да даде представа колко е далече от целта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В ел.бизнес се поставят високи цели за достигане. Практиката в ел. бизнес е показала рязко се подчертават два основни вида стратегии:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*за американците агресивна стратегия залагат се финансови ресурси много&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Характерно за европейските менъджъри е пасивната стратегия при тяух се влагат малко средства действа се предпазливо и едва в края на периода се влагат повече ресурс материални, човешки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се правят разчети за достгането на някаква цел за дълъг период от време 2008, 2009 г. в разчетите се използва линейна стратегия, всяка следваща година поставя постигнатия резултат от предната година.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Задължителни стъпки за електронния [[бизнес]]:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:* стратегически стъпки включват преход от книжна към компютърна технология&lt;br /&gt;
:* преминаване от локални персонални компютри към свързването им в локална мрежа отделните звена работят по ефективно когато са свързани в локална мрежа&lt;br /&gt;
:* от локална мрежа към възможностите на [[интернет]]а&lt;br /&gt;
===Видове стратегии===&lt;br /&gt;
* Четири стратегии:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези стъпки се отнасят до ''технологична стратегия'', която е сравнително по ясна от колкото другите видове частни стратегии, които за електронния бизнес се отнасят до продуктовата стратегия. Електронния бизнес е много чувствителен към различните видове продукти, може да се следи по часове стокооборота и по какъв начин да се прави селекция на продуктите и услугите. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пазарна стратегия при която от решаващо значение е избора на ниша и в зависимост от нагласата на бизнес мениджмънта, от състоянието на фирмата може да бъде избрана ниско рискова зона доказани продукти, но ниска печалба.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стратегия по персонала тя предвижда създаването на добри процедури за подбор чрез [[тест]]ове, анкети и др. Оценки на кандидатите и освен това трябва да бъдат заложени в рамките на хоризонта и програми за повишаване на [[квалификация]]та.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Конкурентен пазар]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Ульрих Хальцбаур, Эдвин Йеттингер, Бернхард Кнаусе, Ральф Мозер, Маркус Целлер ; Перев. с немец. , Event - менеджмент&lt;br /&gt;
*Леонид И. Абалкин, К цели через кризис : Спустя гсд &lt;br /&gt;
*Лидия Ангелова, Димитър Димитров, Зърнените култури - източник на протеин за фуражни цели в България&lt;br /&gt;
*Архимандрит Георги /Капсанис/, Обожението като цел на човешкия живот	2001	Св. Евстатий Плакида&lt;br /&gt;
*Кэтлин Бенко, Ф. Уоррен Мак-Фарлан, Управление портфелями проектов	2007&lt;br /&gt;
*Стенли Бинг, Как би постъпил Макиавели?: Целта оправдава подлостта	2001	&amp;quot;Класика и Стил&amp;quot; ООД&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://ikonomika.start.bg/article/Misiia_i_celi_na_organizaciiata/9721 Мисия на организацията]&lt;br /&gt;
*[http://ec.europa.eu/regional_policy/how/index_bg.cfm Цели на Евросъюза]&lt;br /&gt;
*[http://info.host.bg/HL483421 Започване на собствен бизнес]&lt;br /&gt;
*[http://www.zakarierata.com/section-1 Моята професионална цел]&lt;br /&gt;
*[http://www.sitamanagement.com/1.html 10-те златни правила за работа в екип]&lt;br /&gt;
*[http://www.novavizia.com/532.html Техниката SMART]&lt;br /&gt;
*[http://www.hallmark.com/webapp/wcs/stores/servlet/home|10001|10051|-1?landingPage=homepage Hallmark Card]&lt;br /&gt;
*[http://websita.com/9.html Прочетете всичко за системата за екипен одит &amp;quot;Промакс&amp;quot;]&lt;br /&gt;
*[http://websita.com/new-book/ Вижте къде незабавно можете да узнаете 1000 пъти повече неща за екипите]&lt;br /&gt;
[[category:Стратегическо управление]][[category:Кибернетика]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15259</id>
		<title>Хеджор</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15259"/>
		<updated>2014-04-09T12:06:45Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Спекуланти срещу хеджори */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Хеджорът''' (на англ. ''Hedger'') е '''лице, [[инвеститор]], който търгува чрез [[фючърсен договор|фючърсни договори]], стока, [[собствен капитал]], застрахователни, [[форуърдни договори]], [[суап]]ове и [[опция|опции]]'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Целта на хеджорът е предприемане на стъпки за намаляване риска на направената [[инвестиция]] и чрез инвестиционна позиция, наречена [[хеджиране]] да се компенсират бъдещи потенциални загуби. Съществуват голям брой [[хеджиращи стратегии]], които инвеститорите използват. При намаляване на [[риск]]а обаче се намалява и съответната възможност за по голяма [[печалба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите са лица, които инвестират различни суми, изразени в парични [[(валута)]] или непарични [[(фючърсни, форуърдни договори)]] [[актив]]и. Инвеститорите могат да обхващат разнообразни пера от [[национанална|та икономика]] на една държава : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* производители на зърнени структури (аграрно стопанство)&lt;br /&gt;
* [[акционер]]и в енергийни компании (енергетика)&lt;br /&gt;
* инвеститори в [[собствен капитал]] и [[капиталови фючърси]] (социалната сфера) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спекуланти срещу хеджори ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като цяло, хеджорите са производители или потребители на стока или [[финансов продукт]]. Тяхната цел е да защитава своята [[печалба]] или да ограничат своите [[разход]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример - производител на зърнени култури може да иска да се хеджира срещу покачващите се цени на пшеницата, чрез закупуване на фючърсен договор, който обещава доставка на пшеница септември на определена цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример – авиолиниите използват фючърсните договори като позиция към цената на самолетното гориво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Спекулант]]ите залагат на потенциала за промяна в цените поради една единствена причина -  печалба. Други участници на пазара на суровините, обаче, не се стремят да сведат до минимум риска, а по-скоро целят да се възползват по своята същност от рисковата дейност на [[стокова|та борса]]. Спекулантите имат за цел да се възползват от самата промяна на цените.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* За разлика от хеджора'', ''спекуланта всъщност не се стреми да притежава въпросната стока. Напротив, [[спекулант]]а навлиза на пазара в търсене на печалба от разликите в покачването и [[спад|а на цените]] чрез покупка и [[продажба на договори]]&lt;br /&gt;
* В един [[динамичен пазар]], в която непрекъснато се подава информация, спекуланти и hedgers седят на разстояние и чакат да се възползват от един на друг. Колкото по-близо е момента на изтичане на договора, по-солидна информация навлиза на пазара, която спомага за преценката за съответните действия от [[борсови|те „играчи”]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;prettytable&amp;quot;&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Дълга позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Къса позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Хеджор'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега за да се защити срещу бъдещите и покачвания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега, за да се защити срещу бъдещи нейни спадания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Спекулант'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на нарстването и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на спад на цените&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Форуърдна сделка]]&lt;br /&gt;
* [[Хеджфонд]]&lt;br /&gt;
* [[Суап]]&lt;br /&gt;
* [[Договор за разлика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи    Б. г.    Антарес - СМ    235 &lt;br /&gt;
* Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори &lt;br /&gt;
* Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Top-10-hedzh-fondove-subraha-28-miliarda-dolara/nid-76243.html ”Топ 10 хедж фондове събраха 28 милиарда долара” ]&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Investitorite-se-izteglyat-ot-razvivashtite-se-pazari/nid-76287.html ”Инвеститорите се изтеглят от развиващите се пазари”]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/dj-altychyr-uspehyt-ne-se-meri-s-pari-a-s-tova-kolko-shtastliv-se-chuvstvash,119795/ ”Успехът не се мери с пари,а с това колко щастлив се чувстваш”]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15258</id>
		<title>Хеджор</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15258"/>
		<updated>2014-04-09T12:06:29Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Спекуланти срещу хеджори */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Хеджорът''' (на англ. ''Hedger'') е '''лице, [[инвеститор]], който търгува чрез [[фючърсен договор|фючърсни договори]], стока, [[собствен капитал]], застрахователни, [[форуърдни договори]], [[суап]]ове и [[опция|опции]]'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Целта на хеджорът е предприемане на стъпки за намаляване риска на направената [[инвестиция]] и чрез инвестиционна позиция, наречена [[хеджиране]] да се компенсират бъдещи потенциални загуби. Съществуват голям брой [[хеджиращи стратегии]], които инвеститорите използват. При намаляване на [[риск]]а обаче се намалява и съответната възможност за по голяма [[печалба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите са лица, които инвестират различни суми, изразени в парични [[(валута)]] или непарични [[(фючърсни, форуърдни договори)]] [[актив]]и. Инвеститорите могат да обхващат разнообразни пера от [[национанална|та икономика]] на една държава : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* производители на зърнени структури (аграрно стопанство)&lt;br /&gt;
* [[акционер]]и в енергийни компании (енергетика)&lt;br /&gt;
* инвеститори в [[собствен капитал]] и [[капиталови фючърси]] (социалната сфера) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спекуланти срещу хеджори ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като цяло, хеджорите са производители или потребители на стока или [[финансов продукт]]. Тяхната цел е да защитава своята [[печалба]] или да ограничат своите [[разход]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример - производител на зърнени култури може да иска да се хеджира срещу покачващите се цени на пшеницата, чрез закупуване на фючърсен договор, който обещава доставка на пшеница септември на определена цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример – авиолиниите използват фючърсните договори като позиция към цената на самолетното гориво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Спекулант]]ите залагат на потенциала за промяна в цените поради една единствена причина -  печалба. Други участници на пазара на суровините, обаче, не се стремят да сведат до минимум риска, а по-скоро целят да се възползват по своята същност от рисковата дейност на [[стокова|та борса]]. Спекулантите имат за цел да се възползват от самата промяна на цените.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* За разлика от хеджора'', ''спекуланта всъщност не се стреми да притежава въпросната стока. Напротив, [[спекулант]]а навлиза на пазара в търсене на печалба от разликите в покачването и [[спад|а на цените]] чрез покупка и [[продажба на договори]]&lt;br /&gt;
* В един [[динамичен пазар]], в която непрекъснато се подава информация, спекуланти и [[''hedgers]]'' седят на разстояние и чакат да се възползват от един на друг. Колкото по-близо е момента на изтичане на договора, по-солидна информация навлиза на пазара, която спомага за преценката за съответните действия от [[борсови|те „играчи”]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;prettytable&amp;quot;&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Дълга позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Къса позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Хеджор'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега за да се защити срещу бъдещите и покачвания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега, за да се защити срещу бъдещи нейни спадания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Спекулант'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на нарстването и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на спад на цените&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Форуърдна сделка]]&lt;br /&gt;
* [[Хеджфонд]]&lt;br /&gt;
* [[Суап]]&lt;br /&gt;
* [[Договор за разлика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи    Б. г.    Антарес - СМ    235 &lt;br /&gt;
* Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори &lt;br /&gt;
* Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Top-10-hedzh-fondove-subraha-28-miliarda-dolara/nid-76243.html ”Топ 10 хедж фондове събраха 28 милиарда долара” ]&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Investitorite-se-izteglyat-ot-razvivashtite-se-pazari/nid-76287.html ”Инвеститорите се изтеглят от развиващите се пазари”]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/dj-altychyr-uspehyt-ne-se-meri-s-pari-a-s-tova-kolko-shtastliv-se-chuvstvash,119795/ ”Успехът не се мери с пари,а с това колко щастлив се чувстваш”]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15257</id>
		<title>Хеджор</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15257"/>
		<updated>2014-04-09T12:06:20Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Хеджорът''' (на англ. ''Hedger'') е '''лице, [[инвеститор]], който търгува чрез [[фючърсен договор|фючърсни договори]], стока, [[собствен капитал]], застрахователни, [[форуърдни договори]], [[суап]]ове и [[опция|опции]]'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Целта на хеджорът е предприемане на стъпки за намаляване риска на направената [[инвестиция]] и чрез инвестиционна позиция, наречена [[хеджиране]] да се компенсират бъдещи потенциални загуби. Съществуват голям брой [[хеджиращи стратегии]], които инвеститорите използват. При намаляване на [[риск]]а обаче се намалява и съответната възможност за по голяма [[печалба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите са лица, които инвестират различни суми, изразени в парични [[(валута)]] или непарични [[(фючърсни, форуърдни договори)]] [[актив]]и. Инвеститорите могат да обхващат разнообразни пера от [[национанална|та икономика]] на една държава : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* производители на зърнени структури (аграрно стопанство)&lt;br /&gt;
* [[акционер]]и в енергийни компании (енергетика)&lt;br /&gt;
* инвеститори в [[собствен капитал]] и [[капиталови фючърси]] (социалната сфера) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спекуланти срещу хеджори ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като цяло, хеджорите са производители или потребители на стока или [[финансов продукт]]. Тяхната цел е да защитава своята [[печалба]] или да ограничат своите [[разход]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример - производител на зърнени култури може да иска да се хеджира срещу покачващите се цени на пшеницата, чрез закупуване на фючърсен договор, който обещава доставка на пшеница септември на определена цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример – авиолиниите използват фючърсните договори като позиция към цената на самолетното гориво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Спекулант]]ите залагат на потенциала за промяна в цените поради една единствена причина -  печалба. Други участници на пазара на суровините, обаче, не се стремят да сведат до минимум риска, а по-скоро целят да се възползват по своята същност от рисковата дейност на [[стокова|та борса]]. Спекулантите имат за цел да се възползват от самата промяна на цените.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* За разлика от хеджора'', ''спекуланта всъщност не се стреми да притежава въпросната стока. Напротив, [[спекулант]]а навлиза на пазара в търсене на печалба от разликите в покачването и [[спад|а на цените]] чрез покупка и [[продажба на договори]]&lt;br /&gt;
* В един [[динамичен пазар]], в която непрекъснато се подава информация, спекуланти и [[''hedgers]]'' седят на разстояние и чакат да се възползват от един на друг. Колкото по-близо е момента на изтичане на договора, по-солидна информация навлиза на пазара, която спомага за преценката за съответните действия от [[борсови|те „играчи”]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;prettytable&amp;quot;&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Дълга позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Къса позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Хеджор'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега за да се защити срещу бъдещите и покачвания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега, за да се защити срещу бъдещи нейни спадания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Спекулант'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на нарстването и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на спад на цените&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Форуърдна сделка]]&lt;br /&gt;
* [[Хеджфонд]]&lt;br /&gt;
* [[Суап]]&lt;br /&gt;
* [[Договор за разлика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи    Б. г.    Антарес - СМ    235 &lt;br /&gt;
* Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори &lt;br /&gt;
* Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Top-10-hedzh-fondove-subraha-28-miliarda-dolara/nid-76243.html ”Топ 10 хедж фондове събраха 28 милиарда долара” ]&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Investitorite-se-izteglyat-ot-razvivashtite-se-pazari/nid-76287.html ”Инвеститорите се изтеглят от развиващите се пазари”]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/dj-altychyr-uspehyt-ne-se-meri-s-pari-a-s-tova-kolko-shtastliv-se-chuvstvash,119795/ ”Успехът не се мери с пари,а с това колко щастлив се чувстваш”]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15256</id>
		<title>Хеджор</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15256"/>
		<updated>2014-04-09T11:54:29Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Хеджорът''' (на англ. ''Hedger'') е '''лице, [[инвеститор]], който търгува чрез [[фючърсен договор|фючърсни договори]], стока, [[собствен капитал]], застрахователни, [[форуърдни договори]], [[суап]]ове и [[опция|опции]]'''. Целта на хеджорът е предприемане на стъпки за намаляване риска на направената [[инвестиция]] и чрез инвестиционна позиция, наречена [[хеджиране]] да се компенсират бъдещи потенциални загуби. Съществуват голям брой [[хеджиращи стратегии]], които инвеститорите използват. При намаляване на [[риск]]а обаче се намалява и съответната възможност за по голяма [[печалба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите са лица, които инвестират различни суми, изразени в парични [[(валута)]] или непарични [[(фючърсни, форуърдни договори)]] [[актив]]и. Инвеститорите могат да обхващат разнообразни пера от [[национанална|та икономика]] на една държава : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* производители на зърнени структури (аграрно стопанство)&lt;br /&gt;
* [[акционер]]и в енергийни компании (енергетика)&lt;br /&gt;
* инвеститори в [[собствен капитал]] и [[капиталови фючърси]] (социалната сфера) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Стратегии за хеджиране и защитени от хедж рискове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите използват определени типове стратегии на [[инвестиционно позициониране]] с цел да се ограничат потенциалните бъдещи загуби. Типовете хеджиране биват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[forward договорът]] за замяна за валути&lt;br /&gt;
* [[валутни бъдещи договори]]&lt;br /&gt;
* oперации на паричния пазар за валути&lt;br /&gt;
* [[forward договор за замяна]] за изразяване на интерес&lt;br /&gt;
* oперации на паричния пазар за лихви&lt;br /&gt;
* [[Фючърсните договори]] за лихви&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои видове риск могат да бъдат защитени срещу хеджиране:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[лихвен риск]]: рискът, че относителната стойност на [[лихвоносн|и елемент|и]], като например [[заем]]и или [[облигация|облигации]] , ще се влоши поради увеличение на [[лихвен|ия процент]] . Лихвени рискове могат да бъдат хеджирани с инструменти с [[фиксиран доход]] или [[лихвен|и суап|ове]]&lt;br /&gt;
* [[еquity риск]]: рискът че инвестициите ще се обезценят поради динамиката на фондовия пазар, причиняващ често загубата на пари&lt;br /&gt;
* [[стоков риск]]: риск, който произтича от потенциалните движения в стойността на стоковите договори, които включват селскостопански продукти, метали и енергийни продукти &lt;br /&gt;
* [[риск на обема]]: рискът, че клиентът изисква все повече или по-малко от очакванията си за един продукт&lt;br /&gt;
* [[кредитен риск]]: риск, благодарение на който има възможност парите да не бъдат платени от [[длъжник]]а&lt;br /&gt;
* [[волативен риск]]: риск, при който се получава опасност за паричните средства заради движението на [[валутен курс|валутния курс]] и [[чуждестранна|та валута]] в [[инвестиционен портфейл|портфейл]]а&lt;br /&gt;
* [[exchange риск]] (валутен): се използва както от [[финансов|и инвеститор|и]], за да отклони рисковете, които те срещат, когато инвестират в чужбина, така и от нефинансови участници в [[световна|та икономика]], за които мулти-валутни дейности са необходимо зло&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спекуланти срещу хеджори ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като цяло, хеджорите са производители или потребители на стока или [[финансов продукт]]. Тяхната цел е да защитава своята [[печалба]] или да ограничат своите [[разход]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример - производител на зърнени култури може да иска да се хеджира срещу покачващите се цени на пшеницата, чрез закупуване на фючърсен договор, който обещава доставка на пшеница септември на определена цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример – авиолиниите използват фючърсните договори като позиция към цената на самолетното гориво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Спекулант]]ите залагат на потенциала за промяна в цените поради една единствена причина -  печалба. Други участници на пазара на суровините, обаче, не се стремят да сведат до минимум риска, а по-скоро целят да се възползват по своята същност от рисковата дейност на [[стокова|та борса]]. Спекулантите имат за цел да се възползват от самата промяна на цените.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* За разлика от хеджора'', ''спекуланта всъщност не се стреми да притежава въпросната стока. Напротив, [[спекулант]]а навлиза на пазара в търсене на печалба от разликите в покачването и [[спад|а на цените]] чрез покупка и [[продажба на договори]]&lt;br /&gt;
* В един [[динамичен пазар]], в която непрекъснато се подава информация, спекуланти и [[''hedgers]]'' седят на разстояние и чакат да се възползват от един на друг. Колкото по-близо е момента на изтичане на договора, по-солидна информация навлиза на пазара, която спомага за преценката за съответните действия от [[борсови|те „играчи”]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;prettytable&amp;quot;&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Дълга позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Къса позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Хеджор'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега за да се защити срещу бъдещите и покачвания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега, за да се защити срещу бъдещи нейни спадания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Спекулант'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на нарстването и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на спад на цените&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Форуърдна сделка]]&lt;br /&gt;
* [[Хеджфонд]]&lt;br /&gt;
* [[Суап]]&lt;br /&gt;
* [[Договор за разлика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи    Б. г.    Антарес - СМ    235 &lt;br /&gt;
* Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори &lt;br /&gt;
* Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Top-10-hedzh-fondove-subraha-28-miliarda-dolara/nid-76243.html ”Топ 10 хедж фондове събраха 28 милиарда долара” ]&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Investitorite-se-izteglyat-ot-razvivashtite-se-pazari/nid-76287.html ”Инвеститорите се изтеглят от развиващите се пазари”]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/dj-altychyr-uspehyt-ne-se-meri-s-pari-a-s-tova-kolko-shtastliv-se-chuvstvash,119795/ ”Успехът не се мери с пари,а с това колко щастлив се чувстваш”]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15255</id>
		<title>Хеджор</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A5%D0%B5%D0%B4%D0%B6%D0%BE%D1%80&amp;diff=15255"/>
		<updated>2014-04-09T11:54:15Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Хеджорът''' (на англ. ''Hedger'') е '''лице, [[инвеститор]], който търгува чрез [[фючърсен договор|фючърсни договори]], стока, [[собствен капитал]], застрахователни, [[форуърдни договори]], [[суап]]ове и [[опция|опции]]'''. Целта на хеджорът е предприемане на стъпки за намаляване риска на направената [[инвестиция]] и чрез инвестиционна позиция, наречена [[хеджиране]] да се компенсират бъдещи потенциални загуби. Съществуват голям брой [[хеджиращи стратегии]], които инвеститорите използват. При намаляване на [[риск]]а обаче се намалява и съответната възможност за по голяма [[печалба]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите са лица, които инвестират различни суми, изразени в парични [[(валута)]] или непарични [[(фючърсни, форуърдни договори)]] [[актив]]и. Инвеститорите могат да обхващат разнообразни пера от [[национанална|та икономика]] на една държава : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* производители на зърнени структури (аграрно стопанство)&lt;br /&gt;
* [[акционер]]и в енергийни компании (енергетика)&lt;br /&gt;
* инвеститори в [[собствен капитал]] и [[капиталови фючърси]] (социалната сфера) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Стратегии за хеджиране и защитени от хедж рискове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Хеджорите използват определени типове стратегии на [[инвестиционно позициониране]] с цел да се ограничат потенциалните бъдещи загуби. Типовете хеджиране биват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[forward договорът]] за замяна за валути&lt;br /&gt;
* [[валутни бъдещи договори]]&lt;br /&gt;
* oперации на паричния пазар за валути&lt;br /&gt;
* [[forward договор за замяна]] за изразяване на интерес&lt;br /&gt;
* oперации на паричния пазар за лихви&lt;br /&gt;
* [[Фючърсните договори]] за лихви&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Някои видове риск могат да бъдат защитени срещу хеджиране:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[лихвен риск]]: рискът, че относителната стойност на [[лихвоносн|и елемент|и]], като например [[заем]]и или [[облигация|облигации]] , ще се влоши поради увеличение на [[лихвен|ия процент]] . Лихвени рискове могат да бъдат хеджирани с инструменти с [[фиксиран доход]] или [[лихвен|и суап|ове]]&lt;br /&gt;
* [[еquity риск]]: рискът че инвестициите ще се обезценят поради динамиката на фондовия пазар, причиняващ често загубата на пари&lt;br /&gt;
* [[стоков риск]]: риск, който произтича от потенциалните движения в стойността на стоковите договори, които включват селскостопански продукти, метали и енергийни продукти &lt;br /&gt;
* [[риск на обема]]: рискът, че клиентът изисква все повече или по-малко от очакванията си за един продукт&lt;br /&gt;
* [[кредитен риск]]: риск, благодарение на който има възможност парите да не бъдат платени от [[длъжник]]а&lt;br /&gt;
* [[волативен риск]]: риск, при който се получава опасност за паричните средства заради движението на [[валутен курс|валутния курс]] и [[чуждестранна|та валута]] в [[инвестиционен портфейл|портфейл]]а&lt;br /&gt;
* [[exchange риск]] (валутен): се използва както от [[финансов|и инвеститор|и]], за да отклони рисковете, които те срещат, когато инвестират в чужбина, така и от нефинансови участници в [[световна|та икономика]], за които мулти-валутни дейности са необходимо зло&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спекуланти срещу хеджори ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като цяло, хеджорите са производители или потребители на стока или [[финансов продукт]]. Тяхната цел е да защитава своята [[печалба]] или да ограничат своите [[разход]]и.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Пример - производител на зърнени култури може да иска да се хеджира срещу покачващите се цени на пшеницата, чрез закупуване на фючърсен договор, който обещава доставка на пшеница септември на определена цена.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример – авиолиниите използват фючърсните договори като позиция към цената на самолетното гориво. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Спекулант]]ите залагат на потенциала за промяна в цените поради една единствена причина -  печалба. Други участници на пазара на суровините, обаче, не се стремят да сведат до минимум риска, а по-скоро целят да се възползват по своята същност от рисковата дейност на [[стокова|та борса]]. Спекулантите имат за цел да се възползват от самата промяна на цените.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* За разлика от хеджора'', ''спекуланта всъщност не се стреми да притежава въпросната стока. Напротив, [[спекулант]]а навлиза на пазара в търсене на печалба от разликите в покачването и [[спад|а на цените]] чрез покупка и [[продажба на договори]]&lt;br /&gt;
* В един [[динамичен пазар]], в която непрекъснато се подава информация, спекуланти и [[''hedgers]]'' седят на разстояние и чакат да се възползват от един на друг. Колкото по-близо е момента на изтичане на договора, по-солидна информация навлиза на пазара, която спомага за преценката за съответните действия от [[борсови|те „играчи”]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
{| class=&amp;quot;prettytable&amp;quot;&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Дълга позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''[[Къса позиция]]'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Хеджор'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега за да се защити срещу бъдещите и покачвания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега, за да се защити срещу бъдещи нейни спадания&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|-&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
'''Спекулант'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на нарстването и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|&lt;br /&gt;
Задържа цената сега в очакване на спад на цените&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
|}&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Форуърд]]&lt;br /&gt;
* [[Хеджфонд]]&lt;br /&gt;
* [[Суап]]&lt;br /&gt;
* [[Договор за разлика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвана литература==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Бойка Брезоева, Отчитане на хеджиране чрез деривативи    Б. г.    Антарес - СМ    235 &lt;br /&gt;
* Стоян Киров, Алтернативни инвестиции на институционалните инвеститори &lt;br /&gt;
* Вяра Ковачева, Организирани пазари и борсова търговия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Top-10-hedzh-fondove-subraha-28-miliarda-dolara/nid-76243.html ”Топ 10 хедж фондове събраха 28 милиарда долара” ]&lt;br /&gt;
* [http://profit.bg/news/Investitorite-se-izteglyat-ot-razvivashtite-se-pazari/nid-76287.html ”Инвеститорите се изтеглят от развиващите се пазари”]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/imenata-na-biznesa/107/a/dj-altychyr-uspehyt-ne-se-meri-s-pari-a-s-tova-kolko-shtastliv-se-chuvstvash,119795/ ”Успехът не се мери с пари,а с това колко щастлив се чувстваш”]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=15254</id>
		<title>Механизми на хомеостазата</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D1%85%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D0%B8_%D0%BD%D0%B0_%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%82%D0%B0&amp;diff=15254"/>
		<updated>2014-04-09T11:43:18Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Detelina Staneva: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Когато стойността на една променлива се промени има два основни вида обратна връзка, на които [[система]]та реагира.'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Отрицателна обратна връзка==&lt;br /&gt;
Отрицателна обратна връзка е реакция, при която [[система]]та отговаря така, че да обърне посоката на промяната. Тъй като това е склонност да се държат нещата постоянни, то позволява поддържането на хомеостазата. Терморегулацията е друг пример за отрицателна обратна връзка. Когато телесната температура се повиши (или падне), рецепторите в кожата и [[хипоталамус]]а усещат промяната и активират команда от мозъка&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Положителна обратна връзка==&lt;br /&gt;
При положителната обратна връзка реакцията е, да се увеличи промяната. Това има дестабилизиращ ефект и не спомага за хомеостазата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-общо казано, с откриването на отклонение от хомеостатичното състояние, се включват положителни обратни връзки, а след като се достигне хомеостатичното състояние, се прилагат отрицателни обратни връзки на реакции за „фина настройка“.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Така се създава състояние на метастабилност, при което хомеостатичните условия се поддържат в определени граници, но ако тези граници се нарушат, системата може да прескочи неуправляемо в изцяло нова ситуация на хомеостаза.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Саморегулация==&lt;br /&gt;
Саморегулацията на функциите осъществява поддържането на хомеостазата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колкото по-стабилна е регулиращата система(саморегулацията), толкова по-независима става [[система]]та (организмът) от промените във външната среда.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Стабилността на хомеостазата показва определена зависимост от еволюционното развитие на системите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Колкото по-ниско е еволюционното развитие, то, толкова по-зависима е [[система]]та от промените в околната среда. При по-еволюиралите системи са налице по-сложни регулаторни механизми, в резултат на които, те са относително независими от колебанията на вътрешни и външни промени в твърде широки граници.&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Система]]&lt;br /&gt;
*[[Биология]]&lt;br /&gt;
*[[Видове хомеостаза]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Равновесие]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Paul R. Krugman, Maurice Obstfeld, Marc J. Melitz, International Economics. Theory and Policy&lt;br /&gt;
*Jay Schulkin, Rethinking Homeostasis: Allostatic Regulation in Physiology and Pathophysiology&lt;br /&gt;
*Wilfrid Jänig, Integrative Action of the Autonomic Nervous System: Neurobiology of Homeostasis&lt;br /&gt;
*Emanuel Cheraskin M.D., D.M.D., Jim Poole and III, Human Health and Homeostasis: Body Balance, Measuring and Mapping the Steady State&lt;br /&gt;
*Jehan Mirzaei, Mission: Homeostasis&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.youtube.com/watch?v=ZQLruoTRGVk Клип за хомеостазата]&lt;br /&gt;
*[http://studentskigrad.eu/index.php?option=com_content&amp;amp;view=article&amp;amp;id=2705:2011-12-22-14-07-20&amp;amp;catid=100:2011-11-27-21-51-45&amp;amp;Itemid=137 Имунологична хомеостаза]&lt;br /&gt;
*[http://www.iapteka.bg/%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B8-%D0%B3%D1%80%D1%83%D0%BF%D0%B8/%D0%9A%D0%B0%D0%BB%D1%86%D0%B8%D0%B5%D0%B2%D0%B0-%D1%85%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%B7%D0%B0-1760 Калциева хомеостаза]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Detelina Staneva</name></author>
	</entry>
</feed>