<?xml version="1.0"?>
<feed xmlns="http://www.w3.org/2005/Atom" xml:lang="bg">
	<id>https://wiki.basaga.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Basaga</id>
	<title>Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]</title>
	<link rel="self" type="application/atom+xml" href="https://wiki.basaga.org/api.php?action=feedcontributions&amp;feedformat=atom&amp;user=Basaga"/>
	<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8:%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B8/Basaga"/>
	<updated>2026-07-28T11:17:19Z</updated>
	<subtitle>Потребителски приноси</subtitle>
	<generator>MediaWiki 1.35.0</generator>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6&amp;diff=11133</id>
		<title>Видове валутен арбитраж</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%92%D0%B8%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5_%D0%B2%D0%B0%D0%BB%D1%83%D1%82%D0%B5%D0%BD_%D0%B0%D1%80%D0%B1%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B6&amp;diff=11133"/>
		<updated>2014-01-03T07:45:42Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: ==Видове== Видовете валутен арбитраж са:  * Пространствен валутен арбитраж стремеж да се из...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;==Видове==&lt;br /&gt;
Видовете валутен арбитраж са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Пространствен валутен арбитраж]] стремеж да се извлече изгода (печалба от разликата в цените на валутите на различните валутни пазари).&lt;br /&gt;
* Арбитраж във времето, който се базира на различните курсове на валути във времето, сроковете на сделката. Валиден е принципа: купувай слуха, продавай факта и купувай по-евтино, продавай по-скъпо.&lt;br /&gt;
* [[Конвенционален]] (разплащателен) валутен арбитраж при него целта е чрез поредица от сделки и операции в крайна сметка да се получи валутата, с която субектът може да издължи валутните си задължения към своя контрагент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Валутният арбитраж с преводни трати или полици, т.е. кредитни платежни документи има две разновидности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# [[Ремитиране]] длъжника купува по най-изгоден за него начин валута, пряко или чрез посредници, чрез която трябва да се издължи на своя контрагент кредитора, следователно транзакциите преминават през: собствена валута чужда валута(1) чужда валута(2) чужда валута (на плащане)&lt;br /&gt;
# [[Трасиране]] кредитора продава получената от своя контрагент валута по най-изгоден начин пряко или опосредствено за да я превърне в своя валута. Така той си реализира вземането по съотвените кредитни или платежни документи.&lt;br /&gt;
* [[Спекулативен валутен арбитраж]] сделки или поредица от сделки и операции, чрез която се цели получаването на спекулативна печалба, в резултат на разликите в курсовете на валутите, с които се оперира на различните валутни пазари. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Валутните операции са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Валутни операции с незабавна размяна на ефектите&lt;br /&gt;
* Овърнайт валутни операции когато закупената или продадената валута се предоставя в деня на сделката или най-късно на следващия работен банков ден&lt;br /&gt;
* Срочни валутни операции с отложена във времето размяна на търгуваните валутни ефекти&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Хеджиране]]&lt;br /&gt;
*[[Суап]]&lt;br /&gt;
*[[Арбитражно търгуване]]&lt;br /&gt;
*[[Валутен пазар]]&lt;br /&gt;
*[[Фючърсна сделка]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.referati.org/vidove-sdelki-na-valutniq-pazar-uchastnici-na-valutniq-pazar-kotirane-i-kotirovki-valuten-arbitraj/20116/ref/p3 Видове сделки на валутния пазар, участници на валутния пазар, котиране и котировки, валутен арбитраж]&lt;br /&gt;
* [http://www.referati.org/finansovi-razcheti-pri-arbitrajnite-operacii/26122/ref Финансови пазари при абитражните операции]&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/obshta-h-ka-na-valutnite-sdelki-valuten-arbitraj-syshtnost-i-vidove/24068/ref/p2 Обща характеристика на валутните сделки]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://forexforum.bg/viewtopic.php?f=48&amp;amp;t=174 Информация относно рискове при арбитраж]&lt;br /&gt;
* [http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/pazaren-arbitraj,3945 Информация относно арбитраж и неговите  форми]&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B0&amp;diff=10860</id>
		<title>Загуба</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B0&amp;diff=10860"/>
		<updated>2013-12-27T09:10:45Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Пренасочване към Видове загуба в икономиката&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;#пренасочване [[Видове загуба в икономиката]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&amp;diff=10479</id>
		<title>Подходи в изучаване на лидерството</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D0%BE%D0%B4%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%B8_%D0%B2_%D0%B8%D0%B7%D1%83%D1%87%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BB%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE&amp;diff=10479"/>
		<updated>2013-08-09T13:30:16Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: '''Лидерството е сложен и едновременно труден за изследване проблем. Съвременната теория пред...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Лидерството е сложен и едновременно труден за изследване проблем. Съвременната теория предлага три подхода за неговото изучаване: поведенски, ситуационен, подход от позициите на лич­ните качества.'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[file:lider7.png|right|500px]]&lt;br /&gt;
Евентуалните личностни черти и характеристики на лидерите и възможностите, които стоят пред тях за начините за оказване на влияние върху групата, са сред главните въпроси, които занимават изследователите на [[лидер]]ството. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Значителен брой изследвания са направени за характеристиките на лидерите, лидерските стилове и тяхната [[ефективност]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Подход]]ите за изучаване проблемите на лидерството се отнасят към теорията за личностните черти, теорията за лидерските стилове, теорията за вероятността. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изследователите не обясняват еднозначно различията между ефективното и неефективното лидерство. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради това се налага разглеждането на теоретичните концепции, които съчетават различни подходи за определянето на лидерството, а именно универсални които търсят идеалната комбинация от личностни черти и поведение като ключ към най-ефективния стил на управление, и ситуационни които определят значимостта на сбора от ситуации, предопределящи различни стилове на управление в различни ситуации (пак там).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Модели на лидерство]]&lt;br /&gt;
*[[Лидерско поведение според системата на стимулиране]]&lt;br /&gt;
*[[Система за лидерството на Ренсис Лайкерт]]&lt;br /&gt;
*[[Теория за трите стила на лидерство]]&lt;br /&gt;
*[[Двуфакторна теория на лидерството]]&lt;br /&gt;
*[[Видове лидери]]&lt;br /&gt;
*[[Лидерски стилове]]&lt;br /&gt;
*[[Лидерски качества]]&lt;br /&gt;
*[[Управленска решетка на Блейк и Моутън]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/definirane-na-liderstvoto/57237/ref/p2 Дефиниране на лидерството]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://www.mlsp.government.bg/class1/store/List_Of_Occupations_01.01.2012.pdf Списък на длъжностите в Националната класификация на професиите и длъжностите 2011 г.]&lt;br /&gt;
*[http://fbm.uni-ruse.bg/d/mmt/L-mmt-11.pdf Школи и подходи в мениджмънта]&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82&amp;diff=10098</id>
		<title>Сетълмент</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A1%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BB%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82&amp;diff=10098"/>
		<updated>2013-08-07T08:45:18Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: '''Сетълментът''' представлява '''прехвърляне на средства от банката''' - длъжник на банката [[кре...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Сетълментът''' представлява '''прехвърляне на средства от банката''' - длъжник на банката [[кредитор]], оформено чрез съответно счетоводно записване, изразяващо една или повече предходни сделки по прехвърляне на средства. Крайният му резултат е намаляване на [[авоарите]] по сметките на банките платци и увеличаване на наличностите по сметките на банките на получателя. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Сетълментът==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Същност на сетълментът===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системата на сетълмента организира подреждане на платежните [[транзакция|транзакции]] на всяка банка по хронологията на постъпването им (по точния час на получаване) и ги обработва по принципа [[FIFO]] – първа входяща и първа и изходяща в случаите когато банката платец има достатъчно авоар по разплащателната си сметка в БНБ. Всяко съобщение за превод на средства между банките, инициирано от банката платец се предава от [[БИСЕРА]] до банката получател. Постъпилите в БИСЕРА файлова задължително се контролират. При грешки плащането се отказва и се връщат на издателя им, а верните файлове или файловете с грешки тип “предупреждение” се приемат за обработка и се генерира файл с потвърждение на получената информация. Неодобрените плащания поради липса на авоар по сметката на банката- платец остават в опашката на чакащите. За тях са разработени три варианта за приключване на транзакцията:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Остават в опашката на чакащите за следващия системен работен ден и стоят там до изплащането им, за което се изпращат съобщения на банковите адресируеми единици ([[БАЕ]]) - платци и получателя на средствата. При повече от три дни престой се уведомява и централната банка;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Ако плащанията останат в опашката на чакащите повече от 10 работни дни те се отхвърлят от системата на сетълмента като се уведомяват банките платци и получателите на сумите;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Връщат се неодобрените плащания в иницииращата БАЕ, като се уведомяват за това ЦБ и БАЕ- получател.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Особености на сетъментът===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сетълментът като начин за осъществяване на междубанковите плащания бива два вида: грос сетълмент, нет сетълмент&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При грос сетълмента всяка платежна операция се извършва и осчетоводява самостоятелно в централната чрез заверяване и задължаване на сметките на участващите в плащанията банки. Тази система изразява осъществяване на окончателно и неотменимо плащане по разплащателните сметки на банките в ЦБ. В зависимост от възможността да се кредитира банката- платец при разплащанията, грос-сетълментът бива два вида: &lt;br /&gt;
* При първия вид плащанията се извършват само ако по разплащателната сметка на банката платец има авоар т.е при него не може да участва [[кредит]] при уреждането на сметните отношения между банките. В този случай при липса на средства плащането не може да се извърши и се отказва незабавно или след известен период от време, ако по разплащателната сметка на банката- платец не се наберат необходимите средства. &lt;br /&gt;
* При втория вид плащането се осъществява и в случаите, когато по разплащателната сметка на банката- платец няма средства за сметка на предоставен кредит от ЦБ или от друга банка, който трябва да бъде погасен до края на работния ден. При нея се поражда [[кредитен риск]] за банките.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нет сетълментът изразява извършване на плащанията между банките на клирингова основа, при която банките взаимно си прихващат насрещните вземания и задължения. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Клиринговите схеми на разплащане могат да се обособят в следните две схеми:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първият е двустранен [[клирин]]г със сетълмент в ЦБ. Двустранният клиринг е характерен за международните плащания. При него две страни в разплащанията насрещно си прихващат вземанията и задълженията. Той притежава следните характерни особености:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Ограничава се броя на участниците в разплащанията или въвеждането на двустепенна система, при която пряко участващите банки в разплащанията се представляват от второстепенни банки;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Извършват се разплащанията чрез кореспондентски сметки и окончателно се уреждат след преминаване на двустранно определените граници на риска.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вторият е многостранен клиринг. Това е форма на окончателно уреждане на разплащанията чрез сетълмент в ЦБ. При него във взаимните прихващания на насрещните вземания и задължения участват всички банки. При това всяка банка насрещно си урежда платежните отношения с всички останали банки т.е при тази форма на плащане се определя за всеки участник в разплащанията колко има да взема и колко има да дава на останалите банки в системата и [[салдото]], което може да бъде и [[дебитно]] и кредитно. Дебитното салдо изразява наличие на вземане за дадената банка, а кредитното салдо- обратното. За банковата система като цяло салдото е нулево, но за едни банки е дебитно, а за други кредитно. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предимствата на многостранния клиринг са следните:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Позволява на банките да държат по- малки по размер авоари по разплащателните си сметки в ЦБ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Чрез него се осъществява окончателност на плащанията за всеки конкретен ден. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Недостатък е, че дори един участник да не може да извърши плащанията си поради липса на авоар по разплащателната му сметка възниква риск в платежната система от блокиране на плащанията в банковата система като цяло.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При сетълмента могат да възникнат следните рискове: ликвиден, кредитен, валутен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Ликвидният риск изразява невъзможност да се извърши или забавяне в извършването на плащането поради липса на ликвидни средства в банката- платец. Ликвиден риск възниква когато сумата на наредените, но неплатени документи в БИСЕРА надхвърля 15% от общия им обем за всеки от последните два работни дни, а също и когато отделна банка е допуснала или установи, че ще допусне забавяне на изпълнението на наредените при нея платежни документи за повече от три дни и ако банката има дял от 8% или повече от обема на междубанковите разплащания през всеки от последните 5 дни преди да депозира искане за кредит в БНБ. Разновидност на [[ликвидния риск]] при грос сетълмента е риска от запушване, породен от невъзможността някой от участниците в платежната система да извършват плащания си, което предизвиква неплатежоспособност и в останалите участници в тези плащания. &lt;br /&gt;
* Кредитният риск изразява невъзможността на банките да извършват плащанията си поради неплатежоспособност. В случаите когато дадена банка не е изпълнила задължението си, но и към нея контрагентите не са изпълнили задълженията си, възниква риск от повишаване цената на неизпълнена насрещна престация. Подобен риск, наречен “[[Херщат риск]]” с ликвиден и кредитен характер, възниква и при валутните сделки, при които банката извършва плащане преди да е получила насрещна престация. Ликвидният и кредитният риск пораждат подобни рискове и в други банки, в резултат на което възниква системен риск застрашаващ банковата система като цяло.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Платежни системи в България==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===БИСЕРА (Банкова Интегрирана Система за Електронни Разплащания) ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИСЕРА е система за обслужване на междубанкови клиентски плащания, инициирани за изпълнение в определен момент. Тя се изгражда, организира и регулира от БНБ. БИСЕРА се базира на извършване на сетълмент в БНБ – окончателно прехвърляне на средства по разплащателните сметки на участниците в платежния процес.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Основни функции на системата са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* приемане и обработка междубанкови клиентски плащания за суми под 100 хил. лв.,  изпратени от банките към системата&lt;br /&gt;
* сетълмент на междубанковите плащания – извършва се чрез системата за брутен сетълмент в реално време [[RINGS]] в БНБ, в строго определени моменти от системния ден на RINGS. Заявките за сетълмент се съставят в резултат на многостранно нетиране на инициираните от участниците плащания;&lt;br /&gt;
* подготвя и изпраща до участниците информация за резултатите от сетълмента;&lt;br /&gt;
* осигурява трансфер до адресата на друга банкова информация – платежни инструкции по вътрешнобанкови плащания, искания за [[инкасиране]] на суми, откази на искания за [[инкасо]], информационни съобщения. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===БОРИКА (Банкова Организация за Разплащане с Използване на Карти)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БОРИКА е дружество, занимаващо се със сетълмент на междубанкови плащания по картови операции през БИСЕРА. Редът за издаване на банкови карти и за извършването на плащания и други операции чрез тях на територията на страната се определя с Наредба №16 на БНБ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Националната картова система функционира съгласно следния [[технологичен модел]] и спецификации:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
:* Банките-издатели осигуряват финансовото обслужване на дебитните карти и платежните операции, извършвани с тях от банкомати или [[POS устройства]]&lt;br /&gt;
:* “БОРИКА” ЕООД извършва техническото издаване на дебитните карти и автоматизацията на всички плащания, независимо от банката-издател и банката-собственик на банкомати и POS-устройство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Система за брутен сетълмент в реално време - RINGS===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Българската народна банка изгражда, организира, регулира и оперира система за брутен сетълмент в левове, работеща в реално време. Системата за брутен сетълмент в реално време RINGS е собственост на БНБ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
RINGS е система, в която сетълментът на плащанията в левове на територията на страната се извършва незабавно и индивидуално за всяко нареждане за плащане в съответствие с операционни правила и процедури, изготвени от БНБ.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системата изпълнява следните основни функции:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# приема платежни инструкции от участниците в RINGS;&lt;br /&gt;
# при наличие на достатъчно средства по сметката за сетълмент на платеца извършва сетълмент в реално време на всяко плащане чрез задължаване сметката на платеца и заверяване сметката на получателя;&lt;br /&gt;
# изпраща съобщения за резултата от сетълмента до участниците в RINGS.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Ценна книга]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Борса]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Платежна система]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*„Правила и процедури за работа на система за брутен сетълмент в реално време – RINGS”- [[[http://www.bnb.bg/ www.bnb.bg]]]&lt;br /&gt;
*Учебник по „Банково дело” на Силвия Трифонова, глава „Оперативна и нормативна характеристика на системата за брутен сетълмент в реално време RINGS”&lt;br /&gt;
*”Наредба №3 за паричните преводии платежните системи”&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bnb.bg Българска народна банка]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=9291</id>
		<title>Теория на масовото обслужване</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F_%D0%BD%D0%B0_%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE_%D0%BE%D0%B1%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5&amp;diff=9291"/>
		<updated>2013-06-27T19:33:01Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: '''Теорията на масовото обслужване''' обхваща '''методите за изучаване на процеси, при които се и...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Теорията на масовото обслужване''' обхваща '''методите за изучаване на процеси, при които се извършва определена масова [[услуга]]'''. За тези процеси е характерно силното влияние на случайните фактори, поради което тяхното управление се основава на анализа на вероятностните им характеристики.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Основни характеристики==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесите на масовото обслужване имат два основни елемента - обект на обслужване и обслужващи устройства. Обектите на обслужване се определят като клиенти(заявки), а обслужващите устройства - като канали(обслужващи апарати). Заявките, които очакват своето обслужване, образуват опашка. Теорията на масовото обслужване разглежда като случайни събития:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* появата на търсещ [[услуга]] клиент в обслужващата [[система]]&lt;br /&gt;
* продължителността за времето на обслужване на всеки клиент&lt;br /&gt;
* броят на клиентите, които чакат да бъдат обслужени&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В обслужващата [[система]] са налице един или няколко канала за обслужване.Времето за обслужване може да бъде неопределено или фиксирано. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Исканията за обслужване могат да постъпват в следните промеждутъци от време:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* равни; &lt;br /&gt;
* неравни, но определени; &lt;br /&gt;
* неравни, но съответните интервали за случайни велични с известни вероятностни характеристики.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Продължителността на времето за обслужване може да бъде: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* постоянна величина; &lt;br /&gt;
* променлива, но определена величина; &lt;br /&gt;
* случайна величина с неизвестни вероятностни характеристики.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Задачи, решавани от теорията на масовото обслужване==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При наличието на процес на масово обслужване, задачи за обслужване възникват при следните условия:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* да съществува възможност за регулиране на плътността на потока от заявки или параметрите на потока .&lt;br /&gt;
* да съществуват разходи, които се обуславят от: времето за чакане за удовлетворяването на заявките, или от времето за престой на обслужващите апарати.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Целта на решаването на задачите за масово обслужване е минимизацията на сумарните разходи, свързани с изчакването за обслужване на заявките и загубите от престоя на на каналите за обслужване. Задачата на теорията на '''масовото обслужване''' има за цел да изучава, да разработва и да сравнява различни ситуации, които се характеризират с образуването на опашки, при които е необходима оптимизация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Основни елементи на системата за масово обслужване==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Входящ поток - това е потокът от заявки, който се формира от съвкупността (крайна или безкрайна) от потенциални клиенти, желаещи да бъдат обслужени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Опашка - формира се от входящия в [[система]]та поток, като може да се образуват повече от една опашки. Дисциплината на опашката е набор от правила, по които от опашката се избират заявки за обслужване. Съществуват различни видове дисциплина:&lt;br /&gt;
* насочване по определени канали&lt;br /&gt;
* жива опашка по реда на настъпване на заявките&lt;br /&gt;
* постъпилите последни заявки се обслужват първи&lt;br /&gt;
* случаен избор на заявки за обслужване&lt;br /&gt;
* приоритетно обслужване на определени заявки, и др.&lt;br /&gt;
Опашките могат да имат различни свойства:&lt;br /&gt;
* специализирана опашка (клиентите се избират по предварително определен показател)&lt;br /&gt;
* опашка с фиксирана дължина&lt;br /&gt;
* опашка с наличие на „нетърпеливи” клиенти, които могат да я напуснат и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Обслужващо устройство - представлява отделен канал за обслужване, където се установява постъпването на заявките, както и разпределението на времето за обслужване. Каналите могат да имат:&lt;br /&gt;
* [[система]] с променлив брой на каналите&lt;br /&gt;
* специални и общи канали на обслужване&lt;br /&gt;
* успоредни канали за комплексно обслужване &lt;br /&gt;
* последователни канали&lt;br /&gt;
* комбинация от паралелни и последователни канали&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Механизъм на обслужване - свързан е с продължителността на процедурата на обслужване на заявките, както и с броя на удовлетворените чрез тази процедура заявки. Характеризира се чрез количеството и взаимното разположение на каналите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изходящ поток - образува се от обслужените заявки. При него се установява разпределението на промеждутъците от време между обслужените заявки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Показатели за ефективност и оптимизация==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Характеристиките на [[система]]та за обслужването от тип опашка с чакане са следните:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* брой на обслужващите апарати&lt;br /&gt;
* средна продължителност на времето за чакане до началото на обслужването&lt;br /&gt;
* вероятност обслужването да започне веднага при постъпването на заявката&lt;br /&gt;
* средна дължина на опашката&lt;br /&gt;
* средна продължителност на пребиваването на клиента в обслужващата [[система]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Основните икономически резултати при този тип [[система]] за обслужване са: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* обем на продукцията&lt;br /&gt;
* размер на дохода&lt;br /&gt;
* загуби от престой на обслужващите апарати&lt;br /&gt;
* загуби от несвоевременно обслужване&lt;br /&gt;
* нереализиран доход поради отказ на клиентите и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Основни свойства на прост входящ поток==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Стационарен - при него вероятността Pk (t)  за поява на k заявки в интервала от време [t0 , t0+t] с дължина t е еднаква във всеки момент (т.е. всяко да е значение на t0)&lt;br /&gt;
* Липса на последствие - ако вероятността Pk (t) не зависи от това колко заявки са се появили до момента t0. Заявките са независими една от друга.&lt;br /&gt;
* Ординарност - вероятността за поява на на две или повече заявки в безкрайно малкия интервал dt е безкрайно малка величина от висок порядък. Поради това се счита, че практически е невъзможна едновременната поява на две или повече заявки в рамките на този интервал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Класическа система за масово обслужване М/М/1==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Основни характеристики===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* стационарен режим&lt;br /&gt;
* едно обслужващо устройство&lt;br /&gt;
* [[Разпределение на Поасон|експоненциално (Поансово) разпределение]] на дължините на интервалите между постъпващите заявки&lt;br /&gt;
* експоненциално разпределение на времето за обслужване&lt;br /&gt;
* безкрайна опашка (входящ поток)&lt;br /&gt;
* липса на „нетърпеливи” и „приоритетни” клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Основни параметри на системите М/М/1===&lt;br /&gt;
[[Image:intenzivnost_formula.png|thumb|right|Формула за интензивност на натоварването на системата – ρ]]&lt;br /&gt;
* среден брой заявки за единица време - λ&lt;br /&gt;
* среден брой за постъпване на една заявка - 1/λ&lt;br /&gt;
* среден брой обслужвани заявки за единица време - μ&lt;br /&gt;
* средна продължителност за обслужване на една заявка - 1/μ&lt;br /&gt;
* интензивност на натоварването на [[система]]та – ρ&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Величината ρ трябва да е по-малка от 1, тъй като трябва λ&amp;amp;lt; μ, т.е. да постъпват, средно взето, по-малки заявки за единица време, отколкото могат, средно взето, да бъдат обслужени. Ако ρ&amp;amp;gt;1, опашката би нараствала неограничено. Този показател може да се разглежда и като вероятност за наличие на заявка в [[система]]та (състояние на обработване на заявката) към даден момент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Операционни характеристики на системата М/М/1===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:table_mm1.png||left|Таблица с операционните характеристики на системата М/М/1]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Неопределеност]]&lt;br /&gt;
*[[Риск]]&lt;br /&gt;
*[[Хипотеза]]&lt;br /&gt;
*[[Общност]]&lt;br /&gt;
*[[Клиент]]&lt;br /&gt;
*[[Извадка]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Габровски, К. и др., “Изследване на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 1999.&lt;br /&gt;
* Андронов, Е., M. Александрова, “Управление на операциите”, УИ „Стопанство”, С., 2005.&lt;br /&gt;
* Albrecht, K., R. Zemke, “Service America! Doing Business in the New Economy”, Burr Ridge, IL: Irwin Professional Publishing, 1985.&lt;br /&gt;
* Chase, R., N. Aquilano, R. Jacobs, “Operations Management for Competitive Advantage”, 9th ed., Irwin – McGraw-Hill Publishing, 2001.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/sistemi-za-masovo-obslujvane/14911/ref Системи за масово обслужване]&lt;br /&gt;
*[http://vinagi.bg/materials/view/id/17299/Mnogokanalna+sist%D0%B5ma+za+masovo+obsluzhvan%D0%B5+s+otkaz Многоканална система за масово обслужване с отказ]&lt;br /&gt;
*[http://www.math.bas.bg/~telecom/old_site/seminar2010/doc17.pdf Средства за симулация на системи за масово обслужване]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Управление на операциите]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9230</id>
		<title>Мотивация</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9230"/>
		<updated>2013-06-19T15:13:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Мотивационни теории */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:motivation5.jpg|thumb|300px|right|Мотивация]]&lt;br /&gt;
'''Мотивация''' (от английски:'' motivation'') представлява '''движещата сила за постигането на всяка една [[цел]].'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Мотивацията включва конкретна насоченост на [[поведение]]то към определена [[цел]], тя показва връзката между [[цел]]енасочените действия и постигнатите [[резултат]]и. В психологията мотивация се отнася до началото и посоката на действието, желанието и готовността да постигнеш нещо към което се стремиш. Мотивацията стимулира [[индивид]]ите, тя най-често е под формата на възнаграждения, парични или непарични, награди, постижения и успехи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: motivation3.jpg|thumb|300px|right|Пирамида на Маслоу]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивацията се дели на вътрешна и външна. Вътрешната е породена от вътрешно [[желание]] за нещо, а външната е повлияна от външни [[фактор]]и.Мотивацията може да се разгледа в съпоставка с [[индивид]]уалните черти на човек-постоянни ([[екстрoвертност]], [[интрoвертност]], съвестност) и [[емоционално]]то състояние (мъка, щастие).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вътрешна мотивация – настъпва при вътрешно желание за покоряването на [[цел]]та,'' ''чието постигане доставя удовлетворение.&lt;br /&gt;
* Външна мотивация – настъпва при мотивиране от външни [[фактор]]и(учители, преподаватели, работодатели) под формата на оценки, точки,  пари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Мотивация в обучението===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тя е необходима за постигането на високи [[резултат]]и в [[процес]]а на [[обучение]]. При добра мотивация [[резултат]]ите на учащите се са по-[[качество|качествени]]. Самата мотивация поддържа [[интерес]]а и нахъсва учениците да гонят своите [[интерес]]и, прави [[обучение]]то по-интересно и по-лесно за възприемане(дори под формата на игра). Мотивацията е свързана и с желанието за участие и [[причина]]ите за подтикването към това участие. Често при наличието на една и съща [[цел]], изпълняването на една и съща задача, може причините за мотивацията да са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Методи за повишаване на мотивацията:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Да се създаде подходяща среда &lt;br /&gt;
* Да се поставят реалистични(потижими) [[цел]]и&lt;br /&gt;
* Да се [[инициира]] самото [[обучение]]&lt;br /&gt;
* Да има вътрешен [[контрол]] и [[качество|качествена]] [[обратна връзка]], за съпоставка на желаните и постигнатите [[резултат]]и&lt;br /&gt;
* Да се прилагат различни [[принцип]]и за стимулиране на мотивацията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:motivation2.png|thumb|200px|right|Мотивация на персонала]]&lt;br /&gt;
===Мотивация на персонала===&lt;br /&gt;
При постъпване на работа всеки служител очаква добро заплащане, добри [[условия на труд]] и коректно отношение към самият него като личност. Това са неща присъщи за всяка [[работна среда]]. Но за изпълнението на [[цел]]ите на самата [[организация]] е нужно нещо много повече, а именно това всеки един служител да е присъщ към случващото се в нея. За да се постигне това обаче трябва хората да са мотивирани, да знаят  конкретно и ясно своите [[цел]]и в [[организация]]та и точно как да ги постигнат. Добрите [[мениджър]]и знаят това и успяват да мотивират служителите си. Те прилагат различни [[метод]]и за да постигнат тази мотивация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивирането може да се извърши на различни [[ниво|нива]]: на [[ниво]] индивид, на [[ниво]] екип и на [[ниво]] ръководител. За успешната мотивация трябва да се установят [[потребност]]ите на индивидите, които ще бъдат мотивирани. Самите потребности са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Хипноза]]&lt;br /&gt;
*[[Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
*[[Управление на операциите]]&lt;br /&gt;
*[[Делови игри]]&lt;br /&gt;
*[[Ефективност]]&lt;br /&gt;
*[[Европейски модел]]&lt;br /&gt;
*[[Хотърнски експеримент]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Земеделие)]]&lt;br /&gt;
*[[Поведенческа школа на управление]]&lt;br /&gt;
*[[Антропоморфизъм]]&lt;br /&gt;
*[[Дейвид Макклилънд]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен подход в управлението]]&lt;br /&gt;
*[[Школа на човешките отношения]]&lt;br /&gt;
*[[Шест мислещи шапки]]&lt;br /&gt;
*[[Автономия]]&lt;br /&gt;
*[[Мотивационни теории]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/syshtnost-na-motivaciqta-opredelenie-na-ponqtieto-motivirane/16307/ref Същност на мотивацията. Определение на понятието мотивиране]&lt;br /&gt;
*[http://www.studentskigrad.com/znanie/data/SA6TNOST%20NA%20MOTIVACIQTA.php Същност на мотивацията. Мотивационни теории и модели]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]&lt;br /&gt;
*[http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-finansi.info/isoc7.html Икономическа социология и нейното развитие в теориите на Макс Вебер, Георг Зимел и Торстен Веблен.]&lt;br /&gt;
*[http://vinagi.bg/materials/view/id/31677/Obshta+sotsiologiya+-+l%D0%B5ktsii Обща социология]&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9229</id>
		<title>Мотивация</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9229"/>
		<updated>2013-06-19T15:12:51Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:motivation5.jpg|thumb|300px|right|Мотивация]]&lt;br /&gt;
'''Мотивация''' (от английски:'' motivation'') представлява '''движещата сила за постигането на всяка една [[цел]].'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Мотивацията включва конкретна насоченост на [[поведение]]то към определена [[цел]], тя показва връзката между [[цел]]енасочените действия и постигнатите [[резултат]]и. В психологията мотивация се отнася до началото и посоката на действието, желанието и готовността да постигнеш нещо към което се стремиш. Мотивацията стимулира [[индивид]]ите, тя най-често е под формата на възнаграждения, парични или непарични, награди, постижения и успехи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: motivation3.jpg|thumb|300px|right|Пирамида на Маслоу]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивацията се дели на вътрешна и външна. Вътрешната е породена от вътрешно [[желание]] за нещо, а външната е повлияна от външни [[фактор]]и.Мотивацията може да се разгледа в съпоставка с [[индивид]]уалните черти на човек-постоянни ([[екстрoвертност]], [[интрoвертност]], съвестност) и [[емоционално]]то състояние (мъка, щастие).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вътрешна мотивация – настъпва при вътрешно желание за покоряването на [[цел]]та,'' ''чието постигане доставя удовлетворение.&lt;br /&gt;
* Външна мотивация – настъпва при мотивиране от външни [[фактор]]и(учители, преподаватели, работодатели) под формата на оценки, точки,  пари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Мотивация в обучението===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тя е необходима за постигането на високи [[резултат]]и в [[процес]]а на [[обучение]]. При добра мотивация [[резултат]]ите на учащите се са по-[[качество|качествени]]. Самата мотивация поддържа [[интерес]]а и нахъсва учениците да гонят своите [[интерес]]и, прави [[обучение]]то по-интересно и по-лесно за възприемане(дори под формата на игра). Мотивацията е свързана и с желанието за участие и [[причина]]ите за подтикването към това участие. Често при наличието на една и съща [[цел]], изпълняването на една и съща задача, може причините за мотивацията да са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Методи за повишаване на мотивацията:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Да се създаде подходяща среда &lt;br /&gt;
* Да се поставят реалистични(потижими) [[цел]]и&lt;br /&gt;
* Да се [[инициира]] самото [[обучение]]&lt;br /&gt;
* Да има вътрешен [[контрол]] и [[качество|качествена]] [[обратна връзка]], за съпоставка на желаните и постигнатите [[резултат]]и&lt;br /&gt;
* Да се прилагат различни [[принцип]]и за стимулиране на мотивацията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:motivation2.png|thumb|200px|right|Мотивация на персонала]]&lt;br /&gt;
===Мотивация на персонала===&lt;br /&gt;
При постъпване на работа всеки служител очаква добро заплащане, добри [[условия на труд]] и коректно отношение към самият него като личност. Това са неща присъщи за всяка [[работна среда]]. Но за изпълнението на [[цел]]ите на самата [[организация]] е нужно нещо много повече, а именно това всеки един служител да е присъщ към случващото се в нея. За да се постигне това обаче трябва хората да са мотивирани, да знаят  конкретно и ясно своите [[цел]]и в [[организация]]та и точно как да ги постигнат. Добрите [[мениджър]]и знаят това и успяват да мотивират служителите си. Те прилагат различни [[метод]]и за да постигнат тази мотивация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивирането може да се извърши на различни [[ниво|нива]]: на [[ниво]] индивид, на [[ниво]] екип и на [[ниво]] ръководител. За успешната мотивация трябва да се установят [[потребност]]ите на индивидите, които ще бъдат мотивирани. Самите потребности са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Мотивационни теории==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Съдържателни теории===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Йерархия]] на [[потребност]]ите на Е.Маслоу&lt;br /&gt;
* E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи [[потребност]]и:&lt;br /&gt;
# [[потребност]]и от [[съществуване]]&lt;br /&gt;
# [[Потребност]]и от [[отношение|отношения]] &lt;br /&gt;
# [[Потребност]]и от [[растеж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Теория на Д.Макклилънд – той акцентира върху [[отношение|отношението]] [[потребност]] от [[отношение|отношения]]-[[икономика|икономическа]] [[ефективност]].'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Двуфакторна теория на Ф.Хъртсбърг – той разделя 2 вида [[фактор]]и:&lt;br /&gt;
# Мотивиращи [[фактор]]и&lt;br /&gt;
# Хигиенни [[фактор]]и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Процесни теории===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: motivation4.jpg|thumb|right|Потребителска мотивация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Теория на [[очаквания]]та на В.Врум&lt;br /&gt;
* Теория на [[справедливост]]та на Ст.Адамс&lt;br /&gt;
* Мотивация чрез [[цел]]и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тези теории може да се извлечат най-важните и значителни интереси на работещите и по този [[начин]] да се формират [[начин]]ите за мотивиранито им.Мотивацията е [[сила]], която предизвиква [[реакции]]те на хората по – [[желание|желаният]] от [[мениджър]]а [[начин]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се говори за мотивация най-често се задават въпросите:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Какво дава енергия на човешкото [[поведение]]?          &lt;br /&gt;
* Какво го предизвиква човешкото [[поведение]]?&lt;br /&gt;
* Какво поддържа човешкото [[поведение]]?                           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивацията е това което [[мисля]]т и чувстват хората, а не това което правят. Самата мотивация кара хората да вършат точно това което [[желание|желая]]т най-силно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Хипноза]]&lt;br /&gt;
*[[Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
*[[Управление на операциите]]&lt;br /&gt;
*[[Делови игри]]&lt;br /&gt;
*[[Ефективност]]&lt;br /&gt;
*[[Европейски модел]]&lt;br /&gt;
*[[Хотърнски експеримент]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Земеделие)]]&lt;br /&gt;
*[[Поведенческа школа на управление]]&lt;br /&gt;
*[[Антропоморфизъм]]&lt;br /&gt;
*[[Дейвид Макклилънд]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен подход в управлението]]&lt;br /&gt;
*[[Школа на човешките отношения]]&lt;br /&gt;
*[[Шест мислещи шапки]]&lt;br /&gt;
*[[Автономия]]&lt;br /&gt;
*[[Мотивационни теории]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/syshtnost-na-motivaciqta-opredelenie-na-ponqtieto-motivirane/16307/ref Същност на мотивацията. Определение на понятието мотивиране]&lt;br /&gt;
*[http://www.studentskigrad.com/znanie/data/SA6TNOST%20NA%20MOTIVACIQTA.php Същност на мотивацията. Мотивационни теории и модели]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]&lt;br /&gt;
*[http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-finansi.info/isoc7.html Икономическа социология и нейното развитие в теориите на Макс Вебер, Георг Зимел и Торстен Веблен.]&lt;br /&gt;
*[http://vinagi.bg/materials/view/id/31677/Obshta+sotsiologiya+-+l%D0%B5ktsii Обща социология]&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9228</id>
		<title>Мотивация</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%BE%D1%82%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F&amp;diff=9228"/>
		<updated>2013-06-19T15:12:04Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:motivation5.jpg|thumb|300px|right|Мотивация]]&lt;br /&gt;
'''Мотивация''' (от английски:'' motivation'') представлява '''движещата сила за постигането на всяка една [[цел]].'''&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Мотивацията включва конкретна насоченост на [[поведение]]то към определена [[цел]], тя показва връзката между [[цел]]енасочените действия и постигнатите [[резултат]]и. В психологията мотивация се отнася до началото и посоката на действието, желанието и готовността да постигнеш нещо към което се стремиш. Мотивацията стимулира [[индивид]]ите, тя най-често е под формата на възнаграждения, парични или непарични, награди, постижения и успехи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: motivation3.jpg|thumb|300px|right|Пирамида на Маслоу]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивацията се дели на вътрешна и външна. Вътрешната е породена от вътрешно [[желание]] за нещо, а външната е повлияна от външни [[фактор]]и.Мотивацията може да се разгледа в съпоставка с [[индивид]]уалните черти на човек-постоянни ([[екстрoвертност]], [[интрoвертност]], съвестност) и [[емоционално]]то състояние (мъка, щастие).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Вътрешна мотивация – настъпва при вътрешно желание за покоряването на [[цел]]та,'' ''чието постигане доставя удовлетворение.&lt;br /&gt;
* Външна мотивация – настъпва при мотивиране от външни [[фактор]]и(учители, преподаватели, работодатели) под формата на оценки, точки,  пари.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Мотивация в обучението===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тя е необходима за постигането на високи [[резултат]]и в [[процес]]а на [[обучение]]. При добра мотивация [[резултат]]ите на учащите се са по-[[качество|качествени]]. Самата мотивация поддържа [[интерес]]а и нахъсва учениците да гонят своите [[интерес]]и, прави [[обучение]]то по-интересно и по-лесно за възприемане(дори под формата на игра). Мотивацията е свързана и с желанието за участие и [[причина]]ите за подтикването към това участие. Често при наличието на една и съща [[цел]], изпълняването на една и съща задача, може причините за мотивацията да са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Методи за повишаване на мотивацията:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Да се създаде подходяща среда &lt;br /&gt;
* Да се поставят реалистични(потижими) [[цел]]и&lt;br /&gt;
* Да се [[инициира]] самото [[обучение]]&lt;br /&gt;
* Да има вътрешен [[контрол]] и [[качество|качествена]] [[обратна връзка]], за съпоставка на желаните и постигнатите [[резултат]]и&lt;br /&gt;
* Да се прилагат различни [[принцип]]и за стимулиране на мотивацията&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:motivation2.png|thumb|200px|right|Мотивация на персонала]]&lt;br /&gt;
===Мотивация на персонала===&lt;br /&gt;
При постъпване на работа всеки служител очаква добро заплащане, добри [[условия на труд]] и коректно отношение към самият него като личност. Това са неща присъщи за всяка [[работна среда]]. Но за изпълнението на [[цел]]ите на самата [[организация]] е нужно нещо много повече, а именно това всеки един служител да е присъщ към случващото се в нея. За да се постигне това обаче трябва хората да са мотивирани, да знаят  конкретно и ясно своите [[цел]]и в [[организация]]та и точно как да ги постигнат. Добрите [[мениджър]]и знаят това и успяват да мотивират служителите си. Те прилагат различни [[метод]]и за да постигнат тази мотивация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивирането може да се извърши на различни [[ниво|нива]]: на [[ниво]] индивид, на [[ниво]] екип и на [[ниво]] ръководител. За успешната мотивация трябва да се установят [[потребност]]ите на индивидите, които ще бъдат мотивирани. Самите потребности са различни.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Мотивационни теории==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Съдържателни теории===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Йерархия]] на [[потребност]]ите на Е.Маслоу&lt;br /&gt;
* E.R.G. – теория на мотивацията - К.Алдерфер определя 3 групи [[потребност]]и:&lt;br /&gt;
# [[потребност]]и от [[съществуване]]&lt;br /&gt;
# [[Потребност]]и от [[отношение|отношения]] &lt;br /&gt;
# [[Потребност]]и от [[растеж]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Теория на Д.Макклилънд – той акцентира върху [[отношение|отношението]] [[потребност]] от [[отношение|отношения]]-[[икономика|икономическа]] [[ефективност]].'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Двуфакторна теория на Ф.Хъртсбърг – той разделя 2 вида [[фактор]]и:&lt;br /&gt;
# Мотивиращи [[фактор]]и&lt;br /&gt;
# Хигиенни [[фактор]]и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Процесни теории===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: motivation4.jpg|thumb|right|Потребителска мотивация]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Теория на [[очаквания]]та на В.Врум&lt;br /&gt;
* Теория на [[справедливост]]та на Ст.Адамс&lt;br /&gt;
* Мотивация чрез [[цел]]и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От тези теории може да се извлечат най-важните и значителни интереси на работещите и по този [[начин]] да се формират [[начин]]ите за мотивиранито им.Мотивацията е [[сила]], която предизвиква [[реакции]]те на хората по – [[желание|желаният]] от [[мениджър]]а [[начин]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се говори за мотивация най-често се задават въпросите:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Какво дава енергия на човешкото [[поведение]]?          &lt;br /&gt;
* Какво го предизвиква човешкото [[поведение]]?&lt;br /&gt;
* Какво поддържа човешкото [[поведение]]?                           &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Мотивацията е това което [[мисля]]т и чувстват хората, а не това което правят. Самата мотивация кара хората да вършат точно това което [[желание|желая]]т най-силно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Хипноза]]&lt;br /&gt;
*[[Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
*[[Управление на операциите]]&lt;br /&gt;
*[[Делови игри]]&lt;br /&gt;
*[[Ефективност]]&lt;br /&gt;
*[[Европейски модел]]&lt;br /&gt;
*[[Хотърнски експеримент]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Земеделие)]]&lt;br /&gt;
*[[Поведенческа школа на управление]]&lt;br /&gt;
*[[Антропоморфизъм]]&lt;br /&gt;
*[[Дейвид Макклиланд]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен подход в управлението]]&lt;br /&gt;
*[[Школа на човешките отношения]]&lt;br /&gt;
*[[Шест мислещи шапки]]&lt;br /&gt;
*[[Автономия]]&lt;br /&gt;
*[[Мотивационни теории]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/syshtnost-na-motivaciqta-opredelenie-na-ponqtieto-motivirane/16307/ref Същност на мотивацията. Определение на понятието мотивиране]&lt;br /&gt;
*[http://www.studentskigrad.com/znanie/data/SA6TNOST%20NA%20MOTIVACIQTA.php Същност на мотивацията. Мотивационни теории и модели]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/18_21.html Стратегически анализ]&lt;br /&gt;
*[http://www.uni-svishtov.bg/dialog/2008/1.08.MCh.pdf Предимства на рейтинга на конкурентните сили за стратегическото управление]&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-finansi.info/isoc7.html Икономическа социология и нейното развитие в теориите на Макс Вебер, Георг Зимел и Торстен Веблен.]&lt;br /&gt;
*[http://vinagi.bg/materials/view/id/31677/Obshta+sotsiologiya+-+l%D0%B5ktsii Обща социология]&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83&amp;diff=9227</id>
		<title>Пирамида на Маслоу</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B4%D0%B0_%D0%BD%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83&amp;diff=9227"/>
		<updated>2013-06-19T14:19:15Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:em.jpg|right|thumb|Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
'''Пирамидата на потребностите''' почива на теорията на американския учен Е. Маслоу за мотивацията на хората. '''Според нея човек се опитва най-напред да задоволи потребностите на най-ниското ниво'''. Докато не са задоволени [[потребност]]ите на предходното ниво, потребностите на следващото нямат никакво значение. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Нива==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[file:pm2.jpg|right|thumb|500px|Пирамида на Маслоу]]&lt;br /&gt;
Маслоу е хуманитарен психолог. Той е създател на йерархичната теория на потребностите и &amp;quot;Пирамидата на потребностите&amp;quot;. За пръв път развива теорията си за йерархията на потребностите в своята книга Теория на човешката мотивация /1943 г./ и доразвива темата за мотивацията в последвалата я втора книга Мотивация и личност /1954 г./ Концепциите му първоначално са представени като общо обяснение на човешкото поведение, но много бързо стават част от теорията за мотивация на работното място. Маслоу постулира йерархията на възходящите пет нива на основните човешки нужди въз основата на две групи: дефицит на нуждите и потребностите на растежа. Когато една група потребности е задоволена, тя представа да бъде мотиватор; след това мотивацията се генерира от незадоволените потребности на следващо, по-високо ниво в йерархията и така във всички нива до върха на пирамидата на Маслоу.&lt;br /&gt;
Пет са нивата на тази пирамида:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Първото и най-ниско са физиологичните нужди. Те включват потребностите от вода, въздух, храна, сън, постоянна телесна температура. Те са най-силните нужди и основни изисквания за поддържане на живота. Ако човек бъде лишен от тях, той не може да съществува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Второто ниво е нуждата от безопасност. Когато всички физиологични нужди са задоволени идва тази потребност. Възрастните обикновено обръщат малко внимание на темата за [[сигурност]], освен по време на извънредни ситуации или при периоди на дезорганизация в социалната структура. Децата често показват признаци на несигурност, както и необходимостта да бъдат защитени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребност от любов, привързаност и принадлежност е третото ниво в пирамидата. Когато нуждите от безопасност и физиологическо благополучие са задоволени, се засилва потребността от даване и получаване на любов, от привързаност и чувство на принадлежност, като средства за преодоляване на чувството за самота и отчуждение.&lt;br /&gt;
    &lt;br /&gt;
*Четвъртото ниво е потребност от уважение, социален статус, признание и самоуважение. Когато от първите три нива потребностите са удовлетворени, нуждата от уважение може да стане доминираща. Хората имат нужда от стабилно, здраво обосновано и високо ниво на себеуважение и уважение от другите. Това прави човек самоуверен и ценен като личност за света. Когато тези потребности са незадоволени, човек се чувства дребен, слаб, безпомощен и безполезен.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Най-високото и най-абстрактно ниво в пирамидата е петото – нуждата от самоактуализация и себеутвърждаване. Маслоу описва самоактуализацията като  коренно различна потребност от останалите четири нива. Най-сложният вид потребности се свързва с желанието за усъвършенстване на [[способност]]ите и развитието на таланта. Те се изразяват чрез самореализация, самоизразяване и постигане на цели.&lt;br /&gt;
Според Маслоу съществуват определени условия, които са необходима предпоставка за задоволяването на потребностите, като например свобода на словото, свобода да се изразяваш различно от другите, свобода да се защитаваш, както и справедливост, честност и почтеност. Всяко посегателство върху тези условия се възприема като опасност за задоволяване на потребностите.&lt;br /&gt;
Макар че теорията на Маслоу е вече на повече от 50 години, мениджърите все още често се обръщат към нея. Заедно с Херцберг и Макгрегор, той е признат за един от основателите на мотивационната теория.&lt;br /&gt;
[[file:fm.jpg|right|thumb|600px]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Мотивация==&lt;br /&gt;
Това е вътрешна подбуда, която кара хората да действат по определен начин. По отношение на трудовия процес е избор на трудово поведение от работещите, изразено чрез ангажираност с целите на [[организация]]та и с трудовата [[актив]]ност.&lt;br /&gt;
Човекът работи, за да задоволи потребностите си. Дълго време се е смятало, че мотиви за упражняване на труд са икономическите потребности на човека. Днес се знае, че задоволените икономически потребности удовлетворяват човека само отчасти. В основата на желанието за труд стоят и други неикономически потребности, които могат да го мотивират или да го демотивират да работи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Кенет Ароу]]&lt;br /&gt;
*[[Ейбрахам Маслоу]]&lt;br /&gt;
*[[Мениджмънт]]&lt;br /&gt;
*[[Поведенческа школа на управление]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*Абрахам Маслоу ; Прев. от старогр. Г. А. Балла, Новые рубежи человеческой природы	1999	&amp;quot;Смысл&amp;quot;	425 с.	12983&lt;br /&gt;
*Ейбрахам Маслоу, Мотивация и личност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/humanistichna-psihologiq-na-e-maslou/64541/ref Хуманистична психология на Маслоу]&lt;br /&gt;
*[http://www.referati.org/teoriq-za-lichnostta-osnovni-idei-na-eibraham-maslou-1908-1970-za-lichnostta/52371/ref Теория за личността на Маслоу]&lt;br /&gt;
*[http://omdabg.com/nova_joomla/index.php?option=com_k2&amp;amp;view=item&amp;amp;id=646:%D0%B5%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BB%D0%BE%D1%83-%D0%B8-%D1%81%D0%B5%D0%B1%D0%B5%D0%B0%D0%BA%D1%82%D1%83%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&amp;amp;Itemid=151 Маслоу и себеактуализацията]&lt;br /&gt;
[[category:Икономикс]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D0%B4&amp;diff=9226</id>
		<title>Дейвид Макклилънд</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%94%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8%D0%B4_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BB%D1%8A%D0%BD%D0%B4&amp;diff=9226"/>
		<updated>2013-06-19T14:06:11Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница:  Дейвид МакКлиланд  '''Дейвид Макклилънд''' e  американе...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[ Image: david-mcclelland.jpg | thumb | right | alt=Deivid Makkliland| Дейвид МакКлиланд]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Дейвид Макклилънд''' e  американец, роден на 20 май 1917г. в САЩ.Хората според Макклилънд имат три важни висши [[потребност]]и. Това са потребностите от [[Постижение|Постижения]]; [[Принадлежност]] и [[Власт]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Дейвид Макклилънд има два брака – от първия брак има пет деца, а от втория брак – две. През 1941г. Макклилънд получава научната степен “доктор по [[психология]]” в Йелския университет. От следващата година е [[професор]] в Уеслианския университет в Кънектикът, а от 1950 до 1952 е декан на факултета по [[психология]] в същия университет. През 1952 и 1953 Дейвид Макклилънд ръководи програмата на фонда “Форд”. От 1956 до 1987 е професор и декан на Факултета за социални отношения в Харвардския университет. След това е професор в Бостънския университет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
== Възгледи на  Дейвид Макклилънд==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Мотивация]]та на хората в работата се гради на основата на тези три потребности. Хората ги заучават, в случай че виждат в заобикалящата ги [[среда]], [[възможност]]и да ги удовлетворяват.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребността от постижения е потребност на [[индивид]]а да доведе нещата, с които се е захванал до успешен край.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребността от принадлежност и обвързване е потребност установяване и поддържане на благоприятни отношения и оказване на помощ, както и съпричастие към определена [[група]] от хора.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Потребността от власт е потребност от оказване на [[влияние]] върху други хора с [[цел]] постигане на определен [[резултат]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Казват, че теорията на Макклилънд е колкото привлекателна, толкова и полезна за [[практика]]та. Тя се запомня лесно – потребностите са само три и това са основните параметри на мотивацията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Същевременно [[мениджър]]ите откриват прости, но [[ефективност|ефективни]] начини да прилагат [[теория]]та в своята практика. Достатъчно е да се [[анализ]]ират длъжностите във фирмата, за да се разбере дали работните места ориентират хората към [[постижениe|постижения]]. Или да се прецени доколко [[система]]та за [[възнаграждение|възнаграждения]] ориентира [[поведение]]то на хората към постижения.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Важни изводи и препоръки на Макклилънд за мотивацията==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
1. Хората с високо развита потребност от постижения:&lt;br /&gt;
* Предпочитат да избягват много лесните и прекалено трудните за изпълнение [[цел]]и (задачи).&lt;br /&gt;
* Предпочитат да имат незабавна и надеждна [[обратна връзка]] за това как работят.&lt;br /&gt;
* Не бива да бъдат насочвани към ръководни длъжности, защото ще бъдат изключително взискателни към подчинените си, което не всякога е полезно за спокойната работа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
2. Хората със силно изявена потребност от власт:&lt;br /&gt;
* се изявяват най-добре на ръководни [[длъжност]]и, когато потребността им от постижения хармонира на потребността от постижения на подчинените.&lt;br /&gt;
* тези хора, които са подходящи за ръководни длъжности трябва да имат умерено развита потребност от власт и ниска степен на потребност от [[принадлежност]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
3. Дейвид Макклилънд е бил убеден в това, че хората са в състояние да променят потребностите си, като биват научавани на трите потребности.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По този начин:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Организация]]та може “да получи” такава мотивация от своите служители, каквато желае да получи.&lt;br /&gt;
* [[навик|Навици]]те и [[умение|уменията]] на хората в работата могат да се развият, но за това са нужни преди всичко организационни условия (среда).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Теория на потребностите==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Своя теория на потребностите създава и Дейвид МакКлелънд, който изследва връзката между потребността от постижения и икономическата ефективност на човека и обществото. За да има големи постижения личността да има предприемачески качества, да е готов на риск и висока продуктивност. Според неговата теория има три групи потребности: от власт, от постижения и от принадлежност.&lt;br /&gt;
*Потребността от постижения непрекъснат стремеж към усъвършенстване. Личностите с по-високо равнище на потребности от постижения предпочитат да постигат своите цели самотоятелно според техните възможности и без да рискуват излишно. Поемат лична отговорност за изпълнението на задълженията си. Приемат работата си като предизвикателство и когато има ясни резултати за свършеното от тях самите. Работата им не бива да се разделя с други хора, не изпитват нужното удовлетворение от общия успех. МакКлелънд твърди , че една потребност освен лична може и да е характерна за по-големи групи или общества. Тези, които имат висока потребност от постиженият, имат добре развита икономика, а тези с по-ниска потребност от постижения по-бавно развиваща се икономика. За да се следи равнището на някоя потребност е необходимо провеждане на обучение на работещите в организацията и така то ще се повиши. Важна е и самооценката на служителя. Мотивът за постижение има ключова роля за икономическия растеж. Не винаги всички, които положат усилия достигат до висшите равнища на управленската йерархия, заради рискованите решения, които трябва да се предприемат, а те не са в състояние да се справят.&lt;br /&gt;
*Потребността от власт стремеж към контрол върху действията и поведението на хората. Потребността от власт при някои е по-силна, стремеж за контрол върху всичко и всички, а при други напълно липсва такъв стремеж. Има две групи на хора с висока мотивация за власт:&lt;br /&gt;
- заради самото властване над другите, своята сила над тях&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- за да се решат групови задачи работят заедно с колектива&lt;br /&gt;
*Потребността за принадлежност стремеж към добри отношения с колегите и околните. Тези индивиди търсят пряко взаимодействие с колеги и клиенти&lt;br /&gt;
Важни изводи за съвременните мениджъри от теорията на Дейвид МакКлелънд са:&lt;br /&gt;
#Потребностите на един служител са от висш или вторичен характер, останалите са осигурени от навиците и нормите на обществата.&lt;br /&gt;
#Потребностите се придобиват социално и нямат строга йерархия. В даден момент доминира някоя от тях.&lt;br /&gt;
#За тези, които имат основно потребност от постижение, желаят работни места със средни на трудност предизвикателства, отговорност и познаване на работата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==  Основни трудове ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* “Personality” (1951)&lt;br /&gt;
* “The Achievement Motive” (1953)&lt;br /&gt;
* “Power”: The Inner Experience” (1975)&lt;br /&gt;
* “Human Motivation” (1985)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Виж още ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Йейлски университет]]&lt;br /&gt;
*[[Харвардски университет]]&lt;br /&gt;
*[[Ръководна длъжност]]&lt;br /&gt;
*[[Социални отношения]]&lt;br /&gt;
*[[Организационно условие|организационни условия]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.novavizia.com/5359.html Дейвид МакКлиланд за мотивацията в работата]&lt;br /&gt;
*David C. McClelland, The Achieving Society &lt;br /&gt;
*David C. McClelland, Human Motivation&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.ometeo.net/edu/html/2010237.htm Мотивация на персонала]&lt;br /&gt;
*[http://www.novavizia.com/4241.html Организация]&lt;br /&gt;
*[http://www.moby2.com/other/articles/moby2_4.pdf Методи за решаване на конфликти]&lt;br /&gt;
*[http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/157-turgovsko-predpriatie-poniatie.html Търговско предприятие]&lt;br /&gt;
*[http://www.inspirelearning.net/2009/02/6-principa-za-motivacia/ 6 Принципа за повишаване на мотивацията]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Управление на човешките ресурси]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(2).png&amp;diff=7483</id>
		<title>Файл:Erp (2).png</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(2).png&amp;diff=7483"/>
		<updated>2012-08-06T16:38:05Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(2).jpg&amp;diff=7482</id>
		<title>Файл:Erp (2).jpg</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(2).jpg&amp;diff=7482"/>
		<updated>2012-08-06T16:37:58Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(1).png&amp;diff=7481</id>
		<title>Файл:Erp (1).png</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(1).png&amp;diff=7481"/>
		<updated>2012-08-06T16:37:49Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(1).jpg&amp;diff=7480</id>
		<title>Файл:Erp (1).jpg</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Erp_(1).jpg&amp;diff=7480"/>
		<updated>2012-08-06T16:37:39Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7479</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7479"/>
		<updated>2012-08-06T16:37:31Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|300px|alt=ERP-moduli| ERP модули.]]&lt;br /&gt;
'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
[[file:erp1.jpg|right|]]&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: &lt;br /&gt;
*мейнфрейм и миникомпютри, &lt;br /&gt;
*персонални компютри, &lt;br /&gt;
*мрежи от клиент / сървъри, &lt;br /&gt;
*изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и &lt;br /&gt;
*[[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
===Мейнфрейм ера===&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на персоналния компютър===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на клиента===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървъри от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на предприятието===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на изчисленията===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
[[file:erp2.jpg|right|]]&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
[[file:erp1.png|right|]]&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
[[file:erp2.png|right|]]&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7478</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7478"/>
		<updated>2012-08-06T16:32:47Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* История */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|300px|alt=ERP-moduli| ERP модули.]]&lt;br /&gt;
'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: &lt;br /&gt;
*мейнфрейм и миникомпютри, &lt;br /&gt;
*персонални компютри, &lt;br /&gt;
*мрежи от клиент / сървъри, &lt;br /&gt;
*изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и &lt;br /&gt;
*[[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
===Мейнфрейм ера===&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на персоналния компютър===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на клиента===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървъри от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на предприятието===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Ера на изчисленията===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7477</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7477"/>
		<updated>2012-08-06T16:30:40Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* История */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|300px|alt=ERP-moduli| ERP модули.]]&lt;br /&gt;
'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: &lt;br /&gt;
*мейнфрейм и миникомпютри, &lt;br /&gt;
*персонални компютри, &lt;br /&gt;
*мрежи от клиент / сървъри, &lt;br /&gt;
*изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и &lt;br /&gt;
*[[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървари от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7476</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7476"/>
		<updated>2012-08-06T16:30:10Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|300px|alt=ERP-moduli| ERP модули.]]&lt;br /&gt;
'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: 1) мейнфрейм и миникомпютри, 2) персонални компютри, 3) мрежи от клиент / сървъри, 4) изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и 5) [[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървари от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7475</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7475"/>
		<updated>2012-08-06T16:29:34Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|300px|alt=ERP-moduli| ERP модули.]]&lt;br /&gt;
'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективно|ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: 1) мейнфрейм и миникомпютри, 2) персонални компютри, 3) мрежи от клиент / сървъри, 4) изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и 5) [[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървари от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7474</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7474"/>
		<updated>2012-08-06T16:23:52Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Вижте още */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективно|ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: 1) мейнфрейм и миникомпютри, 2) персонални компютри, 3) мрежи от клиент / сървъри, 4) изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и 5) [[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървари от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|alt=ERP-moduli| ERP модули .]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефективност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7473</id>
		<title>Управленска информационна система</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A3%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B0&amp;diff=7473"/>
		<updated>2012-08-06T16:23:06Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Информационната система за [[управление]] и наблюдение''' (ИСУН) '''осигурява необходимата информация за [[ефективно|ефективност]] и ефикасно [[управление]] на организациите'''. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
За да може да се осъществи максимално ефективно управлението на дадена стопанска единица, отделните управленски подсистеми в тази единица трябва да действат в синхрон с общите цели  и [[стратегия]] на организацията. Само тогава, обективната действителност в организацията може да изпълни зададените цели и да постигне мисията, която  е заложена при нейното създаване. Управленските информационни системи включват три основни [[ресурс]]и: хора, [[технология]] и [[информация]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кенет и Джейн Лаудън идентифицират пет; епохи;на еволюция на управленските информационни системи, съответстващи на пет фази в развитието на [[компютър]]ните технологии: 1) мейнфрейм и миникомпютри, 2) персонални компютри, 3) мрежи от клиент / сървъри, 4) изчислителни техники в отделното [[предприятие]] и 5) [[изчислителни облаци]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата (мейнфрейм и миникомпютър) ера;е била управлявана от IBM и техните мейнфрейм компютри като те често заемат цели стаи и изискват специални екипи, които да управляват хардуера и софтуера . Както съвременните технологии, тези компютри са в състояние да се справят с по-голям капацитет и да намалят [[разход]]ите за тях. Малки по-достъпни миникомпютри позволяват на големите предприятия да използват свои собствени изчислителни центрове в самото предприятие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Втората (персонален компютър) ера; започва през 1965 г., когато микропроцесори започнат да се конкурират с мейнфрейм и миникомпютри и ускоряват процеса на децентрализация на изчислителната мощност от големи центрове за данни за по-малки офиси. В края на 1970 миникомпютърната технология дава път на персоналните компютри и поради относително ниската компютърна цена те стават масови стоки на пазара, което позволява на фирмите да предоставят на своите служители достъп до изчислителна мощ, която десет години по-рано би струвала десетки хиляди долари. Така разпространението на компютрите създава готов пазар за взаимосвързване на мрежи и популяризирането на Интернет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тъй като сложността на технологията се увеличава необходимостта от споделяне на информация в рамките на едно предприятие също се повишава, което довежда до трета ([[клиент]] / сървър) ера, в която се създават сървари от огромно количество споделена информация.&amp;amp;nbsp;Това позволява на големи количества данни да бъдат достъпни от хиляди и дори милиони хора едновременно.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Четвъртата (предприятие) ера, включен по-високоскоростни мрежи, завързащи всички аспекти на търговското предприятие и предлагане на богат достъп до информация, обхващаща пълната структура на управлението.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Петата и най-нова (изчислителни облаци) ера ;на информационни системи представляват мрежови технологии за доставка на различни приложения, както и за съхранение на данни, независимо от конфигурацията, мястото или естеството на хардуера. Това, заедно с висока скорост на мобилените телефони и WiFi мрежи, доведе до нови нива на мобилност, в която мениджърите имат достъп до ИСУН отвсякъде с преносими компютри, таблети и смартфони .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове бизнес информационни  системи (БИС)==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
БИС са всички&amp;amp;nbsp;информационни системи&amp;amp;nbsp;в рамките на една организация, в които постепенно се натрупват данни за бизнеса и служат като основа за [[анализ]], [[планиране]], изпълнение и [[контрол]] на [[бизнес процеси]]те. Системите за данъчна отчетност (популярно – счетоводните програми)&amp;amp;nbsp; са частен случай на БИС; друг частен случай са Системите за Управление на Бизнеса&amp;amp;nbsp;(СУБ).&amp;amp;nbsp;ERP системи&amp;amp;nbsp;в някакъв смисъл се явяват най-съвършения клас такива системи, тъй като по дефиниция&amp;amp;nbsp;ERP системата&amp;amp;nbsp;обхваща анализа, планирането, изпълнението и контрола на всички звена на предприятието.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Програмното обезпечаване на фирмите преминава през няколко последователни етапа. Първоначалото се внедряват отделни системи за различните звена, след това се прави опит за интеграция или се закупува нова, интегрирана система и на края се преминава към цялостна система, която включва не само ежедневно управление, но и планиране и контрол на цялостната дейност като една цяла единица. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Програмно осигуряване на нуждите на един отдел (базови системи)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този клас се разделя на  няколко основни вида, според отдела, който обслужват:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за управление на търговската дейност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид спадат програмите, които на популярен език се наричат „Складови програми”.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид служат за обработка на ежедневната информация, издаване на документи и позволяват изтеглянето на разнообразни справки. Този род системи традиционно нямат счетоводен модул, а често даже нямат и връзка към такъв. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за данъчна счетоводна отчетност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид системи спадат, това, което често се нарича „Счетоводни програми”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите&amp;amp;nbsp;от този вид нямат [[управленски функции]] – те са насочени за обслужване на данъчната отчетност на фирмата. Към данъчната отчетност следва да се причислят всички външни лица, на които фирмата трябва да дава отчети – държава, акционери и т.н.&amp;amp;nbsp;Системите&amp;amp;nbsp;от този вид понякога имат модул за „склад”, като основната му насоченост е за отчитане на данъчното представяне на бизнеса. Поради тази му насоченост, модулът „Складово стопанство” често се оказва не достатъчно функционален за използване в оперативната дейност на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Важно е да се отбележи една особеност на счетоводните програми. Поради пряката си насоченост към обслуване на счетоводната отчетност на фирмата, при условията на не-интеграция в единна фирмена система, те често работят по парадигма, при която счетоводните документи се явяват първични, а първичните документи – следствие. Тази парадигма е изключително удобна при използване в изолиран счетоводен отдел, в частност външна счетоводна къща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Системи за изчисляване на работната заплата&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Както заглавието подсказва, основната цел на тези системи е изчисляване на работните заплати, отпечатване на фишове, извършване на масово безкасово разплащане, отчетност към НОИ и др. свързани дейности. Тезипрограми&amp;amp;nbsp;са също предимно ориентирани към данъчната отчетност (а не към управленската).&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Други&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Към този вид следва да се причислят системите за всички останали отдели – [[производство]], [[маркетинг]], [[логистика]] и др. Тези отдели, въпреки важността си, често са последни в приоритетите за програмно обезпечаване, като междувременно „закърпват” нуждите си с електронни таблици, хартиени документи и т.н. Много често тези отдели въобще не получават собствени, откъснати&amp;amp;nbsp;програмни системи, ами направо биват обезпечени, когато дойде време да се закупува интегрирана система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Интегрирани системи&amp;amp;nbsp;(ИС)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След преминаване на първоначалния етап на информационно обезпечаване на всички звена, за всяка фирма настъпва момент, когато започва да се усеща сериозна нужда от интеграция на отделните софтуерни продукти. При нарастване на обемите на дейността, се появяват проблеми, които в началото не са били от значение. Дублирането на информация в отделните бази данни, започва да става все по-скъпо за обслужване и намалява цялостната ефективност на информационното обезпечение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Логично, в следствие на тези нужди се появяват интегрираните системи, които се стремят да обслужат чрез единна система нуждите на много отдели. Традиционно, интегрираните системи имат минимум под-системи за обслужване на оперативната дейност (често грубо и неточно наричано Складово стопанство) и Счетоводна подсистема, която може да се използва както за данъчна, така и за управленска отчетност. &amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поради самата си същност, интегрираните системи се внедряват много по-трудно от базовите системи. Това се дължи на факта, че ИС не само обслужват всички отдели, но влизат в областта на комуникацията между отделите. Точно тук се получава един от най-големите проблеми пред този род системи, който понякога води и до провал на внедряването. Във фирмата в която се внедрява ИС често не са изчистени правата и задълженията на отделите, последователностите от действия и т.н. Много често данните относно някаква дейност с които оперира даден отдел (например Счетоводния) не са съвсем същите като тези, с които оперира друг отдел (Склад, Мениджмънт). Тези разминавания, даже и да се появяват систематично, ако не са много големи, не се изравняват, нито се търси причината за разминаването. При внедряване на ИС, тези разминавания не могат повече да се толерират. В този момент често се обвинява програмното обслужване, но проблемът е, че просто вече няма начин да се пренебрегнат тези несъответствия. И при това тук не говорим за умишлени злоупотреби (макар и това да е възможна причина за разминавания); по-скоро става въпрос за не особена систематичност при подаването и обработката на данните между отделите.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За разлика от&amp;amp;nbsp;erp системи, ИС нямат обща единна [[методология]], което пречи на универсалното обучение.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Системи за единно планиране на ресурсите на предприятието (ERP)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Erp системи се считат за най-високия клас програмно осигуряване. Една от основните отличителни черти на&amp;amp;nbsp;ERP, спрямо ИС е силно застъпените възможности за единно планиране на цялата фирма и контрол на изпълнението. Планирането на ресурсите – материални, дълготрайни, времеви, [[човешки|човешки ресурси]], финансови и др. има изключително голямо значение за корпорациите. А това е основна цел на&amp;amp;nbsp;erp системи&amp;amp;nbsp;– цялостно обслужване на нуждите на корпоративните фирми.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Системите от&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;клас често са много обемисти, тъй като те не само обслужват всички отдели на една (относително) голяма фирма, но и навлизат в големи подробности в работата на всеки отдел. Внедряването на ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;често отнема много време, тъй като изисква както сериозно изчистване както на бизнес моделите, така и пълно детайлизиране на потоците от информация. Поради тези изисквания внедряването на такава система има благотворно влияния върху организацията като цяло. Но тук е и един от големите проблеми пред такова внедряване – често ръководните кадри в отделните звена не могат да оценят подобаващо нуждата от подобна система и нямат необходимата подготовка за да възприемат подобно ниво на цялостна интеграция на фирмените данни. Преди внедряването на&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система&amp;amp;nbsp;е добре ръководните кадри от всички звена да преминат курс на обучение, който ще им даде много по-точна представа за ползите, какво трябва и какво не трябва да очакват от подобна система.&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Трябва да се посочи, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща идеология. Тази идеология е конкретна методология на работа (разбира се, допускаща персонализация), която е първоначално описана още през 60-те години на миналия век. Разбира се, с времето методологията се развива, но въпреки възникващите клонове, все още може да се каже, че всички&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;системи&amp;amp;nbsp;имат обща централна методология. Това е изключително важно при процеса на подготвяне на кадрите за обслужване на подобен род системи – има много курсове, които не са пряко свързани с конкретна&amp;amp;nbsp;ERP&amp;amp;nbsp;система, а важат за всички такива.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP системата обединява системи за финанси, продажба, човешки ресурси, покупки, производство, складова база и ги замества с единна софтуерна система, която е логически разделена на [[модули]] или контексти. Основните са:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
# Manufacturing – модул за управление на производството&lt;br /&gt;
# Supply Chain Management – модул за управление на вризките с доставчици&lt;br /&gt;
# Human Recourses – модул човешки ресурси&lt;br /&gt;
# Financials – модул финанси&lt;br /&gt;
# Customer Relationship management – модул клиенти&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image: erp-modules.jpeg|thumb|right|alt=ERP-moduli| ERP модули .]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Предимства на ERP-системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP е система, която налага на фирмата да има строго регламентирани и &amp;quot;изчистени&amp;quot; бизнес-процеси. Тя е средство за подобряване на [[мениджмънт]]а и по този начин за увеличаване на [[конкурентноспособност]]та. Многогодишната практика на използване на развити в различна степен ERP-системи  еднозначно  следните им по-съществени &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
преимущества пред други подходи: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  Комплексно преосмисляне и преоценка на фирмена организация, политика и практика,  по повод на внедряването на ERP-система; &lt;br /&gt;
*  осъзнаване взаимовързката на действията на всички служители, реално създаване на колективност в работата и  [[оптимизация]] на всички  работни процеси (производствени, търговски, управленски); &lt;br /&gt;
*  подобряване на [[качество]]то на [[управленските решения]]&lt;br /&gt;
*  от произволен характер като следствие на рязко подобряване на информираността при вземане им и на  достоверността на използваните данни; &lt;br /&gt;
*  бърза и адекватна реакция на промените на [[пазар]]ните, технологични и финансови условия; &lt;br /&gt;
*  силно намаляване до ликвидиране на негативните следствия на закъснения, презапасявания, дефицити, отклонения от стандарти, неотчитане на тенденции и други подобни; &lt;br /&gt;
*  подобряване  събираемостта на вземанията и възвращаемостта на инвестициите; &lt;br /&gt;
*  намаляване на себестойността на продуктите; &lt;br /&gt;
*  подобряване на ефективността от използване на  [[ресурс]]ите, [[актив|активи]]те и кадрите; &lt;br /&gt;
*  професионално израстване на кадрите чрез пренасочване от рутинна към творческа (анализи, [[прогноза|прогнози]], вземане на решения) дейност; &lt;br /&gt;
*  пълен [[контрол]] върху всички процеси в [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процесът на внедряване ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Процесът започва с подробно и обстойно проучване на клиентските нужди, наличните бизнес процеси, особености на дейността на фирмата. Самото внедряване отнема няколко месеца  - в най-добрия случай 2-3 месеца. През това време в [[проект]]а се ангажират както екип специалисти на фирмата-внедрител, така и екип от висши мениджъри от страна на потребителя. Тяхното участие е от ключова важност за успеха на проекта - липсата на ангажираност от страна на потребителя е 99% гаранция за провал.  Има и случаи, когато внедряването се проточва във времето доста повече. В крайна сметка времето не е определящо за крайния успех  - възможно е дори след &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
две години работа внедряването може да не постигне успех. След края на процеса по внедряване се проследява нивото на подобрение на мениджмънта във [[фирма]]та-[[клиент]]. За целта се използват утвърдени практики и методологии за тестване на резултатите чрез определени 'key success factors' – ключовите фактори за успеха. Успехът на внедряването на системата до голяма степен се  измерва и чрез степента на постигане на първоначално определена от клиента цел. Когато потребителят е определил дадена задача, заради която купува ERP, то крайният резултат - постигането на [[цел]]та, е показател за успеха на внедряването. Съществуват, условно,  два сценария за внедряване на ERP. Първият от тях предполага системата да се адаптира към бизнеса на &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
фирмата. Това е възможно, ако тя по принцип има добри бизнес - [[структура|структури]] и [[процес]]и. Във  втория  случай се налага обратното  - напасване на бизнеса към самата система. Това е болезнен процес за самата фирма и за нейните [[служител]]и, но от друга страна в &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
големите, утвърдени ERP системи е заложено огромно [[ноу-хау]], базирано на най-добрите бизнес-практики по света. Иначе казано, внедряването на такава система се явява  оздравителен процес за фирмата. При внедряване на ERP софтуер е изключително важно мениджърите да са наясно как искат да се развива бизнесът във времето  - какво ще представлява той след 6 месеца, година, 2 години, казва Сакис Казакис, маркетинг-мениджър на Delta Singular. Плановете за бъдещото разрастване и развитие а [[компания]]та се явяват един от определящите фактори при избора на ERP система.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Проблеми при внедряване и използване на ERP – системите ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В процеса на внедряване и [[експлоатация]] на ERP-система могат да се появят трудности в следните направления: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* голяма част от специалистите и [[ръководител]]ите във фирмата “говорят на различни езици”; &lt;br /&gt;
* ръководители от ниското и средно, а често - и високо, ниво на управление, водени от  лични интереси,  се съпротивляват негласно, но яростно, на новите технологии; &lt;br /&gt;
* значителна част от специалистите  се стремят да  запазят статуса си на “незаменими” и се противопоставят на новостите; &lt;br /&gt;
* не са малко хората, предпочитащи бедната безотговорност и рутина пред богатата [[отговорност]] и мислене; &lt;br /&gt;
* независимо от “внедрените” до момента системи, значителна част от  ключовата [[информация]] “се пази в умовете”, твърде много решения се вземат интуитивно, твърде много “красиви” отчети не се базират на реални данни, твърде много взаимосвързани “нормали” са противоречиви; &lt;br /&gt;
* реалните излишъци на едни ресурси и недостиг на други са достигнали застрашителни размери; &lt;br /&gt;
* изглеждащата до момента “единствено възможна” и, затова, “оптимална” организация на създаване на продукт, в същност е доста хаотична и неикономична; &lt;br /&gt;
* част от [[персонал]]а (интересно - от най-ниско и от високо ниво) започва да “гледа навън” и скоро напуска; &lt;br /&gt;
* хора, притискани до момента от “авторитети”, показват завидни професионални качества; &lt;br /&gt;
* отхвърлените в началото съвети на консултантите се приемат по принуда, но след огромна загуба на време и нерви; &lt;br /&gt;
* “спестените” в началото средства за консултантски услуги се превръщат в значителни [[загуба|загуби]] на по-късен етап; &lt;br /&gt;
* внедряването на ERP-концепциите и съответната система няма край - на всеки етап възникват все нови идеи и възможности. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези и други специфични трудности, които се появяват по време на внедряването и развитието на Интегрираните информационни системи в управлението са пречка при плавното им реализиране в практиката, но предимствата, които могат те да реализират са движещата сила, както и лавинообразното нарастване на наличната информация кара организациите да инвестират време и ресурси  в това направление, за да си осигурят конкурентно предимство или да се доближат до първите в отрасъла.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==ERP-Мениджъра==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP-Мениджъра  - новото действащо лице в управлението. Използването на ERP-концепцията довежда до осъзнаване на ролята на ново лице в управлението на предприятието. Някои го наричат “ERP-мениджър”, други - “Администратор на приложението”. Наименованието, а много често и формалната длъжност, на която е &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
назначен, нямат значение. По-важно е какви са тези хора и как могат да допринесат максимална ползва на [[предприятие]]то.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези хора: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* са способни да мислят за цялото предприятие, за всички разнородни процеси в него, като за единно хармонично цяло, развиващо се като жив организъм; &lt;br /&gt;
* забелязват всички “пукнатини” и чрез наглед незначителни промени успяват да постигнат невероятни резултати; &lt;br /&gt;
* обичат да си пъхат носа навсякъде и да задават  странни  въпроси; &lt;br /&gt;
* не признават [[авторитет]]и и дори самите не се изживяват като величия; &lt;br /&gt;
* изглеждат понякога неорганизирани, но кой знае защо имат авторитет пред всички  - от охраната, през склада, производството и счетоводството, до “съвета на мъдреците”.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
ERP мениджърът трябва да е професионалист в [[управление]]то! За съжаление,  такъв специалист не може да бъде подготвен извън организацията. Той трябва да има солидна подготовка в областта на управлението, но и да бъде  “отгледан”  в организацията. Няма универсална рецепта!  Доказано е, че  той  се нуждае от равнопоставено внимание и доверие, както и от привилегията да не му се поставят рутинни ежедневни задачи.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Оптимизация]] &lt;br /&gt;
* [[Ефектовност на управлението]]&lt;br /&gt;
* [[Рационално решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Laudon Kenneth,&amp;amp;nbsp;Jane Price Laudon.&amp;amp;nbsp; Management information systems. &amp;amp;nbsp;2002&lt;br /&gt;
* Харизанова М., Н. Миронова. Комуникации в управлението. Авангард Прима. София 2008г.&lt;br /&gt;
* [http://www.erpicrm.com/ ERP системи]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Jiznen.jpg&amp;diff=7453</id>
		<title>Файл:Jiznen.jpg</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Jiznen.jpg&amp;diff=7453"/>
		<updated>2012-08-01T15:32:13Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0&amp;diff=7452</id>
		<title>Жизнен цикъл на продукта</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0&amp;diff=7452"/>
		<updated>2012-08-01T15:31:25Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:jiznen.jpg|right]]&lt;br /&gt;
'''Жизненият цикъл на продукта''' представлява '''целият процес от въвеждането му на пазара, до спада в неговите продажби'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Разработване==&lt;br /&gt;
На първо място, преди да се въведе даден продукт на пазара се правят известни инвестиции:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Фирмата не генерира [[приход]]и и работи на обща загуба&lt;br /&gt;
* Правят се големи [[разход]]и за R&amp;amp;D (Research and development)-научни изследвания и развитие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Въвеждане на пазара==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите са ограничени по обем и [[пласмент]]ът расте бавно &lt;br /&gt;
* Фирмата трябва да насочва [[маркетинг]]овите си усилия към разработване на пазара &lt;br /&gt;
* Използват се инструменти за популяризиране (стимулиране на първата покупка) &lt;br /&gt;
* Разходите, свързани с R&amp;amp;D все още са значителни &lt;br /&gt;
* Разходите за изграждане на система за [[дистрибуция]] са големи &lt;br /&gt;
* Поради значителните разходи фирмата работи на загуба от [[дейност]]та &lt;br /&gt;
* Общият финансов резултат от проекта е отрицателен&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегии при въвеждане===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на интензивен маркетинг  (висока цена, големи разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  проникване и установяване на [[пазар]]а.  &lt;br /&gt;
Приложение:  потребителите не са осведомени за [[продукт]]а и не го познават; потребителите са готови да платят висока цена за продукта; има конкурентен продукт. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на изборно проникване  (висока цена и ниски разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  висока [[печалба]] на единица продадено изделие.  &lt;br /&gt;
Приложение:  [[потребител]]ите са осведомени за продукта; готови са да платят висока цена; липса на [[конкуренция]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на широко проникване  (ниска цена на продукта, високи разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  завоюване на значителен пазарен дял.  &lt;br /&gt;
Приложение:  достатъчно голяма поглъщаемост на [[пазар]]а; потребителите са слабо информирани за продукта; не биха платили висока цена за продукта; има конкурентни продукти; възможност за икономии от [[мащаб]]а. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на пасивен [[маркетинг]]  (ниска цена, незначителни разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  висока печалба.  Приложение:  висока поглъщаемост на пазара; потребителите са добре осведомени за [[стока]]та; не биха платили висока цена за продукта; няма [[конкуренция]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Нарастване на продажбите==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите са относително големи и нарастват с бързи  темпове &lt;br /&gt;
* Появяват се първите имитатори, което води до поява на вътрешноотраслова конкуренция &lt;br /&gt;
* Продуктът е достатъчно популярен, поради което разходите за популяризиране и стимулиране намаляват &lt;br /&gt;
* Маркетинговите усилия се насочват към повишаване на привързаността към марката &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегии при нарастване на продажбите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Фирмата може да започне плавно повишаване на цената &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Приходите са по-големи от общите разходи и фирмата формира положителен финансов резултат от проекта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Mодификация на продукта. [[Фирма]]та може да избере между високо равнище на печалбата или голям пазарен дял. Модификацията може да бъде с цел подобряване на продукта (диференциране) или адаптиране на продукта към нови пазари (сегментиране). Включва: подобряване качеството на продукта; модернизация; подобряване на естетическите свойства. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Насищане на пазара==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Пласментът е голям но забавя темповете си на нарастване и през втората подфаза показва първи признаци на намаляване &lt;br /&gt;
* Конкуренцията достига максималните си размери &lt;br /&gt;
* Асортиментът се разнообразява и се появяват първите модификации &lt;br /&gt;
* Продажните цени започват да се понижават &lt;br /&gt;
* Инвестициите в реклама и стимулиране на продажбите нарастват &lt;br /&gt;
* През първата фаза от цикъла печалбите са значителни и устойчиви във времето, но през втората започват да [[спад]]ат &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спад==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите и печалбите намаляват &lt;br /&gt;
* Пазарът се свива &lt;br /&gt;
* Допълнителните [[разход]]и нарастват &lt;br /&gt;
* Лансират се стратегии за [[развитие]] на продукта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Пазарно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Продукт]]&lt;br /&gt;
*[[Разработване на продукт]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/19_8474.html Концепция за жизнен цикъл на продукта – същност на концепцията, етапи и криви на ЖЦП]&lt;br /&gt;
*[http://www.referatite.com/Marketingovi_strategii_v-234.html Маркетингови стратегии в етапите на “жизнения цикъл” на продукта. “Жизнен цикъл на продукта”]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
*[http://tuj.asenevtsi.com/BIS09/BIS10.htm Поддръжка на жизнения цикъл на изделията CALS]&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:XZabNN0FJDAJ:www.uctm.edu/departments/economic/BG/Logistics_pdf/12_life_cycle_logistics.pdf+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESjh0PTK3mSrgm8fuLtc3xqYrHML5iVqKMQKDJrLY1rx1bWOnvhAbsttn2MHxpHSg4tpURPMUu5TxN3yJt8Iik3SVYUy5s_F9r4n6rtdpBkkYPJT-gLDQqnVFZDLeBVbVcOriV51&amp;amp;sig=AHIEtbSR1aACoLzZ13xgR7fInuVx08FRfg&amp;amp;pli=1 Жизнен цикъл на продукта при логистиката]&lt;br /&gt;
*[http://www.kaminata.net/produktov-asortiment-i-zhiznen-tsikal-na-produkta-t30328.html Продуктов асортимент и жизнен цикъл на продукта]&lt;br /&gt;
*[https://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:i8NWH88ujDkJ:rafailova.org/downloads.php?cat_id%3D9%26file_id%3D26+&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESiw6ImJzys2dHOW6aBChWCIBFEntIHgd1-SPYJC5FOGkk3iNtjqJH1u6rQtTEuVYbzS4WdtI5NZntPbzrBoIotJ5Q288o0JzOYl4X5r5L99TlzLoi91BEK6L4duQBWzfP2-oNQJ&amp;amp;sig=AHIEtbQEH8rmr1IdBVoIKVpi8oAKJFrwBg&amp;amp;pli=1 Продукт - разработване на оферта]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0&amp;diff=7451</id>
		<title>Жизнен цикъл на продукта</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%96%D0%B8%D0%B7%D0%BD%D0%B5%D0%BD_%D1%86%D0%B8%D0%BA%D1%8A%D0%BB_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82%D0%B0&amp;diff=7451"/>
		<updated>2012-08-01T15:28:20Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: right '''Жизненият цикъл на продукта''' представлява '''целият процес от въвеждането му ...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:jiznen.jpg|right]]&lt;br /&gt;
'''Жизненият цикъл на продукта''' представлява '''целият процес от въвеждането му на пазара, до спада в неговите продажби'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Разработване==&lt;br /&gt;
На първо място, преди да се въведе даден продукт на пазара се правят известни инвестиции:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Фирмата не генерира [[приход]]и и работи на обща загуба&lt;br /&gt;
* Правят се големи [[разход]]и за R&amp;amp;D (Research and development)-научни изследвания и развитие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Въвеждане на пазара==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите са ограничени по обем и [[пласмент]]ът расте бавно &lt;br /&gt;
* Фирмата трябва да насочва [[маркетинг]]овите си усилия към разработване на пазара &lt;br /&gt;
* Използват се инструменти за популяризиране (стимулиране на първата покупка) &lt;br /&gt;
* Разходите, свързани с R&amp;amp;D все още са значителни &lt;br /&gt;
* Разходите за изграждане на система за [[дистрибуция]] са големи &lt;br /&gt;
* Поради значителните разходи фирмата работи на загуба от [[дейност]]та &lt;br /&gt;
* Общият финансов резултат от проекта е отрицателен&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегии при въвеждане===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на интензивен маркетинг  (висока цена, големи разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  проникване и установяване на [[пазар]]а.  &lt;br /&gt;
Приложение:  потребителите не са осведомени за [[продукт]]а и не го познават; потребителите са готови да платят висока цена за продукта; има конкурентен продукт. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на изборно проникване  (висока цена и ниски разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  висока [[печалба]] на единица продадено изделие.  &lt;br /&gt;
Приложение:  [[потребител]]ите са осведомени за продукта; готови са да платят висока цена; липса на [[конкуренция]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на широко проникване  (ниска цена на продукта, високи разходи за стимулиране на продажбите).  &lt;br /&gt;
Цел:  завоюване на значителен пазарен дял.  &lt;br /&gt;
Приложение:  достатъчно голяма поглъщаемост на [[пазар]]а; потребителите са слабо информирани за продукта; не биха платили висока цена за продукта; има конкурентни продукти; възможност за икономии от [[мащаб]]а. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Стратегия на пасивен [[маркетинг]]  (ниска цена, незначителни разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  висока печалба.  Приложение:  висока поглъщаемост на пазара; потребителите са добре осведомени за [[стока]]та; не биха платили висока цена за продукта; няма [[конкуренция]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Нарастване на продажбите==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите са относително големи и нарастват с бързи  темпове &lt;br /&gt;
* Появяват се първите имитатори, което води до поява на вътрешноотраслова конкуренция &lt;br /&gt;
* Продуктът е достатъчно популярен, поради което разходите за популяризиране и стимулиране намаляват &lt;br /&gt;
* Маркетинговите усилия се насочват към повишаване на привързаността към марката &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Стратегии при нарастване на продажбите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Фирмата може да започне плавно повишаване на цената &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Приходите са по-големи от общите разходи и фирмата формира положителен финансов резултат от проекта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Mодификация на продукта. [[Фирма]]та може да избере между високо равнище на печалбата или голям пазарен дял. Модификацията може да бъде с цел подобряване на продукта (диференциране) или адаптиране на продукта към нови пазари (сегментиране). Включва: подобряване качеството на продукта; модернизация; подобряване на естетическите свойства. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Насищане на пазара==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Пласментът е голям но забавя темповете си на нарастване и през втората подфаза показва първи признаци на намаляване &lt;br /&gt;
* Конкуренцията достига максималните си размери &lt;br /&gt;
* Асортиментът се разнообразява и се появяват първите модификации &lt;br /&gt;
* Продажните цени започват да се понижават &lt;br /&gt;
* Инвестициите в реклама и стимулиране на продажбите нарастват &lt;br /&gt;
* През първата фаза от цикъла печалбите са значителни и устойчиви във времето, но през втората започват да [[спад]]ат &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Спад==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите и печалбите намаляват &lt;br /&gt;
* Пазарът се свива &lt;br /&gt;
* Допълнителните [[разход]]и нарастват &lt;br /&gt;
* Лансират се стратегии за [[развитие]] на продукта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Пазарно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Продукт]]&lt;br /&gt;
*[[Разработване на продукт]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/19_8474.html Концепция за жизнен цикъл на продукта – същност на концепцията, етапи и криви на ЖЦП]&lt;br /&gt;
*[http://www.referatite.com/Marketingovi_strategii_v-234.html Маркетингови стратегии в етапите на “жизнения цикъл” на продукта. “Жизнен цикъл на продукта”]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
[[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7450</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7450"/>
		<updated>2012-08-01T15:15:15Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Процес на раработване на нови продукти */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Продукт]]  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до [[резултат]], създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или [[процес]]&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разработването на нови продукти  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата [[номенклатура]]. Нов продукт е или [[модификация]] на съществуващ продукт, или [[разработка]] на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и [[инженер]]ството, разработването на нови продукти е [[термин]], използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на [[пазар]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране на идеи===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на [[купувач]]а&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап [[задача]]та е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Селекция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва [[работа]]та&lt;br /&gt;
*  изборът се определя от фирмените [[цел]]и &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични [[тест]]ове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Mаркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за [[цена]]та и [[метод]]а на [[ценообразуване]]&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат [[разчет]]ите за [[разход]]ите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички [[аспект]]и (суровини,технология, техника, [[персонал]], квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[прототип]]ът е такова [[копие]] на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на [[фирма]]тa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който [[служител]]ите на фирмата влизат в ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от [[време]] на ограничен [[пазар]], външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо [[производство]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване и тестване на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката, разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта, и за мащаба на неговия [[пазарен сегмент]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации, специализирани в разработване на родукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA) - [[Асоциация]] за разработване на [[продукт]]и и [[мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management - Асоциация на Международния Продуктов [[Маркетинг]] и [[Управление]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Продуктът в стратегическото управление==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в [[стратегическо управление|стратегическото управление]] е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление [[принцип]]но значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване [[потребност]]ите на [[клиент]]а&lt;br /&gt;
* като на развиващо се [[явление]], което се ражда,  расте  и умира   &lt;br /&gt;
* като на основно средство на конкурентната борба&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7449</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7449"/>
		<updated>2012-08-01T15:10:36Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Продукта в стратегическото управление */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Продукт]]  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до [[резултат]], създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или [[процес]]&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разработването на нови продукти  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата [[номенклатура]]. Нов продукт е или [[модификация]] на съществуващ продукт, или [[разработка]] на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и [[инженер]]ството, разработването на нови продукти е [[термин]], използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на [[пазар]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации, специализирани в разработване на родукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA) - [[Асоциация]] за разработване на [[продукт]]и и [[мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management - Асоциация на Международния Продуктов [[Маркетинг]] и [[Управление]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Продуктът в стратегическото управление==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в [[стратегическо управление|стратегическото управление]] е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление [[принцип]]но значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване [[потребност]]ите на [[клиент]]а&lt;br /&gt;
* като на развиващо се [[явление]], което се ражда,  расте  и умира   &lt;br /&gt;
* като на основно средство на конкурентната борба&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7448</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7448"/>
		<updated>2012-08-01T15:10:24Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Концепцията на продукта в стратегическото управление : */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Продукт]]  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до [[резултат]], създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или [[процес]]&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разработването на нови продукти  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата [[номенклатура]]. Нов продукт е или [[модификация]] на съществуващ продукт, или [[разработка]] на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и [[инженер]]ството, разработването на нови продукти е [[термин]], използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на [[пазар]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации, специализирани в разработване на родукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA) - [[Асоциация]] за разработване на [[продукт]]и и [[мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management - Асоциация на Международния Продуктов [[Маркетинг]] и [[Управление]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Продукта в стратегическото управление==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в [[стратегическо управление|стратегическото управление]] е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление [[принцип]]но значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване [[потребност]]ите на [[клиент]]а&lt;br /&gt;
* като на развиващо се [[явление]], което се ражда,  расте  и умира   &lt;br /&gt;
* като на основно средство на конкурентната борба&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7447</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7447"/>
		<updated>2012-08-01T15:09:12Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Организации за разработването на нови продукти: */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Продукт]]  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до [[резултат]], създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или [[процес]]&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разработването на нови продукти  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата [[номенклатура]]. Нов продукт е или [[модификация]] на съществуващ продукт, или [[разработка]] на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и [[инженер]]ството, разработването на нови продукти е [[термин]], използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на [[пазар]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации, специализирани в разработване на родукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA) - [[Асоциация]] за разработване на [[продукт]]и и [[мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management - Асоциация на Международния Продуктов [[Маркетинг]] и [[Управление]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7446</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7446"/>
		<updated>2012-08-01T15:08:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Същност */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
[[Продукт]]  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до [[резултат]], създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или [[процес]]&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Разработването на нови продукти  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата [[номенклатура]]. Нов продукт е или [[модификация]] на съществуващ продукт, или [[разработка]] на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и [[инженер]]ството, разработването на нови продукти е [[термин]], използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на [[пазар]]а.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации за разработването на нови продукти:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA)-Асоциация за разработване на продукти и мениджмънт&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management- Асоциация на Международния Продуктов Маркетинг и Управление&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7445</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7445"/>
		<updated>2012-08-01T15:06:43Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Източници */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Продукт  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до резултат, създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или процес&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Разработването на нови продукти]]  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата номенклатура.Нов продукт е или модификация на съществуващ продукт, или разработка на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и инженерството, разработването на нови продукти е термин, използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на пазара.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации за разработването на нови продукти:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA)-Асоциация за разработване на продукти и мениджмънт&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management- Асоциация на Международния Продуктов Маркетинг и Управление&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html Разработване на нов продукт – иновация, етапи]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf Разработване на нови продукти]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7444</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7444"/>
		<updated>2012-08-01T15:05:40Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Продукт  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до резултат, създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или процес&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Разработването на нови продукти]]  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата номенклатура.Нов продукт е или модификация на съществуващ продукт, или разработка на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и инженерството, разработването на нови продукти е термин, използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на пазара.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации за разработването на нови продукти:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA)-Асоциация за разработване на продукти и мениджмънт&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management- Асоциация на Международния Продуктов Маркетинг и Управление&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html ]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf ] &lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/19_8474.html ]&lt;br /&gt;
*[http://www.e-fost.org/learnpath/index.php/lp/bg/sic2_content/FIBM-B-3-1-4 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]][[category:Стратегическо управление]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7443</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7443"/>
		<updated>2012-08-01T15:05:07Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Стратегии за разработка на нов продукт */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Продукт  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до резултат, създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или процес&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Разработването на нови продукти]]  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата номенклатура.Нов продукт е или модификация на съществуващ продукт, или разработка на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и инженерството, разработването на нови продукти е термин, използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на пазара.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации за разработването на нови продукти:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA)-Асоциация за разработване на продукти и мениджмънт&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management- Асоциация на Международния Продуктов Маркетинг и Управление&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html ]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf ] &lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/19_8474.html ]&lt;br /&gt;
*[http://www.e-fost.org/learnpath/index.php/lp/bg/sic2_content/FIBM-B-3-1-4 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7442</id>
		<title>Разработване на продукт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A0%D0%B0%D0%B7%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5_%D0%BD%D0%B0_%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82&amp;diff=7442"/>
		<updated>2012-08-01T15:01:46Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: '''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с н...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Разработването на продукти''' ( на англ.  product development) представлява '''създаване на продукти с нови или различни характеристики, които предлагат нови или допълнителни ползи за клиентите'''. &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
Продукт  (от латинското:  prōdūce(re)  - произвеждам или довеждам до резултат, създавам) е &amp;quot;нещо, произведено от труд или усилие&amp;quot; или още &amp;quot;резултат да действие или процес&amp;quot;, за първи път терминът е използван в икономиката от [[Адам Смит]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Разработването на нови продукти]]  има отношение преди всичко към разширяването на продуктовата номенклатура.Нов продукт е или модификация на съществуващ продукт, или разработка на нов вид продукт. Решението за производство на нов продукт зависи от общата фирмена цел,от общата маркетингова цел и от общата [[маркетингова стратегия]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В бизнеса и инженерството, разработването на нови продукти е термин, използван за описание на цялостния процес на пораждане на нов продукт или услуга на пазара.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Процес на раработване на нови продукти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Генериране / събиране на идеи за нови продукти===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* зависи от характеристиките на купувача&lt;br /&gt;
* взаимстване на идеи (промишлен шпионаж)&lt;br /&gt;
* на този етап задачата е да се генерират колкото се може повече идеи&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Пресяване / селекция на идеите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  избор на една или две идеи, върху коитто започва работата&lt;br /&gt;
*  изборът се определя   от фирмените цели &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на концепция===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* фокусираме се върху основните свойства на продукта, които го идентифицират като нов&lt;br /&gt;
* правят се технологични тестове, за да се докаже уникалността на новия продукт&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на маркетингови стратегии===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* изграждаме целия маркетингов микс на новия продукт&lt;br /&gt;
* заложен е предварителен вариант за цената и метода на ценообразуване&lt;br /&gt;
* заложени са дистрибуционната и комуникационната стратегии&lt;br /&gt;
* всичко това се прави на този ранен етап,  защото още тук се залагат разчетите за разходите&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бизнес анализ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*  регистрират се фактическите производствени условия във всички аспекти (суровини,технология, техника, персонал, квалификация, комуникации)&lt;br /&gt;
* открива се степента на несъответствие между необходимите производствени условия и фактическите производствени условия&lt;br /&gt;
* набелязват се основните направления на действие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на прототип===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* прототипът е такова копие на продукта, в което новите му свойства са осезаеми.&lt;br /&gt;
* с прототипа се осъществяват три вида тестове:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
α-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* функционален α-тест в границите на фирматa&lt;br /&gt;
* потрелителски α-тест,  при който служителите на фирмата влизат в&lt;br /&gt;
* ролята на купувачи (доста субективен)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
β-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* осъществява се за кратък период от време на ограничен пазар, външни за фирмата лица тестват свойствата; счита се, че мнението им е по-обективно;&lt;br /&gt;
* фирмата още не търси реакции на цената и външния вид на продукта.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
γ-тест&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* тест за по-продължително време и на по-голям пазар, подходящ е за т.нар. “инвестиционни стоки” с по-високи цени и по-скъпо производство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване на продукта и неговото тестване===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Тестването е в различни аспекти,  но все по отношение на маркетинговия микс.&lt;br /&gt;
* Оценка се дава за опаковката,  разфасовката,  цената.  На този етап произведеният продукт вече се разпространява в рамките на пазарния сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Комерсиализация на продукта===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*   На този етап въпросите вече са за колко време да се произвежда и предлага продукта,и за мащаба на неговия пазарен сегмент.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Стратегии за разработка на нов продукт==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Жизнен цикъл на продукта  – етапи и маркетингови стратегии:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разработване ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Фирмата не генерира приходи и работи на обща загуба&lt;br /&gt;
* Правят се големи разходи за [[R&amp;amp;D]](Research and development)-научни изследвания и развитие&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Въвеждане на пазара ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите са ограничени по обем и пласментът расте бавно &lt;br /&gt;
* Фирмата трябва да насочва маркетинговите си усилия към разработване на пазара &lt;br /&gt;
* Използват се инструменти за популяризиране (стимулиране на първата покупка) &lt;br /&gt;
* Разходите, свързани с R&amp;amp;D все още са значителни &lt;br /&gt;
* Разходите за изграждане на система за дистрибуция са големи &lt;br /&gt;
* Поради значителните разходи фирмата работи на загуба от дейността &lt;br /&gt;
* Общият финансов резултат от проекта е отрицателен&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
стратегия на интензивен маркетинг  (висока цена, големи разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  проникване и установяване на пазара.  Приложение:  потребителите не са осведомени за продукта и не го познават; потребителите са готови да платят висока цена за продукта; има конкурентен продукт. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 стратегия на изборно проникване  (висока цена и ниски разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  висока печалба на единица продадено изделие.  Приложение:  потребителите са осведомени за продукта; готови са да платят висока цена; липса на конкуренция. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
   стратегия на широко проникване  (ниска цена на продукта, високи разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  завоюване на значителен пазарен дял.  Приложение:  достатъчно голяма поглъщаемост на пазара; потребителите са слабо информирани за продукта; не биха платили висока цена за продукта; има конкурентни продукти; възможност за икономии от мащаба. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 стратегия на пасивен маркетинг  (ниска цена, незначителни разходи за стимулиране на продажбите).  Цел:  висока печалба.  Приложение:  висока поглъщаемост на пазара; потребителите са добре осведомени за стоката; не биха платили висока цена за продукта; няма конкуренция. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Нарастване на продажбите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
::* Продажбите са относително големи и нарастват с бързи  темпове &lt;br /&gt;
::* Появяват се първите имитатори, което води до поява на вътрешноотраслова конкуренция &lt;br /&gt;
::* Продуктът е достатъчно популярен, поради което разходите за популяризиране и стимулиране намаляват &lt;br /&gt;
::* Маркетинговите усилия се насочват към повишаване на привързаността към марката &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Фирмата може да започне плавно повишаване на цената &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приходите са по-големи от общите разходи и фирмата формира положителен финансов резултат от проекта&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 препоръчителна стратегия –   на модификация на продукта . Фирмата може да избере между високо равнище на печалбата или голям пазарен дял. Модификацията може да бъде с цел подобряване на продукта (диференциране) или адаптиране на продукта към нови пазари (сегментиране). Включва: подобряване качеството на продукта; модернизация; подобряване на естетическите свойства. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
 &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Насищане на пазара ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Пласментът е голям но забавя темповете си на нарастване и през втората подфаза показва първи признаци на намаляване &lt;br /&gt;
* Конкуренцията достига максималните си размери &lt;br /&gt;
* Асортиментът се разнообразява и се появяват първите модификации &lt;br /&gt;
* Продажните цени започват да се понижават &lt;br /&gt;
* Инвестициите в реклама и стимулиране на продажбите нарастват &lt;br /&gt;
* През първата фаза от цикъла печалбите са значителни и устойчиви във времето, но през втората започват да спадат &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Спад ===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Продажбите и печалбите намаляват &lt;br /&gt;
* Пазарът се свива &lt;br /&gt;
* Допълнителните разходи нарастват &lt;br /&gt;
* Лансират се стратегии за развитие на продукта &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Организации за разработването на нови продукти:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
New product development organization(NPD organization)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Product Development and Management Association (PDMA)-Асоциация за разработване на продукти и мениджмънт&lt;br /&gt;
* Association of International Product Marketing &amp;amp; Management- Асоциация на Международния Продуктов Маркетинг и Управление&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Концепцията на продукта в стратегическото управление :==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Концепцията на продукта в стратегическото управление е много важен фактор.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
За стратегическото управление принципно значение имат следните 3 възгледа за понятието продукт : &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* като средство за удоволетворяване потребностите на клиента&lt;br /&gt;
* като на развиващо се явление , което се ражда,  разте  и умира   &lt;br /&gt;
*  като на основно средство на конкурентната борба                        &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Обкръжаваща среда]]&lt;br /&gt;
*[[Иновативност]]&lt;br /&gt;
*[[Агрегатно планиране]]&lt;br /&gt;
*[[Видове прогнозиране]]&lt;br /&gt;
*[[Имитационен модел]]&lt;br /&gt;
*[[Стойностна верига]]&lt;br /&gt;
*[[Контролинг]]&lt;br /&gt;
*[[Стандартизация]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на вторични данни]]&lt;br /&gt;
*[[Анкетно проучване]]&lt;br /&gt;
*[[Експериментално изследване]]&lt;br /&gt;
*[[Ситуационен анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Диверсификация (Маркетингова стратегия)]]&lt;br /&gt;
*[[Подход]]&lt;br /&gt;
*[[Хибридна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Мисия]]&lt;br /&gt;
*[[Спешна стратегия]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ на документи]]&lt;br /&gt;
*[[Фокус група]]&lt;br /&gt;
*[[Видове бизнес изследвания]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/20_14.html ]&lt;br /&gt;
*[http://fontoteque.hit.bg/06_Marketing_12dec.pdf ] &lt;br /&gt;
*[http://www.bg-ikonomika.com/2010/11/19_8474.html ]&lt;br /&gt;
*[http://www.e-fost.org/learnpath/index.php/lp/bg/sic2_content/FIBM-B-3-1-4 ]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.businessdictionary.com/definition/product-development.html Дефиниция]&lt;br /&gt;
*[http://tutor2u.net/business/presentations/marketing/newproductdevelopment/default.html Презентазия/разработване на нови продукти]   &lt;br /&gt;
*[http://www.tuj.asenevtsi.com/CRM/CRM003.htm Маркетингови стратегии]&lt;br /&gt;
*[http://www.rndsystems.com/ R&amp;amp;D-научни изследвания и развитие]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Икономикс]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&amp;diff=7441</id>
		<title>Нетинг</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9D%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B3&amp;diff=7441"/>
		<updated>2012-08-01T14:27:42Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Нетинг''' (нетиране) е '''често срещана в търговията на чуждестранна [[валута]]''', [[фючърс]]и и [[опция|опции]]. В общи линии означава да се даде възможност на положителната стойност и отрицателната стойност  да се неутрализират взаимно.  &lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
В контекста на кредитния [[риск]], има най-малко три специфични видове нетиране:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Приключващо нетиране: В случай на [[несъстоятелност]] на контрагента,или всеки друг случай на неизпълнение посочен в съответното споразумение.Всички сделки се разписат по пазарна стойност.&lt;br /&gt;
* Нетиране по новация: правните задължения на страните да направят необходимите плащания по една или поредица от свързани сделки се анулират и се създава ново задължение да се направят само нетните плащания. &lt;br /&gt;
* Уреждане или плащане за нетиране: За неуредени парични сделки, това може да се прилага или двустранно или многостранно и на свързани или несвързани сделки.&lt;br /&gt;
==Кредитен риск==&lt;br /&gt;
За намаляване на кредитния риск от контрагента [[БНБ]] може да признае следните видове договорно нетиране:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*договор за [[иновация]] между банка и нейния контрагент, съгласно който вземанията и задълженията между тях се прихващат по начин, установяващ     нетна сума към всеки момент от действието на договора, като се създава законово обвързващ нов договор, който отменя предходните договорни вземания и задължения;&lt;br /&gt;
*споразумение за кръстосано нетиране на продукти между банки, които са получили одобрение от БНБ да използват метода на вътрешните модели, освен ако са сключени между членове на една и съща финансова група;&lt;br /&gt;
*други споразумения между банка и неин контрагент.&lt;br /&gt;
==Кръстосано нетиране==&lt;br /&gt;
Споразумение за кръстосано нетиране на продукти е писмено двустранно споразумение между банка и контрагент, по силата на което се създава едно правно валидно задължение, обхващащо съвкупност от двустранни рамкови споразумения и сделки, спадащи към следните различни [[продуктови категории]]:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[репо-сделки]], обратни репо-сделки, сделки по предоставяне/получаване на ценни книжа в заем;&lt;br /&gt;
*[[маржин]] заемни сделки;&lt;br /&gt;
*договори по приложение № 1 &amp;quot;Списък на дериватите&amp;quot; в Наредба № 8&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Нетиране между позиции==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Нетиране между позиции в търговския и банковия [[инвестиционен портфейл|портфейл]] по нетиращи споразумения, обхващащи репо-сделки и сделки по предоставяне/получаване в заем на ценни книжа или стоки и други сделки, обусловени от капиталовия пазар, се признава, когато сделките изпълняват следните условия:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*оценяват се ежедневно по пазарни цени;&lt;br /&gt;
*всички позиции, разменени по тези сделки, отговарят на условията за приемливо финансово обезпечение;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==БНБ==&lt;br /&gt;
БНБ може да признае нетиращите споразумения, когато отговарят едновременно на следните условия:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*съставени са в писмена форма;&lt;br /&gt;
*предвиждат, че в случай на неизпълнение, несъстоятелност, [[ликвидация]] или други подобни събития на страна по договора ще се определи въз основа на пазарната стойност на вземанията и задълженията, обект на нетиращото споразумение, само едно нетно задължение или само едно нетно вземане към банката, като предходните вземания и задължения ще се считат за погасени;&lt;br /&gt;
*банката е представила в БНБ писмено мотивирано правно становище, потвърждаващо, че в случай на оспорване пред компетентните административни органи и съдилища те биха признали, че вземането или задължението на банката е ограничено до нетната сума по т. 2 в съответствие със:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
а) законодателството на държавата, където е регистриран контрагентът, а в случаи, когато участва чуждестранен клон на контрагента - и законодателството на държавата, в която е регистриран клонът;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
б) законодателството, приложимо спрямо сделките, включени в нетиращото споразумение;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
в) законодателството, приложимо спрямо договорите и споразуменията, необходими за изпълнение на нетиращото споразумение;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*банката е въвела процедури за проверка валидността и съответствието на нетиращото споразумение;&lt;br /&gt;
*банката съхранява цялата изискуема документация;&lt;br /&gt;
*кредитният риск към всеки контрагент е сумиран по начин, водещ до една правно валидна експозиция, обхващаща нетираните сделки с този контрагент. Резултатът от това сумиране се използва при определянето на [[кредитните лимити]] и вътрешното разпределение на капитала;&lt;br /&gt;
*банката отчита ефекта от нетирането в оценката за сумарната експозиция към кредитен риск на всеки контрагент и управлява кредитния риск от контрагентите на този принцип;&lt;br /&gt;
*нетиращото споразумение не съдържа клауза, която позволява на изправната страна да извършва само ограничени плащания или да не извършва плащания към неизправната страна, дори и в случаите, когато неизправната страна е кредитор за нетната сума;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Отразяване==&lt;br /&gt;
Отразяването на нетиращите споразумения при установяване стойността на експозициите по метода на пазарната оценка се извършва, както следва:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*при договори за новация разменната стойност по чл. 238 се изчислява спрямо нетните суми на сделките, обхванати от нетиращите споразумения. Не се позволява нетиране на условните стойности на сделките;&lt;br /&gt;
*при други нетиращи споразумения стойността на експозицията е сумата от:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
а) сбора от текущите разменни стойности на договорите, включени в нетиращото споразумение. Когато сборът е отрицателно число, текущата разменна стойност е нула;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
б) потенциалната бъдеща кредитна експозиция за всички договори, включени в нетиращото споразумение, която банката може да намали. Напълно съчетани договори, включени в нетиращото споразумение, се отчитат като един договор с условна стойност, равна на размера на нетното вземане. За напълно съчетани се считат валутни [[форуърдни договори]] или подобни на тях, когато [[паричните потоци]] стават дължими на една и съща дата, деноминирани са изцяло или частично в една валута и главниците са равни на съответните парични потоци.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
*[[Облигация]]&lt;br /&gt;
*[[Лихвен процент]]&lt;br /&gt;
*[[Счетоводен баланс]]&lt;br /&gt;
*[[Фондова борса]]&lt;br /&gt;
*[[Покупателна сила]]&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://translate.google.bg/translate?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://www.investopedia.com/terms/n/netting.asp Нетинг]&lt;br /&gt;
* [http://translate.google.bg/translate?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://www.investorwords.com/6594/Netting.html Нетинг - дефиниция]&lt;br /&gt;
* [http://www.euro-fin.com/bg/profile/efocs.php Euro finance]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://docs.websitebg.info/к/клирингова-къща.html Клирингова къща]&lt;br /&gt;
* [http://ikonomika.start.bg/article/Fiuchyrsi_i_opcii/9728 Фючърси и опции]&lt;br /&gt;
* [http://www.bnb.bg/ БНБ]&lt;br /&gt;
* [http://regal.bg/show.php?storyid=295490 Дефиниция и роля при управлението на продуктовите категории]&lt;br /&gt;
* [http://www.beta-corp.com/index_pages.php?page_id=51&amp;amp;section_id=4 РЕПО сделки с ценни книжа]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0&amp;diff=5195</id>
		<title>Клирингова къща</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9A%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0_%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B0&amp;diff=5195"/>
		<updated>2012-05-23T21:30:05Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Клиринговата къща''', наричана още '''уравнителна камара''' или '''разчетна палата''' представлява '''самостоятелно юридическо лице, което играе ролята на банка''' за борсовата търговия. Тя осигурява система за разплащане([[клиринг]]), гарантира изпълнението на сключените сделки, уравнява сметките между клиринговите членове, наблюдава обема на сключените сделки, уведомява членовете на борсата и обществото за откритите позиции и контролира поведението на участниците в борсовата търговия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История ==&lt;br /&gt;
Първата клирингова къща е създадена през 1870г. във Филаделфия с цел да улеснява търговията и да помага при разплащанията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Пример==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всеки [[фючърсен контракт]] се съблюдава от клиринговата къща.  Например, ако в края на деня брокерът съобщи на клиринговата къща за покупката на 100,000 бушела майска пшеница  и общи продажби на 50,000 бушела от същата пшеница,то той ще има нетни задължения в размер на 50,000 бушела майска пшеница . Ако приемем, че това е единствената позиция на брокера във фючърси и че маржинът на  клиринговата къща е шест цента за бушел, това означава,че брокерът трябва да е депозирал мин. $ 3.000 в своята [[маржин сметка]]. Тъй като всички членове са длъжни да извършват сделките си през КК и трябва да поддържат достатъчно средства за покриване на своите дебитни салда, КК е отговорна за изпълнението на техните договорите в срок.&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Трейдър]]&lt;br /&gt;
*[[Акция]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Маржин]]&lt;br /&gt;
*[[Опция]]&lt;br /&gt;
*[[Къса позиция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
[http://www.investopedia.com/terms/c/clearinghouse.asp#ixzz1vdgK60l]&lt;br /&gt;
[http://forex-bg.com/index-istorianaborsite.php]&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
[[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82&amp;diff=4787</id>
		<title>Бит</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B8%D1%82&amp;diff=4787"/>
		<updated>2012-05-17T20:32:36Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[file:bit.jpg|thumb|right]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Бит''' в [[Теория на Шенон|теорията на Шенон]] представлява '''определението за количество [[информация]]''' е следното: &amp;quot;Количество информация в дадено съобщение се определя като разлика в степента на [[неопределеност]] преди и след получаване на съобщението&amp;quot;. Основна единица мярка за количество информация е 1 бит (bit). Един бит информация е съобщение, което е отговор на двоичен въпрос, т.е. въпрос за чийто отговор има две възможности &amp;quot;да&amp;quot; или &amp;quot;не&amp;quot;. Отговорът &amp;quot;да&amp;quot; се означава с цифрата “1”, а отговорът &amp;quot;не&amp;quot; се означава с цифрата “0”. Един бит още се счита информация за изхода на събитие с две равновероятни възможности, означени с “0” и “1”. Следователно в един бит се записва или цифрата “1” или цифрата “0”. Друга по-голяма мярка за количество информация е 1 [[байт]] (byte) , 1 байт = 8 бита. Един байт е последователно разположени един до друг 8 бита.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първите компютри са работили с 10 устойчиви състояния и са ползвали десетична аритметика ([[Аналитичен двигател|аналитичния двигател]] на [[Чарлз Бабидж|Бабидж]]). След определено време това се определя като неефективно и се заменя.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Представяне==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Абстрактно битовете се представят като 0 или 1, като липса или наличие на ток и по други начини.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Компютрите обикновено обработват битове групирани в групи с фиксирана големина, условно наречени &amp;quot;думи&amp;quot;. Броят на битове в една дума варира в зависимост от модела на [[компютър]]а, обикновено между 8 до 80 бита, или дори повече при някои специализирани машини.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Производни==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 8b (бита) = 1B (байт)&lt;br /&gt;
* 1024B (байта) = 1Kib (килобaйт)&lt;br /&gt;
* 1024Kib (килобайта) = 1Mib (мегабайт)&lt;br /&gt;
* 1024Mib (мегабайта) = 1Gib (гигабайт)&lt;br /&gt;
* 1024Gib (гигабайта) = 1Tib (терабайт)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте също==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Двоични представки]]&lt;br /&gt;
*[[Клод Шенон]]&lt;br /&gt;
*[[Word]]&lt;br /&gt;
*[[Excel]]&lt;br /&gt;
*[[Access]]&lt;br /&gt;
*[[Power point]]&lt;br /&gt;
*[[Photoshop]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Steven S. Skiena, Miguel Revilla, Programming Challenges&lt;br /&gt;
*Доц. Антон Петров, Лекции по компютърни архитектури,  Факултет по математика и информатика СУ, 2010&lt;br /&gt;
*Andrew Hunt, David Thomas, The Pragmatic Programmer: From Journeyman to Master&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://uroci.net/urok/3140/%D0%9F%D0%BE-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BB%D0%B5%D1%82%D0%BA%D0%B8-%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B5--%D0%B2-%D0%95%D0%BA%D1%81%D0%B5%D0%BB.html Форматиране на клетки в Ексел]&lt;br /&gt;
*[http://www.rais.bg/pages/article/155 Що е периферно устройство]&lt;br /&gt;
*[http://www.webdesign-bulgaria.com/posts/ram-memory.php Какво е Рам памет]&lt;br /&gt;
*[http://windows.microsoft.com/bg-BG/windows7/products/home Уиндоус 7]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Информатика]][[category:Математика]][[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&amp;diff=4786</id>
		<title>Очаквана доходност</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9E%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B0_%D0%B4%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82&amp;diff=4786"/>
		<updated>2012-05-17T20:32:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Очакваната доходност''' е '''средно-претегления резултат в [[хазарт]]а, [[теорията на вероятностите]], [[икономика]] и [[финанси]]'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е средната стойност на вероятностното разпределение на възможната възращаемост, която се изчислява по следната формула:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
E(R)= Sum: вероятността (по сценарий) * възращаемостта (по сценарий)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Как се изчислява средната стойност на вероятностното разпределение? Както е обузначено с формулата по-горе, просто вземете вероятността по всяка възможна възращаемост и го умножете по очаквания резултат. Например ако знаете, че дадена инвестиция има 50% вероятност да спечели 10% възращаемост, 25% вероятност да спечели 20% възращаемост и 25% вероятност да спечели 10%, очакваната възращаемост ще е равна на 7,5%.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
= (0.5) (0.1) + (0.25) (0.2) + (0.25) (-0.1) = 0.075 = 7.5%&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въпреки, че това е, което очакваете да спечелите, няма гаранция, че това ще бъде истинската печалба.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Дискретрен сценарий==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В [[теорията на вероятността]] и [[хазарта]], обикновено има отделен набор от възможни резултати. В този случай очакваната възращаемост е мярка за относителния баланс на печалба или загуба, претеглени с вероятността си да се материализират.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Непрекъснат сценарий==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В икономиката и финансиете е по-вероятен продължителен набор от възможни резултати (цифрова или валутна стойност между 0 и безкрайност). В този случай се правят опростяващи допускания с цел разпространението на възможни резултати. Или функцията с постоянно действие е съставена или дискретното вероятностно разпределение се приема.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Алтернативна дефиниция==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Във финансите, очакваната възращаемост може да означава връщане на една [[облигация]] ако [[облигация]]та се изплаща. То винаги ще бъде по-високо от очакваната възращаемост, тъй като изплащането на облигации е с най-високата печалба, както и вероятността от провал.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Теория на игрите]]&lt;br /&gt;
*[[Вероятност]]&lt;br /&gt;
*[[Случайност]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Оценка]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Силвия Стоянова Парушева, Иконометрично изследване на средната доходност на краткосрочните държавни ценни книжа в Република България: Проблеми, анализи и модели&lt;br /&gt;
*Лектор Илия Гуевски, Приложение на метода на доходността при оценка на предприятия, малки фирми и отделни активи - осезаеми и неосезаеми &lt;br /&gt;
*Лилия Тодорова Рангелова, Счетоводно-информационни проблеми при определянето на доходността по банкови продукти&lt;br /&gt;
*Ричард Томас ; Перев. с англ. , Количественный анализ хозяйственных операций и управленческих решений&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://eprints.nbu.bg/519/1/Tzonchev_.pdf Моделът D-CAPM при определяне на очакваната доходност на компаниите на формиращия се капиталов пазар в България]&lt;br /&gt;
*[http://www.ccb-sila.com/images/DOH%203Y/Dohodnost_risk_info.pdf Обяснение на значението на показателите за доходност и инвестиционен риск, използвани при оповестяване на инвестиционните резултати на пенсионните фондове]&lt;br /&gt;
*[http://www.investor.bg/za-nachinaeshti/126/a/kakvo-predstavliava-syotnoshenieto-na-sharp,53903/ Какво представлява съотношението на Шарп?]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Икономикс]][[category:Финансови пазари и инструменти]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=4785</id>
		<title>Беноа Манделброт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=4785"/>
		<updated>2012-05-17T20:31:43Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки: */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:bm.jpg|thumb|right|Беноа Манделброт]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Беноа Манделброт''' е роден през 1924 г. в еврейско семейство във Варшава. През 30-те години с родителите си [[емиграция|емигрира]] във Франция. Учи в политехниката в [[Париж]], а след това в Калифорнийския технологичен институт. Живял е в Швейцария и в САЩ и дълго време е бил сътрудник на компанията Ай Би Ем. Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него [[теория за фракталите]] – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той '''публикува труда си &amp;quot;Фракталната геометрия на природата&amp;quot;''', според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена [[местност]]. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Ранни години и образование==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манделброт е роден във Варшава в еврейско семейство от Литва със силна академична традиция - майка му е лекар; научен е на математика от двама свои чичовци, единият от които, [[Шолем Манделброт]] , е математик, живял в Париж. Въпреки това баща му изхранва семейството с  търговия . Семейството избягва от Полша към Франция през 1936 г., поради заплаха от Фашистка Германия.  Манделброт се изучава в Лицей Ролен в [[Париж]] до началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], когато семейството му се премества в Тюл, Франция. През 1944 г. се завръща в Париж. Учи в Лицей дьо Парк в Лион и през 1945-47 учи в Политехнически институт, където учи при [[Гастон Юлия]] и [[Пол Леви]]. От 1947 до 1949 г. учи в Калифорнийския технологичен институт, където получава магистърска степен по аеронавтика. Завръщайки се във Франция, той получава докторска степен по Математически науки в Университета на Париж през 1952 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център  ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил &amp;quot;Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Фракталната геометрия ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:mandelbrot2.jpg||right|]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Фрактал|Фракталът]] е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт, за да привлече вниманието към тези [[обект]]и. В много отношения те се отличават от обикновените „гладки“ обекти в традиционната [[геометрия]]. Това е и съвсем лесно забележимо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-често фракталът се генерира (например на компютърен екран) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или [[итерация|итеративен]] процес. Това му придава множество интересни характеристики, най-важните от които са самоподобността и безкрайната подробност независимо от увеличението. Фракталите обединяват структура и неправилност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Различни видове фрактали са първоначално изучавани като математически обекти и терминът „фрактал“ е получил различни точни дефиниции. Фракталната геометрия е клон от [[математика]]та, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в [[наука]]та, техниката и компютърното изкуство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Корените на теорията за фракталите могат да се проследят до опитите за измерване на [[периметър]]а (или площта, или обема) на фрактали в случаи в които традиционният анализ е неприложим. Традиционните математически методи „се приближават“, с цел да опростят локалната картина. Съществуването на фракталите показва неприложимостта на този подход при появата не неограничено количество все по-дребни подробности.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 2004 Best Business Book of the Year Award&lt;br /&gt;
* AMS Einstein Lectureship&lt;br /&gt;
* Barnard Medal&lt;br /&gt;
* Caltech Service&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Casimir_Funk Casimir Funk Natural Sciences Award]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Proteus_Steinmetz Charles Proteus Steinmetz] Medal&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/The_Franklin_Institute_Awards Franklin Medal]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Harvey_Prize Harvey Prize]&lt;br /&gt;
* Honda Prize&lt;br /&gt;
* Humboldt Preis&lt;br /&gt;
* Fellow, American Geophysical Union&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/IBM_Fellow IBM Fellowship]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Japan_Prize Japan Prize]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/John_Scott_Award John Scott Award]&lt;br /&gt;
* Légion d'honneur ([http://en.wikipedia.org/wiki/Legion_of_Honour Legion of Honour])&lt;br /&gt;
* Medaglia della Presidenza della Repubblica Italiana&lt;br /&gt;
* Médaille de Vermeil de la Ville de Paris&lt;br /&gt;
* Nevada Prize&lt;br /&gt;
* Science for Art&lt;br /&gt;
* Sven Berggren-Priset&lt;br /&gt;
* Władysław Orlicz Prize&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Wolf_Foundation_Prize Wolf Foundation Prize] for Physic&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Едуарт Лоренц]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на хаоса]]&lt;br /&gt;
*[[Вселена]]&lt;br /&gt;
*[[Взаимовръзка]]&lt;br /&gt;
*[[Теорема]]&lt;br /&gt;
*[[Извод]]&lt;br /&gt;
*[[Решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.significancemagazine.org/details/webexclusive/876927/Mathematical-pioneer-Benoit-Mandelbrot.html Mathematical pioneer: Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature &lt;br /&gt;
*Mandelbrot, &amp;quot;How Long Is the Coast of Britain? Statistical Self-Similarity and Fractional Dimension&amp;quot;, 1967 &lt;br /&gt;
*Yurij Baryshev, Pekka Teerikorpi, Benoit B. Mandelbrot, Discovery of Cosmic Fractals&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Mandelbrot.html Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/integrali/tablica-osnovni-integrali.html Таблица на основните интеграли]&lt;br /&gt;
*[http://stancho.roncho.net/HighMath3/Prob/Var/Discr/Char/Char.html Числови характеристики на дискретна случайна величина, математическо очакване и дисперсия]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/algebra/kombinatorika.html Комбинаторика]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=4784</id>
		<title>Машина</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=4784"/>
		<updated>2012-05-17T20:31:27Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Машината''' е '''[[механизъм]], който извършва някаква работа, като преобразува енергия'''. Значението на машината е широко разпространено в производствената дейност,всеки производствен цикъл се свързва с използването на машини. Без машините производителността на труда на работната сила е по-малка. Те освен, че благоприятстват производствените процеси, помагат и на служителите като подпомагат и улесняват тяхната дейност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машината е сложен механизъм или съчетание от механизми, които изпълняват механични движения за преобразуване на енергия и [[материал]]и, за извършване на работа, за събиране, предаване, съхранение, обработка и използване на [[информация]]. Чрез машината се облекчава, механизира и автоматизира физическият и интелектуалният труд на човека и се повишава неговата [[производителност]].Тя  е средство и показател за развитие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове машини==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В зависимост от основната цел на преобразуването се разграничават три вида машини: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#енергетични (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател двигателни''']''' или трансформиращи)'''&lt;br /&gt;
#работни (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Транспорт транспортни''']''' или технологични) '''&lt;br /&gt;
#информационни'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Енергетичните машини са предназначени за преобразуване на всякакъв вид енергия в механична енергия, и се наричат [[двигател]]и.Това са например електродвигатели,двигатели с вътрешно горене, турбини, компресори, парна машина и други. Разпространени са и екетрогенераторите. Работната машина превръща механичната енергия в полезна работа. Работните машини се разделят на технологични и транспортни. В технологичните машини обработваният материал може да бъдат в твърдо, течно или газообразно състояние. Целта на трансформацията на материала в тези машини е да се промени формата, свойствата, състоянието или местоположението му. В транспортните машини материалът е пренасяният обект, като превръщането му се състои в промяна на неговото положение. Към технологичните машини се отнасят металорежещите машини, валцуващите машини (прокатни станове), опаковащите машини,печатарски машини. Към транспортните машини се отнасят транспортните средства – автомобили,самолети,хеликоптери,елеватори. Информационните машини са предназначени за преобразуване на информация. Ако информацията е представена под формата на числа, машината се нарича сметачна или изчислителна, като например аритмометър, механичен интегратор, механична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] е конструирал машина за изчисление на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логаритъм логаритми] и други [http://bg.wikipedia.org/wiki/Функция функции] през 1837 г. Неговата машина ''Difference engine'' е първият механичен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Калкулатор калкулатор] и се счита за предшественик на днешните [http://bg.wikipedia.org/wiki/Компютър компютри]. Но те, макар и известни в началото на разработването им като [http://bg.wikipedia.org/wiki/ЕИМ електронно-изчислителни машини], строго погледнато не са машини, тъй като в тях механичните движения се изпълняват само при спомагателни дейности, но името е запазено поради историческата приемственост от сметачните машини. Машина, в която всички трансформации на енергия, материали, информация, се извършват без пряка намеса на човека, се нарича машина-автомат, или просто [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомат автомат]. Наборът от автомати, свързани в серия един с друг и предназначени да изпълняват специфични процеси, образува автоматизирана линия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История на машината==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прост_механизъм Простите механизми] се използват от хората от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Праистория праисторически] времена. Те променят големината и посоката на приложена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сила сила]. Такива механизми са най-простият начин за прилагане на ефекта на „силата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста]“, за да се увеличи приложената сила . Това са елементарните &amp;quot;тухли&amp;quot; от които се строят по-сложните машини. Историята на изучаването им датира още от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Архимед Архимед], който е изучавал [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Макара макарата] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Винт_(прост_механизъм)&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 винта]. По-късно [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс Ренесансовите] учени добавят към тях още няколко: [http://bg.wikipedia.org/wiki/Колело_и_ос колело и ос], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наклонена_равнина наклонена равнина] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Клин клин].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По-сложни машини, използващи силата на човека, животинска тяга или задвижвани от силата на водата и вятъра датират от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Античност античността]. Човешката сила е задвижвала лебедки и макари, понякога с помощта на въжета. При военни действия са били използвани обсадни машини— например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Обсадна_кула обсадна кула]. Към 1-ви век се е използвала животинска тяга в мелници и воденици.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Двигатели ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата парна машина е построена през 17 век от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дени_Папен Дени Папен] и представлявала цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара. Окончателни усъвършенствания в парната машина били направени от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Уат Джеймс Уат] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1769 1769] г. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_турбина Парната турбина] е изобретена от сър [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чарлс_Алджернон_Парсънс&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 Чарлз Парсънс] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1884 1884] г. Турбината постепенно бива усъвършенствана и заедно с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател_с_вътрешно_горене двигателя с вътрешно горене] през ХХ век постепенно изместват парната машина поради по-високия си коефициент на полезно действие (КПД).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двигател с вътрешно горене е изпробван за първи път във Франция през 1807 от Исак де Риваз който направил автомобил с двигател, движен от възпламеняващ се въглищен газ. Първият истински тритактов двигател с вътрешно горене и водно охлаждане е дело на Барзанти и Маточи, а след изобретяването на цикъла на Ото от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Николаус_Ото Николаус Ото] през 1877 става ясно, че този тип двигатели има много предимства пред парните двигатели. През 1877 г. Ото и фабриката за газови двигатели ''Дойц'' патентоват четиритактовия процес. През 1884 г. той въвежда и електрическото запалване на двигателите. След това нововъведение става възможно използването и на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бензин течни горива] и настъпва ерата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Работни машини ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Модел на предачна машина от 18 в. от музея във [http://bg.wikipedia.org/wiki/Вупертал Вупертал], Германия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машините играят основна роля за настъпването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция индустриалната революция]. В началото на 18 в. английската текстилна промишленост разчита на домашно произведени суровини и то основно вълна, тъй като изготвянето на нишки от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лен лен] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памук памук] изисква по-съвършена обработка и тези платове се внасят от чужбина. През втората половина на века в се появяват текстилните манифактури в които работата се механизира и след появата на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Предачна_машина&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 предачната машина] през (1768), патентована от Ричард Аркрайт и механизирания [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тъкачен_стан тъкачен стан] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Водно_колело&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 водни колела]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След това водното колело бива заменено от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_машина парния двигател]. В периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Машиностроене машиностроенето] е невъзможно без подходящи обработващи машини. Те са предназначени за изработване на отделните части (компоненти) и са задвижвани с електричество, хидравлика или с трансмисия. Отначало при изработката на частите се използва дърво и кожа, но скоро те биват заменени от метал. При обработката му се използва натрупаният опит в изработване на механични части от майсторите на часовници и научни инструменти. Механичните части на ранните текстилни машини понякога се наричат „часовникарски“, защото съдържат метални шпиндели и предавки. Растящото производство привлича такива майстори и така се поставят основите на съвременното машиностроене.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Струг струговете], първата голяма металообработваща машина е цилиндрична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бормашина бормашина], използвана за пробиване на силиндри с голям диаметър за първите парни двигатели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Информационни машини==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-старата машина за програмиране (това е машина, чието поведение може да се контролира от промените на програма) е програмният хуманоиден робот на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ал_Джазари&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 Ал Джазари] през 1206 г. Външният вид на робота на Ал Джазари е механизирана лодка с четирима автоматични музиканти, която се носи по езерото и забавлява гостите по време на кралските балове. Неговият механизъм включва програмируеми барабани с ключе, захванати на малка ръчка, които отмерват ритъма. Барабанистът е можел да изпълнява различни ритми в зависимост от положението на ключето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често за образец на ранно машинно програмиране е считан станът за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Жакард жакардови] тъкани, създаден през 1801 г. В тази машина се използвали картонени карти с дупки по тях, като дупките показват извивките на дрехата. Така в зависимост от картите, които му се поставят, станът можел да произвежда напълно различни дрехи. Такива карти е използвал и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] през 1830 г., за да управлява своята [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. Тук отворите се използват за контрол на машината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Машинни елементи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машините се състоят от машинни елементи.Те се разделят на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм механизми], които контролират движението по различни начини и структурни компоненти като рама и крепежни елементи. Съвременните машини съдържат също сензори, активатори и компютърни контролери. Формата, видът и цветът на корпусите на машините са обект на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Промишлен_дизайн промишления дизайн].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Механизми ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм Механизмите] контролират движението по различни начини.Най-общо механизмите се класифицират като предавки, трансмисии, валове, спирачки, съединители и свързващи механизми, макар че има и други видове като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Спирачка спирачка] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Предавателна_кутия предавателна кутия].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Контролери==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Контролерите съчетават [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сензор сензори], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логика логика] и изпълнителни устройства (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''actuators''), за да може компонентите на машината да изпълнят предназначението си. Може би най-известният е този на парната машина, наречен центробежен регулатор (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''centrifugal governor''). Други примери са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Реле релето] и термостатът, който при определена температура задействува някакъв клапан (например в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Система_за_охлаждане_на_двигатели_с_вътрешно_горене охладителната система] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила]). В компютрите се използват програмируеми логически контролери. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Серво-мотор Сервомоторите], които прецизно позиционират даден вал вследствие на електрическа команда са друг пример, като те правят възможно развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Робот роботите].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Летателна машина]]&lt;br /&gt;
*[[Инженер]]&lt;br /&gt;
*[[Конструиране]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Схема]]&lt;br /&gt;
*[[План]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Drew Conway and John Myles White, Machine Learning for Hackers&lt;br /&gt;
* Christopher M. Bishop, Pattern Recognition and Machine Learning (Information Science and Statistics)&lt;br /&gt;
* Michael Lewis, The Big Short: Inside the Doomsday Machine&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/16/mashina-na-vyzrast-400-miliona-godini.921568 Машина на възраст 400 милиона години]&lt;br /&gt;
*[http://physics-bg.org/au/035-karnot.php Цикъл и машина на Карно]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=4783</id>
		<title>Машина</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9C%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%BD%D0%B0&amp;diff=4783"/>
		<updated>2012-05-17T20:30:36Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''Машината''' е '''[[механизъм]], който извършва някаква работа, като преобразува енергия'''. Значението на машината е широко разпространено в производствената дейност,всеки производствен цикъл се свързва с използването на машини. Без машините производителността на труда на работната сила е по-малка. Те освен, че благоприятстват производствените процеси, помагат и на служителите като подпомагат и улесняват тяхната дейност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машината е сложен механизъм или съчетание от механизми, които изпълняват механични движения за преобразуване на енергия и [[материал]]и, за извършване на работа, за събиране, предаване, съхранение, обработка и използване на [[информация]]. Чрез машината се облекчава, механизира и автоматизира физическият и интелектуалният труд на човека и се повишава неговата [[производителност]].Тя  е средство и показател за развитие.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Видове машини==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В зависимост от основната цел на преобразуването се разграничават три вида машини: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#енергетични (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател двигателни''']''' или трансформиращи)'''&lt;br /&gt;
#работни (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Транспорт транспортни''']''' или технологични) '''&lt;br /&gt;
#информационни'''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Енергетичните машини са предназначени за преобразуване на всякакъв вид енергия в механична енергия, и се наричат [[двигател]]и.Това са например електродвигатели,двигатели с вътрешно горене, турбини, компресори, парна машина и други. Разпространени са и екетрогенераторите. Работната машина превръща механичната енергия в полезна работа. Работните машини се разделят на технологични и транспортни. В технологичните машини обработваният материал може да бъдат в твърдо, течно или газообразно състояние. Целта на трансформацията на материала в тези машини е да се промени формата, свойствата, състоянието или местоположението му. В транспортните машини материалът е пренасяният обект, като превръщането му се състои в промяна на неговото положение. Към технологичните машини се отнасят металорежещите машини, валцуващите машини (прокатни станове), опаковащите машини,печатарски машини. Към транспортните машини се отнасят транспортните средства – автомобили,самолети,хеликоптери,елеватори. Информационните машини са предназначени за преобразуване на информация. Ако информацията е представена под формата на числа, машината се нарича сметачна или изчислителна, като например аритмометър, механичен интегратор, механична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] е конструирал машина за изчисление на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логаритъм логаритми] и други [http://bg.wikipedia.org/wiki/Функция функции] през 1837 г. Неговата машина ''Difference engine'' е първият механичен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Калкулатор калкулатор] и се счита за предшественик на днешните [http://bg.wikipedia.org/wiki/Компютър компютри]. Но те, макар и известни в началото на разработването им като [http://bg.wikipedia.org/wiki/ЕИМ електронно-изчислителни машини], строго погледнато не са машини, тъй като в тях механичните движения се изпълняват само при спомагателни дейности, но името е запазено поради историческата приемственост от сметачните машини. Машина, в която всички трансформации на енергия, материали, информация, се извършват без пряка намеса на човека, се нарича машина-автомат, или просто [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомат автомат]. Наборът от автомати, свързани в серия един с друг и предназначени да изпълняват специфични процеси, образува автоматизирана линия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История на машината==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прост_механизъм Простите механизми] се използват от хората от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Праистория праисторически] времена. Те променят големината и посоката на приложена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сила сила]. Такива механизми са най-простият начин за прилагане на ефекта на „силата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста]“, за да се увеличи приложената сила . Това са елементарните &amp;quot;тухли&amp;quot; от които се строят по-сложните машини. Историята на изучаването им датира още от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Архимед Архимед], който е изучавал [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Макара макарата] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Винт_(прост_механизъм)&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 винта]. По-късно [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс Ренесансовите] учени добавят към тях още няколко: [http://bg.wikipedia.org/wiki/Колело_и_ос колело и ос], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наклонена_равнина наклонена равнина] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Клин клин].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
По-сложни машини, използващи силата на човека, животинска тяга или задвижвани от силата на водата и вятъра датират от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Античност античността]. Човешката сила е задвижвала лебедки и макари, понякога с помощта на въжета. При военни действия са били използвани обсадни машини— например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Обсадна_кула обсадна кула]. Към 1-ви век се е използвала животинска тяга в мелници и воденици.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Двигатели ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата парна машина е построена през 17 век от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дени_Папен Дени Папен] и представлявала цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара. Окончателни усъвършенствания в парната машина били направени от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Уат Джеймс Уат] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1769 1769] г. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_турбина Парната турбина] е изобретена от сър [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чарлс_Алджернон_Парсънс&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 Чарлз Парсънс] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1884 1884] г. Турбината постепенно бива усъвършенствана и заедно с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател_с_вътрешно_горене двигателя с вътрешно горене] през ХХ век постепенно изместват парната машина поради по-високия си коефициент на полезно действие (КПД).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Двигател с вътрешно горене е изпробван за първи път във Франция през 1807 от Исак де Риваз който направил автомобил с двигател, движен от възпламеняващ се въглищен газ. Първият истински тритактов двигател с вътрешно горене и водно охлаждане е дело на Барзанти и Маточи, а след изобретяването на цикъла на Ото от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Николаус_Ото Николаус Ото] през 1877 става ясно, че този тип двигатели има много предимства пред парните двигатели. През 1877 г. Ото и фабриката за газови двигатели ''Дойц'' патентоват четиритактовия процес. През 1884 г. той въвежда и електрическото запалване на двигателите. След това нововъведение става възможно използването и на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бензин течни горива] и настъпва ерата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Работни машини ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Модел на предачна машина от 18 в. от музея във [http://bg.wikipedia.org/wiki/Вупертал Вупертал], Германия&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машините играят основна роля за настъпването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция индустриалната революция]. В началото на 18 в. английската текстилна промишленост разчита на домашно произведени суровини и то основно вълна, тъй като изготвянето на нишки от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лен лен] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памук памук] изисква по-съвършена обработка и тези платове се внасят от чужбина. През втората половина на века в се появяват текстилните манифактури в които работата се механизира и след появата на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Предачна_машина&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 предачната машина] през (1768), патентована от Ричард Аркрайт и механизирания [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тъкачен_стан тъкачен стан] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Водно_колело&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 водни колела]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След това водното колело бива заменено от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_машина парния двигател]. В периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Машиностроене машиностроенето] е невъзможно без подходящи обработващи машини. Те са предназначени за изработване на отделните части (компоненти) и са задвижвани с електричество, хидравлика или с трансмисия. Отначало при изработката на частите се използва дърво и кожа, но скоро те биват заменени от метал. При обработката му се използва натрупаният опит в изработване на механични части от майсторите на часовници и научни инструменти. Механичните части на ранните текстилни машини понякога се наричат „часовникарски“, защото съдържат метални шпиндели и предавки. Растящото производство привлича такива майстори и така се поставят основите на съвременното машиностроене.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Струг струговете], първата голяма металообработваща машина е цилиндрична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бормашина бормашина], използвана за пробиване на силиндри с голям диаметър за първите парни двигатели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Информационни машини==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-старата машина за програмиране (това е машина, чието поведение може да се контролира от промените на програма) е програмният хуманоиден робот на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ал_Джазари&amp;amp;action=edit&amp;amp;redlink=1 Ал Джазари] през 1206 г. Външният вид на робота на Ал Джазари е механизирана лодка с четирима автоматични музиканти, която се носи по езерото и забавлява гостите по време на кралските балове. Неговият механизъм включва програмируеми барабани с ключе, захванати на малка ръчка, които отмерват ритъма. Барабанистът е можел да изпълнява различни ритми в зависимост от положението на ключето.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Често за образец на ранно машинно програмиране е считан станът за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Жакард жакардови] тъкани, създаден през 1801 г. В тази машина се използвали картонени карти с дупки по тях, като дупките показват извивките на дрехата. Така в зависимост от картите, които му се поставят, станът можел да произвежда напълно различни дрехи. Такива карти е използвал и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] през 1830 г., за да управлява своята [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. Тук отворите се използват за контрол на машината.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Машинни елементи==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Машините се състоят от машинни елементи.Те се разделят на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм механизми], които контролират движението по различни начини и структурни компоненти като рама и крепежни елементи. Съвременните машини съдържат също сензори, активатори и компютърни контролери. Формата, видът и цветът на корпусите на машините са обект на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Промишлен_дизайн промишления дизайн].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Механизми ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм Механизмите] контролират движението по различни начини.Най-общо механизмите се класифицират като предавки, трансмисии, валове, спирачки, съединители и свързващи механизми, макар че има и други видове като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Спирачка спирачка] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Предавателна_кутия предавателна кутия].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Контролери==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Контролерите съчетават [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сензор сензори], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логика логика] и изпълнителни устройства (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''actuators''), за да може компонентите на машината да изпълнят предназначението си. Може би най-известният е този на парната машина, наречен центробежен регулатор (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''centrifugal governor''). Други примери са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Реле релето] и термостатът, който при определена температура задействува някакъв клапан (например в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Система_за_охлаждане_на_двигатели_с_вътрешно_горене охладителната система] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила]). В компютрите се използват програмируеми логически контролери. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Серво-мотор Сервомоторите], които прецизно позиционират даден вал вследствие на електрическа команда са друг пример, като те правят възможно развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Робот роботите].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Летателна машина]]&lt;br /&gt;
*[[Инженер]]&lt;br /&gt;
*[[Конструиране]]&lt;br /&gt;
*[[Анализ]]&lt;br /&gt;
*[[Схема]]&lt;br /&gt;
*[[План]]&lt;br /&gt;
*[[Алън Тюринг]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Drew Conway and John Myles White, Machine Learning for Hackers&lt;br /&gt;
* Christopher M. Bishop, Pattern Recognition and Machine Learning (Information Science and Statistics)&lt;br /&gt;
* Michael Lewis, The Big Short: Inside the Doomsday Machine&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/16/mashina-na-vyzrast-400-miliona-godini.921568 Машина на възраст 400 милиона години]&lt;br /&gt;
*[http://physics-bg.org/au/035-karnot.php Цикъл и машина на Карно]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category: Икономикс]][[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=4782</id>
		<title>Беноа Манделброт</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%91%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D0%B0_%D0%9C%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B1%D1%80%D0%BE%D1%82&amp;diff=4782"/>
		<updated>2012-05-17T20:29:38Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: /* Външни препратки: */&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:bm.jpg|thumb|right|Беноа Манделброт]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Беноа Манделброт''' е роден през 1924 г. в еврейско семейство във Варшава. През 30-те години с родителите си [[емиграция|емигрира]] във Франция. Учи в политехниката в [[Париж]], а след това в Калифорнийския технологичен институт. Живял е в Швейцария и в САЩ и дълго време е бил сътрудник на компанията Ай Би Ем. Едно от главните постижения на Беноа Малделброт е формулираната от него [[теория за фракталите]] – сложни геометрични фигури. През 1977 г. той '''публикува труда си &amp;quot;Фракталната геометрия на природата&amp;quot;''', според който случайни на пръв поглед форми фактически са сложни геометрични фигури, състоящи се от по-малки фигури точно повтарящи по-големите. С помощта на откритието на Манделброт стана възможно изчисляването на предмети и явления, смятани преди това за неподдаващи се на измерване като облаците, бреговата линия, рисунъка на релефа на дадена [[местност]]. Теорията за фракталите има приложение във физиката, химията, астрономията и други области на знанието.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Ранни години и образование==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Манделброт е роден във Варшава в еврейско семейство от Литва със силна академична традиция - майка му е лекар; научен е на математика от двама свои чичовци, единият от които, [[Шолем Манделброт]] , е математик, живял в Париж. Въпреки това баща му изхранва семейството с  търговия . Семейството избягва от Полша към Франция през 1936 г., поради заплаха от Фашистка Германия.  Манделброт се изучава в Лицей Ролен в [[Париж]] до началото на [[Втора световна война|Втората световна война]], когато семейството му се премества в Тюл, Франция. През 1944 г. се завръща в Париж. Учи в Лицей дьо Парк в Лион и през 1945-47 учи в Политехнически институт, където учи при [[Гастон Юлия]] и [[Пол Леви]]. От 1947 до 1949 г. учи в Калифорнийския технологичен институт, където получава магистърска степен по аеронавтика. Завръщайки се във Франция, той получава докторска степен по Математически науки в Университета на Париж през 1952 г. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От 1949-1958 Манделброт е член на персонала на Националния център  ''Recherche Scientifique''. През това време той прекарва една година в Института за напреднали изследвания в [[Принстън]], Ню Джърси, където е бил спонсориран от [[Джон фон Нойман]]. През 1955 г. се жени за Алиет Каган и се премества в Женева, Швейцария, а по-късно започва работа в Университета Лил &amp;quot;Северен дьо Франс. През 1958 г. двойката се премества в САЩ, където Манделброт се присъединява към изследователския персонал на IBM в [[Изследователския център Томас Дж. Уотсън]] в Ню Йорк. Той остава в IBM за тридесет и пет години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Фракталната геометрия ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:mandelbrot2.jpg||right|]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Фрактал|Фракталът]] е геометричен обект, който е радикално „начупен“. Терминът фрактал (от латинското fractus, счупен) е въведен през 1975 от Беноа Манделброт, за да привлече вниманието към тези [[обект]]и. В много отношения те се отличават от обикновените „гладки“ обекти в традиционната [[геометрия]]. Това е и съвсем лесно забележимо.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-често фракталът се генерира (например на компютърен екран) от повтаряща се схема, обикновено рекурсивен или [[итерация|итеративен]] процес. Това му придава множество интересни характеристики, най-важните от които са самоподобността и безкрайната подробност независимо от увеличението. Фракталите обединяват структура и неправилност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Различни видове фрактали са първоначално изучавани като математически обекти и терминът „фрактал“ е получил различни точни дефиниции. Фракталната геометрия е клон от [[математика]]та, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в [[наука]]та, техниката и компютърното изкуство.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Корените на теорията за фракталите могат да се проследят до опитите за измерване на [[периметър]]а (или площта, или обема) на фрактали в случаи в които традиционният анализ е неприложим. Традиционните математически методи „се приближават“, с цел да опростят локалната картина. Съществуването на фракталите показва неприложимостта на този подход при появата не неограничено количество все по-дребни подробности.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* 2004 Best Business Book of the Year Award&lt;br /&gt;
* AMS Einstein Lectureship&lt;br /&gt;
* Barnard Medal&lt;br /&gt;
* Caltech Service&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Casimir_Funk Casimir Funk Natural Sciences Award]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Charles_Proteus_Steinmetz Charles Proteus Steinmetz] Medal&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/The_Franklin_Institute_Awards Franklin Medal]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Harvey_Prize Harvey Prize]&lt;br /&gt;
* Honda Prize&lt;br /&gt;
* Humboldt Preis&lt;br /&gt;
* Fellow, American Geophysical Union&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/IBM_Fellow IBM Fellowship]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Japan_Prize Japan Prize]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/John_Scott_Award John Scott Award]&lt;br /&gt;
* Légion d'honneur ([http://en.wikipedia.org/wiki/Legion_of_Honour Legion of Honour])&lt;br /&gt;
* Medaglia della Presidenza della Repubblica Italiana&lt;br /&gt;
* Médaille de Vermeil de la Ville de Paris&lt;br /&gt;
* Nevada Prize&lt;br /&gt;
* Science for Art&lt;br /&gt;
* Sven Berggren-Priset&lt;br /&gt;
* Władysław Orlicz Prize&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Wolf_Foundation_Prize Wolf Foundation Prize] for Physic&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
*[[Едуарт Лоренц]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на хаоса]]&lt;br /&gt;
*[[Вселена]]&lt;br /&gt;
*[[Взаимовръзка]]&lt;br /&gt;
*[[Теорема]]&lt;br /&gt;
*[[Извод]]&lt;br /&gt;
*[[Решение]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.significancemagazine.org/details/webexclusive/876927/Mathematical-pioneer-Benoit-Mandelbrot.html Mathematical pioneer: Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature &lt;br /&gt;
*Mandelbrot, &amp;quot;How Long Is the Coast of Britain? Statistical Self-Similarity and Fractional Dimension&amp;quot;, 1967 &lt;br /&gt;
*Yurij Baryshev, Pekka Teerikorpi, Benoit B. Mandelbrot, Discovery of Cosmic Fractals&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки:==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www-history.mcs.st-and.ac.uk/Biographies/Mandelbrot.html Benoit Mandelbrot]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/integrali/tablica-osnovni-integrali.html Таблица на основните интеграли]&lt;br /&gt;
*[http://stancho.roncho.net/HighMath3/Prob/Var/Discr/Char/Char.html Числови характеристики на дискретна случайна величина, математическо очакване и дисперсия]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/algebra/kombinatorika.html Комбинаторика]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Математика]][[category:Икономикс]][[category:Кибернетика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0&amp;diff=4781</id>
		<title>Променлива</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9F%D1%80%D0%BE%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D0%B0&amp;diff=4781"/>
		<updated>2012-05-17T20:22:39Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: Самата дума '''променлива''' в тълковния речник се определя като: '''нещо или някой, който често с...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;Самата дума '''променлива''' в тълковния речник се определя като: '''нещо или някой, който често се променя; променчив'''. Синоними на думата променлив, които се свързват с [[математика]]та са: вариращ, изменяем, непостоянен, относителен, неизясенен, изменчив и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност== &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Променливата величина]] е абстрактно понятие в математиката. Използва се за означение на дадена търсена математичска числова [[стойност]]. Най-срещаното обозначение за неизвестната променлива е „х”. Самото име подсказва, че тази същност дефакто може да приема различни стойности, да се мени. Тя притежава противополжната същност на [[константа]]та, която се използва за означвние на конкретна, фиксирана стойност. Поради липсата на гъвкавост, каквата променливите притежават, константите се използват по-често, отколкото тях. Притежава свойството, търсената стойност, да се мени. Променливите играят важна роля не само в математиката, но и в други точни науки ([[Статистика]], [[Финанси]], [[програмиране]]), т.к. дава възможност да се създават гъвкави формули (прогами) за пресмятане на различни математически [[равенства]], [[неравенства]], [[функции]] и др. Например в дадена задача, използваш дадената [[формула]] и в нея променливите се заменят с реални [[числа]]. Така тази формула може да бъде използвана многоратно пъти за различни набори числа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Търсените стойности се обонзачават чрез букви от [[гръцката]] или [[латинската азбука]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Променливата може да бъде всякакво число, т.е. може да приема както положителни, така и отрицателни cтойности. Също така може да са комплексни или нецели числа.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като погледнем назад във времето за първи път променливите се използват от арабите в началото на [[IX век]]. [[Математици]], като [[Мохамед ал Хорезми]], [[Абу’л Хасан Ахмед ал Уклидиси]]] и др., наричат променливата с арабската дума за „нещо”. След това испанците започват да я използват, като я наричат ''xei. Оттам идва и самото съкращение „х”.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Примери==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Променливи за означение на неизвестни в уравнения и неравенства: x, y, z;&lt;br /&gt;
* Променливи за означение на функции: f, g, h;&lt;br /&gt;
* Променливи за означение на [[ъгли]]: α, β, γ, δ, θ ;&lt;br /&gt;
* Променливи за означение на търсени стойност в [[Геометрия]]та или [[Стереометрия]]та: a, b, c;&lt;br /&gt;
* Безкрайно малка величина в математичския [[анализ]]: ε.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Видове числови функции на една независима променлива – дефиниционни и функционни множества:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Променливата y=f(x), наричаме числова функция на аргумента х, ако по някакво правило f, на всяко число х ϵ Х, съпоставяме точно едно число у ϵ У. Променливата х, наричаме [[независима променлива]], а функцията у – [[зависима променлива]]. Множеството Х, наричаме [[дефиниционно множество]], а У – [[функционно множество]]. Тези две множества са числови интервали. [[Функцията]] може да бъде зададен по различни начини: аналитично, чрез математическа формула: у=х² ; таблично, чрез стойностите на наредени двойки от стойности (х, у), където y=f(x) ; графично, като [[графика]] на функцията y=f(x), наричаме множеството от точки в ранината с [[координати]] (х, у), определени при зададена [[Декартова (правоъгълна) координатна система]] Оху.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Променливата стои в началото на цялата математическа същност. Тя участва в [[тригонометрия]]та, [[планиметрия]]та, [[стереометрия]]та, [[анализ]]ът, [[алгебра]]та. [[Независимата променлива]] се свързва с (участва в): числови функции ([[граници]], [[непрекъснатост]], [[асимптоти]]); производни на функции ([[монотонност]], [[локални екстремуми]], изпъкналост, вдлъбнатост, [[инфлексни точки]], най-голяма и най-малка стойност на функцията);  линейни, дробно-линейни и квадратни функции, уравнения и неравеснтва; функции, съдържащи [[модул]]и и ирационални функции, уравнения и неравенства; показателни и логаритмични функции, уравнения и неравенства; тригонометрични функции, тъждества, [[уравнения]] и [[неравенства]]; [[системи]]; аритметични и геометрични [[прогресии]]; [[комбинаторика]]&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Интеграл]]&lt;br /&gt;
*[[Константа]]&lt;br /&gt;
*[[Корен квадратен]]&lt;br /&gt;
*[[Аксиома]]&lt;br /&gt;
*[[Теорема]]&lt;br /&gt;
*[[Питагорова теорема]]&lt;br /&gt;
*[[Теория на вероятностите]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Цоньо Димитров Екимов, Математически модели и методи&lt;br /&gt;
*Цоню Екимов, Сборник с решени задачи по висша математика&lt;br /&gt;
*Цоню Димитров Екимов, Висша математика: В 2 ч.&lt;br /&gt;
*Цоню Димитров Екимов, Висша математика&lt;br /&gt;
*Р. Я. и др. Бери, Елементи на изчислителната математика&lt;br /&gt;
*Томас Хиланд Ериксен, Фин Сиверт Нилсен, История на антропологията&lt;br /&gt;
*Иван Желязков, Трептения и вълни&lt;br /&gt;
*Яков Борисович Зелдович, Анатолий Д. Мишкис, Елементи на приложната математика&lt;br /&gt;
*Никола Зяпков, Математика : В 2 ч.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/f/viewtopic.php?f=19&amp;amp;t=3101 Допустими стойности за променливи]&lt;br /&gt;
*[http://www.math10.com/bg/visha-matematika/red-na-teilor/red.html Ред на Тейлор]&lt;br /&gt;
*[http://stancho.roncho.net/HighMath2/Ini/Ini.html Висша математика (Втора част)]&lt;br /&gt;
*[http://www.kaminata.net/topic-t17313.html Интеграл от функция на комплексна прменлива]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Категория: Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=SWOT_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=4780</id>
		<title>SWOT анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=SWOT_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=4780"/>
		<updated>2012-05-17T20:13:47Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''SWOT - анализа'''  се използва за '''оценката на силните  слабите страни на стратегическото положение''' на фирмата. Този метод е инструмент, даващ възможност да се оцени как стратегията може по-добре да съчетае силните и слабите страни на организацията, т.е. нейните възможности със ситуацията на [[обкръжаваща среда|обкръжаващата среда]]. Какви възможности или заплахи предоставя тя за развитието на фирмата. След като са анализирани условията на вътрешната и външната фирмена среда, трябва да бъдат формулирани алтернативни стратегии за достигането на целите на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този анализ е важна [[самооценка]] на вашата фирма по отношение на настоящите силни страни, слабости, възможности и заплахи. Този задълбочен преглед трябва да обхваща всяка основна област от дейността на фирмата, за която сте идентифицирали цел на това ръководство. Анализът на силните страни и слабостите разглежда вътрешни въпроси. Анализът на възможностите и заплахите разглежда външни въпроси. Анализът съставя в себе си изводите от стратегическите анализи на вътрешната  и външната среда за определяне на силни и слаби страни на организацията, както и външните възможности и заплахи. SWOT анализа е техника, свързана с разработването на матрица. Целта е добре да се съчетаят силните и слабите страни на организацията и външните възможности и заплахи. SWOT анализ е [[ситуационен анализ]], за разлика от дуги анализи, които използват пазарен, продуктов или някакъв друг подход. Това означава, че той трябва да бъде определен във времето, за което са поставени стратегически цели. Факторите от вътрешната и външната среда, чието време е определено е правилно при разработка на SWOT анализа (над матрицата да се изписва организацията и датата, за която се отнася). При динамичната и бързо развиваща се среда той ще бъде различен в различните периоди от време, съответстващ на стратегическите цели. Обикновено за определените с помощта на SWOT-анализа ситуации в състоянието на фирмата са подходящи следните стратегии:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Силните страни''' на фирмата се изразяват в тези нейни особености улесняващи нейното функциониране и увеличаваща конкурентноспособността й. Те биват:&lt;br /&gt;
* добър [[мениджмънт]] от страна на президента на фирмата&lt;br /&gt;
* добър и квалифициран персонал&lt;br /&gt;
* [[лоялност]] към свойте клиенти&lt;br /&gt;
* оптимално използване на материалните ресурси&lt;br /&gt;
* лоялност към персонала на фирмата&lt;br /&gt;
* поддържане на постоянно и високо качество на изработка на мебели&lt;br /&gt;
* разбирателство и постоянство към доставчиците&lt;br /&gt;
* използване на съвременни енергоикономични и екологични машини&lt;br /&gt;
* оптимално използване на работното пространство  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Слабите страни''' на фирмата се явяват в, особености възпрепятстващи нейното пълноценно функциониране по един или друг начин. Те са:&lt;br /&gt;
* недостатъчна популярност на фирмата и нейната продукция&lt;br /&gt;
* необходимост от подобряване на квалификацията на някои кадри от персонала&lt;br /&gt;
* частични проблеми в планирането на производствения процес&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Благоприятните възмoжности''' за фирмата са тези обстоятелства от обкръжаващата външна среда спомагащи за постигането на целите на фирмата. Те биват:&lt;br /&gt;
* благоприятното разположение на фирмата в близост до складове за дървен материал&lt;br /&gt;
* канал за [[дистрибуция]] на фирмената стока в чужбина&lt;br /&gt;
* следене не тенденцийте на желаните мебели на пазара&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Заплахите''' са настоящите или бъдещи условия или промени в околната среда, които въздействат или ще въздействат върху дейността на фирмата. Това са:&lt;br /&gt;
* засилване на качеството на продукцията от страна на [[конкурент]]ните фирми.&lt;br /&gt;
* сезонно намаляване на търсене на продукцията в дървообработваемия отрасъл&lt;br /&gt;
* вероятност от увеличаване на цените от страна на доставчиците, което се отразява на цената на крайния продукт.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Резултатите''' на този анализ ясно ще покажат областите, в които фирмата е готова за износ и областите, в които има нужда от подобрения. Много е важно оценката на вашата дейност да бъде възможно най- безпристрастна и честна. Ще бъде сериозна грешка на този етап да преувеличавате силните страни и възможностите и да омаловажавате слабостите и заплахите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Полза от SWOT анализа==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Подробното изписване на всички посочени елементи в него, което позволява да се направи оценка на ситуацията. Прилага се при всички управленски решения, в т.ч. стратегически. Има важно значение при оценка на дейността на организацията, определяне на текуща стратегическа позиция и избора на стратегия. С него се определят конкурентните предимства и ключовата уязвимост на организацията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Цел на SWOT анализа==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Максимизиране на лявата част на матрицата (силни страни и външни възможности) и минимизиране на дясната (слаби страни и заплахи) чрез избора на стратегия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Силни страни - съществуващи позитивни фактори в компанията които благоприятстват реализирането на мисията на компанията (завоювани пазарни позиции, висока квалификация на персонала, регистрирани патенти и други обекти на интелектуалната собственост, които осигуряват уникалност и високо качество на продукцията и др ). &lt;br /&gt;
* Слаби страни - съществуващи негативни вътрешни фактори от гледна точка реализацията на мисията на компанията (ниско ниво на продажбите, недостиг на финансови ресурси за инвестиции, ниско ниво на оперативния мениджмънт, недостатъчна квалификация на част от персонала, отсъствие на система за стимулиране, мотивираща персонала и др.).&lt;br /&gt;
* Възможности - положителни [[външни фактори]], които благоприятстват реализирането на мисията и конкретните цели на компанията (очертаващи се [[тенденции]] за разширяване на пазара, възможности за бърз и лесен достъп до финансови ресурси благоприятни възможности за коопериране с научно изследователски организации и др.)&lt;br /&gt;
* Заплахи - негативни външни фактори за [[реализация]]та на [[мисия]]та и текущата дейност на компанията (икономическа [[рецесия]], висока цена на привлечени външни финансови ресурси, неблагоприятни нормативни регулации и ограничения по отношение на продуктите и услугите производствената и търговска дейност на компанията наличие на нелоялна конкуренция, лесен достъп на други фирми до бизнеса и др.)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Графично представяне на SWOT анализа==&lt;br /&gt;
[[File:swotanaliz.jpg|center]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Примери==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Примери от анализ на силни страни, слабости, възможности и заплахи:===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Силни страни:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- SWOT – Strengths, Weakness, Opportunities and Threats&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Маркетинг: Маркетинговият ни [[мениджър]] говори немски (Германия е наш целеви пазар) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
-  Производство: разполагаме с модерна, ефикасна и икономична производствена база.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Слабости:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Финанси: Счетоводната ни система не предоставя точна информация за калкулиране на себестойността на единица продукция.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Човешки ресурси: никой от служителите няма опит на експортния пазар&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Възможности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- [[Конкуренция]]: Основният ни конкурент има много по-високи транспортни разходи – маркетинг: [[Мита]]та върху нашите продукти на немския пазар ще бъдат намалени в рамките на следващата година&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Заплахи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Конкуренция: Нов конкурент с ефективно предприятие се насочва към същия пазар – външни: Правителството налага нови стриктни стандарти за опазване на околната среда, които ще доведат до високи разходи за спазване на същите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===SWOT-анализ на фирма «Давидоф»===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* СИЛНИ СТРАНИ:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е определила компетенцията в дейността, с която се занимава;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- финансови източници на фирмата. През 1994 г. тримата съдружници И.Иванов, М.Минков и П.Георгиев теглят заем от $ 2 000 000 от Булбанк. След успешната реализация на първите две сладкарници, заемът е върнат и е открита сметка, която ежемесечмо се актуализира. И четирите заведения внасят сумите, които са над тези необходими за закупуване на продуктите за дейността, поддържане на помещенията, данъците, работните заплати и т.н. по сметка&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата се отличава с добри конкурентни способности. Има свое специфично лице и стил на организация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- От страна на потребителите, фирмата среща добро отношение. За това говори високата посещаемост на заведенията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е признат лидер на пазара, владее над 35% от потребителските интереси;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е защитена от силен конкурентен риск, защото се обновява системно и умее да поддържа интереса към себе си;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата има доказани предимства в конкуренцията с по-богатия си асортимент, специфичната си обстановка и качество на продуктите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* СЛАБИ СТРАНИ:&lt;br /&gt;
[[File:swotanaliz2.jpg|right]]&lt;br /&gt;
- Слабости фирмата показва в пиковите часове на работа. Организацията заслабва, поради натовареността на всеки един член от персонала. Качеството на обслужване намалява, поради невъзможност на сервитьорките, барманките и момичетата от студената кухня да обслужват поръчките.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- „Сезонно текучество“. През летните месеци текучеството във фирмата е завишено, защото много от момичетата предпочитат да работят в курортните комплекси за значително по-висока заплата и по-малка натовареност;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Слаба мотивираност на персонала. Фирмата, в стремежа си да максимизира печалбата, обръща слабо внимание на интересите на работещите. Липсват и възможности за йерархично израстване в организацията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Намален контрол върху стила на управление от страна на собствениците;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Заплащането е на длъжност, не на проявени заслуги, а това не допринася за качествено изпълнение на задълженията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Възможности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Поради доброто си финансово положение, фирмата има възможност да разширява броя на заведенията си;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата има възможност да разшири стратегията си от стратегия на специализация в стратегия на специализация с [[диференциация]];&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- възможност да се подобри качеството на обслужването, като в пиковите часове се увеличава облужващия персонал;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Има възможност да се предлагат кремове и шейкове „за вкъщи“, както е в «Макдоналдс», например.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Възможност за организиране на томболи в определени часове. Например, ако клиент закупи някакъв продукт, печели определена награда („Ако си поръчате «Астика» между 19.00 и 20.00 часа печелите ключодържател, запалка или химикалка от фирмата).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Заплахи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Заплаха за фирмата могат да бъдат множеството нови заведения, които се насочват  към клиентите, посещаващи «Давидоф». Те предлагат сходни продукти, но на по-ниски цени или на по-добро обслужване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- зависимостта от електроснабдяването или аварии във водозахранването. За съжаление това е непредвидим процес, който е неприятен както за клиентите, така и за фирмата като цяло.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Предприемачество]]&lt;br /&gt;
* [[Икономика]]&lt;br /&gt;
* [[Мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* [[Политика]]&lt;br /&gt;
* [[Технологии]]&lt;br /&gt;
* [[Организация]]&lt;br /&gt;
* [[Възможност]]&lt;br /&gt;
* [[ПИСТ анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Анализ на средата]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда на фирмата]]&lt;br /&gt;
* [[Вътрешна среда на фирмата]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Целеви пазар]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Lawrence G Fine - The SWOT Analysis: Using your Strength to overcome Weaknesses, Using Opportunities to overcome Threats (Paperback - Oct. 15, 2009)&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Harvard Business Press - SWOT Analysis I: Looking Outside for Threats and Opportunities (Kindle Edition - June 16, 2005) - Kindle eBook&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Harvard Business School Press - SWOT Analysis I: Looking Outside for Threats and Opportunities (Digital - Mar. 3, 2009) &lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
* Harvard Business Press - SWOT Analysis II: Looking Inside for Strengths and Weaknesses (Kindle Edition - June 16, 2005) - Kindle eBook&lt;br /&gt;
* Harvard Business School Press - SWOT Analysis II: Looking Inside for Strengths and Weaknesses (Digital - Mar. 3, 2009) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.baatbg.org/welcome.php?subPage=14 Алтернативен SWOT анализ на туризма в България]&lt;br /&gt;
* [http://bgbusinesshelp.com/swot-for-internet-strategy/ SWOT анализ за интернет стратегия]&lt;br /&gt;
* [http://www.manager.bg/broi-146/aktsent/swot-analiz-na-balgariya SWOT анализ на България]&lt;br /&gt;
* [http://www.trainmor-knowmore.eu/B08E28A3.bg.aspx SWOT анализ на организационните знания]&lt;br /&gt;
* [http://www.referatite.com/Marketingov_analiz_na-214.html Маркетингов анализ на пазарните позиции на хотелски комплекс “Гергана” в курортен комплекс Албена]&lt;br /&gt;
* [http://www.vuzove.com/kursovi/5-marketing/18-marketing-analysys-coca-cola-bulgaria Маркетингов анализ на Кока-Кола България]&lt;br /&gt;
* [http://www.info.er-consult.com/ER%20info%206.htm ЕР  ИНФО]   &lt;br /&gt;
* [http://www.economynews.bg/swot-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0-search.html SWOT анализ на фирма]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Управленски решения и риск]][[category:Икономикс]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=SWOT_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=4779</id>
		<title>SWOT анализ</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=SWOT_%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7&amp;diff=4779"/>
		<updated>2012-05-17T20:13:26Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: Нова страница: '''SWOT-анализа'''  се използва за '''оценката на силните  слабите страни на стратегическото положе...&lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;'''SWOT-анализа'''  се използва за '''оценката на силните  слабите страни на стратегическото положение''' на фирмата. Този метод е инструмент, даващ възможност да се оцени как стратегията може по-добре да съчетае силните и слабите страни на организацията, т.е. нейните възможности със ситуацията на [[обкръжаваща среда|обкръжаващата среда]]. Какви възможности или заплахи предоставя тя за развитието на фирмата. След като са анализирани условията на вътрешната и външната фирмена среда, трябва да бъдат формулирани алтернативни стратегии за достигането на целите на фирмата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Същност==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Този анализ е важна [[самооценка]] на вашата фирма по отношение на настоящите силни страни, слабости, възможности и заплахи. Този задълбочен преглед трябва да обхваща всяка основна област от дейността на фирмата, за която сте идентифицирали цел на това ръководство. Анализът на силните страни и слабостите разглежда вътрешни въпроси. Анализът на възможностите и заплахите разглежда външни въпроси. Анализът съставя в себе си изводите от стратегическите анализи на вътрешната  и външната среда за определяне на силни и слаби страни на организацията, както и външните възможности и заплахи. SWOT анализа е техника, свързана с разработването на матрица. Целта е добре да се съчетаят силните и слабите страни на организацията и външните възможности и заплахи. SWOT анализ е [[ситуационен анализ]], за разлика от дуги анализи, които използват пазарен, продуктов или някакъв друг подход. Това означава, че той трябва да бъде определен във времето, за което са поставени стратегически цели. Факторите от вътрешната и външната среда, чието време е определено е правилно при разработка на SWOT анализа (над матрицата да се изписва организацията и датата, за която се отнася). При динамичната и бързо развиваща се среда той ще бъде различен в различните периоди от време, съответстващ на стратегическите цели. Обикновено за определените с помощта на SWOT-анализа ситуации в състоянието на фирмата са подходящи следните стратегии:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Силните страни''' на фирмата се изразяват в тези нейни особености улесняващи нейното функциониране и увеличаваща конкурентноспособността й. Те биват:&lt;br /&gt;
* добър [[мениджмънт]] от страна на президента на фирмата&lt;br /&gt;
* добър и квалифициран персонал&lt;br /&gt;
* [[лоялност]] към свойте клиенти&lt;br /&gt;
* оптимално използване на материалните ресурси&lt;br /&gt;
* лоялност към персонала на фирмата&lt;br /&gt;
* поддържане на постоянно и високо качество на изработка на мебели&lt;br /&gt;
* разбирателство и постоянство към доставчиците&lt;br /&gt;
* използване на съвременни енергоикономични и екологични машини&lt;br /&gt;
* оптимално използване на работното пространство  &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Слабите страни''' на фирмата се явяват в, особености възпрепятстващи нейното пълноценно функциониране по един или друг начин. Те са:&lt;br /&gt;
* недостатъчна популярност на фирмата и нейната продукция&lt;br /&gt;
* необходимост от подобряване на квалификацията на някои кадри от персонала&lt;br /&gt;
* частични проблеми в планирането на производствения процес&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Благоприятните възмoжности''' за фирмата са тези обстоятелства от обкръжаващата външна среда спомагащи за постигането на целите на фирмата. Те биват:&lt;br /&gt;
* благоприятното разположение на фирмата в близост до складове за дървен материал&lt;br /&gt;
* канал за [[дистрибуция]] на фирмената стока в чужбина&lt;br /&gt;
* следене не тенденцийте на желаните мебели на пазара&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Заплахите''' са настоящите или бъдещи условия или промени в околната среда, които въздействат или ще въздействат върху дейността на фирмата. Това са:&lt;br /&gt;
* засилване на качеството на продукцията от страна на [[конкурент]]ните фирми.&lt;br /&gt;
* сезонно намаляване на търсене на продукцията в дървообработваемия отрасъл&lt;br /&gt;
* вероятност от увеличаване на цените от страна на доставчиците, което се отразява на цената на крайния продукт.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Резултатите''' на този анализ ясно ще покажат областите, в които фирмата е готова за износ и областите, в които има нужда от подобрения. Много е важно оценката на вашата дейност да бъде възможно най- безпристрастна и честна. Ще бъде сериозна грешка на този етап да преувеличавате силните страни и възможностите и да омаловажавате слабостите и заплахите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Полза от SWOT анализа==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Подробното изписване на всички посочени елементи в него, което позволява да се направи оценка на ситуацията. Прилага се при всички управленски решения, в т.ч. стратегически. Има важно значение при оценка на дейността на организацията, определяне на текуща стратегическа позиция и избора на стратегия. С него се определят конкурентните предимства и ключовата уязвимост на организацията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Цел на SWOT анализа==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Максимизиране на лявата част на матрицата (силни страни и външни възможности) и минимизиране на дясната (слаби страни и заплахи) чрез избора на стратегия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Силни страни - съществуващи позитивни фактори в компанията които благоприятстват реализирането на мисията на компанията (завоювани пазарни позиции, висока квалификация на персонала, регистрирани патенти и други обекти на интелектуалната собственост, които осигуряват уникалност и високо качество на продукцията и др ). &lt;br /&gt;
* Слаби страни - съществуващи негативни вътрешни фактори от гледна точка реализацията на мисията на компанията (ниско ниво на продажбите, недостиг на финансови ресурси за инвестиции, ниско ниво на оперативния мениджмънт, недостатъчна квалификация на част от персонала, отсъствие на система за стимулиране, мотивираща персонала и др.).&lt;br /&gt;
* Възможности - положителни [[външни фактори]], които благоприятстват реализирането на мисията и конкретните цели на компанията (очертаващи се [[тенденции]] за разширяване на пазара, възможности за бърз и лесен достъп до финансови ресурси благоприятни възможности за коопериране с научно изследователски организации и др.)&lt;br /&gt;
* Заплахи - негативни външни фактори за [[реализация]]та на [[мисия]]та и текущата дейност на компанията (икономическа [[рецесия]], висока цена на привлечени външни финансови ресурси, неблагоприятни нормативни регулации и ограничения по отношение на продуктите и услугите производствената и търговска дейност на компанията наличие на нелоялна конкуренция, лесен достъп на други фирми до бизнеса и др.)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Графично представяне на SWOT анализа==&lt;br /&gt;
[[File:swotanaliz.jpg|center]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Примери==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Примери от анализ на силни страни, слабости, възможности и заплахи:===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Силни страни:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- SWOT – Strengths, Weakness, Opportunities and Threats&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Маркетинг: Маркетинговият ни [[мениджър]] говори немски (Германия е наш целеви пазар) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
-  Производство: разполагаме с модерна, ефикасна и икономична производствена база.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Слабости:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Финанси: Счетоводната ни система не предоставя точна информация за калкулиране на себестойността на единица продукция.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Човешки ресурси: никой от служителите няма опит на експортния пазар&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Възможности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- [[Конкуренция]]: Основният ни конкурент има много по-високи транспортни разходи – маркетинг: [[Мита]]та върху нашите продукти на немския пазар ще бъдат намалени в рамките на следващата година&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Заплахи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Конкуренция: Нов конкурент с ефективно предприятие се насочва към същия пазар – външни: Правителството налага нови стриктни стандарти за опазване на околната среда, които ще доведат до високи разходи за спазване на същите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===SWOT-анализ на фирма «Давидоф»===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* СИЛНИ СТРАНИ:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е определила компетенцията в дейността, с която се занимава;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- финансови източници на фирмата. През 1994 г. тримата съдружници И.Иванов, М.Минков и П.Георгиев теглят заем от $ 2 000 000 от Булбанк. След успешната реализация на първите две сладкарници, заемът е върнат и е открита сметка, която ежемесечмо се актуализира. И четирите заведения внасят сумите, които са над тези необходими за закупуване на продуктите за дейността, поддържане на помещенията, данъците, работните заплати и т.н. по сметка&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата се отличава с добри конкурентни способности. Има свое специфично лице и стил на организация.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- От страна на потребителите, фирмата среща добро отношение. За това говори високата посещаемост на заведенията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е признат лидер на пазара, владее над 35% от потребителските интереси;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата е защитена от силен конкурентен риск, защото се обновява системно и умее да поддържа интереса към себе си;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата има доказани предимства в конкуренцията с по-богатия си асортимент, специфичната си обстановка и качество на продуктите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* СЛАБИ СТРАНИ:&lt;br /&gt;
[[File:swotanaliz2.jpg|right]]&lt;br /&gt;
- Слабости фирмата показва в пиковите часове на работа. Организацията заслабва, поради натовареността на всеки един член от персонала. Качеството на обслужване намалява, поради невъзможност на сервитьорките, барманките и момичетата от студената кухня да обслужват поръчките.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- „Сезонно текучество“. През летните месеци текучеството във фирмата е завишено, защото много от момичетата предпочитат да работят в курортните комплекси за значително по-висока заплата и по-малка натовареност;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Слаба мотивираност на персонала. Фирмата, в стремежа си да максимизира печалбата, обръща слабо внимание на интересите на работещите. Липсват и възможности за йерархично израстване в организацията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Намален контрол върху стила на управление от страна на собствениците;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Заплащането е на длъжност, не на проявени заслуги, а това не допринася за качествено изпълнение на задълженията.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Възможности:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Поради доброто си финансово положение, фирмата има възможност да разширява броя на заведенията си;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- фирмата има възможност да разшири стратегията си от стратегия на специализация в стратегия на специализация с [[диференциация]];&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- възможност да се подобри качеството на обслужването, като в пиковите часове се увеличава облужващия персонал;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Има възможност да се предлагат кремове и шейкове „за вкъщи“, както е в «Макдоналдс», например.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Възможност за организиране на томболи в определени часове. Например, ако клиент закупи някакъв продукт, печели определена награда („Ако си поръчате «Астика» между 19.00 и 20.00 часа печелите ключодържател, запалка или химикалка от фирмата).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Заплахи:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- Заплаха за фирмата могат да бъдат множеството нови заведения, които се насочват  към клиентите, посещаващи «Давидоф». Те предлагат сходни продукти, но на по-ниски цени или на по-добро обслужване.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
- зависимостта от електроснабдяването или аварии във водозахранването. За съжаление това е непредвидим процес, който е неприятен както за клиентите, така и за фирмата като цяло.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Предприемачество]]&lt;br /&gt;
* [[Икономика]]&lt;br /&gt;
* [[Мениджмънт]]&lt;br /&gt;
* [[Политика]]&lt;br /&gt;
* [[Технологии]]&lt;br /&gt;
* [[Организация]]&lt;br /&gt;
* [[Възможност]]&lt;br /&gt;
* [[ПИСТ анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Анализ на средата]]&lt;br /&gt;
* [[Външна среда на фирмата]]&lt;br /&gt;
* [[Вътрешна среда на фирмата]]&lt;br /&gt;
* [[Стратегия]]&lt;br /&gt;
* [[Управление]]&lt;br /&gt;
* [[Целеви пазар]]&lt;br /&gt;
* [[Конкуренция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Lawrence G Fine - The SWOT Analysis: Using your Strength to overcome Weaknesses, Using Opportunities to overcome Threats (Paperback - Oct. 15, 2009)&lt;br /&gt;
* David Williamson, Peter Cooke, Wyn Jenkins, and Keith Michael Moreton  - Strategic Management and Business Analysis (Paperback - Dec. 31, 2003)&lt;br /&gt;
* Erica Olsen - Strategic Planning For Dummies (Paperback - Oct. 30, 2006)&lt;br /&gt;
* Harvard Business Press - SWOT Analysis I: Looking Outside for Threats and Opportunities (Kindle Edition - June 16, 2005) - Kindle eBook&lt;br /&gt;
* Babette E. Bensoussan and Craig S. Fleisher  - Analysis Without Paralysis: 10 Tools to Make Better Strategic Decisions (Hardcover - June 18, 2008)&lt;br /&gt;
* Harvard Business School Press - SWOT Analysis I: Looking Outside for Threats and Opportunities (Digital - Mar. 3, 2009) &lt;br /&gt;
* Per V. Jenster and David Hussey - Company Analysis: Determining Strategic Capability (Hardcover - June 15, 2001)&lt;br /&gt;
* Harvard Business Press - SWOT Analysis II: Looking Inside for Strengths and Weaknesses (Kindle Edition - June 16, 2005) - Kindle eBook&lt;br /&gt;
* Harvard Business School Press - SWOT Analysis II: Looking Inside for Strengths and Weaknesses (Digital - Mar. 3, 2009) &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.baatbg.org/welcome.php?subPage=14 Алтернативен SWOT анализ на туризма в България]&lt;br /&gt;
* [http://bgbusinesshelp.com/swot-for-internet-strategy/ SWOT анализ за интернет стратегия]&lt;br /&gt;
* [http://www.manager.bg/broi-146/aktsent/swot-analiz-na-balgariya SWOT анализ на България]&lt;br /&gt;
* [http://www.trainmor-knowmore.eu/B08E28A3.bg.aspx SWOT анализ на организационните знания]&lt;br /&gt;
* [http://www.referatite.com/Marketingov_analiz_na-214.html Маркетингов анализ на пазарните позиции на хотелски комплекс “Гергана” в курортен комплекс Албена]&lt;br /&gt;
* [http://www.vuzove.com/kursovi/5-marketing/18-marketing-analysys-coca-cola-bulgaria Маркетингов анализ на Кока-Кола България]&lt;br /&gt;
* [http://www.info.er-consult.com/ER%20info%206.htm ЕР  ИНФО]   &lt;br /&gt;
* [http://www.economynews.bg/swot-%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7-%D0%BD%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B0-search.html SWOT анализ на фирма]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Основи на управлението]][[category:Управленски решения и риск]][[category:Икономикс]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B1_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4777</id>
		<title>Якоб Бернули</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%AF%D0%BA%D0%BE%D0%B1_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4777"/>
		<updated>2012-05-17T20:11:12Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image: qb.jpg|thumb|right|Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Якоб Бернули '''е швейцарски математик с холандски произход.Той е '''най-възрастният член на математическата династия Бернули''' и е по-голям брат на [[Йохан Бернули]].Основната област в развитието му е математиката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Якоб е роден на 27 декември 1654 г. и е от семейство на бежанци и наследник на бизнес в Базел.Якоб се дипломира в университета в Базел с магистърска степен по философия през 1671 и лиценз по теология през 1676 г.Желанието на бащата на Якоб-&amp;amp;nbsp;[[Николас Бернули]] (1623-1708) е било синът му да се занимава с теология,но при едно пътешествие из Холандия той се запознава с математиците[[ Робърт Бойл]] и [[Робърт Хук]] и тази среща поставя началото на страстта му към математиката.През 1682 г. той е назначен за лектор по експериментална физика в Базелския университет.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1684 г. Якоб Бенули се жени за Джудит Ступанус.Те имат две деца-син,който е кръстен на Николай Бернули,и дъщеря.За разлика от членовете на семейство Бернули двете деца не се занимават с физика или математика.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Якоб е държи председателството на математиците в Базел до смъртта си на 16 август 1705 г. , когато на негово място е избран брат му Йохан.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Приноси==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сред основните приноси на Якоб Бернули,свързани с математиката са [[диференциално смятане]], [[интегрално смятане]], [[диференциални уравнения]], [[диференциална геометрия]], [[вариационно смятане]], [[теория на вероятностите]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Диференциално смятане===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Якоб заедно с брат си Йохан Бенули и Лайбниц са признати създатели на диренциалното смятане.През 1690 г. той предлага найменованието „интеграл“,а книгата му „Аритметични приложения на безкрайните редове и техните крайни суми“ е първият учебник по теория на редовете.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Лемниската на Бернули===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1696 г. Якоб Бернули пише статия посветена на една алгебрична крива,наречена от него [[лемниската]],която в последствие е кръстена на негово име.Лемниската представлява равнинна алгебрична крива от четвърта степен.Кривата  на Бернули може да се представи и като [[цисоида]] на две окръжности.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Кривата може да бъде представена в [[декартови координати]] ,[[полярни координати]] и чрез параметрично уравнение.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Диференциални уравнения (Уравнение на Бернули)===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1695 г. Якоб и Йохан Бернули работят над  диференциалните уравнения,които са въведени от [[Хюйгенс]] през 1687 и Лайбниц през 1689.Якоб открива метод за решаване на линейни диференциални уравнения от първи ред,а Йохан-метод за решаване на хомогенни уравнения.Якоб открива как със субституция от вида:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
''z''&amp;amp;nbsp;=&amp;amp;nbsp;''y''1 – α&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
да го редуцира до линейно диференциално уравнение.До смъртта си Бернули не успява да реши изцяло уравнението и го довежда до уравнение от първи ред.През 1724 г. граф [[Джакопо Рикати]] достига до решението и тогава диференциалните уравнения са кръстени на негово име-[[Уравнения на Рикати]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Уравнението на Бернули се използва в областта на [[механиката на флуидите]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Теория на вероятностите===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Теорията на вероятностите е приложна математическа дисциплина,която изучава оценката за възможността да се случи дадено събитие.Тя възниква във връзка с решаването на задачи,свързани с хазартните игри.Едни от първите работи по нея са на [[Пиер дьо Ферма]],Хюйгенс,Бернули.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бернули е автор на едно от първите изследвания по теория на вероятностите,''„''Изкуство на предположенията“,което е &amp;amp;nbsp;публикувано през 1713 г.''' '''В него той решава комбинаторни задачи, строи модел за описание на серии от независими опити с два възможни изхода &amp;amp;nbsp;и доказва важен частен случай на [[Закона за големите числа]],станал  известен като [[Теорема на Бернули]]. В спомените си Якоб &amp;amp;nbsp;Бернули признава, че е обмислял доказателството на теоремата в продължение на 20 години.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Вариационно смятане===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Вариационното смятане е известно още като вариационен анализ и е дял от [[математиката ]], изучаващ функционалите и методите за намиране на техни [[екстремуми]](локални и глобални). Вариационното смятане намира приложение в оптиката,топологията и други.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1696 г. Якоб поставя задачата за [[брахистохроната]],която решава независимо през 1697 г..Той предлага и решение на задачата на [[изохроната]] на [[Рене Декарт]].Якоб  формулира и  [[изопериметричната задача]],чрез която полага основите на вариационното смятане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Диференциална геометрия==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Диференциалната геометрия е дял от геометрията,в който геометричните обекти се изучават с методите на [[математическия анализ]],диференциалното смятане и теорията на диференциалните уравнения.Във висшите дялове на диференциалната геометрия се използва [[тензорно смятане]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Основоположник на диференциалната геометрия се счита Якоб Бернули,който през 1697 г. постулира задачата за намирането на най-къс път между две точки по дадена повърхнина.В периода 1684-1687 г. Якоб изучава първия мемоар на Лайбниц по [[инфинитезимално смятане]] като по този начин изучава свойствата на редица [[криви]] и пресмятане на квадратурите им.През 1691 г. прилага полярните координати ,които се доближават много до съвременния им вид.През 1694 г. Якоб представя формула за пресмятане на радиуса на кривината в полярна координатна система,като тогава се въвежда и понятието втора производна.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Бернули,[[Ойлер]] и[[ Лагранж]] полагат основите на този дял,а [[Гаспар Монж]] и [[Карл Фридрих Гаус]] се смятат за истинските й създатели.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Числата на Бернули==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В математиката са известни и числата на Бернули, свързани с изчисляването на еднаквите степени на [[естествените числа]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Други дейности==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Якоб Бернули е автор и на няколко статии по механика. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Интересни факти==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* На името на братята  Якоб и Йохан Бернули има кръстен лунен кратер. &lt;br /&gt;
* През 1963 г. е учредена Международната асоциация по статистически и физически науки, която през 1975 г. е преименувана на [[Общество на Бернули]] &amp;amp;nbsp;по името на Якоб Бернули. Научната организация има за цел посредством международни контакти и сътрудничество да развие математическата статистика, теорията на вероятностите и техните приложения във всички аспекти на човешката дейност.&lt;br /&gt;
* Интересът на Якоб Бернули към [[логаритмичната спирала]] и свойствата й карат математика да пожелае графиката й да бъде изсечена на надгробната му плоча.Той открива в тази спирала мистичен смисъл.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Цитати за Якоб Бернули==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Hofmann : ''Bernoulli greatly advanced algebra, the infinitesimal calculus, the calculus of variations, mechanics, the theory of series, and the theory of probability. He was self-willed, obstinate, aggressive, vindictive, beset by feelings of inferiority, and yet firmly convinced of his own abilities. With these characteristics, he necessarily had to collide with his similarly disposed brother. He nevertheless exerted the most lasting influence on the latter.''&amp;amp;nbsp;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*''Bernoulli was one of the most significant promoters of the formal methods of higher analysis. Astuteness and elegance are seldom found in his method of presentation and expression, but there is a maximum of integrity.''&lt;br /&gt;
* Hofmann : ''Sensitivity, irritability, a mutual passion for criticism, and an exaggerated need for recognition alienated the brothers, of whom Jacob had the slower but deeper intellect.''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Даниел Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Николас Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Йохан Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Схемата на Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Теорема на Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Диференциално уравнение на Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Механика]]&lt;br /&gt;
* [[Готфрид Лайбниц]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Jakob Bernoulli, Johann I Bernoulli, David Speiser, Herman H. Goldstine, Die Streitschriften von Jacob und Johann Bernoulli: Variationsrechnung (Gesammelten Werke der Mathematiker Und Physiker der Familie Bernoulli) (German Edition)&lt;br /&gt;
*Jakob Bernoulli, Dissertatio De Gravitate Aetheris (1683) (Latin Edition) &lt;br /&gt;
*Jakob Bernoulli, Wahrscheinlichkeitsrechnung (German Edition)&lt;br /&gt;
*Jakob Bernoulli, Ars Conjectandi: Opus Posthumum (French Edition) &lt;br /&gt;
*Daintith, John и др. The Penguin Dictionary of Mathematics. Penguin Books, 1989. ISBN 978-0-14-051119-2.&lt;br /&gt;
*Симитчиев, Георги и др. Лексикон Математика. Абагар, 1995. ISBN 978-954-584-146-0.&lt;br /&gt;
*Александрова, Н. В.. Математически термини. София, Наука и изкуство, 1984.&lt;br /&gt;
* Прохоров, Ю. В.. Математический энциклопедический словарь. Москва, Советская энциклопедия, 1988.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.otgovor.bg/46601/kakvo_predstayalyava_hidrodinamikata.html Хидродинамика]&lt;br /&gt;
* [http://translate.googleusercontent.com/translate_c?hl=bg&amp;amp;sl=en&amp;amp;u=http://www.tititudorancea.com/z/daniel_bernoulli.htm&amp;amp;prev=/search%3Fq%3D%25D0%25B4%25D0%25B0%25D0%25BD%25D0%25B8%25D0%25B5%25D0%25BB%2B%25D0%25B1%25D0%25B5%25D1%2580%25D0%25BD%25D1%2583%25D0%25BB%25D0%25B8%26start%3D20%26hl%3Dbg%26sa%3DN%26biw%3D1362%26bih%3D583%26prmd%3Divnso&amp;amp;rurl=translate.google.bg&amp;amp;usg=ALkJrhhrdgv37LQePImY5TRl-rQqwVcFog Дейност Даниел Бернули]&lt;br /&gt;
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&amp;amp;q=cache:evtZlGJAhMwJ:vasil7penchev.files.wordpress.com/2007/06/principle.doc+%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D0%BB+%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;amp;hl=bg&amp;amp;gl=bg&amp;amp;pid=bl&amp;amp;srcid=ADGEESgpa1F7DbWSdAV7Djy4sRphsnkTddLbwihnNzUwxwv-TgfMby_p9Ce_JD_yD31C48XXWqcayUY4tj-rAfqU2zdYvKqAvnGTFAOputUXO7xhiVEdOQy1-iedc-tsSxiBj7YB5jMW&amp;amp;sig=AHIEtbR4S2Aa9o2tOHCfrCq9AQOp-F7plA Принцип на Бернули]&lt;br /&gt;
* [http://www.ceeol.com/aspx/issuedetails.aspx?issueid=d8569884-685e-4dc8-ac91-106499973556&amp;amp;articleId=5028a1c0-d89f-4414-ace0-6dc3e498c09e Бележки]&lt;br /&gt;
* [http://www.scribd.com/doc/13326052/Principle-of-Least-Action-Until-20-Century Закон на Бернули]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4776</id>
		<title>Николас Бернули</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4776"/>
		<updated>2012-05-17T20:11:00Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:nber.jpg|thumb|right|alt=Bernoulli family tree.|Николас Бернули]]&lt;br /&gt;
'''Николас Бернули''' (Nicholas Bernoulli, още срещан и като Nikolas, Nicolas, Nicolaus) е '''швейцарски [[математик]], член на математическата династия Бернули, племенник на [[Якоб Бернули|Якоб]] и [[Йохан Бернули]]'''. От кореспонеденцията му с [[Готфрид Лайбниц]], Леонард Ойлер и Пиер Ремон де Монмор става ясно, че има принос към формулирането на [[Санкт Петербургския Парадокс]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Николас I Бернули е роден на 21 октомври 1687г. в Базел. Неговият баща – Николас Бернули – е художник и член на градския съвет на Базел. &lt;br /&gt;
През 1704 г. Николас I Бернули завършва [[математика]] в Базелския университет, под ръководството на чичо си [[Якоб Бернули|Якоб]], а пет години по-късно получава докторска степен за труд по [[теория на вероятностите]] в правото. &lt;br /&gt;
През 1912г. обикаля Европа, посещавайки Холандия, Англия и Франция. По време на престоя си във Франция се запознава с Пиер Ремон де Монмор, с когото стават близки приятели и     впоследствие си сътрудничат при решаването на математически въпроси. &lt;br /&gt;
През 1716г. е назначен на мястото, заемано от Галилей в университета в Падуа, където работи над диференциални уравнения и геометрия. През 1722 г. се завръща в Базелския университет като лектор по логика и по право. След 9-годишен престой в университета, той е назначен за ръководител на факултета по Право.&lt;br /&gt;
Николас I Бернули умира на 29 ноември 1759г. в Базел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Родословно дърво на фамилията Бернули==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:bernoulli_family_tree.png||center|alt=Bernoulli family tree.| Родословно дърво на фамилията Бернули.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Научни постижения==&lt;br /&gt;
===Санкт Петербургски парадокс===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Санкт Петербургският парадокс]] (наречен е така, защото е бил отпечатан в годишника на Петербургската академия на науките през 1738г.) е свързан с [[теория на вероятностите]] и [[теория на решенията]]. Той се базира на специална (теоретична) лотарийна игра (позната и като Санкт Петербургска лотария), която води до случайна променлива с безкрайна очаквана стойност, т.е. бекрайно очакван платеж. Това е класическа ситуация, при която „наивният критерий“ за вземане на решение (взема се предвид само очакваната стойност) ще препоръча действия, които рационалният човек не би предприел. Над този парадокс работи [[Даниел Бернули]], но принос за формулирането му има Николас I Бернули, което става ясно от кореспонденцията му с Пиер Ремон де Монмор, Габриел Крамер и [[Даниел Бернули]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Постановка на играта:&lt;br /&gt;
Играете хазартна игра, при която се плаща еднократна входна такса за начало. След това се хвърля монета, докато не се падне „тура“, с което играта приключва. Мизата започва от 1 лв. и се удвоява на всяко „ези“. Печелите натрупаната сума в края на играта. Например: Печелите 1 лв., ако още на първото хвърляне се падне „тура“, 2 лв. на второто, 4 лв. на третото и т.н. Т.е. ще спечелите 2k-1 лв., ако монетата е хвърлена k пъти преди да се падне „тура“. С вероятност ½  печелите 1 лв., с вероятност ¼ печелите 2 лв. и т.н. Каква би била справедливата входна такса? &lt;br /&gt;
[[Image:petersburg_paradox.png|thumb|left|alt=Peterburgdki paradox.|Средна печалба при изиграни почти 20 000 игри.]]&lt;br /&gt;
E = 1.1/2 + 2.1/4 + 4.1/8 +... = ½ + ½ + ½ +  ...  =  ∞&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Николас Бернули определя нулева вероятност за големи стойности на k. Според него такива стойности на практика не могат да се случат. От където следва:&lt;br /&gt;
Е = 1.1/2 + 2.1/4 + 4.1/8 + 8.1/16 + 16.0 + 32.0 +... = 2&lt;br /&gt;
Но Бернули не приема своя аргумент за убедителен, затова се консултира с Монмор, Крамер, [[Даниел Бернули]] и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Други научни постижения===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1742 – 1743г. Николас Бернули кореспондира с Леонард Ойлер, като критикува неговото безразборно използване на различи редици. В тази кореспонденция Николас също така разрешава проблема със сумата на реципрочните квадрати ∑ (1/n²) =  π.2/6, която затруднила [[Готфрид Лайбниц]] и [[Якоб Бернули]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Николас Бернули пише предговора към излезлия посмъртно математически труд на [[Якоб Бернули]] &amp;quot;Изкуството на предположенията&amp;quot; (&amp;quot;Ars Conjectandi&amp;quot;). Работи върху проблемите на диференциалните уравнения. Изучава и проблемите  на ортогоналните траектории, правейки важни допълнения за тяхното построяване. Също така доказва  равенството на смесените частни производни от втори ред. Има забележителен принос за изучаването на уравнението на Рикати.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Научни награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*През 1713г. Николас Бернули е приет за член на Берлинската академия. &lt;br /&gt;
*През 1714г. става научен сътрудник на Кралската общност на Лондон&lt;br /&gt;
*През 1724г. е приет за член на Болонската академия.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Публикации==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*&amp;quot;Addition au Mйm. de Mr. Jean Bernoulli touchant la maniиre de trouver les forces centrales dans les milieux rйsistans...&amp;quot; Mйmoires de l'Acadйmie des Sciences, 1711 (1714) pp. 53-56. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Solutio generalis problematio 15 propositi a D. de Moivre in Transactions de mensura sortis.&amp;quot; Philosophical Transactions of the Royal Society 29 (1714) 133-144. It concerns the solution to Waldegrave's Problem, Proposition 15 in Moivre's work, De Mensura Sortis. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Calculus pro invenienda linea curva, quam describit projectile in medio resistente,&amp;quot; Acta Eruditorum (1719) 224-226. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Modus inveniendi aequationem differentialem completam ex data aequatione differentiali incompleta...&amp;quot; Acta Eruditorum, supp. 7 (1719) pp. 310-859. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Tentamen solutionis generalis problematis de construenda curva, quae alias ordinaim positione datas ad angulos rectos secat,&amp;quot; Acta Eruditorum (1719). pp. 295-304. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Exercitatio geometrica de traiectoriis orthogonalibus,&amp;quot; Sectiones I-III, Acta. Eruditorum, 1720, pp. 223-237 (Suppl. VII, 1721, pp. 303-326, 337-353). &lt;br /&gt;
*&amp;quot;De motu corporum ex percussione,&amp;quot; Commentarii Academiae Scientiarum Imperialis Petropolitanae T. 1 p 121. &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Analysis aequationum quarundam differentialium (axmyn dx + bxpyq dx = dy),&amp;quot; Commentarii Academiae Scientiarum Imperialis Petropolitanae T. 1 p. 198 &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Inquisitio in summam series 1/1+1/4+1/9+1/16+1/25+1/36+ etc.&amp;quot; Commentarii Academiae Scientiarum Imperialis Petropolitanae T 10, p. 19 &lt;br /&gt;
*&amp;quot;Regula generalis inveniendi divisores rationales compositos quantitati algebraice a + bx + cxx + dx3 + ex4, etc.,&amp;quot; in G.G. Leibnitii et Johanni Bernoulli commercium, philosophicum et mathematicum, Vols. 1 and 2, Lausannae et Genevae, 1745.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Вероятност]]&lt;br /&gt;
*[[Шанс]]&lt;br /&gt;
*[[Термодинамика]]&lt;br /&gt;
*[[Йохан Бернули]]&lt;br /&gt;
*[[Даниел Бернули]]&lt;br /&gt;
*[[Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
*[[Физика]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*O'Connor, John J.; Robertson, Edmund F., &amp;quot;Nicolaus I Bernoulli&amp;quot;, MacTutor History of Mathematics archive, University of St Andrews.&lt;br /&gt;
*Richards, D., “The St. Petersburg Paradox and the Quantification of Irrational Exuberance“, Penn State University&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[http://www-history.mcs.st-andrews.ac.uk/Biographies/Bernoulli_Nicolaus(I).html Биография на Николас I Бернули]&lt;br /&gt;
*[http://www.cs.xu.edu/math/Sources/Montmort/stpetersburg.pdf Кореспонденция на Николас I Бернули, отнасяща се до Санктпетербургската игра]&lt;br /&gt;
*[http://www2.royalsociety.org/DServe/dserve.exe?dsqIni=Dserve.ini&amp;amp;dsqApp=Archive&amp;amp;dsqCmd=Show.tcl&amp;amp;dsqDb=Persons&amp;amp;dsqPos=3&amp;amp;dsqSearch=%28Surname%3D%27bernoulli%27%29 Library and archive catalogue of The Royal Society]&lt;br /&gt;
*[http://www.cs.xu.edu/math/Sources/NBernoulli/de_usu_artis.pdf Английски превод на докторската дисертация на Николас I Бернули]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4775</id>
		<title>Йохан Бернули</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%99%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BD_%D0%91%D0%B5%D1%80%D0%BD%D1%83%D0%BB%D0%B8&amp;diff=4775"/>
		<updated>2012-05-17T20:10:49Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:JohannBernoulli.jpg|thumb|right|alt= Johann Bernoulli|Йохан Бернули]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Йохан Бернули '''(1667 – 1748) е '''швейцарски математик''', и е един от много видните математици в семейството на Бернули. Той е известен с приноса си към безкрайното смятане.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Йохан Бернули е роден в Базел, Швейцария на 7 август 1667 г., десетото дете (от единадесет) на Николас Бернули и Маргарета, дванадесет години по-млад от брат си [[Якоб Бернули|Якоб]]. През  1682 г., на възраст от  15 години, той работи в търговията с подправки. Въпреки родителското нежелание, през 1683 г., Йохан влиза в Базелския университет, за да учи медицина. През 1685 г. той завършва първата част на обучението си, а през 1690 г. завършва медицина. Запознаването му с трудовете на [[Готфрид Лайбниц]] го подтикват да стане математик. През целия си живот поддържа активна научна кореспонденция с Лайбниц, като много от резултатите му идват вследствие на обмяната на идеи с него, често в ожесточено съперничество с брат си [[Якоб Бернули|Якоб]]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато се дипломира от Базелския университет Йохан Бернули се премества да преподава диференциални уравнения. Късно, през 1694 г., Йохан Бернули се жени за Доротея Фалкнер и скоро след това става професор по математика в университета на Грьонинген (Холандия). След смъртта на брат му през 1705 г., той заема мястото му в Базелския университет. По-късно Бернули се установил в Париж. Там преподавал математика. Негови ученици били [[Гийом Франсоа де Лопитал]], [[Леонард Ойлер]] и тримата му сина [[Николас II Бернули|Николас II]], [[Даниел Бернули|Даниел]] и [[Йохан II Бернули|Йохан II]]. И тримата впоследствие станали професори по математика, но най-изявен от тях бил Даниел.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Починал през 1 януари 1784 г. в Базел, Швейцария.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Постижения==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Най-значимите резултати на Йохан Бернули достигат в областите на диференциалното и интегрално смятане, вариационното смятане, геометрията и механиката.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първото му забележително постижение в областта на [[математика]]та е решението на проблема за контактната мрежа(формата на верига, която виси в равновесие), който е поставен от брат му Якоб през същата година. Контактна мрежа е траекторията на фокус на парабола плъзгаща се по права линия. ''Velaria'' е името, дадено на формата на платно във вятър. През 1691 г., по пътя към Париж, той открива, че това е контактна мрежа.  Решението е постигнато, чрез решаване на диференциалното уравнение, формулирано от Якоб.  Якоб сам стига до същото заключение, но по-късно, като използва различен метод.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Докторската дисертация на Йохан е била представена през 1694 г., и била на тема прилагането на математика в медицината, свързана с мускулното движение .&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Методът, известен като &amp;quot;Правило на Лопитал&amp;quot; (&amp;quot;L'Hospital's rule&amp;quot;), е сред откритията, които маркиз Гийом-Франсоа-Антоан дьо Лопитал съставя за своя учител Йохан Бернули. Правилото на Лоспитал позволило на математиците да определят гранична стойност на една малка част, в която така и знаменателят клони към нула. Тази идея, както и други математически прозрения, предоставени от Бернули, в крайна сметка били включени в книгата на Лопитал ''„Анализ на безкрайно малките за изучаването кривите линии“ („Analyse des infiniment petits pour l'intelligence des lignes'' ''courbes“ ''(1696), която била първата, и за почти един век главният учебник по [[диференциално смятане]]. След смърттта на Лопитал през 1704 г., Бернули прави публично изявление, че той е основател на методите. Но докато в рамките на две столетия математиците претеглят всички „за“ и „против“ (като при това отчитат не само конспектите на Бернули, но и свидетелствата за неговия лош характер и благородството на Лопитал), в названието на това правило се утвърждава името на маркиза. Друга версия за същата история твърди, че през 1694 г. маркизът е платил 300 франка на Бернули, за да състави решенията и да си държи устата затворена. Историческата истина за авторството на учебника излиза наяве едва през 1920 г., когато е открит ръкописът на Бернули ''„Лекции по диференциално смятане“'' ''(„Lectiones de calculo differentialium“)'' и в някои източници правилото се нарича вече „Правило на Бернули-Лопитал“. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Йохан е считан за баща на вариационното смятане с трудовете си върху въведената от него през 1696 г. брахистохрона, изохроната и геодезичната линия. Открива геометрични свойства на последната, които прилага в диференциалните уравнения. Новата област е и повод за някои от най-разгорещените спорове между двамата братя Бернули.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Резултатите на Бернули в геометрията са свързани най-много с изследвания на равнинни криви и пресмятане на квадратурите им. През 1715 г. дава за първи път определение за пространствени координати. И през същата година той и Херман, поясняват идеята, че една повърхност може да бъде представена от уравнението в три координати.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1742 г. той публикува курса си по [[интегрално смятане]]. Развива теорията на показателните функции и въвежда правилото за решаване на неопределености.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Йохан Бернули има приноси и в областта на механиката: с изследвания върху теорията на удара, върху движение на тела в съпротивителна среда, теория за живата сила, принципа за виртуалната скорост и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Публикации==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* &amp;quot;Letter to Montmort&amp;quot;, 1710, in: Pierre Rémond de Montmort, ''Essay'' ''d'Analyse sur les Jeux de Hazard ''(Paris 1713).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* ''Johannis Bernoulli Opera omnia'', 4 vols. (Lausanne, Genf 1742; repr. Hildesheim 1968).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* ''Der Briefwechsel von Johann Bernoulli'' (Basel 1955, 1988, 1992).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Editor: ''Virorum celeber. Got. Gul. Leibnitii et Johan. Bernoulli com-mercium philosophicum et mathematicum'', 2 vols. (Lausanne, Genevae 1745).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Научни награди==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Член на академиите в Париж, Берлин, Лондон, Санкт Петербург и Болоня. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Йохан Бернули също така е наречен &amp;quot;Архимед от неговото време&amp;quot;. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*Улица в Париж кръстена на името на семейството.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Диференциал]]&lt;br /&gt;
* [[Математически анализ]]&lt;br /&gt;
* [[Механика]]&lt;br /&gt;
* [[Геометрия]]&lt;br /&gt;
* [[Швейцарски математици]]&lt;br /&gt;
* [[Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Николас Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Даниел Бернули]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Използвани източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.bookrags.com/biography/johann-bernoulli-wom/ World of Mathematics on Johann Bernoulli]&lt;br /&gt;
* [http://encyclopedia.thefreedictionary.com/Johann+Bernoulli Life of Johann Bernoulli]&lt;br /&gt;
* [http://bdaugherty.tripod.com/swiss/johannBernoulli.html Johann Bernoulli]&lt;br /&gt;
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Йохан_Бернули Йохан Бернули]&lt;br /&gt;
* [http://132.187.98.10:8080/encyclopedia/en/bernoulliJohann.pdf Biography of Johann Bernoulli]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.storyofmathematics.com/18th_bernoulli.html Братята Бернули]&lt;br /&gt;
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Bernoulli_family Семейство Бернули]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D1%81&amp;diff=4774</id>
		<title>Томас Бейс</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%A2%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%81_%D0%91%D0%B5%D0%B9%D1%81&amp;diff=4774"/>
		<updated>2012-05-17T20:10:09Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:thomas_bayes_1.jpg|thumb|right|alt=Thomas Bayes.|Томас Бейс.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
&amp;lt;center&amp;gt;&amp;lt;/center&amp;gt;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
'''Томас Бейс '''''(англ. Thomas Bayes'') е '''английски [[теоретик]] и [[математик]]''', който допринася значително за развитието на [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] и [[статистика|статистическите изследвания]]. Той формулира частен случай на [[теорема на Бейс|теоремата на Бейс]], носеща неговото име, но утвърдена от френския математик [[Пиер-Симон Лаплас]]. Трудовете, които му носят слава са публикувани след смъртта му от [[Ричард Прайс]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Биография==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Томас Бейс е роден в Лондон, Великобритания, в презвитерианско семейство. Син  на известния презвитериански министър Джошуа Бейс. Иска да продължи образованието си в Оксфорд или Кеймбридж, но е отхвърлен заради конформисткото си поведение. През 1719г. записва да учи теология и логика в Единбургския университет. Помага на баща си с презвитерианската дейност и бива ръкоположен за пастор на параклис в планината Сион до 1752г.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През живота си той публикува две произведения, на богословска и математическа основа:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#''„Божието провидение или опит да се докаже, че главната цел на Божието провидение е щастието на създанията Му“( на англ. Divine Benevolence, or an Attempt to Prove That the Principal End of the Divine Providence and Government is the Happiness of His Creatures. ''Творбата е публикувана през 1731г.&lt;br /&gt;
#''„Въведение в метода на флукциите или защита на математиците от възраженията на автора на Аналитика“( на англ. An Introduction to the Doctrine of Fluxions, and a Defence of the Mathematicians Against the Objections of the Author of the Analyst”.'' Творбата е публикувана анонимно през 1736г. и с нея Бейс подкрепя логическата основа на смятане на Исак Нютон, която е критикувана от критика Джордж Бъркли.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Предполага се, че Томас Бейс е избран за научен сътрудник на Кралското дружество през 1742г. През по-късните години от живота си, той проявява дълбок интерес към [[вероятност]]ите. Стивън Стиглър, предполага, че Бейс започва да се интересува от темата след запознанството му с произведения на Томас Симпсън, а според Джордж Алфред Барнард, заслугата е на книгата на de Moivre.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Краят на животът му настъпва през 1761г. в Тънбридж, след шестгодишно боледуване – от 1755г. Погребан е в гробището ''Bunhill Fields'' в ''Moorgate'', Лондон, където лежат останките на още много бележити конформисти.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Бейсова теорема==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Същност===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[теорема на Бейс|Бейсовата теорема]]'' ''се използва в [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] за изчисляване на [[вероятност]]та за настъпване на дадено събитие, след като вече е известна част от информацията за него.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Томас Бейс формулира частен случай на задачата за изчисляване на така наречената [[обратна вероятност]], поставена за първи път от [[Абрам де Моавър]] в неговата книга ''&amp;quot;Методът на случайностите&amp;quot;. ''Прилагайки своя модел за решаване на задачата, чрез изчисляване на [[условна вероятност|условните вероятности]], Бейс въвежда нов непознат до този момент алгоритъм за достигане до крайния резултат, на базата на формулираната от него [[формула]]. Резултатите от изчисленията могат да се представят графично чрез метода [[Дърво на решенията|дърво на рeшенията]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Формула]]: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[file:thomas_bayes_2.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Pr ''(A)'' - вероятност за настъпване на събитието ''A,'' наричана още &amp;quot;преди опитна&amp;quot; или априорна;&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Pr ''(A'' | ''B)'' - Условна вероятност за настъпване на събитието ''А'' при положение, че събитието ''B'' е настъпило (апостериорна вероятност или „след опитна” ); &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Pr ''(B'' | ''A)'' - Условна вероятност за настъпване на ''B'' при положение, че ''A'' е настъпило; &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Pr ''(Б)'' - вероятност за настъпване на събитието ''B.'' &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всички изводи, които прави на тази основа са събрани в произведението му: ''&amp;quot;Есе за решаването на проблема в доктрината на Шансовете&amp;quot;( „An Essay towards solving a Problem in the Doctrine of Chances”)'', което е публикувано благодарение на приятеля му Ричарт Прайс, в издание на Британското кралско научно дружество, една година след смъртта му (1763г.).&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Примерна задача===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Решение на примерна задача за изчисляване на [[условна вероятност]] с [[теорема на Бейс|формулата на  Томас Бейс]]:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Условие: В пазара на цветя съществува вероятност да се нови конкуренти равна на 72%. Ако това се реализира, компания „Цвете” ООД, ще приключи годината с печалба в 43% от случаите, а при липсата на нови конкуренти, ще приключи годината с печалба в 81% от случаите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се определи каква е вероятността да са се появили нови конкуренти, ако „Цвете” ООД е приключила годината със загуба?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да се определи каква е вероятността да са се появили нови конкуренти, ако „Цвете” ООД е приключила годината с печалба?&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Решение:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[file:thomas_bayes_3.jpg]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Приложения ==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Изведената от [[теорема на Бейс|Томас Бейс формула]] намира приложение в различни области- наука, технологии, [[статистика]] и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Бейсова статистика===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Направените от Бейс изводи се включват активно в статистическите методи, въз основа на които се обясняват значенията на връзките и зависимостите между отделни явления в пространството. Това приложение получава наименованието [[бейсова статистика]] и придобива голяма популярност през последните десетилетия. Наред с честотната (съвременна) статистика, бейсовата статистика се използва за извеждането на статистически изводи (на базата на сравняване на хипотези), построяването на интервали на доверителност и др.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Анти-спам филтриране===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Въз основа на [[теорема на Бейс|теоремата на Бейс]] са разработени специални [[филтър|филтри]] (анти-спам), които да изчисляват [[вероятност]]та дадено електронно съобщение от електронната поща да е спам. Тези програми се прилагат, чрез използването на [[бейс класификатор]], който работи с отчитането на думи и символи и [[бейс изводи]], на базата на които се изчисляват [[вероятност]]ите за наличие на спам или не в електронното съобщение, а от там и в електронната поща. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Идеята за прилагането за [[теорема на Бейс|бейсовата формула]] в подобни програми се представя за първи път от английския програмист Пол Греъм.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Първата известна софтуер програма за филтриране на пощата, чрез анти-спам [[филтър|филтри]] е ''iFile'', която е създадена от Джейсън Рени, през 1996. Тя предоставя възможност за сортиране на съобщенията в електронната поща в папки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [[Бейс мрежа]]&lt;br /&gt;
* [[Бейс мозък]]&lt;br /&gt;
* [[Извод]]&lt;br /&gt;
* [[Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
* [[Ричард Кокс]]&lt;br /&gt;
* [[Харолд Джефрис]]&lt;br /&gt;
* [[Теорема на Кокс]]&lt;br /&gt;
* [[Бейсова вероятност]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Bayes,  T.  1958.  „Essay  towards  Solving  a  Problem  in  the  Doctrine  of  Chances”.  In: Biometrika, 45.&lt;br /&gt;
* „A Short Biography of Thomas Bayes” (University of St. Andrews, MacTutor History of Mathematics Archive)&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://www.gap-system.org/~history/Biographies/Bayes.html  Биография на Томас Бейс.]&lt;br /&gt;
* [http://www.morris.umn.edu/~sungurea/introstat/history/w98/Bayes.html Живот и дело на Томас Бейс]&lt;br /&gt;
* [http://translate.googleusercontent.com/translate_c?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://www.inference.phy.cam.ac.uk/mackay/itila/book.html&amp;amp;rurl=translate.google.bg&amp;amp;usg=ALkJrhi36QB5QQ_GsT88v68eek97kQhI5g Теория на информацията]&lt;br /&gt;
* [http://translate.googleusercontent.com/translate_c?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://yudkowsky.net/rational/bayes&amp;amp;rurl=translate.google.bg&amp;amp;usg=ALkJrhgz3t9rsdsq8kCeTDqgkAXqpGHJvA An Intuitive Explanation of Bayesian Reasoning A very gentle introduction by Eliezer Yudkowsky]&lt;br /&gt;
* [http://translate.googleusercontent.com/translate_c?hl=bg&amp;amp;langpair=en|bg&amp;amp;u=http://www.dcs.qmw.ac.uk/~norman/BBNs/BBNs.htm&amp;amp;rurl=translate.google.bg&amp;amp;usg=ALkJrhhxlPmn_i36sdy-sv_S48uNwstAOg Една он-лайн уводния урок да Бейс вероятността] &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Основи на управлението]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0&amp;diff=4773</id>
		<title>Закон за големите числа</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0&amp;diff=4773"/>
		<updated>2012-05-17T20:09:55Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:LLN30.png|thumb|right|Илюстрация на Закона за големите числа използвайки хвърлянето назарове. Тъй като броят на заровете увеличава хвърлянията, средната стойност на всички хвърляния е 3.5.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]], '''законът за големите числа''' (на англ. [[Law of large numbers]] - LLN) е '''[[теорема]], която описва  резултата от извършването на същия експеримент голям брой пъти'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според закона [[средната стойност]] на резултатите получени от голям брой  опити трябва да бъде близка до [[очакваната стойност]] и ще са склонни да станат по близки, тъй като се извършват повече проучвания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например, едно зарче със шест страни може да изведе едно от числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, всяко с еднаква [[вероятност]].  Следователно очакваната стойност на единичния зар е.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:LLN1.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според закона за големите числа, ако голяма част от заровете са хвърлени, средните на техните стойности е вероятно да са близки до 3.5, като точността се увеличава, кагато повече зарове са  хвърлени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример може да бъде: Средното тегло на 10 ябълки взети от куп със 100 ябълки е вероятно по-близо до истинското средно тегло на 100-те ябълки отколкото средното тегло на 3 ябълки взети от същия куп. Това е така, защото мострата от 10 ябълки е по-голяма от мострата от 3 ябълки и по-добре представлява цялата група. По същия начин, ако се вземе средното тегло на 99 ябълки, то ще е почти същото като средното тегло на всичките сто ябълки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От закона за големите числа следва, че [[емпиричната вероятност]] за успех, в поредица от опити на [[Якоб Бернули|Бернули]], ще се приближи до теоретичната вероятност. За случайната променлива на Бернули, очакваната стойност е теоретичната вероятност на успех и средната  ''n'' стойност като променлива (въпреки, че са независими и тъждествено разпределени, на англ. [[i.i.d.]]) е  именно относителната честота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например , опитът на Бернули с подхвърлянето на една [[честна монета]] (на англ. [[fair coin]]). Когато честната монета се хвърли веднъж, теоретичната вероятност  тя да бъде с лице нагоре равнява на 1/2. Поради това, в съответствие със закона за големите числа пропорцията монетата да е с лице нагоре при хвърлянето на голям брой монети &amp;quot;трябва да бъде&amp;quot; приблизително 1/2.  По специално, делът на пропорцията след обръщане на ''n почти със сигурност ще бъде '' 1/2 когато ''n'' клони към безкрайност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е [[вероятността]], при която [[абсолютната разлика]] е малко число, приближаващо се до нула, когато броят на хвърлянията се увеличава. Също така почти със сигурност съотношението на абсолютната разлика на броя на хвърлянията се приближава до нула. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Закона за големите числа е важен, защото „гарантира” стабилни резултати за [[случайни събития]] в дългосрочен план. Например докато в казино можеш да загубиш пари с едно завъртане колелото на рулетката твоята печалба ще е склонна към предвидим процент вурху голям брой завъртания. Всяка печеливша серия от играч в крайна сметка ще бъде преодоляна чрез параметрите на играта. Важно е да запомните, че закона за големите числа се прилага само (както показва името), когато ''голям брой'' наблюдения са взети под внимание. Не е принцип, че малък брой наблюдения ще клонят към очакваната стойност, или че серия от една стойност, веднага ще бъде &amp;quot;балансирана&amp;quot; от другите. Виж [[Заблуда на комарджията]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:LLN28.gif|right|Дифузията е пример за закона за големите числа, прилаган в химията.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Италианският математик [[Героламо Кардано]] (1501-1576) посочва, без доказателство, че точността на [[емпиричните статистически данни]] е склонна да се подобри с броя на опитите. Специалната форма на Закона за големите числа (за [[бинерни случайни променливи]]) пръв доказал [[Якоб Бернули]]. Повече от 20 години той  разработва достатъчно строги математически доказателства, които са публикувани в &amp;quot;Изкуството на предполагането” през  1713 год. Той нарича това своята &amp;quot;Златна Теорема&amp;quot;, но  тя става известна като &amp;quot;[[теорема на Бернули]]”. Това не бива да се бърка с принципа в областта на [[физиката]], който е със същото наименование, но носи името на племенника на Якоб Бернули – [[Даниел Бернули]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1835 г., С. Д. Пойсонс (на англ. [[S.D. Poisson]]) допълнително я описва под името &amp;quot; La loi des grands nombres &amp;quot; (&amp;quot;Законът на големите числа&amp;quot;). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като  Бернули и Пойсонс публикуват своите усилия, други математици също допринасят за усъвършенстването на закона, включително Чебушев, [[Марков]] , [[Борел]], [[Кантели]] и [[Колмогоров]] и [[Кинчин]] (който най-накрая предоставя пълни  доказателства  за закона за големите числа за произволни [[случайни величини]] ). Тези допълнителни изследвания водят до две известни форми на закона за големите числа. Едната  е наречена &amp;quot;слаб&amp;quot; закон и другата&amp;quot;силен&amp;quot; закон. Тези форми не описват различни закони, но се отнасят до различни начини за описание на начина на [[сближаване]] на кумулативната проба към очакваната стойност и силната форма загатваща слабата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Форми==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И двете версии на закона посочват .. с виртуална сигурност – примерното средно равнище&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN2.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
клонящо към очакваната стойност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN3.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
където ''X'' 1, ''X'' 2, ...  е  безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени  [[IID]] случайни величини, с ограничена очаквана стойност E ''(X'' 1)= E ''(X'' 2) = ... = ''µ'', където ''µ'' &amp;amp;lt; ∞. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поемането на крайни [[противоречия]] Var ''(X'' 1) = Var ''(X'' 2) = ... = ''σ'' 2 &amp;amp;lt; ∞  не е необходимо'''.''' Голямо или безкрайно противоречие ще направи  сближаването по-бавно, но закона за големите числа е в сила винаги. Това допускане се използва често, защото прави доказателствата по-лесни и по-кратки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Слаб закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN29.gif|thumb|left|Симулация, илюстрираща Закона за големите числа.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон на големите числа определя, че  [[средната извадка]]  се доближава до [[очакваната стойност]] &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN4.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това означава, че за всяко положително ''ε'' число,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN5.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тълкуване на този резултат е, че слабият закон по същество посочва, че за нула определен марж, без значение колко малък, с достатъчно голяма извадка, ще има много голяма вероятност, че средните стойност на изследванията ще бъдат близо до очакваната стойност, т.е. в рамките на маржа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приближената  вероятност се нарича слаба [[конвергенция]] на [[случайни величини]]. Тази версия се нарича слаб закон, защото случайни величини могат да се сближат слабо (по вероятност) както по-горе, без да сесближават силно (почти със сигурност) по-долу.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Силен закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Силният закон на големите  числа гласи че извадката средно се доближава почти със сигурнос към очакваната стойност &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN6.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN7.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Доказателството за това е по-сложно от тава на слабия закон. С този закон се оправдава интуитивното тълкуване на очакваната стойност на случайна величина като дългосрочните средни стойности при  многократно вземане на проби &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Конвергенция се нарича силното сближаване на случайни величини. Тази версия се нарича силен закон, тъй като случайните величини, които се събират силни (почти със сигурност) са гарантирани за сближаване на слаби (в вероятност). Силният закон предполага слаб закон.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен това, ако събираемите са независими, но не еднакво разпределени, тогава&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN8.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при условие че всяка ''к X'' е ограничена до вторият момент и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN9.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това изявление е известен като [[силен закон  на Колмогоров]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разлики между силен закон  и слаб закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон  гласи, че за определени големи величини ''n,'' средната  [[image:LLN10.png]]  е вероятно да е близка до ''μ.'' По този начин остава отворена възможността, че  [[image:LLN11.png]]  се случва безкрайно много пъти, макар и на  редки интервали.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Силното право показва, че почти сигурно това няма да се случи. По-специално, това предполага, че с вероятност 1 имаме, че за всяко ε &amp;amp;gt; 0, неравенството&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN12.png]]  се отнася и за всички достатъчно големи n.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Единен закон за големите числа===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да предположим, е (х, θ) е [[функция]], определена за θ ∈ Θ, и [[непрекъсната]], θ. Тогава за всяка фиксирана θ, последователността {F (X1, θ), е (X2, θ), ...} ще бъде поредица от независими и еднакво разпределени случайни величини, така че средната стойност на извадката на тази поредица да се доближава с [[вероятност]] до Е [е (X, θ)]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Единният закон за големите числа излага условията, при които конвергенцията се случва по еднакъв начин в θ. Ако &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#Θ е компактен,&lt;br /&gt;
#е (х, θ) е непрекъсната във всяка Θ θ ∈ за почти всички Х,&lt;br /&gt;
#съществува доминираща функция d (х), така че E [d (X)] &amp;amp;lt; ∞, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN13.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тогава E[f(X,θ)] е непрекъсната в θ, и &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN14.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Закон на Борел за големите числа===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В закона на Борел за големите числа (на името на [[Емил Борел]]) се посочва, че ако [[експериментът]] се повтаря голям брой пъти, независимо при същите условия, тогава частта от времето, в която всяко специфично събитие се случва приблизително се  равнява на вероятността от настъпване на събитието при всеки частен случай; по-големият брой повторения, по-добра тенденция за сближаване. По-точно, ако Е е въпросното събитие, р вероятността от грешка и Nn(E) броя събитията  E случващи се през първите n опити с вероятност 1&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN15.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази теорема прави строга интуитивната представа за вероятност, както в дългосрочен план относителната честота на настъпването на събитието. Това е частен случай при някои по-общи закони на големите числа в теорията на вероятностите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Доказателство==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като се има предвид X1, X2, ... безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени [[i.i.d.]] случайни величини, с ограниченa очаквана  E стойност (X1) = E (X2) = ... = μ &amp;amp;lt;∞, ние сме заинтересовани от сходството на примерната средна&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN16.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон на големите числа: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Теорема:   [[image:LLN17.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Доказателство използващо неравенството на Чебушев===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това доказателство използва допускането на крайно [[противоречие]] [[image:LLN18.png]] (за всяко i). Независимостта на случайни величини предполага липса на корелация между тях, а ние имаме, че&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN19.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Общото значение μ на поредицата е средната стойност на:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN20.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Използвайки неравенството на Чебушев за [[image:LLN21.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
резултатът е:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN22.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това може да се използва, за да се получи следното:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN23.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато n клони към безкрайност изразът се доближава до 1. И по дефиниция на сходство във вероятностите (Вж. [[Сходство на случайни величини]] ) получаваме:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN24.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Доказателство използващо сходство на характерни функции===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При [[теоремата на Тейлър]] за [[комплексна функция]] характерната функция на всяка случайна величина, X, с ограничено значение μ, може да се запише като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN25.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всички X1, X2, ... имат същата характерна функция, така че ние просто ще означаваме това ''φX''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сред основните свойства на характерните функции са&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN26.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези правила могат да бъдат използвани за изчисляване на характеристиките на функцията [[image:LLN21.png]]  през период ''φX. ''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN27.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Границата]] ''eit''μ&amp;amp;nbsp; е характерна функция на постоянната случайна  променлива μ и следователно от [[теоремата за последователност на Леви]],  клони в разпределението към μ: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN24.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Μ μ е константа което означава, че сближаването в областта на дистрибуцията на μ и сближаването вероятността на μ са еквивалентни. (Вж. [[Сходство на случайни величини]]). Това означава, че&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN4.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това доказателство посочва, че средната стойност на извадката клони по вероятност до производната на функцията характеристика на произхода, при условие че той съществува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
*[[Пермутация]]&lt;br /&gt;
*[[Вариация]]&lt;br /&gt;
*[[Факториел]]&lt;br /&gt;
*[[Графика]]&lt;br /&gt;
*[[Граница на функция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Grimmett, G. R. and Stirzaker, D. R. (1992). ''Probability and Random Processes, 2nd Edition''. Clarendon Press, Oxford. &lt;br /&gt;
* Richard Durrett (1995). ''Probability: Theory and Examples, 2nd Edition''. Duxbury Press.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Martin Jacobsen (1992). ''Videregående Sandsynlighedsregning (Advanced Probability Theory) 3rd Edition. HCØ-tryk, Copenhagen. ''&lt;br /&gt;
* Loève, Michel (1977). ''Probability theory 1'' (4th ed.). Springer Verlag.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Newey, Whitney K.; McFadden, Daniel (1994). ''Large sample estimation and hypothesis testing''. Handbook of econometrics, vol.IV, Ch.36. Elsevier Science. pp.&amp;amp;nbsp;2111–2245.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Ross, Sheldon (2009). ''A first course in probability'' (8th ed.). Prentice Hall press. &lt;br /&gt;
* Sen, P. K; Singer, J. M. (1993). ''Large sample methods in statistics''. Chapman &amp;amp; Hall, Inc.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://animation.yihui.name/prob:law_of_large_numbers Демонстрация на закона за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathworld.wolfram.com/WeakLawofLargeNumbers.html Слаб закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathworld.wolfram.com/StrongLawofLargeNumbers.html Силен закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathforum.org/library/drmath/view/52799.html Закон за големите числа,  форум по математика]&lt;br /&gt;
* [http://www.investopedia.com/terms/l/lawoflargenumbers.asp Закон за големите числа, дефиниция]&lt;br /&gt;
* [http://thismatter.com/money/insurance/law-of-large-numbers.htm Закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://planetmath.org/encyclopedia/KolmogorovsStrongLawOfLargeNumbers.html Колмогоров закон за големите числа]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
	<entry>
		<id>https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0&amp;diff=4772</id>
		<title>Закон за големите числа</title>
		<link rel="alternate" type="text/html" href="https://wiki.basaga.org/index.php?title=%D0%97%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD_%D0%B7%D0%B0_%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B5_%D1%87%D0%B8%D1%81%D0%BB%D0%B0&amp;diff=4772"/>
		<updated>2012-05-17T20:09:16Z</updated>

		<summary type="html">&lt;p&gt;Basaga: &lt;/p&gt;
&lt;hr /&gt;
&lt;div&gt;[[Image:LLN30.png|thumb|right|Илюстрация на Закона за големите числа използвайки хвърлянето назарове. Тъй като броят на заровете увеличава хвърлянията, средната стойност на всички хвърляния е 3.5.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В [[Теория на вероятностите|теорията на вероятностите]], '''законът за големите числа''' (на англ. [[Law of large numbers]] - LLN) е '''[[теорема]], която описва  резултата от извършването на същия експеримент голям брой пъти'''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според закона [[средната стойност]] на резултатите получени от голям брой  опити трябва да бъде близка до [[очакваната стойност]] и ще са склонни да станат по близки, тъй като се извършват повече проучвания.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например, едно зарче със шест страни може да изведе едно от числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, всяко с еднаква [[вероятност]].  Следователно очакваната стойност на единичния зар е.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:LLN1.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Според закона за големите числа, ако голяма част от заровете са хвърлени, средните на техните стойности е вероятно да са близки до 3.5, като точността се увеличава, кагато повече зарове са  хвърлени.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Друг пример може да бъде: Средното тегло на 10 ябълки взети от куп със 100 ябълки е вероятно по-близо до истинското средно тегло на 100-те ябълки отколкото средното тегло на 3 ябълки взети от същия куп. Това е така, защото мострата от 10 ябълки е по-голяма от мострата от 3 ябълки и по-добре представлява цялата група. По същия начин, ако се вземе средното тегло на 99 ябълки, то ще е почти същото като средното тегло на всичките сто ябълки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
От закона за големите числа следва, че [[емпиричната вероятност]] за успех, в поредица от опити на [[Бернули]], ще се приближи до теоретичната вероятност. За случайната променлива на Бернули, очакваната стойност е теоретичната вероятност на успех и средната  ''n'' стойност като променлива (въпреки, че са независими и тъждествено разпределени, на англ. [[i.i.d.]]) е  именно относителната честота.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Например , опитът на Бернули с подхвърлянето на една [[честна монета]] (на англ. [[fair coin]]). Когато честната монета се хвърли веднъж, теоретичната вероятност  тя да бъде с лице нагоре равнява на 1/2. Поради това, в съответствие със закона за големите числа пропорцията монетата да е с лице нагоре при хвърлянето на голям брой монети &amp;quot;трябва да бъде&amp;quot; приблизително 1/2.  По специално, делът на пропорцията след обръщане на ''n почти със сигурност ще бъде '' 1/2 когато ''n'' клони към безкрайност.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е [[вероятността]], при която [[абсолютната разлика]] е малко число, приближаващо се до нула, когато броят на хвърлянията се увеличава. Също така почти със сигурност съотношението на абсолютната разлика на броя на хвърлянията се приближава до нула. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Закона за големите числа е важен, защото „гарантира” стабилни резултати за [[случайни събития]] в дългосрочен план. Например докато в казино можеш да загубиш пари с едно завъртане колелото на рулетката твоята печалба ще е склонна към предвидим процент вурху голям брой завъртания. Всяка печеливша серия от играч в крайна сметка ще бъде преодоляна чрез параметрите на играта. Важно е да запомните, че закона за големите числа се прилага само (както показва името), когато ''голям брой'' наблюдения са взети под внимание. Не е принцип, че малък брой наблюдения ще клонят към очакваната стойност, или че серия от една стойност, веднага ще бъде &amp;quot;балансирана&amp;quot; от другите. Виж [[Заблуда на комарджията]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==История==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Image:LLN28.gif|right|Дифузията е пример за закона за големите числа, прилаган в химията.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Италианският математик [[Героламо Кардано]] (1501-1576) посочва, без доказателство, че точността на [[емпиричните статистически данни]] е склонна да се подобри с броя на опитите. Специалната форма на Закона за големите числа (за [[бинерни случайни променливи]]) пръв доказал [[Якоб Бернули]]. Повече от 20 години той  разработва достатъчно строги математически доказателства, които са публикувани в &amp;quot;Изкуството на предполагането” през  1713 год. Той нарича това своята &amp;quot;Златна Теорема&amp;quot;, но  тя става известна като &amp;quot;[[теорема на Бернули]]”. Това не бива да се бърка с принципа в областта на [[физиката]], който е със същото наименование, но носи името на племенника на Якоб Бернули – [[Даниел Бернули]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
През 1835 г., С. Д. Пойсонс (на англ. [[S.D. Poisson]]) допълнително я описва под името &amp;quot; La loi des grands nombres &amp;quot; (&amp;quot;Законът на големите числа&amp;quot;). &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
След като  Бернули и Пойсонс публикуват своите усилия, други математици също допринасят за усъвършенстването на закона, включително Чебушев, [[Марков]] , [[Борел]], [[Кантели]] и [[Колмогоров]] и [[Кинчин]] (който най-накрая предоставя пълни  доказателства  за закона за големите числа за произволни [[случайни величини]] ). Тези допълнителни изследвания водят до две известни форми на закона за големите числа. Едната  е наречена &amp;quot;слаб&amp;quot; закон и другата&amp;quot;силен&amp;quot; закон. Тези форми не описват различни закони, но се отнасят до различни начини за описание на начина на [[сближаване]] на кумулативната проба към очакваната стойност и силната форма загатваща слабата.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Форми==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
И двете версии на закона посочват .. с виртуална сигурност – примерното средно равнище&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN2.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
клонящо към очакваната стойност&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN3.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
където ''X'' 1, ''X'' 2, ...  е  безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени  [[IID]] случайни величини, с ограничена очаквана стойност E ''(X'' 1)= E ''(X'' 2) = ... = ''µ'', където ''µ'' &amp;amp;lt; ∞. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Поемането на крайни [[противоречия]] Var ''(X'' 1) = Var ''(X'' 2) = ... = ''σ'' 2 &amp;amp;lt; ∞  не е необходимо'''.''' Голямо или безкрайно противоречие ще направи  сближаването по-бавно, но закона за големите числа е в сила винаги. Това допускане се използва често, защото прави доказателствата по-лесни и по-кратки.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Слаб закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN29.gif|thumb|left|Симулация, илюстрираща Закона за големите числа.]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон на големите числа определя, че  [[средната извадка]]  се доближава до [[очакваната стойност]] &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN4.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това означава, че за всяко положително ''ε'' число,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN5.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тълкуване на този резултат е, че слабият закон по същество посочва, че за нула определен марж, без значение колко малък, с достатъчно голяма извадка, ще има много голяма вероятност, че средните стойност на изследванията ще бъдат близо до очакваната стойност, т.е. в рамките на маржа. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Приближената  вероятност се нарича слаба [[конвергенция]] на [[случайни величини]]. Тази версия се нарича слаб закон, защото случайни величини могат да се сближат слабо (по вероятност) както по-горе, без да сесближават силно (почти със сигурност) по-долу.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Силен закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Силният закон на големите  числа гласи че извадката средно се доближава почти със сигурнос към очакваната стойност &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN6.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това е,&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN7.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Доказателството за това е по-сложно от тава на слабия закон. С този закон се оправдава интуитивното тълкуване на очакваната стойност на случайна величина като дългосрочните средни стойности при  многократно вземане на проби &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Конвергенция се нарича силното сближаване на случайни величини. Тази версия се нарича силен закон, тъй като случайните величини, които се събират силни (почти със сигурност) са гарантирани за сближаване на слаби (в вероятност). Силният закон предполага слаб закон.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Освен това, ако събираемите са независими, но не еднакво разпределени, тогава&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN8.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
при условие че всяка ''к X'' е ограничена до вторият момент и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN9.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това изявление е известен като [[силен закон  на Колмогоров]].&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Разлики между силен закон  и слаб закон===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон  гласи, че за определени големи величини ''n,'' средната  [[image:LLN10.png]]  е вероятно да е близка до ''μ.'' По този начин остава отворена възможността, че  [[image:LLN11.png]]  се случва безкрайно много пъти, макар и на  редки интервали.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Силното право показва, че почти сигурно това няма да се случи. По-специално, това предполага, че с вероятност 1 имаме, че за всяко ε &amp;amp;gt; 0, неравенството&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN12.png]]  се отнася и за всички достатъчно големи n.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Единен закон за големите числа===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Да предположим, е (х, θ) е [[функция]], определена за θ ∈ Θ, и [[непрекъсната]], θ. Тогава за всяка фиксирана θ, последователността {F (X1, θ), е (X2, θ), ...} ще бъде поредица от независими и еднакво разпределени случайни величини, така че средната стойност на извадката на тази поредица да се доближава с [[вероятност]] до Е [е (X, θ)]. &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Единният закон за големите числа излага условията, при които конвергенцията се случва по еднакъв начин в θ. Ако &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
#Θ е компактен,&lt;br /&gt;
#е (х, θ) е непрекъсната във всяка Θ θ ∈ за почти всички Х,&lt;br /&gt;
#съществува доминираща функция d (х), така че E [d (X)] &amp;amp;lt; ∞, и&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN13.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тогава E[f(X,θ)] е непрекъсната в θ, и &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN14.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Закон на Борел за големите числа===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
В закона на Борел за големите числа (на името на [[Емил Борел]]) се посочва, че ако [[експериментът]] се повтаря голям брой пъти, независимо при същите условия, тогава частта от времето, в която всяко специфично събитие се случва приблизително се  равнява на вероятността от настъпване на събитието при всеки частен случай; по-големият брой повторения, по-добра тенденция за сближаване. По-точно, ако Е е въпросното събитие, р вероятността от грешка и Nn(E) броя събитията  E случващи се през първите n опити с вероятност 1&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN15.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тази теорема прави строга интуитивната представа за вероятност, както в дългосрочен план относителната честота на настъпването на събитието. Това е частен случай при някои по-общи закони на големите числа в теорията на вероятностите.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Доказателство==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Като се има предвид X1, X2, ... безкрайна поредица от независими и тъждествено разпределени [[i.i.d.]] случайни величини, с ограниченa очаквана  E стойност (X1) = E (X2) = ... = μ &amp;amp;lt;∞, ние сме заинтересовани от сходството на примерната средна&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN16.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Слабият закон на големите числа: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Теорема:   [[image:LLN17.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Доказателство използващо неравенството на Чебушев===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това доказателство използва допускането на крайно [[противоречие]] [[image:LLN18.png]] (за всяко i). Независимостта на случайни величини предполага липса на корелация между тях, а ние имаме, че&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN19.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Общото значение μ на поредицата е средната стойност на:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN20.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Използвайки неравенството на Чебушев за [[image:LLN21.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
резултатът е:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN22.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това може да се използва, за да се получи следното:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN23.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Когато n клони към безкрайност изразът се доближава до 1. И по дефиниция на сходство във вероятностите (Вж. [[Сходство на случайни величини]] ) получаваме:&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN24.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
===Доказателство използващо сходство на характерни функции===&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
При [[теоремата на Тейлър]] за [[комплексна функция]] характерната функция на всяка случайна величина, X, с ограничено значение μ, може да се запише като&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN25.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Всички X1, X2, ... имат същата характерна функция, така че ние просто ще означаваме това ''φX''.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Сред основните свойства на характерните функции са&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN26.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Тези правила могат да бъдат използвани за изчисляване на характеристиките на функцията [[image:LLN21.png]]  през период ''φX. ''&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN27.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[Границата]] ''eit''μ&amp;amp;nbsp; е характерна функция на постоянната случайна  променлива μ и следователно от [[теоремата за последователност на Леви]],  клони в разпределението към μ: &lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN24.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Μ μ е константа което означава, че сближаването в областта на дистрибуцията на μ и сближаването вероятността на μ са еквивалентни. (Вж. [[Сходство на случайни величини]]). Това означава, че&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[image:LLN4.png]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
Това доказателство посочва, че средната стойност на извадката клони по вероятност до производната на функцията характеристика на произхода, при условие че той съществува.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Вижте още==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
*[[Якоб Бернули]]&lt;br /&gt;
*[[Пермутация]]&lt;br /&gt;
*[[Вариация]]&lt;br /&gt;
*[[Факториел]]&lt;br /&gt;
*[[Графика]]&lt;br /&gt;
*[[Граница на функция]]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Източници==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* Grimmett, G. R. and Stirzaker, D. R. (1992). ''Probability and Random Processes, 2nd Edition''. Clarendon Press, Oxford. &lt;br /&gt;
* Richard Durrett (1995). ''Probability: Theory and Examples, 2nd Edition''. Duxbury Press.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Martin Jacobsen (1992). ''Videregående Sandsynlighedsregning (Advanced Probability Theory) 3rd Edition. HCØ-tryk, Copenhagen. ''&lt;br /&gt;
* Loève, Michel (1977). ''Probability theory 1'' (4th ed.). Springer Verlag.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Newey, Whitney K.; McFadden, Daniel (1994). ''Large sample estimation and hypothesis testing''. Handbook of econometrics, vol.IV, Ch.36. Elsevier Science. pp.&amp;amp;nbsp;2111–2245.&amp;amp;nbsp; &lt;br /&gt;
* Ross, Sheldon (2009). ''A first course in probability'' (8th ed.). Prentice Hall press. &lt;br /&gt;
* Sen, P. K; Singer, J. M. (1993). ''Large sample methods in statistics''. Chapman &amp;amp; Hall, Inc.&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
==Външни препратки==&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
* [http://animation.yihui.name/prob:law_of_large_numbers Демонстрация на закона за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathworld.wolfram.com/WeakLawofLargeNumbers.html Слаб закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathworld.wolfram.com/StrongLawofLargeNumbers.html Силен закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://mathforum.org/library/drmath/view/52799.html Закон за големите числа,  форум по математика]&lt;br /&gt;
* [http://www.investopedia.com/terms/l/lawoflargenumbers.asp Закон за големите числа, дефиниция]&lt;br /&gt;
* [http://thismatter.com/money/insurance/law-of-large-numbers.htm Закон за големите числа]&lt;br /&gt;
* [http://planetmath.org/encyclopedia/KolmogorovsStrongLawOfLargeNumbers.html Колмогоров закон за големите числа]&lt;br /&gt;
&lt;br /&gt;
[[category:Управленски решения и риск]][[category:Математика]]&lt;/div&gt;</summary>
		<author><name>Basaga</name></author>
	</entry>
</feed>