Администрация и управление - Потребителски приноси [bg]

Оптимизация за търсещи сайтове

2012-02-17T10:20:52Z

Anelia.gavrilova:

'''СЕО''' е транскрипция от английската абвиатура „'''''SEO” - Search Engine Optimization'''''. Буквалният превод гласи „ [[Оптимизация]]за търсещи машини”. СЕО [[оптимизация]] е такава '''наука''', която чрез набор от различни похвати помага за по-високото '''класиране''' на даден '''уеб сайт''' при '''търсене''' по ключова дума. СЕО не е еднократен '''процес''', а трябва ежедневно да се '''обновява''', което изисква месечна поддръжка на сайта.

[[Image:SEO_optimization.jpg|thumb|right]]

За да бъде един сайт '''успешен''' той трябва да спазва '''правилата''' на Интернет Маркетинга, изискванията за „дървовидна структура”, както и Интернет закона „Съдържанието е краля”. Това, съчетано с добър '''уеб дизайн''', '''умело администриране''', удачно '''промотиране''' и избор на '''качествена уеб компания''' би гарантирало цялостен '''успех''' при топ - позиционирането на дадения уеб сайт.

<div align="right"></div>

==Ползата от СЕО==

86% от '''потребителите''', решили да закупят даден продукт или услуга търсят повече информация в '''интернет'''

93% от потребителите разглеждат само първите две страници с '''резултати''' от '''търсенето'''. Повечето хора предпочитат да използват друго търсене или друга търсачка вместо да продължат да разглеждат сайтовете след първите 10 резултата.

33% от потребителите смятат, че фирмите в началото на резултатите са основната марка в търсената ниша. '''Маркетингът''' за търсачки увеличава присъствието ви в Интернет и прави вашата марка '''популярна'''.

==Основни стъпки при осъществяването на СEO ==

СЕО '''условно''' се дели на ''onpage'' и ''offpage'' [[оптимизация]], a крайната цел винаги е '''привличането''' към сайта на по-голям '''трафик''' от търсещите машини. [[Оптимизация]]та за търсачки е широка ниша, която включва множество специфични '''дейности''', простиращи се от коригиране на ''source'' кода и структурата на един сайт, през осигуряване на входящи връзки към важните страници на сайта до провеждане на онлайн дейностите за неговото популяризиране. СЕО е изцяло насочена към крайния [[потребител]].

* проучване на ключови думи
* изграждане на тагове за заглавия
* [[оптимизация]] на мета тагове
* [[оптимизация]] на ключови думи
* добавяне на alt тагове
* насищане с линкова маса
* текстово съдържание
* изграждане на сайтмап
* ползваемост на сайта
* WC3 стандарт
* инсталиране на блог
* анализ на популярността
* анализ на конкуренцията
* изграждане на външни връзки
* регистрация в търсачки
* добавяне в директории
* добавяне в социални мрежи
* рекламни статии
* управление на [[реклама]]
* сателитни сайтове
* диагностика на сайта

[[Image:seo_tablica.jpg|thumb|right|alt=Схема на СЕО оптимизация]]

===Работа по сайта (on-page)===

По-важните стъпки на този етап са:

* '''Запознаване''' с файловете на сайта и изготвяне на точна оферта с фиксирана цена;
* '''Създаване''' на пълен '''архив''' на файловете на сайта;
* '''Определяне''' на набор от подходящи '''термини''' за търсене: ключови думи и словосъчетания - извършва се проучване на конкурентността на думите и обема на търсене;
* '''Оценка на популярност''' преди започване на работа: класиране, Alexa рангове, PR рангове, брой посещения;
* Определяне нужно '''количество''' и '''уникалност''' на текстовете на сайта;
* Добавяне на '''мета тагове''' '''description, keywords''' и валидиращ таг, с който сайта се удостоверява пред ''Google'', за да може да се прави '''мониторинг''';
* Създаване на '''динамични''' ''title, description и keywords'' '''тагове '''- различни в различните страници;
* Добавяне на '''правилни тагове '''за заглавия H в повечето страници;
* Създаване на "'''линкова маса'''" - '''насищане '''с вътрешни връзки между страниците;
* '''Маркиране на текстове '''съдържащи '''ключови думи '''и добавяне на alt атрибути на изображения (текста се подава от клиента);
* Определяне на относителен '''приоритет '''на страниците;
* '''''''''Създаване''', '''качване''' и '''изпращане''' към ''Google'' на ''Google sitemap'' файл. За динамични страници се създава динамичен ''Google sitemap с ping ''към търсачките;
* Създаване и '''качване '''на файл ''robots.txt;''
* '''Анализ '''на съдържанието и '''промяна '''на текстове (със съгласието на собственика);
* '''Валиден''' и добре структуриран XHTML код по '''световния''' стандарт ''W3C'' - изчистване на сайта от HTML грешки;
* Анализ и '''финна''' '''настройка''' на сайта през GWT (''Google Webmaster Tools'');
* Промяна на footer на сайта, като му се добави описателно изречение съдържащо ключови думи и дублиране на по-важните навигационни линкове;
* Създаване на страница 404 с ''Google'' търсачка в нея - в тази страница попада посетител, който е написал грешен адрес в браузъра;
* Създаване на '''брояч''' на сайта или заместване, ако се използва неподходящ;
* Създаване на '''RSS емисия''';
* Създаване на '''Facebook фен страница''';
* Ръчно '''добавяне в уеб директории''', '''регистрация в търсачки''', добавяне в социални сайтове за споделяне на линкове и микроблогове, и '''добавяне в тематични уеб каталози''' (общо поне 60 различни сайта);
* Периодична '''оценка''' на '''класирането''' и посещаемостта на сайта за отчитане на [[ефективност]].

===Грижа за сайта (off-page)===

Този етап е свързан с '''абонаментна SEO поддръжка''' и обикновено трае поне 1 година.

* Извършва се '''линк кампания''' - поставят се връзки към сайта на други тематично подбрани сайтове. Връзките се наемат или се прави размяна на линкове.
* Периодично се прави '''мониторинг '''на сайта: класиране, брой посещения, популярност.
* Периодично се добавя '''съдържание '''под някаква форма например: новини, статии или нови страници. Новото съдържание се линква в социалните мрежи и се свързва с RSS.
* Създаване на '''рекламни статии '''с връзки към сайта и тяхното разпрастранение по други сайтове като например тази директория за статии - изключително добър SEO ефект и води до добро '''повишаване на трафика'''.
* Може да се инсталира '''блог''', '''форум '''или '''CMS '''за по-лесно добавяне на съдържание.
* Управление на ''PPC (Pay Per Click)'' реклама (например в ''Google Adwords'') - периодично настройване на ключовите думи с цел понижаване цена на клик.
* При желание от страна на клиента може да се създаде ''Mini Net'' - система от помощни сайтове водещи към основния бизнес сайт. Правилното изграждане на такава система и попълването и със съдържание става бавно. Ако се извърши правилно SEO ефектът ще бъде изключително добър.
* '''Диагностика на сайта''' включва: периодично '''наблюдение '''достъпността до сайта. Понякога се случва поради лош '''хостинг''' доставчик сайта често да е недостъпен или скоростта на зареждане да е прекалено бавна. Това довежда до '''спад''' на позициите на сайта и може да съсипе извършената SEO [[оптимизация]]. Ако добавяте съдържание проверява се сайта за счупени линкове и за валиден XHTML код.
* '''Входни страници''' (''Landing pages''). Следи се показателя Bounce Rate и ако той е прекалено висок може да се изградят подходящи входни страници и връзки към тях.
* Управление на '''Facebook фен страница''' - ''Social Media Management.''
* Преговори за размяна на линкове с други сайтове и оценка на тежестта на линковете.
* Други нестандартни методи за '''уеб реклама и популяризиране на сайта''' в Интернет според конкретния проект.

==Регистрация в търсачки==

Много хора '''погрешно''' смятат, че '''регистрация''' в търсачки и '''СEO [[оптимизация]]''' са едно и също нещо. Извършването на добавяне в '''уеб директории''' и '''търсачки''', без преди това да са извършени основни SEO действия, може да окаже негативно влияние на сайта. Важно е да се знае, че SЕО [[оптимизацията]] е '''логическа''', но изцяло зависима от алгоритмите използвани от различните търсачки. Всяка търсачка има '''собствен''' алгоритъм, като в течение на времето той се променя. Основният проблем е че въпросният алгоритъм е абсолютно '''таен'''. При успешно приложена СЕО [[оптимизация]] на даден уеб сайт при търсене по ключова дума той ще излиза на по-горни '''позиции''' в едни от '''най-известните световни търсачки''' като ''Google, Yahoo, MSN, ICQ'', българските Dir, Gbg, Abv, Search и много други по- неизвестни. SЕО не е еднократен процес, а трябва ежедневно да се обновява, което изисква месечна поддръжка на сайта.

[[Image:seo_tursachki.jpg|thumb|left]]

==Ползи от търсачките==

Търсачките '''превъзхождат''' всички останали '''медии''' в осигуряването на посетители за сайта. Потребителите масово определят търсачките като '''основен''' '''метод''' за намиране на информация за желан '''продукт''', който да закупят.

Трафикът от търсачките е най-ценен, защото осигурява посетители, търсещи активно даден продукт, '''услуга''', '''информация''' или '''решение''' на проблем.

По-гомяма част от интернет потребителите смятат, че фирмите в началото на резултатите са основната марка в търсената ниша. Маркетингът за търсачки увеличава присъствието на фирмата в Интернет и прави дадената марка '''популярна'''.

Търсачките работят '''постоянно''', 24 часа на ден, седен дни в седмицата, а връзката им със СЕО оптимизараните сайтове спомага за тяхното '''популяризиране'''.

==СЕО и ROI==

СЕО е мощен Интернет '''маркетингов инструмент''' и когато е използван правилно осигурява висока '''възвращаемост''' на '''инвестициите''' (ROI). [[Оптимизация]]та на един сайт за търсещите машини, може успешно да доведе до нарастване '''доходността''' на вашия бизнес, посредством увеличаване на '''видимостта''' му в Интернет пространството. Компаниите, предлагащи СЕО услуги, използват разнообразни техники за [[оптимизация]]. Те включват работа върху много и уникални елементи от структурата на уеб сайта.

==Безплатни СЕО услуги==

Много от СЕО услигите са платени, но съшествуват и няколко безплатни такива.

Ако собственик на сайт или човек, който го разработваиска да провери дали сайтът се нуждае от '''СЕО [[оптимизация]], '''може да направи безплатна проверка във фирма извършваща СЕО.

По всяко време може да се проверява '''класирането на сайта в Google''' или другите търсачки при търсене по различни ключови думи.

Безплатни практически SEO уроци и трикове при уеб програмиране, които в детайли описват процеса по '''SEO [[оптимизация]]''' може да се прочетат в различни SEO блогове и форуми на тази тема.

==Етика и СЕО==

[[Ефективност|Ефективната]] CEO [[оптимизация]] '''гарантира''', че сайтът ще е представен по '''уникален''' начин пред Интернет аудиторията и следователно ще представлява '''ценен ресурс''' и за търсачките. Погрешно е схващането, че CEO служи главно за '''манипулиране''' на резултатите в SERP (Search engine result pages). До 1997 г много от търсачките признават, че уеб инженерите са полагали '''услия''' да класират сайтовете си по-нависоко като някой от тях за манипулирали '''класирането'''. През 2005г. се създава AIRWeb (Adversarial Information Retrieval on the Web) , който има за цел да обсъди и намали вредното въздействие на агресивните доставчици на информация в Мрежата. За да бъде един сайт успешен той трябва да спазва '''правилата''' на Интернет Маркетинга, изискванията за „дървовидна структура”, Интернет закона „Съдържанието е краля” и техники, които са изцяло в съответствие е '' Google Webmaster Guidelines''''' '''(сайтовете работещи с Google). Истинската [[оптимизация]] за търсачки гарантира, че сайтът ще '''предоставя''' на потребителите това, което те '''очакват''' от него. Всеки уеб ресурс, който спазва този основен принцип, притежава реални '''шансове''' да заеме '''водещи''' '''позиции''' при търсене по най-конкурентните ключови думи.

==Правни прецеденти==

На 17 октомври 2002 г., SearchKing завежда дело в окръжен съд на западните области на Оклахома,САЩ срещу системата за търсена на Google. SearchKing твърди, че тактика от страна на Google за предотвратяването на търсачка за спам е неправомерна намеса в договорните отношения. На 27 май 2003 г. съдът уважава предложението на Google да отхвърли жалбата, тъй като SearchKing "не е представил твърдение на което о може да се позовава."

През март 2006 г., KinderStart подал съдебен иск срещу за метода ранглиста на търсенето на Google. Сайтът на Kinderstart бил премахнат от индекса на Google преди делото и размера на трафик към сайта намалял с 70%. На 16 март 2007 г. окръжен съд за Северния район на Калифорния отхвърли на жалбата KinderStart без право на обжалване и частично освобождаване на движението на Google от Член 11 относно санкции срещу ръководството на KinderStart, които изискват от него да поеме част от разходите по делото от страна на Google.

==Източници==

* http://ganbox.com/seo
* http://unproof.com/index.php?idt=seo
* http://wikipedia.org
* http://xn----8sbnjeac2apblts5dyh.ontheweb.bg/

==Вижте още: ==

[[SMM- Маркетинг в социални медии]]

==Външни препратки:==

* [http://www.creativeideas.bg/odit.html Одит на сайт]
* [http://www.mms-bg.com/context.php Контексна реклама]

Облигация

2012-02-17T10:17:02Z

Anelia.gavrilova:

'''Облигация''' – Bond (''от лат. obligatio – задължение'') – е [[ценна книга]], издадена от заемоискател, която задължава нейния издател (емитент) да прави определени плащания на притежателя на облигацията в продължение на даден период от време. Облигацията е вид ценна книга на кредитора, и като такава е с предварително фиксиран твърд (постоянен) доход под формата на купони (лихва) и изплащане на главница на падежа, в зависимост от вида на самата облигация.

Възникването на облигацията е свързано с възникването и развитието на държавния кредит или на държавните заеми. Кредиторите на държавата получават от нея срещу предоставените и средства под формата на кредит ценен документ, наречен [[държавна облигация]]. Такива документи издават и общините ([[общинска облигация]]), а така също някои държавни предприятия, осъществяващи своята дейност чрез публично-правна основа; техните облигации обикновено се гарантират от [[държава]]та.

Облигацията дава право на своя притежател:

* да получава регулярно предварително договорената [[лихва]] от издателя за периода на кредита или до падежа на облигацията
* да получи предварително договорения падеж обратно от длъжника предоставената му под формата на кредит сума, фиксирана върху облигацията.

Лихвите по облигациите обикновено се изплащат на полугодие срещу представяне на лихвените купони, които са неразделна част от [[облигация]]та; до изтичането на нейния падеж следва да се изплатят всички лихвени купони. Лихвата се начислява и изплаща в процент спрямо [[номиналната стойност]] на облигацията. Изплащането на самата номинална стойност на облигацията става след изтичане на срока на заема и по този начин той се погасява.

Облигациите са ценни книги, чрез които се оформя отпускането на дългосрочни /над 3-5 години/ заеми. Държавата често прибягва до сключването и на средносрочни /до 3-5 години/ заеми, а също така и на краткосрочни такива / до 1 година/. Те обикновено се оформят чрез средносрочни и краткосрочни ценни книги в лицето на съкровищните сертификати и съкровищните бонове, които се квалифицират като средносрочни и краткосрочни държавни ценни книги.

Характерното за тях е, че лихвата по тях се осигурява и изплаща под формата на отбив от цената при покупката им, а погасяването им е по номинал. Именно или главно тези ценни книжа през последните десетилетия се емитират на безналична основа, чрез записвания по сметки, които се водят в централната банка.

==Издаване на облигации==

Отначало облигации са издавали само държавата, общините и други публично-правни тела, но след Втората световна война и особено през последните десетилетия започват все по-активно да прилагат облигационни заеми и от големите предприятия. Така възникват и се утвърждават т.нар.индустриални или корпоративни облигации.

Издаването на облигации чрез публично предлагане може да стане след две години. От регистрацията на ТД и приемането на двугодишен счетоводен отчет от общото събрание. Това изискване отпада за облигации издадени или гарантирани от държавата или банки.

По правната си същност издаването на облигации е форма на публичен заем за потребление. Като АД е заемател а облигационерите са заемодатели.

От икономическа гледна точка инвестирането в [[акция|акции]] е средство за финансиране на АД, а облигациите средство за кредитиране.

Издаване на облигации включва :

# Решение на Общото Събрание , на Съвета на директорите или Управителния Съвет ако са упълномощени
# Откриване на [[подписка]], се публикува в ДВ
# Записване на облигации
# Да е налице емисионен [[договор]] между АД и някоя банка или инвеститор посредник

Милтън Фридман

2012-02-17T10:08:41Z

Anelia.gavrilova:

'''Милтън Фридман''' (1912- 2006) - американски laissez-faire икономист, професор в Чикагския университет и един от водещите консервативни икономисти от втората половина на 20 век. Награден е с [[Нобелова награда]] по [[икономика]] през 1976.

След като завършва Rutgers University и Чикагския университет, Фридман получава докторската си степен от Колумбийския университет през 1946 и започва като преподавател в Чикагския университет същата година. Той става един от водещите американски защитници на монетаристката школа в икономиката, който смята, че [[бизнес]] цикълът зависи преди всичко от паричните запаси и лихвените проценти и по-малко от правителствената [[фискална политика]]. В "Капитализъм и свобода" (1962; написана заедно с жена му Роуз Фридман) Фридман привежда доводи в полза на ниските данъци и кредитирането, които трябва заместят централизираните, бюрократични социални служби, които според него вредят на традиционните ценности на [[индивидуализъм|индивидуализма]] и резултатната работа.

[[Image:milton_friedman.jpg|thumb|right|alt=milton friedman( 1912 – 2006god. ).|Милтън Фридман( 1912 – 2006 год. ).]]

==Биография==

Милтън Фридман е роден на 31 юли 1912г. в Ню Йорк. Скоро след раждането му, семейството се премества в Рахуей, щата Ню Джърси. В този град Фридман завършва гимназиално образование на 16-годишна възраст през 1928г. По-късно учи и се дипломира в Rutgers University в Ню Джърси, след което и в Чикагския университет, където през 1933г. получава магистърска степен. През 1933-1934г. е стипендиант в Колумбийския университет, където изучава [[статистика]] .

Професионалната [[кариера]] на Фридмън е интересна, но същевременно и с големи отговорности.Той е заемал различни отговорни длъжности и е работил като научен сътрудник по теория и изследване на търсенето в Чикагския университет (1934-1935г.), в Националния комитет по ресурсите (1935-1937г.), в отдела за Данъчни изследвания на Мининстерството на финансите на САЩ (1937-1943г.), помощник-директор на Отдела за военнни изследвания в Колумбийския университет (1943-1945г.).

През 1946г. Милтън Фридман защитава [[дисертация]] и получава научна степен “доктор” в Колумбийския университет. Приема предложението да преподава [[икономическа теория]] в Чикагския университет и там работи до пенсионирането през 1977г. като професор. Допринася за създавенето на интелектуалната общност, известна в цял свят като “Чикагска школа по икономика”. Милтън Фридман има [[Нобелова награда]] по [[икономика]](1976г.) за приноса му в анализа на потреблението, монетарната история и теория и комплексната [[политика]] за стабилизиране на икономическата конюнктрура.

Докато е професор по [[икономика]], Фридман е бил икономически съветник на висши служители на Министерството на финансите на САЩ, на кандидата на Републиканската партия за Президент през 1964г. Бари Голдуотър (той между впрочем губи от Линдън Джонсън), на Роналд Рейгън през 1980г. Бил е съветник също така на Председателя на Консултативния съвет на Рейгъновата администрация, а през 1975г. – съветник на Пиночет в Чили.

==Произведения==

Ето и основните трудове на Милтън Фридман:

* “The Methodology of Positive Economics” (1953);
* “A Theory of Consumption Function” (1957);
* “A Monetary History of the United States” (with Anna Schwartz) (1963);
* “Monetary Statistics of the United States” (with Anna Schwartz) (1979),
* Monetary Trends of the United States and the United Kingdom (1981).

==Фридман и икономиката==

Не само публикациите, но и цялостната дейност на Милтън Фридман му донасят известността на един от най-влиятелните икономисти на ХХ век. За годините на своята изключителна кариера, той има значителен принос в развитието на икономическия [[анализ]], включващ въпросите на методологията, парите, [[потребление]]то, икономическата политика, [[инфлация]]та и [[безработица]]та, както и по дискусията за политиката на обменния курс. На основа на емпирични изследвания Фридман убедил икономистите, че продължителните [[инфлация|инфлации]] са в резултат на печатането на твърде много пари. Този извод му дава основание да препоръчва ограничения върху използването на [[монетарна политика|монетарната политика]] за стимулиране на икономиката.

Една от тезите на Фридман е, че голямата депресия е основно парична катастрофа. И това според него е означавало, че решението на Кейнс с рецесиите – големите увелечения на разходите на [[правителство]]то, са загубили голяма част от мощта, която са имали. По този начин Милтън Фридман оглавява атаката на представителите на Чикагската школа на кейнстианството. Той критикува много икономисти за това, че в аналаза на циклите на деловата активност и [[инфлация]]та, те не са оценявали значението на парите и [[монетарна политика|монетарната политика]]. Базирайки се на данните от подробен исторически анализ на парите, Фридман формулира отново теорията на паричното търсене, която позволява да се постигне реално състояние на паричното равновесие. Диагнозата на на Фридман е накарала икономистите да заключат, че монетарната политика е по-важна от [[фискална политика|фискалната политика]] за регулиране на [[икономика]]та и за предотвратяването на [[рецесия|рецесии]].

Във връзка с анализа на [[инфлация]]та и [[безработица]]та и международната икономика, Фридман се застъпил за въвеждането на плаващ обмемен курс вместо установения през 50-те години на ХХ век фиксиран обменен курс. Това негово предложение има новаторски характер и правилността на неговата позиция става очевидна, когато по-късно световната икономика започва да преминава към използването на плаващи курсове.

Като цяло работите на Фридман по [[икономическа теория]] са довели до преоценка на връзката между парите, монетарната политика и икономическия ръст. Неговият принос в новата интерпретацията на парично-кредитната и фискална политика при управлението на икономика са оказали значително влияние на икономическата политика на много държави, особено след 1970г.

'''''Шокова терапия'''''

Милтън Фридман е имал шанса да приложи своята неолиберална доктрина в реална икономика, която е в [[криза]] , каквато е била икономиката на Чили година и половина след преврата на генерал Пиночет от 1973г.През 1975г. по покана на една от големите чилийски банки Милтън Фридман отива в Сантяго. В лекции и в интервюта той обяснява своята неолиберална доктрина за излизане от кризата, която се изразява в масова [[приватизация]] на държавните предприятия, премахване на държавните регулации (свободна търговия) и драстично орязване на държавните разходи. В Чили Фридман призовава за “[[шокова терапия]]”– термин, който никога дотогава не е употребяван публично в контекста на икономическата криза.

На срещата с Пиночет, Милтън Фридман е твърдял, че шоковата терапия е “единственото лекарство” и че няма друго дългосрочно [[решение]]. Пиночет приема съветите на Фридмън за драстично повсеместно орязване на държавните разходи (през 1975г. те са намалени наведнъж с 25%, а през 1980г. стига до 50%), приватизират се навъднъж 500 държавни предприятия, предприемат се мерки, водещи до напълно свободна търговия.

За 17-те години на своето управление на Пиночет се налага на няколко пъти да променя икономическата си [[политика]]. След шоковата терапия и придържайки се стриктно към Чикагската доктрина, през 1982г. чилийската икономика се срива напълно – дългът нараства експлозивно, отново се стига до [[хиперинфлация]] , а [[безработица]]та стига до 30%. Всичко това принуждава Пиночет да направи радикална корекция на поетия курс, като национализира голяма част от финансовите къщи (освободени дотогава от всякакъв контрол), които са изкупували активите на държавата с пари от кредити, генерирайки дълг в размер на 14 млрд долара.

Онова, което спасява Чили от пълен икономически колапс в началото на 80-те години, е фактът, че Пиночет не приватизира държавната медодобивна компания “Коделко”, национализирана от предшественика си Алиенде. Тя е реализирала 85% от експортните приходи на Чили, с което е била надежден източник на доходи. Десет години след шоковата терапия и след поетия курс на Пиночет, в Чили настъпва период на стабилен раснеж, което дава основание да се говори за “чилийското икономическо чудо”.

След Чили, Чикагската икономическа доктрина на Фридмън завладява територии по цял свят в страни, изпаднали в [[икономическа криза]] като Аржентина, Боливия, Уругвай, Бразилия и Русия. Цената на прехода към свободен пазар в тези страни е много болезнена за големи слоеве от трудоспособното население, което е доведено до прага на бедността и оцеляването, докато малък брой от хора са невероятно проспериращи и стават изключително богати.

==Наградата "Милтън Фридман"==

Преди няколко години институтът "Като" във Вашингтон учреди награда на името на Фридман, която се връчва за насърчаване на свободата. Първите й носители са английският икономист Петер Бауер, известният Хернандо де Сото и бившият премиер на Естония Март Лаар. Работейки всеотдайно за каузата на свободата, Милтън Фридман насърчи достатъчно последователи, които продължават достойно делото му. Той остави и голяма колекция от добри книги, известните му телевизионни серии, както и множество публикации в научни издания. Светът загуби голям защитник на свободата, наследството му обаче е живо навсякъде около нас.

[[Image:milton_friedman_1.jpg|thumb|right|alt=Gubernatorut na Kalifornia Arnold Shvarceneger I gradskiqt suvet na Chicago zaedno s universiteta Chicago, sp. Ikonomist I dr. Obqviha 29 qnuari 2007 za den na Milton Friedman.|Губернаторът на Калифорния Арнолд Шварценегер и градският съвет на Чикаго заедно с Университета Чикаго, сп. Икономист и др. обявиха 29 януари 2007 за ден на Милтън Фридман.]]

==Виж още==

[[Нобелова награда]]

[[бизнес]]

[[инфлация]]

[[безработица]]

[[политика]]

==Източници==

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2006/11/17/294606_miltun_fridman_neumorniiat_borec_za_svoboden_pazar/ Милтън Фридман – неуморният боец за свободен пазар

http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:rqcXqkvXUCMJ:www.broker.bg/content/view/872/99/+%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D1%82%D1%8A%D0%BD+%D1%84%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%BC%D0%B0%D0%BD&cd=8&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Биографични данни

http://library.ime.bg/authors/miltyn-fridman/ Икономическа библиотека

[[category:Основи на управлението]]

Метод Делфи

2012-02-17T09:37:57Z

Anelia.gavrilova:

[[Image:Delphic_oracle.jpg|thumb|right|alt=Picture of the Delphic oracle.|Пития, жрицата на [[Делфийски оракул|Делфийския оракул]], според [[Микеланджело]].]]

'''Методът Делфи''' е известен като метод за оценка и избор. Името му идва от Делфийския оракул, който се свързва с точни предсказания. Методът изисква [[колективна оценка]], осъществена с помощта на [[експерт]]и. Счита се за един от най-надеждните [[метод]]и при този тип [[оценка]]. Провежда се на няколко етапа, свързани с анонимните мнения на експертите и [[анализ]]и към тях, за постигане на еднакво мнение като [[резултат]]. Използва се главно при взимане на [[Управленско решение|управленски решения]] свъразани с [[мениджмънт]]а в [[организация|организации]] или фирми.

==Същност==

[[Image:method_delphy_scheme.jpg|thumb|left|alt=A scheme of the Delphi Method.|[[Схема]] на методът Делфи.]]

Методът Делфи представлява метод за [[Вземане на решение|вземане на решения]], основани на определено количество събрана и анализирана [[информация]]. Методът е разработен от корпорацията Rand за американските военно въздушни сили през 1960 г. По-късно правителството на САЩ го използва като инструмент за формиране на резултати от група. Името му идва от Митичния [[Делфийски оракул]], известен с точността и правотата на предсказанията си. За осъществяване на [[метод]]а са необходими няколко [[ескперт]]и, които да дадат своето мнение по разглеждания проблем. Всеки експерт е избран анонимно, като най-често връзката с него се осъществява с писмо. В него той се уведомява, че е необходима експертната му оценка по проблем или задача. Обикновено експертите са от различни области на [[наука]]та. След избора на експерти и уведомяването им за искането на тяхната оценка се съставя надеждна програма за анкетирането им с няколко последователни тура. Въпросите могат да се изменят след всеки следващ тур, за да се постигне точност и дълбочина на [[резултат]]ите. Всеки от експертите действа самостоятелно без да комуникира с колегите си. След като е готов с мнението си, всеки експерт го оповестява. После се изчислява средностатистическия [[резултат]] на групата и се предоставят анонимно мненията и на другите експерти. Това обикновено става отново чрез писмо, като на всеки експерт се изпраща чужда оценка по темата. Така всеки от експертите може да я анализира и да преразгледа мнението си или да намери дори повече [[аргумент]]и за първоначалната си оценка. След това всеки от експертите коригира своето мнение и пак го оповестява. Това се повтаря неколкократно до пълно съвпадане на отговорите на експертите.

==[[Сфера]] на прилагане==

Методът Делфи най-често се прилага в областта на [[мениджмънт]]а. Той е средство за вземане на управленски [[решение|решения]]. Използва се в сферата на социално-икономическите процеси. В оригиналния си вид методът "Делфи" се използва за [[прогнозиране]] на момент за настъпване на определено [[събитие]]. Той обаче може да се използва и за [[Прогноза|прогнози]], отговарящи на въпроса "Кога ще стане това?", и "Колко ще бъде стойността на даден показател към даден момент?". Ако се поиска мнение за стойностите на този [[показател]] за определени моменти, може да се получи оценка за развитието на показателя във времето. Практиката показва, че много рядко се прави [[изследване]] само по един въпрос. Това не е удобно по организационни причини (големи разходи; загуба на време, както от страна на служителите в организацията, така на специалистите). Освен това задаването на няколко въпроса от една и съща област води до по-голямо "замисляне" и "задълбочаване" и по-високо качество на получените отговори.

==Предимства ==

Предимство на [[метод]]а е, че се изисква обоснованата оценка на няколко експерти. Също така те трябва подробно да се аргументират за мненията си. Анализът на оценките на другите експерти и възможността за промяна на личното становище осигуряват постигане на най-точното и адекватно решение на [[проблем]]а, който е поставен. Методът се използва за оптимизиране на процеса по събиране и [[анализ]] на [[информация]]та. Съществува [[обратна връзка]] в мненията. Друго предимство на метода е, че отговорите са анонимни. Експертите работят самостоятелно. Така не може да има емоционална обвързаност на експертите с отговорите на колегите им. Методът се осланя на индивидуалната преценка на редица експерти, което го прави полезен на [[мениджмънт]]а на всяка организация. Предимство на метода Делфи е, че чрез него се осигурява "поглед" напред в бъдещето. Развитието на метода води до идеята за “електронен форум” - непрекъснато, циклично повтарящо се допитване до множество експерти и получаване на нови актуализирани данни по даден въпрос.

==Недостатъци==

Получените [[резултат]]и от запитването може да не оправдаят очакванията. Дори ако те не са предвидени от експертите, това не обезсилва полезността на метода Делфи. Той все пак представя насоката на [[развитие]] на прогнозирания обект.

==Структура на етапите==

Методът се изпълнява в няколко етапа:

1.1. Определя се група от хора, която да проведе допитването;

1.2. Определя се [[екип]] от [[специалист]]и, които да вземат участие при осъществяване на метода;

1.3. Определя се показател за мнението на групата. Най-често се използва [[медиана]]та на редицата индивидуални мнения;

1.4. Формулират се въпросте от анкетната карта;

1.5. Всеки експерт предоставя своята оценка по поставените проблеми в писмен вид;

1.6. Определя се средната оценка;

1.7. Съобщава се на всички средната оценка;

1.8. Разменят се оценките на експертите и се представят анонимно на техните колеги за [[анализ]];

1.9. Прави се втора оценка от страна на всеки експерт;

1.10. Направените нови оценки се оповестяват пред всички експерти;

1.11. Процесът се повтаря няколко пъти до уеднаквяване на мненията на експертите по проблема.

:# Обобщават се окончателните резултати
:# Оценява се компетентността на експертите

==Схема на метода==

[[Image:method_delphi_scheme_2.jpg|thumb|right|alt=A scheme of the Delphi method.|Схема на Метода Делфи, отразяваща съотношението между най-вероятната прогноза и крайните мнения на експертите.]]

Мненията (прогнозните оценки) от проведеното допитване се подреждат във възходящ ред и за целите на [[изследване]]то се използват само тези мнения, които попадат между първи и трети квартил, а се отстраняват най-песимистичните и най-оптимистичните прогнози, т.е. използват се средностатистическите резултати, като се абстрахираме от абсолютния минимум и абсолютния максимум. Така се постига по-голяма достоверност на [[резултат]]ите и се отсяват мненията на експертите, които не са достатъчно компетентни. Нов тур се провежда, когато интервалът на разсейване (разликата между първи и трети квартил) е прекалено голям. Най-често това се дължи на нееднозначно или неточно формулиран въпрос или проблем. Ако се получи голямо [[разсейване]], аргументите на експертите към стария въпрос се предоставят на всички заедно с коригирания въпрос. Резултатът е набор от коригирани мнения, при които е налице по-малко разсейване. По този начин могат да се направят още толкова тура, колкото са необходими. При извършване на чести и многобройни краткосрочни [[прогноза|прогнози]], ясно изпъква [[компетентност]]та на експертите. Тези с най-точни прогнози "изплуват на повърхността". В някои случаи към всеки въпрос се прилага подвъпрос за самооценка на компетентността на експертите по съответната тема. Тогава може при обработка на резултатите мненията да се претеглят с тези [[самооценка|самооценки]].

==Вижте също==

* [[икономически термини]]
* [[предприемачески политики]]
* [[оценка на средните решения]]
* [[риск]]
* [[шанс]]
* [[алтернатива]]
* [[вероятност]]
* [[експеримент]]
* [[задача за решаване]]
* [[избор]]
* [[информация]]
* [[компромис]]
* [[критерий]]
* [[научен подход]]

==Източници==

* Harold A. Linstone and Murray Turoff, The Delphi Method: Techniques and Applications, 2002
* [http://www.businessdictionary.com/definition/delphi-method.html http://www.businessdictionary.com/definition/delphi-method.html]
* Янч, Э., “Прогнозирование научно-технического прогресса”, Издательство «Прогресс», Москва, 1970
* Марчев, А., А., Лекционен курс по дисциплината“Моделиране и прогнозиране в управлението”, Университет за Национално и Световно Стопанство, София

==Външни препратки ==

* [http://ometeo2.hit.bg/dipl/2010104.pdf Методи, подпомагащи процеса на управление на организацията]
* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:AKyzM_Mw-f4J:www.yummy.hit.bg/Teoriq.html+метод+ринги&cd=6&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Управлението, като процес]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:EltwSBt5Cy8J:www1.ecs.uni-ruse.bg/fbm/bsa/bsa-L4.pdf+метод+монте+карло&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEEShdwXTq8tRjB41rTdiFTet-Kx3wsReMvuHIXUnvjYONzSQwTBAeDAUHJUQalupCFlxTg0eI2m-rUPOufgK0HU6mHXAO1-Kz2vDHPkfiom_-lBBuNaVFl6Cd0qLwo2XsV6aw2D4X&sig=AHIEtbRD5-AEHDXcxvsv1tZ4YIrH46S_lA Бизнес симулация]
* [http://www1.ecs.ru.acad.bg/fbm/mmt/L-mmt-12.pdf Стратегическо управление на фирмата]
* [http://www.ometeo.net/edu/html/2010104.htm Управленски решения – същност, етапи и видове]
* [http://cio.bg/1171_savremenni_metodi_za_upravlenie_na_biznes_procesite__nakratko_za_izvestni_i_neizvestni_neshta_ot_svetovniya_opit Съвременни методи за управление на бизнес процесите]

[[category:Управленски решения и риск]]

Машина

2012-02-17T09:24:00Z

Anelia.gavrilova:

Машината е
[[механизъм]], който извършва някаква работа, като преобразува енергия. Значението на машината е широко разпространено в производствената дейност,всеки производствен цикъл се свързва с използването на машини.Без машините производителността на труда на работната сила е по-малка.Те освен, че благоприятстват производствените процеси, помагат и на служителите като подпомагат и улесняват тяхната дейност.

Машината е сложен механизъм или съчетание от механизми, които изпълняват механични движения за преобразуване на енергия и материали, за извършване на работа, за събиране, предаване, съхранение, обработка и използване на [[информация]]. Чрез машината се облекчава, механизира и автоматизира физическият и интелектуалният труд на човека и се повишава неговата [[производителност]].Тя е средство и показател за развитие.

==Видове машини==

В зависимост от основната цел на преобразуването се разграничават три вида машини:

'''1) енергетични (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател двигателни''']''' или трансформиращи)'''

'''2) работни (''''''[http://bg.wikipedia.org/wiki/Транспорт транспортни''']''' или технологични) '''

'''3) информационни'''

Енергетичните машини са предназначени за преобразуване на всякакъв вид енергия в механична енергия, и се наричат [[двигател]]и.Това са например електродвигатели,двигатели с вътрешно горене, турбини, компресори, парна машина и други. Разпространени са и екетрогенераторите. Работната машина превръща механичната енергия в полезна работа. Работните машини се разделят на технологични и транспортни. В технологичните машини обработваният материал може да бъдат в твърдо, течно или газообразно състояние. Целта на трансформацията на материала в тези машини е да се промени формата, свойствата, състоянието или местоположението му. В транспортните машини материалът е пренасяният обект, като превръщането му се състои в промяна на неговото положение. Към технологичните машини се отнасят металорежещите машини, валцуващите машини (прокатни станове), опаковащите машини,печатарски машини. Към транспортните машини се отнасят транспортните средства – автомобили,самолети,хеликоптери,елеватори. Информационните машини са предназначени за преобразуване на информация. Ако информацията е представена под формата на числа, машината се нарича сметачна или изчислителна, като например аритмометър, механичен интегратор, механична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] е конструирал машина за изчисление на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логаритъм логаритми] и други [http://bg.wikipedia.org/wiki/Функция функции] през 1837 г. Неговата машина ''Difference engine'' е първият механичен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Калкулатор калкулатор] и се счита за предшественик на днешните [http://bg.wikipedia.org/wiki/Компютър компютри]. Но те, макар и известни в началото на разработването им като [http://bg.wikipedia.org/wiki/ЕИМ електронно-изчислителни машини], строго погледнато не са машини, тъй като в тях механичните движения се изпълняват само при спомагателни дейности, но името е запазено поради историческата приемственост от сметачните машини. Машина, в която всички трансформации на енергия, материали, информация, се извършват без пряка намеса на човека, се нарича машина-автомат, или просто [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомат автомат]. Наборът от автомати, свързани в серия един с друг и предназначени да изпълняват специфични процеси, образува автоматизирана линия.

==История на машината==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Прост_механизъм Простите механизми] се използват от хората от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Праистория праисторически] времена. Те променят големината и посоката на приложена [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сила сила]. Такива механизми са най-простият начин за прилагане на ефекта на „силата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста]“, за да се увеличи приложената сила . Това са елементарните "тухли" от които се строят по-сложните машини. Историята на изучаването им датира още от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Архимед Архимед], който е изучавал [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лост лоста], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Макара макарата] и [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Винт_(прост_механизъм)&action=edit&redlink=1 винта]. По-късно [http://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс Ренесансовите] учени добавят към тях още няколко: [http://bg.wikipedia.org/wiki/Колело_и_ос колело и ос], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Наклонена_равнина наклонена равнина] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Клин клин].

По-сложни машини, използващи силата на човека, животинска тяга или задвижвани от силата на водата и вятъра датират от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Античност античността]. Човешката сила е задвижвала лебедки и макари, понякога с помощта на въжета. При военни действия са били използвани обсадни машини— например [http://bg.wikipedia.org/wiki/Обсадна_кула обсадна кула]. Към 1-ви век се е използвала животинска тяга в мелници и воденици.

==Двигатели ==

Първата парна машина е построена през 17 век от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Дени_Папен Дени Папен] и представлявала цилиндър с лост, който се издига под действието на парата, а после се спуска под атмосферното налягане след сгъстяването на отработената пара. Окончателни усъвършенствания в парната машина били направени от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Джеймс_Уат Джеймс Уат] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1769 1769] г. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_турбина Парната турбина] е изобретена от сър [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Чарлс_Алджернон_Парсънс&action=edit&redlink=1 Чарлз Парсънс] през [http://bg.wikipedia.org/wiki/1884 1884] г. Турбината постепенно бива усъвършенствана и заедно с [http://bg.wikipedia.org/wiki/Двигател_с_вътрешно_горене двигателя с вътрешно горене] през ХХ век постепенно изместват парната машина поради по-високия си коефициент на полезно действие (КПД).

Двигател с вътрешно горене е изпробван за първи път във Франция през 1807 от Исак де Риваз който направил автомобил с двигател, движен от възпламеняващ се въглищен газ. Първият истински тритактов двигател с вътрешно горене и водно охлаждане е дело на Барзанти и Маточи, а след изобретяването на цикъла на Ото от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Николаус_Ото Николаус Ото] през 1877 става ясно, че този тип двигатели има много предимства пред парните двигатели. През 1877 г. Ото и фабриката за газови двигатели ''Дойц'' патентоват четиритактовия процес. През 1884 г. той въвежда и електрическото запалване на двигателите. След това нововъведение става възможно използването и на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бензин течни горива] и настъпва ерата на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила].

==Работни машини ==

Модел на предачна машина от 18 в. от музея във [http://bg.wikipedia.org/wiki/Вупертал Вупертал], Германия

Машините играят основна роля за настъпването на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Индустриална_революция индустриалната революция]. В началото на 18 в. английската текстилна промишленост разчита на домашно произведени суровини и то основно вълна, тъй като изготвянето на нишки от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Лен лен] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Памук памук] изисква по-съвършена обработка и тези платове се внасят от чужбина. През втората половина на века в се появяват текстилните манифактури в които работата се механизира и след появата на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Предачна_машина&action=edit&redlink=1 предачната машина] през (1768), патентована от Ричард Аркрайт и механизирания [http://bg.wikipedia.org/wiki/Тъкачен_стан тъкачен стан] на Едмънд Картрайт (1784) израстват и първите текстилни фабрики. Отначало машините са задвижвани с животинска тяга или [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Водно_колело&action=edit&redlink=1 водни колела]. Към 1780 г. в Англия има 20, а след още 10 години — 150 предачни фабрики и на много от тях работят по 700—800 души.

След това водното колело бива заменено от [http://bg.wikipedia.org/wiki/Парна_машина парния двигател]. В периода от 1775 до 1800 г. заводите на Уат и Болтън произвеждат 84 парни машини за памучни фабрики и 9 машини — за фабрики, преработващи вълна.

Развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Машиностроене машиностроенето] е невъзможно без подходящи обработващи машини. Те са предназначени за изработване на отделните части (компоненти) и са задвижвани с електричество, хидравлика или с трансмисия. Отначало при изработката на частите се използва дърво и кожа, но скоро те биват заменени от метал. При обработката му се използва натрупаният опит в изработване на механични части от майсторите на часовници и научни инструменти. Механичните части на ранните текстилни машини понякога се наричат „часовникарски“, защото съдържат метални шпиндели и предавки. Растящото производство привлича такива майстори и така се поставят основите на съвременното машиностроене.

Освен [http://bg.wikipedia.org/wiki/Струг струговете], първата голяма металообработваща машина е цилиндрична [http://bg.wikipedia.org/wiki/Бормашина бормашина], използвана за пробиване на силиндри с голям диаметър за първите парни двигатели.

==Информационни машини==

Най-старата машина за програмиране (това е машина, чието поведение може да се контролира от промените на програма) е програмният хуманоиден робот на [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ал_Джазари&action=edit&redlink=1 Ал Джазари] през 1206 г. Външният вид на робота на Ал Джазари е механизирана лодка с четирима автоматични музиканти, която се носи по езерото и забавлява гостите по време на кралските балове. Неговият механизъм включва програмируеми барабани с ключе, захванати на малка ръчка, които отмерват ритъма. Барабанистът е можел да изпълнява различни ритми в зависимост от положението на ключето.

Често за образец на ранно машинно програмиране е считан станът за [http://bg.wikipedia.org/wiki/Жакард жакардови] тъкани, създаден през 1801 г. В тази машина се използвали картонени карти с дупки по тях, като дупките показват извивките на дрехата. Така в зависимост от картите, които му се поставят, станът можел да произвежда напълно различни дрехи. Такива карти е използвал и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Чарлз_Бабидж Чарлз Бабидж] през 1830 г., за да управлява своята [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сметачна_машина сметачна машина]. Тук отворите се използват за контрол на машината.

==Машинни елементи==

Машините се състоят от машинни елементи.Те се разделят на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм механизми], които контролират движението по различни начини и структурни компоненти като рама и крепежни елементи. Съвременните машини съдържат също сензори, активатори и компютърни контролери. Формата, видът и цветът на корпусите на машините са обект на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Промишлен_дизайн промишления дизайн].

==Механизми ==

[http://bg.wikipedia.org/wiki/Механизъм Механизмите] контролират движението по различни начини.Най-общо механизмите се класифицират като предавки, трансмисии, валове, спирачки, съединители и свързващи механизми, макар че има и други видове като [http://bg.wikipedia.org/wiki/Спирачка спирачка] и [http://bg.wikipedia.org/wiki/Предавателна_кутия предавателна кутия].

==Контролери==

Контролерите съчетават [http://bg.wikipedia.org/wiki/Сензор сензори], [http://bg.wikipedia.org/wiki/Логика логика] и изпълнителни устройства (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''actuators''), за да може компонентите на машината да изпълнят предназначението си. Може би най-известният е този на парната машина, наречен центробежен регулатор (на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Английски_език английски]: ''centrifugal governor''). Други примери са [http://bg.wikipedia.org/wiki/Реле релето] и термостатът, който при определена температура задействува някакъв клапан (например в [http://bg.wikipedia.org/wiki/Система_за_охлаждане_на_двигатели_с_вътрешно_горене охладителната система] на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Автомобил автомобила]). В компютрите се използват програмируеми логически контролери. [http://bg.wikipedia.org/wiki/Серво-мотор Сервомоторите], които прецизно позиционират даден вал вследствие на електрическа команда са друг пример, като те правят възможно развитието на [http://bg.wikipedia.org/wiki/Робот роботите].

==Източници==

http://www.lideka.com/BG_MACHINERY_MAIN.html http://www.lideka.com/BG_MACHINERY_MAIN.html

http://prodajba.net

http://rechnik.info

[[category: Икономика]]

Метасистема

2012-02-12T14:17:40Z

Anelia.gavrilova: /* Проблем за опростяването */

'''Мета система''' е [[система]] от ниво на сложност 4.Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими [[елемент]]и,които образуват едно цяло.А мета системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.

==Ниво на сложност на системите==

===Системи от ниво на сложност===

Това са системите с най- ниска степен на сложност. Тези системи се дефинират само като множества от неголям брой променливи, или с други думи - единствено като множества от детерминирани състояния , отнасящи се до всяка [[променлива]]. При тях множеството от променливи се дели на две подмножества - основни и поддържащи,спомагателни променливи. Много често, в теорията и в системната практика се употребява израза пораждаща система. Когато се казва пораждаща или начална система, винаги се има предвид система от това ниво, т.е. система която произтича директно от дадени емпирични данни и факти.

Системите от различните по-високи нива, се разграничават една от друга по степента на съдържащите се в тях "знания" относно променливите на пораждащата система. Всяка една система от по-горно ниво, съдържа всички [["знания"]] на съответстващите й системи от по-долните нива, като в същото време съдържа и допълнителни знания, които ги няма в тези системи. Ясно е, че пораждащата, началната система се съдържа във всички системи от по-високи нива на сложност.

===Системи от ниво на сложност 1===

Когато началната система е допълнена с множество от данни за актуалните състояния на базисните променливи в рамките на подмножеството от спомагателните такива, тогава се казва, че системата е от ниво на сложност 1, че тя е система от данни.

===Системи от ниво на сложност 2===

Тези системи се представят на основата на инвариантната характеристика на ограниченията между базисните променливи на пораждащата система и възможни допълнителни променливи. Тук всяка от допълнителните променливи се дефинира в термините на базисните променливи и на специфичните правила за транслация, определени от подмножеството на поддържащите,[[спомагателни променливи]]. Системите от това ниво се наричат генериращи.

===Системи от ниво на сложност 3===

Всяка система, която е дефинирана като множество от генериращи системи (множеството може да съдържа и системи от нива 0 и 1), които могат да имат някои общи променливи или пък да взаимодействат по някакъв друг начин помежду си, е система от ниво на сложност 3. Тези системи се наричат структурни.

===Системи от ниво на сложност 4===

Това са системи, които са дефинирани на основата на някакви системи от по-ниски нива, за които е "позволено" да се правят смени в подмножеството от поддържащи променливи, асоциирано с пораждащата система. Системите от ниво на сложност 4 се характеризират с т.н. инвариантна поддържаща процедура. Тези системи се наричат метасистеми. Мета-метасистеми са системите от ниво на сложност 5, мета-мета-метасистеми - от ниво на сложност 6 и т.н.

==Принципи на сложността==

Независимо от различните проявление на сложността и свързаните с нея различни типове системи, от общо-методологична гледна точка, могат да се определят два принципа на системната сложност:

* Първи принцип: В съответствие с този принцип сложността на системите е пропорционална на количеството [[информация]], необходимо за пълното описание на дадена система (дескриптивна сложност).Един от пътищата за изразяване на т.н. дескриптивна сложност, може би най-простия такъв е тя да се измерва с броя на някои от величините, които се включват в системата (променливи, техните състояния, връзки и др.). Разбира се, че съществуват и други начини и пътища за описание на [[дескриптивна сложност]], като всеки един от тях обаче трябва да задоволява няколко общи изисквания.
* Втори принцип: Този принцип гласи, че сложността на дадена система е пропорционална на количеството информация, необходима за разрешаването на всяка несигурност, асоциирана със системата. Тук също се използва само синтактичното значение на информацията, като в този случай, информацията се базира на мерките за [[несигурност]].

==Проблем за опростяването==

В сравнение с всички други [[проблем]]и, отнасящи се до сложността, този проблем е с най-висока степен на важност. Тази степен се определя от практическата стойност на решението на проблема за опростяване, намиращ отражение при [[моделиране]]то, [[анализ]]а, оценките и ефективното, интелигентно управление на информационната среда'''.'''

Съществуват много [[стратегия|стратегии]] за опростяване, които се различават по следното:

степен на сложност;

множеството от всички считани за възможни опростени форми на дадена система;

влаганото субективно значение в двете базисни наредби;

природата (смисъла) на допълнителните предпочитани наредби,

но всяка една от тях може да бъде формулирана като специален случай на показаното по-горе решение на проблема.

Една важна стратегия за опростяване на много сложни системи (за правене на системите управляеми) е тази при която сложните системи се “разбиват” на подходящи подсистеми. Един от аспектите на системната управляемост се характеризира с използваните ресурси (най-често компютърни – време и памет) за решаване на проблема за опростяване. От практическа гледна точка различните [[ресурс]]и обикновено се изразяват чрез някакъв параметър, който представя “големината на проблема”. Нека например да означим един такъв параметър с ''n'' и той да се асоциира с броя на променливите на дадена система. В този случай времето необходимо за решаване на проблема за опростяването може да се изрази чрез функцията:
:[[file:metasistema1.png]]

така, че ''fT(n) ''да означава най-продължителното време, необходимо за решаване на проблем с “големина” ''n''. Обикновено [[функция]]та ''fT'' се нарича времева''' '''функция''' '''на''' '''сложност'''. '''На основата на тази функция и в зависимост от характера на сложността на системите, се градят два класа алгоритми за опростяване – полиноминални и експоненциални.

Ресурсът компютърна''' '''памет може да се характеризира по следния начин. Ако всяка една от ''n''-те променливи има ''k'' състояния, то за описание на всички състояния на дадената система ще са необходими n.''kn'' “клетки” памет, всяка от които може да съдържа само едно [[състояние]].

От друга гледна точка, ресурса памет се свърза с броя на възможните системи, които могат да се разграничат за решаване на една и съща задача.

Дескриптивната''' '''сложност на системите се редуцира обикновено чрез “разлагане” на сложната система на подходящи подсистеми – това е общ принцип, който не зависи от мярката за измерване на този вид сложност.

От друга страна обаче, сложността свързана с несигурността нараства или в най-добрия случай остава същата, когато системата се “разлага” и замества от подсистеми. Това означава, че опростяването на системите чрез подсистеми е само специален случай от общия проблем за опростяването. Един от пътищата за цялостно решаване на този проблем е напр. чрез прилагане на теориите за размитостите.

==Общи степени на функционална сложност==

От функционална гледна точка е възможно да се разграничат три обобщени степени на сложност,ще използваме класификационната схема и наименованията, предложени от [[Уорън Уивър]].

===Организирана простота===

Тази сложност се представя от системи, които са адекватни на моделите на реалния свят и се състоят от много малък брой променливи (обикновено 2, най-много 3), които зависят една от друга в детерминистичен смисъл. При тези системи има много неустановени [[фактор]]и, които влияят на тяхното поведение. Когато такива системи се изследват, на основата на [[наблюдение|наблюденията]], опита и интуицията, обикновено се правят предложения, свързани с избирането на няколко фактора, за които се счита, че са достатъчни.

===Дезорганизирана сложност===

Докато организираната простота се характеризираше с малък брой “променливи” и голяма степен на [[детерминираност]], дезорганизираната сложност притежава характеристики, които са противоположни на горните. Тази сложност се представя от системи с много голям брой променливи и висока степен на случайност. Интерес към системи от този вид се появи в началото на века, когато започнаха практически изследвания, относно движението на молекули в газова среда в затворено пространство. Една такава система обикновено съдържа от порядъка на 1023 молекули . . . Ясно е, че методите, които се използват за изследване на [[система|системите]], притежаващи първата степен на функционална сложност, тук са неприложими. За сега тези системи най-добре се изследват с методите на статистическата теория и практика.

===Организационна сложност===

Като примери на системи с такава степен на функционална сложност могат да се посочат тези системи, характеризиращи човешкото поведение, природната среда, социалните взаимоотношения и пр. Информационната среда, представена от своите компоненти – информационните технологии, информационните фондове, взаимоотношенията човек – компютър и връзките между тях, е типичен пример на система от типа организирана сложност. Много често системите притежаващи този клас сложност “покриват” едновременно няколко научни дисциплини. За “разрешаване” на тази степен на сложност, все още няма разработени нито аналитически, нито статистически методи, адекватни на общия проблем за опростяване на сложността. В теоретично отношение, а и в практиката, се разработват и използват различни методи, но те в общия случай дават само частични резултати.

По-сложните системи притежават по-голяма вариантност, по-голяма несигурност и изискват адекватна по-гъвкава контролираща система. Сложна система не може да се управлява с прост контролиращ механизъм.

При оценяване сложността на [[система|системите]], трябва да вземем под внимание следните фактори:

* Броя на елементите в системата;
* Броя на атрибутите;
* Броя на интер [[акция|акциите]] между елементите;

Степен на организираност.

В тази връзка, нека да разглеждаме една система от пет професионалисти: броя на елементите е малък, но всеки е описан с множество хетерогенни атрибути, броя на възможните интеракции е много голям и твърде сложен (всеки с всеки, всеки с всеки двама, и т.н.), естеството на работа не предполага висока степен на [[организация]] – дейностите са слабо или неструктурирани. Такава система е сложна и изисква един човек да се ангажира с нейното [[управление]]. Ако я сравним със системата на работници в производствен цех ще видим, че независимо от значително по-големия брой на участващите елементи, високата степен на организираност прави такава система значително по-проста за управление.

==Принципи на контрол на мета-системата==

* Първи'' ''принцип'':'' Непрекъснато и автоматично сравняване на контролирания [[обект]] със зададен [[стандарт]]; непрекъсната и автоматична [[обратна връзка]] на коригиращите действия;
* Втори'' ''принцип'':'' Контрол е синоним на комуникация: “Контролът ... е нищо друго освен изпращане на съобщение, което ефективно променя поведението на получателя...” (Н. Винер)
* Трети'' ''принцип'':'' По-честите отклонения изискват по-честа [[комуникация]] между детектора и сравняващия.

[[category:Основи на управлението]]

Метасистема

2012-02-12T14:17:18Z

Anelia.gavrilova: /* Проблем за опростяването */

'''Мета система''' е [[система]] от ниво на сложност 4.Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими [[елемент]]и,които образуват едно цяло.А мета системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.

==Ниво на сложност на системите==

===Системи от ниво на сложност===

Това са системите с най- ниска степен на сложност. Тези системи се дефинират само като множества от неголям брой променливи, или с други думи - единствено като множества от детерминирани състояния , отнасящи се до всяка [[променлива]]. При тях множеството от променливи се дели на две подмножества - основни и поддържащи,спомагателни променливи. Много често, в теорията и в системната практика се употребява израза пораждаща система. Когато се казва пораждаща или начална система, винаги се има предвид система от това ниво, т.е. система която произтича директно от дадени емпирични данни и факти.

Системите от различните по-високи нива, се разграничават една от друга по степента на съдържащите се в тях "знания" относно променливите на пораждащата система. Всяка една система от по-горно ниво, съдържа всички [["знания"]] на съответстващите й системи от по-долните нива, като в същото време съдържа и допълнителни знания, които ги няма в тези системи. Ясно е, че пораждащата, началната система се съдържа във всички системи от по-високи нива на сложност.

===Системи от ниво на сложност 1===

Когато началната система е допълнена с множество от данни за актуалните състояния на базисните променливи в рамките на подмножеството от спомагателните такива, тогава се казва, че системата е от ниво на сложност 1, че тя е система от данни.

===Системи от ниво на сложност 2===

Тези системи се представят на основата на инвариантната характеристика на ограниченията между базисните променливи на пораждащата система и възможни допълнителни променливи. Тук всяка от допълнителните променливи се дефинира в термините на базисните променливи и на специфичните правила за транслация, определени от подмножеството на поддържащите,[[спомагателни променливи]]. Системите от това ниво се наричат генериращи.

===Системи от ниво на сложност 3===

Всяка система, която е дефинирана като множество от генериращи системи (множеството може да съдържа и системи от нива 0 и 1), които могат да имат някои общи променливи или пък да взаимодействат по някакъв друг начин помежду си, е система от ниво на сложност 3. Тези системи се наричат структурни.

===Системи от ниво на сложност 4===

Това са системи, които са дефинирани на основата на някакви системи от по-ниски нива, за които е "позволено" да се правят смени в подмножеството от поддържащи променливи, асоциирано с пораждащата система. Системите от ниво на сложност 4 се характеризират с т.н. инвариантна поддържаща процедура. Тези системи се наричат метасистеми. Мета-метасистеми са системите от ниво на сложност 5, мета-мета-метасистеми - от ниво на сложност 6 и т.н.

==Принципи на сложността==

Независимо от различните проявление на сложността и свързаните с нея различни типове системи, от общо-методологична гледна точка, могат да се определят два принципа на системната сложност:

* Първи принцип: В съответствие с този принцип сложността на системите е пропорционална на количеството [[информация]], необходимо за пълното описание на дадена система (дескриптивна сложност).Един от пътищата за изразяване на т.н. дескриптивна сложност, може би най-простия такъв е тя да се измерва с броя на някои от величините, които се включват в системата (променливи, техните състояния, връзки и др.). Разбира се, че съществуват и други начини и пътища за описание на [[дескриптивна сложност]], като всеки един от тях обаче трябва да задоволява няколко общи изисквания.
* Втори принцип: Този принцип гласи, че сложността на дадена система е пропорционална на количеството информация, необходима за разрешаването на всяка несигурност, асоциирана със системата. Тук също се използва само синтактичното значение на информацията, като в този случай, информацията се базира на мерките за [[несигурност]].

==Проблем за опростяването==

В сравнение с всички други [[проблем]]и, отнасящи се до сложността, този проблем е с най-висока степен на важност. Тази степен се определя от практическата стойност на решението на проблема за опростяване, намиращ отражение при [[моделиране]]то, [[анализ]]а, оценките и ефективното, интелигентно управление на информационната среда'''.'''

Съществуват много [[стратегия|стратегии]] за опростяване, които се различават по следното:

степен на сложност;

множеството от всички считани за възможни опростени форми на дадена система;

влаганото субективно значение в двете базисни наредби;

природата (смисъла) на допълнителните предпочитани наредби,

но всяка една от тях може да бъде формулирана като специален случай на показаното по-горе решение на проблема.

Една важна стратегия за опростяване на много сложни системи (за правене на системите управляеми) е тази при която сложните системи се “разбиват” на подходящи подсистеми. Един от аспектите на системната управляемост се характеризира с използваните ресурси (най-често компютърни – време и памет) за решаване на проблема за опростяване. От практическа гледна точка различните [[ресурс]]и обикновено се изразяват чрез някакъв параметър, който представя “големината на проблема”. Нека например да означим един такъв параметър с ''n'' и той да се асоциира с броя на променливите на дадена система. В този случай времето необходимо за решаване на проблема за опростяването може да се изрази чрез функцията:

:[[file:metasistema1.png]]

така, че ''fT(n) ''да означава най-продължителното време, необходимо за решаване на проблем с “големина” ''n''. Обикновено [[функция]]та ''fT'' се нарича времева''' '''функция''' '''на''' '''сложност'''. '''На основата на тази функция и в зависимост от характера на сложността на системите, се градят два класа алгоритми за опростяване – полиноминални и експоненциални.

Ресурсът компютърна''' '''памет може да се характеризира по следния начин. Ако всяка една от ''n''-те променливи има ''k'' състояния, то за описание на всички състояния на дадената система ще са необходими n.''kn'' “клетки” памет, всяка от които може да съдържа само едно [[състояние]].

От друга гледна точка, ресурса памет се свърза с броя на възможните системи, които могат да се разграничат за решаване на една и съща задача.

Дескриптивната''' '''сложност на системите се редуцира обикновено чрез “разлагане” на сложната система на подходящи подсистеми – това е общ принцип, който не зависи от мярката за измерване на този вид сложност.

От друга страна обаче, сложността свързана с несигурността нараства или в най-добрия случай остава същата, когато системата се “разлага” и замества от подсистеми. Това означава, че опростяването на системите чрез подсистеми е само специален случай от общия проблем за опростяването. Един от пътищата за цялостно решаване на този проблем е напр. чрез прилагане на теориите за размитостите.

==Общи степени на функционална сложност==

От функционална гледна точка е възможно да се разграничат три обобщени степени на сложност,ще използваме класификационната схема и наименованията, предложени от [[Уорън Уивър]].

===Организирана простота===

Тази сложност се представя от системи, които са адекватни на моделите на реалния свят и се състоят от много малък брой променливи (обикновено 2, най-много 3), които зависят една от друга в детерминистичен смисъл. При тези системи има много неустановени [[фактор]]и, които влияят на тяхното поведение. Когато такива системи се изследват, на основата на [[наблюдение|наблюденията]], опита и интуицията, обикновено се правят предложения, свързани с избирането на няколко фактора, за които се счита, че са достатъчни.

===Дезорганизирана сложност===

Докато организираната простота се характеризираше с малък брой “променливи” и голяма степен на [[детерминираност]], дезорганизираната сложност притежава характеристики, които са противоположни на горните. Тази сложност се представя от системи с много голям брой променливи и висока степен на случайност. Интерес към системи от този вид се появи в началото на века, когато започнаха практически изследвания, относно движението на молекули в газова среда в затворено пространство. Една такава система обикновено съдържа от порядъка на 1023 молекули . . . Ясно е, че методите, които се използват за изследване на [[система|системите]], притежаващи първата степен на функционална сложност, тук са неприложими. За сега тези системи най-добре се изследват с методите на статистическата теория и практика.

===Организационна сложност===

Като примери на системи с такава степен на функционална сложност могат да се посочат тези системи, характеризиращи човешкото поведение, природната среда, социалните взаимоотношения и пр. Информационната среда, представена от своите компоненти – информационните технологии, информационните фондове, взаимоотношенията човек – компютър и връзките между тях, е типичен пример на система от типа организирана сложност. Много често системите притежаващи този клас сложност “покриват” едновременно няколко научни дисциплини. За “разрешаване” на тази степен на сложност, все още няма разработени нито аналитически, нито статистически методи, адекватни на общия проблем за опростяване на сложността. В теоретично отношение, а и в практиката, се разработват и използват различни методи, но те в общия случай дават само частични резултати.

По-сложните системи притежават по-голяма вариантност, по-голяма несигурност и изискват адекватна по-гъвкава контролираща система. Сложна система не може да се управлява с прост контролиращ механизъм.

При оценяване сложността на [[система|системите]], трябва да вземем под внимание следните фактори:

* Броя на елементите в системата;
* Броя на атрибутите;
* Броя на интер [[акция|акциите]] между елементите;

Степен на организираност.

В тази връзка, нека да разглеждаме една система от пет професионалисти: броя на елементите е малък, но всеки е описан с множество хетерогенни атрибути, броя на възможните интеракции е много голям и твърде сложен (всеки с всеки, всеки с всеки двама, и т.н.), естеството на работа не предполага висока степен на [[организация]] – дейностите са слабо или неструктурирани. Такава система е сложна и изисква един човек да се ангажира с нейното [[управление]]. Ако я сравним със системата на работници в производствен цех ще видим, че независимо от значително по-големия брой на участващите елементи, високата степен на организираност прави такава система значително по-проста за управление.

==Принципи на контрол на мета-системата==

* Първи'' ''принцип'':'' Непрекъснато и автоматично сравняване на контролирания [[обект]] със зададен [[стандарт]]; непрекъсната и автоматична [[обратна връзка]] на коригиращите действия;
* Втори'' ''принцип'':'' Контрол е синоним на комуникация: “Контролът ... е нищо друго освен изпращане на съобщение, което ефективно променя поведението на получателя...” (Н. Винер)
* Трети'' ''принцип'':'' По-честите отклонения изискват по-честа [[комуникация]] между детектора и сравняващия.

[[category:Основи на управлението]]

Метасистема

2012-02-12T14:16:54Z

Anelia.gavrilova:

'''Мета система''' е [[система]] от ниво на сложност 4.Това са системи, които са дефинирани на основата на системи от по-ниско ниво на сложност.Най – простичко казано системите представляват множество от взаимносвързани,взаймно-деизтващи,взаимозависими [[елемент]]и,които образуват едно цяло.А мета системите най-общо представляват взаимосвързани помежду си системи.

==Ниво на сложност на системите==

===Системи от ниво на сложност===

Това са системите с най- ниска степен на сложност. Тези системи се дефинират само като множества от неголям брой променливи, или с други думи - единствено като множества от детерминирани състояния , отнасящи се до всяка [[променлива]]. При тях множеството от променливи се дели на две подмножества - основни и поддържащи,спомагателни променливи. Много често, в теорията и в системната практика се употребява израза пораждаща система. Когато се казва пораждаща или начална система, винаги се има предвид система от това ниво, т.е. система която произтича директно от дадени емпирични данни и факти.

Системите от различните по-високи нива, се разграничават една от друга по степента на съдържащите се в тях "знания" относно променливите на пораждащата система. Всяка една система от по-горно ниво, съдържа всички [["знания"]] на съответстващите й системи от по-долните нива, като в същото време съдържа и допълнителни знания, които ги няма в тези системи. Ясно е, че пораждащата, началната система се съдържа във всички системи от по-високи нива на сложност.

===Системи от ниво на сложност 1===

Когато началната система е допълнена с множество от данни за актуалните състояния на базисните променливи в рамките на подмножеството от спомагателните такива, тогава се казва, че системата е от ниво на сложност 1, че тя е система от данни.

===Системи от ниво на сложност 2===

Тези системи се представят на основата на инвариантната характеристика на ограниченията между базисните променливи на пораждащата система и възможни допълнителни променливи. Тук всяка от допълнителните променливи се дефинира в термините на базисните променливи и на специфичните правила за транслация, определени от подмножеството на поддържащите,[[спомагателни променливи]]. Системите от това ниво се наричат генериращи.

===Системи от ниво на сложност 3===

Всяка система, която е дефинирана като множество от генериращи системи (множеството може да съдържа и системи от нива 0 и 1), които могат да имат някои общи променливи или пък да взаимодействат по някакъв друг начин помежду си, е система от ниво на сложност 3. Тези системи се наричат структурни.

===Системи от ниво на сложност 4===

Това са системи, които са дефинирани на основата на някакви системи от по-ниски нива, за които е "позволено" да се правят смени в подмножеството от поддържащи променливи, асоциирано с пораждащата система. Системите от ниво на сложност 4 се характеризират с т.н. инвариантна поддържаща процедура. Тези системи се наричат метасистеми. Мета-метасистеми са системите от ниво на сложност 5, мета-мета-метасистеми - от ниво на сложност 6 и т.н.

==Принципи на сложността==

Независимо от различните проявление на сложността и свързаните с нея различни типове системи, от общо-методологична гледна точка, могат да се определят два принципа на системната сложност:

* Първи принцип: В съответствие с този принцип сложността на системите е пропорционална на количеството [[информация]], необходимо за пълното описание на дадена система (дескриптивна сложност).Един от пътищата за изразяване на т.н. дескриптивна сложност, може би най-простия такъв е тя да се измерва с броя на някои от величините, които се включват в системата (променливи, техните състояния, връзки и др.). Разбира се, че съществуват и други начини и пътища за описание на [[дескриптивна сложност]], като всеки един от тях обаче трябва да задоволява няколко общи изисквания.
* Втори принцип: Този принцип гласи, че сложността на дадена система е пропорционална на количеството информация, необходима за разрешаването на всяка несигурност, асоциирана със системата. Тук също се използва само синтактичното значение на информацията, като в този случай, информацията се базира на мерките за [[несигурност]].

==Проблем за опростяването==

В сравнение с всички други [[проблем]]и, отнасящи се до сложността, този проблем е с най-висока степен на важност. Тази степен се определя от практическата стойност на решението на проблема за опростяване, намиращ отражение при [[моделиране]]то, [[анализ]]а, оценките и ефективното, интелигентно управление на информационната среда'''.'''

Съществуват много [[стратегия|стратегии]] за опростяване, които се различават по следното:

степен на сложност;

множеството от всички считани за възможни опростени форми на дадена система;

влаганото субективно значение в двете базисни наредби;

природата (смисъла) на допълнителните предпочитани наредби,

но всяка една от тях може да бъде формулирана като специален случай на показаното по-горе решение на проблема.

Една важна стратегия за опростяване на много сложни системи (за правене на системите управляеми) е тази при която сложните системи се “разбиват” на подходящи подсистеми. Един от аспектите на системната управляемост се характеризира с използваните ресурси (най-често компютърни – време и памет) за решаване на проблема за опростяване. От практическа гледна точка различните [[ресурс]]и обикновено се изразяват чрез някакъв параметър, който представя “големината на проблема”. Нека например да означим един такъв параметър с ''n'' и той да се асоциира с броя на променливите на дадена система. В този случай времето необходимо за решаване на проблема за опростяването може да се изрази чрез функцията:

:[[file:metasistema1.png]]

така, че ''fT(n) ''да означава най-продължителното време, необходимо за решаване на проблем с “големина” ''n''. Обикновено [[функция]]та ''fT'' се нарича времева''' '''функция''' '''на''' '''сложност'''. '''На основата на тази функция и в зависимост от характера на сложността на системите, се градят два класа алгоритми за опростяване – полиноминални и експоненциални.

Ресурсът компютърна''' '''памет може да се характеризира по следния начин. Ако всяка една от ''n''-те променливи има ''k'' състояния, то за описание на всички състояния на дадената система ще са необходими n.''kn'' “клетки” памет, всяка от които може да съдържа само едно [[състояние]].

От друга гледна точка, ресурса памет се свърза с броя на възможните системи, които могат да се разграничат за решаване на една и съща задача.

Дескриптивната''' '''сложност на системите се редуцира обикновено чрез “разлагане” на сложната система на подходящи подсистеми – това е общ принцип, който не зависи от мярката за измерване на този вид сложност.

От друга страна обаче, сложността свързана с несигурността нараства или в най-добрия случай остава същата, когато системата се “разлага” и замества от подсистеми. Това означава, че опростяването на системите чрез подсистеми е само специален случай от общия проблем за опростяването. Един от пътищата за цялостно решаване на този проблем е напр. чрез прилагане на теориите за размитостите.

==Общи степени на функционална сложност==

От функционална гледна точка е възможно да се разграничат три обобщени степени на сложност,ще използваме класификационната схема и наименованията, предложени от [[Уорън Уивър]].

===Организирана простота===

Тази сложност се представя от системи, които са адекватни на моделите на реалния свят и се състоят от много малък брой променливи (обикновено 2, най-много 3), които зависят една от друга в детерминистичен смисъл. При тези системи има много неустановени [[фактор]]и, които влияят на тяхното поведение. Когато такива системи се изследват, на основата на [[наблюдение|наблюденията]], опита и интуицията, обикновено се правят предложения, свързани с избирането на няколко фактора, за които се счита, че са достатъчни.

===Дезорганизирана сложност===

Докато организираната простота се характеризираше с малък брой “променливи” и голяма степен на [[детерминираност]], дезорганизираната сложност притежава характеристики, които са противоположни на горните. Тази сложност се представя от системи с много голям брой променливи и висока степен на случайност. Интерес към системи от този вид се появи в началото на века, когато започнаха практически изследвания, относно движението на молекули в газова среда в затворено пространство. Една такава система обикновено съдържа от порядъка на 1023 молекули . . . Ясно е, че методите, които се използват за изследване на [[система|системите]], притежаващи първата степен на функционална сложност, тук са неприложими. За сега тези системи най-добре се изследват с методите на статистическата теория и практика.

===Организационна сложност===

Като примери на системи с такава степен на функционална сложност могат да се посочат тези системи, характеризиращи човешкото поведение, природната среда, социалните взаимоотношения и пр. Информационната среда, представена от своите компоненти – информационните технологии, информационните фондове, взаимоотношенията човек – компютър и връзките между тях, е типичен пример на система от типа организирана сложност. Много често системите притежаващи този клас сложност “покриват” едновременно няколко научни дисциплини. За “разрешаване” на тази степен на сложност, все още няма разработени нито аналитически, нито статистически методи, адекватни на общия проблем за опростяване на сложността. В теоретично отношение, а и в практиката, се разработват и използват различни методи, но те в общия случай дават само частични резултати.

По-сложните системи притежават по-голяма вариантност, по-голяма несигурност и изискват адекватна по-гъвкава контролираща система. Сложна система не може да се управлява с прост контролиращ механизъм.

При оценяване сложността на [[система|системите]], трябва да вземем под внимание следните фактори:

* Броя на елементите в системата;
* Броя на атрибутите;
* Броя на интер [[акция|акциите]] между елементите;

Степен на организираност.

В тази връзка, нека да разглеждаме една система от пет професионалисти: броя на елементите е малък, но всеки е описан с множество хетерогенни атрибути, броя на възможните интеракции е много голям и твърде сложен (всеки с всеки, всеки с всеки двама, и т.н.), естеството на работа не предполага висока степен на [[организация]] – дейностите са слабо или неструктурирани. Такава система е сложна и изисква един човек да се ангажира с нейното [[управление]]. Ако я сравним със системата на работници в производствен цех ще видим, че независимо от значително по-големия брой на участващите елементи, високата степен на организираност прави такава система значително по-проста за управление.

==Принципи на контрол на мета-системата==

* Първи'' ''принцип'':'' Непрекъснато и автоматично сравняване на контролирания [[обект]] със зададен [[стандарт]]; непрекъсната и автоматична [[обратна връзка]] на коригиращите действия;
* Втори'' ''принцип'':'' Контрол е синоним на комуникация: “Контролът ... е нищо друго освен изпращане на съобщение, което ефективно променя поведението на получателя...” (Н. Винер)
* Трети'' ''принцип'':'' По-честите отклонения изискват по-честа [[комуникация]] между детектора и сравняващия.

[[category:Основи на управлението]]

Матрица на решенията

2012-02-12T14:02:31Z

Anelia.gavrilova:

'''Матрицата на решението''', (или '''платежна матрица''') както е описана от Кук и Слак, е [[метод за моделиране]] на сравнително прости [[решение|решения]] в условия на несигурност по такъв начин, че да се направят ясни откритите възможности за този, който взема решението, факторите или „естествените състояния”, съответстващи на решението и вероятните последствия от комбинация от всяка възможност с всеки [[фактор]].

[[Image:kartinka2matrica_na_reshenieto.jpg|thumb|right|alt=A matrix of solutions.|Матрица на решенията.]]
==Същност==

Преценяването на възможните решения в [[матрица]] на решенията, значително улеснява този, който се налага да ги взима. Чрез този начин нагледно се представят ако не всички, то повечето и по важни възможни решения, последвани от евентуалните [[проблемна ситуация|ситуации]], които могат да настъпят в следствие на взетото [[решение]]. Чрез този [[метод]] може най-лесно и обективно да се прецени кое ще е най-доброто и кое ще доведе до неприятни последствия.

Например в една реална бизнес ситуация, [[мениджър]]ите и управленците от по високо ниво (както и някои от по ниско), трябва във всеки един момент да бъдат подготвени за вземане на важно [[стратегическо решение|стратегическо]] или [[оперативно решение]]. В такъв момент, за тяхно улеснение, [[матрица]]та на решенията може до голяма степен да даде нагледен вид на създалата се моментна ситуация и да представи най-опростено възможните [[изход]]и от евентуалните решения, които са налице.

Естествено съществуват и не малко [[фактор]]и, които влияят при [[вземане на решение|вземането на решение]]. Матрицата на решенията представя тези фактори, както и евентуалните взаимодействия, с някои от решенията в нея. Именно това значително разширява обхвата на матрицата на решенията, чрез което конкретизира [[специфика]]та на бъдещия [[избор]]. Чрез прости математически сметки лесно може да се провери надеждността при всяко едно решение от изготвената матрица, което не създава допълнителни усложнения при нейното използване. При по-сложни [[система|системи]] от възможни решения и взаимодействието им с повече фактори от [[външна среда|външната среда]], е възможно съставянето на по-сложни матрици, чрез които се създава допълнително улеснение и възможност за по-обстойна нагледна преценка за възможния резултат от конкретното действие. Именно това улеснение дава основната и най-качествена характеристика на матриците за вземане на решения - достъпност и яснота. Колкото по-често се използва методът на матрицата за вземане на решение, толкова по-малка става възможността от по-сериозни грешки и неточности при последсвията от направения [[избор]]. Така процента на [[несигурност]] у вземащия [[решение]]то значително намалява. Това представя метода на този вид матрица като надежден и строго целенасочен начин при оценката и определянето на силните и слаби страни на дадено [[решение]], вземайки предвид влиянието и индивидуалното [[взаимодействие]] на външните и странични [[фактор]]и, оказващи влияние върху него.

[[Image:kartinka1matrica_na_reshenieto.jpg|400px]]

Nj - състояние на обективни условия

Pj - вероятността да се появи едно или друго състояние на обективните дейности

Vi - варианти на решение, на стратегии на действие в съответната ситуация

Qij - количествен израз на последствията от даден вариант при дадено състояние на външната среда /на обективните условия/

MO = Q11 . P1 + Q12 P2 +Q1n Pn

MO2 = Q21 . P1 +Q22 P

[[Вземане на решения в условия на неопределеност]]:
Ръководителят взема дадено решение в условия на [[неопределеност]], ако е възможна появата на различни резултати от реализацията на взетото решение и не е възможно да се определи [[вероятност]]та за възникването на един или друг резултат

==Етапи при матрица на решенията. Пример.==

Процедурата при матрица на решенията включва следните етапи:

1.[[Мозъчна атака]] за избор на подходящ критерий за ситуацията (ако е възможно, е добре да се включи и клиента в процеса). Мозъчната атака е един от най-ефективните групови методи за анализ на причините. За работа по този метод е необходимо:

-да се осигури атмосфера за свободно изказване на мнения от членовете на групата по повод причините за възникване на проблема.

-да се изключат безплодните разговори, да се ценят идеите и съзнателно да се работи с фактите.

-ръководителят на групата никога да не се изказва пръв.

2.Дискусия и изчистване на списъка с критериите – идентифициране на критерии, които трябва или не трябва да се включват. Редуциране на списъка с критериите до най-важните според колектива( може да се използва многократно гласуване);

3.Определяне на относително тегло на всеки [[критерий]] според неговата важност за конкретната ситуация (10 точкова система) – прави се с [[дискусия]] и [[консенсус]];

4.Изчертаване на L-матрица. Записват се критерите и техните тегла от единия край, а списъка на направените гласувания на другия. Обикновено групата с повече означения е по вертикала.

5.Оценяване на всеки избор според критерия. Има три начина това да се направи:

Метод 1: Установяване на скала за рейтинга на всеки критерии:

1,2,3, (1=слабо, 2=средно, 3=високо)

1,2,3,4,5 (1=малко до 5=голямо)

1.4.9 (1=недостатъчно, 4=средно, 9=високо)

Метод 2: Подреждане на всеки избор по ранг според това как отговаря на съответния критерий. С „1” се посочва най-малко желаният избор.

Метод 3 (Pugh matrix): Създава се една базова линия, която може да бъде една от алтернативните или текущия продукт или услуга. За всеки критерий се ранжира всяка друга алтернатива (продукт, услуга) в сравнение с базовата, като се използват оценки за лош (-1), същия (0) или по-добър (+1). Може да се използват и по-прецизни скали като: 2,1,0, -1, -2 за пет точкова или седем точкова скала. Умножават се рейтингите на всеки избор с теглото. Прибавят се точките за всеки избор. Не е необходимо изборът с най-висок резултат да е само един. При избори с относително равни резултати се провежда дискусия за достигане на консенсус.

[[Image:kartinka4matrica_na_reshenieto.jpg|thumb|right|alt=A matrix of solutions.|Матрица на решенията.]]

==Приложение на матрицата на решенията==

Приемаме, че фирмата преследва определени цели - искаме максимално да я планираме(преценим); фирмата работи като система и е насочена към бъдещето; фирмата работи в пазарни условия - отговаря за всички свои действия(решения). За максимално точно определяне на бъдещия резултат(печалбата) фирмите планират(бюджетират) финансовата година. За тази цел:

-фирмата описва всички свои вътрешни фактори;

-определя количеството и силата на влияние на всички външни фактори и въздействието им върху нея с определена скорост. Формира се комбинация от всички възможни решения (комбинации) от въздействието на вътрешните и външните фактори. Получават се:

-по колона въздействието на един външен фактор върху всички вътрешни;

-въздействието на всички външни върху един вътрешен фактор.

Получава се матрица на решенията:

[[Image:kartinka3matrica_na_reshenieto.jpg|550px]]

Елементите на матрицата са:

S1-Sn- външни фактори

a1-an- вътрешни фактори

Р1-Рn- тегла, вероятности

Еnm- решения(комбинация от въздействията)

==Вижте още==

* [[алтернатива]]
* [[анализ]]
* [[ефективност]]
* [[задача за решаване]]
* [[информация]]
* [[критерий]]
* [[модел]]
* [[оптималност]]
* [[планиране]]
* [[полза]]
* [[предвиждане]]
* [[прогноза]]
* [[проблем]]
* [[рационално решение]]
* [[решаващ субект]]

==Източници==

* Маврова-Гиргинова Мария, Съвременни методи за определяне нивото на приемливия риск при насипни язовирни стени, Годишник на УАСГ, Св.VI , Хидротехника, София, 2004
* Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Анализ на риска при експлоатация на скатови преливници, Годишник на УАСГ, Св.VI , Хидротехника, София, 2004
* Waars P.H. and A.C.Vrouwenvelder, Risk management of large scale floodings, Heron, Vol. 49, N1, 2004
* Ganoulis J., Risk-based floodplain management: A case study from Greece, Int. J. River Basin Management Vol.1, N1, 2003
* Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Подходи за установяване нивото на риска при експлоатация на облекчителни съоръжения - I част: Методика, Булаква бр.1, Издание на БАВК,2004
* Мараджиева М., М.Маврова-Гиргинова, Подходи за установяване нивото на риска при експлоатация на облекчителни съоръжения - II част: Язовир Йовковци, Булаква бр.1, Издание на БАВК,2004
* Норми за натоварвания и въздействия на хидротехнически съоръжения съоръжения от вълни, лед и плавателни съдове, С.,1988
* Berger J.B., Statistical Decision Theory and Bayesian Analysis, Springer, New York, 1985

==Външни препратки==

* [http://www.uacg.bg/UACEG_site/acadstaff/userfiles/publ_bg_259_18.pdf Анализ на риска]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:2ShEY9AklAwJ:amartbg.com/component/option,com_docman/task,doc_download/gid,832/Itemid,99999999/+%D0%BC%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESitPhoRKMytcYYr8Knyf3sHKegRCh1ozIIk4dzQN17kDEblh2RKv26NN_Vz0J6DuBs5GgQakJ0x-MrHUss09xhRauk4Ut4o5vZRQ2vxhde90VUBZcQFnESnXK0ruj8ApZlx8rRK&sig=AHIEtbSRgUlpz44l5e_Tjvc3ITyu6Q3VGg Критерии за вземане на бизнес решения в условията на неопределеност]
* [http://www.referati.org/matrica-na-resheniqta/31103/ref Оптимизиране на разпределението]
* [http://petkantchin.files.wordpress.com/2007/08/stability-of-periodic-solutions-in-differential-equations.pdf Вземане на професионално решение]
* [http://ejournal.vfu.bg/bg/pdfs/Zdravko_Slavov_Kriterii_za_Biznes_Resheniq.pdf Устойчивост на периодични решения]

[[category:Управленски решения и риск]]

Критерий на Кели

2012-02-12T13:49:13Z

Anelia.gavrilova:

==Възникване на критерия==

Джон Кели, който работел за AT&T's Bell Laboratory, създава '''критерия на Кели''', за да помогне на AT&T с техния проект за предаване на телефонен сигнал на големи разстояния. Скоро, след публикуването на този [[метод]], комисията по хазарта му обръща внимание и разбира потенцияла на [[оптимизация|оптимална]] [[система]] за конни надбягвания. Това е направило възможно комарджиите да максимизират величината на парите си за дългосрочен период от време. Сега системата се ползва от много хора, като основна система за Money Management, не само за хазарт, но и за инвестиране.

[[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]]'''критерият на Кели'''е формула, която се използва за определяне на оптималния размер на серия от залози. Тя е описана от Дж.Л.Кели – младши през 1956г. Като част от труда му : Bell System Technical journal. Едуард Торп демонстрира практическото приложение на формулата през 1961г. Адресирано към Американското математическо общество, а по-късно и упоменато в книгите му : Beat the Dealer (отнасяща се за хазарта) и Beat the Market (написана заедно с Шийн Касауф, отнасяща се за инвестирането).

[[ Image: Kelly’s_Criterion2.jpg | thumb | left | alt=Djon L. Keli. |Джон Л. Кели]]

==Основни компоненти==

Съществуват два основни компоненти на критерия на Кели:

* [[Вероятност]] за [[печалба]] - Вероятността всяка една сделка, която направита да бъде в положителна за вас насока.
* Съотношение печалба/загуба - Общите позитивни сделки разделени на общите негативни сделки.

Това са двата фактора, включени в уравнението на Кели:

Kelly % = W – (1 – W) / R

Където:

W - вероятност за печалба

R - съотношение печалба/загуба

==Същност==

При Критерия на Кели прогресията расте, докато печелите, и намалява, когато губите. Размерът на [[залог]]а се определя от процент от размера на вашите средства. При Критерия на Кели [[риск]]ът от [[банкрут]] е практически елиминиран. Накратко теорията на Кели гласи, че ако вие можете да определите с голяма точност приблизителния изход от мачовете, то тогава чрез формула можете да определите и точната сума от вашия фонд средства, която трябва да заложите на съответния мач. Формулата изглежда така:

Използва се при прости залози с два резултата – единият предполага загуба на целия залог, а другия залогът да се мултиплицира от крайните [[коефициент]]и. Залогът на Кели е :

[[image:Picture 1|550px|0]]

f* - частта от текущите заложени пари;

b - нетните коефициенти, получени от облога ( при това коефициентите се записват като “ b към 1”)

p - вероятността за печалба

q - вероятността за загуба, която е 1-p

== Доказателство ==

Когато b=1, играчът според Кели залага 2p-1 пъти първоначални пари – W, както е показано. Ако печели, получава 2pW, а ако загуби – 2(p-1)W. Нека предположим, че той прави N залагания като това и печели K от тях. Редът от печалби и загуби в случая нямат значение, в крайна сметка ще имаме:

[[image:Picture 7|550px|3]]

Ако предположим сега, че друг играч залага различно количество – (2p-1 + ∆)W за някои положителни или негативни ∆(изменения). Той ще има (2p + Δ)W след печалба и [2(1 - p)- Δ]W след загуба. След тези печалби и загуби играчът според Кели ще има:[[image:Picture 8|550px|4]]Вземаме производната на това по отношение на изменението ∆ и получаваме:[[image:Picture 9|5]]

Това се приравнява на 0, ако:[[image:Picture 10|550px|6]]

Което включва в себе си:[[image:Picture 11|550px|7]]

Но:

[[image:Picture 12|550px|9]]

Така че в дълъг период крайното състояние се максимизира чрез привеждане на измененията (Δ) към 0, което означава че се следва [[стратегия]]та на Кели.

Това илюстрира, че Кели има както детерминистичен, така и стохастичен компонент. Ако знаеш K и N и трябва да избереш постоянно съотношение на парите си, които залагаш всеки път, ще приключиш с най-много пари ако залагаш:

 [[image:Picture 13|10]]всеки път. Това е валидно без значение дали N е голямо или малко число. Частта с “дългия период” при Кели е необходима, защото не знаем K предварително, и когато N нараства, K ще достигне pN. Някой, който залага повече от Кели би се справил по-добре ако K>pN за кратко време. Друг, който залага по-малко от Кели ще се справи по-добре при K.

==Причини да залагате по-малко от Кели==

Естествено допускане е, че поемането на повече риск увеличава възможността едновременно от много лоши или много добри [[резултат]]и. Една от най-важните идеи на Кели е, че залагайки повече от колкото Кели, се намалява възможността от много добри резултати, докато се увеличава тази за много лоши резултати. Реално ние рядко знаем точните възможности или крайни [[резултат]]и и докато “залагането в повече” е по-лошо от “залагането по-малко”, това дава смисъл да се заблуждаваме осланяйки се на предпазливостта си, т.е. да залагаме по-малко от количеството залози на Кели.

Кели приема, че следващите залози са независими . Това може би се явява добър модел за хазартните [[игра|игри]], но като цяло не може да се приложи при [[инвестиция|инвестирането]] и други форми на поемане на риск. Да предположим, че на инвеститор са му предложени 10 различни залога с 40% шанс за печалба и 2 към 1 краен резултат ( това е примера, който използвахме по-горе). Взимайки предвид залозите един по един, Кели би заложил 10% на всеки от тях, което означава, че състоянието на инвеститора е изцяло изложено на риск. Този риск разорява, особено ако крайните резултати от залозите са в съотношение.

Имуществото на Кели се разглежда в дълъг период. За един човек има значение дали се трупа от дузина залози, трильони залози или повече. Това дава основание да се взима под внимание не само дългият период, но и къде губенето на залог може да те извади от игра за кратко, а и в среден период как се отразява това. Свързващата точка е, че Кели счита за важно единствено дългосрочното богатство. Повечето хора също се интересуваат основно от това да стигнат до него. Двама души умират с еднакво количество пари, това не означава, че са имали еднакво щастлив живот. Залозите на Кели водят до изключително бързи краткосрочни резултати, които повечето хора намират за много неприятни, въпреки че смятат, че накрая ще се справят добре.

Едно от най-нереалистичните допускания на Кели е, че богатството е едновременно [[цел]]та и крайния предел на това, което можеш да заложиш. Повечето хора не биха могли да заложат цялото си богатство, например: незаконно е да залагаш себе си ( човешкия [[капитал]]),т.е. не може да се продаваш в робство. От друга страна, хората могат да залагат пари, които дори не притежават – чрез вземане на [[заем]]. Човек, на който му е позволено да залага повече състояние, отколкото притежава може да избере да залага повече от Кели. Докато някой, който му е позволено да залага доста по-малко от собственото му състояние е принуден да залага по-малко от Кели.

==Ефективност на критерия==

Тази система се основава на чистата [[математика]].Въпреки това, някои хора може да постави под съмнение, дали това математика, първоначално разработени за телефони всъщност е ефективна в арени на фондовия [[пазар]] или хазарт.

Чрез симулираната растеж на дадена сметка, на базата на чистата [[математика]], [[диаграма]] на собствения капитал може да се демонстрира [[ефективност]]та на тази система.С други думи, двете [[променлива|променливи]] трябва да бъдат въведени правилно, и трябва да се приеме, че инвеститорът е в състояние да поддържат такива характеристики.

[[ Image: Kelly’s_Criterion1.jpg | thumb | left | alt=Efektivnost na Kriteriq na keli. | Ефективност на Критерия на Кели]]

Тук виждаме активността на 50 симулирани сметки за [[търговия]] означени с крива на [[баланс]]а. Средният печеливш резултат и същия като средния негативен резултат. Хората са в състояние да печелят в 60% от времето. Критерият на Кели им казва да разпределят 19% от техния капитал във всяка позиция (давайки им пет позиции). Резултатът е положително развитие в дългосрочен период за всички участницил. Най-голяма възвръщаемост е 140% (стартово 100 и достигнати 240), повече от 453 тика, показващи времето между сделките или резултатите от системата за [[търговия]].

==Приложение на критерия==

Ако една игра има шанс за печалба 60% (p=0.60, q=0.40), но залагащия получи 1 към 1 коефициент на печелившия залог (b=1), тогава той трябва да заложи 20% от сумата на всяка възможност (f* = 0.20), за да максимизира дългосрочния растеж на заложените си пари.

Ако шансовете на залагащия обаче са нулеви, например b=p/q, тогава критерия ще му показва да не залага нищо. Въпреки това в по-сложни ситуации, където например подценен фаворит в конно състезание може да си струва покритието на залога за подсигуряване, въпреки че печелившият такъв е за друг състезателен кон. Тогава ще е правилно да се направи залог, за да се осигури най-добрия сложен процент на [[възвращаемост]]. Ако коефициентът е отрицателен (b< q/p) формулата дава отрицателен резултат, отчитайки че залагащия трябва да промени залога си точно наобратно. Например: в стандартната американска рулетка, на този, който залага му се предлага равен финал ,т.е. b=1, на червено, когато има 18 червени числа и 20 не-червени числа (p=18/38). Залогът на Кели е -1/19, това значи че залагащият трябва да избере една деветнайста от залога си ,че червеното няма да излезе. За нещастие, казиното задържа този залог за себе си, така че залагащия по [[стратегията]] на Кели няма да играе.

За залози, когато b=1 формулата може да се опрости до :

[[image:Picture 2|550px|1]]

И щом p=1-q може да се доопрости и до следното:

[[image:Picture 3|550px|2]]

==Виж още:==

[[хазарт]];

[[собствен капитал]];

[[сделка]];

[[рулетка]].

==Източници:==

[[ttp://www.bet2s.com/gledna-tochka/strategii/kriterij-na-keli Възникване на критерия]]

[http://futbolniprognozi.com/kriterii-na-keli Същност и доказателство ]

[http://www.finance5.bg/literature/6.html Ефективност на критерия]

[[category:Управленски решения и риск]]

Критерий на Кели

2012-02-12T13:48:14Z

Anelia.gavrilova:

==Възникване на критерия==

Джон Кели, който работел за AT&T's Bell Laboratory, създава '''критерия на Кели''', за да помогне на AT&T с техния проект за предаване на телефонен сигнал на големи разстояния. Скоро, след публикуването на този [[метод]], комисията по хазарта му обръща внимание и разбира потенцияла на [[оптимизация|оптимална]] [[система]] за конни надбягвания. Това е направило възможно комарджиите да максимизират величината на парите си за дългосрочен период от време. Сега системата се ползва от много хора, като основна система за Money Management, не само за хазарт, но и за инвестиране.

В [[теория на вероятностите|теорията на вероятностите]] '''критерият на Кели''' е формула, която се използва за определяне на оптималния размер на серия от залози. Тя е описана от Дж.Л.Кели – младши през 1956г. Като част от труда му : Bell System Technical journal. Едуард Торп демонстрира практическото приложение на формулата през 1961г. Адресирано към Американското математическо общество, а по-късно и упоменато в книгите му : Beat the Dealer (отнасяща се за хазарта) и Beat the Market (написана заедно с Шийн Касауф, отнасяща се за инвестирането).

[[ Image: Kelly’s_Criterion2.jpg | thumb | left | alt=Djon L. Keli. |Джон Л. Кели]]

==Основни компоненти==

Съществуват два основни компоненти на критерия на Кели:

* [[Вероятност]] за [[печалба]] - Вероятността всяка една сделка, която направита да бъде в положителна за вас насока.
* Съотношение печалба/загуба - Общите позитивни сделки разделени на общите негативни сделки.

Това са двата фактора, включени в уравнението на Кели:

Kelly % = W – (1 – W) / R

Където:

W - вероятност за печалба

R - съотношение печалба/загуба

==Същност==

При Критерия на Кели прогресията расте, докато печелите, и намалява, когато губите. Размерът на [[залог]]а се определя от процент от размера на вашите средства. При Критерия на Кели [[риск]]ът от [[банкрут]] е практически елиминиран. Накратко теорията на Кели гласи, че ако вие можете да определите с голяма точност приблизителния изход от мачовете, то тогава чрез формула можете да определите и точната сума от вашия фонд средства, която трябва да заложите на съответния мач. Формулата изглежда така:

Използва се при прости залози с два резултата – единият предполага загуба на целия залог, а другия залогът да се мултиплицира от крайните [[коефициент]]и. Залогът на Кели е :

[[image:Picture 1|550px|0]]

f* - частта от текущите заложени пари;

b - нетните коефициенти, получени от облога ( при това коефициентите се записват като “ b към 1”)

p - вероятността за печалба

q - вероятността за загуба, която е 1-p

== Доказателство ==

Когато b=1, играчът според Кели залага 2p-1 пъти първоначални пари – W, както е показано. Ако печели, получава 2pW, а ако загуби – 2(p-1)W. Нека предположим, че той прави N залагания като това и печели K от тях. Редът от печалби и загуби в случая нямат значение, в крайна сметка ще имаме:

[[image:Picture 7|550px|3]]

Ако предположим сега, че друг играч залага различно количество – (2p-1 + ∆)W за някои положителни или негативни ∆(изменения). Той ще има (2p + Δ)W след печалба и [2(1 - p)- Δ]W след загуба. След тези печалби и загуби играчът според Кели ще има:[[image:Picture 8|550px|4]]Вземаме производната на това по отношение на изменението ∆ и получаваме:[[image:Picture 9|5]]

Това се приравнява на 0, ако:[[image:Picture 10|550px|6]]

Което включва в себе си:[[image:Picture 11|550px|7]]

Но:

[[image:Picture 12|550px|9]]

Така че в дълъг период крайното състояние се максимизира чрез привеждане на измененията (Δ) към 0, което означава че се следва [[стратегия]]та на Кели.

Това илюстрира, че Кели има както детерминистичен, така и стохастичен компонент. Ако знаеш K и N и трябва да избереш постоянно съотношение на парите си, които залагаш всеки път, ще приключиш с най-много пари ако залагаш:

 [[image:Picture 13|10]]всеки път. Това е валидно без значение дали N е голямо или малко число. Частта с “дългия период” при Кели е необходима, защото не знаем K предварително, и когато N нараства, K ще достигне pN. Някой, който залага повече от Кели би се справил по-добре ако K>pN за кратко време. Друг, който залага по-малко от Кели ще се справи по-добре при K.

==Причини да залагате по-малко от Кели==

Естествено допускане е, че поемането на повече риск увеличава възможността едновременно от много лоши или много добри [[резултат]]и. Една от най-важните идеи на Кели е, че залагайки повече от колкото Кели, се намалява възможността от много добри резултати, докато се увеличава тази за много лоши резултати. Реално ние рядко знаем точните възможности или крайни [[резултат]]и и докато “залагането в повече” е по-лошо от “залагането по-малко”, това дава смисъл да се заблуждаваме осланяйки се на предпазливостта си, т.е. да залагаме по-малко от количеството залози на Кели.

Кели приема, че следващите залози са независими . Това може би се явява добър модел за хазартните [[игра|игри]], но като цяло не може да се приложи при [[инвестиция|инвестирането]] и други форми на поемане на риск. Да предположим, че на инвеститор са му предложени 10 различни залога с 40% шанс за печалба и 2 към 1 краен резултат ( това е примера, който използвахме по-горе). Взимайки предвид залозите един по един, Кели би заложил 10% на всеки от тях, което означава, че състоянието на инвеститора е изцяло изложено на риск. Този риск разорява, особено ако крайните резултати от залозите са в съотношение.

Имуществото на Кели се разглежда в дълъг период. За един човек има значение дали се трупа от дузина залози, трильони залози или повече. Това дава основание да се взима под внимание не само дългият период, но и къде губенето на залог може да те извади от игра за кратко, а и в среден период как се отразява това. Свързващата точка е, че Кели счита за важно единствено дългосрочното богатство. Повечето хора също се интересуваат основно от това да стигнат до него. Двама души умират с еднакво количество пари, това не означава, че са имали еднакво щастлив живот. Залозите на Кели водят до изключително бързи краткосрочни резултати, които повечето хора намират за много неприятни, въпреки че смятат, че накрая ще се справят добре.

Едно от най-нереалистичните допускания на Кели е, че богатството е едновременно [[цел]]та и крайния предел на това, което можеш да заложиш. Повечето хора не биха могли да заложат цялото си богатство, например: незаконно е да залагаш себе си ( човешкия [[капитал]]),т.е. не може да се продаваш в робство. От друга страна, хората могат да залагат пари, които дори не притежават – чрез вземане на [[заем]]. Човек, на който му е позволено да залага повече състояние, отколкото притежава може да избере да залага повече от Кели. Докато някой, който му е позволено да залага доста по-малко от собственото му състояние е принуден да залага по-малко от Кели.

==Ефективност на критерия==

Тази система се основава на чистата [[математика]].Въпреки това, някои хора може да постави под съмнение, дали това математика, първоначално разработени за телефони всъщност е ефективна в арени на фондовия [[пазар]] или хазарт.

Чрез симулираната растеж на дадена сметка, на базата на чистата [[математика]], [[диаграма]] на собствения капитал може да се демонстрира [[ефективност]]та на тази система.С други думи, двете [[променлива|променливи]] трябва да бъдат въведени правилно, и трябва да се приеме, че инвеститорът е в състояние да поддържат такива характеристики.

[[ Image: Kelly’s_Criterion1.jpg | thumb | left | alt=Efektivnost na Kriteriq na keli. | Ефективност на Критерия на Кели]]

Тук виждаме активността на 50 симулирани сметки за [[търговия]] означени с крива на [[баланс]]а. Средният печеливш резултат и същия като средния негативен резултат. Хората са в състояние да печелят в 60% от времето. Критерият на Кели им казва да разпределят 19% от техния капитал във всяка позиция (давайки им пет позиции). Резултатът е положително развитие в дългосрочен период за всички участницил. Най-голяма възвръщаемост е 140% (стартово 100 и достигнати 240), повече от 453 тика, показващи времето между сделките или резултатите от системата за [[търговия]].

==Приложение на критерия==

Ако една игра има шанс за печалба 60% (p=0.60, q=0.40), но залагащия получи 1 към 1 коефициент на печелившия залог (b=1), тогава той трябва да заложи 20% от сумата на всяка възможност (f* = 0.20), за да максимизира дългосрочния растеж на заложените си пари.

Ако шансовете на залагащия обаче са нулеви, например b=p/q, тогава критерия ще му показва да не залага нищо. Въпреки това в по-сложни ситуации, където например подценен фаворит в конно състезание може да си струва покритието на залога за подсигуряване, въпреки че печелившият такъв е за друг състезателен кон. Тогава ще е правилно да се направи залог, за да се осигури най-добрия сложен процент на [[възвращаемост]]. Ако коефициентът е отрицателен (b< q/p) формулата дава отрицателен резултат, отчитайки че залагащия трябва да промени залога си точно наобратно. Например: в стандартната американска рулетка, на този, който залага му се предлага равен финал ,т.е. b=1, на червено, когато има 18 червени числа и 20 не-червени числа (p=18/38). Залогът на Кели е -1/19, това значи че залагащият трябва да избере една деветнайста от залога си ,че червеното няма да излезе. За нещастие, казиното задържа този залог за себе си, така че залагащия по [[стратегията]] на Кели няма да играе.

За залози, когато b=1 формулата може да се опрости до :

[[image:Picture 2|550px|1]]

И щом p=1-q може да се доопрости и до следното:

[[image:Picture 3|550px|2]]

==Виж още:==

[[хазарт]];

[[собствен капитал]];

[[сделка]];

[[рулетка]].

==Източници:==

[[ttp://www.bet2s.com/gledna-tochka/strategii/kriterij-na-keli Възникване на критерия]]

[http://futbolniprognozi.com/kriterii-na-keli Същност и доказателство ]

[http://www.finance5.bg/literature/6.html Ефективност на критерия]

[[category:Управленски решения и риск]]

Конфликт

2012-02-12T13:41:45Z

Anelia.gavrilova:

'''Конфликтът'''е сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания и др. Терминът е приложим от момента, в който е започнал конкретния сблъсък. Той е приложим в мига, в който е констатиран конкретен сблъсък. сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания Терминът произлиза от английския [http://bg.wikipedia.org/wiki/Синоним синоним] за сблъсък ''Conflict''.

Когато сблъсъкът все още не е започнал, но съществуват предпоставки за неговото възникване, говорим за потенциален конфликт. С това означаваме, че вече съществуват ясни различия между определени интереси, действия, разбирания и др.

==Същност==

[[Конфликтология]]та е сравнително нова, модерна и междудисциплинарна научна област, която изучава различни аспекти на социалните противоречия и стълкновения.

В различните речници и енциклопедии понятието “конфликт” (лат. ''conflictus'' – стълкновение, сблъсък, произлиза от “con” – със и “fligo” – блъскам) се определя още и чрез сродните му или синонимни понятия: спор, съперничество, единоборство, борба, скандал, несъвместомост, [[конкуренция]], разногласие, противопоставяне на интереси. Конфликт е стълкновението на поне две противоположности.

Конфликт в ежедневната лексика означава сблъскване на противоположни интереси, стремежи или възгледи. Житейското му тълкуване като спор, кавга, скандал се различава съществено от научната му интерпретация.

==Философски аспект на конфликтът==

Във философията конфликтът се разглежда като борба на противоположни тенденции в една [[система]] (биотична, психична и социална).

В психологичен аспект конфликт възниква тогава, когато се извършва психическа преработка на [[информация]] и регулация на поведение и е свързан със силни емоционални преживявания.

[[Image:konflikt.jpg|thumb|right|alt=Vechniyat konflikt mejdu polovete|Вечният конфликт между половете]]

Обект на конфликта е тази ценност (материална или нематериална), към чието притежание се стремят взаимодействащите се страни. На практика всяка материална или духовна ценност от заобикалящия ни свят може да бъде обект на конфликта.

Предмет на конфликта е обективно съществуващият или субективно възприеманият проблем, който е причина за конфликтно противодействие между страните.

В научната литература съществуват ярки опити за дефиниране на понятието за конфликти, както и задълбочен анализ на техните основни характеристики и социални [[проявления]].

[[Социалдарвинистите]] приемат борбата за базисна характеристика при обяснението на конфликтите, възникващи между хората. Борбата се разбира като [[конфронтация]] или [[противопоставяне]] между индивиди или групи и може да се прояви под формата на физическо стълкновение между конфликтуващите страни. Според [[К. Боулдинг]] чрез точен математически [[инструментариум]], заимстван от [[теорията на игрите]], могат да се изучават почти всички видове конфликти.

[[Image:konflikt_sochene.jpg|thumb|right|alt=Konflikt na interesi|Конфликт на интереси]]

[[Т. Шелинг]] предлага специфичен теоретико-игрови модел, в който конфликтите се разглеждат като игра със строго съперничество, без наличие на общи интереси или прояви на сътрудничество.

[[А. Рапорт]] прилага в практиката теоретико-игровия модел при изследването на междуличностните конфликти (тип сражение, тип игра или тип дебат). Според него всички конфликти, които възникват могат да се решават с помощта на математически средства.

==Психологически подход==

Психологическият подход при изучаването на конфликтите се отличава с относително най-голяма всеобхватност и задълбоченост, като се абсолютизира психичният компонент, който се издига в качеството на съществен фактор. Според [[неофройдистите]] причините за възникване на конфликтите се коренят в сериозното противопоставяне между ценностите на личността и нейното реално положение във физическата невъзможност за тяхното непосредствено удовлетворение.

Според класическата психоанализа (З. Фройд) конфликтите не могат да се избягват, както не може да се предотврати разрушителното им въздействие върху човешката личност. Усилията трябва да бъдат насочени към смекчаване и минимализиране на последиците от тях чрез целенасочени възпитателни въздействия в процеса на социализирането.

[[К. Хорни]] допуска, че възникването на неврозите е пряко обусловено от конфликтите и за преодоляване на проблемните ситуации трябва да се полагат сериозни усилия по посока на хармонизиране на собствената личност в съответствие с изискванията на социалната среда.

[[А. Адлер]] въвежда понятието [[психична компенсация]], което интерпретира като самозащитна активност, използвана във вид на средство за [[самоутвърждаване]] и ефективна защита. Според него трудното детство може да доведе до формиране на определени личностни характеристики като [[егоцентризъм]], невъзможност за съвместна работа с други хора, постоянни усещания за опасност и заплаха.

Според [[Е. Ериксън]] вътрешноличностните конфликти възникват като продължение на психосоциалните кризи, проявяващи се във всеки етап от жизненото развитие.

За Е. Фром причината и двигателят за възникване и протичане на социалните противоречия е т.нар. [[“синдром на разрушението”]], включващ в себе си алчност, егоизъм, агресивност и т.н.

Ч. Бренут търси причината за конфликта в нарушението по обективни причини [[“вътрешно равнище на личността”]].

Е. Маслоу твърди, че неудовлетворението на определени човешки потребности може да доведе до възникване на конфликт.

==Видове конфликт==

Конфликтът всъщност представлява несъгласие ,противоречие или несъвместимост.Терминът „конфликт” се използва при всяка ситуация , в която се намират хора или групи ,чиито цели,възприятия или емоции се протовопоставят.От това общо описание се определят три вида конфликти:

* конфликт на целите е ситуация ,при която целите или предпочитаните крайни възможности изглеждат несъвместими;
* [[когнитивен]] конфликт е ситуация ,при която идеите или мислите на всяка от страните се възприемат като несъвместими;
* конфликт в следствие на [[афект]] е ситуация ,при която чувствата или емоциите на всяка страна са несъвместими с тези на другата – участниците непрестанно се сърдят;

==Управление на конфликтите==

При намеса на управление на конфликтите основната цел е да се премахнат всички за предприятието последици.Не се цели сдобряване на [[противниците]],въпреки че това е щастлив изход от ситуацията,дори ако противниците се ненавиждат и въпреки това няма последици за работа и за [[организация]]та ,пак се постига [[цел]]та.

===Екипно изграждане===

Има 4 етапа за разрешаване на конфликти от хора в позицията на [[арбитър]]:

Етап 1 – двете страни писмено излагат своите становища(в две отделни стаи).Всеки пише това,което мисли за другия.Основно правило тук е „поставянето на конфликта на масата”.След като и двете страни са готови с мненията си , арбитърът съхранява написаното .

Етап 2 – всеки да напише това,което смята че другият е написал за него.По този начин се изяснява представата ,която другите имат за нас.Представата на другите определя това,което човек мисли , че и другите мислят за него.Това е начин,чрез който може да погледнем с очите на другия.Следващата стъпка е да предложим на всяка от страните първия списък и всеки дa може да сравни,това което си мисли ,че другата страна е казала за нея/него и това , което реално е казала.Целта тук е да се постигне облекчаващ ефект,тъй като често вторият списък е „по – черен”от първия списък.

Етап 3 – изготвяне на трети списък.Помолете всяка от двете страни да напише всички конкретни,еднозначни и материални факти ,които аргументират неговото мнение в списък едно.Това е малко по-труден етап,защото всяка страна е длъжна да бъде реалистична и конкретна в оценката си .Целта е да се осъзнае всичко изопачено емоционално и [[ирационално]] или да се преформулира проблемът чрез обективността на конфликта.

Етап 4 – създаване на четвърти списъкс най- малко пет характеристики , които всяка от страните харесва или оценява като положителна в другия.Тук се въвежда положителна инвестиция към другата страна и по този начин се създава на [[конструктивен]] поглед върху другия.

По време на всички тези етапи [[арбитър]]ът следи за респект на териоторията на другата страна;нормално протичане на срещата.

===Метод за разрешаване на конфликт===

Метод за разрешаване на конфликт в 5 стъпки от външни хора за системата на конфликта:

Първа стъпка:Разговор с прекия ръководител на участниците в конфликта относно това доколко той е запознат с конфликта и какви за неговите обяснения.Дали би приел подкрепа,за да бъде разрешен конфликтът.

Втора стъпка:Събиране на информация относно поведенията,взаимоотношенията и последиците.Провеждане на групово интервю на 10 до 20 човека на две нива:разговор с индиректно и с директно засегнатите хора.

Трета стъпка:синтезиране и изготвяне на стратегия за действие – обобщаване на събраната информация ,изясняване на различията между [[опонент|ите]] и позициите в работната среда.При избора на стратегията за действие,ако всяка от страните директно към действие – [[тренинг]] .В противен случай следващата фаза преминава през всички стъпки.

Четвърта стъпка:действие върху поведенията:

* „индивидуално” възстоновяване,за да може да има нормален диалог и желание за резрешаване на конфликта;
* Тренинг – среща – дискусия със страните в конфликта ,при която всеки може да изрази мнението си, но при условие ,че то е всно , без слосесни нападки и случайни оценки.В края на срещата се подписва писмен договор,ангажиращ участиците в конструктивно търсене на [[решение]].Прекият ръководител става гарант по договора,ако само една от страните приеме да участва.По този начин ще се предпазим от отрицателни последици и разрасване на конфликта,ако нито една от страните не приеме да участва;

Пета стъпка:Следване и [[превантивност]] – срещи,организирани от прекия ръководител,за да се провери как се развиват нещата и да се подобри функционирането на групите.

==Вижте още:==

* [[междуличностен конфликт]]
* [[вътрешноличностен конфликт]]
* [[емоционален конфликт]]
* [[групов конфликт]]
* [[организационен конфликт]]
* [[конфликт вътре в общността]]
* [[вътрешен конфликт]] (примери: гражданска война, политически конфликт)
* [[международен конфликт]]
* уличен конфликт
* конфликт между общности
* конфликт вътре в общността - обществен конфликт
* [[идеологически конфликт]]
* [[дипломатически конфликт]]
* [[икономически конфликт]]
* [[военен конфликт]]
* [[религиозен конфликт]]

==Източници ==

* [http://www.websita.com/92.html http://www.websita.com/92.html]
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Конфликт http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]

==Външни препратки:==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Конфликт http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]
* [http://www.esmis.government.bg/?t=zconflict http://www.esmis.government.bg/?t=zconflict]
* [http://bg.wiktionary.org/wiki/конфликт http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]
* [http://www.oecd.org/dataoecd/26/21/39584491.pdf http://www.oecd.org/dataoecd/26/21/39584491.pdf]
* [http://fema-bg.com/index.php?m=946 http://fema-bg.com/index.php?m=946]

[[category:Управленски решения и риск]]

Конфликт

2012-02-12T13:32:59Z

Anelia.gavrilova: /* Същност */

'''Конфликтът''' е сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания и др. Терминът е приложим от момента, в който е започнал конкретния сблъсък. Той е приложим в мига, в който е констатиран конкретен сблъсък. сблъсък на интереси, действия, наставления, разбирания Терминът произлиза от английския [http://bg.wikipedia.org/wiki/Синоним синоним] за сблъсък ''Conflict''.

Когато сблъсъкът все още не е започнал, но съществуват предпоставки за неговото възникване, говорим за потенциален конфликт. С това означаваме, че вече съществуват ясни различия между определени интереси, действия, разбирания и др.

==Същност==

[[Конфликтология]]та е сравнително нова, модерна и междудисциплинарна научна област, която изучава различни аспекти на социалните противоречия и стълкновения.

В различните речници и енциклопедии понятието “конфликт” (лат. ''conflictus'' – стълкновение, сблъсък, произлиза от “con” – със и “fligo” – блъскам) се определя още и чрез сродните му или синонимни понятия: спор, съперничество, единоборство, борба, скандал, несъвместомост, конкуренция, разногласие, противопоставяне на интереси. Конфликт е стълкновението на поне две противоположности.

Конфликт в ежедневната лексика означава сблъскване на противоположни интереси, стремежи или възгледи. Житейското му тълкуване като спор, кавга, скандал се различава съществено от научната му интерпретация.

==Философски аспект на конфликтът==

Във философията конфликтът се разглежда като борба на противоположни тенденции в една система (биотична, психична и социална).

В психологичен аспект конфликт възниква тогава, когато се извършва психическа преработка на информация и регулация на поведение и е свързан със силни емоционални преживявания.

[[Image:konflikt.jpg|thumb|right|alt=Vechniyat konflikt mejdu polovete|Вечният конфликт между половете]]

Обект на конфликта е тази ценност (материална или нематериална), към чието притежание се стремят взаимодействащите се страни. На практика всяка материална или духовна ценност от заобикалящия ни свят може да бъде обект на конфликта.

Предмет на конфликта е обективно съществуващият или субективно възприеманият проблем, който е причина за конфликтно противодействие между страните.

В научната литература съществуват ярки опити за дефиниране на понятието за конфликти, както и задълбочен анализ на техните основни характеристики и социални [[проявления]].

[[Социалдарвинистите]] приемат борбата за базисна характеристика при обяснението на конфликтите, възникващи между хората. Борбата се разбира като [[конфронтация]] или [[противопоставяне]] между индивиди или групи и може да се прояви под формата на физическо стълкновение между конфликтуващите страни. Според [[К. Боулдинг]] чрез точен математически инструментариум, заимстван от [[теорията на игрите]], могат да се изучават почти всички видове конфликти.

[[Image:konflikt_sochene.jpg|thumb|right|alt=Konflikt na interesi|Конфликт на интереси]]

[[Т. Шелинг]] предлага специфичен теоретико-игрови модел, в който конфликтите се разглеждат като игра със строго съперничество, без наличие на общи интереси или прояви на сътрудничество.

[[А. Рапорт]] прилага в практиката теоретико-игровия модел при изследването на междуличностните конфликти (тип сражение, тип игра или тип дебат). Според него всички конфликти, които възникват могат да се решават с помощта на математически средства.

==Психологически подход==

Психологическият подход при изучаването на конфликтите се отличава с относително най-голяма всеобхватност и задълбоченост, като се абсолютизира психичният компонент, който се издига в качеството на съществен фактор. Според [[неофройдистите]] причините за възникване на конфликтите се коренят в сериозното противопоставяне между ценностите на личността и нейното реално положение във физическата невъзможност за тяхното непосредствено удовлетворение.

Според класическата психоанализа (З. Фройд) конфликтите не могат да се избягват, както не може да се предотврати разрушителното им въздействие върху човешката личност. Усилията трябва да бъдат насочени към смекчаване и минимализиране на последиците от тях чрез целенасочени възпитателни въздействия в процеса на социализирането.

[[К. Хорни]] допуска, че възникването на неврозите е пряко обусловено от конфликтите и за преодоляване на проблемните ситуации трябва да се полагат сериозни усилия по посока на хармонизиране на собствената личност в съответствие с изискванията на социалната среда.

[[А. Адлер]] въвежда понятието [[психична компенсация]], което интерпретира като самозащитна активност, използвана във вид на средство за [[самоутвърждаване]] и ефективна защита. Според него трудното детство може да доведе до формиране на определени личностни характеристики като [[егоцентризъм]], невъзможност за съвместна работа с други хора, постоянни усещания за опасност и заплаха.

Според [[Е. Ериксън]] вътрешноличностните конфликти възникват като продължение на психосоциалните кризи, проявяващи се във всеки етап от жизненото развитие.

За Е. Фром причината и двигателят за възникване и протичане на социалните противоречия е т.нар. [[“синдром на разрушението”]], включващ в себе си алчност, егоизъм, агресивност и т.н.

Ч. Бренут търси причината за конфликта в нарушението по обективни причини [[“вътрешно равнище на личността”]].

Е. Маслоу твърди, че неудовлетворението на определени човешки потребности може да доведе до възникване на конфликт.

==Видове конфликт==

Конфликтът всъщност представлява несъгласие ,противоречие или несъвместимост.Терминът „конфликт” се използва при всяка ситуация , в която се намират хора или групи ,чиито цели,възприятия или емоции се протовопоставят.От това общо описание се определят три вида конфликти:

* конфликт на целите е ситуация ,при която целите или предпочитаните крайни възможности изглеждат несъвместими;
* [[когнитивен]] конфликт е ситуация ,при която идеите или мислите на всяка от страните се възприемат като несъвместими;
* конфликт в следствие на [[афект]] е ситуация ,при която чувствата или емоциите на всяка страна са несъвместими с тези на другата – участниците непрестанно се сърдят;

==Управление на конфликтите==

При намеса на управление на конфликтите основната цел е да се премахнат всички за предприятието последици.Не се цели сдобряване на [[противниците]],въпреки че това е щастлив изход от ситуацията,дори ако противниците се ненавиждат и въпреки това няма последици за работа и за организацията ,пак се постига целта.

===Екипно изграждане===

Има 4 етапа за разрешаване на конфликти от хора в позицията на [[арбитър]]:

Етап 1 – двете страни писмено излагат своите становища(в две отделни стаи).Всеки пише това,което мисли за другия.Основно правило тук е „поставянето на конфликта на масата”.След като и двете страни са готови с мненията си , арбитърът съхранява написаното .

Етап 2 – всеки да напише това,което смята че другият е написал за него.По този начин се изяснява представата ,която другите имат за нас.Представата на другите определя това,което човек мисли , че и другите мислят за него.Това е начин,чрез който може да погледнем с очите на другия.Следващата стъпка е да предложим на всяка от страните първия списък и всеки дa може да сравни,това което си мисли ,че другата страна е казала за нея/него и това , което реално е казала.Целта тук е да се постигне облекчаващ ефект,тъй като често вторият списък е „по – черен”от първия списък.

Етап 3 – изготвяне на трети списък.Помолете всяка от двете страни да напише всички конкретни,еднозначни и материални факти ,които аргументират неговото мнение в списък едно.Това е малко по-труден етап,защото всяка страна е длъжна да бъде реалистична и конкретна в оценката си .Целта е да се осъзнае всичко изопачено емоционално и [[ирационално]] или да се преформулира проблемът чрез обективността на конфликта.

Етап 4 – създаване на четвърти списъкс най- малко пет характеристики , които всяка от страните харесва или оценява като положителна в другия.Тук се въвежда положителна инвестицiя към другата страна и по този начин се създава на [[конструктивен]] поглед върху другия.

По време на всички тези етапи арбитърът следи за респект на териоторията на другата страна;нормално протичане на срещата.

=== Метод за разрешаване на конфликт===

Метод за разрешаване на конфликт в 5 стъпки от външни хора за системата на конфликта:

Първа стъпка:Разговор с прекия ръководител на участниците в конфликта относно това доколко той е запознат с конфликта и какви за неговите обяснения.Дали би приел подкрепа,за да бъде разрешен конфликтът.

Втора стъпка:Събиране на информация относно поведенията,взаимоотношенията и последиците.Провеждане на групово интервю на 10 до 20 човека на две нива:разговор с индиректно и с директно засегнатите хора.

Трета стъпка:синтезиране и изготвяне на стратегия за действие – обобщаване на събраната информация ,изясняване на различията между [[опонент|ите]] и позициите в работната среда.При избора на стратегията за действие,ако всяка от страните директно към действие – [[тренинг]] .В противен случай следващата фаза преминава през всички стъпки.

Четвърта стъпка:действие върху поведенията:

* „индивидуално” възстоновяване,за да може да има нормален диалог и желание за резрешаване на конфликта;
* Тренинг – среща – дискусия със страните в конфликта ,при която всеки може да изрази мнението си , но при условие ,че то е всно , без слосесни нападки и случайни оценки.В края на срещата се подписва писмен договор,ангажиращ участиците в конструктивно търсене на решение.Прекият ръководител става гарант по договора,ако само една от страните приеме да участва.По този начин ще се предпазим от отрицателни последици и разрасване на конфликта,ако нито една от страните не приеме да участва;

Пета стъпка:Следване и [[превантивност]] – срещи,организирани от прекия ръководител,за да се провери как се развиват нещата и да се подобри функционирането на групите.

==Вижте още:==

* [[междуличностен конфликт]]
* [[вътрешноличностен конфликт]]
* [[емоционален конфликт]]
* [[групов конфликт]]
* [[организационен конфликт]]
* [[конфликт вътре в общността]]
* [[вътрешен конфликт]] (примери: гражданска война, политически конфликт)
* [[международен конфликт]]
* уличен конфликт
* конфликт между общности
* конфликт вътре в общността - обществен конфликт
* [[идеологически конфликт]]
* [[дипломатически конфликт]]
* [[икономически конфликт]]
* [[военен конфликт]]
* [[религиозен конфликт]]

==Източници ==

* [http://www.websita.com/92.html http://www.websita.com/92.html]
* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Конфликт http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]

==Външни препратки:==

* [http://bg.wikipedia.org/wiki/Конфликт http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]
* [http://www.esmis.government.bg/?t=zconflict http://www.esmis.government.bg/?t=zconflict]
* [http://bg.wiktionary.org/wiki/конфликт http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82]
* [http://www.oecd.org/dataoecd/26/21/39584491.pdf http://www.oecd.org/dataoecd/26/21/39584491.pdf]
* [http://fema-bg.com/index.php?m=946 http://fema-bg.com/index.php?m=946]

[[category:Управленски решения и риск]]

Анализ на съдържанието

2012-02-12T13:31:27Z

Anelia.gavrilova:

'''Контент анализът''' се определя като „анализ на явното и скритото съдържание на определен обем от съобщен материал чрез класификация, таблици, диаграми и оценяване на ключовите символи и теми, за да се установи неговото значение и вероятният ефект”.

==Основен обект на контент анализа са медиите.==

Изследванията на [[медиите]] се характеризират с [[мултидисциплинарност]]. Самите [[медии]] са сложно и многоаспектно явление. Те имат своя институционална структура, [[икономически]] аспект (приходи, разходи), реклама и [[PR]]. Всяка медия си има своя [[история]], [[архив]], [[уебсайт]] и т.н.

Медиите имат разнообразни и различни структурни аудитории, които представляват огромен изследователски интерес в най-различни аспекти. Претенциите на [[аудиторията]], формиране на общественото мнение, какви сегменти се обуславят и пр. Съществуването на [[медиите]] е обвързано с различни юридически и законови правила и норми.

Тази сложност и многоаспектност на медиите при изследването на масовата [[комуникация]] предполага използването на различни техники, методи и науки.

Естествено, напълно възможно е някакво конкретно изследване на масовата комуникация да се осъществи с методите и техниките на една наука. Обикновено по-конкретни и малки проблеми.

==Значение на контент анализа==

[[Контент анализ]]ът използва своя собствена методика за изследване на информацията, по която се правят изводи и заключения относно съдържанието на [[информацията]]. Чрез този анализ текста може да бъде разчленен така, че най-малката негова частица да носи в себе си свойствата на цялото, т.е. да бъде знак-стимул.

[[Контент анализът]] е систематичен метод за изучаване на информацията. Той се прилага за изследване на характеристиките на самата информация и за изучаванана свързаните с тази информация социални обекти и явления.

==Условия за провеждане на метода==

Ако интересът на изследователя е към едни или други характеристики на даден текст, то тези характеристики трябва да се фиксират във всички избрани за изследване материали.

Необходима е систематичност на анализа. Т.е. изследователя не може да избира за анализ само тези части от текста, които потвърждават неговата [[хипотеза]] и опровергават тези на останалите изследователи.

==Основни методи на контент анализа==

[[Количествен метод]] – изброяване на ключови думи, изрази, брой засегнати теми и т.н.

[[Качествен метод]] – тук важна е появата или отсъствието на даден атрибут. При този метод в бързо променяща се ситуация могат да се направят изводи от едно изявление/разговор.

Съставни части на контент анализа

[[Х. Ласуел]] определя съставните части на контент анализа чрез пет въпроса:

Кой?

Какво казва?

Какви средства използва?

На кого го казва?

Какво постига?

По-късно се добавя въпроса “Защо?”.

Тези въпроси отнасят съдържанието на съобщението към съвкупността от социално-психологически феномени.

==Единици на контент анализа==

[[Записните единици]]: единичните думи или цели теми, или социални характери. Записните единици могат да бъдат и граматичните форми - изречение, [[метафора]], параграф. Обикновено темите и характерите са по-неотчетливи, неясни, отколкото отделните думи или параграфи. В някои случаи записните единици могатда бъдат разбрани само в контекста. Тогава се ориентираме към анализ на контекста и търсим контекстуалните единици.

[[Контекстуални единици]]: могат да бъдат граматическите категории ([[подлог]], [[сказуемо]], [[прилагателно]]), съдържанието на текста, параграфа, изречението. Колкото по-голям контекст е взет предвид, толкова по-точен е [[контен анализа]]. в зависимост от контекста думите съдържат в себе си и известна неопределеност.

Стъпки за реализацията на контент анализа

1. Определяне на темата, целите задачите, научните въпроси и [[хипотеза|хипотези]] на изследването.

2. Формиране на необходимата извадка от документи.

3. Определяне на принципите за класификация.

4. Определяне на категориите на [[анализ]]а.

5. Определяне на единиците на анализа.

6. Определяне на единиците на [[отчет]].

7. Разработване на инструкция за изследователя.

8. Пилотаж на методиката.

9. Събиране на първична информация.

10. Количествена обработка на информацията.

==Изводи от направения контент анализ==

Контент анализът е извършен по данни от прес клипинг на [[БТА]] върху материали, в които присъстват думите корпоративна социална отговорност (КСО). За периода 1 октомври 2007 г. – 4 април 2008 г. в проследените издания има над 1200 публикации, в които са споменати една или няколко ключови думи. От всички налични материали, над 400 отпаднаха поради несъответствие между темата КСО и представеното в материала действие. След отстраняване на невалидните материали, останаха 880 статии, на които е базиран анализът.

В отразяването на темата се открояват три основни тенденции – акцент върху личностната и събитийната страна, не върху каузата; [[фрагментарност]] и [[кампанийност]]. Неизкушените и незапознати с темата читатели, които „срещат” темата КСО под обичайната форма, чрез която тя присъства в медиите, трудно могат да си изградят представа за какво става дума. Десет до петнайсет пъти е по-голям обемът на текста, разказващ за дадено събитие, особено ако в него присъстват популярни политически или светски личности, от текста, представящ социалния ангажимент, проблем или компания, която се ангажира с неговото разрешаване. В резултат, постиганото внушение е в посока към утвърждаване имиджа на участващите личности, а не към популяризиране на кауза.

Темата КСО се отразява от [[медиите]] в изключително позитивен план. До голяма степен обаче това се определя от характера на представените събития – най-често тържества или сбирки за връчване на дарения. Проблемите на бенефициентите, към които са насочени тези дарения, са много по-слабо представени, а още по-малко се обвързват социалните ангажименти на бизнеса с конкретния социален проблем и провеждането на устойчиви политики за неговото преодоляване. Критичните или неутрални мнения, доколкото ги има, са именно в това второ направление – от страна на представители на [[бенефициент|бенефициентите]], независими експерти и анализатори. Обратното, хората, които най-често и най-много са отразени в медиите, говорят главно за самите дарения, а не за начина, по който те се вписват в един по-цялостен ангажимент, или политика на [[бизнес]]а. Към това трябва да се прибави и фактът, че много често основен акцент в публикациите са странични, любопитни подробности от светското събитие (облеклата на присъстващите, смелостта на популярен политик, който храни пираните или лъва, клюки от личния живот на звездитеи пр.). Това допълнително отклонява вниманието от темата за КСО, оставяйки я на заден план.

Според интензитета на публикациите изданията се делят на два типа – издания, следящи систематично темата КСО, и други, които я отразяват по-скоро кампанийно. Безспорен [[лидер]] в системното проследяване на темата е вестник Дневник.

Сезонността на данните е обвързана до голяма степен с ключови дати или събития в месеца, през който се появяват публикациите. Пик се наблюдава непосредствено преди и след коледните празници. Тогава броят на публикации по темата е три пъти по-висок от средното количество за месец.

35% от материалите по темата са разположени на водещите страници на изданията и други 30% - между 9-та и 26-та страница. Това са предимно съобщения или авторски статии. Въпреки централното място, което получават в изданията, материалите в две трети от случаите не надхвърлят 300 думи, което е симптоматично за по-повърхностното отразяване на темата. Една по-голяма дължина на материалите предполага и по-пространно обхващане на темата, както и представяне на мненията на различните бенефициенти.

Въпреки немалкото присъствие на темата КСО в българските печатни медии, прави впечатление, че в голямата си част материалите по-скоро отразяват отделни благотворителни акции или дарения, а не устойчиви и дългосрочни политика на българския бизнес.

Основните говорители по темата са директори, управители на фирми. Два пъти по-малко са директните бенефициенти, към които е насочено дарението.

Въпреки че, КСО е преди всичко ангажимент на бизнеса за социално отговорно поведение, българският частен бизнес е отразен като организатор на благотворителните събития или дейности едва в 2.5% от материалите. Анонимни остават в не малко случаи и самите спонсори на мероприятието, за сметка на участващите в събитието популярни личности.

==Източници==

1. “КОНТЕНТ-АНАЛИЗЪТ И ИЗГРАЖДАНЕТО НА ИНТЕЛЕКТУАЛНИ КАРТИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИКА”, Юлия Илчева

2. “Темата “корпоративна социална отговорност” в българските медии”, проучване на Alpha research

==Външни източници==

[http://www.unglobalcompact.bg/publication/files/bg/CSR2%20medii%20web.pdf Корпоративна социална отговорност]

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Компютър

2012-02-12T13:08:09Z

Anelia.gavrilova: /* Вижте още */

[[Image:comp2.jpeg|thumb|right|alt=Съвременен персонален компютър]]

'''Компютърът''' е [[машина]], в която може да се въвежда, съхранява и обработва [[информация]] ([[данни]]), представени в цифров (дигитален) вид, и която може да извежда резултата от работата си в използваема форма. Обработката на информация се извършва съгласно някакъв [[алгоритъм]], представен в компютъра като [[програма]], последователност от инструкции, които водят до решаването на някакъв конкретен проблем или клас от проблеми.

Всеки компютър съдържа някаква форма на [[памет]] за съхранение на данни, най-малко един [[елемент]], който извършва [[аритметика|аритметични]] и [[логика|логически]] операции и елемент на последователността и [[контрол]], които могат да променят реда на операциите, въз основа на информацията, която се съхранява. Периферни устройства позволяват информацията да бъде вписана от външен източник, и позволяват резултатите от дейностите да бъдат изпратени.

[[Image:comp1.jpeg|thumb|right|alt=Един от първите компютри]]

Първите компютри са с размерите на голяма стая и притежават мощност над 150 kW. Те са създадени в средата на 20-ти век. Съвременните компютри са базирани на интегрални схеми има значително по-голяма мощност. Също така са малки и компактни, могат да се поберат в мобилни устройства, а и изразходват малко енергия.

[[Image:comp3.jpeg|thumb|right|alt=Лаптоп]]

==История на компютъра==

Думата компютър е използвана за пръв път още през 1613 година и се е отнасяла за човек, който извършва изчисления. Това значение е носено до средата на 20-ти век. От края на 19-ти век насам думата вече придобива познатия ни на нас смисъл за [[машина]].

===Ранни компютри с ограничена функция===

Историята на съвременните компютри започва чрез 2 отделни [[техологии|технология]] - автоматично изчисляване и програмируемост. Не може да се определи кой е най-ранният компютър, поради неточното използване на този термин през вековете. Струва си да се споменат Шумерското сметало, конструирано около 2400 г. пр.н.е., чийто потомък спечелва конкурс за скоростно пресмятане срещу модерна [[машина]] през 1946г. в Япония; Сметачната линия, изработена през 1620г., и носена в пет от мисиите на НАСА "Аполо", включително и тази до Луната; Механизма на Антикитера - древен астрономически компютър, построен от гърците 80 г.пр.не. Гръцкият [[математика|математик]] Херо от Александрия пък построява механичен театър, в който са извършвани представления, с продължителност около 10 мин., и се управлява от [[система]] барабани и въжета. Това е един вид програмируемост.

===Първи компютри с генерална цел===

[[Image:jacquard_loom.jpeg|thumb|right|alt= Тъкачният стана на Жакард, изложен в музея на [[наука]]та и [[индустрия]]та в Манчестър, Англия, е едно от първите програмируеми устройства.]]

През 1801 г. Жозеф Мари Жакард прави подобрение на тъкачния стан чрез въвеждане на поредица от перфокарти хартия като шаблони, което позволява стана да тъче сложни модели автоматично. Това изобретения на Жакард е важна стъпка в развитието на компютрите, защото използването на перфорирани карти, за да определят тъкани модели, могат да бъдат разглеждани като ранна, макар и ограничена, форма на програмируемост.

В края на 1880 г. Херман Холерит изобретява записа на [[данни]] върху носител, който да се чете на машина. Приоритетна употреба на тази машина е четейки носителите, да упражнява вид [[контрол]], а не просто да показва записани данни. "След някои първоначални проучвания с хартиена лента, той се затвърждава използването на перфокарти ..." За да обработва тези перфокарти, той е изобретил табулатор и пишеща машина. Тези три изобретения са в основата на съвременната индустрия за обработка на [[информация]]. До края на 19-ти век броят идеи и технологии, които по-късно се окажат полезни в реализацията на практически компютри са започнали да се появяват: Булева алгебра, вакуумната тръба (катод клапан), перфорирани карти и ленти, и телетип и др.

Компютърът на Атанасов и Бери (Atanasoff-Berry Computer (ABC)) е първият в света електронен цифров компютър, макар и не програмируем. Джон Атанасов се счита за един от бащите на компютъра. Той е измислен през 1937 г. в Щатския колеж в Айова от него и е построен със помощта на завършилия студент Клифърд Бери. Машината не е програмируема и е предназначена само за решаване на системи линейни уравнения. Компютърът се използва за паралелно изчисляване.

[[Image:eniac.jpeg|thumb|right|alt= [[ENIAC]] - считан за първият компютър, конструиран през 1946г.]]

Първият програмно-контролиран компютър е изобретен от Конрад Зус, който е построен Z3, електромеханична изчислителна машина, през 1941 г. Първият програмируем електронен компютър е Colossus, построена през 1943 г. от Цветя Томи.

Джордж Щибиц е международно признат за баща на съвременния цифров компютър. Докато работи в Bell Labs през ноември 1937 г., Щибиц е измисля и построява реле-базиран калкулатор, наречен "Модел K" (за "кухненската маса", на която е сглобен). Той е първият, който използва двоични вериги, за да изпълни аритметична операция. По-късни модели добавят по-голяма изтънченост, включително сложни изчисления и програмируемост.

Поредицата от все по-мощни и гъвкави компютърни устройства, построени през 1930 и 1940-те, постепенно добавя ключовите характеристики, които се виждат в съвременните компютри. Използването на цифровата [[електроника]] (до голяма степен е изобретен от Клод Шанън през 1937 г.) и по-гъвкавата програмируемост са жизнено важни стъпки, но определянето на точно едно откритие, водещо към "първия цифров електронен компютър" е трудно .

==Програми (Софтуер)==

Определящата черта на съвременните компютри е, че те могат да бъдат програмирани, за разлика от друг вид машини. Програмата е един вид инструкция към компютъра как да работи. Най-често програмите се пишат на специален програмен код (език). На практика една програма може да дава от няколко до милиони различни "инструкции и команди" за всякакви дейности като текстообработка, сърфиране в [[Интернет]] и др. Един нормален съвременен компютър извършва милиони подобни операции в рамките на една секунда (Гигафлопс) и то безгрешно. Големите компютърни програми често отнемат много време за написването им, голям екип от програмисти и обикновено съдържат грешки, поради сложността си. Всеки един компютър има нужда от някакъв софтуер за да работи правилно т.е. да извършва математическите и логическите си операции. Модерните компютри се управляват от специални операционни системи (ОС) като Windows, Linux, Ubunto, DOS и др.

==Устройство (Хардуер)==

===Вътрешни устройства===

Намират се в кутията на всеки един компютър. Всички са свързани с дънната платка, която се явява главна писта за разпространение на сигнали и данни между отгелните елементи.

Процесор - още наричан CPU. Той декодира и изпълнява инструкциите от програмното осигуряване. Намира се във всяко едно съвременно електронно устройство, било то мобилен телефон, компютър, телевизор или др.

Дънна платка - наричана и просто дъно, е електронна печатна платка, представляваща 'гръбнака' на една компютърна система. В персоналния компютър тя е носител на основните функционални елементи като чипсет, компютърна памет, централен процесор, както и шините за връзка между тях. Върху нея са монтирани и редица слотове за включване на периферни устройства.

Оперативна памет - (DRAM, SRAM, RAM) - В нея памет се съхраняват кодът на изпълняваната програма и данните, върху които се извършват операциите. Тя е бързодйстваща памет и чрез нея процесорът обменя данни. Оперативната памет съдържа инструкциите за работата му, както и други данни. В съвременните системи се използва и свръхоперативна памет, (кеш памет) която обикновено е разположена в схемата на процесора и осигурява време за достъп, съизмеримо с вътрешните за процесора операции.

Твърд диск (HDD) - хард диск или просто хард - енергонезависима памет, съхраняваща информацията върху себе си по магнитен път. Среща се както като обикновен (вътрешен) хард, така и по-модерният външен (преносим) хард, който може да се свърже към всеки един компютър посредством интерфейса.

===Периферни устройства===

Това са устройствата, свързани с компютъра чрез интерфейса.

Монитор

Клавиатура и мишка

Принтер

CD/DVD устройство

Скенeр

Камера

===Компютър : спецификация според предназначението===

Суперкомпютър

Минисуперкомпютър

Бизнес сървър

Миникомпютър

Работна станция

Персонален компютър

PDA

==Източници==

* "Микропроцесорни системи" - Роман Петров
* "Информационни технологии" - Маргарита Иванова
* http://en.wikipedia.org

==Вижте още==

[[Матаматика]]

[[Логика]]

[[Програма]]

[[Операция]]

[[Система]]

[[Индустрия]]

[[Информатика]]

[[Електроника]]

[[Електротехника]]

[[category:Информатика]]

Компетенция

2012-02-12T13:05:16Z

Anelia.gavrilova: /* Видове компетенции */

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена [[организация]].

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се дo съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален [[подход]].''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ [[мениджмънт]]ът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* '''I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. [[Обучение]].
* '''II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* '''III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* '''IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния [[подход]] и измерване на [[ефективност]]та на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и [[стратегия]]та на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

==Източници==

McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T13:03:51Z

Anelia.gavrilova: /* Компетентностни модели */

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена [[организация]].

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален [[подход]].''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ [[мениджмънт]]ът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* '''I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. [[Обучение]].
* '''II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* '''III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* '''IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния [[подход]] и измерване на [[ефективност]]та на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и [[стратегия]]та на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

==Източници==

McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T13:03:01Z

Anelia.gavrilova: /* Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел? */

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена [[организация]].

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален подход.''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ мениджмънтът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* '''I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. [[Обучение]].
* '''II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* '''III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* '''IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния [[подход]] и измерване на [[ефективност]]та на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и [[стратегия]]та на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

==Източници==

McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T13:01:16Z

Anelia.gavrilova: /* Източници */

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена [[организация]].

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален подход.''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ мениджмънтът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* '''I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. Обучение.
* '''II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* '''III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* '''IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния подход и измерване на ефективността на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и стратегията на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

==Източници==

McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T13:00:41Z

Anelia.gavrilova:

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена [[организация]].

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален подход.''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ мениджмънтът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* '''I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. Обучение.
* '''II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* '''III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* '''IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния подход и измерване на ефективността на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и стратегията на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

==Източници==

1McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

2Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

3Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

4Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

5Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T12:58:27Z

Anelia.gavrilova:

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението.

==Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена организация.

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

* '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* '''Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* '''Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* '''Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален подход.''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ мениджмънтът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата [[стратегия]] е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* ''' I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. Обучение.
* ''' II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* ''' III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* ''' IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния подход и измерване на ефективността на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и стратегията на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

=='''Източници:==

'''1 McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

2 Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

3 Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

4 Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

5 Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Компетенция

2012-02-12T12:48:05Z

Anelia.gavrilova: /* Източници: */

Това понятие произтича от английската дума “competence” и няма нищо общо със смисъла, който му придаваме в българския език - права, правомощия за извършване на дадена дейност.

Компетенциите са устойчиви отличителни личностни черти и характеристики, които определят изпълнението2.

=='''Същност==

Компетенцията е успешно проявено съчетание, съвкупност от знания, умения, нагласи и поведения на служителите за постигане на резултати (желани нива на представяне) в дадена професионална роля и в определена организация.'''

Всъщност компетенциите не са притежавани знания и умения сами за себе си, а '''подходящи поведения''', демонстрирани в конкретни работни ситуации. Ако използваме метафората на “айсберга”, можем да предположим, че компетенцията се състои от видима част (знания, умения) и невидима част (ценности, нагласи, мотиви, личностни характеристики). Но точно невидимата част е тази, която оказва най-силно влияние на поведението, което също е “видимо” на повърхността. '''Ето защо, знаещите и умеещите не винаги се оказват най-ефективните служители.'''

Можем да погледнем на компетенциите и от друг ъгъл - '''компетенциите са способности, но не вродени способности, а такива, които са развити чрез познание - учене и опит, чрез натрупване на знания и формиране на умения'''.

В литературата от години се вихрят спорове за '''разликата между компетенции и компетентности'''. Дефинициите са толкова много, че границата между тях е размита и '''множество автори вече използват тези термини, като синоними''' (взаимозаменяеми).

'''Компетенциите''' не могат да бъдат постигнати напълно - завинаги, защото те отразяват динамиката на средата. Съгласно дефиницията на TENCompetence '''компетенцията се разглежда като измерима способност на даден човек да действа качествено и резултатно за справяне с конкретни проблеми, събития или задачи, които възникват в конкретна ситуация и област (учене, работа, спорт и т.н.)'''. Когато ситуациите, събитията и резултатите се променят, същото се случва и с описанията на компетенциите. Или казано с други думи, компетенцията има предсказуема стойност само в сравними ситуации с подобни типове събития.

==Видове компетенции==

В литературата съществува широко разнообразие от '''класификации на видовете компетенции'''.

Според М. Армстронг можем да различим т.нар.:

*  '''Поведенчески (“меки”) компетенции''', които определят начина, по-който компанията очаква да се държат нейните служители, за да постигнат високо ниво на представяне и много добри резултати (емоционална интелигентност, комуникативност, резистентност към промяна, проактивност, екипност, умения за вземане на решения, ориентираност към постижения, умения за мотивиране, лидерство и др.).
* ''' Технически (“твърди”) компетенции''', които определят специфичните професионални умения и способности - какво служителите следва да знаят и умеят, за да вършат работата си ефективно. Техническите компетенции могат да бъдат '''родови''' - отнасящи се до група сродни длъжности, или '''специфични''' - отнасящи се да съответната длъжност.

Според друга класификация компетенциите се разделят на:

* ''' Общи (ключови) компетенции''', които са свързани с мисията, ценностите, спецификата в културата, стратегията на компанията и определят желаните, общите за всички знания, умения, нагласи, ценности и поведение, които служителите трябва да притежават и демонстрират, независимо от нивото на тяхната позиция.
* ''' Функционални (специфични) компетенции''', които са свързани с конкретна функция в дейността на предприятието и обхващат знанията, уменията, ценностите, нагласите и поведенията, които водят до успешно представяне на отделна длъжност или група длъжности в съответното функционално направление.

Л. Спенсър и С. Спенсър3 пък отличават т.нар. '''“базови компетенции”''' (необходимите базови знания, умения и свързаното с тях поведение, с които се постига минимална или средна ефективност в резултатите) и '''“отличителни компетенции”''' (компетенциите, които характеризират отличните изпълнители и които средните и посредствените не притежават). M. Zwell4 добавя още един тип компетенции, които нарича '''“трансформационни” (“transformational”)''' - тези компетенции, които са в дефицит за организацията, но ако се развият, ще подобрят значително нейната ефективност.

Съществуват и множество класификации в зависимост от областта, към която са насочени компетенциите: лидерски; мениджърски; свързани с изпълнението; свързани с отношенията и пр. Различават се и т.нар. '''“клъстери”''' - група от няколко сродни, свързани компетенции.

==Компетентностни модели ==

За да се управлява ефективно потенциалът на организацията и с цел да обезпечат ефективното разгръщане на компетентностния подход, специалистите по управление на човешките ресурси конструират '''интегрирани системи от взаимно допълващи се компетенции, които наричат “компетентностни модели” (КМ)'''. Това са рамки (матрици) от компетенции, описващи какво поведение е необходимо, за да се постигнат най-добри резултати на дадена позиция, ниво, специфична функция. '''Компетентностният модел''' е съвкупност от множество способности, които заедно определят успешно представяне в определена работна среда. '''Компетентностните модели описват как искате Вашите работници и служители да се представят, не какво искате да правят, а как искате да го правят.'''

Обикновено в практиката се срещат '''два стратегически подхода при разработването на компетентностен модел:

1. Универсален подход.''' Това е т.нар. подход “един размер пасва на всичко”. Той включва изграждането на един КМ, с набор от компетенции, които са приложими за всички длъжности. Обикновено се идентифицират 10-15 компетенции и свързаните с тях наблюдаеми поведения. Те са общите умения, характеристики и ценности/ползи, които са необходими за постигане на ефективност за широка категория от длъжности както във всички мениджърски позиции, така и в цялата организация. Този подход се използва, когато топ мениджмънтът иска да отправи силно послание относно ценностите и уменията, необходими за всички в организацията.

'''2. Множествен подход.''' Другата стратегия е да се изградят различни модели в зависимост от длъжностите и нивата в организацията. Такива модели вземат набор от компетенции, модифицират ги, преформулират ги и ги допълват, за да се достигне до компетенции, свързани с конкретната длъжност. Множественият подход се използва, когато са необходими КМ за много длъжности и когато тези длъжности нямат много общи черти. Множественият подход се използва, когато организацията иска да използва компетенции за процеси като подбор, управление на представянето и планиране на кариерата, където е необходима специфична информация за позицията. В повечето случаи организациите използват и двата подхода, като базовите компетенции покриват всички позиции, а специфични компетенции се определят за отделните длъжности.

==Какви са етапите и принципите в конструирането на фирмен компетентностен модел?==

'''Дефинирането на компетенциите преминава през четири фазизи''', всяка от които се характеризира '''с няколко различни взаимосвързани етапа''':

* ''' I Фаза - Подготовка.''' Анализ на ситуацията; Изясняване на потребностите, определяне на цели и ангажиране на топ мениджмънта; Изясняване на особеностите на КМ, който предстои да се разработва - области на приложение, целеви групи, които ще бъдат обхванати, колко и какви типове компетенции ще бъдат включени, подход в разработването, външни консултанти; Планиране на дейностите. Обучение.
* ''' II Фаза - Събиране на информация и разработване на компетенциите.''' Избор на подходящи методи и модел за анализ на информацията (въпросници, фокус групи, експертно проучване, поведенческо интервю, дискусионен панел, техника “Критично събитие”, използване на общи, родови речници на компетенции и др.); Тестване на методите; Събиране и анализ на информация, идентифициране и дефиниране на компетенциите; Дизайн на компетенциите и определяне на поведенчески индикатори за тяхното измерване; Разработване на прототип на КМ.
* ''' III Фаза - Внедряване.''' Анализ на предизвикателствата и проблемите при внедряването на КМ и разработване на мерки за преодоляването им; Верифициране на КМ; Извършване на корекции; Утвърждаване на КМ от ръководството на компанията; Интегриране на КМ в политиките по управление на човешките ресурси.
* ''' IV Фаза - Актуализиране на КМ.''' Мониторинг на компетентностния подход и измерване на ефективността на КМ. Внасяне на корекции в зависимост от промените в средата и стратегията на компанията.

==Полезност на компетентностните модели==

Основните принципи, гарантиращи полезността на компетентностните модели за компанията, са следните:

1. Компетентностните модели трябва да обхващат не повече от 6-12 компетенции.

2. Компетенциите трябва да показват (демонстрират) реални, практически изпълними поведения, съобразени с нейната специфика и култура. Те трябва да бъдат недвусмислени, разбираеми, познати и приети като стандарт за добро представяне, да подлежат на сертификация.

3. Поведенията, характеризиращи компетенциите, трябва да подлежат на наблюдение, измерване и оценяване.е.

4. Компетенциите трябва да бъдат свързани с организационната перспектива, с приоритетите и визията за бъдещето на организацията.

5. Компетенциите трябва да присъстват във всички управленски актове и политики.

=='''Източници:==

'''1 McClelland D.C., Testing for competence rather that intelligence. American Psyhologist, 1973.

2 Zwell Mihael, Creating a Competence, New York, 2000.

3 Spencer L. M. & Spencer, Competence at Work, New York, 1993.

4 Zwell M., Creating a Culture of Competence, New York, 2000.

5 Бояджиева Т., Уникален шанс за българския бизнес - изграждане на НРМ за оценяване на компетенциите на работната сила по браншове и региони, 2010.

[[category: Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:46:34Z

Anelia.gavrilova: /* Приложение */

Количественият подход ( част от [[новата класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационално|рационалния]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, подходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на [[мениджър]]а е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:37:39Z

Anelia.gavrilova: /* Приложение */

Количественият подход ( част от [[новата класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационално|рационалния]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, одходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:36:17Z

Anelia.gavrilova: /* Същност */

Количественият подход ( част от [[новата класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дърво на целите|дървото на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационалния|рационално]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, одходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:35:42Z

Anelia.gavrilova:

Количественият подход ( част от [[новата класическа школа]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблеми. Декомпозирането често се извършва чрез [[дървото на целите|дърво на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационалния|рационално]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, одходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:32:47Z

Anelia.gavrilova: /* Развитие */

Количественият подход ( част от [[новата класическа шклола]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблемите. Декомпозирането често се извършва чрез [[дървото на целите|дърво на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичен подход|бихейвиористичния подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационалния|рационално]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, одходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Количествен подход в управлението

2012-02-12T12:32:03Z

Anelia.gavrilova:

Количественият подход ( част от [[новата класическа шклола]] ) в управлението се появява малко след Втората световна война и е на принципа на математически модели като [[теория на равновесието]], [[теория на опашките]], [[мрежови модели]], [[теория на вероятностите]], [[регресионен анализ]]. Последователите на количественият подход смятат, че всяка управленска дейносте е вемане на решения чрез прилагане на количествени методи. Първите изследвания по тези методи са направени през 30-те години от Кантарович-професор в Ленинградския университет. Количественият подход в управлението намира широко приложение в САЩ и Съветския съюз по време на Втората световна война. Математическите техники предлагат добри възможности за решаване на проблеми на низово ниво на управление, но много от тях не помагат при вземане на решения в дългосрочен план на дадена [[организация]].

==Същност==

Количественият подход е в основата и на създаването на специфични методи за дългосрочно [[планиране]], [[прогнозиране]], [[програмиране]]. Тези методи създават условия за вземане на правилни решения в обстановка, когато управлението се сблъсква с огромни информационни масиви, с хиляди фактори, съобразяването, преценката и интеграцията, които са невъзможни чрез другите методи. Тъй като оптималното решение може да бъде в следствие от анализа и съобразяването на всички фактори, обикновено възниква потребността от разчленяване на проблемите на подпроблемите. Декомпозирането често се извършва чрез [[дървото на целите|дърво на целите]]. Такива методи са SCORE, PATTERN и др.

==Развитие==

В началото на 50-те години [[математика]]та, [[статистика]]та, инженерните науки са дали съществен принос в теорията на управлението. Всички специалисти са на мнание, че до Втората световна война количествените методи са били малко пренебрегвани в управлението, но големите мащаби на войната, а и необходимостта от достигането на значими цели в условията на ограничени ресурси са довели до мащабно приложение на количествени методи под общото название "Изследване на операциите". По своята същност, изследването на операциите представлява приложение на методите за научно изследване спрямо производствените проблеми на организацията. Обикновено, след формулирането на проблема в тази област, специалистите разработват модел на ситуациите. Моделът е форма за представяне на реалността. Обикновено той опростява действителност или я представя абстрактно. В този смисъл помага за по-доброто разбиране на сложната реалност. Пример за такъв модел може да е карта на пътищата. Без такъв модел (карта) човек трудно би се добрал до определена точка.

Моделът опростява сложния проблем, съкращава броя на променливите до минимум, който е адекватен на реалната действителност.

След като моделът е готов, променливите се задават количествено. Това дава възможност за обективно сравнение и описание както на всяка променлива, така и на взаимната връзка и зависимост между тях.

Най-съществената характеристика на школата се свежда до замяна на словесните разсъждения и описания с анализ на модели, символи и количествени значения. Няма да бъде пресилено, ако кажем, че най-голям тласък за развитието на тази школа в управлението оказа компютърът. [[Компютър]]ът дава възможност за създаване на мащабни и сложни математически модели, които са по-точни и no-адекватни на реалната действителност.

Повечето от специалистите са единодушни, че количественият подход не беше толкова модерен, както [[бихейвиористичния подход|бихейвиористичен подход]]. Причината е много проста. Всеки ръководител доста по-често се сблъсква с проблемите на човешките отношения и човешкото поведение, отколкото с проблемите, които са предмет на [[моделиране]]то. Към това трябва да се прибави и фактът, че през 60-те години, ръководителите не бяха достатъчно добре запознати с възможностите и приложенията на сложните количествени методи. През средата на 90-те години нещата се променят значително. Съществуват много форми на обучение, които предлагат курсове по количествени методи и приложение на компютри.

==Приложение==

Количествената школа използва [[рационалния|рационално]] подход в управлението - набляга наколичествените аспекти в работата на [[мениджър]]а. Използва висша математика, статистика, съвременна компютърна техника и технологии, разработва стратегии на конкурентна борба, научни методи за оптимизация.

Рационален означава смислен, логичен, разумен, оправдан. Рационалистичния подход при управлението търси аналитично, параметризирано оправдание на всички взети решения. Най-същественото за него са количествените величини. Наблюдава се стремеж към математическо анализиране на всички процеси и явления чрез числата, но на практика не всичко може да бъде изразено количествено.

РМ на управление се характеризира със следния набор от постановки:

- рационалното е по-добро от нерационалното;

- обективното е по-близко до рационалното от субективното;

- количественото (формалното) е по-обективно от не количественото - качественото.

Ако се прилага този метод на управление не трябва да се обръща особено внимание на дългосрочното планиране, особено в периоди на бурни политически, икономически и социални промени, защото това води до прекомерна ангажираност върху методите за неговото осъществяване и отклонява вниманието от реалните проблеми. Проблемът не е в това, че фирмите не трябва да планират изобщо, а в това че често се допуска планирането да се превърне в самоцел.

==Правила при използване==

При подробно анализиране на рационалния метод на управление може да се стигне до обособяването на следните по основни правила, които ръководят мениджърите, използващи този метод:

# по-голямото е по-добро, защото винаги може да се получи ефект от мащабите на дейността.
# Когато има съмнения, се прибягва до обединяване на обектите, елиминиране на паралелизма, дублирането и разточителството. С уголемяването е необходимо едновременно да се прави проверка за координирането на нещата;
# успехът се гарантира единствено от ниската себестойност. Оцеляват тези фирми, които произвеждат по-евтина продукция;
# анализ на всичко. Погрешните решения могат да се избягнат чрез ефективни изследвания на пазара, с анализ на ликвидността на различните [[парични потоци]] и на базата на него, умело съставяне на бюджета, използване на бюджета като модел на дългосрочно [[планиране]], създаване на цифрови показатели на основата на прогнози за извършване на анализи;
# контрол над всичко. Съставяне на подробни длъжностни характеристики, одходяща
# [[организационна структура]], създаване на сложни матрични форми. Хората са само производствен фактор;
# освобождаване от всичко излишно, което може да наруши нормалната работа, спокойствието - ентусиастите на нови идеи, които спъват изпълнението на плана ипоказателите на производството;
# работата на мениджъра е да взема решения, да предявява точни изисквания, чрез които да се реализира развитието на фирмата (да балансира портфейла от ценни книжа), навлизане в привлекателни отрасли;
# внедряване на подходяща система за стимулиране - за да се увеличи производителността на труда;
# осъществяване на надзор и [[контрол]] на [[качество]]то и работата - чрез система при която контрольорите са на пряко подчинение на президента на фирмата;
# бизнесът е най-важното - бизнесът си е бизнес и още веднъж бизнес. Хората,продуктите и услугите са ресурси, които се съединяват за да се получи финансов резултат;
# всичко свършва ако нарастването спре. Когато се изчерпят възможностите на отрасъла е необходимо да се навлезе в друг. Ако не друго, то по този начин ще се продължи нарастването.

==Недостатъци на подхода==

Недостатъците му са свързани с факта, че той пренебрегва отношението към [[клиент]]ите, той не показва решаващото значение, което има потребителя. Той не показва как работниците могат да се идентифицират чрез извършената от тях работа, ако им се предостави повече самостоятелност.

Недостатъците се пораждат от това, че основното в метода е намаляването на себестойността респективно разходите. При това:

* остава на заден план увеличаването на приходите. Това води до превръщането на разходите в идея фикс, а не качеството или потребителната стойност.
* Слабост, скрита в глъбините на рационалния модел при вземането на решение е, че хората анализират това, което се поддава на анализ най-лесно, отделят за това много време и повече или по-малко пренебрегват всичко останало.
* Анализът не може да оцени свръх енергията и свръх изпълнителността на хората. Като основни недостатъци на рационалния модел могат да се отбележат следните пунктове:
* днешният вариант на рационализма не цени експериментите и ненавижда грешките;
* рационалния подход не поощрява неформалността. Той учи:

- анализирай, планирай, нареждай, специфицирай, проявявай, докато неформалния управленски процес казва:

- взаимодействай, изпитвай, проверявай, допускай грешки, следи, поддържай връзки, учи, сменяй посоката, адаптирай, изменяй, наблюдавай;

* рационалният [[мениджмънт]] ни подтиква да подценяваме значението на ценностите;
* в света на рационализма няма място за вътрешна конкуренция. Фирмата не би трябвало да конкурира сама себе си.

Оказва се, че правилният път за образуване на [[оптимална|оптималност]] управленска структура стои по средата между рационалния - аналитичния модел и метода на личния опит. "Най-добрите фирми съчетават една чаена лъжичка задълбочен анализ с един килограм любов към продукта."

==Източници==

* Ангелов А. Основи на мениджмънта,изд.Тракия-М,С,1998
* Донали Дж. Основи на мениджмънта,изд.Отворено общество,С,1997
* Харизанова М. Мениджмънт,УНСС,С,2006
* [http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref http://www.referati.org/evoliuciq-v-teoriqta-i-praktikata-na-menidjmynta/56205/ref]

==Вижте също==

* '''[[Системен подход]]'''
* '''[[Процесен подход]]'''
* '''[[Ситуационен подход]] '''
* '''[[Класическа школа]]'''
* '''[[Школа човешки отношения]]'''
* '''[[Школа организационно поведение]]'''
* '''[[Съвременни школи на управление]]'''

[[category:Управленски решения и риск|Основи на управлението]]

Компромис

2012-02-12T11:58:28Z

Anelia.gavrilova:

Компромис - Ограничаване на своята лична свобода и пространство за сметка на съответната страна.Отстъпване от собствените разбирания или съвест.

==Определение==

Уреждане на различията чрез арбитраж или по взаимно съгласие , постигнато от взаимни отстъпки.Начин на постигане на [[споразумение]], в което всеки човек или група дава нещо, което е искал, за да се сложи край на даден аргумент или възникнал спор.

==Дефиниция==

Компромисът най-често се определя като доброволно подтискане на личен стремеж в името на постигане на някаква цел.Компромисът е наличен само ако се гледа от една гледна точка на желанието.Желанието, проявявано по какъвто се сетите начин - каро различие, стремеж, идея, действия и т.н. Желанието предполага някаква активност за постигане на [[цел]]та.Тази активност се упражнява в „затворено” пространство – затворено от личностните ограничения.

==Произход ==

Произлиза от думата „ Compromesso“ от латински в началото на 15в. – изложен на риск, обещание за нещо при определени условия с отказване на някои желания.На английски думата се пишe „compromise”, което може да се разбие като com + promise . Promise означава обещание , а com идва от общ. В заключение компромис означава общо обещание ( common promise ) .

==Компромиса като механизъм==

Компромисът е компенсаторен механизъм.Когато някой от органите в тялото ни не работи правилно се задействат други системи и механизми, да за компенсират липсата, недостатъка във функцията на органа.

==Компромиса като решение==

Компромиса е да намериш [[решение]] , което устройва всяка страна. Щом някой е направил компромис, това означава, че той малко или много е отстъпил в интересите си и въпросното решение не е перфектно за него. Компромисът всъщност е, когато две страни отстоявят позициите си, но само донякъде – за да не се наложи напълно едната страна , двете се отказват от нещо.

==Проучванията при компромиса==

Дефиниране и намиране на най – добрия възможен компромис е важен [[проблем]] в области , като [[теория на игрите]] и избирателнта система.

Изследванията показват , че субоптималните компроми често са в резултат на преговарящите, които не се осъзнават, когато те имат въпроси, които са напълно съвместими с тези на другата страна и да се установят от субоптимално споразумение.Взаимно по добри резултати често могат да бъдат намерени чрез внимателно проучване на интересите на двете страни, особено ако се прави в преговорите.

==Видове компромис==

===Компромисът като съществително име===

# Уреждане на спора чрез концесии, така и за всички страни
# Отношение на такова отношение
# Нещо по средата между две или повече различни неща
# Експозиция на добро име, репутация и т.н. до нараняване

Среден път между две крайности.

====Синоними====

* Среден път
* Взаимни отстъпки
* Споразумения
* Сетълмент
* Настройка

====Антоними====

* Разлика
* [[Спор]]
* [[Несъгласие]]
* [[Раздор]]
* Кавга

===Компромиса като глагол===

Настаняване, в която и двете страни правят отстъпки.

====Синоними====

* Отговарят на половина
* Дават и вземат
* Сещам се на половината път

==Вижте също==

* [[Три пети компромис ( САЩ )]]
* [[Компромисът на Кънектикът ( САЩ )]]
* [[Компромисът от Мисиру ( САЩ )]]
* [[Аргумент на умереност]]

==Източници ==

# http://en.wikipedia.org/wiki/Compromise
# http://www.merriam-webster.com/dictionary/compromise
# http://www.thefreedictionary.com/compromise

[[category: Основи на управлението]]

Код

2012-02-12T11:51:02Z

Anelia.gavrilova: /* Теория на кодиране */

'''Kодът'''е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В [[комуникация|комуникациите]] и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. '''Декодирането ''' е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.

[[image:code.png|thumb|left|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]]

==Теория на кодиране==

Теория на кодиране е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [[компресиране на данни]], [[криптография]], корекция на грешките и за кодиране на [[мрежата|Internet]]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като теория на информацията, [[eлектротехника]], [[математика]] и [[компютърни науки]] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва откриване и корекция на грешки в предадените данни.

===Код с променлива дължина===

В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.

===Откриване и корекция на грешки===

В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [[телекомуникации]]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.

==Виж също==

* [[линeен код]]
* [[генетичен код]]
* [[изходен код]]

==Източници==

http://en.wikipedia.org/ http://en.wikipedia.org

http://ru.wikipedia.org/ http://ru.wikipedia.org

http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/

[[category:Управленски решения и риск]]

Код

2012-02-12T11:48:18Z

Anelia.gavrilova:

'''Kодът'''е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма(един знак в друг знак). В [[комуникация|комуникациите]] и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник се превръща в символи, за да бъде съобщена. '''Декодирането ''' е обратният процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.

[[image:code.png|thumb|left|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]]

==Теория на кодиране==

[Теория на кодиране] е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [компресиране на данни], [криптография], [корекция на грешките] и за кодиране на [мрежата|Internet]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като [теория на информацията], [eлектротехника], [математика] и [компютърни науки] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва [откриване и корекция на грешки] в предадените данни.

===Код с променлива дължина===

В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.

===Откриване и корекция на грешки===

В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са [[метод]]и, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.

==Виж също==

* [[линeен код]]
* [[генетичен код]]
* [[изходен код]]

==Източници==

http://en.wikipedia.org/ http://en.wikipedia.org

http://ru.wikipedia.org/ http://ru.wikipedia.org

http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/

[[category:Управленски решения и риск]]

Код

2012-02-12T11:42:03Z

Anelia.gavrilova: /* Виж също */

'''Kодът''' е правило за конвертиране на парче информация (например: писмо, дума, фраза или жест) в друга форма (един знак в друг знак). В комуникациите и обраборката на информация кодирането е процес, чрез който информация от източник, се превръща в символи, за да бъде съобщена. '''Декодирането '''обратния процес, конвертирането на тези символи обратно, в код разбираем за получателя му. Една от причините за кодиране е да позволи комуникация на места, където обикновено използването на устния и писмения език е трудно или невъзможно.

[[image:code.png|thumb|left|alt=code|Най-разпространения код - морзовата азбука.[морзова азбука]]]

==Теория на кодиране==

[Теория на кодиране] е изучаване на свойствата на кодове и тяхната годност за конкретно приложение. Кодовете се използват за [компресиране на данни], [криптография], [корекция на грешките] и за кодиране на [мрежата|Internet]. Кодовете са проучени от различни научни дисциплини — като [теория на информацията], [eлектротехника], [математика] и [компютърни науки] – за целите на разработването на ефективни и надеждни методи за предаване на данни. Това обикновено включва [откриване и корекция на грешки] в предадените данни.

===Код с променлива дължина===

В теория за кодиране, код с променлива дължина е код , който картографира символите в източника до променлив брой битове. Кодовете с променлива дължина позволяват източници, да бъдат компресирани и декомпресирани с нула грешки т.е. да могат да се четът символ след символ и след кодирането.

===Откриване и корекция на грешки===

В теория на информацията и теория на кодирането с приложение в компютърните науки и [телекомуникации]те, откриването и коригирането на грешки и контрола на грешки са методи, които дават възможност за предаване на цифрови данни по ненадеждни източници.

==Виж също==

* [[линeен код]]
* [[генетичен код]]
* [[изходен код]]

==Източници==

http://en.wikipedia.org/ http://en.wikipedia.org

http://ru.wikipedia.org/ http://ru.wikipedia.org

http://tuj.asenevtsi.com/ http://tuj.asenevtsi.com/

[[category:Управленски решения и риск]]

Корелация

2012-02-12T11:28:39Z

Anelia.gavrilova: /* Външни препратки */

'''Корелацията''' представлява '''отношение между членове, при което от единия логически следва другият. '''По време на растежа на индивида неговите ръст и тегло се увеличават едновременно. В училище силните ученици имат добър успех по всички предмети, а неинтелигентните изостават почти във всичко. В тези различни случаи се казва, че съществува положителна корелация между променливите елементи. В статистиката коефициент на корелация се нарича индексът, който изразява степента на свързаност на две определени променливи (например ръста и теглото на група индивиди). В зависимост от това, дали променливите се изменят в една и съща посока, в противоположна посока или независимо една от друга, [[коефициент]]ът на корелация клони към +1, -1 или 0. Посредством изучаването на корелациите между различни тестове за интелигентност С. Е. [[Спирман]] успява да открои общ фактор (фактор G), който може да бъде приравнен към общата интелигентност.

==Същност ==

 

Статистиката изучава зависимостите, проявяващи се в масовите явления. При тях връзката между явлението “фактор” и явлението “резултат”  се съдържа във всеки отделен случай, но  може да бъде доловена само на базата на масово наблюдение. Единствено тогава се елиминира влиянието на случайните фактори и се проявява  закономерната връзка между изучаваните явления. Целта на голяма част от научните изследвания се състои в разкриване на факторите на спортното постижение, изграждане на модели за оптимизирането и прогнозирането му. За решаване на проблеми от подобен характер се използват статистическите методи за изследване на зависимости. Понятието зависимост  означава връзка между две или повече променливи величини. Когато зависимостта е изразена математически, тя се нарича функция. Най-общият аналитичен вид на една зависимост е: ''Y=f(X)'', където ''X ''и'' Y'' са метрично скалирани променливи:

* Х се нарича [[аргумент на функция]]та или независима променлива.
* У е [[зависима променлива]] (тъй като се предполага, че зависи от Х) или функция.

Основните характеристики на зависимостите са  вид, форма и сила. Тъй като те са изучавани в бакалавърската степен, на фигурата е направено съвсем кратко тяхно описание.

 [[Image:Harakteristiki.jpg|thumb|left|alt=A scheme of correlation.|Характеристики на зависимостите и мястото на корелационната зависимост сред тях.]]

==Основни понятия==

* Форми на връзка:
** [[Функционална]]
** Корелационна – зависимата променлива не реагира винаги по еднакъв начин на промените в независимата. От този тип са връзките в биологията и медицината (живата природа). Корелационните връзки са в сила не за отделно взет случай, а за съвкупността като цяло.
* Корелационен анализ - видове 
** Единична  корелация – изследва зависимостта между една независима променлива (x) и една зависима променлива (y)
** Частична корелация – изследва зависимостта между една независима променлива (x) и една зависима променлива (y), като се контролират останалите независими променливи.
** Множествена корелация – изследва връзката между две и повече независими променливи и една зависима променлива.
* Корелационна зависимост 
** Права връзка  (+) с увеличаване на явлението причина се увеличава и явлението следствие
** Обратна връзка (-) с увеличаване на явлението причина, явлението следствие намалява
* Коефициент на корелация (r) - число, което дава представа за направлението и силата на връзката между явленията:
** По величина този коефициент приема стойности от -1 до +1
** При стойност 1 – корелационната връзка преминава във функционална
** При стойност 0 – липсва връзка между изучаваните явления
* Непараметрични  методи за изчисляване  на коефициента  на корелация 
** Коефициент  на [[Пирсън]] (Pearson), [[Юл]], [[Чупров]], [[Фехнер]]  и др
** Рангов коефициент на крелация на [[Спирман]] (Spearman)
** Коефициент на [[Крамeр]] (Cramer)
* Параметрични  методи за измерване  на корелационната  зависимост  
** Коефициент  на корелация на  [[Пирсън]] –  [[Браве]] 
* Анализ на диаграмата на разсейване на наблюдение – по-голяма яснота за посоката и формата на корелационната зависимост може да се постигне, ако събраните данни за ''X'' и ''Y'' се изобразят графично върху правоъгълна координатна система ''(XOY).'' За всяка двойка от коресподиращи си стойности (''xi yj'') т.е. за всяко съвместно наблюдение на фактора и следствието се маркира съответна точка. Диаграмата на разсейването съдържа толкова точки, колкото е броят на наблюдаваните двойки от стойности.
* Проверка  на статистическата  значимост на коефициентите  на корелация Когато корелационният  кофициент е получен по данни  от репрезентативна извадка,той  в една или друга степен  е деформиран от влиянието  на репрезентативната грешка.Това  обуславя необходимостта от проверка  на значимостта на получените  коефициенти. В редица случаи е в сила правилото: Корелационният коефициент е значим, ако е 3 пъти по-голям от стандартната си грешка.
* Оценка на коефициента  на корелация:
** Репрезентативна  грешка
** Съпоставка  на два коефициента на корелация
** Необходим брой  случаи за оценка на коефициента  на корелация
* Производни  коефициенти на  коефициента на  корелация 
** Коефициент  на определението – показва какъв % от изменението в явлението следствие се дължи на промени в явлението причина - ''D=r2*100''
** Коефициент на акорелация – характеризира липсата на връзка между явленията - ''K=√1-r2''
** Коефициент на неопределението – показва какъв % от промените в явлението следствие не се дължат на промени в явлението причина - ''N=100.K2''

==Корелационен анализ==

Признаците, описващи състоянието или поведението на човека в условията на спорта, са под въздействието на множество фактори. Като се изследва влиянието само на един или няколко от тях не е възможно да се предвиди точно състоянието на явлението “резултат”. Поради това зависимостите са непълни или корелационни. Основната задача на корелационния анализ е да опише количествено силата (теснотата) на корелационните зависимости. Статистическите показатели, които носят тази информация, се наричат коефициенти на корелация. Те заемат стойности от –1 до +1. Абсолютната стойност на коефициента носи информация за силата (степента) на зависимост между Х и Y, както е описано в таблицата

[[Image:tablica.png|thumb|left|alt=A table.|Таблица, за корелационните зависимости.]]

 

В случай че става дума за линейна зависимост, на интерпретация се подлага и знакът на коефициента на корелация – той носи информация за посоката на зависимостта:

 

При r  > 0 зависимостта е възходяща (еднопосочна) - на по-големи стойности на явлението “фактор” (Х) отговарят по-големи стойности на явлението “резултат” (Y).

[[Image:Vuzhodqshta.jpg|thumb|left|alt=A graphic of correlation.|Посока на зависимостта при r>0.]]

 

При r < 0 зависимостта е низходяща (разнопосочна) – нарастването на стойностите на Х води до намаляване на стойностите на Y.

 

[[Image:Nizhodqshta.jpg|thumb|left|alt=A graphic of correlation.|Посока на зависимостта при r<0.]]

 

Логиката на корелационните коефициенти може да бъде пояснена и по друг начин. Значенията на зависимата променлива ''(Y) ''варират под влияние на различни фактори. Една част от тяхното разсейване се обяснява с влиянието на независимата променлива ''(Х), ''а останалата – с влиянието на други фактори. Колкото по-силна е зависимостта между променливите – толкова по-голяма част от дисперсията на стойностите на ''Y'' се дължи на влиянието на  ''Х, ''а съответно по-малка – на неизследваните фактори.

* Коефициентът на [[детерминация]] ''(r2),'' който е равен на квадрата на коефициента на корелация, описва т. нар. обяснена дисперсия. Той показва каква част от вариацията на ''Y'' се дължи на различията в стойностите на ''Х'', т.е. на влиянието на изучавания фактор. Ако се умножи по 100, изразява  силата на влияние на зависимата променлива в  проценти.
* Коефициентът на неопределеност  ''(k2)'' описва влиянието на невключените в изследването фактори, на които се дължи т. нар. необяснена дисперсия. Стойността му се получава, като от общата дисперсия на променливата ''Y'', изразена като единица (100%), се извади обяснената с помощта на коефициента на детерминация ''(r2''). С други думи ''k2 = 1 - r2''. Очевидно е, че колкото по-силна е зависимостта между променливите величини, толкова обяснената дисперсия е по-голяма, а необяснената – по-малка.

В зависимост от вида и формата на зависимостта, както и от начина на скалиране на променливите величини, в практиката се използват различни коефициенти на корелация. На фигурата е направен преглед на най-често използваните коефициенти.

 [[Image:koeficienti_na_korelaciq.jpg|thumb|right|alt=a scheme of correlation coefficients.|Схема на корелационните коефициенти.]]

Коефициент на обикновена линейна корелация на Пирсън (r) - той се прилага се прилага в случай, че зависимостта е:

::* обикновена по вид, т.е. изследва се връзката между две променливи величини.
::* линейна по форма, т. е. предварителната проверка е доказала линейния характер на връзката между променливите.
::* признаците Х и Y са представени в пропорционална или интервална скала. 

Стойността на коефициента на  Пирсън (r) се изчислява по следната формула, където: Р – момент на произведенията; SX – стандартно отклонение на променливата Х; SY – стандартно отклонение на променливата Y

[[File:r.jpg]]

Моментът на произведенията (Р) се изчислява по формула, където: SХ – сумата на стойностите на Х; SY – сумата на стойностите на Y; SXY – сумата на произведенията на Х и Y:

[[File:p.jpg]]

Коефициент на рангова корелация на Спирман  (rS) - използването на този коефициент е коректно, когато:

::* двете променливи са рангово скалирани признаци.
::* едната променлива е рангова, а другата количествена. В такъв случай предварително е необходимо количествената променлива да бъде трансформирана в рангова скала. 

Коефициентът на рангова корелация на Спирмън има голямо приложение в спортните игри, тъй като там спортния резултат е рангово скалиран. Стойността  на коефициента се изчислява по формулата, където: d – разлика в ранговите номера по Х и Y; n – обем на извадката:

[[File:rs.jpg]]

Статистическа  значимост на коефициентите на корелация - При статистически проучвания изследователят се интересува от проявлението на зависимостите между явленията. Информацията, с която разполага, обикновено се базира на данни от извадка, а това означава, че стойността на коефициента на корелация  може да бъде повлияна от случайни фактори. Поради това се налага проверка на хипотезата за статистическата значимост на корелационния коефициент. Нулевата хипотеза гласи, че зависимост между изучаваните явления обективно не съществува, т.е. r=0, следователно емпиричният коефициент може да се счита за случаен. В случай, че стойността на изчисления по данни от извадката коефициент на корелация е по-малък от критичната стойност, за вярна се приема нулевата хипотеза, която твърди, че няма зависимост между променливите величини.

 

==Линейна корелация==

Практиката показва, че типичното разпределение на дадена метрична величина ''X ''има следната характерна форма,прикоято се наблюдава ясно изразен център на разпределението (с единствена мода),както и две симетрично разположени опашки. В такъв случай се казва, че наблюдавана величина ''X ''е разпределена нормално или още, че ''X ''следва нормално разпределение'' ''(''normal distribution''). Ако въпросната величина наистина следва някакво нормално разпределение, то с увеличаване броя на наблюденията хистограмата се стреми да приеме своеобразно гранично положение, при което горните страни на нейните стълбове се превръщат постепенно в непрекъсната линия, както е показано на следващите две диаграми.

[[Image:gggg.jpg|thumb|left|alt=A graphic.|Ясно изразен център на разпределението.]]

[[Image:1.jpg|thumb|left|alt=A diagram.|Нормално разпределение на величината „Х“.]]

[[Image:2.jpg|thumb|right|alt=A diagram.|Нормално разпределение на величината „Х“.]]

Въпросната непрекъсната линия представлява графиката на плътността ''(probability density function – pdf)'' за конкретното нормално разпределение. В общия случай плътността се задава от формулата:

[[File:formula.png]]

където числата μ и σ > 0 са параметри на теоретичното нормално разпределение

N(μ,σ2 ). Посредством записа X ∈N(μ,σ2 ) указваме, че наблюдаваната величина

следва теоретично нормално разпределение с параметри μ и σ2 . Наличието на два параметъра показва, че всъщност разполагаме с цяла съвкупност от нормални разпределение. Параметърът μ се нарича теоретично средно на разпределението и на практика представлява стойността, около която се стабилизира емпиричното средно x при неограничено нарастване обема на извадката. Параметърът μ може да се интерпретира 2 като средната стойност на X , отнесено към цялата популация и по тази причина μ се нарича още средно за популацията. По аналогичен начин се разглежда и интерпретира параметърът σ – като теоретично (популационно) стандартно отклонение, съответно σ2 – като теоретична (популационна) дисперсия. Популационната дисперсия σ2 представлява стойността, около която се стабилизира емпиричната дисперсия s2 при неограничено нарастване обема на извадката. На следващата графика са показани различни форми на нормални разпределения.

[[Image:dd.jpg|thumb|left|alt=A graphic.|Форми на нормални разпределения.]]

При статистическите анализи на една метрична променлива обикновено се

предполага, че тя се подчинява на някакво нормално разпределение. Нормалното

разпределение е оптимално по отношение на математическата структура, понеже се определя само от два параметъра – един за популационното средно и един за

популационната дисперсия. Всеки гъвкав модел от общ характер трябва да съдържа поне един параметър за определяне на централна тенденция и поне един параметър за изменчивост около въпросната централна тенденция. В този смисъл нормалното разпределение се явява максимално икономично, понеже съдържа точно два параметъра, които представят непосредствено централната тенденция и изменчивостта относно нея. В типичния случай са налице достатъчно основания да предполагаме, че метричните величини в психологията се подчиняват на нормално разпределение или поне не се отклоняват съществено от него. Сравнително точни критерии за въпросната нормалност ще бъдат приведени по-нататък. Благоприятен за този начин на мислене се явява фактът, че отклоненията от нормалното разпределение губят постепенно своето значение при нарастване обема на извадката. Прецизният анализ обаче изисква отчитането на това съображение. Строгите аргументи в полза на нормалността на дадена величина в типичния случай се базират на известната централна гранична теорема'' ''(''central limit theorem'') от теорията на вероятностите, която в свободен текст гласи, че ако дадена величина ''X'' със случаен характер може да се разглежда като сбор от достатъчно много (например повече от 30) други такива, то ''X ''се подчинява (приблизително) на нормално разпределение. Казаното дотук дава основание да говорим за ''основен ''статистически модел за една метрична величина'' X '', който се състои в предположението, че ''X ''следва нормално разпределение с някакво популационно средно μ и някаква популационна дисперсия σ2 . За да бъде детерминиран този модел е необходимо да познаваме с известна точност стойностите на μ и σ2 . Информацията за тези параметри е скрита донякъде в стойностите от наблюденията, т.е. в резултатите от извадката. Може да се обоснове математически, че емпиричното средно от наблюденията ''x ''се явява напълно удовлетворителна оценка за популационното средно μ, а емпиричната дисперсия ''s''2 се явява такава оценка за популационната дисперсияσ2

[[Image:table.png|thumb|left|alt=A table.|Таблица на означенията на понятията.]]

В този случай се казва, че статистиката x се явява точкова оценка за μ

(означава се още μˆ = x ). Аналогично статистиката s2 се явява точкова оценка за σ2 (σˆ 2 = s2 ) и s се явява точкова оценка за σ (σˆ = s). С нарастване обема на извадката n , точковите оценки, получени от емпиричните стойности стават все по близки до теоретични стойностите и по тази причина най- важната характеристика на дадена извадка е нейният обем. За примера с величината "адаптация към средата", разгледана в §2 имаме x =178.514 и s = 27.523 , което задава конкретна крива на плътност от вида:

[[File:f2.png]]

Като изчертаем графиката на тази плътност върху хистограмата (отчитайки

мащаба) се получава следната диаграма.

[[Image:kk.png|thumb|right|alt=A diagram.|Хистограма на разпределение на челичината – адаптация към средата.]]

В този случай се наблюдава добро визуално съвпадение, което е белег за

валидност на предположението за нормално разпределение. Основните отклонения от нормалното разпределение се изразяват чрез термините на изквивяване'' ''(''skewness'') и ексцес'' (kurtosis)'', за които въз основа на данните от извадката се пресмятат коефициенти:

[[File:sk.png]]

Стойност на коефициента ''skewness ''близка до нула показва, че разпределението е симетрично, а стойност на коефициента ''kurtosis ''близка до нулата показва, че центърът на разпределението е "полегат" по характерния за нормално разпределение начин. В този смисъл стойности близки до нула на тези два коефициента представляват белег за нормално разпределение. За примера имаме ''skewness ''= −0.460 и ''kurtosis ''= −0.104 . На практика винаги се налага да се примиряваме с известни отклонения от нормалното разпределение, за което вече споменахме че в определен контекст не представляват заплаха за качеството на статистическите анализи. Трудно може да се надяваме, че в една реална ситуация визуалното съвпадение между хистограмата и съответната нормална крива може да изглежда по-добре от това на диаграмата. Всички параметри на емпиричното разпределение имат своя теоретичен еквивалент и обратно. В определен смисъл основната задача на статистиката е да се оценят теоретичните параметри въз основа на емпиричните, т.е. да детерминираме теоретичния статистическия модел, който се отнася за популацията, според данните, които разполагаме от извадката. Тук на преден план излиза фактът, че статистическият модел има абстрактен математически характер, който модел се отнася към определяне на специфичните количествени закономерности в популацията. Тази математическа насоченост не може да бъде отхвърлена напълно, понеже математиката е онази наука, която се занимава систематично с изграждане на количествени модели. Освен това още веднъж се вижда ясно колко е важно извадката да бъде представителна (непреднамерена), понеже изводите направени върху преднамерена извадка не могат да бъдат отнесени строго към популацията. Поради изложените по-горе причини, средното и дисперсията се наричат основни статистически параметри и имат важно значение даже за величини, които не се подчиняват на нормално разпределение.

==Примери ==

# Задача: Пример за корелация чрез данните в посочения файл:

Стартиране: Analize --> Corelate --> Bivariate...

Въвеждане на променливите в основния прозорец:

[[Image:example.jpg|thumb|left|alt=A screenshot of a table.|Корелация изчислена според коефициентите на Пирсън и Спирман.]]

Резултат:

* Така определения анализ извежда следните резултати:
* Таблица с корелационните коефициенти на Пирсън между избраните променливи и тяхната значимост;
* Таблица с корелационните коефициенти на Спирман между избраните променливи и тяхната значимост;
* Забележки за значимите коефициенти.
# Задача: Да се определят някои количествени характеристики на температурните промени и концентрацията на СО2 за изминалите 450 000 години, ползвайки графичните зависимости на рисунката. Да се опише климата за този период от време.
#:* Екстремални стойности на температурните промени - резултати: Най-големи  са температурните промени преди 330 000 години-с 3''о'' над средното ниво. Най-студено е било преди 140 000 години, когато средните температури на Земята са паднали с 9''о'' под приетото нулево ниво.
#:* Екстремални стойности на концентрацията на въглероден диоксид -''' '''резултати: Най-високите стойности за периода – 300,05 промила,  преди 330 000 години. Съвпадение с времето, когато и температурата е била най-висока!''' '''Най-ниски стойности –181,8 промила е бил СО2 преди 15 000 години т.е. в края на най-близкия до нас ледников период.
#:* Концентрацията на въглеродния диоксид днес -''' '''резултат:'' ''Тя е около 280 промила и е само с около 20 промила по-ниска от най-високата за последните 450 000 години стойност!
#:* Отстояние на екстремумите на температурните промени и концентрацията въглеродния диоксид  един от друг -''' '''резултати: '''''

'''''        Максимумите на температурните промени на Земята и промяната на концентрацията на въглеродния диоксид в атмосферата в рамките на 100 000 годишните цикли са ясно очертани. При всички се забелязва ясно изпреварване на максимума на температурата спрямо максимума на концентрацията на СО2.

        Минимумите не са рязко очертани – те са широки. Тук се наблюдава интересно редуване на температурните промени и промените на концентрацията на въглеродния диоксид .

        
#:* ИЗВОДИ''': '''

         1.След края на ледниковите периоди в посочения интервал, температурата на Земята рязко се повишава, което предизвиква повишение концентрацията на въглеродния диоксид във въздуха.

         2. Температурата на Земята достига своя максимум около 60 години по-рано в сравнение с концентрацията на въглеродния диоксид т.е. повишението на температурата предизвиква повишение на концентрацията на въглеродния диоксид''' ! '''

         3. Ние живеем в сравнително топъл период от климатичната история на Земята, който отстои от последния ледников период на Земята на 10-15 000 години.

         4. Концентрацията на въглеродния диоксид сега е по-ниска от най-високата стойност за последните 450 000 години само с 20 промила!

# Задача: Известно е, че ширината на годишните кръгове на дърветата непосредствено се влияе от количеството валежи и температурата. Те от своя страна са зависими от активността на Слънцето. Да се потърси връзката между числото на Волф и ширината на годишните кръгове на 51 годишно дърво за периода 1961-2008 г. вкл.''' '''

[[Image:tree.jpg|thumb|left|alt=A picture of an old tree.|Разрез на буково дърво, отсечено през есента на 2008 г.]]

Годишните кръгове на първите 3 години са трудно различими, затова се ползват за измерванията останалите 48 годишни кръга. Резултатите от съпоставянето на ширината (L) с числото на Волф (W) са представени чрез графики, както и със съответния коефициент на корелация - r.''' '''

::* Графично представяне''' '''

[[Image:g.jpg|thumb|right|alt=A picture of a graphic.|Изменение числото на Волф (W) – розова линия и ширината на годишните кръгове (L) – синя линия, за периода 1961г. – 2008 г.]]

         Уточнение''': '''Цифрите по абсцисната ос отговарят на годините от периода 1961 – 2008 г., както следва: 1 – 1961; 2 – 1962; 3 – 1963; .......... 47 – 2007; 48 – 2008 г.''' '''

::* Коефициент на корелация: r=0.39 Определихме коефициента на корелация между редовете на числото на Волф и ширината на годишните кръгове на дървото за периода 1961-2008г,

        Интерпретация:

        r''' '''до 0,2 – много слаба'''

'''        r''' '''до 0,5 – слаба'''

'''        r''' '''до 0,7 – средна'''

'''        r''' '''до 0,9 – висока'''

'''        r''' '''над 0,9- много висока       

r=1 –права функционална зависимост''' '''

::* Сравнение със резултатите получени от астронома А.Дъглас публикувани от Ал. Чижевски в книгата „Земното ехо на слънчевите бури”.

[[Image:gg.jpg|thumb|left|alt=A picture of a graphic.|Изменение ширината на годишните кръгове на дърво в Еберсвалд (Германия) – черна пунктирна линия, и числото на Волф- червена линия за периода от 1830 г. до 1910 г. (по Дъглас).]]

::* Изводи:

1.Ширината на годишните кръгове на дърветата следва 11 годишния цикъл на петнообразувателна активност на Слънцето (Рис.11), като за изследвания период корелацията е слаба (r=0,39).

         2.Получените от нас резултати потвърждават резултатите получени от астронома А.Дъглас за периода 1830-1910 г (Рис.12)

        3.Необичайното рязко повишение на слънчевата активност на клона на спад на 23-я слънчев цикъл, косвено е допринесло и за необичайно широките тогава годишни кръгове на дърветата.

         4.Причините, които водят до промените на климата са естествени.

==Вижте още==

* [[Статистически методи  за анализ на зависимости]]
* [[Дисперсионен  анализ]]
* [[Регресионен анализ]]
* [[Алтернатива]]
* [[Решение]]
* [[Дисперсия]]
* [[Ефективност]]
* [[Задача за решаване]]
* [[Комплексност]]
* [[Критерий]]
* [[Линейна регресия]]
* [[Нормално разпределение]]
* [[Променлива]]
* [[Константа]]
* [[Равновесие]]
* [[Решение]]
* [[Системен анализ]]
* [[Статистика]]
* [[Статистически единици]]
* [[Следствие]]
* [[Извод]]
* [[Корелационна зависимост]]

==Източници ==

* Riccardo Rebonato - Volatility and Correlation
* A. D. McNaught and A. Wilkinson - Compendium of Chemical Terminology, 2nd ed. (the "Gold Book"); Blackwell Scientific Publications, Oxford (1997)
* Peter Y Chen (Colorado State University) and Paula M Popovich (Ohio University) - Correlation Parametric and Nonparametric Measures; 104 pages SAGE Publications, Inc © 2002
* Philip Bobko - Correlation And Regression: Applications For Industrial Organizational Psychology And Management (Hardcover)
* B.V.K. Vijaya Kumar, (Carnegie Mellon University); and Abhijit Mahalanobis, (Lockheed Martin);and Richard Juday - Correlation Pattern Recognition

==Външни препратки ==

* [http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache:Cjx8yNI2t9QJ:meduniversity-plovdiv.bg/files/ff/mat_inform/tema_4.ppt+корелационен+анализ&cd=4&hl=bg&ct=clnk&gl=bg Анализ на връзки и зависмости между явленията]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:ZiYsmTunBrcJ:www.ue-varna.bg/uploads/materials/KorrelRegress_5500.doc+корелационен+анализ&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESg6sAB2QwERsl578wXo0jAyqEfjkMtoXycf3QgaoD-SdmkCm-wweMf44dpJuuz0ozaFMhRH-TIBzUFXEtnL_QezcnxanBRjTproEGyi7h3RPcSA6BeHlyzEwgWgclrsaz72qI5z&sig=AHIEtbRDIq1I-QOeLg84grnDCQ7UwCPwYw Примери за корелационен и регресионен анализ]
* [http://www.kaminata.net/topic-t29973.html Корелационен и регресионен анализ - модели и примери]
* [http://docs.google.com/viewer?a=v&q=cache:KxQTQW0YQwQJ:www.nsa-virtualeducation.com/zadochno/lecture_zad_2.ppt+коефициент+корелация&hl=bg&gl=bg&pid=bl&srcid=ADGEESgMAkNjzmJBhVrwZnPFJRKKZF5sMGROATmhT3dsSZUGPo5dVyisnP7yp-d_HcD8wRDb4g_PIpShWVOMWjopcxs-wd_R5Cr4aUXmt__eUtG4M3NWltgqwrcjDB-AY-QnSJi99F09&sig=AHIEtbTArXaMPis5fOwOnlRdEF-5iHvukw Изследване на зависимости]
* [http://www.ist-world.org/ResultPublicationDetails.aspx?ResultPublicationId=49e683d81c8c41dd8ed3016a4d108e3d Изчисляване на претегления коефициент на фенотипна корелация между количествени признаци в малки нееднородни извадки]
* [http://www.broker.bg/content/view/616/38/ Коефициент на корелация]

[[category:Управленски решения и риск| Статистика]]

Корелация

2012-02-12T11:28:09Z

Anelia.gavrilova: /* Външни препратки */

Корелация

2012-02-12T11:27:38Z

Anelia.gavrilova: /* Външни препратки */

Командитно дружество

2012-02-12T11:25:20Z

Anelia.gavrilova:

[[Image:komanditno_drujestvo1.jpg|thumb|right|alt=изображение на процентни дялове |Командитно дружество]]

'''Командитното дружество''' (КД) е вид персонално търговско [[дружество]], обединяващо 2 или повече лица за извършване на търговска дейност под обща фирма.Исторически погледнато първоначално КД е било използвано като правна форма за семейния [[бизнес]]. По-късно придобива неограничено ползване.

==Същност==

Командитното дружество се образува с [[договор]] между две или повече лица за извършване търговска дейност под обща фирма, като един или повече от съдружниците са солидарно и неограничено отговорни за задълженията на [[дружество]]то, а останалите са отговорни до размера на уговорената вноска''. ''КД възниква юридически след вписването му в Търговския регистър. Учредители могат да бъдат както физически, така и юридически лица. Управлението на КД се поема от неограничено отговорните съдружници (наричани ''командитери''). Не е изключено обаче договорът да предвижда участие и на ограничено отговорните съдружници (наричани ''командитисти'') да участват [[управление]]то на КД.Командитно дружество по принцип се образува, когато един от съдружниците иска да участва в дружеството с лично участие, но няма достатъчно средства, а друг иска да участва и има средства, но не му се занимава с работите на дружеството и не иска да е неограничено отговорен. В развитите страни като основание за участие в командитно дружество се приема и съществуващите данъчни [[преференция|преференции] за участниците в персонални дружества.

==Характерситика==

===Учредяване===

КД се учредява подобно на СД със сключване на писмен дружествен договор с нотариална заверка на подписите.В дружествения договор трябва да са отбелязани следните данни: 1. фирмата на дружеството 2. седалището и адреса; 3. предмета на дейност; 4. името, съответно фирмата, адреса на съдружниците и размера на тяхната отговорност; 6. вида и размера на вноските на съдружниците; 7. начина за разпределение на печалбите и загубите между съдружниците; 8. начина на управление и представителство на дружеството''. ''С последните изменения на ТЗ е отпаднала точка 5 “капитал” – по този начин се е отстранил един недостатък, изискването за включване на [[капитал]]а е неоправдано, тъй като КД е персонално, а не капиталово дружество. Командитното дружество възниква като СД от момента на вписването в [[търговски регистър|търговския регистър]], което не подлежи на обнародване. Заявлението за вписване си подава от комплементарите''.''

===Вътрешни отношения===

'''Права и задължения на комплементарите- '''тяхното правно положение е идентично с правното положение на съдружниците в СД. Единствената особеност е, че при разпределение на печалбата между комплементарите и командитистите трябва да се отчете обстоятелството, че:
- комплементарите участват с лични усилия и грижи в дружеството и - те са неограничено, солидарно отговорни за задълженията на дружеството – всичко това предполага по-голям дял от [[печалба]]та за тях.

'''Права и задължения на командитистите'''

-право на печалба – печалбата е функция на направените от тях вноски. -право на [[контрол]] върху дружествените дела : Ограничено отговорният съдружник може да преглежда търговските книги на дружеството и да иска препис от годишния счетоводен отчет. При отказ по искане на съдружника окръжния съд постановява предоставянето им. Командитистите от една страна нямат задължение да участват в управлението на дружеството, а от друга страна за тях не важи забраната за [[конкурент]]на дейност, въпреки това те могат да използват без ограничение търговските тайни на дружеството.

-командитистите нямат право да участват в управлението на КД (то се извършва само от комплементарите). Тази забрана е диспозитивна, тъй като е възможно комплементарите да възложат управлението на дружеството на командитист. Това обаче не променя характера на отговорността
-командитистите нямат право на вето при вземане на решение от неограничено отговорните съдружници. -командитистите нямат право на обезщетение за обичайните разходи, защото те не участват в управлението на дружеството –задълженията им се изразяват в това да внесат дължимата си вноска според дружествения договор. Ако не се направи вноската се дължи [[лихва]], респективно обезщетение за забава

'''Разпределение на печалбите и загубите между командитисти и комплементари '''Принципът е, че комплементарите участват в дружеството с вноска и лични усилия, а командитистите само с вноска. Това предполага и разлика в [[отговорност]]та : ''Ако ограничено отговорният съдружник не е внесъл изцяло предвидената вноска, полагащата му се част от печалбата се прихваща до размера на вноската. Ограничено отговорният съдружник участва в загубите до размера на предвидената вноска. Той не е задължен да възстанови получените печалби при последвали загуби''. Ако дружеството реализира [[загуба]] и тя съвпадне с направената от командитиста вноска, това означава, че той няма да има [[печалба]]. Ако през следващата година загубата на дружеството превиши неговата вноска тази загуба в повече се поема от неограничено отговорните съдружници. Командитиста не може да бъде задължен да направи нова вноска (подобно е положението ако едната година е реализирана печалба, а другата по-голяма загуба – печалбата не се връща).

'''Случаи , в които ограничено отговорния съдружник отговаря неограничено'''

* Когато името на ограничено отговорен съдружник е вписано в името на дружеството, тогава във външните отношения спрямо кредиторите се приема, че той се трансформира в неограничено отговорен. Във вътрешните отношения обаче той отговаря само до размера на вноската си
* Ако ограничено отговорният съдружник извършва сделки от името и за сметка на дружеството, без да е негов управител или пълномощник, той отговаря лично освен ако дружеството потвърди сделката. Сделката не ангажира дружеството, а лично командитиста, ако дружеството не я ратифицира
* Ограничено отговорният съдружник отговаря неограничено за сделки извършени от него от името на дружеството преди възникването му или след това, ако кредиторът не е знаел, че договаря с ограничено отговорен съдружник
* когато ограничено отговорен съдружник не е изпълнил задължението си за вноска – това е правило без конкретна уредба, което се извлича от общите правила на търговското и облигационното право. В този случай спрямо кредиторите на КД той отговаря неограничено за ненаправената вноска

===Прекратяване на членствено правоотношение===

Комплементар може да бъде изключен от дружеството като отговорността му е субективна (по аналогия от СД при вина). Това изключване също е само по съдебен ред. Ограничено отговорният съдружник, за да бъде изключен трябва единствено да не е изпълнил задължението си за вноска. Изключването му става след предупреждение и пак по съдебен ред (отговорността е обективна).

==Виж още==

*[[дружество]]

*[[бизнес]]

*[[договор]]

*[[управление]]

*[[капитал]]

*[[конкурент]]

==Външни препратки==

[http://www.lawsbg.com/lectures/65-commercial-law-lectures/174-komanditno-drujestvo.html] Характеристика на Командитно дружество

[[category:Финансови пазари и инструменти]]

Кенет Ароу

2012-02-12T11:11:04Z

Anelia.gavrilova: /* Биография */

[[Image:Kenneth_Arrow.jpg|thumb|right|[[Kenneth Arrow]]]]
'''Кенет Ароу''' (на [[английски]]: ''Kenneth Arrow'') е бележит американски [[икономист]], печелил [[Нобелова награда за икономика]] заедно с [[Джон Хикс]] за за пионерния им принос в теорията на общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието. Остава в историята като най-младият човек, получавал Нобелова награда за икономика (на 51 години).

==Биография==

Кенет Джосеф Ароу е роден през 1921г. на 23 Август, в Ню Йорк Сити. Произхожда от [[еврей]]ско семейство. Завършва [[Нюйоркския градски колеж]]. През 1940г. постъпва в [[Колумбийския университет]] в [[Ню Йорк]], където изучава [[математика]] (получава степен магистър,1941г.), след това – [[икономика]]. Поради започването на [[Втората световна война]] прекъсва образованието си (1942 – 46) и служи като офицер [[метеор]]олог в [[Американските военно въздуни сили]]. След войната продължава образованието си в [[Колумбийския университет]]. (1946 – 49) и служи като изследовател и асистент в Комисията за икономически изследвания „Каус” към [[Чикагския университет]] (по-късно и в корпорацията „Ранд”). В комисията Ароу работи с [[Тялинг Купманс]] и други известни икономисти. През 1949г. става асистент професор по [[икономика]] в [[Стандфордския университет]] в [[Пало Алто]], от 1953г. е редовен професор по [[икономика]], [[статистика]] и [[операци]]онни [[изследвания]]. През 1951г. защитава докторска [[дисертация]], публикувана през същата година под заглавие „''Social Choice and Individual Values''” („ ''Социален'' ''избор и индивидулани стойности''”). От 1968 до 1979 е [[титуляр]] на катедрата по [[икономика]] в [[Харвардския университет]] в [[Кембридж]], [[Масатчузец]], от 1980 отново е професор по [[икономика]] и операционни изследвания в [[Стандфордския университет]]. Ароу насочва интересите си към [[теория]]та за равновесието, [[математ]]ическото програмиране и [[икономика]]та на благосъстоянието. Доказва, че логически е невъзможно една общност да направи избор между определен брой възможности, използвайки някакъв [[метод]] на гласуване, без това да противоречи отчасти на предимствата на изразените от индивидите възможности – т. е. доказва в [[теорема]]та на невъзможността, че не може да се намери [[система]], която да бъде едновременно [[рационална]] и [[егалитарна]]. Работи съвместно с [[Жерар Дебрьо]] върху известното доказателство за съществуване на състезателно [[равновесие]] в абстрактвия мултипазарен [[модел]] на [[икономика]]та. В труда си „''An Extension of the Basic Theorems of Classical Welfare Economics''” (1951; „''Едно разширение на основните теореми на класищеската икономика на благосъстоянието''”). Ароу показва не само, че [[равновесие]]то на конкурентния пазар е [[Парето-ефективен]], но и че всяко [[Парето-ефективно]] разпределение може да се полуяи с помощта на пазарни сили. Той внася значителен пронос в общия [[баланс]]ов [[анализ]], допринася и за изясняване на теорията за вземане на решение при несигурност и на теорията на растежа. През 1972 съвместно с [[Джон Хикс]] получава [[Нобеловата мемориална награда]] за [[иконом]]ически [[науки]] за „''пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесие и в теорията за благосъстоянието''”. Ароу е член на Американската нац. АН, Финската АН, Британската АН, Американската академия за хуманитарни и естествени науки и за Иконометричното дружество.

==Морален хазарт==

Прехвърлянето и трансформацията на [[риск]]а очевидно са важни за бизнеса, защото го освобождават от несигурността и го облекчават, но заедно с това водят до специфични ефекти (резулати), известни в [[иконом]]ическата теоретична практика като [[морален хазарт]]. Понятието е въведено от [[Кенет Ароу]], анализирайки застрахователния пазар на автомобили в [[САЩ]], а по-късно е отнесено и към кредитния пазар от [[Джозеф Стиглиц]].

Според Ароу [[моралният хазарт]] се проявява при следните условия: 1) наличие на информационна асиметрия на пазара; 2) страните по сделката са сключили договор (екс – пост информационна асиметрия); 3) между страните по сделката съществуват противоположни икономически интереси; 4) [[опортюнизъм]] – след договора агентите се изкушават да предприемат действия, които не са в интерес на [[принсипала]]. Важно е да се отбележи, че не само агентите,но и [[принсипал]]ите са склонни към [[опортюнизъм]].

[[category:Управленски решения и риск]]

Кенет Ароу

2012-02-12T11:10:55Z

Anelia.gavrilova: /* Морален хазарт */

Кенет Ароу

2012-02-12T11:10:45Z

Anelia.gavrilova: /* Морален хазарт */

Имитационно моделиране

2012-02-12T11:08:38Z

Anelia.gavrilova: /* Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност */

'''Имитационното моделиране''' е метод за изграждане на модел и описващи процеси по начини, по които биха протекли в действителност. То е изследователски метод, при който системата на изследване е заменена от модела с достатъчна точност. Целта е да се експериментира с модела, за да се набави информация за реалната [[система]]. Експериментирането с модела се нарича [[имитация]].
Имитационното моделиране е частен случай на математическото моделиране. Понякога се използват аналитични и числени методи. [1]
За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране" се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "[[метод Монте Карло]]", "автоматно моделиране" и други.

==Характерни особености на имитационното моделиране==

Имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.
Имитационното моделиране, както и всеки числен метод, има недостатък, че полученото решение винаги носи частен характер, отговаряйки на фиксирани значения на параметрите на системата, входната информация и началните условия. Независимо от това, имитационното моделиране е най-ефективният метод за изследване на сложни системи (понякога и практически единствено достъпното средство за получаване на необходимата информация за поведението на системата).
Друг недостатък е, че построяването на имитационен модел на дадена система е твърде сложен и трудоемък процес, изискващ освен това висока и разностранна квалификация.
Имитационните модели могат да се изграждат като детерминирани или вероятностни модели. В последният случай те имат значителни предимства, тъй като опитът да се отчете в аналитическите модели влиянието на случайните фактори привежда към твърде значителни и не винаги преодолими трудности, докато въвеждането на случайни [[смущения]] не внася принципни усложнения. По тази причина вероятностните аналитични модели се използват за изучаване на сравнително прости системи, а изследването на сложни случайни процеси се провежда като правило на имитационни модели.
Имитационното моделиране е числен метод на математическото моделиране, заключаващ се в имитация на процеси, чрез възпроизвеждане на елементарните явления и актове на процеса в последователност,отразяваща реалните взаимовръзки и взаимозависимости. Позволява да се изследват сложни системи от произволен тип. Дава възможността за отчитане на нелинейности, [[динамика]], вероятностна природа на явленията. Дава възможности да се осъществява т.нар. ненатурен [[експеримент]] в ускорен мащаб на времето.

==Приложение на имитационното моделиране в стопански системи==

Имитационното моделиране на дадена стопанска система представлява целесъобразно изградена искуствена система, която:
1. Отразява най-съществените страни на реалната [[система]], като:
• описва най-съществените (за целите на изследването) елементи и връзки в реалната система;
• има поведение, достатъчно близко (за целите на изследването) до поведението на реалната система.
2. Дава възможност за получаване на нова информация за реалната система, като:
• позволява да се проследи поведението й в бъдещи или минали периоди, при ускорен мащаб на времето;
• замества в известен смисъл (за целите на изследването) реалната система и позволява да се извършат числени експерименти с модела вместо с реалната система.
[[Имитация]]та е най-добрият метод за изследване на системи с голяма сложност, особено в случаите, когато от една страна получаването на математическо описание на системата по аналитичен път е твърде затруднено,а от друга срана -непосредственото експериментиране върху нея е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
За повечето стопански системи прякото експериментиране е дотолкова затруднено, че практически няма значение като научен метод. От друга страна, необходимостта от включване в техните математически описания на нелинейни [[зависимост|зависимости]], многочислени случайни величини с различна природа, едновременното описание на дискретни и непрекъснати процеси,отчитането на тяхната нестационарност и др. води до непреодолими трудности при аналитическото им описание, но не създава принципни затруднения при тяхното имитационно моделиране.
Като правило,се прилага в тези случаи,когато аналитичното решение на проблема е невъзможно, а непосредственото експериментиране с реалната система по едни или други причини е нецелесъобразно. Подобни ситуации възникват,преди всичко, при изучаването на т.нар.сложни системи,в които е трудно или невъзможно предварително да се предскажат последствията от едни или други управляващи решения, структурни или функционални [измениние|изменения],а също така различни [[въздействие|въздействия]] от страна на околната среда.
Следователно, най-важното предимство на имитационните модели на стопански системи е,че те дават възможност да се решават задачи,нерешими по друг начин,чрез извършване на експерименти с модела вместо с реалната система.
Обективна пречка за широкото използуване на имитационното моделиране в стопански системи е голямата сложност и трудоемкост на тяхното изграждане. Понякога до 90% от времето определено за изпълнението на даден [[проект]], се заемат от изграждане на модела.
Съществено съкращаване на необходимите време, сили и средства може да се постигне само чрез висока степен на автоматизация в процеса на изграждане на имитационното моделиране в стопански системи.

==Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност==

Имитационното моделиране е намерило приложение на практика във всички области на човешката дейност. Непрекъснато се появяват публикации за имитационни модели на най-различни по своята природа системи (имитационно моделиране на атомни реактори, химични технологии и екологични процеси и пр.
Според нивото на моделиране системите могат да се посочат:
• Имитационни модели на производствено-икономически системи (предприятия, складове, системи за масово обслужване, транспортни процеси, конвейерни производства и пр.)
Като правило тези модели се използват за решаване на въпроси,свързани с рационалната организация на моделираната система, или с нейното [[оперативно управление]].
• Имитационни модели на фирми и корпорации.
• Имитационни модели на национално ниво.
По-голямата част от разработените модели са построени във вид на системи от едновременни уравнения, синтезирани с иконометрични методи. Значително внимание се отделя на изграждането на моделите (разработка на алгоритми и програми, подпомагащи изследователя).
• Имитационни модели на глобално ниво.
Възможен подход е чрез обединяване на голям брой национални и регионални модели да се създаде модел на световната [[икономика]], позволяващ да се извършват различни имитационни [[експеримент]]и.

==Управленски задачи и решения на имитационното моделиране==

• Използване на имитационно моделиране за изследователски цели (т.е. като средство за разкриване и анализ на действащите в реалната система закономерности).
• Използването на имитационно моделиране като основа за управленски (операционни, делови, образователни) [[игри]].
• Използване на имитационното моделиране в [[компютърната симулация]]
• Използване на имитационно моделиране за прогнозиране на бъдещото поведение на реалната система.
• Използването на имитационно моделиране за проектиране, или модернизация на системата.
• Използване на имитационно моделиране като средство за предварително проиграване на управленски решения и анализ на техните последствия.
• Използване на имитационно моделиране за оценка на влиянието на различни външни променливи, параметри и начални условия, както и на вътрешни организационни и други изменения върху поведението на системата(т.е. изследване на чувствителността на системата).
• Използване на имитационно моделиране в [[планиране|планирането]] (за предварително проиграване и сравняване на различни варианти на плана). ==

==Вижте също:==
Урбанизационна симулация
[[Метод Монте Карло]]
Метод Монте Карло във финансите
Мрежи на Петри

==Източници:==
[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Имитационное моделирование]

==Външни препрадки:==
http://www.chem.unl.edu/zeng/joy/mclab/mcintro.html
http://proektirane.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=307:2009-03-14-14-35-42&catid=137:cat
http://reliability.sandia.gov/Manuf_Statistics/Statistical_Modeling/statistical_modeling.html

Имитационно моделиране

2012-02-12T11:05:44Z

Anelia.gavrilova: /* Приложение на имитационното моделиране в стопански системи */

'''Имитационното моделиране''' е метод за изграждане на модел и описващи процеси по начини, по които биха протекли в действителност. То е изследователски метод, при който системата на изследване е заменена от модела с достатъчна точност. Целта е да се експериментира с модела, за да се набави информация за реалната [[система]]. Експериментирането с модела се нарича [[имитация]].
Имитационното моделиране е частен случай на математическото моделиране. Понякога се използват аналитични и числени методи. [1]
За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране" се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "[[метод Монте Карло]]", "автоматно моделиране" и други.

==Характерни особености на имитационното моделиране==

Имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.
Имитационното моделиране, както и всеки числен метод, има недостатък, че полученото решение винаги носи частен характер, отговаряйки на фиксирани значения на параметрите на системата, входната информация и началните условия. Независимо от това, имитационното моделиране е най-ефективният метод за изследване на сложни системи (понякога и практически единствено достъпното средство за получаване на необходимата информация за поведението на системата).
Друг недостатък е, че построяването на имитационен модел на дадена система е твърде сложен и трудоемък процес, изискващ освен това висока и разностранна квалификация.
Имитационните модели могат да се изграждат като детерминирани или вероятностни модели. В последният случай те имат значителни предимства, тъй като опитът да се отчете в аналитическите модели влиянието на случайните фактори привежда към твърде значителни и не винаги преодолими трудности, докато въвеждането на случайни [[смущения]] не внася принципни усложнения. По тази причина вероятностните аналитични модели се използват за изучаване на сравнително прости системи, а изследването на сложни случайни процеси се провежда като правило на имитационни модели.
Имитационното моделиране е числен метод на математическото моделиране, заключаващ се в имитация на процеси, чрез възпроизвеждане на елементарните явления и актове на процеса в последователност,отразяваща реалните взаимовръзки и взаимозависимости. Позволява да се изследват сложни системи от произволен тип. Дава възможността за отчитане на нелинейности, [[динамика]], вероятностна природа на явленията. Дава възможности да се осъществява т.нар. ненатурен [[експеримент]] в ускорен мащаб на времето.

==Приложение на имитационното моделиране в стопански системи==

Имитационното моделиране на дадена стопанска система представлява целесъобразно изградена искуствена система, която:
1. Отразява най-съществените страни на реалната [[система]], като:
• описва най-съществените (за целите на изследването) елементи и връзки в реалната система;
• има поведение, достатъчно близко (за целите на изследването) до поведението на реалната система.
2. Дава възможност за получаване на нова информация за реалната система, като:
• позволява да се проследи поведението й в бъдещи или минали периоди, при ускорен мащаб на времето;
• замества в известен смисъл (за целите на изследването) реалната система и позволява да се извършат числени експерименти с модела вместо с реалната система.
[[Имитация]]та е най-добрият метод за изследване на системи с голяма сложност, особено в случаите, когато от една страна получаването на математическо описание на системата по аналитичен път е твърде затруднено,а от друга срана -непосредственото експериментиране върху нея е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
За повечето стопански системи прякото експериментиране е дотолкова затруднено, че практически няма значение като научен метод. От друга страна, необходимостта от включване в техните математически описания на нелинейни [[зависимост|зависимости]], многочислени случайни величини с различна природа, едновременното описание на дискретни и непрекъснати процеси,отчитането на тяхната нестационарност и др. води до непреодолими трудности при аналитическото им описание, но не създава принципни затруднения при тяхното имитационно моделиране.
Като правило,се прилага в тези случаи,когато аналитичното решение на проблема е невъзможно, а непосредственото експериментиране с реалната система по едни или други причини е нецелесъобразно. Подобни ситуации възникват,преди всичко, при изучаването на т.нар.сложни системи,в които е трудно или невъзможно предварително да се предскажат последствията от едни или други управляващи решения, структурни или функционални [измениние|изменения],а също така различни [[въздействие|въздействия]] от страна на околната среда.
Следователно, най-важното предимство на имитационните модели на стопански системи е,че те дават възможност да се решават задачи,нерешими по друг начин,чрез извършване на експерименти с модела вместо с реалната система.
Обективна пречка за широкото използуване на имитационното моделиране в стопански системи е голямата сложност и трудоемкост на тяхното изграждане. Понякога до 90% от времето определено за изпълнението на даден [[проект]], се заемат от изграждане на модела.
Съществено съкращаване на необходимите време, сили и средства може да се постигне само чрез висока степен на автоматизация в процеса на изграждане на имитационното моделиране в стопански системи.

==Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност==

Имитационното моделиране е намерило приложение на практика във всички области на човешката дейност. Непрекъснато се появяват публикации за имитационни модели на най-различни по своята природа системи (имитационно моделиране на атомни реактори, химични технологии и екологични процеси и пр.
Според нивото на моделиране системите могат да се посочат:
• Имитационни модели на производствено-икономически системи (предприятия, складове, системи за масово обслужване, транспортни процеси, конвейерни производства и пр.)
Като правило тези модели се използват за решаване на въпроси,свързани с рационалната организация на моделираната система, или с нейното оперативно управление.
• Имитационни модели на фирми и корпорации.
• Имитационни модели на национално ниво.
По-голямата част от разработените модели са построени във вид на системи от едновременни уравнения, синтезирани с иконометрични методи. Значително внимание се отделя на изграждането на моделите (разработка на алгоритми и програми, подпомагащи изследователя).
• Имитационни модели на глобално ниво.
Възможен подход е чрез обединяване на голям брой национални и регионални модели да се създаде модел на световната икономика, позволяващ да се извършват различни имитационни експерименти.

==Управленски задачи и решения на имитационното моделиране==

• Използване на имитационно моделиране за изследователски цели (т.е. като средство за разкриване и анализ на действащите в реалната система закономерности).
• Използването на имитационно моделиране като основа за управленски (операционни, делови, образователни) [[игри]].
• Използване на имитационното моделиране в [[компютърната симулация]]
• Използване на имитационно моделиране за прогнозиране на бъдещото поведение на реалната система.
• Използването на имитационно моделиране за проектиране, или модернизация на системата.
• Използване на имитационно моделиране като средство за предварително проиграване на управленски решения и анализ на техните последствия.
• Използване на имитационно моделиране за оценка на влиянието на различни външни променливи, параметри и начални условия, както и на вътрешни организационни и други изменения върху поведението на системата(т.е. изследване на чувствителността на системата).
• Използване на имитационно моделиране в [[планиране|планирането]] (за предварително проиграване и сравняване на различни варианти на плана). ==

==Вижте също:==
Урбанизационна симулация
[[Метод Монте Карло]]
Метод Монте Карло във финансите
Мрежи на Петри

==Източници:==
[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Имитационное моделирование]

==Външни препрадки:==
http://www.chem.unl.edu/zeng/joy/mclab/mcintro.html
http://proektirane.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=307:2009-03-14-14-35-42&catid=137:cat
http://reliability.sandia.gov/Manuf_Statistics/Statistical_Modeling/statistical_modeling.html

Имитационно моделиране

2012-02-12T11:02:56Z

Anelia.gavrilova: /* Приложение на имитационното моделиране в стопански системи */

'''Имитационното моделиране''' е метод за изграждане на модел и описващи процеси по начини, по които биха протекли в действителност. То е изследователски метод, при който системата на изследване е заменена от модела с достатъчна точност. Целта е да се експериментира с модела, за да се набави информация за реалната [[система]]. Експериментирането с модела се нарича [[имитация]].
Имитационното моделиране е частен случай на математическото моделиране. Понякога се използват аналитични и числени методи. [1]
За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране" се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "[[метод Монте Карло]]", "автоматно моделиране" и други.

==Характерни особености на имитационното моделиране==

Имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.
Имитационното моделиране, както и всеки числен метод, има недостатък, че полученото решение винаги носи частен характер, отговаряйки на фиксирани значения на параметрите на системата, входната информация и началните условия. Независимо от това, имитационното моделиране е най-ефективният метод за изследване на сложни системи (понякога и практически единствено достъпното средство за получаване на необходимата информация за поведението на системата).
Друг недостатък е, че построяването на имитационен модел на дадена система е твърде сложен и трудоемък процес, изискващ освен това висока и разностранна квалификация.
Имитационните модели могат да се изграждат като детерминирани или вероятностни модели. В последният случай те имат значителни предимства, тъй като опитът да се отчете в аналитическите модели влиянието на случайните фактори привежда към твърде значителни и не винаги преодолими трудности, докато въвеждането на случайни [[смущения]] не внася принципни усложнения. По тази причина вероятностните аналитични модели се използват за изучаване на сравнително прости системи, а изследването на сложни случайни процеси се провежда като правило на имитационни модели.
Имитационното моделиране е числен метод на математическото моделиране, заключаващ се в имитация на процеси, чрез възпроизвеждане на елементарните явления и актове на процеса в последователност,отразяваща реалните взаимовръзки и взаимозависимости. Позволява да се изследват сложни системи от произволен тип. Дава възможността за отчитане на нелинейности, [[динамика]], вероятностна природа на явленията. Дава възможности да се осъществява т.нар. ненатурен [[експеримент]] в ускорен мащаб на времето.

==Приложение на имитационното моделиране в стопански системи==

Имитационното моделиране на дадена стопанска система представлява целесъобразно изградена искуствена система, която:
1. Отразява най-съществените страни на реалната [[система]], като:
• описва най-съществените (за целите на изследването) елементи и връзки в реалната система;
• има поведение, достатъчно близко (за целите на изследването) до поведението на реалната система.
2. Дава възможност за получаване на нова информация за реалната система, като:
• позволява да се проследи поведението й в бъдещи или минали периоди, при ускорен мащаб на времето;
• замества в известен смисъл (за целите на изследването) реалната система и позволява да се извършат числени експерименти с модела вместо с реалната система.
[[Имитация]]та е най-добрият метод за изследване на системи с голяма сложност, особено в случаите, когато от една страна получаването на математическо описание на системата по аналитичен път е твърде затруднено,а от друга срана -непосредственото експериментиране върху нея е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
За повечето стопански системи прякото експериментиране е дотолкова затруднено, че практически няма значение като научен метод. От друга страна, необходимостта от включване в техните математически описания на нелинейни [[зависимост|зависимости]], многочислени случайни величини с различна природа, едновременното описание на дискретни и непрекъснати процеси,отчитането на тяхната нестационарност и др. води до непреодолими трудности при аналитическото им описание, но не създава принципни затруднения при тяхното имитационно моделиране.
Като правило,се прилага в тези случаи,когато аналитичното решение на проблема е невъзможно, а непосредственото експериментиране с реалната система по едни или други причини е нецелесъобразно. Подобни ситуации възникват,преди всичко, при изучаването на т.нар.сложни системи,в които е трудно или невъзможно предварително да се предскажат последствията от едни или други управляващи решения, структурни или функционални изменения,а също така различни въздействия от страна на околната среда.
Следователно, най-важното предимство на имитационните модели на стопански системи е,че те дават възможност да се решават задачи,нерешими по друг начин,чрез извършване на експерименти с модела вместо с реалната система.
Обективна пречка за широкото използуване на имитационното моделиране в стопански системи е голямата сложност и трудоемкост на тяхното изграждане. Понякога до 90% от времето определено за изпълнението на даден [[проект]], се заемат от изграждане на модела.
Съществено съкращаване на необходимите време, сили и средства може да се постигне само чрез висока степен на автоматизация в процеса на изграждане на имитационното моделиране в стопански системи.

==Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност==

Имитационното моделиране е намерило приложение на практика във всички области на човешката дейност. Непрекъснато се появяват публикации за имитационни модели на най-различни по своята природа системи (имитационно моделиране на атомни реактори, химични технологии и екологични процеси и пр.
Според нивото на моделиране системите могат да се посочат:
• Имитационни модели на производствено-икономически системи (предприятия, складове, системи за масово обслужване, транспортни процеси, конвейерни производства и пр.)
Като правило тези модели се използват за решаване на въпроси,свързани с рационалната организация на моделираната система, или с нейното оперативно управление.
• Имитационни модели на фирми и корпорации.
• Имитационни модели на национално ниво.
По-голямата част от разработените модели са построени във вид на системи от едновременни уравнения, синтезирани с иконометрични методи. Значително внимание се отделя на изграждането на моделите (разработка на алгоритми и програми, подпомагащи изследователя).
• Имитационни модели на глобално ниво.
Възможен подход е чрез обединяване на голям брой национални и регионални модели да се създаде модел на световната икономика, позволяващ да се извършват различни имитационни експерименти.

==Управленски задачи и решения на имитационното моделиране==

• Използване на имитационно моделиране за изследователски цели (т.е. като средство за разкриване и анализ на действащите в реалната система закономерности).
• Използването на имитационно моделиране като основа за управленски (операционни, делови, образователни) [[игри]].
• Използване на имитационното моделиране в [[компютърната симулация]]
• Използване на имитационно моделиране за прогнозиране на бъдещото поведение на реалната система.
• Използването на имитационно моделиране за проектиране, или модернизация на системата.
• Използване на имитационно моделиране като средство за предварително проиграване на управленски решения и анализ на техните последствия.
• Използване на имитационно моделиране за оценка на влиянието на различни външни променливи, параметри и начални условия, както и на вътрешни организационни и други изменения върху поведението на системата(т.е. изследване на чувствителността на системата).
• Използване на имитационно моделиране в [[планиране|планирането]] (за предварително проиграване и сравняване на различни варианти на плана). ==

==Вижте също:==
Урбанизационна симулация
[[Метод Монте Карло]]
Метод Монте Карло във финансите
Мрежи на Петри

==Източници:==
[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Имитационное моделирование]

==Външни препрадки:==
http://www.chem.unl.edu/zeng/joy/mclab/mcintro.html
http://proektirane.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=307:2009-03-14-14-35-42&catid=137:cat
http://reliability.sandia.gov/Manuf_Statistics/Statistical_Modeling/statistical_modeling.html

Имитационно моделиране

2012-02-12T11:00:55Z

Anelia.gavrilova:

'''Имитационното моделиране''' е метод за изграждане на модел и описващи процеси по начини, по които биха протекли в действителност. То е изследователски метод, при който системата на изследване е заменена от модела с достатъчна точност. Целта е да се експериментира с модела, за да се набави информация за реалната [[система]]. Експериментирането с модела се нарича [[имитация]].
Имитационното моделиране е частен случай на математическото моделиране. Понякога се използват аналитични и числени методи. [1]
За уточняване на използваната терминология е необходимо да се отбележи,че понякога в литературата вместо термините "имитация","имитационен модел", "имитационно моделиране" се срещат съответните им синоними: "симулация", "симулационен модел", "цифрово моделиране"; "имитационна система", "електронна имитация", "машинна имитация" и по-тесните по смисъл термини: "статистическо моделиране", "[[метод Монте Карло]]", "автоматно моделиране" и други.

==Характерни особености на имитационното моделиране==

Имитационният модел е формализирано описание на изучаваното явление в цялата му пълнота. Най-често представлява общо логико-математическо представяне на дадена система или операция, запрограмирано за решаване от компютърна система.
Имитационното моделиране, както и всеки числен метод, има недостатък, че полученото решение винаги носи частен характер, отговаряйки на фиксирани значения на параметрите на системата, входната информация и началните условия. Независимо от това, имитационното моделиране е най-ефективният метод за изследване на сложни системи (понякога и практически единствено достъпното средство за получаване на необходимата информация за поведението на системата).
Друг недостатък е, че построяването на имитационен модел на дадена система е твърде сложен и трудоемък процес, изискващ освен това висока и разностранна квалификация.
Имитационните модели могат да се изграждат като детерминирани или вероятностни модели. В последният случай те имат значителни предимства, тъй като опитът да се отчете в аналитическите модели влиянието на случайните фактори привежда към твърде значителни и не винаги преодолими трудности, докато въвеждането на случайни [[смущения]] не внася принципни усложнения. По тази причина вероятностните аналитични модели се използват за изучаване на сравнително прости системи, а изследването на сложни случайни процеси се провежда като правило на имитационни модели.
Имитационното моделиране е числен метод на математическото моделиране, заключаващ се в имитация на процеси, чрез възпроизвеждане на елементарните явления и актове на процеса в последователност,отразяваща реалните взаимовръзки и взаимозависимости. Позволява да се изследват сложни системи от произволен тип. Дава възможността за отчитане на нелинейности, [[динамика]], вероятностна природа на явленията. Дава възможности да се осъществява т.нар. ненатурен [[експеримент]] в ускорен мащаб на времето.

==Приложение на имитационното моделиране в стопански системи==

Имитационното моделиране на дадена стопанска система представлява целесъобразно изградена искуствена система, която:
1. Отразява най-съществените страни на реалната система, като:
• описва най-съществените (за целите на изследването) елементи и връзки в реалната система;
• има поведение, достатъчно близко (за целите на изследването) до поведението на реалната система.
2. Дава възможност за получаване на нова информация за реалната система, като:
• позволява да се проследи поведението й в бъдещи или минали периоди, при ускорен мащаб на времето;
• замества в известен смисъл (за целите на изследването) реалната система и позволява да се извършат числени експерименти с модела вместо с реалната система.
Имитацията е най-добрият метод за изследване на системи с голяма сложност, особено в случаите, когато от една страна получаването на математическо описание на системата по аналитичен път е твърде затруднено,а от друга срана -непосредственото експериментиране върху нея е невъзможно, опасно, твърде скъпо или твърде бавно.
За повечето стопански системи прякото експериментиране е дотолкова затруднено, че практически няма значение като научен метод. От друга страна, необходимостта от включване в техните математически описания на нелинейни [[зависимост|зависимости]], многочислени случайни величини с различна природа, едновременното описание на дискретни и непрекъснати процеси,отчитането на тяхната нестационарност и др. води до непреодолими трудности при аналитическото им описание, но не създава принципни затруднения при тяхното имитационно моделиране.
Като правило,се прилага в тези случаи,когато аналитичното решение на проблема е невъзможно, а непосредственото експериментиране с реалната система по едни или други причини е нецелесъобразно. Подобни ситуации възникват,преди всичко, при изучаването на т.нар.сложни системи,в които е трудно или невъзможно предварително да се предскажат последствията от едни или други управляващи решения, структурни или функционални изменения,а също така различни въздействия от страна на околната среда.
Следователно, най-важното предимство на имитационните модели на стопански системи е,че те дават възможност да се решават задачи,нерешими по друг начин,чрез извършване на експерименти с модела вместо с реалната система.
Обективна пречка за широкото използуване на имитационното моделиране в стопански системи е голямата сложност и трудоемкост на тяхното изграждане. Понякога до 90% от времето определено за изпълнението на даден [[проект]], се заемат от изграждане на модела.
Съществено съкращаване на необходимите време, сили и средства може да се постигне само чрез висока степен на автоматизация в процеса на изграждане на имитационното моделиране в стопански системи.

==Приложение на имитационното моделиране в човешката дейност==

Имитационното моделиране е намерило приложение на практика във всички области на човешката дейност. Непрекъснато се появяват публикации за имитационни модели на най-различни по своята природа системи (имитационно моделиране на атомни реактори, химични технологии и екологични процеси и пр.
Според нивото на моделиране системите могат да се посочат:
• Имитационни модели на производствено-икономически системи (предприятия, складове, системи за масово обслужване, транспортни процеси, конвейерни производства и пр.)
Като правило тези модели се използват за решаване на въпроси,свързани с рационалната организация на моделираната система, или с нейното оперативно управление.
• Имитационни модели на фирми и корпорации.
• Имитационни модели на национално ниво.
По-голямата част от разработените модели са построени във вид на системи от едновременни уравнения, синтезирани с иконометрични методи. Значително внимание се отделя на изграждането на моделите (разработка на алгоритми и програми, подпомагащи изследователя).
• Имитационни модели на глобално ниво.
Възможен подход е чрез обединяване на голям брой национални и регионални модели да се създаде модел на световната икономика, позволяващ да се извършват различни имитационни експерименти.

==Управленски задачи и решения на имитационното моделиране==

• Използване на имитационно моделиране за изследователски цели (т.е. като средство за разкриване и анализ на действащите в реалната система закономерности).
• Използването на имитационно моделиране като основа за управленски (операционни, делови, образователни) [[игри]].
• Използване на имитационното моделиране в [[компютърната симулация]]
• Използване на имитационно моделиране за прогнозиране на бъдещото поведение на реалната система.
• Използването на имитационно моделиране за проектиране, или модернизация на системата.
• Използване на имитационно моделиране като средство за предварително проиграване на управленски решения и анализ на техните последствия.
• Използване на имитационно моделиране за оценка на влиянието на различни външни променливи, параметри и начални условия, както и на вътрешни организационни и други изменения върху поведението на системата(т.е. изследване на чувствителността на системата).
• Използване на имитационно моделиране в [[планиране|планирането]] (за предварително проиграване и сравняване на различни варианти на плана). ==

==Вижте също:==
Урбанизационна симулация
[[Метод Монте Карло]]
Метод Монте Карло във финансите
Мрежи на Петри

==Източници:==
[http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%BE%D0%B5_%D0%BC%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5 Имитационное моделирование]

==Външни препрадки:==
http://www.chem.unl.edu/zeng/joy/mclab/mcintro.html
http://proektirane.eu/index.php?option=com_content&view=article&id=307:2009-03-14-14-35-42&catid=137:cat
http://reliability.sandia.gov/Manuf_Statistics/Statistical_Modeling/statistical_modeling.html

Имитационен модел

2012-02-12T10:44:07Z

Anelia.gavrilova:

Понятието '''имитационен модел''' представлява съвкупност от [[модул|модули]], регистриращи сбъдването на определени събития във времето и обработващи събираните данни относно протичащите [[процес]]и.Той позволява изследване на системи с произволна сложност без да ограничава нивото на детайлизация в [[модел]]ите и дава неограничено количество данни за поведението на изследваната [[система]].

==Същност==

Имитационното моделиране се основава на алгоритмизация на функционирането на една дискретна система на базата на [[принцип]]а на подражанието. Имитационният модел обикновено е съвкупност от модули, регистриращи сбъдването на определени събития във времето и обработващи събираните данни относно протичащите процеси.Той позволява изследване на системи с произволна сложност без да ограничава нивото на детайлизация в моделите и дава неограничено количество данни за поведението на изследваната система. Системата - обект на изследване е достатъчно сложна и се изключва възможността за съставяне на [[аналитичен модел]]. В този случай изучаването на [[обект]]а се извършва чрез имитационното моделиране - многократно изпитване на модел с различни входни данни, определяне на тяхното влияние върху изходните резултати и прецизиране на модела на основата на критерии за близост.

Изборът на имитационния модел зависи от задачите, които си поставя изследването.

==Класификация==

Имитационните модели се класифицират по три основни критерия:

1. Статичен, динамичен

Статичен - системата се разглежда в определен момент от време – т.е. времето не се взема под внимание като фактор (например по метода [[Монте Карло]]).

Динамичен - системата се разглежда с промените, които настъпват във времето.

2. Детерминиран, стохастически

Детерминиран - моделът не съдържа вероятностни (случайни) компоненти. Такъв модел е системата от диференциални уравнения, описващи определен процес. В този случай се получава решение при наличие на всички необходими входни величини.

Стохастически - въвеждат се входни данни, които са случайни величини. В тези случаи се получават резултати, които по своя характер са оценки на търсените параметри и се определят доверителните интервали за тези величини.

3. Непрекъснат, дискретен

Непрекъснат - процесът се разглежда във времето, при което всяка променлива на състоянието се променя плавно и непрекъснато. Най-често моделът се изразява чрез диференциални уравнения относно променливата “време” (съдържа функции на времето). В случаите, когато аналитичното решение не е възможно, се прилагат методи за числено [[интегриране]].

Дискретен - дискретният модел отразява изменението на състоянието на обекта, респективно на променливите на състоянието в определени моменти от времето. Когато тези промени се разглеждат като резултат от настъпването на определени събития, моделите се определят като дискретно-събитийни.

==Етапи при разработването на имитационни модели==

Разработването на имитационния модел следва последователността:

* формулиране на основните проблеми и принципите при изграждане на модела;
* разделяне на дискретните системи на подсистеми и формалното им свързване в единна система;
* разработване на функционален [[алгоритъм]] за имитиране на изследваната система;
* определяне на значимата изходна [[информация]] и нейната обосновка (при голям брой изходни данни рязко нараства обемът на изчисленията, а при недостатъчност на входните данни се намалява точността и адекватността на модела).

==Имитационното моделиране и компютърните управленски игри==

Всички [[компютърни управленски игри]] са базирани на някакъв имитационен модел на стопанска система, заместващ реалната стопанска действителност.Поведението на пазарната [[среда]] се имитира с помощта на този модел, реализиран във вид на компютърна програма. Моделът симулира действието на случайните, непредсказуеми фактори, а също така и действието на различни други стопански и нестопански субекти ([[конкуренти]], контрагенти, организирани пазари, финансови институции, правителствени органи, международни организации и др.). [[Игра]]та протича в ред повтарящи се цикъла: [[анализ]] на съществуващото положение; изработване на решения от [[екип]]а; проиграване на взетите решения с помощта на компютърния модел; анализ на получените резултати; вземане на нови решения и т.н.

==Вижте още==

1. [[Симулация]]

2. [[Моделиране]]

3. [[Прогнозиране]]

==Източници==

1. [[www.jptactis.com]]

2. [[www.wisegeek.com]]

3. [[www1.ecs.uni-ruse.bg]]

Изследователски метод

2012-02-12T10:34:27Z

Anelia.gavrilova: /* Защо мениджърите се нуждаят от БИ? */

'''Излседователските методи в бизнеса''' - методи за осъществяване на [[систематични]] изследвания в [[бизнеса]], чиято [[цел]] е да осигурят [[информация]], необходима за разрешаване на [[управленски проблеми]].

ИМБ предполагат систематично и целенасочено генериране на информация за подпомагане вземането на управленски решения.

Счита се, че са част от Системата за вземане на управленски решения (Decision Support System) Информацията минимизира неопределеността!

==Бизнес изследване==

Процес на идентифициране, събиране, обобщаване, анализиране и разпространяване на релевантна [[бизнес информация]], предоставяна на вземащите решения по начин, който да позволи мобилизиране на организационния потенциал за предприемане на подходящи управленски действия, които да увеличат стопанските резултати.

===Пример:===

Вземане на решение, свързано с Развитие и прилагане на бизнес [[стратегия]]

1. Идентифициране на проблемите и възможностите

2. Диагностика и [[оценка]] на проблемната ситуация

3. Избор на алтернатива (курс за действие)

4. Изпълнение на избраната [[алтернатива]]

5. Оценяване на успеха на [[решение]]то

Стратегическото планиране е един от ключовите мотиви за бизнес изследванията !!!

==Основни видове БИ:==

[[Фундаментални]] [[Приложни]]

==Фундаментални изследвания==

Целят разширяването на съществуващите граници на научното познание!

Не са пряко ангажирани с решаването на прагматични управленски проблеми.

Продуктът им е нематериален – изразява се в разкриването и формулирането на основни [[закон|закони]], [[закономерност]]и и принципи на развитие и функциониране на неживата и живата природа, както и на човешкото общество и създаваните от него артефакти в материален и духовен план.

==Приложни изследвания==

Продуктът на приложните изследвания като правило е практически ориентиран.

При тях обикновено на основата на откритите и формулирани от фундаменталните изследвания закони и принципи се разработват модели за приложение на същите в човешката практика.

==Научно-изследователската и развойна дейност (НИРД)==

Развива се в рамките на стопански организации и корпорации, самостоятелни конструкторски бюра, технологически и развойни центрове, бази и други.

Тази дейност има характер, ориентиран към създаване на конкретни продукти, които подлежат на комерсиализиране, т.е. предназначени са за продажба.

[[НИРД]] се характеризира с високосистематизиран характер.

Осъществява в две взаимно свързани, но значително различаващи се дейности:

1) [[научно-изследователска]] – целта й е създаването на новия продукт, който може да стане техническа иновация - инкрементална или радикална;

2) [[развойна дейност]] – целта й е разработването на технология за масово производство.

При тази дейност може да бъде създадена технологична иновация, т.е. нов, иновативен начин на производство.

==Приложни Бизнес изследвания==

Осъществяват се, когато трябва да бъде взето конкретно решение по отношение на специфичен проблем от практиката!

===Видове:===

[[Описателни]] (ситуационни)

[[Диагностични]] (каузални)

[[Прогностични]]

===Примери за приложни БИ===

Да включи ли [[Макдоналд]]с в менюто италианска паста? (резултатите от [[БИ]] не препоръчват това)

Да предложи ли [[Procter & Gamble]] скъп комплект за домашно избелване на зъби в продуктовата си листа? ([[БИ]] препоръчват това)

На каква цена е удачно да се продава комплекта? (БИ оценява приемлива за потребителите цена $44)

==БИ през XXI Век==

Нарастване на глобализацията

Ускорено разпространение на [[Интернет]] и [[глобалните]] информационни технологии [[ИКТ]] трансформират обществата и начина на реализация на бизнес идеите!

Времето за вземане на решения е твърде малко

Разстоянията не са пречка – пресичането на океани става с едно кликване на мишката

Хората са свързани 24 часа на ден, 7 дни седмично

Понятието “в реално време" вече има ново съдържание

==Глобални Бизснес изследвания==

[[БИ]] са в голяма степен глобализирани (напр. [[A.C. Nielsen]] – с над 67% международни операции)

Познанието за [[пазар]]а е от съществено значение

Събиране на [[информация]] за всяка страна

(икономически условия и политически климат)

Културни фактори и потребителски нагласи

Пазарни и конкурентни условия (оценяване на търсенето)

==Защо изучаваме Бизнес изследванията?==

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения, необходими за подпомагане на управленските решения в бързо променяща се и турбулентна бизнес среда

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения за прилагане на процесите на събиране и анализиране на управленска информация!

===Полезността от изследователските умения===

Способност за организиране и провеждане на цялостно изследване на конкретен бизнес проблем

Способност за оценяване и разрешаване на управленска дилема

Не маловажно – развитие на кариера като експерт по БИ

==Защо мениджърите се нуждаят от БИ?==

Глобалната и местната конкуренция става все по-ожесточена

Организациите все повече практикуват:

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Изследователски метод

2012-02-12T10:34:06Z

Anelia.gavrilova: /* Фундаментални изследвания */

Изследователски метод

2012-02-12T10:32:25Z

Anelia.gavrilova: /* Фундаментални изследвания */

'''Излседователските методи в бизнеса''' - методи за осъществяване на [[систематични]] изследвания в [[бизнеса]], чиято [[цел]] е да осигурят [[информация]], необходима за разрешаване на [[управленски проблеми]].

ИМБ предполагат систематично и целенасочено генериране на информация за подпомагане вземането на управленски решения.

Счита се, че са част от Системата за вземане на управленски решения (Decision Support System) Информацията минимизира неопределеността!

==Бизнес изследване==

Процес на идентифициране, събиране, обобщаване, анализиране и разпространяване на релевантна [[бизнес информация]], предоставяна на вземащите решения по начин, който да позволи мобилизиране на организационния потенциал за предприемане на подходящи управленски действия, които да увеличат стопанските резултати.

===Пример:===

Вземане на решение, свързано с Развитие и прилагане на бизнес [[стратегия]]

1. Идентифициране на проблемите и възможностите

2. Диагностика и [[оценка]] на проблемната ситуация

3. Избор на алтернатива (курс за действие)

4. Изпълнение на избраната [[алтернатива]]

5. Оценяване на успеха на [[решение]]то

Стратегическото планиране е един от ключовите мотиви за бизнес изследванията !!!

==Основни видове БИ:==

[[Фундаментални]] [[Приложни]]

==Фундаментални изследвания==

Целят разширяването на съществуващите граници на научното познание!

Не са пряко ангажирани с решаването на прагматични управленски проблеми.

Продуктът им е нематериален – изразява се в разкриването и формулирането на основни [[закон|закони]], закономерности и принципи на развитие и функциониране на неживата и живата природа, както и на човешкото общество и създаваните от него артефакти в материален и духовен план.

==Приложни изследвания==

Продуктът на приложните изследвания като правило е практически ориентиран.

При тях обикновено на основата на откритите и формулирани от фундаменталните изследвания закони и принципи се разработват модели за приложение на същите в човешката практика.

==Научно-изследователската и развойна дейност (НИРД)==

Развива се в рамките на стопански организации и корпорации, самостоятелни конструкторски бюра, технологически и развойни центрове, бази и други.

Тази дейност има характер, ориентиран към създаване на конкретни продукти, които подлежат на комерсиализиране, т.е. предназначени са за продажба.

[[НИРД]] се характеризира с високосистематизиран характер.

Осъществява в две взаимно свързани, но значително различаващи се дейности:

1) [[научно-изследователска]] – целта й е създаването на новия продукт, който може да стане техническа иновация - инкрементална или радикална;

2) [[развойна дейност]] – целта й е разработването на технология за масово производство.

При тази дейност може да бъде създадена технологична иновация, т.е. нов, иновативен начин на производство.

==Приложни Бизнес изследвания==

Осъществяват се, когато трябва да бъде взето конкретно решение по отношение на специфичен проблем от практиката!

===Видове:===

[[Описателни]] (ситуационни)

[[Диагностични]] (каузални)

[[Прогностични]]

===Примери за приложни БИ===

Да включи ли [[Макдоналд]]с в менюто италианска паста? (резултатите от [[БИ]] не препоръчват това)

Да предложи ли [[Procter & Gamble]] скъп комплект за домашно избелване на зъби в продуктовата си листа? ([[БИ]] препоръчват това)

На каква цена е удачно да се продава комплекта? (БИ оценява приемлива за потребителите цена $44)

==БИ през XXI Век==

Нарастване на глобализацията

Ускорено разпространение на [[Интернет]] и [[глобалните]] информационни технологии [[ИКТ]] трансформират обществата и начина на реализация на бизнес идеите!

Времето за вземане на решения е твърде малко

Разстоянията не са пречка – пресичането на океани става с едно кликване на мишката

Хората са свързани 24 часа на ден, 7 дни седмично

Понятието “в реално време" вече има ново съдържание

==Глобални Бизснес изследвания==

[[БИ]] са в голяма степен глобализирани (напр. [[A.C. Nielsen]] – с над 67% международни операции)

Познанието за [[пазар]]а е от съществено значение

Събиране на [[информация]] за всяка страна

(икономически условия и политически климат)

Културни фактори и потребителски нагласи

Пазарни и конкурентни условия (оценяване на търсенето)

==Защо изучаваме Бизнес изследванията?==

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения, необходими за подпомагане на управленските решения в бързо променяща се и турбулентна бизнес среда

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения за прилагане на процесите на събиране и анализиране на управленска информация!

===Полезността от изследователските умения===

Способност за организиране и провеждане на цялостно изследване на конкретен бизнес проблем

Способност за оценяване и разрешаване на управленска дилема

Не маловажно – развитие на кариера като експерт по БИ

==Защо мениджърите се нуждаят от БИ?==

Глобалната и местната конкуренция става все по-ожесточена

Организациите все повече практикуват:

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Изследователски метод

2012-02-12T10:30:49Z

Anelia.gavrilova: /* Бизнес изследване */

'''Излседователските методи в бизнеса''' - методи за осъществяване на [[систематични]] изследвания в [[бизнеса]], чиято [[цел]] е да осигурят [[информация]], необходима за разрешаване на [[управленски проблеми]].

ИМБ предполагат систематично и целенасочено генериране на информация за подпомагане вземането на управленски решения.

Счита се, че са част от Системата за вземане на управленски решения (Decision Support System) Информацията минимизира неопределеността!

==Бизнес изследване==

Процес на идентифициране, събиране, обобщаване, анализиране и разпространяване на релевантна [[бизнес информация]], предоставяна на вземащите решения по начин, който да позволи мобилизиране на организационния потенциал за предприемане на подходящи управленски действия, които да увеличат стопанските резултати.

===Пример:===

Вземане на решение, свързано с Развитие и прилагане на бизнес [[стратегия]]

1. Идентифициране на проблемите и възможностите

2. Диагностика и [[оценка]] на проблемната ситуация

3. Избор на алтернатива (курс за действие)

4. Изпълнение на избраната [[алтернатива]]

5. Оценяване на успеха на [[решение]]то

Стратегическото планиране е един от ключовите мотиви за бизнес изследванията !!!

==Основни видове БИ:==

[[Фундаментални]] [[Приложни]]

==Фундаментални изследвания==

Целят разширяването на съществуващите граници на научното познание!

Не са пряко ангажирани с решаването на прагматични управленски проблеми.

Продуктът им е нематериален – изразява се в разкриването и формулирането на основни [[закони]], закономерности и принципи на развитие и функциониране на неживата и живата природа, както и на човешкото общество и създаваните от него артефакти в материален и духовен план.

==Приложни изследвания==

Продуктът на приложните изследвания като правило е практически ориентиран.

При тях обикновено на основата на откритите и формулирани от фундаменталните изследвания закони и принципи се разработват модели за приложение на същите в човешката практика.

==Научно-изследователската и развойна дейност (НИРД)==

Развива се в рамките на стопански организации и корпорации, самостоятелни конструкторски бюра, технологически и развойни центрове, бази и други.

Тази дейност има характер, ориентиран към създаване на конкретни продукти, които подлежат на комерсиализиране, т.е. предназначени са за продажба.

[[НИРД]] се характеризира с високосистематизиран характер.

Осъществява в две взаимно свързани, но значително различаващи се дейности:

1) [[научно-изследователска]] – целта й е създаването на новия продукт, който може да стане техническа иновация - инкрементална или радикална;

2) [[развойна дейност]] – целта й е разработването на технология за масово производство.

При тази дейност може да бъде създадена технологична иновация, т.е. нов, иновативен начин на производство.

==Приложни Бизнес изследвания==

Осъществяват се, когато трябва да бъде взето конкретно решение по отношение на специфичен проблем от практиката!

===Видове:===

[[Описателни]] (ситуационни)

[[Диагностични]] (каузални)

[[Прогностични]]

===Примери за приложни БИ===

Да включи ли [[Макдоналд]]с в менюто италианска паста? (резултатите от [[БИ]] не препоръчват това)

Да предложи ли [[Procter & Gamble]] скъп комплект за домашно избелване на зъби в продуктовата си листа? ([[БИ]] препоръчват това)

На каква цена е удачно да се продава комплекта? (БИ оценява приемлива за потребителите цена $44)

==БИ през XXI Век==

Нарастване на глобализацията

Ускорено разпространение на [[Интернет]] и [[глобалните]] информационни технологии [[ИКТ]] трансформират обществата и начина на реализация на бизнес идеите!

Времето за вземане на решения е твърде малко

Разстоянията не са пречка – пресичането на океани става с едно кликване на мишката

Хората са свързани 24 часа на ден, 7 дни седмично

Понятието “в реално време" вече има ново съдържание

==Глобални Бизснес изследвания==

[[БИ]] са в голяма степен глобализирани (напр. [[A.C. Nielsen]] – с над 67% международни операции)

Познанието за [[пазар]]а е от съществено значение

Събиране на [[информация]] за всяка страна

(икономически условия и политически климат)

Културни фактори и потребителски нагласи

Пазарни и конкурентни условия (оценяване на търсенето)

==Защо изучаваме Бизнес изследванията?==

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения, необходими за подпомагане на управленските решения в бързо променяща се и турбулентна бизнес среда

[[ИМБ]] осигуряват знания и умения за прилагане на процесите на събиране и анализиране на управленска информация!

===Полезността от изследователските умения===

Способност за организиране и провеждане на цялостно изследване на конкретен бизнес проблем

Способност за оценяване и разрешаване на управленска дилема

Не маловажно – развитие на кариера като експерт по БИ

==Защо мениджърите се нуждаят от БИ?==

Глобалната и местната конкуренция става все по-ожесточена

Организациите все повече практикуват:

[[category:Методи за изследване в бизнеса]]

Изоморфизъм

2012-02-12T10:27:49Z

Anelia.gavrilova:

'''Изоморфизъм '''– идентичност,сходност,паралелност,подобие - основен принцип на [[комуникация]]та. Като част от [[системен анализ|системния анализ]], представлява съпоставяне на елементи от една област с елементи от друга, така че резултатът от операциите с елементи от първата област е напълно идентичен с трансформиране на елементите от втората област.

Понятието още се дефинира като двустранен обектен морфизъм, налагайки една конструкция върху друга без да се губи информация.

[[Image:izomorfizum.png|thumb|left|alt=grafika za obqsnenie na izomorfizum.|Графика за обяснение на изоморфизъм.]]

Съществуват различни типове изоморфизъм: [[автоизоморфизъм]]; [[хомеоморфизъм]] (налагане на геометричини фигури или топологични пространства едни върху други); [[изометрия]].

==Етимология==

Изоморфизъм като понятие идва от гръцките думи „изо” (еднакъв, идентичен) и „морфос” (форма), „изъм” още означава – действие или указание за нещо.

Символът, изобразяващ изоморфно поведение е А/B (означаващ, че А е изоморфно на В). Този символ се използва още за изобразяване на геометрична съответствие.

==Възникване==

Изоморфизъм за пръв път като явление е описан от Ейлхар Митшерлих, през 1819 г. Той изследва химически компоненти, които имат еднакъв брой атоми в една молекула и са предразположени да оформят кристални структури, като намира други подобни елементи с идентични показатели.

Авторът нарича това свойство изоморфизъм и продължава да усъвършенства новата теория, като описва редица случаи на взаимодействие между кристалните структури.

[[Концепция]]та впоследствие е развита за целите на [[математика]]та, като се разглеждат две различни [[система|системи]], които са подобни, но не еквивалентни.

Например, две числови [[система|системи]], които имат еднакви структури и всяка система съдържа елемент, който има дубликат от другата система.

==Изоморфизъм в математиката==

В математиката изоморфизъм е [[биекция]] , при която „алгебричните“ връзки между елементите на крайното множество са същите, като тези на съответстващите им елементи в началното множество.Неформално един изоморфизъм е един вид картиране между [[обект]]ите, което показва връзката между две свойства или операции. Ако съществува един изоморфизъм между две структури, ние ги наричаме - изоморфни. В известен смисъл, изоморфните структури са структурно идентични, ако се игнорират по-финните различия, които могат да възникнат от това как те са определени.

В абстрактна [[алгебра]] има два основни изоморфизма:

* групов изоморфизъм, изоморфизъм между групи
* изоморфизъм между пръстените

Както автоморфизма на алгебричната структура формира група,така и изоморфизма между две алгебри с обща структура,когато съществува определен изоморфизъм за дефиниране на двете структури, също формира група

В [[математически анализ]], Трансформация на [[Лаплас]] е изоморфично картографиране на трудни диференциални уравнения в по-лесни алгебрични уравнения.

==Изоморфизъм в химията==

В химията понятието изоморфизъм означава способността на кристалните [[вещество|вещества]] съвместно да кристализират в еднакви кристалографски системи, т.е. да имат еднаква външна форма и градивните им частици могат взаимно да се заместват. Изучаването на вътрешния строеж на кристалните вещества е показало, че частиците на много кристални вещества са подредени по един и същ начин, т.е. принадлежат към един и същ структурен тип. За пръв път свойството изоморфизъм е наблюдавано от Мичерлих при KH2PO4 и КН2AsO4

Химиците, кристалографите и минералозите знаят много примери за изоморфни съединения. Най-удивителното е, че тези съединения са изградени от елементи, които обикновено са съседни в периодичната [[система]], но по диагонал: литий и магнезий, берилий и алуминий, молибден и рений. . . и др.

==Изоморфизъм в кибернетиката==

Изоморфизмът в [[кибернетика]]та е база за дефиниране на смисъла на [[информация]]та.

Този смисъл се съдържа във взаимовръзката: сигнал-събитие- [[обект]]. В случая изоморфизмът е съответствие между структурата на две и повече системи.

За да бъдат две системи изоморфни е необходимо:

* едната [[система]] да е копие на другата (при налагане една върху друга) и да си взаимодействат помежду си;

* при този процес на налагане, резултатите от математическите операции като допълнение и мултиплициране се запазват.

Като пример на изоморфни цивилизационни системи се дава често Арабската и Римската [[цивилизация]]. Тези системи използват различни символи, за да представят себе си, но резултатът от допълване и [[мултипликация]] е еднакъв и за двете системи.

В [[кибернетика]]та има още същностни изоморфизми: машина – човек – общество [[информация]] и отразяваните от нея [[обект]]и. Теоремата Конант-Ашби определя , че всеки добър регулатор на [[система]] трябва да бъде модел на тази [[система]].Дали регулиран или самостоятелно регулиращ се ,един изоморфизъм е нужен между регулаторната част и частта за обработка на [[система]]та.

[[Image:izomorfizum_1.jpg|thumb|left|alt=koncepciq za izomorfizum ot Ashbi.|Концепция за изоморфизъм на Ашби.]]

==Вижте още==

[[система]]

[[кибернетика]]

[[мултипликация]]

[[математика]]

==Източници==

http://altweb.jhsph.edu/pubs/books/humane_exp/chap5c Концепция от Ашби

https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Graphs_for_isomorphism_explanation.svg Изоморфизъм

http://www.referati.org/izomorfizym/18357/ref Изоморфизъм в химията

[[category:Основи на управлението]]

Изоморфизъм

2012-02-12T10:23:00Z

Anelia.gavrilova: